Последни публикации

Аз пък мисля, че на мъжете нещо им има, а ние сме си по-добре. А като вземат да остаряват, хептен.

Добро утро

[Мери ми]

Че жените са по-зле от мъжете, го нищихме наскоро и с Мери ми ,  и с една съученичка. Стигнахме с последната до извода, че просто сме злобни и прекалено много въртим едни и същи въпроси в главите си.  
Чери, напълно на твоето мнение съм. Сурогатство, избиране на пола на бъдещото дете, всичко това е само път към доразрушаването на този свят. Крайно, но така ми идва.

Бубе, таз рокля ми е като за дърт човек, ти си младо момиче. Може би наистина ако беше без яката..

Сватбата вчера беше много чил, но аз съм без смартфон поради повреда. Та ще чакам да ми пратят снимки, че да покажа. Подпис- 20 бири в парка - кръчма. В събота продължаваме. Обувките ми бяха много неудобни, но това беше ясно, като се има предвид дървената им ниска цена. Сега ще летят към кофата или някоя от вас ако ги иска за офиц случай за 20 минути, за толкова стават. 37 номер са.

П.с Събота е басейнно сватбено парти, в къща с басейн. Очаквам предложения за тип тоалет и обувки, моля. За банския е ясно че ше взема.

..... Мъжете май по- хора излизат... 

Не на шега, аз все по-често си го мисля, че на жените нещо ни хлопа и имаме склонност да правим от мухата слон... Сега пак съм в кампания Оксфорд или Кеймбридж, около мен майки, страдат, въздишат, въртят очи, смятат бройки, плюят общината.... бащите са ще го мислим като мине класирането. Същата тази драма се повтаря, но в пъти по-ожесточена на тема прием в първи клас, което е след 2 години, но от сега е трагедията.

Интересно как мъжете ни се привързват към децата ни Нито имат хормони, нито майчин инстинкт, нито даже са сигурни, че децата са техни   Да не говорим, че в природата много рядко мъжкият индивид полага грижи за поколението си
Дето се вика, Господ си знае работата... Ако те раждаха и те бяха с хормоните и инстинктите, излиза, че никоя от нас нямаше да си обича детето и като нищо да затрием човечеството Мъжете май по- хора излизат... 

Череш това ще видиш, ще стане когато гушнеш бебка и ще кажеш дали все още смело можеш да твърдиш сегашната си позиция. Аз преди да родя бях много ЗА да стана приемен родител, обаче сега не мога.

Малее Наде, едно време имахме 1 циганче в целия набор, смятай...

И все пак се оказва, че всеки има неприятни наблюдения над осиновените деца. За това ще внеса и нотка на позитивизъм.
На дете, на което е обяснено на 3 -год. възраст, че е осиновено (според мен най-правилната възраст), във втори клас с подигравка му подхвърлят "ама ти си осиновена!", а тя без страх казва "знам"....и ги е облещила.

А относно мургавото бъдеще - не знам как е по другите части на България, но тук при нас статистиките са много лоши. В момента в клас има задължително по 5-6 циганина, защото сме задължени да ги интегрираме. С всяка година те ставаха и стават все повече. Скоро ще бъдат наравно в клас, да не говорим и за оставачи в същия клас, които допълват "интериора". Страшно е положението.

И каква репродуктивна система имат, за Бога, че да раждат толкова?!!?!?

Какво да ви кажа момичета, каквото и да кажа няма да мине без “ще видиш ти един ден“.

В случая позицията ми е лична и като човек минал през ин витро. Двете ги разграничавам.
Познавам осиновени хора - на моята възраст. Едното момиче ми е най-добрата приятелка. Познавам семейството, познавам нея, детето и, мъжа и. И като казвам познавам, нямам предвид срещали сме се, а им знам всяко изречение.
Това момиче е най-балансирания и спокоен човек, когото познавам. Прилича и визуално и по характер на майка си повече, отколкото аз на моята. Другото момче, не го познавам толкова добре, но е доста успял мъж и определено е видно колко уважава семейството си.
Така, че за мен теорията на Надето не е валидна.

Аз съм за осиновяването и против сурогатството, ако трябва да ги определя в една рамка.

Когато разбрахме, че имаме някакъв проблем, аз веднага предложих осиновяване. ММ не пожела.
Предпочитах го пред ин витро. Нямам претенции, че ми е толкова ценен гена, че сакън да не се затрие.
Нито моя, нито неговия. Хора като хора.
Общо взето ситуацията аз я виждам така - голям зор за наше дете. Тъпчене с инжекции, хапчета, ходене по лекари, треперене за резултати и всичко това -без гаранция. Само нервите бяха гарантирани.
За мен имането на деца е супер егоистично явление.
Добре, че света не мисли така, че щяхме да сме се затрили като вид.
Егоистично, защото - странно ми е как хората имат самочувствието да създават изцяло нов човек, по свой образ и разбиране.
Е точно изхождайки от това, аз бях за осиновяване. Ей там, навън е пълно с вече създадени деца, които чакат някой да ги обича и да се грижи за тях. Които не са избрали да са тук, но са факт и ще живеят живот плащайки чужди грешки и безотговорност.
Защо да губя време, нерви, емоции в правене на дете, като мога просто да се наслаждавам на отглеждането на вече родено и да знам, че съм променила света за някого.

За сурогатството - както казах, хич не ми дреме за ДНКато, тоест в моите очи то тотално се обезсмисля.
Да помогнеш на близък с пари, с имот, с помощ за еди кое, ама.... айде моля ви се, прекалено ми идва, извратено ми идва.
И изречението "за някои жени само това е варианта" не ми звучи нормално. Човек или може или не може да има деца. Всякакви други еквилебристики, са плод на тръгналия към саморазруха свят, в който живеем. Наистина мисля, че хората трябва да умеят да приемат фактите.
И наистина мисля, че амбицията и желанието трябва да имат граници. Говоря за биологични амбиции.

Здрасти

Много сте сериозни днес.

За циганчето да кажа, че майка му, набор '62, има 12 деца и 50 внучета. Свекърва ми, набор '62, има 2 деца и едно внуче. Бъдещето ми се струва доста мургаво.

За осиновените деца ми е малко болна тема. Наши роднини осиновиха дете, когато бях малка. Винаги имаше дистанцирано отношение към него. Аз не съм осъзнавала неща, когато бях на 8-9г, но имитирах това поведение (от този период го помня най-добре). Осиновителите му мога да ги определя само като гадни хора и се държаха гадно с него. Много зле се чувствам, че съм се държала така зле с дете, което нищо не ми е направило. Беше много умно дете, рисуваше много хубаво. Сега знам само, че е разведен. Кофти съдба - майка ти те изоставя, защото си десетото ѝ дете и след това попадаш на тези гадни хора.
А гледали ли сте филма "Невероятната история на Тимъти Грийн". Измишльотини е, ама е разчувстващо. По днешната тема е.

И една провокация към Рат А какво мислите за сурогатните деца на Кристиано Роналдо. Чувала съм, че са за да продължат прекрасните му гени.

Изчетох ви, много тежки, но и интересни теми... Булче, аз не знам дали майка на дете от сурогатство, ще има майчин инстинкт, но с очите си видях майка на дете, която го е износила от донорска яйцеклетка и донорски сперматозоид, че нямаше и капка инстинкт.. И мъжа, и жената, които ще отгледат това дете, го гледаха като все едно е чуждо... все едно са им го дали на сила, а не са го искали.. те не го докосваха изобщо и не беше от страх.. те бяха донесли 1 сак с дрешки, които бабата беше изпрала предния ден, за да реши акушерката, какво да му облече.. ужасна история.. Та, майчинския инстинкт не знам дали е само след хормони при бременност, тая определено го нямаше... може би е до желание, осъзнатост и сърце..

Най-близкият приятел на Илиян, всъщност е дете на първа братовчедка на майка му, там пък е преотстъпено дете.. или как да кажа.. осиновен е от леля си.. всички са наясно, но такава любов между майка и син (осиновителката и детето).. възхищавам се всеки път.. той казва на биологичната си майка, лельо, макар да се виждат много рядко, защото те живеят в Нова Зеландия..

Леля ми има един куп ин витро опита, накрая нищо.. другата сестра на майка ми има две деца, 3 аборта, за които ние знаем.. и съм я питала, дали е предлагала на леля ми, да износи дете, което да й даде, уж да, но леля ми отказала.. знам също и че не искат да си осиновят.. приемам решението им и честно казано, се радвам, че са успели да преценят това, че не биха обичали или по-скоро не искат да рискуват с това, да не обичат, дете  (осиновено или износено от друг), както свое собствено... Майка ми има колежка, която осинови детенце и винаги явно е обичала и се е радвала повече на племенниците си..  

Аз не бих станала сурогатна майка, но не отричам това и смятам, че ако е вариант за дадени хора да имат дете, то нека се случи така.. бих дарила яйцеклетка, но процедурата е доста сложна, не е просто отивам на преглед и ми вземат яйцеклетка.. за осиновяването наистина не знам.. замисляла съм се, но сякаш няма да мога  

За това се махат хората с осиновени деца или в друг град, или в чужбина. С тези предразсъдъци, няма как да се преглътнат приказки, подхвърляния и т. н. Споменах на мъжа ми тая тема, и ми разказа за момиченце, дето го тормозили в училище задето е осиновена, така е и научила. Ужасно ми се струва, да си мислят, че човек няма да стане от теб, защото си циганин или нещо такова.