Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

април 29, 2024, 18:43:39

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 2 3 ... 6 [Всички]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Загуба на близък преди сватбата!  (Прочетена 55979 пъти)
 
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« -: май 08, 2008, 10:15:16 »

А и здравословното състояние на едната ми баба за 2 седмици се влоши толкова рязко, че извенъж ми мина всякакво желание за сватби sad...и почнах да си мисля, ако се случи нещо до сватбата...Тя не че беше много добре здравословно и преди това, майка ми за това се върна по-рано в БГ, ама сега изведнъж, точно като разбрахме кога и татко ще може да се върне и определихме датата за сватбата, страшно се влоши и ме е страх от най-лошото.
Съжалявам за  Offtopic и за това, че пак ви гръмнаха главите от моите страдания, но не се превземам, просто имах нужда да споделя...

Не знам къде да пиша по една малко неприятна тема, която бяхме захванали съвсем неподходящо в темата за църковния брак - относно влошеното здравословно състояние на по-възрастните ни близки и всички нещастия, които могат да последват...

Сега открих, че модераторите са преместили мненията по темата и тук и затова ще споделя колко ми е тежко в тази тема.

Тези, които са в течение на моите перипетии около избора на дата и желанието ми за църковен брак, сигурно си спомнят, че писах молба до Митрополита за разрешение за венчавка през Богородични пости. Е, отказаха ми, но подробности ще пиша в друг пост.
Сега искам да споделя друго sad Съвсем ненадейно на Разпети Петък почина едната ми баба  cray
Не тази, за която писах, че й се е влошило здравословното състояние и с която очаквахме да се случи нещо, а другата, която не че си нямаше проблеми със сърцето и кръвното, но си беше що-годе добре за възрастта и толкова се радвах, че поне едната ми баба ще може да присъства на сватбата, защото другата е в толкова лошо здравословно състояние, че едва се движи.
Изведнъж, като гръм от ясно небе, съвсем внезапно, се случи най-лошото с милото ми бабче, на което съм кръстена и което що-годе беше здравословно добре. Аз се притеснявах за едната ми баба, а то какво стана с другата... cray cray cray

След погребението, докато търсих пантофи и терлици в един шкаф за роднините, които бяха дошли в къщата, намерих едни приготвени неща за сватбите като подаръци - за мен и за сестра ми, милото ми бабче дори беше купило едни картички със сърца и ни беше написала пожелания. Толкова ги е чакала тези моменти милата, че започнала да се приготвя от рано  cray А не успя да ги дочака още 3 месеца... cray

Толкова тежко ми беше, че не ми беше до никаква сватба. Една седмица плаках, без да ми е до нищо друго.
Обаче в крайна сметка семейството ми и по-близките ми роднини ме убедиха, че животът продължава, не трябва да отлагам сватбата, а и баба би се радвала, ако сме щастливи и не би искала да отлагаме сватбата.
Като знам как се радваше за това, мисля, че са прави. Още повече, че родителите ми не са в БГ и кой знае кога ще могат да се върнат скоро, ако не направим сватбата сега през лятото.

Не знам, някой може и да ме упрекне, но просто всичко е толкова сложно около мен, че хем не ми е до сватба, хем съзнавам, че искам сватба и то тази година, когато родителите ми ще могат да бъдат до мен на този ден.

Постепенно започнах да се стягам и да се пренастройвам - от няколко дни пак започнах да влизам във форума, само четях, без да пиша и така лека-полека малко се пренастроих пак на сватбена вълна. Дано да успея да накарам радостта и тъгата в мен да съжителстват заедно, без да си пречат.
« Последна редакция: май 12, 2008, 11:35:05 от maria_lakova » Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #1 -: май 08, 2008, 10:21:28 »

Само да допълня, че другата ми баба продължава да е доста зле и ако нещо се случи и с нея, вече ще се гръмна  cray Макар че за пореден път видях, че съдбата е нещо, в което обикновено липсва логика sad и не се знае какво може да се случи.
А и тя изрично ми каза, че каквото и да стане, не иска да отлагаме сватбата, дори и да е много скоро преди големия ден. На мен ми е кофти така, но тя е категорична, защото вижда накъде вървят нещата, макар че не се знае какво й е отредила съдбата.

Как да се зарадвам на подготовката около сватбата, като постоянно ми е свито сърцето заради мъката по починалата ми наскоро баба и страха, че в малкото оставащо време, може да се случи нещо подобно и с другата ми баба sad cray
Активен
Regina94
Професор
****
Публикации: 476



« Отговор #2 -: май 08, 2008, 10:53:47 »

Как да се зарадвам на подготовката около сватбата, като постоянно ми е свито сърцето заради мъката по починалата ми наскоро баба и страха, че в малкото оставащо време, може да се случи нещо подобно и с другата ми баба sad cray
Kiksi, знам как се чувстваш. Аз загубих много близки през последните години, а и най-ненадейно си отиде и майка ми. Вярвам, че не ти е до веселби и подготовки, не очаквай от себе си да си върнеш предишния ентусиазъм. И аз постоянно отлагах сватбената подготовка от страх, че нешо ше се случи.
Истината е, мила Кикси, че каквото и да решиш ти не можеш да контролираш трагичните събития. И както сама знаеш те често идват от никъде... Твоята баба е очаквала сватбата ти с нетърпение и би се огорчила ако я отложиш. По важно е да не забравяш баба си, да знаеш че тя е добре там където е в момента, гледа те отгоре и се радва за теб. Тя продължава да живее чрез теб  heart Спомняй си хубавите моменти, това помага. В крайна сметка, ако ти беше на нейно място, какво би искала за внучето си  smile?
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #3 -: май 08, 2008, 11:08:55 »

Мила Regina94 , наистина ти благодаря за хубавите топли думи. Точно от подобни имам нужда в момента.

И аз се опитвам да мисля в тази посока, дано да успея да си върна, ако не предишния ентусиазъм, което явно е невъзможно, то поне желанието да продължа с подготовката. Аз не че имам избор, защото съм доникъде с подготовката, а не ми остава много време. Последните събития стопираха всичко, отделно се наложи да изтеглим датата по-рано с една седмица.

И сега си мисля, че баба ме гледа някъде отгоре и би искала да ме вижда щастлива - точно както ти казваш. И наистина, ако бях на нейно място, щях да искам същото за моето внуче.

Съжалявам за майка ти, сигурно си изживяла нещо ужасно, но това ме накара да се замисля, че от отлагането няма смисъл, защото не се знае какво ще стане утре, по-добре да изживяваме нещата, докато можем, тук и сега, докато близките ни хора са до нас, защото не се знае как ще е утре и тогава двойно повече ще съжаляваме, че сме отлагали.

На мен и без това ми стана още по-тежко, когато единият от първите ми братовчеди през сълзи ми каза - "Толкова години сте заедно, а не се решихте да се ожените по-рано, баба така го чакаше този момент, а вие все отлагахте и виж, какво стана."

Не смятам, че заслужаваме упреци - то човек не знае какво ще бъде утре, но като се замислих, ами прав е. Точно защото не знаем какво ще е утре, по-добре да не отлага нищо в този живот.

Поне се радвам, че и двете ми баби бяха на годежа през януари, миналата година и толкова щастливи никога не ги бях виждала. Това малко ме успокоява - поне успях да зарадвам бабчето и сега знам, че трябва да продължа, защото тя точно това би искала.
Активен
Regina94
Професор
****
Публикации: 476



« Отговор #4 -: май 08, 2008, 11:16:34 »

На мен и без това ми стана още по-тежко, когато единият от първите ми братовчеди през сълзи ми каза - "Толкова години сте заедно, а не се решихте да се ожените по-рано, баба така го чакаше този момент, а вие все отлагахте и виж, какво стана."
Kiksi, хората говорят какви ли не неща в такива моменти. Те не искат да те засегнат, просто в мъката си търсят вина, обяснение, каквото и да е само и само да не си загубят ума. С нищо не си виновна, напротив, дала си и толкова щастие преди да си отиде. Нареди около себе си много усмихнати снимки  smile   
Активен
ssiillvvyy
Любопитен
*
Публикации: 31


Моят сватбен албум

« Отговор #5 -: май 08, 2008, 11:16:58 »

Не знам, някой може и да ме упрекне, но просто всичко е толкова сложно около мен, че хем не ми е до сватба, хем съзнавам, че искам сватба и то тази година, когато родителите ми ще могат да бъдат до мен на този ден.

..................................... Дано да успея да накарам радостта и тъгата в мен да съжителстват заедно, без да си пречат.

Разбирам как се чувстваш! sad
Аз загубих и двете си баби. Миналата година на 28 април съвсем ненадейно почина едната: беше жизнена и здрава жена на 85 sad, имаш енергия за младо момиче - никога не съм очаквала, че толкова здрав човек може да си отиде изведнъж:(. Много ми беше трудно, не съм предполагала тогава че тази година ще се омъжвам, но когато започнахме да планираме нещата преди няколко месеца непрекъснато се сещах за нея: колко щеше да се радва да присъства, как щеше да се весели, колко хубаво би било поне да знае че ще се омъжвам! Съобразихме се при определянето на датата на сватбата с навършването на 1-та година от нейната смърт - даже когато отидох на гроба й - мислено й казах какво ми престои - надявам се да го знае понякакъв начин! Още по ненадейно - на 30 април - преди няколко дни - почина другата ми баба(беше болна много, но състоянието й беше такова от 3-4 години насам), стана ми още по-мъчно - тя поне знаеше че ще се омъжвам, не можеше да върви и нямаше да присъства, но можеше поне да гледа видео или да чуе разкази! sad Напоследък казваше как не се знае дали ще доживее до датата, а колко много й се иска и как не трябва да промяням датата каквото й да се случи, как сватбата трябва да се състои независимо от всичко - тогава някак не обръщах внимание на тези думи.................., а сега отекват в ушите ми...... sad.
Сватба ще има - на 1 юни е, много е странно: хем раздаваме покани за сватба, хем ще правим помени за починал човек. Знам, че мъката не се изразява в това дали спазваш някакви норми на траур, но въпреки всичко чувствам някаква вина като избирам разни весели неща, когато се забавлявам, смея, а нея я няма само от няколко дни sad.
Най-мъчно ми е за майка ми(нейната дъщеря) - мама се промени, тъжна и отнесена е, опитва се да се държи, но виждам че не й е до нищо сватбено - знам че до 1 ще е минало много малко време и няма да може да се зарадва истински и спокойно на моята сватба!
Прегръщам те и ти пожелавам(на себе си също): спокойствие - вярвай(защото аз го вярвам), че хората на умират с края на земния си път, мъртвите близки са някъде на по-добро място, виждат какво става с нас, радват се когато ние се радваме и тъгуват с когато нас ни боли.
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #6 -: май 08, 2008, 12:16:56 »

ssiillvvyy , едно голямо БЛАГОДАРЯ и към теб!
Направо ме просълзи с твоя пост, ето твоята история е поредното доказателство за мен, че не трябва да се отлага. И другата ми баба няма да може да присъства на сватбата, защото е много болна, но ако дай Боже, дочака момента, ще е щастлива да види снимките, да чуе разказите и т.н. Ако сега отложим, после може и да съжалявам още повече... sad

Да странно е и за мен - помени и едновременно с това разговори за сватба, изпитвам го в момента и ми е трудно да съчетая радостта с тъгата и да се отърва от чувството за вина. Нося траурна лента, а трябва да продължа да меря булчински рокли. Но няма как, животът наистина продължава, тези хора винаги ще са близо до нас и знам, че биха искали да ни видят щастливи.
В нощта преди погребението цяла нощ седях до ковчега, държах ръцете на баба и й разказвах, плачейки, за подготовката и за това, колко ми е мъчно, че не можа да дочака още 3 месеца.

Сега също понякога мислено се обръщам към нея, моля я да ми прости, когато за момент изпитам предсватбена еуфория, макар че дълбоко в себе си знам, какво би искала тя за мен.

А за родителите - това е другото, което ми тежи. Хем искам да ги видя щастливи на сватбата, хем си представям как сигурно на едно хоро няма да се хванат заради хората, които ще мислят, че не е редно да танцуват и да се веселят толкова скоро след случилото се. Много ми е тежко за баща ми - тя беше негова майка, който не можа да я изпрати по последния й път, защото нямаше как да си дойде от САЩ и новината го завари там, сам, без близък човек до него, защото майка ми си е сега в Бг заради другата ми баба - върна се за малко повече време, защото мислехме, че тя си отива и искахме да види дъщеря си преди да се случи нещо. А то какво стана - другата ми баба не успя да види сина си за последно, който щеше да се върне след по-малко от 3 месеца. А той е там сам, без майка ми, поне за морална подкрепа в този тежък момент. Когато му съобщихме по телефона, за първи път в живота си го чух да плаче.
От всичко това всичко ми изглежда още по-драматично, но вече се опитвам да разсъждавам по-философски и бъди сигурна, че последните ти думи, че животът не свършва с края на земния ни път, ще ме водят от тук нататък.

Прегръщам те силно и аз и ти желая хубава сватба - мисли си в този ден колко щастливи ще са твоите баби да те видят озарена от щастие. Именно в тяхна памет трябва да бъдем такива на сватбения си ден.
Активен
ssiillvvyy
Любопитен
*
Публикации: 31


Моят сватбен албум

« Отговор #7 -: май 08, 2008, 12:27:33 »

Kiksi, благодаря ти!
Аз също се просълзих на думите ти, а съм на работа и не бива да плача sad!
Не го отлагай - сватбата е хубаво нещо - така продължава живота, така по особен начин бабите ни продължават да същестуват на тази земя - чрез нас - техните внуци!

Може да звучи малко патетично, но така ги чувствам нещата сега - просто съм свръх емоционална!
Активен
fiamaa
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 885


www.pukamuka.com


Моят сватбен албум

« Отговор #8 -: май 08, 2008, 12:35:03 »

Момичета гледайте напред, живота продължава. Стискам палци ssiillvvyy и kiksi всичко да се нареди по-план и да напрвите сватбата на вашите мечти. Желая Ви успех  Wink  give_rose
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #9 -: май 08, 2008, 12:54:11 »

fiamaa , благодаря! Дано има по-малко момичета в подобни ситуации като нас със ssiillvvyy  cray и дано успеем да изживеем истински този важен за нас момент, макар че е трудно. sad

ssiillvvyy, и аз съм свръхемоционална и думите ти въобще не ми звучат патетично, напротив - все едно четеш мислите ми. Точно така трябва да разсъждаваме сега, за да посрещнем спокойно едно от най-хубавите събития в живота.
Активен
hellen
Ентусиаст
**
Публикации: 143



« Отговор #10 -: май 08, 2008, 14:00:56 »

Момичета, и аз се просълзих докато чета постовете ви, колегите сигурно се чудят какво ми става. Виждам че не съм единствената в тази тъжна ситуация. Днес става един месец откакто почина на милото дядо му, само 3 седмици преди сватбата. Тя трябваше да е на 02.05, но за разлика от вас ние отложихме празненствата. Всеки сам си преценява как да постъпи в подобен момент, но ние решихме че 3 седмици са прекалено малко време, и никой няма да се чувства дори и малко весел да празнува  sad Баба му все още е в трагично състояние и плаче постоянно, майка му е в отпуск за да се грижи за нея, преценихме че няма да е честно спрямо тях да продължим с организацията. А в деня на сватбата всички щяха да си мислят (включително и аз) само за това как дядо му е можел да присъства  и щяха да са по-скоро тъжни за него, отколкото да се радват за нас. Смятам че трябва да му отдадем заслуженото. Не че няма да си мисля същото когато и да направим сватбата, но поне ще е минало малко време и нещата малко ще са се поуспокоили.
Още не сме определили дата за сватбата, изчакваме да минат 40 дни, което е на 18.5, след което ще решим кога ще бъде и започваме отначало с цялата организация.
Активен
hellen
Ентусиаст
**
Публикации: 143



« Отговор #11 -: май 08, 2008, 14:10:46 »

На мен и без това ми стана още по-тежко, когато единият от първите ми братовчеди през сълзи ми каза - "Толкова години сте заедно, а не се решихте да се ожените по-рано, баба така го чакаше този момент, а вие все отлагахте и виж, какво стана."


Кикси не мисля че трябва да обръщаш внимание на това какво мислят другите, в крайна сметка това си е вашият ден и вие решавате кога ще бъде, още повече че се опитвате да се съобразите с доста неща. И на милото вуйчо му повтаря от една година насам, няма ли да правим сватба че дядо е болен и може и да не дочака и за съжаление стана точно така, а мен ме беше яд на него че се опитва той да казва кога да се женим и че щом не сме се оженили значи си имаме някакви причини да изчакваме. Така че не мога да се упреквам за това че сме отлагали досега и заради това отлагане близък за нас човек няма да присъства. Много ми е тъжно, но явно така е било писано и така е трябвало да стане...
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #12 -: май 08, 2008, 14:30:54 »

hellen , искрено ви съчувствам.
Смятам, че нещата, които казваш са верни и твоята позиция за отлагането на сватбата също е правилна. Оф, според мен то няма правилно и неправилно в подобна ситуация - всеки сам решава според обстоятелствата, според вътрешното си усещане и убеждения.

Права си, че на никой няма да му е особено весело и всички ще мислят за случилото се, а не за приятните емоции, които обикновено съпътстват този ден. Може би ако родителите ми си бяха в България и аз щях да разсъждавам така, че трябва да се отложи, но отложа ли сега, може много време да се мине, докато родителите ми успеят да се върнат отново, а знам ли какво ще се случи в утрешния ден.
Затова предпочитам да разсъждавам по другия начин, колкото и да ми е мъчно - че баба ме гледа отгоре и иска да съм щастлива, а не да отлагаме сватбата, както разсъждава и ssiillvvyy. На мен това ми помага да се стегна, да мисля за баба спокойно, дори с усмивка понякога и да се радвам на спомените си с нея, а не постоянно да плача. Е, продължавам със сълзите, много ми е тежко, но все си повтарям, че баба иска да ме вижда усмихната и щастлива.

Баба почина на 25.04.2008 г., а погребението беше на 26.04 - точно 3 месеца преди сватбата ми, която последно ще е на 26.07.2008 г.
Не знам 3 месеца много ли, малко ли време са, едва ли за 3 месеца ще спре да ми бъде мъчно, но все се надявам, че като се върна постепенно към ежедневието и като ме грабне подготовката около сватбата (просто нямам избор поради липсата на време и ще трябва пак да започвам), ще се откъсна поне малко от тъгата и философският ми начин на мислене ще вземе връх над предразсъдъците какво ще кажат хората и над мъката на семейството ми.
Накара ме да се замисля, че вие 40 дни няма да се занимавате с подготовката. Стана ми леко виновно, че аз не мога да изчакам 40 дни да не се занимавам с нищо, при положение че няма да отлагаме. Колкото и да не исках, милото почти насила ме замъкна да капарираме ресторанта и да се срещнем с ди джея, осъзнах, че няма време, просто в Бургас е много сложно с тези неща, особено през лятото. Друго не съм правила по подготовката, но ще трябва да започна пак, независимо че не са изминали 40 дни. Не ми се занимава и все още, дори във форума не бях влизала, от няколко дни влизам, но само четях, щях да изпитвам вина, ако пишех за подготовка на сватбата.
Одеве пуснах един пост за тема на сватбата и ми стана много тъпо, че още не са минали 40 дни, но вече ще си изхвърля тези мисли от главата. Дано само с другата ми баба не се случи нещо дотогава, защото остава все по-малко време и все повече ме е страх cray


Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #13 -: май 08, 2008, 14:33:44 »

Кикси не мисля че трябва да обръщаш внимание на това какво мислят другите, в крайна сметка това си е вашият ден и вие решавате кога ще бъде, още повече че се опитвате да се съобразите с доста неща. И на милото вуйчо му повтаря от една година насам, няма ли да правим сватба че дядо е болен и може и да не дочака и за съжаление стана точно така, а мен ме беше яд на него че се опитва той да казва кога да се женим и че щом не сме се оженили значи си имаме някакви причини да изчакваме. Така че не мога да се упреквам за това че сме отлагали досега и заради това отлагане близък за нас човек няма да присъства. Много ми е тъжно, но явно така е било писано и така е трябвало да стане...

Права си, мила hellen, въобще няма да обръщам внимание, вече твърдо вярвам, че каквото е писано, наистина това става и ако ни е писано да се оженим - ще бъде, ако е писано да бъде през тази година - също, ако не - просто няма да се случи.
Активен
ssiillvvyy
Любопитен
*
Публикации: 31


Моят сватбен албум

« Отговор #14 -: май 08, 2008, 14:56:46 »

Hellen - прегръщам те и теб - за съжаление нямам възможност да изчакам - при мен всичко вече е организирано и уредено - не мога да си помисля, как трябва да почна всичко от начало. Дори само от финансова гледна точка не мога да си го позволя! sad. Гостите са поканени - по-голямата част - освен това това изчакване - никога не се знае какво ще се случи - аз толкова исках да изчакам всичко - да мине 1-година от смърта на едната ми баба, а сега се случва това: дори няма да има 40 дни от смърта й sad. - само 30 дни ще са минали sad. И аз като Kiksi се сещам за думите на бабите и дядовците ми: хайде женете се - докато сме живи, а аз дори се дразнех на такива думи: сега нито един от тях не е сред живите sad. За добро или лошо не съм се омъжила до сега: така ми е било писано: да се омъжа на 31 и да не присъстват тези толкова близки за мен хора.

Kiksi, моля те не мисли лоши неща - хич дори не си помисляй нещо лошо за баба ти - това, че някой е болен нищо не означава - мисли положително! Всичко ще е наред!
Активен
hellen
Ентусиаст
**
Публикации: 143



« Отговор #15 -: май 08, 2008, 15:38:42 »

Благодаря ви момичета, пожелавам ви всичко да се нареди оттук нататък и да нямаме повече проблеми и тъжни моменти по време на организацията на щастливото събитие smile Успех good
Активен
kopche
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 555



« Отговор #16 -: май 08, 2008, 22:07:05 »

Кикси, много съжалявам за загубата ви и че нещо толкова тъжно помрачава радостта от подготовката на сватбата. Аз загубих баща си в края на миналата година, доста неочаквано и внезапно, и на мен също много ми е свито сърцето, докато си подготвям сватбата. Успокоява ме единствено мисълта, че успя да се запознае с младоженеца скоро преди да почине. Много добре разбирам всички, които са загубили близък и се чудят дали да продължат с организацията или да изчакат. Но лично аз съм убедена, че нашите близки биха искали да ни видят щастливи и не биха се съгласили с отлагане на сватбата. Да, разбирам, че за някои хора сватбата скоро след смъртта на близък човек може да звучи като неуважение към паметта му, но аз не споделям тази гледна точка. Аз знам, че баща ми се радва заедно с мен на трепетите ми в подготовката на сватбата и че ще присъства духом в тези най-щастливи мигове. Предпочитам да имам такава нагласа към живота и трагедиите в него, отколкото да ставам роб на "какво ще кажат другите". За мен по-важно е какво би казал баща ми, а той би казал "Прави си сватбата и изобщо да не ти пука какво ще кажат другите". Според мен не трябва да се отказваш от сватбата и организацията така, както сте я замислили ... Просто бъди щастлива и за тези, които няма да присъстват!
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #17 -: май 09, 2008, 12:10:43 »

kopche...
Страхотни думи просто...Така силно ми въздействаха, че не можеш да си представиш. Благодаря ти  give_rose

Съжалявам за баща ти, това е едно от най-ужасните неща, които могат да се случат според мен, направо ми се скъса сърцето за теб  cray
Истински ти се възхищавам за силата на духа и отношението ти към случилото се - на позитивното ти мислене, на умението ти да погледнеш от друг ъгъл на нещата.
Нормално е човек да изпитва мъка, да потъва от време на време по-дълбоко в нея, но и да продължава напред, да мисли за починалия си близък с усмивка, спомняйки си всичко хубаво, преживяно с него и да живее с мисълта, че този човек е край него и се радва заедно с него.

Така че - макар че и аз се опитвам да разсъждавам в тази посока, но все още ми е трудно, имах нужда точно от подобни думи, за да продължа да променям отношението си към случилото се в положителна посока.
Колкото повече мисля, а сега и след като прочетох поста ти, се убеждавам, че мъката е нещо, което не можем да изгоним от сърцата си в такава ситуация, но можем да я направим по-поносима, като допуснем и радостта да влезе в нас, без да изпитваме вина, единствено да мислим колко е хубаво, че пак можем да изпитваме радост и колко щастлив би бил от този факт човекът, който вече не присъства до нас физически, но духом - със сигурност.

Прегръщам те силно и ти пожелавам все повече положителни емоции и да запазиш вътрешната си сила, която да продължава да те кара да вървиш напред. Не знам колко време има да сватбата ти, но независимо от това, съм сигурна, че с тази положителна нагласа ще успееш да засияеш от щастие на сватбения си ден - точно така, както ще се радва да те види баща ти! Пожелавам ти го от сърце!
Активен
plamik
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1835



Моят сватбен албум

« Отговор #18 -: май 09, 2008, 21:44:18 »

Скъпи момичета, съжалява за загубата на авшите близки!  cray Напълно ви разбирам. Преди почти пет години аз също загубих баща си, съвсем ненадаейно и не на време. То за това никога няма точно време. Искам да ви разкажа историята която мен ме изкара от унеса, в който бях потънала. Дори исках да прекъсвам следване, за да остана при майка поне до годината, но тя успя да ме разубеди. Благодаря ти мамо! Нея зима, когато татко почина, по Коледа цяла България беше в траур - върнаха пет (може и да бъркам цифрата, ако е така се извинявам) ковчега от Ирак. По това време бяхме във ваканция и си бях при майка и двете потресени следяхме новините и всички емисии. По време на едната дадоха едно малко момиченце, на около 2 годинки можеби, облечено в розови дрешки, с руси букли - все едно гледах кукла. Детето се оглеждаше и незнаеше защо всички се суетят около него и майка му, защо тя плаче. Попитаха майката дали ще разказва на дъщеряси за баща й. Отговора беше разбирасе положителен. В този момент осъзнах, каква късметлийка съм, че съм го имала до себе си цели 22 години. Че съм споделила с него много радости, много сълзи и безброй усмивки. А това красиво малко дете няма да може да изживее нищо с баща си. И ще си го спомня само по снимки. Ето това ме извади от дупката. Липсва ми безкрайно много, но съм сигурна, че е винаги с нас и че е бил с мен, когато съм пристъпвала към олатара.
Мили момичета, болката не минава! Празното място в сърцето ни остава за винаги, но......това е живота! Той идва, поднася ни своите изненади, удря ни шамарите и си заминава. А ние трябва да станем и да продължим на пред, колкото и да боли.
Пожелавам ви, едни прекрасни сватби изпълнени с безкрайна любов и вашите близки - баби, бащи и майки, които не са сред вас ще бъдат там в сърцата ви!  give_rose
Извинете ме за дългия пост и дано съм ви помогнала с нещо. Едно разбрах - в такива моменти, каквото и да каже човек, изглежда глупаво и не на място. Затова ви прегръщам всички! Friend
Активен
kopche
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 555



« Отговор #19 -: май 09, 2008, 22:51:24 »

Кикси, радвам се, че малко поне съм допринесла да се почувстваш по-добре. Наистина мисля това, което казвам. Болката няма да отмине, човек никога не е готов да загуби близък човек. И както казва пламик, празното в сърцето остава завинаги и нищо не може да го запълни. Малко преди да почине баща ми е казал на майка ми: "Нека децата да си живеят живота така, че да не съжаляват за нищо." Точно така, както той изживя неговия. Тъжното е, че никога няма да види внуците си, а толкова много са си говорили с майка ми за тях. Но ... някои неща не стават точно както сме ги мислили. Нашата сватба щеше да е пролетта, не бяхме определили дата, просто негласно се бяхме разбрали, но в един момент нещо в мен се промени и реших, че лятото е по-подходящо (хем и времето ще се е оправило съвсем, че тук е малко студенко почти до края на май) и засега сме насрочили началото на август. Иначе всеки човек има свой начин за справяне с болката и предизвикателствата в живота. Някои изпадат в депресия, други просто се олюляват и бързо се изправят, за да продължат напред. Аз предпочитам да приемам такива събития просто като поредния житейски урок, с който трябва да се справя, за да стана по-силна и по-добра. Понякога сядам във фотьойла с куп снимки и си поплаквам, но пък не може и да си като пън безчувствен и да не пророниш нито една сълза. После си казвам, че последното, което би искал да види баща ми, е да плача. А и в крайна сметка трябва да сме силни и да даваме пример на близките ни, които също са загубили близък - майка, баща, син, дъщеря, всеки го преживява някак. На мен пък ми стана много мъчно за баща ти, че е научил тази новина по телефона сам, далеч от всички, които обича и които би искал да прегърне в този момент. Брат ми по същото време беше в САЩ и по молба на баща ми не му казахме нищо, докато не се върна. Не ме питай как съм му казала след като го посрещнах на летището. Такава новина не се казва лесно, а още по-трудно е по-телефон. Опредлено мисля, че онова, което ще ни помогне да продължим напред при новите обстоятелства е именно вярата, че така е най-добре и това е, което нашите починали близки биха искали за нас. Убедена съм, че ще намериш сила някъде в себе си и ще започнеш да гледаш на живота по съвсем друг начин. У всеки от нас има по един малък ядрен реактор, който винаги ни зарежда със сила, за да не спираме, когато решим, че не можем повече. Можем и трябва ... заради тези, които ги няма и заради тези, които са останали. Пламик, много си права, че сме били големи късметлийки, че все пак сме имали бащите си до нас четвърт век. Остават само спомените. Човек не умира, докато има поне един жив, който си спомня за него. Сила, момичета, и бъдете щастливи!
Активен
ssiillvvyy
Любопитен
*
Публикации: 31


Моят сватбен албум

« Отговор #20 -: май 10, 2008, 08:35:32 »

Мили момичета, които пишете тук думи за утеха - благодаря ви от сърце!
Колкото пъти отворя тази тема - толкова пъти плача: не само заради моята мъка, но и разчувствана от това: колко много болка има във всеки от нас: всеки таи някъде в себе си болката от лична загуба или преживяно нещастие. Както казва Plamik, когато видиш по-голяма болка или по-голяма несправедливост, оценяваш това което си имал.
Сълзите ми не са само от тъга, те са и от щастие, че има толкова много състрадателни хора, които искат да дадат своята подкрепа, които споделят мъката си за да помогнат да другия. Странно е как мъката, обединява и прави всички по-добри! Радвам се също като виждам как човешкия дух не може да бъде сломен, как въпреки всичко, хорато около мен се борят да преодолеят трудностите и успяват да съхранят вярата в доброто, справедливоста и живота!
Пожелавам на всички момичета спокойна и щастлива сватба и ако модераторите преценят нека отделят тези постове в отделна тема, защото малко се отдалечихме от първоначалния замисъл.
Нека всички помним, че дреболиите и организационните подробности не са чак толкова важни, единственото важно нещо в живота е че ни има, че обичаме и че ни обичат! Наслаждавайте се на всяка хубава минута през деня, не пропускайте да покажете любовта си!
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #21 -: май 10, 2008, 10:40:47 »

Наистина се отдалечихме от темата, но не мога да не се включа отново, защото просто не съм очаквала, че ще намеря толкова много подкрепа от вас, мили момичета, толкова съпричастност и толкова кураж. Благодаря ви!  give_rose

И аз постоянно се разплаквам, четеейки всеки нов пост, но няма как, както казва kopche, не можем да сме безчувствени като пънове, а и някак вярвам в пречистващата сила на сълзите, защото поне на мен винаги ми олеква и после като че ли съм по-способна да изпитам и радост след като съм изляла мъката си в сълзи.

Съпричастна съм към болката на всяка една от вас, свива ми се сърцето като чета историите ви, но ви се възхищавам на куража, силния дух и позитивното мислене и способността ви да гледате напред, без да забравяте миналото, но и без да позволявате случилото се в него да руши бъдещето ви.

Повярвайте ми, успяхте да "заразите" и мен с всичко това smile и вече наистина се усмихвам по-често. Наред с това, че си поплаквам, започнах отново да се радвам за предстоящата сватба (макар и не със същия ентусиазъм).
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #22 -: май 10, 2008, 10:41:12 »

plamik, историята ти ме разтърси просто. Опитвам се да си представя просто дълбините на болката, в които си потънала тогава, но съм сигурна, че не мога. Но ето, съдбата ти е дала знак, че трябва да сме благодарни за това, което сме имали, а не да я укоряваме за това, което ни е отнела, защото някои хора не са получили от нея и толкова, колкото ние сме имали.
Веднага добавих тези твои разсъждения към собственото си верую и това ще ми дава още повече сили да понасям следващите шамари на живота.

kopche, и на мен ми стана много мъчно за брат ти. Подобни обстоятелства правят нещата още по-драматични в моите очи, когато семейството не е заедно, за да се подкрепя...Когато майка ми и баща ми заминаха за САЩ преди малко повече от година, ми споделиха, че се опитват да се подготвят психически, че нещо такова може да се случи и да не успеят да видят майките си повече (дядовците ми починаха преди години), но естествено човек няма как да е подготвен да загуби близък, независимо дали е възрастен, болен и т.н.
Сега се радвам, че последните им срещи преди заминаването, всъщност не бяха последни, защото на няколко пъти организирах 2-те ми бабчета да дойдат вкъщи и да говорят с родителите ми по Skype (когато баба, която живее в Бургас, все още не беше толкова зле, а другата ми баба, която живееше в Малко Търново идваше до Бургас). Няма да забравя как се радваха, че не само се чуват, но и се виждат с децата си, макар и виртуално, чак не можеха да повярват 1-вия път smile, после свикнаха и аз се шегувах с тях, че имам много модерни баби, щом ползват новите технологии. И това беше само до преди няколко месеца...

Но срещата на живо, все пак е нещо друго. Затова, когато другата ми баба много се влоши, просто мислехме, че си отива, осъзнах как последното й желание е да види майка ми, която е единственото й дете. Тогава майка каза, че си идва за няколко месеца, щом е толкова зле положението, за да не се упреква после, че заради финансови причини не се е видяла с майка си за последно. И се върна, странно нещо, баба продължава да е доста зле, но страшните кризи, онези, при които се налагаше да викаме "Бърза помощ" почти всяка седмица, значително намаляха, просто се стегна изведнъж. Продължава да е зле, но се опитва да се държи.

А татко..остана там сам, защото никой не очакваше, че нещо ще се случи с неговата майка, която беше значително по-добре, само преди половин година преживя тежка операция, сърцето й издържа тогава въпреки прекараните преди време 2 инфаркта (нещо, от което най-много ни беше страх). Лекарите след операцията казаха, че сърцето й се е държало изключително добре, операцията е била изключително успешна и ако ще почине един ден, няма да е заради проблемите, които са я докарали до операционната маса, така че да си гледа другите болести. Не знаех тогава, колко прави ще се окажат. Когато е лягала на операционната маса, каза, че си е мислила, че трябва да се събуди, защото иска да види сина си още веднъж, да види сватбите на внуците си... и наистина това й е дало сила, тя успя да издържи, пребори се със страшната болест...
И изведнъж най-неочаквано почина от съвсем друго.
Не ме питайте как съм съобщила на баща ми, просто нямам спомен, но смятам, че трябваше да му кажем веднага, защото той си идва точно 2 дни преди сватбата ми и някак не става... А и като й звъни по телефона и тя не вдигне, сърце нямаше да ми даде да го излъжем...
Постоянно мисля за него, че е сам, без семейството си за морална подкрепа, че само по-малко от 3 месеца оставаха, докато се върне и прегърне майка си отново...

Съжалявам, че пак стана много дълъг постът, но имах нужда отново да излея душата си. Сега изхвърлям мрачните мисли, доколкото мога и от време на време ще си прочитам думите ви за утеха, сила и кураж.
Благодаря на всички ви още веднъж, прегръщам ви и ви подкрепям мислено!

Активен
kopche
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 555



« Отговор #23 -: май 10, 2008, 17:43:28 »

Кикси, наистина горкия ти баща  cray Такива неща не бива да се научават, докато си далеч и сам. Ние много внимавахме да не се издадем пред братчето ми, майка ми вдигаше телефона на баща ми и (Господ да ни прости греха), но често го лъжехме, че баща ми е излязъл някъде или че просто не може да говори в момента. Бяха много мъчителни 2 седмици за всички, но такава беше волята на баща ми и ние я изпълнихме. Съгласна съм със силви, че е най-добре тези постове да се преместят в отделна тема, в която просто можем да си споделяме и помагаме взаимно, когато сме изгубили близък, който няма да присъства на сватбата и се чувстваме объркани. Мисля, че темата ще бъде полезна, както за тези, които имат какво да кажат по нея, така и за тези, които все още имат всичките си близки покрай тях, за да могат да оценят какво огромно богатство е всяка минута, която споделяме с нашите близки. cray Кикси, пожелавам на другата ти баба да се оправи по-бързо, за да участва пълноценно в сватбата, на майка ти и баща ти повече сили и ... дано няма повече сътресения.
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #24 -: май 12, 2008, 11:22:27 »

kopche, благодаря ти отново за подкрепата...

Не стига, че ми е тежко от внезапната загуба на баба, но и наистина ми се къса сърцето за татко, но нямаше как...Той изрично ни каза, преди да заминат с майка, че каквото и да се случи, не иска да крием от тях - беше категоричен и аз реших да изпълня волята му, въпреки че не беше подходящо, предвид факта, че моментът се случи да е сам...без близък човек до него за подкрепа. Сестра ми искаше да крием, майка се чудеше какво да правим, но аз бях категорична - щом татко винаги е искал да му казваме веднага, така ще е и му го казах аз, не помня как съм го направила просто.

Защото когато преди доста години почина дядо, татко беше на рейс (тогава пътуваше с кораби) и въпреки че се бяхме разбрали друго, ние скрихме и изчакахме да се върне и той после много ни укоряваше за това. Дядо беше 2-ри баща на татко, истинският му баща е починал, когато е бил съвсем малък, но това нямаше значение в случая, защото той си го обичаше като истински баща. А тогава скрихме...

И на мен ми става много мъчно за братчето ти...може би в случая сте направили добре, защото е имало само 2 седмици, докато се върне и е по-добре новината да го свари сред близки хора, които да го подкрепят в мъката  cray Но при нас нямаше как - татко се връща точно 2 дни преди сватбата и не мога да си представя точно преди това да го бях шокирала със страшната новина  cray Но не и това единствената причина, защото, когато му казвах, не знаех въобще, дали ще продължим със сватбената подготовка...

И аз се надявам да няма повече сътресения, аз взех да пиша по-често тук и малко се посъвзех, макар че си поплаквам все още, нормално е и си ми е мъчно, но благодарение на подкрепата, кяото получих тук, ми е много по-леко сега.  give_rose

Хубаво ще е, ако модераторите наистина отделят темата, за да продължим да се подкрепяме, а темата за стреса да си остане отделна, защото в случая не се касае за типичния стрес, а за нещо много по-страшно...
Активен
kopche
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 555



« Отговор #25 -: май 12, 2008, 13:24:25 »

И аз благодаря на модераторите. Кикси, и брат ми ни укори, че не сме му казали по-рано, но ни разбра като му казахме, че татко така е искал. А баща ми беше много щастлив, че брат ми си изкарва страхотно, че е обиколил куп интересни места и е посетил много забележителности и просто не искаше да му разваля удоволствието, защото след като научи нищо вече няма да е същото. Надявам се по-малко момичета да пишат тук и да не имс е налага да споделят нашата болка.
Активен
Val_
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 75



« Отговор #26 -: юли 19, 2008, 12:01:18 »

Момичета късно се присъединявам към вашите мъки...kiksi твоят ден е съвсем скоро...Пожелавам ти да имаш най-вълшебния ден в живота си! Усмихвай се, раздавай се, обичай, бъди щастлива! Пламик го е казала много точно...такава болка не минава! Празнината остава завинаги! Аз загубих дядо си в началото на година...никой не очакваше...имаше толкова живот в него, разболя се , всички лекари казвахе, че това са последните му дни...подложи се и на операция, за която хирургът каза "Той може да не се събуди", а анестезиоложката "ООО той може да ми издъхне в ръцете докато му поставям упойката". Всички обаче таяхме надежда, а дядо като ни видеше изкривените физиономии и казваше "ОО я кво сте се омаламоскали бе я се стегнете кви са тия лиготии ааааа" Той беше много силен човек и въпреки рисковете каза "Абе да ме режат квото ще да става, аз така не мога да живея", не защото го мъчи болката, а защото не обичаше да ангажира хората със своите проблеми и му беше много съвестно, че мама и тати са дежурни постоянно около него в болницата...Аз знаех че дядо ще се събуди и така и стана ... никога няма да забравя мига, когато го видяхме след операцията, беше толкова спокоен и щастлив, че на пук на докторите е успял да се събуди и вярваше че ще се излекува , стисна здраво ръката ми, аз през сълзи му казвах "Браво дядо ти си герой, знаех че ще се справиш", той се обърна към сестра ми и с усмивка я гушна и вика "Айде дедко ще берем ли череши". Лошото беше, че всички ние знаехме, че операцията е неуспешна, беше болен от рак, който се разпространи за 30-40 дни и го повали от раз, никой не разбра как...докторите за пореден път казаха..."Гответе се за най-лошото!" , но ние не казахме на дядо искахме поне последните дни да е по-весел...Нашата сватба не я отложихме, защото дядо винаги ми е казвал "Ще държиш кораво дедко, няма да се предаваш за нищо на света!", той не обичаше такива лиготии беше твърд човек и в негова памет исках да продължим напред...най-мъчно ми беше като гледах тати и баба...на сватбата си мислех постоянно за него...поглеждам към баба и се усмихвам, но вътрешно ми става мъчно, че дядо го няма а така щеше да се радва...При нас събитията по организирането се застъпиха в началото...дядо го приеха в болницата , още нищо не се знаеше изглеждаше като обикновено разболяване .... на всичкото отгоре и аз точно тогава се разболях от заушка и не можех да го виждам две седмици...В началото на януари определихме датата на сватбата и когато оздравях отиваме в болницата с Жоро /съпругът ми/ да му съобщим че вече поставихме началото на организациите...и двамата усмихнати  и щастливи нищо не подозиращи за опасността която го грози...влизаме в стаята и в момента, в който видях дядо се уплаших за две седмици се беше стопил...той беше по принцип и много слаб...прегърна ни, стисна здраво ръката на Жоро и го поздрави "Браво Жорка , да сте ми живи и здрави!", малко по.късно ми прошепна,  "Валче, май ще рипкате без един човек"...настръхнах цялата...татко през цялото време ме е държал в течение на нещата, но никога не бях очаквала да видя дядо така...знаех че не се знае какво му , че е зле, но не съм и предполагала че е толкова зле , той винаги е бил здрав и жилав...
Ох извинявам се за разхвърляния разказ...просто всичко ми минава като филм и пиша без да се замислям....

Активен
Val_
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 75



« Отговор #27 -: юли 19, 2008, 12:02:46 »

Жоро ми предложи точно на нова година и когато се прибрахме в Пловдив, се обадих на село на баба и дядо...по случайност дядо ми вдигна телефона, а обикновено баба е секретарката...Веднага с трепет му съобщавам "Дядо, дядо, Жоро ме иска за жена...Ще ме взима ... Имам си вече годежен пръстен, дядо!" Толкова се зарадва човека...като се видяхме след това ме посрещна сияещ от щастие с моите думи....Мам......му....защо става така....исках да ги видя щастливи...сега нито баба беше щастлива, нито тати на сто процента...радват се хората...но не е така....
Любимата песен на дядо беше "Лиляно моме" И на сватбата оркестъра я изпълниха просто част от репертуара им ... погледнах баба....тя едва се държеше да не се разплача...а аз пеех с цялото си гърло и сърцето ми се късаше., че дядо го няма и не мога да го прегърна....
Много тежко го преживяваме, защото това се случва за първи път в семейството...
Може би веселото събитие малко успя да откъсне тати от обстановката и му даваше сили да върви на пред, защото вижда, че живота не свършва до тук....
Лелееее много писах...извинявам се за дългия пост, но то в тази тема май само такива могат да бъдат...безкрайни като мъката....Няма минаване тая болка...няма....Но има съвземане! Затова горе главата! Аз се сещам за дядо много често много...но много пъти се усмихвам когато това става....Дядо много ни береше черешки, и не само това...и сега когато беше сезона на черешите ...мъка ми беше...само като видя череши и чак не ми се ядат от мъка....милия ми дядо...
Но трябва да се мисли май по-философски на нещата! Това става рано или късно и сякаш хората си го усещат като наближи...Незнам много е странно! Дядо не спираше да повтаря неща от сорта на да нарежда на тати "Ненка, сега това тати няма да го правиш, аз като си ида няма да е тормозиш да ги оправяш тия неща" /Ненко е баща ми/...
Уффффф..... cray cray cray
Мъката и щастието трябва да се научим да ги водим за нас хванати едното в едната ни ръка, другото в другата...иначе няма да има баланс и ще залитаме! Горе главата!
КИКСИ.....Да знаеш, въпреки всичката болка това е един щастлив ден, незабравим, неповторим! Пожелавам ти страхотна сватба! Бъди най-хубавата булка, най-усмихната и щастлива! Прегръщам ви всички!....и ето ви по едно пакетче салфетки... аз докато четох постовете ви и направо с глас ревах...cray Напълно ви съчувствам на всяка една от вас и ви разбирам какво ви е на душичките....
Активен
Val_
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 75



« Отговор #28 -: юли 19, 2008, 12:12:41 »

Оф даже онзи ден надписвах картичката за баба.../ние на гостите подаряваме картички с снимка на съответните гости с нас/ и накрая пиша " С обич за баба" и ми текнаха сълзите щото щях да си напиша по инерция за баба и дядо....и точно тогава мама и тати идваха при мен и мама "оф бе за кво ти се насълзиха пък сега очите "  cray тати и той ме гледа и не доумяват кво е станало...и аз не смея да си кажа, защото ще ревнем пак всички...не искам ги натъжавам.../само да поясня защото май пропуснах дядо е баща на татко / и лъжа там мажа няква простотия измислих...мрън мрън...като малките деца...
Активен
kopche
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 555



« Отговор #29 -: юли 23, 2008, 17:48:09 »

Ех, Вал, и моите очи се насълзиха, докато ти четях постовете. Толкова прекрасен дядо си имала, с такъв дух и кураж ... сигурна съм, че е бил с вас на сватбата и се е радвал с вас  cray Аз в поканата до мама и братчето ми добавих и баща ми. Дори съм предвидила и чаша за него на масата. Просто защото сърце не ми дава да го пропускам  cray Остават само спомените, Вал ... за черешите и всичко останало. Човек е жив, докато има кой да си спомня за него с любов - това си повтарям ежедневно.
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #30 -: юли 23, 2008, 18:08:58 »

Val_ , днес съм особено тъжна, поплаквам си и когато ти видях разказа, направо сърцето ми се скъса, особено след като отидох да се покажа на другата ми баба с булченската рокля одеве, защото е с отрязан крак отпреди няколко седмици, много е зле и със сърцето и е невъзможно да дойде и като я видях в какво състояние беше... много тежко ми стана cray cray cray
И сега съвсем се разчувствах.

Искам да знаеш, че по някакъв начин почувствах мъката ти близо до сърцето ми и се опитвам мислено да те подкрепя и искам да те поздравя за куража, силата на духа ти и доброто ти сърце. give_rose

Не знам кое е повече в живота - болката или щастието, все ми се струва, че е болката, но ако не е така - няма да оценим щастието може би. Едва сега се замислих и колко истина има в символиката на захранването с питка с мед и сол от свекървата...
Активен
Val_
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 75



« Отговор #31 -: юли 24, 2008, 09:49:33 »

kopche много си права за това, че хората са живи докато има кой да си спомня за тях! Вярно е, че такова нещо няма минаване! Там някъде дълбоко в теб си остава някакво местенце за този човек!
kiksi и аз понякога се замислям за разни такива традиции...те хората са го казали и нарочили много преди бабите и дядовците ни и нищо не е случайно...но за добро или лошо се сещам за тях в моменти когато съм тъжна ... може би те пък ми помагат да се съвзема...
На всички ще ви кажа нещо, което се оптивам да си повтарям, когато изпадам в такива състояния : Когато нямаш къде да отидеш , просто ела на себе си, защото няма смисъл да си там някъде и да се рееш ... направи го за кратко все има нужда да си поплаче, но гледай да не се засиняваш...Хората около теб , близките ти ,приятелите имат нужда от теб! Затова горе главата!
kiksi съчувствам ти много за баба ти ! Сигурно е много мъчително да я гледаш така болна,  cray а на теб да ти предстои такова весело събитие....явно винаги има мъка която върви ръка за ръка с щастието...За да ни е по сладко и то, за да знаем цената му...права си!

Много ви благодаря за топлите думи! Понякога само няколко такива думи са достатъчни на човек, за да бъде по-лека мъката му! Дано и аз съм ви дала такова успокоение...Както имаме нужда да споделяме сприятели радостта си така и мъката...така мъката става по-лека , а радостта по-голяма!

 Wink
Активен
plamik
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1835



Моят сватбен албум

« Отговор #32 -: юли 24, 2008, 09:52:16 »

Val_, болката и мъката само ти си знаеш колко са!
"Спомените се завръщат, за да ни напомнят за това, което животът не връща!"
Това е за всички вас момичета! Горе главите, усмихнете се на живота, защото нашите близки, ни гледат от там някъде и не биха искали да плачем ли, плачем..... Целувки на всички! Прегръщам ви!
Активен
Rodi
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1384



Моят сватбен албум

« Отговор #33 -: юли 27, 2008, 18:11:56 »

Мили момичета изчетох всичко кото сте пиасли на един дъх и ви казвам оре главите -много е трудно знам, но вашите близки и роднини които сте изгубили ще са край вас - във вашите мисли.
Като съм почнала и аз да споделямоята сватба беше минала година на 25.08.07г. и на мен ми се лсучиха много ужасни неща като за начало в деня в които се обадихме на сестрата на бащата ми да и кажем че ще правим сватба разбрах че баба ми е в болница с риск за живота. След тежка операция се оправи. Това стана месец февруари, след това ненадеино няколко месеца по късно почина другия ми дядо/ на майка ми/ кото беше голям шок за мен защото тои ме е отгледал. Ккто и да е мина тожа и ние пак започнахме приготовленията и един светъл ден леля ми се обади че бабчето ми е получила инсулт и работата беше много зле. ние вече бяхме в шок за 4 месеца пречивяхме една сложна операция една смърт и инсулт и чакахме с бабчето да стане най лошото - но тя казваше ако умра вие си правете сватба , аз съм си изживяла живота. В деня на нашата свтаба на татко му беше мноо трудно защото маика му беще много зе и мочеще да почине всек момент, ляле нямаше как да дойде защото  я гледаше но както казах живота продължава. ГОРЕ ГЛАВИТЕ МОМИЧЕТА
Активен
krem4o
Любопитен
*
Публикации: 45



« Отговор #34 -: юли 27, 2008, 18:44:12 »

Здр.моми4ета аз се регестрирах скоро и сега прочетох за проблемите ви и много съжелявам,4е най-хубавия ден в живота се помрачава.Напълно ви разбирам и съчувствам.Аз правих сватба преди около месец,а нямам родители-баща ми е починал когато съм била на 7г.,а майка си загубих преди 2 години.Много време се чудех дали тряба да правя сватба без тях и ми беше много тежко да реша и да го направя.Благодарение на съпруга ми и неговото семейство успях да се справя.Мисля че те биха искали да имам сватба,макар и без тях,а те са в сърцето ми и винаги са там.Така че мога да ви кажа момичета горе главите,те са с вас и биха искали да сте щастливи и да изживеете този ден.
Активен
Regina94
Професор
****
Публикации: 476



« Отговор #35 -: юли 27, 2008, 20:13:43 »

Поздравления за куража, krem4o  heart
Активен
kopche
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 555



« Отговор #36 -: юли 28, 2008, 05:03:55 »

кремчо, и аз мисля, че родителите ти са се радвали за твоята сватба! Та кой родител не иска да види детето си щастливо, дъщеря си булка, с бяла рокля, сияеща и красива? Сигурна съм, че много са се радвали за теб там, където са.  give_rose Браво на съпруга ти и неговото семейство, че са се погрижили за всичко  Bravo
Активен
BASTET
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 699


пак съм се размечтала..


Моят сватбен албум

« Отговор #37 -: август 22, 2008, 10:16:25 »

Мили момичета, толкова мъка и толкова болка има в постовете ви! Поплаках си малко и аз. Поста ми е много дълъг. Извинявам се за което. Но имам нужда да го напиша. Който не му се чете - да погледне направо края.

Не знам защо, но имам чувството, че такива радостни събития като сватбите някак си привличат лоши неща преди това. Някаква такава суеверна параноя ме е обзела. Няколко мои познати, на които им предстои сватба, също се оказа, че са загубили близки. Казаха ми го, когато аз им разказах за моите тегоби. Чак неудобно ми стана. Аз обаче не го правя с цел да се вайкам. А за да кажа на хората какво става и колко е тежко. Защото когато мен ме връхлетяха събитията, онова чувство, което остана в главата ми, когато стихна воя на линейките, беше защо никой не ми е казал колко лошо може да бъде. Знам, че наши роднини и познати са преживели подобни, а и по-лоши неща, но някак си нямах и идея какво им е било.

Първо искам да кажа, че благодаря на Бога, че не се случи най-лошото. И затова ми е малко неудобно да пиша тук. Но искам повече хора да знаят, за да не се чувстват така, както аз се чувствах.

Ние  планирахме годеж пролетта и сватба сега, наесен. Започнахме отлагания заради пълни глупости. И после събитията така се развихриха - баба ми се срина в рамките на месец-два - едно счупване на ръката отключи някакви проблеми с паркинсона и склерозата й и я превъвна в нещо страшно. Знам, че е прието за тези неща да се мълчи, да не се говори, че на всеки това му е кръста, дето трябва да го носи и куп други глупости.. СТИГА!! Искам да изкрещя направо - ужасно е тежко - човек, когото си обичал, се превръща в нещо друго - като я гледам, разбирам защо в средновековието са вярвали в обладаване от духове и т.н. - и аз почнах да сънувам кошмари с нея, че се е превърнала в зомби и призрак и ме преследва.

Баща ми претърпя трудов инцидент и сега ще се възстановява поне година. Но Господ го е запазил и още е сред нас, за което благодаря.

Майка ми е инвалид от 20 години, сега всичко й идва в повече и ми реди нервна криза след нервна криза.

Всичките ми роднини ми обърнаха гръб. Дойдоха на 3тия-4тия ден в края на приемното време в Пирогов да ми кажат колко им било мъчно за мене и колко съжалявали, че точно в момента с нищо не могат да ми помогнат. Само една братовчедка на баща ми идва поне при майка ми да я разтуши 1 път седмично. Жива и здрава да е тая жена, Господ да я поживи! Но всичко друго е на моята глава. И пари и тичане, и всичко.

Цялата помощ, и финансова, и връзки, и морална подкрепа, получих от годеника ми и семейството му. Майка му търча да води доктори и т.н. като за нейни деца все едно ставаше дума. На нея никога няма да мога да се отблагодаря, и цял живот няма да ми стигне. Когато нещата утихнаха, направихме най-сетне годежа. Събрахме наш'те в болницата да им кажем. Те не се радват. Това е друга история, че и без това дълго стана.

Много се оплаквах, но искам последно да кажа - човек не знае какво го чака - затова:
1. Не отлагайте хубавите неща. Сега съм решила - каквото и да стане, уговорим ли дата за сватба - тогава ще е и това е!
2. Имайте спестявания. Тия неща са толкова скъпи, парите така хвърчат..
3. Настоявайте на осигуровки при работодателите си. Защото иначе става страшно.
4. Не разчитайте на никого. Няма кой да бъде силен вместо вас. Има голяма вероятност в труден момент да ви изоставят и най-близките, а помощ да дойде от съвсем неочаквано място.
5. Да, ужасно е. Да, много е трудно. Да, боли. При това - много! Почти нетърпимо. Заловете се за това "почти"

Не искам да ми съчувствате, някои от вас са изтърпяли и по-лоши неща. Искам да знаят тези, които не знаят. За да са готови и да не изпаднат в шок, както бях аз.
Активен
plamik
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1835



Моят сватбен албум

« Отговор #38 -: август 22, 2008, 10:30:09 »

Без съчувствие не може, очаквай постове...."колко много съжаляваме за това което ти се е случило...", което е нормалната човешка реакция.  give_rose Но не може да се предупредят хората колко боли и колко е страшно или неприятно всичко. Докато не им мине през главите. Не пожелавам на никой нищо лошо, просто казвам една житейска истина. Докато детето не се опари, то не знае, че там боли, нали така? За всичко останало съм съгласна с тебе - за осигуровки, за верни приятели, за парите и т.н. И най-вече радвайте се на дребните неща, защото понякога закъсняваме ужасно. give_rose Горе главите момичета!!!!
Активен
salasar
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 67



« Отговор #39 -: декември 05, 2008, 01:12:54 »

мисля.че когато човек си отиде преди нечия сватба -това е добър знак за младото семейство.колкото и лошо да звучи.Затова пък на негово място вие създавате нов живот!!!
Активен
kalinchica
Новак
*
Пол: Жена
Публикации: 18



« Отговор #40 -: януари 11, 2009, 17:50:30 »

Привет на всички вас  smile Не знам за тук ли е темата ми ако не е нека модераторите да я преместят. Въпроса ми към вас е знаете ли колко време след като е прочинал близък човек на семейството може да се направи сватба. Благодаря предварително на всички които ще се отзовете на въпроса ми  smile
Активен
plamik
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1835



Моят сватбен албум

« Отговор #41 -: януари 11, 2009, 21:11:34 »

Привет на всички вас  smile Не знам за тук ли е темата ми ако не е нека модераторите да я преместят. Въпроса ми към вас е знаете ли колко време след като е прочинал близък човек на семейството може да се направи сватба. Благодаря предварително на всички които ще се отзовете на въпроса ми  smile
Здравей, желателно е да се изчака поне година от смъртта преди сватбата.
Активен
BASTET
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 699


пак съм се размечтала..


Моят сватбен албум

« Отговор #42 -: януари 12, 2009, 10:06:26 »

Според мен минималното разумно време е 40 дни. Според нашата традиция това е времето, в което душата на починалия е още на земята с нас. За тогава важат и различните табута, за който ги спазва, естествено. А и психолозите казват, че толкова време ни трябва, за да отминат най-силните емоции от преживян шок.

То традицията е такава, ама в днешно време с цялото това капариране и лудите пари, които се дават, не са много хората, които могат да си позволят да се откажат и да отложат. То не е като едно време на село, дето е все едно тая неделя ли ще се ожениш, другата ли, или след постите .. Според мен времената са съвсем различни и траурът вече е лукс (казвам го, защото правих тази година погребение и имах такива разправии с кого ли не, че направо..). Опре ли до пари и срокове, никой не проявява никакво разбиране, а и няма начин да го направи на оборотите на които живеем. Усещаме напълно реално как "живота си продължава".
Активен
Mila_
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 382



Моят сватбен албум

« Отговор #43 -: януари 12, 2009, 11:55:05 »

Привет на всички вас  smile Не знам за тук ли е темата ми ако не е нека модераторите да я преместят. Въпроса ми към вас е знаете ли колко време след като е прочинал близък човек на семейството може да се направи сватба. Благодаря предварително на всички които ще се отзовете на въпроса ми  smile

Според мен времето за всеки е различно, човек трябва сам да го почувства, може да са 40 дни , а може и 3 или 6 месеца.
Активен
BaBy
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1071



Моят сватбен албум

« Отговор #44 -: януари 12, 2009, 11:59:06 »

Здравейте и от мен, докато изчета всичките ви постове, направо нещо се скъса вътре в мен, миличките, толкова мъка има по тоя свят, както казва един наш велик автор... Аз по принцип съм много емоционална и на новините плача, ама когато прочетеш такива думи...направо...незнам, много е тежко....
Колкото до това, колко време трябва да се изчака след смърт на близък човек, всеки преценява със семейството си според случая, не според мъката, защото мъкате е безкрайна, в това няма спор, но просто някой по нагоре го беше казал много добре, че те биха се радвали на нашето щастие и не биха искали да отменяме тези празници...не зам аз как бих постъпила...но преди нашата сватба, точно когато те вълнуват всевъзможни глупости като пердетата в ресторанта и салфетките за масата и се изпокарах с майките за тея пусти списъци, се разболя много тежко свекър ми, на мъжа ми тогава му беше ужасен кошмар, аз бях писала в темата тогава, много ми помогнаха момичетата с положителната им енергия, без тях нямаше да мога така да се справя!!! Но свекър ми беше много зле, три тежки месеца лежа в болница, ние вярвахме, че ще се оправи, бяхме сигурни и решихме да не отлагаме сватбата, наравихме не тържество, а само гражданско и скромна църква с родителите и някои познати и приятели дойдоха да ни поздравят. И съм много благодарна на моя съпруг, тогава той ми показа, че наистина аз съм жената на неговия живот, не че съм търсила признание, но въпреки, че баща му беше в болница, много пъти се чудех и го питах какво да правим,( за него баща му е като Господ, наистина, той го обожава!), той нито веднъж не каза да отложим, баща му, в малкото моменти когато го будеха от изкуствената кома също му каза да правим сватбата и ние решихме, че не се отлага и ще направим церемонията. Да, ама човек предполага, Господ разполага...една седмица преди сватбата близък приятел на мъжа ми и кума ни, почина в катастрофа...направо бяхме в шок, но с кумувете решихме така- Тони беше най-веселия човек, който всеки от нас е познавал и наистина би се радвал за нас и направихме малката свтбичка, малко с едни криви усмивки, ама в сърцето знам, че съм постъпила правилно!!! За съжаление месец и нещо след това свекър ми почина, и за мъжа ми беше много тежък удар, но това, което той казва е, че много му е помогнало в този момент, това, че съм била до него! дано да е така, миличкия ми! Просто се случват тези неща, човек е безсилен в такива моменти и затова се моля, когато имам такива истински трудни моменти в живота си, да имам силни близки и приятели, които да са до мен!!!!!!
Колкото до един друг аспект- не мисля, че тези трудности преди брака биха могли да се приемат като знак, да не се женим, според мен, точно обратното е валидно, че тези тежки моменти ще покажат дали ние в съвместния си живот ще можем да се подкрепяме и да ги преодоляваме по-лесно! Загубата на близки оставя празнина в сърцето ни завинаги, много ме е страх от момента, в който ще се случи и на мен...затова всеки ден показвам на всички хора, които обичам, че не просто ги обичам, а че те са много важни за мен и са в сърцето ми и мислите ми постоянно!!! Няма за кога да пазя любовта си, давам я сега! smile
Активен
betina
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 107



Моят сватбен албум

« Отговор #45 -: февруари 21, 2009, 22:33:51 »

Здравейте момичета, дори и в момента като пиша тия редове сълзите се стичат по лицето ми ... миналата година се омъжваше на моя бъдещ съпруг сестра му на 30.08.2008, бяха си насрочили дата преди да се случи голямото нещастие в един и същи ден да загубят (моя приятел и сестра му)баба си и дядо си cray(родители на баща им т.е. моя свекър) но въпреки всичко сватба имаше, дори беше мн весела сватба, само дето баща им не стана да изиграе нито един танц от уважение към родителите си, че не беше минала и година.Само една седмица след сватбата другият им дядо го блъсна кола и отново трагедия cray. А ние решихме да се женим, предложи ми на връх нова година на площада във Велико Търново пред толкова много хора и аз казах "ДА". Но отново се случи страшното на 5.02. почина моята баба, която си беше в сравнително добро здраве,а сега ме обзема още по-голям страх защото другата ми обична баба и тя е с разклатено здраве. Но сватба ще има, само не знам дали е редно че не изчакваме да мине 1 година.
Активен
kalinchica
Новак
*
Пол: Жена
Публикации: 18



« Отговор #46 -: февруари 21, 2009, 22:47:03 »

И аз бях изправена пред същия проблем и говорих с двама попа. И двамата казаха че е достатъчно да минат 40 дни. Така че гледай напред живота продължава. Уважавай починалите но живота е такъв. Успех във всичко  give_rose
Активен
betina
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 107



Моят сватбен албум

« Отговор #47 -: февруари 21, 2009, 23:58:56 »

То аз не се притеснявам от това какво ще кажат хората, а ми от това да не е някаква лоша поличба
Активен
plamik
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1835



Моят сватбен албум

« Отговор #48 -: февруари 22, 2009, 19:01:26 »

Хайде сега, мило момиче, горе главата и без черни мисли! Съжалявам за загубата ти, но съм убедена, че баба ти би искала да си щастлива, а не да си мислиш за лоши поличби. Да, много изтъркан лаф, но е истина! "Не дърпай дявола за опашката!" - е казал народа, затова си мисли, че другата ти баба, ще укрепне, за да те види булка.
Дали и колко да изчакате си зависи от вас - каквото вие си решите.
 give_rose
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #49 -: февруари 23, 2009, 15:34:03 »

Мила betina , и аз те съветвам да прогониш черните мисли от главата си.  give_rose
Всичко ми е толкова познато, ако си прочела по-напред в темата, ще разбереш защо. Смея да твърдя, че знам как се чустваш.  cray
Загубихме едната ми баба, на която съм кръстена, 3 месеца преди сватбата. Това обаче не спря татко и леля да танцуват на сватбата - и двамата казаха, че баба е чакала дълго време този момент и ако ни гледа отнякъде, със сигурност иска да ни види радостни и щастливи.

Сега, четеейки написаното от теб смея да твърдя, че знам как се чустваш.  cray Защото не стигаше тази загуба, ами се случиха неприятни неща и с другата ми баба, която беше с доста разклатено здраве (много повече от другата, която почина). 3-4 седмици преди сватбата й ампутираха крака до коляното, не бяхме на себе си от страх, дали ще преживее 3-те операции.
Прибраха се с майка от болницата вкъщи и няма и седмица-две преди сватбата страшно се влоши със сърцето, даже джи пи-то ни предупреди, че си отива, да бъдем подготвени, даже искаше да я праща в болница, макар че нямало смисъл, защото така или иначе положението било ясно.
Толкова тежко ми е било, че когато отидох в църквата да плащам таксата, се разплаках съвсем импулсивно и споделих на жената, която продаваше свещи. И плаках, и й разказвах колко ми е притеснено и тежко, без дори да я познавам.  cray Но не можех да спра просто.
Жената в църквата ми каза да вярвам в Бог, да се моля и да съм сигурна, че баба ще доживее да ме види булка, макар и само на снимки. Дадох да й четат молитва за здраве в църквата.
Не знам кое е помогнало, но баба наистина малко се стабилизира, преживя и успя да гледа снимки от сватбата после и беше много щастлива.
Друг е въпросът, че преди месец изгубихме и нея  cray  cray  cray и сега ми е много тежко отново, но се радвам, че тогава успях да преодолея черните мисли и може би така мъничко поне съм помогнала с положителното си мислене на баба да издържи. Не знам.

Другото, което исках да ти споделя е, че подобни неща имаше и покрай сватбата на сестра ми, която беше 3 седмици след моята. Преди нейната сватба почина дядото на бъдещия й съпруг. В събота беше сватбата им, а в неделя правиха помен за 40 дни от смъртта на дядото на младоженеца.
Така или иначе нито една отложена сватба нямаше, може би защото и моите родители живеят в чужбина и е малко сложно с връщането им в БГ. Но не сме и възприемали всички тези неща като лош знак и т.н., а и при нас не бяха малко, както и във вашия случай.
Е, ако трябва да съм честна, минавало ми е през ума, дали всичко това не значи, че просто не трябва да има сватба.
Но в крайна сметка съм си казвала, че това са някакви изпитания от съдбата, които се случват точно на теб и ти нямаш друг избор освен да ги преодолееш.

И накрая - всичко е Божа работа и няма смисъл от страхове предварително, защото рядко тези неща зависят от нас. Само виж моя случай - абсолютно същия като при теб - броени месеци преди сватбата губим баба, която също като твоята беше в сравнително добро здраве и никой не очакваше, даже си я бях писала в списъка на гостите, защото знаехме, че е що-годе добре и ще може да дойде, че и хора ще играе.
Притесненията ни бяха за другата, която и преди ампутацията, беше доста зле със здравето и беше абсурдно да дойде на сватбата (едва на лекар успявахме да я заведем). Но тя въпреки всички неща, които се случиха, преживя и сподели с нас радостта от сватбата. Ето, че е Божа рабита. Едно мислим, друго става.

Сега ти изпращам най-искрените си съболезнования и една силна прегръдка, защото си представям колко ти е тежко - преди месец почина и моята баба  cray , мъката трябва да се изживее няма как, на мен ми е много тежко, но не забравяй, че близките ни хора искат да ни виждат щастливи, независимо къде се намират сега.  give_rose И вярвай, че всичко ще е наред с другата ти баба. Кураж!


Активен
ERan
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 648



Моят сватбен албум

« Отговор #50 -: февруари 24, 2009, 15:24:08 »

Момичета, да споделя и аз...
Моята баба, жената която ме е отгледала първите 6 години, има неизлечима диагноза. Откриха я в доста напреднал стадий, в средата на януари тази година... А вече бяхме решили още от ноември 2008, че ще имаме сватба и тя толкова много я иска, защото съм първата й и най-обичана внучка.
Когато се постави диагнозата, веднага я оперираха... Сега е на химиотерапия... Състоянието е променливо. Аз се побърках като разбрах, рухна всичко пред очите ми. Но всички мой близки казаха в никакъв случай да не отменям сватбата, защото сватба назад  не се връщала.. Е, не я връщаме. Подготвяме я, споделям с баба ми какво правим и купуваме, тя се вълнува много. Само се моля на Господ да я запази до сватбата, а и след това... Няма какво друго да направя, а не мога да отложа сватба, да стоя и да я чакам... Тя ще се съсипе.

Имаме и друг проблем, на милото баба му е на легло...и тя жената гасне...

Въобще, нямам думи. Животът не може да се опише - трябва да се изживее
Активен
bobsyn
Любопитен
*
Пол: Жена
Публикации: 40


« Отговор #51 -: март 01, 2009, 00:26:26 »

Баба ми, която ме отгледа си отиде миналата година. Сватбата ми ще бъде преди да е минала година от този момент. С риск да стана малко досадна и поста да е от дългите ще ти кажа защо реших така.
През всичките си съзнателни години живот съм била с две баби и един дядо. Преди няколко години едната ми баба си отиде с "отворени очи", защото не беше видяла едиствената си внучка като булка. Освен това се очакваше да се роди първият и внук (почина точно 40 дни преди термина на вуйна ми). Другата ми баба също си отиде без да види единствената си внучка като булка и майка. Остана само единия ми дядо(другия е починал в детските години на баща ми), който е в напреднала възраст и с доста здравословни проблеми.
А на мен ми се иска поне някой от родителите на моите родители да присъства на сватбата, а с всеки изминал ден вероятността да ги няма се увеличава. Не че не уважавам паметта на баба ми, но мисля, че не би се сърдила.
Освен това нека поне един от тях види едиствената внучка като принцеса, защото всички знаем как бабите и дядовците приемат децата на децата си.
Активен
Kiksi
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2440



Моят сватбен албум

« Отговор #52 -: март 01, 2009, 12:51:18 »

Баба ми, която ме отгледа си отиде миналата година. Сватбата ми ще бъде преди да е минала година от този момент. С риск да стана малко досадна и поста да е от дългите ще ти кажа защо реших така.
През всичките си съзнателни години живот съм била с две баби и един дядо. Преди няколко години едната ми баба си отиде с "отворени очи", защото не беше видяла едиствената си внучка като булка. Освен това се очакваше да се роди първият и внук (почина точно 40 дни преди термина на вуйна ми). Другата ми баба също си отиде без да види единствената си внучка като булка и майка. Остана само единия ми дядо(другия е починал в детските години на баща ми), който е в напреднала възраст и с доста здравословни проблеми.
А на мен ми се иска поне някой от родителите на моите родители да присъства на сватбата, а с всеки изминал ден вероятността да ги няма се увеличава. Не че не уважавам паметта на баба ми, но мисля, че не би се сърдила.
Освен това нека поне един от тях види едиствената внучка като принцеса, защото всички знаем как бабите и дядовците приемат децата на децата си.

Абсолютно подкрепям начина ти на разсъждение!  good
Активен
dodo23
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2192



Моят сватбен албум

« Отговор #53 -: март 31, 2009, 15:01:37 »

Ех,момичета колко тъжни истории.Съчувствам ви на всики.
Ние определихме датата малко преди 8 март.Решихме,че като посетим бабите си(двамата от години сме без дядовци) по този повод,ще им съобщим.Много ми е мъчно,че една от моите баби и едната от на годеника ми ,не се зарадваха особенно.Казаха "ами,добре,дано да доживея".
Моля се всичко с тях да е наред,и да видят най-малката внучка и най-големия внук като семейство.
Моля се да не съжалявам,че избрахме да правим сватба три години след годежа ни...
 
Активен
ERan
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 648



Моят сватбен албум

« Отговор #54 -: март 31, 2009, 15:45:00 »

ох момичета, стресът ми продължава. На милото баба му почина преди двайсетина дни...
А Баба ми се влошава доста от тази химиотерапия, всеки ден е различно и трудно. За мен дните минават бързо (още малко време до сватбата), а за нея всеки ден е борба. Толкова се притеснявам и съм в такъв ужасен стрес, защото не зная какво ще се случи... Просто не зная как да се успокоя...
Активен
Bulkata233
Любопитен
*
Пол: Жена
Публикации: 22



« Отговор #55 -: април 12, 2009, 14:01:41 »

Съжалявам,това  наистина е много тъжно. cray
Активен
zora
Любопитен
*
Публикации: 35


« Отговор #56 -: април 12, 2009, 22:22:59 »

Elean,не се отчайвай!Опитай се да не допускаш лоши мисли и продължавай !
Активен
milinkoto
Новак
*
Публикации: 11



« Отговор #57 -: юли 13, 2009, 15:18:09 »

Здравейте момичета,
ние отлагаме сватбата слава Богу не заради загуба на близик, но по не по-малко гадна причина. Миналата седмица / две седмици преди сватбата/ бъдещия ми девер катастрофира и сега е в пирогов с много травми и в кома  cray cray cray Толкова ми е ужасно тъжно и мъчно за него. Моля се да се оправи. Отлагането на сватбата се оказа много малък проблем, а и хората са изключително отзивчиви и проявяват разбиране.
Живота наистина може да бъде много гаден...
Активен
dodo23
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2192



Моят сватбен албум

« Отговор #58 -: юли 13, 2009, 18:40:08 »

Кураж мила,бъди силна!
Стискам палци да се възстанови бързо човека.
Инциденти се случват и никой от нас не може да ги предвиди или предотврати.
Ако можем с нещо да помогнем,ние от форума,само кажи.
Активен
momi4ezateb
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 133



Моят сватбен албум

« Отговор #59 -: юли 13, 2009, 19:16:31 »

Бъди силна,мила!
Повтаряй си,че всичко ще е наред и се радвай,че не е по-лошо!И на нас ни остава малко време,а ни се случиха толкова неща-свекър ми претърпя сърдечна операция по спешност,а пък дядо му (на когото е кръстен)преживя инфаркт.
Много е тежко,но трябва да сме оптимисти!
Истината е,че животът е хубав!
Активен
milinkoto
Новак
*
Публикации: 11



« Отговор #60 -: юли 14, 2009, 07:46:45 »

благодаря ви момичета за подкрепата, явно хубавото и лошото вървят ръка за ръка.
Активен
tedib
Регистриран

Публикации: 4



« Отговор #61 -: октомври 24, 2009, 11:43:53 »

Здравейте момичета,

Много ми е тъжно и просто ми се искаше да споделя с някого.Днес трябваше да съм булка,а вместо това седя тук на работа и в сърцето ми е само мъка и болка,защото моят татко си отиде преди 26 дни,толкова внезапно и неочаквано.Така ми е мъчно,че никога няма да ме види като булка и дори и някога пак да направим сватба нищо няма да е същото
Активен
dodo23
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2192



Моят сватбен албум

« Отговор #62 -: октомври 24, 2009, 14:22:25 »

Теди,съболезнования за загубата ти.

Едва ли има думи,които да облекчат мъката и болката,които си преживяла през последните дни.
Знам,че след месеци или след години,ще избереш друга дата за сватбата си и въпреки отминалото време,баща ти ще ти липсва точно толкова,колкото и днес!

Кураж мила!
Активен
LoveAndLove
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 188



« Отговор #63 -: октомври 24, 2009, 16:19:46 »

съжалявам за загубите ви момичета наистина е тежко в такива моменти..при мен се случи точно че1ерта преди бала ми в 21:30 дядо ми издъхна преди да ме види в костюма ми отреден за случая..знам че е точно по темата но е подобно и просто на другия ден беше някакъв ужас аз ходех напред назад а хора се стичаха да одадат последно уважение на дядо но какво трябваше да направя след като всичко беше купено и платено....просто вечерта изиграх само един танц от уважение към най добрата ми приятелка и изобщо не ми беше нито до танци нито до каквито и да е веселби а ми е плачеше..и на другия ден след бала ми го погребахме....но след около 1 месец след смъртта му лека полека почнах да се съвземам...така че дами...просто трябва да сме силни в такива моменти
Активен
sunray
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 2805


Имам всичко.


Моят сватбен албум

« Отговор #64 -: октомври 25, 2009, 23:32:55 »

Теди, моите съболезнования.
Искам само да ти кажа, че болката няма да изчезне, ще заглъхне, но винаги ще я има. Просто свикваме с нея. Аз също загубих баща си, макар и преди години. Човек се научава да живее със загубата и пустотата.
И аз си мисля напоследък, че ако татко можеше да ме изведе от вкъщи, щеше да е най-хубаво...но не може...И ще усещам липсата му в сатбения си ден, макар и да мина много време от тогава.
При теб няма да е по-различно. Но това не пречи да изживееш, доколкото е възможно, любовта, която изпитвате с половинката си един към друг, и след време да сключите брак. А татко ти ще ви се радва някъде от горе, аз поне вярвам в това. Бъди силна!
Активен
desssisa
Новак
*
Публикации: 19


« Отговор #65 -: март 31, 2010, 09:34:52 »

Здравейте, ето че и аз се включвам в тази тема, колкото и да е неприятна. Моят дядо почина днес, а сватбата ни е на 22.05. Направо съм се побъркала. Незнам какво да правя. Майка ми ми казва, че сватба не се отлага и че тя нямало да играе. Аз искам майка ми да се весели заедно с мен. Утре сме на погребението. Незнам дори трябва ли да се закичваме аз и мъжа ми.  sad Имам още две баби и един дядо. Толкова много исках всички да ме видят булка, но искам и майка ми да се весели с нас. Посъветвайте ме дали да отложим сватбата. Незнам какво се прави изобщо. На 10.05 се падат четиридесет дена, а на 22.05 сватба  sad
Активен
roxanne
Професор
****
Публикации: 329


Моят сватбен албум

« Отговор #66 -: март 31, 2010, 11:15:40 »

Миличка, прегръщам те - знам какво е да загубиш близкък  give_rose Моята баба си отиде на 20.01... Нещо у мен си отиде с нея  cray... Ние се сгодихме малко след 40-тоя ден. Аз лично съм убедена, че тя от небето пожела тази сватба, тя я уреди. Надявам се, че ще ме гледа отгоре и ще е щастлива.
По същество - официално траурът е 40 дни, след този момент няма пречка да направите сватба, макар, знаеш, болката няма да отшуми. Мой приятел миналата година се наложи да отложи сватбата с около месец, защото загуби дядо си малко преди насрочената дата, така че от там ми е информацията.
Не те съветвам да отлагаш сватбата - някак, след толкова болка, едно толкова щастливо събитие ще донесе малко светлина в помръкналото ви семейство.  Пък и помисли - дали дядо ти не е очаквал с нетърпение сватбата, дали той би искал да я отложиш?
Малкък офф - исках да се оженим в църквата Св. София, баба ми се казваше София, иска ми се да вярвам, че ще е там, ще ме гледа и ще ме благослови. Вчера отидох да ни запиша, очаквах, че няма да има проблем, все пак до нашата дата има почти 5 месеца. Обаче, часовете бяха заети sad. Отецът го нямаше, а часът който на нас ни трябва - 18, беше с въпросителна. Жената ме посъветва да мина по-късно и да говоря с отеца, може двойката да не била сигурна. Не се надявах особено - кой ще се запише за сватба и няма да е сигурен? Обаче, когато отидох, отчето им се обади и те наистина отказаха часа - единственият подходящ за нас час! Вярвам, че баба от небето ни подкрепи...
Сигурно звуча нелепо, но ми се искаше да споделя - аз наистина вярвам, че тя очаква с нетърпение сватбата ми, много дълго се надяваше да ме види булка, а ние дори не се замисляхме за сватба sad Споделям с всички вас, които носят загубата на скъп човек в сърцата си, надявам се да намерите малко утеха... Близките ни са с нас, радват се за нас. Макар и да не ги виждаме.  give_rose
Активен
viviaz
Регистриран

Публикации: 2


« Отговор #67 -: юли 01, 2010, 10:02:04 »

Здр
знам че темата е мрачна , но се случи нещо много лошо
Ден преди годежа ни почина баба ми , естественно отложихме го.
Въпроса ми е след колко дни от смъртта на близък можем да го направим годежа ?


п.п. Желко, че няма да може да ни види  GROAN
« Последна редакция: юли 01, 2010, 10:22:21 от viviaz » Активен
roumyana
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 2648



Моят сватбен албум

« Отговор #68 -: юли 01, 2010, 13:07:07 »

по принцип 40 дни е минималния срок.
Активен
ellimink
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 850



Моят сватбен албум

« Отговор #69 -: февруари 24, 2011, 15:40:19 »

Здравейте,
за съжаление и аз трябва да пиша в тази тема.  Но тези неща не питат кога..
Сгодихме се 25.12.2009, с идеята да направим сватба през лятото на 2010г. Но решението се промени - в полза на апартамента и неговото обзавеждане и сватбата остана за началото на есента.
Да но..скъпата ми баба на която съм кръстена почина. Това беше като шок за нас,а много си я обичах и все още ми липсва адски много..
Решихме тази година да е сватбата през лятото( Юли), минало е достатъчно време, а и датата която си харесахме -има 1 година от смъртта. Но внезапно и др ми баба се разболя и този понеделник почина  cray
А така ми се искаше поне една от тях да види това радостно събитие за нас. Сега наистина незнам на кои свят се намирам, обвинявам се че не съм я направила по рано - за да бъдат и те, а даже сега незнам дали изобщо да има сватба. Незнам найстина какво да правя.....................................
Активен
margo_pld
Новак
*
Публикации: 9


« Отговор #70 -: април 19, 2011, 19:56:40 »

Здравейте и от мен,за жалост и аз се включих в тази тема  sad
С приятеля ми се сгодихме на 14.02 и насрочихме дата за сватбата на 03.09 ,но за жалост дядо ми тежко се разболя,последните 4-5 дена не се храни въобще,а е много слаб  sad така като го гледаме не му даваме повече от месец,може и по малко,баща ми е категоричен,че ако стане нещо ще трябва да отложим сватбата с 1 година sad На мен много не ми се иска,но незнам какво да правя sad
Много тажно и гадно sad
Активен
love.net
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 168



« Отговор #71 -: май 27, 2011, 11:50:58 »

Здравейте момичета,съболезнования  sad
Ние същщо сме насрочили дата за август месец и преди окло 20 дни почина свекърва ми  sad :(Тя толкова искаше тая сватба cray,а и беше толкова добра и много ми помагаше в подготовката...Чудехме се какво да правим ,но много хора ни казаха ,че сватба не се отменяло...ама сега не смеем нищо да пипнем по подготовката,а и нищо  няма да е същото ... sad
Активен
ellimink
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 850



Моят сватбен албум

« Отговор #72 -: май 28, 2011, 06:56:37 »

silvaki,трябва да си силна и по този начин да дадеш кураж на твоя приятел. Найстина сватбата няма да е същата, но тя толкова много се е радвала и е знаела за тази сватба, затова трябва да я направите. Нека минат няколко дена или седмици и лека полека нещата ще влязат в ритъм. Не се отказвайте да сътворите едно толкова хубаво нещо като семейството. Тя винаги ще присъства в сърцата ви и спомените. Зарадвайте я.
Активен
love.net
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 168



« Отговор #73 -: май 28, 2011, 10:33:49 »

Да така е ,жената я искаше и се радваше повече от нас.... sad и трябва да съм силна ,ама понякога...всеки изгубва контрол... cray
Активен
LoraToto
Регистриран

Публикации: 3


« Отговор #74 -: май 28, 2011, 23:54:47 »

Моите съболезнования. Напълно разбирам как се чувствате, защото и при нас докато мислим как да организираме сватбеното си тържество, се наложи да отидем на погребението на сестра му... Е след тази неочаквана смърт, на кой му се мисли за тържества. Вярно е, че има време, но... И уж времето лекувало. Не знам.
Активен
ralej
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 158


Най-щастливи на света!


Моят сватбен албум

« Отговор #75 -: май 31, 2011, 22:15:29 »

Момичета, и аз се разписвам тук sad Любимата ми баба (майката на майка ми) почина днес  cray cray cray Остават няма и 20 дни до сватбата, но мама е категорична, че не трябва да я отлагаме. И наистина, баба нямаше търпение да види своята "булчица". Колкото и да ми е тъжно, сватба ще има  cray
Активен
dodo23
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2192



Моят сватбен албум

« Отговор #76 -: май 31, 2011, 22:32:15 »

Рали,съболезнования мила!

Много кураж на теб и семейстовто ти!
Не мисли с тъга за баба ти,когато сватбата дойде-тя те обича и ще се радва за теб,макар да не може да е до теб! cray
Активен
ellimink
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 850



Моят сватбен албум

« Отговор #77 -: май 31, 2011, 22:56:11 »

ralej,мойте съболезнования.Трябва да сте силни,най-вече ти и майка ти. Моята баба почина февруари месец и много мислихме да отменим сватбата, но тя толкова се радваше на сватбата и началото на нейната подготовката,че решихме да продължим напред.Твоята баба винаги ще бъде с теб и винаги ще си спомняш за нея. Не отменяйте нищо, зарадвайте я с една прекрасна сватба.
Активен
Susito
Ентусиаст
**
Пол: Жена
Публикации: 131


Ще ставам госпожа :-)


« Отговор #78 -: юни 01, 2011, 15:24:46 »

ralej Моите съболезнования.

Знам от личен опит колко е трудно да загубиш близък точно когато се подготвяш за много важен момент в живота си. Според мен баба ти за нищо на света нямаше да иска да отмените сватбата. Бъди силна и красива булка в памет на баба ти - тя много би се гордяла с теб.
Активен
ralej
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 158


Най-щастливи на света!


Моят сватбен албум

« Отговор #79 -: юни 03, 2011, 15:56:10 »

Благодаря за подкрепата, момичета. Всички сте много прави и аз така мисля...
Вчера беше погребението... от днес пък продължава организацията на сватбата... Какво да се прави.
Активен
V_e_S_i
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 879



Моят сватбен албум

« Отговор #80 -: юни 03, 2011, 22:59:13 »

Рали, моите съболезнования.......
Радвам се,че не сте отложили сватбата и съм сигурна,че баба ти би искала и би се радвала точно на това - да не я отлагате.
Активен
Страници: 1 2 3 ... 6 [Всички]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines