Осиновяването

[kali_gali]

А що се отнася до отношението ми към осиновяването-абсолютно за-дори си мисля,че бих искала да осиновя дете независимо,че имам свои.Толкова деца има,които няма кой да прегърне и целуне.Тази идея седи в главата ми отдавна,като порастнам моите да си взема едно детенце,дори не държа да е осиновено,може като приемен родител.
И смятам,че осиновените деца трябва да знаят,че са осиновено.Тръгнат ли на градина трябва да знаят.Няма нищо срамно нито да осиновиш,нито да си осиновен.Отново стигаме до обществото ни,което е далеч от 21ви век.

[kali_gali]

Станах досадна,но видях поста след публикация

А според вас трябва ли едно да знае че е  осиновено, в смисъл ако е било твърде малко че не  го е осъзнавало и кога е най добрия момент то да научи, има ли изобщо такъв?Според мен трябва да знае, не за да им се натяква по някакъв начин че те са чужди деца ,защото щом са ги взели значи вече са техни , но по скоро защото по лоша ще е ситуацията да разбере от някой "приятелче".

В тази връзка,предсавяте ли си да разбере от улицата когато е на 15-16 години в разцвета на пубертета-става страшно.А доброжелатели много

[магито]

Да детето трябва да знае, да му се обяснява още като е малко, защото после става трудно и за двете страни.

Колкото за осиновяване заради забременяване, това според мен е адски егоистично.И като забременееш какво го правиш това дете?Това да не е вид лекарство?Да осиновиш означава, че искаш да отгледаш, да дадеш любов на едно дете.Не взимаш нещо докато забременееш и после да го върнеш.

[maya_bunny]

И аз съм твърдо за осиновяването и приемната грижа. Много често съм си мислила, че ако имам две момчета бих настоявала да осиновим за трето момиченце, това ми е мечтата в живота! Бих настоявала пред мъжа ми тъй като той не е съгласен. Има мноооого рискове, но това е най-хуманното дело и мисля, че си струват.

Маги, едва ли някой мисли да го връща детето после, верно не е лекарство идо това се прибягва само ако всички останали начини са изчерпани. Но и аз знам за случай, в който много напи познати много време не са имали дете и веднага след осиновяване жената се успокоява и забременява. После си отгледа и двете деца като свои.

Определено мисля, че детето трябва да е наясно от самото началои да му се припомня и разказва от къде е дошло по нежен и разбираем начин.
В този ред на мисли нали гледате "Такъв е животът" неделя от 11ч. Сетих се за жената с двете момиченца - едно нейно и едно приемно на същата възраст, което вижда и двете си "майки".

Една моя позната работи в дом за деца и мин. Коледа бях на тяхно тържество, което беше върховно. Ще пробвам да намеря разказа си от тогава, много е вълнуващ.

[maya_bunny]

Ето го разказчето за тържеството:

от maya_bunny на 22 Дек 2009 23:57

Здравейте мами!

Ще ви разкажа за днешното си преживяване докато съм още под еуфория и тъга едновременно. Бях на коледното тържество на Дом за деца и още от самото начало ми стана мъчно от празната зала, сигурно имаше най-много 30-40 човека, при условие, че са поканени доста хора от общината и от къде ли не. След два месеца бесни репитиции почти нямаше кой да се зарадва на децата, а те бяха страхотни. Час и половина заедно с учителките си пяха и играха толкова много неща, личеше си, че там има добри жени, които въпреки скромното заплащане са положили огромен труд да ги научат на толкова много неща. Много бяха сладки, харесах си поне няколко циганенца, а едно момиченце бих си го взела веднага вкъщи, ако можех. Дано след време да мога да осиновя дете, винаги съм го искала.
Другия проблем (освен скромната публика) беше студа ... в тази мизерна зала с почти никакво отопление всички умряха от студ, а за децата да не говорим, които бяха по сценично облекло. Т.е. ръководството на Дома прави от нищо нещо, за да имат те тържество, за да ги видят хората, особено тези, от които зависи благополучието на Дома и т.н. Дано занаперед да е по-топло, иначе се превръща в мъчение за всички, особено са тези, които толкова са се старали да ги научат, а ги гледат как треперят от студ на сцената ...

Та мами догодина живот и здраве ще се опитам да дам повече гласност на това тържество, знам че форумите с майки са голяма сила, може да се направят и плакати, които да се разпространят по детските градини, защото на децата ще им е интересно да гледат свои връстници как пеят и играят, изобщо много неща могат да се измислят. Може пак да се направят торбички с лакомства и т.н.

[plamak_]

maya_bunny много вълнуващ разказ, наистина това което си описала е нещо страхотно , но за жалост неоценено от който трябва , надявам се тази година тези дечица да имат повече късмет за по добри условия в дома , а защо не повечето от тях вече да не са там за тържеството .
Маги  не се има предвид че се използват осиновените деца като лекарство и след като се "излекуваш" го изхвърляш.Всеки си гледа детенцето не зависимо дали е имал след това или не , просто то е било единствената му утеха в този труден момент, не мисля че може човек с лека ръка да се откаже от него, след като се е сдобил със свое.
Веднъж когато гледахме "Такъв е животът" и си говорихме с мъжът ми по въпроса за приемните родители , той беше категоричен ,че иска да е осиновено едно дете ,а не да му ставаш приемен родител ,защото когато се привържеш силно и ти го вземат по една или друга причина страдат както детето ,така и приемните мама и тати.А мисля че човек който се хване да отглежда едно дете от дом го прави с голяма любов и е неизбежно това привързване.

[gucci]

Аз бих казала на детето че е осиновено още от малко.Имам приятели осиновени деца и едните им казаха от самото начало а другите като по големи и вярвайте ми шока за вторите беше много по голям.Естествено има различни случай и хората реагират различно.Но не мисля че това нещо трябва да се крие от детето.Моята приятелка осиновиха дете за около година.Естествено зависи колко бързо ще се появи подходящо дете.Те осиновиха дете от Силистра а иначе са от Варна ,но те бяха написали голям диапазон и като градове и като пол и като националност.Единственото изискване беше да е малко детето.Малкия е невероятен и все повече почва да прилича на нея и толкова сладко и вика мамо.Той е на 5 и тя от самото начало му каза че е осиновен и говори с него непрекъснато за това.Даже единия път малкия ми обясняваше как майка му го е взела от дома и как го е завела вкъщи и как винаги щял да бъде с нея.Имам приятели които осиновиха момиче-осиновяването трая две години близо ,но през това време те се водеха приемни родители и детето живееше с тях.В началото детето беше  поизостанало и почти не говореше,ама елате сега да я видете-не млъква.На нея също и казаха отначало че е осиновена.
На мен винаги ми се е искало да вземем за празник дете вкъщи-но мисля че така ще навредя повече на детето отколкото да помогна.А ми е толкова мъчно за тези дечица.

[carlyangel]

Аз съм "за" осиновяването,ако семейството не може да има деца.Аз лично не бих си осиновила.
Процедурите по осиновяване не случайно са дълги-все пак не може всеки,който поиска да си осинови дете.Както знаем има и не дотам доброжелателни хора...да не говорим за трафик и тем подобни. Съгласна съм,че е трудно,но в днешно време-хора всякакви,които трябва да бъдат щателно проверени.

[BASTET]

На мен ми е много интересна темата с осиновяването. Много съм си мислела за това. Имам доста познати с осиновени деца - наши съседи, кумувете ми, една моя учитела. Съседите ни когато те заосиновяваха, бяха поискали даже дете с музикални наклонности. Ами имат го. Взеха го на около 2-годишна възраст. Наиситна е много музикална. Не са й казали, че е осиновена. Кумувете ни са искали 10 години детенце и са нямали. Осиновили и сега имат още 3. Голямо, щастливо семейство американски тип с достатъчно голямо жилище и ван. Майката е нон-стоп в майчинство откакто са взели първото дете обаче. Иначе и двамата са на супер-специални работи, свързани с държавата, сигурността и т.н., та на дали са ги проучвали много-много, защото са постоянно проучени . Обаче и двете двойки не искат да говорят за процедурата по осиновяването, казват - абе то е много трудно ама ние имахме късмет. Не искам нищо да казвам как точно са успели, защото първо нищо не знам, второ им се възхищавам като родители и самата аз гледам да се уча от тях и не бих си и помислил да ги критикувам. Моята учителка е италианка. Осиновила е две деца  в рамките на 3-4 години. Не знам дали като чужденка е по-дисциплинирана и си е придвижвала стриктно всички документи, или по нашите институции са подлизурковци и като чуят чужденец и вече челни стойки правят, но фактът си е факт. Всичките деца, за които говоря са от български етнос и без увреждания.

Много ми е любопитно какви са изисванията към осиновителите, знаете ли? И от какво естество са?

[kali_gali]

Най-вероятно твоите познати са осиновили по ДРУГАТА схема за осиновяване,в което няма нищо лошо,освен че го купуваш, а то не е кило чушки.Но това става заради тъпата ни система.А за проучването,до колкото знам от моя приятелка,осиновителите трябва задължително да имат брак,да не са осъждани,да имат определен доход и битови условия да гледат дете.Вероятно те проучват що за човек си,като питат комшии и приятели.Но в това няма нищо лошо,все пак взимаш да гледаш човешко същество.То ако ме питате и за да вземеш куче или коте би трябвало да те проучват,та какво остана за дете.

[магито]

Мисля, че и самотни жени могат да осиновяват, имам позната която не е омъжена, няма и приятел с който да живее, а осинови детенце.

[carlyangel]

магито права си.И самотни жени могат да осиновяват.Майка ми има такава позната. Тъй,че едва ли едно от изискванията е сключен брак.

[kali_gali]

Ами мои познати се жениха специално заради осиновяването.

[carlyangel]

Кали,тя жената е вече към 50год. и това е станало отдавна,та си мисля да не би да има някаква промяна   

[StAsSi]

Относно осиновяването, за което си говорите тук, определено съм на мнение, че дори и да си осиновя детенце, няма да съм напълно завършена без чувството да бъда бременна, да чувствам живота в себе си. Това което каза Маги,

Всичко зависи от това как вие го чувствате.За прегледи, време и пари се намират.За ин-витро също. Не ме разбирайте погрешно, но аз за себе си искам да разбера какво е това бременност, да усетя първото ритниче, да виждам как корема ми се мърда, да ме боли докато раждам и да плача от болка, а после да плача от щастие когато видя детето си. Дали ще стане не знам, но знам че ще направя всичко нужно, за да стане. Какво ще ми коства не знам, само времето ще покаже.

е абсолютно точно това, което искам да кажа и аз. Твърдо не съм против осиновяването, даже в определени дни от месеца си го мисля много силно. Но знам, че дори и с осиновено дете до мен (което ще обичам като мое, сигурна съм) няма да съм напълно щастливата майка, а винаги нещо в мен вътре ще плаче при вида на бременна жена по улиците.
Затова в момента се концентрирам повече и отделям време, енергия, пари, главоболия, радости и неволи в една единствена цел - бебенце от моя плът и кръв. Пък времето ще покаже, ако всички начини за забременяване са изчерпани, ако са минали доста години и надеждата е започнала да умира - тогава най-вероятно ще дойде на дневен ред това... Но аз знам, че засега няма да се откажа, каквото и да ми струва това