Послание към половинката за изнесен ритуал

[michelle]

 Все повече булки си мечтаят за изнесен ритуал. Някои са практични и искат да спестят пари или време. Други са романтични и си представят тяхното "да" като сътворена от въображението им приказка. Трети търсят нещо по-разчупено и нестандартно.
 Мисля, че по време на един такъв ритуал може да направите церемонията по различен от начина в обредните зали. Тя може да бъде изцяло отражение на вашето виждане. Например с измислени от вас думи. Представяли ли сте си нещо подобно?
 Понеже невинаги можем да сме поетични, има вариант да се избере хубав стих, който да се изрече като послание към половинката. Предлагам да слагаме в тази тема подобни идеи. Започвам с нещо от Надежда Захариева, което ми се струва подходящо да се каже от булка на младоженец.
 
 Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.

И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.

Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.

Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само

[_Ava_]

michelle,  прекрасна инициатива! Наистина благодарение на идеи като тази, до болка традиционните ритуали могат да станат приказни! Очарована съм от въображението ти и чувството, което влагаш във всичко, което споделяш!
 Аз съм фен на любовната лирика на Евтим Евтимов и с радост ще споделя любимите си стихове с вас. Ще ми трябва малко техническо време, обаче, че нещата ни все още са на 3 места 

[_Ava_]

Това интернета е страшна работа, ей! Ето го и най-любимото ми на Евтим Евтимов


ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Обожавам 3-тия коплет. Винаги, когато го чета се вълнувам. Много силен!

[michelle]

_Ava_ , 
Би било хубаво тук да се съберат различни послания, които носят чувство на любов. Мисля си не само да са стихове, може и в свободен текст.
_Ava_ , от Евтим Евтимов има много прекрасни неща, които могат да бъдат нечие послание