Клуб на дерзаещите мераклии

[papirus4e]

честито Slyn4o пожелавам ти подготовката да е изпълнена само с положителни емоции
Наде, мила, бързо ще се мине времето и ще доийде момент в който и ъи ще се похвалиш че ще напуснеш клубчето И при мен нещата са горе долу така, но какво да се прави, както са казали хората "когато му дойде времето" (много мрзя тези думи,но.....)

[Слънце]

и аз съм в клуба,но няма скоро да се отпиша,както се очертава ще заживеем най-рано заедно декември 2009 и май ще стане както го бяхме планували-17.09.2011...е може и 2010 да е.<сватбата>..до тогава ще си поживеем и аз ще си седя тук

 Ти си млада още  , има време да се "бракуваш" 
И аз поне до края на 2008 съм тук 

[kopche]

Момичета, опустя нещо темичката, да не би всички да получихте предложения? 

[team]

9 години! Не мога да чакам толкова .Аз все още си чакам , чакам ...а той- нищо.
Тъжно е
Моя сладур все за семейство говори , едни планове прави , деца ... а като заговорихме за сватба и веднага бяга.Не бил готов и някакви такива глупости !
Вече се отчаях

[papirus4e]

ее аз още съм си тук

[plamik]

team , хайде сега отчаяния, не така!  Както казва pisetata когато най-малко очакваш тогава ще се появи с пръстен. Но място за отчаяние няма. Щом си говорите са деца и т.н. работата е почти опечена. Дано не съм   

[ellie_bellie]

team, аз мисля, че трябва да го оставиш това с пръстена малко на заден план и да не си мислиш на всеки идващ празник, че това ще ти се случи, след което оставаш разочарована и в крайна сметка ти се проваля празника. Не ти знам цялата ситуация, нито кога искате да имате деца, на колко години сте и други подробности, нито пък какво влияние имаш от приятелки, защото всичко си има значение, но искам да ти кажа, че за да е щастлива една двойка, не е необходим годежен пръстен.
Аз не съм първа младост, но ние не сме планували да имаме деца още около 2 години (от всички страни ми говорят, че нямам време, но това си е друга тема на разговор) и честно казано не мислих, че ще се женим докато не дойде време за децата и не ми е било приоритет в живота да съм непременно омъжена. Моята половинка направо си ме изненада, когато най-малко не го очаквах. При нас нищо не се промени след като казахме "да" и аз взех неговото име. Така че, спокойно, защо да не можеш да чакаш, закъде си се разбързала? Гледай си живота и най-важното е да се обичате и да сте щастливи! 

[kopche]

Определено някои момичета се потискат много като виждат, че приятелките им са омъжени, бременни, с деца ... Но не трябва да унивате, всичко идва с времето си! Тази темичка много опустя обаче, да не би всички да получихте заветния пръстен? 

[Слънце]

Аз съм тук още. Просто ние с милото сме си решили да е догодина (мислим още точно кой месец), тази година няма как да стане 

[Mrs.™]

И аз съм си тук още бая ще ме търпите поне две години защото както съм споделила,има много неща които трябва да се случат и едва след това ще мислим за брак Първо да поживеем заедно повече от 3 дни седмично<макар,че то повечете омъжени и толкова не виждат мъжете си,които все са в командировка,та се замислям наскоро дали това е някакъв критерии в днешно време> и едва тогава ,а и аз съм казала искам пръстен и предложение направено в Париж и ако не е там -не се приема

[kotelinka]

Айде и аз да се включа в клуба   . Много интересни неща научавам от форума и честичко го посещавам.Ами  какво да ви кажа момичета. И аз още си чакам. Като заговорим за предложение за брак и той все ми казва:"Нали ти предложих?". А то наистина беше така, но това беше преди 4 години, точно на първата ни годишнина. Ама аз тогава не го взех на сериозно и така. Та все още си чакам Да видим кога ще се престраши. Успех на всички

[kopche]

Ама какво чакаш, нали ти е предложил?  Почвайте да планирате и надявайте хомотите ... ъ, халките 

[Mrs.™]

Да,сега ако той не се сеща е твой ред да направиш предложение 

[Diavolitsa]

Момичета, я не унивайте. Ще ви кажа моята история, може и да помогне на някой. С милото сме заедно от има няма 6 години и живеем заедно от 2. Та, хората около нас започнаха сватби, деца... Аз естествено се поддадох и започнах да го юркам милото. Ние сме говорили за брак и деца но аз исках сериозно предложение. После колежка ми каза за форума, започнах да чета и още повече се амбицирах. Чаках пръстена на всеки празник, но не! Накрая на милото му писна и ми каза да престана с точните думи "Спри да ме насилваш, аз ще го направя когато съм готов. Не искам да е под твоето влияние и само за да ти угодя". Така аз рещих да спра да мисля за това и че явно няма да си имам пръстен. Е, не след дълго пръстена дойде по много романтичен и подготвян дълго начин (имаше и условие - сватбата да е догодина). Сега сме щастливи и скоро ще започваме голямата подготовка. И най - важното - знам, че го е направил, защото го е искал и е бил готов.

[Mrs.™]

А-а-а аз лично не съм унила даже напротив,обожавам сватбите и подготовката,но не бързам за моята .Иначе много се радвам за теб и подкрепям милото ти,трябва и двамата да са готови и да не е ей така,защото някой се омъжил дай и ние