Следродилната депресия

[d_petrovska]

Наскоро четох някакви статии за следродилната депресия и ми стана интересно. Някоя от мамите минала ли е през подобно нещо? Какво е чувството? Колко дълго трае?
Или според вас всичко е на психологическа основа и зависи от нагласата?

[Miri]

До колкото знам  , след раждането при някои жени нивото на един от хормоните , не помня кой точно, пада и предизвика смущения в настроенията.

[virgin]

Като се сетя как беше при мен след раждането и ми става смешно. Незнам дали може да се нарече депресия , но като се прибрах вкъщи всичко можеше да ме разплаче. Цяла седмица все за нещо си плачех аз. Особено като погледнех малкото човече и... Едно мило ми ставаше.   :sarcastic:Продължи само седмица слава Богу, но хем ми беше смешно, хем надувах гайдата и за най-дребното нещо. Иначе аз си казвах "Каква ти следродилна депресия? При мен такива глупости няма да има!" и т.н. Да ама не - и мен не ме подмина.

[dgudge]

Определено има депресия аз си мислех, че като знам за това ще го избегна ама не стана така още в болницата само като ми идваха на свиждане и се почваше ред сълзи ред... а особено вечер като си лягахме  и ставаше тъмно и тихо и си сам с мислите си е още по - тежко Като се прибрах отново без причина почвах да плача дори като съм сама, отделно ставаш и доста раздразнителен
Милото много ми помогна, че ми влезна в положението и ме успокояваше 
Не знам да има рецепта как да го избегнем

[digita]

При мен депресия незнам дали е имало, мисля че е малко силно казано. По скоро изпитвах носталгия към всичко това което няма да е същото вече. Как татито ми галеше корема и му говореше, как лежахме двамата на земята и гледахме как корема ми се мърда. Когато се прибрах в къщи ми стана мъчно като сложих старата си блуза, а тя се оказа невероятно празна
Е да, наистина съм се чувствала някак си странно и ми е било трудно, но сега като се замисля нещо не си спомням.

[Vessi]

Може и да има нещо като депресия но на мен не ми остана време да я усетя.На втората седмица след ражданетто доиде свекърва ми да "помага" И като се почна едно чистене и готвене всеки ден та до сега, щото наща баба спи от 22.00-10.00 сутрин после от 13.00-17.00 и една и съща манджа не яде .Та трябва да и се готви да и се дига да и се слага да се разхожда дете и още 100 неща та така не ми остана време да усетя какво е това "след родилна депресия.Отглеждам си една баба и едно бебе и си свиркам а сигурно ще почивам когато му доиде времето:))

[Isabel]

При мен депресия незнам дали е имало, мисля че е малко силно казано. По скоро изпитвах носталгия към всичко това което няма да е същото вече. Как татито ми галеше корема и му говореше, как лежахме двамата на земята и гледахме как корема ми се мърда. Когато се прибрах в къщи ми стана мъчно като сложих старата си блуза, а тя се оказа невероятно празна
Е да, наистина съм се чувствала някак си странно и ми е било трудно, но сега като се замисля нещо не си спомням.

Диджита, много точно казано! И аз изпитвах носталгия по този начин Иначе и аз уж нямах никакво време за депресия, но да ви кажа хич не ме подмина! 

[maria_lakova]

Аз не мисля, че съм имала следродилна депресия. В болницата ми беше малкоо гадно, защото по време на целия ми престой бях сама в стаята (така и не настаниха друга родилка при мен), въпреки че точно за да не съм сама не исках да съм във ВИП стая.  Другото гадно беше, че свиждания нямаше и се гледахме само през прозорците с тати и който е дошъл да ни види, но аз го знаех това и един път се разплаках, когато мъжа ми си тръгна, но защото ми беше мъчно. Една позната каза, че постоянно плачела и тя незнаела защо, но не можела да спре и после всичко минало. Аз постоянно се настройвах така, че да не мисля за негативни неща и да се грижа сама за Жорко, за да ми отнема цялото внимание! 

[Miri]

малко да побутна темичката. Изглежда аз май 5 месеца по-късно изпадам в следродилна депресия и то доста силна. Не съм ходила на лекар , защото ще ми дадът някакво лекраство , което означава,че ще трябва да спра да кърмя, което не е опция за мен. Някоя от вас минавала ли е през подобно нещо и как се е справила?

[fiamaa]

Мири пробвай с хомеопатия и най-вече есенциите на Бах. За моя радост не съм се сблъсквала със следродилна депресия, но имах такива моменти преди да родя и хомеопатията ми помогна до голяма степен. Опитай и среща с психиатър (психоаналитик или както там се казва). 

[rozovka]

Miri, аз минах през нещо такова около четвъртото месече на детето. Не знам дали беше депресия, малко не си падам по самодиагнозите и силните определения... за всяко нещо да има етикет. Бях избухлива, ревлива, нервна... всички ми бяха криви, съвсем дребни неща ме изваждаха от равновесие. Ако това е следродилна депресия, значи съм имала такава. Първите два - три месеца след раждането не съм имала такива състояния... бях много мобилизирана и дори не лягах следобед... имах някакъв адреналин и ме държеше. Но като почна да расте бебето и почна да спи по-малко, а е твърде малко да го заиграя с каквото и да е, лесно се разплакваше и плачеше МНОГО силно, направо се дереше, огладняваше много бързо и режимите ми все пропадаха... все гледах часовник... не защото съм привърженик на стриктен режим на тримесечно бебе, а защото се тревожех как може час и половина след хранене да е гладен пак... стига ли му кърмата... гладен ли е изобщо. Беше зима тогава и не можехме много - много да излизаме, а и докато го увия и оправя... минава един час, разходката никакво удоволствие не ми доставяше. Сънят не ми стигаше, а Бо тогава заспиваше доста по-късно от сега и бях МНОГО изморена и ми липсваха вечерите с мъжа ми, когато си говорим за изминалия ден. Как се справих? Отчасти времето минава все някак и нещата влизат в някакви релси. Също така майка ми идваше за по няколко дни и започна да идва жена за по няколко часа два - три пъти седмично, за да мога аз да ида до банката, до химическото, каквито задачи имам, и това много ми помагаше и ме разсейваше. При мен лично депресията дойде с умората след първоначалния взрив от енергия, който имах. По лекари не съм ходила и много-много не съм споделяла, защото хич не обичам акъли тип "О, то сега почва трудното, пък ще видиш като проходи" - не че не е вярно, просто не ми помага. На мен лично ми помогна най-вече малкото време за почивка, което успявах да си намеря.

Малко ми е объркан поста, но бързах да напиша.

[Harmony]

имаше и при мен, но гледах да се ангажирам с повече неща, за да не се окажа в омагьосан кръг

[maria_panairova]

Аз имам един въпрос извън темата просто търсих и не видях подходящо място да попитам.Малко е глупаво но...Опасявам се като ни се роди бебенцето как да го гушна та те са толкова мънички страх ме е че ще го "счупя"или ще го изпусна не знам как да се абстрахирам от тези въпроси моля ви помогнете по някакъв начин 

[menyanthe]

И аз преди да родя имах същите опасения - дали ще успея да й придържам главичката, дали няма да й направя нещо на малките крехки ръчички и краченца...
След като родих, обаче, нещата постепенно си дойдоха на мястото. А и малките човечета не са толкова крехки и чупливи, колкото изглеждат на пръв поглед!  Можеш спокойно да я вземеш в ръце!   

[maria_panairova]

То е така ама шубето си е голям страх.С брат ми нямах никакви проблеми нито с големия нито с малкия и двамата ги гушках на поразия ама това си е моето