Да си жена...

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Единственият недостатък на ЖЕНАТА...

По времето, когато Господ създаваше жената.
Той работеше вече шести ден извънредно .
Един ангел се яви пред него и каза:
“Защо се стараеш толкова много върху това?”
И Господ отговори:
“Виждал ли си ми черновата за това?
Тя трябва да може да се измива от всичко,
да е пластична, да има над 200 части,
които да могат да се отстранят и заменят,
да е способна да издържа на диетична кола
и останки от нормална храна,
да има ръка, с която да може да удържи
четири деца едновременно,
да има целувка, която лекува всичко
от разранено коляно до разбито сърце
и да може да прави абсолютно всичко
само с две ръце”
Ангелът беше поразен от изискванията.
”Само две ръце? Няма начин!!!
И всичко това само в стандартния модел?
Прекалено много работа за един ден...
Изчакай до утре, за да свършиш...”
”Няма!”- възпротиви се Господ.
”Толкова съм близо да завърша това творение,
което така се доближава до моето собствено сърце.
Тя вече може да се лекува сама,
когато не се чувства добре!
И може да работи по 18 часа на ден...”
Ангелът се приближи и докосна жената.
“Но ти си я направил толкова мека и нежна...”
”Да!”- съгласи се Господ,
”Но също така съм я направил твърда.
Нямаш никаква представа
какво може да преживее и да постигне тя...”
”Тя ще може ли да мисли?”
”Не само ще може да мисли,
а и да разсъждава и да преговаря...”

Тогава ангелът забеляза нещо,
приближи се и докосна бузата на жената.
”Упс! Мисля, че тук има един недостатък.
Казах ти, че не трябва да прекарваш толкова много време
и да влагаш толкова усилия с това творение”
“НЕ! Това не е недостатък!”-
поправи го Господ
“Това е сълза...”
“За какво е тази сълза?”- попита ангелът?
“Сълзата е нейният начин
да изрази радостта си, мъката си,
болката, разочарованието,
любовта, самотата, скръбта и гордостта си”
Ангелът остана впечатлен.
”Ти си гений, Господи!
Помислил си за всичко! Жената е наистина невероятна”

Наистина, жените имат силата да смайват мъжете,
Те устояват на трудностите и носят своя товар.
Но пазят щастието, любовта и радостта...
Те пеят, когато им се плаче,
Плачат, когато са щастливи,
Усмихват се, когато искат да изкрещят,
Смеят се, когато са притеснени и изнервени...
Борят се за това, в което вярват,
Изправят се смело срещу несправедливостта,
Не приемат "НЕ" за отговор,
когато вярвят, че има по-добро решение...
Те се лишават, за да може семейството да е добре,
Те отиват на лекар с уплашен приятел или приятелка,
ОБИЧАТ БЕЗУСЛОВНО!...
Плачат от радост, когато детето им успее,
И ликуват за успелите си приятели...
Щастливи са, когато чуят за нечие раждане или брак...
Сърцата им се раздират, когато приятел умре,
Скърбят при загубата на член от семейството,
И все пак са силни, когато си мислите,
Че вече не им е останала сила...
Знаят, че прегръдка и целувка могат
Да излекуват разбитото сърце...
Жените се явяввят във всякакви
форми, размери и цветове
Те ще карат, летят, ходят, тичат,
Или просто ще изпратят имейл,
За да ти покажат, колко много ги е грижа за ТЕБ!!!
Сърцето на една жена е това,
което кара света да се върти!...
Те носят Радост, Надежда и Любов!
Те са състрадателни и вярват в идеали...
Те подкрепят семейството и приятелите си,
Те притежават жизнено важни неща,
Които раздават щедро и от сърце!
И ако имат някакъв недостатък,
той се изразява единствено в това,
ЧЕ ЗАБРАВЯТ, КОЛКО МНОГО СА ЦЕННИ!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

СЪЛЗИ в очите на ЖЕНА...

.
Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
- Защо плачеш?
- Защото съм жена - му отговорила тя.
- Не мога да го разбера - продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
- И никога няма да можеш...

По-късно малкото момченце попитало баща си:
- Защо мама плаче, като че ли без причина?
- Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата.

Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?

Господ отговорил:
- Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.

- Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ода за ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ


/Мадлен Алгафари/

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетата замерят с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
и тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка пък - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си но знай:
Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса
да плача за всичко това!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

ЖЕНАТА...

(оценена от мъжа)

Ако я нямаше, можехме да я заменим с вятъра...
Не че е вятърничава. Просто защото през поривите на бурното й настроение се снижаваме, ниско долу под тревата. А щом изпълненият й с трепети поглед ни обгърне като южняк - извсияваме се и правим чудеса. Прекрасно е когато дъхът й ни гали като повеите на вечерния бриз. Тогава се сливаме и с деня, и с нощта и ставаме Вселена...

Ако я нямаше можехме да я заменим с водата...
Не че е хубава гола като нея. Но нали под талазите на нейната женственост ставаме от добри по-добри, пречистени и възвишени. А влагата на устните й, на дланите, на цялото й тяло, нали тя ни подлудява и ни кара да се чувстваме млади и красиви като Богове. Сълзите й пък ни потапят в онова море от искреност, от което всички се връщаме по-мъдри...

Ако е нямаше, можехме да я заменим с цветето...
Не че е толкова за мирисане. Но в представите ни за красотта именно тя е зюмбюла, лалето, розата, орхидеята и лилията. И като всяко цвете има странната дарба да създава спокойствие, радост, уют около нас. Или пък мушкатата по сайваните и прозорците на старите къщи в Боженци, Котел, Трявна и Елена, да са символ на традицията и непреходното...

Ако е нямаше можехме да я заменим с въздуха...
Не че е лековита като него. Нужна ни е като него.
И не можем без нея. Тя вдъхва живот на дните ни...

Можехме да е заменим с пристанище...
Не какво да е, а тихо и сигурно. За да се връщаме там всеки ден след заник слънце. Или за да лекуваме там раните си след житейски битки...

Можехме...
Ако именно тя не ни късаше от своята плът, за да ни подари миг вечност на този чудесен свят!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

СЪВЕТИТЕ НА ЕДНА БАБА

* * *

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.

* * *

- Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.

* * *

Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами, че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."

* * *

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.

* * *

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.

* * *

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.

Следва...

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

....

* * *

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.

* * *

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.

* * *

- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора...

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Как била създадена жената??

Яви се мъжът при господ и му се оплака от своята скука.Замислил се господ,от какво да направи жената,след като употребил всичкият материал за мъжа.За да не отхвърли молбата му,след дълги размишления решил да я направи.Той взел:
няколко ярки слънчеви лъчи
чаровната багра на зората
меланхоличната тъга на водата
пъргавината на катеричката
игривоста на котето
градивноста на водното конче
гласа на славея
доверчивоста на пиленцето
притегателната сила на магнита
ласкавата топлина на пуха
опияняващия дъх на пролетта
парещия жар на огъня
крехкоста на леда
трепета на сърната и
сладоста на меда.
Всичко това събра заедно,и след това за да не стане блудкаво,господ прибавил:
студената светлина на звездите
бързото прецъфтяване на папрата
непостоянството на вятъра
плачливоста на маймуната
страхливоста на заека
ината на магарето
самодоволноста на папагала
майсторството на паяка
приспособяването на мишката
ревноста на тигъра
отмастителноста на осата
кръвожадноста на пиявицата
жилото на скорпиона
отровата на змията
избухливоста на запаления петрол
безпощадноста на природната стихия.
И след като господ разбърка всичко това,той оформи една прилична фигура.Вдъхна и живот,в резултат на което се получи една пълноценна жена.Тази жена господ даде на мъжа и му каза:
-Вземи я такава каквато се получи,и не се надявай да я оправиш.Блаженствай с нея през целия си живот,и се мъчи до самата си смърт.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Да си ЖЕНА, боли...

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ако се жениш за една жена по ЛЮБОВ - получаваш ЖЕНА.
Ако го правиш за ПАРИ - получаваш ДРУГАРКА в живота.
Ако си я избрал заради ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ - получаваш ДАМА.

ЖЕНАТА - ще те ОБИЧА.
ДРУГАРКАТА - ще те УВАЖАВА.
ДАМАТА - ще те ТЪРПИ.

ЖЕНАТА е твоя.
ДРУГАРКАТА е на твоя дом.
ДАМАТА е на света и на цялото общество.

ЖЕНАТА е на едно мнение с теб.
ДРУГАРКАТА те управлява.
ДАМАТА те следи.

Ако си болен - ЖЕНАТА се грижи за теб.
ДРУГАРКАТА те навестява от време на време.
ДАМАТА се информира за твоето здраве.

ЖЕНАТА разделя с теб твоите несполуки,.
ДРУГАРКАТА дели с теб твоите пари.
ДАМАТА поделя дълговете ти.

Ако умреш - ЖЕНАТА ще те оплаква.
ДРУГАРКАТА - ще жали.
ДАМАТА - ще се облече в черно.

/Александър Дюма-син/

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ти можеш..., защото си ЖЕНА!


Ако някак по закони тайни,
съдено е слънцето да спре,
да пресъхнат извори морета,
цялата природа да замре,

цветята мрак да умъртви,
да заглъхнат ветрове попътни,
той - животът няма да угасне,
ако теб едничка пощади!

Че макар измъчена,смутена,
изтощена, страдала до смърт,
на земята пуста и студена
ТИ ще вдъхнеш сили за живот!

Ще възвърнеш ветрове попътни,
ще събудиш птици и цветя,
ще изплачеш всичките си сълзир
но реките ще дариш с вода.

И с премъдра нежност на любима,
ласки чудодейни ще сбереш
и с ръце - уж крехки, а вълшебни
ново слънце ТИ ще създадеш!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ КЪМ ХУБАВАТА ЖЕНА

1. Да нямаш други богове и да помниш, че те създадох ЖЕНА, в която вложих цялата си творческа енергия и ангелска чистота.
Не похабявай красотата си да режеш салата по цяла вечер и хубавата ти коса да се умирисва на манджа, накарай мъжа ти да те води на ресторант. Не им се връзвай, казали са, че любовта на мъжа минава през корема, не са казали, че ти постоянно и безспирно трябва да готвиш. Какъв смисъл има готвачите да останат без работа, а ти да загубиш Божествената си красота и изящество и да заприличаш на кисела краставица. Защото на теб трябва да ти служат и да ти се възхищават и всяка твоя нужда да задоволяват. Хубавата жена никога не си проси комплименти, но ги приема с царствена осанка, като нещо, което по право й се полага.

2. Не си прави кумири, не се захласвай по поп идоли и не подражавай на холивудски красавици, защото хубавата жена не завижда. Винаги знае как да отговори и как да привлече вниманието върху себе си, кога да говори и кога само да се усмихва. Кога да приеме поканата и кога да я откаже. Хубавата жена излиза само с тези, които наистина й харесват. Тя знае, че е единствена и неповторима и не се страхува от конкуренцията.
реклама
Ако някой е толкова сляп, че да не може да види достойнствата й - толкова по-зле за него, никой не му е виновен, че един ден горчиво ще съжалява.

3. Не изговаряй напразно името на своя Бог, за нищо не се вайкай и за нищо не страдай. Хубавата жена за нищо не съжалява, защото винаги прави онова, което е най-доброто и ако другите са съгрешили, те са онези, които ще се срещнат с Божия гняв. Хубавата жена не се тюхка и не се кахъри за нищо, което е пропуснала, защото животът продължава, а с него и възможностите да й се възхищават, да я обсипват с ласки и засипват с любов.

4. Почивай си повече, за да си по-дълго млада – помни съботния ден, че и неделния. За теб измислих козметичните салони и СПА центровете, за да има къде да отидеш с приятелки и да съчетаваш приказките с процедурите. За теб са шоколадовите маски и ароматните вани, защото ти си моето цвете в уханната ми градина. Теб нарекох с името жена, на която поверих най-ценното – да възпроизведе настоящето и да съхрани бъдещето, затова се грижи за тялото, което съм ти дал и нека пребъде красотата ти.

5. Почитай баща си и майка си, че и свекър си и свекърва си, за да се продължат дните ти и в двете къщи и всички дружно да те носят на ръце, с думите – каква хубава дъщеря сме отгледали, каква чудна снахица ни се е паднала, да ни е жива и да ни е здрава и много дечица да ни народи, много радости да ни носи.

6. Не убивай с поглед. Най-малкото е грозно и не ти отива. Хубавата жена не се цупи, а умее да се усмихва хубаво, дори когато й е тъжно. Хубавата жена е силна и умее да прощава.

7. Не прелюбодействай. От мен да го знаеш, хич не си струва, на всички еднакво съм им дал, но мъжете винаги преувеличават.

8. Не кради чужди гримове, твоите са ти достатъчно, но да знаеш, че без тях си по-хубава.

9. Не лъжи, че си стигнала до оргазъм, защото тогава възлюбения ти ще спре да се старае. Хубавата жена кокетничи хубаво и умее да извлича ползи от всяко положение.

10. Не пожелавай гаджето на ближната, нито колата й, нито вилата с басейна и джакузито, не пожелавай яхтата и апартамента, изчакай, той скоро ще те забележи и тогава ще се радваш и ти на всички тези неща, но помни, че всичко е временно и всеки за кратко се радва на благостите на тая земя.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Имам най-простата служба - да бъда ЖЕНА!


Силата ми е в нежноста, в ласката.
Като малко слънчице нося в себе си светлината.
Аз съм покорната, аз съм и властната.
Ръцете ми не се боят от нищо, което мъжът би сторил.
И когато мъжете капнали спят, аз съм будната, неуморната.
Върху моите тесни плещи падат планини от хиляди "трябва":

Трябва в къщи до късно лампата да свети - мъжете обичат да ги чакаме търпеливо.

