Къде ще живеете след сватбата?

[eli_m]

Където и сега - в НАШИЯ АПАРТАМЕНТ!!!

[nia]

ние  живеем "врата срещу врата" с техните( както в сериала " Всички обичат Реймънд") , а маика ми  е ма 5 мин пеша от новата ми кйща . само се надявам със родителите му и брат му да се разбираме както до сега

[BASTET]

При нас пък е много, много сложно и усукано. Всъщност, изобщо не е сложно. Един човек прави всичко да е сложно, и това, колкото и да ми е тежко, трябва да призная, че е милото. Той е като залепнал за техните. Изобщо, как стана така, как се насадих в тая каша, сама не знам. Първо, когато се запознахме, техните таман се пенсионираха и отидоха в страхотната им супер модерна и луксозна къща в едно пернишко село. Обаче.. има-няма няколко месеца, хоп, върнаха си се в София. То там е една мътна и кървава, една огромна къща е строена като чифлик, като семейно имение, там са едни разделяни и събирани апартаменти, пък коя плоча на кой брат била и така нататъка, но равносметката е, че щом техните разбраха, че може би има нещо сериозно, окупираха жилището. Не искат да ходят в къщата на село, но не ни я дават, все ужким ей сега от другата седмица ще разделят апартамента, ама тая друга седмица все не идва..

Аз имам 3ма живи роднини и 2 големи апартамента. Баба ми изяви желание да се пренесе при нашите, но милото заяви категорично, че не искал да ходи в онзи апартамент, защото нямало къде да паркира, забележете. И така мина време и баба ми забрави, че е искала да се мести, мина й мерака, в един вид.

Снощи свекито ми каза, че била освободила място в НЕЙНИЯ гардероб за моите неща  Олеле, Божке, тези хора са се побъркали.. Милото иска аз да живея с майка му и нищо друго не иска да чуе. Честно казано, това е нещо, което супер много ми тежи. Ако е имало нещо, за което съм се съмнявала в светлото ни бъдеще, то това е било този проблем. По едно време дори мислех да разваля годежа, честно ви казвам. Но после се замислих, че животът е постоянна борба и всеки се бори за любовта си. Затова ще се опитам до сватбата да измисля някоя хитрина да убедя милото да пусне полата на мама.

[Nataliya]

 BASTET  ситуацията наистина не е много розова. А сега къде живеете?
Твърдо съм убедена, че най-добре е да живеете самостоятелно.

[BASTET]

Живеем разделени. Защото аз не искам да живея при свекърите. А той прави едно нещо, с което обикновено ме побеждава. Не прави нищо. Казва добре и оставя нещата както са докато не клекна и не се предам. Заяви категорично - няма да живея в твоя апартамент, не съм съгласен и да плащаме наем. Не знам какво ще правим след сватбата. Дано измисля нещо за предстоящата половин година. Не мога да се откажа заради това от човека, когото обичам и съм чакала цял живот. Трябва да се правят компромиси. Но как..

[Nataliya]

Точно- трябва да се правят компромиси и от двете страни, не само от теб. Надявам се да промени мнението си до сватбата и да измислите нещо, което устройва и двама ви. 

[магито]

BASTET хич не ти е лесно, припомняш ми един момент от нашия съвместен живот.
Миналата година лятото, на милото брат му замина да раоти в Испания с мисълта никога вече да не се върне в БГ, майка му е вдовица и ние логично трябваше да се пренесем да живеем при нея, че жилището ни в момента е много малко.Само че аз казах не!Първото което е познавам брат му добре и знаех, че няма да издържи дълго там и ще се прибере(познах), второто аз живея от почти 10 г. сама(без родители около мен) и няма тепърва да свиквам с майка му.Бяхме стигнали до там да се разделим.Имай в предвид, че нашата връзка е доста дълга 10г. и подлагана на какво ли не.Накрая не се пренесохме.Брат му се прибра, а в един момент в тях живееше и баба му  
Моето Не се основаваше на това, че в първите 12г. от живота ми ние живяхме с бябя и дядо, много ги обичам, но направиха живота на майка и татко отвратителен.Те разбраха какво е да са семейство едва когато се изнесохме.
Стискам ти палци да се разберете

[♥Сиси♥]

преди и след живеем при свекърва ми. Надявам се не още дълго време усилено си търсим жилище- САМО ЗА НАС... 

[cherry_tea]

BASTET, наистина трябва да се правят компромиси, както казваш. Дано и годеникът ти направи компромис. Пожелавам ти късмет и положително развитие на ситуацията.

Ние живеем на квартира, сами. Има си своите плюсове и минуси, но толкова свикнах да сме само двамата. Дори, когато се наложи да остана за малко сама в квартирата и майка ми дойде при мен за няколко дни, се чувствах странно.

[svetli]

Ние живяхме първо на квартира сами, а сега в наше си жилище и съм супер доволна,че няма друг около нас. Аз моята майка не мога да изтрая, а да не говорим за негова. Абсурд! Всеки си има свой ред в къщи и когато домакините станат две според мен няма начин да са щастливи и двете.
Вярно е, че всеки трябва да прави компромиси на определен етап, обаче и това си има граници. BASTET сигурно много обичаш годеника си, но все пак си помисли за далечното бъдеще. Готова ли си на толкова много компромиси? Все пак ти пожелавам скорошна и положителна развръзка! Успех! 

[Nataliya]

Има и нещо друго. Мисля, че е добре да поживеете заедно малко, дори месец, преди сватбата.
Според мен годеника ти трябва да осъзнае, че е на път да създаде Свое семейство, отделно от неговото и твоето. Успех!

[BASTET]

Наталия, и аз така мисля! Ми че то и аз не съм осъзнала, че ще правя мое семейство.. на мене да не ми е по-лесно случайно..  Ох, това е такъв барутен погреб, дето го копаме и двамцата..

Ох момичета.. благодаря ви за подкрепата, за окуражаващите думи. Това ме гнети от много време. Но ме беше страх да го споделя. Страх ме беше да не кажете че съм капризна и разглезена, че се чудя за какво да си създам проблеми. Но виждам, че и за много други от вас собственото жилище е очевидна необходимост. Вижте, нямаше да се притеснявам, ако ми се налага да поживеем с нечии родители. Притеснява ме, че за милото необходимостта да сме сами не е самоочевидна. Да не кажа и по-силна дума - че не ще и да чуе за нещо подобно. Това може би издава някакви по-дълбоки разногласия във възгледите ни. А не е да не сме го обсъждали. Знам, че не го прави от проклетия или инат. Той не разбира защо аз искам да живея сама, колкото и абсурдно да звучи. Боже, дано да имам сили, да не става нищо от това, от което се страхувам и любовта и здравия разум да победят накрая..

[Дидето]

Има и нещо друго. Мисля, че е добре да поживеете заедно малко, дори месец, преди сватбата.
Според мен годеника ти трябва да осъзнае, че е на път да създаде Свое семейство, отделно от неговото и твоето. Успех!

Мила съгласна съм с Наталия твоята работа е много дебела

[hoty]

Ние преди да решим изобщо, че ще се женим си купихме апартамент.  =]Може да ви звучи странно, но преценихме, че няма смисъл да плащаме два наема на квартира, който се оказа повече от вноската за апртамент. Така, купихме си жилище (родителите ни са от други градове), понаправихме ремонт и чак тогава решихме да се женим. По-точно започнахме да се замисляме, че времето лети и че искаме да си имаме детенце Та живеем отделно и далеч от родителите ни и така ги обичаме повече BASTET, прави са момичетата като казват, че компромисите се правят и от двте страни Може би трябва да настояваш и държиш повече на мнението си  и да покажеш на твоето слънце, че след като сте решили да създавате семейство трябва да се съобразявате с желанието на другия и да взимате решенията заедно, а не той да реши че ще живеете при майка му и ти трябва да си съгласна.. Извинявам се ако ти звуча малко грубо, но аз лично така ги виждам нещата.. Мъжът, както го научиш от началото така ще се държи винаги. За това отсега трябва да остояваш позициите си. Надявам се скоро да измислиш някоя "хитринка" , която да ви помогне да вземете единодушно решение по проблема. Успех!  *THUMBS*И да си много щастлива в съвместния живот с твоя любим мъж!

[BASTET]

Преди два дена ходихме с милото да видя апартаментчето, където ще живеем. В близост до родителите на милото е, на два етажа над тях, но е отделно. И е.. точно за каквото съм си мечтала - мансарда, със скосен покрив, тераска, която лесно ще обезопася за котката ми, сладурски прозорци.. абе направо мечта!

Хора, на Коледа стават чудеса, да знаете..  Има бая ремонт да се прави, но съм толкова ентусиазирана, че направо ще захвърча от радост.