Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

април 25, 2024, 17:12:52

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 [2] 3 4  Всички   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Защо мъжете се страхуват от брака???!!!  (Прочетена 49217 пъти)
 
van4ii
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 409



Моят сватбен албум

« Отговор #15 -: април 08, 2010, 12:55:24 »

Според мен има и мъже и жени, които ги е страх, но наистина сякаш по-голям е % на мъжете, които се страхуват.
Активен
Пламена
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 65



« Отговор #16 -: май 14, 2010, 03:42:44 »

Не знам дали мъжете ги е страх, но мога да кажа за себе си  cray
Винаги съм си мечтала за този момент.. и много го исках!
И ето от 10 дни съм сгодена и вече едвам дишам от притеснение  resent
Усещам, че ме обзема пристъп на паника още от сега...
Има ли някой с подобен проблем?
Това не се получава защото не съм сигурна дали искам да съмс  него... напротив убедена съм!
Но ние не живеем заедно и никога не сме живели.... и доста се притеснявам от това.... а и в други ден ще дойдат да ме вземат да живея в тях, а това ме плаши!  cray  да напуснеш собствения си дом и да отидеш в чужд shok
Мисля си, че щеше да е хиляди пъти по-лесно ако си живеехме заедно и от преди това.... и да нямаме такива проблеми.

Направо ми се плаче вече.... с главоболие съм от 4 дни и ми е едно свито такова...
Моля ви, успокойте ме, че не съм само аз така.... и това след време минава  girl_impossible
Активен
Слънце
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2771


Усмихни се!


« Отговор #17 -: май 14, 2010, 09:06:15 »

Пламена, аз имам приятелка, която се чувстваше по абсолютно същия начин. Тя живееше с родителите си до 25-тата си годишнина. И буквално на сватбата отиде да живее в дома на съпруга си, заедно с неговите родители. Беше й много мъчно, дори беше леко тъжна на сватбата.
При мен положението е съвсем различно и не съм имала подобни притеснснения, но ние живеехме заедно отпреди товам, а и аз самата живеех отделно от родителите си от доста време.
Теб всъщност кое те притеснява - това да живееш заедно с бъдещия си съпруг или да живееш в дома на родителите му (ако правилно съм разбрала)? Ако сте само двамата, според мен няма да ти е толкова странно. Ще се напаснете един към друг, ще си изградите собствени домашни правила.... даже е много хубаво smile
Активен
van4ii
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 409



Моят сватбен албум

« Отговор #18 -: май 14, 2010, 09:09:45 »

Мила Пламена, не се притеснявай, това е нормално, аз въпреки че съм живяла преди това с моя мъж и вече сме 10 години заедно и се познаваме много добре, все още ми е мъчно за родителите ми, въпреки че живеем в един и същ град, но вече не е същото, порастваш, поемаш много отговорности, справяш се с най-различни проблеми, а вече не си малкото им момиченце.
Това на моменти много ми липсва :'(Не се притеснявай, това чувство е нормално, радвай се на това, че имаш човек до теб когото обичаш и той теб и заедно поемете пътя си напред отсега нататък.
А родителите са си родители, винаги ще ни е мъчно за тях sad
Успех give_rose
Активен
Пламена
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 65



« Отговор #19 -: май 14, 2010, 12:23:11 »

ЕХ така ми вдъхнахте малко сили!  Wink
Притеснява ме, че започвам нов живот, в нов град с нови хора...
Иначе и аз от 5-6 години не живеех с родителите си, но все пак друго си е smile
А иначе ме притеснява, че временно ще живеем с родителите му, защото не сме си намерили работа още и в апартамента ни не може да се живее в момента
Не знам и аз за какво ми е тъжно повече.... ама е факт  cray
Но дано да сте прави и да мине скоро smile че той май взе да се притеснява защо не се радвам много  pardon
Активен
tsvetentse1
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 183



« Отговор #20 -: май 14, 2010, 16:08:46 »

Аз пък си мисля, че има много връзки, в които жената и мъжа са заедно отдавна, обичат се, но поне един от тях не е сигурен, че това е точният партньор. И по някаква причина дълго не намират кураж да се разделят. При нас е точно обратното - още от първите ни дни заедно, знаехме, че сме един за друг, но това чувство не съм го имала с никой друг партньор. И съответно не съм искала брак.  pardon

А сега, само година и половина след като се събрахме, ще се женим. Вярно, живеем през цялото това време заедно и вече броя на пломбите си знаем, но за някои това е много малко време. А за нас няма особено значение.  Girl_hide
Активен
Ariel
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1083



Моят сватбен албум

« Отговор #21 -: май 14, 2010, 16:16:06 »

tsvetentse1, все едно чета за себе си!  girl_wink

Хм, мъжете се страхуват повече от брака, дали? Знам много момичета, които не искат и да чуят. Мисля, че е въпрос на дорастване - много мъже са ми казвали, че на 25 години не са си и помисляли за брак без да им настръхнат космите на гърба, но с времето и от само себе си, на 28-30 са им се променили възгледите. Мисля, че е въпрос на житейски период, който за различните хора идва по различно време.  smile
Активен
Пламена
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 65



« Отговор #22 -: май 14, 2010, 20:21:20 »

tsvetentse1, ние пък се събрахме на 6 май 2009, а на 6 май 2010 ми предложи брак! а дори не сме живели заедно... само на гости сме си ходили... но времето от което познаваш даден човек не е критерий за брак. И аз от самото начало бях убедена, че той е човека за мен! smile
Така че давай смело.... специални поздравления за мъжа ти... който е от малкото, които са склонни да предприемат такава стъпка!  Bravo
Активен
pebbles
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 763



Моят сватбен албум

« Отговор #23 -: май 15, 2010, 18:00:30 »

Аз имам наблюдения защо моят мъж се страхуваше от брака преди 3-4 години. То, не че тогава ставаше дума точно за брак, а за това след завършване на университета да ме извика да живея в неговия град.
 1. Било му твърде рано да гледа жена. И като се оплакал на приятели някой го успокоил, че човек си взима жена за да го гледа тя, а не обратното - право в десятката - преосмисляме страха.
 2. Не бил си поживял още. Е, не ме извика тогава, преживяхме едно лято разделени и му се отживя. Та, трябва да се разбере какво се губи. После се разбрахме, че ще се обичаме от разстояние (заради работата, най-ранното преместване можеше да е след 2 години и половина).

 И при нас всъщност критичен беше моментът на преминаването от това да сме заедно когато ни е лесно и удобно към това да трябва вече да направиш избор да си с този човек, което си е обвързване. И разковничето на успеха при нас си мисля че беше това, че той имаше 3 години да свикне с мисълта за обвързването и да се чувства вече горд и пораснал, че е предложил на жена си, а не хванат да се жени. Та, като подхвърлиш идеята за женитба, което аз направих около 2 години след като се разбрахме, че ще сме заедно, според мен е хубаво да изчакаш половин - една година тя да узрее без да се натяква, защото инстинктивно се съпротивляваме на всичко, което ни карат да правим.
Активен
rapuntzel
Новак
*
Публикации: 10


« Отговор #24 -: декември 06, 2010, 09:20:05 »

Мъжете не обичат брака, защото това е стереотип, който обикновено "готините" приемат. Според стереотипа един готин мъж си казва - мога да си прекарвам времето страхотно и без да имам ангажимент да се грижа за семейство.
Е, за радост на повечето умните и готините мъже са преодоляли този стереотип, защото са разбрали, че семейството може да ти даде повече отколкото ти можеш сам да си вземеш от живота.
Забелязала съм, че семейният живот е "заразен" в една компания ако има повечко женени  "неженените започват да се ослушват smilesmile
Активен
fiibi_bg
Global Moderator
Leader
***
Пол: Жена
Публикации: 6458



Моят сватбен албум

« Отговор #25 -: декември 06, 2010, 10:45:42 »

Не мисля,че мъжете по принцип се страхуват от брака.Те всъщност тайно го искат ,но едва ли ще си го признаят.Вечният ергенлък едва ли е супер примамлива перспектива за тях ,тъй като да не забравяме ,че и те искат уют,любов и грижа.Може би най-вероятно страхът е по скоро от това да не се ожени прекалено млад или страх от това,че не не е готов да поеме отговорностите за жена и дете на този етап.Но в един момент всички искат семейният и домашен уют ,какъвто и да е той през тяхната призма:)
Активен
Harmony
Любопитен
*
Пол: Жена
Публикации: 44



« Отговор #26 -: декември 17, 2010, 16:19:56 »

Не мисля, че мъжете се страхуват точно от брака като институция, а от последствията, които той води след себе си... Първо, страх ги е да се обвържат до живот, както се казва, второ, страх ги е, че ще им навлезем изцяло в личното пространство и трето, умират от ужас като си помислят, че с една и съща жена ще правят секс до края на живота си или поне близките няколко години lol, да не говорим за децата, тъщите, това, че някои жени като се оженят, се отпускат и почват да си ходят с бабешките пижами и килоти, и престават да се гласят и тем подобни битовизми moto
Активен
Mariaid
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 883



« Отговор #27 -: декември 17, 2010, 16:42:42 »

Точно обратното при нас, мъжът ми е такъв домошар, че имам чувството, че няма търпение да се "задоми"  funnytooth Не съм усещала страх или колебание, той беше инициаторът. Но и никога не е бил ограничаван от нищо, той е преценявал дали е удачно да остане вкъщи или да излезе, например! Аз и домът ни сме били на първо място досега (пу-пу), дано и занапред!  heart
Активен
Happylife
Любопитен
*
Пол: Жена
Публикации: 39



« Отговор #28 -: декември 20, 2010, 17:02:04 »

е има и домошари, но според мен са малцинство в съотношение 60:40 в полза на останалите, които се ослушват до последно smile
Активен
Mariaid
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 883



« Отговор #29 -: декември 20, 2010, 18:16:35 »

Да, важното е да се допълваме все пак. То нито едното, нито другото в краийности не е добре.,.
Активен
Страници: 1 [2] 3 4  Всички   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines