Как в странство пребиваваме и чуждия народ облагородя

[Vessi]

Викам да нагледам темата , че нещо много замря .... Те дипломите ни ги признават - да имаш диплома , браво на тебе , но много трудно се реализираш с тази диплома искат си хората тяхна.Прави са според мене ...и те си имат университети които бълват специалисти ...то тукашните не могат да започнат по специалността си какво остава за нас ...не казвам че е невъзможно просто се слува рядко .... и този мит дето нашите компютърни гении ги вземали като топъл хлеб  ...ще си замълча ....

Майчинството в Канада е 1 година , като преди това трябва да имаш работени 600ч. нямаш ли - няма майчинство .

Дали си струва жертвата питаш Майче , тук вее всеки за себе си , гладен инжИнер в БГ или електротехник в странство ?!?!? Аде аз отговор не мога да дам , дайте Вие 

Бях ви обещала да ви разкажа за канадска сватба , но се сетих да започна с нещо по интересно .Ще започна сега и финала след няколко часа
Та така що е то Хетерайтска колония ...Това е един от мойте сблъсъци с "новата земя"  Хетерайтските колонии са група хора които живеят на средата на нищото . За да стигнеш колонията пътуваш хиляди километри черен път и накрая изниква едно да го наречем малко село сред полето .Живеят затворено , уж без контакт с външният свят , не зная дали имат електричество но със сигурност не гледат телевизия , не ползват интернет и не слушат радио, не пият алкохол . Произвеждат си сами всичко от което се нуждаят за храна , мисля че само плат за дрехи купуват, обувки рядко правят си ги сами ..Има строго разпределение на работата - мъжете са на полето имам предвид обработват огромни територии с пшеница, рапица рядко слънчоглед или царевица, жените - те правят всичко останало ...градини със зеленчуци, животни , домакинстване, деца също са тяхна грижа Не ходят на училище имат си тяхна система и ползват някакъв доста остарял немски , англииски говорят лошо , като мене   Другото следобед заедно със смешното и снимки на тези екземпляри  

[juji]

Веси,защо говориш лош англииски?

[госпожица]

Веси така като ги описваш тези хора ми звучат като омиши или мормони  Има една смешна песен за тях в youtube, ама да не пълним темата 
Да кажа за дипломите, аз ще си имам тукашна и какво от това се пита в задачката. България е в ЕС, но поради ред причини и за нас трябва да се кандидатства изрично от работодателя да иска разрешение да ни назначи на работа и тъй като не им се занимава, само като попълниш кутийката за гражданство и директо ти пращат имейл, колко много са умували, но за жалост имат много кандидати и няма как да те разглеждат понататък И тъй учих аз 3 години, бутах се мъчих се, а сега миличките англичанчета, които 3 години си клатеха краката и ми викаха, ти си луда да учиш толкова са с работа, а аз се надявам някои да се излъже да ме вземе  Много негативно, но съм се подемотивирала.
На въпроса бих предпочела в България да се развивам, отколкото тук да ме гледат на криво, ама дето вика Веси любоФ

[alben4ik]

Малко отзад напред го карам, но ще ви отговоря първо на последните въпросчета, пък после ще се връщам на предишните 

Мая тук предимно момичетата работят като чистачки (по къщи, хотели, офиси и тн и тн), а момчетата в строителството - това е като правило, естествено има и много изключения, но това работят огромна част от българите тук. Аз като дойдох в  началото работех на рецепцията на един хотел, след това се преместих в Лондон, където заживяхме заедно с Данчо. Тогава нямах разрешително за работа, тъкмо си  бях подала документите за него и чаках отговор (в хотела работех с  временно разрешително, което важеше само за там) и естествено не ми се стоеше без работа, заради това и аз минах през чистенето на къщи. После заради работата на мъжа ми се преместихме в Рочестър (той е куриер и депото, където си намери работа, е тук наблизо). Тук вече при мен стана малко по-трудно с работата - временно работих към една куриерска фирма като Customer Service, но тя беше много малка и в началото на тази прословута криза фалира, като съответно ние останахме без работа. Иначе на мен там работата много ми харесваше. След това се започна едно безкрайно ходене по мъките и подаване на документи на какви ли не места - предимно подавах в туристически агенции, защото се надявах, че с дипломата ми от България, а също и с достатъчния ми опит по туристически агенции (също от България) ще се намери някъде местенце и за мен.... За съжаление се оказа, че жестоко греша, докато един ден не се намери една мила женица да ми разясни, че с предимство са тези, които имат английска диплома. Колко дипломатичен начин да ми каже, че моето сиви даже не се разглежда от работодателите  Много се разочаровах и това беше един мнооооого тежък период за мен.
Няма да навлизам в много подробности, но накрая ми се отвори късмета (поне тогава така си мислех) и след няколко интервюта ме взеха на работа като преподавател по Български език в един университет в Лондон (това ми е първата специалност). Бях на седмото небе от щастие докато не разбрах, че само първия семестър ще им трябвам като редовен преподавател и то дори малко  нелегално, само докато изчакат един професор от България, който по някакви причини няма да може да дойде навреме. След този първи семестър единственото, което можеха да ми предложат бяха вечерните курсове, които обаче стават факт, само ако се събере група..... излишно е да казвам, че българския език не е от най-популярните за изучаване  Както и да е изкарах една година там и в края на тази година ...... забременях  След известно време им казах, а малко след това напуснах, защото ми идваше доста натоварващо да пътувам от Рочестър до Лондон и то само вечерите. От университета не ми се полагаше никакво майчинство, въпреки че си плащах редовно осигуровките - много е сложно за обяснение защо не ми се полагаше, заради това няма да ви отегчавам. Аз обаче си плащах и допълнителни осигуровки (като самоосигуряващ се), които са наистина минимални - на всеки 3 месеца се плащат по 32 паунда. Ето това минимално  плащане ми осигури майчинство, както и безплатни грижи за мен по време на бремеността и абсолютно безплатно раждане (не съм дала нито стотинка за нищо). Да не говорим, че по време на бремеността, както и една година след това всички лекарства, изписани от лекар, както и зъболекарските грижи за майката (а след това и за детето) за безплатни. Майчинството тук е 9 месеца, като може да започне най-рано от около 2 месеца (доколкото си спомням) преди раждането. Раждах в държавна болница, като условията в нея бяха страшно добри. Чувала съм за Лондон, че положението в държавните болници никак не е розово. При мен обаче всичко беше перфектно - от отношението на персонала, до условията в родилното отделение и в стаите за престой!

Уф, това е май, засега. 

[Vessi]

И така да довърша , но първо разяснението защо англииският ми е "Дръж ми куфарите, че ще говоря чужди езици" ...никога не съм учила англииски , наложи се тук да ходя на училище ...а и като гледам как го усъвършенствам със стояне в къщи и гледане на деца , скоро няма да се измъкна от нивито " мога само хляб,вода и бой да си изпрося " . Нейсе един ден всичко ще е ОК а и в Коста Рика говорят испански ако ме разбрахте како Сийке
И така за хетерайтите: Парите се държат от старейшината, той решава кога и за какво да се харчи, ако ги заболи нещо чакат да се съберат 7-8 болни и тогава ги карат на лекар....Пристигайки в града освен лекаря се гледа да се продаде и нещо от произведената от жените продукция - терлици, чорапи, шапки , бананов хляб, мъфини ...големи са хитреци.Мисля че парите от тези продажби са "безотчетни" защото така бързо ги скриват ,както и бързо ти подават това което си купил... Понеже си живеят затворено , затворено се и женят , доста са се изродили ....всички ми изглеждат като близнаци .....на последък се коментира , че вземали жени някъде от САЩ , да сменят кръвта. В този ред на мисли , преди време Ники беше на една такава колония нещо да поправя , старейшината му предложил сделка : да "преспи" с колкото си иска местни мадами , а той в замяна щял да му даде няколко пуйки и зарзават ...пари ви казвам за нищо не дават .... дори в такава ситуация ...Ей много се смях пък Ники си навири носа че бил расов мъж и за разплод го търсили
И аз посетих такова място ... с Ники ... много ми беше странно , ожениш се дават ти стая, роди ти се дете още една , дрехи , храна , всичко ти е осигурено само да работиш . Старият хетераит като ме видя пита Ники коя съм после му вика "Ник хубава жена имаш идеално ще храни прасетата"  Та така де ако не се реализирам с моита диплома имам оферта - при прасетата :funny:Та това за тези страни обитатели на Канада ....и снимки да ги видите !

[Vessi]

Сега и мадамите , модела на роклите е един както за 2г така и за 82г. - и като ги гледате с еднакъв десен , колко ли плат купуват

[Anichka]

ех, како Сийке  - все намираш щипка смях и в неволята Офертата за работа е един пьт...
Тук ги има подобни, само че се казват amish:


Предполагам се водя в категорията кьсметлийки с вьзможността да работя по специалността си в чужбина без да имам диплома от тук.
Естествено не си мислете, че сьм слязла от самолета с токчетата и сьм си намерила работа веднага. За пьрви пьт дойдох 2002-ра на бригада - работих в сладкарница и хотел. 2004, отново бригада, тогава работих в сладкарницата и ресторант. Спечелих зелена карта, оправих си документите и 2005-та се вьрнах отново в сладкарницата и ресторанта. Средно работех по 100 часа на седмица, за да мога да сьбера повече пари и да се преместя в друг щат + да остана без работа известно време. Преместих се в Калифорния, сигурно луд кьсмет сьм имала отново, но на 2-та седмица си намерих работа по специалността. В последствие се преместих в Чикаго при сегашния ми мьж. Тук бях отначало секретарка в офис няколко месеца, после случайно излезе работа по специалността ми в много малка фирма и ме наеха. Миналата година останах без работа, защото продадоха фирмата, в която работех. Бях без работа 3 месеца. Минах стотици интервюта - телефонни и на живо.
И сега пак сьм застрашена от уволнение поради кризата, но поне работя вьв фирма, която като и кажеш името и няма човек, които да не я чувал.
Тук зелената карта = паспорт без правото да гласуваш. Имаш всички други права. Juji, определено ти сьчувствам, че има тези ограничения в Италия.
Дали са ми игнорирали резюмето на много места само като са ми прочитали името - ДА.
Дали са ме избутвали назад само защото имам акцент - ДА.
Обаче аз сьм голям инат и щом наемат индийците, защо не и мен. В момента сьм в екип с американец, индиец, колумбиец.
В USA, ако си живял 5 години можеш да подадеш за гражданство. Да, гледат на теб под друг ьгьл, ако си гражданин. Как са условията за гражданство в другите страни? Имам приятелки в Англия, които са граждани и работят по специалността си (и те са чистили кьщи пьрвоначално, не отричам)
Предполагам и факта, че Чикаго е един многополитен град, сьбрал под крилото си хиляди нации ми помогна много. Не вярвам, че ако бях останала в Wisconsin (там бях 2002г и 2004г) щях да работя по специалността си.
Но срамна работа няма за мен. Има по-тежка физчески и по-слабо платена.
За майчинстовото - в USA е 0, 6 или 12 седмици (в зависимост дали си на пьлни часове и какво предлага фирмата ти). Ако имаш 12 седмици отпуска, само 6 от тях са платени и то на % от заплата ти. В моя случй ще бьде евентуално 70%. Може да се вземе преди или след раждането.

[mgoranova]

Како Сийкеее 

Сред такива писателски таланти, мен ме хвана срам да се изтипосам...

[Lionelsa]

mgoranova , недей се измъква 

А тези хора, за които пишете, ми се струват някакви сектанти и незнайно защо много опасни Радвам се, че поне такива индивиди тук си нямаме в българския цирк. Или поне аз не съм чувала.

[Vessi]

Голяма напаст са хетерайтите ....Обикновенно събота и няделя има Фармърс маркет / земеделците си прдлагат продукцията като на Женският пазар или КОлхозният във Врна/  та обикноевнно там изкарват и хетерахтете зарзавата си ...доста е по скъпо от колкото в магазина. И после се юрват из града ...казват , че жените с тези ретро рокли били доста добри "заемането" на стоки от магазините ...просто мушат по бездънните скрити джобове....А мъжете ...ех много са смешни като отиват в ресторант винаги искат места при телевизора и уж не пият пък все бира поръчват ...и никои не иска хетераит за клиент За обяд в ресторанта има меню - супа, салата и хлебче за 6$ , идват 3 и поръчват едно меню, единият яде супата, другия салатата и един нещастник ръба хлебчето ....и бакшиш никакъв нито цент !!!!
Винаги съм се чудила как не са се стопили ..но Ники казва , има случай на "избягали" във външният свят , но бързо се връщат не издържат на стреса ....в колонията е сигурно - гладен няма да умреш и за нищо не мислиш !!!!

И mgoranova не се измъквай давай сега и у вас да дойдем , няма много да обръщаме внимание че не си пускала прахосмукачка и ни черпиш с евтиното кафе от виетнамците:)

Чакайте включване на тема Канадска сватба ....

[alben4ik]

Голяма напаст са хетерайтите

Ама много странни тия хора, бе 

Хайде, след канадската сватба ще разкажа и аз за английските сватби, че докато бях рецепционист се нагледах на сватби - в нашия хотел всеки петък и събота имахме сватби, така че съм "присъствала" на доста 

[BeRa]

ех как интересна става темичкатааааа....Браво, браво...разказвайте не си спестявайте...
Весиии е ся вече ме срази с тия индивиди там  много са ми странни...че и всичките еднакво облякани...ако трябва да си намериш мъжа или жената в тъпла от хора мале мале...не ми се мисли 
за работата искам да ви кажа, че който е отишъл в чужбина...без език...колкото и висшета да има...първо грабва парцала...срамна работа няма за мен... и аз в началото като дойдох чистех не една а няколко къщи...заведение...и ако остана без работа пак бих го правила...от чистенето на къщи могат да се извадят повече пари от колкото да си работиш по специалността...тука на времето се заплащаше много добре...сега колумбийките много подбиха пазара с ниските цени които предлагат, ама пак може да се намери нещо по заплатено...винаги съм почвала работа тук чрез познати...не ми се е налагало да си подавам автобиографиите тук там и да чакам да ми се обадят...милото имаше такъв период и от никъде нищо...само познати ...това е истината...в началото като дойдохме чистех заведението на една българка...после отивах в къщата на шефа на Льодми...после разхождах кучето на сегашния ми шеф, като тогава нямах ни най малка представа че един ден ще ми е работодател...след това отивах в един бар в който се учех главно на езика, понеже дойдох тук без грам испански... в бара започнах толкова случайно че не е истина. Имаше две българки които работеха там...един ден милото ме забра от работа, както си чистех заведенийцето...омацана цялата, олята в белина до ушите  и отидохме да се разберем за вечерта с едното момиче там. като слезнахме, те пуснали едни български хора в тоя бар та кънти...и на испанците яко бира наливат  та като ги измъкнах на едно хоро, та и хоро му тропнахме и на другия ден ми се обадиха че шефа искал да ида да се уча там ако искам и да ме праща в другия си бар да работя...
та помествах в грагфика си още две къщи и накрая на панаира вечер разливах алкохол на пянките...ама пари имаше повече дори и  от сегашната ми ранота...
като почнах тази работа, пак беше с познати...изтърпяха ми грешките и калпавия език...дето ми казват едно аз съм разбрала друго...ама малко по малко стигнах до длъжността която заемам... но ако нямаш познати...нямаш нищо... не е само да имаш диплома  и образование... трябва да си имаш късмет това е...

Госпожица беше питала как ни е променила чужбината ...уф,...мен специално много ме промени...преди бях една затворена...мачкаха ме и аз си търпях...не можех да убидя никой и да кажа това което мисля...само и само за да не засегна някой...а сега... никой не е способен да ми затвори устата...така ясно ми дадоха тука да разбера че никой не те жали и не му пука за тебе че защо на теб да ти пука... че ако си свит...те мачкат и се базикат  стебе както си искат и ти се качват на главата... и като ми падна пердето изненадах дори себе си, като знам какъв човек бях... сега съм много по борбена , но за сметка на това мноооооого по изнервена...никой не оставям да ме тъпче, понеже тогава го премазвам и така...
може би покрай шефа ми се наложи да си изградя тази самозащита, понеже ееееееее...ужасен...майка ми само на сън да и кажат името му и кошмари сънува...така да и е взел страха...ама...заплатата докато ти дава...седиш и си го трупаш...
и въпреки всичко...аз си имам едно малко мото което не ми излиза от главата..." Обстоятелствата не променят човека...а само му помагат да разбере какъв е всъщност..."  което и малко ме плаши, понеже определено не се харесвам такава каквато съм в момента...но...уви...

