Осиновяването

[Слънце]

uliaulia, аз съм мислила много за осиновяването. Разбира се,ч е искам да изпитам всичките емоции от положителния тест, промените в тялото, порасването на коремчето, ритничетата до раждането. Обаче, ако недай си Боже не ми се случи, то за мен осиновяването е един реален вариант. Дори се замислям, след години, живот и здраве, когато отгледам собствените си деца, и за приемна грижа.

Разбирам, какво имате предвид и за "правенето" като самоцел, както и за цялото това побъркване по темата. Това е сериозен, но почти неизбежен проблем 

[plamak_]

Гледам обсъждате осиновяването и ние с мъжът ми сме го правили не веднъж и двамата сме на мнението че сме за осиновяването .Много силно се надявам да имам късмета да имаме свое дете , да изпитаме всички тръпки и емоции които го съпътстват, но ако сме лишени от това със сигурност ще си осиновим.

[uliaulia]

BeRa, bobi123, Слънце, plamak_ , радвам се, че сте обсъждали тази тема и сте за. Гледам никъде не се споменава по темите и си мислех в мен да няма нещо сбъркано 

[maria_hs]

Аз съм съгласна с поста на Маги. Това е много лично решение и не мисля, че с един-два разговора с  мъжа можем да вземем решение. Мислила съм си по въпроса и до сега не съм стигнала до конкретно решение   Ще направя всичко възможно да си имаме дечица и аз искам като всички жени да изпитам радостите на бременността, на раждането, на тази велика връзка между майка и бебе.   На някой може да му се стори като невероятно усилие, но всеки го разбира по различен начин. Колкото до осиновяването, ако не е на бебе, а на по-голямо дете, ще ви трябва адски много време. Дори на 2-3 годинки, тези деца са малко по-изостанали, имат нужда от много грижи, внимание и време за тях.
uliaulia, ти ако сега нямаш време, за да излезеш от работа за изследвания (на мен те ми отнеха не повече от 5-6 прегледа), как си представяш, че ще стане това осиновяване?
Нямам абсолютно нищо против осиновяването, но първо ще направя всичко възможно, за да си имаме наши дечица. Това е моето мнение  

[plamak_]

Така и трябва да е maria_hs, всеки трябва да опита всичко възможно преди да се откаже.Аз мисля че всеки има предвид това , че когато медицината е безсилна вместо да си останем сами ,без да се грижим за едно детенце , можем да си го осиновим.

[gostenka_82]

Аз да ви питам какво ви е мнението относно осиновяването? Не е ли по-лесно отколкото само да се тича по лекари, да се пръскат пари и да си тровиш психиката при всеки неуспешен опит? 

Само да допълня, че при осиновяването също се правят доста изследвания и на двамата родители, а самата процедура по осиновяване може да отнеме години, като през това време кандидатите за осиновители са под постоянни проверки дали са ок или не.
Та в този ред на мисли, не е сигурно кое ще отнеме на двойката повече време и напрежение.

[магито]

Хайде да ви опиша малко за осиновяването.Нищо не става в извън работно време.Лицата занимаващи се с това са държавни служители работят от 8-18 часа.Ако ви извикат за детенце, освен че сте подложени на проверка вие ходите на свиждане с детето, за да свикнете едни с други.На тези свиждания присъства и социалия работник който е прикачен към вас.Това става в работно време в най-добрия случай може събота и неделя.След това следва и дело, там трябва да сте двамата.След което взимате детето в къщи.Ако е под 2 години ви се полага отпуска по майчинсто, ако е над 2 нямате право на такава.Детео живеещо в институция е свикнало на режима там и извеждането му е трудна процедура както за него така и за осиновителите.Минава се през много етапи и се изисква пълна себеотдаденост, за да може детето да продължи да живее нормало.

Времето не е извинение, дали за осиновяване или за ин-витро ще ви трябва и за осиновено дете ще отсъствате повече от 30 дни.

Не съм против осиновяването не ме разбирайте погрешно, но въпроса не трябва да е осиновяване или ин-витро.

[kleo_20]

Маги уважавам те кжто 4овек и с интерес се обогатявам 4рез всеки твой постинг.
Но не мисля,4е е толкова трудно да се осинови детенце.Не се 4ака години.Те се 4удят как да се отърват от тези тежащи на бюджета деца.
Но как може да мислите за осиновяване след 6м опити И то да стои на дневен ред-осиновяване ли инвитро ли Време нямало........За мен такова изказване е на 4овек,който не е готов да бъде родител.Нека съм крайна,нека съм груба,не ми пука!
Откакто детето ми е за4енато на първо място е то!Време да се изкъпя не съм имала с дни,време да се среша или сготвя-също не съм имала.Време да ям и спя не съм имала!Но какво зна4ение е имало за мен това-нулево.Защото,време да се изцедя,да я нахраня,изкъпя,целувам,гушкам,гледам докато спи,утешавам и..и..и...за мен е било безценно!И до днес ми се пла4е при мисълта,4е ще я оставя за да работя.Не,не съм перфектна майка,но ВРЕМЕТО лети и един ден децата ни ще са на 18-20г и може би дале4 от нас.Кога ще го наваксаме?!?
Руми а приемните семейства?С одини ли 4акат?Понеже едно бебе в приемно семейство може да бъде и формално осиновено....
Колега на мъж ми за 2 месеца е взел бебе с жена си.....явно държавните са с привилегии,знам ли
Фийбс-и аз се сетих за отделна тема,ако няма такава.Тази не трябва да се спами според мен

[roumyana]

Клео, не знам как стои въпросът с приемните семейства, но наистина с осиновяванията нещата са много зле. Нужни са сериозно законодателни промени, както и службите да си вършат по-бързо работата. наскоро четах една много хубава книга за осиновявания по действителен случай  и там се цитираше, че в Ирландия за текущата година е имало само 2 деца ирландчета за осиновяване.
Тук нещата определено не стоят така. Има и дела за лишаване от родителски права, хиляди, това са дела за майки, които са оставили децата си , не са дали съгласие и държавата им отнема правата и тези дела се влачат с години.  Но май ставаме 

[gucci]

Аз бих осиновила дете.Говорили сме го,обмисляли сме го и съм се интересувала.Не е чак толкова сложна процедурата,но си изисква все пак някакво време.Към осиновяване аз лично бих прибегнала ако начините да имам собствено дете се изчерпат,но преди това ще пробвам всичко което се налага.Но това е избор на всеки и е личен и нека всеки го направи както го чувства.

[fiibi_bg]

Ами това е темата за осиновяването:)
Другите постове са доста смесени и затова ги оставих там,където са сега в момента.
Ето тук можем да продължим да пишем за осиновяването!

[магито]

Клео има един вариянт при който взимаш бебто за отрицателно време.Вие търсите да осиновите, социалните знаят и ви препоръчват да отидете в дадена болница при определен лекар, той знае коя родилка е решила да изостави детето си.Мъжът съответно припознава детето при раждане, майката се отказва от него, а в последствие съпругата го осиновява.Всичко това става като на родилката се заплаща съответна сума.За съжаление това е най-неправилния начин за осиновяване на дете.

Аз съм съгласна с Гери и аз бих стигнала до осиновяване след като използвам всички възможности, за зачеване.

За съжаление аз не знам защо така в нашето общество нещо хубаво като осиновяването се гледа с лошо око, крие се и дори децата се обиждат на осиновен и не осиновен  това не го разбирам.

[kleo_20]

На скоро 4етох нещо подобно на
Ще си осиновя с надеждата да забременея?
Същетвуват ли такива хора и защо

[plamak_]

Ами има много случаи(даже имам близки в това положение) в които след като се осинови детенце и жената се успокоява и забременява.Така че явно има и такива случаи , но осиновяването върши работа в такива случаи в които всичко е на психическа основа , а не здравословни(имам и близки и в този вариант и след това не забременя) .А според вас трябва ли едно да знае че е  осиновено, в смисъл ако е било твърде малко че не  го е осъзнавало и кога е най добрия момент то да научи, има ли изобщо такъв?Според мен трябва да знае, не за да им се натяква по някакъв начин че те са чужди деца ,защото щом са ги взели значи вече са техни , но по скоро защото по лоша ще е ситуацията да разбере от някой "приятелче".

[kali_gali]

Маги уважавам те кжто 4овек и с интерес се обогатявам 4рез всеки твой постинг.
Но не мисля,4е е толкова трудно да се осинови детенце.Не се 4ака години.Те се 4удят как да се отърват от тези тежащи на бюджета деца.

Клео,за съжаление осиновяването е доста тежка и трудна процедура.Най-вероятно твоя познат е осиновил детенце за 2 месеца по схемата,която е посочила Маги.Много от децата не е възможно да бъдат осиновени,защото родителите им не са се отказали от тях и не са дали право за осиновяване.Сега закона е променен и не съм сигурна как стоят нещата,но до скоро заплатите на директорите в домовете зависеха от броя на децата им,колкото повече деца,толкова по-висока заплата и директорите не ги даваха.Имам позната,която има осиновено дете,по най-старата процедура,отива в дома и го взима след кратко проучване от страна на социалните.След като го взима променят закона.Няколко години по-късно иска да осинови още едно дете,за което знач че чака 3 години,дали е успяла да осинови не зная защото не съм я виждала от 3 години.Освен това до колкото знам вече не е възможно да отидеш и да кажеш "искам това дете".Попълваш документи в които пишеш какво дете искаш и чакаш да ти се обадят,че са намерили дете по твоите изисквания.Моята позната беше писала като изискване само да е момче  между 1 и 3 години и чака години-няма момчета на тази възрас.Молбата обикаля от дом в дом и всеки директор пише-няма подходящо/щот нали ще му падне заплатат/.
Сега може да е по-различно,но със сигурност не е лесно и бързо.