Сватбата на Stassi 18.10.2008

[dorina79]

Много сте хубави!
Още веднъж честито!
Пожелавам ви любовта ви да става все по-голяма с всеки изминал ден , да се разбирате и заедно да сбъднете мечтите си!

[магито]

Стаси много сте хубави и двамата и много щастливи, дано винаги да сте така и усмивката да не слиза от лицата ви 

[svetli]

Стаси, много красива булка си била и сватбата изглежда е била страхотна! Познах веднага добричките услуги! Дано си останала доволна. Тортата е същия модел като нашата. И ние бяхме с торта за разрязване и допълнителни пастички. Много красива и вкусна беше. 

[eli_m]

Стаси, страхотни сте!!! Много хубави снимки! Много лъчезарна булка!

Станах аз от стола, почнаха да ми правят снимки, а младоженецът стои и не смее да ме пипне. Аз му направих знак да ми отметне булото и да ме целуне - той стои и ме гледа учудено . А всички чакат нещо да се случва. И аз изведнъж викам - е, дай мъжо сега една целувка за добре дошли . И смяххх смяххх. Голям майтап падна.

Много ме разсмя! Наистина се е получило много  весело! Чакаме продължението на разказа!

[StAsSi]

Благодаря ви момичета за милите думички. Наистина много мило от ваша страна.
За продължението на разказа - обещавам утре по някое време да пиша, защото тия дни нещо все не ми остава време. Подготвяме в момента сватбеното ни пътешествие и доста трудност виждам. Искахме да ходим до Турция, обаче последните полети и възможности за почивка бяха до днес. Та, не успяхме да се ораганизираме и явно няма да е Анталия или Бодрум. Засега се насочихме за екскурзия 4 дни до Одрин и Истанбул, но още не сме направили резервацията. Ако някой има някакви впечатления, моля ви кажете

[svetli]

Стаси, ние преди две години ходихме до Истанбул и беше страхотно. Тръгването от Варна, с автобус и супер евтино. Естествено повечето екскурзии са срещу допълнително заплащане, но пък всичко си заслужаваше. Аз имам приятелка във Варна, която има туристическа агенция и винаги, когато ми трябва нещо, тя ми го намира. Много е точна и до сега никога не сме имали проблеми с местата където ни праща. Ако искаш мога да ти дам координати на лични.

[StAsSi]

Мерси Светли, писах ти на лични
Така, мисля че е време да продължа още малко разказчето за Деня. Стигнах до тръгването за ритуалната зала...
Та така след организация от 5 минути кой в коя кола ще се качи тръгнахме за ритуалната зала. Естествено при наличието на два варианта за стигане до ритуалната, ние избрахме по-дългия, но минаващ през центъра. И и и тръгнахме. Минахме през центъра като гъзари с надути клаксони. На всеки светофар като спирахме и отстрани колите свиреха с нас и отвътре хората махаха. Беше голям майтап .
Та стигнахме до ритуалната зала ние и се оказа че сме първа сватба след почивката им, което беше страхотно. . Нямаше други булки и ни посрещнаха като царе . Спряхме колата точно пред входа, излезе младоженецът и тръгва да ми отваря вратата и на мен да изляза и аз. Обаче вратата заключена  . И булката се дърпа отвътре и не ще да отключва.  . Отворих прозорецът аз и викам - ами мисля сега дали въобще да слизам. Май взех да се разколебавам. А всички около мен се смеят и подвикват на младоженеца да ходи да си вземе друга булка. Пък аз отговарям - ми то няма. Само аз съм. И пак смяххх. Та така след 3-4 минути мислене слязах от колата и се упътихме към залата. Отпред както знаете си правихме много снимки, обясниха ни как да ходим, какво да правим и т.н. И най-накрая влязахме, изгледахме спокойно битовия ритуал и ни вкараха в стаята за подготовка. И там една мила женица взе да ни обяснява какво да правим, как да се наредим, а младоженецът ме гледа и вика - Айде сега ако си решила да бягаш, действай че влезем ли вътре няма връщане назад. И като чу това кума, че като ми стисна ръката. Аз уж правя опит да си ходя, той обаче стиска и вика - Ааа, свърши вече. Аз не те пускам, че така ми се играе хоро, а пък сватбена торта откога не съм ял. Къде ще ходиш?
И не ме оставиха да избягам  .
Влизаме ние вътре и чакаме момичето да опъне платното, за да мина. И аз от напрежение и емоции като съм стиснала ръката на кума. Ама стискам не си поплювам. (След ритуала горкия ми показа следи от ноктите ми по дланта му...Горкия). Стигнахме до жената, започна тя да приказва някакви думи, от който абсолютно нищо не чух. Даже не се усетих кога трябва да кажа да. Стоя и чакам, а тя вдига вежди въпросително и ме гледа. И аз си викам на ум - Олеле, сигурно чака да кажа Да. И аз викам ДА и цялата зала смях (После ми казаха че явно от вълнение направо съм си го извикала...) И после пак да. И това си спомням. Другите думи хич не ги слушах. Само си спомням още че успях да настъпя младоженеца и после се поздравихме с родителите и излязахме от залата. Това са всичките ми спомени от церемонията....
Та, поздравихме се с гостите, получих страшно много цветя, които и досега стоят по стаите и миришат страхотно. Илзязохме навън, кумата хвърля бонбонки, правихме си снимки. Общо взето стандартните неща. И накрая моля ви се онзи чичко от двора с фотоапарата - айде на обща снимка. И аз - НЕ, ние неискаме. Е, в крайна сметка си направихме обща снимка. И после гледам майка ми и баща ми при него строени да казват колко снимки искат - по 4 лева едната!!! И аз като хукнах - никакви снимки не искаме. Ние заминаваме за друг град и не ви искам снимките. Ама така се бях ядосала. Идва и кумата и тя почва да се кара и в крайна сметка онзи си подви опашката и замина ядосан, а ние щастливи с кумата се върнахме по местата си
И така, уточнихме къде ще бъде фотосесията ни и запрашихме с колите. Общо взето това беше нашият ритуал.
Тук пак ще спра, че трябва да излизам. Ще допродължа разказа си следващият път.

[svetli]

Много интересно разказваш и чак се чувствам виновна, че аз нищо не съм написала още в моята тема 

[StAsSi]

Момичета, минавам за малко през форума и бързам да ви кажа, че днес милото ме изненада с екскурзия до Истанбул. Аз докато се офлянквам сутринта, той излязъл, походил напред назад из центъра и в крайна сметка резервирал билети за 06.11. за 4 дни екскурзия до Одрин и Истанбул с включени в цената разни разходки с корабче по Босфора, разходки из Одрин и екскурзия до Азиатската част на Истанбул.
И човекът ми се връща на обяд и ми съобщава, че трябва да отидем да се запишем до 15.00 часа, защото той ми нямал данните от паспорта и само резервирал местата. Излязохме после, купихме си билетите и се разходихме след това като награда за добре свършената работа. И аз съм много много доволна в момента, защото се бях отчаяла, че ще успеем да намерим нещо за повече от 2 дни. А тази оферта е супер. Само дето тръгването е от София, но това не е голям проблем. Автобуси има постоянно... Супер...

[dorina79]

Страхотно!
Мисля, че много ще ви хареса!
Пожелавам ви да си изкарате страхотно и незабравимо!

[svetli]

Стаси, поздравления! Радвам се, че сте намерили това, което търсихте. Сега почвай да приготвяш фотоапарата, че ние ще чакаме снимки с голямо нетърпение!

[Kiksi]

Приятно изкарване ви пожелавам и да запазите доброто си настроение през цялото време! 

[StAsSi]

Благодаря на всички за милите пожелания.
Аз днес останах с малко свободно временце и успях да кача всички снимки, които имаме засега.
Оправила съм напълно албума (ЗАСЕГА!!!), така че ако някой иска - може да хвърли един поглед и да каже мнение как му се струва.
За жалост още нямам професионалните снимки - ще ги вземем в края на седмицата, така че дотук са качени само любителски снимчици, но все е нещо

[echy_]

  на мъжа ти че е намерил това което искате.
пожелавам ви да си изкарате страхотно, и да ви остане един незабравим спомен....
а ние ще чакаме снимки

[StAsSi]

Благодаря echy_ за топлите думи. Снимки задължително ще има и то много много
Така, както обещах вчера днес ще допродължа още малко разказчето си.
Стигнах до края на гражданският ритуал...
Та така. Качихме се ние в колите и отпрашихме за фотосесийката покрай морето. В крайна сметка избрахме морска гара, защото нямахме много много време за разкатаване и за ходене по курортите. Но въобще не съжалявам. Снимките станаха повече от добри, а и при добри манекени
Та така, отидохме на морска гара и се започна едно лудо снимане. Не така, така застанете. Айде сега се прегърнете. Целувка. Тип Титаник. Корабче... И така в продължение на 20 минути се снимахме, а то навсякъде една вода (сутринта беше валяло) и аз хем гледам да си вдигна роклята, хем пък ръката да ми е свободна - абе шоу голямо. Събраха се по едно време и едни чужденци. We want foto with you! (съжалявам че е на латиница - ако може модераторите да не го трият)...И така. Най после свършиха снимките и айде на едно бързо кафенце в Капитан Кук.
Там като влязохме и станахме атракция на заведението. Всички ни гледаха супер странно. После като седнахме на масата и няколко баби дойдоха да се снимат с нас...Лудница.
Та така изпихме си набързо кафенцето и айде към Добрич за църковния ритуал...
Иии пристигнахме най-после в църквата 15 минути по рано от началото. Но! На мен ми се ходи до тоалетната. Идва майка ми с мен да ми държи роклята - оле, майтап голям. И после почнахме едни снимки с всички гости поотделно до върбата в двора. Цък насам, цък натам. И по едно време излиза майка ми с отчето и ми заявява, че отчето ми бил братовчед. Запознахме се и той обеща да ни направи приказен ритуал.
Та влязохме вече вътре в църквата и се почна...38 минути ритуал...
Като дойде моментът за слагане на короните и отчето ми вика - внимавай сега, защото короните са тежки. Пък аз си мисля - че колко може да са тежки? И като ми я нахлупи на главата малко остана да падне. Аз си мислех, че тежат, ама те бяха.... И като една суетна булка през цялото време докато бях с короната си мислех за прическата ми и си представях как ми маха короната и на главата ми остава черта където е била - ужас
А самото слагане на короните голям майтап - ми той кумът ни малко нисичък и голям зор видя докато ни сложи короните. И при онзи момент с прекръстването на ръцете, когато короните не трябва да се ударят - еми познайте - удари ги, НО само веднъж, слава богу. Ами то просто нямаше как. Мъж ми висок, кум ни нисък....
Когато тръгнахме ние да обикаляме масата, обиколихме веднъж и отчето вика - стига толкова, давайте да махаме короните да не отиде хубавата прическа на булката. Голям майтап. Махна ми той короната, поогледа ме и вика - Много си хубава, прическата ти е супер, нищо и няма, напълно цяла си е . Е, незнам как е разбрал притесненията ми, но явно в църквата мислите ми се предават по въздуха
И така свърши нашият църковен ритуал.
Излязохме на двора и се заловихме пак със снимки. Цък цък цък. Наснимахме се на воля и гостите започнаха да се отправят към ресторанта. Ние почакахме малко, направихме малка фотосесийка пред красивата зеленина на църквата и хайде и ние хоп в колата и към ресторанта....
За сега приключвам дотук... После пак