Детска ясла/градина и/или детегледачка

[nikol_80]

един път да дойде този момент, мисля поне първата година  да си го гледам аз.Вчера в предаването на Гала, имаше точна на тази тема репортаж, даваха как има агенция, която ти предлага пет гледачки, всяка от тях идва по една седмица и така предценяваш коя е най-подходящата, което ми се видя правилно.Ще го мисля като му дойде времето, но колкото повече информация толкова по-добре.

[kleo_20]

Темата е много полезна и за голяма част от мамите във форума е актуална
Лично аз смятам,че е много трудно да попаднеш на съвестен,отговорен и наистина харизматичен човек.Все нещо може да куца,да не е на ниво.Ако е опитна,може да не ти допадне начина и на гледане на детето,или то да се плаши от нея.Не са малко случаите,в които можеш да попаднеш на идеалнат жена, с опит,квалификация и добри отзиви от други майки,но да се губи връзката между нея и детето ти.Тогава колкото и да ти допада на теб няма как да оставиш малчугана с нея след като не я харесва,плаче или се страхува от нея.
Важно е също така да споделя твоите възгледи относно възпитанието и отглеждането на детето ти.На мен не ми се иска да се прибера един ден и да видя,че детето ми е придобило маниери,които на мен са непонятни,не ми харесват и не съм съгласна с начина по който ги е придобило
Много е трудно да се доверим в днешно време.Децата ни са най-ценното все пак.Но има и друго-ще полудея ако видя,че в някой от шкафовете ми е ровичкано и търщувано P-(Или,че на края на месеца в телефонната ми разпечатка има номера,които не зная нито аз нито мъжа ми и съответно няма кк да сме ги набирали докато сме били на работа и двамата.
След това трябва и да се разграничат нейните задължения.И съответно ако се грижи за нещо допълнително до колко да и се позволи да се докосва до личните ти вещи.Това ще е напълно непознат човек в дома ти и дори да е изпратен от най-елитната агенция това не може да изгради нужното доверие в теб.
Не на последно място са парите.Ели казва,че ще се върне на работа ако не им стигат паричките и ще повери Теди на детегледачка.Това е чудесно,но аз лично не бих била доволна ако ще давам по-голямата част от заплатата си на детегледачка.В случая ако се тегли чертата по-добре сама да си я гледам,а не чужд човек,на който ще давам и толкова пари,че разликата в бюджета няма да се усети почти.
Интересно е това,което разказа Захира,но ми се струва непостижимо.Всички знаем колко внимание изисква едно дете.Очите трябва да са не на 4 а на 14.То пипа,пълзи,прави бели за секунди/мамите с по-големи проходили деца ще го потвърдят/Не мога д си предствя как всичко това е умножено по 4 или 5 O_OВярно,че ще е за един ден,но отговорността е безкрайно голяма и пада само на твоите плещи.
Съгласна съм,че най-добре е да е детска сестра или акушерка.Да ви кажа обаче аз лично бих се съгласила само ако е роднина или много близка позната.И то пак с известни резерви и ако наистина ситуацията го налага и няма друго решение.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Мире, това все едно аз съм го писала, съгласна съм с казаното/написаното от теб!!!

[darling]

Момичета детегледачка се налага и за по-няколко часа на ден или при нужда. Аз лично мога да си работя и от нас първата година, но все пак като ми се наложи да изляза или с мъжа ми искаме да отидем някъде вечер пак трябва детегледачка. Тогава изискванията са малко по-различни и до една година предпочитамда е жена, която има опит с бебета или медицинска сетра, но пак с опит. Не мисля че възрастта е гаранция за каквото и да било.  Но поради всички притеснения които е написала Мира, аз бих се доверила на човек, който ми е препоръчан от позната или приятелка или момиче от форума .

[princesata9]

Абсолютно съм съгласна с Darling И Мира. Не може просто ей така да се довериш на непознат при положение, че в днешно време хората са способни на всичко.

Сега, дали става дума за няколко часа или всекидневно, това всеки си го решава и е според възможностите. Аз бих предпочела, ако имам възможността разбира се, да оставя детето на роднини, близки и приятели. Но това е въпрос на лично мнение и етика.

