Моля за съвет...

[D_i_a_m_o_n_d™]

Здравейте на всички от този прекрасен форум!!!
Отдавна ви чета,но все не се престрашавам да пиша!

Ето, че сега се реших и ви моля за съвет

Моята половинка е в дъното на проблемът!!!
Вече 2 години от сватбата са зад гърба ни , имаме и прекрасно детенце на годинка До тук всичко е като по вода, ще кажете, но уви не е 
Забелязвам, че той все по-често предпочита да е с всеки друг, но неи с мени детето - с приятели, дядо му, майка му
Сега е решил да пътува до селото, където е дядо му, оставя ни с по-малко от 50 лв., за 7 дни с детето и ми казва какъв ми бил проблема?
Отпуска е, но аз изибщо не разбрах това, оправяше документи цяла седмица за един конкурс за по-висока длъжност, сега иска да заминава при дядо си поне за 6 дни
Ми как да не ми е мъчно???
Аз мсея да твърдя изглеждам чудесно, отслабнах, не ми личи, че съм раждала, старая се да изглеждам винаги добре, готвя добре и т.н., всичко което една майка и домакиня прави!!!
С детето си играе не повече от 30 мин., а ако му го оставя з аповече ми "чупи" телефона от звънен като заплаче дребо!!!
Вече незнам какво да правя!
Помагат ни само моите родители, а той все против тях говори на всички познати и приятели, но всичко се разбира рано или късно, нали знаете!!!

Свеърва ми (няма свекър) е виждала детето точно 2 пъти,м на изписването и преди около месец!!!Дядо му пък хич!!!

Моля ви дайте ми съвет!!!

Извинете, че стана толкова дълго!!!

[ina_lemon]

Добре дошла при нас....
Извинявам се, че ще започна веднага с въпрос, но понеже това ми е работата/психолог съм/ и има някои неща ,които трябва да си изясня, преди да си позволя да коментирам.
От колко време се държи така той, преди да се ожените имаше ли проблеми някакви?
Нещата ескалираха изведнъж или малко по малко се появяваха гадни симптоми и ти просто сега вече усещаш, че чашата е преляла?

[goldi]

Щом майка ти и баща ти ти помагат не виждам какво го търпиш тоя, такива мъже дето само на приказки го издокарват не ги понасям. Ти си знаеш най-добре положението, но не се оставяй да се държи по този начин с теб.

[D_i_a_m_o_n_d™]

Добре дошла при нас....
Извинявам се, че ще започна веднага с въпрос, но понеже това ми е работата/психолог съм/ и има някои неща ,които трябва да си изясня, преди да си позволя да коментирам.
От колко време се държи така той, преди да се ожените имаше ли проблеми някакви?
Нещата ескалираха изведнъж или малко по малко се появяваха гадни симптоми и ти просто сега вече усещаш, че чашата е преляла?

Благодаря!!!
Ами постепенно, още като се роди детето (а то се роди година след сватбата, планирано и много искано), катосе прибрахме и за 9 дни излише почти всеки ден, да се виждал с приятели, за да черпи за бебето, аз родих по спешност и с операция, не ми беше лесно, но майка ми беше до мен! идваше всеки ден у нас да помага, чисти, готви, пере, глади дрешките на макия
Но вече ми идва в повече, даже по едно врем по идея на приятелит ему най-вероятно, че те всички са ергени (аз съм на 28, той на 30 г), беше миказал да се изнасям от вкъши и да си стоим с бебо при наще,после поиска време, да мисли дали иска да сме заедно
Горките ми родители направо онемяха

Преди това никога не сме ималипроблеми, 5 години вече сме заедно!
Много слуша майка си и дядо си, а те не са имали здрави семейства и не могат д аму дадат пример!!!

[Zahira]

Първо здравей и добре дошла!
За съжаление семейните проблеми на хората са много много индивидуални и какъвто и съвет да ти дадем е ясно, че не сме "вътре" в ситуацията и всичко ще си бъде пречупено през нашата хипотетична призма.
Мисля, че един от основните проблеми в брака е рутината, но за да се пребори семейството с нея трябват двама души, а не един. И оттам идва проблемът, че няма взаимност.
Пробвала ли си да говориш с него на тази тема? Винаги ли поведението му е било такова или се проявява напоследък? Нещо друго съмнително да си забелязала? А сигурна ли си, че той в действителност е с приятелите си/майка си/дядо си?
За съжаление средата за която споделяш не е добър пример, защото те по никакъв начин не са обвързани със семейство.

[ina_lemon]

Егати, трябва да си много сигурна в чувствата си, че да се примиряваш с тези негови изяви...... Незнам просто.Вярно, че всичко си е индивидуално, но ако искаш просто да поговориш за проблемите си, нямаш грижи.
Но никой не би се наел да ти дава съвети как да се справиш със ситуацията, защото само ти си експерт по нея.

[D_i_a_m_o_n_d™]

Егати, трябва да си много сигурна в чувствата си, че да се примиряваш с тези негови изяви...... Незнам просто.Вярно, че всичко си е индивидуално, но ако искаш просто да поговориш за проблемите си, нямаш грижи.
Но никой не би се наел да ти дава съвети как да се справиш със ситуацията, защото само ти си експерт по нея.

Аз просто искам да чуя мненията ви!!!
Знам,ч е не сте "вътре" в ситуацията и нямакак да ми помогнете, просто споделям, защото понякога ми става толкова мъчно

Щом майка ти и баща ти ти помагат не виждам какво го търпиш тоя, такива мъже дето само на приказки го издокарват не ги понасям. Ти си знаеш най-добре положението, но не се оставяй да се държи по този начин с теб.

Това и аз съм го мислила не веднъж, но ще е много трудно, а ще ми е неудобно да се "върна" след провал в брака, а и с дете...

[магито]

Тази история страшно много ми напомня на историята на една моя позната.
Искам да те питам вие живеехте ли заедно преди да се ожените?И приятелите в компанията му нямат ли си гаджета или са сами?
И както казва Захира, нещата в една връзка са строго индивидуални, но аз не мисля, че бих издържала нещо подобно, и ако ми беше казал да си взимам детето и да отида при нашите сигурно да съм го направила, не съм мазохист.
Но говори с него за тези неща, за това, че искаш да отделя внимание на теб и на детето да сте заедно като семейство.И Ина е права, само и можеш да си решиш проблемите.

[ina_lemon]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

[магито]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

Абсолютно съгласна.Не знам какво значи неудобство от провален брак.По-добре да страдате ти и детето, за да не приказват хората или да сте добре двамата, а на хората майната им

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

Абсолютно съгласна.Не знам какво значи неудобство от провален брак.По-добре да страдате ти и детето, за да не приказват хората или да сте добре двамата, а на хората майната им

Съгласна!!!
Вярно е, че не взимаш решение само за себе си, а и за детенцето, но все пак по-добре така, отколкото да страдаш!!! То сега не разбира,но когато започне да разбира,няма да ти е хубаво да го виждаш тъжно...
Важното е, че родителите ти са до теб!!!
А и може просто такава да е Съдбата ти, и да намериш всичко, което сега нямаш при друг!!!

[Bybet0]

Даймънд, както и Ина казва, щастливо е дете с щастливи родители, не с двама родители. Ако ти сама преценяш, че ситуацията няма да има добър развой по-добре взми това решение, което е добре за детето и за теб. Още повече семейството и роднините са за това - да ти помагат. Сигурна съм, че ще те разберат. И какво значи провал в брака? Понякога просто нещата не се получават, колкото и да полагаме усилия.
За себе си сигурно не бих търпяла подобно отношение и бих си взела детето и бих отишла при семейството си.
Само ти си тази, която може да прецени, какво искаш да правиш с живота си от тук нататък!

[eli_m]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

Съгласна съм с Ина! Но според мен първо трябва да поговорите! Поставете проблемите на масата и ги обсъдете! Как се е стигнало до тук и дали може да се промени ситуацията, и дали и двамата сте съгласни да оправите нещата!?! Първо говорете! Обсъждайте! Все пак проблемите са за да се решават, за да се преодоляват! Ако не става тогава мисли за раздяла! Но това е краен вариант!

[ina_lemon]

Момичета, айде само да не казваме с такава категоричност, че ние не бихме търпели със сигурност подобно отношение. Сигурно и Даймънд преди години така би казала, но живота се случва и човек взема едно или друго решение, за което после може и да съжалява.
Никой не знае предварително какво и кога ще му се случи, така че подобни изказвания  звучат,според мен, най-малкото неучтиво към нея.

[Mrs.™]

Аз ако бях на твоето място не бих търпяла такова отношение и щях да си събера багажа,много по-рано. Разбира се първо бих поговорила и бих приела някакви компромиси,но 1 година да търпя такова отношение-не. Хайде да приемем,че имате проблеми,то кой ли няма,но да не обръща внимание на собственото си дете-ето това не бих приела за нормално. Седнете и поговорете,ако трябва и се разделете за някакъв период от време,но той трябва да разбере,че има задължения към това дете и към теб.

[Данитка]

Мила честно да ти кажа,аз незная как бих постъпила на твое място....Дали ще остана,дали ще си тръгна немога да кажа,защото когато обичам някой съм изключително търпелива,но ест. всичко е до врееме и накрая става страшно,но както и да е.Единственото нещо,което бих ти предложила е да поговориш с него и то в най-скоро време и да не примеаш да не ти отговаря на въпросите,изяснете нещата,ако не стане така най-добре му тегли една!Съжалявам,че съм толкова рязка,но ако не е достатъчно мъж да си каже какво му има,значи не е достоен за теб и детето !

[gucci]

Здрасти
Според мен на първо място поговорете и след това прецени дали има шанс нещата да се оправят.След това седни и премисли кое ще е най добре за теб и детето.Недей да мислиш за това какво ще си помислят или ще говорят хората.Те хората винаги си намират причина да говорят за нещо и не можеш да ги спреш.Това дали един брак е провален или не няма значение.Не мисля че има някой виновен за неуспешен брак а и живота не свършва с това.Горе главата и дано всичко се оправи!

[Юлия]

Прочетох темата и искам да ти дам за пример моята сестра. Тя беше бременна когато се раздели с бащата на детето си. И да ти кажа така стана много по-добре. Сега живее с родителите ни, не, че те имат много голяма възможност да се грижат за нея и детето, но все пак са родители. Щом твоите ти помагат няма място за срам, на всеки може да се случи. Според мен е по-добре още сега да се разделите (ако разговорът помежду ви по темата не помага), отколкото да го направиш след като малкия порасне и започне да разбира.
И пак бих казала седни поговори с него. Ако не разбира от дума и не иска да потдържа това семейство няма смисъл. На мен лично много ми намирисва на друга жена. Не искам да те отчайвам, но трябва да се стегнеш в името на детето и да бъдеш силна. Сложи картите на масата и си кажи какво ти е.

[digita]

Какъв съвет бих могла да дам, не мога да ти кажа и какво бих направила. И както е казала Данитка, когато обичаш някой търпението понякога може да е безкрайно! Което не винаги е най-доброто.
Каквото и да се случи обаче не бива да се притесняваш от това да се върнеш при родителите си. Не е нити лошо, нито пък срамно

[katya_79]

