Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

април 27, 2024, 18:47:45

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 2 [3]  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Клуб 2-ра съпруга  (Прочетена 31945 пъти)
 
Monikamaria
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1505



Моят сватбен албум

« Отговор #30 -: април 26, 2011, 13:22:55 »

Вероникаsmile това е друга тема! Съгласна съм, че е така, но тук просто говорех за развода и следващия брак. Иначе това, за което ти говориш се дискутира тук: http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,33.0.html  girl_wink
Активен
pebbles
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 763



Моят сватбен албум

« Отговор #31 -: май 05, 2011, 21:34:27 »

Е, аз живея малко по-назад във времето. В моя свят нещата, които е нормално да остават зад гърба ни са връзки, не бракове. Пробването се прави с връзки с различни хора, не чрез женене за тях. Не казвам, че трябва да умрем като се е оказало, че не мелим със законната половинка, обаче смятам, че е хубаво да минем през доста дълбока дупка и чувство на провал от развода, защото никой не те е карал да се вричаш за цял живот. И ако се е оказало, че не си избрал правилния човек - това си е грешка, голяма, и трябва да се преживее като такава.

 И това ми изказване няма за цел да каже на момичетата, които са с разведен мъж, че са направили нещо лошо, че мъжът им е лош. Не, просто твърдя, че, макар че тези неща се случват в живота, съм напълно убедена, че не е правилно да се приемат като норма. Даже го смятам за страшно. Мотивът - не трябва да сме предубедени към разведените го подкрепям. Към всеки човек трябва да се постъпва непредубедено и индивидуално. Но генералният извод - и 5 развода щом трябва, най-важно е двамата да се разбират - за мен е деструктивен.
Активен
Monikamaria
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1505



Моят сватбен албум

« Отговор #32 -: май 05, 2011, 22:50:08 »

Аз също съм против лекомислените бракове. И подкрепям напълно това, че се "пробва" чрез връзки, а не чрез бракове. Мисля също, че преди да преминеш към "бракуване" трябва да добиеш достатъчно опит, за да можеш да вземеш правилното решение. Но това няма никаква връзка с темата и не значи, че ако с времето се окаже, че си сгрешил с човека, трябва да се колебаеш дали да се разведеш, защото било "деструктивно". Какво е градивното в това да живееш с човек, с когото нищо не ви свързва освен скандали? Освен това защо нещо, каквото и да било "трябва" да се преживява като голяма грешка или като страшен провал?  shok Това ме стресна направо!!!! Човек трябва да се учи от грешките си, но да гледа на тях като на опит в живота, а не да съди себе си заради тях!!! Никой не е застрахован и възможността да грешиш не бива да се приема по такъв начин!
Активен
petia_vj
Ентусиаст
**
Публикации: 96



Моят сватбен албум

« Отговор #33 -: май 29, 2011, 11:56:42 »

Здравейте, аз всъщност пред закона ще съм първа съпруга, но бъдещият ми мъж има дете от предишната си приятелка, с която са живели 10 години заедно, така че все едно е бил женен. Детето го приех, разбираме се с него (той е на 6 годинки),но...не живее при нас и мисля, че това също има значение. Ако беше при нас предполагам , че щеше да ми е много трудно, ей-така да поема отговорност за дете изведнъж и мисля, че не бих се справила. Лятото сме заедно по цял месец и няма проблеми, той е обичливо дете, търси ме да си играем, но аз със страх мисля за времето, когато ще порасне и сигурно един ден ще обвини мен за раздялата на майка си и баща си и сигурно ще ме намрази. Друго много важно според мен е какви са и отношенията с бившата.С нея не мога да кажа, че сме първи приятелки, но се разбираме, тя не се притеснява да ни го остави, не го е настройвала никога,празнуваме заедно рождените му дни. Но, за такива цивилизовани отношения е много важно какъв човек имаш насреща си. Ако тя преди 3 години беше обърнала детето срещу баща му - може би връзката ни нямаше да издържи(не бях аз причината за разпада м/у тях).
Моите родители още не могат да приемат факта обаче, че любимият е с дете от друга. Казаха си мнението, когато ги уведомих, и оттогава тази тема не се коментира въобще (сякаш детето ще изчезне, ако не се споменава). Радват се, разбира се за сватбата, но ги усещам, че им тежи и затова и не ги притискам много, надявам се, че с времето ще свикнат с мисълта. Малко дълъг стана моят пост, но чак сега попаднах на тази тема и се радвам, че има и други с които мога да обсъждам тази малко деликатна тема. Прегръщам ви give_rose
Активен
drazena
Ентусиаст
**
Публикации: 84


Моят сватбен албум

« Отговор #34 -: май 29, 2011, 13:08:22 »

