Какво правим, ако бащата си промени мнението...

[Bebe_chaka]

Ето и историята - скандал, край на връзката и хоп ето, че идва време да се реши какво ще се прави с детето? Ултиматум - имаш няколко дни да го махнеш... Това е накратко историята. А дали искаш или не да убиеш детето си никой не те пита. Ето че щастливият край невинаги е щастлив. Стискайте ми палци - настъпи време да се боря да опазя детето си от всички, които искат по един или друг начин да му навредят.
Битката ще е безмилостно жестока. Стискайте ми палци да успея да опазя това малко същество от околния свят и от "баща му". Много хора застанаха зад мен, много ще застанат срещу мен. И ето тук идва големият въпрос - откаде накаде биологичният баща трябва задължително да е баща на детето? Баща е този, който иска да прегърне това дете, независимо дали е негово или не. И иска да му подари всичко - и най-вече собствения му живот. Остава да го докажа пред съответните органи и това дете - дай боже да се роди на 14ти февруари, когато мама го очаква!
Стискайте палци много силно!!!

[maj4eto]

Оле,мила какво е станало
Ако имаш желание да споделиш повече,разбира се.
Ние сме с теб

[princesata9]

sur4ice88, нека да ти разкажа и аз нещо, което сполетя една позната.

Тя е на 23, ако не се лъжа, и има дете на 6 год. Разделиха се с мъжа си, защото той беше супер груб и не се отнасяше въобще добре с нея. Както и да е. Правата още не са дадени на никого, но те се разбраха в крайна сметка когато той има време да взима сина си и така. ДО тук добре.
Срещна тя едно момче, с една или две години по-малък от нея. Любов, не знам си какво. Разделяха се, караха се, пак се събираха. Преди около три месеца, тя ми заяви че е бременна. Виждах, че искаше да се усмихне, обаче не. Когато разбрах, това момче не искал детето, тъй като било още рано за него и нямало как да го гледат. Да, вярно е. Защото тя има много лоша болест на костите и постоянно я боли гръб, кръст и т.н. Аз й казах тогава, както ще кажа и на теб сега:
Каквото и да се случва с една жена, винаги трябва да знае, че може никога повече да не й се отдаде възможност да има дете. Едно дете е най-голямата радост за една жена. Знам от мои приятели и т.н., че да гледаш отстрани и да виждаш как другите се радват на поколенията си, а ти да не можеш, е много трагично и отчайващо.
В крайна сметка, тя махна детето. Съжаляваше, но всичко отлетя. И съм сигурна, че и до днес тъжи за изгубения живот в нея.
Кои сме ние, че да осъждаме на смърт едно детенце?! Един малък живот, в на който създаването и ние сме имали участие?! Не бива така....
Миличка, ако си решила, че задържиш детето и ще го гледаш с много любов, направи го. Обгради го с майчините грижи и бъди сигурна, че някой ден и бащинска любов ще има. Това, че истинския баща не иска да го гледа и не поема отговорност. Но съм сигурна, че сам ще съжалява. Ще иска някой ден да го види и да го докосне поне, но ще е късно.
От тук нататък ще трябва да мислиш като майка. А за една майка (не знам от собствен опит, но се надявам да разбера), най-важното е да спаси детето си и да го защитава.

Успех на теб и твоето малко същество и вярвам, че с грижи и любов, един ден той или тя няма да направи грешката на баща си, пък дори и на майка си.

Бъди силна, миличка

[Bebe_chaka]

Не е важното какво е станало - станалото станало. Важното за мен е че искам това дете и няма да позволя да ми го отнемат. Колкото и някой хора да не могат да го проумеят съм наясно с това, което правя и отговорността, която поемам. Сега остава само да убедя баща му, че то "няма да му обърква живота с бъдещата му половинка" и да успея да спечеля родителските права, така че детето ми да расте с майка, която го обича и може би с един по-добър баща, който го иска, а не такъв, който е готов на всичко само и само да не му се пречка.

[Bebe_chaka]

Благодаря ви много за подкрепата и на двете - вече съм губила дете - тогава го исках, но го загубих - сега бременността ми има шанс и няма сама да и го отнема. Зная, че повече може да нямам това щастие, затова няма да го пропилея! Някой си мислят, че съм несериозна и не мога да преценя отговорността да родя това дете. На тези хора ще кажа просто - това дете не е във вас, не вие усещате как тялото ви се променя. И не вие ще решавате съдбата му. Аз съм майката, която ще го роди и ще му бъда майка, докато съм жива. Самотна майка или не... това няма значение... ако трябва да съм и майка и баща ще го направя.
Мила именно това искам да избегна, че някой ден той може да пожелае да нахлуе в живота на детето ми. НЕ ИСКАМ! Той е готов да убие това дете и не заслужава да присъства в живота му!

[kali_gali]

sur4ice88,подкрепям те напълно и те поздравявам за решенето ти.

[Bebe_chaka]

Момичета ще имам нужда от помощ  Така де знаете как е - първо дете, ако ви кажа колко неща имам да уча не е истина.  Така, че благодаря на всички.

[Alucinado]

sur4ice88, по предишните ти постове стигам до заключението, че ти и бащата нямате сключен брак. Така ли е?
Ако нямате никаква юридическа обвързаност, и не искаш от него да припознава детето, тогава не виждам никаква причина да се притесняваш от неговите желания относно твоята бременност - той няма никакво право да взима такива решения за теб и твоето бебе (защото, ако не сте женени, това дете си е юридически само твое до раждането му).

[mamcheto]

sur4ice88 наистина е много тъжно всичко това, но искам да ти пожелая щом го искаш това малко човече, което расте в теб да имаш лека и безпроблемна бременност. Ясно е, че няма да ти е лесно и че всяка една от съфорумките би те подкрепила. Трябва да си силна и да се бориш. Стискам ти палци всичко да е наред.

[магито]

Сърчице в малка добавка ще кажа, ако не сте сключили граждански брак и нямате намерения, при раждането на детето е добре бащата да не го припознае.Ако то не е припознато от него той няма никакви права върху него.Така че ако си сигурна в решението си най-добре не искай да го припознава.Нека си е само твое.Пожелавам ти много късмет и дано повече хора те подкрепят, защото ще ти е много трудно.

[StAsSi]

sur4ice88 със сълзи на очи прочетох предишните постове 
Наистина, много е трудно в такова положение да се даде НАЙ Правилния Съвет. Само ти можеш да определиш как да постъпиш и как би било най-добре за теб и малкото съкровище в теб. Но подкрепям с две ръце думите на princesata9, че щом искаш това дете - бъди силна и мисли като майка. Дръж на решението си, противопостави се на всички, които застават срещу теб и се осланяй на тези, които са с теб. Само така можеш да докажеш на себе си, на "мъжа", на всички около теб, на целия свят, че ти си Една Силна Здравомислеща и Решена на Всичко за Своето Дете Жена и Бъдеща Майка!!!
Стискам ти палци да събереш всички сили, които съществуват скрити в теб и да се опълчиш на всички решили да ти попречат.
Стискам палци да успееш да "опазиш" малкото същество от цялата злоба и ненавист в околните.
Стискам ти палци!!!
И знай, че те подкрепям с две, не с три, ако имах и с четири ръце 

[kleo_20]

Миличка имаш избор-и той е само един.Ще си родиш детенце и това е.
Не мога да повярвам,че мъж,който съзнателно е направил бебче сега се отказва от всичко :girl_impossible:Не зная каква е била връзката ви,но ако е такъв по принцип не разбирам защо се реши да му родиш дете.
Както и да е.Станалото станало.Мамче гледай бебчето в коремчето и след това извън него.Няма такава радост.То е най-важно.За сега имаш мисия да си мислиш само з детето другото е на заден план,жалко че без мъж но по добре без него отколкото скандали и проблеми.
Силни прегръдки

[Bebe_chaka]

Благодаря на всички. Знаеш, че за да опознаеш един човек трябва време - е ето, че се прояви... малко късно, но по-добре късно отколкото никога. За едно нещо винаги ще съм му благодарна - за това малко съкровище, което е вътре в мен. Относно правата - проблемът е, че ако сега оставя нещата недоизяснени нямам гаранция, че след време той няма да се появи на вратата и да каже на детето ми - ами аз съм татко - малко закъснях, но взех та реших да те видя. И тогава, това мъничко същество, което може би вече ще нарича друг мъж татко и целият му свят ще рухнат от това объркване. А с него и моят свят и този на мъжа до мен.
Искам да съм сигурна, че той никога няма да причини това на детето ми.
НЕ ЖЕЛАЯ ТО ДА ИМА НИЩО ОБЩО С НЕГО! Не искам да знае, че има баща, който е правил и невъзможното то да не се роди на бял свят. И се моля той никога да не успее - защото честно да ви кажа - с тези нерви не е лесно да се пазя!

[kleo_20]

Зая това вече ще се разберете с адвокат ако трябва.Но той няма право да "дойде на вратата"А и как ще знае коя е вашата врата ;)ако си при друг човек....не си мисли от сега за неща,които може или не може да се случат след години.Гледай си бременността.Другото не е важно за момента.Степенувай проблемите си

[Alucinado]

мила, за съжаление за такива неща гаранция няма. Каквото и да се разберете сега, колкото и да си изясните и затвърдите позициите, няма никаква гаранция, че след 10 години (примерно) няма да му влезе някаква сантиментална идея в главата и да ви издири. Може да стане и по-рано, и по-късно, може и никога да не стане, но ти няма как да знаеш.
По-добре не го мисли отсега. Имай си едно на ум, но недей да хабиш прекомерно излишна енергия. Ще имаш достатъчно време да мислиш по този въпрос. Ако той наистина не го иска това дете - няма да имаш никакви проблеми.

[Рени]

sur4ice88, искам само да ти кажа, че те подкрепям в решението ти. И ми е много болно, че един такъв прекрасен момент в живота на всяка жена, този да стане майка при теб е съпроводен с подобни емоции. Бъди силна и разчитай на хората, които са около теб и те подкрепят, но най-вече разчитай на родителите си. Те винаги ще ти бъдат опора, защото колкото и голяма да си ти винаги ще си тяхното малко момиченце. Прегръщам те силно и ти изпращам цялата си позитивна енергия.

[Bebe_chaka]

Дано да си права, но нали знаеш, някой неща не ти дават мира. Искам да приключа с това възможно най-скоро и да уредя моя живот, този на мъжа, който иска да е до мен и наи-вече на мъничето в мен, а и е крайно време да се взема в ръце като за начало отивам на заслужена СПА почивка   там с бебчо ще се погрижим сами за себе си

[Bebe_chaka]

За всички нас ще пусна това линкче - нека всички майки го гледаме - така всяка майка брани детето си!!! http://vbox7.com/play:3dd5c14c

[didi_vla1983]

Мила и аз те подкрепям силно!Никой няма право да застава срещу теб в този момент особено най-близките ти и приятелите.Щом ти си толкова уверена в себе си и толкова силно го искаш нищо не трябва да те спира!А аз като вече майка мога да кажа, че наистина само жена, която е прекарала една бременност може да опише това необяснимо силно и неповторимо майчино чувство което се заражда у теб с напредването на бременността!Ти вече си майка!Остава само да гушнеш малкото човече!С теб съм и ти пожелавам скоро да създадеш едно прекрасно семейство и да откриеш истинския добър баща за твоето дете!

