Клуб на БЕБЕправещите - 19 част

[магито]

Пламак за жени под 35г. изследвания след 1 година, за жени над 35г. след 6 месеца.Защо?Защото жената има определен яйчников резерев, който след една определена възраст 35 в случая, започва много бързо да намалаява, а с намаляването на яйцеклетките намалява и тяхното качество.
Ходене по лекари, да, но само изпитани лекари.И аз ходих при обикновенни гинеколози и не поискаха да ми пуснат изследвания, защото всичко ми било наред, идвало ми нормално и т.н. Е при специалиста се оказа, че имам проблем със щитовидната(влияе мнооого на репродуктивното здраве), и една почти запушена тръба.Иначе обикновенните гинеколози ме чакаха бременна след няколко месеца.Е мерси ти от такива специалисти, ами не разбират, не се развиват, не се учат и това е.

[maria_hs]

Не мисля, че мъжете има какво толкова да ги натоварва това да направят едно изследване. От скромния ми опит знам, че жената го мисли много повече, обикновено тя е тази, която проучва информация за доктори, изследвания, виси с часове пред кабинети, чака с месеци за час, търпи болкка и т.н. Не казвам, че мъжете не го мислят, при всички положения и за тях е трудно, но много ги жалим в това отношение.
Колкото до това, че човек се натоварва от доктори, за мен най-спокойният период от "бебеправенето" беше, когато ходихме на лекар. Може да звучи странно, но сме си говорили и с Маги по въпроса, че наистина така се получава.
Фийби, казваш, че не сте особено сериозни. Защо не пробвате първо два-три месеца по-сериозни действия и тогава лекари?
Успех и стискам палци  

Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

[danieIa ☼]

  Маги, много си права - жената винаги го отнася, дори и когато проблема е в мъжа. Когато лежах за инвитрото до мен беше девойка, дето нищо й нямаше, но мъжа й беше с много лоша спермограма. Това беше поредния й опит .
До преди да тръгна по лекари и аз си мислех, че на мен такива неща не могат да ми случат, но вече ми е ясно, че всичко може да ми се случи! Не е ясно дали и лекарите ще помогнат, но трябва да се пробва.
Нинче, никой не мисли, че се е оженил единствено, за да създава деца, но след време това става огромен проблем между двамата. Ние с мъжа ми не говорим директно за това, гледаме да го обсъждаме само като ходя при лекар, но усещам, че на него му тежи много. След 7 години живот вече няма какво толкова да си кажем и мисля, че ако имахме едно детенце щеше да е съвсем друго.

[StAsSi]

Охх, захванахме болната ми тема.
За жалост и моя опит показва, че жената го мисли много повече от мъжа и повече го отнася.
За щастие лично аз нямам повод да се оплаквам на точно тази тема. Отначалото си имах големи притеснения, че мъж ми няма да иска да направи нищо, обаче като опря ножа до кокъла без да каже нито дума си изпълни перфектно задълженията. Все пак за тях си е един "кеф" и готово. Пък и аз като взех да му обяснявам какво кога са ми правили и да му показвам сините си ръце от спукани вени, и той милия не посмя нищо да каже
За мен обаче определено има голяма психическа промяна след като ходихме при специалист. Чувствам се в ръцете на някого, по-спокойна, знам че дори и да не сме стигнали още целта, поне вървим по пътя. И това много ми помага да приемам отрицателните тестове, закъсненията и т.н. Защото знам и вярвам, че щом такъв специалист в репродуктивната медицина се занимава с нас, има шанс.
Затова съм също на мнение, че ако нещата не стават от начало е добре да се ориентираме към специалисти. Пък ако наистина няма проблем, страхотно, какво по хубаво от това. Ама като го чуем от устата на специалист и се успокоим, шанса бебето да стане се увеличава, защото психически ще сме много по-спокойни и уверени. А това оказва голямо влияние, вярвайте ми
Аз пак се олях с писанията си, ама днес съм спокойна и затова реших да драсна някой ред. Поне знам, че написаното от мен ще звучи спокойно и ненапрегнато.
Обичам ви момичета, стискам ви палци и мисля за вас.
Сигурна съм, че нещата ще се наредят и една по една всички ще напуснем тази тема. Едни по-бързо, други по-бавно, но важното е, че един ден и ние ще се запишем в онези Хубави Бебешки Темички.

[fiibi_bg]

Гледам много хора съм завихрила в темичката.Благодаря на всички за въпросите.Не сме сериозни ,това е ясно.Овулация уж имам ,меря с тестове,но понякога няма как да бебеправим ,въпреки че знам ,че имам овулация.Просто незнам как да ви обясня и незнам дали някой разбира ,че нямаме даже време да останем насаме,а много пъти ми се случва да заспя в колата докато се прибирам или на леглото докато чакам милото да си вземе душ или той просто отсъства точно тогава и въобще някаква такав агадна серия.Умората ми е невероятна ,работим по 12-14 часа на ден и сме съсипани понякога.Много често въобще не вечерям ,милото и той ,чувстваш се смазан и смачкан.
Знам ,че съм на 35 и нещата стават сериозни и това още повече ме притеснява.Да не кажа ,че въобще не виждам как ще успеем да тръгнем по лекари .Това означава да отсъствам от работа ,а при нас такъв филм няма:(Ясно е,че е трудно и затова все отлагам тръгването по лекари ,но може би скоро и това ще стане.

[магито]

Ваня, знам че е много трудно, но аз бих те посъветвала да си вземе почивка, гледай да е средата на месеца, когато трябва да ти е Ову-то.Отидете някъде двамата, за няколко дни и се отпуснете.С вашия график, направо е убийствено да мислиш и за секс.

[ilkata]

Момичета здравейте и от мен. Мисля че е крайно време да се присъединя отново към вас.. стига само съм чела изпитвам нужда да ви казвам какво става с нас.
За пореден път сменихме доктор. Този път е специалист на който незнам защо имам ужасно голямо доверие и си мисля че той е нашата светлина в тунела. Започнахме всичко от начало. Дотук от всичко напревено единствения проблем който открихме са кистите по яйчниците. Старата спермограма, цветната снимка, хормоните уж с тях е наред като изключим прогестерона който няма как да е добре с тия кисти. Вчера пуснахме и имунология следва нова спермограма и чакане на резултати.....
Исках да ви попитам аз попрочетох тук там но пак не ми е мн ясно за тази имунология, на някоя от вас ако и е ясно ще и бъда благодарна ако ми каже нещо.

[juji]

fiibi_bg ,разбирам те какво имаш предвид.Много ми е познато.
Нали знаеш ,че частните специализирани клиника работят и събота и неделя,тогава вие не можете ли да отидете?Аз съм минала по този път на терзанията и даже съм писала много пъти ,че като видех бременна жена си казвах ето при нея всичко е наред и ще си има бебенце,а при мен защо не се получава.Не отлагайте дълго 6 месеца си е достатъчно дълъг период , допитате до специалист,при обикновен гинеколог както сте писали само профилактични прегледи.Аз цяла година пих лекарства подух ,се оттекох и качих 20 кг.Накрая се разбра ,че с инжекции се регулират нещата .Маги наистина може да те упъти ....стискам много палци на всички .......

[gostenka_82]

Маги, 

Наистина момичета, СГ не боли, неприятно е да се затвориш в една малка стаичка, да си пуснеш някакво там порно и да л...аш, за да напълниш една пластмасова чашка.....но това изследванe дава много информация и съответно насочва към възможен проблем (има ли мъжки фактор)
Някаква си там СГ е направо като мигване пред всичко, през което минава една жена (говоря, когато се ходи по доктори). Да не говорим, стигне ли се до ин витро.

Та в този ред на мисли....няма какво да се извиняват мъжете и да ги жалите. Нито ги боли, нито ги сърби. Истината е, че ги е страх, страх ги е дали резултатът няма да е лош и ако е - какво ще стане след това, какво следва и пр. Голяма част от мъжете все още робуват на разбирането, че безплодието е при жените и също така, че един мъж винаги може да направи бебе и това за него е най-лесното (това са ми го казвали мъже).

[BeRa]

аз пък ...линчувайте ме ако искате ама не виждам защо някой като Фиби ( казвам като нея понеже има и други с такова натоварено ежедневие)  трябва да тръгват по лекари и специалисти и да се психясват след като е ясно на всички че тази преумора  и това напрежение си е истинско чудо да стане бебе...склонна съм да тръгна по лекари и специалисти при условие на ненатоварено ежедневие и чести опити...ама след като дори няма време и сили за секс какво бебе да стане...по себе си знам последните месеци как работя и се прибирам и аз  притрепана от работа и последното нещо за което мисля е да се развихря в леглото...заспивам докато милото слага масата, ям и пак заспивам...а едно втълпяване че има проблем и за това не става е страхотно пихическо натоварване...имаме едно приятелско семейство...много харни хора...но бебето не идва не с година две ами около 10 години...след няколко инвитрота и силно желание за бебе пак не стана...той е вече на 40 и няколко години а тя 30 и нещо...ходене по специалисти на пред на зад и нищо...от всякъде им казват че няма проблем ама и не става...на скоро се чухме и се оказа че след като са се отказали от каквито и да било опити и като са приели мисълта че ще си бъдат само двамата ...тя е забременяла с близнаци по естествен път  и се оказа толкова стресирана че няма и на къде повече... 
та при всеки е толкова различно...не вярвам да е имала проблем който от самосебе си се е разминал след толкова години...
при нас стана на 4-тия месец предния път...като имахме месец в който не пропускахме почти ден и се оказа че теста е отрицателен...  после ей така си стана... та...всичко си е според зави си  според мен 

аз ви стискам силни палци и се надявам скоро да стане чудото на всеки 

[danieIa ☼]

BeRa, радвам се за твоята приятелка!!! Представям си в какъв шок е жената !
Примерът ти за пореден път показва колко е важно спокойствието и тормоза на всяка цена този месец да се видят двете черти.
Фибс, на вас ви пожелавам малко повече свободно време, ама едновременно за двамата . Защо не пробваш дори за ден-два да се откъснете. Не забравяй, че няма незаменими хора, работата и контрола може да се влошат, но едва ли ще дойде края на света. Може и за добро е. А пък време ще трябва не само, за да стане бебето. Много-много повече време ще ти трябва след това. Ако знаеш как ме е яд на работата ти! Заприличах на свекърва, ама пробвай да се настроиш психически и да поразбуташ приоритетите си. Извинявай, че така се намесвам.

[магито]

ilkata аз от имунология не разбирам съжалявам, но това което съм чела е че имунологията може да се мени всеки месец и че се пуска директно преди ин витро или друг вид процедура, дано да не греша, но мисля, че беше така.Също така хормоните имат давност 6 месеца.Надявам се специалиста при който да ходите да е по репродуктивна медицина, а не поредния който има добро има в бранша, но е прост гинеколог.

Bera разбирам напълно, че има и такива чудеса, но повярвай ми докато не си в нашата ситуация, не знаеш как ще действаш и давйки съвети от рода на успокойте се не помагат, а напротив вредят.

[Gnometo]

Виждам, че има и други като нас, така че да си споделя...
И ние сме претоварени и преуморени и все не остава време за "упражнения".
Напълно наясно съм, че на 35 и без редовен секс няма как да се получи лесно и бързо и за това си дадох 1 година преди да тръгна по лекари. Може би не трябваше да се бавя толкова, защото милото започна да се паникьосва, че нещо не е наред.
Оказа се, че все пак всичко е наред и ни предписаха малко стимуланти, за да си помогнем. Но графика не ни се промени, така че още половин година и нищо 
Не е гот, не ставаме по-млади, но и да се паникьосваме не върши работа. През цялото време се опитвам да се оттърся от мисълта, че "ПРАВЯ БЕБЕ !!!" и да си припомня щастливото безгрижие преди това. Истината е, че когато правенето на секс стане мисия не е добре.

[red_roses]

Абе аз сякаш не го преживявам , смисъл , че не съм обсебена от мисълта за бебе. Още повече , че допреди няколко месеца дори не бях сигурна в себе си искам или не , а мъжа ми беше този , който каза , че няма да стане веднага. С течение на времето , обаче настроих ли се какво стана , но сега много искам бебе , което беше много важно за мен , да го почувствам , че го искам. Отрицателните тестове , неуспеха , обаче не ме сломяват, просто съм оптимист и знам , че ще се случи. Просто това ,което ми влияе е празнотата , която изпитвам в живота си на моменти. Иначе и ние не сме от най - редовните , да не кажа , че изобщо не сме , но гледаме да работим по въпроса с редовността .

[BeRa]

Маги не отричам нито за момент това което казваш ...   не искам и да влизам в спор просто изказвам мнението си след видяното в темичката и сред приятелки 
мисълта ми беше в това че много двойки се панират че не идва бебето с месеци и търсят проблем и хукват по лекари а в крайна сметка се оказва че нямат време за опити, не се вема в предвид преумора напрежение, ежедневието като цяло ( говоря за хора с ¨екстремно¨ ежедневие )
има наистина хора със сериозни проблеми възпрепятстващи бебето но и всеки си знае ежедневието, което трябва да има в предвид, и да знае какво може да очаква като резултат...
връщайки се на зад по темите е имало толкова много случаи където момичета са споделяли че не са можали да действат по въпроса този месец но правят все пак тестове и се надяват...и аз съм една от тях    все пак надеждата умира последна  и всеки такъв месец се счита за неуспешен и след няколко такива се започва жестокото търсене на проблеми...моя мъж е на мнение че като решало да стане и с един опит за целия месец шяло да стане  не че не е така...ама и пак не е точно така...
ен отричам и другия момент  в който има жени дето при каквито и да е условия си забременяват и няма никакви проблеми  ама всичко си е персонално и според зависи...

така поне мисля аз... всеки си има мнение