Да бъдеш МАМА!!!

[deslona]

Мама...
Тези четири буквички само
даряват смисъл на живота мой,
те са силна упора за моето рамо
в студ и мрак, и в тежък зной.

Тези четири букви са моето злато
моето малко богатсво са те,
те за мене са всичко най-свято,
което обичам от малко дете.

Те са в моите думи и мисли
и в сънищата ми нощем дори,
те са тъй святи, нежни и чисти,
че всяко зло пред тях ще гори.

Те са силни и страстни дори в изнемога,
но и красиви са те като нежна зора,
за това аз кълна се пред Господа Бога,
че ще ги браня от злото сама!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Мамо, защо плачеш? - попитало майка си едно малко момче.*

*- Защото съм жена? - отговорила му тя.*

*- Не разбирам – казало детето.*

*Майка му го прегърнала*

*- Никога няма да разбереш.*

*Малкото момче попитало баща си:*

*- Защо мама плаче сякаш без причина?*

*- Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.*

*Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Затова попитал Господ:*

*- Господи, защо жените плачат толкова лесно?*

*Господ отговорил:*

*- Когато създавах жената, я направих специална.*

*Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и
въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.*

*Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което
много пъти идва от децата й.*

*Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се
отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без
да се оплаква.*

*Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки
всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.*

*Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро, за да защити сърцето му.*

*Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена
си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.*

*И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално
право, за да го използва, когато има нужда.*

*Виждаш ли, сине - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които
носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.*

*Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й -
мястото, където любовта обитава.*

*Моля, изпратете това на 5 красиви жени. Ако го направите, нещо добро ще се
случи. Ще подхраните самоуважението на друга жена! Може да изпратите това и
на мъже, които искате да разберат истинската цена на жената и защо тя е
толкова различна от останалите.*

*„Какво е днес твоето най-голямо желание?” – попита ме Бог..*

*Аз отговорих:*

*- Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те,
семействата им и приятелите им го заслужават! Аз ги обичам много.*

*Любовта на Бога е като океан. Можеш да видиш началото, но края - никога.
Сега това писмо ще започне своето действие.*

*Ангелите съществуват - това е истина..*

*Но понякога са без крила и ги наричаме приятели.

[katya_79]

Завръщане
Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.

Останала без дъх, без сили,
при теб ме върна само любовта.
Светът в сърцето преоткрила,
аз падам в твоите крака.

Приемаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Аз своя грях не мога да стопя.
Завръщам се – разплакана, покорна,
“Обичам те” едва шептя.

И сякаш цялата Вселена
вторачила е в мен очи.
Не се срамувам, нека гледа,
греха ми нека сподели.

Прости за нощите безсънни,
за всеки кичур, плетен от сребро,
за тъмните очи с раздяла пълни,
за сухите цветя до твоето легло.

Прости, че думите мълчаха,
че чувствата затварях в мен –
по твоите страни пълзяха
сълзи от обич и сатен.

До днес не чу, че те обичам,
и не почувства свята топлина,
прости на своето момиче,
което вече е жена.

Прости. Главата си прекланям.
Воала, майко, закичи.
Очите ти с любов ме галят,
и шепнат плачещи - „Простих”...
 
 
 
 
Майка ми

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Иван Вазов

 


Добрите очи на мама

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов

 

"Мама"

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите,ме е срам.
Ще падат,ще се стопят снеговете.
Косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг.Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всяка майка носят
едничка радост, хранена с печал.

Едничка радост:чедото да види
от пътищата в най-добрия път.
И нему хорско зло да не завиди.
Умът му мисли зли да не мрачат.

Затуй,когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ран,бил късен,нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави.
Не! Сняг не е. Слънце е това!

Дамян Дамянов

[hukuta]

Не знам дали тук е мястото, но не открих по-подходяща тема да честитя празника на всички мами!
Мили момичета, честит 8-ми март, бъдете здрави, щастливи и много обичани! Носете с гордост името "Жена" и днес, на този хубав празник, обърнете повечко внимание на майките си!!! 

[mimi_08]

Толкова хубави неща сте написали, че  .

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!



П.П. Държа да отбележа, че това не е писано от мен!!!
Попаднах на него в интернет и го споделям с вас,
защото е прекрасно!!!

Източник

[zlatomira__]

това е толкова красиво... и самата истина...

[pepche]

  Не знам от къде е, но е толкова вярно и наистина красиво , това щастие не бих заменила за никое друго 

[winternana]

и аз... се присъединявам.
..много разчуствено! 

[terzieva]

Да бъдеш мама е най-хубавото нещо на света, защото най-голямото щастие и богатство на света са нашите деца.   
Не спирам да мечтая за момента, в който и аз ще мога да си гушна детенце.