[Bebe_chaka]

Благодаря за всичко! 


Моля пишете само на кирилица!!!

[tasty]

Страшно съм шокирана четейки темата Подкрепям те напълно, просто да искаш нещо толкова много и то да се случи, Господ е решил така  Ако с нещо можем да помогнем 

[Bebe_chaka]

Ами можете - хайде на среща на бъдещите мами от Бургас  Какво ще кажете? Да се събираме? В различни градове дори  колко му е - ще ни е весело, ще си обменяме опит, а и поне имаме общи теми 

[Bebe_chaka]

Хм съвестта на таткото май проговори - остава големият въпрос... Заслужава ли да е баща на това малко съкровище?

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

sur4ice88, аз като майка напълно те подкрепям!!! И съм на твоя страна!!! С каквото мога да съм ти полезна съм насреща, както и другите момичета от форума!

А до колко се е "събудила" съвестта на таткото и до колко е така, и дали заслужава да е наистина баща на малкото човече, което расте в теб и дали ще бъде истински баща, това трябва ТИ да решиш!!!

Ти казваш, че има друг човек до теб, който иска да е баща на бебчето и че много ще го обича и ще се грижи и за двама ви, това е чудесно, малко мъже биха направили това!!!

Добре помисли и прецени с кой от двамата ти ибебето ще се чувствате сигурни, спокойни и защитени!!!

Успех и споделяй - ще помагаме с каквото можем!!!

П.П. Наистина не е за вярване как човек, който съзнателно е бебеправил се е отказал от нероденото си детето и от майка му!!!

[tedi_medi]

Ох и аз направо не мога да си представя, какво им става на тези мъже егати ....

[Pachoran]

 Интересното е, че мъжете също биха казали "Какво им става на тези жени ?" Подкрепям напълно решението на sur4ice88 да стане майка. Цялата история според мен вероятно има и предистория. При положение, че малкото същество ще се роди в средата на февруари месец, а сега сме средата на юли, а вече имаме и кандидат баща, то съм малко притеснен от факта, че човекът в тази история се е променил за няма и месец-два /говоря за бъдещата майка/. Все пак в рамките на този период да смениш партньора си ..... и в положението, което се намираш.....

[Kiksi]

Според мен нещо не сте разбрали.
Бъдещата майка никъде не споменава, че вече е намерила "нов" баща за детето си.
Просто чисто хипотетично според мен споделя виждането си, че и човек, който не е биологичен баща, може много повече да заслужи да бъде наричан така, отколкото истинския.
И че едва ли не се надява някой ден да срещне такъв човек.

Аз това разбирам от постовете й, а не че вече е срещнала някой.

sur4ice88 , сподели, кой е разбрал правилно. И какво ще рече, че съвестта му е проговорила. Обадил ти се е да ти каже, че иска да оставш бебето и пак да се съберете или?

Аз имам спомен, че миналата година към края ти се интересуваше от разходите по отглеждането на едно бебе и ако правилно си спомням, бяхте започнали с плановете, т.е. и двамата го искахте. И затова сега се учудвам как изведнъж той се "отмята" от желанието си? 

След като явно не се познавате от вчера и плановете ви за бебче също не са отсега...

[ellie_bellie]

sur4ice88, съжалявам за това, което ти се случва. Изправена си пред много трудности и ще трябва да си много силна и да се бориш. Възхищавам се на силата ти.
Имам един съвет, който искам да ти дам по отношение на бъдещето - твоето, както и на детето ти. Бъдещето не можеш да го контролираш. Нито можеш да контролираш постъпките на един или друг човек - бил той бащата на детето или някой друг. Единственото, което можеш да контролираш е себе си, това какво мислиш ти, как гледаш над нещата. Ти си тази, която ще избере дали да живее в страх от бъдещето или да живее в настоящето и да се наслаждава на всеки момент, в който малкото ти съкровище е част от теб, расте в теб, а по късно извън теб.
Доста често ние забравяме какво се случва в сегашния момент, изцяло погълнати от това какво ще се случи по-нататък, от неща, върху които нямаме контрол, неща, които са външни влияния. Точно тогава, когато градим очакванията си, е най-лесно да бъдем разочаровани. Затова най-добре е да се фокусираме към настоящето и да му се насладим. Това, което ще последва, понякога не зависи от нас. Когато то не е нещо, което очакваме, трябва да се пригодим към него и да продължим в посоката, към която то ще ни поведе. Стъпка по стъпка.
Бъди силна, позитивна и обичаща. Само по този начин ще можеш да помогнеш на себе си и на живота, който ти предстои да дадеш.
Прегръщам те!

[Bebe_chaka]

Здравейте на всички. Както бях написала на друго място - това не е първото ни дете, или поне нямаше да е ако предишното беше оцеляло. След спонтанния аборт, който направих тогава бях много наранена и отчаяна и може би това е което ми дава сили да се боря за това дете толкова отчаяно! На въпросът ви ще отговоря - и двамата сте разбрали по малко. Да има човек, който винаги е искал да бъде с мен и с когото не съм била просто защото бях решила да изживея докрай една безумна и както се оказа обречена любов... Не не съм казала, че съм се съгласила да съм с него. Но самият факт, че той изяви това желание ме накара да се замисля. Ами ако дори не с него а някой ден просто срещна човек с когото искам да съм. Който иска да е баща на детето ми? Всъщност да - бащата се обади. Явно се е примирил, че ще опазя това дете и каза, че иска това дете да е с родителите си. Дали това ще стане - не зная. Не смятам, че някога бих забравила това, което се случи в последно време. Но обещах да обмисля поне неговото евентуално участие в това... И все пак остава въпросът - кой всъщност е бащата на едно дете - този, който го е направил или този, който не се поколеба дори за миг, че това дете заслужава да живее.
В крайна сметка не е ли животът и любовта най-важното, което трябва да дадем на едно дете? Всичко се купува със пари. Парите се печелят с труд. Но любовта е нещо, което трябва просто да се дарява. Безмерно. Безрезервно. И без всякакви условия...

[Bebe_chaka]

Pachoran не бъди тревожен - майката не е сменила бащата толкова бързо - просто се замисли какво би станало ако беше приела това предложение?

[Pachoran]

 sur4ice88 Заставам безрезервно на твоята страна и кауза. Като единствен представител от мъжки пол в тази тема искам да отбележа следния факт. Аз съм човек на 30 и ..., ожених се на 20 и ... Много дълго време не исках да ставам баща. Вече съм баща на 11 месечен мъж. По принцип мъжете, които ще стават татковци малко трудно приемат този факт. Независимо от това да ли са на 20, или 30, или 40, или 50 ... Въпрос на една глупава мъжка психология. Все си мисля, че човек не трябва да е толкова краен в постъпките си. Едно семейство винаги има изход от създалата се "лоша" ситуация.
 Наистина съветите от съфорумците за твоето съхранение като майка е най-важното нещо на този етап. Но съществуването самостоятелно е нещо много трудно. Семейството се състои от минимум два члена. Подозирам, че т.нар. мъжки кариеризъм е в основата на всичко. Но не одобрявам мненията за лесното игнориране на биологичния баща. Просто "продукта" генетично е свързан с него и появата му на белия свят ще носи неговите външни и вътрешни белези, колкото и да не ни се иска или иска.
 Но наистина най-важното нещо е да се съхраниш като майка. Ако има и кой да ти помага - още по-добре.

[Bebe_chaka]

Pachoran благодаря ти много за подкрепата и откровеното мнение. При нормални обстоятелства да - нямам по-голямо желание от това бащата да си е баща... Но не е ли малко трудно избягването на въпроса - вчера не го искаше, днес го иска... ами след известно време? Детето ми няма да знае за това и за него той ще е просто татко - проблемът обаче е, че аз знам. И че само аз знам колко болка, мъка и тревоги ми е донесъл "татко". И че във времето в което най-много се нуждаех от него - татко беше най-яростния враг на всичко това. Знаеш ли колко е трудно да опазиш една бременност в такава среда? Да усещаш с тялото си как това мъниче сякаж се опитва да се вкопчи в теб молейки те някак си да го предпазиш? Вече веднъж съм минавала през това - познавам характерната пронизваща болка, познавам и кръвта по дрехите ми... Мислиш ли че е лесно всеки ден да ставаш и да се молиш да не я видиш? Страхът, че всичко свършва за миг и ти не можеш да го спреш? Този ужас не го пожелавам на никоя жена! И на никой човек!
Ти би ли простил, че си останал сам в такъв момент?

[kali_gali]

sur4ice88 ,това че бащата е размислил е чудесто.Понякога на мъжете им трябва време за да осмислят факта че ще стават родители.Имаш достатъчно време да прецениш дали неговото решение е моментно или е осмислено.Но въпреки че ти ще знаеш минаги за това което ти е причинил,недей да зачеркваш вапълно варианта за втори шанс.Времето ще покаже кое е най-добро за теб и бебето.

[detikodj]

Да, мъжете понякога изпадат в нещо тип депресионни състояния в такива моменти, искат ли, не искат ли. Какво да ги правим като им е слаба психиката, но трябва да си поемат отговорността тези бебета не стават сами така че не може просто да се лута иска или не иска!!! Стискам палци всичко да бъде наред

[mili]

Сърчице, може би в името на вашето дете трябва да дадеш шанс на бащата на дете то лично мое мнение. Но само един шанс

[Fenix]

Мило Сърчице,

и аз като другите съм убедена, че историята ви има доста предистория всъщност, затова няма как да сме обективни в мненията си- цялата истина знаеш само ти!

Подкрепям изказванията, че в такива напрегнати ситуации не бива да се вземат прибързано решения. Понякога са нужни, предполагам, месец-два дори, докато човек прецени какво да прави- стига да разполага с нужното време, а ти го имаш! 


Може би за момента най-доброто за теб е да се грижиш за бременността си, а ако прецениш, да позволиш и на таткото да се грижи за теб- просто така, без да му даваш обещания, като му обясниш, че не си взела окончателно решение какво се случва после, а най-важното сега е да дадеш всичко от себе си, за да опазиш бебчо!

Но и според мен не го "отрязвай" тотално-позволи му да се коригира, ако наистина има желание. И мъжете, както и жените, понякога реагират по даден начин, а после се замислят и дълбоко съжаляват. Затова, където има/е имало любов, като има грешка, има и прошка.  На всеки от нас му се е налагало или ще му се наложи все някога да прости на половинката си нещо, за което е бил убеден, че е непростимо- горчиво е усещането, но е факт-всеки по-възрастен ще ти го каже!

А ти вече с времето ще прецениш /през тези месеци на бременност/ дали реакцията на бащата е била плод на временна истерия, или той просто е човек, с когото не би желала да имаш нищо общо занапред!

Успех, мила! 

[tasty]

Мило Слънчице, абсолютно съм съгласна с мнението на Феникс. В този момент трябва да си по-силна от всякога, но в същото време много трябва да се грижиш за себе си и за малкото човече, което расте в теб.
Стискам палци всичко ще бъде наред вярвай в това

[Bebe_chaka]

За момента знам, че ако той има истинско желание бих опитала да му дам шанс да общува с детето си... но... честно казано на неговото твърдение, че трябва да сме заедно заради детето.... не знам дали някога отново бих била с този човек.

[detikodj]

Да, положението ти наистина е много тежко. Но може би той наистина има чувства, просто е бил объркан, те изпадат в такива ситуации от страх и стрес, не зная каква е точно защото не ви познавам и не мога да дам конкретно мнение, но смятам, че трябва шанс поне ....

[denki6a]

Когато бях бременна за първи път и моя господин беше много фрапиран, бременността беше случайна и  в началото на него му беше много странно, едва към втория третия месец започна да показва, че се радва и, еч иска бебето, такаче явно е нормално...

[Wienerin]

много неприятна история 
Аз вярвам, че зачеването на дете е катализатора в отношенията между двама души - или се събират завинаги и стават семейство или се разделят и детето остава само с майка. Също така вярвам, че съдбата пази това неродето дете и взима вместо него "решение" един вид дали е по-добре да расте с баща си или не.
успех каквото и да решиш, майчинската ти интуиция ще ти подскаже

[ina_lemon]

Оххх, позволи ми тотално да не се съглася с това.

Детето НЕ ОПРАВЯ развалено семейство и НЕ РАЗВАЛЯ здраво такова. То е извор на готини емоции, усещания, които няма как да се изпитат и ролята му в живота на родителите не е да оправя техните проблеми....

[Wienerin]

Ина, ако с моето мнение не си се съгласила да уточня, че аз не визирах семейство, а двойка, която чака дете и не знае на къде да поеме

[ina_lemon]

Ами с това, което си написала ти не съм съгласна просто, и дори няма значение дали е семейство или двойка.
В единият случай детето е съзнателно поканено в живота на човек същество, а в другия - ако не е желано или планирано значи е действано малко или много безотговорно. Ако двойката ще решава накъде да поема след като бебето е налице не вярвам, че нещо добро ще излезе от цялата работа. Детето не е пътен знак, който да покаже вярната посока. То трябва да бъде червеният килим, по който да мине тази двойка в следващият етап от живота си.

Искренно се надявам, Wienerin , да не приемеш като лична нападка това, което пиша... Просто дискусията стана такава, и си казвам мнението.

При всички положения подкрепям решението на авторката на темата да си роди детенцето.

[Bebe_chaka]

Както и да е - момичета вече след поредния опит уж да се сдобрим и след това старата песен на нов глас - махни детето - аз вече офциално съм самотна майка и да ви кажа съм доста по-спокойна! Сега няма кой да ме нервира и да ме кара нон стоп да рева и се грижа по-добре за нас с беба! Моята сладка беба - да правилно - ще си имам божествено сладко момиченце според доки - малко са ми сбъркали датата на термина - сега пък ми казаха 08.02. Както и да е с беба днес бяхме при нашия любим доки  И си я гледках! Щастлива съм и давам смело напред с дъщеря ми!

[Gergancheto]

A aко не е тайна и не е твърде лично родителите ти как приемат ситуацията? Ти сега при тях ли живееш? 

[Bebe_chaka]

Както можеш да се сетиш - зле! Това дъщеря им да е самотна майка няма нищо общо с мечтата им... Но малко по малко се примиряват... В крайна сметка майка дори започна мъничко да се радва - баща ми е по-твърдоглав, но с времето и той ще омекне.

[Wienerin]

sur4ice88, поздравления за хубавите новини около бебка!

Ина, не го приемам лично, явно имаме различни гледни точки с теб или по-скоро говорим за различни неща.
Позволи ми да не се съглася със следното:
".....Ако двойката ще решава накъде да поема след като бебето е налице не вярвам, че нещо добро ще излезе от цялата работа...."

значи ли това, че голям процент от двойките, сключили брак, когато жената вече е била бременна, няма да имат успешен брак?
Права си, че деца не се зачеват "просто ей така", но забременяването си е Божа работа и "случайности" се случват..

[ina_lemon]

Разбира се, че позволявам да не се съгласиш с мен .....
Само че имам предвид не, че след зачеването двойката решава да сключи брак, а че след този факт, при наличието на проблеми, започват чуденките от рода на "ама ще оставаме ли заедно или не" , "а трябва ли да се женим или не" и прочие.

А сватбата е почти без значение дали ще я има изобщо, или пък кога точно. Въпрос на светоглед е. Аз исках една определена последователност, но я исках, защото връзката ни се разви така последователно и нещата станаха от само себе си.

Но ако бебето беше дошло първо, евентуалната сватба щеше да бъде след раждането му. И пак щеше да се мисли по въпроса.

Сърчице, пожелавам ти успех и вярвам, че ще имаш такъв. Сигулно ще ти е трудно определен период от време, но щастливото дете е това, което расте в щастлива среда. Пък ако ще и тя да е само от мама.

[cherry_tea]

...Това дъщеря им да е самотна майка няма нищо общо с мечтата им...

Аз пък си мисля, че всеки родител "ще кротне", щом види децата си доволни и хванали живота си в ръце.
Познавам две млади жени, при които нещата се развиха по сходен начин. Нямам идея каква е била първоначалната реакция на родителите и на двете, но е факт, че към днешна дата и в двата случая майките получават пълната подкрепа на семействата си в отглеждането на децата. А те са в предучилищна възраст вече. Вярвам, че и при теб обстоятелствата ще се подредят по начин, който да те задоволява. 

[Bebe_chaka]

Благодаря на всички за милите думи  Понякога човек има нужда от малко тласък дори от напълно непознати хора. Затова започнах тази тема а и надали аз съм единствената с този проблем, макар за него почти да не се говори. Веднъж "бащата на детето ми" ми каза че съм си съсипвала живота с това дете, че никой нямало да ме иска с дете на ръце и прочие. За жалост това все още е разпространено мнение сред нашето общество. Факт е, че дори сега има мъже които ме искат дори бременна от друг мъж обаче. Факт е и че аз избрах да съм самотна майка, но да дам шанса на това дете да изживее своят живот каквото и да ми коства това. В крайна сметка днес гледах часът на мама. Там беше разведена жена която срещнала втория си съпруг на детската площадка, когато той случайно се заиграл с детето и.
Така че ако някоя жена е в моето положение - искам само да и кажа - Няма да ти е лесно! Ти никога няма да имаш това, което другите имат. Ще гледаш отстрани как другите бременни ги глезят мъжете им и тайно ще плачеш нощем, че ти няма да изпиташ това. И че дори и в радостта си ти ще си самотна. Но ако си готова да се откажеш от своя живот в името на друг - това е най-красивата и голяма любов в живота ти! Вярвай че някой ден това ще ти се върне. Може да не е бил моментът... но този момент идва някога стига да имаш смелостта да го прегърнеш. Успех на всички майки - и когато ви е много самотно - просто си поговорете с коремчетата си - колкото и да се черни и нерадостни нещата - вие никога вече няма да сте сами 

[didi_vla1983]

Мила много силни думи и абсолютно ВЕРНИ!!!!!! :bravo:Ти ще бъдеш най-добрата майка на света и съм убедена, че твоето дете ще бъде много щастливо, а това ще прави и теб щастлива!!!!! *INLOVE*ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!

[rosit@]

Bebe_chaka това са наистина много силни думи,но и думи на място! :bravo:И защо пък да не те искат мъже след като си бременна,то незначи,че неможе някой друг да се погрижи за теб и твоето бебче!Пожелавам ти бебчето ти да се роди първо живичко и здравичко,а след това останалите работи ще се наредят сами!

[Bebe_chaka]

Благодаря ви момичета - неслучайно реших да кръстя дъщеря ми Виктория 

[Gergancheto]

Постове като твоя от преди малко ме карат да се замисля за колко глупави неща се сърдя понякога на мъжа ми, колко повърхностна и дребнава съм понякога... Карат ме да се радвам на това което имам, на подкрепата която имам, на това че мога да споделя всеки нов момента от новия ми живот с бащата на детето ми..!
Радвам се на силата с която приемаш фактите, радвам се че има силни и млади жени като теб! Това с което си се захванала тябва да ти е ясно че не е лека задача. Много хора ще те гледат с неодобрение! Тук имаш абсолютната ни подкрепа!
За мен нищо не може да оправдае човек който умишлено прави дете а после по каквито и да е причини решава че вече не го иска! Не споделяш причините, избора е твой, но пак казвам каквито и да са те аз не го оправдавам! Едно дете няма как да е станало от самосебе си (е има вариант за скъсан презерватив но предполагам в твоя случай не е така  ) ...
Успех в това с което си се заела! Винаги когато ти е тежко освен с бебчо можеш да говориш и с мен  Плюс това на една и съща дата очакваме малките човечета 

[Bebe_chaka]

Мила Гери 
Благодаря ти много за милите думи - ако не бяха твоите думи и на много още хора да ми дават кураж щеше да ми е много по-трудно да се справя. Причините мисля бащата би желал да запази за себе си. Фактът за мен е, че трябваше да избера между мъжа, когото обичам и детето... И аз избрах... Благодаря ти за топлите думи  Ще си чета този пост винаги, когато ми се доплаче - а това не е рядко - и ми е самотно. И двамата с "бащата на детето" сме допуснали много грешки един спрямо друг. Факт е че любовта ни не оцеля... Причините са многобройни... Иска ми се нещата да бяха друго яче, но те никога не могат да се променят за жалост.. Аз си изтърпявам моето наказание за грешките си - няма по-голямо наказание от това да обичаш мъж, който не те е обичал никога... Просто човек е прекалено сляп и глупав понякога и прекалено дълго си затваря очите.
За едно нещо не съжалявам - тази малка принцеса в мен... Откакто забременях целият ми свят се промени... Аз не съм на първо място - на първо място е моята малка принцеса и нейното здраве и щастие.
Така че сега ми идва да изкрещя на целия свят: "ХЕЙ ХОРА ВИЖТЕ МИ СЛАДКОТО КОРЕМЧЕ - АЗ ЩЕ СТАВАМ МАЙКА... и баща...."

[Данитка]

Здравей 
От както пусна темата я чета всеки път,но наистина не намирах точно какво да ти кажа или да те посъветвам.Но най-важното е ,че си направила най-добрия избор......Да родиш това дете и да му бъдеш МАЙКА и баща.Поздравявам те!Наистина за това се иска много смелост.Много важно е да те подкрепят всичкии близки,най-вече родителите ти.Бъди сигурна,че всичко ще се нареди и ще бъдеш щастлива!Този момент ще дойде и когато това стане,искам да ни се похвалиш.Успех!

П.С.Ако имаш нужда от нещо,каквото и да било,свиркай насреща съм.
А за "бащата" ох.....майко мило.....бих му теглила една и то каква.....

[Bebe_chaka]

Данитка, мила мерси за окуражителните думи, а бащата - той сам си знае мила. Господ бави, но не забравя - притеснявам се именно от този момент. Когато някой ден съвестта му се обади. Не искам да обърка живота на дъщеря ми...

[Gergancheto]

Не се тревожи за този момент, когато малката поотрасне ще станете приятелки, защото за нея ти ще бъдеш целия свят, тогава ще можеш като на голям човек да й обясниш страховете си така както ги чувстваш. 

[Kiksi]

Bebe_chaka , аз все се сещам как миналата година беше пуснала тема за битовите разходи за отглеждане на едно бебе и си спомням, че планирахте отдавна да си имате едно малко съкровище и продължавам да не мога да проумея що за човек е този, който при все, че е правил отдавна подобни планове с жената до себе си, изведнъж просто се отказва, ей така. 
Хайде, разбирам, да е непланирана случайност, но предвид горното явно не е така. А пък и какво като сте си развалили отношенията - хората се събират, разделят и т.н., но децата са си деца. Вие може да не се понасяте, но е логично да си наложите да се изтърпявате един друг за малко в името на детето. Какво като не сте заедно, все пак е и негово дете, не е нужно да сте заедно, за да признае той този факт, ама какво да очакваш от човек, който ти казва да махнеш бебчето. 
И аз се присъединявам към Данитка , направо ми иде, ако го видя да 

А на теб няма да ти пожелавам кураж, вяра и надежда, защото определено ги имаш в изобилие, ще ти пожелая само да ги запазиш въпреки всикчо и напук на всички! И дано родителите ти те подкрепят още повече, аз все повече се замислих след твоята история как ли бих реагирала, ако някой ден на моята дъщеря й се случи нещо подобно. И сърцето ми даде отговора - ще съм до нея, каквото и да стане. Така че, сигурна съм и ти ще можеш да разчиташ на твоите родители докрай! 

И малко ми е неудобно да питам, ако искаш не ми отговаряй  , но как смяташ да се справиш с финансовата страна на нещата? То бебе се гледа и с две и с двеста сигурно, но аз винаги съм била много силна-вилна, че ако се наложи, сама ще се оправям, ама сега като се замисля, щеше да ми е доста трудничко, а съм на принципа, че човек след като мине 20-20 и няколко години трябва да тежи финансово на родителите си само в много краен случай, но ако нямах човек до себе си, сигурно щях. Та това е още една причина, поради която се възхищавам на хора като теб, защото финансовата страна на нещата не само че не е за подценяване, но и ги прави много по-трудни. 

[Bebe_chaka]

Ами мила аз слава богу в момента имам работа като преводач на книги и си изкарвам спокойно по 1000 - 1000 и нещо като заделям малко за мен и другото всичкото стои за беба, но иначе и нашите ми помагат много - татко е педиатър и доста ми помага и с прегледите - да ви кажа аз се прибирам засега при наще. Поне ще ме следят най-добрите специалисти понеже ми откриха малко проблемче със сърцето - не е страшно ама...все пак ще съм по-спокойна и за мен и за малката ми принцеса. Иначе да се похваля вече имаме дори количка и проходилка - малката има адски чевръсти лели - то май само те като разбраха обзаведоха половината стая  да са ми живи и здрави. Та както и преди писах - имам верни приятели и прекрасни родители - с две думи - адската касметлийка съм!  Иначе девойки - за идните няколко месеца ставам софийска мама да знаете 

[Kiksi]

Е, супер, миличка, някой ден ще те чакаме да се завърнеш на бургаска територия, но определено е по-добре в Сф да си следиш бременността.    Пък и твоята работа можеш да си я работиш от всеки град, така че това е страхотно.  Хубаво е, че финансово поне не си притеснена, така съвсем спокойно можеш да отсвириш тотално бащата.  Евала на родителите, приятелите и лелите на малката беба - бъди спокойна и уверена, че всичко ще е наред с такива хора до теб! 

[Bebe_chaka]

Здравейте,
от много време не съм писала и зная, че много от вас се чудят как се разви моята история... Ами моята история се разви така - след 5 месеца постоянен психически тормоз това нареди на бебето ми. Наложи се да направя аборт в края на 5.ия месец, след който още не е 100 процента сигурно ще имам ли отново деца и най-сетне разбрах защо бащата на детето ми уби собственото си дете - заради "най-добрата ми приятелка"....Чудя се все още как трябва да реагирам - минах през часове сълзи, през чупене на разни неща, за да стигна дотук - пълно отчаяние и безсилие.... Чудя се кого да мразя повече - и преди се е случвало това да ми открадне мъжа, но не исках да го видя и я оставих да обвини него... Но сега... тя е седяла отстрани и е гледала как той съсипва мен и детето ми... Сега двамата са щастливи, а аз всяка нощ оплаквам моето бебе... Не знаете какво е да дойдеш на себе си по време на операцията и преди втората доза упойка да подейства, да усещаш как изтръгват смисъла на живота ти от теб без да можеш да помръднеш дори.... Не допускйте моята грешка - каквото и да става - не позволявайте да успеят да ви навредят...Детето е най-ценното - всяка нощ сънувам моята малка принцеса, но никога няма да мога да и се порадвам..... Аз бях винаги сама във тази бременност - и в болките, и в тревогите и в радостта... Ценете човека до себе си просто защото има силата да е до вас във всяка стъпка и се посветете изцяло на хората, които обичате - защото никога не знаете дали ще има утре.... Успех и щастие на всички....

[Дидка]

Олее бебе-чака какво те е сполетяло  много тъжна история, но неможах да разбера какво те е накарало че да направиш аборт в 5-я месец?
Каквото и да ти кажем знаем че няма да върнем нещата назад или пък да утешим болката вътре в теб, но знай че след всяко зло идва и добре, убедена съм че живота е уредил по добър мъж до теб и по вярна приятелка.Ако имаш нужда от говорене или .... и аз незнам какво насреща съм. Прегръщам те и бъди много силна имаш нужда от това

[Рени]

Дидка, бебе направи аборт от нерви, притеснение и стрес. Това, което тя преживя през тези петмесеца много трудно можеше да се понесе. Признавам си, че аз не бих го понесла.

Бебе, прегръщам те силно и съжалявам много за всичко, което си преживяла. Казваш, че не е на 100% сигурно, че ще имаш деца. Не губи надежда, ще видиш, че един ден когато срещнеш истинския мъж ще се появят и децата. майка ми има една приятелка, но която й бяха казали че няма да може да има деца, защото след множество проблеми се е наложило да й отстранят единия яйчник и три четвърти от другия и въпреки това когато на човек му е писано да има дете няма как да не се получи. Сега има двама големи сина и три внучета.

[tasty]

Бебе, знам че едва ли има нещо, което да може да те утеши в този момент, ще ти кажа само едно. Има господ на тази земя и той не забравя, той грешките на тези на земята не ги прощава толкова лесно и всичко се връща на този свят. Знам, че много те боли, защото предателството е от двама най-близки хора, но всъщност те никога не са ти били близки. Знам, че много страдаш за малката принцеса, която си загубила, но колкото и да боли може би просто така е трябвало да се случи. Аз знам, че ти ще си щастлива някой ден, с друг човек и съм сигурна, че ще имаш своето бебче. Гушкам те силно, аз съм преживяла подобна история преди 12 години, но не беше с приятелка поне, знам, че ти е много тежко, но погледни напред и ще осъзнаеш, че в живота има смисъл, а този мъж ще има най- черната съдба, каквато сполетя моя бивш тогава ..... Ще ти пиша на лични, наистина много те гушкам

[Bebe_chaka]

Рени донякаде си права - направих аборт защото тестовете показаха сериозни отклонения в развитието на плода. Да съм самотна майка - бях вече свикнала с това, но да съм самотна майка на нелечимо болно дете - това не можех да направя.... Просто не можех да се справя и с това. Не исках да родя това дете само за да страда то цял живот.... Знаеш ли мила права си, че господ не забравя, но в момента малко не вярвам в нищо и никого. Знам само, че двамата души,които някога обожавах ме предадоха и убиха най-хладнокръвно едно невинно дете. Съсипаха не мен, а него. На никой не пожелавам да изпита това, което чувствам аз. На никого не пожелавам да надживее детето си и да го изгуби по този нелеп начин. Знаете ли не ми пука вече за него, но нея не съм вярвала, че някога ще го кажа, но я мразя. На тях просто ще им пожелая да изпитат на собствения си гръб това, което причиниха на мен. Така или иначе тя не е първата, с която той изневерява и аз не съм първата, на която изневерява. Това му е било в кръвта просто. Мъж, който го е правил не веднъж и два пъти ще го направи пак.

[BeRa]

майчице бебе каква история...
нистина никой не би могъл да те накара да забравиш или да простиш или пък да се почувстваш по добре...нямам думи да изразя какъв човек трябва да си за да постъпиш по този начин и да почерниш живота на някого...просто бих си спестила думите за онези двамата...
дори и да ти кажа да бъдеш спокойна знам че няма да успееш...не мога да ти кажа и че всичко ще бъде наред защото на дали след нещо такова нещата могат да бъдат нарекани тъй...
но ще ти кажа да не губи6 вяра защото детенце може и да може да си имаш...баба ми е била в средата на 6-ти месец когато е абортирала...е да спонтанно но са го вадили парче по парче с много сложна операция...но след това се е родила майка ми а след нея и леля ми...така че не губи надежди...

пожелавам ти много успехи и едно светло и красиво бъдеще...

 

[Karelia]

Не знам или по-скоро не помня как изобщо се случи да попадна на тази тема в този така късен час... Истината е, че толкова ме увлече историята, че забравих дори как е преминал целият ми ден! Четох на един дъх.. Четох със сълзи.. Четох с възклицания: "Браво!", "Колко силна ЖЕНА!", "Колко щастливо дете да има такава майка!"..
Съжалявам, че прочетох последната страница... Човек наистина се увлича от хубавите неща в живота. Размечтава се. Избира да гледа бъдещето с розови очила. Успях да си те представя теб на финала на бременността и как скоро ще се гушкате. Самата аз преминах през това най-велико чувство и всеки ден преминавам благодарение на това, че споменът продължава да е толкова жив в мен, каквото е и най-свидното същество до мен! ... Човек, или по-скоро аз съм устроена да гледам с такава непреклонна надежда в бъдещето... Тогава ме удрят с "бухалка" и не успявам да проумея какво се е случило.
Напълно излишен и неуместен въпрос ще задам, но наистина бих искала да знам - КАК И КОЛКО СИГУРНО СЕ ОПРЕДЕЛИ, ЧЕ ПЛОДЪТ Е УВРЕДЕН? За съжаление имам примери за лекарска некомпетентност, довела до такива последствия в 5-6- ти месец, които не бих нарекла аборт (щом са след 3-тия месец), а раждане.
Прегръщам те и те уверявам, че изпитах в представата си неописуемо силен ужас от това, което си преживявала на операционната! За щастие, когато раждах, бях благословена да си гушна бебчето, което продължавам силно да гушкам всеки Божи ден и благодаря на Господ, че го имам! Не искам да си представя, че може да е иначе! На никого не пожелавам мъките, през които си преминала! Само един глупак би ги подценил!

[BeRa]

За съжаление имам примери за лекарска некомпетентност, довела до такива последствия в 5-6- ти месец, които не бих нарекла аборт (щом са след 3-тия месец), а раждане.

за некадърни лекари да не говорим че ако бяхме послушали един такъв който каза на леля ми че плода и е увреден и че ако се роди щяло да е недъгаво...и ако майка ми не беше я убедила да я заведе на специалист в София който да и каже че това са пълни глупости и беше направила аборта..днес нямаше да имам страхотната си шаферка...