Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

април 26, 2024, 10:41:29

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 23 24 [25] 26   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Как протече раждането?  (Прочетена 208127 пъти)
 
*mama Eli*
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 873


Любов има навсякъде! Само трябва да се огледаме!


Моят сватбен албум

« Отговор #360 -: ноември 04, 2009, 19:22:26 »

Момичета, искам да ви попитам няколко въпросчета. Какво представлява това "почистване на влагалището"? Защо се прави? И найстина ли е толкова болезнено, когато по принцип имаш болезнен цикъл? Преди време ми е горена раничка без упойка и мен найстина много ме болеше. Когато слезнах от магарето се чуствах, толкова ужасно, че все още нямам с какво да го сравня. Плаках през цялото време, а смея да твърдя че не съм някаква "лигла" и търпя на болка. Цъкъла ми е просто ужасен... Та така... Това може ли, според вас, да се сравни поне с частица от нормалното раждане. Благодаря ви  smile
Активен
kali_gali
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2243



Моят сватбен албум

« Отговор #361 -: ноември 04, 2009, 23:25:49 »

Ми аз няма как да си представя колко   те е обляло за да ти кажа дали може да се сравни с раждането.Всеки има различен праг на болка,при всяка жена раждането протича по различен начин,с различна продължителност и различно боли.Ще дойде време да разбереш какво е раждането.Недей да се тормозиш от сега с този въпрос и да се стряскаш излишно.Раждането е болезнено-за някой повече за други по-малко,но след болката идва най-щастливия миг в живота и тогава болката няма значение т.е.не може да се сравни с горенето на раничка защото емоционално не се възприема по този начин.
Активен
Zahira
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2242


Моят сватбен албум

« Отговор #362 -: ноември 05, 2009, 08:45:05 »


Иначе това което мен ме стимулира и ще ме окуражава по време на раждането е че всяка болка почва и все някога свършва, ще си мисля как ще съм в помощ на бебето и на себе си ако съм послушна пациентка  give_rose

Права си Гери за болката, колкото и да боли просто се пренасяш напред във  времето и си представяш, че всичко вече е минало.  Аз толкова бях изтощена от всяка контракция след като ми включиха системата с окситоцина, че заспивах за 2-3 минути между контракциите. Идва момент когато наближи пълното разкритие просто не можеш и да дишаш ефективно, защото започват едни напъни, които просто не можеш да ги контролираш, а не можеш да напъваш докато не ти кажат, защото, ако нямаш пълно разкритие, ще се разкъсаш, но ти тези неща си ги знаеш. Имаш преимуществото, че освен със инстинктите си в този момент ще можеш да си помагаш и със знанията си.

А аз като се замислих не съм писала в тази тема как мина моето раждане, затова ще копирам поста от темата си:

Контракциите при мен започнаха на 21 август сутринта  през 2 часа и  и постепенно до 9 и половина вечерта станаха на по 7-8 минути, 15, 10 и така, но не ставаха регулярни за да тръгваме към болницата. Постепенно поутихнаха и аз съм заспала и към 5ч. сутринта започнаха силни и регулярни контракции на 3-4-5 минути. Станахме, изкъпах се, нагримирах се /няма да раждам без грим я/и право в болницата. В 7 и 30 ни приеха, прегледаха ме за разкритие - 3см и то познайте кой - д-р Кръстанова. И оттам вече ме качиха в предродилна, дадоха ми нощница, направиха ми клизма и се почнаха разходките /така страшните клизма и катетър въобще не ги усетих/. Цял късмет, че д-р Герганова беше дежурна от 8ч. И така не се е налагало да я викат по спешност. Прегледите за разкритие страшно много ме боляха, не можех да се отпусна, а след първия започна да ми  пада тапата и кръв, Разкритието постепенно взе да става на 4см.,5, включиха ми система с окситоцин, след дълги разходки стана на 6см. разкритие, а контракциите ставаха все по-силни и болезнени и по едно време взе да ме напъва отвътре, стоях клекнала, на тоалетната чиния, караха ме да напъвам права по едно време. Изтренирахме няколко напъна в предродилна след като се установи пълно разкритие и ме поведоха към родилна зала, където за около петнайсетина минути и  напъни на 5-6 контракции родих. Срязаха ме накрая /имам си няколко вътрешни и външни шева/, но това не се забелязва  на фона на контракциите и прегледите за разкритие. Анди изплака почти веднага и ми се стори най-сладкото същество, прилича на татко си. Започнахме да чакаме раждането на плацентата, но и след 40 минути това не се случваше и решиха да ме приспят и да ми направят  ревизия за да я извадят. Да ама анестезиолог така и не идваше. Общо взето раждането и самия екип каза, че е минало като по учебник, обаче възникват непредвидени ситуации като това с плацентата. Като се събудих мъжа ми беше до мен вече в стаята, доведоха ни и бебка да я видим отново, а междувременно ме бяха и ззашили с упойката от плацентата /радвам се, че не съм била в съзнание, защото доколкото знам дори с местна успойка си се усеща/. Чувствах се страхотно след раждането, сяда си на дупето въпреки отока, но и толкова много Арника изпих. Единствено ме вдигнаха следдобед да ме раздвижват и припаднах, но било от упойката. После вече станах.
И така на 22 август в 14ч и 16 минути се появи моята принцеса с мерки 3140гр. и 50 см.
Пожелавам на всички такова леко и сравнително бързо раждане като моето, без упойки и напълно естествено.
Много съм благодарна на д-р Герганова и целия екип, които ме израждаха, както и на една акушерка - Ели. За по-хубаво раждане не съм си и мечтала, останах с много положителни емоции. А и само да кажа, че от изключителна важност е дишането по време на контракция, както и да слушаме акушерките въпреки, замъгленото съзнание.

« Последна редакция: ноември 05, 2009, 09:38:21 от Zahira...Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ » Активен
pipi_27
Регистриран

Публикации: 1


« Отговор #363 -: декември 12, 2009, 02:21:38 »

Здравейте,аз преносих 5 дни и на 6 ден ми включиха система с окситоцин,за да се опитат да предизвикат  нормално раждане а ако не стане имаше вероятност да се стигне до секцио.Болките започнаха почти веднага и продължиха 6 часа.Дори се учудиха че съм получила пълно разкритие толкова бързо,а на мен не ми се струваше никак бързо ужасно болеше.Накрая ме накараха да стана и да ходя и ако искам да отида до тоалетна.След няколко обиколки на коридора на предродилна зала влязохме в родилна зала.Навсякъде бях чела,че раждането не боляло,но след няколко напъна се уверих че не е така.Контракциите боляха ужасно,а и трябваше да напъвам по време на тях.Опитвах се  с всички сили да напъвам,но казваха че не правя нищо,накрая  нямах сили за нищо, за малко щяха да вадят бебчо с вакум,но всички дружно ме натиснаха по корема и след един последен напън малкото съкровище изкочи,тогава наистина не болеше.Доста ме пошиха и почти месец след раждането още не бях се възстановила.Сега малкото човече спи сладко,но както казват че болката се забравя,аз не мисля че някога ще забравя, и не знам дали ще се престраша за второ детенце.
Активен
Regina94
Професор
****
Публикации: 476



« Отговор #364 -: декември 14, 2009, 20:18:34 »

Пипи, ти за мен си герой. Да ти натискат корема и после цял месец да се възстановяваш ...  girl_impossible Доста брутално... Браво за оптимизма ти!
Активен
kelly7
Новак
*
Пол: Жена
Публикации: 14



« Отговор #365 -: юни 21, 2012, 13:06:57 »

Мами, като ви чета и плача...  cray cray cray, толкова искрени и мили неща сте написали, толкова щастие струи от постовете ви. Благодаря ви че споделяте тук, за да може такива като мен да прочетат. Темата е изключително полезна!
Ах... нямам тъпение и аз някой ден да родя... сигурно е уникално да имаш бебе от мъжа на живота ти.
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #366 -: юли 02, 2012, 11:36:35 »

За първото раждане няма да разказвам - нищо особено, освен че трая 12 часа след влизане с 3 см. разкритие в болницата. Обаче второто..........да знаете, че има и такова. Точно 45 минути с всички екстри: падане на тапата, изтичане на водите, повръщане и диария. Едва стигнахме до болницата. Наложи се портиерът да ме гони по стълбите, че нахълтвам като фурия. Едва издържах да ми прегледат документите и никой не ми вярваше, че работата отива към раждане. За първи път виждали бременна да тича. Сложиха ме на магарето, уж за тоалет и клизма. Сестрата само като ме погледна и вика "Кое да бръсна, тебе или главата му?" Всички почнаха да крещят и да се суетят, много се изплаших. Лекарят явно си е подремвал, защото изхвръкна от стаята си бос, без престилка, гол до кръста /бяха големи горещини/. Отново се разтичах, вече към родилната зала и аз чисто гола, че нямаше време за такива като обличане на нощница. Лекарят беше голям зевзек и станахме приятели, последното което чух преди раждането от него беше "полека бе жена, не отиваш да скачаш висок скок, ще раждаш!" Представяйте си как съм се метнала на масата - после видях, че има 4 стъпалца. Точно 2 ароматизирани напъна /като не успяха да ми направят клизма/, едно рязване и бебето изскочи с цели 4500гр. По предварителни белези на носене и надпис в картона ми от видеозон " очакван пол женски", 100% бях сигурна, че е момиче. Докторът ми честити втори син, пък аз го помолих да погледне пак, защото бебето е момиче  blush. Толкова се бях ошашкала от бързото развитие на събитията, срам ме беше и за нечистотиите, които трябваше да понесат. Докторът вече се беше запознал с картона ми, взе да се смее и вика " Те та. аците му висят до коленете, аз пак да гледам. Такава глупост само жена инженер може да изръси....". После помолих една от сестрите да се обади по телефона и да каже, че съм родила. Чух я да казва "Честито, имате момченце! Не, нямам грешка...ха, затвориха телефона". Майка ми вдигнала и казала " тя още не е стигнала болницата". Мъжът ми се върнал в къщи, легнал да спи и след 4 часа отново се отправил към болницата да види как вървят нещата. Тогава нямаше мобилни телефони и информация се получаваше само от сестрите. Но смяната на моите свършила и новите му казали, че жена с моето име няма нито в родилна, нито в предродилна зала. Станало му лошо, почнали да го свестяват и чак тогава на някого му дошло на ума да проверят и при родилите. На мен само ми казаха, че мъжът ми е припаднал в чакалнята. Хванах си корема, торбата с пясък, стиснах лигнина между краката и тръгнах да видя какво става. "Ама как така си родила, ама как така е момче?" за всеки случай и той се поизложи с глупави въпроси. Та така, случват се и такива раждания, дай Боже всекиму  good.
Активен
магито
Global Moderator
Заслужил майстор на спорта
*
Пол: Жена
Публикации: 4922


яхнала метлата


Моят сватбен албум

« Отговор #367 -: юли 02, 2012, 13:47:22 »

Свекърва майка ми е имала подобно второ раждане със сестра ми, но без въпросите за пол.С мен, първо дете, много мъки и зор.Със сестра ми, замалко да я изпуснат.Майка не е могла да стигне дори до родилна зала, родила е в коридора.Добре че е имало една санитарка наблизко, че е хванала сестра ми, че иначе е щяла да се изтърси на мозайката в коридора.Та има всякакви раждания.От най-бързите до такива с много часове и болки.
Активен
m_eleva19
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 813


Моят сватбен албум

« Отговор #368 -: юли 05, 2012, 00:20:51 »

svekarva... ROFL ROFL ROFL скъса ме от смях- направо ми потекоха сълзи като те четох. И аз ще разкажа за моето раждане - бях ходила да ми слушат тоновете на 5 -ти октомври и лекарката ме извика чак на 14 -ти Терминът ми беше за 21.10. И така на 7-ми  ме стегна едно разтройство и аз бях убедена че е от тиквата която бях яла. Вечерта си легнахме и към 5.00 се събудих за поредното ходене по малка нужда и докато отида до тоалетната и усетих как ми се спукаха водите и като започна да тече ....и аз се развиках на мъжът ми да става - а той с един изплашен поглед...то сигурно и аз съм била пребледняла. Тръгнах да си взимам душ - мислех да си правя сама клизмата - и започнаха контракциите. Само се поизмих и започнах да се обличам ама толкова се бях стреснала че само се бутахме и не можах да си намеря дрехите и тръгнах с домашните  и два различни чорапа че контракциите ме започнаха директно от 3 минути. Натова отгоре бяхме продали предния ден колата и с такси. И шофъора като взе да кара с 20 км като мравка и на мен ми идеше да го удуша - направо си представих как го правя. Накрая мъжът ми му се стросна и той се забърза точно по паважа пред Шейново. В болницата бяхме в 6 и нещо и чакахме 15 минути сестрата да слезне от горния етаж да ме приеме. Контракциите бяха една след друга и като ме стегнеха и направо не се усещах от кръста надолу - омекваха ми краката. Оказа се че имах 4 см. разкритие. Качиха ме горе и аз със всичкия си изпратих мъжът ми да ходи и да ми събере багажа...напрвиха ми клизма и започна най-гадната част...хем те скъсва кръста от контракциите хем трябва да свършиш останалата работа и натова отгоре да успееш да се справиш в полу-клекнало положение защото не можеш да клекнеш заради корема а в Щейново има само клекала в предродилна diablo През това време давах наставления - кое къде съм сложила по телефона на мъжът ми и му обяснявах по три пъти в кой-бял шкаф съм сложила еди кое си-при положение че ние имаме само един бял шкаф... Явно това ме разсейваше от болката защото по едно време мъжът ми искаше да затвори че му стана гадно от охканията ми и тогава осъзнах колко адски ме боли. Бях с избор на екип - познавах лекарката много добре. и казах да я извикат защото искам упойка...беше към седем и половина. Дойде лекарката - сложиха ми система и като ме прегледа беше вече 10 см.  От там всичко стана мнго бързо - направи ми нещо че бебето беше все още високо и след това тичай към  магарето и точно с 4-5 напъна малката излезе. Напъните изобщо не болят - усетих само леко парене когато излезе главичката но трябва да се напъва зверски все едно акаш и със затворени очи както и да не се вика - така достига по-малко кислород до матката и раждането става по-болезнено. тези инструкции ги следвах много стриктно- бяха ми се запечатали в главата и в 8.05 малката проплака. Чувствах се прекрасно - цялата мокра от усилията и безумно щастлива. В 8.10 се обадих на мъжът ми  и му викам - " Честито татенце!" а той - Роди ли вече?
Активен
fibi
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1667


Ангелчето на мама Изабел


« Отговор #369 -: август 13, 2012, 17:04:35 »

Боже Свекърва, от този истеричен смях събудих бебка. Защо не го прочетох този пост преди да родя, щях да си го принтирам за болницата та да ме осаферва. Защо не открих тази тема, пълна е с положителни емоции.
Няма да пиша за моето раждане (беше трудно и дълго), за да не я развалям, ако някой е любопитен да надникне в моята тема

Дано темата да вдъхва кураж на Бъдещите родилки
Активен
Anita81
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 719



Моят сватбен албум

« Отговор #370 -: октомври 15, 2012, 16:58:36 »

Момичета, понеже скоро ми предстои раждане и аз имам няколко въпроса.

Знам, че при нормално раждане има обилно кръвотечение поне около месец след това, но как стои въпроса при секцио, понеже най-вероятно ще съм със секцио? Има ли пак обилно кръвотечение? Трябва ли да се запася с нощни превръзки? Как се процедира ако все пак ми изтекат водите, а съм с планирано секцио, тъй като бебка не е обърната с главичката надолу и не може да се премине към нормално раждане?
Активен
sunray
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 2805


Имам всичко.


Моят сватбен албум

« Отговор #371 -: октомври 15, 2012, 23:01:00 »

Анита, може би лекар трябва да даде мнение по въпроса за изтичането на водите при планирано секцио. Аз знам, че когато водите изтекат, трябва да се действа бързо, защото околоплодният мехур служи като защита срещу инфекции и прочие за бебето от околната среда, а като се спука, то става по-уязвимо. Спорен е момента колко може да се изчака. Тук при изтичащи води се чака малко - около денонощие най-много, и дори да няма контракции и разкритие, те биват предизвикани, за да се ускори излизането на бебето (при мен така стана). В Канада не зная как се процедира.
Предполагам че ако ти се спука мехура, ще ти направят секциото по спешност (то вече е сравнително рутинна интервенция и едва ли много ще му мислят huhhuh.gif ), ако бебето не е с главичката надолу, но това (последното) може да се случи и дни преди раждането, така че споко good smile
Активен
Regina94
Професор
****
Публикации: 476



« Отговор #372 -: октомври 19, 2012, 14:36:59 »

Анита, след секцио е като след нормално раждане -около месец кървене ( моето първо беше секцио по спешност, второто -нормално). При първото ми изтекоха водите, чакаха ме около 30 часа за нормално, но не се получи и ме оперираха. Зависи от лекаря ти, според мен.
А, още нещо за кървенето -ще ти трябват превръзки за след раждане. Те са само от памук и лигнин за разлика от нормалните превръзки като Олуеис, в които има доста пластмаса и могат да доведат до замърсяване и възпаление.
Активен
Anita81
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 719



Моят сватбен албум

« Отговор #373 -: октомври 19, 2012, 16:18:07 »

благодаря, момичета

Реджина, мерси за уточнението, мислех че нормални нощни превръзки ще свършат работа, но ще потърся за след раждане.
Активен
Miri
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1748



Моят сватбен албум

« Отговор #374 -: октомври 21, 2012, 06:24:47 »

Мен, при първото раждане, след изтичане на водите, ме чакаха около 10 час (в болницата) и след това ме включиха на питосин (окситоцин). Сега с второто, ако всичко е наред ще раждам с акушерка и от тях научих, че може да се изчака и по-дълго, както е бил случаят с Regina . Поинтересувай , дали в болницата, в която ще раждаш , дават превръзки. На мен ми дадоха достатъчно за цял месец.
Активен
Страници: 1 ... 23 24 [25] 26   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines