Клуб на БЕБЕправещите - 19 част

[uliaulia]

Привет и от мен! Момичета да ви кажа, напоследък малко ми се изпари желанието, не че не бих се зарадвала да видя положителен тест, но по- скоро бих се уплашила. Не знам дали е нормално това мойто вече предвид неистовото ми желание за забременяване последните месеци. Въпреки това все си мисля за едно момченце с трапчинките на мъжа ми...
Аз да ви питам какво ви е мнението относно осиновяването? Не е ли по-лесно отколкото само да се тича по лекари, да се пръскат пари и да си тровиш психиката при всеки неуспешен опит? Аз лично винаги съм искала дете, но не е задължително да носи моите гени. Особено за работещите жени- кога успяват да ходите по лекари, от къде намират средства, е загадка за мен.  Все си мисля, че ако има проблем при нас, ще пристъпим към тази крачка, говорила съм с мъжа ми и той е на моето мнение.

[магито]

За мен осиновяването е много лично и много индивидуално решение.Аз лично не знам дали бих осиновила, но и не съм мислила на тази тема.

[BeRa]

uliaulia бебеправенето така те побърква по някога че няма да се учудя на каквото и да е последствие...аз тотално бях изгубила сексуален интерес предния път...а в същото време трябваше да се случва за да стане и самото бебе 
за осиновяване с милото сме си говорили и двамата сме единодушни че бихме могли да поемем този риск, защото малко или много си е риск...мойта шефка понеже много години и те пробват безуспешни инвитрота...та ми беше споделила че ако и последното не стане няма повече да се подлага на този кошмар а ще търси други варианти, като най първия щеше да е с майка носител или както там се казва...тоест инвитрото го правят на жена която да ти износи бебето...ама е аааадски скъпо...но е вариант и ако някойа много близка роднина се съгласи да направи тази огромна услуга...ще  е да и се разцелуват краката 

[bobi123]

Бера,имаш в предвид за т.н."Сурогатни майки",нали,ако не се лъжа
мила, неискам да си помислям за осиновяване,но ако няма друг начин и това е вариант,наистина е доста лично решение,важното е вие какво ще си решите,вие да сте щастливите,но аз си мисля ,че Господ ще ви дари в един прекрасен ден с това свято създание
Лично аз съм ЗА осиновяването!
Не губи кураж!Вярвай в чудесата!
Има го и другото,аз познавам семейство което неможеха да си имат дете и в момента в който си осиновиха и жената забременя,явно се е успокоила и е станало!
Затова напред с бебеправенето
Стискам палци

[BeRa]

боби не знам как се казват ...може и така да е...майка която я наемат за да износи бебето...плаща и се за това както и всички преглди и неща необходими за бременността...някои дори живеят със семейството докато се роди бебето и после си заминават...

а за случаи на осиновяване и след това забременяване по естествен път има много...то просто доказва колко е важно да сме спокойни за да стане чудото 

 

[uliaulia]

BeRa като се замисля колко пъти съм правила секс само и само, защото ми е предполагаемата овулация, ме хваща срам. След 10 часов работен ден, изцедена емоционално и физически, че чак се питам нормална и редна ли е цялата тая глупост. С мъжа ми работим различни смени, той по 12 часа, кара и нощни смени,рядко се засичаме, понякога съм го чакала в 9 и половина да си кажем 5 приказки и да заспя веднага. Нямаме време да си общуваме, да гледаме един филм, но зора е да легнеш и да правиш бебе (и то как го правиш без никакво желание и усилие). Да не говорим, че мен няма кой да ме пуска от работа за изследвания и доктори. Не знам, все повече се замислям за осиновяване, дори това да не е последния шанс да имаме дете.
Да, сурогатни са, както ти казва Боби, имаше предложение да се озакони в България, не знам какво направиха...
А това, което казвате, за забременели след осиновяване, за мен не е много редно. Колкото и еднакво да се държат към двете, винаги едното ще се чуства зле от факта, че е осиновено.

[gostenka_82]

Не е ли по-лесно отколкото само да се тича по лекари, да се пръскат пари и да си тровиш психиката при всеки неуспешен опит?

Юлия, нормално е хората да се опитат да направят всичко възможно да имат собствено дете. Бременността и първият дъх на раждащото се дете са нещо, което всяка майка заслужав ада изпита. Когато го почувстваш ще разбереш всички тези хора, просто усещането е несравнимо с нищо друго!!!!!

Особено за работещите жени- кога успяват да ходите по лекари, от къде намират средства, е загадка за мен.  

Стига желание да има, време винаги се намира (важи за всичко). Освен това вече има фонд, който поема зо 3 опита ин витро (т.е. са безплатни). Второ, промениха КТ и той вече пази законово жените в ин витро процедура, т.е. не могат да ги уволняват, както досега, издават им се болнични и законът си ги пази.

[BeRa]

uliaulia не си само ти така...предния път като правихме опити на всяка цена трябваше вечерта ни да свърши със секс или така да започне денят ни...ходили сме на рожден ден без милото да пийне капка алкохол понеже бебе трябва да правим като се приберем...ааадски тъпо...ама факт...така беше...сега съм оставила нещата в негови ръце...когато той реши да правим секс...аз не напирам и не насилвам нещата...и максимално си отнемам вниманието с всякакви други неща само и само да не мисля за това...да видим дали ще съм толкова спокойна когато наближи лелката ама за сега успявам ...

ти нямш ли право на отпуска...важно е жената да не е скапана от работа и изтощена да тръгне бебе да прави...то и за мъжа се отнася същото де...ама пак ти като си в почивка може да е по лесно...така насилствено и самоизцеждайки се до последно само и само да стане не мисля че ще има голям успех...

[uliaulia]

Бера, наистина и на по-емоционални жени като нас, много ни се отразява. Целта е максимално да сме ангажирани с нещо, е аз го постигнах това, но и си навлякох преумората и изтощението, не намирам златната среда и правилния начин. затова- когато и каквото стане, не бива да се обвързваме със срокове и да мислим много много. Този месец дори едва си спомних датата на последния цикъл, което е напредък някакъв според мен  А мъжа ми е много спокоен в това отношение и казва, че когато сме готови за дете, то ще стане и аз наистина вярвам в неговата теза.
Относно работата не знам аз ли се вживявам, но хвърлям много емоция там, няма да изброявам причините, че става мн извън темата. Засега не мога да излизам в отпуски, отскоро съм там, но и да изляза какво ще направя за няколко дни, не е ясно.
гостенче, така е, вярвам, че е неописуем момент, но не разбирам хората, които на всяка цена с всички средства искат да имат дете с техните гени, със знанието колко деца са обречени в домовете и нямат никакво бъдеще. И моля ви, не ми казвайте, че не сме ние тези, които трябва да оправяме чужди грешки, защото като става дума за човешки живот , е немислимо да се разсъждава така. Съжалявам, ако сме на различни мнения, но ми е трудно да ги разбера тези хора.

[магито]

Всичко зависи от това как вие го чуствате.За прегледи, време и пари се намират.За ин-витро също.Не ме разбирайте погрешно, но аз за себе си искам да разбера какво е това бременност, да усетя първото ритниче, да виждам как корема ми се мърда, да ме боли докато раждам и да плача от болка, а после да плача от щастие когато видя детето си.Дали ще стане не знам, но знам че ще направя всичко нужно, за да стане.Какво ще ми коства не знам, само времето ще покаже.
Също така гостенка много правилно го е написала след промените в КТ на всяка жена в ин-витро процедура се полагат 30 дни мисля болничен и до времето на теста работодателя няма право да я уволни.Също така никой не ви здължава да казвате за какво отсъствате от работа нали.

За секса по часовник винаги съм казвала, че е най-пагубното нещо за една връзка.Честно при положение, че няма минали 7-8 месеца за какво се шашкате?Дали ще забременеете на 8 или на 9тия месец от опитите накой му пука?кое е по-важно да се чуствате добре двамата с мъжът ви или да не искате да лягате заедно защото сте вманиачени?След година вече нещата са различни и всеки трябва да се заеме с откриването на проблема.Може да е супер незначителен, но може и да е голям.

Аз да ви питам какво ви е мнението относно осиновяването? Не е ли по-лесно отколкото само да се тича по лекари, да се пръскат пари и да си тровиш психиката при всеки неуспешен опит?

Мен ето това изявление ме дразни, защото както аз не ти казвам как да си харчиш парите и какво да си мислиш така и не искам на мен някой да ми казва.Психиката си е лично моя и това да ми казвате как ще се чуствам след неуспешен опит е все едно аз да ви казвам не правете секс щото няма да стане бебето.

Колкото до осиновяването, колко реално сте го мислили, интересували ли сте се?Защото едно е на практика, а съвсем друго на теория.

[red_roses]

Привет на всички. Много хубави неща сте обсъдили в последните постове . За осиновяването - мислила съм , с мъжа ми не сме обсъждали. Не съм стигнала и аз до конкретно решение за себе си , но понеже се познавам не знам как бих обикнала толкова силно дете , с което нямам кръвна връзка. Явно си е до характер и до чувства. Просто винаги съм си представяла как нашето дете ще вземе от еди си кои черти на мъжа ми и еди си кои мои черти. Как всеки път като го погледна ще виждам частичка от мен и от мъжа ми събрани на едно място. Не знам ... не искам да мисля за това в момента. Иначе относно това , което каза uliaulia , че ако види в момента положителен тест по -скоро ще изпита страх е напълно нормално , защото ние в началото , когато започнахме първите опити и когато ми закъсняваше правейки теста не знаех къде се намирам от страх. Като излезеше отрицателен имаше смесени чувства в мен - чувство на облекчение , защото човек никога не е напълно готов и чувство на празнота. Хем се надявам всеки месец , хем ме обхваща на моменти луд страх от всичко. С течение на времето сякаш страха поизчезна и остана само надеждата да се е получило. И сега конкретно по темата - преди 3 дена получих кафеникаво течение , съвсем светло кафеникаво с жилки кръв . Помислих , че ми идва , защото корема ми е много подут , но от друга страна не ме болят гърдите или поне не толкова силно , както преди да ми дойде. За справка - това кафеникаво течение го получих между 29-ти и 30-ти ден от последната ми менструация като за мен е твърде  рано за мензис . По принцип ми е на средно 40 дена. Сега нямам нищо , надявам се само да не е пак хормонално , че ще се гръмна вече .

[МАРИЯ МЪРВАКОВА]

  Пожелавам на всички да се преместим в бременните темички...Поздрави момичета...

[plamak_]

Добре дошла Миме дано скоро напуснеш тази тема, успех в бебеправененто.

[МАРИЯ МЪРВАКОВА]

Добре дошла Миме дано скоро напуснеш тази тема, успех в бебеправененто.

Хехехе мерси Пламъче стискам палци и на тебе моцунка....

[bobi123]

Red_roses аз когато забременях първият път така ми процапа кафеникаво еднократно и беше 8 дена преди цикъла който така и не дойде