Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Кой как се запозна с бъдещия си съпруг (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,36.0.html)

С него за пръв път се видяхме в кафето в което ходихме почти всеки ден и двамата. Знаехме се по физиономия, отвреме на време си казвахме "Здравей".

И тук идва и голямата роля на facebook! Една вечер той ми писа. Разговора се проточи. Прехвърлихме се в skype. Вкрайна сметка се разбрахме да се видим на следващия ден, в същото кафе. Вечерта премина в смях и веселие. Неусетно беше станало почти полунощ. Той ме изпрати до вкъщи. Усмивката му изглеждаше прелестна на уличната светлина. Естествено шисането продължи и след като се прибрахме.

След не много дълъг разговор той ми каза "след малко ще дойда до вас". Не му повярвах, понеже живееше на другия край на града. Но след около 15-тина минути телефонът ми извъня. Беше той и ме чакаше пред блока. отидохме в Абсолют (заведение с караоке). С първата ни целувка приключи прекрасната вечер.

Честно да си кажа, не хранех много надежди за връзката ни. Всичко стана прекалено бързо. Но за щастие грешах. Любовта по между ни не закъсня изобщо. 6 месеца по-късно вече живеехме заедно и говорихме за сватба и...за деца.

Нашата приказка никога няма двърши...

с моята половинка се запознахме в интернет..в един от сайтовете за запознанства...в последствие и двамата си признахме че сме имали регистрации само за забавление ,но не и за срещи на четири очи..но един ден той ми писа..аз отговорих, разменихме фейсбу-ци...и той ме покани на кафе в обедната почивка..оказа се, че работим на 5 мин. един от друг...и така... след 4 месеца заживяхме заедно... и след близо две години ми предложи брак... *YAHOO* късмет, съдба, незнам, но дано никога не свърши  *INLOVE*

 :laugh: Аз като се сетя, и ме избива на смях. 2 години откакто живеех с моите съквартирантки, и те постоянно говореха за техен братовчед, на няколко пъти ме караха да ходя с тях и "техния братовчед" на събирания, ама все така се случваше , че не отивах. И веднъж празнуваме рожден ден в нашата квартира и той пристига с още 2 момчета. Като влезе в стаята, все едно си е у тях, викам си "къв пък е този, за какъв се мисли"  *crazy* Пийваме си ние, аз освен алкохола и вода в едно малко шише, през 5 мин ги вдигах(него и 2-мата му прятели) да ми наливат, колкото повече ми наливат толкова повече смях, и от там като се тръгна с лафа за смешната вода  :sarcastic: След това на дискотека, то едни танци, едно чудо. И общо взето от следващата ни среща сме заедно, вече почти 2 години. На втората седмица говореше на приятелите си да стягат костюмите за сватба(къде на майтап, къде на истина)  :[ Надявам се винаги да сме си така, и толкова да се обчаме :twohearts:

Нашата история започна в интернет в чат сайт. Писахме си там около 3 ч. и накрая се разбрахме той да ме чака след училище на другият ден за да се видим. Срещата мина много приятно и забавно , но въпреки това не сме се надявали , че това ще се превърне в сериозна връзка. И така на шега , на майтап вече 3 г. заедно...

Ние с милото бяхме колеги от университета и вече от три години се познавахме, бяхме на "Здравей, здрасти" но нищо повече, нито ме е привличал по някакъв начин, нито съм го харесвала.. И изведнъж на един осми декември /вече бяхме трети курс/ аз го погледнах с други очи.. И незнам какво ми стана обаче, още преди да е станало нещо между нас и аз си викам: "Той ще е!" И направих всичко възможно да го спечеля, ходихме два-три пъти на кафе, аз измислях всякакви женски трикове да го накарам да се видим извън унито и накрая той ми дойде на гости в Студ. град в стаята и .. не излезе повече  :P  *YAHOO* и така и после две седмици някъде след като тръгнахме официално, аз се нанесох у тях с багажите и живеем вече 4ри години заедно :) Но макар че много прибързано взехме решение да живеем заедно, въобще не съжалявам, защото винаги сме се чувствали като семейство, още от първия момент и сега наистина ще станем и официално вече !!  *YAHOO*

хаха здравейте дами :) нас с годеника ми ни запозна бивше гадже...:) та по стечение  на обстоятелствата бяха колеги в университет.и така тва бивше гадже ходеше на лекции в определен ден от седмицата и понеже университета им не беше в нашия град аз ходих с него ,докато той беше на лекции аз се шматках по магазините и след лекции ходиха с колегите си да пият кафе и ме викаше при тях в кафето :)и така един ден в кафето беше с тях и моето слънце  *INLOVE*.запознахме се и започнаха едни разговори по телефона.докато два месеца след това връзката ни беше факт...:)))и ето че 5 години по- късно сме на път да стам съпруг и съпруга...:)))

А пък ние се запознахме в пушилнята на сградата, където работим. (От две различни фирми сме, които просто делят една сграда.) Деня, в който го забелязах, той обясняваше нещо на своите колежки, аз просто си пушех до тях, слушах го и си помислих : ето такъв ще бъде бъдещият ми съпруг!   :)
После го бях питала за нещо и му дадох визитка за да ми прати по мейл нещата. След няколко дни ми писа смс и след това беше първата среща  *INLOVE*

Хм.. нас ни запозна (както при mileidi :) ) бивше гадже... Общо взето беше една объркана и забавна история. С бившият нямахме кой знае каква задълбочена връзка, а настоящият беше в неговата компания... живеят и в един блок :D Всичко започна абсолютно приятелски, но лека-по-лека започнах да усещам разлика в отношението към мен... както и какво значи да си с момче и с мъж.. в истинския смисъл на думата :) Имаше кафенца, излизания.. но понеже съм жалостива нямах смелост да скъсам тогавашния ми приятел и се наложи да имаме тайна връзка известно време :D честно казано това беше най- забавното и тръпкаво нещо в живота ми :)) Ходехме по закътани кафенца, където никой не може да ни види... излизахме от града само за да се видим..... беше... ами... прекрасно  :sunshine: беше толкова романтично... той беше толкова мил, толкова грижовен, направо не вярвах, че такова нещо може да съществува, защото определено не ми се беше случвало...... Ахх и така забърках ги едни каши.. малко като във филм :) още по- обърканото е, че брата на бившият ми, беше най- добрият ми приятел, с който имахме малко неизяснени отношения :D и общо взето ми се разсърди не заради това, че оставих брат му, а за това, че не съм с него хахахаха ........... Объркано е :) сега аз съм лошата и всички ми се сърдят...... най- забавното пък е,когато се виждаме около блока (аз се изнесох при настоящия и бъдещ мъж :) ) и бивам подминавана като пътен знак и от двамата :D не знам дали някой ме разбра, но поне споделих :D

Ние се запознахме още в ученическите ни години,беше на квартира тук с бившия ми....
3 години не се бяхме виждали,и на сватбата наа сестра ми се видяхме,той беше гост от мъжката страна....и така се разви вечерта,че вече две години сме заедно :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Хахаха ,като се сетя как ние се запознахме и чак ми става неудобно  :huh:
Работех в едно заведение имах си гадже с което си излизахме  напред назад ,но не беше нищо сериозно ,тогава моя позната ми предложи работа при нейн приятел в магазин и аз приех .Запознах се с двамата шефове и познайте какво стана тръгнах с единия ,той беше различен ,мил,нежен  и от тогава 4 години сме заедно и имаме прекрасно детенце  *YAHOO*

Ние се запознахме в сайт за запознанства, но такъв професионален, дето плащаш такса и правиш тест преди регистрацията и т.н.т. Та една вечер седях с майка ми и сестра ми и се оплаквах как всички "мъже" около мене са такива деца и как аз искам някой интелигентен и сериозен и бла бла и в този момент по телевизията пускат реклама на този сайт за запознанства, че е само за "академици и хора с ниво"  ohmy . Хахаха майка ми вика "Айде съдба! Нали искаш някой на твойто ниво ето ти отговора."  :funny: Аз й казах, че тва е за някви нещастници и "лузъри" дето не могат да се запознаят на живо с хора и че на всичкото отгоре излишни пари нямам, че да ги харча за подобно нещо! И мамето каза да се регистрирам ей така за майтапа и че тя ще ми плати таксата. Още същата вечер направихме тричките теста и започнахме да гледаме профили на самотни мъже хахах  :funny: . През следващите 2-3 дена мама само ме питаше дали някой ми е писал, караше да й показвам снимки.. Абе изобщо майтап си беше и изобщо не съм мислила, че ще излезе нещо. И ето, че един ден ми писа ТОЙ! Била съм първата която му е преглеждала профила без той да й е писал и решил да каже здрасти  :danceg: . А пък аз нямах спомен да съм го виждала...  *crazy* Та писахме си няколко съобщения и аз още от второто съобщения и първата снимка която видях просто си знаех...Всичко ми се преобърна и не ми излизаше от ума! Преминахме много бързо към скайп и се чувахме и се гледахме с камерите  :[ . Аз бях в Германия а той тогава беше на практика в Швейцария и щеше да си идва 2 месеца по-късно. Голямо писане падна ей! Нон стоп или смс-и или в скайп и само за него си мислех, но ме беше страх да си мисля за чувства, защото все пак не се бяхме виждали на живо... Той после ми разказа, че много го било страх да не се запозная с някой друг или да не се откажа да се видя с него докато дойде. Милия той! Та на 02.10.09 вечерта си дойде в Германия и още на следващия ден ни беше първата среща. Беше ми донесъл един слънчоглед, защото му бях казвала, че ги обичам  @}->-- . Мен ми се подкосиха краката като го видях и веднага му се хвърлих на врата хахаха. Той не очакваше и се шашардиса, ама карай. Разходихме се, ходихме да ядем, после на кино и като тръгнахме да се прибираме той ми каза, че иска да е с мен. Аз се притесних и нищо не казах и той предложи да се разходим още малко с колата и в колата си сложих ръката върху неговата докато караше и нещата бяха ясни  *INLOVE* . Прибрахме се вечерта у нас и цяла нощ си говорихме и се целувахме. Беше много романтично и хубаво. На сутринта той трябваше да си ходи и аз му викам "И какво? Сега заедно ли сме?" и той отговори, че сме и аз казах "Ама ще си го напиша във фейсбук!" и той каза, че и той ще се пише обвързан хахаха  :funny: . След половин година ми предложи да стана негова съпруга и след няколко месеца е сватбата. Кой да предположи, че ще се влюбя в рус, синеок немец в сайт за запознанства... А между другото той се бил регистрирал, защото имал купон от след покупката на една книга и с този купон можел да пробва сайта за 14 дни. Пробния период изтичаше 2 дена след като ми писа. Съдба просто.  =]

Sandri

Страхотна историяя  *THUMBS*

Ние с милото се запознахме на една свадба...Булка бе дъщерята на наши семейни приятели, а негова братовчедка. Тогава имах 16 години и си мислех, че това е само поредното ми влюбване  *INLOVE* , но явно не е било, сега сам на почти 24 години и септември ще се женим.

Познавахме се доста години преди да се съберем, работехме заедно и преди година и половина той започна да се обажда по-често, пишехме си  и така се случиха нещата и вече чакаме прекрасния ден на сватбата ни. Преди и през ум не ми е минавало, че ще имам връзка с него, още по-малко съвместен живот, но съдбата си знае работата и събира правилните хора, когато му е времето *INLOVE*

Съдба!
Бях ученичка, лятната ваканция 11 срещу 12 клас. По онова време бях решила, че ще следвам съдбата на Али Макбийл, ще се отдам на учене и кариера (последствие от любовно разочарование)... Да, ама не! В една прекрасна лятна вечер, 15 юли 2010 г. излязох с приятели в дискотеката. Още от входа забелязах, че един младеж танцува изключително добре... По-късно същото момче се отби в нашата компания, оказа се, че имаме общи познати... Нещата станаха от само себе си... Две години излизахме, след това заживяхме заедно, вече сме и официални годеници. Никога не съм вярвала, че мога да обичам и ще бъда обичана толкова силно, толкова истински и безгранично!!! Пожелавам всеки да почувства човека до себе си със същата сила на любовта, като нашата...  *INLOVE*  *INLOVE*  *INLOVE*

Нашето запознаство беше нагласено  :)
Бях на рожден ден и една моя съученичка беше дошла с гаджето си. Той много ме харесал и казал, че съм точно като за неговият най-добър приятел. Така, че още на другият ден дойдоха съвсем неучаквано до вкъщи да ме вземат и да излезем. Всичко беше нагласено и наистина много си паснахме  :)
Сега момчето, което ни запозна ще ни бъде кум на сватбата  :)

Във форум за математика. А аз мразя математиката.
Подробност е, че задочно се познавахме.

Ние се запознахме на плажа в Созопол едно прекрасно лято 2008:) С приятелката ми си пийвахме ментичка на един спасителен пост  :[ и две момчета ни заговориха, е единият от тях беше той...
Той работеше в магазин до 23 часа, аз бях на почивка и 10 дена се виждахме само по нощите, след това заминах...Тогава живеех в Москва, а един месец по-късно се преместих да живея при него в София, майка ми е българка, но цял живот съм живяла в Москва, много ме беше страх така рязко да сменям живота си, но... *YAHOO* След една година се оженихме, а след още една ни се роди прекрасна дъщеричка   :girlhide:

Това е нашата история :girl_wink: Любов от пръв поглед наистина съществува  *INLOVE*

Браво на авторката, много ми беше интересно да чета историите ви за запознанства, толкова са различни и емоционални  *THUMBS*

А нашата история започна в ......детската градина  :girlhide: Познавахме се тогава, срещнахме се отново след 25 години и след 2 месеца ще минем и ние под венчилото.
Забавното е, че и преди толкова много години съм казала, че като стана голяма за Него ще се омъжа.  :[

сякаш най-забавно е това, че първата ни обща снимка е от детската градина... на хорцето
:girl_wink: =]

 и сега като подготвям сватбата много се чудя дали да не се снимаме пак с носии, но доста по-големи.

Ние се запознахме чрез СМС :) наш общо приятел :) дал моя тел. номер, за да се шегуват с мен:) аз разбира се още от първия СМС разбрах кой е замесен (общия ни приятел), защото той беше направил подобен номер на моята най - добра приятелка :) и отговорих на СМС. След може би месец писане и телефонни разговори се видяхме :) той твърди, че още от пъръв поглед ме е харесал :[, но аз гледах на него като на приятел само :), след може би година имахме една кратка връзка за около месец, но се разделихме:) и след може би половин година аз го потърсих да се видим и от тогава до сега вече 5 години сме заедно :) от година и половина живеем щасливо  :)заедно и започваме да планираме нашата сватба :) догодина.

Той беше колега на сестра ми и на баща ми,аз бях малкото момиче на тате. Те ме запознаха с него и когато станах на 17 реших, че ми се работи в сферата на туризма и след акто той ми беше предложил един ден да му стана екзкурзоводка, а аз бях отказала, отидох при него да го попитам дали офертата още важи, а той доволен ми отговори положително. Започнахме работа заедно, след три месеца започнахме връзка и сега сме заедно 2г и 7м. Той много се притесняваше за връзката ни, защото разликата ни е 17години, но след акто разбра, че нито родителите ми, нито аз се притеснявам за това се осмели да ми предложи брак. И догодина ще се женим :)

 Ами ние... ние се запознахме на Летище София  :[ По това време аз си имах приятел, скойто отношенията ни не бяха много цветущи, а най-добрия приятел на тогавашния ми е братовчед на сегашния (дано ме разбрахте  ;) ). Тааа... отивайки да го посрещаме на летището като го видях направооо  ohmy още тогава си казах "Това момче ще бъде мое"  }:-> ххахахаха и с течение на обстоятелствата(дъга тема-) ето ни с подготовка за големия ден  :girlhide:

Ау много сладки истории!

да се разпиша и аз - с моето момче работехме заедно, сприятелихме се, и след като не успях да го уредя с никоя от приятелките ми, така се случи че станахме приятели с екстри.... и ето сга сватба! Та внимавайте, защото аз съм живото доказателство, че само приятели няма :P!

И ние бяхме колеги.Гонехме се един друг доста време /аз имах  връзка ,която не беше в най розовото си положение/.. Как станаха нещата вече и аз не помня ,но важен е крайния резултат :) *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*съдба :)


 :offtopic:А относно мъж жена приятели - възможно е повярвайте ми ,но за жалост рядко се случва :)

Ние пък с мойто Косе-Босе се запознахме към 00 часа на 09.03.2007 г. в един бар. Причината е сестра ми, която постоянно ходеше в неговото компания да муфти цигари. И на тръгване ей така на майтап си разменихме телефоните. След около 2 часа на телефона ми се звъни с думите "къде сте? идваме след 10 минути". Така и не разбрах кой точно се обажда, понеже си бях дала телефона и на още една мацка, която го искаше от името на таен обожател. И след 10 минути идва той с приятелите му - аз много щастлива, понеже той притежава най-яката усмивка на света. И общо взето след около 4 часа се взехме с думите "ми да се вземем? Що да не се вземем?" След няколко месеца живеехме неофициално заедно - той в нас аз в тях. След година и половина живеехме заедно официално сами и година и половина след това получих така очаквания пръстен, подарен с правилния въпрос!! :о)

Ние се запознахме преди 2 години :) Беше горещо лято помня датата 20 юли 2009  :[ в Приморско  *INLOVE* и няколко дни и нощи след това само си писахме смс-и.. После излизахме допаднахме си харесахме се много и се влюбихме неусетно  *INLOVE* Миналата година милото ме покани да живея при него в Пловдив и преди два месеца станахме законно семейство :)

За първи път ГО видях по телевизията в един музикален клип. Влюбих се в песента (не че и момчето не беше симпатично ;)), превърна се за мен в една много специална песен и честичко през годините я слушах, когато изпаднех в труден житейски момент. След около 7 г. съдбата ни срещна и с певеца, като колеги от конкурентни издания, но и двамата обвързани, та само се поздравявахме учтиво. После се изгубихме за повече от 3 г....и една вечер, съвсем случайно, се засякохме в един пиано бар. Аз побутнах приятелката си и прошепнах, че ей това момче винаги ме е вълнувало незнайно защо, а той пък от своя страна казал на приятеля, с който бил, че това момиче отсреща (т.е. аз) ще му стане приятелка 8P. След броени дни прогнозата се сбъдна, след броени месеци живеехме заедно, а година след срещата ни станахме законни съпруг и съпруга. Разбира се, че се оженихме в църквата, която беше включена в клипа на прословутата песен, а пък самата песен звуча на сватбата ни :girl_wink:

Рядко сънувам,когато спя. :baby_sleep: Сънувах преди години някакво момче със странно дълга коса.Нещото,което запомних от съня бе само косата :kitty:
През 2009 година,след студентска бригада реших да сменя работата и държавата в която ще се трудя за да подкрепя семестрите  :reading: :money:  :butterfly:
Работата бе ужасяващо трудна,тежка и мъчителна.Работехме с ножове,расфасовахме месо  :prepare-fish: Българите бяхме малко и някак недружелюбно настроени един към друг.Познавах уж всички,докато един ден място на почивката ми отстъпи едно момче.Невероятна постъпка за средата,в която се намирахме,странна среща-това момче ми бе познато ....  :baby_sleep:
В течение на кратко време той стана мой добър приятел,разговаряхме за всичко,смеехме се,работехме през един човек разстояние помежду ни.Не прекрачвахме приятелската бариера...,неговите планове да остане в чуждата държава,не съвпадаха с моите терзания как да се справя с предстоящият държавен изпит у дома :girlhide: :girl_impossible:  :angry: Единственото сходно помежду ни за момента бе датата ни на напускане работа-20.06. щеше да бъде тя.Да,но не-него го освободиха седмица по-рано.За мен настъпи най-голямата празнота,която някога съм усещала...Липсваше ми моето момче,а нещата трябваше да останат така...Мина и моята оставаща седмица,дойде и моят петък.Много се снимах в този ден,много се бавех,радвах се че се прибирам и не се радвах.Момчето ми щеше да ходи на рожден ден във Франция,а в неделята аз в Бг.
Какво ме очакваше,когато за последен път се прибрах от работа ли...? Всички съквартиранти бяха обкръжили специалният гост,който ме чакаше за да ме покани на едно пътешествие....
Преминало през Франция,веднага след това България за мен,последвана след броени дни от него,след това отново чужбината в която се запознахме и живеем-надяваме се временно,нашето пътешествие премина през сватбено тържество на 11.11.11. и продължава за предизвикателствата на живота.
Пожелавам на всички почитателки на този прекрасен форум,много щастие и любов,защото както казва моят вече съпруг “Щом сте двама,страшно няма!  :love-g: :love: :twohearts:

Да кажа и аз, макар и нова, как се запознах с Него. Работех на морето, като барманка и бях обвързана, но един ден много близки приятели ми звъннаха и казаха идваме на морето при теб и нищо повече. *YAHOO* *YAHOO* След няколко дни пристигнаха, дойдоха в ресторанта, в който работих, седяхме говорихме си и те изведнъж: Ние не сме сами с един приятел сме, но той се настани в друг хотел. Дори не попитах, кой е този приятел. Така те тръгнаха на плаж и казаха, че довечера ще дойдат, а аз останах да се трудя. Е дойде вечерта, аз мия чаши " та пукот се вдига"  :(  И изведнъж гледам моите приятели на вратата с едно много много Красиво момче  ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy. Още веднага щом го видях, усетих, че нещо ме сви "под лъжичката" 8P @}->-- :) Запознахме се и така през цялото време докато бяха на морето само сме пили по кафе и това беше. Но аз го намерих в Фейса, писахме си, оказа се, че живеем в съседни квартали....Денят, в който се прибрах от морето, се видяхме с него и досега......надявам се, завинаги.... сме заедно  :) :) :)

Моят бъдещ мъж ми преподаваше в университета. Аз в началото го мислех за гадняр и много ме дразнеше. Обаче някъде по средата на семестъра изведнъж започнах да изпитвам страхотно привличане към него, въпреки, че не исках. Доста се борих с това чувство, но накрая то ме победи. Годината свърши, изкарах най - кошмарното лято и на следващата бях твърдо решила да го сваля, пък да става каквото ще. Само че това си беше трудна работа. Той си мислеше, че си правя майтап с него. Обаче аз не се предавам. Накрая отстъпи. После ми каза, че и той много ме харесвал, но се притеснявал, че съм учила при него и т. н. Имал принцип да не се замесва със студентки. Да, ама не! Месец след началото на връзката ни заживяхме заедно би оттогава сме неразделни. Ще се оженим след като ми мине държавният изпит, за да дадем минимум повод за клюки, макар че в нашия случай няма да ни се разминат, но все едно!

нашата история е многа забавна. Моя бъдещ мъж е колега на сестра ми в работата и когато се разделих с бившия ми прятел тя все ме сватосваше с този свой колега, а аз и казвах, че в момента не искам нова връзка...добре обаче един ден той ме добави в приятели във facebook. Почти месец откакто ме беше добавил нямаше никаква реакция от негова страна затова накрая любоптството ме изяждаше и реших аз да му пиша... после ни трябваше точно една седмица, за да реши да ме покани да излезе..... и така започна всичко, толкова бързо пламна любовта между нас. Бяхме заедно от 2 месеца когато почнахме да живеем заедно и сега година по-късно вече сме щасливо влюбени и сгодени  :danceg:

по стандартите при нас любовта пламна на работното място. Кой би предположил, че започвайки работа ще открия бъдещия си съпруг, един от колегите (приятел на моя бъдещ мъж) през лятото му бяхме кумуве, а на  друг колега имаме намерение сега да му предложим да стане наш кум  :danceg:
извода  е че май ще се сродим с цялата фирма  :tongue:, слава богу вече никой от нас не работи там, но тя беше нашият кръстопът  *YAHOO*

Негова съученичка ни събра в чата да си пишем заедно и първото нещо, с което ми допадна бе музиката която харесва, тъй като ми пишеше разни поздрави или пращаше разни песнички като мп3  :) :)  Под `събра` имам предвид, че си пишех с нея, но в един момент и той ме намери и ми писа  :)

Нас ни запозна мой колега от предишната ми работа. Трябваше да замествам за няколко дни колежка в друг град и двамата с колегата дойдоха заедно за да ме вземат с кола. Аз като го видях в първият момент помислих че е симпатичен мъж, но нищо повече. И изобщо не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо. Вечерта излязохме всички заедно и си изкарахме страхотно. Като си тръгвах си разменихме тел.номера, за да си говорим...по телефона.  :)

Ние се запознахме лятото на 2009, май месец :) И двамата бяхме нови служители в дистрибуторска фирма и се видяхме за първи път на първия ни работен ден. На мен ми се строи много страшен, освен това имаше татуировка  *crazy*, абе странен си беше и страшен ;). И като ми казаха, че ще работя с него в обща кола ми прилоша и викам на шефа НЕ ИСКАМ, сложи ме с другия колега и така, размениха ни и аз тръгнах с "безопасния" женен колега, ОБАЧЕ  ...
Шефовете решиха да ни командироват за лятото по Черноморските курорти, и понеже и двамата сме нови изпратиха НАС и нямаше как да кажа нищо вече. Като тръгвахме на отиване мълчахме през целия път и той си пускаше музика, нищо. Като ме заговаряше му отговарях кратко, без да поддържам разговор. Така беше около седмица и една вечер той ми вика, колежке, докога ще мълчиш вика, я да излезем да пием по едно питие на плажа да се разсееш, то не може само работа :) И така, пийнахме по едно, после 3 месеца минаха като три дена, излизахме, забавлявахме се, но нищо повече, той се срещаше с разни момичета, обаче аз се влюбих много, ама много и си казах, мой ще е!!!!! Поледния месец от командировката ни бяхме в Бургас, в Сарафово и там се случи всичко, той имаше на 5.09. рожден ден, излезнахме на вечеря само двамата, после се разходихме по плажа и на връщане си взехме бутилка уиски :)   И така оттогава вече неразделни, като се прибрахме в Пловдив заживяхме заедно и сега на 22.04. ще станем семейство. Моя най-прекрасен мъж на света :)

Ние се запознахме официално през далечната 2002г. на четворка белот  :funny:
Първата ни целувка беше на 08.03.2002г. и тази година си празнувахме 10 години  *INLOVE*

Запознаха ни общи познати , постепенно започнахме да си пишем , после все по-често , после кафенце , после пак и после целувка  :girl_wink: Заживхме заедно на 4-тия месец , сега сме повече от 2 години заедно , сгодени сме и ни предстои сватба :)

Ние се познаваме още от ученическите години, той ме харесваше, а аз него не и само бягах от него :) и на 08.12.2001 се оказахме в една компания и ще празнуваме заедно...............и от тогава го видях в друга светлина - много мило и добро момче *THUMBS* и така вече 10 год. сме заедно..........тази година стават 11 *THUMBS*, обичаме се и се разбираме, а сега ни предстои и сватба................не съжалявам, че сам с него толкова много време :), това е моя човек, моята половинка, моята срочна душа............... *INLOVE* много го обиам :twohearts:

Да разкажа и аз своята история,въпреки че ние се запознахме по най-абсурдния и отричан за мен начин-интернет или по-скоро сайт за запознанства,може би банално.Предната вечер или по-скоро няколко часа преди да заминем на море,брат ми реши да се пошегува с мен и пред свършен факт ми каза,че ми е направил профил във въпросния сайт,защото знае,че съм много против тези неща и сайта.Но аз имах да си оправям багаж и не ми се занимаваше,да се ровя и да видя как се трие профил,защото дори не бях влиза там.И така върнахме се от морето минаха дни,може би седмици и седейки на лаптопа се сетих,за шегата на брат ми и реших да вляза,за да го изтрия.Имах доста писма,но реших от чисто любопитство,да отворя само едно...произволно,това на бъдещия ми съпруг  :bravo: Бяха дълги писаници с него(заинтригува ме) чудения,дали да се видим,защото вече усещах,че бях хлътнала по човек,на които дори гласа не бях чула.Но реших,да рискувам и да се видим...и не сбърках,това беше ТОЙ!!! *INLOVE*
Вече 4 години откакто сме заедно,брат ми неспира да ми повтаря,че ако не бил тойййй...... :) и да ме подиграват приятели,че не бива така да бъда против нещата,защото там,където най-малко очаквах намирах най-скъпото :)
Май се олях с разказа си :)

Много хубави истории имате всички :) Ние с моето слънце се запознах ме съвсем случайно. С една колежка от унито чаках ме компанията пред съда в Русе и ТОЙ също чакаше някого там. Още с първите погледи се разбра, че не сме си безралични. Вечерта ме изпрати и си развених ме номерата. Писа ми смс още на другия и се разбрах ме да се видим вечерта. Цялата вечер останахме заедно - разхождахме се, говорихме си и се опознавах ме икогато стана 06:30 сутринта ме изпрати до гарата, защото трябваше да ходя до моя град. Веднага като се върнах в Русе се видях ме и останахме неразделни. След около два месеца ми предложи исега се подготвяма за свата  :svatba:

Ние се запознахме по интернет. Бях 6 месеца без работа, отегчавах се до смърт по цял ден и само се чудех къде и с кой да чатя. Пишех в един форум и избухна един спор по една тема. Така си разменихме скайповете. Видях, че живее в Пловдив и си казах - сигурно няма да се видим никога. Пишехме си по скайп , но без никакви свалки, съвсем приятелски. Един ден той ми каза, че има интервю в София и ми предложи да пием кафе. Отидих даже с мръсна коса на срещата, с пълен непукизъм. Само като го видях да ме чака пред НДК един вътрешен глас ми каза - Той е! Проклех се 100 пъти заради мръсната коса, но имах един копринен шал, фойто спаси положението  :sarcastic: Пихме кафе, после се видяхме на кино и на втората среща бяхме двойка. Той получи работата в София и след 2 месеца връзка заживяхме заедо, а сега след година и половина сме сгодени и ни чака сватба  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Това е Моят Човек - интересно, но тази увереност не ме е напускала нито за миг  :gu6: :love-g: :twohearts:

Ох, страхотни стории :), много обичам да чета.

Ние се запознахме през фейсбук. Имахме общ приятел и коментирахме една вечер негов статус. Той тогава ме добави като приятел, но нищо не сме си писали повече. Тогава аз все още живеех с друг човек. След месец се разделих с бившия си приятел и го преживявах много тежко. И някъде около месец-два след раздялата започнах да си пиша с годеника ми, но просто приятелски, добавихме се в скайп, после се видяхме на живо, но аз нищо не исках от него, само да сме приятели. Той беше човека на когото си споделях мъките и болките и всичките кирливи ризи  :[, а си имаше такива. Виждах, че у него има интерeс, но го отрязах и той понеже е джентълмен, не е повдигал повече темата. Абе цялото ни познанство и приятелство трая около година, в която аз свърших куп глупости, защото се лекувах от разбито сърце. Той залитна също междувременно по една мацка, но нещата между тях не се получиха. После аз пък започнах да излизам с един друг човек и точно в този момент той отново почна да показва интерес и т.н. Но аз излизах с друг и по принцип не се забърквам в истории, затова се правех, че не се сещам  :P. Връзката ми с другия доста бързо приключи, защото нещата не бяха сериозни между нас. И така най-сетне годеникът ми използва момента да ми се обясни в любов. Аз подходих с недоверие и не смятах, че може да има нещо между нас, но в крайна сметка той ме спечели, с добротата си, търпението си и въобще, всичко в него. Оттам насетне нещата между нас се развивах доста бързо, след месец живеехме заедно, след още 7 месеца ми предложи и сега на 18 август, малко преди началото на връзката ни ще се женим :).
Малко объркано звучи, но се надявам съм разказала добре :)

Я, тук не съм писала....голям пропуск :) Много интересни истории имате момичета.
Ние с мъжо се запознахме в далечната 2005 по интернет.....съвсем случайно една дъждовна и скучна лятна вечер в един чат на интернет доставчика....откъдето си теглех филм....беше се заформила една дискусия, в която взех отношение и ме нападнаха всички...а милото ме защити. Разменихме тогава icq и почнахме да си пишем...писахме си повече от три месеца, станахме си първи дружки. Накрая аз не издържах и го накарах да се видим - е, на първа среща хич не го харесах.....ама пусто женско любопитство  :sarcastic: Започнахме регулярно да се виждаме на по водка в неделя, леле колко водка изпихмееее...Един ден аз просто от любопитство реших, че трябва да го сваля, защото не беше нормално той да не прави никакви опити хахахах....Та, така....успях и тогава започна приказката.....буйната и истинската любов във всичките и аспекти дойдоха постепенно и най-хубавото е, че с всеки изминал ден става все по-силна и неразривна... Утре, 7 години по-късно, ще си кажем ДА :)

За първи път го видях в едно заведение, имаше някаква среща на форум, аз бях с приятели, той с приятелка. Година по-късно празнувахме в една компания Нова година, той се беше разделил с приятелката си, а аз имах връзка, която след няколко седмици приключи. Писахме си на скайп, после излизахме няколко пъти, но аз бях в шантав период и спряхме срещите февруари месец някъде. И така до лятото, когато случайно ми се обади вечерта да се видим. Аз приех и буквално след час бяхме в едно заведение. После негов рожден ден, после мой рожден ден. Не бях с нагласата за сериозна връзка, не знам защо. Неусетно обаче бяхме във връзка, която винаги съм искала. Не съм се влюбвала веднага, а постепенно. И така, три години по-късно, ще си кажем ДА.

Привет и аз ще разкажа нашата история.

Познаваме се от мнооооооого време живеем блок до блок.  :) Винаги съм го уважавала, като човек и приятел, но не бях поглеждала на него като на мъж  =] От познати станахме приятели и после близки приятели, споделях си с него вс любовни драми дет се вика.  :) И така идва студентския празник на 2010 и решихме да пийнем вс приятели по едно, кой студент кой не и тогава той си излял душата на едната ми вече шаферка, че много ме харесва  :danceg: По късно същата вечер получавам смс от нея да " Ллеле, колко е лапнал по теб не е истина!!!"  или нещо от този род беше. Обаче аз НЕ!!! не мога да го приема, като мъж и това си е (ее кво стана сега А?!)  *YAHOO* И така почнахме да правим планове за НГ-купон. Всичко организирахме, обаче на 29 декември ни обраха вкъщи,  }:->  :'(  както можете да се сетите цялото новогодишно настроение се изпари точно за 10секунди. Изревах си всички сълзи дет имах (нямаше мн откраднато, като цяло или щети, бяха ми взели вс бижута, но те бяха едни от най скъпо сантиментални спомени в живота ми.)  :'( нещастни!!! Излязохме вечерта на кафе и им казах, че не ми се ходи никъде че ми мн гадно, нооооо все пак заминах..... И там се случи чудото дет се вика, не знам как стана и какво стана, (само за протокола с него бяхме в една стая) но изведнъж започнах да гледам на него не като приятел, а като на мъж  =]  Така взех нещата в свои ръце, показах, му че има зелена светлина да направи нещо по въпроса.....ама къде ти. Той е много притеснителен в това отношение, и е като пън  :huh: та тези 4ри дни нищо не стана м/ду нас  :\ Но аз твърдо бях решила, че докато той не направи нещо аз ще се правя на луда хихих (малко, като децата, но пък истината, е че беше готино) :[ Върнахме се в Сф. и така пак нищо 4ри дни и най накрая той се престраши  :cap: и на 4ти януари 2011г. и от тогава  *INLOVE* :twohearts: +:-)  и вече женени!!!

ради, яка история -края ми напомни на това , че при нас той бе решил да не ме целува докато аз не реша и не му покажа тази `зелена ` светлина  :) и се проточиха нещата, докато не го целунах веднъж за частичка от секундата и той тогава вече си вика `охоо, вече съм аз наред` Ние също помним датата и ни е специална  :)

Здравейте,нова съм тук. :girl_wink:
С моята половинка се запознахме пред университета,той беше ужасно грозен(естествено не пропуснах да му го кажа) а аз фръцка на която много подражаваха.
Около 2 месеца го тормозех с красноречиви обиди за външният му вид. Точно той беше мъжът за който никога не бих се оженила.
Когато го видех по коридора на общежитието да идва към нашата стая (беше в един курс със съквартирантките ми и бяха все заедно) ЗАКЛЮЧВАХ вратата.И  той я заключваше като ме види  :P
И така една вечер много ме ядоса и го ухапах не се сдържах(никога не съм хапала преди или след това)  :[
И той ми отвърна и се сборичкахме и усетих,че не се опитва да надвие а е много нежен и внимател, като се уморихме просто легнахме и се гушнахме.
От следващия ден заживяхме заедно и по подразбиране тръгнахме.
Той порасна възмажа и стана много красив младеж, изнесохме сеот общежитието и сега живеем на квартира и си имаме едно стахотно ку4е голдън редрийвир.
И много много се обичаме.  *INLOVE*

Здравейте момичета. От доста време чета форума, но чак сега вече имам и аз какво да пиша. С моето момче се запознахме в най-големия студ - февруари месец, когато не смеех носа си на вън да подам. И защото нямах какво да правя, а си бях в къщи се ровех из разни сайтове за да убивам времето. Преди години си бях направила регистрация в сайт за запознаства и реших че е крайно време да го изтрия, защото не вярвах че можеш да срещнеш половинката си на такова място. В момента в който се опитвах обаче /така и не успях да го изтрия/ ТОЙ ми писа. Заяде се нещо за снимката ми. Бях решила да не отговарям на никой, обаче нещо и аз не знам какво ме накара да му отговоря. И така, като се започна един разговор...... прехвърлихме се в скайп и към 2.30 часа се усетихме, че вече е много късно. На следващата вечер разговора продължи. Уговорихме се да се видим след два дни, защото той не живее в моя град. От момента в който го видях и знаех че това е МЪЖЪТ. След два месеца се премести да живее при мен. Вече правим планове за сватба, въпреки че още не съм си получила предложението официално. 

В осми клас се преместих в ново училище. Той беше в моя клас. Дори не мисля, че сме се запознавали лично. Беше типичен зубър. Обръщах му внинание само когато имах нужда от помощ по физика  :[ След 9 години излязохме на среща със бивши съученици и любов от "n" -ти поглед  :1tongue: *INLOVE*

Хаха , интересно е да си спомниш от къде е започнало всичко...
При мен беше странно  :[ С една съученичка бяхме излезли заедно (като преди това сигурно от 2 месеца се уговаряхме да сме сами без момчета и изобщо без никой). Обаче тя на съседната маса видя компания от момчета, в която беше едно момче, което тя много харесваше. И започна да врънка да отидем при тях, аз съответно се намръщих, не исках, но след доста мрънкане склоних.Отидохме при тях, запознахме се.В един момент говорех със всички, освен със моя настоящ годеник(боже, тая дума ми е много странна  :[ ).
Дали си казахме и две думи, но ми пойска телефона, аз му го дадох и от там нататък.... добре, че беше настоятелен, иначе нямаше да се сдушим  *YAHOO*
Спомням си, че ми писа, че иска да ме види.После излязохме пак компанията (не исках да съм сама с него ) и на третия път се предадох  ;)
Сега като си припомням този момент, много шантаво ми изглежда  :[
П.С. Момичета, обожавам да ви "чета". Много интересни историйки има тук  :girlhide:

С моя мъж ни запозна общ приятел. По времето когато за пръв път ми заговориха за него все още не се познавахме ( за пояснение бях единствената без половинка и все свободен електрон и всички се чудеха как да ме сватосват, но аз не се давах  :P)- той беше в Испания и щеше да се прибира след месец- та мои приятел с когото по онова време се познавахме от 5-6 години ми показа негова снимка и ми каза на шега - айде много готино ще е  да ви сватосаме - а аз - "о не той е рус ( винаги типа мъже с които съм била са била мургави с тъмна кога и светли очи) с рус никога ". И мина време той взе че почна работа в моя офис - и съвсем го отписах - аз бях на 25 години, а той с влизането "добър ден госпожо " и аз от там съвсем се наострих много мразех да ме наричат госпожо. И така мина си време аз въобще не му обръщах внимание ( а момчето вече мъж хубаво като картинка, синьо-зелени очи, чуплива руса коса, едни скули, пък и висок и широкоплещест - с две не че си е мое ама си хубавко мъжлето  ;)) Но постепенно с месеците се сприятелихме,но нищо повече и понеже съм си пряма - идва той веднъж от фризьор ама го окепазили та е незнае и аз му го казах, по това време най-близката ми приятелка ми беше фризьорка и аз го заведох при нея след седмица, после решихме да пийнем по едно в студенстки град и както се смее една приятелка останалото е история. Но преди тази вечер нямах никакво намерение или мисъл да съм с него, а той после ми каза че ме харесал от самото начало. Та до ден днешен приятеля ми които ни запозна ми се подиграва от време на време повтаряйки думите ми " - о той е рус , с рус никога " :girl_wink: Както се смеем не само с рус, ами и сина ми е копие на баща си :-))