И аз съм в сутиацията на petia_vj, с малки разлики, връзката е била по-кратката, детенце е на 3, вземаме го и се разбираме чудесно, което обаче не важи за майка му, големи проблеми, но...... справяме се. Дано нямаме проблеми за напред от страна на детето, ние започнахме връзка след като мъжа ми се беше разделил с майка му, но знам ли как ще представи тя нещата. Много се радвам, че моите родители приеха нещата адски спокойно и с разбиране, майка ми дори му купува подаръци, нищо че не е баба smile
Важното е да се обичаме!
Активен
Sandri
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 230



« Отговор #35 -: май 29, 2011, 13:43:02 »

Аз няма да съм втора съпруга, но съм дете на разведени родители и пастрока ми ме е отгледал. Когато се е запознал с мама е бил на 19, а аз и сестра ми на 5 и 4. Той е казал на мама, че иска да има връзка с нея, но само, ако ще е с децата си!Ние в началото го приехме и му се радвахме, защото правеше мама щастлива, а и ни носеше подаръци и ни водеше насам-натам  pardon . Разбира се сме го нагрубявали и много пъти сме му казвали, че не ни е баща и няма право да ни се кара или да ни казва какво да правим и чак след години осъзнах колко сме го наранявали. Той още от началото ни беше повече баща от колкото родния ни. Винаги е казвал, че има 3 дъщери (с майка ми имат общо детенце) и винаги е мислил за това на нас да ни е добре и е правил страшно много жертви. Просто си ни прие като свои и това е. След като сме деца на жената която обича, значи сме и негови деца.  good Аз не виждам кое е трудното да се приеме едно дете от предишен брак. Мъжа на леля ми има детенце от предишна връзка и тя го мрази и непрекъснато настроива мъжа си против него, а даже не живее с тях! Според мен това е много тесногръдо отношение. Детето си е дете и има право на обич и разбиране. То е като да осиновиш дете. Не си го родил и може би не си бил с него в първите му години, но пак си е твое. Радвам се, че майка ми е избрала такъв добър човек, който никога не е бил против мен и сестра ми независимо, че на моменти сме му правили живота черен.  Приятелката на баща ми също ни прие и се рабираме чудесно с нея, но все пак аз бях на 17, а тя на 27, съответно отношенията ни бяха приятелски, пък и не се виждаме често. Мисля, че жените имат по-големи проблеми да приемат детето на мъжа си от колкото обратния варянт. Явно жените са по-ревниви  pardon .
Активен
drazena
Ентусиаст
**
Публикации: 84


Моят сватбен албум

« Отговор #36 -: май 30, 2011, 18:48:10 »

В интерес на истината незнам кое е по-голям проблем-приемането на дете от предишна връзка или майката на детето да приеме, че бащата вече има друга връзка /става въпрос за приключили отношения между тях, преди започване на нова връзка/.
Защото има много ситуации майката не иска да е с бащата на детето си, но в момента който той започне нова връзка, става най-лошия на света и детето се настройва срещу него, нещо което е адски неприятно sad
Свят голям, хоря всякакви, ама и проблеми така, не мога да разбера защо като си приключил една връзка трябва да ползваш детето за оръжие срещу бившия и да се опитваш да му стъжняваш живота, без да осъзнаваш, че вредиш на себе си и на детето.
Активен
petia_vj
Ентусиаст
**
Публикации: 96



Моят сватбен албум

« Отговор #37 -: май 30, 2011, 20:18:29 »

Защото drazena, хората имаме голямо его и силно развито собственическо чувство. Може да не искаме да притежаваме вече нещо, да ни е омръзнало, но никой друг не може да го има! И преодоляването на това изисква много време и усилия. (и желание най-вече)
И да, жените сме много повече консерви в това отношение - много по-трудно преглътваме наличието на бивше семейство, докато при мъжете като че ли не е такава драма - при наличие на силни и искрени чувства, детето изобщо не е проблем. Ние сме тези, които мислим, премисляме, прехвърляме, претегляме и така 100 пъти докато се решим. И то ако сме сигурни, че искаме ТОЧНО ТОЗИ МЪЖ, а колко жени има, които само като чуят за мъж "с багаж" и си плюят на петите (и не мога да ги упрекна).
Преди време един добър приятел ми каза: по труден път си тръгнала, мила, никак няма да ти е лесно ,
т*шаци се искат за тая работа и здрави нерви да имаш. И е прав.
Активен
Maverick
Новак
*
Публикации: 10


OriginalenBG.com


« Отговор #38 -: юни 01, 2011, 18:14:53 »

имам да кажа само едно нещо и то е: слушай сърцето си!
Активен
Страници: 1 2 [3]  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines