Горещ стол за Тоnitta!

[tonitta]

Ей сега ми падана в ръчичките! 

1. В какво най-често се изразява пламенната ти емоционалност?
2. Кое е най-страстното нещо, което си правила за мъжа си?
3. Какъв е идеала ти за съвременна жена?
4. Кой е най-големият жест, който си парвила за приятел? А коя е най-голямата саможертва, която си правила в името на приятел?
5. Къде се допълвате най-добре с мъжа ти и къде имате конфликтни точки в характерите?
6. Какво е за теб барака с 5 думи?
7. Коя е думата, която би могла най-дълбоко да те засегне, ако ти я каже близък човек?

А ето и отговорите...
1.В това,че когато нещо ме впечатлява си го казвам и показвам-викам,плача,смея се,танцувам,пея и то без да ме интересува къде съм :laugh:Е разбира се когато се налага овладявам емоциите,но ако мога си позволявам да изразя емоциите си...Също така,ако някой ми харесва му го казвам директно и понякога хората се плашат от това,но мисля,че им се отразява добре...Казвам и ако нещо не ми харесва,но там малко се ограничавам в границите на възпитанието и тактичността, за да не засегна незаслужено някой...Имам много примери за изразяване на емоциите си,но ще е по-добре да ме видиш когато съм щастлива
2. Ами не съм сигурна....правила съм му много изненади като да му сервирам по бельо,да го чакам във ваната с шампанско, както и някои по-палави неща,но тук няма червена точка,въпреки че те не са така банални..
3.Винаги съм се възхищавала на добре изглеждащите жени,които имат своята работа,която им носи удоволствие и удовлетворение, но в същото време успяват да запазят и личния си живот...Да си гледа дечицата,но без да ги глези, с един интелигентен и чаровен мъж до себе си, да е деликатна, фина и много напориста...С две думи силна жена,която знае колко струва и къде се намира, но не и прекалена феминиста.Да е едновременно самостоятелна и силна, но и да носи женското в себе си и да не отнема удоволствието на мъжете да я глезят и закрилят...

[tonitta]

Продължавам...
4.Честно казано аз много обичам да помагам на хората на които държа независимо дали са ми роднини или приятели,а и даже на непознати...Така че не мога да приемам нещата така,че правя жест или саможертва...за мен е нещо нормално.Някой може и да не го вярва,но който ме познава знае,че е така :girl_wink:Аз обожавам да правя малки жестове към близките си,като например да запомня какво харесва или за какво е мечтал и по някакъв начин да го осъществя или да знам,че харесва този лак за нокти и аз спонтанно му го подарявам...или ако усетя,че е тъжен/а веднага хуквам и излизаме да се повеселим,поплачем,напием или каквото там ще помогне в случая...и още какво ли не,но честно казано не помня даже и какво толкова съм направила,за мен е ежедневие,а и аз имам една максима,която много уважавам и гледам да спазвам "Направи добро и го хвърли зад гърба си",някои продължават приказката с"а то ще ти се върне...",но аз не се надявам на това,просто го забравям,ако чакаш благодарност,значи не го правиш искрено и безрезервно и се превръща в сделка....,а приятелството и любовта определено не са договор
5.ние общо взето много си приличаме...и двамата сме бъбриви и общителни,много темпераментни и суетни,можем да си говорим с часове за всичко..Може би се разминаваме в някои интереси,но все пак сме от различни полове и щеше да е доста стряскащо,ако той си лягаше с любовна книжка в ръка или се гримираше с часове :laugh:Ето в тези чисто женски и мъжки нещица се разминаваме и имаме конфликти-аз искам той да се интересува малко повече от психологични статии и книги,да е по-деликатен и внимателен в необходимите моменти,а той иска аз да не се контя по 100 часа преди да излезем и да ме чака пред вратата,а накрая да закъснеем,защото съм се преоблякла 50 пъти(което според мен не е точно така,ама той така твърди )
6. :laugh:Тук не съм много сигурна дали питаш за "брака" или за "барака" както си написала в случая и за това ще ти отговоря и за двете :laugh:Та барака за мен е малка,романтична колибка от дърва на плажа или сред гората ,а ако става въпрос за брака,то за мен това е:доверие,уважение,обич,компромиси,подкрепа...Може да се добавят и още много неща,но мисля,че наистина това са основите на бараката,за да се получи стабилен брак,та чак може и голяма къща да излезе от него...
7.Най-много ме засяга отношението на хората,а не думите им...Ако мъжа ми ми каже "обичам те" с лъжа и безразличие това би ме наранило много,макар и да са най-хубавите думи...Иначе от забележки и критики не ме е страх, може да ми стане неприятно в началото,но после си вземам поука и уважавам човека за смелостта да ми ге каже...Предпочитам да се скарам с приятел,да си кажем каквото ни мъчи и тежи и да избистрим нещата,ако има желание и така да продължим на чисто, от колкото да премълчим и всеки да продължи по пътя си без да сме разбрали за какво е станало така...Така че мен от думи не ме е страх,страх ме е от лошо,лицемерно отношение и мълчание....
Ами това е миличка пиратска принцесо...Благодаря ти за въпросчетата и дано съм успяла да ти отговоря

[prin4ipessa]

Ох, аз хич не съм видяла , че съм сложила едно "а" в повече и се е получило "барака". Исках за "брака" да те питам, но ти и без това си отговорила и още едно въпросче само, защото в последния отговор изключително ми напомняш на разсъждения на един приятел, с който се скарахме наскоро.

1. Та каква зодия си?

[tonitta]

Хи хи,а така бе!Намери на кой приятел да ти приличам :laugh:Не на някой любим и мил,а на някой дето сте се скарали,аааа
Раче осмокраче съм си и то от белите-хубавите...Защото раците и скорпионите се делят на бели(първата половина) и черни(втората половина)...Не че много вярвам на зодиите,но определено има доста верни неща,ако се загледаш 

[prin4ipessa]

Хи хи,а така бе!Намери на кой приятел да ти приличам :laugh:Не на някой любим и мил,а на някой дето сте се скарали,аааа

Не, не в този смисъл. Понеже казваш, че предпочиташ да се скарате и след това да започнете начисто и затова те питах, защото и той същото ми го каза, въпреки че не бях съвсем съгласна с него, но да не навлизам в подробности, че ще стане дълга и широка 

[Вероника]

Айде и тук да се цопна - Тонии душкоо, може да не намериш време за моите въпросителни но дано ти стопля душата като те върна 2 години назад с тази темичка 

1. Променила ли си се от последното ти писане тук? С какво според теб?
2. Вече си 2 години примерна съпруга - как се чувстваш като такава?
3. А същите ли са ти приятелите от преди и след брака?
4 .Вече си и мама -как ти повлия това на теб самата - като жена, като личност?
5. Как си се представяш след още 2 години?
6. Смяташ ли че в днешна дата си изпълнила плановете си от преди 2 години? 

[tonitta]

Охооо,съвсем бях позабравила тази темичка :girlhide:Вер наистина ме върна много назад във времето :PЯ да видим сега....
1.Определено съм се променила,най-малкото защото вече съм мама на едно прекрасно малко същество *INLOVE*Станала съм малко по-олегнала и спокойна,по-отговорна и се научих да не ми пука много много ;
2.Ами както и преди това....нали вече 10г.,че и косур сме си все заедно.По-скоро след появата на бебо се заобичахме още повече и някак по по-различен начин...скоро ще видиш за какво говоря ;
3.Ами с някои вече не сме приятели,а имам и нови покрай работата ми,а и покрай форума също ;
4.Майчинството променя всичко...Това е нещо хем много непознато колкото и да си се подготвяла за него,хем нещо без което се чудиш как си живяла до сега.изведнъж осъзнаваш,че всичко до този момент е било без голям смисъл и че вече отговаряш за нещо много важно,нямаш право на грешки,на провал,да си разсеян,изморен...И колкото и да си изтощена като видиш беззъбата усмивка на малкото човече ти се стопля сърцето и си казваш,че няма нищо по-важно и сладко от това ;
5.Същата,ама детенцето ми ще е по-голямо и аз ще бягам около него ;
6.Всъщност смятам,че съм ги преизпълнила....случиха ми се толкова много неща,за които дори и не съм мечтала-какво по-хубаво от това?
Благодаря за вниманието!

[Вероника]

Тони и аз ти благодаря за отговорите  и още един въпрос ти задавам, ама не бързай още да ми отговаряш, а когато наистина знаеш отговора - хиххихи:
Доволна ли си от количката ви Чико  ?

[savka]

Здравей мила Тони !  Първо поздравления за малкия и да вие жив и здрав и много да ви радва 

 1. Как се почувства в първия миг в който видя бебето си ?
 2. Таткото помага ли  в грижите за бебчо?
 3. И неговата поява промени ли го по някакъв начин ? 
 4. Наближава Коледа която ще е първа за малкия Петър -сигурна съм че щастието е невероятно -мислила ли си вече за подарък ?

 

[tonitta]

Вер понеже от 10-я ден на Пепи сме почти всеки ден на вън, още сега мога да кажа,че съм адски доволна от количката и не съжалявам,че се спряхме на нея!Страшно маневрена,много лесно се управлява,а големите гуми са ми страшно удобни за високите тротоари и дупки...За сега не ми се е налагало да я вдигам някъде,така че за тежина не мога да говоря
savka благодаря за въпросите!
1. Това е нещо,което не може да се опише с думи!Бях адски щастлива и горда,гледах и не можех да повярвам,че това е нашето малко човече,което до преди минути е било вътре в мен...Въпреки,че стоях на операционната маса,излизаща от упойките и с толкова хора около мен,аз имах чувството,че сме само двамата в някакъв наш си свят!Вече нищо друго нямаше значение за мен и нищо не можеше да бъде по-важно!
2. Таткото страшно много ми помага от първия ден и съм адски горда с него и страшно благодарна!Става всяка нощ и му сменя пампите,носи ми го,после го приспива и нито веднъж не се е оплакал,че на другия ден е на работа и всяка вечер го чипкаме двамата.Отделно помага и в домакинството!Адски съм щастлива с такъв тати до себе си,а и така не се налага да викаме бабите да помагат
3. Мисля,че от мига,в който му се обадих,че влизам в операционната животът му не е същият.Няма да забравя разтрепераният му глас и как пристигна за секунди...А след като видя и малкия вече ме гледа с други очи *INLOVE*Мисля,че вече нищо не му липсва и всяка вечер си лягаме прегърнати,заспивайки с усмивка на уста,щастливи въпреки умората.Иначе той винаги е бил много отговорен и не ме изненадва,че подхожда така и към грижите за сина ни.
4. Няколко пъти съм си мислела за подарък,но май още не съм го измислила...Предполагам,че освен традиционните детски неща с татко му ще измислим и нещо,което ще му остане за спомен.Вече нямам търпение да дойдат тези празници