Трябва да сме готови, като деца да им се чудим и възхищаваме.

Трябва да имаме такива сърца, които само дават, защото често и най-силният мъж търси нашата малка сила.

Ние трябва деца да родим - и хубави, и здрави.
Трябва не само в скута си да ги държим, а и хора да ги направим.

Ние трябва да бъдем всичко на тоя свят - и хляба насъщен върху трапезата, и пеперуда около пролетен цвят. Като слънце да носим светлина, като земята да бъдем нужни.

Такава е нашата проста служба - да бъдем ЖЕНИ!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

ЖЕНА

В очите й сълзи сега блестят,
но тя прошепва, че не плаче,
искрите нежни вече не горят,
откраднати от леден вятър...

А някога е имало жарава
и в нея нежен огън е горял,
но днес тя вечно бяга,
защото пламъка отдавна е изтлял...

Бои се даже и за миг да спре,
затваря тя очи, за да не вижда,
не иска пак да счупят нейното сърце,
което всъщност знае да обича...

Сега очите са студени
и всеки вярва - тя е ледена кралица,
а нощем всичко в нея стене,
че е безумно уморена все да тича...

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

КАКВИ СЕ ВИЖДАМЕ В ОГЛЕДАЛОТО?


На 2 годинки се оглеждаме в огледалото...
И се виждаме като Kралици!

На 14 години се оглеждаме в огледалото
и виждаме как се превръщаме в Госпожици.
Струва ни се, че сме дебели, с черни точки, ужасни...
"Не мога да изляза в този вид!"

На 20 години се оглеждаме в огледалото
и ни се струва, че сме...
Много дебели...
Много слаби...
Много ниски...
Много високи...
Много къдрави...
C много прави коси...
Но решаваме да излезем на всяка цена!

На 30 години се оглеждаме в огледалото
и се виждаме...
Много дебели...
Много слаби...
Много ниски...
Много високи...
Много къдрави...
C много прави коси...
Но решаваме, че времето ни не стига, за да го преодолеем и излизаме на всяка цена!

На 40 години се оглеждаме в огледалото
и ни се струва, че сме...
Много дебели...
Много слаби...
Много ниски...
Много високи...
Много къдрави...
C много прави коси...
Но си казваме: "Жива съм!" и излизаме на всяка цена!

На 50 се оглеждаме в огледалото
и... cи казваме: "Най-после съм Аз!"
Излизаме и отиваме, където си искаме и всичко ни се струва хубаво!

На 60 се оглеждаме в огледалото и си спомняме за всички онези, които не могат да се огледат повече в него...
Излизаме и завладяваме света!

На 70 се оглеждаме в огледалото
и виждаме Мъдрост, Радост и Умение...
Излизаме и взимаме от Живота възможно най-много!

На 80 не ни е грижа как изглеждаме в огледалото.
Просто си слагаме Червената шапка и тръгваме да се развличаме по света...

* * *

Не ти ли се струва, че трябва да си сложим шапката много по-рано?
Дали да не спрем да обръщаме толкова внимание на външния си вид?
Дали не трябва просто да се радваме на всеки миг и да споделяме времето си с тези, които обичаме?...
 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

ВСЯКА ЖЕНА

Всяка Жена е едно малко Дете...
Обича понякога да се държи по детски,
Иска мъжът да проявява към нея нежност и ласки,
Които би проявил към своето дете,
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но всяка жена, макар и по детски,
Иска да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...

Всяка Жена е Силна...
Даже е много по-силна от мъжа.
Но не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши,
Го оставя и очаква да го направи мъжът,
От това тя се чувства повече Жена.
А и проверява силата на мъжа до себе си.
Но тогава, когато Жената е решена да покаже силата си,
Нищо не е в състояние да я спре.
И ако тя си е наумила да направи нещо
Непременно ще го стори...

Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича.
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
И не може да бъде накарана насила да обикне някого.
Затова дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа до себе си.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което не успяват да преодолеят...

Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно, изцяло,
Тя си има един отделен нейн си свят,
В който винаги е сама,
Не допуска никой да влезе в него.
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...

Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и способностите й нямат граници,
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си.
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено за своя Мъж.
И ако си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи си наистина голям късметлия!
Защото от този момент нататък
Животът ти никога няма да е посредствен...

Всяка Жена е Живот...
Защото всичко в този живот добива смисъл,
Само, ако Жената присъства в него.
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И тази, която сам си наливаш,
Никога не са с еднакъв вкус.
Можеш ли да усетиш разликата?

Ако успяваш да я уловиш, си Щастливец.
Ако не – за съжаление ти не Живееш...