Веси хайде нямам търпение да разкажеш за сватбата...сигурно е доста интересно 

alben4ik за обещаните снимки ще те гоня до край мила  голяма грешка ти беше да дадеш такова обещание...  сега нямам търпение да ги видя..
а и другите не си спестявайте снимковия материал моля 

[aprilka]

Веси  за темичката ....

Аз отдавна си ви чета ама все не намирам време да се впиша и тук. Пък и то момичетата от Кралството толкова добре ги описват нещата, че аз общо взето няма какво да допълня  .

За съжаление се оказа, че жестоко греша, докато един ден не се намери една мила женица да ми разясни, че с предимство са тези, които имат английска диплома. Колко дипломатичен начин да ми каже, че моето сиви даже не се разглежда от работодателите  Много се разочаровах и това беше един мнооооого тежък период за мен.

Бени за съжаление обстановката в момента е такава, че не само с българска ами и с английска диплома толкоз...Аз съм убедена, че не само дипломата гледат от къде ти е, ами и името ти и ред други неща. Аз изкарах магистратурата си тук 2009 точно когато кризата удари най-лошо, то банки ли не фалираха, то заводи ли не затваряха абеее лоша работа...та така пробвах къде ли не, ама като не става не става  ...изкарахме си депресийката и така. Може би някой ден все пак и на моята улица слънце ще изгрее, ако ли не ....еми здраве да е (все ще си намеря нещо друго за правене). А само за сведение, че от групата ни от 12 човека -само 2 си намериха работа преди да се дипломираме, другите са като мен и има и една друга част които записаха PhD-та(само защото не можаха да намерят работа, не е заради интерес към науката  )

Ееее искаше ми се и на някое друго въпросче да отговоря, ама все пак съм вече много бременна  и май ми се подремва, но следващият път обещавам
                                         

[alben4ik]

Хайде да си кажа и аз по въпроса 

- Какви са българите в чужбина, които сте срещали. Били ли сте разочаровани от сънародниците си? -  Имаме страхотни приятели, с кото сме се запознали тук, хора, на които знам, че мога да разчитам в каквато и да било ситуация  ..... но те се броят на пръстите на ръцете ми. Повечето българи, с които се срещам тук веднага след като се запознаят и следващите им въпроси са: "какво работиш" и "колко пари взимаш"  Мразя такива хора!!! Хайде първият въпрос не е нищо особено, стига да не водеше до втория, който пък води до трети - "абе да питаш дали няма при вас работа и за....еди си кой" - на моменти съм се чувствала като агенция за настаняване и за намиране на работа 
- Имали ли сте моменти в които ви е идвало да си хванете първия самолет и да си се приберете? - даа, много често, всеки път като ми домъчнее и казвам на мъжа ми, че си стягам куфарите 
- Мислите ли някога да се върнете в България? - много бих искала, но не знам колко далеч във времето ще стане (иска  ми се да е по-скоро, но  )
- Ако спечелите от тото или лотария, толкова пари че да ви оправят живота, къде бихте избрали да бживеете - в България или където сте си? - със 100 процентова сигурност - В БЪЛГАРИЯ
- Кой е бил най трудния ви момент в пребиваването в чужбина( като изключим по празниците) - докато си търсех работа - не искам да си го спомням този период 

Бера, не съм забравила за снимчиците - ще ги имате, надявам се утре да напече и отивам да ги нащракам, че искам да ви покажа пресни пресни снимчици от мястото, на което живеем 

[juji]

Вчера гледах Ернестина Шинова
тя разказваше за снимките на Мисия Лондон и каза ,че в събота вечер било пълно с пияни хора по баровете/а това съм го слушала и то собственика на Див Петел/ ,та вярно ли е или се е правила на интересна .
И някоя от вас посетила ли е тази българска кръчма и ако да нека разкаже повече за нея как е там обслужване харесва ли ви отношението и все в този ред ......
Гледам ,че за сватби сте писали аз тук не знам много за техните традиции и обичай ,но от мъжа ми съм чувала ,че тук върха на сладоледа било менюто за свадбата да е от риба /може би защото това е най-скъпият вариант/.Иначе има един супер готин канал Риал Тайм ,по него дават за италианските сватби.Та това което показват е ,че сватбите се правят в отдалечени замъци ,наемаш си сватбена агенция която се грижи за абсолютно всичко от украсата до роклята на булката .Иначе знам ,че роклите тук са от порядъка на 2000 евро и на горе.