"Годежен пръстен - 2"

[jezebel]

Честито на всички ви,момичета ! 
Аз от вчера разглеждам,защото имам задачата да помагам на приятел в избирането на пръстен за жена му,и ако трябва да съм съвсем честна - най-благородно ви завиждам 
С моят "мъж" сме заедно от 3 години,а от две живеем заедно.Говорим за деца /аз говорих,той слушаше,сега вече кима в знак на съгласие/ ,но за годеж и брак - дума да не става.Имам чувството,че изобщо не му минава през главата.А аз много държа - все пак съм момиченце и ми се иска и аз да имам едно такова красиво нещо на ръката,един ден да сложа бялата рокля и т.н.
А никак не ми се ще да му се моля,да му предлагам аз,да се тръшкам и пр.Искам да ме поиска,защото така е решил.
Може ли някой да ме посъветва как да разбера дали просто чака момент,в който ще бъдем по-стабилни финансово,за да можем да поемем такава отговорност един към друг,а и към евентуалните ни деца,или просто не ще да се жени 

[roumyana]

jezebel според мен е добре той да знае какво е твоето мнение по въпроса, аз лично много пъти в общи разговори с други хора, на които той е присъствал  и с него също съм казавала, какво мисля, по въпроса, че всяка жена заслужава да получи романтично предложение, което да помни  и разказва, казваласъ мнението ми за брака и т.н.
 добре е обаче да поговорите как той вижда нещата и какво иска, защото има хора, които не сикат брак въобще, има и такива, които просто си мсилят, че им е рано, важно е да видиш той какво мисли, без да го притискаш, а просто да раговаряте, покажи му и твоите желания, той може да не знае, какво мислиш.
 това са моите съвети, аз доста дълго чаках, но получих това, което исках, пожелавам го и на теб

[jezebel]

 

[tedi_rusenova]

Благодаря ви много  обещавам че ще кача снимки на прътенчето но ще е след 2-3 дни че апарата ми не е в мен благодаря още веднъж за хубате думи честито и на всички които ще сте бъдещи булки или  вече семеини

[melusina]

jezebel, мила, мъжете ги тресе яко шубе при идеята за брак, а българските мъже са особено тежък случай в това отношение... Според мен обаче 3 години връзка, от които 2 години съвместен живот, са достатъчно време за един мъж да прецени дали иска да се обвърже сериозно с теб или не. Фактът, например, че е съгласен да имате деца, е положителен.
Оттук нататък има 3 варианта: 1/ задаваш въпроса ребром и отговорът е "да" - и тогава яли, пили и се веселили, и живели щастливо и в любов   
2/ задаваш въпроса ребром и отговорът е "не" - тогава следва много драматичен момент, но поне ще знаеш отговора и ще вземеш решение за себе си дали искаш да си "губиш" повече времето, ако приемем, че все пак държиш на брака, и 
 3/ оставаш в позиция стенд-бай и чакаш момента на неговото "просветление", ако любовта ти към този човек е толкова силна, че да приемеш такава изчаквателна позиция, която може да продължи с години...
Наистина е добре да поговорите откровено, за да изложи всеки своето мнение. И не става дума да му се предлагаш или молиш - просто трябва да е наясно, че ти го обичаш много, но че си имаш своите принципи и ако той не иска да се обвързва - по принцип или конкретно с теб - е добре ти да знаеш това, за да решиш какво ще правиш с живота си.
Искрено ти пожелавам в краткосрочен или средносрочен план да имаш повод се похвалиш в тази рубрика!

[AlexiS]

Jezebel и аз ще се присъединя към съветите на другите момичета и също така съм типичен пример за твоята ситуация, за щастие привършил с хубав край. Чаках много време за моето предложение, минах през какви ли не периоди и разговори, които провеждахме много пъти и все се разминавахме в това, което мислим по тази тема. Отначало стоях по настрана с идеята да не натискам нещата, а накрая вече Мисля си в крайна сметка, че просто трябваше да мине някакъв период от време и нещата да се наредят. Не се получи това, което цял живот си бях представяла, но  след като получиш тъй желаното предложение всичко това ти изхвърча от главата и дори не го помниш и чак ти става смешно за всичките терзания. Знам, че е ти е трудно, но наистина се опитай да говорите. Ти си познаваш човека и знаеш най-подходящия начин да го направиш. Ако трябва няколко пъти говорете докато се изясните. Ако нямаш много търпение дори го натисни леко. Трябва да разбере какво мислиш за брака, както и ти трябва да разбереш какво се върти в главата му.
Аз също съм на мнение, че ако един мъж има жена до себе си, която наистина държи на брака и  сватбата, трябва да й "угоди" само, защото я обича.

[lunno momiche]

jezebel, миличка, 
Няма по нормално нещо от това да искаш да се насладиш и да изживееш своята приказка - кулминационния ден на вашата любов - сватбата! 
Сега ще ти разкажа как се случи при нас.
Ние имаме връзка от около 3,5 години. В началото аз бях против сватба - не, че не ми е харесвала идеята, просто не ми се виждаше толкова необходимо, семейство и без брак може да има и няма нищо лошо и срамно в това. Факт е, че от материална гледна точка, в по-голям процент от случайте, влагаш много повече от това, което получаваш като възвръщаемост, но... не всичко е пари, нали.
Та аз бях с такава настройка. Докато...  не ме завладя емоцията! 
Един ден нямаше какво да правя и започнах да се ровя за сватбени историики (понеже една приятелка щеше да е кума - и евентуално за някаква идейка да и помогна   ). Така аз попаднах в този сайт.  Толкова ме завладя емоцията на бъдещите булки тук, пренесох се в приказния свят на сватбеното вълшебство и не бях писала поне половин година - не се осмелявах - като каква. Но се пренасях в дуг, много красив свят, докато чета. 
И повлияна от една от най-хубавите радости в живота, започнах да подмятм лека полека за такъв род събитие на моят бъдещ съпруг. Той, както всички май мъже, малко не точно страхливо, ами и аз нз как реагираше, но не казваше твъдо, че не иска, по-скоро леко избягваше темата. И така в продължение на няколко месеца и накрая с едни много личен смс му предложих.  Той веднага ми звънна и ми каза, че ще го обсъдим на вечеря, но беше много весел.
И се решихме. Да ти кажа - поне при нас е така - много по-тежко е след решението, има много изпитания, преди да се стигне до най-очаквания и щастлив ден. Ние ги изживяваме много често и съм сигурна, че ще ги има още... Но, когато човек иска силно нещо, когато двамата го пожелаете - няма невъзможни неща! 
Сега аз все още си чакам предложението. 
Както вече споделих, намерих си най-хубавия пръстен, който моето слънце ми е взел,  но съм в очакване! 
Желая ти успех! 

[jezebel]

Благодаря ви,мили момичета,за отговорите - наистина ми подействахте много добре,успокояващо и подкрепящо   

Явно всички мъже ги притесняват тия моменти малко или много.
Не искам годеж и сватба,за да го "вържа" - никой не може да бъде вързан - с брак или без.
Просто си мисля колко прекрасно ще изглеждам в една от тия рокли на диметриос,които са обсъждани в една друга тема,ако не се лъжа,колко ще е хубаво да има един приказен ден на някой кей /аз вече всичко съм измислила - Несебър,арка от бели и розови цветя,ей такива разни  /,за мен е важен жестът - Обичам те,сподели живота си с мен - не ме вълнуват подписи,делби на имущества,връзвания и подобни тъпотии.
Мисля си,че може би се притеснява,че си нямаме собствено жилище - живеем с майка му и баба му в един апартамент - ако се махнем от тук,ще живеем с майка ми и баща ми на тоя етап..и може би с етревожи,че нямаме много възможности.
Оф,не знам,малко хаотично пиша,защото още спя и мн се вълнувам от тия неща,не мога да си събера мислите на едно.
Ама все пак,време му е вече - ще стане на 35 години лятото.Аз ще стана на 23,при мен е добре положението.Ама ми се ще и да сме млади родители,и двамата.
Не знам,не знам.
Засега ще чета всеки ден какво става тук и ще се радвам на вашите моменти,пък се надявам по някое време и аз да се включа официално в клуба 
Засега --> 

 

[Anita81]

Момичета, честито за хубавите пръстенчета
Толкова е вълнуващо, когато получиш предложението си а пръстена със сигурност е най-хубавият на света за всяка от нас, защото е подарен с много любов

[ornella]

Здравейте и от мен 
 Първо, честито на всички щастливки като мен 

Искам да се присъединя към вас, защото скоро получих предложение за брак  и сега започвам малко по малко да търся и да се интересувам за какво става въпрос, но много хаотично  . Направо се шашнах...надявам се, че тук ще намеря интересни и полезни неща за най-щастливия миг...Благодаря предварително 

[divanetata]

Честито  Със сигурност този форум ще ти помогне доста - има много информация за всичко, свързано със сватбата. На мен лично ми е много полезен, особено имайки предвид, че организирам сватбата в голяма част от разстояние  Пожелавам ти приятна и успешна подготовка, а след това ... приказна сватба 

[roxanne]

Момичета, да се похваля и аз - от днес си имам годежен пръстен. Тъй като сме нарочили утрешния ден да съобщим на неговите родители какво сме намислили, вчера се усетихме, че е крайно време да се сдобия с това красиво и отговорно бижу 
И днес го избрахме - исках да го избера лично, тъй като съм с нагласата да го нося цял живот .
Дотук добре... избрах пръстена и се оттеглих да разглеждам огромния каталог с покани (бяхме в сватбения салон в Младост). И без да се усетя, маймунчето ми го прибрало. Гледам го аз очаквателно, гледам го... а той се прави на ударен. Накрая в колата не издържах и му викам "Дай си ми пръстена!", а той - "Няма! Няма да ти го дам в магазина или в колата. Ще потърпиш!"
И сега съм в парадоксалната ситуация да знам къде е годежният ми пръстен, но да не го нося на ръката си  . Трепетно броя минутите, докато се прибере у дома и ми го даде официално. Мислех да му сготвя нещо по-така... Ама не би - половинката иска спагети...
Моля ви, стискайте палци за утре! Надявам се всичко да мине добре и бъдещото ми ново семейство да се зарадва на новината, но знам ли... Заедно сме от пет години, може би го очакват, но все пак 
На всички кандидат-булки, които още са в очакване, ще кажа само - момичета, имайте търпение. Нашата връзка премина от фазата "Аз брака не го разбирам" до "Искам да се оженя за теб!" за точно пет години. Естествено, помагат и събития от такъв тип в непосредственото обкръжение - тогава нашите колебливи мъже се уверяват с очите си, че никой не е умрял от това, че се е оженил и малко по малко набират кураж. Търпение! Но им показвайте, че с удоволствие ще станете техни съпруги, давайте им кураж, че няма да спрете да ги обичате, ако се омъжите за тях, че няма да ги превърнете в скучното клише "съпруг" и дори с халка на ръката те пак ще бъдат вашите прекрасни, страстни, съблазнителни мъже (мисля, че моят мъж от това се страхуваше най-много . И един прекрасен ден вашите любими ще ви кажат дългоочакваните думички 

[AlexiS]

Честито на новите момичета :bravo:Такива хубави спомени ми нахлуха пак покрай разказите ви   . Напълно подкрепям Роксан за казаното от нея и отново вдъхвам кураж и търпение на чакащите момичета - определено сеи заслужава и накрая всички неприятни емоции и нерви се изпаряват 

[tweety bird]

И аз си имам пръстенче....от една седмица той е в личната галерия

[team]

Оххх мъка, мъка 
Последният път когато писах тук беше преди 2г.
Все още чакам, чакам , но си нямам пръстенче 
Нищо не се е променило. Вече ще откача.  Тръгнала съм към 30-те .
Нямам смелост да го попитам. Момичета дайте съвет какво да правя, вече 7-ма година ще започнем, а все още не сме семейство. Това адски много ми тежи.
Не знам какво го спира, а времето си лети. И двамата сме работохолици, нямаме веме да се обърнем. Започвам да се питам, да не би това да е причината - да е прекалено улисан в работа.Не знам