След сватбата

[desislavka]

Нас постоянно ни питат:"И сега как се чувствате като семейство?Разкажете и т.н" А ние всъщност сме си същите хора,в смисъл това не ни е променило по никакъв начин!А има и такива които казват "...ще видите по нататък" Какво ще видим?-питам аз!Незнам какво ще се случи по нататък,но все си мисля,че всичко си зависи от хората,т.е. ако те позволят да ги залеят някакви битовизми-сигурно ще се получи така,но ако се опитват да подреждат живота си и си правят изненади и въобще продължават да показват любовта и уважението си един към друг всеки ден,то нещата си вървят много добре!!!Аз лично познавам хора,които могат да ми бъдат баба и дядо и имат невероятни отношения помежду си!!!

[maria_lakova]

Съгласна съм с теб desislavka - всичко зависи от нас самите  и от това дали ще позволим нещо в отношенията ни да се промени 

[digita]

А всички ние, млади и влюбени семейства няма да спираме да се обичаме и да се стараем нещата да не се променят поне още 100 години.

[Miri]

Ние с милото живеем от 10 месеца. След сватбата чувствам,че има промяна (една злобна колежка ме пита като дойдох на работа "Мири, как си , е има ли някаква промяна". Аз и отговорих "Да, има , просто всичко е много по-хубаво"), много по-хубаво е , едно такова чувство на сигурност и топлота. Освен това сме още по-влюбени , все едно току що сме се запознали и сме се влюбили от пръв поглед.
Е понякога се карамае, но общо взето след един час най-много се сдобряваме.  Но винаги като се караме си казваме,че се обичаме много, независимо ,че в момента сме на различни мнения.

[Ianka]

И аз съм съгласна с desislavka , че всичко зависи от хората. Ако поддържат пламъчето в сърцата си всичко ще става все по-хубаво 

[Isabel]

Ние с милото живеем от 10 месеца. След сватбата чувствам,че има промяна (една злобна колежка ме пита като дойдох на работа "Мири, как си , е има ли някаква промяна". Аз и отговорих "Да, има , просто всичко е много по-хубаво"), много по-хубаво е , едно такова чувство на сигурност и топлота.

Miri, много хубаво си й отговорила на тази колежка Как да бъде иначе? По-лошо ли, какво очаква тя да й кажеш? Плюс това бракът един вид още повече заздравява една вече достатъчно здрава връзка.
При мен имаше различно отношение от страна на хората преди и след брака. След брака, вече взеха да ни гледат като истинска двойка. Не се шегувам, това е самата истина!

[tonitta]

И аз да споделя своя опит по темата...
Тъй като сме 8г. заедно си мислех,че няма да има промяна,но все пак имаше,макар и за кратко...Тази сватба някак посъживи чувствата ни и ни внесе някакво разнообразие,а в същото време и спокойствие...Но иначе няма как да се променим,само като се караме вече си вмятаме и по едно"защо се ожених за теб! ?" и после пада смях-"ето,че и скандалите ни се разнообразиха!преди казвахме вече сме заедно от....г.,а сега ..." :laugh:Но аз му казах на моя мъж,че това,че сме вече женени официално не го освобождава от мило държание и старание за връзката,защото нали съм юрист знам как и да се разведем :laugh:Тук малко е черен хумора,ама си е така.
И да,наистина след като се оженихме и някои хора ни възприемат по-сериозно,явно все още обществото е консервативно...
Иначе след сватбата като минат всиаки суетни съм забелязала,че нас булките ни наляга лека депресия и меланхолично настроение...А и както сега предстои зима.. :angry:Но аз лично намирам утеха тук,а и  вочакване на коледните празници....първите като женени!

[shtastliva]

Е, и аз да се изкажа по въпроса.И аз като Тони си мислех, че след седем години заедно няма да е кой знае каква промяната, но се оказа, че не е точно така.Първо, мисля, че започнахме да си правим повече компромиси, тоест, ако трябва да бъда честна, аз започнах малко повече да отстъпвам, преди все аз се цупех, а той милия се чуди как да ме омилостиви.Сега се старая повече да го разбирам Освен това, да, чувствам се и по-сигурна определено, улавям се как на моменти, когато забележа, че някой досадник ме гледа нагло, и обсъжда нещо със също таканаглите си приятели, гледайки към мен, аз умишлено заставам така, че да ми се види халката и все се шегувам с Илито, и му викам "Женена, ама все още ставам, а?"
Когато бяхме на медената седмичка, понеже мъжете ни все ги е срам, и постоянно ни караха да ходим ние да питаме в хотелите дали има свободни стаички, при което ние с кумата почвахме да мънкаме, аз им викам "Ще изглеждаме като някои проститутки /извинявам се за израза/ дето си търсят терен", а те се шегуват "Първо почукайте с халките на рецепцията и тогава питайте"
Абе с една дума, много е забавно да си женен , само дето сега като се скараме и като кажа, че си тръгвам, никой не ми обръща внимание

А иначе, искам да споделя, че бях доста разочарована от доста "приятели", на които като има съобщихме, че ще се женим и започнаха с въпроси от сорта на "Ама как така го решихте", "Ама ти искаш да бъдеш булка ли???" , "Ама кога решихте че искате сватба", а имаше и такъв "Ама сватба, с хора и всичко останало??? "
Така че след сватбата, или по скоро около сватбата се научаваш кой си струва и кой не...

[tonitta]

Миличка, няма да те очуди,ако ти кажа,че и при нас е същата ситуация :laugh:Особено това за тръгването като го прочетох и се сетих как и аз ги правя тия номера
А за приятелите....нямам думи колко си права и тук!И ние си направихме една чистка около сватбата,ама вече съм мрънкала по тоя въпрос 8PА една колежка като разбра,че ще се женим и каза с погребален тон:"ама как така!в теб ми беше надеждата!Сега аз ли останах само старата мома!?Аз не мислих,че имаш такива амбиции и мераци!" :!Какво да й отговоря на тая?Да се оправдавам,че ще се женя за мъжа с който съм от 8г. ли?Луда работа!

[BaBy]

При нас, няма особено голяма промяна, даже често ми се случва да си казвам още старата фамилия, а бейби ме гледа изпод вежди-" Как ти е фамилията????" 
Наистина се чувствам малко по-сериозно вече, но и обществото ни наистина е консервативно-като кажеш, че си женен и отношението се променя, гледат на теб, по-сериозно, някак си...Но както казах, аз или още не съм го осъзнала и8ли няма особено голяма промяна Но със сигурност сме много щастливи!

[tonitta]

Аз това с фамилията и вчера го обърках :laugh:Правих си снимки за паспорт и момичето вика"Едно име...." и аз "Антоанета Стоянова!" и мъжа ми вика "Моля! ",а аз даже в първия момент се стреснах и не можах да разбера защо се кара :laugh:и се поправих смутено..."Петрова" :girlhide:Ама и той още не можел да свикне с това "жена ми" и все изтърсвал "приятелката ми" това, "приятелката ми" онова :laugh:А аз му казвам,че на мен сега ми е много по-лесно и кратко да казвам "мъжа ми",та за това,не за друго

[shtastliva]

И аз сега след сватбата много обичам да казвам "мъжа ми", и ми е изключително приятно когато го чувам да говори с някой и "Жена ми това, жена ми онова " А колкото до фамилията редовно се предствям  "Николова", вместо "Симеонова" и той все ми се смее, и ме бъзика, че май не искам да си сменям името и затова не ходя да сменям документи, а аз му викам за да го дразня "Сега заради твойта фамилия, виж колко главоболия" - да не говорим, че редовно когато някой по някаква причина се обърне към мен с "Госпожо", аз все го поправям "Госпожица" и после се светвам, че вече не съм от госпожиците

[summer.]

Тази темичка е замряла направо, нека да я съживим малко...

Нека се изкажа и аз...след сватбата нищо особено не се е променило при нас. Заедно сме от 5 год. и половина и преди да се оженим постоянно ни питаха - "Кога ще се жените?", "Той предложи ли ти вече?"  и т.н. и ето защо решението ни да се вземем не изненада никого...Ние започнахме да живеем заедно малко преди сватбата и все още привиквам с домашните задължения, но мога да кажа, че не ми тежат. Милото много ми помага и активно се включва, много съм му благодарна...Все още ми е трудно да казвам "мъжа ми"..., заобикалям го със "съпруга ми"  , но той при всеки един удобен случай казва - "жена ми това, жена ми онова..."  и ми става едно такова хубаво...
Що се отнася до чувствата ни...обичаме се повече от преди и се разбираме и без думи - само по изражението на лицето...с удоволствие си носим халките. Даже, ако не я намери сутрин ме вдига накрак да я търсим заедно  Изобщо мисля, че сватбата е преход към още по-голяма и искрена любов...така, че - препоръчвам горещо 

[Вероника]

Еее тази тема не я и знам 
след сватбата, ами след сватбата май се обичаме повече  аз още не мога да свикна с фамилията и още вдигайки телефона на работа се представям със моята си, но се бъркам защото всички документи лични и служебни са със старата фамилия. Отивам на работа и показвам пропуска и те ме търсят из списъците и аз не се сещам да им кажа че съм с друга фамилия вече 
Свиквам и с израса "мъжа ми това, мъжа ми онова", а не "приятеля ми", гледам си халката все още и не мога да проумея, че е истина, абе яко си е гот и това си е 

[Ianka]

Хайде момичета , чакаме ви да споделите как е при вас след сватбата ?