Сватбата на krasunkata - 9.08.08

[ellie_bellie]

krasunkata, честита сватба! Желая ви всяко едно ваше желание да се превърне в реалност и да е осеян с цвета пътят ви!

[eli_m]

Честито Кrasunkata, желая ви много щастие в съвместния живот! 

[krasunkata]

Привет на всички чакащи завръщането на госпожа Ганева ! Благодариме ви за красивите пожелания  ... И както се казва „чул ви Господ” .

Аз честно да си призная незнам от къде да започна   ... Последните дни минаха като забързани кадри от кино лента пред очите ми .... Наред с хубавите и усмихнати мигове имаше и такива дето ме натъжаваха или изнервяха до безкрай.... От 2 дни се опитвам да си направя нещо като равносметка и изводите са много противоречиви. За да не ви обърквам повече ще започна с разказа:

Седмицата преди сватбата беше изключително напрегната за мен- ставах сутрин в 6 и си лягах вечер към 2 през нощта  ... Какво ли не е минало през главата и ръцете ми- някои от нещата просто нямаше как да бъдат свършени по- рано, за други пък благодарение на съпруга ми и неговия навик да оставя работите за последния момент, на мен ми излезе душицата. Е аз знам че идеални хора няма, и съм приела този му недостатък, но ми дойде в повече точно преди сватбата. Отделно натрапчивото усещане че съм като секретарка за всички покрай мен не ме напускаше- обяснявах едни и същи неща по няколко пъти и все имаше неразбрали... Както и да е... Дойде четвъртък и майка ми и сестра ми пристигнаха- вълнението от престоящото събитие започна да се усеща с повече сила и неусетно деня измина. В петък 08.08.’08 –  пристигаха кумувете ни (те са от друг град).  Те са изключително лъчезарни хора  и успяха да ме накарат да изключа да мисля за всичко и да се наслядя на мига ...Посрещнахме ги с нещо като закуско-обяд набързо и започнахме да се гласиме за подписването    .


 Пътувайки към залата кумата издаде директива да правим път само на усмихнати пешеходци, че да са ни на късмет- голям смях падна  .Попаднахме в такова задръстване че и сега не мога да си обясня как стигнахме в уречения час. Както по- рано ни бяха обяснили от ритуалната  процедурата щеше да трае само няколко минути понеже ние се отказахме от всичките му там музики и ритуали- решихме че искаме да усетиме тая тържественост в самия ден на сватбата, а не вече да сме я минали един път и да ни е безинтересно... Е да, ама не- отиваме в ритуалната и вместо подписи в канцелария ни въведоха в зала... Вместо за 2 минути да ни питат вземаме ли се- послушахме доста повече. Всички бяхме изключително превъзбудени в този момент. Аз вглъбена в мислите си до такава степен изведнъж усещам как някой ми смачка крака- познайте кой- Тони се поунесе в старанието си да ме настъпи  . Да не говоря че объркахме на коя ръка се слагат халките- и така и двамата си ги сложихме на лявата. Последва смях , после целувки, после сълзи и разбира се доста размазани снимки направени от развълнувани и треперещи ръце. 


 Поехме обратно пътя към вкъщи вече като съпруг и съпруга  ... Стоейки пред прага на вратата решихме че е редно мъжът ми да ме внесе на ръце в къщата. Е той имаше малко по различно виждане какво точно значи да ме пренесе на ръце. Ето и неговия първи неуспешен опит.


 Осъзнавайки че така няма да се получи ме грабна на ръце и хукна да влиза през вратата докато не ме е изпуснал. Е да ама кумата като се завика : „ Чакай, не влизай, стой за снимка!“ и изкара фотоапарата. Толкова ми се искаше да запечатаме този миг че без много да му мисля разперих ръце и се хванах за вратата, чакайки заветното  „щрак“. Това е миг който никога няма да забравя, и който продължи цяла вечност – само радост, искрен смях, безгрижие и много много любов струеше от нас.

[krasunkata]

Ето ни и нас двамата - тази малка хартийка, която подписахме донесе голяма радост на всички

[Алексчето]

Много весело разказваш, а снимките са супер истински! Хайде, хайде разказвай!

[a_iordanova]

Ауу, krasunka, супер, разказ потвърден от снимки! Е, това е то! Хайде, давай по натам.......

[krasunkata]

Кумата ни не спря да се измъчва от мисълта че ме е послушала и не ми донесе букетче в деня на подписването. Само ми повтаряше "Трябваше да имаш цветя"  и цъкаше ... Дойде моят ред да я успокоявам... После изведнъж пак ни грабна времето и започнахме трескаво с последните приготовления- имаше толкова много работа да се свърши а толкова малко време, че аз бях повече от притеснена дали ще успеем  . Някак си нещата започнаха уж да се нареждат, но мен ми се беше свила душицата от нерви и не забелязвах това. С последни усилия направихме кошницата за малката шаферка, разпределението на масите отново (че някои гости се отказаха в последния момент), букет- украса за пред булчинската маса. украсихме чашите и шампанското, разпределихме подаръчетата за гостив пликове -та да е по лесно да се нареждат и какво ли още не. Изпратихме уморените си кумуве да почиват и ние положихме глава за отмора и зачакахме следващия ден. Всички потънаха в сън  , а мен ме измъчваха какви ли не мисли до 2 вечерта. Не помня как съм заспала, но се събудих още по напрегната в 6 сутинта . Взех да си повтарям че всико ще е добре и ще се нареди добре. Все още нямахме украса за колата- бях изключила да купя гъба с вакум и реших че трябва да отида до пазара и да купя. За мое огромно щастие кумата ме изненада с обаждане по телефона че е купила и пътуват към нашия апартамент. Това ми вдъхна спокойствие че наистина нещата ще са ок и въпреки че идея нямах как да направя украсата (бяхме се разбрали моята приятелка да я прави че мен не ме бива много, но тя беше затрупана с другата украса) се заех с огромно желание. Резултата много ми хареса. Погледнах слънчогледите, които ми се усмихваха с големите си жълти цветове и си казах че времето ще е с нас, нищо че прогнозите бяха за гръмотевична буря точно за нашия ден.
Събрахме се на закуска със семейството на Тони и кумувете ни и обсъдихме отново плана за деня. Чух се с моето семейство, които настанихме в хотела за по-голямо удобство и отново времето се изниза...

[krasunkata]

На нетърпеливите ми читателки a_iordanova и aleksa_sm  искам  да се извиня че снимките ще спрат до тук  . Оказа се че имаме само няколко снимки от сватбения ден и то с не много хубаво качество, както и едно две клипчета. Ще се постарая да ги пусна  Надявам се че всички които ни снимаха ще ни пратят скоро материал за "разкази в картинки"

Ето тук може да видите малко повече от подписването ни : http://forum.svatbata.bg/index.php/v/krasunkata/predsvatbeni_vylneniq/podpisvaneto/?action=gallery

[eli_m]

Много хубави снимки, но чакаме да те видим булка! Само с тия няма да минеш!
А й разказа...така увлекателно разказваш! Чакам продължение...

[Vanilly]

Краси, и аз чета и аз чакам...още разкази и снимки на прекрасната ни слънчогледова букла!!!

[nina_nikole]

Krasunkata и аз съм тук и не смея да прекъсна разказа, много ми хареса снимковия материал. Чакаме още

[milenium80]

krasunka как така само няколко снимки от сватбения ден.... Айде разказвай че ми става интересно

[gostenka_82]

ах, каква е сладка снимката, на която си давата първата съпружеска целувка ...... страхотна,

влюбени и щастливи!!!!!!!!

[krasunkata]

Охо колко много читателки Тържествено обещавам да се покажа в сватбена премяна

И такаааа.... продължавам

Неусетно стана 11.00 и Тони ме закара до хотела в Красно село, за да вземем кака (   все още й викам така ) с нас за фризиьор в Гео Милев. Кумувете ни последваха с тяхната кола. Бях запазила час и за нея за прическа. Решихме че тя (кумата) ще седне първа на горещия стол. И се започнаха мъките.....

Фризьора взе да се суети около нея и може би я суши 40 минути   . Имайки предвид че тя няма  гъста коса ми се стори ужасно дълга процедура. Междувременно фотографа пристигна, а аз умирах от притеснение че фризьора ще изгори главата на кумата    После като взе да твори върху нея с едни фиби и тонове лак  .... Вече беше минал час и половина от началото на нейната прическа и резултата беше повече от плачевен. Срещнах погледа й - в който прочетох твърдо неудобрение. Опитах се деликатно да споделя моето мнение без да обидя фризьора, но не исках тя да се насилва да изглежда като "разплетена дамаджана" на моята сватба, само заради мен. Огледа се жената в огледалото и отсече   "Стига толкова с експериментите"- няма да е стакава прическа. Почти моментално се изстреля- бързаше да намери друг салон че трябваше после да ходи у Тони. Аз и сестра ми останхме с ядосания фризьор, и се опитахме да позамажем положението. Седнах аз на горещия стол и въпреки че на вид ме докара горе долу, след около 2 часа прическата ми взе да се разпада. Тази на сестра ми излезе по издържлива... Пристигна и моята гримьорка в салона и взе да ме преобразява. И се започна- погледни ме, завърти се леко, затвори очите... Вече се бях попритеснила задари случката с кумата и по едно време гримьорката ми вика сега отвори очите и гледай нагоре за да те гримирам под  тях- и какво мислите виждам аз - огромни черни облаци . Молих се да е илюзия... И пак чувам: "затвори за малко очите" - не знам как да го опиша но не исках повече да ги отварям. Разбира се последва отново "отвори очите и гледай ногоре" .... Ужас  не беше илюзия... Беше още по- тъмно и грозно. Приключихме с грима и излизайки ме блъсна такъв задушен и тежък вятър че отнесе всичките ми надежди за хубаво време. Започнах пак да повтарям :"Ще е хубаво времето, всичко ще е ок".  Фотографа любезни ни предложи да ни закара до хотела. По пътя кумата ми се обади че си е загубила портмонето.
 От този миг нататък стреса, умората и нервите си казаха думата- бях срината. Губят ми се част от пейзажите...

[gostenka_82]

леле,

мила, нали все пак се веселихте,

как така този фризьор .....

ти имаше ли пробна проческа?

а за времето, аз каот го видях веднага се сетих за форумските булки и ми стана много мъчно, надявах се да не е имало с открит ресторант, защото времето беше направо ....отвратно