Много гадна история! :'(Никой не е застарахован че няма да му се случи!Мога само да кажа, че в едно семейство трябва да има чисти и ясни отношения. Затова и аз като останалите момичета мога да ти кажа-говори със съпруга ти за всяко нещо което те притеснява.Говорете,говорете, говорете....  Дайте си ако трябва малко време да обмислите казаното и вземете решение. За детето е важно да помислите и двамата Мъжа ти не трябва да бяга от отговорност. В крайна сметка детето е създадено и от двама ви. И накрая колкото и да не ми се казва -като имате различно виждане за нещата в брака ви  и непреодолими проблеми се разделете!Детето няма нужда то фективен баща, а от човек, който да отговаря на истинската дума родител. А що се отнася до хората-каво значение има тяхното мнение, не те ще си лягат до човек който ги наранява, не те ще живеят с човек който не ги обича и тормози душата им и не техните деца ще бъдат на бойното поле на двама ядосани родители.Хората те все ще намерят за какво да си говорят – всяко чудо за три дни.
Искрено се надявам да се разберете и да намерите пътя един към друг.Да заживеете вашият живот на семейство, защото никой не заслужава да бъде с разбито сърце.

[Pisetata]

  и от мен!Незнам какво да кажа,но мисля,че трябва да седнете и да обсъдите нещата,като големи и зрели хора.Ако нещата не се получават има и друго решение,мила!Стискам ти палци!

[Капризче]

Сега видях тази история и се сетих за моя позната, при която нещата се развиха още по-зле. Нейната майка почина, а баща и е женен втори път и въпреки че принципно се разбират не я подкрепя. Та значи, тази жена и приятеля и бяха заедно 10 години преди да се съберат да живеят заедно. Не сключиха брак. Направиха си бебче с цялата любов на света. И двамата толкова много гоискаха, тя направо летеше. Роди и в един хубав ден я видях с насинено око. След като родила, мъжа и превъртял, започнал да я бие защото бебето плачело и не можел да спи, дразнело го, тя била виновна. И така в един момент пък въпросния мъж реши че тя не може да ми в вече приятелка по неясни за мен причини. Тя успя само да ми каже че съжалява и че просто си пази хляба. От тогава не съм говорила с нея и не съм я виждала, но знам че още са заедно. Говорим за години такъв живот, не е толкова лесно да махнеш с лека ръка на живота си и мъжа до теб, дори и да те тормози и съсипва...

[fiibi_bg]

Мила,здравей и от мен.Мисля,че нещата са трудно оправими,ако не непоправими.Твоят човек най-вероятно има връзка.Ти трябва да си прецениш можеш ли да се справиш с тази ситуация или не.
1.Говори с него открито.
2.Говори за промените - той ли се е променил или ти
3.Постави въпросите ребром-как ще продължавате по този начин.
4.Иска ли теб и детето или не/

Аз винаги съм за откровеният и прям разговор между хората.Прекалено ни е къс живота ,за да си губим времето в недомлъвки и подхвърляния.

Успех!

[Вероника]

Мила здравей  !
Прочетох всичко до тук - положението ти не е розово определено.
Напълно съм съгласна с Ина дотук - едва ли ние можем да решим проблема, защото когато говорим за отношения между двама души нещата са много лични и много дълбоки.
Това, което всички казват "аз няма да търпя" не е много вярно защото гледайки отстрани е лесно да се каже, но ако всеки се постави в тази ситуация със сегашния си съпруг или партньор едва ли бързо ще стигне до "зарязвам го и край".
Сигурна съм, че много пъти си се опитвала да разговяраш с него (това което всички те съветваме да направиш) и  че опитите ти за разговор не са увенчани с успех.
Много малко знаем за тази ситуация както и за теб за да даваме съвети, защото до тук знаем че той не се задържа около вас, но всяко нещо има предистория.
За нас мъжа ти е много лош, защото ти ни написа сегашното му отношение 
Вие си знаете и си се познавате най-добре. И двамата имате вина за да стигнете до тук.
Не познавам теб и мъжа ти и не искам да виня никой, защото както казах  отношенията между двама за много лични и дълбоки. Ще ти кажа само аз какво мисля от мъничкото което ти сподели -  смятам, че на мъжа ти му липсва нещо вкъщи и започнал да отсъства постепенно от семейното огнище. Когато е започнало това ти е трябвало навреме да реагираш и вкараш влака в релсите още тогава защото с времето минават и "подходящите моменти" за това и после става почти невъзможно. Ако тогава сте можели да решите проблемите си още в зародиш, то сега е поскоро изход от тях от колкото решение - ако ме разбираш какво искам да кажа.
Нищо повече не мога да кажа освен "Горе главата, момиче! Ние сме тук и сме с теб !"

[_MuMeTo_]

Здравей Даймънт,
сигурно ще се повтора , но аз не ти давам съвети какво да направиш, това е твоя избор, отговорността е само твоя  Ти самата трябва да прецениш ситуацията  да погледнеш в себе си , не за грешки , които ти си допуснала , не за негови грешки. А ти как си се чувствала през времето , което  сте заедно, преди брака, след брака и дори след раждането на детето. Дали си струва всичко. Ти пишеш, че той се е променил след раждането на детето, по принцип има такъв период при мъжете. Детето е на годинка предполагам щом е се е родило година след сватбата. Може при съпругът ти този период на адаптация да е по дълги по проблемен. Лесно е да сложиш край на една връзка, но когато сте казвали голямото „Да” Там жената обяснява , какво е брака. Поне във Варна е така! Та мисълта ми е следната. Ако твоето внимание е било само за него преди раждането на детето, той може да се чувства самотен и да ревнува от детенцето т.к. вече вниманието не е само към него,
   Ако ти държиш на този мъж направи всичко възможно да разбереш какъв е проблема в него, ако не няма смисъл да се натоварваш, няма да си първата нито последната разведена жена с дете.
Спомена и за Свекървата ти, ако наистина той ходи при тях , често според мен търси вниманието , което му липсва, ще си позволя един съвет , защо не му предложиш цялото семейство да отидете при Дядо му или при майка му не разбрах дали живеят заедно. Тогава може да поговориш със свекърва си да споделиш с нея проблема без той да присъства , щом той я слуша какво по хубаво от това! Може да се възползваш от тази ситуация и  майка му да обясни на сина си как се чувства една самотна жена с дете (предполагам това което сподели, че няма здраво семейство означава , че е разведена)  разбира се стига да сте в добри отношения, но си мисля , че  дори и да не сте поне сте запазили добрият тон може да го споделиш с нея , всяка една майка би искала детето и да има семейство.

Ако желаеш пиши ми!
Пожелавам ти успех! във всяко едно семейство има проблеми просто трябва да се опитаме да ги преодолеем заедно със съпруга си!
съжалявам , че е толкова дълго

[D_i_a_m_o_n_d™]

Здравейте, мили момичета!!!

Безкрайно ви благодаря на всички за съветите и мненията!!!

Аз от няколко дни се каня да седна и да пиша, да кажа, че всичко се подреди, съпругът ми не замина при дядо си, говорихме много, извини ми се за обидните думи, които ми беше казал (не че и сега все още не ме боли, но минава)!
До тук всичко е ОК, да мам не!

Майка му се върна от чужбина и сега пак "старата песен на нов глас" Вчера се видели и тя далал пари за празниците (кои празници не знам, те вече минаха всички ), някакви си 300 лв. и мъж ми ми ги показва и казва колко са, като че е далал поне 3000лв., е може ли за празниците да са само толкова малко парите (ако искате ме наречете материалистка),но това са парите, които е дала от както се е родила детето + едно има-няма 200 лв. (почти изпросени) за количката, но дадени на части Купила му и някакви неща, които пак ще прахляават някъде, дори не ги гледах, въпреки, че на инат мъж ми ми ги показа!!!

Ми не е честно все пак!

За сравнение ще кажа, че моите родители ни дадоха само за НГ 200лв. + софрите и за НГ и за Коледа и + подаръци за всички за Коледа и за НГ, а той това не го отчита

Е, резултата от вчера е, че пак сме скарани и днес не си говорим!!!

Няма ли най-после тази жена да се кротне и да не се връща от чужбината, да си седне там на трибуквието и да ни остави на мира, кажете ми???

Е, това е!!! Оплаках се!
Извинявам се за дългия пост!!!
Добре, че ви има, та д аима с кого да споделям и да ми олеква малко!!!