как да се справим със съмненията преди сватбата?

[ivaiva]

скъпа avva_stz,
от поста ти не разбирам какви са точно твоите терзания.
можем да помолим модераторита да преместят темичката, ако трябва.
сподели, какво те мъчи, може и да можем да ти помогнем.

[mirmar]

Мила ivaiva,ами то и аз не съм съвсем наясно какво точно ме терзае. 
Луда работа- много се караме с милото, откакто обявихме годеж. Ние по принцип доста спорим с него, защото и двамата сме малко избухливи, малко резки. Но уж се бяхме научили да не задълбаваме със споровете. Защото споровете ни са все за глупости, а после ескалират- наистина сме невъздържани,дори аз малко повече като че ли. Само ще дам пример, че миналата седмица кавгата ни тръгна от това до къде водят едни стълби в парка, а завърши с "Цялата ти фамилия се отличава с дребнавост-хващате се за всяка дума!"-това от моя страна, и с "Готвиш адски сухо." и "Мина всякакви граници!" и "Събирам си багажа утре." от негова. И после аз си хвърлих пръстена. 
Изобщо, чувствах се като в някакъв филм на ужасите, такива караници, за които, признавам, аз също имам голяма вина-не мога да си държа пустата уста затворена.
И така, а очаквах след като сме обявили годеж, нещата да са като в приказка-само да си казваме колко се обичаме, да се гушкаме, той да ме носи на ръце...семействата ни да говорят само за това....а то- всеки се интересува от нещо друго /случват се важни неща точно в момента и в неговото, и в моето семейство/.

И не знаех вече в един момент къде е проблемът- че съм изнервена аз ли, той ли че се опитва да ми се качи на главата, че не сме един за друг и е хубаво,че проличават различията ни, че сме прибързали...какво ли не... Да не говорим, че техните определено не ме харесват, но се стараят да се държат добре...а това също ме тормози...и така, много неща са.
Знам, че звучи объркано, но то ако не беше объркано, щях лесно да намеря отговора  А ако става въпрос дали го обичам и той мен дали обича- обожаваме се, в това съм абсолютно сигурна.  Аз ли имам завишени очаквания...не знам вече... А той пък се влияе от мнението на техните понякога, което ме побърква.

[ivaiva]

мило момиче,
това са ми много познати истории - на 120%. имам чуввството, че от някъд си ни гледала и записвала.
всичко това е нормално и идвай най-вече от факта, че и двамата сте малко напрегнати поне по 2 причини:
1. омъжвам се (женя се) дали не избързвам
2. иска ми се сватбата да е идеална

Той иска вашият ден да е специален не по-малко от теб и иска да си щастлива.
Лошото е , че обществото налага някакви глупости от типа на кой щял да командва, кой щял да готви и тн - дори и на самата сватба всички ритуали са свързани с това - важно е да го приемате само като шоу.
Миличка - каквото и да ти напиша мисля, че няма да те спася от предсватбената истерия, но и от нея има нужда.
Аз сега съм една щастлива и достойна съпруга , която похаб доста сълзи и нерви преди сватбата 

[mirmar]

 

Момичета, направо нещата вървят от зле на по-зле...Сякаш някакъв бяс се е вселил в двамата... Милото е изпаднал в някакъв кофти момент, криво му е, аз уж се опитвам да проявявам разбиране, но три дни се караме и аз рева....Да ме питате за какво се караме... Даже не помня, помня само, че си казахме по 2-3 пъти да си тръгва някой, да си събира багажа друг, аз казах, че не съм щастлива с него...охххххххххххх Той се опита да се сдобрим, на мен ми писна от сдобряване-скарване-сдобряване-скарване....
И сега сутринта излязох за работа, без да му кажа довиждане, той ми се обади и каза,че се държа с него като с куче...после ми прати смс, че заминава нанякъде да си направи равносметка и бла-бла-бла.....
Не знам какво да правяяяяяяяяяя Момент ли е, ще мине ли, защо само се караме...за 3 дни отслабнах пак от нерви...не знам какво се случва,сякаш е нещо извън нас...Само си търсим кусури, само се засягаме, обземат ни съмнения...

Сбъркахме ли?Човека ли не подбрахме?Избързахме ли?  Толкова ми е зле....

[summer.]

avva_stz, незнам какво да кажа...каквото и да те посъветвам незнам дали мога да те успокоя. Нека нещата малко да се поуталожат и след това седнете само двамата да си поговорите едно хубаво (и спокойно). Изслушайте се търпеливо кой каквото има да казва, но в рамките на нормалния тон, без да си викате един на друг и след това споделете кой какво е очаквал пък какво е получил и така... Със сърдене и викане нищо не се постига, казвам го от собствен опит. При всяка двойка това е нещо да не кажа нормално, но ситуация, която се е случвала (ние с милото също сме имали такива моменти, но по този начин - с един разговор с открити карти, много от нещата се оправят). Това особено се подсилва от трудния момент, в който се намирате. Приеми го така, все едно трябва да го преодолеете заедно...и любовта ви ще преодолее всичко...

[mirmar]

Summer_sky, не знам как ще се оправят нещата, мила... Ние говорим, даже повече от необходимото...даже това безкрайно анализиране започва да ми тежи...той само гледа връзката ни под микроскоп и само се люшка между любов и съмнения...
Това е така може би, защото в момента брат му е в процес на развод..а имат малко дете и уж всичко беше 6. И милото много се стресна от ситуацията...Едни опасения...как ще бъдело занапред,ако само се караме...

Не мисля, че ни липсва говорене, напротив-даже ми писна от говорене...на едни и същи неща...А толкова се обичаме...Не знам защо се тормозим така...Не знам защо искаме всичко да е мед и масло...

Много са ни високи очакванията и на двамата, започвам да се плаша, че толкова време не сме се напсанали ли, не знам какво...

И ту говорим колко се обичаме, ту само си изброяваме кусури...ту се обвиняваме, ту се желаем...голям хаос...

И милото е изпаднал в някакъв гаден момент, в който всичко му е черно, и атмосферата тежи и изнервя и мен /да не добавям, че трябва да ми идва, което ме изнервя допълнително/.

И като гледам, в тази тема само аз се изплаквам, та не знам колко е нормална ситуацията...

Едва ли някой друг са го оставяли за известно време, да сме си дадяли равносметка за живота с другия...

[mariana]

Ава,това наистина е ужасно.Ние имахме същите моменти.Карахме се много и си казвахме много тежки думи.Определено този момент отмина, на медената седмица бяхме много щастливи и го отдавам на това, че нямаше никакви роднини-дразнители.Ноо..миналата седмица заформихме такъв скандал,дори не мога да кажа как започна всичко *crazy*той ми каза дори,че не иска бебе от мен,аз му казах,че така е още по-добре,защото не ми доставя удоволствие в секса и стана ужасно.Сега пак сме си добре.Така,че миличка не си мисли че само при вас е така.Ще го преодолеете!

[ivaiva]

ехо, авичка,
ти май не си чела добре темичката.
Това е нормално мила. 100% нормално е това.
бракът е много сериозна стъпака и колкото и да обичаме човекът, който е до нас ни плаши сериозността на стъпката.
ние също се карахме нон стоп, успокойте се и мислете за хубавите неща, които ще ви се случат, мислете за това как двамата ще бъдете едно семейство, едно цяло.

 

[Ели .]

Ава може би развода на брат му наистина му повлияло по този начин, мъжете са по-страхливи от нас и един подпис може би значи много за тях, макар че това нищо не променя !!!!!  но говоретее и правете компромиси това е най-важното, от инати исърдене нищо не се постига !!! всяка двойка преди сватбата малко или много се изнервя и преосмисля нещата добре ли ще са нещата занапред, дали ще се разбираме, не е ли рано.. и т.н. много мисли и премисли минават покрай главите ни, но при положение че се обичате  и разбирате !!! явно е под някакъв стрес, може би и брат му му влияе !!!! мисли хубаво, но ако държите наистина един на друг ще се съберете и ще направите една красива сватба !!!

[mirmar]

Ама момичета, може ли такива неща да си говорим... Ето, както казва mariana, само тежки думи...Той да казва "Ела при мен.", аз да отговарям- "При теб е студено." или "Не съм щастлива с теб"....и изобщо...гадост след гадост...и само си подхвърляме "Ами намери си друг/а"..."Ами тогава утре си събирам багажа"....и след 5 минути той идва да ме целува...ще полудея така...Никакъв баланс...


Ужас, тая тема трябва да я прекръстим "Съмненията на avva_stz преди сватбата"

[Ели .]

Ава от колко време сте заедно, от кога живеете заедно? винаги ли сте се държали така или само напоследък????? не се притеснявай, важното е да се почустваш по-добре и да се оправите !!!! не се съмнявай в това

[ivaiva]

Спокойно, миличка,
това са нормали неща и ги казваме на инат, защото сме слаби да се справим с неувереността си.
Вярвай ми, случват се и при нас - това не е краят на света, нормално е да се изнервяте преди сватбата.
Моля те, разсъди за себе си, не може съжителство без дразги, но дали не са 3 или 4 пъти повече плюсовете у твоето мило?

[mirmar]

Ivaiva, не 3 или 4, 10 пъти повече са плюсовете му! Прекрасен е! Но ме побърква Много изисква от връзката ни...от мен...и от себе си. И има склонността да преувеличава проблемите...да мисли над тях с дни...да се връща пак към тях.
И е много права Ели, че разводът на брат му го шокира...Дълго време не беше на себе си и правеше паралел между тях и нас. И да, Ели, не са от днес тези караници...Трудно се напасхнаме, защото и двамата сме много волеви и малко инати...Заедно сме от година и 3-4 месеца...живеем заедно от година и 1-2 месеца...Но винаги,винаги любовта ние вземала връх над неразбориите. Просто тези неразбории ме изцеждат докрай...

Хем се караме, хем бързаме да се приберем, за да сме заедно...той вчера направи всичко възможно да свърши работата си в София за един ден, да не остава там, да си дойде...И за какво-вечерта пак се скарахме.

Може би си права, че е настъпил момент, в който той разсъждава над бъдещата сватба и го налягат съмнения...Явно сега му е дошло времето...знам, че е нормално,ама..тежи...

[ivaiva]

Ава,
опитай се да му влезеш в положението.
семейството (майка, баща, брат сестра) е много важно и често влияят на нас в отношенията  ни с любимия пряко или косвено.
сега е моментът да му покажеш, че разбираш как се чувства и си готова да го подкрепиш.
в последствие можеш да използваш тази своя подкрепа, за да си "изпросиш" повече внимание  типично по женски.
Моя съвет:
успокой се - обичате се, желаете се!
прояви малко женска хитрост и дипломатичност

[ina_lemon]

Ава, недей изобщо да разсъждаваш в посока на това дали са нормални или не тези неща, които стават между вас в момента. Защото това няма никакво значение.
Значение има това че се случват, че ти си разтревожена и притеснена и това, че имате проблеми, които се отразяват и на двама ви.
Естествено , че с разговори нещата се изчистват, но с разговорите също така задълбаваме ненужно нещата и си казваме думи, които не мислим.
В равносметката няма нищо лошо, въпроса е дали си сигурна в него, че колкото и да мисли пак ще си дойде при теб. Несигурността е лошото нещо, то не е нормалното, а не това дали се карате или не.
От компромис до компромис има голяма разлика. Ти сега имаш ли сили да го изчакаш той да се върне без да си вкарваш допълнителни филми и съмнения в главата? Ако намериш сили да направиш това, смятам че ще намериш сили и да запазиш връзката си. Понякога трябва да се стигне дъното, за да се изкачите после на върха по силни от преди.
Има преломни моменти в една връзка, приeми този като такъв, а не като край на нещата.