Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Е аз след като снощи се наревах едно хубаво, защото цял ден рових за украси, лимузини и какво ли още не и не мога нищо да реша - харесва ми -> много пари, малко пари -> не ми харесва и т.н. и реших, че така не може повече, сватба, не сватба, не трябва да поглъща цялото ми внимание, защото иначе става страшно :(

Аз още от сега съм стресирана и притеснена,а незнам когато наближи септември месец какво ще става. И родителите ни изнервят положението още от сега и ще е направо трагично след още няколко месеца.  >:O :boy_cry:

няма да има мира доката не дойде денят , почвам да се убеждам в това всеки ден...най прясната ми изцепка е от снощи..роклята коята съзерцавам два месеца в нета си я купих..но се харесах във варианта в екрю и сега тормозя всичко живо което мърда дали трябваше това да е цветът, дане би да не ми казват истината, и разни подобни дразнещи неща,...осъзнавам колко съм ужасна, но сякаш е по-силно от мен... :GROAN:

И при мен нещата , които ме стресират нарастват със всеки изминал ден... При мен проблема на дневен ред също са цветовете за сватбата - екрю , златно и лилаво ( Най-вече се притеснявам за лилавото ,защото май му мина модата и това ме притеснява)

Ако си направиш нещата със стил, т.е. визуално да си подхождат, няма защо да се притесняваш за лилавия цвят, който на мен ми е един от любимите. Може би има мода и в цветовете на сватбите, но аз не бих се съобразявала , камо ли стресирала от това.

Екрю е красив цвят за рокля.Аз лично винаги съм си мечтала за сребърна рокля, нопък се оказа, че РОКЛЯТА е слонова кост. Сребърната, която намерих беше чудесна, но и много тежка.

Но няма място за драми. Аз лично обичам да планирам, за момента се занимавам с удоволствие с това. Надявам се, че не досаждам безкрайно на хората с постоянните си въпроси. Може би когато момента настъпи, ще има известна доза паника, но засега се държа геройски.

Все едно аз съм го писала! Същата история....гледам погледите на хората и се старая да видя дали случайно не се преструват, че им харесва. Макар че важното е на мен да ми хареса, но ме е страх да не би да не се виждам реално... *crazy*
Ама и младоженецът дето мислех, че е спокоен онази нощ изведнъж въздъхна супер тежко, та го питах какво има. И ми отговаря - еми пак сънувах сватбата, 12-ти епизод вече сигурно... :sarcastic:

А аз съм си спокойна и не се нервя много /е с малки изключения/. Но подготовката върви точно както исках - спокойно и от далеч и сега не остана почти нищо. И не чуствам да съм се стресирала. Е и аз сънувах сватбата в хилядите й варианти, но това си е нормално според мен :).

Момичета, като ви чета постовете се успокоявам, колкото и кофти да звучи @}->--
Но преди да видя тази тема мислех че само аз съм толкова побъркана да се колебая за всяко нещо, да се чудя дали искам точно тази рокля, която си купих и да сънувам сватбата - по-скоро как все бързам, а закъснявам и не съм готова  :star:
Явно това си е синдром на всички младоженци преди сватбата.

Стресът идва от свекърите.
Искат да не дават пари за нищо, нямало нужда от украса, нямало нужда от музикален/танцувален поздрав за гостите, били излишни разходи... Едно време не било така... :!

Аз не мога да се оплача въобще от моята свекърва - страхотно мила и разбрана жена и за нищо не се меси, ама за нищо. Ние с годеника ми си плащаме сами сватбата, а на родителите, които естествено много се натискат да плащат, сме им казали каквото решат да ни го дадат и ще се използва за ексурзийки след сватбата.
Въпреки че вече почти всичко е готово, със всички - DJ, гримьор, фризьор и т.н. е говорено и запазено, голям стрес ме гони :insane: По цяла нощ сънувам какво ли не и все ми е едно такова неспокойно..да идва вече че ще изперкам съвсем.... *crazy*

Ох и мен голям стрес ме гони покрай приготовленията за сватбата  :svatba: и постоянно само за това мисля.
Скоро май май ще изперкам ,защото и денем и нощем ,само това ми е в главата!Постоянно се притеснявам нещо да не забравя ,нещо да не се обърка...
Не съм наемала сватбен агент и всичко сами си движим с годеника ми. :GROAN:

soulless ,не знам дали скоро ще се успокоя ,защото отдавна чакам този момент(както и всяка жена ,която мечтае да бъде булка) *YAHOO*
Годеникът ми казва ,че скоро ще изперкам ,но от това не ме е страх ,защото знам ,че всичките ми усилия най-накрая ще бъдат възнаградени :[
Нямам търпение да дойде този ден.

Panteryx, кога е вашата сватба?
Аз получих предложението си на 16 декември и до 10 дена бяхме насрочили дата за началото на април. Да ви кажа отначалото ми беше нервно поради факта че сме се сгодили, а после  - покрай подготовката за сватбата. Остава ми месец и съм си все така неспокойна и под напрежение - добре че не решихме да чакаме по-дълго за сватба, че наистина нямаше да се издържи без хапчета  :pill:

Аз пък установих, че нищо друго не ме стресира така, както еуфорията около настаняването на гостите и потвърждаването на идването от тяхна страна... *crazy* И то на един определен кръг, еййй ще изперкам значи!  }:->

Нашата сватба е чааааааак на 9.07 ,но аз бързам бързам да не изпусна нещо ,всичко трябва да бъде изпипано ,за да няма непредвидени ситуации после. :girl_impossible:
Общо взето треска ме гони ,иначе аз получих предложението си за брак на 25.12.2010 и от тогава съм направо болна на тая тема *crazy*

Непредвидени ситуации винаги, ама винаги ще има - независимо колко нощи не си спала, за да мислиш и премисляш всичко и колко дни си избудувала, за да търчиш по сто места и организираш и най-малкия детайл. Затова - остави се просто на емоциите и нека не искаме всичко да е съвършено - ако е такова, то няма да бъде истинско  :girlhide:
Аз също се бях шашнала в началото, но после си дадох сметка за две неща, които са верни и то едновременно. Първото - денят на сватбата ( поне на първата такава :D) никога няма да се повтори, затова нека просто му се наслаждаваме, нека се наслаждаваме и на подготовката за него - само си помислете, че тази еуфория по избор на халки, рокли, покани и всякакви дребни и големи нещица - ами тя никога няма да се повтори! И именно затова трябва да ни носи само положителни мисли и усмивки - цял живот ще си спомняме за тези дни, нека си ги спомняме с усмивка и умиление, а не с нервите, които сме изпотрошили и близките, с които сме се изпокарали. Нека не стигаме момента, в който си казваме "ох, искам всичко вече да е минало, за да си почина най-накрая" - за какъв празник може изобщо да става дума, ако се чувстваме така?!
Второто вярно нещо е, че сватбеният ден съвсем не е най-важния в живота, а е просто един от най-важните. Светът няма да се свърши с него или с това дали цветето на роклята ни не отговаря съвсем по нюанс на арките в ресторанта или на обувките на диджея *db*
Не ме разбирайте погрешно - и аз понякога се втелясвам, но се опитвам да си припомня всичко това, което изписах по-горе и просто да се наслаждавам на уникалните месеци по подготовката на сватбата ни  :loving:
Извинявам се за дългия пост!

once_upon_a_time давам си сметката за какво точно говориш ,но при мен е различно не е толкова стрес ,колкото е мания да се организират нещата ,както трябва  :P всичко трябва да бъде изпипано ,защото аз съм такъв човек.Всичко ,което се случва при мен е предвидено ,усмислено и свършено :) така, както съм преценила.
Знам ,че никой не е перфектен и винаги се получават непредвидени ситуации,но аз като съм казала ,че всичко ще е ок ще го свърша и ще го направя да бъде истинско @}->--

once_upon_a_time ,  :goodpost:
Напълно съм съгласна с теб! Аз чувствам някакво необяснимо напрежение, което не мога да контролирам =]
Иначе относно нервите покрай подготовката, гледам да не се втелявам в дреболии. Дори и всичките притеснения покрай избора на рокля осъзнах колко са излишни, защото всяка булка според мен си е красива поради щастието, което изпитва в този ден и естествено тя е най-красивата за своя съпруг и близки @}->--
 Един пример давам с моя приятелка, а сега и моя кума - тя си е пълничка и за хората, които не я познават, като видеха снимка от сватбата й забелязваха предимно това, но повярвайте ми - като я видях щях да се разплача от умиление и възхищение - беше най-красивата булка, която бях виждала, просто защото си я обичаме и ни е близка!

Здравейте,момичета :)
аз в сравнение с вас имам още доста време-чак септември ни е сватбата, обаче по едно време така се бях шашнала, всеки ме пита нещо, това немрихте ли, каква ще е роклатя и мен изведнъж ме хвана паниката. Сега вече съм по-спокойна,имаме си основните неща-ресторант, църква,оператор, фотограф, днес ще запизим един дж и май това е най-сложното. Но явно вълнението си указва своето влияние, понеже често сънувам леки кошмарчета- най-детайлният беше как отиваме на вечеря в ресторанта, за да проверим как е кухнята и ми се носи сурова пържола и аз естествено отидох до готвача, а той беше ужасен и ми каза "еми,вече сте я нарязали, другият път ще е по-добра"  O_O на сутринта доста се смях...както казва моят бъдещ съпруг "трябва да приемаме гафовете с усмивка, поне ще е по-нестандартно". Лек ви ден  и без много паника :)

като стана дума за кошмари - тази нощ направо се побърках, сънувах деня на сватбата, приготовленията текат..и в един момент младоженецът идва, а аз все още търся фризьор..  *crazy* най-лошото беше, че накрая сватбата почна без мен, а аз продължавах да търся ли търся  =]

Това и аз съм го сънувала  :laugh:
също че и роклята ми нещо не е наред, че гримът ми не става и все трия и се прегримирвам.... но слава богу това са само сънища и затова ще разчитаме на професионалисти в деня на сватбата, за да не се изнервяме ние с тези неща :girl_wink:

oхоо, ама и кошмар с грима ли ще последва  *crazy*
да се стягам значи  =]

Охооо,. не съм сама значи - и гримьор, и фризьор и ресторант, всичкооо...  *crazy*

Момичета, не знам с кого да споделя, но от седмица насам ме гони яко параноята за сватбата. Като осъзнах, че остават по-малко от 2 месеца и се паникьосах. Имам чувството, че нищо няма да успеем да свършим навреме.А, до скоро бях най-спокойната булка на света. Не знам какво ще бъде седмица или две преди датата обаче вече ме хваща страх.
Роклята ще мога да си я взема най-рано по Великден. Поканите ни са готови, но съм раздала само 3 - остават още 50 :( Просто не знам как ще смогнем с нещата. 

lulu_f, не се паникьосвай - 2 месеца не са никак малко време :girl_wink:
Ние всичко на всичко имахме 3 месеца от предложението до самата сватба и да ти кажа от няколко седмици насам всичко е готово   =]
На мен ми остават 2 седмици и ми е много спокойно, а до преди 2-3 седмици бях изперкала и то точно от параноя, не от друго. :insane:
Просто си направи списък с всичко, което трябва да свършиш и си отбелязвай кое е готово и кое кога трябва да се свърши - включително всяко обаждане, което трябва да направите, примерно да потвърдите резервация или час при фризьорка. Всичко ще бъде готово и ще се наслаждавате само на хубавите емоций  @}->--

Кала  @}->--
Да ти кажа честно при нас май от много време дето имахме повечето го проспахме. Защото до съвсем скоро си казвах "абе колко много време има", а сега се усещам, че няма. Добре, че беше агентът да ме ръчка, че направо не ми се мисли :)

И аз много се притеснявам покрай цялата тази организационна дейност. Уж се старя да си повтарям написаното от once_upon_a_time, но успокоението идва чак, след като въпросната дреболия си е дошла на мястото. По темата с кошмарите - и аз сънувах постоянно, че всичко се проваля, дори имах един сън, в който всички гости си тръгнаха, защото няма музика, няма ядене, няма нищо :))) В друг сън не бях казала на приятелите си къде ще е сватбата и никой не дойде :))) Общо взето доста сънуване падна. Една моя приятелка ме накара да обещая, че повече няма да се тормозя и няма да сънувам, че сватбата се проваля и не можете да повярвате какво сънувах още същата нощ - че медения месец се проваля  :girl_impossible: Но в крайна сметка старайте се да си доставяте малки удоволствия, когато ви е напрегнато - помага.

Да се  включа и аз на нас ни остават около 2 месеца,но мен си ме тресе ето сега не мога да спя  и се чудех дали съм единственната побъркана ако ме разбирате дето сънувам кошмари  *crazy* Последно сънувах,че вече сме в ресторанта аз сам седнала от другата страна на VIP масата(където трябва да е украсата)а бъдещият ми мъж от страни,а на нашите места някакви непознати и тои се оръща и ми казва не стига,че си забравила да отидеш на фризьор(и в този момент се виждам с обикновенната коса без прическа)не стига,че агенцията забрави да ни направи ритуала по посрещането,че на това отгоре забравихме и да оридем в ритуалната зала да си кажем ДА  ohmy ужас всичко се е провалило  *crazy* и така иначе датата ни е 11.06.2011  *YAHOO*

Оф, и аз между другото сънувам всякакви идиотизми покрай сватбата. Последното, което си спомням беше, че тръгвам сама за ритуала с такси(не знам защо) и той обърква пътя и аз закъснявам. После като стигнах до залата се оказа, че сме забравили да си направим медицински и не можем да се венчаем  *crazy* Абе откачена работа.

Аз може да съм сбъркана  8P хич не се притеснявам всичко си се нарежда с времето ама милото откача като се почне по цял ден истерия тва има ама онова го няма  }:-> направо ме побърква вашите мъже така ли правят или ще се женя за жена?  :huh:

lulu_f, не  се притеснявай, моят е същият :) Уж привидно и за пред другите е спокоен, но иначе само аз знам колко е нервен, напрегнат, как не заспива по цяла нощ и как досадно мрънка постоянно :)) Погледни от другата страна, момчето ти е загрижено за най-красивия ви ден :) А и е доста забавно и чистосърдечно мога да се посмея с него ;)

Момичета,защо се изнервяте излишно,така изнервяте и вашите близки.Междудругото-какво говоря и аз бях като вас преди 2 мес.  
Една приятелка ми препоръча една сватбена агенция, от която съм страшно доволна агенцията се казва Bellissima,а сватбения им  агент е човек ,които те изслушва и не си налага своето мнение,а просто прави всичко вместо вас.Абе въобще всичко направиха както ние си искахме.А за заплащането -таксата им е 380лв.-това е за това,че правят всичко вместо вас.Отделно имат 3 пакета между, които вие си избирате и даже си имат техни си цветарски магазини и повярвайте ми правят страхотни неща.Имат си снимки в сайта ,но това което аз си избрах го нямаше в техните снимки,но бях мноого доволна,абе с две думи обърнете се  към сватбен агент и ще сте ,хем доволни,хем ще се насладите 100% на сватбата си.От BBB съм много доволна ,а сайта им е  [айде от първия пост почнахме с линковете]
Успех. :girl_wink:

(http://forum.svatbata.bg/images/admin-img/ThisIsSpam.gif)

Аз не се изнервям от организацията на самата сватба, а говорим за стреса, който повечето булки изживяват с приближаването на датата! Това, че някой ми казва добри отзиви за една или друга агенция съвсем не ме успокоява, тъй като изцепки винаги стават...

Тук трябва да се съглася с Mariaid че изцепки винаги стават аз например съм много емоционална ама сега  незнам защо съм спокоина но се радвам защото нямам нужда и сама да си се шашкам още повече ето и една случка да ми се посмеете  :girl_wink: ставам аз тази сутрин слагам си кафе в една чаша, в друга чаша мляко а в 3-та подсладител и им наливам вода и ги слагам в микровелето после даже си ги вадя и се чудя защо имам 3 чаши и защо съдържанието им не става за пиене  *db*

Mariaid съгласна съм с теб...аз също съм изнервена и не една препоръка ще ме успокои!
magi72  нищо лично но лично аз предпочитам да се занимавам с всяко едно нещо свързано с сватбата,хем си знам кое,как,защо....хем се наслаждаваш на всеки един момент около подготовката за великия ден!

А не си се шашнала, а  :girl_wink: :girlhide: *db*
Аз да ви кажа толкова бях ошашкана през първите 2 месеца, че явно чак се изтощих от сънуване на всякакви глуповати ситуации. По принцип много обичам да спя и винаги си заспивам рано, рано докато гледаме някое филмче, а покрай сватбата имаше по цели нощи, в които не спях. Всяка вечер си сипвах по чашка винце на вечеря да се успокоя дори  :girl_impossible:
Но сега съм спокойна и си спя като бебенце. Пожелавам ви и на вас като наближи момента всичко да ви е готово и вие само да се наслаждавате на оставащите дни  *THUMBS* @}->--

Чесно казвам ,че не съм се шашнала ама да слушам милото което ми мърмори  P-( и правя глупости  :[ :[

soulless съгласна съм че на нашите плещи тежи голям товар и жените сме по емоционални докато мъжете са по-спокини и не си го слагат толкова на душата колкото ние  :)

Момичета, да ви питам нещо.  :( Има ли го при вас момента, когато си дадете сметка, че ще сте госпожа и да имате чувството, че вече младостта си отива. Че вече и свободата си е отишла и от тук нататък безгрижността отпада като вариант. Не че самата сватба нещо променя, то и сега си е така, но някак... някак с брака идва и едно друго състояние на духа сякаш. Аз намирам грижата за семейството за призвание и принципно я върша с огромно удоволствие, наистина, но от друга страна едни мислички ме глождят...

Ех, monikamaria, все едно чета собствените си мисли  :girlhide:
Ние също сме заедно от много години, имаме собствено общо жилище и си знаем че сме обвързани за цял живот, но тези мисли за свободата и безгрижността постоянно нахлуват в главата ми... :girl_impossible:

Хахахах мен постоянно ме спохождат такива мисли и без да е дошла още сватбата ohmy
Особенно ,когато имаш и дете имаш чувството ,че вече си стара мома 8P

Ех ще повторя момичетата преди мен , но сигурно всяка булка си мисли тези неща... като по-малка съм се чудела какво ще е на 25 - вече ще съм остаряла може би....но ето в момента съм на толкова, а сякаш животът започва те първа..и най-хубавото е че има човек с които да споделим всичко предстоящо.... свободата под една форма я няма, но сякаш под една другa се появява-свободата че ти и човекът до теб  ще решавате заедно, ще градите нещо както вие си искате.... незнам дали се изразих много добре, но знам че това “друго състояние на духа” ще бъде нещо уникално и прекрасно ако си го направим такова  ;)

teoDorra, много добре разбирам за какво говориш. И наистина е голямо щастие взаимността (споделяне на радости и тревоги и т.н.), но аз говоря за безгрижните дни, в които можеш да си позволиш да си безотговорен и за сладкото чувство, че просто си млад и красив и т.н. То ми липсва понякога! :girlhide:

 Едно от най-хубавите неща в живота е, че ни дава възможност да се променяме. В различни моменти от него да станем понякога почти напълно различни личности. Приемете го като предизвикателство  ;) Радвайте се на новите си лица и роли, защото така ще ставате по-богати и интересни като същност. Че ще надграждате предишните си "аз". Много е хубаво да не поемаш отговорност за нищо, да си прекрасно млад и безгрижен. Но колко хубаво е да се усещаш силен и способен да поемаш отговорности, да създаваш сам и своя живот и да участваш в този на хората около теб. Да порастнеш пълноценно означава наистина да станеш "по-голям" Човек  :)
 В този смисъл една жена с жизнен опит и разнообразни вкусове може да бъде красива по много повече различни начини от момиче, носещо само чара на младостта(не ме разбирайте погрешно, това е безценно).
 Бракът ви ще бъде какъвто си го направите вие с партньора ви  :) Ако запазите в себе си и ежедневието, въпреки грижите и проблемите, пламъчето на младостта и съумеете да го дообогатите с преживяванията си, няма за какво да съжалявате. Бракът може да е чудесно приключение. Не се страхувайте да го приемете!  :)

Прекрасен пост, Michelle, заставам зад всяка една дума и аз! :bravo:
И на мен понякога ми е мъчно за безгрижието на миналите дни, когато правех каквото си искам, когато си поискам, но всяко нещо с времето си, всяка фаза на живота си има своето очарование. Не трябва да идеализираме миналото и да бъдем прекалено сантиментални и знаете ли защо. След има-няма 5-10 години ще се сещаме именно за това време, което преживяваме сега, ще въздишаме по него и ще си казваме - "Ех, какви бяха дните, когато подготвяхме сватбата си, бяхме толкова млади и влюбени....." Затова - нека изживеем и усетим пълноценно всеки миг от настоящето, то е нашето утрешно сантиментално минало :) @}->--

Момичета, недейте така. Свободата и безгрижността са състояние на духа и трябва да го съхраните в себе си, да го предадете на децата си. Не си слагайте сами несъществуващи окови. Всичко е в главите ви.
Ето, ние от почти година сме женени и всеки път се смеем на въпроса "Как е семейният живот?" или "Промени ли се нещо след брака?", защото нищо не се е променило и ние сме си същите - отношенията, задачите, интерсите, чувствата, заниманията.... 8P

Много ми хареса това, което всички сте казали, особено michelle! И сте наистина прави! *THUMBS* Принципно и аз така мисля. Но това, че нещо е необратимо изгубено малко ме натъжава понякога. Понякога просто ми се иска да съм сама и макар и за час да мога да избягам. И то когато реша! Животът ми да си е само мой и всичко да е както преди! Просто искам да си имам такава опция и да знам , че когато реша ще я ползвам. Дори и никога да не стане нужда. Но както вие казвате трябва да се насладим на всеки миг максимално! Всеки етап от живота носи нови предизвикателства със себе си и нови фронтове, на които трябва да се борим, за да победим! :)

Оу, момичета, последните постове поставиха много сериозни въпроси в темата. Прави сте, когато казвате, че младостта и свободата трябва да бъдат състояние на духа, което да носим цял живот, че жената трябва да съумява да запази пламъка в себе си и да бъде красива по много начини и т.н. Всичко е вярно, но разбирам и Monikamaria. И аз понякога се чувствам така. Не че ще изгубя нещо след сватбата, а може би, че след нея няма връщане назад. А сме така млади и така ни се иска да живеем. Осъзнавам, че бракът не е окови и че можем да продължаваме с моето момче да живеем лудо и да поемаме предизвикателства, но... Сякаш самата мисъл за това, че един ден ще се събудиш и ще си омъжена... Малко ми е трудно и на мен да го приема още... На 22 съм и ми е странно да се възприема като омъжена Жена със свое собствено семейство. Но може би е от средата, когато не виждаш много омъжени сред своите приятелки и познати...Може би това ни кара да се чувстваме по този начин...?

 Въпреки положителните отзиви към предния ми пост, ще си позволя не така положително изказване.
 Момичета мили, всъщност защо се омъжвате? Какво значи "няма връщане назад"? Много страшно и отчаяно звучи  :(
 Бракът наистина е сериозно нещо, но не в отрицателен смисъл. Идеята на предния ми пост беше, че ако не се научим да се променяме и да израстваме, ще зациклим на едно място като личности и само ще загубим. Обаче трябва да имаме някаква готовност за подобна промяна. Написаното от вас ме кара да се притеснявам, че не забелязвате такава у вас. Какво ви кара тогава да предприемете стъпка като брака?
  Питам ви, понеже за мен това беше решение, взето не само от чувства, а преди всичко изключително много обмисляно. Освен това беше точния етап от живота ми за такава стъпка. Виждам, че при вас е различно и затова влизате във вътрешни противоречия. Бихте ли ми обяснили защо сте избрали да се омъжите?

michelle, няма проблем, че така отговаряш! :) Все пак сме тук да обсъждаме, а не само да се хвалим. Освен това, поставяйки този въпрос, знаех че ще има дискусия. Все пак сме в сватбен форум, но ми е интересно какво ще споделим.
Мисля, че не си разбрала правилно идеята ми. Може би съм прозвучала като "непораснала", така да се каже. Да те убеждавам, че не съм е смешно. Проблемът ми не идва от брака, според мен, а от етапа, в който съм. Сега трябва да се справя с мисълта, че безгрижната младост свърши, независимо ще се женя или не (след месец ставам на 27). А самият подпис, така да се каже, ти го плясва в лицето по някакъв начин. Принципно се омъжвам, защото чувствам че съм намерила човека, с когото искам да споделя живота си (не просто, защото съм влюбена, аз съм доста по-практична, дълго време избирах! :girl_wink:). Чувствам, че искам да споделя с него всичко, искам да имам семейство, деца. Ужасно много искам да се грижа за това семейство, да ги направя щастливи! Искам да изпитам чувство на принадлежност! Още много мога да ти пиша. Но в общи линии бракът за мен не е една утопия. Не е просто една рокля и малко цветя. Когато човек е максималист като мен, обаче, той винаги иска да направи най-добрия избор. И тогава обмисляш, обмисляш много! И съмнения винаги могат да се появят! Моите съмнения не са въобще относно това, което искам! Моите съмнения са под формата на малки сантиментални споменчета с безгрижните години и надпис отдолу "Това няма да го имаш вече!". Просто някаква носталгия. Това е! =] А който и да ми твърди, че след като израстнеш и било то след известна възраст, било то след брак (или семейно съжителство), можеш да си толкова безгрижен като преди и да правиш същите неща, както преди, просто няма да се съглася!

Аз също съм обмисляла решението си години наред и винаги съм стигала до едно и също заключение - че това е човекът, с който искам да прекарам живота си. Не ме притеснява брака по същество - аз живея с приятеля си от 4 години и на практика един подпис не би променил нищо между нас. Не съм използвала правилните думи, явно е бил пресилен постът ми, за да бъде разбран по този начин. Просто исках да кажа, че ми е трудно да приема самата дума "омъжена", подписът, както казва Monikamria и че както всяко различно нещо, което никога досега не се е случвало в живота ни, и бракът буди страхове и въпроси. Аз лично го приемам като една огромна отговорност към човека до теб, но в никакъв случай като бреме или нещо, което още не съм готова да ми се случи. Просто понякога си поставям въпроси. А "няма връщане назад" означаваше "Това няма да го имаш вече" на Monikamaria. Дали е носталгия или са някакви страхове относно това, което ще се случи след сватбата - дом, деца и т.н. и това дали ще се справиш с всичко това достатъчно добре, не знам. Знам само и единствено, че когато след този ден сме двама, подобен род съмнения или притеснения ще преодолеем (или надживеем) заедно и когато семейството ни вече е реалност, заедно ще намерим пътят си напред и той ще бъде най-правилният за нас...

Айде и аз да се включа ... Като казах че ще се женя всичко скочиха млада си има време защо бързаш... От една страна знам ,че това е човека незнам дали ви се е случвало да срещнете човек и да си дадете сметката че това е той един за цял живот според близките ми тои е: Прекрасен, кротък, скромен, носи ме на ръце...  и всички ми завиждат какъв мъж съм си намерила ... Никой не ми казва виж го че само мълчи, той не може да общува, мързи го една кофа боклук да изхвърли... Колко много безсънни нощи съм изкарала с мисли по този въпрос..Ще ми липсва животът на свободно момиче примерно да излезеш с приятелки до 2-3часа някаде да се прибереш без да даваш обяснения и тем подобни но ме гложди че сега всичко става сякаш строго официялно смисал сега каквото и да стане се приема  @=  абе незнам вече какво да мисля ........

 Сега ми се поизясни  :)  Благодаря!
 Напълно в реда на нещата е да си задавате въпроси, да мислите и премисляте. Да се поеме отговорност за семейство и деца не е шега работа и ако човек си даде реална сметка за това, наистина може да се постресне. Даже е хубаво, защото значи, че не се хвърляте еуфорично презглава към някоя красива рокля и един ден в облаците от емоции.
 Само не разбирам защо има неща, за които ще поглеждате сантиментално назад и ще им слагате етикетчета "Това няма да го имаш вече"? Какъв е проблемът, ако те са наистина важни за вас(в смисъл ще ви е изтормозващо да ги няма), да си останат част от живота ви? Познавам двойки, в които всеки от двамата си има своя съответно мъжка/женска компания и си излизат да си купонясват до ранни зори без половинките. Да, уведомили са ги къде са. Ала това не е като да даваш "отчет" и "да се обясняваш". Това е, за да бъде спокоен човекът до теб къде и с кого си. Всичко се случва в живота, може с вас да стане нещо недобро и трябва да се реагира навреме.
 Според мен в такива ситуации има два варианта:
1. Да се поизчака със сватбата и да се изживее докрай това, което би ви липсвало. Макар че има хора, за които то си е нещо, което си е неизменна част от живота и желанията им. За тях си е вариант втори.
2. Да не се отказват от нещата, които биха им липсвали след брака.

Аз си мисля, че вече малко излизаме от темата... Само дето за тая, дето се създава в момента, не успявам да намеря съответстващо име. Сега малко контра на вас да се изкажа, щото някак се провокирах, видите ли. =]

Аз разбирам добре Моникамария, защото е нормално да имаш сантимент към моментите, които не се повтарят. Макар че това ги прави хубави. Но и провокира малко тъга, ако човек си е с такъв характер. И аз се разтъжавам чат-пат за минали моменти (уточнение, че любимият ще прочете - не за бивши гаджета), ама ми е кеф от тая тъга. Психологията я обяснява, не мисля, че е недоизживяване на нещо. Тия недоизживените истории ги оставям извън изследването си.

За брака си мисля, че както е много, много готина стъпка, защото ти дава сериозност във всякакви измерения, така и е доста натоварващо това да си мислим колко грандиозно, невероятно, най-най-най-нещо е. Към такива мисли ме провокира поста на Мишел. Аз не вярвах, че ще се оженя и сега, когато тоя етап ми чука на вратата, ми е приятно, защото дойде навреме и знам, че е правилно. Съзнавам, че е сериозна работа и дори това го прави още по-чаровен за мен, лично. Но, мисля, че ако седнем да задълбаваме  в това колко огромна отговорност е, как ни променя и прави най-сериозните типове на света, как трябва да сме най-най-узрели за него и след това животът ни ще е уникално изживяване... еми това ме стресира бе, хора!  ohmy Честно си казвам, стресира ме...  :star: :eager: :pompous:

... Стресира ме идеята, че много хора след брака тръгват по някаква утъпкана от други преди тях пътека, без да я разширяват, без да се стараят да са различни. Стресира ме това, че някога може да се появи по-яка жена и Той да ми изневери. Стресира ме мисълта, че той може да каже, че е по-велико да работи и в събота и да си купи втора кола, вместо да си дадем парите за пътешествие например и това може да се случи не защото той е такъв характер, а защото бракът го е накарал да се превърне в такъв човек. Стресира ме това, че в работа ще почнат да ме питат кога ще правим деца, ще се чудят да ме уволнят ли, като забременея и т.н. Страхувам се, че може аз да се променя и да стана кисела лелка с чувство за притежание, дето ще й е по-приятно да си готви манджите вкъщи, отколкото да иде с него на клуб. И ако ми припомните, че човек може да стане такъв само ако ги носи тия нагласи у себе си принципно, тогава ще ви припомня пък аз, че сте казали, че можем да станем чисто нови личности под въздействие на брака. А тия личности могат и да не са приятни, както е възможно и обратното. Затова не казвайте, че трябва да се променя и да стана най-сериозният човек на света, за да съм достойна за светостта на брака. Не казвайте, че ако бракът не промени нещо у мен, Него, връзката ни, тогава защо сме се женели... Кажете, че ще ни промени постепенно, ще ни направи по-силни. Кажете, че ще си бъдем готини и млади и след като се оженим. Кажете, че бракът е супер и трябва да го обмислим сериозно, но ни кажете и че не бива да задълбаваме до дъното на душите си за това дали сме достатъчно готови или достатъчно достойни.

И не се обиждайте на това, дето съм написала, нито ме светвайте, че съм се поразпалила. Имам право малко да хиперболизирам, за видите, че желание за брак се появява и у бурните хора, но това не значи, че няма да им се получи или че трябва да се притеснявате, задето носталгията по незабравимите моменти значи едва ли не, че не са готови да предприемат Голямата стъпка. Аз ще се омъжвам, защото искам да му взема името на тоя мъж и ловко да се превърна в яка съпруга, каквито примери имам не един и два. Друг е въпросът ще се справя ли.  8P И заради други неща ще се омъжвам за него, ама не ми е удобно да ги споделям, пък и не е тук мястото.

За финал - бракът е голяма работа, но не е най-голямата чак, мисля. Голямата работа е да срещнеш тоя мъж, дето си заслужава да го тормозиш в брак цял живот после. Казах си. 8P

Момичета, вие сте страхотни! :) Все се извинявате, че се палите, но според мен всеки е прав сам по себе си, за нещата, които казва и никой няма право да се обижда заради това, че друг мисли по различен начин. На мен така заформилата се дискусия много ми харесва, а и не мисля, че се отклоняваме дотолкова от темата. Все пак всички тези мисли около и за брака подхранват треската, в която всички, до една или друга степен, сме изпаднали. Според мен, всеки е открил причината за своето "ДА!" и щом сме тук, значи знаем защо предприемаме тази крачка. Въпросът е за стреса. Ами, да, някак си, много от нас не могат да го избегнат, защото просто така са устроени - да се задълбават в проблемните ситуации, да си задават купища въпроси и да се лутат сред хиляди мисли.
А дали ще се получи, дали ще успеем да сбъднем мечтите си и тези на човека до нас, дали ще ни промени коренно и дали ще остави част от нас непокътната, това е въпрос на време и нагласа, и най-вече на обстоятелства. А и не зависи само от нас, Той също е много важен фактор. Защото тук вече не става дума за моите разбирания, за моите тревоги, за моя път, а за Нашите такива. И вместо да си поставяме хилядите въпроси за това какъв ще е животът ни след брака и да се чудим как да се оттървем от ескалиращото напрежение, просто трябва да потърсим отговорите и успокоението в него, в нас, в специалната връзка помежду ни.
А след това, накъдето и да ни тласне животът, винаги с дружни усилия можем да сменим посоката.
П.С.: Аз лично за себе си след тази дискусия се чувствам далеч по-уверена (сигурно си личи и от така различните ми постове :) ). Може би не съм хиляди пъти по-спокойна, но съм сигурна, че заедно можем да се превърнем в едно от онези "яките" :)  семейства, на които не им липсва нищо, нито в общия им път, нито в личния им свят... Мога още много да пиша, но спирам дотук, защото май май наистина заобикаляме темичката...

  :) Ааа, крайно време е да оставя дипломатичността да ходи да си почива.
  Вижте какво разбрах аз от написаното на притеснените момичета. От една страна имате определени представи и идеи за брака. Вероятно много сериозни и строги, макар и не породени от лични пориви и желания, а  от външни впечатления. В същото време се тормозите, че личните ви разбирания са в разрез с това.
 Бракът наистина е сериозно нещо, ама няма как да ви го обясня  =] Това е от онези неща, които от личен опит осмисляш. Преди него и аз не го разбирах  :) Обаче не е нещо, което ви задължава да ставате това, което не желаете. Вие взимате решението за подобна стъпка. Може да бъдете изключително стриктни и праволинейни, може да сте си щури и с бурни емоции. 
 Има разлика между носталгия и липса на готовност да не правиш нещо, което сам си решил, че не е редно да правиш  :P Това имах предвид с цялата тирада в стил "Готови ли сте за брака, какъвто вие си го представяте".
 Все едно  :) Важното е да останете верни на себе си, доколкото е възможно, и да стискате палци човекът до вас да направи същото  :)

П.П. Мале какъв сериозен човек ме изкарахте...Пък аз просто се оплетох в опитите да се изразя по-деликатно... :scratch: В крайна сметка за мен е важно, че ви разбрах и наистина всички сте си прави за себе си  :)

Много сте  :offtopic: последно предупреждние и след това трия!!!

Момичета хванала ме е някаква треска или поне се надявам да е така  :( От седмица насам започнаха да ми минават някакви странни мисли през главата  :girl_impossible: Досега толкова се радвах и нямах търпение да дойде сватбата и всяка тръпка си я изживявах с радост,а сега незнам защо започна всичко да ми се струва безсмисленно започнах да се чудя дали не греша(а живеем заедно от 3 години и го обичам),какво ще стане след сватбата и дали въобще той е човека въпреки това не мога да си се представя с друг мъж или да си представя да имам дете от друг  :( Кажете ми това нормално ли е,че вече взех да се тревожа моля ви  :( :( :(

абсолютно нормално е :) точно това е стреса преди сватбата!!!  8P и аз минах през този период, спокойно, всичко ще бъде наред

Момичета,аз наистина изпадам в истерия.Миналата седмица,бъдещия ми съпруг си счупи капачката на коляното и сега ходи с шина.А идеята да оставим всичко за последния месец беше негова и сега всичко ще падне върху мен  :'( .Надявам се все пак до средата на май кракът му да се пооправи и да се движи по нормално, а с останалото аз ще се справя някак-все пак само ще подпишем,а сватбата ще бъде по-късно,но така или иначе и това си е ангажимент.

Ох момичета и аз вече съм в криза.. Уж до вчера ми нямаше нищо тази вечер такъв кошмар сънувах..Че всички гости на сватбата ще са само 10 човека и това е и ми нямаше роклята ...Ужас ви казвам а аз не се шашкам лесно  O_O :'( Какво ми става....

И седнал може да организира по телефон, и-нет или да връзва панделки за украси, да опакова, да надписва, да планира и т.н. Може да ти помогне достатъчно.

Момичета, пиша тук, защото ми се стори най-подходяща тема за това. Аз вече се чувствам като  :soldier-girl: , никакви стресове вече не могат да ме впечатлят. След последното, което ми се случи, вече не ми пука за нищо и съм решила просто да се радвам, че се омъжвам и то точно за НЕГО.Както вече споменах в една друга тема, преди два дни се порязах жестоко с кухненски нож, всъщност направо си отрязах част от пръста... А ми остава по-малко от месец до сватбата. Отаначало бях изпаднала в безумна скръб и шок, защото ситуацията наистина е плачевна и страшна и си мислех, че ще изглеждам ужасно с този обезобразен пръст... както бях писала в тази тема и преди, имах си огромен брой притеснения и без да ми се случва това. Но сега, след милярдите успокоителни слова, които чух, се почувствах много силна и определено мисля само за това как ще съм най-прекрасната булка (макар и с половинчат пръст) - Неговата булка :) Сега само се моля да успея да си направя всичките дреболийки, които бях решила сама да майсторя, това ми е най-тежкото, защото едната ми ръка не служи за нищо... Но относно това как ще изглеждам и колко съм притеснена за самото събитие, вече нищо не ме измъчва.
Така, че оставете грижите, стрес в живота ни винаги ще има. Важното е да почувствате положителната емоция от случващото се, защото в случая това е най-същественото. Все пак не сме булки всеки ден и заслужаваме да изживеем момента на 100%, каквото и да ни поднася съдбата! Успех на всички и бъдете положителни! Това от мен по темата! Съжалявам, ако се сметне за  :offtopic: , просто исках да споделя...

nonnita,спокойно  *THUMBS*.Мисли си само за сватбата и за хубавите моменти,които ти предстоят.И аз бях изпаднала в истерия преди две седмици,но вече някои неща си идват на мястото.Лошото е,че ходя навсякъде сама,за да купувам нещата,които преди това бяхме харесали заедно.И аз бях кълбо от нерви,но знам,че всичко трябва да се свърши и просто го правя,защото и на нас ни остава по-малко от месец.Така,че горе главата  ;).

Благодаря за успокоителните думи, debora! Аз съм завидно спокойна, предвид положението ми. Наистина е много зле - вчера най-сетне се престраших да погледна какво съм си причинила и да ви кажа - мислех си, че е по-безобидно, но се оказа, че е страшно! И въпреки това, се държа и съм загърбила всички притеснения, знам, че ще се справя и не се притеснявам, дори нямам търпение да се минава по-бързо времето :)

Nonnita, недей се стресира, мила. Сложи едни елегантни ръкавички и си готова. Майната му на останалото, колкото и кофти да звучи!

Аз снощи си ударих ръката и може би ще ми излезе една голямам цицина, ама какво да направя....Не можеш да предвидиш всичко....

Аз вече започвам да сдавам багажа...Уж си казах, че след като сме го играли това упражнение няма да е такъв зор, ама да ви призная - в момента се чувствам още по- зле, откакто сключихме брак февруари...

Бях помолилал още в поканите гостите да потвърдят присъствие до 1 ви май и родителите го знаят това перфектно. Вчера и днес им казах тази седмица да започнат да се обаждат и да питат кой-дали-кога.
Никакво разбиране!!!! *crazy*  *crazy*  *crazy* И на двата фронта! Направо щях да падна! Какво ще си помислят хората, то това да не било казарма  *crazy*  *crazy*  *crazy*
Казвам им:''Чакайте, бе, хора! Остават 20 дни, разбира се, че трябва да имам вече някаква яснота какво ще се случва с тези хора, особено от другите градове..'' Все едно на стената се говори...

Не знам...за пореден път се убеждавам, че хората в БГ не ценят времето на никой. При все че правиш сватба и всеки знае какъв стрес е итн, ти си длъжен да се съобразяваш с хората, а не те с теб. Една приятелка, която се омъжи във Франция каза, че 3 седмици по-рано е задължителен срок и който не предупреди навреме - просто не е предвиден като гост и не му се поемат разходи. Затова и хората се стараят да се възможно най-точни...А аз явно ще си скубя косите до 20ти май...

 Hekseskud, ама въобще не си струва да си скубеш косите. Както и да ти прозвучи, при нас 10 дни преди сватбата 5 "сигурни" гости се обадиха, че няма да идват, а 2 дни преди сватбата още 5(за които вече имаше резервирани стаи в хотел), а в деня на сватбата не дойдоха още двама...Това от първоначално предвидени над 50 човека. Не знам, може да сме кофти хора и да не са искали да идват на сватбата ни :mda: Но все си мисля, че можеха да ни го съобщят по-навреме. Крайният резултат беше пълен хаос при настаняването на гостите, понеже в оставащите два дни преди сватбата нямах нито сили, нито време да пренареждам масите. Обаче последното нещо, което ме тревожеше в сватбения ден, е кой е отказал в последния момент и кой пак в последния момент е решил да не идва. В седмицата преди сватбата стигнах до простичкия извод, че не си струва хабенето на нерви. Ама изобщо!
 Така че забрави за този елемент от организацията и остави нещата да се наредят от самосебе си . За някой, който не те разбира и не ти влиза в положение, ти няма защо да правиш компромиси и да се съобразяваш @}->--

Момичета аз мога да кажа ,че мен вече треска ме тресе ,много се изнервих ту имаме кум ,ту нямаме........
Сега и това -този няма да дойде онзи няма да дойде,а гостите за сватабата намаляват  O_O
 :'( :'( :'(

Написала съм ,какво точно се случи в тема ,,Всичко за кумовете,,
Направо съм  :'( :'( стресирана вече

Не написахте ли в поканите дата до която да потвърдят гостите?
Аз просто смятам, че хората, които не отговорят в срок не планират да дойдат. Малко са хората, които спонтанно организират пътуване, настаняване и подарък от една страна т.е. самия процес си изисква ангажиране от страна на госта, от друга страна булката- т.е. аз не бива да се поставя в още по-стресови ситуации, затова написах крайна дата, до която очаквам потвърждение.


Съжалявам, но сигурно имате повече приятели или роднини, които може да поканите.

Grey, там е проблема - написахме!!!!!!  }:-> И пак има мънканици и увъртания...Направо не знам как ще се оцелее...Родителите грам не проявяват разбиране и настояват да се чака до последно, че видиш ли - ще пропуснем някой...Абе какво да ви разправям..на ръба на нервите си съм.

Спести си нервите и го направи както ти го разбираш. Това е твоя празник и ти го организираш. Ако е написано, който иска да е отговорил.

Милички...айде и аз цоп в темата...2 (!!!!!) месеца остават, а аз днес изпаднах в паника... Останаха дреболиите, но за сметка на това са мноооого...почвам нещо, изоставям го, захващам друго, и него, и трето... И само обикалям из нас и повтарям, че сме доникъде с подготовката (милото незнам как ме изтрайва вече). Не мога да се взема в ръце цял ден, обиколих София за тъпите обувки и никъде няма които да ми стават, поканите не са готови, халки нямаме... :'(
Как се справяте? Как да не изперкам до юли?

petia_vj Здравей ,спокойно .....
Аз съм по-същият начин останаха ми много дреболии да правя ,поканите ни не са готови,халки още нямам ,но при нас свекито се е заела с халките.  Защото си е втълпила ,че тези цени за изработката с наше злато са нереални и е решила да обикаля и да търси. =]
Честно казано в началото много се стресирах как ще стане всичко ,но ето сега един ден си правя украсата за чашите ,друг ден тюлените торбички и знам ,че ще стане малко по-малко .Няма страшно!

"Дишай, всичко ще е наред".... - това си повтарям от вчера и знаете ли какво - никак не помага :huh:
След вчерашната истерия с булото (писала съм в съответната тема), майка ми ми звъни да ми каже, че има супер идеи за сватбените етикети, само че аз вече помолих една приятелка, на която мъжът й работи в печатница да ми ги разпечата варианта от тяхната сватба (много са хубави) и вече са готови. Ама не, баща ми искал да пише, че ракията е от него. Щом е за него , сядам и почвам наново, ама не можа ли по-рано да се обади?!? И сега трябва и на приятелката да се обяснявам, че няма да са техните. Как добре ще ми дойде една почивка някъде...ама само си мечтая, в разгара на сезона сме (работя в операта), няма събота, няма неделя, не мога да мръдна оттук. И така ще е до сватбата. :girl_impossible:

Абе не знам за вас, момичета, но аз си имам някакво виждане за нещата и си ги следвам, за да ги изпълня...Вече съм се примирила, че за много от хората това ще е странно, неприемливо и какво ли още не. Например нашите и досега не можаха да свикнат че няма да съм с типична сватбена рокля и че не искаме стандартната украса за кола, а избрахме на задното стъкло само да залепим украсен надпис ''Следвай Белия Заек'', украсен с панделки, за да се върже с концепцията за Алиса...Цупят се и за сума ти неща, но постепенно ги режа отвсякъде. Много време ми отне всичко, но стискам зъби и все си повтарям, че това си е нашия ден и ще е направен по наш вкус, а не по стандартите на друг...

Hekseskud, при мен е почти същото, така че знам напълно за какво става дума. При нас също много от т.нар. "стандартни" неща няма да ги има, защото просто не ми допадат и направо се вбесявам като започнат с "ама как така?!". Ами ей, така. Защо все трябва да се дават обяснения?? Нали уж е нашият ден. Не знам, но започвам да се изнервям и да губя от сладостта на организацията. А остава още месец. Дали ще отмине това неприятно, напрегнато усещане? Апропо, разгледах албума ви. Страхотен стил  *THUMBS*. Цветето в косите ти е много красиво. Ще споделиш ли откъде е, защото страшно ми хареса. Аз търся нещо подобно, но не мога да си намеря.

Вкъщи всички са под пара. Садят цветя, райграс, правят се градинки, изхвърлят се боклуци, наливат се пътечки с бетон. Аз разчиствам из нас, че ни циклиха паркета, ама на тъпака му се запушил нам си къв филтър и всичко е потънало в 1 пръст прах, а тр да е безпрахово циклене.
Предстои да си купуваме пердета, шалте за спалнята, первази за прозорците...
А свекърите пръста си не помръдват. Те не осъзнават ли, че им предстои сватба?????? Мн, мн ме дразнят и днес се карахме с годеника. Той винаги ги защитава и аз не съм била права да претендирам, че градината на свекървата е с трева до коляното...
Нямаме торта още, костюм, аз имам проблеми с роклята, не съм си купила воал, чанта. Поканите не съм започнала да правя, подаръците. Отделно, предстои ми защита на ДР, а още не съм започнала да я пиша. На 15 е защитата. Имам още 1, на 14, но нея ще защитавам есента. Изоставаме, а само аз се притеснявам...

Защото знам какво ще ми отг и знам, че е безсмислено...

Аз за сега не мога да се оплача от стрес........напротив чувствам се много добре и ме обзела една такава леееееееекичка еуфория *blush* *blush* *blush* Имаме малко по-малко от 4 месеца до сватбата и за сега сме запазили само църква, ресторант, фото, видео и DJ :danceg: *YAHOO*  То всъщност това е важното. След 2-3 седмици ще ходим до Асеновград и с милото си говорихме, че може цял ден да стоим там, но ще обиколим и най-вероятно ще купим повечето неща от там (или пое се надяваме) *db*
Ако не друго, поне гледам почти по цял ден сайтове, адреси, цени и се ориентирам, за да знам кое къде да търся. :girl_wink:
Не знам дали ще съм така след 2 месеца примерно 8P, но принципно съм спокоен човек ("пълно спокойствие"),   :smoke: както ми казват близките :sarcastic: и не вярвам,че ще изпадна в някаква истерия или ще съм в стрес, но за това ще си говорим по-нататък *db* =]

И аз поне за сега съм от спокойните, въпреки че остават малко дни до големия ден, остана само обувки и вратовръзка за младоженеца и торта да поръчаме. Толкова съм спокойна, че чак ми се дразнят приятелките, че съм била "темерут" :P, но по-добре спокоен "темерут" от колкото изнервена булка, много усмивки и здрави нерви на всички  *THUMBS*

 С цел да не се ядосвам и откачам на тема сватба с всичко съм се заела сама да свърша. Само от време на време се допитвам до мъжа да го питам дали му харесва или не. Той и без това няма никакво време за каквото и да било.
Родителите , поне мойте, защото те живеят тук не ги и закачам да ми помагат за да не се стига до  *crazy*, а пък неговите,кой живее в Пловдив, кой в Париж....
Колкото по-малко хора се мешат толкова по-добре и толкова по-лесно всичко минава.
Макар до сватбата да остават две седмици , съм напълно спокойна, дори може би прекалено. Остават ми само да направа листчетата за дървото на пожеланията, да опаковам подаръците и да намеря цветя за масите.
Отделно чак сега в събота ще кръщаваме мъж ми и като се замисля бавно действаме,но спокойно и за това нещата се нареждат :)

Браво на спокойните сред вас! Как успявате? Аз днес си дадох сметка че остават 28 дни точно и като си помислих още колко неща има да се свършат и ми стана едно страшно...Милият не показва абсолютно никакви емоции - сигурно съм си взела темерут :huh: От една страна добре, че съм постоянно заета с работа и не ми остава много време да се шашкам, от друга времето лети толкоооова бързо...на моменти ми се иска да минава тоя ден вече...

Аз вече като минала по пътя си булка да Ви пожелания много спокойствие и усмивки, винаги съм мислела, че адски много ще се притеснявам в сватбения си ден, незнам защо но бях адски спокойна, може би защото организирахме всичко сами и бяхме поверили задачи на сигурни хора и се получи чудесна сватба с усмихната и спокойна булка :danceg:

Аз не мога да кажа , че съм стресирана ! Радвам се , че идва , но ми се струва , че има не месец , а цяла вечност до тогава !!! Имам още хиляди неща да приготвям и не мога да скрия , че постоянно само сватбената организация ми е в главата , но странно съм много спокойна ! Надявам се до последно да е така !!!

До моята сватба остава много време (2 месеца и 20 дена),но вече почва да ме обвзема напрежение  :huh:

fl0r1ta , мила теб ако от сега те хване такава треска не знам на сватбата дали ще си в състояние да кажеш да  :funny: Шегувам се разбира се  ! Подготовката си е вълнуваща !!

Аз какво да кажа като имам месец за подготовката а сме до никъде ...  :(

Момичета, така ме тресе нервата и стреса май-вече е във върховата си форма при мен. Остава точно 1 месец и мисля , че сме добре с подготовката, но все ми се дава зор , че това не е направено, онова не.. Направо ми идва да викам. Дано ми отмине, че даже и младоженецът ме дразни тези дни . :angry:

ellimink мила не се натоварвай с излишни главоболия още от сега ,защото ако ти остават 2 седмици или 1 седмица преди сватбата сигурно ще полудееш.  :goody: Зная ,че ти е стресирано ,но се опитай да бъдеш малко по-спокойна.Нещата ще се оправят споко.Важното е преди сватбата да си спокойна и отпочинала (ако имаш тази възможност ) е добре да се опиташ да ги съчетаеш тези неща ,за да ти бъде по-леко.

Аз се успокоих вече - когато оставаше един месец се бях побъркала от нерви - сега вече най-важните неща са свършени, само дреболии останаха и ми е много по-спокойно. Дано и занапред продължава така! :)

Оф, а аз днеска най-после си дадох българските документи и очаквах, че ще ми кажат да платя вече таксата и че датата ще ни я запазят официално пък то... Трябвало първо да проверят истиността на документите (което струва 70 евро!) и на 1-ви август да отида да поговорим. Което с 2 думи значи, че ние още нямаме официално запазена дата, а в тази ритуална зала е винаги фраш и ако дойде някой който иска на същия ден като нас, в същия час и са немци, то ние отпадаме. Е, направо ми се дорева! Всички ми дават зор вече да съм пращала поканите, а аз не смея, преди да имаме дата! Надявам се утре малко да съм се поуспокоила, защото не ми е това единствената грижа в момента, все пак. Ние уж за това ще сме сами на подписването и няма да правиме голямо тържество, за да избегнем стреса, ама то май като става дума за нещо толкова важно като сватбата стреса си е неизбежен...  =] Пожелавам на всички ни обаче спокойствие и по-малко поводи за нервене!  @}->-- Аз за себе си предполагам, че до 1-ви август, до като си получим датата ще съм супер стресирана и после вече ще се успокоя и до края няма да мрънкам, защото щом имаме дата и се обичаме, значи сватба ще има, а то това е най-важното  =] .

Здравейте момичета,

Моята сватба беше преди месец и мога да споделя своите впечатления. На първо време искам да кажа,че много нерви хабим за неща, които в деня на сватбата и след нея се оказва че не си струват. Аз преди сватбата доста отслабнах, заета да търча по задачи свързана с организацията на сватбата, лягах си в малките часове, защото седях и ровех в нета за различни идеи и т.н. А реално след като сватбата мина и двамата с младоженеца бяхме на мнение, че напразно сме се притеснявали:) Един съвет: отпуснете се и се наслаждавайте на сватбата си, това е един много специален ден и е само веднъж:)
 

Привет и в тази темичка от мен  :girlhide: До нашата сватбичка остават само 20 дена (27.08.11) и вече ми се свива стомахчето и се притеснявам. Нагърбихме се да си организираме абсолютно всичко сами, а украси, дреболии и абсолютно всичко което е покрай сватбените неща го правя аз. В последно време вкъщи се е превърнало в клуб по труд и творчество. Аз майсторя във всяка свободна минута и понякога включвам две приятелки да идват да ми помагат. Определено нещата и ангажиментите са си доста повече от колкото очаква човек, когато се нагърби с всичко. За щастие вече има светлина в тунела и големите камъни са преместени. Изморително, стресиращо и излишно изнервящо е всичко (поне в момента така го усещам  :sik: ) Знам че деня ни ще си залужава усилията и че после ще сме доволни ако всичко мине добре, но и моментите с умора не са пренебрежими. Имам чувството, че по законите на Мърфи трудните неща излизат лесни, а лесните се превръщат в неоправдано сложни проблеми. Фризьор, гримьор, последни уточнения, гости, менюта, документи, хиляди и хиляди списъци и листчета и какво ли не. В последно време в който и джоб да си бръкна вадя листи със задачи, телефони на разни хора, скици .... Искам да свърши вече  :GROAN:

Момичета, кооооолкото повече приближава, тоооолкава повече изперквам!  8P Обаче искам да ви кажа, че това е сладко вълнение и аз съм много щастлива, че ми се случва. Ами я си помислете, ако не се вълнувахме, дали щеше да ни е по-добре! Най-хубавата част е именно тази!  *THUMBS* Трябва да оценим това, което ни се случва и да го усетим с пълна сила! По-хубаво нещо от емоцията има ли?  :girl_wink: Иначе е сухарска работа!  :P
Аз все повече се вълнувам! С младоженеца мине, не мине малко време и си казваме " Абе, ние ще се женим! Лелеееее!"  :sarcastic: И един смях! Не забравяйте това, което сега виждаме всички в очите на другия, защото повярвайте ми - това е един от най-хубавите ни моменти!  *INLOVE*

Monikamaria, абсолютно си права, че сега са най-хубавите ни мигове. Да си призная и аз вече почвам да се вълнувам доста и даже (да не повярва човек) се хващам, че се поизнервям напоследък :angry: Знам, че не трябва и по принцип съм самото спокойствие, но явно не съм познала, че ще съм така и до сватбата......От време на време като се замисля колко малко остава и някакси все едно ме хваща една носталгия към това, което няма да е същото след сватбата, защото малко или много живота ти се променя и това е неизбежно. От друга страна ми става едно такова пърхащо в стомаха, като пред изпит и вече нямам търпение да идва ДЕНЯТ!

V_e_S_i, аз съм точно по същия начин!  8P По-назад в темата е обсъждана и леката носталгия, но според някои тя едва ли не значи, че не си готов за брак. =] Което според мен абсолютно не е така, а на 100% е нормално да го чувстваме точно както ти го описа.

А аз като бивша булка мога да споделя следното...нямах никакво вълнение  :girl_wink: вечерта си легнах нормално преди големия ден ..спах леко казано като пор  :[...сутринта станах отидох на прическа :) качих се в колата и се прибрах ..пак си направих кафе и така...при мен може би вълнението се прояви в това че нямах апетит  3 дена  и 48 часа не бях слагала залък в устата си :)
Вълнението дойде точно в 14:45 когато го чух да ИДВА!!!И  започнах да нервнича ..пререва ми се ,...стана ми лошо ...и незнаех къде да се дяна... треперих цялата ...всички погледи бяха вторачини в мен ... беше много сладък момент ,когато сълзите ми напираха при чуването на музиката ,но мислех за грима... :girl_wink: да не се размажа, да не бъда размазана булка...емоцията толкова силно ме завладя, че се стъписах станах като порцеланова кукла ,но пък в същия момент си казах "Не ми пука..това е моя ден !!" ...Всички ми повтаряха Бъди спокойна.. е как да бъда ми кажете :) Но е наистина момент ,който не може да се опише с думички а трябва да се изживее.....
Сега когато гледаме видеото корема ми отново се свива на топка в мига ,който видя кадъра с тяхното пристигане и тогава си пускам по някой друга сълза :)))

Bibsi8792 , чета ти поста и направо притрепервам и аз като си представям същите тези неща на моята сватба. Сигурна съм, че егати рева ще му ударя :'( :'( :'( :'( Не знам какво ще правя с грима, ама принципно съм доста емоционална и от сега ми се насълзяват от време на време очите при мисълта за сватбата (от радост и вълнение, естествено), а пък тогава не знам....

Monikamaria , определено не мисля, че не съм готова за тази стъпка, напротив - още от миналата година го чакам моя хубавец да се накуми =]

Bibsi8792, аз съм сигурна че ще пусна някоя и друга сълза! Аз като чета разказите на момичетата и така се вълнувам!!! Само като си гледам брояча и си викам:" Боже! 2 седмици и 4 дена! Божеееееее!"  8P Представям си на сватбата какво ще е!
V_e_S_i, разбирам те напълно! :)

Ще мислиш за грима повярвай ми :) На мен ми беше трдуно да ги глътна..насреща ми майка със сълзи от  от дясно сестра ми реве...а от ляво братовчедка ми ..тя пък беше с кърпички :) Беше ми мега трдуно :) ,но и дори да пуснеш/....никой не може да те вини ..това е нормално нещо.....даваш началото на нешо ново :) с човека до теб...Никой няма право да те вини дори и да ревече през цялата сватба....

Здравейте бъдещи булки!
И мен ме чака подготовка,а сега съм едва в началото и вече ме подхана стреса :).Незнам от каде да я пачна,а незнам като наближи великия ден каква ще съм!
Всички ли толкова от рано се притеснихте или е момент на паника.Минава ли стреса с нагласяне на парченцата от подготовката?

В този ден всикчо е позволено ... Ти си най важната не го забравяй!!Зажавлявай се така както никога досега .. бъди себе си и игнорирай всикчо негативно около теб!!Аз много се притеснявахй от мнението на странични хора... но в един момент осъзнах че няма смисъл даплащам данъка за хорксото мнение!!Емоция и вълнение винаги ше има ...дори и когато премине всикчо ... От нашата сватба мина 1 месец и няколко дена а всякаш беше вчера ... @}->-- @}->-- @}->--

хич да не ви пука! това си е вашия ден - изживейте си го! *YAHOO* нали за тези мигове се подготвяте месеци преди това? и накрая да се притеснявате кой какво ще си помисли... :girl_impossible: даже и грима да се размаже-голяма работа...имайте си подръка нещо за корекции -оправяте го и продължавате :)
имайте предвид, че мъжете обикновено правят сватба заради нас - да ни видят грейнали, усмихнати, щастливи :) ако сте сдухани или нервни и на тях няма да им е хубаво..  ;) а и те са наясно, че жените сме си емоционални и това ни харесват (за разлика от нас, те не плачат на романтичните комедии  :girl_wink:)

Голяма част от стреса може да се избегне, ако човек отдели една седмица за организацията на всичко, а не отделя по половин час след работа в продължение на месеци.
През тази една седмица може да се направи план какво да се купи, с кой да се говори и да се движите по план и да отметнете колкото се може повече. Два дена преди сватбата си също може да си вземете почивни дни и да се погрижите за нещата изникнали в последния момент. Така ще си спестите до голяма част разсейването от работа и домашни задължения, разтеглено в няколко месеца.
 
Вярно е, че тази седмица няма да е точно ваканция, но ще си спестите много стрес.
При мен проработи и нямах никакъв стрес.

Е, за седмица не бих казала, че ще може да се организира всичко.  ;) Аз не работя и само търсенето на цялата ми необходима първоначално информация отне доста повече от седмица.

Ми толкова беше наистина - една седмица, но с план кой кога ще срещнем и списък въпроси които да попитаме. Четенето на форума ме ориентира накъде да се насоча. От сутринта от 10 до към 6-7 вечерта пълна програма.
Тънкият момент е, че тази седмица беше 2 месеца и половина преди самата дата.
През тази седмица опитвахме храна, алкохол. Обсъдихме декорацията, организацията. Срещнахме се с DJ. Срещнахме се със свещеника си. Срещнахме се с фризъора ни. Разгледахме опциите за подаръчета и т.н. и т.н.

Отделните ми излизания бяха за рокля и обувки. За обувки гледах по-общо. Покрай излизания по магазините се сдобих с черни, розови, бели и сребристи обувки.
Роклята избрах още декември. Мерих два часа рокли, но моята беше първата, която облякох. Имаше нужда от накъсяване, което направих 2 месеца преди сватбата.

Поканите ги направихме 3 месеца преди сватбата и помолихме за потвърждение месец преди датата.
Тях ги правихме по няколко часа след работа за около 3-4 дена, но беше достатъчно рано.

Наши близки се погрижиха за някои детайли от украсата, и по-скоро го направиха от желание да участват по някакъв начин в самата подготовка. Едни приятели минали по този път ни посъветваха да включим тези от близките, които пожелаят в подготовката т.к. тържеството не е само за нас и те се радват. И за някои хора наистина беше важно да се почувстват, че ни помагат, да кажем да връзвайки панделки половин час и подобни.

В деня на самата сватба нямах чувството, че нещо съм забравила в последния момент, или че някого съм пропуснала. Вълнувах се естествено, но по съвсем други причини.
 

Аз бях под голам стрес седмица преди сватбата последните подробности ги правех тогава а и свекърва ми ми наслагваше допълнително напрежение понеже не помагаше с нищо но ми пречеше.Но всичко мина така че колкото и да не ви пука си има стрес преди сватбата.

здравеите, моми4ета,аз сам савсем нова в саита и тарсq савет и успокоение вав ва6е лице, така 4е ако нqкои е изживqл моq ко6мар нека да ми даде савет, 6те сам много благодарна!!! С прияеля ми сме от година заедно, обqвихме годеж и сватба, но аз изпаднах в далбоко от4аиание и отмених вси4ко, след което се успокоих!! Целенасо4ено си правехме дете като си мислех 4е след като стане 6те се успокоq и 6те имам по-голqмо желание за сватба!!! Сега вси4ко е налице- дете,сватба, невероиатен сапруг, добри родители и едни мисли, които не ми дават мира - защо толкова избарсах,ама аз маи не сам влиубена, тои запо4ва адски да ме дразни с прекаленото си внимание и доброта, ами ако се влиуба в друг, ами ако после сам не6тасна?!?!?!? А вси4ко,ама вси4ко ми е наред- финансово сам добре, собствено жили6те, сексуално ни6то не куца, а аз пак нqмам желание за секс!! А доколкото за сватбата добре 4е е красницата ми, тq ме "подбутва" за вси4ко- роклиа, рестурант, покани и т.н.!! Незнам дали пак да не се откажа или да продалжа напред? Несам влиубена на 100%, но ми е добре с този 4овек, незнам само за6то все му тарсq косури и се дразнq с него,а тои ни6то не ми прави освен да ми угоди за всеки каприз!!! Благодарq на вси4ки които ми отговоря по темата!!

 :writer: на кирилица е задължително

Може би си от хората, които оценяват какво имат след като го загубят? Или пък все пак има нещо, което не е наред.
Отдалечи се за няколко дена, някъде където нямате връзка и по телефона и виж дали ти липсва или пък си облекчена. Тогава ще му мислиш.

И според мен направи така одталечи се и виж дали ще ти липсва и тогава прецени какво да правиш но в момента може би си уплашена и стресирана от всичко и може а доведе до такова състояние.

Пробвах и този вариант и усе6там липса, но пук не мога да преценя дали той самия като 4овек ми липсва или просто ми липсва това някои да ми угажда на при6тqвките... Не знам много сам объркана,а ако откажа вси4ко пак просто 6те съсипя родителите ми (живэм в малак град в които вси4ки се знаqт- което е най-гадното) !!! Тои дори ми каза, 4е стига да поискам на следва6тиq ден може да развалим брака (знам 4е ми го прави за да ме успокои и може би няма да стане) но въпреки вси4ко това ми дава спокойствие! Адски сам объркана и така не сам се 4уствала никога в живота си!!! Сънувам само ко6мари, запо4нах да ходя по разни бабини деветини и о6те куп глупости! О_О   :оффтопиц:


 :writer: на кирилица е задължително

kykyty, много съжалявам, за ситуацията в която си изпаднала.. не знам дали е в следствие от компромиси, които си правила от дълго време или просто не си споделяла истинските си чувства още от преди детето, предстояща сватба и т.н.
мога само да ти кажа, че в днешно време, мъжете които ти влизат в  положение, подкрепят те, дори да избереш раздяла, са много малко. Надявам се, да прецениш добре какво губиш и какво печелиш, ако отхвърлиш всичко съградено досега. Имай предвид, че ако си просто колеблив човек, дори среща с друг мъж може да не реши проблема ти. Все пак, характерът ни, същността ни, не са свързани с никого другиго, освен с нас самите. Затова, помисли коя всъщност си ти и какво искаш, без да мислиш за близките, малкия град и т.н
Със сигурност знам(от личен опит), че понякога правим неправилни избори само и само да не сме сами и самотни. Но пък знам и това(пак от личен опит) че ако човек силно държи на теб, той ще те изчака да ти мине колабанието, нерешителността и объркването и после пак ще бъде с теб със същата любов. Желая ти, мъжът към който сега имаш колебания, да бъде такъв.

zapo4nah da hodq po razni babini devetinini i o6te kup gluposti!

Само да допълня, че това изобщо няма да ти помогне, най-много да те обърка още повече.
А и какво значи, че имаш капризи, които някой изпълнява? Все пак брака, семейството и децата не може да се водят от капризи, защото някой накрая ще страда.

Лиуси, благодарq за отговора, накара ме доста да се замислq (а аз сам много повархностен 4овек) и осазнавам, 4е 4увствата наистина не сам ги споделqла преди това, а до колкото за загубата- 6те изгубq много ако сега "зарежа" вси4ко и след време 6те сажалиавам адски много. Единственото което бих спе4елила на този етап е ватре6но спокоиствие, но и то 6те е временно! Надqвам се след сватбата напрежението да спадне и наи-ве4е аз самата да се поуспокоиа!  :girl_impossible:


 :writer: на кирилица е задължително

Да споделя и аз , тамън да мръдне малко темата  :P : цял живот, откакто се помня от дете гледам булченски рокли и харесвам много булки, но сега , когато дойде моят ред, за съжаление по-скоро подготовката ме натоварва и стресира и гледам да стигна по-бързо до финалната линия  *db*, отколкото да забавя процеса и да му се наслаждавам. Нетърпеливо ми е да дойде големият ден  :[ , а другото- ако може да се изтъркули времето 8P и да имам по-малко организационни спънки, ще е супер. Уви, не мога да променя начина по който възприемам подготовката за сватбата.

emmmmmy не се притеснявай толкова за подготовката  :) имате много време да обмислите и изпипате всичко  *THUMBS* остави се на течението и се наслаждавай  :) все пак, това ти е първата (дано и да е последната) сватба!  :girlhide: и най- вече, в самия Ден - бъди усмихната, не се притеснявай за нищо - дори и да има проблеми (всичко се случва) организирай си нещата така, че да не се налага да вършиш нищо тогава (определи си хората, които да го свършат) а ти само да се наслаждаваш, снимаш...да си изживеете емоцията  *THUMBS*  :)

Аз пък много се вълнувам сега по време на подготовката :) много ми е приятно...защото знам, че има време, но само като се сетя за големя ден и изпадам в паника (имам сценична треска).  :[ На сватбата на сестра ми плаках  :'(  и то много, не защото  няма да се видим повече,ами просто съм по - емоционална, дори наскоро гледахме  ДВД - то от същата и отново   :'(
Шегувахме се с моя приятел, че трябва да взема успокоителни, за да не се разрева повреме на церемонията и да шашна гостите :)

emocia_wa , благодаря :) !
 Повечето момичета искаме сватба от малки , а после проумяваме че сватбата е и организация и дипломация... Не само рокля и веселие.
Човек като поотрасне и разбира че всяко хубаво нещо си води със себе си и малко стрес, доизпипване, работа. Не се оплаквам- просто съм гледала на сватбената тема малко повече през розовите очила на романтизма и филмите, а сега по-реално, което е хубаво, разбира се. :)

emmmmmy  :) да, така сме всички жени  :girlhide: представяме си го от малки, хиляди пъти си го изживяваме във фантазията си, за разлика от мъжете - на тях като отвориш приказка само и им става скучно  =] но да, освен приятните емоции има и страшно много работа. организация, трябва да предвидиш страшно много работи...  :girl_impossible: да си го представиш кое как да ще бъде да се опиташ да предвидиш нещата, да избегнеш проблеми... трудно е, но пък аз съм от хората, които точно организацията ми доставя удоволствие  :girlhide:  :[
и въпреки всичко, цялото тичане и нерви - опитай да се насладиш  :) защото хубавото е и в самото очакване..на самия ден всичко ще ти мине много бързо и след това ще се ядосваш, че не си намерила време да се порадваш  :) после всичко става рутина..  =]
irena_popova хубаво е, че си емоционален човек  :girl_wink: изживявай си нещата, както ги усещаш и не се притеснявай от никой  *THUMBS*

Момичета, emocia_wa е права - наслаждавайте се на всеки миг от подготовката, карайте го по-спокойно, без нерви - нещата се нареждат!  *THUMBS* .При мен когато наближи датата на сватбата започна да ми става носталчино и мъчничко, че цялата тая суматоха, еуфория и приготовления ще свършат и честичко се питахме с мъжа ми: "Ами когато всичко свърши какво ще правим? Какво ще организираме?"  :laugh: ГОЛЕМИЯТ ДЕН наистина минава като един миг - един съвет от мен: не забелязвайте малките недостатъци, грешки и т.н., които ще ги има на самия ден, това е неизбежно! И най - добре организираната сватба си има препядствия. Няма смисъл да им се ядосвате, защото после когато всичко отмине ще ви е яд, че не сте се насладили на мига и на чудесния ви ЛИЧЕН ПРАЗНИК!  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Успех,момичета с подготовката! Важното е да правите всичко с любов!  :*

m0onlight много хубаво го каза  :) наслаждавайте се, изживявайте си всеки миг и от подготовката и в самия Ден  *YAHOO*

Здравейте и в тази темичка...да си кажа и аз болката  8P Ние сме съвсем в началото, сега на 25.12 ще правим годеж, но се вълнувам супер много и като че ли съм повече  ... ентусиазирана. Милото даже ми обяснява как прекалявам  :girl_impossible: Чета всички теми във форума, свалям си снимки, такива неща...а има толкова много време до големия ден. Никой около мен не се вълнува толкова и започвам да мисля че наистина не се държа много нормално, вкички повтарят "ИМА ВРЕМЕ", а аз не мисля така, иска ми се да имам ясна идея за това какво точно ще се случва . :( Да не говорим че от няколко дни сънувам как закъснявам за сватбата, а после става обърквация и в ресторанта и майка ми обяснява "ИМАШЕ ЕДНА ГОДИНА ДА ОРГАНИЗИРАШ ВСИЧКО И НЕ УСПЯ"  :insane: Вие как мислите прекалявам ли?     

не това си е типичната болест, аз не съм по-добре от теб, та не стига това, ами имам вече папки с примерни снимки за прическии, маникюрии, букетиии... Нормално е -женска лудост. Мъжете само да не викат и да не се карат- ясно е че не се изразяват като нас емоционално 8P

Момичета, не сте болни - спокойно!!!  :sarcastic:Всички или почти всички сме минали по този път :cap: :cap: Наиститна, най-важно е да се насладите на цялата подготовка, защото после ще ви липсва :[  Не обръщайте внимание на половинките - и моят мъж не беше особено ентусиазиран и ми казваше да не се вманиачавам, но просто не могат достатъчно добре да разберат значението на този ден за нас и най-вече колко много сме си мечтали за него и колко много искаме да бъде точно както сме си го представяли :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love: За това - опитайте се да се ядосвате колкото се може по-малко и се наслаждавате на тази  "женска лудост" :girl_wink:

гледайте да не занимавате мъжете с най-дребните детайли. на тях по принцип им е досадна идеята за сватба *crazy*, а така съвсем им се набива в очите  =] и затова им се струвате "луднали"  :) за вас е много важен точния нюанс на панделките (дали ще е шампанско, екрю, златно и тн ) а за тях този въпрос е...  :huh: *crazy* това е положението  8P

Да..сигурно сте прави.Честно казано разбирам милото, но и аз искам някой да ми влезе в положение и да бъде развълнуван поне малко - родителите го приемат нормално и казват само "Време беше" - без вълнение и емоция, сестра ми няма време да се усмихне покрай малката й беба, а голяма част от приятелките ми са или без гадже или с проблеми във връзките си, така че е доста неуместно да говоря с тях. И накрая се оказва, че няма с кого да споделя огромната си радост освен с милото, но него го хващат лудите, като заговоря за сватбата. Вчера цял ден бях крива и сърдита на света - първо си мисля, че се държа тъпо, но като че ли ми писва все аз да влизм в положение.... Офффф...както и да е..не знам дали ме разбирате, но само тук ,като че ли ,мога да споделя за тези си емоции  *crazy*  :'(

дай му време на човека  :) аз напълно те разбирам, и аз съм ентусиаст и по-припряна като теб  :[ все едно описваш моите отношения с мъжа ми  :) а я си представи обратната ситуация - той идва и почва да ти обяснява за формула 1 (примерно), с блеснал поглед окло 15 мин, ти се наслаждаваш с усмивка на неговите емоции, че това го радва, но след 15-120 мин, вече леко ти досажда... говорите си други неща, след малко той пак подхваща същата тема, ти вече по пресилено се усмихваш, след няколко часа пак се присеща и отново ти обяснява за формула 1, ти вече дори не се усмихваш а просто чакаш а свърши. След известно време пак отваря темата за това...и тн. и тн. =] Това, че за теб е интересно, не е задължително и за него да бъде.. =] да, сватбата е за вас двамата, но ако го питаш само един подпис е достатъчен..или дори изобщо да не се жените  *crazy* темата за сватбата е досадна за тях!

Даммм...emocia_wa примерът с Формула 1 беше доста убедителен аргумент...  :[ май е добре да започна да се сдържам с коментарите си за сватбата пред околните ... Пък във форума ще си коментирам колкото искам  8P @}->--

Ами аз не се и опитвам да го занимавам повече от 5 минути- няма смисъл, а и е уморен. Взимам мнението му, когато се налага, за финалните решения *db* . То почвам да се чудя дали не ми е по-удобно едно такова поведение, вместо това на майките, дето са като  *crazy* покрай събитията.... :\  . Той поне не ме изнервя допълнително с твърде голям ентусиазъм...

emmmmmy всяко нещо си има и хубавите страни  ;)  *THUMBS*
InLove_Girl точно това имах предвид  *THUMBS* дай му време да свикне с идеята, все пак той не кипи от емоции като теб  ;)

Примерът с Формула 1 е абсолютно неудачен. Това е хоби.
 
Сватбата е "проект" и общ интерес на двама души.
Ако не могат двама души да седнат да организират празненството си чудно ми е как ще организират други по-важни неща за в бъдеще заедно.
Не знам защо се натрапва мнение, че булката е най-важна и че организирането на сватбата е женска работа.

Мъжете също имат мнение и определени представи как искат да мине сватбения им ден, и ако не искат празненство, то определено биха поискали само да подпишете. Според мен факта, че не пишат нон стоп във форум за сватбата си не означава, че не планират и не се радват.

Имаше пример наскоро тук. Един мъж, Жеко, беше организирал всичко без да пише по форуми преди самата сватба. След като сватбата мина, написа чии услуги е ползвал.

Моят мъж имаше най-различни схеми за събитията преди и по време на тържеството: кога какво трябва да стане - със срок, бюджет и т.н. Ето защо не съм писала в "стреса преди сватбата" много.

 

grey всичко си зависи от мъжа... Твоят се е включвал сериозно-за което разбира се го поздравявам. @}->--Но аз като чета темичката виждам, че повечето мъже не се включват,не проявяват особени претенции и оставят половинката си да се развихри. Не казвам, че това е най-добрия вариант - мен ме дразни, но както каза emocia_wa "дай му време на човека  smile" . Но заключението ти, че щом не се включва активно в организацията, то за в бъдеще няма да може да организира нищо друго е...абсурдно. Искам да ти кажа че има много по-важни неща от организацията на една сватба и ако двама души се справят с тях, то кой ще избере поканите и тюла за столовите няма никакво значение.
Малко са младоженците мъже, които изобщо по някакъв начин се включват - поне тези за които аз знам са така. Имам приятелки, които си наеха агенции и по този начин и самите те не се включиха в подготовката - единственото беше - искам сватба в резеда и лилаво и ще имам 90 човека гости - действайте. Много двойки с по-натоварено ежедневие изобщо не се занимават с организация, да не говорим за форуми. Аз също бях така, но по стечение на обстоятелствата сега имам време, и досаждам на милото  *YAHOO*, и имам нужда от тази темичка  8P

grey съгласна съм, че формула 1 е хоби, просто исках да дам пример(така, че най-лесно да ме разберат) как понякога ние жените можем да бъдем досадни  =] и то без ни най-малко да го осъзнаваме. Исках да се постави на неговото място.
да, сватбата е нещо съвсем различно от хоби  :) но повечето мъже (по лично моята статистика) не са ентусиазирани за самата сватба и за организацията. Те са по-практични - цялата тази еуфория, която ние изживяваме им е чужда, нетипична, дори странна, често досадна.  =] подобно на InLove_Girl аз често съм се улавяла, че досаждам на мъжа ми с преекспонираните си емоции, с това, че имам нужда да си "изживявам" отново и отново едно и също нещо, които ми харесва. Мъжа според мен задължително трябва да участва в организацията, все пак сватбата е празник на любовта на тези двама човека. Но обикновено, мъжете избират бързо и гледат да приключат темата, а жените обичаме да го обсъдим, да си го представим, да помечтаем  :girlhide:  
и не казвам, че мъжете не могат да организират, те обикновено не искат  :) често изобщо правят сватба само за да е щастлива жената(защото го е чакала и си го е прадствалява цял живот).  :girlhide:

никой индивид не е като друг, нито при  мъжете , нито при жените. Има мъже, които по-дейно участват, има други, които помагат само при нужда. Тези разновидности в поведението се дължат на характерови различия. Аз не осъждам нито едните, нито другите.  *THUMBS*
А за решаването на общи проблеми - когато се налага, един сериозен мъж откликва, но и те са силно избирателни като пол и с дебела броня *db*, не са като нас  8P , повечето мъже не виждат грижа там където ние виждаме . *db* Затова и ги обичаме, нали  *YAHOO* ..
Няма нужда от спор в поредната тема, дайте да видим с какво градивно да си помагаме една на друга  :good_luck: :idea:

Стрес преди сватбата, като цяло при мен нямаше. При мен напрежението се засилваше с наближаването на датата да, но като цяло бях доста спокойна въпреки че имаше дребни неща,които ме изнервяха и ме дразниха но в рамките на нормалното. Опитвах се да не им обръщам внимание.Всеки си говори това така ще е, това как, това в колко и полудяваш няма как.. Лошото при мен специално беше в самия ден на сватбата, бях доста притеснена и отделно се случиха малко неприятноси, които слава-богу се разминаха без проблем, но те ми повлияха също и на милото. Та се отпуснахме чак вечерта в ресторанта като ударихме по няколко питиета. :) Винаги има напрежение и стрес преди нещо толкова хубаво, дори известна доза превъзбуда с наближаване на датата. Иначе най-важното, че с моя съпруг (вече) се разбирахме прекрасно по време на подготовката и дните преди сватбата и той самия непрекъснато ме забавляваше с разни шегички *INLOVE*

именно  @}->--

емоция, формула 1 примерът искрено ме развесели  :girl_wink: толкова истина има в думите ти и описанието е чудесно.  @}->--

Момичета, и аз съм като вас. Старая се да говоря по- малко за сватбата с приятелките си, но понякога не ми се получава. Обикновено съм в двете крайности. Или ме питат как върви подготовката и искат да им разказвам, а аз съм доста лаконична, за да не ги отегчавам, или ме сварват в момент, в който съм ядосана, че нещо, свързано със сватбата не ми се получава и се наслушват на моите безконечни обяснения. Онзи ден подхванах един колега да му обяснявам, че искам да сменям панделките и каретата в ресторанта. Когато видях умоляващият му да млъкна поглед, се усетих и му се извиних, че го занимавам с такива неща. :sarcastic:

Преди няколко дни ми беше абсолвентският бал и още с влизането в ресторанта започнах да разглеждам дали има петна по покривките, а това дори не беше ресторантът, в който ще е нашата сватба. Напоследък и аз взех да сънувам, че нещо става с роклята ми, или че в последния момент не мога да си направя прическа. :girl_impossible:

Дамм...като че ли частта със сънищата и мен ме изнервя доста... Да не говорим за лошия привкус, който ми остава и след като се събудя...  P-(

нощеска сънувах как отивам на проба за роклята и има опашка от жени пред пробната, майка ми се разкрещява защото чакаме и се оказва че служителката, която трябва да ми съдейства при пробата е болна и са затворили стаята за проби и сега нито може да купуват другите клиенти, нито да си прибера тоалета *crazy* :xixixi: :viaticum:
Луда работа ейййй... :angry:

Хахахаха миличките ми!  :DANCE:
не се притеснявайте и не се вглъбявайте в сънищата си - не отразяват действителността ;) Толкова пъти с мъжа ми сме сънували хиляди глупости - ремонт в ресторанта, след който тавана на дансинга е толкова нисък, че трябва да танцуваш приклекнал, в сватбения салон са ми ушили рокля, която няма нищо общо с избраната и хиляди хиляди подобни и всеки един е бил свързан с някаква обърквация  O_O
Слава богу нищо от това не се сбъдна и всичко мина както се казва по мед и масло  *INLOVE*  :dance:  :twohearts:

Така е, аз не съм никак суеверна. Сънищата ни отразяват страховете ни нещо да не се обърка. Момичетата по- горе много правилно са написали, че трябва да се наслаждаваме на подготовката и изобщо на този момент на очакване, защото самият сватбен ден ще мине неусетно. :girlhide:

 :funny: момичета, много ги преживявате нещата и затова сънувате такива щуротии  :) след време, като мине сватбата и всичко е било наред ще ви е много смешно като се сетите  :)

Честита Коледа!
аз пък не съм сънувала нещо лошо, но вече сънувах, че сме се оженили  :P

Момичеттааа, като ви чета и чак се успокоих, че не съм само аз лудата  :danceg: :danceg: :danceg:
Откакто се сгодихме и започнахме да планираме сватбата съм изпаднала в еуфория до умопомрачително щуреене, кое по напред ...Добре, че е форума. Благодарение на него си съставих план...Още избираме кумове, не сме им предложили официално, само ги каним на вечери и се кумим. Толкова добри приятели имаме, че ако изберем едни, ще обидим други ...Миналата събота трябваше да отидем до Пловдив ( там ще е сватбата) , за да пазарим избраните ресторанти, но поради снега не отидохме.  :( Направо в ужас съм от факта, че Пловдив има само ЕДНА ритуална зала...ами ако няма дати  :girl_impossible:
Искаме да се оженим началото на юли. Има и един момент - вие кога запознахте родителите на двете страни? На официалният годеж ли? Защото милото има моето ДА срещу най-красивият годежен пръстен на света ...ееххх любовв  :danceg: :danceg: :danceg:

 :offtopic:
Tsutsi, в Пловдив има още една ритуална зала. @}->-- Прочети тук  (http://www.bocreations.com/blog/?p=76).

Ние запознахме родителите си след предложението за брак. Нашите родители са от различни градове и все не успявахме да ги съберем преди това. Направихме и официален годеж в тяхно присъствие и се получи много добре.

Аз гледам да не се терзая излишно. Сватбата е само един ден, а подхотовката е месеци наред. През тези месеци, вместо да се нервираме, тревожим и само да си създаваме неприятни емоции, може да се забавляваме, да се настройваме на вълна сватба и да правим всичко, което ни кара да се чувстваме добре. Аз например разглеждам чужди сайтове и черпя вдъхновение и идеи за сватбата си от тях. Това ме отпуска и ме кара да се чувствам добре. В крайна сметка, ако нямате мечтания букет, или обувки, това не значи, че няма да имате сватбата на мечтите си. В повечето случаи проблема е в главите ни. Като си наумим, че ако не сме с "тази рокля", сватбата няма да е, както сме си я представяли откакто сме станали на 12 г...и никой не може да ни разубеди. Сватбата е прекрасен празник на любовта, на който сме с любимите ни хора, на красиво място, в центъра на вниманието. И това е най-важното. Роклята, грима или букета няма да направят сватбата ви по-хубава...

аз да се похваля  че в крайна сметка успях да се пренастроя *db* и сега възприемам нещата по-леко. Цял живот съм била от тези момичета, които си мечтаят за едикаква си рокля, еди каква си сватба...
оказа се че най-важното е да си спокойна и роклята която избираш да ти е и удобна, а не да си като в консервена кутия.. Щастливите (кандидат) булки са най-красивите булки, но нямаше как да го знам предварително.. :loving: :kiss:

Аз имах възможността преди няколко години да следя дистанционно подготвката на една сватба, благодарение на булката, която подлуди цялото си обкръжение, с това каква да и е роклята, пък обувките и т.н. и се шашкаше за всякакви детайли.

От там на сетне съм си обещала, това никога, ама никога да не си го причинявам. Идеални неща няма, не спирам да си го повтарям. Ако нещо не се случи на деня по сценарий, например розите не са наситено розови както във вашите фантазии за перфектна сватба, а са съвсем бледи, никой освен вас няма да разбере. Гостите ще се радват, че има рози :)

Гледам да се забавлявам и да си отделям времето за по-важните неща - "обикалянето" за рокля например го съкратих до няколко месечна подготовка (ровене из сайтове за събиране на идеи, което е вид релаксация след работа) и 2 проби. Направо се гордея със себе си :)

Да не мислите, че не изпадам в паника, ами сега каква украса, какъв ДЖ и какво еди кое си... Изпадам, но мантрата "няма перфектни неща" върши работа. Взимаш най-доброто, което намериш и продължаваш :)

Аз вече също се поуспокоих  :girlhide: След като реших основните неща, вече се наслаждавам на подготовката.  :bravo: За мен основно беше ресторанта, ДЖ, ФОТО, и т.н., роклята никога не ми е била най-важното за деня =] Все още имам притеснения за кумовете, но както всичко до сега , мисля че и това ще се нареди @}->--

само утре да капарираме ресторанта и да се свържа с диджея и другите неща не ги мисля вече  :P :girl_wink:
роклята първоначално си мислех че ще ми е най важна, но се оказа че е най -важно да съм спокойна и да държа на своето във важните моменти ! Нищо материално не се оказа толкова съществено , колкото  го мислех... :idea:

 :bravo: само така момичета!  :bravo: не се тревожете излишно, особено за маловажни неща!  наслаждавайте се на организацията - все пак веднъж се жените(поне веднъж за първи път)  :)  8P

Аз, познавайки се, изготвих няколко превантивни анти-стрес правила:

- възможно най-рано да започна организацията, за да не ми се струпа всичко наведнъж и накрая (започнах от ноември, сватбата е юни);  :girl_impossible:

- отделяне на внимание само на нещата, които ще бъдат забелязани (критерият беше какво аз помня от последните сватби, на които съм била -  :huh: нито ритуалните чаши, нито ритуалните свещи, нито разните му там възглавнички за пръстени, кошнички за пари, тинтири-минтири и др. начини да ти вземат луди пари не влязоха в топ списъка);

- обстойно изследване на форуми, сайтове, онлайн магазини и пр., преди да изляза в реалния свят да резервирам ресторант, да търся рокля и пр.

За съжаление, не можах да избягам от себе си.  O_O Аз съм прекалено подробна, изчерпателна и с пристъпи на натрапчивост. Всичко трябва да се изследва, премисли, анализира.  *crazy* И се получи:

- ранното започване на организацията ме накара да си мисля, че има мноого време за всичко и така се застоях на всеки детайл безумно дълго;

- я, в този сайт за подаръци за гостите какви хубави чаши има..., а, ама то имало бокали, сребърни чаши, златни чаши, кои ли да избера?  O_O И поканите са много интересни, какъв избор само!  *YAHOO* - дали да не взема по-веселяшки за приятелите и по-класически за роднините? Да не забравя само да съобразя панделките на поканите с панделката на шампанското за гражданското, че ужас!

- форумите, сайтовете и магазините са хиляди, аз трябва да изчета всичко! Не, няма нужда, това е последното мнение, което прочитам и последната рокля, която поглеждам...Ами ако следващата е моята?  :angry:

Така сега лягам и ставам с мисълта кое да отхвърля днес, за да отпаднат няколкостотин сайта за гледане. Надявам се скоро да ми дойде до гуша и да започна да гледам по-леко на нещата. Пуста ми натрапчивост....

Какво съвпадение  :funny:.Аз започнах да планувам сватбата два дни след като получих предложение/ноември 2011/,а сватбата ни,живот и здраве,ще бъде ноември 2012.Ужассс!Направо нямам спирачки!Аз обаче съм стресирана от факта,че реално ще разполагам с 4 месеца за изпълнение на всички ангажименти/понеже живея в чужбина/.Та така......и като се знам колко се вманиячавам по дребните детайли...... 8P

Iztre6tqlka, 4 месеца са ти напълно достатъчни, дори да живееш в чужбина. В моя случай общо присъствието ни за подготовката е около 10 дни :) Ще се справиш.

Иначе, изобщо не се чувствам стресирана, мисля, че по един или друг начин нещата ще се наредят. Мисля да отделя 2-3 дни на търсене на рокля, ако не намеря в София, ще си търся тук или ще поръчам по интернет :)
Повечето неща са ангажирани, но не се и притеснявам, варианти винаги има.
Колкото до панделките, мисля, че ако се избират неща от една серия или поне едно и също място, няма проблем:)

Alleksia,благодаря!много ти се радвам на спокойцтвието  :bravo:,така и трябва.Аз не се притеснявам от времето,което ще имам,а от способността ми да сама да правя нещата сложни  @}->--.Пожелавам ти успех!

Iztre6tqlka, точно това се опитвах да кажа: за такива като теб и мен, колкото по-малко време, толкова по-добре! Защото с моите 6 месеца направо нямам спирка и така реално повече се мотая! А ако имах 10 дни, пак щях да се справя, защото знам 2 и 200. Знаеш ли колко пъти бъдещият ми съпруг ми казва, че съм изтрещяла?  *crazy*

Майтапа на страна, ако имаш нужда от логистика, свиркай, нали сме тук да си помагаме!  =] Какво да я правим цялата тая база данни, дето я събираме неуморно.  ;)

 *ROFL*Ти защо мислиш съм се кръстила така!?Благодаря ти и най-вероятно ще се обърна за  :HELP:.Успех и на теб *THUMBS*

Хората около мен си мислят, че съм в стрес и прекалявам :P
Дори бъдещата свекърва каза, че ще ме диспансеризира  :angry: А тя работи в психото.
Страшно много ми харесва да се занимавам с подготовката  *YAHOO*
Не се чувствам в стрес, а напротив - доставя ми огромно удоволствие, а никога не съм го подозирала и не съм мислила за сватба от малка например :)
При мен, апетитът дойде с яденето, а именно с предложението  *INLOVE*
Повече от половин година се занимавам с подготовката и спокойно си обмислям "+" и "-" на всички детайли, тъй като през последния месец всеки професионалист, участващ в сватбата ни, ще има много въпроси към мен и аз ще съм готова и убедена в отговорите и желанията си  *THUMBS*
Когато наближи Денят сигурно ще се понапрегна, но се надявам само от положителни емоции.

Хаха, момичета май и аз съм вече за тази тема. Тази нощ сънувам, че отиваме в Асеновград и там не мога да намеря нито един магазин с рокли. :) Беше ужаснооо, измприх се ужасно много от вервене и нищо...Не съм добре и аз вече май!

нашата сватба е далече обаче това не ми пречи да сънувам разни глупости... представям си как все нещо се обърква  *crazy*

аз спрях да сънувам откакто си прибрах роклята у нашите и капарирахме ресторанта... явно това са ми били най-големите дертове :sarcastic: :banana:

Момичета да се похваля... Снощи беше единствената вечер, в която сънувах , че всичко се нарежда точно както искам в сватбения ден.... Сега почвам да си мисля, че толкова добре, не е на добре, но това е защото съм си  *crazy*

  :focus:Предлагам да основем Клуб СДУХАНИТЕ БУЛКИ!

Според мен има още времеее... може и по-лошо да стане :D

Въпреки, че нашата сватба е далече, много често сънувам как деня на сватбата е дошъл, ние сме до никъде с организацията, аз дори рокля нямам, а пък идват с кумовете да ме взимат *crazy*
Мислех, че полудявам  :girl_impossible: но като чета вашите коментари се успокоявам...явно не съм единствената с подобни сънища  :D Иначе като цяло не бих казала, че съм в стрес...дори си умирам от кеф да се ровя, да чета из форумите и да обмислям кое точно как да стане :)

Охх,момичета..сватбата ни е на 12 май,а съм студентка и от сега до средата на май имам изпити..Не мога да ви опиша в какъв стрес съм,освен това и работа си търсяя..

Това и аз го сънувах, но като си избрах роклята и ми мина :)

И аз съм избрала моята...но въпреки това лошите сънища продължават  :D

Снощи пак сънувах Деня. Отивах на грим и прическа в един гараж и фризьорката не знаеше как да ме направи, а беше 14ч. и сватбата започваше след няколко часа  O_O

 :) много навътре ги взимате нещата около сватбата  :) всички ще мине добре, ако нещо се обърка - пак ще мине, а след това ще имате повод да разказвате  :) и ще ви бъде тоолкова забавно как сте се шашкали сега  8P

със сигурност :D но някак тези сънища са неизбежни.. *crazy*

Най-накрая и аз сънувах един от тези ужасни сънища, където нямам рокля, нищо не е готово и даже закъсняваме за гражданскотоо..луда работа  *crazy*

cveta_d86  хаха и аз сънувах,че съм без рокля и рева ти казвам рева хаха.Сега мен ме тресът други нерви,дали не избързахме,защо пък да се женим  вече с дете и от 6 години заедно,пфуу страшна пред сватбена треска,полудявам и се задушавам :'(

Мимче, как така дали избързвате, та какво лошо има, прекрасно е че сте се решили на емоционален жест, а не сте затънали в ежедневието просто  ей така  :)
я смело , и детето ще се радва на мама и татко :)

Според мен за това няма определено времеее.... даже ще си имате много хубаво шаферчееее  @}->--

Е, то има ли бъдеща булка, която да не си е помислила поне веднъж дали пък е взела правилното решение? На всеки се случва...
От моя опит има 3 хронологични периода в подготовката на сватбата.
1. Цветя и рози, ще се женя, щастлива съм, искам целия свят да разбере това!
2. Ужас - покривките не са в подходящ нюанс на желания цвят, поканите са с 3 см по-къси, отколкото си ги представях, парите не достигат за всичко, от кое да се лиша, кое да оставя, дали той ме обича още, защо не е активен в подготовката като мен, дали му пука, дали....?
3. Всичко е прекрасно - ще се женим, обичаме се, дори повече, отколкото в началото, покривките не са в същия нюанс, но гостите не знаят какъв е трябвало да бъде, следователно няма дори да разберат, подготовката върви чудесно, това е моята сватба и тя ще е най-красивата на света!

Проблема е да се прескочи критичният втори етап...

О, Вивид, страхотен пост - това е много точно описана симптоматика на предсватбената женска лудост, както аз наричам състоянието.

Лошо е обаче като се лашкаш межу фаза 3 и 2 :) Ама на кой му пука какъв цвят са покривките?

Вивид страхотен пост,точно сега съм във втора база пфу,дано да отмине по бързо,че ще полудя :'(Еми ,ами незнам,започнах да си мисля глупости някакви,направо си се задушавам,някак всичко искам да мине вече,само като си представя как ще идват да ме вземат,как ще се откажа от фамилията ми,и ми пада кръвното,в същото време съм щастлива и тъжна :'(Знам,че ще отмине...

Ех, Миме, няма страшно, ти си вече достатъчно обвързана с този човек, отдавна те е взел.

Пък и кой те кара да си сменяш фамилията, ако старата ти харесва недей да сменяш, можеш и само да добавиш новата и ще си се представяш я с новата я със старата, къде ти искат лична карта като се запознаваш с някой.

Аз пък снощи направо бълнувах,и то за халките-едно от първите неща ,които уредихме *crazy*Първо беше ,че моята не ми става,после изведнъж се оказа,че са ни различни,почна едно обикаляне по магазините,накрая един продавач изсипа пред мен една чанта халки,да си харесвам,а аз все не можех да намеря две еднакви и ужаса беше пълен.Сега ми е смешно като го пиша,въпреки че беше доста реално и се събудих задъхана с вик.Май като цяло най-стресиращ ми  беше момента докато си търсех рокля,само като си затворех очите и от толкова разглеждане виждах рокли *crazy*А и изследванията,като си правехме-жената ,която ни вземаше кръв още от вратата ни почна колко бил страшен сифилиса и как,ако бременната имала,трябвало да прави аборт и такива гадории,чак и мъжо се поуплаши.И докато минат тези няколко часа и  станат готови ,не ни свърташе на едно място.Още букета ми не е пристигнал(уж до края на тази седмица,като не ми казаха със сигурност дали ще е готов дотогава),болерото го чакам  :huh: :huh: :huh:А само като си помисля,че остава една седмица и все едно ток ме хваща-и ми е хубаво и радостно ,и едновременно с това притеснено,много притеснено :huh:

Кошмари сънувам само за грима  *crazy* По-лудото е, че кумата ми и тя, а не бях споделяла за моите  8P Та днес се обадих на гримьора (и фризьора) и утре ще се уточним за дена Х! Дано ми се разкара от главата. Аз още рокля нямам, ама грима сънувам...шматка пълна!  *db*

На мен напоследък ми е едно такова тягостно. Хем се занимавам с интересни неща и се вълнувам, хем се замислям доста...Когато започнах да организирам имах почти 8 месеца. А сега са само 3!  ohmy Знам, че организирам нещо много хубаво, нещо за което съм мечтала, но не мога да не мисля колко бързо лети времето... ohmy А това определено ме натъжава...

Аз пък нямам търпение да дойде деня и само си гледам брояча на фотоалбума  :danceg:

Аз съм нещо среднооо....хем си гледам брояча на профила...хем ми се вижда, че осатава все по-малко времеее ии все ми се вижда, че има още много и нищо не е готово  *crazy*

Ох,и аз съм така :)Смешното при мен е,че много добре знам колко дни остават,но въпреки това всяка вечер след 12 часа си го проверявам,луда работа :) *crazy*
А пък от притеснение ,според зъболекарката ми,почна да ми расте поредния мъдрец,не мога да си отворя устата и съм с адските болки,даже е подуто,а другите не ги усетих кога пораснаха :(Дано мине до няколко дни ,че да не съм булка-бобър. :(

И аз нямам търпение  :weddingday: да мине, че да се отдам на лятотооооооо (май него го чакам повече от сватбата) *crazy*  =] Или просто знам, че имам време и когато видя пр. 1 месец ще ми стане лудница :[

Аз също хем искам да идва по- бързо, хем знам, че след това ще ми липсва подготовката.

 :offtopic:

gothic_queen, ето я твоята сватбена тема. @}->-- http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31266.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31266.0.html)

Момичета не знам за вас ама мен почва да ме плаши вече, че ще взема да оплескам организацията. Вас мъчи ли ви това чувство? Списък имам с бюджет, разчет на времето и пак ми се струва, че е малко времето. Другият месец ще ходя за рокля и тогава ще изперкам тотално  8P 8P 8P

Мен не ме притеснява. Аз си направих график с какво трябва да се свърши, кога точно и от кого. Сега само отмятам свършените задачи и се чувствам спокойна. Какво толкова може да се обърка. Няма непоправими грешки.

Tsutsi, не се притеснявай толкова. Наистина няма непоправими грешки, а и сигурно не си единствената, която се занимава с организацията. Аз например постоянно държа в течение и се съветвам с майка си, след това със свекървата, кумата и една-две приятелки, както и сватбената агентка. Така, че пропусна нещо, ще има кой да се подсети.

Здравейте, дами!
Tsutsi, това е от хубавите притеснения! Дай Боже повече такива! Аз засега съм спокойна, но като наближи датата ще треперя сигурно и на сън. Като отидохме в ресторанта да го запазим и такива емоции ме връхлетяха, когато го видях... Лампите бяха угасени, беше притъмнено и сякаш той ни чакаше... Много плача... Почувствах се като малко момиче в Холивуд, колкото и смешно да звучи в името на един ресторант... Но за мен си е така.
Много се вълнувам, а като се притесня и треперя и плача....
Голяма гледка ще съм...  :girl_impossible:
Аз те съветвам да се поуспокоиш, разсейвай се с нещо, знай че от притеснение можеш да изпуснеш и забравиш нещо, а като си спокойна всичко ще е по вода. Стискам ти палци, предполагам си по - напред от мен, аз все още нищо не съм захванала и ето ни тук - отивам в ресторанта и ми казват, че има само 2 свободни дати... А мъжо като ме питаше казвах "Има време, има време... "
Е, да... ама няма!  *db*
Леко се самопрецаках, стискайте палци сега да нагодим всичко! Че май аз съм си за притеснение!
А на вас само приятни емоции!

Последните коментари не бяха по темата преместени са  тук (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,18405.315.html)

Аз си мислех, че съм силно момиче и стресът няма да ми се отрази, но вече втора поредна седмица приятелят ми ми разправя как сядам в леглото в съня си и му разправям я за ресторантите, я за украсата  *crazy*

Ние също се притесняваме доста с бюджета, така че ще обмислим внимателно и спокойно всичко, най-вече списъка с гостите, и дано успеем да направим този ден много щастлив и красив :)

Аз имам всички предпоставки да съм в луд стрес, тъй като сватбата ми е след по-малко от 2 месеца, а младоженецът ми е в чужбина до 3 седмици преди сватбата   8P Та, за 3 седмици (по-точно уикендите само или вечер) трябва да поръчаме халки, да вземем уроци по народни танци, да уточним всички с ресторанта, да му изберем тоалет, да раздадем поканите на неговите приятели и да уточним точната бройка, да разпределим местата по масите, да имаме ергенски партита и още доста неща, за които сега не се сещам :)

Обаче още не ме е хванала паниката. Мисля си, че всичко горепосочено може да се събере в 2-3 дни- един ден ще поръчаме халки и ще говорим с ресторанта, един ден за да измислим неговото облекло, няколко вечери уроци по танци, по телефона ще питаме несигурните дали ще идват...

Остава ми само да измисля украсата, докато съм сама, това ми се вижда много трудно. Агенциите ми се виждат нереално скъпи, а и често променям вижданията си (наскоро по препоръка на агентка добавих цвят бордо като основен цвят на сватбата). Остават и доста дреболии като торта (това също с младоженеца, забравих), бутониери, късметчета, подаръци за мъжете...абе, ще има стрес, но според мен ще е чак към края, когао видя колко далеч съм от сегашните си лежерни планове :))

Пък вие ме учудвате с този стрес 3-4 месеца преди сватбата...имате толкова време...Какво толкова има да се прави :)

Мен тази нощ за пръв път започнаха да ме мъчат сънища - нямам прическа, ресторанта не работи, много съм дебела и не влизам в роклята, халките са ужасно грозни , като се събудих ми трябваха 5 мин да се опомня, че това е само сън  :angry:

Tsutsi, ужасен кошмар  ohmy Аз напоследък съм спряла да сънувам, но пък преди да заспя много мисля за събититето  :funny:

То аз само за това мисля  :bouncinggirl:

Доколкото знам, по българските поверия да сънуваш, че си много дебела, е на много здраве и късмет, така че да не ти пука :)

Ние продължаваме да водим дискусии с родителите си за датата и за още един куп важни неща, още нищо не сме решили, а приятели и роднини вече ме натискат да кажем окончателната дата, че една част от най-близките ми хора живеят в чужбина. Ок, разбирам, че трябва да си купят билета по-рано, за да им е по-евтин, ама като кажем, че не сме решили още и че темата е много чувствителна, защо продължават да мрънкат :bqsnasym: :bqsnasym: :bqsnasym: Толкова ли много искам близките ни хора да проявят разбиране...

Ужасно е изнервящо, все едно ние сме решили да се правим на интересни и за това не им казваме.
Не знам дали и другите имат такива проблеми, ама аз имам усещането, че ще утрепя някого или ще се изпокарам с всички (в тази бройка и с бъдещия ми мъж)  :GROAN: .

Ние нямахме проблем с избора на дата. Сами решихме кога да е сватбата, родителите ни не се месят за нищо, въпреки, че те ще финансират сватбата  :)

И ние не сме имали проблем с избора на дата. Взехме сами решение кога да сватбата.
Аз все още не съм под стрес, но съм сигурна,че около сватбата ще сънувам как закъснявам/закъсняваме  :P :P :P
 flyin, може да им кажеш, че за сега планирате сватба есента (примерно), но по една или друга причина все още не можете да кажете точна дата. Не се ядосвай, те едва ли го правят с лоша цел,а и освен билети, трябва да си вземат и отпуска, и може би това ги притеснява и са по настоятелни за конкретна дата.

М да в чужбина не е като в БГ отпуската се обявява и трудно се сменя, няма такива екстри като тук от днес за утре.

Темата е за стреса все пак пробелмите с роднините си имат тема.

Маги, права си за темите, но обсъждаме и какво ни е стресирало  =]

Момичета, да ви се оплача и аз....................и аз почти всяка нощ имам кошмари - малки халки, грозна рокля, падам когато влизам в ресторанта и т.н.  :( нямам търпение да дойде деня...........само за това си мисля, денонощно ;)

Трябва човек да е пълен темерут, за да не се сеща, че за гостите на сватбата, било то от чужбина или просто от по-далечни градове, пътуването е свързано с по-високи разходи и необходимост от по-дълъг отпуск.  *crazy*

Доколото преценям, една от причините хората да пишат в тази тема, е просто да помрънкат и да им олекне, нали така :) Все пак на голяма част от бъдещите младоженци им се налага да се сблъскват с претенциите, традициите или твърдоглавието на близките хора, или пък с трудностите около организирането на прекрасното събитие. Много от познатите и приятелите ми, които се ожениха наскоро, даже не усещаха как изливат нервите си на всички останали, в работата или в личния живот. Една двойка даже не стигнаха до сватбата, защото се оказа, че стресът и напрежението толкова са им повлияли, че са се представили в най-лошата си светлина един на друг и спряха, преди да се наранят допълнително.

Според мен най-безопасният начин да си излееш нервите, е в тема във форум като тази тук, като хубавото е, че няма нужда да даваш подробни обяснения или да се оправдаваш за каквито и да било емоции :) Ако пак има обвинения за офтопик, можете да ми изтриете поста, няма да се разсърдя ;)

нощеска, от много време насам, направих рекорд от сватбени кошмари- два един след друг  :GROAN:
В първия, реших да си правя букета в деня на сватбата, нямаше достатъчно лавандула и сложих някакви други треви  :!, после го забравих и бях без него на подписването...
В втория сън, решихме да полегнем да си починем преди подписа, и се оказа че като се събудихме -часовниците сочеха часове след часа ни в ритуалната :'( , аз взех да рева, а в последствие се оказа че тъпите часовници просто са избързали -този на телефона ми сочеше че имаме време.. :ncnvnk:

здравейте незнам дали тук е мястото да споделя моя стрес и проблем :( незнам вече какво да правя дата наближава .... моя проблем е с месечния ми цикъл някой може ли да ми даде съвет как да го забавя или да е по - рано моля ви помагайте и ако не е мястото тук кажете къде да пиша извинявайте

Деска, погледни в тази (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31229.0.html) тема, но според мен не прави нищо без консултация с лекар.

Консултирай се с гинеколога ти !

Добре, момичета, нека се пооплача и аз  :huh: Бяхме решили и много искахме сватбата ни да е на 22.09. Миналата седмица обаче така и не успяхме да отидем до ресторанта да внесем капарото и днес отиваме и хоп  ohmy  - датата ни е заета! Пфу! И в крайна сметка бяха останали предишната събота и следващата събота само! И нямахме особен избор. Капарирахме 29-ти. Не е някакъв кой знае какъв катаклизъм (макар че на 22-ри си ни е годишнината и затова държахме да е тази дата) но все пак като се настроиш подсъзнателно за нещо и то не стане и после няма как да не се сдухаш! Ето, измрънках си проблема и аз, олекна ми!  =]

semantika,
не се кахъри за датата  @}->-- Да ти кажа на мен по-добре ми звучи 29.09.  :girl_wink: а и ето ти повод да празнувате двата празника поотделно - ако бяха на една дата щяхте да ги празнувате само един ден, а така ще са цели два дена!  :girl_wink: Какво по - хубаво от това :P Гледай по-ведро на нещата - всяко черно има малко бяло, стига да го видиш  :girl_in_love: :flower:

semantika и нашата сватба е на 29.09. За сега си първата във форума, за която знам, че е в същия ден като нас:bravo: Не знам дали знаеш, но се пада работен ден. На нас това обаче не ни пречи, който желае ще дойде, независимо от деня.

m0onlight Благодаря ти за милите думи. Може пък да си права-всяко зло за добро.  *THUMBS*

AliTia Ти току-що ме разби просто  ohmy въобщее не съм видяла, че е работен ден. Ние защото до последно си повтаряхме 22-ри, 22-ри и въобще не бяхме мислили и не бяхме настроени за друга дата и като ни изненадаха така...просто капарирахме без да мислим много 29-ти, за да не стане така, че да изпуснем и другата дата. И сега ме смая...скочих моментално на календара.
Радвам се, че сме на една дата  *YAHOO*  Ами да...делничен...но наистина който има желание ще си направи сметка от по-рано!  =]

Трябва да измислим с какво да се успокояваме, когато започнем да се изнервяваме и притесняваме за сватбата.

Моята тактика е да си кажа- какво толкова може да стане? Гафове, нещо пропуснато, доста неща са, но нито едно няма да има сериозни последствия. Ще ни е кофти за момент,а после години наред ще се смеем! Не виждам какво толкова фатално може да се случи. това е просто един празник и нищо повече. Не бива да се вманиачаваме в него и в това всичко да е съвършено- ами няма как да е, най-малкото хората са с различни вкусове и това,което харесва на нас, може да възмути някой от гостите...Сватбата е един голям купон и толкова.

Лесно ми е сега да говоря така,но скоро ще съм толкова нервна, чеее...
Сега например си мисля за роклята, която капарирах- от дупето нагоре е съвършена,но долу разперена част не ми харесва на 100% :( Ще видя дали могат да ушият подобна с друга долна част,но ако се развали нещо така...по принцип тази рокля много ми хареса и веднага си казах, че е моята, не исках да я свалям...но наистина има нещо не много хубаво долу в тюла и как седи отзад (ако не се оправя постоянно, седи намачкана някак си). А е доста скъпа и трябва да е съвършена...но как не ми се занимава с проби и шиене или търсене на друга...охх и съм доникъде със задачите...но всичко ще стане, оптимист съм си :)

в крайна сметка и аз с това се успокоявам (засега  :huh: ) - какво по дяволите толкова може да се случи, че съм се запритеснила- говорим за организационни проблеми . Ако е здраве или друго важно се провали- то така или иначе не зависи от мен, за да се нервирам.
В крайна сметка, връзката продължава и след тази дата, ако сме живи и здрави и умни, за да я задържим.
Най - много да забравим нещо или някой гост да ме издразни или аз него .....
Ще видим дали така ще мисля в самия ден обаче... :hmmm:

Аз до скоро бях много спокойна, даже броях дните до сватбата понеже вече 90% от нещата са готови. Даже си мислех ако някоя пловдивска булка има нужда от помощ мога и нейната свадба да организирам. Ама миналата седмица като стана гафа с фирьора и сега се чудя какво ли още ще се обърка, кога ще се обърка и дали ще мже да се реагира навреме. Незнам просто се плаша че в България нямаш никакви права и колкото и да си коректен пак си правят с теб каквото искат и то ненаказано. Дано само нещо не се скапе в последния момент, че съм организирана, но ако нещо не е по план се побърквам и за най-малкия детайл.

Ох..и мен ме притеснява това, че нещо ще се обърка.....и аз съм от организираните и не мога да чакам да се свърши нещо друг ден при положение, че мога днес. Но да речем младоженеца за него винаги има време..  :huh: има как да му обясня, че не искам нещата да се случат последната седмица преди сватбата  :angry: Искам вече да се облече за сватбата, искам да обсъдим за алкохола, за бутилките, за вс, но неее има време... }:->

И аз да се оплача, че да ми олекне :) И при мен е така, когато искам мнение в избора на нещо все ми се казва има време или аз да реша. Е, да, ама всичко аз ли да решавам?!? Вярно, че повечето неща около сватбата са "женски", ама аз се обърквам вече и имам нужда от помощ или съвсем ще се стресирам :hysteric:

Ох, миличка, не искам да се радвам на твоето притеснение, но е някак доста успокоително, че не съм единствена :D
Да им имам спокойствието на мъжете...

Аз продължавам да съм си спокойна, стресирам се от други неща, но не за сватбата. В крайна сметка, това е един хубав празничен ден, но със сигурност няма да си оскубя косата, ако някое дете развали нещо или пък се окаже, че нямам фризьор/гримьор - все ще се измисли нещо.
В крайна сметка идеята как трябва да протече сватбеният ден е само в моята глава, не вярвам да се получи точно така :P
80 % от нещата вече са готови, останалите, включително костюм за мъжа ми, са оставени за последната седмица преди Денят Х *db*, надявам се да ми останат 1 или 2 дни да си почина, защото отдавна не съм излизала в истинска почивка.
Може би в предишния си живот съм била мъж и затова сега не се притеснявам много :dodger:

manuella аз тропвам с крак и казвам че не искам само аз да решавам и обикновенно върши работа :P

Alleksia възхищавам ти се най-благородно аз съм голяма шаш и паника...сега не..обаче  няколко дена и в самия ден Х сигурно ще съм кълбо от нерви и тогава ставам много раздразнителна  :P

здравейте момичета :) на мен също ми остават малко дни ... в началото всичко ми се струваше на шега и че не става въпрос за моята сватба , но сега .... когато всичко на 98 % е готово ...не знам притеснявам се да не се обърка нещо в последния момент :( Проблема при нас е че сватбата тръгва от Свищов и завършва в Попово а ние живеем в Русе и сам самички си организираме всичко без агенция и родители :) коментираме си с моето мило , че най - вероятно ще ни остане това вълнение от подготовката :)  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

И аз мисля, че подготовката е един от най-хубавите и забавни моменти от сватбата  :)

мен днес пак ме ядосаха, опитват се да добавят нашите някакъв тъп роднина, дето цял живот само поразии ни прави- канели го заради брат му, понеже той пък ни е близък и е готин човек. Категорично отказах, но естествено пак ме стресират.. тия ако продължават така и ако не бях аз да ги спирам, сватбата ни ще стане препълнена от... хора които не понасят, ама са поканили. }:-> }:-> }:->

За списъка от гости от моя страна няма "излишни" хора, но от страната на милото - бих го коригирала малко  }:-> , ама не става да се намесвам в техните гости. Не исках на сватбата си да имам хора, които не познават мен или милото, но от неговата страна ще има такива, с които на сватбата ще се запознаваме....

Аз напоследък съм много спокойна... Някак си след като видях кое как искам да стане, поне план си направх. Родителите и от двете страни, нааааай-накрая разбраха, че не е добра идея да се месят и сегааа ме гледат в устата, ако спомена нещо за сватбата се включват, ако не спомена - мълчание  *ROFL* Единствено много се притеснявам за колегите на милото - ще могат да ми кажат колко от тях ще идват чак 20-тина дена преди сватбата :girl_impossible: Такава им е работата и ги разбирам, но ако ми останат примерно 10 куверта , 5 дни преди сватбата ще се пръсна от яд, че не съм поканила още приятели  :[ Има много време до този момент обаче.  Сънища си сънувам перманентно, но като се събудя ми е  забавно, защото знам, че никога няма да се случат  *db* веселите и положителни  *db* сънища  :P
За гостите - родителите бяха остро притиснати в началото /оплаквала съм се вече  :P/ и сега нищо не казват. От моя страна няма да има хора, които не познаваме и не са ни близки. Даже поканих едната първа братовчетка на татко със семейството й, защото ги обожавам, но сестра й с нейното семейство - не  :\ Бях категорична, че хора които не знаят на колко съм години даже, може да са ми рода, но не са желани на тържеството.  P-( От страна на милото, не познавам само някои от жените на колегите му, но това е нормално. За сметка на това познавам всичките колеги  =]

Аз скоро не съм сънувала нищо свързано със сватбата. Но пък при нас проблемите са-
нямаме още кумуве и чакам милото да се накани и да приеме, че понеже неговите близи хора няма да са сигурни за денят, ще трябва да поканим моята приятелка с нейния мъж (които са свестни)
още нямаме покани поради първата причина и плюс това поканите са 1 от най-сложните мисленки при нас (все още не се знае крайния резултат, но като ги имаме вече ще си отдъхна все едно голям камък ми тежи сега  8P )
понякога се нервя на тия подробности, друг път си викам на ума колко мн. го обичам и не искам да го тормозя и нещата ще се наредят  *INLOVE*

Дразня се на себе си и че като имам нещо за правене и планове, нямам търпение да стане... все мисля какво трябва да се свърши и се вманиачавам.  :[

_Ezra_, няма какво да се дразниш на себе си... то май почти всички тук сме като теб. Все нямаме търпение да свършим нещо, все за нещо се притесняваме, вманиачаваме се, както казваш ти. Това е нещо нормално според мен. Особено ако с повечето от организацията се справяме сами. Мъжете изобщо не си го слагат, а и моя все казва "аз съм сигурен, че всичко ще е наред... нали ти се занимаваш"  :[ Тези трепети покрай подготовката ми се струва, че ще се по сладки от самата сватба =]

то е така, но понякога ми писва и ми се иска да мисля и за други неща (аз имам за какво, но като че ли на моменти сватбата като тема взема превес)

А на милото не се сърдя, защото хич не съм очаквала така да се държи-да ме разбира, слуша, помага и дава съвети, не е като мен луднал, но определено се интересува което ме радва  *INLOVE* защото не очаквах, че сватбата ще му бъде интересна.  :) :)

Аз пък вече не се ядосвам, нито се стресирам. Един ден седнах - казах си , ти си човек на графиците - направих си график ред по ред до сватбата и го следвам неотлъчно. Мъжа ми също е включен какво трябва да прави и не го оставям на мира докато не го направи, в началото де, сега го прави и без нищо да му казвам и си отдъхнах поне от задачите.
С роднините вече не споря - казвам си каквото имам да кажа и толкоз. Те пък за сега напълно утихнаха.
 :girl_wink:
Спрях да чета сватбени форуми, нито каквито и да било съвети по темата. Те като, че ли ме изнервяха само допълнително. Това е нашата сватба и ще я направим като нас си. Така напълно се успокоих. Така, че давайте го по-леко момичета  :partytime:

Момичета, да ви кажа аз напоследък изобщо не съм в час! До сватбата има месец, а аз изобщо не мога да се организирам да свърша всичко необходимо. Знам какво има да се прави, но не мога да го подредя в мислите и във времето си! Направо не знам как ще успея с всичко!  =]

Веси, направи си един подробен списък на хартия, който да включва дори най- дребните неща. Абе всичко, което трябва да се свърши - какво, къде, кой, евентуално цени.
Например - букет - магазин Х/флорист  Х - цена - Кума (например) - денят преди сватбата
Да си разтъпча обувките - 1 седмица преди сватбата.
и тн.
Така ще имаш ясна представа, като е пред очите ти. Аз направих такъв списък + времето, когато мога да го свърша. Изключително много помага и отнема доста напрежение.  :)

Аз имам списък, обаче не мога да се организирам кога кое да свърша. Имам да изпращам и учебни материали за университета и направо съм затънала в задачи. Направо ще лудна!

