Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Мили съфорумки,
туко що възмутена от новините реших да вмъкна една темичка, която ако модетераторите преценят да махнат.
Възмутена съм от това, което се случва с цените на хранителните продукти в момента. За една седмица кашкавала поскъпна със 7лв. В момента цената му за килограм варира от 8-18 лв. ohmy P-(Цената от 18лв. видях преди малко по Канал1  ohmy ohmy ohmy
Какво се случва, не мога да доумея...... освен това всичко останало се увеличи...... само нашите заплати-НЕ! Какво си мислят нашите управляващи...? Аз съм в Испания, на гости на родителите си.... и всеки ден пазаруваме..., но такива нечовешки цени няма! Цената на натуралния сок е 50 цента, хляба е 1 евро, прясното мляко 55цента..... и всичко е на цени по-ниски като цяло.. да не изпадам в подробности..., а заплатите им са къде, къде по-високи от нашите.... Ужас и безумие!
Ако това продължава така, трябва да се вдигнем всички ние-на които ни пука... и да се възпротивим на това..... дори и да е безуспешно....
Може би тези горе не ни смятат за хора... аз наистина незная как се оправят хорта с по 200лв. заплата--не, не, не и не това направо е гейм аулт за много хора........
 

Поскъпването на храните направи невъзможно здравословното хранене!
По-високите цени на храните оставят повечето българи без възможност да се хранят здравословно. В последните месеци сериозно е спаднала консумацията на млечни продукти, а те са много важна част от менюто, твърдят диетолозите.

За здравословното хранене най-важно е разнообразното меню. Как обаче да разнообразим менюто си, като цените на пилешкото месо, сиренето, кашкавала и яйцата се покачват. Зеленчуците, на които разчитаме през лятото, също не са по джоба на много българи.

Лекарите вече се притесняват да назначават диети. "Аз се интересувам първо какви са възможностите – материалните - на пациента и тогава му казвам: "Толкова месо, толкова риба, толкова домати, толкова краставици, мляко и т.н", пояснява доц. Светослав Ханджиев – Европейска академия на науките по хранене.

Преди две седмици доц. Ханджиев бил на конференция във Венеция. След като пазарувал там той си направил важни изводи: "И във Венеция си купих два килограма домати за 2 евро и половина, значи смятайте около 2.50 лева килограм домати. Виждам по нашите пазари, че ние гоним тези цени, а техните заплати са в пъти по-големи".

Тенденцията, според специалистите, е хората масово да наблягат на хляба, което е първи признак на бедността. Насъщният обаче също поскъпна.

А Станишев........казва...По думите на премиера Сергей Станишев, казани в неделя, не може да се говори за истински ценови шок, "въпреки че инфлацията за юни е по-висока от обичайната". Според Станишев търговците съзнателно повишават цените след увеличението на заплатите от 1 юли, за да тестват покупателната способност на населението. Егати тестването..... *crazy*

На целият български народ днес е ясно, че в момента Държавата умишлено задържа заплатите на унизително ниско ниво, защитавайки собствените си политически интереси, които тясно са се преплели с интересите на хората извършили приватизацията на банките и големите предприятия в България .  P-(


Моля споделете и вашето мнение по въпроса......

Моля не използвайте 4 и 6 вместо букви!!!

Не намерих по-подходящо място за тази тема,но искам да я пусна,защото можем да обменим опит,а все по-често ми се случва да ми трябва такъв в кофти ситуации  =O.Освен това можем да си излеем душата,когато имаме нужда,и да получим приятелско рамо  :friend:.
Със сигурност ви се е случвало да трябва да се борите с негативни емоции и злобни нападки,насочени срещу вас  :hunter:-зла колежка в работата,досадни роднини,ревниви и завистливи приятелки.Как се спрявяте с негативното им отношение към вас?За по-лесно ще направя няколко въпроса.И така,как се справяте с:
1.Завист,провокирана у близък човек от нещо,което вие имате,а той-не(тези,които вече са били булки,със сигурност знаят какво е да ти завиждат за бъдещата или вече отнимала сватба).
2.Злоба,провокирана у колега от ваше постижение,номера,които ви е правил,клюки,които е пускал.
3.Роднини,които не си поплюват,неприятни неща,които коментират пред вас(колко пари имате,какво работите,как еди-кой-си имал по-хубава кола,защото не знам-какво-си,кога смятате и смятате ли да се жените изобщо...).
4.Случайната злоба-непровокирана с нищо.Комплексите на другите,изсипали се върху собствения ви гръб.
5.Манията на някои хора да се състезават с вас.Какво правите,ако този някой е приятел/ка?

Засега е това,разказвайте,съветвайте,бъдете изобретателни срещу нахалството,допълвайте ме,ако съм пропуснала нещо.Дано темата ви хареса и послужи наистина за отдушник!

Ето,веднага се сетих за нещо,което съм забравила-любовните терзания.От всякакъв произход.Дано да няма какво да споделяме по тази точка  O_O!

Темичката ти е мн хубава и винаги е актуална.
Зависта,злобата и лицемерието са качества които всички ние притежаваме ,но старателно отричаме.Всяка от нас поне веднъж е завидяла или пък се е държала лицемерно.Това разбира се, е неизбежно в този свят изпълнен с провокации под всякакви форми.Но ние всички по отделно трябва да се борим сре6ту тези ло6и качества.

 Аз от както се помня,все някой за не6то ми е завиждал....като се почне от вън6ния вид ,минава се през облеклото и се стига до парите.Всеки малко или много е по-богат от другия или по-красив или по-таланлив и така нататък,но хората без да искат прекаляват с коментарите  и поведението си. И дорикогато попита6 най-добрата си приятелка "Какво става за6то се държи6 така"-когато няма причина за нейното държание...-дори  и тя не признава че за момент ти е завидяла...е от това изход няма,единствения е ако всеки от нас се опита да бъде малко по-добър от преди! *THUMBS*
 Нека ние сме сред първите по-добри.....

Да,така е.Аз затова пуснах темата-защото ми дойде до гуша от завистници.Днес разбрах,че пак са ми говорили зад гърба.Била съм много надута,правела съм се на интересна.Е не мога повече!!!!

Хич не им обръщай внимание!!! До колкото знам данък обществено мнение не се плаща, така че бъди себе си и нека другите си говорят.
Аз лично не им обръщам внимание - в университета сред групата се носеше слух, че съм била много рязка, че съм се правела на велика и т.н. В момента, в който разбрах кой ги е говорил започнах нарочно да се държа така - поне да има за какво да ме говорят.

аз лично не обращам внимание на такива злобни изказвания,клюки и зебележки.

Много добре си се справила с тях  :bravo: .Поне да има за какво да се оплакват  =]

За съжаление има хора, които се занимават само с клюки, интриги и какви ли не приказки. Може би не могат по друг начин да си разнообразят ежедневието. Макар че това няма да ги направи по-добри или да се издигнат в очите на някой. Аз мисля, че ако им се връзваш това ги прави по-горди че са успяли да те наранят. За това дори и да не ти стане приятно, не им показвай че тези приказки те интересуват. И аз като маслинка не обръщам внимание на подобни изказвания.

Когато почнах сегашната си работа колежките постоянно измисляха какво ли не по мой адрес, дори съм чувала шушукания от рода на:"Дошла на работа по ц.ц." (а иначе деколтенцето ми не беше прекалено) :laugh: еми кой каквото няма за него завижда!!!! аз лично мн се забавлявам с такива неща и въобще не им обръщам внимание!!!! Абе да ви кажа няма смисъл да си тровим живота, защото оня горе вижда всичко!!!! сега всички онези "колежки" ги няма, напуснаха една след друга!!! =]

темата е да си изливаме мъката и това което ни ядосва в момента и ако можем взаимно да си даваме кураж когато ни е  :girl_cray2: :lacnl8: :battle: :bqsnasym: :gthouh:
вие сте :danceg:








 :offtopic:ако ви ядосват свекитата-има си отделна темичка,тук е за всичко останало което ви ядосва и ви мъчи :[

Ядосва ме Ивееееееттттт }:-> }:-> }:-> }:->
Не слуша , беля след беля и е ужас , нямам сили понякога...сега се е качила на масата , ако пак направи като вчерашния опит да полети ...незнам  :angry:

не я слушайте много и е мило и кротко детето :[ и е една малка принцеса,нищо че понякога прави щуротии като за 4 момчета,решението е-детска градина мила,там ще си изразходва енергията и покрай децата няма толкова да дивее,а до тогава сутрин по един валериан и така...друго спасение няма =]
аз съм бясна на учебника,ама вече по-малко,бясна съм и защото май оценката на изпита е 4,а заслужавах повече,една приятелка като разбра нейната и ревна,ще си кажете 4 е добра оценка,обаче темата беше една ,а някои са писали такива глупости,че не ми се говори и не по темата и имат повече-просто оценяването е майко мила :! :! :! :! :! :!

Наде ,разбирам те много добре!Не знам как оценяват някои хора,но със сигурност не е обективно  :huh: За съжаление няма много какво да направим по въпроса  :'( Знам,че е много гадно да трябва да пиеш една студена вода,когато си учил и си искаш заслужената оценка,но единственото,което можем да направим е да им пратим много здраве на оценяващите  O_O Знам,че това няма да ти прозвучи успокоително,защото и аз като съм бясна за несправедлива оценка не се успокоявам от такива неща,но откакто влязох в гимназията та досега се убеждавам,че само това можем да направим  :'( И следващия път да се потрудим още по-здраво,надявайки се,че ще има справедливост  =]
Аз си спомням колко ме беше яд миналата година.Първия семестър по един предмет отидох на изпита с много посни знания(3 теми от конспект 20 теми),защото нямах никакво време да уча за него.Освен това и домашни не бях пращала,защото имах проблем с компютъра.Писа ми 4 и бях спокойна,че поне съм го взела.И си обещах втория семестър да се потготвя много добре.Така и направих:пращах домашни по 40 стр word-овски файл,бях изяла темите от конспекта,на изпита му говорих един час без да ме прекъсне и после още половин му отговарях на въпросите.Познай колко ми писа...4!!!Направо бях откачила  ohmy И кажи ми как я измисли тая оценка?!Същата работа като при вас,абсолютно измислени и неориентирани оценки  *crazy*

ето къде мога да се оплача  :huh:
абе хора от 2ва дни компютара ми забива САМО на този сайт и антивирусната ми казва че има троянски конник   :girl_cray2:
ядосвам се много защото ми го прави този проблем само на този сайт- любимият ми - и не само в къщи ами и в работата??? какво да правя  }:-> ? вие имате ли такъв проблем

ами има много картинки в сайта и май доста вируси незнам не съм много сигурна,но моя вечно ми пили че с тея картинки8 разбивма компа 8P

абе като казахте и на мен тези дни ми пиши и аз блокирам вируса,но не съм обърнала внимание,че е точно тук,иначе на мен баща ми ми пили,че с тези форуми може да има вируси,но ние имаме 5-6 антивирусни-та съм леко спокойна,ама ако стане нещо-стане :[

то е ясно че има много вируси ама защо точно на този саит ми направо забива компютара и трябва рестарт... ще трябва да е много як вирус  }:->
а това че имате 5 -6 антивирусни не ти помага наденце напротив само се обаркват и не знаят коя кога да реагира...
е maslinka значи не сам само аз дето му стенкат че разваля компютара.... мале ще бъде забавно в работата където сме в мрежа и като увиснат всички лелелеле  8P

ками,
права си, че повече от 1 антивирусна може да "забози" компютъра.
кой е сайта? форум.сватбата.бг или друг твой любим?
аз в къщи съм с avg free, на работа с нортон и нямам проблеми. вярно не щъкам напред назад много... =]

Anichka
сватбата.бг САМО ми дава проблеми- забива, а относно антивирусната и в къщи в работата е нортон...доволна съм засече че има вирус- карантира го - иии пак забивааа
ще трябва май пак преинсталация, беше ми интересно дали и друг има такива проблеми ама само май аз  :GROAN:

o,напротив никакъв проблем не дават,ама тя всяка си е за нещо,примерно ако не вкл. една няма шанс да вляза в нет-а и дори скайп-а да ми зареди :[ но на мен не ми дава проблеми,просто тези дни ми се вкл.но аз съм отворила няколко прозореца и не съм сигурна дали е точно тук :[ :[ :[ :[

и аз да се оплача да си изкажа мъката!изпокарах се с всички приятели :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: аз не съм виновна ама те се цупят че нямам време за тях :'( и не само едно приятелче си хванал ново гадже а аз знам че тя не е за него използва о ще му иска пари за кафета и къде ли да не я води а той милия ако не съм аз да му давам  :girl_cray2: :girl_cray2:ооооо ужассс много съм изнервена имам нужда да излизам да се забавлявам а съм затворена в нас а милото не ме пуска на купона за изпращането на моята кума(нали заминава за 6 месеца)и той се ядосва и не ме пуска защото няма да идва ама то си е само наше си занимание това с изпращането на класа  :girl_impossible: :girl_impossible:

Клео,а не може ли да го вземеш и него :[ а и защо да не те пусне,нали при кумата ще ходиш P-( P-( P-( P-(
а за приятелите-Клео явно не са били искрени и не си заслужава-ще дойдат нови,покрай бебето ще за формиш нови запознанства  :*

Момичета не мисля ,че има вируси в тази сайт защото от работа влизам само в него а всяка седмица програмистите идват да ми проверяват компа защото правя заплати и хонорари  и да не се скапи нещо   и до сега съм нямала вирус !

ами то не ми показва вирус,а нещо друго,но аз пак казвам,не съм сигурна че е от тук :[
 :! :! :! :!БЯСНА СЪМ :! :! :! :! :!повечето знаят за моята книжка и какво се оказва,тя още на другият ден ми е била в полицията,но те нали много работа имат и чак вчера са си признали :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY:можех да си спестя хиляда разправии и ваденето на новата книжка :battle: :battle: :battle: :battle: :battle: :battle: :battle:кажете ми това нормално ли е,отделно на колежката не са и обявили документите за невалидни P-( P-( P-( и тя го е разбрала едва вчера когато е вдигнала скандал за книжките- е кажете това на какво прилича P-( P-(като документите не са били в чантата *crazy* *crazy* *crazy*и всеки може да излезе с тях или да купи нещо на лизинг-просто нямам думи да се ядосвам ли или да се смея :hysteric: :hysteric: :hysteric: :hysteric:

оффф и моя комп нещо май издава багажа и трябва да се преисталира мразяяяя това, пак всичко на дискове да записвам и търкам ужасссс  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:

ооо така като чета значи и на моя това му е проблема!аз се чудя защо нета ми се влачи като народна песен а то сигурно защото трябва да преинсталирам и аз :! :! :!еее гадна работа!!

Момичета не ме страскайте с тия вируси. И на мен компа в работата  само забива и се влачи, но аз форума го чета и вкъщи, там проблеми няма.
За всеки случай не може ли да се направи нещо по въпроса и да се провери за вирусчета.
А за Надето, мила, няма смисъл да се ядосваш за оценки, мисли за това което знаеш и което ще ти бъде от полза за в бъдеще, че като идеш на интервю няма да ти гледат с колко си взела изпита по "Въведение в интернет и приложения" например, ами ще те оценяват по това какво знаеш и как можеш да им бъдеш полезна. Добре че е работя, иначе нищо нямаше да знам или поне нямаше да знам как да използвам тъпия учебник от 300 стр.
И на мен това ми е проблема в момента. Завършвам Индустриален Мениджмънт в ТУ и се чудя за магистратура какво да правя и къде да ида, че това в ТУ си е направо майтап.

моя се скапа тоталноооооооооооооооо !!!!! и сега работя с резервния, който пък нямаше фонетика, че инсталирах и сега моите си документи, добре че гии качих на флашката, че как ще работя не знам  :eager: :eager: :eager: :eager: :eager: :eager: :eager: :eager: :eager: :eager: :eager:

скапам петък и сега работаааа, бачкане !!!!!!

Искам да убия колежкатаааааааааааааааааааааааааааааа.

Гери ще дойда да ти помогнааааааа  :witch: :witch: :hunter: :hunter: :hunter:

Момичета да ви кажа напоследък нещата ми идвам малко повече.Чувствам се нервна и много много уморена.незанма вече какво да правя.

и аз съм така, направо вече откачам, мислим с милото да идем някъде поне за 1 ден далече от телефони, работа, майстори и проблеми :(

Така се чувствах и аз от няколко дни насам , и валериани почнах да пия , и днес милото като каза че заминаваме ми се оправи настроението.
Така че мила , намери малко време да си починеш и да не мислиш за ежедневните неща и ще се съвземеш  *db* Ако имате възможност отидете някъде за уикенда , ще ти дойде много разтоварващо *THUMBS*

Сигурно ви е досадно да ги четете тея неща ама трябав някъде да си кажа щото ще се побъркам
1,Търсим да си купим жилище.Адски е трудно да се ходи на работа и оглед.адски е трудно да се намери жилище на нормална цена и да изглежда нормално.
2.Ходя по лекари и ме тъпчат с хормони
3.От хормоните така съм надебеляла че едвам се трая
4.Правим си бебе а това е едно допълнително напражение.
5.на работа две от колежките излезнаха в майчинство и не взеха нови хора а разпределиха работа между нас но заплатите ни не мръднаха
6.Колежката ми  не е просто тъпа тя е уникално тъпа и едвам я издържам
7.дядо ми не е добре и е в болница
и още куп неща и вече се чувствам като въ някаква яма от която няма измъкване

Тед,ще те бия-валериан пила нашата,абе ей---пила хапчета,ами излез и се разсей,явно от това си се нуждаела,щом сега си добре като си разбрала,че ще ходите на Берк,не пии така успокоителни,имам колежки дето бяха привикнали и си ги пиеха за добро утро P-( P-( P-(първо виж дали по-друг начин не може да си оправиш настроението и т.н. и после посягай към хапчета и валериани }:->

Е тва беше 2 дни само па ти , разбираш ли че понякога всичко ми идва в повече и неиздържаааам :'( :'( :'( И затова , споко , повече няма да пия , само в спешни случай :P :P :P

то така се почва мила,разбирам те-но хапчетата не оправят проблемите иначе аз наркоманка да съм станала и тези около мен ;)
Гучи по позитивно мила,всичко ще се нареди-аз вече ставам сутрин и се усмихвам и си казвам-тази седмица или днес ще ми върви и така и става,от година две вече не приемам нищо толкова навътре-здравето е най-важно от там на сетне всичко се оправя-не веднага,но се оправя @}->--

аз хапчета не пия, но си купувам чанти !!!! хи хи хи хи :)

иначе и аз да си излея мъката !!!!

тъпия ремонт е в пълна пара, сменяме майстори, харесахме си плочки, но не можем да си ги позволим, тъй като са много скъпи, мислехме , че едно ще излезне , а то с хиляди в повече :(

татко му намериха някакви 'топчета' в крака и се опасяват за тромбов либид

с една скапана банка се занимавам от 2 седмици, нещ не можем да се разберем

и вече 7 дни подред ме боли главата и не знам защо и хапчета не помагат и добре че сте вие тука та да се разтоварвам малко

:) всеки си има проблеми живота е адски труден

Ели споко мила,ще се оправите с ремонта,да не ти казвам,че за 10-те години дето правим ремонти,нашите винаги се караха и бяха пред развод,както майка ми се шегува :[ разбирам те какво ти е,гадното е,че винаги лошите неща се струпват наведнъж и моят живот не е цветен,нищо че от 3 седмици усмивката не е слязла от лицето ми,но след този грип дето изкарах си казах твърдо 'майната на всичко,проблемите се решават,но здравето е най-важно,не си ли здрав и на крака-няма значение,ако ще милионер от тотото да си станал'
така,че усмихнете се и не го мислете толкова,щом не може скъпи плочки-харесайте по евтини
и как няма да те боли главата,за толкова неща мислиш :(милата-горе главата :*

ох може ли да приемете една бременна в клуба  :[то моите глупости край нямат и май не са общо с хормоните цял живот съм си така :girl_impossible:
напоследък сънувам кошмари всяка божа нощ!един път че ми взимат момиченцето от болницата(крадат ми бебчето)и то един познат ми го открадна!! :girl_impossible:после че ми пада зъб а това е много лошо по принцип да се сънува!сънувах и че бебчето ми е болно в коремчето ми а нощес сънувах че един дебел дебел дебел дебелак ме натиска  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:какво ми става не знам
умирах си за сандвич от макдоналдс и милото ми беше обещал че след доки ще идем ама го мързеше вчера и така и не отидохме!
няма да ида да си изпратя най-добрата приятелка и кума преди да замине!дано се върне преди бебчето ми да се е родило!!намръзнах се днес чакайки трамвая 45 минути и сега треперя цялата не мога да се сгрея още!аз съм бременна и вкисната  :!преди бях весело момиче сега съм параноична дебелана която не знае какво иска  :girl_impossible:милото каза че вече едва ме понася а сме още в началото!вчера като ревнах че бебчето ми е много малко не мож ме успокои!днес цял ден му зяя по телефона и аз не знам защо ужасна съм наистина чак аз не се понасям
извинявам се ако съм ви отегчила ама няма с кой да си говоря вече!вие сте единствените ми приятелки  @}->-- @}->-- *INLOVE*

Клео, трябва да се успокоиш малко. Явно доста неща са ти се насъбрали.
Не знам до колко вярваш в такива неща, но аз бих ти препоръчала една книга "Играта на Живота" Една такава тъничка, струва около 5лв. В нея се разказва за силата на нашето подсъзнание и как да се опитаме да го направляваме така че да ни помага. Не вярвах много много, докато не отидох на лятна бригада в Америка. Ей почти постоянно ми беше тази кнога в ръцете и благодарение на нея успях да се съвзема и да се държа в ръце през тези 4 месеца. Опитай - още повече мисля и че ще е добре за бебо. ако не - защо не опиташ с йога за бременни, чувала съм страхотни неща.

Гери ще намерите апартамент !!!! :) и бебчето скоро ще стане - имай вяра !!!! :)

Наде ние си харесахме и поръчахме даже !!!!!!!! :)

Клео защо не почнеш да се занимаваш с нещо, ако по цял ден си стоиш вкъщи постоянно за глупости ще мислиш и сънища, започни някакъв курс по език или по йога или по нещо друго, поне 1 час да си изхабих енергията и негативността, която се е натрупала !!! :)

Oфффф, чета, чета, чета темичката и искренно ви съчуствам а ако мога и да помогна ще е супер.
Чудех се дали да пиша и аз, че викам айде още една както казва Клео "в клуба".
Та да си кажа мъката и аз: Писна ми да чакам!!! Уморих се да чакамтъпата Армия и празните и обещание  :angry: От както сме се оженили та и малко преди това чакаме да излязат документите на мъжа ми за една работа пак в Армията ама в чужбина, а още от лятото пък одобрен за друга длъжност тук в София и никъде нищо не става заради тъпата реформа  - тази година ще има яко брадва за Бг Армия и всеки си натиска мястото та дори и да е вече пенсионирал се полковник ама върнал се на работа като цивилен  %)
Пиисна ми да стоя в това тъпо ведомствено жилище сама през седмицата и да чакам и аз вече незнам какво. И двамата сме на косъм да хвърлим шапките и да бягаме  8P мен ме спира единствено бебеправенето нищо друго, а него 5 год Военно училище и още 6 след това и оше куп конкурси, станаци и други квалификации.
Е има и още ама за сега и това стига.

P.S На всичкото отгоре тъкмо да пусна поста си и нета изчезна за половин час - тия всеки месец има се разваля нещо - тръгнах да звъня а то явно слушалката е оставена отворена, аз звъня от сутринта и все едно и също  :angry:

Клео ще ти кажа-сънищата сама си ги предизвикваш като неволно и несъзнателно мислиш какво ли лошо ще сънуваш,аз бях така преди 2-3 години,в продължение на една седмица с рев лягах,на всяко спане-няма следобед,вечер аз сънувах как умирам и всеки път беше по-страшно от предишното,ревях и лягах,обаче си казах,че няма да мисля за това и си лягах с книга или се приспивах с филм,за да не мисля и се оправиха нещата и сънищата спряха
иначе Ели е права-започни да правиш нещо,почни да шиеш гоблени или нещо подобно,не че помага кой знае колко,но поне правиш нещо,започни да учиш нещо вкъщи ,помисли си,обсъди с Григор какво може да правиш и прави,защото ще луднеш от стоенето вкъщи мила :*
а това за бебето-ей ще дойда и ще ти се иска да не съм идвала... я не мисли глупости,после ще се вайкаш,че е слабо-ще ти кажа едно аз съм се родила дребничка и под килограм,брат ми голям и 3 кг<родени сме заедно-близнаци сме>,аз не съм яла,той само е ядял и е спял-така,че няма две бебета еднакви,нито има проблем ако детето ти е по-слабо или по-ниско P-( P-( P-( P-( престани да си създаваш главоболия дето нямаш,и още по-малко да ревеш,няма бебе в първите месеци дето да е 50 см,чакай ще порасне *KISSED*

То май на доста хора им идва да си хванат шапките и айде....
Но все се замислям толкова ли е лесно - като заминеш в чужбина първите няколко години със сигурност е много трудно, докато се установиш, особено ако има бебче.
И ние обаче все повече сме на мнение, че след сватбата ще си хващаме шапките.

И един въпрос: Т.к. има и съфорумки, които са на ръководни позиции, някой да знае какво е "инженер - мениджър" и на каква позиция бихте го назначили?

Много ми е странно като кажат, че и в чужбина живота е тежък. А тук да не би да не е тежък живота? Като пътувам насам натам и гледам снимки от пътувания в чужбина ми прави впечатление, че сме изключително изостанала държава. Сигурно живеем 40-50 години назад от останалите страни и то не развити, ами развиващи се. Хората живеят в чистота, имат си паркчета, помислено е за паркинги, за дечицата, има някаква социална политика за хората. Виждаш, че за теб като личност се прави нещо, а не гледат само дали си плащаш данъците. Не може само да даваш на тази държава, а тя да не прави нищо за теб. В тази държава всичко е оставено на самотек и се руши. Колко парка направиха? Колко детски площадки? Колко детски градини построиха? Вчера гледам новините как хората не могат да си регистрират децата за детски градини - ами как да ги регистрират като местата са примерно 1000, а децата 5000? Защо не говорят за това колко детски градини изпозатвориха и разрушиха за да строят жилищни и офис сгради на ценните им площи.
А за цените на хранителните стоки да не говорим - ние сме страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС и с най-високи цени на хранителните продукти. Оправдават се, че имало зърнена криза и т.н. - зърнената криза беше в цяла Европа, а цените само тук скочиха с повече от 40%...Не ми се говори...Някой път като ни хване отчаянието и си викаме:"Давай да се махаме докато е време. Кога и ние ще имаме нормален живот като останалите хора, да ти е чисто пред блока, да има къде да си спреш колата, да имаш някаква сигурност,че няма да те оберат...

Захира съгласна съм. Сигурно си чула или чела, че не сме отбелязвали никакъв напредък с борбата с корупцията по високите етажи на властта. Ми как да ти е чисто пред блока и да имаш къде да паркираш??? За съжаление няма такова чудо което да оправи всичко изведнъж, както може би много хора се надяваха, че ще стане след 01.01.07г.

Аз не само, че нямам надежда, че всичко ще се оправи изведнъж, аз нямам надежда, че изобщо нещо ще се оправи. Наистина се усеща известна промяна откакто сме в ЕС, но тя е несъществена. Няма как някой да дойде и да ни оправи държавата. А няма как и ние самите да си я оправим. Управниците ни са "хвани единия и удари другия" до един. Всичките се изредиха да управляват и никой нищо не направи. В този контекст пускам едно весело клипче на тази тематика малко да се разтушим:
България в Европа
http://www.vbox7.com/play:f308ad98

С риск да предизвикам гнева на една съфорумка ще ви кажа ,че не е тежък живота тук в чужбина,моите кумове са в чужбина от 13 години имат апартамент който изплащат и тази година си купиха друг, но в БГ.И двамата работят имат две деца и не се лишават от нищо.Тук е спокойно нещата са уредени и да цените са като в БГ ,но средната заплата която взимат поне българите който аз познавам е от 1600 до 2200 евро,наемите варират от 600-800 евро.Само за справка платихме ток за два месеца 65 евро ,а баща ми в БГ 140  лв за 1 месец .Сметнете сами зле ли се живее при тези заплата и цени като в БГ

 :offtopic:е как ще отбележим,замислете се тези които взимат пари гласуват законите *db* и си правят вратички,които са угодни на тях или на тези под тях или на тези които им дават тези пари
Вчера Слави каза нещо интересно за децата 'майките да минат и там където вместо детска градина е направено клуб на някоя партия-да си оставят децата там P-(' как едно време е имало места,като разжаемостта е била много по-голяма ,а сега няма *crazy* *crazy* *crazy*
колкото до чужбина,да ви кажа милото работи в Америка като пиколо,еми колегите му там с тази работа си изхранваха семейтвата и караха хубави коли и не мислеха какво ще ядат утре или другата седмица....и аз съм мислила за чужбина,единствено това,че ще съм далеч от семейството ме спира,иначе си хващам шапката,все пак един берач на ягоди за 6 месеца в Англия си докарва 30000 лв.,а тук мизерства,така че чужбина не е чак толкова лошо решение :[

Здравейте и аз съм от чакащите, но вече незнам какво чакам   :'( :'( :'(
От една година се налага милото по няколко месеца да е далеч от мен, а това направо ме скапва  :'( :'( :'(
Миналата зима му предложиха работа на Боровец, след това неговия шеф го премести на Слънчев бряг , а си останах да работя във Варна.Много е тежко, защото аз осъзнавам че това е неизбежно за да осъществим целите които сме си поставили, но пък понякога си казвам м...... му искам да сме си заедно все ще се оправим.Но реалността е друга.В началото на зимния или летния сезон изпадам в някакви депресии и само броя дните когато пак ще сме заедно :'( :'( :'( А през останалото време се скапвам от пътуване за по два или три дни за да се видим или пък дори само за ден ,защото той е всяка вечер на работа и неможе да почива.
И в такива кофти дни като днес си мисля струват ли си всички тези сълзи по гарите, безбройните раздели, парите които вади защо просто не си хванем шапките и да се махнем от тази държава, която не прави нищо за нас, а май само ние работим за нея  :'( :'( :'( :'(

да но много се работи там!!и спестяваш парите защото просто няма къде да ги харчиш не е като тук!на кумата ми гаджето работи в Лондон  вече година и сега преди няколко дни и тя замина  :'(щом така са решили значи може би е по-добре всеки сам си преценява

Е Клео мъжа ми е шофьор зарежда магазини и по точно търговски центрове.Става в 4 и е на работа до 2 следобяд ако се наложи да остане му се плаща половината надница за деня около 35 евро ако работи и в събота е двойно а в неделя му дават на ръка 100 евро ,но не всяка неделя ,а по желание.Ходим на дискотеки,но не са като нашите и предпочитаме в свободните му дни с приятели да отидем да разгледаме някоя забележителност или красив град сега плануваме да отидем до Монте Карло живеем си нормално и не се лишаваме и разбира се пестим

Клео аз съм далеч от мисълта,че там е лесно.Напратив там дори се работи много повече от тук,но повярвай ми че там и труда ти е по- добре платен.Пък и когато сме си двама е по- лесно.Сега когато имам проблеми,а той е на стотици километри от мен липсата му е голяма.Друго е когато свърша работа и денят ми е бил кофти да ме гушне и да си излея мъката :'( :'( :'(
А сега какво правим прибирам се от работа пускам скайпа и започваме да си говорим и обсъждаме деня като аз най-често се разтройвам, че е далеч и като затворим му дърпам един здрав рев  :'( :'( :'( :'( и така..... до другия ден.

не е лесно,но поне ще сте заедно,а това не е малко :[ а и какви излизания,повечето нямат за драха и дрехи камо ли за дискотеки :\ гадно е,но сами си го правим така,то тази демокрация не е свобода,а свободия за управляващите P-( P-( P-( P-(

аа не милички не съм казала че вие смятате че е лесно!!напротив!моята приятелка и тя беше така и като се има в предвид че не са се чували или писали в скайпа всеки ден имаше седмици в които те не знаеха какво става с другия  :'( :'(разбирам те напълно миличка!ние с моя мъж сме се разделяли за 2 седмици най-много и пак беше много неприятно представям си какво е ако за по дълго го няма!!за съжаление понякога нещата не зависят от нас!! :'( :'( :'(аз моичкия едва го убедих да не ходи да води "чуждите войни"и за сега даже и не знам колко съм го убедила!!!ако не септември е доволен че следващия набор щял да бъде януари тогава бебето щяло да е пораснало и нямало да е проблем  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:

Май с това мрачно време на вън пренесохме и мрачното настроение във форума.
Аз лятото бях на една от тези студентски бригади в САЩ. Втори път на такова нещо (студентска бригада) не се връщам  :!
Ставах в 6 всяка сутрин, работех по 15-17 часа и спях по 4-5 най-много. Имаше моменти, в които нямах време с дни да се обадя до БГ. Милото даже ми се беше разсърдил, че не му се обаждам, а аз всяка вечер заспивам с рев, че не е до мен. И накрая какво, изкарах толкова, та да си върна парите, които дадох за програмата, билет и разните такси, взех си лаптоп и ми останаха малко, които като си дойдох в БГ свършиха за нула време.
Но това, което видях и усетих там е че знаеш от колко до колко си на работа, а ако трябва да останеш повече ти се плаща допълнително. Че в почивния ден можеш да си позволиш да идеш да си накупиш доста неща, без да се замислиш кога е следващата заплата. Някак си не усещах проблемите, които усещам тук и понякога се замислям, че ако има начин да заминем двамата бих отишла пак. Но ДА СМЕ ДВАМАТА!!! :twohearts: и не в някое малко селце, където бях аз и където се подиграват на чуждестранните студенти с минимални заплати!

Да и аз съм за това ДА СМЕ ДВАМАТА ЗАЕДНО! Милото и той мисли така и ще видим накрая след сватбата какво ще ни родят главичките, но сме казали където единият там и другият защото така просто не се получава.

да се присъединя и аз !!! като завърших заминах да уча в германия !!! е то не беше рев и чудо !!!! вярно е изкарват се добри пари и доста неща си накупих, но за сметка на това станах нервна и плачех за най-малкото ннещо и просто един ден си събрах багажа даже не можах и целия и се прибрах, не съжалявам !!!! тъй като съм тука при семейството си и най вече при мъжа си !!!!!! не мога да скрия че тези 9-10 месеца не бяха важни за мен, тъй като осъзнах, че това е мъжа на живота ми . Той ме пусна макар, че му се късаше сърцето и ме подкрепяше , мислехме как и той щеше да дойде при мен, но не се получиха нещата !!!!!! изпитахме връзката си , но на каква цена ???????

Сетих се за моя колежка в унверситета. След като се рибрахме от бригадата пстоянно се оплакваше че се чувства подтисната тук, само слушала хора, които не могат да си платят сметките и т.н. Нейният приятел завърши в Германия и се върна да работи в Бг. Той е точно на другия край - човека си се чувства супер добре тук, има си хубава работа, колегите му - кой деца му се родили, кой кола си купил и изобщо и не иска да чува за чужбина.

аз също не искам да чувам за чужбина и се мъча да убедя всеки да си остане тук, не че съм голяма българка, но все е друго като си близо до семейството ти, понякога психически човек не може да издържи :)

Здравейте, съвсем случайно попаднах на тази тема и реших да драсна някой ред! И аз съм минала през школата на чужбина, следвах 2 години в Германия, а преди това 1 година бях детегледачка там. Не мисля, че е лесно, напротив, учила съм ,ставала съм в 4 часа за да отида- пеша на работа, вечер съм се прибирала пребита и пак същото. Но не там е проблемът, според мен хората там за много различни от нас Българите, имат различна култура и ценностна система. Не ми беше мястото там, ние сме по-емоционални, някак по-живи. Вече 5 години си живея в България и за миг дори не съм съжалила. И тук не е лесно, но тук според мен можеш да се докажеш, а там винаги ще си си чужденец. Имам позната, която следваше там, като не й се налагаше да работи, дори германец богаташ й беше гадже и пак се върна...всеки сам решава, но според мен живота ни е един и трябва да му се наслаждаваме,  а не да живеем ден за ден и да очакваме някой по-хубав ден.

нека и аз да се разпиша.......Родителите ми от почти три години са в Испания.....Аз не замина само поради две причини--бях 12 клас и ми предстоеше бал....и това, че моя любим щеше да остане сам тук...Не съжалявам...но през какво преминах тук...ако бях заминала сега щях да съм 2 курс студенстка архтектура във Техническия унверситет във Баселона...--за това съжалявам..., защото тук ми се наложи да се боря с курупцията и платих висока цена--първата година не ме приеха архитектура, кандидадтсвах втора---останах първа резерва не ми стигнаха 3 стотни--беше ми предложена сума за да взляза (прекалено висока и незаслужаваща внимание)Както и да е приеха ме урбанизъм---и сега не съжалвам.....Но ако бях заминала без никакъв проблем щях да уча каквото си поискам...Това ме дразни в Бг , че ти спират развитието----нямаш шанс и избор----
Сега моя приятел си подготвя дукоментите за магистратура в Холандия...До месец-два ще разберем дали ще заминава септември......И това означава, че повече нищо не ме задържа тук...
Аз харесвам страната си, но поживях и половин година в Испания.......Хареса ми ---- и то много---след това ходих още няколко пъти--чувствам го като другия ми дом----
Обичам да пътувам, и ако няъде ми хареса бих останала---не планувам да живея в България---ако някой ден ми предложат заплата отговаряща на знанията ми може би бих живяла тук.....Но за сега не е така...
Аз покрепям младите хора, които са избрали да покажат таланта и знанията си на останалия свят.Наистина навън е мн трудно--но и тук е още по-трудно. Там поне оценяват твоите умения--естествено ако им ги покажеш и ако притежаваш такива. До като тук с тази шуробаджанащина няма да се оправим......
Така че нека опитаме.......Родителите ми от както са там --- особено майка ми се прероди-стана спокойна, щастлива и доволна от живота.....купиха си апартамент, коли и т.н......а пък и аз покрай тях намазвам...Бих казала , че решението го взе мн трудно, защото тук имаше мн доходоносна работа (занимаваше с дизайн), прекрасен дом (имам впредвид че лукса не и е липсвал, защото мн хора заминават поради финасови причини) и всичко и беше наред......но в крайна сметка сега има още по-прекрасен дом ---може да си позволи да не работи----и отново е щастлива.......
Аз мога само хубваи работи да кажа за чужбина, защото не съм патила.......но това е от мен!
Аз искам да пътувам и да избера най-подходящото място където да живея!

И аз имам много приятели в Испания  :bravo: :bravo: :bravo:,кумовете ни бяха при тяхни роднини там за нова година и са възхитени.Много спокоен живот ....както е в цяла Европа разбира се

А в Испания е спокоен и флегматичен.......в хубави смисъл на думата...Там никой за никъде не бърза, всички са едни спокойни....хаха....аз като отидох първия път в магазина да пазарувам--бързам бързам да сложа по бързо продуктите да не бявя другите---а тя ми казва касиерката спокойно--не бързайте има време-хахаа и едвам едвам ми ги таксува.....Сикнах със спокойствието и сега тук съм така--не ми пука--като пазарувам вечно ми се карат-"По-бързо, по-бързо"--а аз им казвам "На клиент ли ви е заплатата-хахаха-тогава защо бързате и продължавам да слагам бавно бавно продуктите--------

Ами да така е в БГ всичко е много забързано и много напрегнато,и тук в Италия е спокойно, в началото мъжа ми ме заведе да ми извади карта за неговият личен лекар  ,взима билетче  и сяда да чака .На електронно табло светва номера на човека пред нас и аз заставам като на тръни и си мисля сега да не вземе да ни изпревари някой /а то една опашка/ обаче гледам ,че мъжа ми си седи изчака да светне нашия номер и тогава застанахме на гишето ,но никой дори не направи усилие да изпревари както се случва в БГ.После и аз свикнах с това спокойствие.Аз се научих тук да шофирам имам книжка от 3 години ,но не смеех да карам в БГ а тук са много толерантни дори и  при огромните задръствания няма изнервено свирене с клаксони и знам ,че щом има знак стоп значи всички спират.Тук няма катаджий,хората са решили въпроса навсякъде камери нарушиш ли правилника си заснет и ти пристига глоба ,на теб не ти остава нищо друго освен да отидеш в пощата и да си я платиш,за това карат внимателно и спазват правилника

Напълно съм сгласна. Вече 10 години живеем във Франция и в момента единственото, за което мислим е как да се приберем. И двамата сме завършили и работим тук, но...Много хора не разбират как бих зарязала удобставата и установения ред - ТАКА!
Омръзна ми да се чувставам самичка (та макар и с прятели и милото), омръзна ми да живея под наем и да не се чувствам у дома, омръзна ми да липсвам от снимките на всички семейни празници, не искам да си представя да имам бебе тук, далеч от майка ми (с която мн се карам :funny: парадокс).Искам да участвам в подготовката на сватбата ми на живо, не по телефона. Искам обикалям сус сестра ми за късметчета и всякакви възможни глупости. Липсват ми един куп дребни нечта...Омрзна ми от всичките данъци и такси
(знам, че навсякуде ги има, но тук е нечовечко).
Искам в БЪЛГАРИЯ, не ми е мястото тук-няма емоция, нама живец, не искам да генерализирам-имам истински приятели тук, но ...), тук се чувставам като в безтегловност. Целта ни е до края на годината е да сме в БГ. :girl_wink:

Валентинка, щом вече 10 години сте там се предполага, че вече имате добра работа, приятели... нещо като имате някакво положение там и шанс за кариера. Решили ли сте наистина да се връщате? И аз като теб не искам да отглеждам децата си в чужбина, а моя е на мнение, че ако заминем ще е за повече от 15 год.

Имаме и приятели, и хубава работа, ноо сме само наполовина щастливи. Аз съм друг човек в България.
Да, решили сме да се прибираме окончателно. Даже започваме лека полека да пренасяме разни нещица :girl_wink: :girl_wink:
Не мога да кажа, че не съм се адаптирала във Франция, точно обратното, но вупреки всичко нямам желание да губя повече време тук. Много неща сме научили тук, идването ни ни е помогнало да се изградим като личности, но вече е достатъчно. Стана прекалено дълъг престоя ни (както и поста ми :laugh:

Мисля ,че най където се чувстваш добре там е домът тИ .Имаме поне три приятелски семейства на който тук /Италия/ им се родиха вторите деца,на нашите кумове малката дъщеря е в 4-ти клас тук е родена перфектно говори езика,сина им е 15 год и има намерение да продължи в Америка ,важно е човек да се развива а не да си стоиш в БГ .............. :)света се глобализира

Валентинка, казваш ,ч е не ти се живее под наем, защо тогава не направите нещо по въпроса...----Нашите за 3 год. и вече си имат апартамент(е на изплащане , но.....все пак техен) Даже мама се вихри сега с обзавеждането--хванали са я лудите---хихи....
Де да знам--мн ми е странно като няко каже "аз съм от 20 години там и нямаме дори апартамент"----баща ми е обикновен човек без висше образование и намери страхотна работа------издържа цяло семейство, и изплаща апартамент---де да знам, а е от 6 години в Испания......Аз си мисля че човек може да е щастлив навсякъде----всички си мислят че тук е по-добре и когато се върнат се почва с претенциите и оплакването....На мен ако не ми харесва някъде не бих стояла и за минута....

Мъжа ми и кумовете ми са отдавна в чужбина и все ми казват,че понякига им се ще да се върнат, но като си дойдат ваканцията в БГ за 3 седмици и се убеждават ,че не е време още да се връщат :).При мен за сега носталгия няма може би защото се чуваме и виждаме на скайпа и по 2-3 пъти на ден,даже се изчерпват всички теми.Но иначе ,човек работи ли легално в чужбина не е проблем да си купи жилище и вместо за наем да си изплаща собственото жилище

Точно това имах в предвид==наема е колкото да изплащаш апартамент и затова родителите ми предпочетоха втория вариант.......Майка ми не си е идвала и сега като си дойде лятото за един месец ще е голямо шоу с нея---ще има да обижда всичко и да роптае "Аз в Испания, испания това испания онова" Лятото се очертава да ми бъде забавно-хихии

Mtel нямат обхват вече 4 часа, направо е ужасно, може ли такива работи !!!!!??????????? :angry: :angry: :angry: :angry: :angry: :angry:

Направихме- купихме си страхоотен апартамент в София, който вече е готов и ни чеака  :girl_wink: и един малък в Стара Загора, който вече е изплатен :[
точно поради тази причина, ми омръзна да живея под наем. До сега нямах много избор, защото бя студентка...вече имам и не се връщам, за да "почвам с претенциите и оплакването...." В живота човек не винаги има възможност да прави, това което иска ("На мен ако не ми харесва някъде не бих стояла и за минута")

Права си....Но трябваше да започнеш с това, че в планувате да живеете в Сф.....Просто на теб не ти харесва там-----и това е.....Всеки решава, но винаги има избор......

Ами да, не ми харесва и аз с това започнах... :girl_impossible: :girlhide:, май не си ме дочела :girl_wink: :P
ми не беше планувано да е в София, а в България и нямаше определена дата, а "един ден", но изведнъж много ни стегна шапката...Вярно, е че сум могла да зарежа студентството O_O или да се прибера точно след това...но все пак като съм отишла веднъж...като е гарга, да е рошава :girl_wink:

Ами....значи ще ми ставаш съжителка(или както се казва)..хихии..и ще идвап на софийските форумски срещи.... :P
А за Франция....нз защо така , но много познати не я харесват тая Франция-------нещо и има на тази страна----- *crazy*

Да, аз определено говоря за Франция, не за чужбина. Тук си страшно огрничен в развитието си, на много нива. Не е дуржава, в която можеш да спестяваш пари и да си кажеш, че поне заради това си струва. Много високи данъци и много данъци и удръжки и за какво? За да си живеят клошарите и "доброволните "безработни на спокойствие. Ти ако си нямаш работа -блъскаий като луд. А още по-страшно е като си отвориш собствена фирма, както направи милото. Тогава те съсипват  :insane: и в един момент почваш да се чудиш дали си заслужава.
Както и да е. В момента съм в процес на усилено търсене на робота и така. ще се радвам да идвам на софийските форумски срещи....  :P

хехе......е как ...то аз още не съм ходила....но след изпитие---запретвам ръкави да организирам-----А на теб успех с търсенето----и аз сега си търся нещо--но с моето учене не мога да се хвана за постоянно.....Аз си търсия нещо определно де--искам да започна към някоя проектантска фирма---за да практикувам AutoCad. Но нещо не се справям с търсенето---

и мойто мило се е заровило в този AutoCad, но в друга област :), не много лесно май:)

Момичета аз все си мисля че тази тема не е къде да живеем в Блъгария или чужбина а е всеки да сподели душевното си състоянието и да "изкрещи" тревогите си и мъките

хаха, ние това правим...
Ами то е лесно, но понеже съм първи курс е малко трудно без познати-----иначе чертая на един мъж разни неща-----но от време на врем----иначе мн добро заплащане предлагат----ами ако не сега-3-4 курс със сигурност.....

gucci, ми на мен това ми е най-голямата тревога в момента @}->--

И аз да се присъединя...Сестра ми е във Франция-учи.Имам други близки роднини във Франция и Италия.Не знам какво друго да ви кажа,освен ЛИПСВАТ МИ  :'( Писна ми да ги гледам само на снимки  :'( Искам да си ги виждам на живо...Догодина за сватбата ни (живот и здраве) ще хвърля колкото трябва усилия,за да дойдат всички.Стискайте ми палци!
Колкото до ученето-мама много искаше да отида във Франция да следвам,но моят живот е тук,или по-точно смисълът на моя живот,т.е.семейството ми.Затова реших,че за мен са най-подходящи стажовете и обмените,които хем не ме откъсват за дълго от близките ми,хем са страхотен начин за създаване на контакти,събиране на полезен опит и учене  *THUMBS* *THUMBS* Ако някой като мен не иска да следва в чужбина,но иска да събере опит,горещо препоръчвам този вариант  *THUMBS* *THUMBS*

Току-що се връщам от комадировка, ей хора, бе как живеете в тая София??? аз дори не успявам да се наспа, а трафика :\ писна ми да гледам напудренки физиономийки на обслужващ персонал (в Радисън примерно) в една такава тълпа от разнородни лица си личи по всичко кои са българи и кои чужденци - поне на чужденците лицемерието им утива, ние и това не го умеем като хората!!!

Оф, не е честно всички важни събития да ти се струпват накуп! :girl_impossible: Защо все така става при мен не знам! :girl_impossible: Някаква гадна закономерност!  :angry:  }:->
В работата се случи важната случка, която чакаме от година- да имаме шанс да работим съвместно със световноизвестна фирма. И сега-жална ми майка!Напрежение и гадост!  O_O
В същото време текат финални организации покрай сватбата!
В същия момент се появява интервю за работата, за която мечатеш от студент- по специалността, в голяма фирма, с висока заплата. И направо-само нервички да имаш! O_O

Ава това са положителни неща и въпреки нервите са индикатор, че нещата при теб се развиват.

аман от сметки  }:-> }:-> }:-> }:->

правят те на пълен глупак !!!!!! един пъ платено, после неплатено !!!! смотани банки и институциииииии  }:-> }:-> }:-> }:-> }:->

Ава мила това са много хубави неща !!!!!! :) избора ще е много труден

гадната вещица щяла да идва  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_cray2: :hysteric: :mad_girl: бясна съъъъмммммм не мога я гледам я трая я дишам не я издържам  :angry: уж пералнята ни се оправи на първо четене и можем да си перем в нея ама не тя пак ще идва да зима дрехите уууууууххххх побърках се  :angry: O_O }:->

хич да не ти пука,нека идва ти не е нужно да комуникираш с нея :[ даже може бързо да пуснеш една пералня,та като дойде да види,че не е нужна на никого }:->

Писнааааааа ми..........!!!
Искам промяна!!!  :'( :'(

даааааааа Клео пусни ги в пералнята !!!!! :)

Вяра от какво ти писна?

Ми какво?
Аз писах по напред какви са ми тревогите за нашите аремйски глупости.
Не ми се работи това, не ми се стои сама.
От декември чакаме да го преместят Дими а той все за Плевен пътува на работа.
Не можем никакви планове да си направим защото може да ходим в Албания за 2 години.
Да не говоря за АГ консултациите.
Изкараха ми акъла като чух думата инсеминация  :'(

ще се нареди всичко ще видиш !!!!! след бурята изгрява слънце, така и при вас ще стане :)

Надявам се и уж съм положително настроена.
Но усещам как и двамата се изнервяме от всичко това.
На Дими лошо му става като трябва в понеделник в 4 часа сутринта да ходи към Плевен.
Там сам в една квартира цяля седмица.
Абе мани.... ще ми мине

В тази БА положението никак не е розово. И брат ми работи там, обаче е решил да се маха. Заплащането е супер мизерно, а все пак армията е представителното лице на държавата. Срамота!!!

Офф да не ви разправям отвътр каква е срамота.
Срам ме е че работя в БА и че съм войник.
Понякога не казвамкъде работя - честно.
Имат ни за стадо овце,
Аз съм на дежурства и трябва да се храня там - уж фирма пое храненето наречено кетеринг (ма не е) и да не ви говоря какви яденета правят  :!
Аз не ходя вече да ям месо от 20 години почерняло и мазни манджи с домати и това е в Генаралния щаб на БА а какво да говорим за бойните поделения.
Няма да се отплесвам че сигурно ви е чуждо всчико.

За съжаление на мен не ми е чуждо. Брат ми е гвардеец, разнасят ги пред делегации, консули, посланници, президенти и т.н. а отвътре системата е толкова прогнила. Дават им някакви премиални, увеличения и т.н. обаче всичко си го прибират тези над тях и до обикновените войници нищо не стига. Обещанията са големи и от години и нищо не се променя. А самият ми брат казва, че се чувства страшно затъпял от тая армия....

тя създава дегенерати и вече не е това прехвалено място каквото е била преди!!сега е само мит и легенди

Имам въпрос....
нещо ме мъчи...и няма кой да питам.....
Някой преписвал ли е на изпит с помоща на handsfree???? Моля учащите да споделят ако имат опит---защото има изпит и три теми не ги знам,,, и ако се паднат мисля този вариант да пробвам....

Да определно се затъпява  8P :(

Бибси, става ако не си му точно пред погледа, ако си със дълга коса и ако носиш поло, зависи най-вече от преподавателя и дали иска да те хване, за тия дето си затварят очите става  *THUMBS* успех!!! хаха какви акъли давам пък съм учителка  :P накъде отива българското образование?!

Бибс, имаш ли човек който да ти диктува? Трябва да си с поло, и под него да ти минават кабелчетата, слагаш слушалката и пускаш косата ;) Принципно е оферта, но трябва да имаш човек, който да хване темпото с което да диктува, щото може да се получи да диктува бързо, да не можеш да смогнеш, и да не можеш д аму кажеш дай по-бавничко.Има и друг момент, че се чува, като ти говори..Не много зависи и от сила на звука и т.н. , но поне този до теб ще чува. Имахме пък един преподавател, който на един изпит дойде с радио и обикаляше и ги хвана всички с хендсфрита.. А защо не пробваш да си качиш темите на телефона и да си ги преписваш от там?

Благодария===за всеки случай...имам дълга коса..имам и поло....ще седна и назад.......много сме като група........ще видим......


Не мога да ги кача на тела--с капаче е и ще е мн съмнително да е отворено....Пък и тази е професор--едва ли ще носи радио-хихихи---аз това ще го пробвам в краен случай ако се падне една от трите теми,които не съм учила....

да,аз веднъж ходих и беше ужасно,при нас има термини и съкращения,които само адвокат или човек учил правво може да ги схване и беше ужас,но имам приятелка която вече 5-ти изпит така си взима,и си имат хватки,ако изкашля значи на намали,ако два пъти изкашля да върне едно изречение назад и т.н.и да ви кажа става със всички,много малко се усещат,да не кажа никой-дори и най-гадните квестори и преподаватели пак няма да се усетят ако е качествено преписването }:->

на мен..моя приятел ще ми диктува и довечера ще направим генерална репетиция---хаха--пък и имам право да изляза до тоалетна  10 мин след започването на изпита..(никой не идва с нас)..и да му се скрам ако ми диктува бързо--хаха
Аз съм учила, чела и т.н....но се притеснявам адски много, защото като отида се паникьосвам и се дтаписвам яко...... :girl_impossible: ....и да си призная ме е страх от това---(да знам, че имам помощ скрита в ухота) хихи

аз преди страдах от скрупули да преписвам и много се притеснявах, обаче като видях, че хора, които изобщо не учат изкарват с пищови и преписване много по високи оценки от мен смених тактиката. Просто системата те принуждава. И понеже повечето преписват буквално от лекциите и преподавателите им се нрави това, което четат, а като видят нещо интерпретирано с твои думи ти пишат по ниски оценки. Затова преписване му е майката щом е такъв методът на оценяване.

И аз мног се издразних...защото се счупих от учене за 5 изпита---и половината имат оценки като моята--аз не бяха чели въобще--само с пищови......Знам че това си е за мен---но......мн се дразня защото на изпита по история по градоустройството си написах всички, даже и допълнителни скици правих....и този ми писал 5.5---отидох с въпроса защо имам толкова, при положение че дори коментар нямам---и той ми каза, че не моголо само 6 в книжката да имам--а пича до мен, преписа от мен и има 6----какво е това....
Ега ти на всеки изпит някой преписва от мен ----и после еднакви оценки, или като в случая тоя по-висока....Аз така или иначе няма да оставя да чета, но......... }:->

bibsi да ти кажа аз съм преписвала така  :[
И първият път бях много притеснена.С фибички си бях закрепила здраво кабелчето за косата.Той минаваше отзад през тила ми и после отзад зад ухото.Даже зад ухото ми бяха сложили лепенки с телесен цвят  ;)  и даже не се наложи да слагам поло.Пускаш хубаво косата отпред и си готова.Аз моят телефон го бях намалила почти до край, защото в залата е тихо и ще се чува.Тогава ми диктува една приятелка - спокойно,тихо и си имахме сигнали.Като не съм записала всичко се изкашлях, а ако наближи някой покрай мен се почесвах по блузата там където е микрофона( а той беше хванат за сутиена ми )за да спре да говори и така успях да си взема НАЙ-ГАДНИТЕ изпити  :girl_wink:

Бибс то не става въпрос да оставиш четенето. Общо взето всеки попрочита нещо преди изпит, обаче съм имала случаи в които съм се счупила от учене, отивам на изпита и ми се пада нещо страшно лесно и просто зациклям и не мога да се сетя. В такъв момент ми идва да се гръмна защо не съм си направила пищов.

За това говоря и аз Захира....Аз не съм спирала да уча от 5 дни.....но винаги се спичам----като олигофрен на нещо елементарно.....

Бибси имам една колежка дето от както я познавам само с хендсфри си взима изпитите. И не дай си боже да има ниска оценка, ако знаеш как поздравява преподавателите до 13 коляно, а нищо не е учила и нищо не знае :angry: :angry: :angry:
Аз сега се връщам от изпит, добре че ни оставиха да си попогледнем малко, че простоооооооо.
Не се шашкай толкова, щом си чела все ще измислиш нещо от обща култура поне  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Омръзна миииииииииии, омръзна ми от хора които не си вършат работат, а иначе имат претенции!!!!!!!!!!!  Не само че не вършат нищо, ами и се оправдават с другите и не могат да поемат грам отговорност!  :gthouh: :gthouh: :gthouh:

оооооохххх бях се скарала с един приятел и само се псувахме и убиждахме!не съм го виждала от много време!и сега ни в клин ни в ръкав иска да се видим е за какво да ми обяснява как ходи с някаква от балет магаданс  :! :! :!и да се прави на голямата надувка!!!!!!!!писна ми от такива хора!какво да го правя ние преид така си държахме един на друг а сега какво стана намразихме ли се що ли викам му за какво искаш д аме виждаш"щото си ми скъпичка"ебаси и наглоста!до оня ден ме псуваше  :girl_impossible:какво да го правя сега

Клео от такива приятели пази боже! По-добре малко на брой, но качествени. Човек, който държи на теб никога не би те псувал и обиждал. Просто е искал човека да се похвали.

Клео и аз съм така.Ако знаещ колко такива приятели са ми ставали вече само познати.Защо да го оставяш да ти се дуе  :angry:
И аз имам един такъв познат и вече неискам да го виждам.Беше ми толкова добър приятел и толкова сме си помагали, а сега всички искат нещо от теб без да те питат дори как си? И най- лошото е, че когато наближи време милото да тръгва всички и най- вече той ме успокояваха,че ще са около мен и няма да ме оставят дълго сама.Но точно обратното стана.Той вече е "толкова зает", че няма време дори за по едно кафе.И има точно 5 оправдания, които редува всеки път  *db*
Така,че реших че ще се отърся от такива приятели.Мога и без тях в това поне вече съм сигурна.А той после нека ми разправя какво приятелство сме имали......а пък той сега ще ми се прави на "голямата работа" . Далече от такива " приятели"  :(

иска ми се да се видя с него за да го поставя на мясотто му
100 пъти му казах че не желая и да си пишем в скайп нито да се чуваме нито нищо той не та не "скъпичка си ми"абее еййй мърльо с извинение

И на мен така само ми пише по скайп или ми звъни ама аз вече дори не отговарям.Дори и да ме моли вече  да се видим или да ми се прави на загрижен няма да се съглася вече. =]

Той да не ти е обожател? Не че нещо, но нали знаеш рекламата на Спрайт?

на мен или на дявало??хехехе ако е за мен на мен ми беше едно време!!ама аз нали съм с милото та после с него станахме приятели и сега сме врагове!!!

А на мен със сигурност не е P-(
Ние бяхме съученици в техникума и после учихме заедно в Университета.А и той и аз си имаме сериозни връзки така че сме далече от това 8P

Ааа не бъдете сигурни, те разни такива дето уж са били най-добри приятели....
И при мен има един дето праща едни красиви смс-и и само досажда по скайп. Ама аз съм един инат - като звъни - затварям, като праща смс - направо го трия, без да го чета, като пише по скайп му драсвам един ред, че съм заета и да не ме занимава. Сега като се замисля не е писал цяла седмица  P-( P-( P-(

Момичетааааааа........не издържам вече, днес започвам отвратително деня :'(Първо трябваше да изпишат бебока на сестра ми сутринта , а се оказа, че пипнал някакви коли бактери ohmy и му паднал много хемоглобина :'(!Можете ли да представите.........в недоносено отделение!Пъхам картата в банкомата да си изтегля малко парички...........и той ми я глътна :girl_cray2:После отивам на работа , влиза един пиян дядо при мен и след един грандиозен скандал се опита да ме налага с бастуна си ohmy!Е не мога.........едва 11ч. е..... O_O

Да не е раждала в Шейново, защото там заразяването с коли бактерии е в реда на нещата според персонала? И сестра ти да се изследва, защото много често и родилките заразяват.

Не не е раждала в Шейново, а и сестра ми заради грипната епидемия не я пускаха повече от 2 седмици при него.........,но ще и кажа да отиде да си пусне едни изследвания и тя!Много ми е мъчно, вече искам да си го вземаме :'(

Чувствам се ужасно.Вече на работа ми дойде в повече.написах си молбата за напускане и мисля в понеделник като се върне шефа ми да му я дам.Вече всички прехвърли границите.Не издържам вече.разбих си нервите.Всеки човек явно има някаква граница.Аз моята я достигнах

не се ядосвай. И аз бях така на моята работа и преди празниците ми писна и поговорих мноого сериозно и сега нещата са добре. Но в никакъв слушай не си заслужава да стоиш и да си трошиш здравето! Какво работиш?

гери ти си знаеш мила, но то не може така да изпълнявш няколко длъжности в една !!! трябва да има коректност, която май липсва в твоя случай !!!!! :) ще си намериш по-хубава и по-платена работа


аз се кефя след работа моеето момче ще ме води в Метро :)  *YAHOO*

Гучи, какво стана,бре?

Gucci надявам се решението ти е обмислено а не в резултат на импулсивност... ако можеш сподели какъв е проблема.

Момичета аз за пръв път се включвам в Отдушник, до сега явно не съм била толкова бясна но вчера ми дойде много!

От месец се мъкна със синузит и гадна кашлица със секрет и гадории... отидох при новото ми GP (с хилидя зора излязох от работа рано) и тая ми лекарка ми каза инхалации и парацетамол... каза ако още месец те мъчи ела пак! А и ме предопреди че може да се превърне и в хроничен синузит!!!!  ohmy Толкова съм бясна, нямам думи...

Сега се надявам да си намеря хомеопат да си плащам и с надежда че може да се оправя... а и майка ми да ми изпрати антибиотик, защото ще се побъркам от тези секрети в носа и гърлото... знам че антибиотика трябва да се избягва но аз от години не съм взимала, но сега мисля че имам нужда...

Разбрах че няма да изляза на глава с тази тъпанарка и поне исках да си взема рецепта за противозачатъчните ми... Не не можело, трябва да си взема час при сестрата тя давала противозачатъчните... което е абсолютна глупост... всичкото е че тая е мързеше да ми вземе кръвното и да ме пита дали пуша или не!!

Ами това е от мен... а и нямаме вода в къщи не знам по какви причини  P-(

Роу,аз моя синузит го оправих с хомеопатия-писала съм в темата за хомеопатията! Преди това пробвах какво ли не. =] Доколкото си спомням,пиех Силициум нещо си, Калиум нещо си и Туя.

Мразя си шефа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:->

Авва, благодаря ти, това ми е последната надежда. Имам час за следващия петък чак за хомеопат.

А сега отивам да се къпя във фитнес залата  *crazy*

Роу, и аз съм като теб :( От един месец имам секрет в носа и гърлото, но вече нищо не пия, така ми писна от лекарства. Тоя грип направо ми скъси живота  :'(

А аз щях да изям едни продавачи с парцалите тия дни  P-(
Милото от сума време ми опява,че иска да смени видео картата на компютъра,а аз постоянно се дърпах,защото нашият компютър си е правен за пишеща машина,а не за игри и ме беше страх да не се развали,защото ми е подарък,страшно много си го обичам и го пазя една прашинка да не падне на него!Преди 5 дни най-накрая се навих,като казах на милото да го пази като очите си,той отиде,сложиха в магазина карта,върна се щастлив,включихме компютъра и изведнъж настана такъв срив в системата,че да се чудиш какво толкова прави тая видео карта  ohmy Преинсталирахме windows-a и от там се почна една борба,казвам ви уплаших се,че ще останем без компютър  ohmy O_O :'( Снощи най-накрая го оправи милото някак си и какъв се оказа проблема?!Тия гадове са ни продали диск с някакви driver-и,които за нищо не стават,на вс отгоре не пасват с тези на windows-a,а от там става пълно меле  :! Но добре че все пак се оправи,нищо,че можеше да се спести цялата тая мизерия,която ни сътвориха с тоя гаден диск  :! И сега тегля разни програми като луда,качвам снимки,лекции,изобщо цялата информация,която имах  O_O Ще полудея вече  :viaticum: :werewolf: Да не говорим,че не съм виждала интернет от няколко дни и направо ме е страх да си отворя пощата,кой знае колко е зарината  :!

ЕЕЕЕ не издържам вече трябва на някой да си кажа :angry:Ей сега ми звъни един приятел и ме пита"Абе Дафе в събота ме питаха дали си се сгодила  в събота ти е бил годежа"  ohmy ohmy абе как може тия хора сигурно вече за 3-4 път ме женат ама без аз да знам че съм се оженила =] =] живеем в по малък град и повечето се познаваме и е адски клюкарски град мразя гооооо :girl_cray2: :girl_cray2: попринцип не ми пука от хорски думи,но ми писна вече на никой нищо не съм направила да не се занимават с мен :battle: :tarzan: писна ми от лъжливи клюки,кой с кой бил кой какво правил,всеки си има глава на раменете и да се оправя както мен не ме интересуват другите така неискам и с мен да се занимават :bqsnasym: ама неможеш да затвориш на хората устата }:->,има една приказка"По добре в на хората устата,отколкото в краката" извинявам се че ви занимавам с глупости,но много се издразних *crazy*

dafni  миличка и аз съм отраснала в малко градче и напълно те разбирам,мен една приятелка ми праща по скайпа как са я питали дали е вярно,че съм бременна ohmy.Не се ядосвай душичка,аз знаеш ли как се забавлявам на тези глупости и им се смея :funny:

Дафни аз като тръгвах за бала не дадох на майка да украсява колата поради тази причина, на следващия ден, въпреки че целия град знае че завършвам, бяха говорили че е имало сватба  =]

Даф, мила не се нервирай! И аз съм живяла в малък град..чувала съм какви ли не неща за мен, за майка ми и баща ми.., то не ги бях равели, не беше чудо, аз съм била надута, незнам си какво..Сума ти глупости...Искам да ти кажа, че и в големия град го има това..Защото каквото като е София..всъщност и тук е така, като обаче все пак имаш известна анонимност. Но какво да ти кажа светът е много малък. Примерно милото като ми взе кола преди 1 месец и понеже тогава бях и в сесия и идвам на работа след като не бях 2 седмици. И в офиса всички ме посрещат с честита кола и ааз ohmy ohmy ohmy и се оказва че на един колега негов познат познавал един приятел на мацката от която взехме колата.. и какво са обсъждали, откъде е станало въпрос..но факт е че всички знаеха..щото съотетно се разпространило и из офиса..
Това не епример за злословене (въпреки че сигурно и това го е имало), но мисълта ми беше че и в малкия и в големия град ги има клюките и хората които имам чувството че за това живеят..да се бъркат в живота на другите }:-> }:-> }:->
Така че мила не им обръщай внимание..Нека си говорят квото си искат..Техен си проблем! ако започнеш да се занимаваш и да обръщаш внимание на тези неща незнам какви нерви трябва да имаш, така че не си заслужава @}->-- :kiss:

Благодаря ви милички @}->-- @}->-- знам че повечето ще ме разберат аз гледам попринцип да не обръщам внимание на такива работи просто сега ми писна и ми се искаше да си излея душата,пак много благодаря че ме разбирате,златни сте :kiss: *KISSED* @}->--

Пак съм с настинка и ще полудея вечеееееееееееееееееее  :werewolf: :werewolf: :werewolf: :werewolf: :werewolf: :werewolf: :werewolf: :werewolf: И как уцелих точно на милото отпуската,за да се разболея,днес от 2 часа в зоопарка така се изтощих,че съм заспала в колата писна миииииииииииииииииииииииииии  :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:

Момичета, аз май ще започвам да си търся нова работа, защото с колежката нещо не се разбираме и това ме натоварва, а милото каза, че не иска нервозна съпруга  :DANCE: А аз съм се запътила натам. Знам, че навсякъде има опаки хора, но тук направих всичко по силите си да потръгнат нещата, но май няма особен резултат. Стискайте палци, да намеря нещо подходящо, че и това не е лесна работа доколкота се познавам.  :)

Гери наистина мога да те разбера,защото и аз имах същият проблем.Аз понеже миналата година работих сама тук в офиса.Лятото бях другаде и след лятото трябваше пак да се върна в офиса ама вече тук имаше други две колежки много трудно ми беше в началото.Всеки ден като идвах на работа ми беше едно свито и гадно.С едната колежка нямах проблем защото сме работили заедно, но с другата се познавахме много бегло.А с нея много трудно се работи,защото тя държи да се налага и да доминира.Много трудно ми беше.Имаше дни , в които си казвах край тръгвам си.Обаждах се на милото и му плачех по телефона, че неиздържам тук.Тя непрекъснато правеше забележки,проверяваше работата ни,като кажем нещо не ни вярваше и звънеше в другия офис да провери и така.Но след известно време разбра, че с мен се работи много лесно ако просто не се налагаш и ако си имаме доверие.Защото тя май незнаеше какво означава " работа в екип".Вече няколко месеца сум тук и след много трудни моменти някакси успяхме да се сработим и се нещата са други.От извесно време се разбираме много добре.Можеби просто трябваше да се опознаем и да си паснем като харектери.
Така,че Гери не се предавай.

Благодаря за подкрепата, мила, но аз съм тук от около 2 години. И има периоди и на затопляне и на изстудяване и не знам докога ще издържа.

Гери не знам дали е по-добре да имаш неприятности с колежката или да нямаш такива. Ние в офиса сме шефа и аз, евентуално и счетоводителка. Идват разни момичета за по 1-2 месеца и си тръгват. Така че през повечето време съм сама, а за съжаление няма кой знае какво за вършене и направо полудявам..

Нина, съгласна съм с теб.  :) На предната ми работа (водех се секретарка) бях сама и нямаше работа и се побърквах от скука, но пък сега е почти същото само дето до мен в стаята знам, че има друг човек, с който сме забили глави в компютъра и по цял следобяд като няма работа дума не си обелваме. Просто не знам какво да правя, работата ми допада, но пък милото не иска да си тровя нервите, а аз много и се ядосвам на поведението, може би защото просто не мога да го разбера.  =]

Здравей Гери, аз съм изпадала в подобна ситуация,казвам подобна защото такива ни биаха взаи,оотношенията със сълвартирантката ми когато бях студентка първата година. А тва е още по лошо защото първи курс нямаш много познати и може би тя е човека с който би трябвало да се сближиш първо. Та така бяхме и ние уж живеем заедно а тя през цялото време една тросната намусена сякаш аз или целия свят и е виновен. А аз съм бърборана и ми се иска да говоря с някой.Минаха около 3 месеца така и накря не издържах и и казах че искам да си поговорим.Казах и как се чуствам  и че и за двете ни ще е добре да започнем някак си да се опознаваме (то тва с разговори става).Пурвите две седмци след това няма6е резултат,аз я канех с мен на кафе да играем тенис ,тя понякога идва6е.Но след известно време лека по лек азапочна да става по разбрана и така с времето си свикнахме и се разбирахме доста добре. Но имай на предвид че може ни и твоята колежка се чуства по същия начин като теб и се чуди какво да направи,но ако е малко горда едва ли ще е тя тази която ще направи първата крачка.

Не знам какви са ви били отношенията през тези две години- мрази ли те, не те помнася, ревнува и какво ли още не но опутай да я заговориш на тем акоято мсилиш и е приятна. А понякога хората са казали че клюките сближават хората. Но ако работата ти харесва не се отказвай от нея докато ен си опитала всичко за да се поразберет с колежката.Понякога работните отношения са като брака-компромиси и поствяне на мястото на другия.

Не искам да ти философствам и да давам сувет,просто исках да ти кажа ааз как се справих с подобен проблем.
пожелавам ти успех и в най скоро време да ни с епохвалиш че има развитие на проблема в по-добра насока

много е тежко когато скъп за теб човек си отиде

 Момичета защо понякога живота е толкова жесток. С какво сме го заслужили ?  :\
Четя форума отдавна отскоро съм вече регестрирана. С моя приятел живеехме на квартира от 8 месеца решихме че искаме да се женим но преди това се ришихме на стъпката на закупуване на апартамент.Като почнахме да оправяме документи се преместихме у нас тъй като апартамента е голям майка ми работи в софия и си идва само събота и неделя и там живее само брат ми .
Всичко вървеше много добре банката ни одобри харесахме хубаво жилище и изведнъж финансова криза  :(  Оттам ни намалиха сумата увеличиха лихвите с цели 2% и още куп простотии.
И не ни остана друг избор освен да се откажем -всички мечти за собствен дом се изпариха .А с такъв ентусиазъм тръгнахме искахме да влезнем м апартамента да обявим дата за сватба а след това и  :baby_g:  Сега не ни остава друг избор освен да се примирим все пак имаме покрив над главата  *THUMBS*  Повярвайте ми чувството е ужасно ! Но пък ми остава това че имам един прекрасен мъж до себе си който ми показва всяка секунда любовта .
Може би човек понякога става нагъл като иска всичко да има и ако това е цената която аз трябва за платя за това което имаме ще я платя  :(
Извинявайте ако съм ви досъдила но трябваше да споделя с някого . @}->-- 
Може би ми трябва време за да приема нещата. Благодаря ви за вниманието  @}->--

мила савка, не мога да остана безучастна към темата, много съжалявам за неприятната изненада, която са ви направили в банката. не се отказвайте, трябва позитивно да се гледа напред, след някоя друга година условията може да са по-добри..
ние поне на това се надяваме на този етап.. пожелавам на всички да успеят да устроят свобствено гнезденце и с любов да отгледат там дечицата си :)
сигурна съм, че нещата ще се подредят, само трябва още търпение...  @}->--

Е вие защо се отказвате от кредит за жилище. 2% не са толкова много, при положение че, ефективния лихвен процент като си го сметнеш не е това което привидно изглежда като размер. Реално банките когато дават по-малки лихвени проценти да привлекат клиенти, си събират останалото от адски такси, комисионни, застраховки и т.н. Целия тоя шум около финансовата криза, мисля, че няма какво толкова да ви травмира, защото всичко това се прави с цели. Човек трябва да следва мечтите и плановете си, така че не се отказвайте толкова лесно, а продължете напред. Винаги има изход

Не мога да кажа че не са много 2 % -от 6 скачаме на 8.2 от 90% финансиране от банкат спадаме на
75 % Ясно ние че всичко това е се прави с цели но защо обикновения човек който се бори да оцелее трябва да понася това. Да винаги има изход но понякога този изход е много далеч във времето
Не сме се отчаяли чак толкова но е много неприятно и се надяваме да дойде по -добър  момент за всички млади хора.

САВКА напълно те подкрепям и с двете ръце миличка.Не си мисли че си само ти,аз или някой друг.. младите хора в България са хиляди които искат да си спретнат собствено гнезденце.Ние с моя мъж преди сватбата изтеглихме от банката пари за да си оправим етажа, не само че не си го оправихме ами и парите до никаде не стигнаха.сега и двамата работим, за да си връщаме заема и за да си спестим до някога да си оправим къщата. искренно се надявам това да не стане тогава когато нашите деца станат за женене, защото моите родители имат 3 деца, цял живот са ни издържали и с мизерните заплати които полуаваха тук 20 години не можаха да си оправят къщата,за това се наложи да отидат в чужбина и за 5 години къщата беше оправена.аз както теб много пъти съм се питала защо в нашата мила България никога не е имало переспектива за младите семейства....

savka, мила напълно те разбирам какво имаш в предвид. На нас с милото също ни предстои да теглим заем за жилището си към януари месец. Ние обаче няма как да се откажем или нещо такова, защото вече сме платили 30% от цената.
Наистина е кофти, че няма някаква по-добра социална политика или нещо такова, което да подпомага младите семейства при закупуването на жилище. А и цените на имотите са безобразни направо.
Стискам ти палци - дано имате късмет и да успеете в това начинание - вижте за по-евтино жилище или говорете с повече банки.
Успех!  @}->--

savka, наистина неприятна изненада за вас, която доста е объркала плановете ви, но не мисля че е супер фатално. Най-важно е да сте заедно и да се обичате. *INLOVE* Освен това има къде да живеете, не сте на квартира, никой не ви е изгонил на улицата.... Между другото мисля, че нищо не ви пречи да си направите сватба и преди покупката на апартамента или нещата да вървят паралелно.
Изчакайте малко, догодина може и вие самите да имате по-високи доходи и банковите условия да не ви се струват толкова тежки. Късмет  *THUMBS*

bubka ние също бяхме дали 10% но ни ги върнаха
относно по-висоия доход ние и сега имаме хубав доход но ако се наемем сега и вземем жилището  при тези нови условия ще останем на нула и сигурно ще го обзавеждаме до пенсия  *crazy*

Този проблем май касае всички, които искаме да имаме собствен покрив над главите си.Савка абсолютно си права. Наистина ние отнесохме цялата гадост на времето в което живеем.Ние сме децата на прехода, ние сме младежта на „демокрацията” и европейците които живеят на прага на бедността. Не искаме кай знае какво.Искаме дом, семейство и деца.Нещо което всеки нормален човек  иска да съгради.Много ми е мъчно, защото нашите мечти са свързани с абсолютно обикновенни и естествени неща от живота. Знам ,че всеки иска да е самостоятелен, защото и ние го искаме.Жилище си купихме след 2-годишен гурбет на мъжа ми и страшно много лишения.Мъничък е ,но пък си е наш. Сега го дооправяме и  ще теглим кредит за да може да го завършим. Сигурно и ние ще изплащаме заем  10год. За детенце и ние си мислим, но още не е момента, поне докато не  пооправим жилището.Такова е времето в което живееем. За съжаление никой не ние виновен, изборът си е наш. Решихме да останем в България да градим кариера, да създадем дом и семейство, може би ако бяхме останали в която и да е друга страна, щеше да е друго. И нас ни крипи мисълта, че утрешният ден ще е по-слънчев от днешния  и че все ще дойде момента.... ама той все не идва.... И аз като тебе Савка съм щастлива ,че до мен стои мъж на чието рамо да се облегна и да си поплача когато ми е тежко.И мен както теб ме топли любовта и именно тя ми дава сили да продължа на пред.

Мога да ти кажа само да се радваш на това, че имаш човека до себе си и трудностите не ви разделят, а напротив ви сплотяват още повече. Иначе ситуацията е наистина неприятна.

Но за да ме разбереш защо казвам това ще ти обясня- ние например сме заедно от началото на 2003 г. Досега не сме живели заедно, защото не е имало къде, а аз бях категорично против да ходя да живея у тях в една стая и да се бутаме с майка му и баща му /плюс че и те не са искали да сме заедно там/. Преди 2 години и нещо му купиха апартамент на зелено. Сега апартаментът е готов, преди седмици взе акт 16 и нотариален акт.... и тук идва голямото НО ... вместо да се радваме и да споделяме един и същ интерес за обзавеждането и това да се съберем най-после... той се държи странно напоследък, вече едва ли не му се вижда изчерпана връзката /точно сега/ ииии... не знам как ще се развият нещата. Усещането е много много гадно, след всичко, което съм вложила в тази връзка... По-добре да не продължавам защото... боли... дори няколко дни не влизах във форума, защото изведнъж си помислих колко съм далече от всички хубави емоции тук... съжалявам за  :offtopic: ама явно имах нужда да си кажа...

Мила съжалявам, знам, че страшно боли, но приказката "Всяко зло за добро", винаги излиза вярна. По-добре сега се разделете, докато не сте живели заедно, отколкото след 10 г, когато ти ще вложиш всичко от себе си в неговото жилище и накрая пак ще бъдеш наранена. Хич не са приятни тези неща, дано пък да се оправите и да се нарадвате както трябва на новото жилище, ако ли пък не живота е пред теб. Успех *THUMBS*

Patita, ужасно съжалявам за нещата, които се случват при теб! :(
Няма да ти говоря баналности от типа на "Бъди силна"и т.н., просто ще те посъветвам да послушаш goldi и да се настроиш на вълна "всяко зло за добро", колкото и да е трудно и да извлечеш нещо положително от ситуацията. Може би така ще си дадете по-добра равносметка за връзката си и ще осъзнаете какво значите един за друг. Ако не се развият положително нещата, значи така е трябвало да стане и ще е добре, че се е случило навреме.
Влизай във форума, тук не всички емоции са хубави, ето, и тази темичка го доказва, за съжаление, но хубавото е, че винаги ще срещнеш разбиране и подкрепа! Стискам палци скоро да се похвалиш с по-добри новини!

А по-другия въпрос: katya_79 , много добре си го казала, сякаш ми четеш мислите!  *THUMBS*
За съжаление е така, чудя се за какво са ми били тези идеали и надежди в главата ми, когато  завърших гимназия преди 10 години :(, след като БГ действителността ме разочарова все повече и повече от ден на ден. :(
Както казва мъжът ми: "От година на година работим все повече, а все по-малко пари имаме в сравнение с преди". И е прав за съжаление.
Сигурно не при всички вас е така, но при нас е факт. Преди работихме много по-малко, а си позволявахме много повече неща, а сега всичко отива за храна, сметки, колата, заемите и толкова. Понякога сме си мислели, че ако бяхме останали да живеем в София, щяхме да сме по-добре. Всичките ми приятелки така направиха. Но може ли всички да се "наврем" в София?

Съжалявам, ако и аз съм  :offtopic:, ама и аз имах нужда да си кажа. Но трябва да сме щастливи, че имаме на кого да се опрем в трудни моменти, защото и това забравяме да оценяме понякога.

Момичета явно не ни остава друг избор освен да се примирим с това положение и да се надяваме че все някой ден ще дойде по-добър момент  :(
Аз вече свикнах с мисълта че се разруши моето най-голямо желание и в момента съм си насочила вниманието единствено върху нас двамата  :loving:
Благодарна съм че имам подкрепата му и тй запоред път доказа това
Patita съжалявам за развитието на нещата при теб -но както и на себе си казвам може би така е трябвало да стане .Със сигурност болката ще е голяма но живота продължава
Моята майка ми казва винаги едно -здрав ли си значи нямаш проблеми *THUMBS*

savka, нека да ти кажа какво е проблем и съм абсолютно съгласна с майка ти. като човек преживял доста неприятни ситуации включващи и губене на родител, когато бях на 20г.
проблем е когато не можеш да върнеш човешки живот обратно. повярвай ми на всичко друго се намира изходния начин. здрави сте, щастливи сте, обичате се останалото са само материални придобивки. пожелавам ви на двамата да си имате жилище, но запомни ТОВА НАИСТИНА НЕ Е НАЙ ВАЖНОТО, а може и да е за добро.

момичета всичко което казва те е вярно но най - голямата истина си е
 да сме живи и здрави за да преследва ме мечтите си
а някои просто се сбъдватпо напред от други
няма някаква последователност всичко е въпрос на КЪСМЕТ *THUMBS*
УСПЕХ В СБЪДВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ ВИ :) ;) ;)

Момичета, много съжалявам за това което се случва с вас.
Аз за пореден път се радвам че напуснахме България и градим бъдещето си другаде. За съжаление положението в България няма да се оправи скоро и от това страда обикновения човек. Като виждам как родителите ми цял живот работят, взимат що годе добри заплати и никога не им стигат парите, ама то няма и как да им стигат при тези бомбастични цени на всичко, направо ми е жал за всички българи. И като сравня цените и заплатите при нас, разликата е огромна. Съчувствам ви наистина, но знайте че щом имате подкрепата на половинките ви, здрави сте, разбирате се, имате покрив над главите си, другото няма значение.Все някой ден ще реализирате мечтите си.
Савка, много е кофти когато изпаднеш в една такава ситуация и мечтите ти са разбити и не знаеш какво да правиш, бъдете силни и ще преодолеете това положение. Относно сватбата, ами направете си сватба, пък после когато имате възможност ще си купите жилище. Не е задължително да имаш собствено жилище за да се ожениш и да имаш деца,разбира се това е най-доброто решение, но и не е болка за умиране ако трябва да живееш на квартира или у родителите ви, но все пак вие си знаете какво искате :)
Ние живеем под наем,е  в чужбина сме и тук нещата са различни, но аз не съм изпитала необходимостта от собствено жилище, поне засега.
На всички ви пожелавам късмет и дано реализирате мечтите си :)

аз не съм много съгласна с това. разбира се въпрос на гледна точка. напуснах за първи път Б-я 1995г. Градиш щастие извън страната? какво щастие? е да имала съм много неща и продължавам да имам, които много от приятелките ми в Б-я няма да имат. обаче не мога да кажа, че не са щастливи. парите: те никога не стигат. правим пари, имаме дрехи, коли, бижута по 4 пъти в годината ходим на почивка и какво? те парите никога не стигат  :girlhide: според мен колкото повече пари има човек, толкова повече харчи. за това е относително къде човек си гради щастието и до колко в действителност е щастлив. всеки българин излязъл от страната иска да се върне един ден в нея, обаче тя не ни иска. все пак винаги ми е мило и се връщам с голяма радост обратно в дома си.

Напълно съм съгласна с Теа. Ние също бяхме в чужбина за няколко години и преди 4 години се върнахме да градим бъдещето си в България. Мога да кажа само, че никак не бях щастлива и очаквах мига, в който ще се върнем. Въпреки че ми отне доста време да убедя мъжа ми (тогава все още не бяхме женени), че мястото ни не е там, съм довяолна, че най-накрая и той се съгласи с мен. Някакси не се чувствах на мястото си там, лиспваха ми ужасно много близките и приятелите. И, въпреки че в момента не получваме някакви бомбастични заплати (все пак сме банкови служители, а там големите заплати май са доста разпространен мит), успяваме да се справяме с това, което имаме. И ние искаме да си купим по-голямо жилище, защото в момента сме се навряли в една гарсониера, но все пак и от това сме доволни, нали не даваме пари за квартира и живеем сами. В крайна сметка, човек е добре, когато се чувства истински щастлив и е успял да намери своето място. За себе си смятам, че България е мястото, където искам да живея, да отгледам децата си и да работя. Все се надявам и мисля положително, че един ден нещата в нашата страна ще се оправят.
Дали пък не съм непоправим оптимист?  :good_luck:на всички!

Темата стана интересна- възможност за всеки да сподели каквото му тежи.

Дано всичко се нареди накрая-за всеки това, което иска  :good_luck: :autumn:

Темата за споделяне е тази Отдушник (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,2969.0.html) там може да споделяте какво ви тежи,  :offtopic: даже и тази тема може там да се премести.

Аз искам да споделя нещо,което вече няколко месеца ужасно ме тормози :'( Споделяла съм го само с мъжа ми и той наистина прояви голямо разбиране,отвори ми очите по много неща,но имам нужда пак да излея мъката,защото на моменти просто ще изперкам  :girl_cray3:
Та какво се случва след като един ден намерих половинката си и реших да градя семейство?
Ами по-голямата част от "приятелките" ме изоставиха  O_O
Първо се почна от това,че съм само на 21г. как така сега съм решила,че искам да имам семейство и дете  *crazy* Било абсурдно,като ме знаели каква съм фурия....Сменяла съм гаджетата като носни кърпи,обичала съм дискотеките и забавленията....Че съм била луда глава и в 3ч. да ми се обадят за парти и аз хуквам....И сега какво съм щяла да правя  :girl_impossible: Е как какво мъжа ми никога не ми е забранявал да излизам по заведения и да се забавлявам с приятелки(е като пропуснем частта с излизането в 3ч.  :[ ) Но той винаги ми е казвал върви и се забавлявай,но как да го правя,като всички спряха да ми звънят ....или с едни безумни предложения,които не бих могла да си позволя,защото сърчицето не ми давва да оставя милото,а не че той не ме пуска  :hysteric:
А когатооо разбраха,че съм бременнаа е това вече е култово  :bqsnasym:!Коментарите бяха от сорта,ами сега какво ще правип ? ohmy ohmy ohmy Абе как така какво ще правя бе....(вече имахме дата за сватба и си правехме бебче,но просто не мислехме,че толкова бързо ще стане,ама мъжо вика "майстор  :laugh:) Ох нямам думи и всеки и сега ....с бебе .....ами какво като съм със дете,толкова семейства с деца излизат,забавляват се ....Въпроса е до желание,но ходи го обясниии ...... }:-> Е останаха няколко човека,които останха до мен.....някои от тях ме последваха,други искат,но не са намерили човека до себе си,а трети просто така звънят,за да видят и разпитат за това какво е да съм омъжена и бременна....ами как какво е НАЙ-ХУБАВОТО нещо ......
Та аз съм НАЙ-ЩАСТЛИВАТА жена  :love_together: Имам най-прекрасния човек до себе си,а скоро ще държа в ръцете си и нашето съкровище.....според мен от това по-хубаво няма  *INLOVE*
Просто на моменти се вбесявам,че съм мислела за близки хората,които явно са били готови за масите....Но човек расте и проумява кои са най-ценните неща за него.....
Ами това ....е
 =]

Хей,Дани,горе главата :) и на мене това чувстро ми е до болка познато...особенно от кокто  съм в Германия,разбрах кои са ми наистина истинските приятели.И аз така като тебе преди -дискотеки,гаджета...ама явно съм се находила и честно да си кажа с милото предпочитаме да прекарваме вечерите си заедно ,гушнати на дивана и да си разказваме как е бил денят =] ....а и като се замисля ,хора които наистина се обичат това им е почти достатъчно да бядат истински щастливи...Ето моите родители,не си спомням да са искали дори да ходят по купани и дори на големи празни_и предпочитат да са си само двамцата-а я ги виж вече 28 години са си щастливи и влиубени...така че не им обръщай внимание-поне сега знаеш на кого можеш да разчиташ =] И аз бях много изненадана от някои хора ,когато казах че съм бременна,а те ААА ЗА ТОВА лИ СЕ ОЖЕНИХТЕ  *crazy* *crazy* а няма да тръгна да показвам на всеки менструалния си календар я ....Така че ,Дани не се коси мила-ти имаш най хубавото нещо на света...обичта на лиубимия мъж и много скоро и доказателството на тази лиубов :) А тези приятели *db* са просто явно завистливи хора неудовлесворени от живота....

Мила в такива моменти винаги се разбира, кои са хората, които те уважават и обичат, които държат истински на теб и са искрени.... Разни хора, разни идеали...Според мен е за добро, винаги гледай позитивно и си казвай, че така е трябвало да стане, а и ако питаш мен виж колко прекрасни девойки има в този форум, които те подкрепят истински...  :girl_wink:

Данитка....ако щеш вярвай но все едно аз съм го писала, точно заради тия ми мисли направих темата "на колко станахте мама", защото знам какви бяха отзивите за сватбата "ти си луда!, този живот не е за теб, ти си фурия, ти трябва да живееш'" Ехооо, това че съм с халка на ръката означава само че няма да сменям мъжете като носна кърпичка, а не че ще спра да живея  *db* Сега ако решим да имаме бебе, пак ще бъде същото .... точно както си го описала...много ме боли от този факт! Хубаво е че родителите са на наша страна. Имам и приятелки който ме подкрепят, но една е в София, другата във Варна..... Сега с колежките от университета само се хилим и лиготим, но тръгнеш ли да говориш нещо по сериозно или го обръщат на майтап или те слушат, но не те чуват...Имам нужда от истински приятелки които да ме обичат и да ги боли заедно с мен, не само да се кикотят с мен  :'(

Момичета не го мислете.Аз съм на 27 и първото нещо което чух когато решихме да се женим е че съм бременна  O_O Сори ама на колко трябва да стана, че хората да не ме одумват?Хич не ми пука вече.разочаровах се от приятелки не еднократно.Сега повече от всичко внимавам когато създавам приятелства.При всръщането ми в Плевен бях отворен, открит и приятелски настроен човек.Сега просто предпочитам да не се запознавам с хората.От тук нататък взаимоотношенията с хората стават все по-трудни.Много малко от тях те разбират, че искаш семейство и дете, че си щастлив така, но това, че си се омъжил не означава, че си умрял.Разбират го едва когато и те го преживеят.
Та по-добре без такива приятели, не мерси не ги ща!Затова се кефя на форума, защото сме различни, но толерантни, разбираме се и никой не съди другия, а само се дават съвети.
Та милички не ги мислете фалшивите дружки, хубавото е че сте намерили истинските  *THUMBS*

 И аз влязох да споделя в темата нещо подобно, преди това - Дани, постъпката на някои от "приятелките" ти е наистина неоправадана! Няма възраст за брак и майчинство. На мен също така ми казаха много хора, въпреки че съм на 24, но приятелите ми подкрепиха решението, но голяма част спряха да ме търсят и да ме канят за излизания...За сега няма да реагирам, сигурно не искат да ме безспокоят..
 Днес много ме нарани отношението на моя колежка от университета, сега и от офиса. Оплакала се е, че я ядосвам във връзка с нещо, което първо мен много ядоса и аз просто споделих с нея, но беше намесен и трети човек, на когото тя явно много държи и въпреки, че аз съм засегната, тя е застанала на негова страна :'( Сега не знам как да реагирам, защото не желая да и помагам и да съм същата, след като съм разбрала, че не е безпристрастна, а и си позволява да недоволничи пред други хора и едновременно с това да не разбере, че съм осъзнала лицемерието и - ако беше истинска приятелка нямаше ли да каже - не си права, а не да обсъжда?

Момичета, според мен това си е чиста проба завист! Повечето хора (особено жени за съжаление) смятат, че за да се омъжиш преди да си стигнала тяхната възраст минимум или без да си бременна - все едно си се жертвала или незнам и аз каква дума да използвам. Или пък, че ако до 2-3-4 месеца след като сте се оженили не си бременна - започват приказки, че има някакъв проблем с това  *crazy*
Аз искам да ви кажа, не им обръщайте внимание - всеки си преценя за себе си и като ти и мъжа/приятеля ти се чувствате добре така - каквото и да е положението ви - тогава значи не грешите.
Последната сватба, на която бяхме септември месец беше на наши приятели съвсем скоро навършили 22 - те бяха най-милите, естествени и непринудени младоженци, които съм виждала. И двамата са още студенти, още преди 2 години казаха, че ще се женят на тази дата и го направиха - това не е инстинктивно или детско решение - просто знаеш, че си срещнал човека за теб. Никой не им вярваше преди 2 години, но те го направиха  :bravo:
А подобни неща се чуха и когато ние решихме да си изтеглим датата на сватбата от септември 2009 на юни 2009 - веднага се започна, ама защо сега, ти да не си бременна (а когато решихме да я сменим до края на юни, когато ни е датата оставаха точно 9 месеца - дали е логично да съм разбрала, че съм бременна и да стягам сватба точно, когато трябва да раждам  *crazy* ). Но какво да обясняваш - хората първо одумват, после евентуално мислят. Всъщност - да - само тук го казвам за първи път - решихме да изтеглим сватбата, за да си направим по-рано бебе (дай Боже) и когато ни стане апартамента - то точно тогава да се роди :)
Но дори на родителите си не сме казали и смятаме, че няма нужда - когато ние си решим - тогава!

Не се ядосвайте на злобата и завистта на хората, ами се радвайте на новите си семейства  @}->--

А, Elle, мила, тази колежка наистина е трябвало според мен да говори първо с теб по темата, а не да разнася из офиса  }:->

Дани що не им теглиш по една на тез приятели в кавички казано
хич да  не ти пука
гледай си мъжлето и детето като се роди обичайте се и не го мисли
това е най хубавото нещо което може да се случи на една жена
нека те обвиняват те обикновенно такива си остават моми и ергени които страшно ненавиждам
игнор на всички и напред

Дани горе главата мила и аз се омъжих много малка на почти 22г.От почти 3 години вече живеем в Испания и други приятели освен милото и лаптома ми -НЯМАМ :'(,а в БГ имах много приятелки с който съм споделяла всичко,делили сме всичко пари ,цигари,дрехи и.т.н.Спомням си когато трагнах с милото една от най-ДОБРИТЕ МИ ПРИЯТЕЛКИ ппостояно ми говореше че не е за мен,как искаше постояно да я водя с  нас навсякаде и като идем на ресторят или кафе се почвеше,а на дискотека нямали да ходим?Аз не издържах и какзах че на мен не ми се ходи на мен ми е добре да съм с милото дори да седим пред нас в колата и да си говорим под звездите цяла вечер.аз разбрах че нямям приятели кагото се прибрах в бг за сватбата ми.Бях ги предопредила всички полпвин година по-рано че на 23 август ще се омъжвам и по телефина всички ми казваха че ще доидат,как нямам търпения да ме видят че аз съм била душата на компанията и щяла съм да си остана такава.а какво стана половината даже не ме уважиха да доидат поне да ми бяха пратили по един смс "честито на младото семейставо" :'( :'( :'( :'(вече свикнах с това че нямям приятели и че никога не съм имала поне истински,но  имам най важното обичта на милото има здраво семейство и това за мен е вече най важното нещо на света :dance: :-* :love_together:дано скоре време да си имаме още едно другарче :pqz: :baby_girl: :baby_boy:
Извинете ме за дулгия пост @}->--

Аз писах вече в седмичната тема и няма да се повтарям и при мен е горе долу като при Радинка.
Аз пак може да съм много груба или директна ама като чета си мисля, че Дани и Радинка все още не са имали приятели - истински.
Такива които разправят душата на компанията и дискотеки са добри познати с които си изкарваш добре купоните. Приятели обче за да имаш не е задължително ама хич да си купонясвал или да си имал луда вечер с тях. =] Това са хората, които дори и в др град да живеят се сещат за теб по празниците (най-малкото), винаги стават и тръгват където и да е и в колкото и да е часа като им звъннете, хора които не натякват само техните си проблеми а се опитват да помогнат да решите вашите.
Въобще думата приятел не е дума за всеки който познавате. Така че момичета вече сте семейни и  нещата са различни, най-добрия приятел вече е до вас а истинските приятели са някъде там и просто чакат да се срещнете.
Не се ядосвайте за глупости, според мен това са детски отношения @}->-- тепърва започват зрелите.
Съжалявам ако звуча грубо  @}->-- @}->-- @}->--

Верче няма такова нещо хич не си груба  :P
На мен вече са ми ясни тези нещица.... :girl_wink:

и аз съм на твойто мнение *THUMBS*

 Аз реших да продължа да се държа колегиално и да не променям отношенията си в офиса, но дали ще ми премине болката и дали пак ще имам същото отношение към това момиче, не зная, прощавам и, но не мога да забравя и пак така безрезервно да я приема.

Толкова съм бясна, че направо ми идва да я удуша тая идиотка- мащехата на съпруга ми, която ми е нещо като свекърва. }:->  :!  P-(  P-(  P-(  P-(  Целият проблем не ме засяга мен лично , аз съм индиректен наблюдател, но засяга човекът , когото най-много обичам, а и съм възпитана да бъда винаги честна и да не бъда алчна. Може би затова понякога неправдите лично ги изживявам , даже и да не познавам даден човек.
Дълга история , но ще я разкажа накратко. Свекър ми почина септември месец и остави завещание, като почти всичко отива за Крис , изключение прави къщата и всички вещи в нея оставя на жена си . Освен това приживе прехвърля огромна сума пари в инвестиции на името на жена му ( и тук е направил грешка) , за да не плаща тя данък смъртност, който е около 10% за Айова. Крис е посочен и за изпълнител на завещанието. The bitch иска да вземе по-голяма част от половината, ако не ще оспорва завещанието. Крис и направи предложение, но тя реши ,че това не е изгодно за нея. Но нека го оспорва , ще получи по-малко от това което и беше предложено вече, тъй като спорде Statutory Law , ако съпругата оспорва завещанието ще получи 1/3 от личното имущество, като губи къщата. И понеже тя е много умна  *db* оспорва завещанието. А самият акт да оспорваш последното желание , воля на човек е много грозно. Съпругът ми никога нямаше да оспорва завещанието , ако баща му нищо не му оставаше.

Здравейте и от мен!
Що се отнася за истинките приятели, те хората са го казали много от отдавна, че приятелите на човек се броят на пръстите на едната му ръка!Така, че едва когато изпаднем в беда виждаме истинският облик на хората които ни се водят за приятели. За съжаление трябва да признаем, че това се отнася и за голяма част от роднините ни. Вярно е боли ни за предателството, но това е част от живота.Така можем да оценим истински заничимите хора в живота ни. 
Що се отнася за хорските приказки за това кой на колко години се е оженил, причината поради която се е решил да направи това – въобще не им обръщайте внимание.Това си е част от характера на българина.Да се рови в чуждите неща, защото неможе да оправи своите. Аз лично смятам, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш семейна и нищо по-ценно от това да държиш рожбата си на ръце.Няма никакво значение на колко години си се решил да направиш тези прекрасни неща.Аз се омъжих преди два месеца точно на 29-ят ми рожден ден.Надявам се скоро да се похваля че очакваме бебче. И мога откровенно да споделя с вас че този начин на живот на омъжените ми харесва адски много.Купоните и шумните компании ги има, и двамата с мъжа ми сме хора които обичат веселието, но забелязах че напоследък този свят за двама ни харесва повече.Свят наситен любов, обич, нежност....
 

Miri , направо като прочетох и  ohmy За съжаление винаги има такива алчни и злобни хора, нека си оспорва, не че да злорадствам, но ми се иска да й видя физиономията като остане с пръстче в устата после.
Тя, ако го е обичала този човек, наистина няма така грозно да върви срещу последното желание на човека, който приживе уж ти е бил най-близък (егати, лицемерието  }:-> )

Kiksi,  за съжаление е обичала само парите му. Моя мъж снощи се обади на лелите муи те са на негова страна, казаха му ,че тя се дистанцира от семейството, не нарочно, без да се осъзнава какви глупости говори пред сестрите на мъжа си. Като цяло идват трудни времена за нея , но си го е заслужила.

Дани, и аз съм била в подобно на твоето положение с "приятелките", само едно ще ти кажа, за да не повтарям другите момичета- гадно е, падаш (и то от високо) обратно в реалността, боли. Но се забравя! Добри хора на този свят винаги ще има, дали ти ще ги намериш, или те теб, е въпрос на време.А ако в момента, когато другите са те оставили, дори една-едничка дружка да е останала край теб- пази си я, тя ти е приятелка, с нея друга няма да ти трябва. В това поне се убедих от собствен опит.
Мири, който е алчен, нищо не го спира да се докопа до някоя и друга кесия с пари, дори и пред тъжната истина на смъртта не може да си удари спирачките, защото няма съвест и цензура. Но справедливост има за всички- рано или късно. Знам, че не звучи успокоително сега, но някой ден тази жена ще си получи заслуженото.

Влизам тука да се отдуша, че направо  :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY:

Отидох до пощата да пратя подаръка на моето цветенце.
Там правиха ремонт и след ремонта - какво да видя: вече няма гишета, всичко е автоматизирано, иам двама отговорни, които се "занимават с теб", никакъв ред, опашката не се знае откъде почва и къде свършва. Жената дето е там, за да ти помогне я боли к---а за всичко и си лафи с колежката, като я попиташ нещо все едно си й бръкнал в здравето.

Повече от всичко е вярно "По дрехите посрещат" ако не носиш чанта Луи Вюитон за 2000 е и не си облечен супер шик, забрави доброто обслужване, а пък ако не дай си Боже не говориш абсолютно перфектно френски и имаш някакъв акцент (като мен) или накратко ако си чужденец, забрави !!! Третират те като най-долно ... не знам какво ...
На дъртите кокошки-французойки се стелят и им лижат з---ците  }:->
Направо съм бясна  :bqsnasym: :hysteric: :bqsnasym:
и накрая дори не можах да пратя колета, защото беше обвит в тъмно синя хартия и нямаше как да напиша адреса (обикновено лепят едн бяла лепенка, където се попълва всичко, но това било само за Франция)  :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2:

Много ми стана гадно и обидно  :! Направо ми се отрови целия ден. Не за първи път ме третират зле, защото съм чужденка, но намирам това за отвратително  :!

inaxastra , много га дно мила, ама и вие сте при най големите надувки -французите, те тия се мислят за господари на света. Не им се връзвай и пиши тук за да ти олеква  :[ винаги има кой да те разбере  :girlhide:

Ние живяхме известно време в Германия!Положението беше подобно, да не кажа подчти същото,с разликата ,че те гледат от високо и хапят усмихнато! Това което мога да на правя е да ти съчувствам и да те посъветвам като Вероника да пишеш във форума ,че да ти олеква!
Не се ядосвай, не си заслужава да си тровиш нервите заради тези самовлюбени глупаци!

я да се оплача и аз какво ми се случи днес :'(
Работя в една фабрика за сирене в Испания с милото заедно-имаме само документи за живеене,а за работа нямяме :\
отидох си на работа като всеки ден и преди почивката си премазах пръста с една плака и сега половината ми  нокът го няма :'( :star: :heat: :ANGRY: :ANGRY:
 а Тъпата Испанка ми казва че ми няма нищо,че не е толкова сташно и не е за болницата и ме превърза тя самата-а аз ревях и ревях и си ги псувах :gthouh: :to_clue:ав на български.А те като се ударят веднага тичат до болницата.Хубаво бе хора като съм имигрантка аз нямам ли право на това ,мен не ме ли боли като вас и аз съм човек нали?Милото се ядоса много ,помогна ми да се преоблека и си ме заведе вкищи :'(Вече не мога да ги понасям тези тъпи Испанци
inaxastra напълно те разбитам какво ти е било
А нали имаше една приказка"камъка си тези на мястото"ние сме за тях Имигранти-който да и вършем черната работа :yes:

radinka дано лесно да ти заздравее раната и бързо да се оправиш! За жалост е така в чужбина и си права да ти е обидно, но не можеш да промениш много. Преживей си го и продължавай напред! Дано се оправиш бързо  :flower:

радинка, дано ти мине бързо и да няма успожнения, но ТИ имаш право да идеш на лекар, няма значение че нямаш право на работа, имаш право да пребиваваш в страната им пък и да нямаш имаш право на лекарска помощ, така че ако мислиш че трябва да те види лекар отивай без да се притесняваш

radinka,сега как си :(
Дано бързо ти мине,а за испанците-не им се ядосвай и не си мисли,че тук е по-различно,особено ако човек работи нелегално<без ТД>...всеки гледа да се скатае и да не поеме отговорност<поне повечето де,има и свестни работодатели ;) >

кофти скапан ден  }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:->

момичета благодаря ви за покрепата @}->--
сега съм малко по-добре :girl_wink:
а за лекаря-мога да отида когата си поискам-ама испанците ги е стах да не ме питат лак е станало това и  какде работя и затова правят така :\ глобите са и много големи

}:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:-> }:->

Здр.,моми4ета аз ви 4ета доста често,но рядко пиша и аз незнам защо.Но тази вечер ми е много мъчно и тъжно и не мога да заспя :'( :'( :'(.Коледа идва,а аз за трета година ще посрещна Коледа  без майка ми,която почина след тежко боледуване,а и баща ми е починал още като бях на 7 и точно затова аз обожавах майка си тя беше всичко   за мен и сега ми липсва толкова много,Трудно е да залича спомените за месеци в болницата и всичко което преживахме.А сега когато чакам първото си дете и то закъснява,а аз умирам от притеснение и нерви  ми е ттолкова нужна,но я няма и няма да се върне. :'(
БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМА И МАКАР ДА НЕ ВИ ПОЗНАВАМ ПОНЕ НЯКЪДЕ СПОДЕЛИХ КАКВО МИ Е И ДАНО УТРЕ Е ПО-ДОБЪР ДЕН.


Rdainka,дано се оправиш и бързо и не трупай горчивина и яд в себе себе си!

Кремчо... незнам какво да ти кажа... тъжно е наистина, но любимите хора никога не умират истински, защото има хора, които да си спомнят за тях... спомняй си само хубавите моменти с нея. Тя винаги ще бъде до теб и твоята рожба. Чувството ми е до болка познато само че към моите баби, които починаха  една след друга...няколко дни преди КОЛЕДА :'( :'( :'( вече седма година аз също немога да се отърся от този шок. Знам че това са две различни неща, но чувството е едно и също. Носи я в сърцето си,както си правила до сега, не се притеснявай за бебчо всичко ще се оправи, трябва само да си спокойна. Ние сме тук с теб и стискаме палци всичко да мине нормално.

Кремчо , горе главата , живота продължава , а ние никога няма да забравим хората които сме обичали и са си отишли !
Но аз имам едно нещо което ме крепи , че те са с нас , че ни помагат и че бдят над нас  :loving: макар , че са си отишли от света на живите. И знам че със сигурност е така , затова искам да прехвърля тези си мисли и на теб и да те помоля да се усмихваш по-често защото идват едни разкошни празници , които трябва да отпразнуваш все едно те са с теб  @}->--
Силни прегръдки ти изпращам  :girl_wink:

krem4o ,горе главата мила..бебчо ще излезе живо и здравичко и вярвам,че поне малко ще запълни празнотата в сърцето ти :* :loving: И аз знам какво е,точно по празници да загубиш най-близките си хора ,колкото и да се залъгваме-празниците вече не са същите,превръщат се в обикновени дни :'(

Дано през новата година по-малко от нас пишат в тази тема!

Днес реших да тръгна по-рано от работа, но все пак вече беше тъмно навън  (към 5:40). Офисът е в стара сграда, на някои от етажите няма осветление и няма асансьор. Понякога влизат циганчета да просят по офисите... Слизам по стълбите и стигам до етажите без светлина. В полумрака виждам силует на мъж, който изкачва стълбите. Реших, че може да е клиент на офисите от съответния етаж и продължих. С периферното си зрение, обаче долових, когато се разминавахме, че той спира и се обръща след мен. Повярвайте ми, това беше достатъчно да започна да се панирам. Освен това започна да ми говори нещо от сорта на "Къде си тръгнала, ма?" и аз тотално откачих.  O_O Просветна ми, че едната от колежките излезе в коридора да пуши, когато си тръгвах и започнах да я викам по име, както съм няколко етажа надолу. Знам, че това го смути, той се засуети нещо, обърна се и продължи нагоре. Там вече беше излязла друга жена от съседен офис и моята колежка също се обади от горе...... и ми се размина.....  :girl_impossible:
Върнах се нагоре. Повярвайте, разтреперих се. Треперех даже и след като излязох от сградата. Сега като се сетя пак...

Изплаших се. Обикновено моето момче ме взема след работа, но днес е в София, а аз трябваше да споделя.

cherry tea много е гадно това, което ти се е случило. За жалост никой не е застрахован от такива случки. Мен винаги ме е страх, когато трябва да минавам по тъмно и вечно се оглеждам, но то като има да се случва нещо... Браво на теб, че си реагирала както трябва и си запазила самообладание!  @}->--

Така е Svetli , понякога си е страшничко.
Радвам се, че всичко е наред.

Еййй, ама колко съм бясна в момента, направооооо }:->
Не стига, че днес е почивен ден на мъж ми, ами той си наредил "чудна" програма за деня, на зъболекар (излезе в 10.00, прибра се в 12.00), ами на това отгоре имал среща с кума в 16.00, (излезе в 15.00 преди 18.30 едва ли ще се прибере  }:->
Утре пък си идвала свеки, и нашичкия изведнъж е на работа и утре :\ :\ :\ (а трябваше да е почивка), уж колега излизал в болничен спешно :\, глупости, поне да ми каже, че иска да я посреща!!! }:-> }:-> }:-> Направо съм бясна! Неможахме и детето на консултация да заведем днес, че нямал време }:->

Уфффффф, толкова  ми е криво, че направо незнам!!! }:-> }:-> }:->

Танче това е много неприятна ситуация, моя пък се крие да излиза с един негов приятел с който съм му забранила да се вижда, тъй че знам как се чувстваш.
Имаш едно голямо и силно гуш от мен, съвет немога да ти дам, защото както ти казах аз немога да се преборя с тази ситуация, тъй че съм спряла да се ядосва, правя се на наивна глупачка просто и тва е  *THUMBS* Поговори с него и му кажи че не ти е приятно, но не се цупи  @}->-- @}->-- @}->--

Гери, много ти благодаря, мила!!! ;) @}->--
Ами гледам да не се цупя и ядосвам, че и малчо го усеща :(
А и да говоря с него знам, че ще каже,че не разбира какъв е проблема, че не е виновен, дори и да е с майка си утре, няма да си призне, защото аз ще побеснея }:-> ууууффф, поне д ами каже, по-малко ще се ядосам!!! :'(
Но ще я проверя аз тази работа, утре ще му звънна в работата рано, рано и дано е там, че иначе.... }:-> }:-> }:->

Леле Танче, много кофти така!! Ама мъже!! И аз така като прави нещо, за което ще се ядосам, а ако не ми каже се ядосвам два пъти повече!! Дано наистина утре да е на работа, но и да не е може би е искал да предотварти скандал и затова да крие, както и да е, не е прав!! А за деня, в който е трабвало и свободно време за вас да има, хич не го разбирам!! Прегръдки и от мен!!
Герганче,  а иначе си права, че ако мъжете ни не искат да правят понякога каквото ние искаме от тях, трябва да не ни пука, аз така се бях чдосала за фирменото пари на милото, на кето така държеше да иде, а беше несемейно, но се заинати и каза, че заради моите прищевки няма да си остане в нас и аз след 3 вечери рев и скандали накрая се примирих и си изкарах супер сама в нас,  ана него му било тъпо, и си призна, че не е трябвало да ходи.....
Всичко най!

Танче :yea: :yea: :yea: Не се ядосвай мила,дано наистина утре е на работа,защото е тъпо да те лъже<по точно той себе си лъже първо>,защото колкото и да ти е неприятно,ти не вярвам да го убиеш за това,че се вижда с майка му.
 :offtopic: Да ви кажа при мен такива неща няма,милото има само един познат дето не ми е много приятен и за 5 години едва наскоро измежду другото разбра,че човека не ми е от най-любимите,а повярвайте аз не си мълча и беше много учуден,как толкова години съм правила някои компромиси. Но съм ги направила защото не искам заради мен те да си развалят приятелството,а точно това щеше да стане,заради някаква моя прищявка  :P Иначе не го спирам да излиза с приятели,нито той мен,но се стараем когато и двамата имаме свободен ден да го прекараме заедно,независимо от факта ,че примерно аз ще съм единственото момиче,или той единственото момче в компанията-приятелите ни свикнаха с това и се съобразяват :)

Охх, вчера дирекно го питах дал наистина е на работа или ще е с майка му и по-добре д ами каже, вместо д аме лъже, отрече, и каза, че мога да гопроверя, наистина мога, но не съм го направила, не сме се и чували днес, той не звъни, аз също, да видим като се прибере какво ще стане, то рано или късно всяка лъжа излиза наяве, така че...

А иначе не се ядосвам вече, хванах куките вчера и си оплетах един шал и ми мина, та така!!! *crazy*

Проблема би бил в това, че те лъже, или че ще е с майка си... Или и двете? А и какво лошо има да е с жената, все пак доколкото разбрах тя не е в Бг.Не мога да схвана цялата драма май.....

Че ме лъже, за да се види с майка си!

Но вече няма значение!!!

Танче, хубавото е че сега имаш нов шал :)!!! Страшен вдъхновител си намерила!
Хайде, не му се сърди. Каквато и да е - майка му е. Ти май си го стресирала човека и той се притеснява от реакцията му.

Ами на човека не му е приятно сигурно, че вие не се разбирате ... Лоша работа, ама то май ако каже ,че ще се вижда с нея ще има проблем с теб и ако не каже пак.Ти как би постъпила на негово място.Майка му е все пак.

Танче много си права, че всяка лъжа излиза наяве рано или късно. Моя мъж пък си ги признава дори без да го питам.
Ох и аз да се разпиша тук та да ми олекне. На мен днес ми е супер скапано :'(, то не е само от днес, а от известно време, но вече явно нервичките ми не издържат. Просто напоследък с бебето и почти никаквата помощ от към бащата(защото само на него разчитам) и това, че всяка свободна минута пък той ме занимава с неговата персона много ме дразни. Т.е . обгрижвам го и него, чак ми се струва, че ревнува понякога от бебето :(. Той си се прибира и ме вижда, че я го държа, я реве, не ме пита аз как съм, яла ли съм и т.н. битовизми. Сутринта ме издразниха всички, по различни поводи и нямам никакво настроение. Кой ли ден ще ми падне пердето и ще станем на кълбета просто незнам :focus:. Веднъж да стане хубаво времето и да изляза навън, че направо ме хващат лудите. Пък и от онзи ден разбрах, че ми кроят разни планове за работа по между другото(нали аз нямам нужда от сън и почивка, пък и без това по цял ден си вея парцалките по кафета }:->) и нещо ми е доста нервно, защото сега определено не ми се занимава с това. Все пак съм по майчинство и искам това време да си изкарвам с детето, а си имам и собствени планове, който все още не ми остава време да осъществя.

Ами така е! майка му е, но ако всички майки бяха като нея няаше да има нито праник на майката, нито песнички за майката!!! }:->


Там е работата, че аз с нея не съм се карала, просто тя вдинмомент май откачи, ревнува ли,що ли, не я анам!! И чесно казано не ме интересува, като не иска д аме вижда да не ме вижда!!! Лошото е че му пълни главата с глупости от типа, че той не е длъжен да ми помага за детето и н.т. и затова се ядосвам!
Да, ще се ядосам, ако ми каже,че ще се вижда с нея, но много по-малк, ако ме лъже!!!

Алекс, напълно те разбирам, горе главата, нещата ще с еоправят! Спокойно, просто има доста нови неща, с които трябва да се свикне!!! *THUMBS* *INLOVE*
И моя мъж беше така, докатао свикне, че е баща и съпруг едновременно и че това, че имаме бебе, не значи, че го обичам по-малко мина доста време, много глупости направи и каза, доста мои нерви си отидоха, но май вече влезе в релси, време му беше мина повече от година *THUMBS*

Здравейте момечета!
Искам да споделя с вас в каква ужасна ситуация изпаднах.
Аз, мъжа ми и свекър ми работим в една фирма.Свекър ми се скара с прекият си началник и управителя го изгони от работа. След това управителя  като че ли размисли и му каза да си пусне неплатена отпуска и ако се отвори место ще го върне (същевременно назначиха друг човек на неговото место). Така минаха 3 месеца и все му дават надежди. И колегите му (в това число и мъжа ми) ходиха да се застъпват за него, чак и свекърва ми дойде да говори с управителя... Аз разговарях няколко пъти с неговите преки началници, но те си прехвърляха топката от един на друг. В къщи мъжа ми нищо не казва по въпроса.Свекърва ми и свекър ми странят от нас и въобще не казват какво става по въпроса с работата. Въобще много гадна ситуация, аз съм между чука и наковалнята. Застъпвам се за човек без да знам  даже какво точно се е случило, и какви са му уговорките с  управителя. Капака беше тази сутрин когато колежката ми след среща с шефа влезна в стаята и ми се развика, че тя си била изяла гамото заради свекър ми?Аз недоумяваща я попитах какво се е случило, а тя започна да пише дисциплинарна заповед за уволнението му без да каже нищо... Чувствам се ужасно... Един път заради свекър ми, защото въпреки че не се разбираме (ние живеем отделно), все пак сме едно семейство. Втори път заради мъжа ми, защото и той милия се чуди как да постъпи. И трети път заради колежката ми  .Аз никога не бях я виждала в такава светлина. От година  и повече работим с нея и я имам за много близка, а в същото време ми е сърдита. Незнам какво да направя. Чувствам се безсилна. Гадно ми става, защото фирмата е голяма и администрацията също, а имам чувството че това се коментира от всички вече... Как да постъпя? Знам ,че неможе хем агнето да е цяло, хем и вълка да е сит, но... Кажете си мнението! Вие как бихте постъпеили на мое място?

Като начало бих привикала всички<мъж,свекър и свекърва> и щях да поискам да знам какво става,защо става и т.н. Защото не може ти да си залагаш главата,в момент в които да си намериш работа не е толкова лесно,а някой да се държи детински и да те отбягва-вярно свекър ти е,ама пък той дали ще си 'клати' стола заради теб,при положение че дори не иска да говори с теб. А и не е малък,шефа ти също-щом са го уволнили значи е имало причина и щом не го връщат на работа-значи така е трябвало да стане. Моето мнение е да говорите с тях. Колкото до колежката ти-не схванах много тя защо се сърди и не мога да коментирам.

Аз съм бясна от няколко дни и с вчерашното отношение на мъжа ми към мен, чашата преля. След уговорки, успях да го убедя ,че е необходимо да отиде до Айова , за да види какво става с цяалата истерия покрай наследството на баща му и алчната му мащеха. Дочухме ,че разпродава неща от къщата и накрая го вразумих да отиде и да смени ключалките накъщата и да получи инфо какво е разпродала и за колко. Та срещнахме се с нея , тя даже ни покани да влезем вътр , даде ключовете, обаче почна да плюе по покойния си мъж. Нарече го "кучи син", как тя му се одала и се грижела за него 15 години, а той какво и оставил като подарък, символично го замервала с боклук, когато отишла да го изхвърля и куп другиобидни неща. Аз направо се учудих на спокойствието на мъжа ми , как не стана да и удари шамар. Направо , още не мога да повярвам, че това го казва тя, от което си правя изводи , че тя въобще никога не го е обичала и ,чесе омъжила за него само за парите. както и да е вчера най-сетне си тръгнахме и пътя от Айова до Колорадо е около 12ч, съответно и отегчителен. Аз играх на скрабъл на телефона ми, изчетох списанията , които имах, опитах се да говоря с мъжа ми, обаче той само с да и не и незнам отговаря. Накрая реших да се поровя в едно кашонче с негови детски вещи , намерих и някои любовни писма , когато е бил 14 годишен, взех да чета на глас някои от тях. Беше забавно , но явно само за мен, защото той ми се скара, как така съм му се ровела из личните вещи и , че съм го притеснявала с тези писма. Честно казано , така се вбесих,че през оставащите 5 часа дума не пророних. И сега не си говорим. Аз толкова неща съм му показвала и откривала за себе си , а той , че съм открила някакви си детски писма. няма да му говоря и днес.

Мири не се ядосвай  :P
Аз наистина се учудвам на слонското търпение на мъжа ти,аз ако съм била съм щяла да направя въпросната женица трудна за рисуване,ама .... :angry: Всеки си знае,иначе това,че му е станало неприятно е многооо тъпо,щом ти се разкривала пред него,проблем не би трябвало да има  =] Само спокойно  :flower:

Мири, първо искам да те предупредя, че може да ти прозвуча доста крайно, но е добре да има повече гледни точки и се надявам да откриеш дори и малко истина в думите ми.
За майката на съпруга ти- все пак тя му е майка и каквато и да е (защото все пак знаем само твоята гледна точка) ще си остане такава. Проблема е между нея и сина й и предполагам, че само те двамата могат да оправят нещата между себе си. Поведението ти предполагам просто тласка съпруга ти между чука и наковалника, а това не е добро място.А има ли замесени пари винаги е сложно.
А относно писмата- ами и аз бих се разсърдила, ако някой (било то и съпруга ми) намери такива неща и почне да ми ги чете на глас. Ами имам си лично пространство и факта, че съм омъжена за този човек не означава, че той трябва да рови из нещата ми и после да ги чете.Най-малкото бих попитала първо дали да ги разгледам или да ги чета. Същото е като да ти четата майлите, смс или каквото и да е. Нямам нищо против това но някак си не ми се вижда редно и аз самата нито съпруга ми го правим. Не му се сърди моля те, просто е бил изнервен от ситуацията около къщата, и е реагирал остро.Сега повече от всякога има нужда от теб- не го лишавай от това.
Прегръдки и успех

Gery79, Данитка, ама за писмата може би си права, просто бях страшно отегчена 12 часа в колатаи вече се чудех какво да правя. А иначе , въпросната женица не му е майка, тя е втората съпруга на баща му и затова се ядосвам, майка му е била прекрасен човек, но за съжаление нямам щастието да я познавам. Просто се ядосах на думите и , защото този човек не заслужава посмъртно да му се петни името, защото е направил много за нея и и е оставил много , но нали знаеш , човешкото око е ненаситно. Но както казват тук, what goes , comes around. Аз съм възпитана по съвсем друг начин и затова се очудвам на всичките неща,  които видях , откакто свекър ми почина.

Айде и аз да помрънкам малко в тая темичка, че човек като си излее мъката му олеква...
Нещо покрай постоянната смяна на работните си места и лиспата на пари мъжа ми яко се е изнервил... Естествено аз не съм му виновна за да си го изкарва на мен. Не знам, но ужасно много ме дразни! Понякога се чудя дали не сбърках с решението да се оженим толкова набързо ... голям грях е това дето го казвам, ама толкова не ми е писвало никога от него!
Онзи ден ходи с майка си да пазарува в Била с купони от фирмата на баща му и всеки месец хората купуват два ориза, две бутилки олио, две буци сирене и т.н., та милото ми донася един плик с багаж и аз почнах да подреждам в хладилника и видях че е взел от твърдото сирене и го попитах защо е взел такова, не съм се заяждала, просто знам че така ще си мухляса защото не ядем такова и той като се озъби срещу мен "тии как може да си толкова претенциозна и глезена"  }:-> При което направо издивях, аз?! Глезена?! Детоо ходя на лекции с по 0.40лв. колко за кафе, дори да умирам от глад, аз дето два лева да имам в себе си ще купя боб или леща, а няма да си купя нещо за закуска, дето си купих кожено яке за 10лв., дето си събрах 230лв. на рождения ден за яке от естествена коже, което искам от много години и му ги дадох за да ги внесе по заема, аз дето си продадох колата, за да се оправи той с парите, дето немога да си позволя и една стотна от чисто женските удоволствия които си позволява сигурно всяка една от вас, той ще ми каже на мен че съм ПРЕТЕНЦИОЗНА И ГЛЕЗЕНА!! Леле направо....вече...незнам....трудно ми е дори да говоря с някой за тези неща,може даже после да съжалявам че съм ги изписала тези неща, но наистина много ме разочарова като човек....
И за кучето, уж заедно го взехме, сега постоянно кучето нещо му е криво, постоянно я рита, увиква, бута я когато го доближи...а пък аз съм много чувствителна на тази тема, смятам че ние сме семейството на това беззащитно същество и изведнъж такова отношение към него....
И така...май доста неща яко са ме жегнали, ама .....не сте длъжни да четете до край, въпроса е да си излея мъката....и за апартамента така, "ооо ние ще слезем доло в големия апартамент", а дори не смее да седне като голям човек да разговаря с родителите си какви планове имат относно жилищата, как да си ги разпределим.... и много ми е трудна цялата ситуация, няма и година от сватбата а вече....... се случва нещо и сякаш връзката ни върви стремглаво надоло........  :'( :'( :'(

Герганче,не се притеснявай мила,в семейния живот има кризи,има  моменти в които ти идва да си грабне6 6апката и да си търгне6,но ако така биха се оправили не6тата...,аз не мога да ти дам съвет за6тото за сега поне не съм имала проблем ,но мисли положително!Помисли че на мъжа ти му се е струпало много и се е изнервил,а може да е от сатурнова дупка или не6та от този род,не се притеснявай всичко 6те се оправи,стискам палци и горе главата @}->--       Ако с не6то мога да ти помогна с удоволствие,дори ако има6 нужда да поговори6 с някого само и само да ти олекне ,може6 да ми пи6е6 на лични :offtopic:

Оххх Гери миличката тя споко това е момент да знаеш и аз съм си задавала такива въпроси мила дали не съм збъркала дали не избързах ноо както е казала Карол всичко е моментнои е нормално да има такива спадове в семейството
И най лошото заради което се случва това наистнина са гадните пари нещо заради което сумати кавги предизвикват
Ни е макар че си бяхме обещали за пари да не се караме понеже нямакой знае какъв смисъл никой не е вновен защото в даден момент човек наистин ане му издържат нервите и другия поема удара затова е и се нарича семейство
Ако трябва мила си полачи на воляна ме това и помага и ми минав по леко всичко отминава
Трудно е мам сме се хванали на хорото и както казват по възрасните да сте мислили
Но все пак сме гокеми хора и трябва да се справим Горе главата  *THUMBS*

Гери във всяко семейство има приливи и отливи  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* Както в повечето семейства проблема са парите, от там идват повечето караници и прочие. Не че го защитавам, но се е изнервил, тъй като, че има да внася заем всеки месец, и с промяната на работите не е лесно. Намери начин да си поговорите спокойно и да намерите решение на проблема. И му обясни, че не си глезла *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Не може в една връзка всичко да е идеално - има и хубави и лоши моментииии. Именно лошите моменти показват колко единия държи на другия.

Ще ти кажа и един пример, който мен много ме натъжи: една позната се похвали, че като родила момченце и мъжа й купил златен пръстен със син камък. И милото ми се почуства много виновен, че не ми е купил нещо, не защото не иска, но просто гледаме всичко да си има Теди и знам, че е хубаво да ми подари, но като се сетя, колко неща ще й вземем - еми нямааааа и на кой да се сърдяяяя, и смайчинството се прецаках и получавам двойно по-ниско от заплатата на, която бях. Тъжно ми е и си поговорихме, но важното е, че се обичаме и че вече си имаме едно малко съкровище на което не можем да се нарадваме.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Така, че Геринце горе главата мила и го гушни и му кажи, че ще минете заедно през всичкооо *THUMBS* *THUMBS*

Гери ,не се притеснявай мила,всеки има такива моменти във връзката си,както се казва"Къща без дим няма *db*".Сигурна съм,че това е моментно състояние.И моят така ме дразни понякога,че и аз съм си задавала въпроса да не би да съм направила грешка...но мисля,че всичко е наистина моментно *THUMBS*.Ама така ме е яд,че заради тея пуси пари идват скандалите,че направоооо }:-> }:-> }:->.Аз пък да не ви казвам,че от 1 седмица се каня да си купувам  пяна за коса,ама викам айде сега нямаме много пари покрай тоя ремонт ,а и фирмата на моя нещо куца в момента....а нашия хубавец днес отишъл на кола маска ohmy,ама айде няма нужда........та сега го чакам само да ми дойде P-( P-( P-(.Така,че се уверявам за стотен път ,че такива като мен будали дето все гледат да влязат в положението ,амй ние сме най-набутаните ,а??Незнам вече започвам да ставам нахална,колкото и да не ми е присъщо това *crazy*

Благодаря на всички ви, така мило ми стана да прочета такива окуражаващи думи....  *KISSED* Иначе аз съм говорила много с него, но все казва че не е изнервен и си въобразявам....амм ще видим, сега на две работи се е хванал, едната е доста сигурна като заплащане - ще кара линейка, друагата е каквото си изработи - ще монтира дограмата на една фирма, но само монтаж и по 30лв. на прозорец ще му дават  *THUMBS* Та вече за кой ли път през последните месеци стискам палци и си викам "айде дано това е неговата работа", та и вие да ни стискате палци да се оправят нещата  @}->--

Герганче от мен има6 =] ,не се притеснявай трудни периоди имаме всички ,ето например аз съм 8 месеца без работа и не за6тото не търся,а просто за6тото няма,но живот и здраве всичко 6те се оправи!

Гери, в момент на финансова криза е нормалко това,. което се случва и на нас ни писна да се стискаме, да хапваме най-евтиното и ние ходим със стотинкии на работа заради тъпия ремонт на колата и беб4ето, което е на път, но винаги, когато се изнервим, милото казва, че е важно да сме заедно и така ще успеем!!! Успех и на вас!!! А мъжете често се комплексират при липсата на пари!!! Прегръдки!

Гери и аз те гушкам!!!! И при нас така се получава винаги щом заговорим за пари. Дано скоро се оправят нещата!!! @}->--

Гери, Гери.. ако знаеш миличка, как добре те разбирам за това чакане за "разделянето на големия апартамент".. ние сме в това положение от септември месец. А бъдещият ми съпруг е на 36 години, не е хлапе. И не може да се разбере с техните, не иска и да чуе да отидем при баба ми, не иска и под наем да идем.. Ужасно е изнервящо. А и не ви стига това, ами и проблемите с парите  :\. Стискай зъби, миличка, дошло ти е време да теглиш, явно. Бъди силна, защото все някой трябва да е. Но не позволявай на мъжа ти да освобождава агресия нито срещу тебе, нито срещу домашния ви любимец, дори и словесна да е. В крайна сметка, на всички им е тежко, не само на него, мъж е, човек е, да се взема в ръце и да стиска и той зъби. Не може като малко дете да се тръшка. Докато сте живи и здрави, всичко ще се нареди, трябва и той да бъде силен!

Гериии, и аз те разбирам напълно, същите мисли за семейството и брака... накъде отиват нещата и т.н. и аз съм си ги мислила и то честни казано не веднъж :'(
Но всичкйо минава, е не без някоя и друга разправия и сърдене и затваряне на телефони и т.н., и т.н., но минава и се забравя до лседващия път и все си викам дано няма следващ път! *THUMBS*

Бъди силна и всикчо ще е наред!

Те мъжете само на думи са "силния" пол! Добре, че сме ние та и те да се докарват силни!
Стискам ти палци всичко да с енареди и с парите, и с жилището и с всичко!!! *THUMBS* @}->--

Гери не се отчайвай мила...в момента ти се е насъбрало прекалено и дори най малкото го приемаш като падение...всяка връзка си има кризистни моменти...а и имай в предвид че един мъж като остане без работа...и се изнервя доста...и моя имаше един период в който нямаше работа и направо беше полудял...изнерви се много и пропуши на нова сметка...спречквания...но се опитах да го разбера...опитай и ти...напълно те разбиреам за финансовите ви проблеми...ние докато си бяхме в бг брояхме стотинките всеки ден...живяхме при родителите на милото...без да плащаме никакви сметки...хората ни издържаха дето се вика и пак нямахме пари...тогава аз не работех а той караше такси...изплащаше кола и всеки ден като плати вностката и познай...лудница...не можехме и да си помислим за сватба...а като казах сватба...я и аз да се поизлея тука...
имам чувството че всичко е срещу нас с тази сватба...и с годежа ни беше така сега и със сватбата...
годежа го отлагахме хиляди пъти...веднъж милото влезе в болницата...имаше много сериозни проблеми с  бъбреците...после като излезна си бяхме поръчали вече обзавеждането за спалнята на един майстор и чакахме да ни достави мебелите за да може да има къде да спим все пак...чакахме два месеца...като тоя майстор все казваше другата седмица другата седмица и накрая тая седмица стана допълнителен месец отгоре...както и да е когато уж остана последна седмица със сигурност и трябваше да му се обадя оня се чуди как да започне по телефона...нямало да е и тази понеже катастрофирали с камиона и моите врати за гардероба заедно с незнам си какво още били вътре и се счупили...балаббар с огледалата... хааайде пак чакане...не знам дали да вярвам в някакви суеверия за тия огледала... ама гледам да не го правя...и сега и сватбата...първо веднъж ще има после няма ...после пак ще има после пак няма да има...накрая решихме с милото че отиваме в бг женим се ако ще със сватба ако ще без...не можем само с това да се съобразяваме цял живот... и тъкмо като съберем пари става нещо което ни тегли със значителни суми на зад...и пак започваме от нулата...не издържам вече ... сега последно сме го оставили така че според смотаните финанси ще видим колко човека ще бъдем ...кой да махнем от списъка...какво ще да бъде всъщност...сватба или подписване...аз много съм се настроила за сватба...защото страшно много я искам ама да видим накрая какво ще стане... не знам защо всичко върви срещу нас...знаци ли са какво са ... не знам но остават месеци до сватбата а ние тепърва започваме да събираме дето се вика пари... дано поне от тука да успеем да изтеглим някакъв кредит та да съм по спокойна ...лудница ...

Ами аз да продъжа темата за финансовата криза и да се оплача от моята.Малко ми е  гадно да обсъждам толкова лични неща,но ми е много криво сега и ми се ще да го кажа на някого защото нямам смелост да  го кажа на този,на когото трябва.Когато приятелят ми ми предложи брак-май всички се зарадваха много ,но радостта на свекър ми е несравнима.Човека на няколко пъти да се разплаче от щастие,докато говореше за това.И един ден,преди 5 месеца ни попита кога ще е сватбата.Ние му отговорихме,че ще се оженим когато съберем пари,а той като скочи:ти син ли си ми или какво,аз ще ти платя сватбата,няма да позволя на единствения си син да си плаща сам.По принцип той  е заможен човек,не са богаташи,но от нищо не се лишават и има възможност да плати хубава сватба.Но напоследък бизнеса не му върви много и изкарва по-малко пари.Усещам ,обаче аз,че пари за сватбата скътани няма.Но пък честичко като направи сделка и вади едни пари,ходи по заведения,разходки,харчи си.На няколко пъти,тръгвайки за някъде да пазаруваме за сватбата ,се оказва,че няма точно в момента пари и аз все взимам от майка ми(защото тя си е събрала,за да си поделят разходите сватовете).Чашата ми преля когато тази седмица отново нямаше и няма и да има да си платя роклята която вече е готова.А предната седмица свекърите ходиха на разходка до Гърция.Домъчня ми,че един месец преди сватбата се отмята от думите си и трябва да се чудя откъде да извадя пари за сватбата,защото той не можа за 5 месеца да си направи сметката и да задели някой лев.Цяла сутрин ревах че на никой не му пука за моята сватба.

Оххх, angel4e, в такава ситуация кой каквото и да ти каже - едва ли би помогнало много. Аз мога да те насърча да не се давиш прекалено много в емоциите си. Хора всякакви, никой не може да промениш. Пък и факта, че родителите му не са скатали пари едва ли има нещо общо с теб самата като личност. Просто за тях е трудно явно да приемат факта, че трябва да заделят пари за някой друг, а не за себе си. Нали знаеш - както си свикне човек, така си живее. Пък и погледнато от тяхната гледна точка ти си нов човек в семейството и няма как да разчиташ на 100% отдаване на всичко за теб и сватбата ви (е, те явно не са свикнали и 100% да се отдават на децата си, но това е друг въпрос). Та, всеки родител е различен - едни дават мило и драго за детето си и биха дали залъка си за да е щастливо то, други пък гледат собственото си щастие, като оставят децата си "да се грижат сами за себе си". Няма двама еднакви родители. Така че ти просто най-вероятно си попаднала на третия тип - хем искат да си живеят живота, хем пък ги гложди съвестта, че на детето им сватба трябва да се прави.
Но, ти не се тревожи чак толкова. Ще се оправите - няма страшно. Ако ти е толкова мъчно, помоли годеника ти да поговори с тях - все пак са семейство. Ако трябва (така или иначе си организирате сватбата заедно) да му дадат някакви пари на него и да знаете, че ето тази сума е за вашата сватба. Все пак трябва да сте наясно докъде да си простирате чергичката...

Stassi,това е проблема,че няма "някакви пари" да знаем,че тази сума е за сватбата-там всичко е на момента-днес има ,утре не.Принципно,те искат чергичката да е дълга,живеем в малък град и е въпрос на чест да те говори града,че си направил голяма и хубава сватба.Но когато кажем"отиваме в София за халки"-"ами то по сметките няма пари".Годеника ми говори с тях,доколкото е възможно,но както казваш ти те живеят за мига и много се изненадват когато им поискаме за нещо,сякаш са забравили.А ние искаме защото се кълняха,че те ще поемат цялата сватба.Дори от родителите ми не искаха,а сега (толкова не се интересуват)че като се приберем с костюма на младоженеца,никой не пита вие от къде взехте пари.Толкова съжалявам,че не си държахме на нашето,хем щях да знам с колко разполагам,хем щях да си правя каквото си знам,без да се съобразявам с "плащачите".

За жалост вече сте се хванали на хорото и няма връщане назад. Гледай да не си разваляш повече настроението с това. Пък като искат голяма и пищна сватба - да плащат. От тук нататък си купувайте, това, което ви харесва и можете да си позволите, било то и не чак толкова скъпо, колкото те искат. Пък ако са сърдити, че това или онова те са го искали, пък няма да го има на сватбата - ами казвате който иска-плаща. Даваш парите и получаваш. Иначе няма и това е.

Не  ми стига това,ами и днес разбрах че трябва да поканя и колегите на цитирания бъдещ свекър,защото "е неудобно".Този,който  не плаща,ще поръчва музиката!Тези,които плащат,ще мълчат и изпълняват!Само да отбележа,че гостите от моя страна са точно 2 пъти по-малко от другите,а родителите ми са покрили разходите до момента и не са поканили нито един колега.

Ами, Ангелче, май е време да тропнеш по масата и да си кажеш всичко, което ти е насърце.
Тъпо е точно преди сватбата да се разправяте, ама явно яма как. :\
Той със сигурност ще си плати кувертите на колегите, така че няма какво да кажеш много по този въпрос, но постави въпроса с общите разходи така:
Значи няма пари за по-важните неща (въпреки че са обещани), а за канене на странични хора има?
Кажи си всичко, за да ти олекне, пък ако ще и да се скарате.
То иначе този човек няма да се усети, ако не му го кажеш директно.
Или поговори с половинката ти, ако може той да говори с него.
Успех в тази кофти ситуация! :(

Според мен най-добре е отново да излезете на квартира  *THUMBS*
Щом и приятелят ти го е предложил, значи му идва вече в повече това напрежение. За него вероятно също е доста трудно, защото проблемите идват от страна на твоите роднини и той е малко като в небрано лозе.
Проблемите са дошли след като сте започнали да живеете с други хора. Следователно, най-добре е да сте си двамата и в добро и лошо. Ще видиш, че така ще се оправят отново нещата. :) И горе главата  @}->--

И според мен най добре на квартира разбирате или не винаги ще има проблеми дори и нищожни

savka, от написаното от теб се усеща, че си много объркана и явно емоциите ти идват в повече, за това действай. Прецени си с кого искаш да прекараш живота си от тук нататък - с майка ти и брат ти или с човека до теб?!?! На човека до теб търпението със сигурност е преляло чашата и е поставил своето условие. Сега е твой ред да прецениш какъв ход да предприемеш. За трудното - на всички им е трудно по един или друг начин, млади сте и ще се справите. Според мен трябва да се съобразиш само и единствено с човека до теб докато не е станало късно. Желая ти успех  *THUMBS*

С когото и да живеете,никога няма да ви е добре,дали ще са твоите родители,неговите или да споделята кеартира с приятели винаги се получава сблъсък на интереси-единия чисти,другия обича мизерията.Най-важното е ,че не трябва да допускаш спорове с приятеля си заради други хора.Ако излезете на квартира няма да можете да пестите за сватба-което не е толкова фатално-по-добре да сте заедно и да се обичате,отколкото да пестите от квартира и накрая да се разделите.Апартамента,вероятно ще остане на брат ти,така че по-добре помислете за спокойно съжителство,отколкото да се тормозите.

Ох искам да се оплача и аз.. направо.. :ANGRY:

Скарах се със свекърва ми за ресторанта днес. Значи, аз преди месец-два, точно когато бях катастрофирала и нямах кола, направих пътека до тъпия ресторант. Всичко да уговоря. Виках да идват с мен и сульо и пульо. И свеки не си мръдна гъза един път да дойде с мене. А като се видехме все й казвах, че има проблеми с ресторанта и тя отговаряше - ау колко лошо.Сега, 12 дни преди сватбата, отидохме да уточним менюто. И тя - искам и аз да дойда, да видя манджите. Е хубаво, дойде. И се почна - ауу това на мен не ми харесва, защо тия маси, защо тия столове, защо пък булчинската маса да е тука.. едно нещо нямаше, дето да не го изкоментира. Едно нещо. А тя избра ресторанта. Аз исках друг. И тая тъпотия с градината и тя беше неин каприз. А сега отрича. Било както аз съм искала, защо съм била така говорила. Напомних й защо. Разсърди се. И всичко това пред управителката на заведението. И аз 100 пъти й казах да го обсъдим после - а тя, не та не, искам сега да го обсъдим, искам гостите да са вътре, какво като сте платили градината (а заведението няма климатик, зтова е евтино като цяло). И аз накрая казах директно - аз съм против. И това беше. Сега хем ме е яд, хем ми е гузно малко.. най-ме ее яд на мъжо че мълча кат пън. Нищо не каза. Не ме защити, не спря майка му да ни излага така грозно. Просто.. разбирам че е стара и изкукала. Но ме изкара от нерви.

И последния хит е, че от безкрайните им роднини има още 2 момиченца, за които не са ми казали. И сега за тях няма подаръци. Какво ще правят - не знам. Просто.. защо мъжа ми е оставил тия изкуфели старци да се мешат. Те не знаят имената на гостите си, не знаят къде са, не помнят какво са говорили преди два дена. И тва й го казах на свеки - казах й - моята майка не се меси, нищо не й казвам, но не мрънка като тебе. С тия думи. Защото тя заопява как не сме й били казали, че е толкова важно колко са гостите O_O, че не знаела че ще е горещо O_O.. Направо ми се реве.. и всичко това две седмици преди сватбата! Тези същите старчоци в началото обещаха да платят цялата сватба! Когато разбраха колко ще струва, тактично "забравиха" и излезе че ние не сме разбрали! Заради тях и капризите им 101 неща не са така както аз искам, защото мислех, че ще платят! Но не би.. и как, с каква наглост ми се мешат, при положение че АЗ плащам! До момента съм дала горе долу 2 пъти повече пари от мъжа ми даже! А те са купили винце за 200 лева. Дето кой знае какво е изобщо.. А аз имам 34 от 110 гости. Как стана това, така и не разбрах!

Сякаш аз съм го писала това.При мен беше абсолютно същото-свекърите си казаха какво искат,заклеха се че ще платят цялата сватба,поканиха всички познати,за да "не се обидят" и после замълчаха.Никой не се интересуваше какво става със сватбата.Моите гости бяха 21,а техните 44.В крайна сметка 3 дни преди сватбата всички се стреснаха(малко със закъснение,което и на тях не им беше приятно),закупуваха едни неща и сватбата стана супер,никой не се намеси повече с нищо,никой не командваше в деня на сватбата и си платиха останалото,което се плаща след сватбата.Нямам съвет как да се справиш,но ти давам пример,че нещата могат да се оправят от самосебе си.

Аз вече се чудя дали да се оплача или просто да си го преживявам тихичко. С моята свеки я знаете одисеята, бях поспряла за кратко, защото се надявах, че нещата са се оправили. Обаче не е така  :'(
Тя пак настоява да се звъни ежедневно - ама под ежедневно разбирайте поне по 2 пъти на ден, Жоро гледа да и се обади поне един път, че се започват едни ревове, едни обиди...нейсе.Говори с нея преди две седмици за пореден път, обясни й, че не може да продължава така, не може да звъни постоянно, нито пък ние ще й се обаждаме на два часа, както иска, защото вече сме отделно семейство, не е само сина й, и ние си имаме наши ангажименти и работи. Още повече - знаете ли какво е да искате да се наспите в единствения за месец напред почивен ден и тя да не може да се удържи поне до 1 за да се обади? Още не е станало 12 и тя вече звъни на пожар, че Жоро не й се е обадил...Малеееййй, ужас.
А сега понеже спря след разговора с Жоро...И вчера идва в магазина и както си говорим, тя се изцепи "И да се обаждате...Той Жоро изобщо не ми се обажда като сте заедно...И аз все му викам - Ама тая Гергана защо не ти дава да ми се обаждаш...кажи, бе, сине, не е ли така, не ти ли казвам" и ме гледа право в очите....Аз направо побеснях,а Жоро само погледна очудено и и вика"Ама ти защо говориш глупости"...Отрича да му е говорила такова нещо, обаче първо - да каже за бъдещата съпруга на сина си "тая" и после да ме обвинява мене...Бахти, за 7 години какво ли не съм направила за сина й, какво ли не му простих, а тя ще ме нарича "тая", все едно съм някоя от улицата, а не жената, която се грижи за сина й и то доста добре смятам. Много ми е криво, не съм очаквала такова отношение, още повече при цялото ми търпение и разбиране към нея.  :'( :'( Жоро е прав като ми кзва да не обръщам внимание, обаче аз съм човек с достойнство и заслужавам поне елементарно уважение, не мога да приема да се държи така...Съжалявам, момичета, просто вече не знам....опитах се и се постарах да правя опити да са наред нещата, ама вече не знам... :'( :'(

Понеже при нас нещата са горе долу така,с малката разлика че моята свкърва живее под нас :angry:Та аз всеки ден имам наблюдение и от страна на баба му понеже живее при нас :angry:.Та и аз бях така като теб,палех се за всяко нещо и бях доста възмутена,защото също като теб си имам известна доза достойнство.И моят Милан все ми повтаряше да се прая ,че не чувам и виждам и накрая лека полека аз свикнах,та сега да ти кажа наистина има напредък :huh:.Така,че ако мъжа ти е твърдо зад теб,прави се на перде и това е,не позволявайте на такива глупости да развалят вашите отношения. ;)

Жасмин, благодаря ти, мила. То сега новото е, че звъннала на мъжа ми и му казала, че ни е сърдита, понеже като дошла да ни види ( само да поясня, дойде да ни види в магазина, докато бяхме на работа, и то два пъти. Първия път имахме възможност да й обърнем внимание, но втория път като дойде, имаше хора, аз не мога да поема сама всички, и с Жоро си работехме все пак) не сме й обърнали достатъчно внимание. Представяте ли си?? Тази луда ли е??  *crazy* Жоро й казал да не говори глупости. Направо не знам вече. Обаче на медения месец неговия телефон ще е изключен, това мога от сега да ви го кажа.

Ooo Гери изключването на телефоните по време на медения месец е нещо задължително  :P Иначе прочетох още пърия ти пост, ама нещо се чувствам безсилна да кажа каквото и да било! Не знам, все ми се иска да вярвам че лоши хора няма, има просто несъвместимост на характери! Наистина стискам палци всичко да се оправи че това все пак не е човек с който живота ще те срещне за ден-два, това е човек дето ще присъства в живота ти до края! И все ми се иска да ти дам съвет да спреш да й обръщаш внимание, защото си тровиш здравето, трудно е, ама като се замислиш струва си ;) Един ден като забременнеш имаш ли представа тези нерви ако пак ти ги създава колко сериозни неща може да ти коства това. Решенията са две, тъй като не познавам човека не знам кое е по удачно - открит разговор или пълното безхаберие, демек ич да не ти пука  :P

Гери ще си отровиш живота оттук насетне, ако приемаш нещата толкова навътре. Все пак тя е майка на мъжа ти и като такава ще е до вас цял живот... както е казало другото Гери просто гледай по-отгоре отгоре на нещата, не ги преживявай толкова емоционално. Хората наистина са различни и някой път говорят и не могат да се разберат кой какво казва, защото никой не застава в позицията на другия. И на мен ми се е случвало да се чувствам все едно съм от друга планета в общуването си с хората, но наистина се разминаваме във възгледите си.

Ох, момичета, не мога да разбера защо винаги трябва да е толкова трудно, като нещата са толкова простички. Имаме близо 4 месеца до сватбата, но отсега са почнали да ме нервят. Майка ми с лафовете - "Сигурна ли си, че искаш това, редно ли е, какво ще си помислят хората, трябва ли да си с такава рокля, да не речат нещо хората (щото в началото исках рокля с елементи бордо), ся ще каните ли външни хора (сиреч приятели на родителите, дето не сме ги виждали от 20 години)". Бъдещото свеке пък не смее още да каже нищо, само като й казваме идеите ни реагира едно такова ... "Няма да си с бяла рокля....хмммм.... ми както си решите", "Няма да спазвате обичайните традиции?....х,ммммм, ми както си решите". Ей така.

Ся големия ужас е кой ще реши да пътува, че да се запознаят родителите ни, че моите са от София, а неговите чак от Добрич.

И аз си знам, че това е просто началото и почвам да се плаша.

Но хубавото е, че през годините съм си създала име и репутация на tough girl и ся го играя лошото ченге и режа наред. Просто защото най-важните сме си ние двамката и колкото и да уважавам и обичам родителите ни, нямат право да се месят. Това е нашия ден! А недоволни все ще има. Сега ако успея и да не се ядосвам при разните там коментарчета и добронамерени критики и съвети, ще съм постигнала максимална хармония!

Браво за това, че си създала такава репутация.Аз също съм зъбла, така да се каже особенно за наште и на майка си и казвах нещата едно към едно.Хубавото беше, че свекървата каза(закоето съм и благодарна хиляди пъти) това е вашата сватба направете я както искате.Евала и на жената.

Колкото до коментарите и да ти кажа да не се връзваш, смисъл няма, знам от опит, че ще те е яд.Аз най-се ядосвах на коментарите от познатите.Но аз понеже съм си леко злобичка като ме настъпиш по-силно така им отговарях, че ги беше страх втори път да питат.

Рали това е вашия живот и в частност вашата сватба.Всеки си мечтае за сватбата, детайлите всичко и е в правото си да го направи както са неговите виждания.

Гери, не си го слагай на сърцето мила.След като и бъдещия ти мъж я отсвирва(това е добре) значи нещата са все пак добре.Просто не и обръщайте внимание и това е.Да трудно е.Ти си добра душа и сигурно ти е много трудно и гадно с тези фасони и измислици, но повярвай ми по-добре да се правиш на непукист, така след време тя като види че не се интересувате съвсем от нея ще ви остави на мира.

Момичета,
да ви кажа днес казах на майка ми,че ще имаме бебе и тя реагира сякаш сме си купили нови пердета-ааа браво.Нищо повече,няма ама кога,как,прегръдки,целувки,радост-няма такива работи.То аз го очаквах защото в последно време нещо не се разбираме,че егоизмът и нещо с годините взе да се засилва,ама все пак за внуче става въпрос.Цял ден се държах и си повтарях-аз го очаквах и може да е парвоначален шок,но сега ми се плаче,то и хормоните ми сигурно ми помагат за това.На мъжа ми не мога да кажа защото не искам да ги настройвам един срещу друг,само на приятелки мога.Е поне приятелките ми са толкова щастливи.Те бяха с мен докато минах през всички мъки/майка ми нищо не знае за това/ и лекари и сега са толкова щастливи.Добре,че ги имам тях.

Ами какво да ти кажа той и баща ми малко така реагира, ама аз си го познавам и знам че вътрешно му идеше да се пръсне от кеф. Даже после казвал на майка ми "гледай какъв съм, защо не умея да показвам как се чувствах, толкова се зарадвах а незнаех как да го покажа"  :'( Та ми стана едно мило  :'(

А сигурна съм че и майка ти се радва, просто все още е малко шокирана  *THUMBS* Ще видиш че когато поосъзнае новината всичко ще се нареди и първа ще започне да пазарува за дребен  *db* Дай й малко време  ;)

Да да ще пазарува.Тя планира дългосрочно пътуване,и по първоначален план трябваше да се върне на 06.02.2010.Тя за това не се радва,че и обркавам плановете.Като и казах,че трябва да се върне месец по-рано,тя каза ама защо нали термина ти е на 12.02,а аз се връщам на 06.02.После като и казах,че няма да си слагам тапа до 06.02 тя се намръщи и повече дума не обели.Смята,че нарочно съм забременяла за да и разваля плановете.
Оооох дълга и широка е и не бяха така нещата помежду ни преди,но уви.А боли доста от майка.

Кали и аз те разбирам. Дори чета една книга за бременността и в нея пише, че близките реагират по всякакви неочаквани начини и често попарват радостта на бременната жена като със студен душ, да се има предвид това нешо. Щом са намерили за нужно да го пишат като предупреждение в книга за бременни (и то френска) значи е общовалидно и се случва много често. Хич не си го слагай на сърце !!
Аз като казах на майка, че ще се женим, тя ми се развика, че нямало какво да се женя, за мен на моята възраст (!!!) (31г) имало само един приоритет - моментално да родя дете (все едно тя ше ми го направи).

Така, че неадекватните реакции са чести и изненадващи.

Сигурно ти е много кофти  :friend:
Важното е, че има хора, които са истински щастливи за теб. Фокусирай се върху тях, а на всички останали-майната им !!  ;)

 @}->-- @}->-- @}->--

Не е в ред  *crazy* Игнорирай я!

ПП. Мисля, че майките често "изперкват" с възрастта. Дай Боже ние да сме по-добре!

Ами аз цял ден това си повтарям-то това е от шока,но когато и казах за какта преди 8 години много се зарадва,глезеше ме,а днес нищо не каза.Ние работим двете заедно бюро срещу бюро и цял ден дума не си обелихме.През деня не ми беше гадно,но сега ми е гадно защото не мога да кажа на милото.Аз на него всичко му казвам и винаги ме подкрепя,но сега мисля че не бива и това ми тежи.

 :funny: Ами да,днес като казах на моята приятелка,която ми се обади специално да пита как е реагирала майка,каза "и ние ще изкукуригаме" като станеме дърти и децата ще викат какви беха готини какви кукундрели станаха.

kali_gali наистина по някога родителите не знаят как да реагират така че да не те засегнат...
веднага ти давам пример...
при нас всичко беше ок всички чакаха да кажем кога ще се женим уж беше време и не знам си какво и когато най накрая казахме че сме го решили и ще правим сватба на милото майката като врякна...били потресени с баща му как щяли сме да я правим тая сватба нямали пари лелите му били потресени и те и те нямали пари ...едва ли не всички вкарахме в ега ти преразхода покрай тая наща сватба....ми от никой пари не сме и9скали бе хора какво ви пука на вас как щяла да се прави сватбата...ние си знаем как ще си я направим...предвидили сме с милото дори и дрехите на родителите си да купим сааамо и само да не ги натоварваме и пак недоволни...понеже ще имаме гости от Испания и хааааайде още по потресени...и се цупи свекито и се дурли по телефона ама си нямаш идея...ужас...не мога да я разбера...и милото им е така ядосан...викам му виж какво...нямам намерение да чакам всеки от родата до девето коляно да забогатее че да си правя сватбата...ние сме си сурнали дупетата по асвалта дето се вика за да си направим сватбата те сега хукнали и то да се потрисат...какво има за потрисане нещо гадно лие това че чак да се потрисат...
и хем си викам тя си преувеличава и няма как да не се радват за сватбата на сина си и всичко което може да ми дойде като някакво успокоение и се дразня защото малко са ни тука проблемите зачукани на 7000 км от роднини и приятели та като се чуем по телефона да ни пълнят главите с глупости и то най вече на милото ...аз като се обадя и са мазни мед им капе...

така че не се впрягай много...макар че ти казваш че и от преди много много не си говорите...да не би да сте имали някакви недуразомения за да са ви такива взаимоотношенията...спречкване или нещо ...

а що се отнася до това за половинката ти ...можеш да намериш начин да му споделиш без да ги настройваш... колкото да може да си излееш мъката понеже така като си го таиш в себе си още повече те притеснява... няма по голяма утеха от тази на човека който е до теб и който те обича...дори да си поплачеш до него после всичко минава...така че помисли си и виж какможе да я измислиш...ти си го познаваш най добре...

успех и не се притеснявай много за да не притесняваш и бебчо  :momy:  @}->--

Абе аз мисла,че просто първоначалния шок е причината за това и държание.Преди веме майка ми ми беше най-добрия приятел,от известно време обаче нещата не са така,промени се.Сега най-добрия ми приятел е мъжа ми и аз всичко му казвам,но това ще му дойде малко в повече,а и не искам да помрачавам радоста му.Толкова съм му ревала заради моите шантави роднини,че не можеш да си представиш.Но аз все пак се надявам,че нещата ще се променят.А и вече имаме напредък,вчера си е изтеглила връщането с един месец т.е. ще се върне няколко дни преди да вляза в девети.Но аз и обясник как са нещата при мен да спре да си мисли,че съм го направила нарочно защото е абсурдно.Благодаря за подкрпата

Пламик успокой се мила, то аман от пишман майстори.Амаха  P-( Не знам какво да ти кажа и как да те успокоя, но и  ние минахме през нещо подобно, ако тове ще те успокой, обаче с един майстор ВиК, който тотално ми осра банята и ако го видя и сега някъде ще му счупя ръчичките.Аз си начертах всичко кое къде как.И понеже помещението е малко и е баня и тоалетна, а нямаше и една тръба вътре всичко си казах как искам да стане.Тоя трътльо така го направи, че над тръбата за канала трябваше да леем бето, беше ми вдигнал сифона с една педя.Тръбите вървяха на 5-10 см от стената.Не стига че помещението малко ми той съвсем му разказа играта.И тъй като нас с мъжо ни нямаше бяхме Софията, бащата бачка в Русе и майка сама, тоя тъпанар я шантажираше за пари.Та бащата го намери тоя тъпанар и му даде само половината пари и не знам какво са си казали, но онзи не се е появявал от тогава.

Не знам какво да ти кажа освен да си отствояваш правата и не им давайте парите, нека се научат да работят.

Пламник ,не се ядосвай ,аз те разбирам много добре защото същото се беше получил с нашите бани ,вече писах в някоя от темите ние обаче си платихме всичко и чакахме 3 месеца да ни доставят плочките оказа се ,че са друг цвят ,смесителите са други ,пробутали ни второ качество фриз малко по дълъг ,та майстора много си играл докато ни го оправи,и огледалото леко отчупено и на всичко отгоре декоративната плочка която поръчах не я бяха доставили.Как съм се разправяла не е истина просто .Но така е за съжеление,знам колко е гадно .

Как може да има толкова некадърно майстори не мога да си обясня  }:->
ние така си патихме преди годежа с некадърен майстор който трябваше да ни направи спалното обзавеждане...нямаше и една година и вече скрина ми не беше в състояние да се използва...като падне горното чекмеже и се спират всички на куп чак долу...после няма как да ги сложа и въобще е извън употреба тоя скрин...само си го гледам...добре че не сме и в бг за да не се ползва че иначе не знам...да не говорим че ние 3 месеца чакахме за да ни направи мебелитеа уж щяха да са готови за няма и месец...всеки път ми казваше в понеделник са готови в понеделник са готови и като се обадя в понеделник се чуди как да ми каже че не са...и ние всяка седмица отлагаме годежа за да може вечерта след годежа да си влезем в нашата си стая ...
накрая последно уж когато трябваше да са готови и му се обадих та като ми се завайка...били катастрофирали с камиона и точно моите врати за гардероба били вътре защото им слагал огледалата и се счупили и сега наново трябвало да ги прави и нови огледала да поръчва...вбесих се ...защото после и никой не ходил на работа след инцидента...ааайде пак чакане...бяхме се побъркали направо...
и сега като гледам мебелите и ме хваща яд...от всякъде са криви...а да не говорим че таблата на спалнята я исках ниска а той ми я направил супер висока... като надгробна плоча ми я изтупкал ужас ужас...ама...какво да се прави... някой ден ще ги сменим ако се върнем в бг...

Оф айде аз пак тука да пиша да не спамя други теми, че нещо ми писна и ми иде да се хвърля от някъде, и моля ви не ми казвайте "бременна си, не се ядосвай" щот съм си се ядосала и това е. Няма оправия с тия пари, все нещо става, става не може и неможе да се оправим просто.
Откраднали са на майка ми портмонето ... вчера точно след като си е взела заплата  :'( Такова шибано ми стана като се обади днес и плачеше и аз нищо не мога да направя, а се бута на две работи за тия мижави 400лв. и сега и тях ги няма и няма и документи и нищо .... много е зле, много се е изнервила, много се е притеснила, то е разбираемо де....
Мъжа ми както вземаше по 550лв, сега се прибра със заплата 400лв. при условие че си къса задника от работа, бачка до много след работно време и върши много неща който не са му в задълженията...
Как може пък поне веднъж да не ни провърви, как пък веднъж не взе повече, и това с майка ми и цял ден ми е гадно, гадно, гадно, а нищо не мога да направя и ми става още по гадно  :angry:

Оф,Гери,като видях че си писала ти и ми стана много криво.Все проблеми  със свекъри,с мъж ,с пари.Наистина не знам какво да кажа,а и сигурно не очакваш ,че някой от нас може да ти каже защо ти се случват тези неща.Ами,такъв  е живота,понякога пари.Със сигурност после се оправя.Всички(почти всички)сме имали такива моментимислила съм си,че това е края и няма да издържа повече.Нямала съм избор,но някак съм излизала от бъркотията.Знам,че каквтото и да кажа няма да се успокоиш,но опитай да гледаш позитивно.Позитивните мисли привличат позитивни събития.Радвай се,че си здрава,хората,които обичаш са здрави,имаш до себе си мъж и родители,които те обичат и каквото и да стане вие ще се подкрепяте.

Герка,наистина е гадно това което ти се случва и то накуп.Но ангелче е права-явно човек понякога изпада в дупка и гадните неща му се случват на куп.Но обикновенно след този пелиод идва и позтивен такъв.Лошото е,че няма как да ти помогнеме освен със съчувствие.Дано скоро излезеш от негативния период и започнеш да сехвариш с хубави неща,защото винаги след дъжд пеква слънце.

Герии мила важното е да сте здрави и малкото човече в теб също

Да ти кажа какво ни се случи - бях изпушилаааааааааааааа
в рамките на три часа искаха да ни приемат в детско , заради Теди, че не можеше да диша от секрети. Аз тотално отказвах. От там като я натиснаха да и махат секретите от носа и гърлото с един аспиратор - тя пищи и реве, дъх не може да си поеме, кръв червена цялата, а те действат и аз острани с нея плача. Това мина. Тъкмо се прибрахме милото ми се успокои и заспа. Майка паднала  от там по бърза помощ,по преценка на скапания доктор  нямало счупване, не може да се направи снимка, доктора отсреща 'отивайте в хасково, тук нямам право на ренген, ако искаш с мойто фотоапаратче да те щракна'?????????  }:-> }:-> }:-> и още нещо се случи с една позната и до нея мъжа ми трябваше да търчи същата вечер, че бившия й приятел я следи и не я оставя на мира и иска буквално да я трепе и от там полиция и т.н. Това в рамките на  няколко часа , а ако знаше цяла вечност ми се стори, и на фонаааааааааааа на другите ни проблеми, това беше истинския ЗДРАВЕТО, детенцето ми да се оправи, никога не е бях чуствала толкова безпомощна, че и аз да плача като малко детенце до неяя, на никого не го пожелавам.........

Реших да не пълня седмичната тема с отрицателни емоции, затова пиша тук...
Преди месец бях писала, че мечтая да свърши ужасния септември месец, но уви - дойде още по-лошия октомври...Бях ви писала, че дядо ми е в много лошо състояние - има проблем със сърцето, после от силните лекарства получи кpъвoизлив в стомаха. Тъкмо се беше стабилизирал и даже хапваше и случайно му откриха тpoмб в сърцето. Наложи се спешно да го докараме в София, търсихме болница, линейка, доктор, който да се съгласи да го оперира, защото той е възрастен човек. За 24 часа успяхме да решим този проблем и го докарахме. А аз през цялото това време ходя на обучения, на работа имам хиляди спешни задачи, занимавам се с инструктор, който почти ме узнудва за пари...Луднала бях, а ситуацията се променяше всеки час. Почнахме да чакаме операцията - приеха го в петък вечер, а почивните дни не правят такива. Не ни дават да го виждаме, само по телефона ни информират и то доста постно. Все ни казваха, че е в стабилно състояние и чака операция. В понеделник вечер ми казаха, че се е отказал да го оперират и ако искаме във вторник да отидем. Допуснаха ни да го видим и говорим с него. За тия четири дни, които беше там, той не приличаше на себе си. Беше като замаян, не можеше да говори и почти не беше контактен. Едва не се разревах, но някак си се сдържаш. Успя да каже, че иска операция и ни изкараха. Отново зачакахме, отново питания по телефони и пак чакаме. До четвъртък пак нищо, а вечерта ни казаха, че докато не влезе в съзнание не може нищо да му правят?! ...

Дани, мила незнам какво да ти кажа просто  :(, човек да не му се налага да влиза в болница.
Преживяваш ужасен период  :girl_impossible: Исках да ти кажа че ако имаш нужда да си поприказваш с някой - аз съм насреща  @}->--
Прегръщам те !!!

А аз не мога да проумея как за седмица престой той се влоши толкова. Влезе в съзнание, можеше да се движи и обслужва, говореше, а сега нищо от това?! В петък вече ни заявиха, че няма смисъл от операция. Трябва да го изпишат и ако можем да го настаним в друга болница, което засега се оказва неосъществимо - нямало какво да лекуват повече, да сме чакали да изживее послените си дни. А ние неможем да го гледаме в къщи - той диша с маска, храни се само през системи..., а и сме на работа по цял ден. Снощи гледах в мрежата за разни хосписи около София с 24 часови грижи, но мненията са много противоречиви, даже повечето отрицателни. Тия, за които има само хвалби, струват по 50-60 лева на ден - нещо което не можем да си позволим. Много ме е страх и много ми е мъчно, че по никакъв начин не мога да помогна на дядо ми. Само се надявам той да не осъзнава какво му се случва и по-скоро да му намерим място с добри грижи.

Дани мила и аз не знам какво да кажа, сигурно ти е ужасно болно, миналата зима малко преди коледа загубих баба си от един ужасен рак, та така дни преди Коледа просто я чакахме да си изживее последните дни. Може би понякога просто трябва да се примирим с този факт, да стиснем зъби и да преживеем и ние някак.
Относно хосписите защо не обмислиш и въпроса с медицинско лице в къщи, болногледачка? Все си мисля че няма да е 50-60лв на ден а и човека в къщи би се чувствал по-добре, само не знам ти как ще се чувстваш ако го виждаш всяка вечер как агонизира  :'(

Дани мила не знам и аз какво да ти кажа. Минала съм през подобно нещо,с тази разлика че на мен ми беше спестено много от това което ти преживяваш в момента  :'( За болниците няма какво да говоря,плащаш си осигуровки и накрая ти казват,че не могат нищо да направят и трябва да си се прибереш вкъщи ,а дефакто няма как да си го прибереш :(
За хосписите не знам какво да ти кажа,дядо така и не постъпи (беше в подобна ситуация,дишаше само чрез маска,но почина вечерта преди да го изпишат),но знам че има такъв в Надежда и не е лош  като условия/обстановка и имат апарат за дишане,само че не знам колко струва. Дано нещата да се променят и да не се налага поне за сега да го изписват.

Дани същата ситуация се случи и при мен. Преди 8 години, баба ми я приеха в болница и в деня на изписване жената коренно се промени, загуби си ума, изпадна в безсъзнание, и казаха, че има емболия. Даже през нощта изпратиха майка ми да се прибере у дома да нагласи дрехи, защото до сутринта щяла да умре, само че баба живя още един месец у дома. Не мога да ви опиша какво е чувството да гласиш дрехи за жив човек за умиране. Аз много я обичах и плаках всяка вечер за нея в продължение на шест месеца. Просто я умориха от нехайство. Накрая спря да може да се храни и я хранех със спринцовка със сокчета. Сега пак ми потекоха сълзите като се сетя за ужаса, който преживях. Можеше да си поживее още женицата насила я умориха

Така е ,дами , защото сме в България! В тая държава хората от по горните слоеве (говоря за лекари , депутати и т.н.)  гледат само как да си напълнят джоба и изобщо не ги интересува как живее населението, как мизерства и т.н...преди 2 години.. дядо ми си беше на село но бил паднал в двора..беше там самичък и добре че един комшия го бил видял и ни се обади да отидем да го приберем..и така донесохме го..вкарахме го в болницата снимки това онова и накрая се оказа че има счупване  в таза и това зараствало много трудно сложиха му скоба в крака и той не беше добре и т.н. след операцията беше под наблюдение но се оказа че го е хванала и склерозата и просто лекаря ни каза че няма да е жив още дълго време и да се подготвим..и така го прибрахме вкъщи....на легло...същата година имах бал....и за капак ни беше че дядо ми почина точно вечерта преди бала ми и така на сутринта бях на прическа и т.н. и вечерта на бал и след това на следвашата сутрин бяхме на погребение..беше мн гадна ситуация но си казах че това може да се случи не само на мен...мисълта ми беше че дядо ми докато беше в болницата и попаднахме на една много добра докторка която ни обясняваше всичко а другите бяха такива бурсуци че не можеше и да бъде по зле... има и хора които наистина ги интересува но те са толкова малко че трябва с лупа да ги търсите..

Момичета, може да звучи гадно, но с вашите разкази ме върнахте към действителността :(, т.е. усетих се, че на всеки може да се случи :(. Съжалявам за тъжните моменти, които сте имали....
При нас положението е все същото - никаква информация или такава, която се сменя постоянно. Днес на два пъти ни казаха, че вече са го изписали и веднъж, че това ще стане в петък. И бяха сигурни, че е изписан, а той горкия през повечето време не е в съзнание?! Последно утре ще ходим да го прибираме.

  Понякога се чудя защо някой лекари учат за това толкова години ,а после нищо не става от тях ?!
Май им е по-лесно да кажат на близките че той си отива вместо да направят нещо.
Преди месец почина на много близък приятел майката -жената си отиде точно за месец откакто разбра че има тумор в главата. А можеше да е жива още ако и бяха обърнали внимание след операцията ,а не да ни кажат до 3 дни я чакайте.  Което си  е безумие ,но за съжаление ние сме безсилни колкото и да искаме да помогнем понякога не зависи само от нас  :(

Хайде сега да ме успокоите.От известно време се колебая дали да продължа образуванието си и току се навих, съм на път да се откажа.Много исках да стана счетоводител.Единствената причина е ,че мисля,че лесно бих си намерила работа и то за немалко пари.След като подадох всички документи и запланувах идване до София да се записвам(а днес излязоха резултатите) ме попариха.Не може да кандидатствам за икономическа специалност ,ако съм бакалавър по неикономическа и единствения вариант е Бизнес администрация.Не съм сигурна,че го искам,а и не съм много наясно къде мога да го приложа.

angel4e , не бих дала съвет тук, освен този да погледнеш и в другите университети - Пловдив, Варна, Велико Търново, Свищов. Това при условие, че не държиш на 100% да си в София. А и да не са ти близко тези градове вече почти на всякъде има задочна форма на обучение, дистанционна форма...просто потърси други варианти. Не записвай нещо, което не ти е по сърце само и само да си магистър.  

Ангелче, за Пловдив мога да ти кажа (поне така беше до преди) В ПУ"Паисий Хилендарски" (там съм завършила аз) ако си заършила икономическа специалност имаш 1 или 2 семестъра по-малко от тези не завършили икономическа. След като завърших икономическа специалност исках да запиша "Счетоводство и контрол" - магистратура, на все че я мразех до мозъка на костите си тази специалност, и я записах в Аграрния университет. Моя приятелка се записа с мен  ( тя е зявършила Математика - не се води икономическа) Разликата при нас беше 1 семестър за нея в повече и 200лв по скъп семестър. Така аз ако плащах 230лв семестър, тя плащаше 450лв. Но пак ти казвам, че това беше преди 3 години

Има друг проблем при мен.Дипломата ми  е 3.98.Навсякъде изискват 4.Уж приемаха в Свищов независимо от успеха ,а служителката по телефона ми каза да не си правя труда да ходя да си подавам докумнетите,дори няма да ми ги вземат.Само в Международното бизнес училище(Ботевград) ми взеха оценките от държавните изпити,само и само да на "спазят" условието-"най-малко добър".А аз искам да уча,какво като не съм се справила добре с изпитите преди 5 години в напълно различна специалност.

А, да. Това е така искат 4.00. Много кофти за 2 стотни. В такъм случай не може ли молба до ректора или нещо от сорта да се направи, че то за тези 2 стотни е срамота да не те вземат. Но ако решиш да го направиш  - никакви секретарки и инспекторки и тем подобни служители, а директно с ректор. Ректора по своя преценка подписва молби и аз си мисля, че точно за това, че разликата е малка имаш шанс. Но не и в канцеларията, където  си изпълняват задълженията. Пробвай така. От личен опит ти го казвам. 
А и все пак не са малко парите които взимат. Това също е от значение. Направи малко "четки" на ректора и ще успееш

Братовчедка ми точно заради дипломата не я допуснаха до кандидатстване на счетоводство и контрол.Тя завърши иконимическия във Варна. Въпреки че таксата за дистанционно обучение е 900 лв на семестър не я приеха с 3.9 =]

И аз да се разпиша тука. Преди 2 години ходихме с мъжа ми в Свищов да се записваме за дистанционната им форма. Обаче мъжа ми е с такъв успех като твоя, няколко стотни не му стигат и директно го отрязаха-не ставало. А аз преди това съм сигурна, че е ставало и имам такива познати, които са с успех, по-нисък от 4.00 и са ги записали. Носеше се някаква бележка от фирмата, в която работи или някаква друга такава, че е нужно да има завършено такова образование и някакви такива глупости. Да, ама вече не ставало и толкоз. Аз много се чудих какво да правя, защото именно заради дистанционната форма се бяхме насочили натам, ама се записах, а той си се записа във ВИНС-а без проблем, нали все пак там са му ги написали тези оценки.
Писа и мейл до доц.Захариев за Свищов, ама той му отговори, че така било по закон и не можело и им били правили проверка от Министерството май или нещ такова беше и вече не приемали с успех, по-нисък оу 4.00.
Сигурна съм, обаче, че има и места, в които можеш да се запишеш, щом толкова много ти се учи  :) , просо трябва да се поразровиш. А относно това, че предишната ти специалност е неикономическа, точно така е, както е казала Валя, учиш повече семестри от другите.

сега с тези матури не знам как стоят нещата  аз кандидатствах 2007 и с 4.40 от изпит и от дипломата 6.00 и 5.00 ме приеха КСТ задочно сега много съжалявам че се записах защото разбрах че няма никакъв смисъл да уча това ако не съм завършила електротехникум много се ядосах защото мечтата ми беше да уча стопанско управление или маркетинг но с 4.40 е абсурд трябва да имаш между 5.5-6.00 за да влезеш в тая спец...догодина ще кандидатствам на друго място където знам че ще ме приемат защото е малко по лесно ...(за КСТ-то става въпрос за русенския униерситет...аз като кандидатствах за някои инжинерни спец вземаха и с 2.99 от изпитите само и само да си запълнят местата...но така е само в българия...образованието е просто нямам думи...)

Записах-бизнес администрация.Засега няма проблем.Навих се и на тази специалност,звучеше ми добре.Точно,защото бях чувала,че в Свищов приемат,за да си запълнят бройките и бях чувала като теб,vilence,за конкретни случаи, се обадих и ме отрязаха.Само в Международното висше бизнес училище нямаше такова изискване.Макар ,наистина,такъв е закона,но не е правилно да спираш овек да учи,когато той го иска.

Е, това е добра новина Ангелче, честито.

Здравейте, мили дами! Иаз да се оплача , че вече съм отчаяна в това да търся работа...вече месец съм си вкъщи и откачам не знам какво да правя...нито ми се пише нито ми се чете нищо не ми се прави в този мой град търсят само шивачки който си търси работа като такъв я намира но аз не искам да съм шивачка а и не мога да работа като такава мога да работя с машини (каквато беше последната ми работа - оператор плетачна машина) но не и с шивачки нямам очи ....и на толкова места пуснах а от никъде нищо и вече не знам какво да правя

Ангелче, не се разтройвай, специалността Бизнес администрация е добра, не знам какво е обаче първото ти висше образование. по принцип в чужбина МБА е много ценена и престижна специалност, вече и в България почва да става такава. Много хора си мислят неправилно, че това е едва ли не секретарска работа, а това съвсем не е така. МБА е управленска специалност, учат те как да си мениджър. По принцип е добре да си имаш специалност, да си работил 4-5 години и едва тогава да учиш МБА, това не е икономическа специалност !!! аз току що я завъших след 2 години обучение в ПУ, по принцип съм юрист и си работя по специалността и учих МБА за удоволствия, а и за да стана биг бос, някой ден *db*
Със сигурност знам, че в Пловдивския университет можеш да учиш икономически специалности, включително и счетоводство , ако ме си икономист, само че е 2 години за неикономисти, също обаче има изискване за успех.
Може да пробваш Нов български университет, ако наистина искаш да получиш нова специалност,не се отказвай от мечтата си, МБА е хубаво, но не е икономическа.

Дойде ред и тука да се запиша... така съм яхнала метлата...
От 4 дни сме взели свекървата при нас.Да поясня... тя е след 2 инсулта, слабоподвижна, с памперси...Иначе на милото сестра му я гледа, но иска да си почине... да, разбирам... лошо няма, нека си почине... ама може ли само 4 чифта гащи да приготви в багажа... вчера ми идеше да ревна направо... преди вечеря я преоблякох жената и аха да си лягаме ама реши, че ще ходи до тоалетна... айде пак всичко мокро... айде сменяй, да ама в нас парно няма и дрехите съхнат бавно и нямаше сухо и чисто бельо, почувствах се толкова зле, жената седнала и чака аз няма с какво да я облека...хванах ютията и почнах да гладя все още влажните от простора гащи и така гладейки :'(  :'(  :'(  ама такъв яд ме хвана на сестра му... направо....

valka27, предполагам че докато свекърва ти е у вас ще ти е много трудно. Много е изтощително да се гледа болен възрастен. Възхищавам ти се, че си се заела с тази нелека задача.  @}->--  @}->--Повечето снахи едва издържат присъствието на свекървите си наблизо дори когато са в цветущо здраве.
Ще трябва да мобилизираш силите си и не се колебай да искаш повече помощ и подкрепа от съпруга си. Редно е двамата заедно да поемете грижата, а не да се стоварва всичко върху теб.

Nataliya чак сега виждам поста ти
Благодаря за подкрепата,  @}->-- справяме се, няма начин.Виждам, че е свястна жена, трудно се разбира какво говори, но от очите и струи доброта и благодарност.Съпругът помага, но трябва все да му се напомня, мъже!!!

Искам да изкажа недоволството си от здравната система и мисля,че в тази тема е най-добре.
Преди време от скачане от работа на работа се оказа,че съм с прекъснати права.Когато си намерих постоянна работа и имах средства,отидох и си платих за неплатените месеци.Почувствах се спокойна,че вече мога да ходя на лекар,когато имам нужда.Преди година прекъснах работа за 4 месеца и едва миналаат седмица разбрах,че отново имам да доплащам.заради новия закон да са платени осигуровките през последните не 15 ,а 36 месеца.Помислих си,в тази криза всекии втори е без работа,какъв процент от българите имат платени осигуровки за 3 години назад???Отидох и си платих 4-те месеца.и днес ми се налага да посетя очен лекар,имам малко образувание от вътрешната страна на клепача,което за мен е тревожно.Личната лекарка ми повярва,че осигуровките ми са платени,защото "системата не се е актуализирала и няма информация още за това че са платени" и ми даде направление.След двучасово висене пред кабинета на единствената очна в нашия град се оказа,че не може да ме приеме ,защото в КОМПЮТЪРА няма информация за това,че всичко е платено.Изправиха ме пред избора да дам ОЩЕ 25лв за частен преглед,защото направлението в случая е невалидно или да изчакам системата да актуализира информацията (не знаем кога) и тогава да ми види окото.За Бога,платих си осигуровките преди 5 дни и сега съм изправена пред избора да дам още пари или да чакам окото ми да се възпали.Защо да плащам осигуровки?!

можеш да вземеш удостоверение от НОИ, че са ТИ ПЛАТЕНИ ОСИГУРОВКИТЕ.

Удостоверенията се взимали от НАП.В Попово НАП няма.За да отида до областния град ще изхарча същите пари ,които трябва да дам на алчната лекарка,за да ме прегледа.Разполагам с платежни за банката,но това несе признава.Не знам кой е виновен лекарят или системата.Факт е,че погазват хипократовата клетва и те зарязват дали държавата,дали лекаря заради неуредени документи.

да де , то НОИ, НАп все тая, по-рано беше отделно, но и сега пак дейностите са си разделени, ти в кой град си? защо не питаш по телефона?по принцип си мисля, че за няколко дни трябва да разнесат плащанията

Аз преди време имах същия проблем със системата и осигуровките и ми обясниха, че понякога в по-натоварени месеци разнасяли плащанията чак в края на месеца, което е отвратително. Миленка, незнам какво да ти кажа. Възмутена съм! Дано да нямаш проблем с окото докато се отстранят тези бюрократични проблеми. *THUMBS*

Купихме си един шкаф от La Redoute, за стената в кухнята, с две стьклени вратички, в който да си наредим чашите.

Стьклата на вратичките са закачени с помощта на едни пластамасови джаджи, кото са всички счупени и сьотвено стьклото едва се дьржи.

Механизмьт, чрез който горната и долната дьска на конструкцията се закачат една за друга е абсолютен боклук и те могат да се разкачат всеки момент и сьответно всичко, което има в шкафа да се изсипе на земята.

Дупките на винтовете не си сьвпадат, така, че самите винтове пробиха стената на шкафа на няколко места. Когато най-сетне успяхме горе-долу да го стабилизираме, при монтирането му на стената издрахме цялата боя (наша вина, ама ми е супер гадно  :girl_cray2: ) и докато се опитвахме да бележим кьде трябва да са дупките, вратичките се разкачиха...  O_O O_O O_O

Умирам от яд и мька !!! Идва ми да им се обадя и да  ги избия за лайняното им качество  :ANGRY: Дори и да не е скьп вьпросния шкаф, парите не падат от небето и не сьм го изровила от боклука. Все пак сьм го платила и очаквам нещо, което може да бьде употребявано !!!!!

Най-вече ме е яд, на това, че очаквах как  най-сетне ще се наредим и ще се свьрши с тая цигания, която е у дома и вискчи картонени кутии навсякьде. Но уви !!! Не било....


 

Ами не може ли да се смени щом като има проблем?Гадничко е това наистина.

Инка  :girl_impossible: :angry:
Ужасна работа,ама не може ли да им го ****  ?!

Абе мани !! Той на теория може да се вьрне, ама е такава главобльсканица... Щото не е нещо малко и леко да им го пратиш по пощата и да ти вьрнат парите.

Сковахме го криво-ляво и го закачихме. Ако не се разпадне не е зле. Ама бая нерви си изхабих днеска.

Мерси за сьчувствието  @}->--

Просто трябваше да си изсипя яда, че щях да грьмна  @=

Ох, да си кажа и аз.. Много ми е трудно на работа, не съм очаквала да е толкова сложно и натоварено, не знам как изобщо ще се справя. Знам, че това е един огромен шанс за мен да се развивам, но за момента усещам огромен товар върху плещите си.Много се надявам да влеза в час, хубавото за момента е, че спрях да мисля за глупости, което за мен беше от решаващо значение. Много е лошо човек да остане вкъщи за по-дълго, казвам го от личен опит... (близо 2 години съм без работа, търсих, но не исках и да започвам какво да е). Само за работа имам сили да мисля, дори и за пловинката не ми остава много време, даже на моменти ми идва в повече, все си мисля, че ми отнема от времето и силите. Вие как успявате да балансирате?

uliaulia да ти кажа честно с времето нещата не стават мн по лесни.Но свикваш да балансираш колкото и да е трудно.Днес ми беше тежък ден ама аз вече от месеци съм така.Харесвам си работата но на моменти ми идва в повечко напражението и умората.

uliaulia всяка нова работа в началото е трудна, правиш много нови неща и това ти отнема повече време, има го и първоначалния стрес, първия месец е най- трудно, а като минат три месеца, вече няма да срещаш толкова проблеми, ще си правила почти всичко и съотвтено всяко нещо ще ти отнема по-малко време. разбира се винаги ще има напечени моменти, но ако всичко е бавно и спокойно няма да е интересно нали.

Писна ми,Писна ми,Писна мииииииииииииии. }:-> }:-> }:->На прага на търпението и нервите си съм. :ANGRY: :ANGRY: Вече не издържам.:girl_cray2: :girl_cray2: :GROAN:

Гери,какво става  ?В работата ,нали?

Да в работата....ама не искам да споделям тук повече инфо защото не се знае кой ще ги прочете.

gucci и аз съм така, на мен ми най-пречи характерчето и се оказа,че трудно справям с авторитетите. При нас много началници, всеки си придава важност, а не поема отговорност. За сега си трая доколкото ми е възможно и си повтарям, че дори и да е трудно, е много по-добре от вкъщи. Каквото и да е, ти желая да отмине и да нямаш проблеми  *THUMBS*

Ох, чудих се, чудих се къде да пиша и реших тука да си излея каквото ми се е събрало. Много е субективно, може и да не съм хич права, обаче..

Имам чувството, че колкото и да се говори за кърменето, никога няма да е достатъчно

Защо мисля така.. ами провокира ме една моя позната. Тя е бременна сега и е млада - някъде около 24 годишна или по-малко, в перфектно физическо състояние, бременността й е лека и само я разкрасява. Абе като от книжка за бременни направо. Но тя отсега е решла, че "не може". Не можела да роди естествено, страх я било, тя иглата не можела да понася като й вземат кръв, искала планово секцио. Не можела да кърми, как така щяла да кърми, какво щяло да му стане на бебето, ако не кърми, тя не била кърмена и ден, пък нищо й нямало. Аз й подметнах с накривена усмивка първо да почете още малко по въпроса и пак да си говорим като му дойде времето. Но тя не четяла, защото "за бременните само страхотии пишело". Намерили си някакъв "страхооотен" високоплатен доктор, познайте от коя още по-"страхооооотна" частна болница, който още повече й поддържа грешните разбирания, и тя на него пълно доверие му имала. Абе на тоя лиценза трябва да му вземат, бе, какво доверие, какви 5 лева.. Направо онемях. Не знаех какво да й кажа. И не, не е с образование до 8ми клас, не живее на самотен остров и да, знае как се ползва интернет. Не знам, не знам, накъде е тръгнал тоя свят..

Друга покъртителна история , майка на 22, отново здраво, нормално на пръв поглед момиче. Имала тя кърма много. И я имала поне 6 месеца след раждането. Обаче 20-тина дена след като родила се разболяла и се наложило да взема антибиотик. И бебето минало на АМ. После обаче баба й (забележете.. тя жената, да е жива и здрава, ама сигурно гони 80-така) и казала да не възобновява кърменето, защото не било на хубаво веднъж отбито бебе да се кърми, че щяло да има лоши очи. Пояснявам - едно време отбиването е значело преминаване на кисело мляко и попари, а не адапте, поради очевидната липса на такова. И лоши очи не означава кривогледство, кокоша слепота, глаукома или друга страхотия, а теоретична способност на човека да урочасва с поглед. И какво направило майчето - ами вслушало се в мъдрия съвет, разбира се.. вие какво си помислихте?

Още бисери - имах много кърма, няколко месеца продължаваше да ми тече, но зърната ми бяха хлътнали, затова давах АМ (а изцеждане?) И аз кърмя изключително - замествам с АМ не повече от едно хранене на ден (да кърмиш изключително - exclusive breastfeeding - не значи да кърмиш по изключение)

Другата крайност - за роднините ми по съребрена линия пък кърменето е нечовешко изпитание, крайно страдание и срамно занимание, което жената трябва да прави скришом. Обаче ако по някаква, независимо колко основателна причина тя НЕ кърми, то тогава е лоша майка, това е причината за всяко непослушание на детето й поне до навършване на 30 години, и.. о да, и причина за всякакви разногласия с мъжа й (наред слабите й кулинарни способности, които са извор на всяко зло в семейството, а и в обществото като цяло, но обикновено тези два ужасни порока вървят заедно).

И малко личен опит, който много ме дразни. Като пътуваме щем не щем с мъжа ми и бебко сядаме да хапнем в някое заведение, защото и аз съм човек и не ми е приятно всеки път да нагъвам сандвич на крак под отворената врата на багажника, особено при метеорологичните условия в есенно-зимния сезон. И понякога докато чакаме да получим поредния кулинарен шедьовър от пресни салати и скара, бебето също огладнява и започва да вокализира желанията си. Много бързо развих способности за мимикрия докато го храня, като използвам шал, с който "се покривам", и блуза в приглушени цветове с еластично деколте, за да не привличам излишно внимание. И въпреки това не мога да се отърва от укорителните или дори погнусени погледи на околните, като част от тях са жени и на повечето облеклото и деколтетата разкриват много по-голяма част от млечните им жлези, отколкото биха се видяли от моите, ако ще гола да седях, просто с бебето на ръце. Нооо.. това е положението. Кърменето за тях е срамно. Много по-готино е бебето да се съдира от рев на съседната маса. Или, в крайна сметка, тия биберони за какво са?? Няма нищо по-естествено и умилително от мъниче, захапало жадно шишето с адаптето..

А образа на кърмачката, мадоната с младенеца? Преди да напиша този коментар проверих във ФБ - нито една моя приятелка с дете няма нито една снимка как кърми. И аз нямам, поне имам една-две веднада след това, на доволното напапкано бебче и мамата с разкопчаното деколте.

Евалла на потребителката inaxastra в тоя форум, за един неин коментар в личната й тема, в който разказва какво е усешането при кърмене, за спокойствието, насладата и интимността на момента, в който времето спира. Искам тоя пост да си го разпечатам и да си го сложа на стената в хола, честно. И да го подарявам в рамка на всичките бременни жени, които познавам. Да, сигурно е много гадно ако наистина не можеш да кърмиш. Аз и сега живея в тоя страх, имам близо 7 литра кърма в камерата. Обаче можеш ли, е супер. Искам да го кажа на всички,които се колебаят, т.е. имат някаква възможност да го правят, просто да го правят.

Да ви питам защо соред вас въпреки информираността и желанието, не всяка майка успява да кърми? В днешно време има много информация, помощ, която една родилка може да потърси, защо въпреки това не всяка майка успява, къде е разковничето на проблема. Аз не съм била кърмена и съм бъкана с алергии и много ми се иска един ден като имам дете, дай Боже, да кърмя, но не знам каква е тайната и дали ще се справя. Може ли някой да го формулира с едно изречение точно и ясно.  @}->--

 :ANGRY: :ANGRY: }:-> }:-> :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan:ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа ааааааааааааааааааааааааааааааааа
едвам я издъ,жам свекъ,вааааа мииииии

BASTET ,напълно подкрепям мнението ти. *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Спорде мен за секциото всичко идва от системата-щом се дава възможност за избор ще е така-ако лекарят преценява няма да е така.А за кърменето-обществото ни не е надживяло тъпите предразсъдъци от времето на бабите ни.Аз самата когато кърмех /до колкото ми се отдаваше това/ съм се притеснявала да го правя навън и съм се възхищавала на жените,които го правеха без притеснение.

BASTET макар и гневен постатаи е  :goodpost: На мен това също ми направи впечатление в БГ , дали се срещнах само с такива бременни и майчета или болшинството мислят така повлечени от общото не мога да кажа , но като споделих , че съм кърмила дъщеря си до 13 месеца и всички  ohmy "Ама как издържа"
Ина вече го е казала и с риск да повторя - кърменето дава онази наситена с мир и спираща дъха  връзка между майката и детето , която нито може да се обясни, нито може да се опише.В този ред на мисли аз кърмих, кърмя и сега почти 6 месечния си син , за което свекърва ми беше  ohmy "Ама как с тези малки ц***и толкоз време" Върви обяснявай , че размера няма значение ;)
uliaulia  тайна няма всичко е до желание и настройка, всяко начало е трудно При мен с първото дете първият месец беше ад.Мъжът ми дори с ръце ме цедаше , но не се отказах.С второто е песен !
kali_gali  има си тема за свекървата избии всичко там аз го направих преди време и ми олекна .......

:funny: :funny: :funny:

Това ме сьсипа от смях. С моя разбутан перинеум  :girlhide:



Благодаря, ама това се просто моите емоции, не сьм предполагала, че са така споделени, макар, да не е далече от ума, че всяка мака го изпитва.

А за другото какво да ти кажа... Светьт е хубав, защото от всичко има в него. Ти нали правиш твоето, даваш и добьр пример около себе си. Който успее да го оцени - хубаво. Който не успее, толкова по-зле за него. Всеки си носи последствията от решенията.

За кьрменето трябва основно две неща - мотивация и твьрда увереност човек да продьлжи, каквито и трудности да срещне. Ама тея нямам мляко, та детео не го обича, та не знам какво...

Имам една приятелка (айде и аз да се изкажа с примери) в 6ия месец получи прееклампсия. В 7ия й изкараха бебето й го сложиха в кувьоз. Тя толкова решена да кьрми, че цеди на всеки три часа с рьчна помпа. От които 1час цедене, 1 час стерилизация и подготовка за следващото кьрмене и 1 час почивка. Целият й живот месеци наред беше само цедене, само и само като си вземе детето да има кьрма.

Докара си какво ли не - и хиперлактация и тендовагинит на рьцете от помпата, и мастит, бебето не искаше да цока, че беше вече захраненто с шише, една седмица ревяха и то, и тя, но го вьрна на гьрда и се кьрмиха успешно почти две години.

Е това е мотивация  =]

(мен тук ми дадоха от аптеката двустранна електрическа помпа, безплатно, без да имам нужда, за всеки случай, ама за Бг за сьжаление трябва двойна мотивация).

Бих казала, че трябва информация, мотивация и тапи за уши.  :)

Преди две седмици посетих лекарката, която ми следи бременността. Докато се обличах, чух коментара на сестрата - беше нещо като насмешка в този стил: "Голямо кърмене... с тез' малките ц..и!"

Жалкото в цялата ситуация е, че го казва професионалист, който работи точно в тази област и би могъл да е полезен, а не безучастно-присмехулен.

А иначе има и забавни изказвания от далечни познати: "Спирай, спирай с това кърмене! Вече нищо полезно не й даваш. От какво я предпазваш, тя не е бебе..."

Като цяло мисля, че по-голямата част от майките в момента са мотивирани да кърмят и това е засилваща се тенденция.

При мен началото беше сравнително гладко, но вече "издишам", защото ми се струва, че по-трудната част е отбиването.

Ще ме извинявате,ама това кърмене стана ...
Който иска кърми да го прави,който не иска не го съдете!
От всичката тая пропаганда,защото видиш ли,ако една мама не кърми е половин човек толкова се измъчих...е не мерси ! Толкова виновна никога не съм се чувствала! Постоянното висене на гъдрите ми близо 2м,пиенето на течности и тем подобните храни. доведе единствено до ужасно нервна майка,а не до увеличаване на лакацията!Сори,ама не се сдържах!

Много ми е кеф да видя кърмещи майки навън,не ме гнуси!
И аз кърмех навън,гледаха ме тъпо и т.н.,ама кво от това,но кърменето не е най-важното!По важното е да има спокойствие и от двете страни!

Инка тва дето си го е причинила твоята приятелка е голям показател,за мен това си е чиста проба мазохизъм,защото видиш ли тя ще се докаже...нали трябва да се кърми...

Не съм  кърмена и не страдам от никакви алергии!

И да не си помислите,че съм против кърменето....напротив!Но всичко трябва да е в границите на нормалното и без излишни драми!Изключително кърмене до 6м. е чудесно,до 1г. става,но кърмените нагоре деца....е това за мен е НЕНОРМАЛНО! Изяжте ме сега  *db*

:laugh: :sarcastic:
Дани,напълно си права.Аз също смятам,че малко се преекспонира кърменето.А това води до ненужно чувство за вина,каквото и аз изпитвах когато се мъчех с кърменето.Навсякъде се говори,че нямало жени,които да нямат къра и аз смятах че аз не се справям и се чувствах много виновна.А повярвайте ми,направих чудеса от храброст за това кърмене.Аз обаче не одобрявам когато жени преди още да родят категорично отказват да кърмят.Смятам,че всяка жена трябва да пробва,ако стане супер,ако не няма да се мре,но трябва да се пробва.

Момичета вие говорите така от ваша гледна точка, но знаете ли колко момичета не искат да кърмят, за да не си развалят бюста?Няма прекалено говорене за нещо, след като е полезно ще се говори до откат и ще се разясняват всички плюсове и минуси, кога и защо може да стане или не.В малките градчета кърменето на улицата е равносилно на самоубийство, обществено.Също така напоследък е нещо като мода да отказват да кърмят още преди да са родили.Познавам няколко новородили с кърма, който не предлагат гърда, защото боляло, цедят си и дават от шише, на третия месец кърмата е спряла.Мога да пиша романи на тая тема, че покрай мен все бременни и с  бебета.Това което наблюдавам е, че настройката на майката е много важна.Имам позната роди и беше сигурна, че ще кърми, за нейна радост имаше кърма и кърми и до момента и на обществени места в града и не и пука.И тя и бебето са щастливи.Имам позната която реши, че зърната и били лоши бебето не може да суче, и отказа да кърми, на 4 месеца въведоха киселото мляко, защото НАН-а е скъп.На мойте приказки да извика консултанти тя ме гледаше като полезно изкопаемо.
Така че мили мой ние сме затънали в предразсъдаци, знаещи всичко(т.е. не знаещи) и компетентни, в същото време много ограничени хора.Поне така е в малките градчета.
А бабите колко вредят, там няма да разказвам, че ще стане роман.

 :goodpost: Маги!

Дани, за теб знам, че ти изживя такъв момент с кърменето. Тогава ти виждах статуса във ФБ и видях, че доста хора те окуражиха, сред тях и аз. Предполагам, че близките ти не се съмняват, че си страхотна майка, при това на две деца с малка разлика, което не е никак лесно.
Дотук те разбирам! Наистина.

Сега ще ти кажа, кое ме разтрепери и от кое ми стана обидно.


1. Ти съдиш и квалифицираш.
2. Аз и дъщеря ми влизаме в твоето определение за "ненормално".

Повярвай ми, не съм си представяла до кога ще кърмя. Още нямам ясна визия как и кога ще спираме, но все повече усещам натиск - и вътрешен и външен - да го направя. Ти добре знаеш какво е да усещаш натиск на чуждо мнение. Можеше да си спестиш прилагателното, но го плесна тук с големи букви, където знаеш, че през последните часове четат и пишат все още кърмещи майки. При това го направи с кеф:


След тази дисекция на поста ти, аз се оттеглям.  ;)

Аз съм съгласна с Дани и Калина. Най-вече вярвам в думите на Дани, че най-най-важното нещо за едно дете в края на краищата са спокойни и уверени родители. Ако майката е потънала нон-стоп в цеденета, помпи и т.н. и нещата не се получават и за нея кърменето постепенно се превръща в някакво ежедневно изпитание, няма смисъл да се подлудиш, но да докажеш на света, че можеш да кърмиш. Според мен трябва да се продължава напред с всичко, а не да се зацикли на това кърмене до безкрай. Казвам това от позицията на общо-взето информиран човек  :).

*THUMBS*

Хайде почна се,ето тона е преекспониране-стане ли въпрос за кърмене веднага става скандал.Дани написа просто мнението си,че ЗА НЕЯ Е НЕНОРМАЛНО И ТЯ НЕ БИ ГО НАПРАВИЛА,а не че хората които го правят са ненормални.Аз съм на същото мнение,по отношение на МОЕТО ДЕТЕ,всеки сам решава за детето си.Аз кърмих смесено до 5ти месец.Цедях се 5  месеца на всеки час иполовина,а между цеденето слагах на гърда.Всеки път когато напишех в темата си,че едвам издържам се включваха сто човекека,които почваха да ми дават акъл какво да правя и да не правя.Аз се чувствах виновна,че не се справям и половината от нещата ги пробвах,но това водеше до непрестатен рев на бебето и мой.Ревях,че не се справям,ревях,че бебето може би е гладно,ревях,че нямам кърма-и какво 5 месеца в къщи беше военно положение,аз бях на ръба НО кърмих смесено 5 мсеца.Ако някоя майка каже,че не може повече и се отказва направо както е казала Дани я "изяждат".Никой не я подкрепя в решението и,а я карат да се чувства виновна,че се отказва.Акакво и струва неотказването,никой не пита.Лесно е като тече кърмата и бебето е спокойно да се дава акъл,ама като бебето реве непрестатнно-ами нали не реве на хората със съветите,а на майка му.
Пак казвам,не би трябвало да има майки,които не кърмят щото ще им се развали бюста или други такива глупости,но не би трябвало да има и такива,които са на ръба на нервен срив щото не се получава.

А нямаше ли тема за кърменето???

Момичета много сте  :offtopic:
Ако искате да направя една тема -За или против кърменето!

cherry_tea смяташ ли че кърмене на дете на близо две години е нормално.За мен кърменето до 1 година-година и един два месеца  е напълно достатъчно за детето.Ако бих имала кърма бих кърмила,ако ли не не бих се чувствала виновна.И ако видя ,че не се получава месец два и детето не му давам това което е нужно не бих мъчила и него и мен.Аз не съм била кърмена-просто не съм искала да суча иначе майка ми е имала кърма за 2 бебета-а пък нямам проблем с алергии.

Кали, има тема за кърменето. Ето я.
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,22489.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,22489.0.html)

Gucci, според мен няма нужда да създаваш нова тема "за или против..." , защото ще стане грозно и въобще няма да е градивно. Както се получава тук в момента.

Моята идея беше просто да не се обиждаме едни други. Да търсим общото, а не различното. Имаме общи неща - всеки иска да направи за себе си, за детето си, за сватбата си и т.н. най-доброто според собствените си разбирания.

Няма нужда аз, ти или който и да е друг да определя кое е нормално, кое излиза от норми при положение, че някъде са се събрали експерти и са определили някакви ориентировъчни възрастови рамки за кърмене. След това всеки действа според лична преценка, нагласа, възможности.

Момичета, аз не съм майка все още и нямам опит. Чела съм тук там само. Уча обаче детска психология и едно от първите неща, които научих е колко е важно едно дете да следва естествените психологически етапи на развитие. Ако на 2 години детето се кърми и все още не е отбито се счита, че това не е добре за него. То трябва да е започнало да се осъзнава като автономен човек, а кърменето е несъвместимо с това.
Не искам да обиждам никого. Всяка майка сама трябва да взима решения и никой не бива да я съди.  Просто написах това, което съм научила. @}->--

Момичета не виждам защо се нападате, всеки има право на мнение, а и вие сте от един отбор т.е всички сте майки.Коя до колко ще кърми си е лично нейно решение и нито една от вас няма право да и се бърка в него или да я съди, тъй като не е на нейно място.Но квалификациите са грозни и неуместни според мен.И пак според мен от някакво чуство на малоценост и на недоказаност едни се засягат от едно други от друго.

Аз пак ще повторя, че според мен на средностатистическия българин всичко трябва да му се повтаря, потретва по н-тва.Защото мили ми дами живеещи в София и имащи право да избират обкръжението си, в градове като Плевен е нормално на 4 месеца да даваш кисело мляко макар че имаш достъп до нет и ходиш с маркови дрехи.И всичко е до мода и какво правят другитъе.Та ако полезните неща станат и модни ще е много хубаво!

 :offtopic:

Не съм обиждала никой,просто казах какво мисля аз за нормално.Имам приятелки дето и до 3г. кърмиха и съм им казвала какво мисля това е .  :)
Маги не си мисли,че и тук не дават кисело мляко  :yes:

Който иска ще се информира,който не иска-ами нека си седи неинформиран. Защо щом вие не искате да ви четат лекциите,го правите . Коментари,че бебто на АМ е болнаво и с милион алергии,а майката родила секцио и даваща АМ е половин човек-ще ги пропусна и няма да коментирам  :( Какво лошо видяхте в това да даваш АМ и да родиш секцио? И с кое право вие ще решавате как човек ще живее и какво мнение ще има по въпроса относно неговото дете/бременност,като в същото време не желаете някой да коментира колко време кърмите и къде.
 Нищо лошо против никого нямам,дори не запомних кой какво точно мисли,но всеки има право да живее както намери за добре и щом се чувства добре и бебето е добре -какво от това,че не е на кърма? Да,съгласна съм кърмата е незаменима,но пък и АМ не е кисело мляко или твърда храна и децата не можеш дори да ги различиш кое с какво е хранено,нито как е раждано.
*THUMBS*
 :offtopic:

Аз съм против теми 'За и против кърмене'-това си е личен избор,и няма никакво значение аз 'за' или 'проти' съм щом 'х' е решил да кърми или 'у' да дава АМ-нито моето,нито това на някой друг ще му повлия и има значение.

Дани, за Оля е било важно да кьрми и затова се е измазохирала. Нали знаеш - всеки луд с номера си. За един едно е важно, за друг-друго. Но пак ми е пример за мотивация де.

Иначе сьм напьлно сьгласна с тебе, че по-добре дете на АМ и майката да е спокойна, отколкото тя да е полудяла от нерв и с рев да го слага на гьрдата  *THUMBS*

Кьрменето е като раждането - акьл не се дава и не се взима. Всеки си е отделен случай.

Единственото, което мен не точно ме дразни, ами как да го кажа ... ме впечатлява (и пак това не е думата, която тьрся) е, че има жени, които казват "Аз направих всичко, което можах и не става", а всьщност е имало още много какво да се направи. Това не ми харесва.

Имам една приятелка примерно дето си каза: сигурно можех да кьрмя и повече, ама ми беше толкова трудно, че не ми се занимаваше вече. Това го разбирам. Преценила е, че й е по-лесно и удобно да е на Ам, така е направила. Всеки прави, както прецени, че е най-добре за неговата ситуация. Както сто пьти сме казвали: важното е да има избор  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Изяш ме ти  :tongue:

ПП. Яка дискусия се заформи  :danceg: Много обичам като има такива обсьждания, само е кофти като се излезе от добрия тон и призовавам всички: и горещите защитниците на кьрменето, и тези, които не са успели, и онези, на които не им пука, да изказват мнения без нападки. Светьт е хубав, защото е шарен  *THUMBS*

ППП. Сьгласна сьм с Мис по вьпроса за темата - много добре го е казала  *THUMBS*

Момичета наистина не се нападайте...какво става, всеки ще си кърми колкото си иска и ако иска  =]
Чери евала за дълогото кърмене, продължавай докато ти доставя удоволствие  *THUMBS*

Аз съм кърмила до 6м., така се стекоха обстоятелствата...Почнах първо антибиотици за едно заболяване, поддържах кърмата с цедене, после почнах мощни кортикостероиди за едни тежки обриви и така малко по малко кърмата ми доста намаля, съвсем естествено спря, съвсем естествено Дияна премина от кърма към АМ, нямаше излишни драми и нерви и от двете страни  *db*

Ина много съм съгласна с "аз всичко опитах и не стана", а всъщност не е опитано всичко....Или имаш желание и го правиш, не за да докажеш на хората - ето аз кърмя!! Кърмиш за собствен кеф или ако не ти доставя удоволствие - не кърмиш, въпреки че не съм сигурна в това че имаш право да лишаваш човечко от най добрата храна за него, ама в крайна сметка си е твоето дете!

Кърмила съм навън, не са ме гледали с лошо око, но пък и не съм се натрапвала, почти никой не забелязваше че кърмя...!

И още неща си мислех, ама си ги мислех докато четях, сега в общи линии това си мисля и това ми е мнението..Не мога да си представя че в 21-ви век бебета пият кисело мляко на по един месец, захранват се със сок на 40-тия ден и т.н. Но вече гледам да не се меся след много френдвания и разфрендвания във форума!

gucci, наистина сме  :offtopic:, но бих апелирала да не триете мненията. Самата тема си е доста широка и шарена, та ми се струва, че търпи малко отклонения в рамките на нормалното, разбира се. Не мисля, че някой някого е обиждал и нападал - чак пък толкоз  :P...

Аз пък, момичета, не разбирам защо се палите защо този или онзи кърмел, не кърмел, давал кисело мляко, адаптирано мляко, сокове от еди-кой си ден и т.н. Ако ти си убедена в това, което правиш, като приятелката на Ина - давай и ще си винаги права за себе си. Не виждам защо всички трябва да правят като теб, за да си спокойна, че правиш правилното. То ако се ядосваш на всичко... аз пък като чуя мамитата от градинката че си хранят децата "на четири часа" - все едно детето е часовник с кукувичка и няма право да огладнее на три часа и петдесет и девет минути примерно, също се озадачавам, ама... сега да се ядосвам ли  :P.

Напълно съм съгласна с това, че, най-важно е майката и бебчето да са напълно спокойни, а не изнервени, само и само, за да се кърмят. Едната ми дъщеря в болницата беше само на шише, другата беше основно на кърма и дохранвах (внимавах с всеки грам, за да ни изпишат, т.к. Танчето спадна много след раждането). Шишетата бяха на НУК с огрооомни дупки и АМ се лееше и беше лесно. От момента, в който стъпих у дома, шишетата ги ползвах само за цедене (и до днес така, каот съхранявам в тях и водата). Кърмех ги една след друга, едната час и половина, другата приблизително час. Викнах консултант, намерих удобна поза и доста дълго време ги кърмех заедно. Кърмех по около час и отгоре, а нощите изцеждах след тях (винаги). Това обаче докаот се установи лактацията. Моите момиченца са на изключително кърмене, костваше ми (че и сега дори) много усилия, но просто все си повтарях, че не мога да дам АМ (лично мое убеждение). Вярвам в несравнимата полза от кърменето, аз имам кърма, просто с малко повече усилия успях досега.
А, да, първите около 2 месеца кърмех с рана на зърното и всеки път, коагто бебчето захапваше, аз ритах с все сила пода от болка и все си повтарях думите на д-ра: ще ти се реве от болка, но ти трябва да преглътнеш и да кърмиш, после ще стане леко и приятно, ще изиптваш удоволствие. Така и стана при нас  :) Много съм доволна и щастлива от този факт. Аз не съм кърмена, отгледана съм с АМ, нямам нито алергии, нито болести. Не боледувам често, т.е. не съм болнава.
Исках да родя нормално, двете деца бяха главично, но заради имунологичен проблем не можах, еми не исках да рискувам, само за да родя нормално, да причиня мозъчна инфекция на децата. Плачеше ми се в началото, но в крайна сметка го преглътнах, нищо, че доста ме болеше. Все пак матката беше мнооого уголемена - две бебчета, общо тегло грубо 5.5 кг....но да видите как тичках, само и само да се раздвижа и да почна да ги кърмя и гушкам....и до днес не разбирам защо жените се съгласяват на операция, като могат да родят и след няколко часа да тичат, а не да ги боли и да се мъкнат като драни зайци по коридорите (поне аз така се чувствах, нищо, че се раздвижих бързо). Болеше ме адски много, конците дърпаха и не можех спокойно да си разнасям бебките, но...и това се преживява, сега си бутам двойната количка (приблизително 30кг.) и си свиркам с усмивка на лице. Важното е, майката и децата да са  в хармония по между си, а не дали са на кърма или АМ, или пък дали мама е родила нормално или секцио!!!!!!!!!!!

Винаги съм смятала , че истината е в простите неща.Всяко усложнение е породено от принципа "На всяка цена" или "Дали ще съм добър/а ако не правя така" Та в този ред на мисли " Важното е, майката и децата да са  в хармония по между си, а не дали са на кърма или АМ, или пък дали мама е родила нормално или секцио!!!!!!!!!!!" смятам мнението за  :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Инка,Гери,аз съм от отбора "направих всичко,но не стана"-ами да ви кажа много е гадно.Да,има много момичета,които с тези думи се оправдават и не им се занимава повече,но поне аз не бях така.Когато родих дъщеря ми,която сега е голяма я кърмих 20 дни,но тогава нямах интернет,не знаех къде да прочета или кого да попитам.Благодаря на Бога,че тя е мноаго здраво дете,няма алргии и почти не боледува.Много по-здрава от кърмени деца-това си е до организъм.До ден днеше смятам,че причината да нямам тогава кърма си беше изцяло и само моя.Бях убедена,че за второ дете ще имам и ще кърмя.Мдааааа,сега за Тео направих просто какво ли не,слагах го на гърда,на час и половина цедях,пиех течности,хранех се,пиех хомеопатични лекарства за лактация,изпих индустриално количество чайове за лактация,когато Тео стана на 3 месеца си купих електрическа помпа за да не намалее и още кърмата и поне това,което има да го има.В крайна сметка от всичките тези упражнения Тео е хравев 5 месеца смесено,като от 6 хранения 3 изцяло с кърма и 3 АМ.След това просто се предадох,нямах вече физически сили за още от всичко това.Смятам,че направих доста.Единственото което не направих беше да стоя по цял ден гола на дивана с висящо от циците ми бебе.Е сори,ама това е против разбираниятат ми.Не се опитвам да убедя никого в нищо,нито съм засегната от някого,просто се опитвам да покажа позицията на жена от групата на "направих всичко,но не стана".
И въпреки всичко,понеже много искам още едно дете,съм оптимист,,че за него ще има повече.

Това обаче което много ми тежеше през тези 5 месеца беше,че всеки път  когато споделях в темата си,че съм изтощена и че нищо не става  и че психически съм съсипана от непрестане рев на Тео,почти никой не се включи да каже "Кали,не се терзай,каквото и да направиш ще е правилно за бебето ти",а непрекъснато се вклйчваха жени,които продължаваха да ми повтарят,как не може да не може,как да направя това и онова,ама какво ми коства,няма значение.Аз се чувствах виновна от това.Непрестанно се пишеше,как едва 1  процент от жените нямат къра и аз си казвах "не,не може аз да съм от този 1  процента,аз просто не се справя,не правя нещата както трябва,което водеше до ещ по-голям нервен срив и физически психичуески тормоз.ето за това не бива да се дава акъл на една майка как да си гледа детето,всяка майка знае най-добре.Ако има нужда от съвет,тя ще го поиска,ако не,по-добре да бъд(е подкрепена,а не обвинявана.

Кали, не те визирах конкретно. Явно твоят случай си е особен. Важното е, че си направила каквото си могла  *THUMBS* 

Сьжалявам, че не си намерила разбиране и подкрепа. Много е тьпо да се чувстваш неразбран, пьк още по-гадно е да се чувстваш виновен.

Дет се вика вече след дьжд качулка де  :friend:

Всьщност след като поразмислих, вьрху това, което си написала, може би е най-добре е да се каже, че всеки случай е сам за себе си и да не се обобщават нещата. Всяка жена си знае нейния си хал и нейните си причини да прави така или иначе.

Инче,знам разбира се,че не визираш мен,аз казах,не се чувствам сърдита от написаното,просто исках да представя позицията на жена в това положение.Предполагам,че визираш жени,които с тези думи се оправдава,въпреки,че никой не би трябвало да се оправдава за взетото от него решение,както и този,който не го споделя.Аз не разбирам жените,които категорично отказват да кърмят,но не ги исъдя-тяхно право.Аз и не разбирам жени,които доброволно раждат секцио,но не ги и съдя-също тяхно право.
Ако някой ми поиска съвет и мога да го дам,ще го направя,но не бих се месила на никой,защото всеки си знае него си,както правилно  си казала.На чужд гръб и 100 тояги са малко.
Пак казвам,когато кърмата тече е лесно да казваш "не може да не може",просто защото не можеш да си представиш,че може да не може.

Сигурно си много права...

Иначе аз уж гледам да не давам акъли, ама може и да ми се е изпльзнал някой, някъде - нали всеки гледа от собстветната си камбанария...

И понеже още мисля по твоя случай, не че това ще те успокои, ама тук вьв форума, сигурно всички, които са ти се включвали за кьрменето от добро са го правели и са си мислили, че така ти помагат. То малко като с на Бебчето-на-мечо и захранването ми звучи - хората от добри чувства, та накрая му писва на човек. Нали и пьтя кьм ада е постлан с добри намерения... Не са си дали сметка, че те нараняват. Всеки тук иска да помогне, кой успява, кой-не. За сьжаление никой не е застрахован от субективност на мненията и без да го искаш понякога сьдиш другите, пьк не дай си Боже, дори ги нараняваш.

Прочетох поста на Бастет онази нощ преди да си легна и начина по-които го разбрах беше - Писна ми от майки, които не искат да се информират, живеят в 15 век и правят глупости с неврьстните си бебета...
Днес отварям форума и направо доста имаше да се чете, много лични постове...
Аз не сьм раждала още, не сьм кьрмила никога, но пьк винаги сьм се вьзмущавала от майки, гореописаните. Отначало се пробвах да обясня това, което сьм чела, но ме гледаха с празен поглед, даже ме подиграваха, защото чета пьк нямам деца (сложиха ми диагноза, че не сме можели да имаме)
Та искам да споделя няколко случки, които МЕН ме потресоха, но са напьлно нормални за други хора.
1. Виждам се с майка - бебчето е на 6 месеца. Без проблем само като я погледнеш можеш да кажеш, че тя кьрми. Но не. Ето разговора между нас:
Майката - Писна ми да кьрмя и да сьм вьрзана за малката
Аз - ОК.
Майката - Обаче, ако знаеш колко е гадно АМ
Аз: ми не зная - нямам опит нито с кьрмене, нито с АМ
Майката - Ужасно е. И малката го ненавижда - само като ме види сьс шишето и се бута в мен и тьрси цица, плаче неутешимо..И аз плача с нея..

Много се натьжих, едва не се разплаках, но как да и кажа - а защо поне не се изцеждаш да и даваш кьрма като имаш????? пак ще можеш да си по-свободна и малко по-независима и да я оставиш на някой друг за 1-2 часа.
2. Бебенце на няколко месеца категорично отказва биберон. Амбициозна БАБА, решена на всяка цена да покаже, че бебето ще прояде биберон му дава биберон с мед?! Майката мьлчи...
3. Бабата от точка 2 - седи до количката сьс спящото бебе и пуши. За протокола нито майката, нито бащата на бебето пушат. И двамата Мьлчат!

Та всеки си гледа детето както си реши - спор няма, но живеем в 21 век, заобиколен от техника и иновации,  а някакси забравяме основните неща - взаимоотношенията ни. Не искаме да прочетем 5 книги, които да ни подготвят поне малко за това какво ще се случи в следващите години. Някакси при толкова много информация, по-малко се интересуваме и четем.
Искам все по-малко познати да се оплакват от децата си, все по-малко да чувам детето ми е:"изрод, изкопаемо, невменяемо". Все по-малко да ги подритват и удрят...Все по-малко от познатите ми в БГ гордо да показват снимки как возят новородено или малки дечица в кола без кощница/седалка.
Мога да продьлжа, но няма смисьл - ето написах си каквото ме мьчеше и мен в отдушника - и аз като Бастет. Поне аз така разбрах нейния пост и го написах с моя поглед над нещата.

Аничка по т.3 и аз пуша до количката на бебето сега Яна преди Йоанна...та какъв е проблема ?

(ясно е ,че не съм завряла цигарата в самата количка и пуша така,че дима да не ходи право в нея)

М/у другото не си първия човек,от който чувам подобни коментари ...даже много са ...и все непушачи! Та все ги питам къде е проблема?! И да знаеш,че не се заяждам,просто питам и после ще споделя и техните отговори. *THUMBS*

Инка,аз съм сигурна,че всеки,който се и опитал да ми дава акъл,го е направил с добри чувства,никой не го е направил за да ми навреди.Дори ако се замисля,дали бих издържала на тези мъки 5 месеца,ако нямаше кой да ме ръчка?Вероятно не.Просто,трябва да внимаваме,когато пишем,как се изразяваме,за да може хем да сме от полза,хем да не вменяваме чувство за вино.

Данитка, така е - непушач съм.
Дали ще пушиш е твой личен избор. Никой не може да оспори твоя избор за теб самата. Достатъчно възрастна си да прецениш.
Аз имам против пушенето пред дете - то не може да каже - не ме кефи, не пуши до мен. Ти най-малкото нарушаваш неговото право на избор да седи до пушач/непушач. Не съм доктор, нито здравно работещ в световноизвестна компания за изследвания, която може да докаже оспори вредата/ползата от пушене до дете.
Според мен трябва да се спазва дистанция.

Аз вчера ви четох тук какви ги диплите - много мразя спора за кърменето ама много.....
Определено всеки сиг овори от своята камбанария и като че ли на всеки му е трудно да приеме решението и мнението на другия.
Хм, дали направих всичко за да кърмя - НЕ. Обаче аз не усетих нито веднъж наслада и всички чувства, които вие описвате когато кърмите. При мен беше ужас.
1-во нямах кърма и ми беше толкова гадно още в болницата когато гледах другите майки колко много кърма имат още от самото начало, а аз слагах едно ревящо , гладно бебе  на гърда, от която не тече нищо, ама аболютно нищо
2- никога гърдите ми не са били напрегнати, преливащи, болезнени
3-то с много зор тръгна няква кърма, ама колкото за закуска на Габриела. болеше ме, тя ту сучеше , ту ревеше ядосвайки се на малкото мляко, резултата не беше щастлива майка и бебе  :(
Та хайде сега обвинете ме, че реших да съм щаслива пред изнервена. Аз четох много докато бях бременна и бях информирана, ни определено не мисля, че като преминеш през някъв ад, само и само да кърмиш си герой и бебето ти получава всичко с кърмата. Габриела е на АМ от 2-3 седмична, всъщносто тя още в болницата опита АМ и аз бях в депресия, защото от многото четене знаех, че е много важно детето да започна на кърма - и какво трябваше да направя като нямах???? кое помага в такъв случай????
С месеци, се чувстах виновна. Забиваха ми нож в сърцето всеки път когато ме питаха дали кърмя.
И какво всичко това, защото то всякъде се набива колко е важно и как винаги може с цената на всичко.
Според мен не трябва да се впечатлявате от подобни неща  -че други майки си гледат децата по техен си начин - кой определя, че вашият начин е най-правилен. КОЙ????
Аз дружа с много майки тук -едната не е кърмила, а е имала кърма, защото бебето било лежала дълго в болницата след раждането, не искало и АМ и затова кисело мляко -това толкова противоречи с моите виждания и никога до сега не съм я обвинила  -никога. Друга пък си захрани детето на 2 месеца- и на нея не съм и казвала, когато си говорим аз и разказвам как съм постъпила, тя ми разказва за тях - няма атаки , няма обвинения.
Та мисълта ми е -хайде вече спрете да критикувате различните от вас.
Че имало много информация - има, само че за мен това си е  маркетинг за много неща, които ни се набиват качествено в мозъците ни, Аз се стремя да намирам точно това, в което аз да намеря логика и да пасне с моите разбирания.
Аз също пуша, пропуших отново 2-3 месеца след като родих и след като бях разклатена от нерви покрай тъпото кърмене, от което се чувствах половин човек. Решеието си е мое, не тровя детето си и пак 100 човека ще те "одумат" и ще те изгледат накриво - на някой да преча?
Преди да погледнем останалите под лупа, нека първо погледнем в огледалото  -ето това исках да ви кажа аз.

От вчера чета и немога да разбера защо се опитваме да изкараме колко сме прави ние и колко другите постъпват неправилно. За това коя колко ще кърми, дали ще кърми въобще и кога ще отбие детето решението трябва да бъде лично и останалите трябва да приемат това, а не да я убеждават колко е крива. Не мисля, че това да кърмиш детето си до 2-годишната му възраст е ненормално или грешно, просто майката така си е решила и аз го приемам, немога, обаче, да приема, че тя трябва да бъде порицавана затова. Така е преценила, така е постъпила. Аз съм от онези майки, които си кърмиха децата много малко, сега е на смесено хранене от шише, но не мисля че съм по-лошо майка от тази, на която детето й е само на кърма. Докато Стилиян беше в болницата сам, аз направих всичко възможно да си задържа кърмата, е успях, но само аз си знам какво ми костваше това. Накрая какво стана разбра, че на детето не му стига и беше гладно и плачещо. Е не бях щастлива майка, сега въпреки трудностите и въпреки, че сме на смесено хранене и АМ-то може да е повече от кърмата, но като виждам, че детето ми е сито и щастливо и аз съм щастлива. Ако бях продължила така и двамата щяхме да сме нещастни. Скоро една позната ми каза, че не съм направила всичко възможно, затова не съм кърмила. Попитах я, какво значи всичко възможно, и ако всичко възможно е да съм го слагала колкото може по-често на гърда, за да стимулирам лактацията, е правех го и в 3 през нощта и в 2 и каква полза. Докато не преминах на смесено хранене, детето беше гладно, после започна да повръща и то много. Повърне, отпусне се като все едно е с 40 градуса температура,стане бял като платно и след пет минути започва отново да плаче. Колко време се търпи това?
Не мисля, че съм лоша майка, в един момент си мислех, че съм некадърна и т.н. писах го скоро в темата си това и няма да се повтарям, плаках и трових всички вкъщи с нервите си докато Ивайло не ми каза, че не кърменето прави една жена майка, а отношението към детето й. Не че не съм го знаела, но е друго когато човекът до теб те окуражи и ти каже, че ти си направила всичко, което е било по силите ти и трябва да спреш да се тормозиш. Сега храненето и за мен и за детето е удоволствие от момента да сме заедно и всеки е щастлив. 
Знам, че тук във форума има много мами, които кърмят успешно и мога само да им се възхищавам, защото при тях се е получило в оптималния вариант. При мен за съжаление не се получи.

Верче,  :goodpost: Все едно си ми прочела мислите от вчера насам.

Съжалявам, че ще ви изместя темата, ама нали е Отдушник.

На мен ми писна, направо ми омръзна, а съм още в началото на великото тичане.Знам, че за много неща съм си виновна сама, но други не съм ги предизвикала с нищо.Вече съм като разглобена.Всяка седмица на бегом до София, университет, изследвания и т.н. екстри, всичко е едно голямо цяло.Вече забравям какво имам да правя, къде трябва да ходя.Нали за да е всичко 6 ни се случват и куп ужасии и ми иде да си тегля крушума вече.Няма и работа, съответно няма пари, нито при мен нито при Мерал.Не знам докога и как ще оцелеем психически и финансово.Аз се сривам на моменти после пак лепвам фалшивата усмивка и се правя на непукист, до следващия удар.Толкова зле се чуства, че не искам да виждам никой.Как да обясня на хората, че имам хиляди проблеми далечни от техните и няма да ме разберат, а и не искам да съм в тежест на никой.Все пак като излезна с някой не искам да се чуства като кошче.
Трудно ми е и проблемите се състезават покрай мен, кой да се хвърли в нашия дом.
Казах си го.

Маги,не мога да типомогна с друго освен с това :friend: :-*
Прегръдка от мен.Човек преминава през такива перйоди и просто трябва да изчака да светне лампичка и на неговата улица.Бъди сигурна,че това ще стане.

Маги аз само да ти кажа ,че не си сама.И аз понякога се изморявам адски много от цялото тичане,от всичките тревоги-психически ,физически.Понякога ми идва да крещя и съм го правила и не помогна.На работа понякога имам чувството ,че трябва да нощувам.Сутрин се събуждам и мислите ми са днес какво имам да направя,поредната доза хапчета,поредната доза проблеми,поредните черни мисли,поредните ядове,поредните финансови притеснения.Колата отново се счупи,а се опитваме да заделим пари за поредните изследвания.Знам ,че такава ни е орисията ,но понякога и на мен ми писва и попадам в поредната черна дупка.Толкова ми е познато всичко което споделяш.Прегръщам те силно и знам ,че си силна и ще се справиш.А когато много ти писне и искаш да споделиш-аз съм на среща.

Знам, че не съм сама и много благодаря за подкрепата.Знам, че ще се справим ама на моменти  @=

Писала съм го тук много пъти и на себе си го казвам често-Всяко зло за добро! И това ще мине!
Един ден ще ти олекне и няма дори да се сетиш за днешния ден и ще бъдеш щастлива. Живота ни подлага на такива изпитания, за да станем по-силни.Най-важното е ,че не си сама!А когато ти  @= влез тук да си го излееш.
"Винаги има щастлива край! Ако не си щастлив, значи краят още не е дошъл!"

Хич не си сама Маги :(
И аз съмв една  голяма гадна дупка и няма излизане :( Писна ми,писна ми!
Ужасно трудно е с 2 деца от към финансова гледна точка,мъжа ми работи на 2 работи,прибира се по нощите,няма събота,няма неделя....няма време за мен,за децата,а толкова ми помагаше.Всичко това оказва много голямо влияние и на семейния живот като цяло.Исках да канидатствам в Уни,но вече няколко седмици нямаме пари да си купя тъпите учебници и полудявам,чудя се какво да направя...само и само да се сдобия с тях,а времето тече и вероятността да науча темите става все по-малка и това ми действа много зле на самочувствието( друг е въпроса дали изобщо ще можем да си позволим таксите и кой ще гледа децата,то няма кой но аз все се надявам)...Отделно понякога децата ужасно ме тормозят и да не е нарочно аз не съм от дърво и аз съм човек и и аз нерви имам,но ходи обяснявай...нали сам си ги правил и сам трябва да си ги гледаш,нищо,че имаш нужда просто от 5 минутки спокойствие.Все трябва да има сготвено и тем подобни битовизми.Трябва диета да спазвам,ама пусто какво за всичките все пари трябват,а все няма :( тъпотия....депресирам се,дебела съм и немога да се понасям!

:goodpost:

Дани,не се сдухвай и ти.Ще излезете от дупката,просто трябва време.А за децата напълно те разбирам-и аз съм имала моменти в които знам че не съм реагирала правилно и съм се карала повече отколкото трябва просто защото ми е било напрегнато и нервно. Ще видиш,че ще дойдат и по-добри дни.
Но не се отказвай от университета в никакъв случай.

Данитка, кои учебници ти трябват? Може някоя от нас да ги има и да ти ги заемем. =]

магито, браво за смелостта, че повдигна темата. Аз от половин година все пиша пост подобен на твоя и после го изтривам :huh: Цял живот чакам моментът, в който нещата ще се завъртят и ще дойдат хубави дни. Напоследък се замислям, дали просто да не свикна с мисълта, че като са раздавали щастие и късмет, аз съм се редила на друга опашка. *crazy*

Аааа,не така песимистична,каква друга опашка.Ако погледнете около себе си ще видите много неща,на които да се усмихнете и които са прекрасни.Е да,понякога не може да получим нещата,които искаме веднага и на куп,но пък когато постигаме мечтите си стъпка по стъпка,това ни изпълва със щастие.Ами ако сега в този момент получим всичко което искаме,после какво.Винаги трябва да има кък какво да се стремим и за какво да се борим.Гледайте оптимистично на нещата и се радвайте на това,което имате в момента.
Всеки има някакви проблеми,но не бива да се окопава в тях.И аз имам в момента неприятности,мъжа ми остана без работа преди няколко дни,е и,ще си намери.Да,няколко месеца ще ни е тегаво,ще посвием бюджета,ще се лишим от това,онова,но съм сигурна,че това е за добро и ще се случат по-хубави неща.Я малко по-ведро.

kali_gali, то ако не е оптимизма сигурно вече щяхме да сме на 4-ти км. :sarcastic:

Ей, момичета, я се стегнете!  :girl_wink: Нали знаете, че животът е една безкрайна борба! Няма лесно! Ако не е едно, ще е друго! Трябва да се бори човек и в това да намира щастието! Знам, че всеки има нужда редовно поне от една порция хубави емоции, за да зареди батерийките. Дали ще я получим обаче зависи от нас самите! Когато връхлети лошото, обърнете се към хубавото! Понякога човек пропуска да го направи. То и аз сега като пиша и се чудя вас или себе си успокоявам. :)

Неисках и тук да се записвам,но след поредната ми вечер пълна с проблеми и трудност няма как да не съм тук!Вярно е,че всеки си има проблеми и аз си имам и съм супер-мега отчаяна.Иде ми да крещя с пълна сила,иде ми да рева поне една седмица...страх ме е вече дали всичко ще има щастлив край...дали щастие ще дойде и при мен?!?!?!Толкова много глупости и проблеми са ми на главата,че честно ви казвам имам чувството,че ще полудея вече... :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2:

Ако иска Деничка да влезе и да разкаже как преди време се раздели с гаджето,трябваше да освободи квартирата, получи предизвестие за съкращаване от работа и всичко, ако не се лъжа, за седмица-две. По-късно я преназначиха,като дори и казаха,че не могат да си позволят да загубят ценен кадър като нея и точно на Нова година намери мъжа на живота си, имайте впредвид,че вече се беше разминавала с него. Е, кажете ми не стават ли чудеса!

Ех,мацки,какво да ви кажа не знам-от лошо,по-лошо има!
Съпругът ми е без работа,караме на спестяванията от преди.Не ни е сефте,работата му е сезонна...
Купувам за бебка някой неща втора ръка,за да мога да си позволя други нови и "по-хубави".
Добре,че успях да завърша преди да забременея,че таксите в свободния са ...
Колата е пак за ремонт.
Ще раждам в частна болница,искат ми един куп допълнителни изследвания,за които не мога да взема направление заради наредба 304,дето е в сила от 40 дни.
Отделно домакинство сме с мъжа ми,но живеем в една къща със неговите родители.
Само свекърва ми работи.
Майка й пострада лошо в поледиците-има нужда от постоянни грижи.
А свекървата утре влиза за операция-ще й премахнат единия бъбрек :'(
Реве,че няма да е във форма да помага за бебето.

Имаме се за късметлии.До скоро печелехме добре-обзаведохме си жилището,взехме кола.Имахме приказна сватба.И сега ще се оправим.Пари на заем ще взема,ще ги върна.

Ама бъбрек на заем от къде....

Данитка,кажи за учебниците-може и аз да дам едно рамо!

Кали Гали, Вероника -  :gu6:
Вяра, миличка, аз много добре си спомням твоя случай и колко се терзаеше!!!
И двете сте постъпили по правилния начин, който е донесъл усмивки и радост на децата ви. Всяка майка решава сама за себе си и своите деца.
Данитка, миличка, донякъде мога да си представя какво ти е на главата....ще трябва да стискаш зъбки и да траеш. Битовизмите са малките камъчета, които наистина понякога могат да обърнат каручката..... Помощта на таткото е незаменима, но малките госпожици ще пораснат, няма да е все така и тогава ще си горда, че си отгледала две прекрасни момиченца. Тяхното развитие ще носи радост и усмивки на лицето ти. Може да се изнервяш, но да си майка на две дечица хич не е лека задача. Нямаш и минутка покой, мозъкъ все щрака - тов ада не забравя, това да направя и пр. Аз съм нон стоп с remainder на гсма си и така не забравям, иначе, както се сетя и след секунди изхвръква, защото съм се сетила вече още поне 10 неща  :)
Наистина, сподели какви са учебниците, може някоя от нас да ги има или да ги намери.
Маги, Гучи - силно :gu6: от мен!!!

Нинче ние с теб си менкаме един пистолет нали  ;)

Момичета много благодаря за подкрепата, знам че ще ме потупате по рамото и ще ми помогнете да стана  @}->--

Ангелче, знам, че след лошото идва нещо хубаво, но понякога, понякога губиш надежда, не виждаш изход и всичко ти идва в повече.

Аз съм оптимист, постоянно си повтарям всичко ще се оправи, всичко ще се нареди.И вярвам че ще е така, но на моменти избушвам, честно.

Благодаря  @}->--

Момичета, макар че темата е "Отдушник", а аз само чета от няколко дни, не мога да не ви кажа, че ми става криво, че животът понякога така се стича, че просто всичко забива в една дупка и дотам. И човек все се надява да мине всичко, а то напук все по-криво става. Аз когато бях в голямата чернилка, четях форума, опитвах се някак да се нахъсам с това, че хубави неща се случват и ги виждам по постовете ви, че няма начин нещата все да са на едно и също място, но човек сам си знае какво му е, когато не върви и друг не може да му помогне много.
Знам, че моралната подкрепа е по-скоро приказки, но самият факт, че си казваме някакви неща по-лични тук и всеки е готов да помогне с нещо, ме кара да вярвам, че когато имаме нужда, можем да си помогнем едни на други. Не му е мястото тук да пиша как върви животът ми сега, нито съм преживяла някои от нещата, които тормозят вас, но стискам палци нещата да се променят и да ни се случват повече хубави неща, да вярваме, че ще ни се случи нещо по-добро днес... или поне утре. Вярвайте в себе си, защото не знаете колко хора четат и се вдъхновяват от това, което вие сте постигнали. И не се оставяйте на обстоятелствата, доколкото те могат да бъдат променени. Знам, че сега пиша клишета, но когато вие преди година и половина ми казвахте, че и на мен ще се случи нещо хубаво, успяхте да ме накарате да погледна напред и ето, че срещнах Явор...можех ли да предположа, че оттук-насетне каквото и да става около мен, ще имам него и ще се чувствам по-силна? Не. Ама ето. Сигурно още хиляда криви момента ще имаме, но щом до нас са хората, които обичаме, ще се оправим. Нека в това намръщено ежедневие погледнем живота си и от друга страна. За всеки има дял от хубавото, не се отчайвайте.

Дани, Гучи, Маги, Нинче, да ви кажа, че сте невероятни хора, които се радвам, че познавам лично. Всяка от вас е човек със сила и колкото и да ви е трудно сега, аз ви виждам след време и знам, че нищо не може да ви се опре. Дерзайте.

Извинявайте за емоционалността днес, но нямаше как да се сдържа. Седя грипава у нас, при все че дрънках вчера как тая зима все здрава съм била. Гледам готварски предавания и изтъпявам, вместо да ида на работа и да изкарвам заплата. Ама...

Ангелче,  :*

 @}->-- на всички

С учебници няма как да ми помогне никой ...става дума за География,а всяка година нещата се сменят,не всичките но повечето там статистически данни,всички издания са от тази година,края на миналата....ебаси и всичко опира до едни кирливи 50лв. ...хах както и да ще се оправя ,не съм ви чела,че нямах нет,само отгоре,отгоре,но ви прегръщам

Дани да не ти се бъркам, ама ако пестиш от цигари ще си събереш 50лв за нула време  :P А и ще си направила нещо добро за себе си  *INLOVE*

Може пак да съм малко  :offtopic:, но да добавя няколко думи към мнението на BASTET. Мен пък ми се струва, че по принцип в България сме доста задръстени не само по отношение на кърменето на обществени места, ами и към излизането с бебе изобщо. При нас мястото на майката с бебето е обиколка из парка и евентуално някое кафе на сладкарница навън. Иначе след появата на бебето родителите сякаш са длъжни да се затворят вкъщи и само да къпят, хранят и приспиват. Няма ресторант, няма такива работи. Не ме разбирайте погрешно, и аз не считам, че е подходящо да се заведе бебето на бар, но аз съм виждала неодобрителни погледи и при съвсем безобидни ситуации - например тук в квартала имаме едно по-"фьешън" заведение с маси навън и съм ходила там с количката. Нищо лошо, бебето си гука, аз си пия кафето с приятелка например, обаче от гримираните и фризирани киликандзери от съседните маси - неодобрение. И то от жените! Мъжете хич не им пука толкова. Един вид, абе я отивай в градинката по пейките, какво се пречкаш тук с тая количка. И други примери мога да дам, ама да не става дълго. Където съм била в чужбина, хората не се занимават толкова с околните, гледат си своята работа или забавление, дори гледат да те улеснят в нещо, ако могат. Тука - не. Да изкоментираме нещо, да покритикуваме - не знам защо е това вечно надничане в чуждата градинка.

rozovka, и мен много ме дразят описаните от теб неща. Откакто се родим ни "тъпчат" главите с предрасъдъци. После на свой ред ги предаваме на децата си.  *crazy* Имам приятелка, която прави всичко в живота си с причина"не се мете към врата, защото си метеш късмета', "обуквите не се слагат така, защото...", "боклукът не се хвърля вечер, защото....." УЖАС. Сега не може да са ожени, защото по-голямата й сестра не е женена и не бивала да я прежени *crazy*
Аз лично съм потресена да виждам такива разбирания в младите хора, особено в 21-ви век. Не веднъж съм изразявала и шока от начина, по който масово майките гледат децата си......в такова общество трудно някой би приел спокойно кърмеща майка, макар и добре прикрита.

Данитка, в географията не се променя всичко. Може да изпозлваш учебници и от преди 2-3 години. Сменят се единствено статистическите данни от преброяванията. Аз кандидатствах с география преди години. И въпреки, че 5 години бях в такава паралелка, после ходех на уроци, които нямат нищо общо с учебниците, и пак ми беше много трудно. Това е най-тежкият предмет за кандидатстване. Не искам да те отчайвам, но само с учебник не очаквай висока оценка.

lionelsa, точно за предразсъдъците ми беше думата... не ми харесва това провинциално отношение тип "какво става в чуждия двор", дали няма да ме одумат комшиите, дали и аз правя като съседката... Сега да не се обиди някой на провинция само моля ви, изобщо нямам предвид кой откъде е - имам предвид, че не сме по-широко скроени, по-космополитни, ами все надничаме през плета в чуждата градина, кой как правел нещата, пък той луд ли е сега така да прави, ето на едната комшийка й е преметено, пък на другата не е, ц ц, ми то и майка й така беше, леле, пък другата не си изпрала юргана, пък еди-кой си как си гледал детето - въх - мен пък ей такива неща ме дразнят...

О, момичета това го мразя.Това отношени, пък изказванията, пък погледите и т.н.А в по-малкия град всичко е в повече, направо е ужасно.Ама на мен не ми пука.Аз не съм възпитана с предразсъдъци в глават, много малко са ми предадени от нашите или от роднини повечето съм ги научила после от познати  =] и съм твърдо решена един ден като имам дете нищо от рода не се връщай, защото и т.н.То само ще си реши какво да спазва.А най-мразя от всичко вечното даване на съвети.Абе я си гледайте вашата кутийка и вашия живот мен ме оставете да се мъча като съм решила.

Маги така е, права си живееш си за твоя кеф, обаче като от всякъде те гледат лошо и няма как да си нахилена и да ти е готино, разбираш ли, това е тъпото! Хората ти влиаят с лошотията си, иначе съветите отдавна свикнах да казвам "ааа, така ли, добре...така ще го направя" и пак да си правя каквото аз си знам и чувствам че е най доброто за моето дете.


Розовка права си, аз съм кърмила навън много малко на брой пъти, все се скътавах по разни тайни градинки, не се чувствах добре....

 И друг пример се сетих без да е свързан с децата...онзи ден за пръв път от поне 3 години си бяхме изнесли скаричка на дърва ан терасата да си опечем по някоя пържолка...Леле като се прибра майка му на мъжа ми, как сме могли, какво ще кажат хората, целия квартал мирише от нас...никой не е длъжен да ни диша пушека! Така ме ядоса, те комшийте на половината постоянно им пушат котлетата дето се греят на тях и всички като тупат всичко пада на нашата тераса, ама това са минусите на живееш на първия етаж, пък те малко ще потърпят да им мирише на кебапчииница  :P Та исках да кажа че и тя така  "какво ще кажат хората". Ако с Явор нещо си повишим тон пак така "тихо да не ви чуят хората"  :huh:

Аз пък бих се притеснявала да кърмя на открито-не от предрасъдъци-тук е голям град и като цяло съм от хората дето не им пука.Ама моята натура е такава ,че аз не бих кърмила навън ако не се налага и не бих го правила на открито място с много хора.Естествено не виждам нищо лошо в това да се кърми навън а напротив.Не виждам нищо грозно в това просто при мен е до вътрешно усещане.не бих се чувствала конфортно.
А иначе отдавна съм спряла да се съобразявам с това какво ще кажат хората.Много ми е странно като се прибера в Плевен и решавам по спортно да излезна на разходка по центъра или до магазина не наконтена и хората как ме гледат все едно съм тръгнала гола.

Гери аз никога не съм се водила по хората.Да лоши и какво от това.Хич не ми пука.Живях 7 години в София, завърнах се в Плевен никой не ме познава и аз не познавам никой и си свиркам и ми е добре.Аз преживях културен шок, в началото дори се ядосвах, но сега никак ама никак.Примери не знам дали има смисъл да давам, но айде като тийн се обличах грънч, слушах такава музика и се кефех, не влизах в общите норми не ми пука.Не се гримирам, не съм издокарана и за да се облека по-така е нужно да отида на наистина готино заведение.И пак не ми пука.Живея в таванско помещение с мъжът си и двете котки, макар че мога да съм с майка в апартамента, но ние така сме решили и не ни пука, макар че ни одумват постоянно.Така че всеки сам си решава доколко ще си отвори ушите за приказките на околните.

 Възпитавали са ме с две много хубави мисли. Едната май беше девиз на английското кралско семейство:
"Не се оплаквай и не се обяснявай", а това е другата:"Не плащай данък обществено мнение". Наистина зависи какъв човек си по натура и какви са ти емоционалните и социални потребности. Първата мисъл често ми е трудно да я следвам, но за втората се старая колкото се може по-стриктно  :) А да, и още една: "Живей и остави и другите да живеят". Възхищавам се на хора, които спазват тези принципи. Затова-браво, Маги и Gucci!  @}->--
 

michelle, напълно съм съгласна с тебе за данъка обществено мнение и за другите неща, обаче понякога направо се чудя - добре де, ето само тука сме петнайсет човека, дето сме на едно мнение, един вид - доста сме, а ежедневието ни изобилства от примери за гледане в чуждата кошница и за какви ли не предразсъдъци. Добре де, как тука има толкова хора, които са по-широко скроени, по-толерантни, а навън се срещам с толкова ограничени хора и какви ли не предразсъдъци. Или и ние тука само си пишем, а пак сме пълни с предразсъдъци на практика и в ежедневието... мистерия  P-( =].

Мили дами прочетох постовете ви и няма да си кривя душата някъде се смях , някъде се ядосах! Причината да седна да пиша е , че дребни душици е имало има и ще има ....на всякъде , просто си е човешка черта ! В подкрепа на думите си ще ви споделя в телеграфен стил две истории.
Та ходих на училище за енглиша , а там свят шарен авганци, колумбиици, перу абе от къде ли не. И завършваме курса и се организира мероприятие на което всеки носи националната си храна . Една колумбиика дига чинията с храна на друга и вика " Не яж тя Сара не е мног чистофаика, а и по мъже ходи !" Онемях  ohmy ohmy ohmy не гледа какво е приготвила ами дали чинията и чиста пък това за мъжете какво имаше общо с храната ...но дребен свят дребни хора ........
Втората история е като родих Тиа .Цялата улица се изниза да идва и да казва честито .Много мил жест които не очаквах и ме трогна , но .... носят канадките по нещо, подарък , храна и се оглеждат , как сме наредени , на маса ли ядем,вилици имаме ли , една даже пробва с пръст прах има ли .....но дребен свят дребни хора .....

Vessi ,направо ме втрещи.Ти за Канада ли това разправяш,малеееееее.И брат ми живее там,ама не ми е разказвал такива неща.

А питаха ли те дали в Бьлгария имаме телевизори ?  :sarcastic:

Вьпрос, на който обикновено отговарям "Не, какво е това?!"  =]

Ех момичета Канада , не Канада все си е същото ...за телевизор не питат мила ми Инче обаче питат имаме ли дънки Левис  *crazy* *crazy* *crazy*
В началото бях шах но после ми се изясни ...понеже тук всички работят за нефта и много от хората са били по Русия , та като ходили там въртяли далавери с дънки Левис  :girlhide: и пак си дойдохме на наща .....дребен свят дребни хора .......
И тук завиждат и се чудят кои от кои да е по най !!! Като почнеш от къщата , колата та каравана .....това при мъжете ...дамската част е болна на тема отслабване !!!! Всички са едни върдулести , не мож ги разбра ходят ли търкалят ли се и като се нацедят в разни "модерни" дрехи ...... Повечето с раждането качват м/у 30-40кг ohmy ohmy ohmy и после си остават топки то ясно ....но лежат на таз кълка "Аз съм женена и съм родила"
Та така мили дами светнах ви за житието битието на хората от страната на мечтите .....мога и още да ви разкажа но ще е  :offtopic: май е добре да ни отворят тема "Ние сме в чужбина за да облагородяваме расата "
Цунки на всички Ви *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Аз си кърмех навън, изобщо не съм се притеснявала, погледи събирах само мъжки и то никога не са ме гледали с неодобрение, а просто се усмихваха (не, че аз ще се вържа де). Може и да е имало хора, които са се възмущавали, но аз не съм обръщала внимание.
По заведения много не съм ходила, само, ако може да се седне навън, не съм срещала неодобрителни погледи, напротив. Но пък на мен винаги ми се радват с двойната количка  :)
Преди година някъде, на морето, в едник комплекс видях една холандка, която съвсем спокойно си кърмеше детето на басейна, пред всички хора. Тогава си помислих как така не се притеснява, как така детето не се разсейва и пр. Но въпреки това ми стана много мило и приятно. Няма нищо по-естествено от това, да кърмиш своето дете и не би следвало да се отрича, отхъврля, ограничава и поругава.

Те и на нас ни се радват, Гостенче, не че някой ни е замерял с камъни, просто си споделяме за разни предразсъдъци, които съществуват и за реакциите и нагласата на определени хора, не на всички  :).

А, Розовка, то предразсъдъци имат повечето хора.....но специално да се мръщят на бебешки колички в заведение навън или пък на кърмеща майка на мен ми се вижда  *crazy*

Аз пък не съм обръщала внимание как  ме гледаха в заведението, когато най-демонстративно си накърмих и двете деца....ми така де, гладни са  :)

 :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan: :tarzan:
извинявам се че се намесвам ей така в темичката ама имам нужда да крещяяяяяяяя че иначе ще гръмна от някъде  :hysteric: :hysteric: :hysteric:

BeRa хубаво викаш:)) И аз те чух ....но кажи поне що викаш :)

ох Веси направо не издържам по някога...разпъват ме на 200 ластика и трябва да смогвам с всичко...тежат ми толкова отговорности на плещите...с които успявам все пак да се справям...ама имам и един шеф с ужасен характер...почнаха малко по малко да ми трупат задължения и отговорности...няма дерт нека да е обичам да съм ангажирана...направиха ме управител без дори да ме питат дали искам или не...както и да е...нека да е...задълженията растяха заплатата не...и това както и да е в крайна сметка в няй голямата криза останах на работа и на всичкото отгоре и майка ми взеха която с езика е много зле...направиха ме управител и на друга зала и пак без да ме пита никой...на всичкото отгоре когато рябваше да я отваряме и да сменяме фирми и да се звънят хиляди телефонни разговори си вдигнаха чукалата и отидоха на почивка и ме оставиха да се блъскам сама тука и да им оправям нещата...върнаха се...и всичко беше в изрядно състояние...всичко действа всичко работи...стигна се до там че в момента все едно тоя бизнес е мой...ама не е...пари, фактури, поръчки...всичко е на моя гръб...те си нямат идеяза какво става въпрос...обединиха копирния център със залата за да не плащали два наема , да не били две фирми и още заплати ...и на кого пак всичко на гърба...на мен...понеже никой не може да им направи едни прости визитки...напрежението което си ядем тука всеки ден с толкова задължения си остава за наша сметка и на моменти изпушвам ...вчера ми звъни мобилния вдигам домашния телефон тука на работата и усилено се опитвам да разбера кой ми мълчи отсреща докато да загрея че моя все още си звъни...прибирам се...и дрехите които свалих от гърба си вместо да ги хвърля в пералнята ги изхвърлих в коша за боклук...милото като отиде да изхвърля нещо и ме пита какво им е на тези дрехи че не искам да ги нося вече  :sarcastic: сега ми е смешно ама снощи бях пълен блокаж...
казват ми в очите че ако аз се махна с мен умира и бизнеса им...и че съм имала голямо право да съм се карала с тях за малкото пари които ми плащат за цялата тази работа която върша... и на това майната му.,...ама идва оня и вдига скандали за щяло и нещяло...и постоянно трепериш да не си изгармиш от някъде ...и вчера вече един клиент просто ми би капака като се заяде с мен че не стига че сме седяли тука по цял ден и сме си клатели краката и съм му казвала с най голямата си наглост че ако сега си поръча визитки щял да ги има след два дни готови  ohmy , никъде няма такива срокове всеки ти казва най малко седмица...ама ходи му обяснявай на тоя малоумник че ти имаш на главата си 1000 неща с които се занимаваш  :angry: :angry: :angry:
миналия ден един дрогиран негър щеше да ме бие за дето си забравил телефона и някой му го откраднал
...аз да съм му го била намерила  ohmy накрая се зби тука с един друг... иначе си го бях отнесла до две...та и бахтана да си ида вкъщи  :angry:  та какво още да задълбавам...то не са едно и две...

и прикипя ми...то държиш се и не обръщаш внимание ама в крайна сметка идва един момент в който ти прикипява и всичко прелива...

не исках да ви занимавам ...исках просто да се накрещя на ум и да изпусна парата...

Vessi,това за темата за чужбина е много добра идея.Отворете такава,аз ще чета с най-голямо удоволствие,ще ми е много интересно.
Беро,мила,ами ти защо стоиш на такова напрежение?Хем си незаменима,хем малко ти плащат,хем те товарят с много бачкане.То нали знаеш,магарето носи щото може.Я да избират или да задължат незаменимия кадър срежу повишение на заплата и намаляване на отговорностите или да си носят бизнеса на гърба.

BeRa за много неща на куп не ми говори че и аз съм така....ама гледам да не мрънкам че сама съм си го избрала този начин  :(

Чакайте и аз да се оплача че ми докривя а няма с кой да споделя...Сутринта мъжа ми се скара с майка си, стана нервен за някакви глупости и ме увика и мен и стана съботния скандал. Аз много, много не търпя, станах, облякох мен и детето и дойдох до майка ми. Попринцип имахме уговорка днес да правим прощапулник на Дияна, обаче казах че не искам да е днес.....въобще нямам настроение! Сега мъжа ми се обади кога ще се прибирам, че майка му меси питка за прощапулника!! Вбесявам се не от това че сме се скарали с мъжа ми, а заради това че в тази къща никой не ме чува какво казвам. Казвам "не й облиай тая блузка", те си я обличат, казвам "няма да правим днес прощапулник", те си месят питка за прощапулник! Не знам живяли ли сте в такава ситуация, но понякога се чувствам като зрител на собствения си живот... Иначе са свестни хора, но тази им черта ме побърква! Съжалявам за мрънкането....като се прибера след малко съм сигурна че ще ме карат да правим прощапулник и аз пак ще се поддам за да няма сърдити, но вътрешно не ми е това желанието и няма да го направя с кеф :(

Ох Герии,толкова са ми познати тези неща че няма на къде.Понякога ми се иска да живеят в друг град.Тя свекърва ми живее далеч от нас,но това не пречи да ме дразни много.Ама мнооооого.

Гери, Бера, кураж, момичета!

Герганче, в къщата на баща ми всичко така става, както у вас. Той каквото си реши, това е. Ама и да не си на кеф, все тая, той така си е решил. По принцип като има проблем, а отсреща все едно нищо не е станало, на мен направо ми се късат нервите. Но в случая, те родителите са си такива. Все си мислят, че независимо какво казваш ти, те няма да сгазят много лука, ако си направят каквото си решат те самите за най-удачно. И че няма чак толкова да сгазят лука, нали от добро чувство го правят всичко. Само вече порасналите им деца знаят каквое усещането да не ти се чува думата. Аз обаче, по моя опит с моите родители,се убедих, че няма как да ги превъзпитаме. Най-много да се обидят, че не ценим "грижите и съветите" им и да стане още по-зле. Въпреки че ще ти е криво, мисля, че няма смисъл да стигате до по-големи конфликти днес. Не че това е справедливо, но някак като се опитате да създадете празник, ще ви изглеждат по-различно нещата и ще можете по-лесно после с Явор да поговорите. Иначе по-голяма караница ще стане, мисля. Гледай си Диянка, защото днес на нея сте решили да й е ден, пък дано така се поуспокоиш. Те и родителите на Явор ще се сетят, че така не бива, сигурна съм. Хайде, дано мине по-спокойно всичко.  :girl_wink:

Бера, Кали е напълно права. Да не забравяме, че шефовете имат респект от хората, които си държат на мнението (когато разбира се са от хората, дето чуват, а не само да викат). Кажи си, че в повече ти идва и не можеш да си пълноценна по този начин в работа. Макар че... не знам какви са ти шефовете. С някои просто е невъзможно да се говори, но може би при твоите ще се получи, а? Стискам палци.  *THUMBS*

Ха Дени радвам се че писа....Все пак го отложихме за утре. Те са лоши хора наистина, просто са си такива, дори всичко правят от добро, за това гледам да избягвам конфликти, да избягвам да ги огорчавам, защото смятам че съм случила на хора дето се вика  =] Мъжа ми е по серт, та с него много, много не не мелим брашно, ама ще видим..... Не знам и аз вече, не ми е готино, не съм 100% щастлива. Дори днес като ходих до мойте родители - ми толкова ми е хубаво, толкова ми е спокойно.... не знам нормално ли е там да се чувствам по добре отколкото при мъжа си....толкова пък да е на моменти значи, с месеци е супер, разбран, разговорлив и като зацикли по някое време и става като един бодил, не може да се говори с него около седмица, все се заяжда, всичко му е криво, може 100000 неща да съм свършила той ще се скара за едно единствено което не съм успяла да свърша. Та не знам дали тия му периоди не ми идват вече малко в повече и не знам до кога мога да ги търпя! Като че ли е точно от тия мъже дето живеят с мисълта че съм негова вещ и никога по никакъв повод няма да си тръгна  :angry: Ще го умувам, имам време....  :girl_wink:

Гери, споко не сте само вие така, ако това те успокоява  ;)
И ние само се караме, а нямаме роднини на главата (като изключим, че майка му живее 2 етажа над нас и  цял ден лежи на дивана, а аз друсам ревящо дете и едновременно с това готвя, чистя и какво ли още не и пак мама си е най-добрата  :\ и накрая дойде и каже цял ден не могла да сготви, хайде ние да изпечем месо на скарата да не си вмирисва апартамента - е ние ли да си го вмирисваме?).

Емили чистя като луда, пера, гладя, готвя, гледам и някое десертче да спретна, гледам си детето според мен идеално, ходя на лекции, подготвям се за изпити и всички изкарвам с 5 или 6 (да не кажа че тая година от 6 изпита имам 5 отлични оценки и една петица) и след всичко това господинчото се прибира и ме увиква че не съм измила коридора .....  }:->

Знам,че е кофти Гери и аз съм така,само дето не гладя  :girlhide:  и гледам 2 деца, но явно човек като има служебни проблеми си ги изкарва вкъщи, знам ли...
Като се има впредвид, че ние готвим всеки ден, не ядем вчерашно ядене. А Алекс сега покрай зъбите цял ден реве и спи 2 пъти по 1 час и тогава гледам да свърша нещо... но после ми се задава въпроса как съм имала време за интернет, а за друго не  :danceg: но какво да се прави и той не е преработил, така че не се впягам  :girlhide:

Момичета, съчувствам ви напълно. Но това е една от основните характеристики на домакинската работа - когато е свършена не се забелязва, но когато не е - се набива на очи.. Такава е женската орис. Ако мама е научила принца кое е женска работа, вие на дали ще научите на равноправие, само скандали ще има. Аз съм вдигнала ръце и търкам и не мъркам.

BeRa, миличка, представям си колко ти е трудно на работа. Но сега с тази "криза" погаждат такива номера на много хора. Ако не можеш да си изкрънкаш толкова пари, колкото мислиш, че заслужаваш, помисли дали не можеш да започнеш да работиш за себе си, щом вече всичко контролираш, познаваш работата, партньори, клиенти и всичко. Защото докато си наемничка-надничарка, все ще е така.

Ох, надявам се да не съм обидила някого с изблика си за кърменето, просто мислех, че тук мога да споделя какво ми тежи, защото съм заобиколена от майки с възгледи, които ме дразнят и провокират, на тях нищо не смея да кажа, не смея да споделя и с единомислещи приятелки, защото все имаме някакви общи познати, от зор да не нараня нечии чувства. А аз виждам липсата на информация като първопричина за някои ситуации. Не мога и не мога да се почувствам наистина гадно че "съм ги осъдила" и "одумала". Как ставаш мислещ човек, ако все нямаш мнение, как ставаш част от обществото, отговорна майка, приятел, гражданин и т.н. ако за нищо не ти пука?? Нали всяко нещо, което регулира обществото ни, като закони, норми, традиции, информационни кампании и т.н. би трябвало да възникне от нуждата и от мнението на хората. Иначе потъваме в комерса тотално, ще царува само това, от което има печалба, само за него ще се говори, всичко друго остава маргинално, апокрифно, "въпрос на личен избор". А ако нямаш достъп до информация как ще направиш избор? То изобщо за да тръгнеш да търсиш информация ти трябва подтик. Днес контактът между поколенията е така изтънял, че от кого търсим съвети?? Приятели, интернет, форуми (за какво друго сме тука повечето??).. Къде е разликата между махленстването и добрия съвет? За мен не е очевидна. Затова все мълча. И в един момент ми идва до гуша. Но като чета как се разви дискусията тук, май по-добре съм направила като съм мълчала.

Така е Бестет, а и да се оплакваш няма кой да те разбере, вършиш си задълженията и си свиркаш, понеже никой няма да дойде да ги свърши вместо теб :P На мен не ми тежи, намирам време и си ги върша, но поне да не ме натрупват и с чужди задачи и без това не са ми малко  }:->

Герганче и Емили много е важно как ще научите мъжете си.Не ме рабирайте погрешно, но ако вие се държите с тях както майка им и те ще очакват същото като от майка си.Аз не съм домакиня, просто не ми идва от вътре и това е.Чистенето го правя, но го мразя, готвя, но нне с удоволствие най-ми е кеф да правя сладкиши, но го правя много рядко.Когато се събрахме с Мерал аз му го казаха и той знаеше какво си взима в къщи.Е имали сме проблеми, но след един скандал заради не сготвено иаз му казах да ходи при майка си, заради ядене, чистене и т.н. не сме се карали.А и когато имам много работа аз се прибирам понякога в продължение повече от месец след 10 вечерта.Кога да му сготвя, или да изчистя?А и вие имате деца, да не сте сторъки?Колкото до това че ви чуства като собственост, това си зависи и от вас.А за родителите така е обичат да става на тяхното, но и аз почнах с техните камъни по тяхната глава.Майка много обича като е права да казва казах ли ти и т.н. и аз сега така правя като съм права и не са ме чули и да видиш как взеха да ме взимат на сериозно и да зачитата мнението ми  :P

Маги, как се учи тепърва 30-год. мързеливо магаре? ;) Мноооого трудно. Накрая си казваш, че докато намилаш по-бързо сама ще свършиш това онова и човека си постига целите - никой да не го закача за нищо. За съжаление повечето мъже са така ...
Аз пак го побутвам и даже мин. събота се размрънка, че все за нещо го ръчкам да прави, а искал да си почине, ама няма начин- щом имаш дом и дете няма почивка!!! Ще почива когато спи детето примерно. И на мен събота ми се иска да се излегна на дивана, но вместо това отивам в градинката да бърка Симеон в локвите и калта ...
Та за съжаление това е нещото, което много ме отдалечи от него - този непукизъм и несъпричастност и невсеотдайност. Но какво да се прави, ще търсим и положителни страни в характера иначе лошо.

Бастет,  :goodpost:
Информираният избор е правилният избор!!!
Аз пък винаги напомням на моя съпруг, че майчинството ми е дадено да гледам децата, а не да домакинствам и прислугвам на мъжа си. Общо взето не се поддавам, много рядко готвя, не чистя, викам жена.  Но и цялото си време съм посветила на малките. Вечер ясно давам да се разбере, че и таткото трябва да помага - децата са на двама ни, не са само мои. Ако ще правя всичко сама, то поне да няма някой, който да ми натяква. Иначе, пускам пералня и гладя, подреждам, чинии мия - ей такива разни по-лекички нещица  *db*

Мая и ние сме така с побутването за разни неща да се свършат  :girlhide: Но какво да се прави,аз съм си го избирала... да не кажа, че беше много по-лош, когато се събрахме и все пак съм успяла да го моделирам по някакъв начин, за което всички се радват, но немога да го направя перфектен :P

Аз съм съгласна с Маги - ако се оставиш на някого да те има за даденост и за домашна прислужница, то на него ще му е по-лесно така и ще се възползва. Всеки има нужда от почивка, всеки има дни, в които не му се пипва нищо, камо ли да излъска къщата и да сготви 100 манджи.

Кали доволна съм от работата си, не е да не съм доволна и да седя на сила...по хубава работа от това не бих могла да си намеря на този задръстен остров...чужденка...просто на моменти ми прекипява и трябва да изпусна парата...
не е толкова лесно да смениш ей така работата си......хората с месеци не могат да си намерят работа...в момента се уволнява масово ама никой не те взема...на ден правя поне 4 до  6 автобиографии за работа а да не ти казвам колко фотокопия вадим на други такива...

при мен нещата и взаимоотношенията ми с шефовете за излезнали малко от тези релси на строгата закономерност шеф-работник понеже се познавахме преди да започна...не кой знае колко, просто покрай общ приятел и ме взеха когато не знаех почти езика...и нямаше всеки да ми даде шанс да почна работа на публично мяси и да говоря дето се вика в инфинитив и прочия... изтърпяха всичките ми грешни в началото докато да свикна с езика... хубавото е че всеки изминал месец говорех повече и повече и свикнах бързо...ама неволята какво ли не прави... вземах идеална заплата... разбира се за това което правех тогава...а то не беше почти нищо...копирните истории ги нямаше никакви , никакви по такива отговорности ,идвах колкото да ми мине смяната и си ръгвах...докато малко по малко ми назначиха още сумати длъжности докато вече всичко се стовари на мойта глава...от скоро ми увеличиха заплатата...не кой знае колко ама нали пак е нещо...но взех да давам допълнителни часове в другата зала...и няма на къде...
а най важното е че взеха и майка ми...и на нея дадоха шанс а имаха хиляди причини да я махнат понеже с езика е много скарана... но я държат заради мен а и тя си компенсира с работата ама както и да е...доволна съм си от работата и ми харесва...шефката ми е ангел за сметка на шефа...слушат ме и за всяко нещо ме питат и се съобразяват с мението ми и са ме оставили да правя каквото аз преценя, в другата зала работи едно момиче което са оставили аз да я командоря и да я преценя ще става ли за работа или не и всякакви такива права , но на момента ми дотяга много....ааааадски много... но колкото и да ми дотегне съм доволна че имам работа...защото можеше и да е по зле...
за нещо мое не знам ако реша да правя дали ще е в тази насока...не искам да ги прецакам защото когато аз имах нужда те ми помогнаха и не мога да бъда неблагодарна...иначе ако реша мога да им отнема всички клиенти и да духат супата ама...не съм такава неблагодарница  =]
както ид а е ...май станах много подробна пак...

а за тези семейни проблеми мога да кажа че всичко зависи отр жената...Маги много точно е казала в поста си... всичко зависи от жената как ще подходи с мъжа,...мойта майка ме е учила че мъж не се жали понеже после няма кой да те пожали теб... с тихото и кроткото и с памуче и пинсетка така да му се извади душицата че всичко да дава...аз с моя съм нямала такива проблеми...в началото беше голям мамин син и всичко на мама беше най хубаво а аз трябваше да гледам от нея ама с времето се забрави...но ми ковстваха доста усилия...на моменти сърдене и чудесии, на моменти обяснение с доброто ама...трябва да се стигне до решение...
има си начини дори и за нй мързеливия мъж , но според мен трябва да се подхване още от самото начало...

Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Бера,аз забравих,че не си в БГ,да когато си в чуждина и разчиташ само на себе си вече е по-различно,а и при вас кризата доста е стегнала положението,абсолютне те разбирам при това положение.И аз да съм в чужбна сигурно и за ще търпя.Все пак в къщи и стените помагат дет се вика,ама навън...Дано нещата скоро се променят при теб,стискам палци.

Абе Маги донякъде си права....Права е и Мая...Аз лично за себе си грешка откривам в началото на връзката, ама няма как да върна времето. Още тогава трябваше да му покажа как да се държи с мен. Ама от друга страна и той тогава беше различен, напоследък наистина си мисля че брака променя хората. Да не говоря преди колко ходихме по почивки, сега от толкова време му говоря че искам да отидем било то и за един ден до Велико Търново.... отговора е "престани да говориш глупости, нямаме излишни пари"  :( Толкова ми е примъчняло вече, толкова, толкова, че не знам по кой път да поема  :huh:

Така е Гери, отначало всичко е едно, но след това става савсем друго  :girl_impossible: А и с 2 малки деца още повече нерви и липсата на пари допълнително обтяга отношенията иии.... Но ще се оправим, дано всичко е временно  :P

Gergancheto не става ли да опиташ да говорите...или сте говорили вече без резултат...винаги си има моменти на слабост и на трудности...
аз в това отношение моя мъж съм го подхванала от самото начало на връзката ни и сме говорили много...винаги съм се стремяла към по различни семейни взаимоотношения от тези в повечето семейства и на повечето ни приятели...за това винаги сме се и отличавало може би ... от самото начало моя мъж е на ясно че се събираме и създавме семейство не за да си тровим живота един на друг...а за да направим всичко възможно да ни е хубаво заедно и единия да допринася за щастието и хубавото на другия...ако на единия му липсва нещо другия да му го даде и обратно...ако на единия му е тежко другия да го утеши...и ако единия е огъня...другия да е водата...и знае много добре моето мото...че по добре да рева ден два или месец за една раздяла и провалена връзка от колкото цял живот заради търпенето на един брак който само ни изяжда нервите...говорили сме си много по какъв начин може да се постигне...и разбира се най големия успех идва от това и двамата да са наясно че го искат...иначе сама птичка пролет не прави...аз съм твърд противник на мнението че след брака нещата се променят и вече не е същото...аз съм на мнение че всичко е такова каквото си го направиш...и каквото си го създадеш...и каквото успееш да съхраниш с времето...и вичко се гради всеки ден по малко, по малко но се захваща от самото начало...никой не трябва да има другия за даденост, нито пък трябва да има някой който да командори...трябва да знаеш да оценяш труда и усилията на половинката както и да си му благодарен за това което прави за теб...
много може да се говори на тази тема...аз се надявам скроо всичко да се нареди така както ти се иска на теб и да забравите за неприятностите  :flower: :flower: :flower:

Гери, много мъчно ми става като те чета. Тия врачански мъже значи... все едно са се родили еднакви всичките. Не бива така да си говорите, нито така да ти отговаря. Пари няма, ама човек ако има нужда поне малко да смени обстановката, дори с една разходка горе до Вратцата може да го направи, желание да има е важно. Говори си с него... нито си на 40 години, че да си зависима докрай от него, нито е хубаво да се чувстваш така. Нали в крайна сметка той ти е съпруг... не ти е баща, нито шеф.  :angry: То някой път и с приказки не става де, до момент си е. То отстрани много е лесно само да се дават съвети, ама аз така го виждам, както и момичетата.

Бастет, исках специално да ти кажа, че на мен пък ми беше много интересно да прочета поста ти (както и почти всички твои мнения). Аз съм от тези, които не са напълно съгласни с теб, но пък ми беше много приятно да чета всякакви гледни точки. То иначе как човек ще види, че има и други истини, освен тия, в които вярва сам той. Така че ако не беше написала, нямаше да се получи такава дискусия и мисля, че и занапред трябва да можем да пишем каквото си мислим. В крайна сметка автоцензурата има смисъл понякога, ама ако нон стоп има натиск за подобна, егати и форума ще станем.  }:->

Гери, според мен голяма доза от начина на държане и промяната в мъжът ти се дължат на това, че живеете с родителите му.Това е лично мнение.Дали брака променя хората не знам, поне при нас не е така.Аз съм казвала хиляди пъти с Мерал живяхме около 3-4г заедно без брак.За мен подписа абсолютно нищо не значи, и това че съм омъжена за него не означава, че ще се примирявам с неща с който иначе не бих се примирила.Все пак и аз съм човек с достойнство и лично пространство и мой си нужди.

*THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Гери,

и аз мисля, че това поведение идва и от съжителството с родители, аз забелязвам и по моя мъж, че мама като е наблизо и "вирва" нос, прави се на важен, той да каже това, онова, не помага и т.н.
Най-добре поговорете как се чувстваш и от какво имаш нужда. И ние неможем много да си разнообразяваме личния живот поради намалени финанси къде от криза, къде от кредит, ясла, но гледам поне веднъж седмично да излизаме с приятели, да се отпуснем, да живнем и т.н. Според мен там е истината за "спасяване" на брака и отношенията, повече излизане, екскурзии, скъсване с рутината.

Иначе и аз преди да се омъжа така се палих, че няма да слугувам на никой, ще сме равноправни и т.н.,но не се получи точно така. Не съм се отказала да опитвам, но за съжаление почти всичко аз правя.

Бера, относно работата така както си описала нещата мисля че си заслужават усилията. Заради кризата ли не ти увеличават заплатата, имат ли достатъчно печалба според теб? Ти казваш, че сами осъзнават, че за тази работа, която вършиш заплатата ти е малка, а защо немогат да направят нищо по въпроса? Но наистина отношението и шанса който дават на теб и близките ти са много важни.

не ми я увеличават заради кризата...поне така казват...истината е че с този бизнес шефа ми си разплаща дълговете, които са адски много...и разбира се всичко му е изчислено...и много ясно че първо гледа дълговете си...доволна съм от работата си...има си много положителни страни...а и си е работа и ми задоволява нуждите което е най важно...просто на моменти ми прикипява и тогава дори най малкото нещо ми се трупа и му обръщам внимание можеби по голямо от необходимото

И ние чакаме да отмине кризата и да ни се подобри малко живота ... около нас всички са на това положение ...
Моят съвет е междувременно да се ослушваш за нещо по-добро, никога не се знае кога и откъде ще изскочи. Шефа ти е подал ръка, ти също си направила много за него и май от доста време си там, така че не чувствай угризения. Пък ако не стане, здраве да е.

Аз да се оплача, че днес ми е много напрегнато - Симчето е за първи ден цял на ясла, в 11,30 като изнесат манджите бяга да си обува ботушите, защото чака да го взема и ще трябва хем да го успокоят, че ме няма, хем да го нахранят (той е доста злояд, занесла съм една книжка), хем да го приспят рано рано. Дано се справят и дано и той да е добре ...
Все някога се налага всеки да се върне към неговия живот и среда (започвам работа).

И на мен ми предстои това завръщане ..... В средата на април вече ще съм изчерпила всички натрупани през годините отпуски и трябва да се върна на работа. Където пък се очаква да бъда съкратена. И се усещам една такава малко като на кръстопът. Скоро си мислех, че дотолкова успях да свикна с идеята за новото, което ми предстои, толкова успях да се развълнувам от очакването му, че ако се окаже, че няма да бъда съкратена може и разочарование да изпитам.... Знам ли.
Човекът е странно животно.

Подготвям се за кандидатствам по едни проекти в Бургас за психолог. В очакване съм на обявяване на конкурсите. Междувременно и в кабинета нещата се раздвижиха, обаждат ми се хора, имам вече клиенти. Но все още не е достатъчно за доход, без стабилна работа.

Та така. Интересни дни идват !!!

Ина, ако ще сменяш работата търси по-отрано! То е на късмет много, но все пак  *crazy*
Ти къде и какъв кабинет имаш? С каква възрастова група работиш? И изобщо как се става по-тесен специалист (една позната се интересува, може и на лични).
А може ли да доведа Симеон да го убедиш, че е много готино да яде и да спи в яслата?  *YAHOO*
А мен да ме убедиш, че ще е много готино в офис затворена от 9-18ч.? Ей така да ни олекне и на двамата ...  *db*

Имам кабинет в Бургас. Принципно работя с всякакви възрастови групи.
Не съм сигурна точно какво имаш предвид под тесен специалист. Един психолог може да се профилира примерно според опита, който има. Аз работя десет години с детска и юношеска проблематика, така че в този смисъл там ми е силата за сега поне.
Сега вече съм почти и психотерапевт, а там и проблематиката е по-различна. Психологът прави консултиране, терапевтът прави психотерапия......

Едно е сигурно - университетската диплома по Психология не дава нищо друго, освен енциклопедични знания. Много работа и усилия трябва след това, за да може един човек с такава диплома да се нарече психолог.

Ина,а дистанционно работиш ли :)?Щот не съм от Бургас :[

:funny: :funny: :funny: :sarcastic:
Абе я си стойте в къщи,щом и двамата не сте убедени в това което правите.

Кали_гали, много си сладка! И двамата сме убедени, че е за добро и че е време, но ни е трудно и затова се жалваме тук, нали е отдушник, чудесно е да има къде да помрънкаш! Който я е измислил тази тема евала!  *THUMBS*

Ще те видя и тебе след някой и друг месец ;) като вземе да вика Тео "Мама додииииии"  :huh:

За детето не знам,но на теб може да ти 'помогне' Ирина Сарачинова/водещета на 'Най-добрата майка' по Нова/,тя освен водеща,се занимава точно с това -да намериш ТВОЯТА работа и седенето в офиса да не е мъка :)

Я и аз на опашка за Ирина Сарачинова. Не, че моята работа не си ми харесва, напротив. Но шефката не бива, а няма изгледи скоро да се сменя! Ей това му е лошо на държавната работа - шефовете си мислят, че са пожизнени.

Наде, я разкажи повече за Сарачинова, че ми стана интересно.

Аз нямам кой знае каква информация,чела съм че се занимава с life coach,ето и 
нейна статия (http://www.kenguru.bg/life+coaching+%D0%94%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE+%D0%A9%D0%90%D0%A1%D0%A2%D0%9B%D0%98%D0%92+%D0%96%D0%98%D0%92%D0%9E%D0%A2/1/MlW-gRSXMhSvMxOvU5WfcJSvYJODM1e3YhOzcVOzgleDUJePg9KbQpaHgta-IRirMpWLQtiLcZmbYN) за life coach-a .

И на мен ми стана интересно, но само статии намирам, да имат някой линк към предаване и най-вече към "life coach", няма да е зле да понаучим нещо ново.
Ами от работа до работа в офис има разлика, зависи от фирмата, динамиката и дали изобщо я има, има ли разнообразие като семинари, пътувания и т.н. Но като цяло си е вид "затвор", няма начин.

Иначе аз моята работа мога да я намеря, напр. бих искала да съм преводач от англ. в някоя агенция за осиновяване или грижа за деца като SOS (дори кандидатствах и след изпит дори не се обадиха да кажат резултата, което е много нагло) или др. агенция, ноооооооо при заплата 600лв. и ясла 500лв. малко не ми се връзват нещата. За съжаление няма кой да ме издържа, така че да работя за удоволствие.

За втората и работа не мисля,че има предаване,освен ако не е гостувала при някой.
Мая,според мен тя /сега може и да бъркам,тук може би Ина би споделила като по запозната с тази материя/ не само дава насоки коя работа ще е ТВОЯТА,а и как да направиш така,че работата в момента да те удовлетворява и да не отиваш сутрин с  :( .
*THUMBS*

Това, с което се занимава Ирина не е точно намирането на желаната работа, да не кажа, че изобщо не е това. Става въпрос за организиране на ежедневието, за мотивиране на активности по отношение на работа и кариера и прочие подобни неща.
За намиране на желана работа се търсят кариерни консултанти, каквато Ирина не е. Тя не е и психолог. Тя е първо ПР специалист и след това Лайф коуч тренер.
Ирина е супер готина мацка, заедно бременеехме в отчетната в бг мама, много е жизнена, креативна и земна.
Кабинетът и е в център Инсайтинг за тези, които се интересуват http://www.insighting.eu/ (http://www.insighting.eu/)

Мерси Ина, ще го разгледам по-подробно :)

Намерих нещо сега като рових, но тези пол. проблеми мисля, че може да се разрешат ако има малко повечко пари, екскурзии, излизане с приятели, гости и т.н. :

LIFE COACHING
За да дадем ясна дефиниция на Life Coaching, е добре да изясним при какви обстоятелства, ние хората, имаме нужда от водач в живота. Ето част от ситуациите, в които присъствието на психолог би ни помогнало да възстановим душевното си равновесие.

Когато...
се чувстваме притиснати от ежедневните житейски проблеми.
имаме чувството, че сме загубили пътя.
животът ни стане скучен и тъжен.
нищо не ни се случва.
хората наоколо не ни разбират.
близките ни престанат да ни забелязват.
децата ни вече не ни слушат.
сутрин тръгваме със свито сърце към офиса си.
вечер тръгваме със свито сърце към домa си.
се чувстваме бедни, стари и грозни.
нищо не ни радва.
дори не можем да се разплачем.
се чувстваме виновни.
сме напрегнати без причина.
постоянно сме изморени.
не сме сигурни в постъпките си.
ни е страх да напуснем работата си.
се чувстваме необичани.
се съмняваме в способностите си.

Ох ще ви исмястя малко темата ама не знам къде да извикам  }:-> }:-> }:-> Гледах Такъв е живота - Приемно семейства по БТВ Искрено ви казвам възмутена съм ...... толкова съм ядосана че може и крайно да звуча но, как е възможно да си оставиш първото дете и при условие че нямаш възможност да раздаш пак .......и пак и пак ..... Закон трябва да има колкото и не хуманно да е, остави ли си детето следващата бременост да е под контрол .....

Даааам, особено при ромите, трябва да измислят как да им намалят раждаемостта подобно на китайците ...
За кое дете се възмути Веси?

Да не гледа това дето бащата 3 месеца не успял да иде да види детето, понеже нямал работа, а майката не отивала понеже три дни била с бъбречна криза или нещо такова. За кастриране са такива идиоти.  P-(

Vessi, и аз побеснявам от тези неща!!!!! :hysteric: Иде ми да ги.... :boxing: Трябва да има някакви ограничения и санкции бе м--а му стара! А никой не се занимава с това!!!! Изоставиш ли едно дете и след това второ и-в затвора! Това е! И не покриваш ли определени изисквания (да осигуряваш дадени условия за живот и образование за детето си) задължително спиране на социалните помощи и след това затвор, ако няма ефект! Направо побеснявам като се замисля!!!!!!!!!!!!!!!! :tarzan:

Не мисля, че затвора е решение за тия индивиди. Айде да ги набутаме там пък да се окаже че място няма и ги пускат или пък да плащаме че да си стоят там на топло пък ние да ги хрантутим.  Може и да съм крайна и тва да е в противоречие с правата на човека, но трябват медицински интервенции, тях друго не ги спира. Въпреки ,че какво  направи Саркузи, наъовари си ги на самолета и кой от къде. Да ама ние нямс къде да ги запратим. Радикални мерки и това е!

Същото предаване едни роми дето са ги нацвъкали няколко и дето момиченцето го гледа една жена и дето ромката пак бременно на 4 месеца  }:-> Със закон да им връзват тръбите след 2 дете ....Гледах и комиците днеска ..., трябваше да ми бъде смешно - преброител отива при ром и го пита какво работи и той вика ром работя ......После защо домовете били пълни ...да пълни са ама кои ги пълни ....аз ли съм нещо чалната или те - управляващите не виждат корена на проблема  *crazy* *crazy* *crazy*

Веси така е и аз си ги мисля тия неща....И циганина гледа ли го дето има две момчета в някакъв пансион, едно момиченце при приемни родители и Сиганката бременна с четвърто...Ама неграмотна, не знае си нито името, нито нищо...Седи и се зъби на камерата с малкото й останали зъби. Щели да си вземат детето да си го гледат  P-( Обичали си били децата .... ЕЙ че ме е яд, лошото е че няма как според мен в закон да се форулира подобно нещо ... Иначе най доброто което може да се направи е да се слага спирала, ама няма как да се напише "на циганите след второ дете - спирала" , защото има и свестни хора от тях. Още много неща си мисля, но не намирам подходящи думи от яд }:->

 И да се ядосвате, и да не се ядосвате, това е положението. Ще ви предам думите на жена, която работи като помощен персонал във фирмата, в която е майка ми. Жената е от ромски произход, от много бедно семейство, макар и с трудолюбиви родители(колкото и да не ви се вярва, сред ромите има такива), успяла да завърши до 7-8-ми клас. Тя казва: " Нашите деца виждат, че родителите им са безотговорни, приемат това като даденост и те стават такива" . Получава се затворен кръг. Какво очаквате от хора, които от едва осъзнали се приемат, че да се краде и лъже е нормално поведение в живота? Не мисля, че не си обичат децата. Напротив. Но имат страшно различен от общоприетия социален начин на мислене. Повечето от тях никога през живота си нямат достатъчно продължителни контакти с някой, който не мете улици, не краде метал и жици, не ражда от 12-13 годишна възраст. Те никак не са глупави, за да асимилират нещо различно. Но са изпуснати на възраст, на която могат да го възприемат и оттам са почти загубена кауза...
 С всичко това не искам да ги съжалявате или да приемате, че ги оправдавам. Ако положат адски много усилия да надмогнат средата си, може и да не станат паразити.
 В един форум някой беше отбелязал, че ако беше възможно да се отделят децата от родителите и се възпитат различно, може би има шанс за по-социално интегрирано поколение. Само че това е по-скоро в сферата на предположенията и фантазиите.

Това, което знам със сигурност е, че трябва да се спре тяхното безогледно размножаване!!!! Не всички роми са такива. Това е факт! Имам приятели, които са напълно нормални и интелигентни хора. Моята най-близка приятелка е ромка. Живее в Монако. Няма нищо общо с тези...не знам как да ги нарека...паразити! Но наистина трябва спешни мерки да се вземат! :girl_impossible:

Дам, аз предлагам (ама никой не ме пита, уви), изоставиш ли дори 1 дете в дом, да режат тръбите на жената, а на мъжа - вазектомия, безплатно дори да е за тях, на данъкоплатците ще им излиза мн. по-евтино, като това да въжа и за такива, които не гледат добре децата си, пускат ги да крадат и просят (хванат ли ги, кръц). Само така ще се спасим, но уви....може да ни обвинят от ЕС за геноцид  =]

За мен, не само на жената тръбите, ами и като си остави един такъв манго детето, па тръгне и друго да прави, и да му се реже директно достойнството.Ако ще да съм крайна.Много ме е яд на това нагло племенце.Няма свястни такива. Освен ако не са израстнали в различна от тяхната си среда. Един мангал винаги ще те прецака - то си му  е в кръвта.Прави ти се на най-големия другар, и накрая те прецаква много здраво.Правят деца и ги пускат да просят. Момиченцатата като малки ги правят просякини а след това проститутки. Как може един родител да прави това и да казва че обича детето си.  }:-> Това е вече бизнес на гърба на детето, а не любов към него.После съответно тези деца, какво друго да знаят. Както нашата култура ни учи, да се учим, да работим и да създадем семейство което да дарим с любов, то така и те знаят тяхното...кражби, продажби, просене, далавери и деца за изкарване на пари  =]
Това с отделянето на детето от родитея ми звучи супер. Ама уви. И въпреки всичко, смея да трърдя че си имат заложбите в кръвта. Рано или късно, не е гаранция, че няма да му се прояви жилката  =]
Ще ви цитирам думите на един ром, "Мангал съм бе батеееее...ако не излъжем мира нема. Аз не искам щото знам че лоша работа е това, ама то от вътре ми идва. Аз знаеш тебе че много та уважавам и повече няма да та лъжа. Честна циганска бате. " 
При което не знаеш, да се смееш ли, да му забиеш един ли.

Не чак така, вазектомията му стига  ;) Няма и от кефа да го лишим сега, че от ЕС ще ни погнат съвсем  *db*

Аз пък гледах наскоро от архивите с видео едни филми на bTV за детския труд в Индия, Пакистан  т.н. Значи има работа в световен мащаб. Нали сме много глобални вече, а? У нас има толкова свободна работна ръка и без да е непълнолетна.. защо не се организира примерно някаква задължителна трудова повинност за да си получаваш социалните помощи? Не щеш да работиш? Ми не дей, ама помощи - нъц. Крадеш? Хоп-наказанието затвор, ако си рецидивист и си решил така да си изкарваш прехраната, хайде пак трудова повинност, да си плащаш престоя в затвора, няма ние да ти го плащаме.. а те мангалите какво работят? Гласоподаватели.  :\

А гледахте ли при Карбовски как се продават бебета? За апартамент. Предполагам, че много от вас са на доживотни заеми за жилище. Ето другия етнос как си решава проблема..

Другото, което много ми тежи, са непрекъснатите призиви да се дават пари за това и онова ужким благотворително, които се редуват с разследвания, как се е злоупотребило с тези пари. Просто не мога да разбера кой нормален човек при тези обстоятелства би дал каквото и да е. Постоянно по телевизията, във facebook, по улицата, когато има конкурс за някаква идея или каквото и да е, сме залети от всякакви фондове и не знам си какво, които набират пари за супер-хуманни идеи.. и след месец-два същите са в господари на ефира, хрътките, bTV репортерите и т.н. Откакто гледах за организираната просия направо се потресох. Показаха мошеници, на които аз лично съм давала пари. Многократно. И въпреки това, вчера пак видях разни хора, които дават милостиня по улицата. И с тези кучета пък вече се минават всякакви граници. Събират се пари, неясно за какво, като решение на проблема не е намерено. Па протези, па билбордове, па пращане в чужбина.. а циганетата по домовете кучета ги яли и болните дечица да мрат. Безобразие, просто.

maya_bunny, след като темата за яслите и градините явно е последна дупка на кавала, и май ни вълнува само нас със тебе, моля те сподели как се справяш сега, много ме вълнува, защото комай с бодри стъпки се отправям към твоя хал  :(.

 :offtopic: Мен също ме вълнува, но темичката наистина спи... явно всички са намерили перфектния вариант  =].