Родителите ми не са съгласни да се омъжа

[irina ilieva]

Здравейте,родителите ми не са съгласни да се омъжа и сега се 4удя,какво да правя.Проблемът е там,4е те никога не са искали да познават приятелите ми и да си говорят с тях,не разбирам за6то.Каза ми,4е искат да се запознаят само с бъде6тият ми съпруг,но ето на сега не искат и да знаят за сватба.Аз живея в Германия,а приятелят ми си е в България.С него много мислихме и ре6ихме,4е 6те е по-добре,ако аз се прибера и си продължа образованието в България,за да можем да се оженим и да си имаме семейство.Аз съм на 26 год,а той на 25.С неговите родители нямахме проблеми,но моите категори4но са против да се прибипам,а за сватбата казаха,4е много сме избързвали.Казах им преди няколко дни за плановете ми,а майка само ми се развика и ми затвори телефона,не ми е звъняла пове4е.Сега съм в задънена улица и не знам,какво да правя.С милото искаме да се оженим на 23.08.09,но родителите ми,ако не ми проговорят,няма да стане.Не разбирам,за6то се сърдят.Досега никога не са били доволни,когато сам си имала приятел.
Помогнете ми,моля!Направо сам от4аяна!

[Дидето]

Много странно е това оето казваш ти си  на такава хубава възраст какво по1ече искат незнам трябва да погпвориш с тях сериозно най вече с майка си

[Мая]

Еййй момиче...до кога ще е каквото кажат "мама и тате "

С милото искаме да се оженим на 23.08.09,но родителите ми,ако не ми проговорят,няма да стане.Не разбирам,за6то се сърдят.

АКо наиситна на 26години все още ще си послушната дъшеричка...наистина по-добре не се жени...горкото момче

Аз имах същия проблем.....майка ми беше категорична - КАза "аз на сватба няма да дойда!!!!! Ееее бързо си промени мнението..Сватбата мина и то точно както трябваше....А сега няма по-щастлива от нея баба и тъща!
ВАжно е да покажеш че вече си голяма и самостоятелна.....и готова да си носиш последствията за своите грешки и решения...А не от тези на мама и тати

Казвам всичко това не за да те съдя или обидя....а за да ти дам морална подкрепа...защото аз бях в същата ситуация и знам какво ти е.....Трудно е да избереш между родители и най-любмия човек....... но в крайна мсетка реших да поема своя живот , а не да живея живота на моята майка!

[kali_gali]

Мила,любовта на родителите някой път граничи с висш егоизъм,който те не осъзнават.На тях им се иска детето им витаги да е под техе контрол,но уви това не е възможно.Моят съвет е послушой сърцето си и любовта си.Поинтересувай се защо така реагират,опитай се да им обясниш,попитай ги имат ли основателна причина да са против.Но слушой само сърцето си.Моята кръсница беше в такава ситуация.Когато тя искаше да се ожени родителите и бяха против-не го харесвали.Тя каза добре ще се съобразя с вас.След 15 години тя се омъжи за същия човек и тогава родителите и бяха даже щастливи,защото бяха загубили надежда че детето им ще се омъжи някога.Родителите не бива да се месят колкото и да им се иска.Те винаги ще са критични към половинката на децата си защото за тях никога няма достатъчно идеални половинки за техните съкровища,но не бива да разбиват живота на децата си.

[bubka]

Ирина, здравей и добре дошла тук!
Ситуацията, в която си попаднала не е никак приятна. Твоите родители в България ли живеят или с теб в Германия? Понеже казваш, че не са ти звънели след разговора за сватбата?
Също така - те изтъкват ли някакъв конкретен довод за това, че не са съгласни с плановете ви? Не харесват момчето, искат да живееш в Германия, да завършиш преди да създаваш семейство или нещо друго?
Според мен трябва да изясниш с тях кое точно ги притесява и да им обясниш как стоят нещата от твоя гледна точка и какви са доводите ти. Също така да им покажеш, че не ти е приятно това, че/ако не се познават с момчето, за което искаш да се омъжиш.
Пожелавам ти успех и дано нещата се развият така, както вие бихте искали  

[магито]

Ирина аз съм била в твоето положение, но при мен нещата имаха различен оттенък.Какво направих аз.Завърших си образованието и започнах да работя.През цялото това време живеех с човека който обичах и който в момента е мой съпруг.Той доказа на родителите ми, че е съвестен, на него може да се разчита и много ме обича и се грижи за мен.
Аз бих те посъветвала следното нещо.Накарай приятеля си да дойде при теб в Германия, да живее с теб да работи с теб да сте заедно.Защото любовта е велико нещо, но не означава, че ще можте да живеете съвместно.Нека сте отделно от всички и сте си двамата.Вижте дали можете да останете двамата и заедно решете кое е добре за вас.

Но аз говоря от моята гледна точка.Помисли си добре, защото това е една важна стъпка за теб.

[Agent T]

Ще ти споделя и аз нещо мила - в моята рода всички жени са се омъжили против волята на родителите си (освен мен - но  и аз не мога да кажа, че приеха радушно идеята).На всички до една са им забранявали да се виждат с момчето, да не говорим за сватба и въпреки това всички с се омъжили за приятелите си (дядовците ми, чичовци, баща ми и т.н.).В първите месеци след сватбата даже на някои от тях не са им говорили, никога в годините не са им помагали с нищо.....и т.н.НО ВСИЧКИ ТЕ СА ЩАСТЛИВО, НАИСТИНА ЩАСТЛИВО ЖЕНЕНИ И ДОСЕГА.Дори смятам, че трудностите, които са срещали са ги изградили толкова силни и добри хора.
Моето лично мнение е, че щом си взела решение да се омъжиш за този мъж - направи го. Не се оставяй някой да те ръководи, дори и това да са родителите ти.
Каквито и да са първоначалните им реакции.........те всъщност са загрижени и ти мислят доброто.Ще се убедиш, че след сватбата, пък и по време на подготовката нещата ще се промят

[irina ilieva]

Благодаря ви на вси4ки за бързите отговори!
Родителите ми по принцип са против да се прибера в България,за6тото какво 6те обясняват тогава на ком6ии и познати,а и те никога не са се интересували от моите 4увства,най-важното винаги е било да завър6а и да уредя живота си,както те искат.С тях е невъзможно да се спори,за6тото те не приемат мнението на децата си,само за6тото те са им родители и каквото кажат е закон.Опитвала съм да им обясня,4е в Германия не се 4увствам добре и 6тастлива,но тях не ги интересува,само ми казват,4е сама съм си избрала да замина и сега трябва да търпя.Тук сама се издържам и не съм им искала помо6т.С моят приятел се познаваме от 2 год и първо бяхме само приятели,аз не исках да го приема като ни6то пове4е,за6тото връзка на разстояние е много трудно да се запази.Той ме 4ака и се бори за мен 1 год,за да се съглася да бъда с него и сега съм много 6тастлива,4е се съгласих.Той ве4е бе6е при мен за 1 месец и разбрах,4е искам да бъда и да живея с този 4овек,но ето 4е на6ите се намесиха и сега 6те ми се сърдят с надеждата,4е 6те се откажа!

[Gergancheto]

Здравей, наистина труден избор, но и аз като другите ще ти кажа че вече си на 26 години, не си дете! Ако си сигурна в себе си и в човека, няма причина въобще да се двоумиш, ако не ти се право сватба без тяхното присъствие или одобрени, съберете се да живеете заедно, а сватба направете по натам, когато всички са видяли колко много се обичате и колко щастливи сте заедно. Все пак един месец само си живяла с него, доколкото разбирам  Опитайте семейния живот без подпис, ако се получи определете дата на голямото събитие. Каквото и да решиш все пак си им дъщеря и рано или късно ще се оправят отношенията 

[kali_gali]

Все пак пробвй да говориш с тях,ако имат основателна причина да я кажат.Нека да ти кажат какво ги кара да реагират така пък ти ще си решиш дали е основателно или не.

[rozovka]

На мен ми се струва, че по принцип нещо куцат отношенията с твоите родители и ти страдаш от това... не само за сватбата. Може би трябва да им покажеш, че вече не си дете, а си самостоятелен човек, и ще живееш където искаш, и ще се омъжваш, ако искаш.

Моите родители понякога от много обич и загриженост също са ме ограничавали за разни неща, което ти пречи да пораснеш. Щом живееш и се издържаш сама, и си стигнала до решението да се омъжиш, значи си голяма и самостоятелна. Опитай се да не се влияеш от тах и да не се огъваш.

Освен това, не се сърди, мила, ама... как така ще ти затварят телефона  ... Това е доста грубо, особено при съобщаването на такава новина. Май трябва да потърсят обратно пътя към тебе.

[katya_79]

Наистина ужасна ситуация.Аз мога да кажа, че и при нас случая беше подобен.Моят мъж беше в Германия за около 3 години. През цялото време на престоя му бяха безконечни телефонните разговори помежду ни.Родителите му много искаха той да остане там и да създаде семейство там, но за мое щастие той избра мен и България. От тогава те не ме приеха в семейството си. Даже и на новината за годежа ни  и сватбата ни 2 годин по-късно не реагираха никак (даже по-скоро бих казала никаква заинтериосваност от тяхна страна нямаше). Не съм сигурна на 100% дали това е причината за това да нямаме добри взаимоотношения, но още звучат думите на баща му в ушите ми " Ти трябва да си луд да се върнеш в България заради момиче".. Е няма да ви казвам колко мъка и горчивина се събра в душата ми и Бога ми никога няма да го забравя това..
Но irina_germany това които мога да кажа е да си помислиш хубаво какво ИСКАШ ти , а не какво искат родителите ти или какво очакват от теб.В крайна сметка ако наистина искаш да създадеш семейство в БГ с момчето на живота ти, то се бори тогава. Прави опити да говориш сериозно с родителите  все пак те са ти родители и би трябвало да те разберат.Но ако за съжаление нищо не се получи ти си достатъчно зрял човек за да поемеш пътя си в живота.
Желая ти от сърце успех и дано нещата се наредят по-най хубавият начин за теб и да бъдещ щастлива....

[Anichka]

хайде и аз да разкажа моята подобна история - да добавя още една в купа - не че кой знае може да ти помогне, но поне ще видиш, че не сте единствените, че в повечето случаи, ако вие се подкрепяте и обичате - просто си живеете заедно, правите си каквото за вас е удобно и игнорирате коментарите на доброжелателни родители, роднини, приятели и познати.

ние живеем в сащ, моите родители - бг. да, аз не мога да кажа, че с майка ми сме първи приятелки за съжаление. аз имам голям респект към нея, уважавам я, но и доста трудни моменти тя ми е причинила. мисля, че и аз на нея.
след съобщаването на новината за годежа ни на майка (татко знаеше 1 седмица по-рано, както и сестра ми, но не се осмелиха да и кажат), тя го прие ужасно! в безсилието си да промени фактите, стигна дори до обвинения, че аз искам да причиня здравословни проблеми на татко и нея. (да, татко има здравословен проблем, но не мисля, че аз мога да усложня физическото му състояние.)
Тези тежки думи преляха моята чаша на търпение и респект!
Просто толкова болно ми беше, че........
Казах и датата на сватбата, казах и че това е моето решение, че не очаквам нищо от нея - просто и съобщавам фактите. Тя ми каза, че греша и че не трябва да се омъжвам за еди какъв си човек и че ще доживея някой ден и думите и ще и се окажат истина. До самата сватба тя ми казваше тези думи при удобен случай.
направихме скромна сватба в сащ. моите родители не дойдоха (татко по здравословни причини, майка каза, че без него не тръгва, сестра ми - че не може да си планува отпуската за тогава). моята първа братовчедка дойде само.

в цялата история - мисля, че голяма роля за "променянето" мнението на майка изигра един неприятен инцидент - немска овчарка разкъса крака на свекърва ми и тя влезе в болница. Аз се обадих на майка и и казах какво се е случило, че няма кой да я види дали има нужда от нещо, ние сме далеч и аз имам нужда от нейната помощ - искам да ходи всеки ден в болницата! така 2 седмици майка ходеше и и носеше храна и от каквото има нужда. опознаха и станаха приятелки.

миналата година се прибрахме в бг. преди да тръгнем бях предупредила майка ми - да сме добри една към друга и да се уважаваме през 3-те ни седмици престой. не казвам, че и аз търпя много, но по едно време майка ми комуникираше чрез Влади и го молеше да ме успокои и да и се обадя, за да говори с мен.
Аз зная, че моите родители много ме обичат и желаят най-доброто за мен. мисля, че сега са по-спокойни до някъде, като видяха и осъзнаха, че ние се справяме за всичко сами и сме ок.

[ellie_bellie]

Ужасно е тъжно това, което прочетох както от irina_germany, така и от другите момичета, които не са срещали подкрепата на родителите си. Сърцето ме боли за вас. Докато аз нямам вашия опит и мъка на главата си, все пак съветът, които имам аз, е irina_germany, слушай сърцето си! Има една приказка: "Човек се ражда сам и сам умира на този свят", която аз не обичам, но е вярна. Желая ти да бъдеш щастлива и да вземеш правилното решение. Естествено, че си заслужава да отидеш където и да било, ако си намерила човека, които обичаш. Ако не го направиш, ще съжаляваш цял живот! Успех, мила! 

[angel4e]

и аз съм една от вас или по-точно бях.по необясними причини майка ми не харесваше нито един от приятелите ми.все ми се е налагало да се крия и така и не разбрах каква е причината да не мога да излизам с момчетата.от друга страна тя ми харесваше някой и се опитваше да ме "уреди".в крайна сметка харесва много настояшия ми приятел и с нетърпение организира сватбата ни.родителите ми също са от типа "какво ще кажат съседите",мисля че там някъде се корени отношението на майка ти.дори съм почти сигурна,че много ще се зарадва ако се обадиш да и кажеш,ч е ще се жениш за голям немски бизнесмен-това звучи по-добре за пред съседите!трябва по някакъв начин да и докажете че той е достоен за теб.