Сватбата на krasunkata - 9.08.08

[snezhito]

Още, още, ощеееее!

[krasunkata]

Пристигнахме около 16.20 в хотела и първата ми работа беше да мина през ресторанта. Още с отварянето на вратата забелязах че навсякъде имаше плюснати вази с рози  ... Не че не ги харесвам, ама 3 дни преди сватбата бяхме в ресторанта и говорехме какво искаме да има и какво не- е вазите категорично ги отказахме... После дори управителя напечата договорките ни и си запази 1 екземпляр за него- явно беше го забравил  Наредих да се махнат тия вази. Видях че персонала беше започнал да освобождава конферентната зала за изнесения ни ритуал- това беше "план Б"- лошо време. Сърцето ми се сви още повече. Реших да надникна в залата и останах като втрещена - стори ми се ужасно тясна и гола. Масата на която трябваше да седят чашите ни, шампанското и другите неща беше огромна (може би 2 или 3 маси една до друга), а бяхме говорили само за една. Покривката беше толкова намачкана... Вдигнах поглед нагоре и спрях очите си на една картина. Само за миг си казах "е все пак не е чак толкова лошо" и  с потреса установих че картината е накриво  и някак си допълваше и подсилваше още повече ужасната гледка... В това време връхлетя управителя да ме пита къде да е масата за поздравленията. Дадох 2- три нареждания, сложеих чашите и другите неща на масата и реших че нямам повече сили да повтарям какво искам а хората да не ме чуват... Тръгнах към стаята от която щяха да ме вземат... Отварям вратата и какво да гледам- тя една такава тясна стаята, и всеки минал и оставил по нещо върте.... Сви ми се сърцето-отнякъде дойдоха мама и леля и ме успокоиха че променили плана и ще ме вземат от друга стая в която обаче в момента има спящи хора... Гледам аз станало вече 16.45 а знам че младоженеца тръгва от тях в 17.30 и е много близо до хотела. Сърцето ми пак взе да препуска бясно а времето да ме притиска. Изпратих мама и леля да редят подаръчетата за гости- не изглеждаше работа дето да се бавят много, ама видиш ли минаха 30 минути и те не идват. През това време спящите се събудиха и какво мислите правя аз - оправям кревати и прибирам разхвърляни чорапи... Сестра ми взе да пренася роклята , булото и други неща, а от мен не спряха да падат фиби и да ствам все по безформена. Взех да пръскам с лак, ама видите ли моя фризьор не знам какво ми е сложил и лака не хваща. Звъня аз на кумата да си донесе нейния че е с много  силна фиксация- е  и това не помогна. Взех да си мисля дали изобщо да слагам дългото си до земята було- рискувах да смъкна хлабавата си прическа...

[krasunkata]

Вече облечена в 17.20 и с малката ми шаферка под ръка излизам аз в коридора да видя дали майка идва и гледам насреща родата дето ще се бори за мен и ще иска пари... по къси гащи и тениски  Оказа се че в суматохата не успели да разберат в колко да са готови... Отпратих ги да се обличат, а всички едни такива спокойни и бавни... на мен дущицата ми ще гръмне....Изведнъж дойдоха и мама и леля- запъхтяни и развълнувани да ме видят-стори ми се че видях тъга в очите й задето не успяла да е до мен докато се обличах и реших да рискувам и да ми сложи тя булото... Ръцете и се разтрепереха поставяйки фибите, очите й се насълзиха...   Само факта че бях в нещо  като шок не ми позволи да се разлача.... Това беше един от най- трогателните за мен мигове....

[eli_m]

Въпреки изброените издънки, момента с булото наистина е бил трогателен!

[milenium80]

Ох милата, като си представя и аз колко лошо преживявах прогнозата за лошото време...разбирам те напълно, но все пак е имало happy end

[gostenka_82]

ех,

това с булото е наистина трогателно, тона мен ми се пълнят очите, пък ....


хайде,

давай нататък....нали накрая всичко беше наред?!!!!!

[Tеди]

КРАСИИИИ  , и аз чета мила , и нямам търпение да продължиш и снимки да приложиш от сватбения ден 
Иначе на показаните снимки изглеждате страхотно лъчезарни всички 
Въпреки всички премеждия , всичко е било с щастлив край 
Хайде...чакаме още 

[krasunkata]

Е ама сте нетърпеливки  да имаше happy end 

 И така....
Един по един започнаха да се редят хората в коридора в стаята.Чу се отнякъде че младоженеца идва. Нямахме музика, но това не попречи да се вдигне дъндания. От всички гласове чувах най много тоя на кумата, а едниственото което видях беше лицето на Тони... Не помня как съм ги закичила и тръгнахме надолу- всики към ресторанта, а ние с кумувете до близкия парк за по една снимка на открито- нищо че валеше тихо, реших че не мога да пропусна и да нямаме нито една снимка навън. Заради времето фотосесията ни беше изключително кратка и се оказа че имаме още половин час докато дойде обредното лице в 19.00. И така издънките продължиха - стана 19.10 а обредното лице още я няма- попаднала в задръстване...Пристигна в 19.40... Тук отчитам грешката си - можеше да изпозвам това време за да се поснимам с хората, ама аз "ни приемам ни предавам"... През това време аз умрях пак от притеснение че хората са в тая малка тясна и задушна конферентна зала, а то не било съвсем така. Дъжда бил поспрял  и те наизлезли и си бъбрели сладко в градината, а един малък мушморок  на 2 години само обикалял и викал " Булкеееееееее, булкееееееееее, къде си?"  Сега ми е много забавно, ама тогава не знаех на кой свят съм... Виждайки обредното лице се затичах към нея и исках да и кажа толкова много че си имаме друга шаферка дето ще ни носи халките, няма да е тя, също да я предупредя да покани хората да си вземат по чаша шампанско и да ни поздравят (бяхме и го казали предварително, ама аз вече от опит ме беше страх че и тя няма да го е запомнила). е да , ама не мога да взема думата от нея- тя само се извинява за закъснението и виждам че и е криво и неудобно на жената. Както и да е успях и аз да си кажа репликите и се започна.От тук нататък моя разказ спира...Аз ходех като насън- виждах само малката ми шаферка как ръси листенца и следвах листенцата....Единственото което чух беше обета, който Тони изнамери в последния момент...

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[a_iordanova]

Аууу krasunkata, насълзиха ми си очите......толкоз премеждения, и все пак прекрасен обет......

и после   

хайде......още...още....страхотно разказваш

[Tеди]

Лелеее , страхотен обет наистина 
Давай , давай , толкова си сладкодумна , че все едно съм била там 

[gostenka_82]

иха .....

направо ....

толкова трогателно

[Vanilly]

романтика, романтика романтика....

[snezhito]

Много вълнуващо!!! 

[krasunkata]

Срещнах отново разплаканите очи на мама.... Спомням си че обредното лице промълви тихичко че имаме много краси венчета и в следващия момент вече Тони ме беше понесъл на ръце към масата за поздрави , а отнякъде заваляха  върху нас късметчета, жито и парички. Хората започнаха да ни честитят и да се настаняват. След като останахме за миг сами аз помолих някой бързо да ми махне булото преди да ми се е свлякла косата. После излезнаха роднините за малко в градината за няколко снимки- аз им се поядосах колко са туткави и бавно се редят, ама какво да се прави- толкова хора на едно място не могат да се организират лесно. Сега ми е малко мъчно че им секнах ентусиазма  за снимки доста бързо, ама все пак още 60 човека ни чакаха в ресторанта - не исках нещата да се проточат до безкрай. Мисля около 20.30 влезнахме в ресторанта. Чух благия и спокоен глас на Диджея и взе да ми олеква на сърцето... Видях че човека се грижи за реда и почувствах облекчение че някой ме е сменил... В действителност се оказа че почти всички са се грижели за реда (кой както може),ама в моите очи и представи се беше загнездил един хаос- който ме побъркваше... Диджеят взе да пуска най страхотната музика на света- всички станаха и се веселиха. Ние също и то от сърце. Милото не обича много да танцува, а на сватбата не седна, беше вир вода, а на другия ден като се претегли беше отслабнал с 4 кг  Представете си какви танци са били. Гостите не спираха да ни повтарят колко страхотна е сватбата....
И въпреки малко недодялания в моите очи старт, денят завърши като по приказките.... ето ме и мен около 2 часа през нощта

[Vanilly]

Страхотна си!!!! Радвам се, че всичко е било страхотно!!! Чакам с нетърпение вече още снимки!!!