Бебето в самостоятелна стая - за и против

[Рубин]

Моята мъничка си спи в отделна стая от 4 месечна възраст.Да си кажа честно,ако имахме стая за нея по рано щях и по рано да я преместим,но до тогава бяхме в предния апартамент и нямаше къде.Никога не е имало проблем,много си е добре отделно понеже няма кой да и тропа и притеснява.Няма да забравя още като новородено,Тя тъкмо заспи вечер,ние влизаме за душ и като почнем да отваряме гардеробитре или да се обличаме и от шума се будеше винаги.Много ме беше яд понеже тя толкова леко спеше,трудно заспиваше.
Тогава когато я премесихме не съм мислила за наи важните причини,просто исках да си има стая,да и е тихо и спокойно.Сега обаче когато имам мнния на приятелки....Ами една дружка има две деца-момиче на 5 и син на 2 и половина.Спат и че тииримата на една спалня!Казва ми,че не знае какво да прави.и двамата са свикнали при тях и разправя дъщеря ми гушка крака,сина между нас двамата ,няма да ти казвам как спим.
Според мен след 6 месеца детето трябва да се отдели.Чела съм,че тогава вече осъзнават всичко и е хубаво да си имат собствено пространство.

[carlyangel]

И аз съм за отделната стая.Скоро ще я местим да си спинка отделно. 

[matsinka]

Прочетох темата назад,но забелязах,че повечето мнения са на мами,преди да са имали дечицата си. Аз чесно казано,преди да имаме дребния,също мислех ,че детето е добре да спи в отделна стая и най-вече отделно от родителите си (общото легло визирам).Но откакто имаме дреб,няма по-голямо удоволствие и награда замен от това да си го гушна и да заспя с него. Преди имах предтекст с кърменията и затова спяхме тримата.Вечер го взимах от креватчето и го кърмех,но почнешели да суче много често,директно го оставях при нас,за да мога да поспя и аз. Но сега вече не се кърмим,друг е въпроса ,че пак има нощи в които се буди по 6 пъти.
Имаме детска стая,но дреб спи при нас в спалнята,защото си мисля ,че както става всеки час или два,това значи аз почти цяла вечер да съм при него в детската.Ако спеше по цяла нощ е ясно,но с тези чести събуждания-незнам как да стане.
Вие като отделихте бебчетата на бебефон ли сте цяла вечер?

[rozovka]

matsinka, ако го отделиш, той ще започне да се буди по-малко. Сега все пак ви усеща и чува, и това също може да го разбужда, пък и вие сте по-склонни при най-малък шум или неспокойство от негова страна да станете и да му обърнете внимание.

Да, разбира се, с бебефон цяла нощ.

[carlyangel]

И аз забелязвам,че спи много по-спокойно,когато ни няма в стаята.Оставяме я да заспива сама,защото иначе се разсейва.Тя започна да спи по цяла нощ,но ние седим до много късно и въпреки,че пазим тихо,това я смущава и започва да се върти по някоето време.Не се буди,просто се врътка.Загасим ли телевизора,се кротва и спи дълбоко.
Като я отделим в другата,смятам да сме с бебефон.

[svekarva]

Да се набутам и аз в темата, че е хубаво да зная мнението на младите мами и да не се чудя много, когато ме сполети щастието /дай Боже/ да имам внуче.
Първият син /сега на 30г./ още от раждането спи в отделна стая - в родилното го сложиха в съседната стая и го гледах през прозорец. До 7-8 месеца беше в кошче /моето/ в съседната стая до нашата и винаги на отворена врата и с приглушена светлина. Приспивах го с люлеене и пеене, никога на ръце. При най- малкото помръдване го чувах, докато изобщо не ми правеше впечатление хъркането на съпруга или домашния шум. Вторият син взехме при нас, в спалнята, пак в същото кошче, за да не пречи на баткото. Отиде в детската, направо на легло към годинка. Ставането вечер си е ставане...цялата бях в синини, че вземах остро завоите. Когато почна никненето на зъби и двамата съм ги разхождала по цели нощи из къщи. Може ако са на кърма да е по- лесно да са до мама, но в нашия случай /нямах достатъчно кърма заради операции на гърдите/ нямаше как да не ставам. При нас започнаха да идват вече към втората си годинка. Не за да се гушат, а за да ми отварят очите с пръсти да ставам  в ранни зори. Прегръщането и целуването в общото легло го компенсирахме по друго време. Аз обаче не мога да свикна все още, че са толкова големи и винаги "забравям" да затворя вратата на спалнята за да ги чуя кога се връщат от дискотека  .

[Miri]

Крис спеше при нас в люлката си първите 6 месеца. След това го преместихме в неговата стая. Всъщност прави ми впечатление, че откакто спи самостоятелно не се буди през ноща. Предпочита да спи в неговото си легло и не обича да го приспивам. Целувам го по челото, поставям го в креватчето му, той се обръща на една страна, завивам го, гася лампите и излизам от стаята. За всеки случай бебефонът е включен.

[maj4eto]

Да споделя и аз каква е ситуацията със спането при нас.Когато се роди Хани,кошарката беше в спалнята при нас-тогава така или иначе нямахме друга стая.Но не ми е и минавало през ума дори да спи отделно от нас.Аз я кърмих 13 месеца и то доста на често и следователно може да се каже,че сме спали почти през цялото време 3-мата заедно.И аз и мъжа ми сме на мнение,че по-хубаво от това няма,да те гушкат малките ръчички цяла нощ Когато вече не я кърмих толкова на често си спеше без проблем в кощарата и като се събуди нощем никога не съм я увещавала да си спи пак там,а направо туш при нас до сутринта.
Преди 4 месеца се преместихме -сега си има собствена стая,а брат и е при нас в кошарата *db*или по-точно кошарата е при нас,а той в леглото.Хани си спи вече по цели нощи,но има и такива когато се буди и тогава брат и отива в кошарата си,а тя при нас или спиме 4-мата.Но да сромена,че за да няма ревност,с Хани месеци наред сме си говорили и обяснявали как ще е като се роди Максим.Беше много добре информирана и няма проблем сега с това кой къде спи и защо.
Аз винаги казвам,че един ден със сигурност вече няма да идват при нас в леглото и вярвайте ми от сега това ме натъжава.

[Monikamaria]

Аз съм твърдо "за" бебето да е в отделна стая. Съвсем в началото предполагам, че ще бъде до мен постоянно, за да ми е по-лесно, но пак ще гледам да сме в другата стая и въобще не бих го сложила да спи на нашата спалня с нас нощем. Поради тази причина искам да си вземем и креватче, което лесно се мести. Иначе ще гледам колкото може по-рано да го отделя окончателно. Сигурно ще ми е трудно и ще искам да си е до мен, но знам че не е правилно. Първо за самото него, заради психичното му развитие, заради съня му. Второ заради нас, родителите.  Нужно е и да се поддържа интимността м/у мама и тати все пак. Много родители я загърбват, когато се появи бебето, а това за мен е огромна грешка. Други пък си позволяват да правят секс в същата стая с извинението, че то било малко и не разбирало! Дори на 20 дена да е пак е еднакво недопустимо за мен и то съвсем не само от морална гледна точка.

[carlyangel]

Искам да ви кажа,че откакто я преместихме,спи значително по-добре.Направо си нямате представа каква промяна настъпи.Преди като я сложех за нощния сън,се въртеше до 11-12ч. да си играе из кошарата,а сега я слагам към 22ч.-22.30ч. и заспива моментално. 
Отдавам го на това,че стаята,в която спи,не се отоплява.В никакъв случай не е студено,а е идеално за сън.В нашата стая работи постоянно парно и спим на топло,дори на прекалено топло.
През нощта се буди 1 път към 5 и 30ч.,хапва и заспива. Понякога се буди още веднъж към 7ч.,но не ставаме.Тя си приказва нещо и си заспива отново до към 9ч. Ползваме бебефон,за да не изстива стаята. В нейната стая работи една слаба нощна лампа,за да мога да я наглеждам,когато ставам.
Не знам дали заради температурата или заради това,че ние не ходим назад-напред,но сънят й стана много по-спокоен,а покрай нея и ние се наспиваме много по-добре.
Сега дори съжалявам,че не я преместихме по-рано. 

[svekarva]

Monikamaria , има легла на колела, като вместо колела може да се монтират и шини за люлеене. Препоръчвам ти такова. Бебетата заспиват много лесно при полюшване. По мое време, преди 30- тина години, приятелките ми купуваха направо кошари. Всичките имаха проблеми с приспиването на децата си и до късно ги друсаха до премала. Първите месеци се налага често ставане през нощта, за да се обърне бебето на друга страна или защото проплаква. Леко полюляване го успокоява след това и не е нужно да се "вади" от неподвижното легло и да се люлее в ръце. Щом си решила бебето да е в друга стая /а и зная, че си с твърд характер и каквото решиш го правиш/, подготви си маршрута до бебето да е без препятствия и остри ръбове. Трябва да имаш удобни чехли и нещо за намятане.
Към всички бъдещи мами. На бебето му е все едно къде ще спи, може и в чекмеджето на бюрото  - това са думи на д-р Спок. Моята баба пък казваше:"Децата не помнят как са гледани", което е почти същото. Аз ще го потвърдя от опит. На моя много близка приятелка, почти ми е като сестра, синът е 7 дни по- малък от моя. Живеехме на 3 минути път и рядко минаваше ден да не се видим. Децата ходеха в една детска градина, в едно училище, сега и двамата са в чужбина и много си приличат като характери. Моят е бил от самото раждане в отделна стая, нейният син спеше в едно легло с тях до първи клас. Децата ни са много контактни, самостоятелни, усмихнати, слушат си жените /както е редно/...и са мъжкари. Само дето аз бях в синини, а тя не можеше да спи няколко години. Каквото и да реши всяка от вас, то няма да има пагубен или изключително голям ефект върху възпитанието на детето, гледайте на вас да е удобно и да сте спокойни.

[Monikamaria]

svekarva, аз точно такова легълце искам!  И между другото това за маршрута и чехлите не се бях сетила, но си е важно. Иначе, за да няма голямо обикаляне от моя страна просто мисля, че понякога ще лягам в другата стая. Всичко ще се уточни всъщност на място и тогава (живот и здраве), но си права - твърдо съм решила да стане така.
Само за едно нещо не съм съгласна с теб (за пръв път, но ти си отворен човек и знам, че приемаш чужди мнения  ). Детето може явно да не помни как е гледано, но човешката психика е като айсберг - това, което си мислим, че знаем, и сме, и осъзнаваме, е само върхът му, останалото, за което не подозираме - огромната част под водата. Така че може да си мислим, че не сме повлияли на детето си в някое отношение, но то да се прояви чак когато стане на 30 години, например. Вярно е, че не бива да се прекалява и че не може всичко да контролираме, но поне това, което можем -  защо не! 

[svekarva]

Monikamaria, имах друго превид, като казвам, че децата не помнят как са гледани. Няма верен отговор, как е по- добре - дали в леглото или в друга стая. В първия момент на него му е все едно, каквото му предложим, това става. От нас се иска да сме последователни в прилаганото решение /но само на теория е лесно  /. В някои случаи има обективни пречки, които не зависят от нас, тогава е още по- трудно, защото пък трябва да сме гъвкави, а не толкова последователни. Да си родител, изобщо не е лесно и колкото по- големи стават децата, толкова по- сериозни са и грижите за тях. Искам да кажа, че според мен, детето има нужда от щастлива и уверена майка. То не помни, че примерно е била в синини от ставането по хиляди пъти, или че е спала на твърдата част на леглото и пак е била в синини  . Първите дни след раждането са много тежки, почти всяка жена си мисли, че няма да се справи, че бърка, че отговорността е огромна. Думите са за успокоение точно на тези отговорни майки, защото иначе ще се съсипят, а детето иска гледане...Когато поотрасне и започне да разбира, тогава можем да работим заедно, за да уважим и неговата личност. Дори и да сме бъркали, като сме го взели в леглото, а то иска да е самостоятелно, нещата са поправими, ако искаме да ги поправим.

[Monikamaria]

 svekarva, права си. А и аз мисля, че не можеш никога да си сигурен дали наистина твоят начин на гледане на детето е най-правилният. Всъщност най-важното е да имаш желание и да полагаш усилие да е най-правилният! Аз за сега разбира се съм само на теоритичния етап и не знам точно как ще се получи, когато "ножът опре до кокала", но знам, че както ти сама каза, ще настоявам на някои неща.

[Andreina]

Аз бих. Нека се учи на самостоятелност.