А как се разбирате със свекървата ? - част 4

[petq1989]

хм... свекървата.. номерата й ХИч НЕ МИ МИНАВАТ...1 път ми беше казала, кое било хубаво и кое не и аз я скастрих и тя започна да ми развива теорията как трябвало да поема акъл от нея, пак я скастрих, че аз от майка ми и баща ми не поемам камо ли от нея...миналото лято имахме бая проблеми с нея, казах на милото или тя или аз, стегнах си багажчето и нашата се учуди как той ме бил предпо4ел...той не иска да се кара с нея, но тя си е намерила майстора с мен...аз му казвам деликатно той да й обясни и винаги следва фразата, ако ти не можеш,мога аз ....и да видите проблеми с нея нямам...но ако почне да се взема на сериозно, ще й разбия илюзиите , не съм мъжа й, не съм сина й, не съм и от послушните снахи...
а сватбата ние си я плащаме...директно й казах, че не искам да ми се меси за нищо и че не искам нищо от нея и тя го прие, къде ще иде...още повече, че сина й пред нея и пред мен казва " всичко е в ръцете на петя, тя си знае" какво да каже

[ratatui]

Петя, ти направо си й взела страха на тази жена! Дано само след време това да не ти изиграе лоша шега, защото мъжът ти колкото и да е разбран, тя все пак му е майка! Ам може да се карам понякога с наще, но няма да позволя друг да говори против тях /дори и да повтаря мой думи/.
Иначе това, че си успяла да си извоюваш позиция и тя не ти се бърка за нищо е супер  !

[hulcy]

Уау, petq1989, толкова ли е зле положението? Аз никога не бих могла да реагирам като теб, най-много да си поплача на едно ъгълче... 

[casky]

Аз пък се надявам никога да не ми се налага да реагирам така Мир и разбирателство да има. Иначе и мен доста ме хващат лудите ако имам "индивиди" насреща си и както и назад казах - добре, че не ми се падна "демон", че както устата ми много знае не знам как щях да си вързвам езика А и от друга страна - така до къде.... Не е някой от улицата, който няма да видя повече..... Лошо е като има кавги в семейството


Сега се сетих нещо, което мисля, че може да е от полза на някой, ако има и желание де Понеже свекървите са натресени все пак, никой не ги е избирал, мисля че тактика му е майката (говоря главно за не толкова добрите) Има си даже специални психологически книги как да "манипулираме" хората. Аз лично ако имах проблеми бих си направила труда да попрочета една две Нещата действат, аз освен професията ми съм и търговец с доста голям стаж стаж (обучаван и обучавал на това) Ако има психолози тук могат да изкажат мнение по въпроса

[skylife]

:-) Аз това за рожденните дни го казах точно в тази връзка! Както и да е де - всеки си знае хала. Ние защото познаваме свеки, за това решихме да си платим, колкото и да ни е трудно после...

Наскоро изпаднахме в една неприятна ситуация, при която тя не пропусна да ни напомни как ни е "помагала", разбирайте - да ни праща пари за рожденните дни и Коледа. О да - и, че ни е плащала колата, която мъжа ми искаше да си плащаме сами, но тя настоя да плаща...За наша радост (но за жалост на това което следва), сега ще си правим къща и нямаме излишни пари, за да и върмен парите за колата...И точно в този момент, когато ни беше казано, че ще ни помогне...е - сега не може...Абе - то е много дълго за разправяне де, но с две думи - мъжа ми е неблагодарник и все иска пари, и не и се обажда за нищо друго освен за пари. Разбирайте - "аз като си харесате жилище ще ви помогна" - и като се обадим да кажем, че сме харесали нещо - то винаги не е хубаво, много е старо или какво ли още не. И - ние на тази помощ се съгласихме колкото да не плащаме двойно на банката, а да и ги връщаме на нея...Съответно като решихме за къщата и харесахме мястото - пак имаше "вие сега - на село при кокошките и овцете...", а това е на 20 мин от центъра на София, но е на чист въздух, спокойно и ще има двор...Абе - както и да е...

Та - ей за такива неща всеки си преценя. Аз наистина не приемам това "който плаща той поръчва музиката", до колкото се отнася до сватбата на децата. Но пак казвам - това си е моето мнение. И се надявам ако имам деца и съм жива да ги оженя, да помня точно това си изказване...И дори и да искат и аз да не присъствам - да ще ми е тъжно - но да успея да се съобразя с тяхното желание...Ама знам ли на какъв акъл ще съм до тогава

[ratatui]

skulife, и твойта не е лесна! Все да няма угодия! Тя иска да се съоразявате с нейнте предпочитания ли или какво, просто си го прави ей така от злоба все да не е доволна?

[casky]

Боже като ви чета направо се чувствам щастливка

Наистина е тъжно да се занимаваме с подобни неща, като има толкова по-стойностни Скайлайф явно твоята си е от "способните" Аз ако имам възможност да направя дом на децата ми (за което силно се надявам, защото за мен е дълг) изобщо няма да чакам да ме молят В момента се чудя защо хората се занимават с такива неща, като не се знае утре дали ще сме живи...

[skylife]

Е - ами не знам. Тя мен не ме хареса още от първия ден в който се запознахме преди 19 години, а тогава със сина и даже не бяхме гаджета. Не знам защо. Не съм и направила нищо, нито съм се държала лошо или непочтително. Никога не е искала да ме опознае, но сега след сватбата изведнъж започнах да съществувам. Даже ме привиква да съм "свидетел" на това какво и казва сина и и трябва да отговарям "аз това знам ли го". Просто не може да преглътне, че сина и най- накрая и каза какво мисли и чувства, и за нейно съжаление - това което е чула не и харесва. Та - ми трови нервите и на мен.

И по сватбата пак имаше изцепки - даваме ние покани за всичките и гости, и след около месец - като нямахме отговор кой ще дойде и кой не, се оказа, че тя не ги била дала, защото нея не сме я поканили И след два дни на скандали първо с мъжа ми, а после с мен - се опитах да и обясня, че това дето го прави му се отразява на него и че хората, които държат на мен ще са там, а това което тя ще направи ще накара нейния син да се чувства зле. И когато все пак, за да няма драми (макар, че мъжа ми не искаше и почти ми забрани) отидохме да я каним "искрено и лично" - т.е. да отида до там и да и дам лично поканата, която вече сина и и беше дал ми каза "Видя ли - преди половин час ми каза, че няма да дойдеш, а сега вече си тука" с тон, от който няма да ви кажа как се почувствах. И се опитах да и кажа, че съм там заради сина и, защото в крайна сметка той страда.

После имаше изречения от типа "твоята сватба, дето си я организираш" и тем подобни простотии, при положение, че не сме и искали нищо - ама НИЩО. И всъщност - и тя не прояви никаква заинтересованост през цялата потготовка. И на всичкото това - както месец преди сватбата ние "не я бяхме поканили", се сдоби с рокля и всичко останало преди булката...Все тая...

Даже на сватбата като минахме на наздравицата, демонстративно ми навря картичката в лицето и попита мъжа ми дали се е "справила добре" - разбирайте, парите които ни даде за сватбата Сори - ама ми стана яко грозно. И мъжа ми с почти същия тон я попита дали аз съм се справила добре със сватбата и дали тя има някакви забележки.

Абе - тъпотии. Ние - както казах - си имаме 19 годишна история. Чак понякога ми е чудно и съм горда, че все пак сме заедно с мъжа ми. Виж - майка ми го приема като син още от преди 19 години, когато изобщо се запознахме и станахме приятели. И продължава да е така...Та така - за това обикновено казвам, че разбирам момичетата в какво положение са...

И макар, че се опитвам да бъда балансьор и да се държа човешки...просто нямаме нищо общо с тая жена...Не само аз, а и сина и...а тя не успява да го проумее. (той е едно дете...)

[casky]

Скайлайф историята ти ме ПОТРЕСЕ!!! Аз както казах съм и майка и не ми го побира главата как една майка може да причини нещо подобно на детето си

Просто твоята определено е от способните Не са занимавай с нея, най-много да й направиш кефа

  Нашата баба правеше всичко на майка ми, нищо директно на баща ми Той слава Богу не я бръснеше много, но пък майка - обръщаше и внимание. Най-накрая малко преди да си отиде се молеше на майка ми да й прости, защото само майка ми й слугуваше (въпреки, че баща ми от срам като я знае какво е правила се стараеше да не я занимава)....ама защо хората се осъзнават толкова късно Верно е починала и може да ми е грях, но пък това си беше самата истина

[hulcy]

То бива бива,но чак пък толкова  Наистина не проумявам...В кой век живеем...Аз все си мислех,че такива свекърви са останали далеч в миналото,но явно все още има такива паразити...Не знам какво да ти кажа skylife...Що за майка?Що за съвест??Що за абсурд??? 

[petq1989]

момичета, съгласна съм да имаш човешко отношение към някого, но аз не цепех басма на родителите ми, които са точно материалисти и си мислят, че когато имат повече парички трябва да се налагат...чувала съм думите "под моя покрив, моите правила", "който плаща, той поръчва музиката" е аз не съм мечка на синджир и квото ми се свири това да играя и то от " родителите ми", родителя трябва да подкрепя, не да принуждава и притиска, родителя трябва да е безрезервен, не да гледа да изкара аванта на гърба на детето....та... аз щом на хората, които са ме създали не давам евала, трудно на свекървата....родила го е, отгледала го е, уж го е възпитала( все още се превъзпитаваме) това добре....но тя като човек не ми харесва, аз вътрешно съм настроена срещу нея, и още  повече, че тя е свикнала 35 години да се налага на мъжа си и 26 години на сина си, е ама на мен няма как да ми се налага...
и по този повод, имаше един виц, как една свекърва обяснявала на снаха си да гледа къде й била китката и как да подхождала към нея, и снахата казала че не я интересува къде й е китката, ще си прави каквото тя си знае

[ratatui]

Най-важно е да се разбираме с мъжете си, а такива хора като свекървите на Петя и Скайлайф, дано да има по-малко! А дано тези, които ги има да се осъзнаят, защото един ден /както бабата на casky/ ще опрат точно до нас!

[petq1989]

аз го разбирам, че му е гадно да е между чука и наковалнята, но идва време, в което се прави избор, едната остава по-назад и трябва да разбере, че вече не е това,което е била и трябва да си знае мястото

[baba_tina]

аз го разбирам, че му е гадно да е между чука и наковалнята, но идва време, в което се прави избор, едната остава по-назад и трябва да разбере, че вече не е това,което е била и трябва да си знае мястото

Точно така е   За съжаление, докато се достигне този момент на 'прозрение' от въпросните свекърви минават много години, много скандали между нас и половинките, много изгълтани хапчета за успокоение, много безсънни нощи и сълзи и немалко придобити болести от нерви   Аз се 'сдобих' с такова главоболие от мигренозен тип (с повръщане, с тежки болки) точно 'благодарение' на живот с такива отношения (при все, че преди това 20 и кусур години съм била здрава като пушка

Желая на всички момичета кураж и да не позволяват да ги тъпчат. А 'тъпкането' всъщност става и без да живеет физически заедно. Дори сякаш е още по-сладко отдалеч - с манипулации, интриги и т.н.

Брат му на мъжа ми, например, опитаха с неговата приятелка да поживеят заедно с родителите на мъжа ми. С момичето така и не станахме близки, защото те си имат друга компания, но мисълта ми е,че сме коренно различни с нея на възраст, начин на живот, мислене и т.н.
Ами и нея не харесаха за няколкото месеца 'живот', който изкараха там. До такава степен, че накрая се разделиха с жестоки скандали и тя си се прибра при техните в друг град. Сега защото брата на мъжа ми е безработен и 2мата не могат да се изнесат на квартира, си живеят разделени всеки във своя град и си страдат

Оставям без коментар фактът, че 2 напълно различни момичета (аз и тя) не можахме да им угодим на свекърите 

[Nine]

Момичета как искам и аз да  си излея мъката.... НО не смея да го направя тук, че моита свекърва все се вре по тия форуми....  Ще полудея само да мине сватбата....