Ще се справиш Веси, но това със списъка еййй сега ще направя и аз един  *THUMBS* Колко пъти се сещах и все отлагах за списък.  :angry:

Аз съм си направила тефтер по раздели  :funny: Всички ми се смеят, ама е много удобно и си имам раздел "Текущи задачи" и за сега съм добре с подготовката и стреса, като изключим обаче зачестилите лоши сънища, че сватбата е минала, а диджея не е пуснал нито едно хоро и сме забравили да украсим ресторанта :)

При мен остана точно месец и аз за това взех един от големите стенни календари и драскам директно на него какво и кога ще се свърши, и за сега нещата вървят изключително по план. Само за прическата много се притеснявам и постоянно сънувам кошмари, понеже съм с доста дълга коса а утре ще ходя фризьорката да ме подстриже и съм стресирана какво ще се получи, да не я скъси много, да не и направи много къси пластове и т.н.  :girl_impossible:

А защо ще я скъсяваш? Дългака коса може само да е от плюс при прическа според мен. Винаги може да се скрие, а да се добави коса е по-трудно...

Аз си я пускам от години, че моята расте бавно. Последно стригах връхчета преди 6 месеца,а  сега чакам да мине сватбата и няма да я пипам. Изтощена е по краищата, но я искам дългаа. А при прическа краищата не личат ;)

На мен ми остават 3 седмици до сватбата и съм странно спокойна. Почти не мисля за нея даже, да кажем, че по форуми и мейли ми се събират 2-3 часа дневно. Остават доста дреболии, но ми е спокойно, че основните неща са готови. Иска ми се да започна да се вълнувам повече, че няма да се повтори, ама не знам какво ми става...сигурно като остане седмица ще дойде паниката и трепетите :) И сега имам, например се сещам как ще се видим в деня на сватбата красиви и двамата и се усмихвам :) Но искам по-голямо вълнение и емоции някак си, хубави разбира се :))

 :offtopic:
 Няма да е скъсявам е ще я правя на пластове. Не знам какво разбираш под дълга но моята е на права черта под кръста и има много собствено мнение. Да кажа честно няма прическа която да е издържала повече от 2-3 часа а сватбата е цял ден  :( По препоръка на фризьорката ще я направим на пластове за да е по лека и евентуално да се задържи повече прическата

това с пластовете е добре, ако имаш доверие на фризьора. Иначе на нов фризьор не бих се доверила, случвало ми се е да  прекалят. Взимам й сама връхчетата засега, но моята не е дълга толкоз. Именно за да не ме стресира някой като ми я клъцне на твърде много етажи.

Пънк, няма ли да ходиш при фризьорката, която ще те прави на сватбата? Ако да, тя знае, че ще си булка и надали ще ти осакати косата така, че да не може после самата тя да ти направи прическа. Не се притеснявай  @}->--

Ами за доверие трудно може да се говори понеже с тая дължина всеки може да ме подстриже, пък и да се по олее то не си личи . Аз и без това рядко я подстригвам, така че при който и да ида все е риск и взех смелото и безотговорно решение да е при фризьора, който ще ми прави и сватбената, че поне се надявам да знае какво прави. А за всеки случай ще си взема и мама за контрол на ножицата!  :)

 :offtopic: punk_girl123 , вие сте били на нашата дата! Аз чак сега забелязах.
Ще успееш ли във времето?

Ами ние сме готови...има такива неща за които и да не остане време могат да се променят п последния момент ...като първи танц, букет, козметик, зъболекар а сега след празниците ща направим куверта и ще се чудя какво да правя  :danceg:

На вас какво ви остана

кога точно ви е сватбата ?

На 12 май

хей и нашата е тогава , точно си мислех ... колко малко време остава много е вълнуващо :) и притеснително , но все пак това са хубави емоции така че по добре да не си ги спестяваме :) :)

Аз общо взето се притеснявам само за глупавата прическа...въпреки че и без прическа булото си придава едно особено излъчване  ;)

МОМИЧЕТА ЗА N-ТИ ПЪТ ВИ КАЗВАМ ТЕМАТА ЗА ПРОБЛЕМИ С РОДНИНИТЕ Е ДРУГА.тУК Е ЗА СЪНИЩА, ТРЕСКИ ДЕТО ВИ ТРЕСАТ И Т.Н. ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ ЗА ПОСЛЕДНО, СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ НЯМА И ДА МЕСТЯ МНЕНИЯТА, А ЩЕ ГИ ИЗТРИЯ!

Хайде, всеки сънува кошмари, особено когато се надява сватбата му да е хубава. Тогава съзнанието му изиграва доста шегички и често той сънува гадории.

Аз например последно сънувах, че роклята ми е скъсана и мръсна и тичам самичка, че нито покани са раздадени, че няма време...

Вие какви неща сънувате покрай сватбите си?  8P

Момичета, видях, че няма такава тема, а едничката, която някога е имало е заключена без причина от модератор, както и да е, реших да направя нова. Снощи сънувах кошмар отново, че не ми е направен грим, нито прическа, че роклята е слонова кост, а не бяла и е много натруфена и плача и плача, че дори поканите не са разнесени на гостите и никой няма да дойде...  *crazy*
Какви са тези сънища не знам, при вас как е, има ли вълнение?  *YAHOO*

ooo и аз съм имала такива сънища най - често не харесвам роклята в съня си и с наближаването на сватбата зачестяваха все повече... ужас

аз откакто си прибрах роклята за гражданското у нашите и капарирахме ресторанта, спрях да ги сънувам тези гадории... :banana:

Аз за сега нищо не сънувам, обаче постояннто си представям как ще се спъвам в роклята, няма да мога да танцувам с нея, обувките ще ме стискат и няма да мога да ходя.  *crazy* Също че или аз или младоженеца ще припадне (като на смешните клипчета)  *crazy*

аз не сънувам такива неща, имаше един период в който си бяхме взели отпуска с господина и се мъчехме да свършим толкова много работа за малко време и бяхме по 12-13 часа в обикалянки, е тогава само имах кошмари....

Момичета, много странно съм спокойна ......... Още си нямам рокля, обувки, милото не е почнало да си шие костюм................Дано не изпуша преди сватбата.... :)

за роклята е добре да се замислиш, защото чух че повечето ателиета почиват август месец.

Не знаех къде да го впиша, затова тук. Едни познати, на чиято сватба бях един от гостите казал "Еми, съжалявам, ама не ви се получи сватбата... не беше както трябва..."......
Какво значи че не се е получила една сватба. Хората играха, танцуваха, какво не им се получи не знам...
Сега ми е притеснено на нашата сватба да не каже някой така..

Fiona1 малко са толкова нетактичните хора, които ще ти го кажат в очите. А иначе има много неща, които да не се получат на една сватба! Храната може да не е вкусна, музиката може да не е хубава, питиетата може да са малко. Но всеки гледа с различни очи на нещата - за един може да е супер, за друг да е ужасна!

Фиона, изобщо не се тревожи! хора всякакви, не на всеки може да се угоди. аз лично смятам аз да се забавлявам, а другите ако искат  :P това в кръга на шегата естествено. Някъде обаче бях прочела мнение на един ДЖ, че ако булката и младоженеца са весели и имат настроение, те автоматично го предават на хората. т.е. ако вие двамата не сте се спекли от притеснение и се забавлявате съм сигурна, че нещата ще се получат!
А иначе що се отнася до стреса...вече сънувам кошмари..днешният беше, че е вече деня на сватбата и нямам рокля и ММ идва да ме вземе и аз гола-голеничка намятам един дълъг до земята черен воал и си казвам дано да ме вземе без рокля  :( в крайна сметка всички бяха много разочаровани и сватбата свърши за няколко минути  :'( :'( :'(

И аз да се отчета с първия си кошмар. Естествено, роклята. Цялата беше на дупки и раздърпана като проскубана котка, но не се виждаше докато се движа, та трябваше да се движа постоянно, за да не видят нищо гостите. Ужас. Толкова ли съм суетна, че сънувам проблеми с роклята? Уж не съм...

аз нямам такива притеснения, всъщност съм привидно спокойна, знам че всичко ще се нареди и ще мине добре :) Като тръгна с такава нагласа и притесненията остават на заден план...

estlar, според мен просто си изживяваш нормално предсватбената емоция и като всяка булка роклята ти е голямо вълнение и затова сънуваш такива неща. При мен е горе - долу същото. И все пак съм още на моменти, защото си има около месец време до сватбата ми и рядко сънувам кошмари. Обикновено са свързани с това, че роклята ми е скъсана, не са раздадени поканите и никой не е дошъл на сватбата или нямам грим и прическа. Ще опитам да се държа, напоследък си упражнявам доста самоконтрол и се надявам това да ми помогне.

Ох и аз да се изповядам тук  :( Аз не сънувам. За сметка на това, обаче, ми е толкова напрегнато ... В главата ми е пълен хаос! Една през друга прескачат задачки и е толкова объркано, че даже не успявам да ги уловя и да ги запиша. Имам си уж списък с неща за правене, обаче е толкова дълъг, че съвсем се обърквам в него. Как да го организирам бе да му се не види?! А иначе сигурно усещате, че съм от този тип хора, които ако нямат план и не могат да си намерят място. Обичам като стана, да зная какво ме чака през деня. А сега има толкова много неща за вършене, разтеглени толкова във времето, че "леко" изкуквам  :insane: Просто откачам, че ще забравя нещо и ще се сетя твърде късно и няма да успея да го направя. А веднъж решила ли съм, че дадено нещо трябва да е така, всеки друг вариант е неприемлив и ми скапва настроението. Сега ще кажете, че на сватбата нещата няма да са перфектни и трябва да се подготвя за това ... вярно е, но мисълта само за това ...  :star: За някой може да се вживявам в подробности, но за мен не е така ...  :'( Ох ужасен хаос!

когато човек е под напрежение запомня по-трудно, единственото което мога да те посъветвам е като ти изскочи някоя идея или мисъл да си я записваш в тефтера, аз именно заради това си направих един тефтер за сватбата и всичко пиша вътре, цялото инфо от обиколките които правехме, от хората които сме ангажирали, както и гости за сватбата...И другото което е трябва да се настроиш позитивно и да вярваш че сватбата ти ще се получи така както ти си я пожелала без неприятни изненади.

Благодаря, Josephine. Аз си имам такова тефтерче и от толкова писане вече привършва и тъкмо си мислех, че новия трябва да е малко по-голям и ще ходя с 2 тефтера и едно албумче за снимки за идеите за сватбата  :[ Ох дано наистина да стане както искам (поне повечето неща де ...  :angry:)

при мен снимките са на флашка и на телефона ми, а в тефтера е цялото инфо :)

 :offtopic: Аз си имам галерия в интернет, и по една папка на компютрите вкъщи и на работа (аз май съм наистина куку  8P), но на някои места няма как да покажа от интернет, а на телефона снимките ще са много малки и затова - с албумче :reading:

и аз имам такива папки, а и на телефона нямам проблем с показването на снимки, моя е доста голям :)

И аз си имах папка на компютъра, в която съхранявах всякакви снимки. Отделно имах кутия, в която слагах визитки, касови бележки, договори, примерни оферти, списъци и т.н. Мъжът ми много ми се смееше, понеже непрекъснато преписвах разни списъци.

Хаха  :danceg: Така се радвам, че не съм единствената поизкукала .... явно е булченски вирус някакъв  :sarcastic:
И за да не съм  :offtopic: ще ви надуя главата как съм се стресирала напоследък. Първо милото за пореден път ми "счупи хатъра" за тортата, като още преди да ми даде възможност да му обясня за какво става въпрос, ме засече с въпроси дали фирмата била от Стара Загора, ами как така Ямболска, ами ако стане нещо с тортата по пътя кой щял да ми я оправя, тея фигурки най-отгоре знаела ли съм колко струват - били 80 лв  :bqsnasym: Сякаш цял живот само със сватбени фигурки се е занимавал. А те излизат безплатни де факто, защото ги капарираме 15 лв и после тези пари ни се връщат като върнем фигурките. Аз за това не издържах и избухнах накрая. После пък на сутринта ... т.к. тогава ми беше ову-то и вместо да направим нещо по въпроса, той ми заяви, че сме щели да закъснеем за работа!!!! Предната седмица като се беше вдъхновил една сутрин не викаше че ще закъснеем, нали?  :lacnl8: Ама и аз съм една ... да овулирам в такъв неподходящ момент! Златарят пък беше направил различно камъчетата на халките и се опитваше да ме убеди, че било хубаво така .... Като се прибрахме, обаче, мен не ме свърташе тази мисъл накрая споделих с милото, че не ми допада така халката, а той само смънка "Ами нали ти каза човекът, че вече не може да се преправи?" И аз питах "Не може или не иска?" Но не получих никаква подкрепа, т.к. даваха откриването на Олимпийските игри!!!!!!!  :hysteric: И за капак след като видя, че аз съм сърдита, и той взе да се държи обидено ...  P-(
Отделно някои мои роднини незнайно как са се заблудили, че съм врачка и трябва да им предусещам мислите и желанията, та чак си позволиха буквално да ми държат тон и да ми се карат, за дето не съм се сетила сама....  :bqsnasym:
И за капак си залях пръстите с вряла кола маска и докато я измия, тя стана една ....
Толкова съм изпращяла вече отвсякъде, че цялата предна седмица забравих да искам отпуска за другата  :girl_impossible: Накрая ще има  :werewolf:  :'(
Айде млъквам, че се улях направо.

ох,  irishka и при мен е същото... :girl_impossible: ти имаш още месец...така че си извади голямото търпение, а нервите ги прати в отпуск, иначе няма да издържиш  *THUMBS*

при мен кошмари Втора част: сватба без гости, нераздадени покани и за капак милото ме запознава с жената, в която е влюбен  :SUICIDE:
Иначе по принцип с подготовките до момента всичко върви нормално, само място за фотосесията не сме определили...но все пак се моля всичко да мине гладко и да бъде мнооооого весело  :god:

Ако знаех че ще е толкова стресиращо цялото нещо въобще не бих се наела да го правя :D Иначе и аз като вас дами сънувам кошмари, като най-ужасния беше че на сватбата роклята ми пада и оставам гола. Незнам при вас как е ама аз надувам главата на близките ми постоянно. Имам чувството, че точно в последния момент всичко ще пропадне, ще забравим нещо ...

Първи кошмар и при мен. Милото казва НЕ в ритуалната зала.  ohmy На всичкото отгоре приятелите му се шегуват, че очакват всичко да се случи до и в ритуалната зала и че ще са в очакване, докато не подпишем. 

Сватбата е един от най-хубавите моменти в живота, опитайте се да се насладите и си създавайте приятни емоции и по време на подготовката. Даже и нещо да не е по сценарий, в самия ден - единствените които знаят сценария сте вие, а не се объркват кой знае колко неща, споко :)

Всичко ще е страхотно ако сте с правилния човек. Знам, че това е тема, в която повечето търсим утеха, но имаше един филм с две приятелки (глрдала съмго преди 3-4 години),които се омъжват в един ден -  с Ан Хатауей и другата беше руса актриса (не помня имена, но май Булчински войни се казваше). Та героинята на Ан Хатауей отмени сватбата в залата, защото тогава разбра, че не е с правилния човек. На форумската среща си говорихме и за знаците, които виждаме, но нарочно пропускаме, та за това смених посоката на разговора.

Как мислите, способни ли сме да си затворим очите и да си въобразяваме, че живеем в приказка?

:offtopic: Абсолютно, kiwi, за жалост много жени го правят. До такава степен са влезли в собствения си приказен филм, че изобщо не поглеждат, че бъдещият им мъж изобщо не е техният въображаем принц. За мен сватбата никога не е била самоцел, даже до преди да срещна моето момче, си мислех, че не искам никога да се женя, защото си мислех, че бракът прецаква взаимоотношенията. След това разбрах, че не бракът, а продължителният живот с другия може да прецака наистина взаимоотношенията, но с правилния човек всичко е различно. И осъзнах, че наистина искам да се омъжа за него, защото той е станал най-добрият ми приятел :)

Ако мога да дам съвет на момичетата, които тепърва започват с организацията на сватбата, той е следният - не очаквайте половинката ви да възприема детайлите около сватбата по начина, по който вие ги възприемате. Мъжете често не обръщат внимание на украсата, на заврънтулките на поканата или на други дреболии, ами гледат по-скоро голямата картинка. Не позволявайте на голямото вторачване в детайлите да ви скара с мъжа на живота ви. Ако имате нужда от неговото мнение, ограничете избора на варианти до максимум 3-4 и му ги предложете.
Ще си спестите много нерви  *THUMBS*

flyin много си права за мъжете жалко че на мене нямаше кой да ми го каже в началото. Ама сега поне не го занимавам, хубаво че са майка ми и свекърва ми, че малко да мога да подишам. Страшно ми помагат и така не съм толкова стресирана :) Така че момичета дишайте дълбоко и нещата ще вървят :)

flyin, хубави съвети си дала. Не се вторачвайте в детайлите! Изпипвайте си нещата, но помнете, че не детайлите са важни :)

Това, което мен ме притеснява е не, че няма да успеем да организаме всичко до сватбата, а че много от нещата ще се случат буквално в последния момент или седмица преди това. И докато не станат, няма и как да съм спокойна. Той наистина реагира по-спокойно и някак небрежно с усмивка, макар че до момента участва активно в избора, детайлите, дори с нови предложения.

Аз не съм го очаквала, но последните 7 дни вече много се напрегнах, не знам защо. Сватбата ни е след 4 дни на 18 август и буквално ме втриса. И отделно се пообидих на някои приятели. Иначе организацията до момента е ок и нямам поводи за притеснения.

Да, има го това с обиждането, понякога разбираш колко някой държи на теб или не държи...

Цяла нощ ми се върти из главата подредбата на гостите, имената на масите...  *crazy*  O_O

Зайче и при мен беше подобно нещо...но аз се притеснявах за настаняването....и накрая знаеш ли колко е яко като дойдете и видиш, че всичко се е наредило ...направо изражението ти е такова или поне мойто беше такова  ohmy не можех да повярвам  :D

И аз съм на вълна разпределение на гостите. Трябват ни три малки маси, останалите ще са големи. Оказа се, че имат само две от малките маси. Сега на ново ще се разпределяме.

В нашия ресторант са малки масите и ще ги събираме. На една маса ще има 14 дущи  O_O Дали обаче ще се събере толкова дълга маса... не знам, не знам... в събота сме на оглед  :[

Ох момичета направо ще се побъркам. Имам усещането, че гостите, които сме поканили няма да дойдат и в един момент сватба от 120 човека ще остане с 30-40  :( Адски ми е изнервено днес е крайният срок за потвърждение, а вече доста отказаха  :'(

По-добре така, отколкото да кажат, че ще дойдат и масите после да стоят празни. Аз съм дала срок до 31ви за потвърждение... още никой не се е обадил, явно аз ще трябва да им звъня   P-(

От опит да споделя, че дори и всички да потвърдят всички гости, винаги ще има гости които няма да дойдат. Просто има такива хора. При нас в деня на сватбата звъняха да коригират бройка...все едно има смисъл!
Просто не се ядосвайте, това е неизбежно. И аз си мислех че мога да се справя, но като приех факта, че нещата не могат да се контролират и всичко мина по-леко.

От нашите гости има няколко такива, които едва ли не чакаха аз да ги потърся, за да кажат ще идват или не. Много странно и не защото е моята сватба, а защото не се прави така, неуважително е някак. Аз дори на покана за рожден ден се обаждам от рано, за да се знае да ме броят или не, какво остава за сватба.
 

Моргана и аз съм малко объркана и почти безпричинно се чувствам стресирана и зле. Явно е нормално за по-емоционалните натури :)

Всяка булка явно минава през стресови ситуации ... Моите за сега се въртят около гражданско/ресторант, но леко полеко почвам да го давам непукист.
Колкото до отказалите, макар да бях подготвена, че правя сватба в единствените 4 почивни дни тази есен е кофти, но пък знам че всеки си има уважителна причина и на никого не се сърдя. Купонджийте и близките ми ще са на линия, така че ще бъде весело (надявам се  :good_luck: ) .
Давайте го една идея по позитивно ом ом ом  8P Между другото и на мен ми предстой подредба на маси и от сега ме втриса  :xixixi:

Аз нямам маси за редене 8P , но пък главата ми е за редене, така че ако имате идеи *crazy*
предам ли документите в гражданското, мисля че ако ми ги приемат, ще се успокоя. :write:

И аз да се включа с един от кошмарите,които сънувах скоро.Та сънувам аз,че денят е дошъл и аз съм си облякла роклята и чакам фризьора и гримьора да дойдат-да ама не   :angry: .Младоженецът идва да ме взема,а аз изпадам в истерия,че не съм готова  :girl_impossible: .Върха на всичкото е че се сещам,че съм забравила да раздам поканите/казвала съм си,че имам време-да ама не/ и съответно нямаме никакви гости  O_O .Ей,момичета не искам да ви казвам като се събудих,в какъв шок изпаднах  8P.
То това да си булка не е лесна работа  :P :P

при нас вече отпадат хора  :girl_impossible: кой рожденни дни, кой пътувал, лудницата пълна! аз честно казано гледам да не се ядосвам, но се посърдвам  *THUMBS* ...

Ние до сега бяхме на pool party в съседите.   :swiming:
Водата стигаше до глезените, от всякъде извираше вода, даже помислих че вали, слава богу при нас е сухо и вече реших да тегля една на медицинското и дреболиите и да го давам една идея по спокойно, че освен че нерви не ми останаха, се чувствам и много уморена.

Момичета, треска не ме тресе или поне аз си мисля че не ме тресе, спокойно ми е....мисля ги нещата, да...ама чак пък да ми е много притеснено....

Лошото е, да се оплача, че когато на гостите си им дал една дата до която да потвърдят никой реално не я зачита....изключвам хората които още при даването на поканата си казаха идваме, бройки еди колко си и т.н. Всички останали аз трябваше да ги търся!!! Да, бях подготвена че така можеби ще се получи, заради оплакването на съфорумка от същата ситуация и бях решила че ако ще се случи така няма да се ядосвам :) Кофти е 2 седмици след датата на потвърждение още да ме мотаят гостите ще дойдем, няма да дойдем....а аз трябва да заявявам куверти. :(

Айде ако някой си има основателна причина че ще пътува някъде или пък ще отсъства или пък е болен, няма проблем...ама да ми отказват хора с думите, ами няма да идвам, щото не ми се идва....е това вече надхвърля цялата наглост.

 }:-> Ееее как така "не ми се идва"  }:-> P-(

Направо не мога да се начудя на някои хора  *crazy*.Най-лошото е че получаваш понякога такова отношение от много близки хора,от които въобще не си го очаквал  }:-> .При мен имаше реакции от сорта "ще видим,то има много време" или пък една от най-близките ми приятелки/поне аз така си мислех/буквално се "покри" и даже неможах да и дам поканата.Звъня и по тел. тя не вдига и накрая като ми отговори и викам "да оставя поканата на майка ти",а тя "еми то тя май е на работа,незнам кога ще се прибере" и всичко това с един ми ти тон,все едно ще я карам да "копа".Нямам думи  ohmy

жозефин, аз ти го казах това... :\
даже има двама които не ми вдигат, не са от моите гости, аот тези на баща ми , ама така не мога да кажа в ресторанта предварително нищо... ни за брой парчета на тортата, ни за менютата брой.
Аз нощеска сънувах че не мога да намеря хотела и се въртя в кръг  O_O

ами...факт е :) Добре че не си давам много зор, иначе можеби бих се ядосала яко :)

Iztre6tqlka , при нас след писане и звънене от моя страна, човека просто ми каза че бил зает и имал гости от друг град затова не ми вдигал и не пишел, резултат: поканата още не е дадена, но поне пък е потвърдил присъствието си! :) Има и други подобни случаи....мисля че никой не се зачита в последния ред на поканата където пише да се потвърди преди еди коя си дата...и съответно очакват ние да ги търсим за инфо...

четат, ама не им пука хич ! Затова съм против каненето на далечни познати и подобни , бих посъветвала булките да не правят такива сватби, освен ако роднините не помагат финансово, тогава, щеш не щеш, ще претърпиш подобни индивиди. Забелязвам че старото поколение кани всички подред, само за да се изфука  *db* , а младите хора си подбират. Два различни свята..
Извинявам се за  :offtopic: , не се сдържах....

Моите гости си спазиха срока. Даже няколко ми казаха в предварителен разговор, че са под въпрос, но до датата ще отговорят и така и направиха. Това не означава, че тепърва няма да отпадат, но познавайки ги знам че ще е по уважителни причини.
За мен всичко е въпрос на възпитание. Не може да не знаеш имаш ли финансова и физическа възможност да присъстващ 20 дни преди събитието.

някой до последно не знаят, защото са зависими от децата си...

И на мен ми се отложи преди време да откажа ходене на две сватби, като за едната отказах няколко дни преди сватбата.Дядо ми влезе в болница, беше зле, и никой друг освен мен нямаше как да си вземе отпуска точно тези дни.А и да ви кажа хич нямах настроение за сватба точно тогава.

Така че понякога има доста основателни причини, но за да не се обясняват хората и да не ви товарят и с техните проблеми, просто спестяват част от нещата и отказват.Имайте го в предвид.

И при мен още доста хора не са потвърдили , въпреки че срока мина вчера . За някои от непотвърдилите си знам , че ще дойдат , а други , които не ми бяха дали отговор и ги потърсих по тел. ми казаха "Естествено , че ще дойдем" . Просто явно хората не са свикнали да потвъждават , знам ли  :huh: От друга страна е и вероятно като е минали време от раздаване на поканите да са забравили , кой е крайния срок и за това да се бавят .
Иначе и при мен стреса е убийствен  :angry: Всичко си организирам сама и за всичко трябва да мисля , а времето препуска и не знам дали ще успея с нещата . Отделно нали съм с две дечица и само ги мисля дали няма да се разболеят точно тогава или малкото да не мрънка през цялото време  *crazy* Плюс това съм намислила 2 изненади в самия ден и трябва да координирам нещата , че съучастниците ми са само двама за да бъде изненадата за всички , не само за младоженеца . А и се притеснявам дали всички гости ще дойдат , защото всяка бройка ми е важна . Гостите ми са само много близки приятели и шепа роднини ,няма колеги на родителите или някои по-далечни хора .Много държа на всичките поканени да дойдат , дано . Отгоре на всичко когато съм под напрежение отслабвам и вече съм свалила от нищото 2 кг , та взех да се опасявам дали и роклята ми няма да стане голяма до тогава .Отделно , че сънувам само неща около сватбата , айде всичко да минава вече , че не се издържа  :angry:

 kafe, същата като теб съм. Всичко сама. Помощници малко (всеки си има свой живот и проблеми), за сметка на това при мен се оказа, че хора, които настояват да критикуват и съветват - МНООООООГО. Всеки е с претенции, на всеки нещо не му е както той е очаквал и всички почти държат да ти посочат само и единствено негативите на мястото, ресторанта, роклята, прическата и т.н. Че ще се оцелеем не се съвнявам, че ще се справим подобаващо - също, но ми е тъжно, че вместо просто да се радват за нас, най-близките ни хората са заети да размахват пръст пред лицата ни.

Както много хубаво каза ти, "айде всичко да минава вече , че не се издържа".

Поздрави на всички!

Здравейте. Аз съм нова във форума , но отсега усещам че това ще е най-посещаваната тема от мен.  :( Ние още нямаме конкретна дата, само знаем че ще е май-юни 2013, но аз отсега съм супер много стресирана, даже на моменти се чувствам депресирана и ми минават някакви идеи за отказване или отлагане на сватбата. Преди си мислих, че най-трудно ще ми е да избера роклята (защото трудно избирам дрешки), но сега това ми се вижда като най-лесното от всичко. Големия ми проблем е мястото където ще е сватбата. Не можем да решим в кой град да е, на планина или на някой плаж. Не знам как да започна с подготовката, без да сме решили поне в кой град ще е. И ми се стува ,че времето няма да ми стигне, и още куп глупости.

ами какви са опциите?

kafe, това все едно съм го писала. Аз само дето не отслабвам. Наложила съм си да не допускам лоши мисли, но в събота каката ни (на 3 години) се събуди с температурата , а вечерта и бебето се "включи". Та от тогава сън не ме лови какво може да ме сюрпризира на деня.А сега на финалната права в главата ми е пълна със задачи, срещи и ....така. Ама ще оцелеем де  :girl_wink:

КAЯ , много се радвам , че има и други хора като с моя случай - първо дечицата , пък после сватбата  *YAHOO* Защото някои хора . когато разбраха за решението ни , реагираха малко странно , което ми беше неприятно . Коя е вашата дата ?
Междуудругото , днес от списъка на гостите ми отпаднаха още 5 човека  :! Толкова ме е яд , не можаха да кажат по-рано , а хем чакат да ги потърсиш , хем и отговора им не е окончателен . Да си бях подбрала максимум 30 човека и хайде на някоя хижичка , как ми хрумна да се занимавам с такива глупости не знам  :huh:

 kafe, 08 септември е нашата дата.
То и аз на моменти се чудя защо си причиняваме всички тези притеснения, но много искахме купон да има. И от там - рокли, костюми, подаръци за гостите ....  :GROAN: %)
И при нас сега започват изненадите от гости и роднини.....ама вече сме се хванали на хорото :chee:

Ами опциите са в някой хотелски комплекс извън града,който има достатъчно стаи да побере гостите и достатъчно голяма градина за тържеството, да има хубава гледка към море или някой язовир. Намерих няколко подобни комплекса , но или за заети или са ненормално скъпи. Поне вече имам една отхвърлена задача-харесах си чаши за ритуала, съвсем случайно :)

Момичета не обръщайте темата в чат!

Сега се стресирах и за роклята. Къде да я дам да ми я изгладят? Страх ме е да не я ликьосат  :huh: Шивачката ми каза да я нося на химическо където имат надуваем манекен  :ashamed: Къде има такова химическо?  :huh:

Питай в най-близкото химическо дали предлагат парно гладене :) Ако не намери шивачка на булчински рокли да ти я изглади.
Моята рокля е от сатен и се мачка. Обясниха ми в Булвеси, че мога да я изгладя само като я пуфкам с парата, без да докосвам ютията до плата.

Модератор:Има си тема за роклите момичета.Дайте тук да си споделяме само притесненията,как ни се отразяват и т.н.Надявам се разбирате правилно!

Стресът преди сватбата е голям. И не говоря за някаква сценична треска или позитивна емоция, а истинско притеснение, понеже има адски неща за доуговаряне, все за нещо се търчи, което не е такъв проблем, но на фона на някои роднини и гости човек е способен да полудее.
Едни роднини от страна на годеника ми няколко пъти ту казваха, че ще дойдат, ту че няма да дойдат... и както ги включихме в куверта, изведнъж... ми няма да дойдем... и това го разбираме от бабата и дядото на милото...
Доста тъпо, но от една страна поне недобронамерените хора отпадат.
Сигурно не съм единствената,на която и се случва.
Не спя спокойно, вълнувам се...

Аз си мисля, че ако всички младоженци са изолирани от роднините и гостите по време на подготоваката, стресът ще се редуцира до минимум, да не каже, че при някои дори ще изчезне.
В събота беше сватбата на сестра ми. Цялата рода я побърка - толкова нерви, паника, критки, суеверия и глупост човешка на едно място не бях виждала и за пореден път се убедих колко правилно решение взехме, че ние минахме само с подпис. За няколко часа оставихме милата ми сестричка сама и само що не я разпнаха на кръст.  :girl_impossible:

Така, че мили момичета, пазете си нервите. Вземете 1-2-ма доверени да ви помагат или почнете подготовкаата от много по-рано и не давайте на никой никакви обяснения какво и как мислите да правите. В крайна сметка сватбата си е ваша, а всички останали са само гости, които трябва да се съобразяват с вас, а не вие с тях и техните претенции и разбирания. 

Абсолютно съгласна!
Дръжте всички  в пълна дезинформация, и не се вдавайте в детайли- накрая се оказва че никой не ги забелязва или че някой е забравил дълго подбираните от вас бутониери или обици в колата примерно. Дръжте контрола във ваши ръце и роднините настрани! :)

Роднините далече. Звучи, сякаш са напаст, но не можеш да угодиш и това е, ако са само гости, а не организатори, нещата ще са лесни.

Нашите правеха втора сватба, на кака ми като че ли бе по стресирано, ние живеем отделно с милото, като цяло аз правех повечето неща, но така и исках, организацията беше моя, а някои неща той ми помагаше, родителите помогнаха с почистването, подреждане и подобни, подкрепиха ни напълно и се получи добре, в денят бях готова с всичко почти и бях спокойна  :)

Е, така звучи много грубо,наистина.  :girlhide:

Просто си мислят, че младоженците са неспособни сами да си организират сватбата и създават излишна паника, бъркат се във всичко и сякаш се опитват да направят своя втора сватба, на която да реализират онова, което не са успяли на своята  *crazy* Сякаш на младоженците не им е достатъчно напрегнато по време на подготвката, че и те да наливат масло в огъня.

Хубавото е, че има и разбрани роднини в помощ на младите. Жалко само, че са твърде малко.

Грубо, негрубо- това е факт. Всичкият горчив привкус ( и единственият ) от подготовката , у мен остана от месенето на роднини и тетки. Истината е такава и не виждам защо да се правя на мила.  :)

Снощи сънувах първия си "сватбен" кошмар:) Май влизам вече във филма...

Аз бях писала, че преди сватбата много се бях напрегнала и наистина така си беше до момента, в който си облякох роклята и почнаха да пристигат госите. После всичко мина като насън и беше много много хубаво и не съм се тревожела грам и не слязох от дансинга :). 

Няма смисъл да се тревожите за роднини, подробности и дреболии. Гостите наистина не обръщат внимание на подробностите (аз самата като съм ходела на сватби, даже украсата не съм забелязвала). Както казаха и другите ДРЪЖЕ РОДНИНИТЕ НАСТРАНА.  Колкото и мили и разбрани хора да са, изнервят, не знам защо. Може би защото покрай предстоящото вълнение и искаш да си останеш сам и да се концентрираш, но ситуацията не ти позволява. Ние преди сватбата взехме си буквално 3 дни отпуска и майка му на мъжа ми дойде, да ни помагала. Бях супер наяхала метлата, защото ми стана и тя грижа какво да я правя. А аз исках просто да останем малко сами. И съветвам всички, ако имате възможност отидете деня преди сватбата на хотел и си прекарайте ноща сами и на другия ден всеки да си отиде по задачките. Ние не направихме така, аз си отидох вкъщи, но ако сега можех да го променя, така щях да постъпя.

Иначе после се подгответе пак да има някакви отзиви не съвсем приятни. Аз от една приятелка получих отзив, че фотографът ми бил неразговорлив и много навъсен. Което първо, че не е вярно и 2.ро той е дошъл да снима, а не да си лафи с гостите, все пак е на работа. После и снимките не хареса, не били ставали имала забележки към тях и към грима ми. Ама тя била перфекционистка и затова така говори. И после каза, че роднините на мъжа ми не се радвали и отстрани изглеждало, че само гостите от страната на булката се били забавлявали. Което е отчасти вярно, просто хората са по-свити.

 :offtopic:Мисълта ми е, че много ясно че не можеш да угодиш на всички, но все пак едно нещо освен някакви неща, които не са ти харесали, но има и много които са ти харесали. Конкретно това момиче ми е близка приятелка и се обидих, че само кусурите изреди, а една хубава дума не чух за всички неща, които бяха. Вместо да каже много красива рокля, защо съм нямала було. Ми това е моята свтаба, така съм решила, по-дяволите !

Мила, и при мен имаше подобни неадекватни реакции, една приятелка на сватбата, по време на тържеството в ресторанта, реши да се отметне от уговорката да танцува с кумовете, защото изглежда не й се бях примолила достатъчно :D Аз си преглътнах истинското мнение за реакцията й и най-накрая тя все пак танцува. Имаше и още такива дребни изнервящи неща, които определено успяха да ми повлияят на настроението, и даже по едно време си казах, че ми е малко алкохолът изглежда та си пийнах малко и продължих да танцувам :D

Моят съвет е да не се стресирате, а наслаждавате на подготовката за сватбата. Самият ден минава толкова бързо, а подготовката в повечето случаи е около няколко месеца, в които вместо да трошите нерви, радвайте се на избирането на покани, цвета на тържеството ви, избора на роклята и т.н. И аз смятам, че тъй като това си е НАШАТА сватба, не е нужно съветването с хиляди роднини. Аз и моя вече съпруг сами си организирахме всичко. Поканихме родата и казахме, че искаме само да се забавляват и да не се суетят за нищо, ние сме се погрижили и толкова.
В самия ден се забавлявахме много, естествено отначало имаше доза притеснение, но по-скоро заради вълнението  :girl_wink:
Хотели, ресторанти, рокли/костюми и т.н. се намират, няма страшно. Но неизживените положителни емоции няма как да се върнат. Бъдете спокойни, уверени в това, което правите и се съобразявайте със своите желания и представи за този ден  *THUMBS*

Насълзих се, но не плаках и се държах на ниво. Стана както исках да се получи. Но много се вълнувах, сърцето ми щеше да изскочи. И за капак из цяла България се спука да вали, а на мен ми изпече едно слънце цял ден и чак ми стана жега и търсих сянката по едно време. Господ чу молитвите ми, цяла нощ се молих да е хубаво времето.
Беше уникално  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

proxy има доста несериозни хора. уж ти потвърждават, ще дойдат, пък в последния момент се оказва че няма да могат... и някои дори не се обаждат, а го разбирате сами в последствие или дори от други хора   :\  много кофти, но си права, че така поне са отпаднали хора, които е по-добре да не идват - кой знае какви номера са щели да ви правят ако бяха дошли..
Lionelsa много си права за роднините.. по моя статистика най-големи проблеми създават роднините на младоженеца...  =] все се бъркат, все те знаят всичко..  :girl_impossible: до колкото е възможно не им позволявайте да се бъркат. лошото е ако те плащат-тогава е неизбежно...  :(
flyin доста често се получават и неприятни изненади-от хора, които най-малко очакваш..но да си развалишпразника в самия ден поред мен е кощунство! толкова подготовка, емоция, очакване...и накрая да позволите някой да ви развали деня  =] не трябва да се обръща внимание  ;)
а пък дребните детайли - тези, коите не са станали както ви се искало - гаранция - никой не ги е забелязал  ;) само вие си ги знаете  :)глупаво е да им позволите да ви развалят деня  :)

Странното е, че остават девет дена до моята сватба (мъжът ми ги брои  :P ), а на мен не ми е грам изнервено или притеснено. Или всичко организирахме навреме, или просто съм решила, че това е един хубав момент, който не трябва да си разваляш с разправии за незначителни неща  =]
Кой какво казал, на кого какво не му се нравело, минаха ми тези неща покрай ушите. И за да не си мислите, че всичко е ОК, ще кажа, че още не сме решили менюто, още имаме хора, които не са потвърдили, съответно разпределението по масите не е окончателно, още има някои неясноти - с каква прическа ще съм, кой ще ми прави грима, с маникюристката не съм говорила. Ама има достатъчно дни да успеем да изчистим тези неща като ангажимент. Въпрос на нагласа  *THUMBS*  ;)

Alichka тази нагласа е формулата за голям купон и една незабравима сватба! При мен беше така и си се насладих изцяло на момента!

Един от основните доводи ако питате милото ми, за да ми предложи брак, е да видел дали било истина това, което разказват приятелите ни, че нищо не си спомняш около теб, когато подписваш в ритуалната зала от притеснение. Това в кръга на  шегата разбира се, на него сега му е леко, но да видим, когато денят наближи какво ще се случва с него... и с мен найвече  :)

:LAUGHTER: по моя статистика на повечето младоженци им се губят моменти  :) от една от последните сватби ми разказваха как разбрали някои неща, докато си гледали филма  :D
по принцип младоженеца не усеща много-много предстватбена треска - на мъжете им е по-скоро досадно  =] - изобщо да се говори за сватба и всичко около нея, какво остава да участват и да се вълнуват (както ние се вълнуваме  :girlhide:) но в самия Ден вече се притесняват и чак ти става мило като ги видиш колко се разчувстват  :)

слава богу родителителите не са семесили в нищо/говорим и за двете страни/.не мисля че е правилно някой,който и да било да ти се меси.преди да отидеш на гости не казваш "аз ще дойда и ще ям ако...",камо ли на сватба.това си е ВАШИЯ ДЕН.който не си го е изживял,негов проблем.
иначе аз два пъти сънувах много интересни неща:
първия път сънувам че е деня преди сватбата и нямам рокля и то точно лилава както аз искам,тръгвам по магазините,губя  се,те затварят и аз оставам без рокля.
втория път се повтаря само че с чантата,а пък съм тръгнала с нова рокля и стари обувки. :)бях откачила... 8P

Моя доста добре усети треската и участието :D Даже предната вечер в 22ч миеше колата на автомивка, защото цял ден обикаляхме и все не оставаше ред за нея (а и пак щеше да се изцапа). А други щяха да я карат, че да ни е под ръка :P
Месеците преди сватбата не беше в БГ и аз сама се занимавах с всички неща, аз си правих абсолютно всичко плюс украсата. Предварително бяхме запазили дати и часове за всичко, пак като беше в БГ. После се върна малко повече от месец преди нея и просто му беше ясно, че в този месец активно ще участва :P
Относно родители и прочие никой не ни се е месил, защото никой нямаше почти никаква правстава какво ще се случва. Общо взето и за тях си беше изненада, както и за гостите :P
На самата сватба той бил доста притеснен, ама вкарал едно бързо и му дошла музата :D А аз по принцип изобщо не съм от притеснителните, но доста се бях гипсирала като дойдоха всички в нас :D Като тръгнахме всичко се оправи, всичко беше невероятно *INLOVE* И ни беше целия ден страшно забавно *YAHOO* Ние и двамата много ръсим какво ли не (дето се вика майтап да става :P ) и на самата сесия, че и през останалото време голям смях падна...хем снимките ни станаха естествено ухилени :D В ресторанта всичко мина толкова бързо...денят беше наистина един прекрасен миг и за двамата *INLOVE*

 Здравейте момичета, извинявам се предварително ако съм объркала темата, обаче не знам къде да пиша.
Не знам какво да правя та ви моля за съвет. На скоро завърших и както обикновено с няколко колежки станахме добри приятели ( май само аз мисля така). Започвам от по - далече та да знаете цялата история. Когато съм имала нужда от приятелско рамо, те не бяха до мен. Най фрапиращият случай беше, когато почина дядо ми. Бях съкрушена много плаках, сърцето ми се късаше буквално. Обадих се на едната и до като аз плачех  от отсрещната страна чух детски глас - тя ми беше дала  телефона на сина си. Другите не се и обадиха да видят как съм, чакайте една се обади след погребението и на дълго и на широко ми заразказва гинекологичните си проблеми, бях потресена. Винаги по всяко време бях до тези уж мои 4 приятелки, но когато имах най-много нужда от тях получих това. Когато се сгодихме с Милото само една от тях ме поздрави и отправи пожелания, другите не, даже едната ме гледаше доста странно. Извинявам се за дългото обяснение, но нямаше как. Въпросът ми към вас е щяхте ли да ги поканите на сватбата си? Тези четири години, в които сте били с тези хора достатъчни ли са, за да са част от вашите гости?

Не! Даже нямаше да говоря за тях! Те ако ти бяха "приятелки" нямаше да те оставят в толкова важен за теб момент. Бягай надалеч и изобщо не се замисля ;) Нищо не си изгубила!
Те не те поздравили даже, ти ще ги каниш? Че защо? Да ти предават чупки и стойки на сватбата ли???

П.П. Приятел е този, който би направил всичко за теб, би станал посреднощ и би тръгнал заради теб и го казвам, защото бих го направила за моите (и съм го правила) и защото имам такива, които са показали същото. Другото е просто полза, не се самозалъгвай, а още повече да си вдигаш нервите...

На твое място не бих ги поканила. По всичко личи, че не са ти близки, просто няма какво да правят до теб в този важен ден. Покани само истински приятели, такива, които са до теб в трудни моменти, те искрено ще се радват за теб.

абсолютно съм съгласна със силвенчето,аз дори няма и да помисля за тях,позорно е когато човек страда да му се обадиш и да си изкажеш твоите проблеми,а когато се случва едно от най-хубавите неща в живота му да го гледаш все едно ти е изял десерта.това не са приятели!аз съм на мнение че всяко едно нещо се случва за да ни покаже нещо и по-добре късно отколкото никога.според мен повече не си тормози съзнанието с тези хора и се дистанцирай изцяло от тях!не си струва!

И аз все това си мисля, но ми е трудно да махна с лека ръка. Все пак е имало и хубави моменти, ох не знам какво да правя, тази моя съвест мира не ми дава. Благодаря ви момичета, знам, че сте прави и ми се иска да съм по-смела. В крайна сметка всяко момиче иска приятелките ѝ да се радват за нея, а не да гледат все едно им е пораснало 3 ухо. Когато им видях физиономиите след годежа не можах да извикам с радостен възглас и да се изфукам с пръстена, да последват прегръдки и разговори. Една не ме попита как ми предложи Милото.
Малко го обърнах на изповедалня, извинявам се ако досаждам и натрапвам терзанията си, но наистина няма към кого да се обърна, освен тях други дружки нямам.
Наистина ще прекратя всякакви контакти с тях, все пак те прекратиха своите с мен

правилно,ето видя ли ти си знаеш,и при нас е така,на сватбата ще дойдат единствено моя добра приятелка с която сме заедно от бебета,колега на моя мъж и наш общ приятел.мисля че стига,добрите приятели не се броят като количество а като качество,не е важно да са 20 или 50,може да са 2 но наистина да са ти най-близките.

не бих ги поканила, в никакъв случай! Лоши очи на сватбата ти не бива, както е казал народът!

изобщо не се занимавай повече с тях...  :\ прави са момичетата - само ще ти правят фасони на савтбата и ще ти развалят празника  :no:
не се чувствай зъдлжена да каниш всички, с които си имала приятелски отношения - понякога губим връзка и онтошенията вече не са същите...а и винаги съществува варианта те никога да не са ти били толкова близки, колкото си мислила  =] хората се променят, може чак сега да виждаш реалното им отношение към теб  =] когато сте учили други неща са ви били в главата - купони, щуротии... има много егоистични хора...приеми го положително - вече ти е ясно какви са и дали заслужават да ги наричаш приятелки  ;)

Благодаря на всички за съветите и милите думи, дадохте ми силата и смелостта да направя това което е правилно за мен. Няма да ги поканя, каквото било, било.

Много правилен избор *THUMBS* Поздравявам те @}->--

Да се запиша и аз тук. По принцип съм много емоционална и въпреки че има 6 месеца до сватбата, вече започнах да се стресирам. Не знам дали е нормално да искам да споделям с половинката детайли, но като стане дума какво да поискаме от агенцията например, срещам офанзива и отговори от сорта на "за какво ни е еди какво си, не можем ли сами...", докато в същото време всеки път като повдигна темата за сватбата и организацията все не е момента и точно сега ли да го обсъждаме....сякаш съм някаква досадна леля. Украсата била украса, а музиката музика. Имало време, и съм бързала. Има ли наистина? Не знам...

 Знам, че мъжете са по глобалните неща, а не по детайлите. Но чак пък да не мога да си кажа...А за роднините още не са започнали да се месят, освен баща ми, но да кажем че с него ще се справя.

Как се справяте със стреса? Как се настройвате позитивно? Аз кошмари още нямам, но черни мисли ме налягат понякога...

Ако съм на теб следващият път като каже " "за какво ни е еди какво си, не можем ли сами..."", отговорът ми ще бъде "Ами като можеш, нямам нищо напротив да ни спестиш малко парички" :D

Аз съм много спокойна натура, рядко излизам от равновесие така че не мога да дам адекватен отговор за всичко останало. Но определено ако не бърза толкова, после ще го пратя той да се занимава *db* Иначе време няма, ако това питаш :girl_wink: Всичко се случва много бързо, ще видиш че както си говорим ей тук и ще дойде и вашия ден *INLOVE*

На нас както съм споменавала никой не ни се е месил, те даже не знаеха за какво иде реч *db* Всичко беше изненада за всички :P

Като съвет за позитивното - не се задълбочавай толкова, даже и да има малки издънки не са повод да ти развалят празника и настроението :girl_wink: Почти всеки ги е имал, важното е да успеем да не им се поддаваме, защото този ден няма риплей...

Много добре го е казала casky, не трябва да обръщаш внимание на дребните детайли, които могат да ти развалят цялото настроение. Един съвет ще ти дам, за да не ти се месят роднините, просто ги дръж в неведение. Това което казвам е от опит. Аз за съжаление се поддадох два пъти на емоциите си и после съжалих. Сега гледам на нещата по друг начин. Казвам си, че няма нищо по-важно от това да съм с любимия и да се забавляваме. Доста неща, които исках за сватбата няма да се случат, но здраве да е!

и аз слушах подобни неща, макар и в по-мек вариант. накрая го оставих в пълна дезинформация, той си стоеше в блаженство и като наближи сватбата, сам се побърка ахаха. Така направих и с баща ми- не питаше, не помагаше, а накрая една седмица преди това истеряса да пита кое как и защо и той защо не бил уведомен. Свърших си всичко почти сама, в крайна сметка въпросът е следният- ако на теб ти е приятна подготовката, извършвай си я. Другите насила не мож накара,но поне ти си прави кефа качествено. Черни мисли гони с хубави рокли и хубави сватбени филми :) , това е един ден, който ще отмине и животът ще си продължи. :) *THUMBS*

Много познато ми звучи и на мен тази ситуация, аз обаче си продължавам да досаждам, защото не искам накрая да излезе така, че аз не съм свършила нещо правилно и в последната секунда да има ама това защо така онова защо иначе, просто не обръщам внимание на типичното мъжко мърморене и накрая си получавам отговорите, които ми трябват =] *db*, от мен без отговор, който да ме задоволява любовчето си знае, че не може да се измъкне така че винаги по-добрия и безболезнен изход е да ми го даде и тогава е оставен на спокойствие  :P *db*

А това че ти казва такива неща на разговорите с агенциите ми се вижда малко прекалено, все пак на тези разговори трябва да сте единодушни, ние винаги преди разговорите обсъждаме всичко до най/малкото нещо, за да сме наясно какво точно искаме от агенцията, в крайна сметка и те се нуждаят от точна информация, без много протсранство за грешки и изменения, така и цената , която ще получите е по-реалистична, ако въобще рабрах правилно казуса ви де...

Пред агенцията не си говорим така, това е вкъщи.

Всъщност наистина ще взема да си направя списък на нещата, които помня от последните сватби на които бях. Ще наблегна на тях, а за другите неща няма да се вталявам толкова. Иначе рискувам да си скъсам нервите до края.
Притеснявам се да не се подхлъзна и да направя сватбата повече сватба, отколкото НАШИЯ ДЕН. Май ще си взема отпуск от планирането за няколко седмици да ми се избистри, че тия дни бях като навита пружинка. А и вие момичета, сте толкова мили и споделяте толкова хубави неща, че женското ми любопитство ме подтиква да обходя всички теми и препоръки. Може би и това ми идва в повече и оттам се напрягам.
Пускам си отпуск от форума, до скоро! ;)

Добре сватбата наближава и аз почвам леко да се изнервям- за подготвяне не остана кой знае колко, но има куп нерешени въпроси- моя приятелка обеща да ни уреди кола- още не се знае- но това е най-малкия ние имаме кола можем и с нея да отидем( само дето се оказа миналата събота че са ни откраднали от вилата летните гуми с летите джанти, но това да е проблема ), имам багаж- моя и на детето, питки, свещи , чаши , подаръците за гостите - до сега мислех че брата на мъжа ми ще вземе нашата кола и ще ги закара е той останал без книжка от което следва че няма кои да закара и майка ми сестра ми и както всички бяха потвърдили след получаване на поканите сега се оказва че потвърдили си присъствието ама сега се оказва че не знаят дали ще могат да дойдат и кога ще разберат не се знае е нали имало време и мъжа ми и той е какво толкова ще им звънем по-натам - абе какво по-натам какво има време бе хора то има месец и половина - трябва да дам орентировъчна бройка след 2 седмици най-късно те щели да ми кажат към края на април - абе това е сватба бе хора да не е градинско събиране на по бира трябва да се планира - ей ще полудея и на всичкото отгоре част от тях не ни се обаждат на нас да кажат че не са сигурни ми го споделят с трети гости, които да ни кажели ейййййййййййййййййй ще луднаааааааааааааа

даваш им краен срок до 10 април мах. до кажат да или не.казваш трябва да се знае и това е.който не ви отговори до тогава отпада.не може да си безотговорен към покана за сватба.трябва да бъдеш по-взискателна и настоятелна.а иначе за шофьор-мисли за друг близък ако не то ще трябва да наемеш шофьор.говори с другите мъже.ако мъжа ти реши да кара/като моя/мисли за дринк енд драйв или да оставите колата за 1 нощ и да се приберете с такси.това са само предложения.
иначе за кражбата много съжелявам,ясно ми е до болка че се обмисля всеки разход до последно,но ще се наложи да купувате гуми и джанти.мисли от кое може да се спести и паричките да отидат за това! :)

Ухххх че неприятно ти се е получило ... за гостите не се коси!  Винаги има несериозни!  Дай на ресторанта бройка горе долу и кажи че ще се обадиш примерно 2 седмици преди датата да потвърдиш :) не вярвам да направят проблем :) колкото до шофьора - всеки на сватбата с кола ще се съгласи да ти занесе багажа не се тревожи :) вие по-добре уточнете резервенвариант ако не ви уреди кола твоята приятелка :) гуми ще трябва да купите ама ако е проблем от финансова гледна точка ( какъвто предполагам че е,  все пак сватба плащате)  можете това лято да изкарате с някакви евтини гуми пък догодина ще наваксвате с джанти и хубави гуми!  Успех с всичко и ни дръж в течение! 

Ох момичета друго си е да споделя с булки-моя мъж все не се коси ще се нареди - е да ма то само няма да се нареди :GROAN:- в поканите съм писала срок за отговор до 05,04,2013 и от 06,04,2013 започвам да прозвънявам - и съм решила давам им ден два и пак звъня- няма аз да лудвам в последният момент- иначе от ресторанта са разбрани- но до 15,04,2013 трябва да дам предварителна бройка , а до 9,05,2013 окончателната - но мацката е супер от ресторанта и досега е била много гъбкава и се надявам да се справим - но защо ли имам усещането че накрая ще има потвърдили но недошли и аз ще си плащам залуду куверти. P-( А за колата - мъжа рече и отсече зимните гуми са стари ще караме с тях след сватбата или на есен нови - само за джантите ме е яд- бяха алумниеви ляти джанти чудни таман за сватбата ама това е положението не било писано няма кой да даде 1000-1500 лв за джанти и гуми сега:-( това да е кахъра. Само гостите ме тревожат дано след като им звънна няколко пъти да се усетят че не е случаен купон а сватба и да се отнесат с нужното внимание :-)) А за drink and drive пък въобще не се бях сетила - сега ще проверя колко струва това е супер вариант.

като отвориш на сайта ще видиш тарифа,след това намираш ресторанта в бг мапс и от там до вас даваш да изчисли колко км е,след това пресмяташ и така.беше по около 2 лв на км. :)

ELCHOOOOOOOOO колкото по рано се примириш, че няма как да знаеш точната бройка на гостите, толкова по-малко нерви ще изхабиш. При нас имаше малко, които не дойдоха, но до послено имаше "ще дойдем - няма да можем". А и принципно е добре да има един два куверта отгоре. Все пак това е твоя ден и ако някой е решил да домъкне баба си или леля си или те са изявили желание, в самия ден ще е тъпо да те занимават точно с това!

Пънки е абсолютно права!  Слагай 2 куверта отгоре за непредвидени ситуации!  Няма чак толкова да ти бръкнат в джоба,  но могат да ти спестят много нерви в деня на сватбата :) сестра ми така в последния момент включи още ефин гост ( посредата кажоречи на сватбата)  каза в ресторанта да му сервират калтона останалите гости ама те нещо не разбрали ли какво сервирали си само предварителните куверти ... сестра ми разбра чак след като сервираха основното и супер много се изнерви и ходи да себразправя .. бясна булка виждали ли сте???  Не е приятна гледка хаха  :)

Айде да се похваля - Гостите са почти уточнени чакам още 3 отговора и сме готови ( понамаляха за което съм малко неприятно изненадана защото поканихме само най-близки на сърцето ни хора - но мъж ми каза " не си го слагай на сърцето - гости, които не държат да дойдат без важна причина явно не трябва да са там " ) - срокът за крайна бройка е 10,05,2013 така че има време. Имаме си и кола - :danceg: :danceg: :danceg: имам си дружка която грешка няма - каза само - ти за това не мисли - това е моя грижа - ей обичам я тази жена вече 20 години не спира да ме изненадва приятно - дай боже на всички такива приятели като нея. Уредихме и да върнем евентуално част от алкохола и след пълният хаос всичко почна да се нареждааааааааааа :-))))))))))))

ели,всички усещаме стреса,колкото повече наближава събитието,пожелавам ти поне от тук нататък да няма нерви свързани със сватбата и вс да си мине по мед и масло :)

Не се притеснявай 2-3 дни преди сватбата да звъннал на всички за потвърждение.
Вярно е че може да полудее човек,  вечерта преди сватбата ми се пренареждаха масите, гостите се увеличиха,а на децата им изпуснах бройката.
В ресторантите обаче винаги може да се увеличат кувертите в последния момент, но не и да намалят(чудна аритметика ).
И накрая за децата нямаше достатъчно украси за косите и подаръчета, ама в този момент ми бе все тая.
Дишайте момичета, после ще ви липсва еуфорията

Ооооооооф, искам вече да минава времето бързооооооооо и да дойде най-накрая нашата сватбааааа  :weddingday: Нямам търпение  :'( Чак съжалявам, че избрахме дата чак септември...но "Да имам време да свърша всичко" ....сякаш, ако не са еди си кои чаши или еди си коя украса няма да се омъжа и няма да е незабравим ден?! Направо ми омръзна да будувам нощите и да си мисля за роклята, поканите, украсата, разположението по масите и всичко останало.....искам да идва септември и да се омъжа за моето злато  *INLOVE* Сега съм се филмирала, а представям си какво ще бъде като наближи датата  =]

За да разведря малко темата и да ви поразвеселя  малко ще ви разкажа аз как се чувствам. Макар че нашата сватба е чак август - и то последния ден на месеца, аз още от началото на годината започнах да мрънкам - оффффф сега ако не ангажирам ресторант, а после е зает, ами гражданско, ама искам този дж, направо не можеш да заспя. Само за това мислех. И понеже много рядко се прибирам в града, където ще е сватбата напрежението още повече се засилва. (и ако това е успокоение  :funny:). Така в началото на февруари точно за 2 дни капарирахме ресторант, запазихме час за гражданско и църква и най-основните неща бяха готови. И после като ме налегна едно спокойствие- ама няма да ви казвам нищо не ме интересуваше вече. Даже по-едно време мъжа ми вика "ами фото и дж - кога? тя сватбата дойде". Но понеже на мен вече ми омръзна и го оставих той да се оправя. След това и това уредихме и всичко ми е ок. Чак се чудя на спокойствието си. Сега всичките ми колежки ме питат ама рокля намери ли си? Обувки, Костюм? А аз: Не, има време спокойно. Незнам до кога ще ме държи това спокойствие сигурно 2 седмици преди сватбата и после ще съм  :insane:. Така че мили момичета както казва баба ми: Всичко с времето си. Наслаждавайте се на моментите и не позволявайте никой да помрачи щастието ви. Завистта винаги ще съществува така че нека за я зад гърбим. Успех на всички и по-малко стрес че после излилаз бръчки  :makeup:

Муцка, и аз съм същата като теб. Избрахме септември, за да има много време за организация, сега всичко е готово вече и само подскачам да идва вече сватбата, че не издържам, че и медения месец планирах вече.  8P :[ То нетърпение, нетърпение, ама добре че хората около мен не ме разпитват, че позабравям от време на време. ;)

Малена, да ти кажа все твоя коментар описва мойте чувства също. Аз от декември едно мрънкане и обикаляне по ресторанти, църквата и гражданското. Януари ги запазихме, след това и Дж си намерихме, питахме фотографа и сега съм все едно има още 3год. до сватбата.
Направих поканите и купихме чаши и това е. В интерес на истината просто незнам сега какво следва и какво да правя :girl_impossible:. Рано е за рокли и костюми. Проучвам украсата как ще стане, ама какво да правя сега незнам. Неискам да правя всичко в последния момент, искам да всичко да е уредено, обаче незнам с какво да продължа и това като, че ли ме плаши най-много *crazy*

ratatui, защо не планираш медения месец? :) Аз с това се занимавам сега, като няма с какво друго. ;) Алтернативно - може да планираш и моминското парти. А и за рокля никога не е рано да започнеш да гледаш. ;) Можеш и да си мислиш за фотосесия, някаква по-интересна, изненада за младоженеца, изненада за гостите. ;) Или пък просто спри да го мислиш и се наслаждавай на спокойствието. ;)

Рататуй, както казва моята баба всичко с времето си. Колкото повече мислиш и пресилваш нещата, толкова повече се объркваш. Всичко ще се нареди, както ме у ред. А иначе Vivi е много права - аз също си уплътнявам времето с мисли за моминското парти, за протичането на самия ден, за гостите ми и друго. Успех ти желая от все сърце и само положителни емоции.  :good_luck:

Благодаря ви момичета!
Така успокоително ми действате  :girl_wink:
Сега планирам рождения ден на половинката /27.04/, понеже искам да е изненада.

Имах един голям син тефтер за организацията и непрекъснато го мъкнех с мен, бе станал 5кг и седмицата преди сватбата го ударих на спокойствие, разходки с едни гости от чужбина из България, ваканция.... И цяла седмица го няма тефтера и това е, тук-там, направо обърнах всичко. Панирах се и ме хванаха нервите, намерих го чак в петъка,а сватбата е на следващия ден...и ужас, в последния момент 100 неща за довършване. Та колкото и да сте спокойни, последния ден или последните 2 са неописуеми и емоционални дни.

видях го и реших че тук може да е полезно:
(https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/165404_10151557928384430_1635102689_n.jpg)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10151557928384430&set=a.384006214429.162805.52992444429&type=1&relevant_count=1&ref=nf

Наистина well said  :bravo:

Привет момичета. Моята сватба е на 3.08 и колкото повече наближава толкова по несигурна се чувствам. сънувам едни кошмари,че роклята ми е прозрачна,че е грозна,че я късам и т.н. сънувам че гостите недоволстват,родителите се карат и нищо не е както трябва. Толкова реални са тези сънища че сутрин се събуждам обляна в пот и вкисната за целия ден...Ще се побъркам до сватбата  :'(

Нищо ново, на всички ни се случва  :girl_wink:, аз една седмица след сватбата продължавам да имам кошмари хихиих, ония ден сънувах че сме нямали изнесен ритуал и като се събудих ми трябваше няколко минутки да осъзная че всичко е наред и че сватбата мина перфектно!  *crazy* :bravo:

много хубаво че всичко е минало както трябва,защото това е най големия страх за мен,че нещо ще се обърка и от там всичко ще иде по дяволите.......

само аз ли спя спокойно? имам график за всичко,имам 1 месец и знам че вс ще е наред,че ще имам време,и явно се чувсртвам достатъчно сигурна в себе си :)

при нас нищо не се обърка, всичко беше по график и всичко мина страхотно! аз съм чувала че на всички сватби нещо се обърква но нашата уви нищо, даже и времето беше страхотно въпреки че прогнозата беше дъжд:) и се чудех какво става, еми на медената седмичка загубихме халката на мъжа ми :( така че даже и да се обърка нещо няма страшно, тя сватбата си върви по своя си ред и малките обърквания съм сигурна че са доста сладки истории след време :) ( майка ми расказваше че на тяхната сватба е била без букет, забравили го :)))  на братовчед ми на сватбата бяха забравили погачата и виното за църквата :))) бели кахъри ! успех с приказния ден!  :girl_wink:

petq1989 браво че си толкова уверена,но има една приказка...сметка без кръчмар не се прави,защото винаги излиза крива! аз също имам повече от месец до сватбата и 10 списъка кое,кога защо и т.н. плана за голямото събитие е ясен,но това не значи че нещо няма да се обърка!

Момичета, сватбата е най-хубавото нещо, което съм организирала досега. Понеже всичко започнах много навреме, сега нещата си вървят съвсем по план. Не е кой знае колко трудно да се организираш и да си плануваш нещата. С такова удоволствие си направих поканите, избрахме ресторанта, DJ, фото и видео, че даже ми се иска пак да го правя. Това е един вълшебен момент, не го разваляйте с тревоги. Аз психически съм се настроила, че няколко дена преди сватбата ще са ми по-напрегнати, както и самият ден. Знам, че нещо винаги се обърква, но пък много хубаво не е на хубаво. Казала съм, че на сватбата не искам никой да ме занимава(както и моя човек) с душевните си проблеми, с личните си проблеми или с това, че искал не такова вино, а друго, че искал още 1 стол, или че DJ нещо не го кефи, или че много сме се забавили от снимките на фотосесията след гражданското или църквата. Това си е нашият ден и всички гости са там благодарение на нас двамата. Така че те ще се съобразяват с нас, не ние с тях.

представата за моята сватба се различава от тази на борка.както вече не веднъж съм казвала щом тези хора са ни уважили с присъствието си не е редно да се държа с тях все едно с 300 зора айде от мен да мине са поканени,още повече че ние ще сме 15 човека и то най-близките.ще се погрижа нищо да не им липсва.
що се отнася до подготовката-остана да се купят колан,риза и вратовръзка за мъжа ми/ 2 дни преди сватбата ще кръщаваме племенника/,бонбони и жито за подноса,бонбони за след подписването и за църквата,поднос за погачата и целофан и панделки за погачата и подноса с жито.роклята и другите неща сме ги купили от март месец.исках всичко да е готово от рано за да съм спокойна.
остават около 40 дни до сватбата и честно казано още не мога да осъзная какво ме чака.за сметка на това обаче треската обхвана майка ми и мъжа ми. :)

Аз мисля така, защото ако тръгне човек да се съобразява с всичките 100 госта...докъде ще се стигне? Моята сватба е от 100 човека, но това не означава, че нещо ще им липсва, просто на всяко по-мащабно събиране има по няколко души(макар и близки), които всяват смут не с цел да развалят празника, а защото просто са си такива. Трябва да съумееш да игнорираш чувството за негативизъм в най-светлия си ден, защото ако непрестанно мислиш дали на всеки човек му е комфортно и дали е доволен, за 5-6 часа може да се побъркаш.

ти си познаваш хората и след като знаеш,че един човек е такъв и ще ти развали празника защо го каниш?при нас също има такива близки и ние точно заради това решихме да сме само семейството и близките. :)изцяло ще се съобразим с предпочитанията на гостит ни към храната,за алкохола все още обмисляме как да постъпим,но вероятно виното ще се поръчва от заведението.тортата ще е еклерова и ще я внесем като този който не иска от тази торта/ ще има и такива/ ще си поръчват от техните десерти.
определено не приемам подобно държание към хората които ще ни уважат.ако ти си поканена на сватба и се отнесат така с теб,ще ти бъде ли добре?не,нали! :)същото се отнася и за храната-щом каниш един човек е редно да се съобразиш с предпочитанията му/вегетарианец,веган,не ядящ някакъв вид месо/ и това го има при нас и затова сме избрали свинско,като няколко от порциите ще са филе/ и т.н./не мисля,че искаш някой да запомни сватбата ви с това че е например веган а са му сервирали мазна пържола.
и пак казвам-за мен идеалният празник е този който мине без проблеми и гостите ни останат доволни и ги изпратим усмихнати.

cherry_lady1984 не си права. човек на този ден не може да се съобяразява с всички. Това е твоя празник и трябва да минава както ти си го замислила, всички са на ясно че на сватба се сервират еднакви ястия една торта и прочие. А това да тръгнеш да угаждаш на всички поне за мен  никога не се е оказало ползотворно. Винаги ще има някой който ще измрънка че нещо не му евкусно, или че нещо му се е забавило. Надявам се да мине както ти си замислила, но както се е доказало по много сватби даже и най-малките сватби си има гафове . На нашата сватба беше такъв луд купон всички се кефиха и аз бях супер щастлива, докато една супер много близка колежка не ми изцепи ( на самата сватба) че сватбите са егати скучното събите в живота и че тя винаги скучае на сватби  =]. ето един пример за недоволни хора от нищо :angry:

на моя мъж брат му не яде еклерова торта,трябва ли да го накажа без десерт?или заради него да сменя цялата торта,след като ще е от сладкарницата от която купуваме торти за всеки повод и тази торта е доказана.другото е че аз ям само свинско и държа да е филе,така на мен и на вероятно още 2ма ще е филе.да го направя за мен не е затруднение,напротив удоволствие че най-важното събитие в живота ми ще приключи по най-добрия начин.и да не забравя да уточня-всеки извън това което ще се сервира ще може да си поръчва каквото иска.
а колкото се отнася до твоята колежка-сама си направи извода колко ти е близка  и следващия път просто я попитай:"защо дойде като е толкова скучно?"все пак когато аз не искам да отида някъде не ходя,не отивам по задължение или да мрънкам!
убедена съм в това че няма да има сърдити и гладни хора на моята сватба.обяснила съм на всеки един какво ще включва менюто,проблеми не срещнах,дори напротив-много усмивки и приятна изненада,че се съобразявам с тях.

Стана ми любопитно, за колко гости планираш такива индивидуализирани менюта? За мен е сравнително трудно, макар аз самата да съм вегетарианка и това да е съобразено (общо сме 6). Но оттам нататък, става трудно при бройка 100 човека.

именно и аз това исках да кажа, при нас бяха 120 и даже не съм мислила за вегетарианци :) можеби защото не съм, но виж ти хелена защото си си помислила :) аз единствено казах не на Копъра защото го мразя и знам че на моите гости че няма да се хареса. А за поста ти cherry_lady1984  не ми се коментира даже  :\ аз не се опитвам да се заяждам, или да казвам какво да правиш, просто не съм съгласна  *THUMBS* agree to disagree  :girl_wink:

Вече тотално излязохме от темата, но ако не се лъжа сватбата на Cherrylady е около 15-20 човека! Така че тя наистина може да се съобрази с желанията и капризите на всички  =] Но при положение, че нашите сватби са с по 100-120-150 човека.......просто няма как да се получи! Че аз трябва само на телефона да стоя и да записвам желанията им...и с ниииищо друго да не се занимавам  P-( Това е сватба и се прави заради младоженците....предполага се, че това е най-щастливия им ден и естествено трябва да му се насладят, а не да вървят с един списък и да показват на сервитьорите коя порция за кого е  :girl_wink:

на мен вече ми избиват нервичките малко по-малко,нон стоп питам,кой от гостите ще идва и имам едни дежурни 10 човека с вечното не знам,ами като не знаеш,ако не мо кажеш до края на юни и аз няма да знам какво ще ядеш ако дойдеш...изнервена съм,всички са ми криви,и просто ще избухна всеки момент...само вие можете да ме разберете

Петя, ние с теб май бяхме на една дата  :girl_wink: Искам да те успокоя, че не само при теб е така.
При нас имаше и днес идвам, утре - не. Още има несигурни 6-8 човека. Опитвам се да организирам и спането им - там пък е пълна мъгла. Гледай да не се изнервяш, аз въпреки че лесно се нервирам  :angry: този път не се давам. Наслаждавай се на подготовката и на последните си дни като госпожица  @}->--

аз паля  от 1/4 и след 15 минути нищо ми няма,но ми се скапва цялата еуфоря,цялото настроение,целия трепет,заради някой който няма хабер утре какво ще прави,камо ли след 24 дни  *crazy* P-( }:->

petq1989 аз съм също като теб изнервена макар че сватбата ми е чак Август. Понякога дребните неща обръщат колата. Свекърва ми се държи супер и се съгласява със всичко,за сметка на това с майка ми няма да си проговорим сигурно с години..все нещо не и харесва и постоянно мрънка. До сега с милото не сме се карали ама заради нея ми е все криво и на него си го изкарвам...стигнах до там че да не искам сватба.  :'( :'( :'(

сисинка87,поне майка ти ще е на сватбата ,приеми го от хубавата страна,ще е до теб

Момичета!!!! Не се сдухвайте толкова, че да не вземете да докарате някой стрес и на младоженеца. Защото тогава ще видите какво е СТРЕС.

"Младоженец се напи и наби гостите си"
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5877451 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5877451)  Не е смешно. Направо е трагично *crazy* *crazy* *crazy*

Добре ще му се отрази първата брачна нощ в ареста. :P :P :P Тамън да види какво им е на булките през  "първата брачна нощ". Остава и да му хареса, и тогава на другия ден развода му е сигурен.  *db* *db* *db*

Здравейте, не знам дали е тук мястото на въпроса, ако не е го преместете ;)
Исках да ви попитам вие как се справяте с отказалите се в последния момент гости? Разбирам да са един- двама, сватбата ни е в Интерпред, след това ти дават всичко за вкъщи, ще има кой да го изяде. Но например на сестра ми на бала преди 2 месеца не дойдоха 10 човека, които бяха потвърдили, че ще дойдат. Оказахме се с три пълни хладилника храна и накрая трябваше да се хвърля....Един мой познат ми каза, че на тяхната сватба в самия ден са се отказали доста хора и той звъннал на разни други хора и ги поканил в последния момент. При нас най-гадното е, че сме в пълен капацитет на ресторанта и ни е много кофти, че не можем да поканим всички които искаме и представете си 10 човека да не дойдат ей така, а сте можели да поканите други 10 които сте искали. Това е едно от нещата което много ме дразни и сигурно няма да спя от нерви...

ма какво ти пука, тамън ще разбереш що за стока  са конкретните хора.  ;)
и при нас остана храна, взехме я в кутии, разпределихме я на няколко семейства и на баба ми и дядо ми в фризера също и готово. който не е дошъл на сватбата ви, той тр да съжалява че е изпуснал, а не ти. вие си се жените един за друг и един заради друг, другите да си гледат работата като не ви уважават. ;)

сисинка87, въпреки проблемите си помисли че това е майка ти и тези неща не трябва да водят до такива големи проблеми че даже да не си говорите  *THUMBS*

 eleni4ka, не се ядосвай. Ако тези хора нямат наистина основателна причина да не дойдат, значи както и Еми казва, не си струва да хабиш нерви, заради тях.
 Ние имахме абсолютно същата ситуация. В крайна сметка реших, че е излишно да се тормозим. Това се оказа добър урок за нас - да преценяме по - добре приятелите и познатите си. Понякога тези, които имаме за по - близки, всъщност не са.
 Всичко ще се нареди и сватбата ви ще е чудесна. Мисли си само за положителните неща в нея  :)

И на мен ми предстои събитието, но датата е през 2014 г. Надниквам в темите оттук, оттам и си мисля, че ме чака голяма подготовка. Решила съм обаче, че няма да позволя на някой недоволен от себе си и крив на света да разваля моя празник. Важно е сватбата да я направим според нашия вкус, идея, виждане, а то е нормално на толкова хора да не им хареса всичко и то не, защото злобеят, за защото просто имат друг вкус. Не се вманиачавайте и не си хабете нервите за толкова красиво и позитивно събитие, да ги пазим за по-нататък:)

 :GROAN: не е истина...имахме поканени 108 човека и им казвам на родителите, че трябва да намалим гостите на 100, защото толкова места има в ресторанта... и те какво ми казват - ами ние поканихме и този и онзи и сега поканените са 115...... :boy_cry:

Eleni4ka, не се притеснявай за това, за съжалени не всички поканени идват.
Ще видиш как малко преди сватбата ще отпаднат гости.
При нас от 180 поканени, присъстваха 150  =]

от опит поне 20-тина ще отпаднат ако не и повече не се нервирай :)

Да се вклюта и тук, че усещам вече как ме завладяват разни смесени чувства и не мога мира да си намеря и само се ядосвам.
С моя мъж за нищо покрай сватбата не сме на едно мнение. Аз имам една представа за нещата, а той... с нищо не иска да поразчупим нещата и да ги направим удобни и практични. Спорим за почти всичко и само си създаваме излишно напрежение и стрес.
Вие имате ли такива проблеми?

Спокойно,  мила :)
И ние с моя мъж никога не сме на едно мнение, никога, за каквото и да става въпрос. За сватбата беше кулминацията, аз ако харесам едно нещо, той харесва противоположното  :angry: Беше ужас докато се разберем накрая! Даже за халките се скарахме в няколко магазина пред хората, абе.... панаири. Предполагам, че е нормално да има спорове и компромиси, особено ако и двамата искат да участват в организацията на празника (това го предпочитам пред пълно бездействие). Истина е, че споровете допълнително натежават и изнервят, но няма как, нали знаеш 100 човека - 100 различни мнения ;)
Предлагам вместо да "буйствате" да обсъждате нещата колкото се може по-спокойно и рационално. Ти може да не го разбираш, но истината винаги е някъде по средата  *THUMBS*
Сега ни очаква ремонт на банята и от сега съм су казала, че ще става както аз искам  :funny:

Lillly, а не би трябвало да е така. Като се замислиш, ние сме тези, които от малки си мечтаем да сме булки...защо не ни угаждат, надали малките подробности са толкова важни за тях, колкото са за нас.
А на мен просто ми е странно, защото досега никога не сме имали такива спорове и ми е неестествено да се караме за такива неща..
А ти си отстоявай смело желанията за банята! :) Мъжът ти да се довери на женската ти интуиция! :)

Аз пък питам милото за всичко и той казва както кажеш  :angry: За някой неща добре,ама за други наистина имам нужда от мнението му,а той не го дава...

При нашата подготовка мъжо беше по-активния и искаше да е част от всичко, дори даваше идеи за ритуала (чак жетана, която ни прави ритуала беше изумена). Но навсякъде бяхме заедно за да няма после "а това защо тата".
А когато възникне спор номера е да завъртиш нещата така, че да вземете нещата които искаш ти , но да го оставиш с впечатлението, че решението е негово :) Всичко е до тренировка :)  *THUMBS* ;)
В крайна сметка в деня разбираш, че 80% от нервите са били неоснователни :) А аз каквато съм чувствителна, ако знаете и колко рев си изревах по глупости :)

При нас когато започнахме подготовката, мм каза да правя каквото искам и да не го занимавам с нищо, но в процеса се оказа, че си вре носа навсякъде и има мнение по всички въпроси, естествено различно от моето. Засега обаче успяваме да постигнем компромис с отстъпки от всеки един. Напрежение досега нямах, но изведнъж започна да ме стяга шапката, защото време не остана, а аз с много неща съм на stand by. Тъй като фирмата в която работя може да ми направи подаръците за гостите, поканите, картички и разни други джунджурийки реших че ще си спестя време и нерви. Сега обаче колежката, която трябваше да подготви дизайните е в болничен и не се знае кога ще се върне, а другата е претрупана и не може да ми обърне внимание. И така вместо да съм спокойна стана, щом е за наш човек може да почака. Остават по-малко от два месеца, а аз съм доникъде и ми идва да се разплача от притеснение. Най-вече за поканите, за другите неща все още има време. А си мислех, че сватбата е фасулска работа.  O_O

няма как стреса е неизбежна работа, аз от немай си кво за рев, ревах заради това че вали навън 3 дни, и сега чак осъзнавам колко съм била смешна :)

Vanity89 напълно съм съгласна, и само момичетата на които са им минали сватбите могат да  кажат че всичко за което се нервираме преди това се оказва излишно, а на тези които не са да им дадем съвет да го карат по спокойно :)

tsve4e, моята сватба беше на 29.06. , най-добрата ми приятелка се занимава с графичен дизайн и изяви желанието да направи поканите, беше в България от януари до края на март на стаж в рекламна компания, за тези 3 месеца всеки ден казваше "не се притеснявай, има време" и накрая отпечатахме поканите ден преди да замине за Дания , а самия дизайн направи 2 дена преди това за около 2 часа беше готова. Като знам какви неща и чуха ушите ме е срам от себе си :)
До края на април поканите бяха раздадени , а толкова народ ме скастриха, че ги раздавам рано :)
Приятели, приятели, ама сиренето с пари. :) Понякога става така че когато го прави за приятел или познат човек се отпуска, а не се замисля колко нерви докарва :)

tsve4e, според мен по-добре си направи поканите сама. Нямаш много време, а и ти самата знаеш, че е необходимо време и за печат, довършителни работи, надписване и раздаване.
Ако държиш да са уникални, а не от познатите сайтове, можеш да влезеш в някой от форумите за дизайн. Там се подвизават много фрииленсъри, работят бързо и са много коректни, а цените им са пъти по-ниски от тези на агенциите. Щом работиш в РА си запозната с това какъв файл ти е нужен, къде да ги отпечаташ и т.н.

стреса е огромен,не само защото се занимаваш с капризни гости,не само защото с някакви действия и п0остъпки чак искаш да захвърлиш всичко,да теглиш по една м**** на всички,не само,че се разправяш с ресторант,фотограф и недай си боже да има спънки,булката вече ще е откачила.....аз 3 пъти променях бройката на хората в ресторанта,в петък последно звънкам и това е,хиляда пъти този задрасквам друг добавям,ама този нямало да идва с половинката си,ама на този 2 дни преди сватбата му се доходило до букурещ и отказва  *crazy* в такива случай за мен е стресиращо и изнервящо това несериозно отношение,но има и такива хора,които не знаят какво  ще правят днес,камо ли утре,не се сърдя и не обвинявам никой ,който не иска да дойде,от там аз си вадя изводите,независимо дали става въпрос за приятели или родители

Петя, успокой се! Така е ври всички - има некоректни хора, които ще откажт след като веднъж са потвърдили присъствие. Вече сте толкова близо, че е по-добре нещата които са се объркали да им теглиш една майна и да си кажеш, че страхотна сватба ще стане и без тях. С фотографа и т.н. им дай да се разберат, че са поели ангажимент към теб и услугата никак не е евтина, така че все пак трябва да проявят професионализъм и коректност, освен че трябва да оправдаят и това че си ги избрала с качествени снимки.

Всичко ще е супер! ;) Усмихни се и се наслади на прекрасния ден - поглези се малко. Делегирай ангажименти на някоя близка приятелка.

Vanity89, ma6ka_, аз съм подготвена изцяло, тъй като искам поканите да са с наша снимка, която имам вече обработена и текстове, които също са готови, но ми липсва усет за синхрон (колкото и да ме е срам да си го призная), затова ми се искаше помощ от приятел. Но съм си казала, че няма да се напрягам излишно и да се стресирам, знам че в последния момент всичко ще се нареди по мед и масло :girl_wink:

petq1989, аз дадох окончателната бройка деня преди сватбата, тейбълкартичките ги занесе приятелката ми малко преди ритуала и пак имаше празни столове. Аз се притеснявах най-много от факта, че много от нашите приятели се отказа с глупави оправдания, но пък тези, които поканих седмица преи сватбата бяха на линия без да съм им искала потвърждение.
Вечерта преди сватбата съм изпушила половин кутия цигари и си поплаках даже по телефона на приятелката ми, защото си мислех , че ще имаме пенсионерска сватба, всички ще стоят по масите и няма да помръднат, ще им е скучно. Но то самия повод много освобождава хората според мен, водещия много бързо ни усети и млади и стари толкова се забавляваха, танцуваха и пяха, че накрая вече аз бях седнала и само им се радвах :) Да не говорим, че ме беше страх, че младоженеца или кума ще се хвърлят в басейна, а най-неочаквано е метнаха възрастни мъже приятели на баща ми на по 50+ години  :)
Знам, че сега ти звучи нереално, но няма какво да се притесняваш, важното е на теб да ти е хубаво, това е вашия ден :)

О, бройката е много, ама много неясно понятие! Аз бях предвидила 100 човека, като смятах, че ще има разни "навлеци", тъй като бях останала с впечатлението, че всички като чуят сватба се бутат за ядене и пиене на корем  *crazy*
Да, ама не! Първо, за потвърждение и дума да не става, трябваше ние да звъним и да питаме какъв е отговора (изключвам близки приятели). Оказа се, че има много хора, които не обичали такива мероприятия!  ohmy останахме 85.
Относно бройката, да казах окончателната бройка в деня преди сватбата, но това не попречи в 8 вечерта да звъня пак да променям.... и да, на самия ден да сменя още 2 пъти бройката!!! Много побеснях!
Добре, че от агенцията за украса си знаят работата и бяха подготвени за този тип изненади, а и бяха в ресторанта докато не влязохме ние! Е, да и те направиха гаф, тъй като предния ден бях изпратила листа за настаняването на гостите с нарисувани масички и имената на гостите... Да, добре, но майка ми трябваше да пренарежда всичко, тъй като ги бяха сложили някак си огледално. Поне всички столове бяха украсени, но разбира се тейбъл картички няма как да се направят за 2 часа, или има...... но защо да се трепим след като някои хора очевидно не оценяват нашия труд!
И така, да всичко това е много неприятно, но е факт и колкото по-бързо се примириш, толкова по-малко ще се изнервиш накрая ;) Въпреки, че при нас имаше доста гафове нищо не успя да срине прекрасния ми ден! Бях такъв непокист, че чак се учудвам от себе си! Няма как да помислиш за всичко така, че единственото което можеш да направиш да си пазиш собствените нерви  *THUMBS*

И аз съм на мнение, че колкото и да се стараеш, накрая пак оставаш неоценен и в крайна сметка единствено на теб ти правят впечатление гафовете. И все пак стресът е неизбежен! :)

Ние с моето момче както сме я подкарали...всеки ден задраскваме по 2-ма от списъка а имаме още 2 седмици до сватбата... както се притеснявах че няма да ни стигне мястото в ресторанта, сега се чудя кои да каня в последния момент  *crazy*

При нас се получи същото две седмици преди сватбата. От първоначалната предвидена бройка паднахме почти на половина. Ние също обмисляхме кой да каним последния момент, за да покрием поне част от очакваните гости, но в последствие преценихме, че не бройката е важна, а кои са самите гости. Резултата надмина очакванията ми, така че не се тревожи и с по- малко гости пак ще е весело *THUMBS*

знам че е така защото хората които ни отказват не са ни близки,но все пак не искам половината ресторант да е празен. от 130 човека останаха 98  *crazy* и още 10 са под въпрос...

Момичета, на път съм да се побъркам. За по-малко от месец дядо ми почина, свекървата си счупи крака, мъжа ми получи някаква инфекция на окото и не могат да открият от какво е, за капак в петък кумата я вкараха в болница със съмнения за апандисит, после се оказа че е някакво гинекологично заболяване. Имам чувството, че всичко лошо се опитва да ни се струпа на главата месец преди сватбата. Истината е че не сватбата и подготовката ме стресират толкова колкото всичко случващо се около мен. Даже почнах да и си вкарвам филми какво още може да се случи. Почвам да си мисля, че съм пълно куку :'(

tsve4e , така е, някога всичко лошо се струпва като изпитание в най- неподходящия момент /то не че има подходящи моменти за лоши неща/. В крайна сметка те вървят до три, пък ти имаш и бонус /кумата/. В този ред на мисли, повече няма какво да ти се случи ;). Не си куку, напълно нормално се притесняваш, но си кажи, че това е краят на неприятностите. Ние ще ти стискаме палци *THUMBS*

Ох, svekarva, твоите постове винаги ми действат много успокояващо и ме карат да се усмихвам. Дано този "бонус" да е края, че наистина ще се пръсна по шевовете в скоро време.

tsve4e наистина е така...лошите неща вървят по три. на моя мъж дядо му почина и баба му категорично отказва да дойде на сватбата, другата му баба пък си счупи ръката...тръпна и откачам какво ще е следващото,но никое зло не идва само.... :angry:
въпреки това гледай напред и мисли за най хубавия ден в живота ти,защото той няма да се повтори!!!

sisinka, благодаря за подкрепата. аз питах баба дали да отменим сватбата, но тя категорично каза, че няма смисъл. А не съм я питала тя дали ще дойде, но бих я разбрала ако откаже. Дано и при теб всичко мине наред и без повече тревоги.

tsve4e, на теб на истина как ти се е събрало, ужасно наистина! Но пък аз го виждам така- това е една не лоша, а ужасна поредица от злополучия, но сватбата е едно ново начало, вие ще си вземете лошото сега и след това живата ви ще е поредица от радостни моменти. а и не забравяй, че всички са щастливи и се обичат, когато няма проблеми, но именно трудностите показват колко е силна връзката, а явно вашата е неразрушима  ;)

tsve4e, съчувствам ти за неприятностите напоследък.. Ако ти е възможно, съсредоточи се върху хубавите случки и емоции в дните до сватбата и се опитвай да мислиш, че всичко ще се нареди (в което впрочем наистина вярвам:). От нерви само лоши неща стават. Аз например съм от тези булки, които страшно се притесняват, дори понякога имам усещането, че изпадам в някаква нервна криза, пада ми кръвното, замайвам се, заболява ме глава, започвам да повишавам тон на близките безпричинно. Последната седмица и при мен не е цветуща и вече всеки ден се чувствам зле, дори се наложи да ходя на лекар заради въпросните състояния. Естествено, всичко се оказа от нерви..Полза обаче от нервите няма, после някак нещата се нареждат, може да не е станало идеално, но все пак.. Онзи ден бях изпаднала в някаква паника (за роклята си, за ресторанта и т.н. и т.н.) и ми прилоша отново. Тогава си казах просто, че дори в идеална сватбена обстановка, никой не иска да гледа тъжна, болна или тресяща се от нерви булка и някак спрях да се ядосвам. Дано младоженецът поне може да ти бъде опора в настоящия момент, защото моят поне е доста "уравновесен" и някак даже с присъствие успява да ме успокои. Само бъди максимално спокойна, всичко ще е наред.

tsvet4e, дано отсега нещата при вас вървят на добре и по-добре. Най-искрено ти го пожелавам. Успокой се и с любимия човек се опитайте заедно да превъзмогнете лошите неща, които са ви се случили. Много терапевтично действа една малка разходка заедно след залез слънце. Просто излезте и обиколете квартала, ако нямате градинка или парк наблизо. Не мислете за нищо, само си кажете, че всичко ще е наред...

tsve4e, съчувствам ти!
Постарай се да мислиш позитивно и как това ще бъде един прекрасен ден!

И аз много се бях ошашкала преди 2 седмици. На милото майка му нещо се разболя, 1 месец и повече крила от нас за проблема, минаха още 2 седмици докато личната я прати на изследвания, 1 седмица седя в болница, 1 седмица не можеше да се подобри, оттогава 2 седмици вече е по-добре.
По същото време баща му и той с проблеми, и той по изследвания, 1 седмица в болница, 1 седмица уж процедури, които онзи ден се оказаха, че не помагат, а трябва друго лечение. Сега пак ще ходи да лежи в болница.
Дни наред се депресирах, че сватбата ще искат да отменим сватбата и т.н. Аз трябваше да съм най-силната и да давам кураж, а в същото време криех на мен колко ми е болно, че оставам на заден план...

Ох как ви разбирам! Остават ми 2 дена до сватбата и през последните 2 седмици почина един от най-близките ми приятели, бащата на годеника ми счупи ключица, разболях се от гнойна ангина(онзи ден!!).Дано това е всичко. От тук нататък желая на всички ни само хубави емоции ! Горе главата, защото и стресът няма да ни помогне.

Оллеле сега се гледам един пост и отдолу пише - остават ми два месеца. Ау като се стреснааах...кога мина това време, колко неща имам да върша... O_O

В началото, когато сватбата беше толкова далече го раздавах голям непукист. Сега ви чета и виждам мислите си написани от вас (но още се държа!). Половинката доста ми помага в балансирането и макар да не се меси дразнещо в нещата, на които държа да бъдат точно така, успява да да намери решение в точния момент и да ме успокои.
Ние имаме 3 напреднали бременни с термин точно в нашия месец. Сякаш като казахме, че ще се женим и всички заработиха усърдно по въпроса за бебе през септември  =] Искаше ми се да имам хвърляне на букет, пък се оказва, че само 3 "участнички" са подходящи. Те пък ми казват, че не искали да ги излагам.. някакви такива драматургии. Но на фона на вашите наистина тежки ситуации моите са бели кахъри!

Колкото по-малко обмисляне на сватбата преди да се случи, толкова по-добре. Аз си бях непукист до края, за голяма своя изненада и добре че бях така, голямо удоволствие носи.

А иначе хвърлях моя букет чак в клуба, нощес, на момичета, които си бяха там и не ги познавах, понеже всички дружки на сватбата бяха женени + една мацка, която не иска да се омъжва поне още сто години.  *db*

Дръжте фронта и си представяйте сватбата само дотолкова, доколкото тая мисъл ви носи удоволствие. Започне ли човек да обмисля всяка стъпка как ще се случи и да се опитва да преживее всичко предварително, за да постъпи правилно, си съсипва радостта с несбъднати очаквания после.

Хихи, даваш ми такава хубава идея! Изводът значи е да се импровизира във всяка ситуация с оптимизъм  ;)

последната седмица преди сватбата е ад под небето. баща ми се върна вчера от израел и колата се развали на връщане от летището,та 800 лв назад. братовчедка ми която е и шаферка си идва от англия 2 дена преди сватбата и дори незнам какво ще правя ако има проблем с роклята и трябва да се преправя. на всичкото от горе брат ми и жена му за малко да си изпуснат полета заради безхаберието на посолството ни в англия...от което пък майка ми изпадна в нервна криза.да не говоря за гостите които се колебаят дали ще идват или не.(не ги разбирам какво толкова го умуват)
как да съм непукист? кажете ми?

Sisinka87 , нали вие с младоженецът сте тук, спокойно. Сватба ще има и всичко ще е както си му е редът! И да не е с тази рокля шаферката, ще се намери какво да облече.... *THUMBS*

Аз вярвам, че след всяко лошо нещо, идва нещо още по-хубаво. Съдбата ни изпраща изпитания.
При мен също вуйчо ми почина на 3.07, на сватбата няма да е минало и 40 дни. Но хора, живота продължава, толкова ми натякваха няма ли да се жените -10 г.
От 60-70 гости останаха 50 вкл. оркестър и видео. Но майната му, нали ще съм булка  *YAHOO*

При нас стрес и напрежение има от първата седмица, в която започна да се говори за организация на сватба... родители- едни идеи, младоженци- други... разминавахме се във всичко- дори в идеята коя година да е сватбата :D та... аз- рев, рев... реееев :)))
Сега ни остава месец и 10ина дни до сватбата и продължава да е напрегнато, младоженецът да е ошашкан, булката- стресната :))))) не искам да мисля за последната седмица преди събитието :! :angry:

ros4e ако знаеш колко бързо и неусетно минава изобщо няма да се притесняваш толкова. и аз бях кълбо от нерви особено последната седмица, но искам да ти кажа че дори да не стане точно както си си го мислила пак ще е хубаво...при мен нещата се объркаха още от взимането ми от вкъщи но освен мен никой друг не беше разбрал за фала.  най важното от всичко е ти и младоженеца да се забавлявате  и на всички гости ще им е хубаво!!!!

Не знам при вас, но при нас най-големите нерви идват от майките, особено моята. Много се шашка и за мен е голям психически тормоз. На баща ми даваме точни задачки и човека с една дума разбира и изпълнява :) Но майките винаги оспорват, защо така, защо не онова. Добре че плащаме почти всичко сами и можем да се наложим да е точно както НИЕ искаме, иначе мнооого компромиси трябва да правим.

Sisinka87, така е... всички казват, как минава като миг...Ще е хубаво,да- с това се успокоявам- в крайна сметка- това е празник и все ще е приятно...  :)
vesta, така е... почти при всяка сватба май е така :) и при нас не е изключение, само че ние поемаме само личните разходи и малките такива и трябва да се съобразяваме доста...няма как :huh:

Не знам какво става в тая държава!!! Напоследък доста от младоженците са силно стресирани. Не знам какви са им проблемите но лошото е, че някой от тях предават стреса си и върху мен. Какво става бе хора??? Ако има чак такива проблеми, просто не го правете, каквото и да е то. Ако трябва отложете малко сватбата. Какъв е тоя зор??? И запомнете ЕДНО - Колкото повече се вманиачавате, толкова повече всичко се проваля. Тези събития си имат собствена воля и собствено мнение. Трудно е всичко да стане точно както вие го планирате. Особено ако много държите на подробностите. Най-хубавите сватби са непринудените. Когато всичко се случва непринудено, без да е насила и на всяка цена. За това разбира се е важен и екипа от професионалисти  но това пък вече е друга тема.
Пожелавам на всички весела и романтична сватба. Успех в подготовката. @}->-- @}->-- @}->--

не съм чела предишните теми  :girlhide:
исках да попитам колко време преди сватбата е най-добре да си взема отпуска?Знам ,че последните дни са най-стресиращи и все няма време за нищо...та за да избегна всякакъв стрес ще е хубаво да си знам.
Макар че като се замисля е  неизбежно да няма стрес. *crazy*

вземи си най-добре една преди сватбата и една след сватбата ( да починеш както трябва или за медена седмичка )

Аз си взех цяла седмица преди сватбата и още седмица и 2 дни след нея. Да знаеш, че по закон ти се полагат 2 дни допълнително към платената отпуска за сключване на брак. На мен в човешки ресурси ми казаха че не са фиксирани кога да са тея 2 дни, само да са покрай сватбата някъде.

уоу това не го знаех ,благодаря за полезното инфо :)

AIVEN - страшно много подкрепям поста ти. Аз не само, че мисля като теб, но съм и бъдеща булка с мнение и с родители, близки и познати, които без да искаме предлагат и натрапват идеи. Аз изобщо, ама изобщо не си поплювам и директно режа, когато смятам, че не ми допадне нещо. Нареща обаче ако има твърдоглави хора, "знаещи и предлагащи" тяхното си виждане, супер своенравни и неприемащи откази е много трудно да не се изнерви обстановката. Като прибавим и това, че винаги ни се иска нещата да са изпипани и в много случаи това надвишава бюджета - ето още малко напрежение. Сигурна съм, че всяка от нас започва организацията с желание, положителна емоция и без напрежение, но понякога влияят и външни фактори и хора, без да го мислим, че ще се случи.

Разбирам те напълно но нека младоженците да знаят, че тяхното напрежение понякога се предава на ДЖ-я или Фото, видео или пък на обслужващия персонал, а от там и на цялата сватба.
Нека да разкажа един такъв случай. Случи се миналата година но "още ми държи" и си имам "голяма обица на ухото".
Още от самото начало младоженците бяха, според мен прекалено взискателни и вманиачени в детайлите. Правихме две или три срещи за доуточняване на подробностите. Помня, че на една от срещите, където ме извикаха беше в един р-т в центъра. Там им беше удобно. Аз нямаше къде да паркирам освен на един платен паркинг за 3лв./час. Не бях ял цял ден и понеже подраних за срещата се нахвърлих на менюто. Младоженците също закъсняха та имах време да натрупам сметка за над 30лв., която разбира се си платих заедно с паркинга 9лв. за около 2часа и половина. Това обаче ми е най-малкият проблем в сравнение с техните изисквания. Чудех се как ще им угодя на тия хора. Няма да изпадам в подробности но само да вметна, че още на предястието на самата сватба младоженеца меко казано изяви недоволство от менюто и малко му оставаше да пребие персонала. Беше ги строил в една редица а те само дето не му козируваха. Беше доста мускулест и с огромен ръст. По едно време кума и още някой друг едвам го удържаха до като той ръкомаха и заплашва персонала. Дойде и булката. Ужким да го укротят но и тя почна да вика и ръкомаха срещу персонала. Нещо с предястията не било наред, така и не разбрах какво. Пред мен имах същото предястие и за мен всичко си беше наред а действието се развива в "Глория Палас", така наречения Дипломатически корпус в Горна Баня. Аз се опитвах да задържа вниманието на гостите върху дансинга и през това време бащата на булката донесе едно шише домашна ракия на служебната маса да почерпи мен и снимачния екип. Сцената с предястията продължи доста дълго и нервите ми едвам издържаха. През цялото време си мислех - аз сигурно съм следващия, тъй като от самото начало направих 1-2 лапсуса от притеснение. Добре че външно не ми е личало толкова, колкото го чувствах. От страх, моето притеснение да не се отрази на гостите и най-вече на тези на дансига, не усетих как се напих. Гостите не го разбраха или поне повечето от тях, но аз си знам какво ми беше отвътре. В последствие когато споделих с видео-оператора (с който сме близки), той ми каза да не се притеснявам защото положението не е толкова трагично колкото аз си го представям. Единствено е чул някакъв коментар по мой адрес от две девойки, които често идваха при мен с желания за поздрави. Даже когато е предавал филма и снимките на младоженците, те пак са изказали благодарности по мой адрес и ми пращали поздрави. Да ама аз от срам не посмях да им се обадя и си знам че по време на автър партито, след като се преместихме вътре в ресторанта, и където бяха останали 20тина души, поне половината имаха някой подозрения и разбирасе накрая и младоженците ме усетиха но всичко вече беше минало. Даже ме запрегръщаха с гръмките думи от младоженеца. - ЗНАЕХ СИ АЗ ЧЕ ТОВА Е НАШИЯ ДЖ.- Това трябваше да означава, че са доволни. Аз обаче не се чувствах никак комфортно, и особено на другия ден чувствах голям срам. До някъде съм доволен, че накрая всичко свърши добре но аз си останах засрамен и с мисълта че всичко можеше да бъде и много по-лошо.
Съзнавам че този пост не ми прави особена реклама но исках да покажа как наглед безобидните ваши желания могат да вгорчат живота на професионалистите и да им попречат на нормалната работа а от там да се скапе и цялата сватба. Какво щеше да стане ако бях почнал да залитам по дансига по време на ритуалите и да си оплитам езика. И всичко това от едно притеснение, не без причина.
Пожелавам на всички младоженци спокойствие и успех в подготовката. @}->--

Не, че искам по някакъв начин да те упреквам, но е много непрофесионално да се пие по време на работа, пък било то и за наздраве, какво остана пък и да се прекали.И не мисля това, че младоженците, които са взискателни, притеснени, агресивни (не към теб даже), стресирани и т.н. е оправдание за количеството алкохол. Супер странна история.

В случая не става дума за наздравици и удоволствие а за възможност и начин да преодолея стреса, който не беше просто някаква сценична треска а очевиден проблем към който нямах друго средство за разрешаване. Другият вариант беше да търся някакви успокоителни и да се надрусам така, че да не ми пука. Само че до като ги намеря и до като подействат можеше да е късно. Трети вариант да сглобя плейлиста и да пусна програмата на "автопилот" и да не обелвам дума освен в краен случай. Все пак мисля че алкохола си свърши своята работата. В прочем това беше и целта. Проблема е в това че не усетих кога съм прекалил. Не че се оправдавам но това се случва на много колеги, на някой дори редовно. Който не е бил на това място в този момент трудно може да ме разбере. Но целта ми не е да се оправдавам. Аз вече съм си взел поука, въпроса беше, и цел на моят пост младоженците да си извадят поука. Ако разбират какво искам да кажа. По образно не можах да го обясня.  :P

Е то на такава работа - дето цяла вечер стоиш между хора, които пият и се забавляват, ситуацията не е като на обичайна работа, мисля си. Те, супер капризните младоженци, дразнят всички, та какво остава за хората, дето им работят. Всяко задълбаване в прекалени подробности си е лош подход, говорим за сватби все пак, не за изобретяване на ракети и колкото повече младоженци се чувстват освободено, толкова по-добре, мисля си.

Аз лично вече предпочитам да не са толкова освободени и да не забравят че срещу тях също стоят хора, а не някакви прислужници. До колкото е възможно да си запазват стреса за себе си и да не ни го предават на нас. В случая който описах по-горе ако не си го бяха изкарали на персонала от ресторанта щеше да е върху мен. Просто в тях видяха първата възможност да "изпуснат парата" Може би за това на мен ми се размина това което предчувствах че ще се случи. Явно съм имал правилно усещане защото все пак се случи само, че не на мен. :)

А защо си мислиш, че ако не е било към сервитьорите, ти си щял да го отнесеш?

Имах такова предчувствие още от първата среща. След толкова много срещи с младоженци все съм се научил до някъде да преценявам хората. За това и бях толкова притеснен. Просто извадих късмет, че друг "опра пешкира". :)

AIVEN - искам само да ви кажа, че споделих вашата история на моя бъдещ съпруг и с него честно казано бяхме потресени, че така някой, който сме наели би се напил и би могло да се прецака цялата обстановка на сватбата в ресторанта. Честно казано ние с него,всъщност аз най-вече, най-голямото ми притеснение е какъв човек ще е dj-я на сватбата ми. Но поне знам следното: искам да е готин и разбран и по-възможност да не се напие като първата пияница,независимо какво се случва. Аз държа на коректност и добра свършена работа. Та нали за това си плащам? И то не малка сума..  :huh:
Та както казах, аз и моя любим сме потресени,но май dj-те често им се случва да се натряскат като едното нищо. :mad_girl: Извинявам се,но аз просто не съм съгласна и съм твърдо против това!  :ban:

Аз също смятам, че е недопустимо някой да се "натряска" по време на работа! Как така?!? Аз като работя, не пия, очаквам го и от хората, които съм наела! Че ако беше фотограф например, какво снимките щяха да са криви и замазани ли? (просто пример)
Мисля, че ти сам разбираш, че това не е правилно и се чувстваш неудобно от този факт, което означава, е разбираш грешката си. Предполагам, че работата ти е предразполагаща към подобен тип гафове, но след като хората са държали много нещата да вървят по мед и масло, едва ли да си пийнеш е смекчавало ситуацията.... напротив, може и по зле да стане. Не разбирам защо си се притеснил толкова, в крайна сметка на теб не са ти се карали за нищо! Това, че не си разбрал какъв е проблем, не означава, че няма такъв. От разказа ти разбирам, че 3ма човека са "викали и ръкомахали" на персонала, което за мен означава, че е имало някакъв проблем. Това, че е нямало къде да спреш или, че си бил гладен си е лично твой проблем :) Разходи от този тип ги има винаги, все пак когато сте се съгласили да работите заедно си знаел къде е мястото и сте се разбрали за дадено заплащане.
Професията ти е трудна, работиш с хора, много хора, в момент, в който са много изнервени и стресирани. Алкохола не е решение на професионалист, и аз съм сигурна, че това няма да се повтори  *THUMBS*

Бях сигурен че някой ще препознае себе си в моите герой.  :P :P :P
Представете си щом дж трябва да се напие за да издържи капризите и мрънкането на булката, то какво ли го очаква младоженеца в бъдеще. :P
Ако на някой дж им се случва често то едва ли причината за това е същата. Не разказах тази история за да търпя обиди а защото се надявах някой друг да си вземе поука. Аз вече съм го направил.
Много ви здраве *db* *db* *db*

От кое да си вземем поука? От вашите грешки? ohmy Това е честно казано смешно!  Вие сте супер негативно настроен към младоженци и сватби.. Даже се чудя защо сте дж?  *crazy* Но няма значение и не ме интересува толкова, че да се заяждам и да се карам с вас тук. Излишно е да казвам как всеки има право на мнение, това че вие не можете да понесете чуждото не значи,че на някой трябва да му пука за това.   :ohah:   :cow-boy:

Моля, без обидни забележки!

Вече почна да ми става интересно. :P :P :P
Нека да уточня, че не става дума за много грешки а само за една. Също така квалификацията "първия пияница" също не е уместна. Но аз не се обиждам. Просто се забавлявам.  Знаете ли защо? Просто има много причини. - Днес имам две сватби. Едната е от 14:00ч. а другата от 19:30ч. И причината е, че първите младоженци предпочитат някой колега да ме замести на овъртайма от колкото изцяло да е някой друг в место мен. Сватбите са в "Св.Валентин" и в "Акорд". Утре пък имам сватба в Интерпред. Другия уикенд съм зает на 6,7 и 8. Списъка до края на годината е дълъг . Това са все причини, които ме карат да се радвам и да продължавам радвам младоженците. :yes: :yes: :yes:

Проблема е, че понякога има доста "тежки сватби" със стресирани младоженци като тези в тази тема, които много обичат да стресират другите, и да си го изкарват на тях. Чудя се какво да направя, ако ги усетя още в началото - дали направо да ги препратя към друг колега, или да им вдигна цената? Размислите на тая тема ви ги оставям за домашно! Ако искате да имате добър дж, просто бъдете по здържани. Разбира се нямам в предвид всички от Вас. Само ония, които се препознават за такива.
Просто трябва да тръгвам, за да товаря апаратурата, а вие си помислете добре.
Мир и Любов @}->-- @}->-- @}->--

AIVEN прав си, аз не мисля че всички разбраха какво искаше да кажеш с твоя расказ, определено не беше с цел да кажеш че се напиваш на работа, а че стреса и напрежението  което създават младоженците се предава и на професионалистите. Доколокото разбрах ти си усетил веднага че се напиваш и си спрял, което е ок, на всеки може да случи, особено в този тип професия, аз бях сервитьорка в Щатите и съм правила същия номер, и бях в пъти по концентрирана и забавна за гостите от колкото трезва  :girlhide:. Така че старайте се дребните неща на сватбите да не ги превърщате в скандали, нещата могат да се объркат колкото и внимателно да са планирани, живи хора сме грешим *THUMBS*

Хаха страхотна темичка.Няма нужда да се карате и да се обиждате всеки си мнение и различно мислене.Затова най добре тука да си помагаме а не да се обиждаме.
И мен ме е хванал стереса а имаме 3 м.... и незнам до края както ще се случи с нервната система .Защото знаете как е сватба всеки от родителите иска да покани някой , вие искате да поканите някой и накрая все има криви.Е това се случва при мен и направо откачам.Баща ми е на път в момента и майка ми държи фронта тука и с нея говорим зза тия работи.Но не може да разбере че въпреки че те плащат сватбата незначи че трбява да е направят както искат те, има някой роднини дет не искам да ги покани, предпочитам децата им или децата им като приятели примерно брата без сестрата нещо такова.Вместо родителите, децата им които са наш набор, някой са женени други не но млада сватба ще е все пак, не се женят те а ние.... *crazy* И постоянно като тръгнем да говорим за списъка все избухвам и годеника ми се сърди за това, но той не познава майка ми добре, той го гледа от гледна точка че ми е маика и не трбява да правя така, а като му кажа "ти що не говориш на вашите като човек ми правиш на мен забележка" казва "това е друго".Няма друго не друго той е мъж и не може да разбере че всяко момиче мечтае от малка за тоя ден и иска всичко да е перфектно.Ние няма да сме с агенции всичко търсим намираме сами, само от ресторанта предложиха те да ни го украсят ,защото мисля че в деня на сватбата никой няма да му се занимава да украсява от роднините ми/приятелите ни
НЕзнам дали ме разбирате, малко се отплесквам в страни но са толкова много нещата които са ми се насъбрали че се отчайвам и иииииииииииии накрая незнам нищо не става както искам и няма да стане сватбата която искам накрая....................... :'(

Дали те разбираме ли???????? Все едно чета мой пост. Е това мислч, че беше грешка от наша страна - да подготвяме толкова от рано сватба. Направо ушите ми изядоха и що ли предложения и "съвети" не получих. Никой ли не разбира, че младоженците си имат мнение, идеи, желания. Направо ми писна! Ами да, стресирана съм или по-скоро шокирана от всичко и най-вече от цени. От друга страна се успокоявам и с това, че деня няма да се повтори (надявам се:):) ) и, че емоцията си заслужава да се почувтваш така, както и искаш, не стига, че в ежедневието се лишаваш от толкова неща. Друг е въпроса, дали можеш всичко да си позволиш, за което мечтаеш.

 ohmy нз ще се пробвам да се успокоя но за какво? след като не ме чуват ?!!? нз ние от рано казахме и решихме зарад баща ми да може да си пусне отпуската, и за това определихме ден и ресторанта запазихме да е сигурно щот декември е месеца на банкетите ии всеки ресторантьор ще предпочите да спретне банкетчета от колкото сватба която го ограничава никой да не пуска.
Нз повече аз нашата бройка от към приятели няма махам и това точка да си мислят за роднините как да ги праят не ме интерисува изпушвам вече аз вместо да се радвам че идва най-голямия ден в живота ми те ми го помрачават, по-точно майка ми с нейното налагане на мнение и селски истории, щото са точно това онзи как направил сватбата тоя как направил ама що сме канили тия що ония.Добре плащат те сватбата ама незначи че те трябва да избират само гостите.................................. *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* *crazy*

Всеки родител би се опитал да си наложи мнението. Но погледнато от тяхна гледна точка те може би просто искат да свършат и те някаква работа. Да имат принос или просто да се похвалят на всичките ви роднини и приятели,като ги поканят на сватбата на детето си. Може би просто се радват прекалено много и  в един момент не осъзнават,че прекаляват.  :angry: Според мен вместо да се нервирате и ядосвате се опитайте да говорите спокойно с родителите си и да им обясните,че вие сте достатъчно големи и разбирате какво искате за вашата сватба и кого. Все някак налагането от тяхна страна би трябвало да спре.
При мен лично няма такива неща. Макар че сватбата да е далеч за сега, моите родители изобщо не ми се налагат с това кого искам да поканя или какво как трябва да правя на сватбата си. Само за датата имаха доста стабилно мнение,че не трябва да е Събота и накрая избрахме дата,която се пада Неделя. *crazy* Но на мен това не ми е най-важното,така че нека се радват и те. *THUMBS* Важното ми е да съм с хората, които искам и са ми близки на моята сватба и тя да се превърне в едно прекрасно събитие и скъп спомен за всички след това.  :P Общо взето може би само баща ми би се опитал да се налага с някакви неща като - коя да е църквата  т.н.,но той няма да има късмет,защото сами сме решили да се финансираме и не очаквам нищо от родителите ни,освен да бъдат до нас и да ни подкрепят и да ни помагат,ако имаме нужда.  :yes: Моя съвет е да се опитате да сте приятели с родителите ви и да успеете да се разберете по някакъв начин с тях. Не е невъзможно. В момента когато покажа снимки на някакви сватбени неща-украси,рокли и т.н. на майка ми и на майката на моя любим и те само се радват и се усмихват и се кефят! Така трябва според мен!  *YAHOO*

Яна, съжалявам, че така вашите родители се опитват да се намесят, но знаеш, това е "стар тертип", че който плаща, поръчва музиката. Разбира се, не е необходимо винаги да е така, но родителите както каза панда и мариола, искат да се похвалят, да се покажат, че женят детето си, горди са и затова искат да поканят родословието и до девето коляно. Образно казано. Не, че искат да ви налагат, но това са техните разбирания. Такова притискане е неприятно за младоженците, особено когато те си представят сватба в по-друг кръг от хора. Например, нашата сватба не я плащат роднините, ние сами си финансираме всичко, и въпреки това срещнах натиск от страна на майка ми (тя ми е и майка, и баща за съжаление), че трябвало да поканя и други от родословието, да ги "уважа", колкото и близка да не ги чувствам. Стана така в един момент, че въпреки, че не съм била на сватбите на тези мои далечни роднини, понеже не съм в Б-я, тя понеже защото е била, поканени били, трябвало и аз да направя същото. Макар, че говорим за нашия бюджет, и нашите пари, с милото. Е, не и "скърших хатъра", поканих ги, те пък за съвпадение отказаха да дойдат, защото преди известно време имаха поминал се човек в семейството, беше се минало време, та ако наистина искаха, можеха да дойдат, но не; е, малко е грубо да кажа, че се радвам, че така стана, защото наистина не съм си близка с тях, но поне сега и аз съм мирна, и майка ми; Трябва, както казва панда и мариолка, да намерите начин с любимия ти, да им покажете на родителите, че уважавате тяхното мнение, но все пак това е вашата сватба, и ще се чувствате по-добре ако вие си определите списъка с гостите. Аз например накрая след като майка ми подхвърляше вече безумни идеи кой можел още да дойде, поканен така да се изразя, "по задължение", директно я рязах; казах й: този и този не познавам, не ми е приятен, това е моят ден, и аз имам правото да реша кой да дойде и кой не. И моля те, Яна, недей да позволяваш натиска на семейството да ти развали настроението. Те не го осъзнават, но това влияе директно на теб; и вместо да си го таиш в себе си и да пишеш колко ти е болно в тази тема, кажи тези неща на семейството си. Те са хора мъдри, наживели се, ще разберат. И без стрес! Това са наистина хвърлени нерви на вятъра, които никой няма да ти върне! Усмихни се и кажи: "Няма пък, гостите ги определям аз!" Дали вашите ще кажат в отговор на това: МИ няма пък да има сватба!?.... Съмнявам се  :) Прегръщам те!

благодаря момичета. младоженеца няма промлем с това мен ме дразни не него. И то само майка ми се натрапва .баща ми пътува и още не е виждал списъка.Надявам се да премяхне някои или ако не да откажат.Казах коклко е капацитета на ресторанта и ква е бройката да мислят....

Колега, виждам, че явно много работиш, но досега не си разбрал, че НЕ всеки клиент е твоя клиент. Така , както клиента идвайки на среща с теб не е задължен да те ангажира, така и ти не си задължен за му приемеш поръчката. Затова е срещата. Виждате се, говорите си и след като прецениш, че не може да обещаеш и спазиш съответните изисквания ( или даже, че просто не ти харесват клиентите) приключваш разговора. " Извинете, изглежда аз не съм вашия човек" или " Извинете, мисля, че няма да мога да изпълня всички ваши желания. Мисля, че не мога да дам подходящите гаранции и нямам желание да поема този ангажимент". И се приключва! За свършената работа може да се плати, но нервите няма кой да плати! Същото важи и за клиентите. Ако сметнете, че някой не ви е симпатичен, не го наемайте! Няма смисъл да искате от него, това което е съмнително, че ще получите. Това ще ви спести много нерви.
Едит - за алкохола малко  е драматизирана ситуацията. Не са били толкова трагични нещата. 50% от ДЖите, ако не пият по едно не им идва настроението за купона. Всичко е въпрос на самоконтрол и самосъзнание! А 50% от чалга ДЖите пият като смокове. Но никой не им обръща внимание, защото по това време вече гостите са толкова пияни, че са или на масата или вече под масата :) Е ясно е, че описвам точно определена ситуация , ако ме разбрахте де :)

Стресът преди сватбата 4-та част   (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,35736.0.html)