[darling]

Принцеске и аз препочитам някоя приятелка, дори това което беше писала Захира за майките, които си гледат децата разменно е много добра идея! Хем не си длъжен на човека, защото приятелите и родните няма да вземат пари, а мен това ме притеснява, хем  си сигурен че жената все още е в "крак" с бебешките или детските въпроси . За съжаление тук в София нямам роднини, а приятелите ни отдавна са изгледали децата си и не са подходящи за това...... затова ще следя темата за препоръки  или мами поне за съвместна разходка в Изток

[seny]

Хайде да се включа и аз с "компетентно" мнение по въпроса . Виждам, че до сега не е писал някой ползвал услугите на детегледачка. Дано съм ви полезна като ви разкажа как ние избрахме нашата. Само да предупредя, че може и да стане малко дълго
Когато малката ми сладурана навърши годинка, от работата ми започнаха да ме притискат да се връщам. Само да кажа, че преди Ади да се роди си мислех, че без проблем ще се върна на работа, когато тя стане на годинка, но когато този момент дойде, нещата никак не ми се струваха толкова лесни. Тя беше толкова сладко и интересно детенце, всеки ден си беше цяло приключение и не ми се искаше да пропусна нито един миг с нея, нито пък да оставя някой друг, в случая непознат да отговаря за възпитанието и развитието и /защото и моите и на мъжа ми родителите работят и не живеят в София /. Много е трудно и все си намирах оправдание да отложа момента на раздялата, но пък от офиса напираха.
Дойде една препоръчана жена, която аз не харесах, още една изпуснах от нерешителност и отлагане. Обадих се на няколко жени по обяви, но така и не стигнах до среща с тях - все нещо не ми харесваше. От агенция се отказах, защото изкуствено надуват цените, а и взимат доста пари. Зарових се да чета в нета и по форуми и само се плашех все повече и повече от разкази на изпатили хора и да си кажа в един момент почти се бях отказала да взимам жена. Накрая все пак си уговорихме среша с една, но наплашени от разкази се разбрахме да се видим извън къщи. Жената беше на 60 години, пенсионерка, но изглеждаше енергична и поне 10-ина години по млада. Донесе си биография и препоръки от предишната месторабота. Поговорихме си, а после Радо доведе и малката да се запознаят. Наблюдавах ги отстрани - жената веднага намери подход към нея и се запознаха и "заприказваха", Ади дори и показа как танцува . Освен това тя живееше и наблизо, което също е голям плюс.
Да ви кажа честно след срещата бяхме със смесени чувства. Мъжа ми се обади на жената от препоръката. Тя ни наразказва много хубави неща - и двамата се надявахме да са истина. Така след седмица чудене все пак решихме да опитаме и и се обадихме.  Ади вече беше на година и 3 месеца...
Продължавам след малко

[seny]

Тъй като ми беше много трудно да оставя най-ценното си нещо - детето - в ръцете на непознат човек се разбрахме в началото аз да си стоя вкъщи с тях, а жената да идва на половин ден.  Занимавахме се вкъщи, излизахме навън. Аз започнах да излизам от стаята и да ги оставям да си играят сами - слушах от другата стая как жената я занимава. Още в самото начало ми направи впечатление, че двете бързо намериха общ език. Само да вметна, че аз си я бях гледала сама и до 1 годинка не се бях разделяла за повече от 2 часа от нея. Много ми беше трудно да свикна, че някой друг ще я гледа. Казвах, че тя трябва да свикне с новия човек, но истината е, че май по-скоро аз трябваше да свикна . След 2 седмици се престраших за първи път да ги оставя за половин час заедно на детската площадка. Не мога да ви кажа как щеше да ми изхвърчи сърцето от притеснение - какво ли не мина през главата . Слава Богу нищо лошо не се случи - колкото и да не ми се искаше да повярвам Ади дори не се беше притеснила. Така постепенно започнах да ги оставям сами да излизат, а аз оставах вкъщи. Но трябваше да мине месец и половина преди да се реша да ги оставя сами за половин ден, а аз да отида на работа. Колко съм работила не знам, но мисълта ми беше все вкъщи. И пак ми минаваха през главата какви ли не мисли... Отново светът не свърши и всичко беше наред.
Вариантът, обаче да съм на половин работен ден се оказа не много удачен, защото повечето време отиваше в пътуване и за това се разбрахме да ходя на работа 2 дни и 3 да си стоя вкъщи. И така беше докато Ади не навърши 2 годинки. После постепено, в рамките на около месец се върнах изцяло на работа. Жената се грижи за нея докато стана на 3 годинки и тръгна на детска градина.

[seny]

Искам да ви кажа, че въпреки, че нищо лошо не се е случвало, винаги част от мен си е била вкъщи и малко или много се се притеснявала. През цялото време следях за знак от страна на малката дали всичко е наред. Много се радвам, че тя се хареса с жената... Показателно беше и мнението на други майки от квартала, които аз разпитвах как се държи с нея - повечето дори мислеха, че жената и е баба и всички много я харесваха. Мога да кажа, че аз случих на човек, който наистина си вършеше съвестно работата. Когато е имало проблем с малката винаги сме го обсъждали и решавали заедно. Уговорката ни беше, че тя само ще гледа дъщеря ми и нищо друго, но постепено започна да ми помага и с част от домакинската работа - докато Ади спеше, тя почистваше и гладеше дрешките и/вместо примерно да гледа сериали както съм чувала, че много жени правят/. За това време много се сближихме и на всички ни беше трудно да се разделим. Истината обаче е, че ако мога да гледам второто си детенце по-дълго бих го направила и не бих бързала да се връщам отново на работа - просто времето, което прекарваме изцяло заедно с децата си е толкова прекрасно и толкова бързо отлита, че не бива в никакъв случай да се пропуска, особено ако имаме такава възможност. Сега жената идва да ми помага от време на време с домакинската работа, а аз знам, че ако ми се наложи има на кого да разчитам, защото, както казах по-напред нямам близки хора, на които да разчитам в града.
Ами това е в общи линии моят опит. Не знам доколко полезен ще е разказът ми. Ако имате въпроси -  питайте. Моето мнение е, че най-добре е поне до две годинки майката да си гледа детето, ако не може по-добре баба или детегледачка и в краен случай ясла /просто ми се струват още много малки/. За детската градина съм с 2 ръце - определено децата имат нужда от нея, от контакта с други деца, без мама и татко наоколо. Много по-самостоятелни стават.
П.П.Цитат на: darling в юли 23, 2009, 09:56:11

[maria_lakova]

Ето, че дойде и нашия ред да търсим детегледачка. Трябва да тръгна на работа и то евентуално от септември  и много се надявам да намерим жена, която да гледа Жорко, защото ако не намерим ще трябва да го пратим при баба му и дядо му, които са на 120 км от София.  Някой ако има познати, които искат да гледат момченце на 1 годинка ще се радвам да се свържат с мен. Гледам разни обяви, но е друго ако човека е препоръчан, защото по цял ден ти е в къщата с детето ти и трябва да си имаме доверие. Аз не държа да е жена с опит, може някоя пенсионерка, която иска допълнителни доходи, понеже пък не можем да си позволим и много пари (все пак и за нас трябва поне малко да остава) и най-добре да живее близо до Младост, за да не пътува много. 
Ох, много е кофти този момент, но за съжаление не всичко зависи от нас. 

[Harmonia]

О-ох с тези детегледачки вече съм се хванала за главата...
Сигурно съм прегледала над 100 CV-та, разговарях с около 10-ина, редуцирах на 4 , с които се срещнах...по 2-3 пъти и май днес вече окончателно се спрях на една жена все още е рано да се зарадвам, защото тепърва ни предстои пробния период и ако Калоян не успее да свикне с жената, ще трябва да започна всичко от начало , но засега имам една тайна надеждичка, че може би това е нашия "вътрешен човек"

Иначе на едно от интервютата оставих дечко с момичето за около 30 мин, като аз бях на близка пейка , за да ги наблюдавам и познайте: в градинката имаше една единствена локва - и той цопна в нея, 2 камъка и в двата се спъна, падна от пързалката и мацката беше разкарана по бързата процедура, а да не говорим, че дори не му обели и една думичка много се ядосах, а беше с един куп препоръки така че май не винаги препоръките са от значение, а тази жена, която най-ми вдъхна доверие засега я намерих съвсем случайно - обадих се на едно момиче от обява, но тя беше вече ангажирана, като сподели,че майка й си търси работа като детегледачка... и така...

стискайте палци!

Миме, успех и от мен Задачата ти не е никак лека - аз прекарах близо два мсеца в ежевечерни главоблъсканици за решаването на тази дилема... при все , че от октомври живот и здраве, ще се върна само на половин работен ден сутрин...

[Zahira]

Когато родих лекарката не знам дали се шегуваше, но каза, че ако смятаме да си даваме детето на ясла догодина трябва отсега да кандидатстваме. Някой знае ли след новите промени какъв е регламентът за кандидатстване в ясла? Преди беше в първите дни на новата година,а класирането към май, сега постоянно има някакви класирания, които не знам на какъв принцип са.

[Mrs.™]

Не се е шегувала,колкото по-рано толкова по добре,но пък ти си в София и може би трябва да изчакаш до догодина когато е записването за 2010. Разгледай тук http://kg.sofia.bg/?page=cal ,последно някакви точки се събираха,някакви сметки се правеха,така че колкото по-рано,толкова по-добре. Иначе в другите градове се подава молба,познати пускаха молби края на миналата година за деца,които ще тръгнат най-рано догодина

[Zahira]

Май подаването на документи ще започне през януари 2010, само да попитам на каква възраст е добре детето  да тръгне на ясла? Има ли някаква възможност да се запишем и да си плащаме такса, но детето да не посещава яслата известно време, просто да ни се пази мястото? А може ли да не е за цял ден?

[roumyana]

ако става дума за държавна ясла, няма проблеми с неходенето, щом си плащаш, по принцип като тръгват децата в началото ходят само по половин ден, за да свикнат. Детето кога да тръгне наясла си преценяваш ти, всяко дете е различно. Моето мнение лично разбира се, е че въобще не е хубаво на ясла, ама няма как.