Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Честита тема! Очакваме да я напълниш с подробности около сватбата и положителни емоции!

(http://www.herweddingplanner.com/wp-content/uploads/2011/04/wedding-rings.jpg)

Пандичка , толкова щастлива ме направи... *INLOVE* Нямам думи да го изразя.
Регистрирах се в този форум преди повече от година, с тайната надеждичка един ден да получа и аз своето предложение, да започна подготовка и да се включвам в различните темички. След малко по- малко от година, получих така желаното предложение и започнах да броя месеците и дните до голямото събитие, да следя историите на момичетата и да се вълнувам заедно с тях, като пак така тайничко си се надявам и аз да имам темичка, като му дойде времето.
Ето, че денят настъпи, а аз дори не знам от къде да започна от вълнение!...  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Честита темичкааа, Alli!

Когато се чувстваш готова и имаш муза да разказваш - можеш да започнеш да ни въвеждаш в своята приказка!

(http://www.lovewedbliss.com/wp-content/uploads/2012/01/wedding-colours-pale-pink-and-mint-green.jpg)

Миличка, честита темика и от мен!  @}->--

Да започна с нашето запознанство.

Беше една от последните седмици на месец септември 2006 година. Първата ми седмица като студентка. Бях поканена на гости на тогавашния ми приятел. Нещата с него общо взето отдавна не вървяха, но мислех, че като сме и двамата вече заедно в Студентски град всичко ще се оправи ( той беше с 1 година по- голям и естествено една година бяхме разделени). Обаче явно не беше писано, защото в този ден, в който отидох у тях... там беше най- прекрасното създание, което някога бях виждала-  Той- съквартирантът на моя приятел.

Айде миличка и на твоята темичка и дойде времето! интересна история си захванала, чакам с нетърпение продължението на историята :)

Честита темичка, ще следя с интерес!

Естествено, имаше много драми, докато успеем да се съберем. Имахме и много комични моменти.
Бившият ми реши, че няма да се откаже лесно от мен, въпреки че ясно се виждаше, че няма как нещата да се върнат по старому ( най- интересното беше, че той дори не ме забелязваше преди да реша, че не искам да съм вече с него). Давах шансове, само колкото да не се чувствам виновна, но не спирах да мисля за моето момче, да се чувам тайно с него и да се виждаме още по- тайно.
И накрая успяхме, драмите свършиха и вече можехме официално да бъдем двойка. Нямаше по- щастливи от нас. Заживяхме заедно още преди да се съберем официално... и така досега.
Преди година и половина заживяхме вече самостоятелно, защото завършихме и беше редно да се сбогуваме със студентския живот.
Малко след това си взехме и едно прекрасно малко дакелче, което гледаме и обичаме като малко детенце...

elistoilova, mariola85, milenuity, scilla , добре дошли в моята темичка. Благодаря ви много за вниманието. Още не мога да повярвам къде и за какво пиша. :)

Alli, честита тема и от мен. Продължавай с разказа, че ми стана толкова мило от самото начало. Успех в подготовката и ще чакаме разказа ти с нетърпение. :good_luck:

Allicia, вашата история, ми напомня на нашата. при мен също се получи така, че бившият ми приятел ме запозна с мъжа ми. но с бившия ми бяхме още три години  щастливи заедно, преди нещата да зациклят и аз да осъзная, че всички сме се променили. Разбирам те за драмите, за чувството за вина и шансовете. При нас всичко приключи хепиенд - бившия ми се ожени преди нас и вече и бебе чака, а ето че и ние вече сме семейство. Абе студенстки град си знае работата!  :funny:

tsve4e , добре дошла и ти! :)
pandapanda , мисля, че много малко хора разбират тази ситуация, ако знаеш с колко наши общи приятели вече не си общувам, защото решиха, че съм много грешна и т.н., обаче аз просто реших да последвам щастието си и да се погрижа поне 1 път в живота за себе си и да гледам моите интереси. Иначе с бившия ми не се разделихме добре, не си общуваме...но цял живот ще съм му благодарна, че ме срещна с Любовта. И си права... Студентски град си знае работата. :)

хихи грешна, колко познато ми звучи и колко пъти го чух по мой адрес ;) хората много обичат да съдя без да знаят подробности. и аз от общите ни приятели си останах само с моите отпреди.

Я сега разкажи за предложението ;)

Добре, да разкажа малко за предложението...
Миналата година лятото, разбрахме, че баща му е болен, страшна диагноза. Всички бяхме шокирани и някак света ни се срина. Още тогава решихме, че няма да бързаме да се женим, защото надали на някой изобщо му беше до това. Иначе аз си мрънкам, че искам да се омъжа от едно 2-3 години. Но си дадох да разбера, че не е подходящ момента и всъщност изобщо не знаех кога ще е. Просто се отказах от тази мисъл. ( Да кажа, че за сега баща му се стабилизира, и за това мисля, че имаме заслуга и ние).
Та март месец имах една сбирка с колегите, след която получих адското възпаление на окото. Много беше тежко, почти не виждах с него. 3 дни бях в болничен, а на четвъртия в командиривка. Датата беше 7-ми март. Прибрах се от командировка изморена и леко замаяна, заради окото. Хапнахме и нещо се заговорихме, общи приказки, обяснявах му как сме изкарали. По едното време той ми каза:"Имам един подарък за теб за 8-ми март, но не ми се чака. Ще се разсърдиш ли, ако ти го дам сега." Естествено, че се съгласих, кой не би се съгласил на подарък. Мислях си, че може да е пръстен, но много бързо се върнах в реалността и си казах, че няма как да е това. Той изчезна... и се връща с ръце зад гърба, а аз скачам радостна около него и чакам. Той падна на колене и отвори кутийката.... в същия момент и аз паднах с него на колене, прегърнах го и се разплаках.... много плаках, а той ми се смее... и след около 10 минути ме пита "Не разбрах какво означава това- Да или Не". И аз пак се разплаках и казах през сълзи "Да, разбира се!". И така....
Винаги съм очаквала предложението да е много романтично под звездите и т.н. Но всъщност получих много повече- истинска изненада, в момент, тежък за мен здравословно.
Представяла съм си го хиляда пъти, чакала съм го на всеки празник...и то стана най- неочаквано....

Честита темичка и от мен! @}->-- Пожелавам ти лека оставаща подготовка и една прекрасна сватба на финала :weddingday:

Ето, че дойде време и за твоята темичка! Пожелавам ти да я напълниш само с хубави неща...

pocketgirl, Mulan , Благодаря ви!  :sunshine: :butterfly:

Първият човек, на кого съобщихме беше сестра ми. Аз просто нямах търпение да кажа на някой, а тя ми е най- близкия човек и следваше тя да разбере преди всички. Нямаше как да й кажа на живо и затова по телефона, голям рев падна...тъкмо тя се успокои и аз почна...сигурно около половин час така. После едва я изнудих да си мълчи пред всички. То не е лесно да се пази такава тайна, но тя се справи перфектно! Всички изненадахме :)
След като сестра ми знаеше, решихме, че трябва да измислим дата, за да може като съобщаваме на родителите си, да сме подготвени за този въпрос. В началото мисляхме за 28-ми сепрември, но в последствие ни се стори доста далеч и затова изместихме датата за 24.08.2013г.  *INLOVE* Няма никаква символика в датата, просто взехме календата и я избрахме. Решихме, че не е на хубаво да нагласяме много нещата с датата и затова импулсивно, пък каквото- това.

Мила, малко със закъснение ти честитя темата и ти пожелавам спокоен последен месец на подготовка! Пожелавам ти всичко да бъде перфектно, така както си го представяш!

ratatui , Няма никакво закъснение тука, точни 24.07 е днес :) Благодаря ти много, ще се вълнуваме заедно до нашите мечтани дни...

Да, аз отдавна се радвам, че има още една булка тази седмица, дори се бях наканила да ти правя темичка, но тази седмица не се спирам много и ме изпревариха  =]. Нищо кандидатирам се един ден живот и здраве да ти направя бебешката тема  :P ;)

Али, честита темичка  *YAHOO*
С много положителни емоции да я напълниш и подготовката да върви спокойно и без изнервени ситуации  :)

ratatui , Дай Боже скоро и такива теми да направим!
Добре дошла, ma6ka_ !

Аз продължавам с разказчето :)
Първо съобщихме на неговите родители, защото при тях ходим по- често, а и са по- наблизо. Не знам защо, но те някак не се изненадаха особено (поне не го показаха), обаче определено се зарадваха де. Оставихме ги да го обмислят през нощтаи и на следващия ден започна обсъждането на това колко парички ще са ни необходими, къде и как. Но все пак не бяхме казали още на нашите, затова оставихме правенето на планове за момента, в който всички вече знаят.

На следващия уикенд заминахме към моя роден град, за да ме "иска" от нашите. Седнахме да вечеряме  и още със сядането ние извадихме бутилка уиски и кутия бонбони. Нашите  ohmy . Особено баща ми... не можех да повярвам, целия се разтрепери миличкият. Каза нещо от сорта на "Аз отдавна съм ти я дал" и побърза да звънне на баба и дядо, за да им каже радостната новина. Само каза "Направиха ме дядо"... и пак започна целия да трепери, беше много вълнуващо :) А майка ми... изглеждаше някак спокойна. После двамата уж отидоха да донесат вечерята, ама се позабавиха, сигурно са си поплакали двамката или просто са ни обсъждали  P-( :)
Тъкмо сервираха вечерята и се звънна на вратата. Викам си "Сега пак се сетиха да търсят тати за работа по никое време точно в този момент". Обаче се оказаха баба и дядо. Милите толкова се развълнували, че не могли да легнат спокойно, преди да дойдат да ни честитет. Дядо ни даде по 50 лв и каза "Исках да ви ги закича, ама баба ти не ми даде"  :bravo:
И така пиинахме уиски и говорихме, мисля си че едва ли са спали много тази нощ и нашите и баба и дядо, или пък може би са се отпуснали най- накрая, че сме се решили. Кой знае?...

Много мило ми стана като четох как са реагирали баба ти и дядо ти  :'(

Alli, много ми стана мило за реакцията на твоето семейство, защото си спомних и нашите как реагираха и липсата на реакция от на милото родителското тяло. Докато четях си представих вълнението на баба ти и на дядото от тази хубава новина и нетърпението да ви видят.

Allicia, честита темичка! Ох, как ми е познато това чувство - пеперудките в корема, преди да кажем на родителите...Относно предложението и аз си мислех, че ще разбера, когато половинката реши да ми подарява пръстен, просто защото толкова добре се познаваме и по цял ден сме заедно, че няма как да не го усетя. Да, ама не..Ще го помниш вечто този 8-ми март :)

Allicia , честита темичка и от мен ! За мен 24-ти август също ще много специален, ще се вълнуваме заедно на този ден, защото моята втора сватба е тогава  :eager:  *INLOVE* Прочетох всичко и съм очарована - и от историята ви и от очакваното с нетърпение предложение, семейството, баба и дядо  :girl_cray3: Голям късмет сте имали с твоето момче да се намерите по този начин - всъщност това си е съдба ;) Въобще да не ти пукат хорските приказки, всеки си има свой живот и глава на раменете - много ясно , че няма да се откажеш от любовта на живота си, че еди кой си ще те обвинява или какво ли още не  :ost:  *crazy*

Радвам се вас двамата, и то много  *INLOVE* Пожелавам ти една безгрижна подготовка около сватбата и с интерес ще следя темата ти  :bravo:

hulcy , аз също, както написах и в твоята тема, те следя с интерес :)
evyevy, тези наши половинки явно могат да бъдат непредвидими в подходящ момент. :)

След като вече всички знаеха и определихме датата, решихме, че трябва да апочнем с търсенето на ресторант. Моето момче е от Радомир, но градът отпадна като вариант, защото не ни харесва нещо големият им ресторант ( понеже сметнаме, че гостите ще са над 100, като първоначалната бройка беше 130, затова пиша "големият"), а и за хотелът сме чували доста негативни мнения (понеже доста голяма част от гостите ни няма да са от там). Затова се насочихме към Перник. Обиколихме всички ресторанти подходящи за такива поводи. Харесах един. И тъкмо се бях навила, че ще е той и влязох в страницата им във фейсбук и  ohmy . Видях една сватба там и ми се стори отвратително, голямо разочарование. Целият ни ден беше пропилян, а накрая нищо, само скапано настроение.
Остана само един вариант, който не обмислихме, защото изобщо не знаехме дали съществува. Ресторант, който е работил преди 5-6 години, но нямаше никаква информация никъде в и-нет, освен един телефонен номер. Естествено или трябваше да се обадим и да проверим варианта, или трябваше да избираме друга датата. Но на мен втората възможност изобщо не ми се понрави. Затова звъннахме. Оказа се, че ресторантът работи само лятото, а през зимата управителите държат друг и са в него. Жената ни каза, че можем да отидем и веднага да говорим и да ни обясни условията. Аз естествено само това чаках. Запалихме пак колата, беше сигурно 21:00 часа, но знам, че си заслужаваше. :) Много ми хареса и отношението на жената, и снимките, които ни показа, и менюто, и това, че те ще украсят ресторанта така, както искаме и няма да имаме нужда от агенция. Казахме й, че ще си помислим, но... в момента, в който излязохме от мястото на срещата се погледнахме и...беше ясно - той ще е- "Байкал". А дори не го бяхме виждали на живо. На другия ден го капарирахме...

След като запазихме ресторанта, веднага отидохме до ритуалната зала, но там не ни дадоха да се запишем, защото беше неделя по никое време и затова го оставихме за понеделник, но поне видяхме в голямата тетрадка, че няма никой на нашата дата и от нас си зависи всичко. Затова на следващия ден рано- рано (понеже бяхме пуснали отпуски и двамата) още в 07:30 бяхме там и само чакахме да отворят, за да не ни изпревари случайно някой  P-( .
Църквата още в неделя си я капарирахме и нея - "Св. Иван Рилски". Та поне направихме така, че с ресторанта да са на 5 мин. Само дето църквата ще е в 15:30, а изнесения ритуал в ресторанта в 18:00. Дано на гостите не им се стори много дълга дупката, но нали все пак трябваше да отделим време за фотосесия.
А и тъкмо ще се запознаят и поопознаят роднините ни.

Ето какво имаме още свършено:

- ДЖ - Емил Живкое Емилио,
- фото- Симеон Богданов + още 1 момиче, с което се надявам да се запознаем на втората среща,
- видео- Ивайло Карамфилов,
- подаръчета, украса за чаши + чаши,
- украса за свещи + свещи,
- украсена бутилка шампанско,
- 2 украсени бутилки червено вино,
- бутилки за радия и етикети за тях,
- подаръчета за гостите + 2 кошници за тях,
- кошничка за паричните подаръци,
- панерче с късметчета за кумата,
- 2 вида номерца за масите,
- 2 табла за разпределение на масите ( които ще са на входа на ресторанта),
- бутониерки и гривнички за най- близките,
- книга за пожелания,
- булчинска рокля от "Милениум",
- халки от Zally,
- кола- Варшава на един от гостите ни :) ,
- фризьорка, гримьорка и маникюристка- братовчедката на милото е фризьорка и ще ми уреди и другите 2 мацки :) ,
- питки- лелята на милото ще ги замеси, защото тя се занимава с това,
- 3 шаферки с еднакви рокли  *INLOVE* ,
- 2-те майки вече имат облекла, бащата и брата на милото също ( остава моят баща).

И така, за сега май е това. Не мисля да пиша какво не сме свършили, а просто да добавям.
АКо някой се сеща за нещо, което ми убягва досега, да казва, току- виж се сетя за нещо забравено.

Ние например в последния момент се сетихме за мед и сол за питките. В ресторанта може и да имат мед, но не е много сигурно.

И, понеже май досега не съм писала в твоята тема - честито! Успех с последните приготовления.

Че то почти всичко си имате готово  :girl_wink:
Имате ли всичко необходимо за облеклата ви?
Подготвили ли сте нещата за ритуала по посрещането в ресторанта?

Али, та вие сте супер напред с организацията. БРАВО! :) *THUMBS* :bravo:

helena31, добре дошла, радвам се, че се включи и ти :) Това за ресторанта не се бях сетила. Ще попитам следващия път, като идем там.

Мисля, че сме горе- долу организирани, заради това, че още преди да се сгодим аз знаех на кои неща трябва да обърна внимание.

В събота се сдобихме с още някои придобивки:
- костюм на младоженеца ( след упорито търсене, от Агресия),
- 2 ризи,
- вратовръзка,
- колан,
- обувки за мен.

Вече имам "вълшебни пантофки" и утре се надявам да ида да си пробвам роклята с тях и да видим дали ще има нужда от корекция на дължината. Много съм доволна и щастлива. :)

Браво Allicia  :bravo: Вие сте вече готови за сватбата  :danceg: Радвам се за вас  *INLOVE*

ИИИхии, че то вие си имате всичко  :bravo:

Ами, аз също си мисля, че сме готови вече за сватба. Щом имаме какво да облечем  :P
Вчера си взех роклята... без нито една корекция- за пореден път се убеждавам, че наистина това е моята рокля!  *INLOVE* Вече е вкъщи, само съм отворила ципа на калъфа, за да не я види мъжлето. Иначе той ми я носи от Пиротска до нас в Младост де. Обаче не очаквах всичко да е ОК и затова с метрото  *crazy* Иначе, ако знаех, че направо ще я взимаме щях да го помоля да дойде с колата, ама както и да е де. Поне беше забавно и всички ни гледаха учудено.

За сега за него не можем да намерим обувки. Иначе всички летни модели са на разпродажба и сигурно точно поради този факт, няма неговия номер. Днес продължаваме с търсенето, както и на 2-ри чифт за мен.

 :bravo: щом имаш рокля вече си готова.

За обувки, ходихте ли до Humanic? Моето момче си взе от там, много са хубави и удобни, и кума си взе от там също казват че това им били най-удобните обувки на света :)

mariola85 , какви ли не магазини обиколихме, но за Humanic ми е убегнало нещо. ДНес ще е първия магазин, в който ще идем. :)

Алии, честито за роклята и се радвам, че се е получила перфектна, без да има нужда от корекции ;) Стискам палци и за обувките  *THUMBS*

hulcy , Благодаря ти, мила, но за сега... никакъв успех с обувките. Или няма номер, или не му харесват на господина. Като се замисля само... аз нито обувките търсих толкова време (а нося 35 номер), нито роклята. Много ми е капризен. Или може би вината не е в него, а просто при мъжете няма много голямо разнообразие... Вече и аз не знам. Вашите мъже така ли са?

Allicia, миля повярвай ми, и моят си е един от най - капризните , но какво да го правя  =] Само ме учудва, че за сватбата и по - точно за неговата подготовка (костюм, обувки и т.н.) не капризничи толкова много както по принцип. Ех, не ,че е тръгнал сериозно да търси (макар, че ни остават 16 дни до сватбата  :D ). Учудващо бързо си хареса костюма, само чака да му донесат неговия номер. За обувките - още не е тръгнал да търси. Дано там да не се замотаем, че те са му слабост :P При нас той има поече обувки от мен  *crazy*  :D

Миличка, честита темичка! Следя я с интерес!

hulcy , какъв мъж си си намерила?  ohmy Почвай да купуваш и ти, не може да има повече обувки от теб!  8P
Macito , добре дошла в моята темичка !  @}->--

Аз в събота свърших доста полезна работа и приятена, разбира се- ходих да ми направят пробна прическа, грим и маникюр. Много съм доволна. Нямам търпение пак да ходя. Всички бяха много внимателни с мен и страшно учудени, че се бях подготвила с всички :) Само им показвах разни снимки на телефона и на място решавахме кое как ще става, какво ще запазим, какво ще променим. Беше страхотно! :)

Хубава работа си свършила.  :bravo:
А разкрасителните процедури са истинско удоволствие!

Allicia, моя мъж е друг чешит  8P Иначе много се радвам ,че си доволна от пробните нещица  :bravo: Мен малко ме разколебаха за гримьора ми, но няма да се им се поддам ;) То и няма за кога да си търся друг :D

Важното е на теб да ти хареса как ще те направи. Аз си мисля, че грозна булка няма, с грим, без грим.... (май не исках да кажа точно това...)
А  вчера най- случайно, докато си разхождахме кученцето, видяхме един магазин за обувки на пазарчето на Младост 1, точно до изхода на метрото, и вече официално младоженецът ми е готов за голямото събитие. СТига да иде да си вземе костюма  8P Че нещо вчера късничко свърши работа и не успяхме и с тази задача да се справим. Дано днес е денят, че нямам търпение пак да го видя пременен  *INLOVE*

Да ви се оплача момичета... Току- що си поглеждам ръката... и нещо ми липсва... осъзнах, че камъчето от годежния ми пръстен го няма  :'( Сърцето ми се е свило, стомахът също. Обиколих всички места, на които съм ходила днес, но не  :'( Стискайте ми палци да го намеря, защотоо ще се побъркам иначе :(

миличката дано го намериш! кога последно го забеляза?

Ако не го намериш недей да се нервираш, моя мъж си загуби халката в морето 2 дни след сватбата, не екрая на света ще му сложиш новичко  *THUMBS*

mariola85, права си, но толкова мъчно ми стана... Най- вероятно още днес или утре ще го занеса, за да ми сложат ново камъче. Иначе моят мъж ме успокои, че щял да ми купи по- хубав пръстен, ама няма да е същото... Всеки път като си погледна този и изпитвам онова, което изпитвах в момента, когато ми падна на колене и ми е толкова сантиментален...

Ах милото :( Наистина е много неприятно, но не се тормози толкова..станалото вече станало, важното е да сте заедно и да се обичате. И ви предстои един прекрасен ден - отдайте се на подготовката около сватбата и мислете само позитивни неща...  *INLOVE*

hulcy , Благодаря за милите думи!  @}->--  Аз имах най- ужасния петъчен ден... и най- уникалната нощ  *YAHOO* с най- уникалните и забавни приятелки, които ми направиха моминското парти. :) Мисля да поразкажа малко, само че по- късничко.  *INLOVE*

Чакаме разказчето за партито с нетърпение  :P

Много се забави това разказче нещо....:)

Започвам със сутринта, когато всичко ми се преобърна, когато разбрах, че камъчето на годежния ми пръстен е паднало някъде и не успях да го намеря. Още си стои така и чака петъка, когато ще го занеса, за да му сложат ново. Асистентката на директора в нашата фирма напусна и сега заемам и част от нейните задължения. Бях в шок направо, защото съм сигурна, че без нея той е загубен, но..
Цял ден тичах по разни задачи, през това време майка ми, баща ми и трите шаферки пътуваха към мен :)
Към 17:30 си бях вече вкъщи със страшно главоболие и изобщо не ми беше до празнуване, но вече не можех да откажа, при положение, че всичко беше уредено, а и шаферките идваха само за 1 вечер, нямаше за кога да отлагаме. :)
Прибра се и милото от работа и с нашите заминаха към Радомир, за да се уточняват последни детайли с неговите родители. А ние 4-те започнахме приготовлението. Пробвах няколко рокли, сестра ми ми каза, че вече съм ги носила и не ставали, затова ми даде една от нейните. 2 часа ми правиха прическа, грим и чистите женски работи. Много приятно. Да не говорим, че те се туткаха с тяхната подготовка доста повече, отколкото аз с моята. 4 жени на едно място не си е работа  *crazy*
Като погледнах часовника, вече беше станало 21:15, а срещата ни беше в 20:30 направо в заведението ( "Блазе" в Студентски град). Набързо тръгнахме, хванахме такси и в 21:30 пристигнахме благополучно.
.......................

.......................
Момичетата ни чакаха с нетърпение. Бяха надули балони, подготвили букет... Толкова мило беше. Поговорихме малко, хапнахме, пийнахме и дочакахме да дойдат останалите момичета ( понеже малко тръдно се събираме..). Като дойдохме започнахме с една игра, в която ми задаваха въпроси и аз трябваше да отговарям така, както милото им е отговорил преди време по телефона. За всеки правилен отговор получавах бонбонче. Ако знаете само как се затрудних с въпросите. Аз дори не бях сигурна за себе си какво бих отговорила, а какво остава за него. (Като му разказах после той каза, че и на него му е било трудно, затова казвал неща, които му идвали първо на ум и които даже не е сигурен дали наистина са истина). Но с малко подсказки успях да се справя  *YAHOO*
След това една по една започнаха да вадят подаръци, аз чак се ошашавих и не съм много сигурна дали знам всеки подарък от кой ми е. Едното момиче ми подари пуретки, едното точилка и икона, 2 ми подариха бельо, 2 готварски книги... и разни закачливи нещица. А сестра ми ми извади подарък от майка ми- бебешкия ми албум, който беше попълнен по принцип наполовина, но тя беше залепила снимки и оставащите страници и беше писала трогателни неща на тях. Много мило и разтапяще беше...
Дойде време и аз да им подаря моите подаръци, те бяха много, много символични, но мисля, че всички останаха очаровани от това, че изобщо се бях сетила- подарих им по едно пръстенче детско, което имитира диамант под формата на сърце. Казах им, че това са моите годежни пръстени за тях и не мога да повярвам, че цяла нощ не ги свалиха...
.......................
Изведнъж пристигна сервитьорката последвана от певеца на Блазе, тя носеше торта, на която отгоре имаше захарни фигурки булка и младоженец, като младоженеца беше на колене, а булката го държеше на каишка. А певецът ни покани да влезем вътре, където ни скапа от танци и хора, специални поздрави за нас. Дори една жена от съседната маса се присъедини за малко към моя празник, поприказвахме си, посприятелихме се и после и тя изпя една песен за нас.
.......................
Решихме да ходим на дискотека, така и така ни бяха на 2 крачки. Обаче... подметката на обувката ми се разлепи и изпаднах в шаш и паника. Едната приятелка живее в Студентски, та отидохме до тях и едва намерихме едни малко доста затворени обувки, но поне ми ставаха ( все пак аз нося 35, а тя 37 номер). Голям смях падна у тях, докато мерих голяма част от обувките й.
.......................
Върнахме се вече обути, милите бяха платили сметката и не ми даваха и дума да обеля да им дам парички, и тръгнахме към... Plazza...
.......................

....................
Още от преди месец бях предупредила моите момичета, че не искам танцьори, стриптизьори и т.н. понеже съм леко гнуслива. Е да ама, съдбата си е съдба. Отиваме в дискотеката и се оказва, че Grandos ще се грижат за нашето настроение. :)
След цялото дърпане и молене, все пак ме извадиха на сцената ( но аз, за да съм отмъстителна дръпнах с мен мацката, която ми ги "уреди", тази същата с обувките). Та двете с нея на сцената, с 2-ма. Аз бях толкова притеснена и стегната, че все едно никога гол мъж не съм виждала  *crazy* Поне момчетата бяха най- хубавите от всички :P Мятаха ни наляво- надясно, сядахме, ставахме, абе още не мога да повярвам....

И сега като се замисля, то нали това им е целта на тия партита, да направим някоя и друга простотия и да се забавляваме с най- близките си приятелки. Въпреки, че в моя случай, най- много се погрижи тази приятелка, която смятах за най- отдалечена. В смисъл такъв, че тях се разбира повече с моя мъж, но явно чувствата й към нас двамата са с еднаква сила, просто аз до този ден не го бях осъзнала. Ако не беше тя, нямаше да имам поздрави в заведението, ако не беше тя, нямаше да ни танцуват... Е, да не го изкарвам, че тя е виновницата за всичко но е една от главните.

браво! личи си че е било страхотно парти, то и такова трябва да бъде моминското един луд купон с много смях и щуротии :)

Браво, чудничко сте си изкарали, забавлявали сте се. Точно това са моментите, които ще си спомняш след време - не целия хаос около подготовката.

Страхотно парти си имала мила, браво на приятелките ти!

Просто беше страшно непринудено, а и доколкото ми казаха организацията страшно им е куцала, понеже са 2- 3 различни компании. Обаче в крайна сметка аз не знам какви са били намеренията им, а видях крайния резултат, който за мен беше най- добрият!  *INLOVE* Радвам се, че имам тези хора до себе си! :)

Браво Али. Ще запомниш тази нощ  :bravo:

Много забаво е било  :bravo:

Аз да ви се похваля, снощи имах още едно Моминско парти. Колежките ми уж ме изведоха за малко след работа, а се прибрахме чак към 00:00. Беше ми много спокойно с тях, говорихме си, хапвахме, пийвахме... През половин час някоя от тях ходеше до тоалетна и се връщаше с по два балона, в които бяха писали доста разубедителни късметчета за брака, както и нещо като гатанки, за подаръци, които ми бяха подготвили.
Наистина ми беше спокойно, защото нямаше суматоха, а си бяхме само ние и си приказвахме все женски неща. Като цяло идеята им беше да ме разубедят, но така и не успяха  *YAHOO*

Честито :)  :weddingday:

Али, честито  *INLOVE*
Сигурна съм ,че е било много емоционално и романтично  :weddingday:

Честитооо! Чакаме разказ! :flower:

Честита сватба и от мен! чакаме те обратно с расказче :)  @}->--

Здравейте момичета!
Много ви благодаря.
Аз още се опитвам да си събера мислите и обещавам, че в най- скоро време ще пиша, за да разкажа преживяванията около най- страхотния и невероятен ден в живота ми!  *INLOVE*

Честито и от мен  @}->--

bbride , благодаря и на теб Честито още веднъж, чудесна си била.

Да започна малко по малко и аз моето разказче...

Да започнем с това, как едва се събудих :) Беше първата нощ, в която спах. Беше ми доста криво, но набързо влязох в ритъм, само при мисълта, че е дошъл ДЕНЯТ.
Двете с майка му набързо се оправихме и тръгнахме към Перник на фризьор и гримьор. Първа седна тя, за да помисля аз още малко дали искам цялата коса да ми е вдигната или да имам и пусната част. Като гледах как я правят започна да ми става още по- вълнуващо. Тя стана чудесна, седна да я гримират, а ние започнахме моята прическа.
Започнаха и първите ми притеснения, след като звънях на фотографа 3 пъти и той не ми вдигна. Милото пък ми сервира, че тортата не била готова и щели да я докарат направо в ресторанта, а агенцията била затворена и нямало как да вземе украсата за колата. Изпаднах в ужас просто. И изведнъж... всичко просто ми мина, много бързо, неочаквано....
Реших да опитам пак да звънна на фотографа и като му чух гласчето... ме обля още по- голямо спокойствие. Той дойде след половин час и успя да заснеме част от прическата и цялото гримиране.

Една бърза снимчица на първия ни танц :)

Продължавай с разказа  :P

Между другото защо сте вътре в ресторанта? Не трябваше ли да сте в градината?

Заради доста фактори решихме да сме вътре:
1-во времето- не знаехме какво ще е и за да се подсигурим решихме вътре ( и по- добре, че доста дъжд се изсипа);
2-ро езерота, казаха ни, че лятото доста миришело, ако не е сменена водата;
3-то цената на украсата- излизаше 2 пъти по- скъпо да украсим ресторанта отвън, отколкото от вътре;
4-то - климатици, осветление, комари... разни такива неща.

Да продължа малко с разказчето...

След като оправихме прическата и грима, братът на милото дойде да ме вземе, заедно с двамата фотографи и видеото. Първо оставиха нас в апартамента с фотографа, а след това фотографката и видеооператора в къщата при милото. И до там. Какво е ставало при тях ще разбера от видеото и снимките.

Влизам аз в апартамента и  ohmy - само нашите там. Моите роднини от Димитровград объркали пътя и една част от тях бяха в хотела, а другите още пътуваха. Ужас. Толкова много се притесних пак, че ще посрещаме само 4-мата младоженеца. Но все пак беше още 12:00. Тъкмо гостите са започнали да се събират при него ( нали аз правих графика, та бях наясно кога какво трябваше да се случва). Мама, тати и сестра ми бяха чудесни, леко неспокойни и толкова красиви. Реших, че е време и аз да се обличам. Останахме само аз и сестра ми в стаята и нашите, докато се осъзнаят, аз вече бях булка  *INLOVE* Фотографът снима всички аксесоари, а после и нас. Показа ми няколко снимки и ме поразплака. После го накарах да не ми показва вече нищо, защото ми действаше доста емоционално това да се виждам в тази светлина. В апартамента ( понеже от години никой не живее там) нямаше огледала и сигурно затова бях спокойна през повечето време.
Сложихме бижутата и зачакахме....
В 12:45 дойдоха всички- двете ми баби, дядо, лелите и калековците ми, братовчедите, шаферките... Като ги видях всички на едно място не се сдържах  :'(
Разпределих на бързо задачите- едни надуваха балони, други лепиха табелки по вратите и във входа- пълна лудница. В 13:00 се чуха клаксони... и всички "Идват  *YAHOO*". А аз с най- голямото спокойствие на света - "Спокойно бе, те отиват за кумовете, нали са в съседния блок."

Честита сватба Allicia  *YAHOO* Пожелавам ви един прекрасен семеен живот с много усмивки, весели моменти, любов и детски смях  :girl_wink: Бъдете много щастливи заедно и се обичайте  *INLOVE*

Благодаря ти мила, hulcy ! Да ти се връщат стократно пожеланията!!!

След като чухме клаксоните, всички се активизирахме още по- засилено. Направихме си забавна фотосесия с шаферките. И то времето неусетно си мина...
Идваха...
Аз не можех да си намеря място. Непрекъснато ме съветваха да поседна, за да имам сили за купона после, но аз просто не можех.
Скрихме набързо обувката и застанахме да чакаме с едната ми малка шаферка, лелите ми и мъжете, които щяха да затискат вратата. Милото имаше 3 изпитания, които премина успешно, за да стигне до мен. Едното беше на вратата на входа- 3-те шаферки трябваше да му покажат 3 листа с дати и той да каже какво се е случило на тези дати. Едната беше денят, в който се целунахме за пръв път ( респ. денят, в който станахме гаджета), другата беше денят, в който ми предложи да се оженим и третата беше денят на сватбата.
Второто изпитание беше на входната врата на апартамента. Майка ми беше написала Приемо- предавателен протокол. Идеята беше, той да го прочете на глас и след това майка ми да му подари ключове за вкъщи. Всичко е вървяло по план ( поне от видеото, което между другото пристигна вчера).
И третото изпитание беше вече с купуването на булката. Сестра ми ме продаде на добра цена  :bravo: Дал на нея 22 лв и на братовчедка ми толкова, а после и на една от малките ми шаферки още 20. Аз съм доволна. Не съм от най- евтините  *YAHOO*
Като го видях.... нямаше такова щастие  *INLOVE* Никога не бих успяла да го опиша с думи. Моят мъж... аз- булка... нашата сватба! Мисля, че тогава вече съвсем истински осъзнах всичко, което се случваше.
Показах му босото краче, той намери обувката след дъъълго търсене  :bravo: После му казах, че ми е голяма и той я напълни с парички  :P
След това вече последва кратка фотосесийка, отидох и до другата стая за наздравица с гостите. Бях толкова шашната, че не мога да обхвана с поглед всички, които да дошли и се радвах на всеки, все едно го виждам за първи път.
Имаше още доста време по графика, който бях направила, но решихме да ме извежда вече баща ми, за да изиграем едно хоро и да тръгваме бавно и полека, без да се притесняваме, че ще закъснеем. Така и стана. Тати ме изведе, музикантите засвириха ( между другото те почти не бяха спирали да свирят и създадоха доста настроение) и аз поведох хорото.
След това се натоварихме на колите и потеглихме към Перник за църковния брак.