Подарък за гостите като спомен от сватбата - 3 част

[d_petrovska]

Vanilly, да знаеш. че твоите гости ще получат най-прекрасни и оригинален подарък. Всичко се е получило страхотно и най-хубавото е, че така направено оставяш и частичка от себе си 

[Lupercola]

Vanilly илюстрациите са номер 1  

Особено е страхотно, че има стихотворения посветени на членове на семейството, ще са трогнати , от това по хубав подарък...
Прекрасна е станала книжката, професионално изпълнение. Много ти се възхищавам за тази идея, а сега и как е осъществена  

[Vanilly]

Ина, Петровска, много ви благодаря!! Радвам се,че ви харесват! Правилно сте видяли, има 4 стихотворения на милото, на най-близките ми, мама, татко, брат ми, двете ми баби, дядо, роднините на милото(те не знаят и ще се зарадват). Иначе стихчетата са стари, но попреправих някой, които са писани преди 10-15 години! А за графиките, нямам думи, помолих мой познат да нарисува 4-5, а той направи 75! И затова сложих 14 стихчета и 14 графики! И снимката черно бяла, много съм горда с подаръчетата. Надявам се да не "събират прах" и хората да си ги прочетат поне веднъж! Кто стане корицата ще пусна снимка!

[Lupercola]

Определено не мисля, че ще събират прах !!
Нямат връзка просто с разни стандартни прахосъбирачки и сравнение не може да става !

Да бяхме всички надарени като теб 

[svetli]

Ванили без думи съм да ти кажа колко страхотен подарък си измислила!     
Ще бъде голяма изненада за гостите ти и мисля, че ще останат много доволни.

[Vanilly]

Момичета, много се радвам, че ви харесаха!!! Идеята сличайно ми дойде от форума, та ако ви нямаше и книжките няма да ги има! А и най-милото е, че от фирмата, където ми ги печатат( срещу нашия офис) ще ми ги направят безплатно!!! Подарък за сватбата! Ще си платя само обложката и панделките, ще ми излезе всичко на всичко 20-30 лв!!! Благодаря на всички ви!!!

[gucci]

Книжката е уникална.А стихотворението посветено на баща ти ме разплака.Моля те пусни някъде текстовете на всички стихове.Страхотни са мила.Поздравявам те!Незнам кой ги е писал но в тях има толкова чувство и докосват душата.

[Vanilly]

Гучи и Бубето, много с ерадвам, ча са ви харесали стихотворенията и графиките! Стихотвиренията съм ги писала аз, а графиките ги рисува един мой познат! Стхотворенията се опитах да ги сложа в галерията, вижте дали се отварят,ако не - ще ги кача тук, въпреки че вече ще ме изхвърлят от форума

[Vanilly]

ок! Специално за вас! Приятно четене! Ето ги:


На семейството на Ивайло

Приехте ме тъй топло и сърдечно.
Усмихнати подадохте ръка.
Доверихте ми се тъй човечно.
Затуй прекланям се сега.
Затуй, че в един прекрасен ден,
в най-чистата си пръстрота,
повярвахте във мен .
И ми доверихте най-скъпото си на света...


На баба Тотка

В  нощта се взирам
и търся твоите притворени очи.
Да дишам спирам –
да чуя дали сърцето ти тупти.

И търся твоите ръце –
неспособна без теб да живея.
И търся твоето сърце,
пулса си в него да влея.

Вслушвам се в тишината,
да усетя дали си жива.
Взирам се в тъмнината,
дали си тук, дали те има...


На баща ми

„Усмихни се!” – тихо ми говориш.
И аз се усмихвам, въпреки че съм ранена.
„Не плачи!” – с нежен глас ме молиш.
И аз не плача, въпреки че съм огорчена.

„Бъди щастлива!” – ти знаеш, че един път се живее.
И аз си мисля, че съм щастлива.
„Смей се!” – и сърцето ми жадно се смее,
действителността изведнъж става красива.

И седнала до теб, облегната на твойта гръд,
животът ми се струва лесен.
И възгордяна че съм твоя кръв и плът,
радвам се, че имам такъв баща чудесен.

Но и ти знаеш, и аз зная,
ще дойде миг -  ти за мен ще си далечен.
И празна ще е моята детска стая,
но споменът остава вечен.
................................................
Ето, че дойде и този ден,
гледам те под булото красива.
Ти тихо се приближаваш до мен
и ми пожeлаваш от цялото си сърце да бъда щастлива.

[Vanilly]

Искреност
                  на Ивайло

И думи, и нежност, и всичко…
И устни, очи и ръце…
Безкрайност и нищо.
Всичко е твое в моето сърце.
И искреност, и човечност, и вярност-
в две толкова топли очи.
Безкористност и всеотдайност-
всичко можеш да имаш ти!
Приказка или тъжен спомен…
Малко повече или просто миг.
Бледо усещане или помен?
Докосване или забравен лик?
Това е живота ни разпилян
на хиляди места, сред стотици хора.
Истина или само блян?
Облаци или синева в простора…
Защото само днес и само сега!
И никъде другаде, а само тук.
Аз съм твоята съдба,
а ти не си никой друг!
И само миг или безкрайно,
вярна на себе си и теб ще остана.
И ще те обичам всеотдайно-
без да очаквам нищо в замяна…



Романтика
             на Ивaйло

Със силата не ветровете
и нежността на полъх млад.
С мъдростта на вековете
и безкрайността на този свят.

С красотата на небето,
на епохата с безумен глас.
Това е всичко, с което
така силно те обичам аз.

С малко страх и малко тревога.
Мъничко с глас и мъничко ням.
Подарявам ти всичко, което не мога
и всичко, което мога да дам...


На Ивaйло

Благодаря ти за блясъка в очите.
За слънцето над мен.
За усмивката и за мечтите.
Благодаря ти за всеки миг, за всеки ден...

Благодаря ти за вярата в живота.
За искреността във всеки жест.
За всяка нежна нота.
За вчера, утре, днес.

Благодаря ти,  слънчице едничко,
 че спираш вятъра студен.
Благодаря ти, че ми даваш всичко,
че взимаш всичко и от мен.

[Vanilly]

  На родителите ми

Сега сте ми тъй необходими,
както тогава, когато
преди 28 години
съм проплакала в утрото свято.

Oгряна от слънчевите лъчи,
целуната от съдбата,
с толи шоколадови очи,
протегнала ръце към светлината.

Сега сте ми тъй необходими,
както тогава, когато
преди 28 зими
с шампанско съм била полята.

А вие тихо ме приспивате...
Сега сте ми тъй необходими,
както тогава когато...
Господи, не искам никога да си отивате...



На майка ми
                      „Аз всичко съкруших, но ти
                       стоиш несъкрушима.
                       Аз всичко изгорих, но ти
                       блестиш неугасима”
                                                    Яворов


И в мъка, и в болка, и в тъга
ти кротка подаваш своята ръка.
Тъй реална, истинска и жива,
земна, обичана и красива...
В нощта до мене спираш,
в притворени очи се взираш.
Дошла кат в приказка отвън
ти тихо гледаш моя сън.
Докоснала ме леко със ръце,
дала ми частица от своето сърце.
Ти тръгваш си самотна сега –
как искам да се събудя и да ти
подам и аз ръка...


Твоето стихотворение
                      на брат ми

Спи, мое малко момче!
Спи и сънувай вълшебства!
Навлизай безстрашно в живота!
Не тъгувай по отиващото си детство!

Спи, мой принце малък!
Спи и в сънища претворявай –
този свят красив –
свой в мечти създавай!

Спи спокойно, аз ще пазя –
до тебе – тази тишина.
По косите нежно ще те галя,
ще донеса в утрото светлина.

Която да те води натам,
накъдето денят не е сив.
Където няма да си сам.
Където ще бъдеш щастлив!



На дядо
И в очите ти живота се оглежда,
както в езеро дълбоко и безбрежно.
И глава всеки свежда
пред твоята искреност, човечност, нежност...

И утрото отново се ражда
с топлината на твоя глас.
И като подарък ти дава
обичта на всеки от нас.

Благодарност
                на баба Мила

Благодаря ти, че отвори сърцето си
за мен!
Благодяря ти, че подаде ръцете си
в този ден!
Благодаря ти, че се смееш
 и от смеха си ми даде!
Благодаря ти, че живееш
с копнежите си млади...
Благодая ти, че...
думите станаха май много –
спри ме!
.............................................
И в благодарност нося твоето име!


Мама

Ти си моето момиче,
и винаги ще останеш такова,
дори някога да си отида,
понякога живота предава.
Бях до теб, когато проплака,
когато за първи път видя света.
Когато се усмихна в мрака,
когато позна любовта.
Бях до теб във всеки един ден!
И без да ме повикаш и без да ме търсиш,
Бъди Ти сега до мен,
когато всичко свърши...

..........................................

Дори и сега под булото, и с очи насълзени,
ти си оставаш моето момиче,
аз съм ти обещала!
Завинаги остават спомените,
с аромат напоени...
Ще ми липсваш, защото
аз толкова много от мен съм ти дала...


На Ивайло
Врякох се пред  теб на вечност.
В добро и лошо, в мрак и светлина.
Завинаги на мен обречен
и ти подаваш ми ръка.

И толкоз път пред нас и толкова пътеки
ще трябва ний да извървим...
Ти за мен, аз за тебе, така всеки
миг хубаво и лошо ще делим...

[КатиНка]

Vanilly  невероятни стихове ... толкова топли думи и нежност към всеки един  Страхотен подарък си подбрала!Ще докоснеш много сърца 

[Bybet0]

Ванили, страхотни са Така ме разчувства, че..... И аз подкрепям Катитка, че подаръка ти е страхотен и най-вече личен. Браво!

[gostenka_82]

ванили,

не само ми харесаха, но като прочетох някои, които се четат, даже се просълзих, ама ....

определено имат въздействие

браво

[KlaraFina]

Vanilly, и аз към агитката     

Стихотворенията ти са толкова прекрасни!
Гостите ти, които ще получат книжката ти са истински щастливци.

Хрумна ми, че можеш по някое време на вечета да прочетеш някое стихотворение, вместо реч например. Е тогава гарантирано народа ще ревне.

Още веднъж те поздравявам и за писателските ти умения и за идеята с книжката.