Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

април 25, 2024, 07:44:15

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 10 11 [12]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Секцио или нормално раждане-как избрахте да раждате!  (Прочетена 100327 пъти)
 
fibi
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1667


Ангелчето на мама Изабел


« Отговор #165 -: юни 04, 2014, 13:19:11 »

Дани и моята приятелка навремето е получила алергична реакция от упойката, точно като при теб, за малко да я изпуснат. Спешно секцио.....
И аз след 3 дни раждане и 12 дни преносване завърших на операционната маса по спешност, в будно състояние, лежах разрязана около 10 мин защото се оказа че упойката не ми била достатъчна, ходиха до аптеката доло че я нямали в наличност. 40мин отне да се роди бебка
и не се свърши до тук, кръвоизлив, изгубих повече от 2,5литра кръв + още една упойка, този път пълна. Изкараха съпругът ми и бебето на бърза ръка от операционната, стоял и чакал, не знаел какво става, само чул думите "така не може да продължава", това бяха и моите последни спомени, питах "какво не може" и заспах.
Така че абсолютно съм съгласна с Маги, че това е чиста коремна операция, опасна и крие много рискове.
Месеци наред се възстановявах, 3 упойки, възстановяване на кръвният запас, хемоглобина ми беше мнооого под минимума. Бях бяла като мъртвец, жълта, майка е Медицински работник и се уплаши като ме видя, направете си сметка как съм изглеждала
Активен
geri_stme
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 202


07.07.2012


Моят сватбен албум

« Отговор #166 -: юни 06, 2014, 15:27:36 »

Да разкажа и за моето раждане,което беше секцио по спешност sad
Постъпих в 7 сутринта с изтекли води и родих в 19.30 вечерта.
От 14 часа до 19.30-5 часа бях с ужасни болки sad Казаха ми,че след 1 час след като ме вкл система ще родя и аз стискам зъби и чакам,да,ама не.Оказа,се в последвствие,че таза ми е тесен,никой преди това не ми го измери,да ми го каже,бебчо беше по голям и за капак от дългото чакане се извъртя с рамото напред и не искаше да излезе.
Накрая след 12,30 часа мъки родих секцио,възтанових се за няколко дни,както беше написала Весето,на другия ден си ходех сама.
Отидох си за нормално раждане,бях изчела толкова много неща за нормалното и нито дума за секциото,дори не знаех,как протича.И си казвах,аз никога няма да родя секцио,но какво се случи.Сега съм с две ръце за секциото,така или иначе се оказа,че живи и здрави,ако имам други деца няма да мога да родя нормално.
Сега се шегувам,че за  едно бебе родих два пъти,тъй като до края си изтърпях всичко болки на нормалното,а след това и болката след секциото
Активен
Marri
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1853


If you want a rainbow, you have to stand the rain.


Моят сватбен албум

« Отговор #167 -: юни 06, 2014, 20:08:49 »


Сега съм с две ръце за секциото,така или иначе се оказа,че живи и здрави,ако имам други деца няма да мога да родя нормално.


Винаги има риск да се случи подобно нещо, затова слава на медицината, използват секцио като алтернативен вариант в подобни ситуации.
Когато секцио се налага по спешност или по установени медицински причини, на практика няма избор, то просто се налага и прилага, но има разлика от това и да избираме между вагинално раждане и секцио, без наличие на медицински показатели, това е съвсем друга тема.
Активен
mariestrellas
Сватбар
***
Публикации: 199



« Отговор #168 -: юли 05, 2014, 19:33:35 »

Аз нямах право на избор, а и смятам, че не би трябвало да имам, защото не мога да знам по-добре от лекарите кое е най-доброто за майката и детето, особено след като в моя случай, а и по принцип, има един куп рискови фактори или медицински причини за едното или другото. При мен раждането започна на 3-я ден от деветия месец, тогава бях в болница за изследвания и стабилизиране на кръвното ми, което беше започнало да се повишава и когато информирах лекарите в болницата за случващото се, не ми повярваха, така че ме изписаха да си ходя вкъщи и ми бяха определили дата за секцио за след 14 дни по медицински причини. След като се прибрах вкъщи започнах да кървя и се наложи да се върна в болницата, но там вече нямаше никой от предишната смяна, дежурният лекар за през нощта още не беше дошъл, а в цялото родилно отделение нямаше друга родилка, което си беше странно стечение на обстоятелствата. Дежурната акушерка ме прие и ме настани на леглото, където винаги ме настаняваха, когато се наложеше да ме приемат, тъй като имах патологична бременност и се налагаше от време на време да ме приемат в болница за изследвания и стабилизиране на показателите, които не бяха в норма. След малко дойде дежурният лекар, който не познава моя случай и не пожела да поеме отговорност като пристъпи към израждане, вместо това нареди на акушерката да ми сложи система за задържане до сутринта на другия ден, когато ще дойде моята наблюдаваща лекарка и ще реши какво да прави. Е, тя дойде, видя ме изненадана пак на леглото и ми каза, че по-добре да задържи бебето колкото се може по-дълго в мен докато може, защото е добре за него, водите ми не бяха изтекли и нямах силни болки и контракции, а леки тъпи болки в кръста и гърба. След още 24 часа ме прегледаха и установиха, че съм със 7 см разкритие, което наложи родоразрешение и понеже нямах силни болки и бях с висок праг на чувствителност, лекарката ми каза, че ще родя нормално, а понеже не иска да ме чака дълго да стигна до 10 см. ми сложиха окситоцин, който предизвика и контракции и болки, но нямах желание за напъни. Спукаха ми водите, които се оказаха бистри и достатъчни и започнах да попълвам една декларация от 9 стр. за информирано съгласие при евентуално друго лекарско решение. В един момент болките станаха нетърпими, контракциите бяха начесто и доста продължителни, а апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите престана на работи просто така. наредиха ми да си засичам контракциите като гледам часовника на стената срещу мен, защото апаратът показваше, че няма такива и че бебето е тахикардично. В един момент ми наредиха да напъвам и се оказа, че детето е заклещено високо и не се е смъкнало при спукването на водите, така че започна да остава съвсем без въздух. След 3 часа опити ме накараха да отида в операционната за спешно секцио, защото бебето вече нямаше тонове.
Активен
mariestrellas
Сватбар
***
Публикации: 199



« Отговор #169 -: юли 05, 2014, 19:34:06 »

След операцията се оказа, че съм имала и оток на вътрешни органи и много трудно са вкарали тръба в трахеята ми за пълна упойка, цялата бях подута, дори не можех да говоря нормално. След слагането на система и маската за пълната упойка, тъй като нямаше време за спинална, вече нищо не помнех, но по записаните часове на лепенките на абоката в ръката ми, че системата ми е била сложена в 14.10 ч., а детето е родено в 14.20 ч., можете да си представите колко бързо се е наложило да се действа. Оказа се, че моят случай е бил тежък, много спешен и единствен по рода си, защото не им се е случвало апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите да откаже да работи за неопределено време, след което да проработи сам и да покаже, че съм с много силни контракции и започнала родова дейност, а детето било с тахикардия. Като ми казаха, че много бързо се е сформирал екип от 12 лекари, анестезиолози, акушери и сестри за моето раждане със спешно секцио и че са успели на косъм да ни спасят и двете след операцията, чак не ми се вярваше, а сега си мисля, че нищо не е случайно, радвам се, че бях единствената родилка в отделението на Петровден, защото ако имаше и други родилки или лежащо болни в отделението, които да имат нужда от някаква спешна оперативна намеса, щеше да е невъзможно да ни обърнат внимание и да ни спасят. На следващия ден имаха общо 9 раждания, от които 3 или 4 секцио, две двойки близнаци, едно тежко нормално раждане, няколко други по-леки нормални раждания и отделението се напълни набързо с новоприети. Мисля, че нищо не е случайно и че не трябва сами да вземаме това решение за секцио или нормално раждане без да разбираме напълно състоянието си или да можем да предвидим какво ще се случи по време на раждането, както и кога бебето ще си реши да се появи, защото обикновено неговите решения не съвпадат с тези на лекарите. В крайна сметка всяко раждане е Божа работа и донякъде късмет, то не може да се предвиди до най-малката подробност, защото е динамичен процес, който може да поднесе изненади в най-неочаквания и неподходящ момент. А за модата да си избираме дата за секцио или за индукция на раждането, за да бъдело детето с някакви си астрологични добри показатели, ми се струва малко прекалено и аз лично не бих се възползвала от тази мода в някои страни.
Активен
Страници: 1 ... 10 11 [12]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines