Сватбата на Little_Sweet_Didka - 08.09.07

[Djaja1]

Дидка, честито и от мен!
Желая Ви много щастие и така красив, обсипан с рози и перфектен живот - каквато е била и сватбата ви!
Стискам палци при бебеправенето!

[prin4ipessa]

Дидка, честито и от мен! От снимките, които беше публикувала в темата за фотографите съм просто възхитена. Страхотни са и това, което най-много ми харесва е че изглеждат непринудени и естествени. А ти каква приказна булка си, нямам думи!!!  И украсата в ресторанта ви е била възхитителна, абе въобще...несравнима сватба!!!  Чакам с нетърпение разказче и още мнооооого снимки!

P.S: снимките ви от Bulphoto ли са правени? Нашите също са от там.

[Little_Sweet_Didka]

Нашата Червена Приказка

Ето че дните до така очакваният ден минаха, както сухият пясък минава през пръстите на отворена длан. Така бленуван и мечтан денят се приближаваше, а с него и напражението, вълнението и пеперудите в стомаха нарастваха...Ето че вече беше 07.09.2007г. а аз имах толкова нвща за правене   нали знаете поговорката "обущаря ходи бос...." Така и аз не бях украсила шампанското за ритуалната зала и за ресторанта, както и чашите.   А като прибавим и това че предишната вечер в четвъртък беше и моминското ми парти....денят петък започна малко късничко и времето препускаше като арабски жребец в пустинята. Мисля че ще ме помислите за мъничко луда като ви кажа как до 5:15 сутринта на 08.09. украсявахме с мама бутилките с шампанско и чашите, доукрасявахме жартиерите, кутията за пликчета с пари,  разкроявахме платовете за украсата и какви ли не още. Минутка преди да изгася лампата и да си легна отидах до прозореца...на вън валеше като из ведро...натъжих се малко, но и се примирих....казах си..."това е! ще вали цял ден утре! Такъв ни е късмета...." И в същия този момент по радиото пуснаха песента която бяхме избрали за първи семеен танц  http://www.vbox7.com/play:78dc9098 Казах си че това е като знак, като намигвание "от горе" и цялото ми настроение се преобърна...сърцето ми се усмихваше...седнах и на един голям лист нарисувах едно голямо, усмихнато, жълто слънце и си казах "утре няма да вали". Легнах си с усмивка на лице....
 Денят 08.09. започна с "изтрелване" към прозореца за да проверя вали ли или не   Видях че е сухо на вън и светло. В нас беше само брат ми...майка ми от 6:30 беше на прическа и след това с баща ми бяха отишли в ресторанта да украсят каквото могат, защото преди нашата сватба в ресторанта имаше друга сватба от 12:00 до 17:00 часа. и приятелката на мама нямаше да се справи с всичко само за 2 часа. Влязах в банята и в 10:30 бях при фризьорката. Слад като ми направи косата и закрепи воала дойде гримьорката да ме вземе и отидахме към нас да ме гримира.
Телефонът ми не спираше да звъни-приятели питаха как точно да стигнат до нас, кой блок, кой вход, на кой етаж....След като гримът ми беше готов се заех с попълването на списъка с гостите. Той беше по азбучен ред и срещу всеки гост трябваше да се напише номера на масата. Фотографката ни Ели ме подкани да се обличам вече, че младоженеца скоро ще дойде. Оказа се че мой приятел който уреждаше колата не може да намери офиса на приятелката на мама която трябваше в 12:00 да закрепи украсата на колата.   След като му обясних къде точно е ми звънна да ми каже че всичко е ок и след 30 мин ще са при Гелето. Да но в 13:30 гелето ми звъни и казва "Кола няма!Какво правим?" И аз вече съм в паника!!!   Звъня на моят приятел да проверя какво става, той ми обяснява, че жената се изгърбила от работа и мъки докато закрепи украсата, но вече е на финала и тръгват към Гелето. Той пък през това време с цялата тумба отишли към кумувете(взеха ги от съседния блок) и кумата ми се обажда да ме информира, че вече са при тях и след малко ще тръгват към нас. Аз я помолих в момента в който тръгнат да ми звъннат за да знаем и да иаме 3-4 минутки да се подготвим, защото те са много близо до нас и с кола е буквално за 5 минути.
 

