Стресът преди сватбата III-та част

[V_e_S_i]

Monikamaria, абсолютно си права, че сега са най-хубавите ни мигове. Да си призная и аз вече почвам да се вълнувам доста и даже (да не повярва човек) се хващам, че се поизнервям напоследък Знам, че не трябва и по принцип съм самото спокойствие, но явно не съм познала, че ще съм така и до сватбата......От време на време като се замисля колко малко остава и някакси все едно ме хваща една носталгия към това, което няма да е същото след сватбата, защото малко или много живота ти се променя и това е неизбежно. От друга страна ми става едно такова пърхащо в стомаха, като пред изпит и вече нямам търпение да идва ДЕНЯТ!

[Monikamaria]

V_e_S_i, аз съм точно по същия начин!  По-назад в темата е обсъждана и леката носталгия, но според някои тя едва ли не значи, че не си готов за брак. Което според мен абсолютно не е така, а на 100% е нормално да го чувстваме точно както ти го описа.

[Bibsi8792]

А аз като бивша булка мога да споделя следното...нямах никакво вълнение  вечерта си легнах нормално преди големия ден ..спах леко казано като пор  ...сутринта станах отидох на прическа качих се в колата и се прибрах ..пак си направих кафе и така...при мен може би вълнението се прояви в това че нямах апетит  3 дена  и 48 часа не бях слагала залък в устата си
Вълнението дойде точно в 14:45 когато го чух да ИДВА!!!И  започнах да нервнича ..пререва ми се ,...стана ми лошо ...и незнаех къде да се дяна... треперих цялата ...всички погледи бяха вторачини в мен ... беше много сладък момент ,когато сълзите ми напираха при чуването на музиката ,но мислех за грима... да не се размажа, да не бъда размазана булка...емоцията толкова силно ме завладя, че се стъписах станах като порцеланова кукла ,но пък в същия момент си казах "Не ми пука..това е моя ден !!" ...Всички ми повтаряха Бъди спокойна.. е как да бъда ми кажете Но е наистина момент ,който не може да се опише с думички а трябва да се изживее.....
Сега когато гледаме видеото корема ми отново се свива на топка в мига ,който видя кадъра с тяхното пристигане и тогава си пускам по някой друга сълза )

[V_e_S_i]

Bibsi8792 , чета ти поста и направо притрепервам и аз като си представям същите тези неща на моята сватба. Сигурна съм, че егати рева ще му ударя Не знам какво ще правя с грима, ама принципно съм доста емоционална и от сега ми се насълзяват от време на време очите при мисълта за сватбата (от радост и вълнение, естествено), а пък тогава не знам....

Monikamaria , определено не мисля, че не съм готова за тази стъпка, напротив - още от миналата година го чакам моя хубавец да се накуми

[Monikamaria]

Bibsi8792, аз съм сигурна че ще пусна някоя и друга сълза! Аз като чета разказите на момичетата и така се вълнувам!!! Само като си гледам брояча и си викам:" Боже! 2 седмици и 4 дена! Божеееееее!"  Представям си на сватбата какво ще е!
V_e_S_i, разбирам те напълно!

[Bibsi8792]

Bibsi8792, аз съм сигурна че ще пусна някоя и друга сълза! Аз като чета разказите на момичетата и така се вълнувам!!! Само като си гледам брояча и си викам:" Боже! 2 седмици и 4 дена! Божеееееее!"  Представям си на сватбата какво ще е!
V_e_S_i, разбирам те напълно!

Ще мислиш за грима повярвай ми На мен ми беше трдуно да ги глътна..насреща ми майка със сълзи от  от дясно сестра ми реве...а от ляво братовчедка ми ..тя пък беше с кърпички Беше ми мега трдуно ,но и дори да пуснеш/....никой не може да те вини ..това е нормално нещо.....даваш началото на нешо ново с човека до теб...Никой няма право да те вини дори и да ревече през цялата сватба....

[_InLoVe_]

Здравейте бъдещи булки!
И мен ме чака подготовка,а сега съм едва в началото и вече ме подхана стреса .Незнам от каде да я пачна,а незнам като наближи великия ден каква ще съм!
Всички ли толкова от рано се притеснихте или е момент на паника.Минава ли стреса с нагласяне на парченцата от подготовката?

[Bibsi8792]

Bibsi8792 , чета ти поста и направо притрепервам и аз като си представям същите тези неща на моята сватба. Сигурна съм, че егати рева ще му ударя Не знам какво ще правя с грима, ама принципно съм доста емоционална и от сега ми се насълзяват от време на време очите при мисълта за сватбата (от радост и вълнение, естествено), а пък тогава не знам....

Monikamaria , определено не мисля, че не съм готова за тази стъпка, напротив - още от миналата година го чакам моя хубавец да се накуми

В този ден всикчо е позволено ... Ти си най важната не го забравяй!!Зажавлявай се така както никога досега .. бъди себе си и игнорирай всикчо негативно около теб!!Аз много се притеснявахй от мнението на странични хора... но в един момент осъзнах че няма смисъл даплащам данъка за хорксото мнение!!Емоция и вълнение винаги ше има ...дори и когато премине всикчо ... От нашата сватба мина 1 месец и няколко дена а всякаш беше вчера ...

[emocia_wa]

хич да не ви пука! това си е вашия ден - изживейте си го! нали за тези мигове се подготвяте месеци преди това? и накрая да се притеснявате кой какво ще си помисли... даже и грима да се размаже-голяма работа...имайте си подръка нещо за корекции -оправяте го и продължавате
имайте предвид, че мъжете обикновено правят сватба заради нас - да ни видят грейнали, усмихнати, щастливи ако сте сдухани или нервни и на тях няма да им е хубаво..  а и те са наясно, че жените сме си емоционални и това ни харесват (за разлика от нас, те не плачат на романтичните комедии  )

[grey]

Голяма част от стреса може да се избегне, ако човек отдели една седмица за организацията на всичко, а не отделя по половин час след работа в продължение на месеци.
През тази една седмица може да се направи план какво да се купи, с кой да се говори и да се движите по план и да отметнете колкото се може повече. Два дена преди сватбата си също може да си вземете почивни дни и да се погрижите за нещата изникнали в последния момент. Така ще си спестите до голяма част разсейването от работа и домашни задължения, разтеглено в няколко месеца.
 
Вярно е, че тази седмица няма да е точно ваканция, но ще си спестите много стрес.
При мен проработи и нямах никакъв стрес.

[Monikamaria]

Е, за седмица не бих казала, че ще може да се организира всичко.  Аз не работя и само търсенето на цялата ми необходима първоначално информация отне доста повече от седмица.

[grey]

Ми толкова беше наистина - една седмица, но с план кой кога ще срещнем и списък въпроси които да попитаме. Четенето на форума ме ориентира накъде да се насоча. От сутринта от 10 до към 6-7 вечерта пълна програма.
Тънкият момент е, че тази седмица беше 2 месеца и половина преди самата дата.
През тази седмица опитвахме храна, алкохол. Обсъдихме декорацията, организацията. Срещнахме се с DJ. Срещнахме се със свещеника си. Срещнахме се с фризъора ни. Разгледахме опциите за подаръчета и т.н. и т.н.

Отделните ми излизания бяха за рокля и обувки. За обувки гледах по-общо. Покрай излизания по магазините се сдобих с черни, розови, бели и сребристи обувки.
Роклята избрах още декември. Мерих два часа рокли, но моята беше първата, която облякох. Имаше нужда от накъсяване, което направих 2 месеца преди сватбата.

Поканите ги направихме 3 месеца преди сватбата и помолихме за потвърждение месец преди датата.
Тях ги правихме по няколко часа след работа за около 3-4 дена, но беше достатъчно рано.

Наши близки се погрижиха за някои детайли от украсата, и по-скоро го направиха от желание да участват по някакъв начин в самата подготовка. Едни приятели минали по този път ни посъветваха да включим тези от близките, които пожелаят в подготовката т.к. тържеството не е само за нас и те се радват. И за някои хора наистина беше важно да се почувстват, че ни помагат, да кажем да връзвайки панделки половин час и подобни.

В деня на самата сватба нямах чувството, че нещо съм забравила в последния момент, или че някого съм пропуснала. Вълнувах се естествено, но по съвсем други причини.
 

[mimi1809]

Аз бях под голам стрес седмица преди сватбата последните подробности ги правех тогава а и свекърва ми ми наслагваше допълнително напрежение понеже не помагаше с нищо но ми пречеше.Но всичко мина така че колкото и да не ви пука си има стрес преди сватбата.

[kykyty]

здравеите, моми4ета,аз сам савсем нова в саита и тарсq савет и успокоение вав ва6е лице, така 4е ако нqкои е изживqл моq ко6мар нека да ми даде савет, 6те сам много благодарна!!! С прияеля ми сме от година заедно, обqвихме годеж и сватба, но аз изпаднах в далбоко от4аиание и отмених вси4ко, след което се успокоих!! Целенасо4ено си правехме дете като си мислех 4е след като стане 6те се успокоq и 6те имам по-голqмо желание за сватба!!! Сега вси4ко е налице- дете,сватба, невероиатен сапруг, добри родители и едни мисли, които не ми дават мира - защо толкова избарсах,ама аз маи не сам влиубена, тои запо4ва адски да ме дразни с прекаленото си внимание и доброта, ами ако се влиуба в друг, ами ако после сам не6тасна?!?!?!? А вси4ко,ама вси4ко ми е наред- финансово сам добре, собствено жили6те, сексуално ни6то не куца, а аз пак нqмам желание за секс!! А доколкото за сватбата добре 4е е красницата ми, тq ме "подбутва" за вси4ко- роклиа, рестурант, покани и т.н.!! Незнам дали пак да не се откажа или да продалжа напред? Несам влиубена на 100%, но ми е добре с този 4овек, незнам само за6то все му тарсq косури и се дразнq с него,а тои ни6то не ми прави освен да ми угоди за всеки каприз!!! Благодарq на вси4ки които ми отговоря по темата!!

  на кирилица е задължително

[grey]

Може би си от хората, които оценяват какво имат след като го загубят? Или пък все пак има нещо, което не е наред.
Отдалечи се за няколко дена, някъде където нямате връзка и по телефона и виж дали ти липсва или пък си облекчена. Тогава ще му мислиш.