Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Ето, че остава един месец до сватбата на една моя любима съфорумка, с която ни свързва дългогодишно приятелство, затова с най-голямо удоволствие пускам тази тема  *YAHOO* Надявам се да наминаваш по-честичко да се отчиташ тук  @}->-- Не знам дали улучвам съвсем точно цветовете, но имам спомен, че май бяха близки до тези:
(http://www.onetowed.com/wp-content/uploads/2013/04/peachgreysageboard.jpg)

Честита тема ! Пожелавам ти да я  напълниш само с положителни емоции !  @}->-- Чакаме разказ за запознанството, предложението.До къде стигнахте  с подготовката ?  @}->--

Честита тема, чакаме разкази по подготовката на сватбата и как се запознах те.

Хехехе привет привет и мерси за темичката. Ще се опитам да пиша малко повечко :) Дааам, цветовете са тези - предимно праскова с нюанси и акценти от зеленичко и кремаво :) Дано да се получи!

Аххх какво да ви разкажа... При нас е пъъълна екзотика  :[ Половинката е на половина от Германия и наполовина от Египет, а аз .. ясно от къде съм :) И се запознахме в Австрия  *crazy* Аз заминах за Австрия за магистратура и към края на магистрата чрез общ познат и приятел (който пък е най-добър приятел на половинката ми и наш бъдещ кум) се запознах с бъдещия ми съпруг. Той си живее в Германия, но беше на кратко посещение... Любов от пръв поглед е силно казано, но тръпката и взаимният интерес определено бяха моментални. От там беше и разговора много интригуващ между различни култури и светове и така... От там в днешния модерен свят продължихме комуникация по интернет и след известно време той дойде отново в Австрия, където с компания отидохме на Кримълските водопади и от второто виждане наживо започнахме началото на една изпълнена с препятствия връзка. Беше неописуемо предизвикателство, защото първата една година градихме връзка от разстояние със срещи средно на 2 седмици, което имайки предвид и многото култури хич не беше нито лесно, нито евтино :))) Аз през това време бях почнала и работа в Австрия, но след 1 година напуснах и се преместих в Германия и от тогава директно заживяхме заедно.

Така като четете запознанството ни и първите ни стъпки, познайте къде ми беше предложението? :))) Като дата точно 24-ти май 2014 и ако тази година не се падаше неделя, сватбата щеше също да е на 24-ти :)

За подготовката... хм започвам вече бавничко да се притеснявам, колкото повече наближава. Организирала съм доста неща, но имам още много детайли.. В една драма с обувките съм в момента, понеже нося много голям номер и въпреки огромния избор в Германия, все още не съм намерила нищо подходящо/удобно/ставащо... На младоженеца също му липсват обувки, но всичко друго си има. Остава ми още да избера торта.. Като си бях в България преди няколко седмици пробвах няколко тортички във Вега, Лагуна и Чочко и още не съм убедена къде да я поръчам и с какъв пълнеж... Трябва скоро да реша обаче, че май не остана време... Ако имате препоръка за вкусна и лека торта, приемам и пращам дегустатори веднага :)
Остават ми още подаръчетата за гостите, кумата и родителите.. Имам разни идеи, но не мога да се реша и да ги поръчам вече. Остават ми също разни менюта, евентуално table картички, разпределение по маси (макар че вече имам идея) и дооправяне на документите. Последното междъ другото беше голяма драма - тъжно и забавно едновременно *db* Не само защото аз трябваше да се занимавам с преводи и апостили (последните май даже не бяха съвсем необходими макар че ме върнаха до БГ заради тях), но и защото половинката е роден в Кайро и от там се почна едно обесняване, че е германец по рождение и че има акт за раждане на немски и не ни трябва оригинал от Кайро и не знам си още какво.... Ако си мислите, че в Германия нещата с бюрокрацията са по-гладки от Бг, жестоко се лъжете  :girl_impossible:
Повечето неща май ги имам иначе организирани вече...

Нашата сватба между другото е скромна като бройка - 50 + човека в хотел "Вега". Ще имаме гости от всякакви държави, включително и от САЩ, където мои роднини живеят от години. Основните езици ще са български и английски и се надявам всичко да мине гладко. Доста ми е притеснено...

Ами не се сещам какво още да разкажа.. Питайте :)

Честита темичка, marrie! Страхотен разказ. Пред любовта граници няма и вие го доказвате!
Покажи ни някоя и друга снимка :) Роклята как я намери?

Честита тема, Мари! Страхотен разказ, някъде си ми обягнала до сега и не съм те засичала май във форума.. С интерес ще наблюдавам разказите ти за организирането на мултинационалната ви сватба :)  @}->--

marrie, честита сватбена тема.  :)
Не съм те засичала във форума, но ще ми бъде много интересно да следя темата ти.
Пожелавам ти останалите дни до сватбата да са спокойни и всичко да се нареди, както искате.  :)

Благодаря, момичета. Аз не съм и писала чак толкова много във форума...
Да ви се похваля, че халките ни са вече готови, но съответно са в БГ и ще ги видя чак след 2 седмици и нещо като се приберем за сватбата. Чакам мама да ми прати снимка и ще ви покажа :)

Иначе последната седмица две бях в една драма и с обувките. Нося голям размер и трудничко си намирам оптимални обувки а тука и в Германия се оказа, че белите обувки освен за сватба не са много разпространени. Та започнах да ровя и поръчвам из интернет. За щастие е супер лесно и удобно - поръчваш, пробваш, не става - връщаш... Но май намерих обувките, с които ще остана  *YAHOO* . Прилагам снимка!

Само да добавя също, понеже никой не писа къде мисли, че ми беше предложението - беше на същите Кримълски водопади в Австрия, където започна официално връзката ни. Заведе ме там за един weekend на палатки - разстоянието е около 900-1000km в едната посока от града, в който живеем, като извъртя едни трикове преди това, за да ме убеди да не очаквам предложение и като коленичи като по филмите аз го гледах много скептично понеже реших, че нещо се шегува и като извади пръстена се засмях от изненада. :) :) :)

Честита тема :) Цветовете са супер, обувките са много готини  *THUMBS*

Обувките са супер, а аз да си призная разбрах къде е било предложението, от разказа личеше, но не разбрах че е като въпрос, на който да даваме предположения  :[ Нямаме търпение за още снимки и разкази, около организацията, помощта на роднините и т.н?

И аз ще се радвам да науча още подробности около приготовленията за сватбата  *YAHOO* *YAHOO*

Страхотни обувки. :) Ще си имаш ли резервни, все пак?
Пропуснала съм да кажа за цветовете- наистина са много свежи. Харесват ми. :)

Лесно ли си избрахте кумовете? Ще си разменяте ли подаръци с тях? Ще имате ли меден месец?
Ще спазвате ли всички обичаи или ще пропуснете някои?
Изобщо ще ми бъде много интересно да разказваш всичко, за което се сетиш.  :P
Разбира се няма да откажем и снимков материал.  8P

Честита темичка :) и спокойна подготовка, много нежни цветове сте избрали.
Хайде разкажи за кумовете, за  това как реагираха родителите, за роклята, за дреболиите.?

Благодаря, благодаря :) Обувки определено ще имам резервни, но още не съм избрала. Обмислям обаче да са на платформа 4-5см, за да не ми е много дълга роклята, ако съм с балеринки.

За подготовката мога да кажа, че страшно много разчитам на родителите ми. Ако не бяха те да ми помагат, нямаше да се справя. И са супер не защото помагат, а и защото почти не ми се месят. Аз си чета от Германия форума, проучвам ресторанти, фотографи, ДЖи и други и после се прибирам в БГ за седмица до 10 дни и обикалям ефективно по списък. Ресторанта го избрах без половинката например. Той пради докторантура и е към края и не се включи във всяко едно от моите прибирания до София. Та обикалям си аз насам натам, решавам кое ще бъде и пращам наште да запазват. За документите без тях също нямаше да се справим. Оказа  се, че документа са семейно положение са го изкарали по магически начини с главоболия, без аз да знам нищо, за да не ме тревожат. Те имаха пълномощно, за да могат да се разправят с подобни неща при нужда и точно по път към съответната инстанция баща ми паркирал колата за няма и 3 минути да влезе да попита в един магазин за нещо си и като се връща - колата отключена, чантата му с мноооого документи и други вещи открадната, всичко друго на място. Съответно пълномощното и то е откраднато. От там не искат да им издадат документа без пълномощно.. И ела обеснявай сега какво и как.. Добре, че някак си са намерили същия нотариус, който е издал пълномощното преди 5 години, че той пази някъде в компютъра, че такова нещо е съсществувало и така по магически начин са се съгласили да издадат документа.... Мога да ви разкажа и като цяло за документите какви забави имахме в Германия ама в следващия пост :)

Иначе така... Наште също си нямат много идея от сватби и туко чули нещо и "Оле мале ама то и видео се правело", аз обаче проучила през интернет, писала вече няколко имейла тук там, уредила среща по скайп и вече с готов отговор - "Няма страшно, отивате там и там в толкова и толкова часа да дадете едни пари за капаро" и хората ходят :))) Общо взето фотограф и видео само с по един човек сме говорили къде наживо къде по скайп. Аз проучвах много подробно преди това коментари, отзиви, начин на работа, съвет с приятели, които се интересуват от фотография, стил на работа.. Разменям имейли и питам за цени. И накрая с половинката избираме човек, който ни харесва като качество, стил и цена и само с него говорим и после капарирахме. Форума страшно много ми помогна с информация за всичко, понеже аз нямам абсолютно никаква идея от сватби  :[ Първата сватба, на която бях, беше когато бях на 13. От тогава бях само миналата година на една сватба в Румъния (които са подобни на нашите) и на една сватба тук в Германия. Бях поканена и на 2-3 в Египет, но не можах да отида :) Нооооо общо взето опитът ми с български сватби клони към нулев!
Само да спомена и че от помощниците в България са и някои от моите приятелки и кумата, кояот също изпълни няколко задачки по моя молба. Ще пиша за кумовете малко по - късно :)

Та за обичаите... Доста от тях мисля да си спазим. Искам да е интересно за чужденците, а и за мен нещата са нови.. както споделих  :danceg: Това, което ще пропуснем обаче, е гостито вкъщи и дънданията с оркестара, откупуване на булка и т.н. Мисля вкъщи да поканя само рода и кумове/шаферки. Младоженеца ще дойде да ме вземе, но най много да има един въпросник по български примерно като предизвикателство. Няма да има бъклици с вино или пари в обувки, разбиване на врати и цигански оркестър. Последното между другото е нещо, което брата на младоженеца много искаше да види и чуе, но аз му обясних, че ако за него е екзотика, за мен/нас е между "нормално" и "дъндания", така че отпада :) Но ще имаме посрещане в ресторанта, дори съм наела танцов състав, ще ритам менче, ще чупим питка. Тези неща ми се струват интересни и съм сигурна, че и чужденците ще ги оценят.. За тях ще е нещо ново и доста различно. Ако се сещате за някой фолклорен обичай, който изпускам, може да споделите :)

Исках също да ви покажа поканите ни. Излязоха доста парички и костваха доста нерви честно казано, но мисля, че се получиха страхотно! Сестрата на половинката е дизайнерка. Ние избрахме идеята и тя се захвана с дизайна на поканата и ни даде още идеи като например силуетите, които виждате, са нашите и са лазерно изязана (поръчах изработката в БГ). Водопадът отвътрешната страна е произволна снимка от интернет, но идеята беше да го включим като цялостна идея в украсата, доколкото може. Имаме снимка от годежа ни на водопадите на уеб сайта, съответно случайна снимка на поканата, украсата на младоженската маса ще има разни падащи воали и цветчета в опит да придава идея на водопад и мислим върху тортата също да сложим един водопад :)

Поканите ни са на 3 езика - български, немкси и английски. Прилагам снимки на английския вариант.

И от вътрешната страна

Още една снимка на грубата идея за украса на младоженската маса. Ще бъде нещо подобно като това, но воалите ще падат надолу и ще има няколко розови листенца падащи по воала. И нашата маса не е толкова огромна естествено така че ще изглежда орпеделено различно. В украсата ще има включени и върбови клонки - хем като интересен акцент, хем да се върже с бежаво кафевите тонове на ресторанта на "Вега". Абе уж доста интересно го измислихме с декораторката. Спрях се на Анелия от агенция Шейла. Тя е много ентусиазирана от моите желания  =] и мога да потвърдя какво се пише във форума, че е много приятна и приятелски настроена и предлага добри цени.

Поканата е страхотна, много го ми допада идеята за водопада. Много различно и нестандартно :bravo: :bravo: :bravo:

Честита темичка и приятен и спокоен последен месец! Поканите са уникални  *THUMBS*

Всичко, което разказваш е страхотно. Браво на твоите родители за помощта. Сигурна съм, че организирането на такова събитие от разстояние е трудно и такава помощ е добре дошла. Още по-хубаво е, че има разбиране от тяхна страна и не ти се месят излишно. Продължавай да разказваш за всичко, което се сетиш.
Забравих да напиша, че поканите са много хубави.  :)

Мари, страхотни покани и разказ! Поздравявам ви за голямата крачка.
Аз се включвам с една идея за танцовия състав, който сте наели. Говорете с тях да направят надиграването с кумовете. Повечето изнасят малка програма тип стара българска сватба. Обличат кумовете с носии (на кума каплак и елек, на кумата престилка, китка и елек, примерно), правят ритуално бръснене на кума, канят го за сватбар. След това ги разиграват за надиграване за даровете. Много е интересно и атрактивно за чужденците. А и не само.  :girl_wink:

За фолклорната група съм замислила подобен ритуал за мен и младоженеца при посрещане в ресторанта - за обръсване и нагласяване и забулване... За кумовете не съм решила още дали да има надиграване. От една страна кума е чужденец, от друга страна един от танцьорите е бивш на кумата и май не е удачно :) Та това с надиграването още не съм се решила дали изобщо да го правим - с или без фолклорна група.

Иначе за кумовете... Още от самото начало решихме, че няма да са двойка тъй като нямаме подходяща двойка общи познати освен може би една, но те са нови приятели като цяло. А и аз предпочитам да са женени, което също ограничава почти до нула избора.  =] Та за кума беше лесно - най добрият приятел на младоженеца, който е и виновника за нас да се срещнем. Нямам търпение да чуя и каква реч ще измисли, той е много добър в думите и разказите и има дар слово. С него май няма да си подаряваме големи подаръци, по - скоро нещо символично. Той е от Египет и при тях няма такава практика изобщо.

За кумата беше много сложно за мен, понеже имам няколко много добри приятелки и падна голямо мислене и личен тормоз. Едната от приятелките ми е буквално от бебешките години и тя беше избора по подразбиране и по очаквания. Но тя има малко бебенце и няма много свободно време, плюс това английския й е горе долу, а аз исках някой, който да може да си говори с кума и да поеме гостите на сватбата при нужда, да отговаря на моя телефон, да дава насоки и т.н. Затова и с нея се рзбрахме, че няма да е особено практично нито за нея, нито за мен. Някъде тука се намеси и братовчедка ми, която живее в САЩ, но реши, че естествено тя ще ми бъде кума, което аз пък изобщо не си и бях помисляла... Първо, че ми е рода и не е практика при нас, второ, че как ще ми помага от САЩ?!?! Тя малко се засегна, на мен ми стана гадно... Ама мина... Тука са вече 2-3-4 месеца чудене като цяло :) От там се обърнах към други две много близки приятелки от университета и им казах "Вижте какво, дайте да сме практични, искате ли и двете да сте куми и ако да, дайте да решаваме заедно коя от вас да е"  =] Нямаше романтични покани и картички  :lacnl8: Двете естествено казаха, че са поласкани, но аз трябва да си реша. И от там пада едно чудене и тормоз как да направя всички щастливи, макар че то май си беше/е само в мойта глава и никой не ми се засяга, че не е кума или шаферка. BTW останалите, които не са куми, са шаферки :)
През времето на неизвестност първата приятелка само ме пита през 2 седмици "Та коя ще е кумата, коя ще е кумата. Избра ли?", което пък ми говореше, че на нея и е малко неприятно, че няма да е кума и ми ставаше на мен още по-трудно... Както и да е, след доста чудене обсъдих пак с двете момичета и по практични причини се спрях на едната и сега ми е спокойно :) С нея мислим да си правим подаръци, но аз още не знам какво. Казах и да броим роклята и за сватбата от мен и да и дам парите за нея, понеже тя си купи, докато бях в Германия. Тя пък ни поръча ритуалните чаши. Ще видим какво още ще се договорим.  =]

Половинката също ме подкрепи да съм практична. В България тия титли се дават май по-често за чест и слава. Като например "Е добре де, няма да съм кума, но ще съм кръстница" въпреки че въпросното лице лично не е кръстено например или сам смята цялата работа за глупост... Нещата се правят, за да се направят и за да покажеш на приятелките ти, че са ти приятелки или да не ги обидиш... Не мислите ли, че има нещо вярно в това?

Хеййй честита тема :) И цветовете на нашата сватба са в тази гама... праскова, светло зелено и тъмно кафяво :) Много нежно и красиво изглежда всичко. Поканите ти са уникални :)

Честита тема :) Понеже и нашата украса ще е в праскова а отскоро ми се върти в главата да има и малко ментови акценти, а ресторантът ни също е в бежово-кафява гама, мисля, че ще е подобна на вашата :) А на декораторката ѝ каза какво искаш и тя ти направи украса, или ѝ каза до каква сума трябва да се вмести и по нея измисляхте :)

Мале, много сложно при теб :Р То кума, то шаферки... Ако аз трябваше да избирам, сигурно и аз щях да се чудя много :Р Аз нямам шаферки, а кумовете са семейство :) Но ако имах шаферки, сигурно всичките ми приятелки трябваше да са такива, че не мога да избера :Р

marrie, определено има истина в думите ти. Изведнъж, когато разберат, че ще има сватба, всички се активизират. Най-близката ми приятелка, с която сме близки още от ученическите ни години, мога да кажа, че го играеше много обидена, когато разбра, че няма тя да ми е кумата. За кумове избрахме най-добрият приятел на ММ и неговата приятелка. Не сме се чудили много, но по-скоро ми беше съвестно, че моята приятелка ще ми се разсърди. Точно така и стана. Казах й, че понеже имат малко бебе и не искам да я ангажирам по никакъв начин с такива неща. Тя обаче на няколко пъти ми каза, че за нея няма проблем. По-скоро проблемът беше, че не искахме кум да ни бъде нейният приятел, защото те не са в много добри отношения. Не съм й го казвала, защото не искам да я обидя. Аз дори не знам тя как очакваше това нещо, при условие, че за нас тези, които ще ни бъдат кумове се очаква да са ни много близки. А определено отношенията между тях двамата не се знае до кога ще продължат. Все едно за нея беше важното просто да се знае, че тя ми е кумата, дори каза ако не искам да не каня приятелят й.  *crazy*Доста време ми натякваше, уж на шега. На няколко пъти ми каза, че сега другите ни общи приятели ще започнели да питат, как така не съм избрала нея. Все едно това повече я притесняваше. Дори ми каза, че ако тя тръгне един ден да се омъжва, кума ще й бъде дъщерята на нейните кръстници. Е, и аз ли трябваше да се разсърдя в този случай?!
Съжалявам за отклонението, но просто наистина е вярно това, което си написала. Добре, че поне при вас всичко е минало без излишни сръдни.  :)

Момичета и при мен имаше сръдни относно въпроса с кумата !  :\ Аз съм на мнение , че кумуве трябва да са хора на които можеш да разчиташ за в бъдеще, подписът в гражданското всеки може да го сложи !  *THUMBS*   

vstambolska съгласна съм! И също така хора, които да ти дадат спокойствие и подкрепа в сватбения ден. Мойта приятелка с бебето си е малко "многознайка" - все да си изрази мнението и аз и затова малко се притеснявах да е цял ден до мене и да седи на сватбата до мен и да ми налива "акъл" :)  Щях да се изнервя допълнително, а си е моя ден. Аз знам най-добре какво искам и кои обеци ми харесват повече например. Абе добре се наредиха нещата за сега. Уж всички са ок и ме подкрепят. alwazs_and_forever, жалко, че при вас толкова сложно е станало. Трудно е много особено, когато всеки си има някакви очаквания.
ema6666 и Feribotka радвам се, че имам съмишленици по цветове. Много ми харесват за пролетна сватба, а и по принцип. Много свежо :)
За украсата й казах ориентировъчен бюджет и имахме среща на живо да пообсъдим какво харесвам и какво не и тя да ми покаже някои снимки. Още веднага и пратих примерна снимка на букета и й казах, че съм отворена към по - интересни неща. Не искам типична украса. Показах й идеята за поканите. От там тя ми праща няколко снимки и евентуални идеи, но в крайна сметка аз се разрових по интернет и намерих няколко снимки, комбинирах ги в главата си и й обясних какво ми се върти като идея. Тя е много ентусиазирана. Съответно цената се качи от първоначалната "стандартна" оферта, но все още сме (макар и съвсем в горната граница) в рамките на бюджета, който и зададох. В началото очаквах повече предложения да дойдат от нея като разбере какво ми харесва, но снимките които ми прати от предишни нейни украси не отговоряха на мойта представа, затова се захванах сама да търся нещо, което да ми хареса. Както казах, идеята за младоженската маса е в крайна сметка комбинация от елементи и ми е много любопитно какво ще се получи накрая и тя как ще изпълни задачата. Концентрацията ми е предимно на младоженската маса и букета. Между другото за букета имаше много интересни нестандартни идеи, но повечето от тях оскъпяваха доста и си останах на мойта си идея като букетът определено няма да е топка, а ще е разхвърлян с различни видове цветя - един вид разходка в гората край водопада и събиране на цветя в букетче.  :girl_wink: За масите на гостите украсата също е букетче от съответните цветя и съответните акценти и там е горе-долу тривиална задача предполагам. По всички маси ще има разхвърляни няколко розови цветчета. Иначе ще имаме и украса на стълбището във Вега - много красиво става, виждала съм го наживо направено то съответната агенция.
Украсата на колата е доста семпла, колкото да има нещо.

Прилагам ви също снимка на халките ни  :bouncinggirl: Още не съм ги видяла лично и нямам търпение. Малко се изнервих в първия момент като видях снимката, понеже идеята беше средната ивица да е по-широка от крайните две, които са по като акцент. Така беше като го пробвах, а сега ми изглежда, че и трите са еднаква широчина. Но им казах моя да го направят 0.5мм по - широк и на младоженеца 1.5 по - широк и от там явно е дошла разликата в модела. Първо ми стана неприятно, но сега си мисля, че и така е много красиво, може дори и да по-добре, знам ли. Нямам търпение да ги видим и пробваме на живо.

Халките са супер, няма защо да се притесняваш :) А за украсата...аз ще налегна на тази за колата, защото после шаферките ще я пренесат на официалната маса, така че ще ми е 2 в 1...помисли и за този вариант, точно във Вега ми подхвърлиха тази идея като ходихме на среща :)

Даа чувала съм я и аз тази идея и звучи много практично. *THUMBS* Но аз се отказах, понеже искам да сложа върбови клонки като акцент в украсата и е опасно да надерат колата, плюс това ми съм планирала букетът да има леко каскаден елемент на ъгъла на масата, което също не ми се връзваше с колата :) Аз даже се чудех дали изобщо да давам пари за украса на кола като тая кола колко ще я види някой не знам.. Не планираме обиколки за сабиране на кумове и няма да има като цяло много обикаляне по София... само до рутиалната и до хотела. (Църковен ще правим в Германия само с роднини) Ама викам айде нещо да има и на колата.

Честита тема мила marrie! Напоследък не може да се каже че съм много активна по сватбените теми - чета всичко, но рядко имам възможност да пиша. :[
Твоята темичка обаче ми хвана вниманието доста и искам да ти кажа , че си една от малкото нови булки , които виждам че са спокойни и не са пренавити и действат по някакъв устроен план ,без да изпадат в паника. Това е много хубаво и ти пожелавам да запазиш това спокойствие не само до сватбата , ами през целия ви бъдещ съвместен живот.
Да питам кои фото, видео и ДЖ избра? А менюто с ресторанта уточнихте ли го? Сподели ако можеш и искаш разбира се... 8P

Продължавам да следя с интерес какво се случва около теб. Много увлекателно разказваш @}->--

Мерси за хубавите думи, milenkata. И мен си ме втриса от време на време и ще съм поизнервена със сигурност, но като цяло май не е толкова зле засега :) Малко на вълни преминава. Повечето ми неща са уредени и се надявам да няма фатални гафове. Гостите ни също са в по - тесен кръг и лесно обозрими. Мога с личен контакт да получа необходимата ми от тях информация :) Надявам се всичко да мине добре. В момента най-много се притеснявам дали ще им хареса България и в частност сватбата и дали ще се получи хубаво с толкова различни култури и разбирания и само 50 човека. Дано да стане парти в крайна сметка. Също така ми е малко по-спокойно, защото имаме много време между различните планирани мероприятия и се надявам да няма стрес, че закъсняваме за нещо. Даже се чудя дали няма да подраним за ресторанта :))

За фото след доста оглеждане на портфолиа и оферти се спряхме на Линда Александрийска. Мисля, че не е от най-популярните във форума, но аз все пак от тук я открих и половинката ми много хареса нейния стил. Аз много се колебаех дали да е по - репортажен стил на фотография или с повече напътствия и позиране, повече креативност. Намирам красота и в двете идеи. Обичам фотографията като хоби и харесвам, когато видя, че фотографът има въображение и знае от кой ъгъл да хване интересната снимка. Линда отговаря на критерия да улавя моментите, но тя снима предимно репортажно, т.е без позиране. Снимките от портфолиото й създават много настроение и половинката беше категоричен, че предпочита естесвеното настроение пред изкуствени (макар и креативни) пози. И всъщност е прав :) И така се спряхме на нея. В офертата й също беше включена предсватбена сесия за опознаване на младоженците и фотографа, и стила й, което много ми допадна.  Видях само още един фотограф от тези, които съм проучвала, който също беше включил сесията в офертата си.

За видео много се колебаехме. Младоженеца въобще не искаше видео, понеже познава много cheesy стилове на сватбено видео от Египет с разли сърчица и не знам си какви летящи цветя по екрана. Да не говорим и че дори и най - качественото видео няма да изглежда като американското кино, с което сме залети в днешно време. Като цяло сме разглезени. Аз обаче държах на някакво видео предимно за два три основни момента от сватбата - а именно изражението на лицето му, когато ме види за първи път; моментът, в който, най - вероятно разтреперени, ще си кажем да, ще подпишем и поне в моите очи ще блестят сълзи, докато ми слага пръстена на ръката; ииии разбира се първият сватбен танц! Аз еднолично реших, че видео ЩЕ има  :boxing: и реших първоначално да вземем просто някакво по-евтино видео, колкото да има нещо. С времето обаче с еубедих, че ако ще правим, да го правим правилно, а и родата се включи кой с плащане на роклята, кой с плащане на не знам си кое и си викам "Мари, я си направи едно хубаво видео и не се излагай да минаваш тънко".  :\ От там покрай многото препоръки запазихме Матушев и се надявам да се получи наистина добре и да оправдае надеждите ми/ни за интересно сватбено видео. Видеото също ще е до 2 часа, което е добре, че честно казано и аз сигурно няма да имам търпение да изгледам повече :))

След цялото ми проучване за видео и фото, реших, че няма да се тормозя за ДЖ, а реших и да не рискувам и да избера някое от популярните мена. Свързах се първо със Стоян Петров, защото имах и лична препоръка от приятели, които са били на няколко негови сватби. Видяхме се на живо, но докато се наканим да го запазим минаха 2-3 седмици (а уж още беше рано) и той беше вече зает за нашата дата (не бих се изненадал ако са абитуриенти). Но се получи даже по - добре, защото се чух и в последствие видях с Емил Андреев и той много ми хареса като нагласа и отношение, а и може да води на английски!!!! И запазихме него :) Някоя от вас била ли е с Емил Андреев на сватба? Имате ли лични впечатления?

За Матушев определено не си сбъркала - страхотен е, имам лични впечатления от него и като човек и като работа   *THUMBS*

За Емо Андреев - знам че е много препоръчван, ние се видяхме с него, но нещо не ни допадна тогава - търсехме друг стил, но съм чувала само хубави отзиви и това че в чуждоезичните сватби е ненадминат, така че мисля че си уцелила в 10тката. Само фотографката нищо  не ми говори, но важното е на вас да ви хареса. *THUMBS*

А  традиции от Египет ще има ли? Изобщо как планираш самия ден?

Мари, много красиво разказваш наистина  @}->--
За Матушев съм чувала само хубави неща, харесвам и клиповете, които съм гледала от него.
Разгледах разни неща от портфолиото на фотографката, определено има повече неподправени снимки, не толкова позиционирани хора и чакащи за снимка, което има своя чар  *THUMBS*

За халките, безспорно понеже ще се носят цял живот (поне по първоначални данни  :funny:) и искаме да са перфектните, да ни харесват, да са ни удобни и т.н.. Смятам, че драмите в милиметрите си ги разбираме само ние, но след като се е получило така, значи така е трябвало да стане  =]

За ДЖ съм чувала много добри отзиви, аз също в началото му писах, но нещо ме накара да клоня към други двама, а в последствие да избера единия. Това, че ще води сватбата и на английски е прекрасно, все пак ще  имате доста хора неговорещи български, мисля че е правилен избор :bravo:

Въпросът, който Милена ти зададе ме гложди от няколко дни, но все нямах време да пиша. Интересно ми е какво е характерно за сватбите в Египет, ще спазите ли някоя от техните традиции?

Ами момичета, честно казано, доколкото ми е известно сватбите в Египет, или поне тези в Кайро, нямат нищо кой знае колко специфично. Аз бях канена на 3 сватби в Кайро до сега, но не можах да отида на нито една. Но съм чувала много разкази за Египетските сватби включително и от половинката ми, който ги мрази :) Едно от почти задължителните неща е оркестър с тъпани на влизане в ресторанта, който има за цел да прави мнооого шум на ушите на младоженци и може би да привлече вниманието на гостите. И двамата сме против :) И другото, което може да има на сватба е belly dance танцьорка, което и на двама ни не е в стила и вкуса. Така че не, нищо еипетско. Ние българите си имаме къде къде по-хубави, интересни и иновативни обичаи ;)

Иначе ако ви е интересно да знаете повече за сватбите в Египет, мога да ви кажа, че основното правило там е харчене на много пари, ама АДСКИ МНОГО ПАРИ от мама и тате разбира се, за да се изфукаш, колкото можеш повече. Хората от средна класа нагоре като нищо могат да платят от 5000 евро за рокля или дори повече за халки!!! Имейте предвид, че 1 евро е към 9-10 египетски паунда и е абсолютно безумие! Мъжа и по - конкретно родителите на мъжа носят голяма част от разходите по една сватба ииииииии абсолютно задължителния АПАРТАМЕНТ! за младоженците! В Египет не може да се ожениш без да се ЗАКУПИ апартамент и да е напълно или почти напълно обзаведен (тук и родителите на булката плащат) до сватбата. Което е и причина за много мъже да не могат да се оженят до късна възраст, ако семейството няма достатъчно пари. Честно казано не знам как бедните хора се женят, а в Египет има мизееерно бедни хора, както знаем. Всъщност по-голямата част от страната са бедните хора. Има хора, които дори не са регистрирани, че съществуват и нямат лични карти.. Все по-малко и по-малко в днешно време разбира се, но е факт... Според моите познати египтяни, които съм питала (но всички са образовани хора от Кайро поне от средна класа), бедните хора също имат парични обременявания, за да се оженят, но са според съответната класа и в различен размер ествествено. Но при всички положения сватбата е разоряване за семействата и сделка и договорки между родителите от двете страни. Буквално! В повечето случаи ако родителите не одобрят, сватба няма! И другото, което е, че идеята за възвращаемост на разходите по сватбата чрез гостите я няма нито в Египет, нито в Германия между другото. В Египет май е нормално да се ходи без подарък на сватба (нормално сватбите са 200-300-400 човека). Подаръци има само от най-най близките и най-близкото семейство, че там само семейството на двете страни сигурно надминава 100 човека... ходят всякакви братовчеди и жени и мъже на братовчеди и кой каквато връзка има. Салем е бил на сватби, където не познава нито булката, нито младоженеца и дори не е сигурен по какъв начин е роднина с кого и защо е на тая сватба  *crazy* Та така :)

Ох, обичам мултинационални сватби... Разказите за такива.. Прочетох написаното на един дъх и даже си викам "Свърши ли вече  O_O"  =]
Щом и двамата не харесвате подобни неща, страхотно е че родителите му не настояват и ще направите сватба според съвременните си светски разбирания :) Какво от българските обичаи ще включите тогава? Ако си казала, се извинявам предварително  :[

Роклята има ли как да видим, интересно ми е също как ще бъде облечен младоженеца (на този етап сме ние  :[)

Беше ми много интересно да прочета разказа ти. Не ги знаех тези неща за сватбите в Египет - задължителното купуване на апартамент, присъствие без подарък и т.н. Наистина е доста интересно. Винаги съм обичала да чета такива неща.  :P
Предполагам, че младоженецът и родителите му са наясно какви са горе долу обичаите в България. Сигурно нямат проблем с това, щом са се съгласили да ги спазят?

Е бащата може и да е египтянин, но не забравяйте, че майката е германка - ама много типична германка - голяма скица е :) Така че при тях си е международно още по рождение :) Не са наясно с всички наши традиции по сватбите (искам да има и изненади и да видят с очите си как е и какво значи хоро например), но ще им е интересно със сигурност. :) Но ние сме си самостоятелни и естествено нямаме задължения да правим каквито и да е измишльотини и нито неговите родители ни се бъркат, нито моите. Което е много облекчаващо. От нашите обичаи повечето ще си спазя - някъде в началото писах даже кои.

За роклята бих ви я показала, ако не беше, че някои от гостите ми като например Ан Шърли, която се покри някъде  :P, са бъдещите булки и сигурно четат форума. А аз се опитвам да пазя роклята горе долу за изненада и в надеждата на уау ефект :)) Но ще кажа, че е дантелена и вталена А-линия, което мисля, че и тя го знае или поне очаква :)

Ан Шърли чете много внимателно, ама предпочита да те пита във фейсбук, по навик  :[ А и нали с голяма част от организацията съм в течение, та някои неща ги знаех и си викам, няма какво да се набърквам  =] Ама то не остана, вече съм в трескаво търсене на рокля, ще им покажем на международните гости що е то българска сватба, веднага почвам да преговарям хорАта  *YAHOO*
А роклята нямам търпение да я видя, тя последно Проновиас ли беше? Все те питам и все забравям, че нали през толкова магазини мина, докато я откриеш... сигурна съм, че ще си неотразима  *INLOVE*

Хахаха true story, Ан (за детайлите и фейсбук комуникациите де, за неотразимата ще видим :)) )

 Ееее не е чак Проновиас, ама почти  :[ White one. Капарирах в Принцес. Гледах и по Германия, и по България. В Германия предимно, защото нямах търпение да пробвам и да се видя в рокля, но нямах намерение от тук да купувам. По - скъпо е. В БГ първо обикалях по Пиротска и Сватбения център в Мола, харесвам се в почти всяка рокля, която облека, ужас :)) Намирам красиви много модели и съм попринцип нерешителна. Но от друга страна нито една не беше идеална. И после почнах и в БГ да обикалям по по-скъпите магазини. Абе има си разлика! Един съвет - ако нямате възможност да си промените първоначалния бюджет, по-добре не гледайте много по-скъпи рокли от планираното, че връщане назад няма ;) Аз минах през няколко лимита за цена, като от първия ми лимит до това, което накрая платих (или по-скоро мойте родители платиха  *INLOVE* те много настояваха роклята да е от тях макар че и майката на младоженеца имаше подобни идеи) за все пак намален модел, разликата е 50% :)) Нооо роклята е страхотна в моите очи и най накрая отговаряше на моите представи. А и аз имам план - мисля да си продам роклята в Германия. Тук е доста популярно и нали са си практични германците, а не сантиментални като нас, има опции. Има онлайн и нормални магазини за булченски рокли втора ръка. Така че като е маркова се надявам да й взема добри парички. И се надявам да не стана сантиментална и аз и да си я прибера в гардероба хаха.. Но ще се държа. Малко ще ми е жал в началото, но от друга страна в гардероба само ще пожълтее, ще заема място и по някое време ще я скрия в някой склад сигурно.. По-добре да си върна парите, докато моделът още е актуален  =]

Я кажи за хорАта какво плануваш? Ходиш ли лично ти и ТМ или ще разчитате само на ансамбъл?

Ние имахме много хорА ,  но ходихме специално на танци и шашнахме гостите, тъй като ходихме 10-15 души компания и се получи така че младите играхме повече хорА отколкото възрастните знаеха. Беше много готино

Ми за хорАта аз не съм кой знае колко добра, но основните ги знам + шопско и еленино. Не съм ходила на уроци. Но имам няколко приятелки, които тренираха сериозно и те могат да се впрегнат и да впечатлят. По -възрастните ни гости (които са малко) така като ги познавам знаят максимум едно право хоро :P Има потенциал да не се получи много с хорАта като се замисля така :)) Ще видим.. Импровизация. Половинката знае много сложното право хоро и може да се включи на бяла роза... до там  :mda:

Питахте ме също за костюма на младоженеца - него от тука сме го купували. Класически черен, прилича на смокинг, но не е смокинг; с вталено сако и допълнително много красива жилетка екрю, която има детайли все едно е бродирана, и същата вратовръзка към нея. Даже и кърпичка имаше в комплекта. Остава да купим обувките, което е задачата за тази събота, че следващия четвъртък летим към БГ.  ohmy

Напълно подкрепям написаното от теб за роклята, в темата ми ще напиша същото за бюджета.. Аз тръгнах от едно после двойно по-скъпо  *crazy* =] За хорАта, спокойно моята половинка си е чист българин, а знае само право хоро, така че.. Някак по презумция е това, че мъжете не умеят хорА, а е толкова красиво, когато заиграе мъж... :girl_impossible:
Като сме на темата с танците, знаеете ли вече първия танц, на коя песен ще е и какъв ще е. Знам, че чужденците, обикновено са добри танцьори (че в България, повечето мъже се клатушкат на бавни песни)  *db* 8P

Ами няма да е типичното клатушкане, но и това е изненада  :girl_wink: Имаме нещо науми сме избрали песента. А за половинката - той не беше танцувал, докато аз не го подкарах :)) Аз много обичам танци и в БГ ходих доста време на салса и тук с него ходихме също на разни танци от които само 2 пъти на салса (че после нещо не ни влезе в графика) и бих казала, че много добре се справя.
А някой чувал ли е за диско фокс? Аз не бях чувала за такова нещо в БГ, но в Германия е адски популярно! Според тях всеки може да го танцува особено по-възрастните. Една от преподавателките като чу че ще се женим ми обесняваше, че ако видиш ли баща ми не можел да танцува с мен валс на сватбата (коеот в Германия е обикновено сватбеният танц), можело да танцуваме диско фокс с него. Това очевидно всеки го може :)) Умрях да се хиля вътрешно. Викам си "тая жена не ме ли чува, че говоря с акцент.. Какви фантасмагории ми разправя" :))

А казах ли ви, че ще ходим на меден месец на Занзибар?  :sunshine:

За диско фокс, чувам за първи път, но не претендирам да съм от най-разбиращата на танцова тематика, като изключим народните танци, играла съм 8 години в танцов състав. Интересно ще ми я да прочета малко повече, ако някой друг знае  :danceg:

Занзибар, как избрахте дестинацията, доста интересно ми звучи? Сами ли организирате нещата или през агенция, я малко повече информация по въпроса  *YAHOO*

Ехеее 8 години хич не е малко, супер! Аз нямам толкова опит в нито един от танците :)

Диско фокс изхлежда примерно така: https://www.youtube.com/watch?v=tLaP7eUP35Y - диско музика, лесна основна стъпка и фигури, които се танцуват и в cuban salsa например. Може да бъде доста забавно всъщност :) Според мен е много добро начало за някой, който никога не е танцувал. Ние с ММ (подходящ момент да попитам какво е ММ? моя мъж беше мойта интерпретация :) ) започнахме с диско фокс в Германия и той беше много доволен. Повдигна му танцовото самочувствие :)

За медения месец доста се чудех, но много исках нещо екзотично. Още от самото начало ми хрумна Африка като дестинация, но много места бяха или твърде скъпи, или рискови. Тогава започнах да обмислям Мексико и Доминиканската, докато не видях във фейсбук едни познати да постват снимки от тяхното сватбено пътешествие до Занзибар. И реших да контактирам момичето. На мен не ми беше хрумвало. И така се оказа перфектно - не особено скъпо, не е опасно, екзотично е, остовче, към което се целяхме, екзотично, различно и Африка, което ме привличаше като идея! Не съм го организирала сама, букнах оферта от онлайн агенция за 12 нощувки all inclusive. Обмисляхме дали да не вържем едно сафари, чак до Африка път ще бием, но щеше да стане по-сложно и тогава трябваше аз сама да си организирам, че нямаше подходящи оферти и честно казано не ми се занимаваше :) А и крие повече рискове по организационните въпроси. Така ще пообикаляме само по острова и ще се гмуркаме с шнорхели и ще релаксираме с басейн, море и храна без много сложна програма и прекалено мислене *YAHOO*

Еха, страхотно ще си изкарате сигурно в Занзибар.  :bravo: Звучи ми много екзотично. Дано наистина е толкова хубаво.

И аз съм завършила хореография и обожавам народните танци. Сега съм обещала на ММ да му преподавам няколко урока. Той си знае основните хора, но иска и още. Много е запален, което ми харесва.  :)

Хэмм звучи великолепно, а дори не съм се сещала да го обмисля  *THUMBS* Скапаното е, че в България все още Дубай е екзотична дестинация, а да се снимаш на фона на Бурж ал Араб, исконна детска мечта  :\ .. Другите, които наистина ми се струват екзотични, са на космически цени, т.е трябва да се откажем от сватбата, заради медения месец (това ни го казват сумати не много близки хора - сякаш сме ги питали  }:-> *crazy*)...Преди работех с много германци, знам че различните екскурзии, дори със самолетни билети през немски туроператори са далеч по-евтини и сега, докато четях твоя пост ми хрумна, дали да не проверя някакви оферти от Германия, най-лесно ще стигнем до там  :huh: :P

Ама наистина ли ще ходите в Занзибар!? :bravo: Звучи направо фантастично! А веднага след сватбата ли ще заминавате?

Ами според мен от Германия има многоооо туристи и затова може да се намерят повече оферти и цените може би са по-добри отколкото от Бг. С един уиз еър до някой град в Германия и от там - екскурзия. Имам една приятелка, която прави така. А за Германия има и много онлайн агенции - www.weg.de, ww.ab-in-den-urlaub.de, www.holidaycheck.de и още много... Ние през холидей-чек букнахме. А ето тук има интересни предложения за меден месец, аз от там черпех вдъхновение, но тук са с по-скъпите стаи и може да е малко по - евтино ако стаята е по - обикновена: http://www.flitterwochen-ziele.de/ То за немците и Гърция е екзотично. Питаха ме няколко човека защо не ходим в Гърция, ама аз им казах, че за мен е комшийската държава и е твърде лесно достижима :)

Ние заминаваме веднага да. На 23-ти сватба, на 27-ми летим към Германия, на 28-ми летим към Занзибар  *crazy* Нооо нямам търпение :) Казват, че пясъка е много бял и природата е хубава, че има много места за гмуркане и шнорхел, че хората са много мили и спокойни и са наистина с мотото "Хакуна матата" - „нямай грижи :) Би трябвало да имаме вечеря за двама на брега на морето като комплимент за медения месец и не знам още какво ще ни дадат :) Аз имам и рожден ден и четох, че правели и за това изненади в нашия хотел. Сега съм любопитна  *YAHOO*

Дам във всички по-хубави хотели, в които съм била са правели изненада за рожден ден.. Ура, че винаги около моя рожден ден пътуваме  :funny:

Сега ще поразгледам малко из тези сайтове  *THUMBS*

Я разкажи, твоите родители лесно ли приеха, сватбата с чужденец... Те може би са били подготвени за това, понеже учиш в чужбина, но ми е интересно как се разбират, харесват ли се? Спомням си, когато аз излизах с едно момче от Турция, нашите бяха супер ок и много го харесваха, но родителите на моя позната, която също излизаше с негов приятел, бяха коментирали някакви неща от сорта "Толкова ли не останаха български мъже и т.н".. Пък и все пак различни разбирания, култури, нрави и порядки, много ми е интересна тази част от взаимоотношенията между родителите и мъжа, особено ако са от различни държави ;)

Да попитам - предполагам, че трябва да се представи документ за сключен граждански брак при чекиране в хотела - той дали трябва да се превежда, легализира?

Документ за сключен граждански брак... Е това за първи път го чувам... Не, че съм била женена, ама дори като работех в хотел и правехме подобни изненади на младоженци и рожденици, не сме искали документ за брак на младоженците  O_O Може и такава практика да има, сигурно се намират, хора които да лъжат, че са младоженци като по филмите... Не съм се сетила да го пробвам  :girl_haha: :badgirl:

melita и alexandrova_90 - да, трябва документ за сключен граждански брак. Поне на местата, които аз проучвах, и там, където ще ходим, ни искат. Мои приятели румънци миналата година се жениха и бяха в Доминиканската на меден месец и на тях също са им искали. Те казаха, че имат международно свидетелство и не се е налагало да има превод. Предполагам, че английски е достатъчно. Ние също така мислим да процедираме - да си извадим международно свидетелство и с него. Даже копие е ок. Легализация не ти трябва. Само се надявам да стане международното свдетелство в рамките на два дни след сватбата, че повече нямаме  :huh:

Малко по-късно ще отговоря на въпроса на alexandrova_90 :)

Искам да обсъдя плана ми за деня на сватбата с вас, че тъкмо говорих с една приятелка и тя обича да налива акъл и ми вика, че не било оптимално и защо не съм се била информирала как протичали сватбите... А аз много време се чудех как да го измисля особено със снимките... На мен хич не ми допада да си "зарежа" гостите за 2 часа и да ги оставя да си плащат сами за кафе... особено с толкова култури и не знаеш кой какви очаквания и обичаи има... затова съм замислила следното:

10:00 - прическа
11:30 - грим
към 13:00 - младоженеца пристига да ме взима
Тук обмислям в нас да дойдат само рода, кумове и шаферки... и ще е по-скоро да се запознаят роднините от двете страни един с друг, да пийнем по нещо, да сложим някой залък в устата и после тия хора ги оставям на лафче вкъщи, а ние отиваме да се снимаме.
към 14:00 - тръгваме за снимки
към 16:00 се събираме пред ритуалната (Триадица)
към 16:40-16:45 сме готови и имаме време за снимки с гостите, поздравления, букети - кой каквото... и придвижване до Вега
към 18:00 - welcome drink във Вега и приемане на подаръци
към 19:00 - влизане в ресторанта и вечеря...

Как ви се струва? Голямо разхищение на време ли е? :) И реално ли звучи или ще сме много по-рано в хотела и ресторанта и т.н... Фотографката естествено няма да е много доволна да снима точно по обяд на голямото слънце, но на мен не ми се струва гот да си оставяме гостите и имам чувството, че сме задължени да им плащаме и кафето или да организираме нещо за тях, докато се снимаме. От друга страна ако сменя стратегията, часа за ритуалната вече ми е запазен за 16:20 и времето за снимки ще остане доста малко и ще започне тичане. А и трябва да сменям и прическа и грим за по-късно, което не знам дали мога вече. Не ми се иска да тичам и да се притеснявам, че постоянно закъснявам за нещо.  :\

Звучи добре. Оставила си си достатъчно време между различните места и така няма да има бързане и припиране в самия ден.  *THUMBS*

Според мен графикът е ОК. Не знам само дали няма да ви е много време welcome drink - един час за 50 човека. Защо сте решили да приемате поздравленията след ритуалната, след като ще имате welcome drink? Не би ли трябвало при него да се приемат поздравления, букети и подаръци?  :)
 Това ме накара да се замисля, че нашият сме го запланували за 19 часа, което ще рече, че сигурно към 8 ще се влиза в ресторанта. Идва ми малко късно и май ще се наложат корекции.  :huh:

Говорете с фотографката и обсъдете снимките. Тя може да ви даде някоя идея. И на вас самите няма да ви е комфортно в жегата, но в крайна сметка може и да уцелите на приятно време. :P

Съгласна съм с Мимето - 1 час за уелкъм е много.

Ето един пример - така мислехме да подходим на моята сватба и донякъде стана.

След ритуалната имате доста време - направете снимки с гостите. Персонално с всеки гост и общи. Ще отнеме около 20 минутки от времето. Вместо да приемате поздравления два пъти, така и на тях ще е интересно, ще са спокойни че имат снимка с вас, а пък после ще си пият коктейлчетата на спокойствие.
Съответно може след ритуалната да приемете поздравления, а по време на уелкъма да се снимате с всеки.

Обсъди го с фотографката - ще ти даде насоки.

Графика е добре и така, но наистина времето между ритуална и ресторант вие много и се опасявам да няма скучаещи :)

Аз май не съм се изразила ясно. Идеята ми беше да имаме снимки с гостите след ритуалнта някъде на открито и подходящи снимки със семейството и после подаръците да са на welcome drinka, че иначе няма и къде да ги нося. След ритуалната си го представям по - скоро "честито, честито", да почерпим може би с бонбони и снимките. Всъщност аз съм им казала на мойте гости да не носят букети, а да носят играчки, които да дарим на някой дом :)
Говорих с фотографката и тя мисли, че ще станат снимките и към 2-3 часа следобед, ще търсим сенчица и така. Иначе нямаме достатъчно време за сесия само след ритуалната. Но може би сте прави, че 1 час е много за welcome-а... Може би ресторанта от 18:30 ще стане и така. Дано само да попълня времето от 16:40 изход от ритуалната до 18:00 влизане във Вега. но пък от една друга сватба знам, че плановете винаги се движат със закъснение с хора, лутащи се насам натам.... Хмм... Ще видим какво ще се получи...

Ехаа моята програма е почти същата, но за дринк-а съм оставила само половин час, както и за църковния брак имам отделено време:) :
10:00 - прическа
11:30 - грим
към 13:00 - младоженекът пристига да ме взима (в нас ще са само шаферките, кумата и леля ми, понеже не мога без нея :); Кумът ще дойде с Хубавецът ми)
към 14:00 - тръгваме за снимки
към 16:00 се събираме пред ритуалната (Хиподрума)
към 16:40-16:45 сме готови и имаме време за снимки с гостите и тн
в 17:30 - църковен брак (Църквата е непосредствено близо до Ритуалната зала)
към 18:30 - welcome drink в Бижу и приемане на подаръци
към 19:00 - влизане в ресторанта и вечеря...

Така че мисля, че има достатъчно време за всичко и няма да имате празни дупки :)

Хехехе супер :) Радва се, че още някой мисли като мен в планирането :)) дава ми утеха  :bravo: И аз май ще оставя уелкъм само до 18:30 и ще влезем по-рано в ресторанта, отколкото мислех, но е ок. Това както дойде...

Да отговоря на въпроса за родителите... В началото естествено беше странно. Нашите си бяха на мотото "българското си е най-хубаво" и все ме питаха защо не харесвам едно момче, което също беше в Австрия за магистратура и с което се познаваме още от университета в София. Но въпреки че бяха за "нашенско си" също бяха и с отворено съзнание и когато доведох половинката в България много се стараеха. Бих казала, че го харесаха от самото начало, но с времето направо се вклюбиха в него.  *YAHOO* Той е много учтив и много добър и се съобразява много и е лесен за харесване :[ Също е много внимателен към мен и се грижи за мен много и нашите много го оценяват. Нещата станаха толкова "зле", че даже родителите ми почнаха на мен да ми се карат да не тормозя момчето, да го оставя на мира, глезят го повече от мен :)) Така че не мога да се оплача изобщо! Дойдоха ни също на гости в Германия и ги запознахме с неговото семейство и също мина доста добре макар и с малко езикови бариери. Аз също съм добре приета от семейството му и много се радвам, че всичко върви толкова добре. Половинката много обича да идва в България и да ходи на гости на наште, което за мен също е изключително важно, че баща ми например хич не се разбира с тъща си (баба ми) или по-скоро обратното - тя никога не го хареса по незнайно каква причина и е много неприятно по празници. Аз да чукна на дърво засега съм много доволна как за взаимоотношенията с родата. Някой път се сблъсква човек с културни различия и недоразумения, неизбежно е, но докато хората за позитивно настроени и отворени към разбиране, всичко се решава :)

Това е чудесно! :) Хубаво е, че родителите ти не са с предразсъдъци  *INLOVE* А интересно ми е на какъв език се разбират, защото аз имам вуйчо италианец, който за почти 20 години една дума бг не е научил и като дойде тук (3 пъти общо досега) една дума не можем да си кажем с него и ни пита кога ще научим италиански :D

Мари, прекрасно е наистина, че се разбират.. Наистина май по-големия проблем е всъщност, как неговите родители те приемат. Не се бях замислила, че чужденците по-трудно ни приемат нас българите. Щом и това е ок, значи просто и двамата сте прекрасни, а родителите ви уважават вашия избор  :bravo: *THUMBS*

Дам, мисля, че родителите и на двете страни са отворени достатъчно, че да разберат и оценят, че в днешно време светът е малък.. Ние имаме доста познати, които са двойки от различни култури. И все по-често ще става така. Неизбежно е. В днешно време хората пътуват много повече, опознават много повече различни култури, живеят тук или там за обучение или за развлечение, от интерес към света или за да научат езика и хоп... срещат някого.. Аз например нямах намерение да живея извън България, но исках да попътувам, да добия различен поглед към нещата, да науча или подобря някой език и осъзнавах, че е много възможно да срещна някого.. И ако срещна някого, е много възможно да остана да живея някъде другаде... И така и стана. Ние с половинката все още говорим предимно английски, защото като се запознахме моя немски още беше доста неуверен и в начален стадий. Сега говорим английски по навик, а и двата много обичаме езика тъй или иначе. Иначе аз говоря вече немски така че и това не е проблем попринцип и най-вероятно като имаме деца ще се наложи да превключим на немски, че иначе 4 езика може да им дойдат твърде множко  :P Неговите родители също говорят английски, а мойте.. хм брат ми говори английски, майка ми говори и немски и английски, а баща ми пелтечи на английски :)) Но се оправяме.. Всъщност баща ми разбира изненадващо за мен много на наглийски и се справя да скалъпи изречения, но ако трябва сериозен разговор, тогава някой от нас превежда. Половинката знае само няколко думи и изречения на български. Купих му един учебник за български за чужденци ама не сме свършили и първия урок  =] Трудно е вкъщи. Но като си завърши докторантурата, мислим да намерим курс по български за него. А аз може би рано или късно ще почна и курс по арабски да взема и аз да прихващам евентуално нещо като се говори около мен. Но арабския е мнооого сложен особено правилния арабски.... Аз буквите горе долу ги знам вече и някои случайни думи (по-скоро от египетския арабски), но реална граматика и структура не знам изобщо! Само знам, че е много сложно!  :huh: Но бъдещите деца мислим да ги учим на всички езици и азбуки... Ще видим какво ще стане :)) Най-много да ни проклинат от ранна възраст :))

Няма да ви проклинат, ако ти започнеш да говориш на детето от малко на български то ще свикне с него. По време на разходките на вън от децата, ще научи и немски. Моя братовчетка, започна да говори на френски на дъщеря си, още като бебе. Бебока бъркаше" Мерси боку" и " боклук" в началото. Сега бебока е успешно дипломирала се млада дама от университет в Париж и омъжена естествено за французин :)

Хехехе разбираемо да се бърка боклук и боку :))

А аз утре в 8:30 хващам самолета за София и още седя в офиса днес и хич не ми се работи! Всички колеги минават да ме поздравяват и пожелават хубаво изкарване и т.н. Времето е слънчевко, с колежката ядохме сладолед 1 час в градинката навънка... Не ме свърта вече... Решавам аз да си напиша на фейсбук на български "Днес официално не ми се работи", при което след известно време виждам коментар от шефа ми "Have fun :)" хахахахах хммммм По-лошото е, че гугъл превежда по следния начин: "Today officially do not work"  :)) :)) :)) Хем ми е смешно, хем ми е гузно  :[
Още утре отивам от самолета директно в магазина за роклята да меря с обувки и за скъсяване, поправки... Сигурно ще съм доста умърлушена като трябва да стана в 4 часа сутринта, ноооо нямам търпение пак да си видя роклята! И да видя дали стои с обувките хаха :)) Въоще тия дни имам един куп срещи! В събота ще ходим и за сватбената торта, че и това трябва още да се поръча! Поне кумата се погрижи за чашите! Поръчахме ето тези: http://www.wed.bg/shop/%D0%A0%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B8-beo-5262.html
Има гравирани датата на сватбата и имената ни. Ще им сложим една прасковена панделка и мисля, че сме готови.  *YAHOO*

marrie, много хубави чаши. Айде, малко остана и ще си вземеш роклята.  :bravo:
Пожелавам ти приятен полет и да се включиш вече от България.  :P

Прекрасни са чашите  *INLOVE* Аз мисля мойте също да минат само с една панделка :)

Мари, и при Вас ли всички са в Фейса. :girl_haha: :girl_haha: :girl_haha:, това го мислех

Сори, нещо стана. Това го мислех, че е само в България да си стоим постоянно в Фейса. :) :) :)

Хахах посмях се с историята за шефа  :funny: Не си ли поканила някой от колегите си или пък ТМ?

Лек полет и пиши от родна земя, какво е станало с обувките и роклята  *YAHOO*

Много красиви чаши! Аз умишлено не добавям колеги във фейса...повечето само те следят какво си писал, къде си ходил, коментират излишно. Ама ако напиша нещо на чужд език, шефа няма и да го разбере  8P
Ох, тоя гугъл превежда много смешно  :funny:
Лек полет и ще чакаме да пишеш и на родна територия :)

Marrie, още мъничко остана!
Разкажи как се чустваш през полседните дни. Всичко готово ли е? Има ли предстартова треска?  :) :)

Вчера си поговорих малко с булката  :P Тук си си, тичат по задачки и май не ѝ остава много време да пише. Доста работи имаха да свършат в последните 10 дни преди сватбата, за разлика от булките като мен, които си ги вършат бавно и полека в продължение на месеци  =] Дано ѝ остане време да влезе и да разкаже от първо лице как се чувства дни преди сватбата. Аз лично онзи ден сънувах, че сватбата е дошла, явно и мен ме е ударило вълнението  *YAHOO*

Сватбата мина, надявам се Marrie да се появи по някое време и да разкаже от първо лице как е протекло всичко за нея. Аз мога да кажа само като гост, че всичко беше перфектно, дори променливото време не повлия на настроението нито на младоженците, нито на гостите. Не знам дали е имало инфарктни ситуации, но всичко изглеждаше да се движи много плавно и съвсем по план, а младоженците изглеждаха безкрайно влюбени, щастливи и спокойни.  :bravo: Наистина не мога да се сетя и за едно нещо което да не беше перфектно на тази сватба.  :bravo: Разбира се, няма как да показвам снимки, това право си е само и единствено на булката, надявам се да реши да сподели някоя, за да видят всички колко страхотно беше всичко и колко красива булка беше *YAHOO* Ние се забавлявахме безкрайно, както и всички останали, дансингът беше пълен непрекъснато, всеки танцуваше с всеки, мен на няколко пъти ме поведоха да танцувам хора, които не познавам  :danceg: Въобще, цареше много приятелска атмосфера и наистина сякаш всички се познавахме, макар че аз лично познавах много малко хора от гостите  =] А и да не забравяме, че сватбата беше много интернационална и имаше всякакви народности, което я направи още по-забавна и интересна. Кумът беше голяма скица, лично на мен любим момент от сватбата ми беше, когато кумската ръченица премина в арабска музика в чест на кума :)) Много забавно се получи. А и речта, която дръпна, беше много мила. Показателно е, че по време на въпросната кумска реч дори сервитьорите, които стояха отстрани, бяха с 24-каратови усмивки и изглеждаха много заинтересувани от това, което се случва, а едва ли им е първата сватба  :P Не знам, направо съм без думи, само се надявам и на моята сватба нещата да се получат толкова забавно и непринудено, и същевременно изискано и стилно. Приключвам разказа с една скромна снимчица от украсата за настроение  :girlhide:
(https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xta1/t31.0-8/11336797_10204956940698148_3950698840284628417_o.jpg)

Съвсем пропуснах да напиша:

Честитоооо  :weddingday: :svatba: Бъдете здрави и се обичайте и уважавайте завинаги  *INLOVE*


Снимката и разказа са прекрасни, чакаме ги от 1-во лице.. Толкова нежни цветя.. И виждам на снимката едни свещници... Ние ще имаме същитеее  *YAHOO* Много ми харесват  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Честито и от мен! Пожелавам на младото семейство дълго семейно щастие, безкрайна любов и само усмивки да има на лицата им!  *INLOVE*
Ан, това, което написа е много мило. Дано да имаме удоволствието да чуем как е минало всичко и през очите на Marrie. Украсата е била много хубава.  :)

Ох, заплесът си е заплес.
Честито, Мари! Пожелавам ви дълги години щастие, любов и разбирателство!  :svatba: :weddingday:

Честито,желая ви щастлив семеен живот.
Това гост да разказва е много интересно, да се види и другата гледна точка, барво Ан, чудесна идея *THUMBS*

Честито! Много любов и дълъг семеен живот ви желая!  :weddingday: :weddingday: :weddingday:
Чакаме разказ за всичко, как е минало и се надявам, че всичко е било по план :)

Честито  *INLOVE*

Честито!!!
Много да се обичате и щастлив и дълъг семеен живот  @}->-- @}->-- @}->--

Честито! Желая ви попътен вятър и много лююов и разбирателство :)

Ехооо! Честито и от мен!
Чакаме подробности около сватбата....снимчици  :) :) :)

Честито  *INLOVE* Чакаме подробности и снимки  :)

Здравейте, момичета и благодаря. Най - много благодаря на Ан за написаните думи :) Аз тотално се повях по вятъра като се прибрах в България. Роднини от Америка пристигнаха 2 дни след нас и спяха у нас, аз тичах по задачки, документи и последни детайли. Излизаме по обяд, прибираме се вечер. Като дойде четвъртък-петък преди сватбата започнаха да ни пристигат и гостите... Посрещнахме, когото можахме, проверих всички дали са се настанали и дали всичко е наред и после дойде сватбата... От там няколко обиколки из България с второто семейство, семейна вечеря, подаване на документи за нова лична карта и паспорт, полет към Германия и на следващия ден полет към Занзибар. Няма време да се обърне човек :) А в Занзибар интернета беше мъка..

Та така де това е накратко как ми мина времето до онзи ден, когато се прибрахме успешно в Германия.
Следват разкази за сватбата, ако още ви се слуша/чете :)

Та така.. Откъде да започна?!
Ден 22ри май, петък - стрес! Исках да си направя саморъчно някаква купичка за халките, но не остана време да накупя цветя и купички и да изпълня идеята си! Обаждам се в паника на декораторката да направи нещо с естествени цветя, не исках да е възглавничка. Сега се чудя дали имаше смисъл като не знам дали някой изобщо го видя и дали имам снимка на въпросната купичка с халки, но това е друга тема. Това от което наистина нямаше никакъв смисъл беше декорацията на бутилката с шампанско! Никой, ама абсолютно никой не я видя, в ритуалната зала само бяха наляли в чашите и бутилката остана някъде по стаите скрита. Както и да е, да не се отплесвам.
Та обаждам се аз на декораторката няколко пъти в тия последни няколко дни да добави А, Б, Ц, които или съм искала сама да си украся, но нямаше време, или са били неща за в последния момент като бутилката за шампанско и чашите или скриването с допълнителна украса на някаква ужасна нова драскотина на колата на баща ми. (Не мога да разбера защо хората изпитват удоволствие да дерат умишлено чужди коли и да правят какви ли не други злини, но това е друга тема).
Друга задача за петъка беше да направим дизайн на меню за масите в ресторанта, схема за настаняване и други подобни принт материали. Аз исках да си направя някои неща сама и макар и да не изглеждаха професионално направени и принтирани на обикновен картон, все пак се получи идейно според мен. Половинката се захвана да "дизайнва". Имахме идеи масите ни да са с имена на държави, които имат някакво значение за нас и раздавахме визи на гостите за съответната държава, на която маса ще се настанят. Имаше една саморъчно направена схема А4 на входа на ресторанта. От всички принтировъчни материали, менютата станаха най-добре - рпинтирахме на бях лист хартия и сложихме в бели рамки. Стана много красиво. Доказателството е в снимков материал :) Малите бурканчета на снимката са подаръчетата ни за гостите. Което ми напомня за следния момент - бурканчетата хубави, ама празни. Трябваше да сложим по нещо и моята най-практична идея беше бонбони. Една приятелка, която пристигаше на същия ден с цялото семейство на мъжа ми, носеше от Германия едни сватбени бонбонки със сърчица на тях и реших да сложим от тях в бурканчетата. Някой обаче трябваше да го свърши това. Бурканчетата бяха вече в хотела, девойката с бонбоните каца вечерта в 11 без 10, през деня ние трябва да свършим с дизайна, да принтираме, да подготвим, да отидем до хотела за последни инструкции и подредба на изброените детайли, да посрещнем семейството на мъжа ми и да ги настаним в хотела (ние държахме на това) и точно по средата на всички тия събития булката има час за маникюр и в последния момент се сеща, че не си е купила и гланц за уста за сватбата, а маникюристката е на края на света в Павлово. Такаааа.....

Ооо за малко да забравя - хахаха алкохолът също по стечение на обстоятелствата остана за последния момент. До 22-ри май, петък, ден преди сватбата ние имахме само домашната ракия на дядо ми (кояот между другото е уникална, нищо че аз не пия ракия) :)) Ох само като ви пиша всичко и пак се стресирам (той и разказа ми стана хаотичен).

Организацията беше следната - баща ми и брат ми се грижат за алкохола, оказа се, че трябва да поръчат, че някои неща ги нямаше в наличност, и се разбрали да закарат вечерта директно в хотела. Майка ми след или преди това отива с баща ми за последни покупки за почерпката вкъщи, брат ми имъжа ми дооправят дизайн и пишат менюта - кой на английски, кой на български. Аз се въртя като гламава, вайкам се, координирам и благодаря на мъжа ми, че върши тая работа с печата :)) После хващам братовчедка ми и дечките отиваме на маникюр. По някое време чичо ми пристига от неговото градче с влака та вкъщи и докато аз съм на маникюр, а баща ми такси, майка ми, чичо  ми и брат ми режат и нареждат мезета.
Аз, докато ми правеха маникюра, отовярх на телефони не знам колко пъти.
Мога да ви кажа, че тоя маникюр беше такава благословия в тоя ден! Просто час и половина аз съм вързана на стол, не правя нищо, глезят ме, правят ми процедури на краката с ваничка и кремчета. Абе като масажче. Така добре ми дойде, така се успокоих, че направо щях да заспя на стола. Час и половина - два блаженство :) За някакво време даже спрях да мисля какво още трябва да се прави, което не е направено. След маникюра нещата се промениха разбира се, при все че все още имаше да се ходи до хотела и да се вземат семейните членове от летището. Аз понеже като Мара подробната така се разпрострях, че сигурно ви доскуча вече (а мога да добавя и още подробности :)) ), ще кажа само последни думи, че накрая оставих баща ми и мъжа ми с инструкции какво да кажат и направят в хотела и ги пратих да се оправят, а аз си останах вкъщи. Накрая уж си мислех, че съм уморена и лесно ще заспя, но се въртях до 1:30-2:00 и накрая мама ни даде приспивателно хапче и на мен, и на братовчедка ми :)

Ауууу от кога го чакам този разкааааз  P-( Простено ти е, програма е била натоварена и след сватбения ден  :bravo:

Направо така се напрегнах от разказа, че стоях права и държах лаптопа, докато четях, а ММ стои и ме гледа  O_O Чуди се какво става и като му разказах  *crazy* :ashamed: :girl_haha:

Чакам с нетърпение продължението  @}->--

Пускам няколко снимчици за разведряване на обстановката :)) И после ще продължа със сватбения ден :)
Текущата е стойка с цветя на входа на ресторанта.

Подаръчетата малко по отблизо.

За жалост още нямам снимка на младоженската маса, но е всъщност доста подобна с украсата на ема6666 :)

Букетът на булката :)

И самата булка във вихъра на фотосесията  *YAHOO* (copy right Линда Александрийска)

Много си хубава! И цветята са много нежни и свежи. *INLOVE* Къде сте правили фотосесия? Чакаме продължение. И още снимки. :P

Прекрасна рокля и булка  :bravo: Нежни и изискани цветове  *THUMBS*

Много красота  *INLOVE* Роклята ти прилича на моята, охххх нямам търпение вече да си я взема да си я гледам  *INLOVE*

Чудесна си! Много хубава рокля.  :bravo: Чакаме още разкази и снимки.  :P

Мерси, мерси :)
Ден 23-ти май, събота, сватба
Събуждам се аз в 8 часа, макар че си бях навила аларма за 9. :) Братовчедка ми също се надяваше да поспи по-дълго, тя и без това още беше с объркан режим, че живее в Щатите, но и тя стана малко след мен. Баща ми вече беше излязал да мие колата, майка ми се надигна и тя. Масата беше предимно подготвена от следващата вечер, та нямаше много работа. Аз спокойна - каквото е трябвало да свърша или съм свършила, или вече е твърде късно да върша. Стресът ми от предния ден беше изчезнал, защото в момента нищо не зависеше от мен. Оставаше ми само да се оставя да ме глезят, да ме гласят, да бъда красива  :makeup: което никак не е лошо :)) Просто ми беше хубаво и бях решила да се забавлявам и да не се стресирам за нищо; просто нямаше как да не е хубаво, когато двама човека се обичат и най-близките им роднини и приятели са с тях по хубав повод.
To be continued...

Мари, да питам аз по въпроса със сватбата - ти с агенция ли украсява ресторанта? @}->--

Да с агенция. Може би сега е моментът да ви изброя с кого работих покрай моята сватба или по скоро кой работи по моята сватба :)) Трябва да преместя този пост и в моите номер 1..

Украсата е дело на Анелия от агенция Шейла - много е мила, отзивчива, както споменах обаждах и се няколко пъти за съвети и за добавяне на поръчки в последния момент и всичко си направи. Имаше няколко детайла по украсата, за които нещо в последните промени не се бяхме доуточнили, но не беше голяма драма. Работи с много желание и прави много красива украса. За нея е писано във форума - от тук съм я намерила. Всъщност от този форум намерих всичко и всички хехехе :) Благодаря на форума и благодаря на Ан, че ме "доведе" тука ;)

ДЖ ни беше Емо Андреев - страхотен! Спокоен, възпитан, разбира с половин дума какво искам. Музиката беше супер, гостите не спряха да танцуват - имахме 50 човека и сигурно поне 45 бяха на дансинга! А най - хубавото е, че води и на английски и то много добре се получи! Беше на два езика, но не се почувства да е разводнено или досадно. Обесни си ритуалите, всичко беше точно. Без излишни приказки, без нужда от допълнителен преводач. Даже един от гостите ни го попита за визитка, че живот и здраве и те ще стягат сватба :)

Фото - Линда Александрийска. Макар да не е от популярните имена, аз я намерих от форума - мисля че само 1 пост намерих за нея, но й прегледахме портфолиото и ни хареса. Половинката направо се влюби в стила й и след много чудене, обмисляне и проучване на фотографи (беше едно от най-важните за мен) останахме с нея. Реално се срещнах само с нея на живо. Много съм доволна от резултата до сега. Приятна, спокойна, ненатрапчива и най-вече прави страхотни и непринудени снимки. Не знаеш кога те е хванала в някой просълзен или нахилен момент или в отражението на кой обект те е снимала. Снима репортажно, ако искате по-дива фотосесия сигурно не е вашият човек, но ако искате усмихнати снимки е просто супер :)

Видео - Матушев. Преминахме от идеята за евтино видео, колкото да има, до "абе дай да си направим едно хубаво видео. Като правим, да е качествено". Много съфорумци и професионални лица го препоръчват и говорят за него, някои познати също ми го препоръчаха. Още нямам резултати от него, но имам големи очаквания. Работата с него също мина безпроблемно - приятелски настроен и забавен. :) Сигурно до края на следващата седмица ще имаме вече трейлърче поне.

Ресторант "Стара София" на хотел "Вега" - във възторг съм и от тях! Препоръчвам ги с три ръце на всеки с малка или междинна по брой на гости сватба. Всичко мина безупречно, а и ресторантът е елегантен и красив! Комуникацията по имейл с Васко, управителя, отнемаше време, но иначе се грижеше за всичко. Беше на сватбата от самото начало до самият край! Буквално! Помагаше в сервирането на гостите, контролираше дали всичко е изрядно, консултираше се с мен за детайли. Една от главните сервитиорки Мария е също уникална! Няма такъв сладур. В петък преди сватбата ми се обади в 22:00 часа да потвърди, че алкохолът е пристигнал, но имало някакви липсващи бутилки - беше се притеснила жената. А те липсващите бутилки били с баща ми, който беше на път да им ги остави, а другите бяха докарани директно от склададжиите в ресторанта, но всичко написано на едно листче и жената няма как да знае. Да не говорим, че ми прие едни поръчки в менюто с риск да й мрънкат.  :P Въобще супер са, всички прищявки ми изпълниха. Всичко беше коректно в сметката, в алкохола, в настаняването на гостите. Всичките ни чуждестранни гости останаха в хотела и са много доволни.

Тук добавям и сватбената торта, която беше дело на сладкарница съименница "Вега". Направиха я за една седмица, тортата беше красива и най-вече както вече няколко от нашите гости се изразиха "адски вкусна". Цените са добри. Препоръчвам ги и тях :)

Фризьор - Анелия Кошарска - също е голяма сладуранаи косата ми издържа цяла нощ, че и на следващия ден въпреки че махнах всички фиби за през нощта. :)) Къдриците малко се поразпуснаха разбира се, а и ни поваля, но косата изглеждаше добре през цялото време.  Направи косата ми да изглежда поне 3 пъти повеече, което беше едно от моите изисквания :))) Направи прическа също и на мама и гримира мама и кумата.

Моята гримьорка се казва Стефани Павлова, колежка на Ева Серева. Бях на пробен грим, който стана добре, но гримът на сватбата беше перфектен. Стана много по-хубав по мое мнение и вкус. Радвам се, че отидох на пробен, за да уточним всичко. Гримът издържа през цялото време.

В заключение - не съжалявам за нито един от изборите, които направих, и ако бих се върнала назад и бих избрала отново, бих избрала същите хора и бих работила с тях отново :) Сигурна съм, че има още много добри професионалисти в бранша и за всеки вкус има различни предложения така че успех в търсенето и намирането. Голямо удоволствие е да се работи с коректни хора и аз съм благодарна, че попаднах наистина на професионалисти.  :bravo:

Мари, радвам се, че работата ти с професионалистите е минала добре и за двете страни. Дано при всички ни е така  *THUMBS* Аз, обаче си чакам разказа за самия ден.. Имаш още много неизказани неща  ;) :P

Много се радвам, че си останала доволна от всички хора, с които си работила.  :bravo:
Чудесно си описала всичко. Сигурна съм, че това ще е от голяма полза за много бъдещи булки.  :P
А ти не заобикаляй темата. Все пак знаем за какво сме се събрали.  :[ :P Чакаме разказ за самия ден.  ;)

Да продължа за сватбения ден....

След като закусихме, търсих къде да закача роклята на подходящо място, че да се вижда и да може да се снима. Търсех и какво да облека, че да е добре на снимките, докато ме гримират и гласят. Хич не е лошо да те глезят и да се чувстваш като принцеса за един ден, даже е много успокояващо - като медитация :) В 10 часа пристигна фризьорката и се подхванахме. Понакъдри ми косата и ме остави, за да оформи мама през това - мама е с къса прическа та нямаше много работа по косата. Също и направи лек грим. Аз имах друга гримьорка - така ги запазих от самото началото и стана добре, че можехме да вършим паралелно работа. Аз като цяло си бях спокойна, а мама и татко - супер притеснени :) Та към 11 и нещо пристигна гримьорката, подрани, а аз още не бях готова с косата. Фризьорката ме подхвана наново. Междувременно пристигна и фотографката, малко след нея видеото. Като цяло с напредването на часа ставаше все по-пълно вкъщи и звъняха телефони и звънци. Аз успях да си разменя няколко съобщения и с младоженеца да се уверя, че последните детайли в хотела са добавени и че той няма да забрави да отиде за оформяне на неговата коса. Той прекара последната нощ в хотела. Кумата пристигна, фризьорката почти ме свърши мен, останаха само да изчакаме декораторката да дойде с живите цветя за косата ми и останалите бутонери, букети и т.н. Следваща стъпка беше аз се гримирам в хола, кумата в т.нар. от нас "детска стая" :) Аз си разменям шегички с водео и фото, наблюдавам някои от кадрите, които Линда снима и ми е забавно :) По някое време пристигнаха и живите цветя. Аз скоро бях готова да обличам роклята. Горе долу тогава започнаха една по една да се появвяват и моите шаферки. Един от леко стресовите моменти беше, когато в един момент се сетих, че нямам идея къде са ми гривничките за шаферките и бутонерите. Питам брат ми и баща ми, които посрещнаха и изпратиха декораторката, и те "ми не знам". Аз започвам да раздавам команди да търсят, понеже младоженеца ми звънна, че са тръгнали вече. За няколко минутки се изнервих, понеже намериха една гривничка и един бутонер, а трябват още. Но се намериха за щастие :) Аз закичих шаферките, взех си букета в ръка и вече на 100% готова стоя в поза и чакам и сърцето ми започва да хлопа! Разбрахме, че младоженецът и семейството му са почти на входа на блока и аз изгонвам всички в коридора с чиния с лимони да посрещат младоженеца :) Бяхме решили да няма откупуване на булка и затискане на врата, а да има задаване на въпроси и на грешен отговор младоженецът трябва да яде лимони. Последният изпит преди да ме види е по български  :girlhide:
Тааа изгонила съм ги аз в коридора, брат ми обаче отваря вратата на два-три пъти и ми се смее как седя и чакам в поза с букета в ръка и ни мърдам, ни дишам. На мен хем ми е смешно като се замисля колко нелепо изглеждам отстрани, хем очите вече ми се пълнят със сълзи, сърцето ми танцува вече сватбарско хоро в гърдите ми и се боря с емоциите да не се разплача още преди хората да са ме видели... В тая поза слушам първите смехове и говор отвън в коридора и от време на време някой роднина ми подхвърля реплики през вратата "Вече хапна 3 лимона"  :funny: Емоцията ми в тези първи минути на очакване беше достигнала своя пик за деня....

Така е, чакаме разказ за самия ден :) Аз също съм възхитена от Вега, въпреки че не се спряхме на него :) С управителят не успяхме да се видим, но Мария беше прекрасна  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Много увлекателно разказваш,давай натам @}->--

След като половинката и семейството ми влязоха в стаята и ме видяха, майка му вече хлипаше. Сестрите му кимаха доволно, а ние се сляхме в прегръдка като аз още се боря с навлажнени очи, но ме е срам да пускам сълзи пред хора  :[ Поседяхме гушнати известно време. От там всичко се разви много бързо. Закичих младоженеца и кумовете с бутонери, само за тях имах. Изпихме по една глътка и по хапнахме по една хапка да не мрем от глад по пътя и ги юрнах да ходим за снимки. Планът, който си бях направила, беше идеален. И без това се движехме с около 30 мин. закъснение. Имахме достатъчно време за всичко без стрес. Добре, че не го промених.
Тръгваме от нас, майките ни изпращат, поливат ни с вода, ние се качваме в колата. Взехме брат ми за шофьор. Тръгваме в слънчевко време, много приятно, аз хепи, докато не стигнахме центъра, където валеше :)) Какво да се прави.. Фотосесията ни стана сууупер забавна точно заради дъжда, не знам дали си личи на снимките де. Но мойта кума се притесни много за роклята да не се изцапа и ми я носеше след мен и на почти всички снимки тя се криеше зад нас, държейки роклята. Спукали сме се от смях - видео и фото й разправят, че много добре се крие и ще й искат визитка за да я наемат за други сватби  :funny: Брат ми седи отстрани с лека усмивка, костюмиран, и фотографката му обеснява как приличал на бодигард :) Иначе заради дъжда доста от снимките, които имах в главата, не можахме да направим. Бяхме по центъра, а аз предпочитах по скоро ботаническата градина например с малко тичане и подскачане ама не стана.
След сесията отиваме към Триадица и пред ритуалната вече всичките ни останали гости чакат :) Тука настана малко лудница, а и ми беше малко тъпо как се появихме от някъде с младоженеца, гостите чакат и се чудят кога е бил официалния момент той да ме види като булка. Ама така си го бяхме направили... В Германия младоженците се виждат директно на церемонията като по филмите. Да не говорим, че истинска булка има само на църковния брак, който е в отделен ден от ритуалната зала. Аз исках баща ми да ме заведе в ритуалната зала като по филмите - знам, че той чакаше за такъв момент :) И така и го направихме - беше много емоционално. Най-големият гаф се получи в ритуалната зала. По-точно два гафа хахах :)) Единият беше, че след като чичо ми, който трябваше да превежда, не дойде, се бях разбрала с една приятелка да превежда, но тя така и не се включи. И си останахме без превод :( При което чиновничката си говори и аз се чудя дали да превеждам и кога, тя и тя това се чудеше и затова така стана де. После дойде моментът, в който тя ме попита дали искам да взема С.Е. за мой съпруг - аз казвам "да" (Мина ми през ума да кажа "не" и да видя реакции :)) ), след което тя пита него на български без превод и точно на точното място той отговаря "да" на български, при което настава смях в залата. :) Вторият гаф беше точно, докато тя ни питаше - телефонът на младоженеца, който беше в сакото на кума, звъни - някакви роднини от Египет, които искат да го поздравят. Телефонът звънна два пъти и аз се ядосах  =] Точно на най-неподходящото място (или на подходящото ако щеш :D) След това чиновничката започна да говори за ценностите на брака и ни накара да повторим много мили думи - беше много поетично и хубаво и моята половинка пак разсмя цялата зала като започна да повтаря на български, но после го оттървах от мъките и му превеждах :) За мен емоцията някак си не беше толкова силна, колкото очевидно е била за гостите, защото аз бях изгубена в мисли как да превеждам, кога да превеждам и накрая само на младоженеца превеждах, кумът се надвисваше да чуе по малко, ама семейството нищо не разбра. Аз се поизнервих на тоя факт и после им се извинявах на всички, а те ме гледат кой с влажни очи кой просто усмихнат и се чудят защо им се извинявам :)
След ритуалната зала имахме още една фотосесия с всички гости - дъждът за щастие беше спрях и се получи добре. Всеки се получи реда, а аз бях много щастлива, че си я бях планирала тая сесия. Познавам си хората - всеки ще иска снимка. А и попринцип всеки иска снимка с младоженците :) На края дори и ние успяхме да хванем няколко сухи снимки насаме и тръгнахме към хотела след това.

И аз се ядосах като четох разказа.. Защо в крайна сметка, щом чичо ти не е дошъл, твоята приятелка не се е включила.. В случай, че виждам как моята приятелка се изнервя и половината гости, кумът и дори младоженцът не разбират какво се говори.. Излизам, дори да нямаме уговорка, егати!  :\ :no:

Много ми харесва, че сте отделили време да се снимате с всеки гост! На последната сватба, такова не остана или по-скоро голяма част от гостите не разбраха, кога е било това време... Всички искаха, но време не остана.. Доста кофти  :huh:

Много емоционално е било  :'( и напрегнато както описваш.
Важното е, че хората не са се изнервили (предполагам), щом са се чудили защо им се извиняваш.  :)

Да много тъпо се получи, но хората наистина бяха много позитивни за щастие, майка му каза, че е било емоционално и без да разбират и горе долу е можело да си представят какво се казва в ритуалната зала :) За щастие поне думите, които си казахме, бяха на наглийски - надявам се, че сме говорили достатъчно силно, че да се чува в залата. А на мен въпреки, че ми беше хаотично в главата и като цяло не знаех какво следва, не си развалих настроението, така че беше добре. :)