[Little_Sweet_Didka]

В момента в който телефонът ми звънна и чух "колата вече е тук, много е красива и да знаеш че тръгваме към вас" сърцето ми се разтуптя като на олимпийски атлет, не можех да си намеря място....а пък от момента в който братовчедка ми каза "а ето ги сватбарите, виждам ги през прозореца" вече всичко ми е като на сън само си спомням как изтичах до прозореца на моята стая и погледнах между щорите-видях колата която беше толкова красива...като в приказка...и ето че в суматохата реших да се скрия не в моята стая, а в банята!     Дадах едната обувка на баща ми и го изпратих пред входната врата, другата дадах на моите приятелки и братовчедките които се скриха в моята стая, а пък аз се скрих в банята! Казах на баща ми само да пусне кумата за да ме забули. Не си спомням музиката, не си спомням кога отвориха вратат и кумата се провря като мишленце за да ми даде букета и забули. Беше толкова красива! :new01: Тъй като беше запазила в тайна модела на роклята и прическата си, просто ахнах като я видях като фея истинска фея! Толкова красива а букета който държеше беше най прекрасният който ссъм виждала...и той беше МОАТ букет! :new51: Набързо ми го подаде и забули и бързо се шмугнахме в банята. А на вън вече се чуваше музика, викове, трясъци, блъсъци по вратата. След известно време явно първата "барикада" беше разбита и напористите сватбари вече бяха в нас, дори и с цената на падналата от пантите вътрешна врата на апартамента,   . А ние в банята с кумата вече едвам стояхме от адреналина в кръвта ни! Тъй като банята е до моята стая и чувахме съвсем ясно суматохата пред вратат на стаята ми и пазърлъка с момичетата вътре. "Хайде давайте я че си тръгвам" . И в бутаницата пред вратата някой натисна ключа за осветлението на банята и останахме на тъмно!   А кумата през цялото време недоволстваше как всичко изпускала, как на нейната си сватба изпуснала най-интересното и сега пак го изпускала, ама тя всъшност не трябвало ли да седи от вън   В крайна сметка и втората барикада беше пробита, и втората обувка беше пълна и нахлувайки в стаята ми с широки усмивки, момчетата останаха леко попарени след като видяха, че булката я няма. Тогава кума с неговата интуиция отвори вратат на банята и ни видя, бързо бързо я затвори и започна да крещи "Ей малдоженеца, ела да пуснеш една вода!" И така най-накрая моят любим ме откри!   След като ми обу обувките, които бяха пълни с доста едри(oбщо 150 евро и 6000 $), но за съжаление филмови банкноти (кумът ни е каскадьор и беше осигурил “пачката”), пристъпихме към закичването на най-близките-за мъжете бутониери за жените гривни.
Баща ми ме изведе и ме предаде на кума и тръгнахме към ритуалната зала. Там жената беше много усмихната и лъчезарна, от вълнение и емоции аз се разплаках 2 пъти докато говореше, един от които беше когато се обърнакъм родителите....голяма лигла съм значи!   Обаче моят вече законен съпруг сам си подаде кракът да го настъпя. Седи на един крак а другият го подал към мен и вика "Айде, настъпвай, то се знае!"  
След това малко "арт сесия" в градинката около ритуалната зала (ритуална зала Хиподрума) и отидахме към църквата.
Службата беше прекрасна, отецът много ни хареса и каза че за целия ден ние сме най-хубавите младоженци и кумуве. През цялото време ни обясняваше, тази молитва какво значи, хорът какво ще изпее и какво значи символизира, текста от Евангелието какво означава. Позволи ни да се снимаме пред иконостаса и биха камбаните когато излизахме!  
След щурите снимки пред църквата или по точно на трамвайните линии и върху трамвая се запътихме към хотел Хемус, защото предния ден видях там че има градинка с червени цветя и казах на майка ми да запомни че има червени цветя за да се снимаме там. От там са снимките и върху памаетника "на Альоша" както го кръсти кумът. И слад като се наснимахме и успяха да ме свалят от високия паметник тръгнахме към ресторанта.

[Little_Sweet_Didka]

Когато влязахме се почувствах като Пепеляшка, която влиза на бала в двореца. Не си го и представях толкова красив     
 Хвърлянето на трите букета предизвика голям фурор и момичетата бяха много приятно изненадани и щастливи. Бях "маркирала" един от букетите, за да се познае коя все пак ще е следващата от 3-те щастливки. В един от букетчетата бях сложила кристалчета като в моя букет и момичето което хвана именно него беше на седмото небе!  Свалянето на жариера беше много атрактивно, кумът държеше ръцете на младоженеца и на няколко пъти го дърпаше, но накрая след каишки, панделки и токче успя да свали жартиера единствено и само със зъби!  Разбира се, за да не са пренебрегнати и "момците" и жартиерите бяха 3! Един от крачето ми и два от джоба на младоженеца! 
Рязането и мазането с торатат беше също много забавно. Имахме 6 кандидат младоженци и всички бая се поомазаха! 
И така съвсем неусетно и много ама наистина много бързо нашият сватбен ден свърши! Малко тъжна, но и много щастлива тръгнах с мъжът ми към хотела, в който моя приятелка беше запазила апартамен за нашата първа брачна нощ! Той беше великолепен, с стая с джакузи и с огромна спалня, и всичко в него беше в червено! Стените, кожената гарнитура, пердетата, спалнята...е само чаршафите бяха бели. И така ние имахме първа брачна нощ...е можехме и по добре, но...и два пъти са достойно представяне  На другият ден станахме към 12 и един приятел ни се обади, че прави афтър парти на сватбата ни в еди ресторант и да отидем да хапнем по една супичка. Така двамата -той в костюм, а аз в сватбена рокля отидахме да обядваме като законно семейство за първи път. Когато се прибрахме просто не исках да свалям роклята си ...Момичета, наслаждавайте се на всяка минута, на всяка секунда, на всеки миг от този приказен ден, защотото ужасно бързо изгаря...като падаща звезда

Искам специално да благодаря на фотографката и видео оператора ни Елизабет и Тони Димитрови от Party Club за това че успяха да пресъздадът и уловят всяка една емоция изразена в нашия сватбен ден. Благодаря ви, че запечатахте нашата приказка!

[Natalia Borisova]

Дидка, всичко звучи точно като приказка! Докато четях, направо се просълзих  Бъдете винаги така щастливи и се обичайте, уважавайте и си помагайте винаги! 

[Вероника]

  Didka много добре си пресъздала всичко, за което ти благодаря, че успях да се докосна до твоя най-важен ден. Дано и животът ви заедно да е като този ден - с много положителни емоции и щастливи моменти.

[Little_Sweet_Didka]

Благодаря ви момичета! А в галериятя пуснах още малко снимки http://forum.svatbata.bg/index.php/v/Little_Sweet_Didka/Nashata+cherwena+Prikazka/?action=gallery

[Marina]

Прекрасна червена приказка! Дидка, толкова щури снимки, много се смях, кумът ви е страшна скица, а снимката пред трамвая е много идейна! Много красива двойка сте, и фотографът ви се е справил чудесно, но то едва ли е било и трудно!  Сигурна съм, че гостите са останали очаровани, аз определено съм!    Честито - бъдете много щастливи! 

[Ели .]

Диде пуснах си песничката 'Светът е за двама" и се потопих във вашата червена приказка !!!!! нямам думи , освен  !!!

НЕКА И ЖИВОТЪТ ВИ БЪДЕ ТАКЪВ !!!!  

[fanimira]

Мъничка сладка Диди, още веднъж честито!!!!!!От часове се опитвам да измисля най-подходящите думи за да изразя възхищението си от прекрасната ви сватба, но няма коментар, който би бил достатъчен за вашата червена приказка!!!!  Нека трае вечно!!!!!!!

[Little_Sweet_Didka]

Ох момичета, разплакаха ме вашите мили думиии! Много ви обичам!
За тези на които им е интересно, ето тук има малко повече снимки. http://www.snimka.bg/album.php?album_id=176106

[shtastliva]

Ох, и аз като Ели си пуснах и песничката докато четях разказчето, и... се разциврих голяма ревла съм и аз, ама разазчето беше тооолкова хубаво, че нямаше как - миличка, пожелавам ти винаги да бъдете така влюбени, и пеперудките да са винаги в стомаха

[veselyshko]

Миличка аз направо останах без думи- така хубаво разказваш за този прекрасен ден  Бъдете все така щастливи, обичайте се и винаги бъдете един до друг в живота и всички бъдещи начинания- нека приказката никога да няма край 

[shtastliva]

ох, разгледах и другитее