С моя мъж пък се знаем от деца т.е. аз бях детето, а той вече батко :P Но никога не сме си обелвали нито дума. Живеем на 100м един от друг, е вече жевеем заедно де, но тогава, а аз бях на 13-14 като го забелязах. Беше страшен батко, направо ми течаха "лапешките лиги" по него :D Нооо никога не си го паказах. Аз порастнах и в последствие почнах да забелязвам, че въпросния батко ме позаглежда. Имаше даже една случка в автобуса, която и той помни, той седеше малко зад мен, а аз през цялото време имах чувство, че ме гледа но така и не се обърнах. Когато слезе го изпроводих в гръб :P Той твърди, че наистина ме е гледал и е очаквал и аз да се обърна, за да види някакъв интерес и от моя страна, но това така и не се случи... Той ме е харесвал откакто съм била на около 15 т.е. малко след мен (ама то и на 13 какво да ми хареса) :P Понеже живеем близо и пазаруваме от едни магазин често се е случвало да се засечем...ами всеки път като влезеше и забравях за какво съм отишла :D И така докато един ден не коментирахме една снимка във фейса. Оказа се, че комшията вече не е толкова близо ами чак в Белгия, помнеше точно колко пъти ме е видял предното лято като си е идвал, къде точно и т.н. Аз помнех само единия и че пак си извърнах погледа като ги видях, че да не ме надуши :P И така от първия момент, в който почнахме да пишем знаех, че той е моя мъж и че е всичко, което някога съм искала, както и той казва за мен де *INLOVE* Видяхме се чак след два месеца, тогава се върна пак. Вече сме щастливо женени и чак не е за вярване, че съм се омъжила за ученическата си любов *INLOVE* Още и още като си го спомня от едно време и ми става едно хубаво и съм супер щастлива, че вече си е само мой *INLOVE*
А съм ходила къде ли не. Учих в София, бях в щатите, а моето щастие било на 100м. *INLOVE*

Casky докато четях историята ти не спрях да се усмихвам - стопли ми сърцето - пожелавам ти през всичките прекрасни години които ви предстоят да се обичате все така :-)) @}->--

Дано *INLOVE*

Ох най-после да ми остане време и на мен да Ви разкажа нашата история. Ние с моя бъдещ съпруг се запознахме преди 2 години някъде  май *crazy*. Той работеше в компания за мобилни комуникации, но понеже вече много ме бяха ядосали от въпросната компания с непрекъснатите обаждания за подновяване на договоря и винаги ми казваха различни тарифни планове аз вече тотално бях се объркала. По това време работех в една счетоводна фирма и един клиент съвсем случайно ми каза, че синът ми работел във въпросната компания. И така таза ми в кой офис работи и аз отидох. Представих му се и се оказа че той е страшно симпатичен. Няма да крия направи ми впечатление още в първия момент. Само да вметна че познавах цялото му семейство, знаех че имат и по-малък син, но не го познавах лично. От началото си мислех че е много голям, защото познавах брат му и помислих че ми е "доста голям батко", но за мое щастие не било така. И така след седмица ми прати приятелство в Фейсбук, после ме помоли за услуга, аз разбира се се направих на недостъпна, но после той реши че имал повод да почерпи (макар че аз изобщо не отреагирах на молбата му) и така излязохме веднъж, два, три и повече. Разбрах че наистина ме е впечатлил, когато след две седмици ме покани на разходка в Бургас и така до днес днешен. В другата тема ще ми разкажа за предложение.  *INLOVE*

Нас ни запозна моя братовчедка :) Интересното е ,че тя ми правеше неговата "реклама" от повече година, все ми го хвалеше, искаше много да ни запознае. Същата история и с годеника ми - през цялото време му надувала главата с мен, как щели сме да си паснем и т.н. Аз бях на 17 когато започнах да слушам небивалиците на братовчедка ми, за мен беше адски странно да съм на 17 и да ме запознават с момче (все едно съм на крачка да остана стара мома  *crazy* ), годеникът ми беше тогава на 18. Както и да е, след година и нещо явно и на двамата ни е омръзнало да слушаме фиктивните факти на моята мила братовчедка, или може би от любопитство и аз, и той решихме да се видим. На 5 февруари 2008 се запознахме, на 10-ти февруари вече бяхме гаджета  :[ Е на това се вика любов от пръв поглед  :bravo: Толкова много емоции, чувства, тръпка , които продължават и до сега *INLOVE*  *INLOVE* *INLOVE* Добре ,че те има и добре,че те срещнах мило  *INLOVE*

Ние се запознахме преди пет години в Ирландия.Къщата,в която живяхме тогава се намираше точно до един пъб и добре,че моят любим обича много биричката,та го забелязах още първия ден.Две седмици по-късно валеше естествено дъжд  :) и той и един негов приятел си говореха пред нашата врата с две от момичетата,с които живях тогава.На нас останалите ни беше много скучно и ги поканихме вкъщи.Дойде само той.През цялото време го наблюдавах и се чудех,какво е това чувство,което ме кара да изпитвам.Бузите ми пламтяха,ако ме заговори,стомаха ме свиваше.Дори отидох да си сменя дрехите за вкъщи  :P Следващите седмици прекарах обикаляйки по улиците с надеждата да го видя пак.Не го видях!Видяхме се чак две седмици по-късно в един бар и цяла вечер си говорехме.И така още няколко пъти.След което той замина за Латвия(той е от там),а аз направо се побърквах от любов,не знаех кога ще се върне,ще се върне ли изобщо...Крънках съквартирантите ми да отидем пак на бар,за да разбера дали се е върнал,а те все не искаха и накрая след много обещания от моя страна и цяла седмица миене на чинии,отидохме.И той отпед   8P От тази вечер сме заедно.Другите българи се върнаха в България,а аз останах.Тогава много се притеснявах,защото бях на 21,живях в чужда държава,с мъж(тогава момче на 23),който познавах от два месеца.Но вътрешно усещах,че Той е човека и сега съм много щастлива от избора си.Две години по-късно,когато му казах,че възнамерявам да си дойда в България,той си събра багажа и ме последва.Това означаваше много за мен,защото аз си дойдох в родното място,но той дойде на място,на което трябваше да живее с родителите ми,да научи езика,да зареже работата и приятелите си там.И така...колко е хубаво да си спомниш първите стъпки....

О наистина колко са различни и мили всички истории. И аз си спомних за нашата първа среща. Бях студентка първи курс и живеех при едни роднини. В тях беше голям панаир. Те имат две деца, първата братовчедка и аз, всички на почти една възраст и все студенти  :bravo: Беше много забавно. Една вечер младите ще излизат с техни приятели, а пък аз понеже много се притеснявам от непознати хора реших да си стоя вкъщи. Но тогава таткото сто пъти "Хайде бе Цвети излез с тях, те са много готини! Моля те заради мен, няма да съжаляваш" и неща от тоя сорт, но голямо молене беше и накрая реших да изляза само за едно пиене и се прибирам. Да ама там беше моето момче *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Цяла вечер го гледах и си мислех колко е красив, как такъв като него никога няма да ми обърне внимание и т.н. Пък и по онова време бях в една много сбъркана връзка и не знаех какво искам да правя оттук нататък. Само, че той още първата вечер като ме видял и решил, че аз ще съм жената  @}->-- и в началото се криехме, аз не исках нищо сериозно, но след около година молене (през това време вече бях приключила с другата връзка) успя да ме убеди да зарежа работа, семейство и приятели да събера багажа и да се преместя в Пловдив. Сега почти 5 години по късно знам, че това е най-трудно взетото ми решение, но и решението за което никога няма да съжалявам :'(  И най-сетне след 6 месеца ще бъда булка  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

При нас малко банално беше началото, за разлика от развръзката  8P. Запознахме се чрез фейсбук, мой колега от университета и наш общ приятел качил снимки от абсолвентската ни вечер. Това, което направило впечатление на бъдещия ми съпруг била снимка на стъпалата пред университета, забелязал, че аз съм с едно стъпало по-надолу от колегите си, а главата ми на едно ниво с техните, та се вгледал по-внимателно и решил да ме заговори на 11.11.2011 вечерта. След като на всеослушание обяснявах как нищо специално няма да се случи в този ден.

Много интересни и различни истории. Много хубаво, че толкова хора са успели да срещнат половинките си, това е доказателство, че не са нужни усилия, просто се случва.
Въпреки, че съм изумена на колко двойки е помогнал интернет!  ohmy

Нашата история е по-стандартна. Как точно се запознахме не си спомням, трябва да е било в някоя от паузите между лекциите в университета още първите дни на първи курс. Нашата специалност бяхме около 30 човека, от които само 3 момичета. И така, много бързо се сдушихме група колеги и започнахме да излизаме по дискотеки и кафета. Повечето си бяхме от Варна и започнахме да си смесваме компаниите и приятелите, знаете как е първи курс - купони, забавления, нови хора, луда работа. Е, да при толкова момчета нямаше как все да не си харесам някого, или няколко  *YAHOO* По това време въобще не ми беше до връзки или каквито и да е сериозни отношение, всичко беше просто веселба.
Нямаше как да не забележа и симпатичния колега от моята група :[, но реших да не се занимавам с него защото сме от една група, а и беше от онези "свалячи", които сменят гаджетата като носни кърпички.
До тук добре, но когато си цял ден с някого и после почти през вечер пак с него, като добавим и фактора алкохол, беше малко трудно да не му обръщам никакво внимание. По едно време забелязах, че доста често искаше да излизаме от дискотеката да си говорим, искаше да танцува с мен и ми обръщаше доста внимание като цяло. В единия от 'проникновените' ни разговори, разбира се подпийнали, той ми каза, че вижда че имам интерес към него, но не искал да се обвързва, още повече с колежка. Хех, съгласих се с него и му казах, че и аз мисля така и се изнизах. Мисля, че тогава малко го шашанах, но все пак тогава той не беше единствения покрай мен, да не се мисли за единствения мъж  *ROFL*.
Продължихме да излизаме в компания по заведения и той постоянно ме дразнеше, натяквайки ми че си падам по него, а аз се правех на важна и естествено отричах, лапешка работа :D Обаче по едно време забелязах, че той излиза с мен не само по дискотеки ами и по кафетата, започва повече да идва с мен и моите приятелки, а не с неговите, говореше повече само с мен, пренебрегвайки поредното гадже с което идваше на купоните... постепенно толкова се сближихме, че колегите си мислеха, че ходим, което не беше въобще така, нали се бяхме 'разбрали'?!?
И така дойде студентския празник - 8ми декември. Естествено колегите празнувахме заедно, първо в апартамента на моя човек и после щяхме да отидем някъде на дискотека. По време на почерпката аз много си говорех с един друг колега, но той ми беше само дружка. Обаче после се оказа, че цяла вечер моя мъж е надувал главата на най-добрата ми приятелка, че много ме харесва и я карал да каже дали и при мен е така ( не, че не беше очеВАДНО!). И така тръгваме за дискотеката, при което той ме дръпна и каза "ти си с мен в последното такси.", съгласих се помислих че пак нещо ще се базика, всичко с нас беше на майтап. Е, влязохме в таксито и тръгнахме. И двамата не помним какво ме е забаламосал, помня, че не макара да гледам нещо през прозореца от неговата страна, осъзнах се по някое време по средата на целувката :)  Естествено този 8ми декември си изкарахме адски забавно и лудо!
Още на същата вечер приятелите му са го питали дали разбира какво прави, защото все пак аз съм 'Колежката", ххахах. От тогава, уж на майтап, без сериозни намерения вече 7,5 години сме заедно и ще се женим.

Ние се запознахме на място, където никога не бих предположила, че ще се случи – в дискотеката!
Аз хич не обичам да посещавам такива места и сигурно ми се случва веднъж в годината да се навия да отида.
Беше един от последните дни (м. януари 2012) на последния семестър от магистратурата (задочно) и с колегите се уговаряхме да се съберем вечерта на кръчма и после на дискотека. Мен не ми се ходеше особено, но хората от близкото ми обкръжение започнаха да ме навиват. Даже запазихме маса в едно заведение и две сепарета в дискотеката. По-късно, когато казахме на останалите колеги, те започнаха един по един да отпадат. Много несериозно, уж всички навити, после както се оказа – почти никой. В крайна сметка с една колежка решихме, че няма да се отказваме.

Тук да вметна, че година и половина преди въпросната вечер бях прекратила една 5,5 годишна връзка. Просто бях осъзнала, че това не е човека, с който си представям да остарея. След това имах една друга кратка връзка, но там не влагах кой знае колко. Беше Декември и настъпващите коледно-новогодишни празници малко ме бяха сдухали, че съм сама. Даже се бъзикахме с колежките, че мен никой няма да ме вземе вече и т.н. Едната колежка каза – "Не говори така, защото не се знае, другата година по това време как ще ти се е наредил живота!". Нова Година празнувах с една компания, където можеше да ми се отвори парашута с едно момче, но учудващо реших, че всъщност с мъже на този етап не ми се занимава. Хем отчаяна, хем не ми се занимава  =]

И така, две седмици след Нова Година е въпросното излизане с колегите. Отидохме в кръчмата, бяхме 5-6 човека. Ние с колежката добре се почерпихме  :[ По-късно се преместихме в дискотеката да продължим купона. По едно време се появява една друга колежка с брат си и неговата компания. Били на кръчма и им се доходило на дискотека и тя се сетила за нас и така. Новата група седна на съседното сепаре. Полека лека някои хора си отидоха и от две сепарета станахме 1. И така едно от момчетата започна да проявява интерес към мен, танци-манци цяла нощ. Накрая компанията си тръгна, отидохме да закусваме в една пицария. Той продължаваше да е заинтересован, пък и на мен ми харесваше много, даже и до нас ме изпрати, взе ми телефона. На другия ден взе, че се обади да ме кани на среща. Разбрахме се за понеделник. Нали уж не ми се занимаваше с мъже, обаче реших, че нищо не губя ако пробвам и така. Срещнахме се и го харесах още повече. След това започнахме да излизаме вечер след работа на кафе. Бях решила да се пусна по течението и каквото стане, да не влагам никакви надежди или каквото и да било. Обаче се влюбих до уши! Полека лека се оказа, че припокрива доста от нещата, които исках да има мъжа до мен. Оттам нататък всичко се разви много бързо.
Сега като си говорим на тази тема и се смеем. Той казва: "Ти един път да се излъжеш да отидеш на дискотека и аз да те намеря там!". А интересното е, че въпросната вечер той също не е имал кой знае колко желание да излиза и даже щял да си ходи след кръчмата, и неговия приятел едвам го бил навил да отиде с тях. Явно ни е било писано там да се намерим :)

Момичета, много хубави истории :) Прочетох ги със затаен дъх.. хиих
Нашето запознанство не е нещо особено.
Бях се запознала с едно момче в нета, докато бях в Германия и много си говорехме с него, завързахме приятелски отношения, но когато той предложеше да излезем аз все отказвах. Аз по това време имах много тежка връзка и въпросното момче беше моят отдушник един вид. Изслушваше ме и ме съветваше. Докато на 1 март преди 4 години бившият ми не ми върза жестока тенекия цял ден да го чакам, а времето беше прекрасно. Един от първите топли дни за годината. Та, толкова бях ядосана, че се съгласих да изляза с момчето от нета на дартс и да се разведря. Там имаше двама негови приятели. Цяла вечер играхме, смяхме се и си спомням, че едно от момчетата имаше много хубава усмивка. Това ми направи впечатление. След това си разменихме скайпове и телефони и говорехме с часове. Започнахме да излизаме по кафета и пак говорехме с часове. Естествено предишната ми връзка вече беше в миналото и така след много неща, минали ни през главата след един месец се женим :)

на моя приятелка гаджето й беше колега на бъдещият ми мъж, и те ни запознаха,нещата се случиха много бързо, и вече 4 години и половина сме заедно, а след 3 месеца ще сме семейство,беше твърде традиционно,на едно кафене,пихме кафе, вечерта си чатехме в нета,започнахме писане на смс-и и малко по-малко нещата се случиха :)

Момичета, много мило ми става като ви чета  *INLOVE*
Да ви разкажа и аз нашата история :) Запознахме се на абсолветската вечер. Курсът ни беше много голям 130 човека и не се познавахме всички. Решихме по-близките да си направил бал. (трудно се организират 130ч.) Та дойде датата 23.06.2012г. бях на работа и отидох в ресторанта малко по късно. Влизам виждам си приятелите и започва купона. В дъното на масата, гледам аз някакъв, ама не го познавам този... Питам ги аз какъв е тоя и какво прави тука.. те викат ами той ни е колега бре (аз бях от най-редовните посетители на лекции). След няколко бутилки вино  :[ отидохме на дискотека (аз не обичам и не ходя, но сега празник - отидох). Вече подпийнали, излизахме пушихме, говорихме си... Оказа се, че имаме нещо общо - Гърция. За да си плащам семестрите, всяко лято ходех да работя там, той пък живеел там като малък и така. Подари ми цвете  @}->-- ама аз нищо... Тръгнах си, те останаха. На другия ден качвахме снимки във facebook и той ми прати покана за прителство. Искаше да се видим пак, обаче държавният ми изпит беше на 26.06 и аз бях много притеснена и се разбрахме след него. Е писахме си, писахме си, дойде изпита отидох взех го и първия човек на когото се похвалих беше той. Излязохме вечерта говорихме си и си тръгнахме. Много дълго стана, но тук вече идва интересното  *YAHOO* На другия ден съм на работа и идва някакво момче и ми ме пита " Вие ли сте Аксения" - Викам аз съм и той ами това цвете е за вас  O_O слънчоглед *INLOVE*, вечерта излязохме, беше направил романтична вечеря насвещи в един ресторант  *INLOVE* беше много хубаво. Закара ме той до вкъщи и понече да ме целуне, и аз да се обърна - тъпачката, взех че се закаших за колана  ohmy и не успя. Е след няколко дни успя  :[ *YAHOO*
2 седмици по-късно бях на сватба и хванах букета :) 1 седмица след сватбата живеехме неофициално заедно. на 25.02.2013 ми предложи брак и на 31.08.2013 ще се женим  *YAHOO*
Както каза една колежка от унито - " Не знаех, че една абсолветска вечер, може да е толкова съдбоносна "

здравейте, новичка съм тук, но реших да разкажа все пак историята ни, защото на мен лично ми е много романтичнааа  *INLOVE*
Първо да кажа, че той още не ми е предложил официално, но въпроса е обстойно обсъден от нас и за момента мислим първо да пристъпим към съвместно съжителство  ;)

Така, значи, 2010 година ходех с едно момче, честно да си кажа, голям чешит. Заведе ме един ден на авиошоу на база Крумово, Пловдив. 2011-та година се случва това нещо. Беше адска жега, цял ден обикаляхме - не мога да отрека, уникално преживяване беше и никога няма да го забравя! Та обикаляме си ние аз снимам като луда всичко! В един момент виждам едно момче, военен, много красив, уникален, най-страхотния на света (в моите очи поне е такъв) ! Успях да го щракна 2 пъти без никой да разбере. И така времето си минаваше, разделих се с момчето с което имах връзка тогава, започнах нова връзка, много бурна емоционална, бях щастлива истински, но и там, поради много грешки от страна и на двама ни не се получи...а и бъдеще нямаше. През цялото време си гледах снимката на моето момче, бях разучила вече, че е в Специалните сили, включих се в групата им във фейсбук с надеждата, че ще го видя сред участниците в нея, но нищо. А не смеех да попитам директно. Една нощ се ядосах и най-накрая сложих линк към снимката му в групата да попитам дали някой го познава и може ли да ме свърже по някакъв начин с него. Съответно мъжете започнаха да ме бъзикат лекичко и тъничко  :[ жените започнаха да се заяждат, каква съм била аз да искам информация за техен колега, нямало нищо да ми кажат и така нататък. Обясних аз, че не го търся за нищо лошо и, че не искам директна информация и че съм съгласна, ако иска някой да му прати линк, пък той, ако прецени да пише, да ама не, дамите пак ме заядоха злобно. Отказах се, видях, че няма смисъл. Но ден по-късно забелязвам съобщение в спам кутията ми във фейсбук (там където ми попадат съобщенията, които не са от приятели) отварям да видя и чета "Познавам го човека лично" (оказа се, че негов колега му е пратил линк, а моичкия дори не е бил член на групата) без дори да отварям профила, попитах дали става въпрос за момчето, което търся. Малко по-късно той ми отговори и какво да видя...ами то това бил ТОЙ! Мъжа, който търсих в продължение на 2 години! Започнахме да си пишем, много скоро вече бяхме двойка (до колкото може това да се нарече така, имайки предвид, че само си бяхме писали). Той тогава беше на мисия в Афганистан. За мен беше наистина ужасно това, тъй като нямах никакво търпение да се видим вече, две години мислих за него и го търсих, а той се оказа на война. Като си говорехме по скайп се чуваха и .. страховити звуци от случващото се около него... Малко или много ме беше страх, може би е нормално де. Когато се завърна в България, първо дойде при мен, беше просто прекрасно! И не след дълго разбрах, че това е човека с който искам да прекарам живота си! За мен той е мъж с главно "М" !!! Грижи се за мен, подкрепя ме, защитава ме, пази ме и така нататък... всичко, което може да се иска от един мъж!  Сега с ръка на сърцето мога да кажа, че го обичам и че много ми липсва (живеем в различни градове) !
Много дълго стана оххх.... сигурно никой няма да го прочете  :[

А прочетох го :-)) Страхотна история - като от филм - чак ти завидях :-)) Пожелавам ви все така да се обичате - и скоро официално да си в нашите редици с не по-малко романтично предложение @}->--

Ех, направо ме накара да въздишам тихичко пред монитора, уникална история, ама и ти си била упорита!  *INLOVE* *INLOVE* Сега направо ми се иска да видя тая снимка, дето си гледала толкова време! :)

Nataliee, уникална история, наистина..
А при нас...Какво да Ви кажа. Бях студентка в София. Завърнах се лятото в Бургас (откъдето съм). В онзи ден, преди седем години, релаксирах на плажа, тъй като вечерта бях сериозно злоупотребила с алкохола.  Не ми беше до никой, както се казва - спях си на плажа. Фокусирах аз едно момче, ама кой му се занимава с момчета, като му е толкова зле ;) Такааа, денят свърши...Отивам аз на другия ден отново на плаж - и хоп, пак същото момче...Викам си "тук съдбата нещо иска да ми каже". И както става обикновено, неговата компания влязоха в морето да играят волейбол, а аз лекичко пристъпвах стъпка по стъпка в морето. Тривиално е, но една топка се заби във водата до мен и ме изпръска цялата. Полудях! Отидох си на хавлията, а той дойде да се запознаем, покани ме на среща и ...така започна всичко. Ако за мен беше "лятната авантюра", за него не беше така. Чакаше ме търпеливо докато завърша, докато специализирам и се върна в Бургас. Заживяхме заедно... На миналият ми рожден ден, когато отново учих  за един мой пореден изпит, рано сутринта, той ми предложи брак, произнасяйки  най-хубавите думи, които бях чувала. :)))
И ето, година след това нашата сватба чука на вратата и аз съм много щастлива, че в онзи ден, преди седем години, аз реших да "спя на плажа" и да се върна на същото място на другия ден, за да се запозная с Любовна та моя живот!

Нашата история е банална - запознахме се в сайт за запознанства   ;)  
Писахме се, срещнахме се на по кафе няколко пъти, кино и т.н. А после дойде в нас да посрещаме една Нова година заедно /2010г/ и .... си остана в нас   *INLOVE*
Чак след време ми каза, че толкова много ме бил харесал още докато сме си писали във въпросния сайт, че бил решил - ако това момиче ми обърне внимание и ме хареса, ще се оженя за него  :)

Хехе.. и ние в сайт за запознанства :) с ясната идея и двамата,че се виждаме за забивка за една нощ и до там, пък то каква я забъркахме.... а версията за пред нашите - на зимната пързалка  O:) че не върви "беше ми скучно вкъщи и исках да издумкам нещо различно " :)

Да се запиша и аз. Преди около шест години работех в една бензиностанция,тъкмо завършила и все още с гаджето от училище. Бъдещият ми съпруг идваше всяка вечер със свои приятели да пият чай, и бяха едни от най-досадните клиенти,винаги сядаха на бара да си говорим, аз аз си имах работа и не ми се говореше с тях.
 И така докато не дойде вечерта в която ученическата ми любов ме заряза на работното ми място. А нашите хора пак на чайче и раздумка, аз седнала зад бара и роня крокодилски сълзи пред тях.
Мой колега реши че тая работа няма да я бъде и започна да ми търси мъж, той питаше абсолютно всеки който прекрачи прага на бензиностанцията дали ме иска за гадже *crazy* . И аз си викам "Леле толкова ли съм изпаднала гадже да ми търсят". Имаше доста хора дето се навиваха за мое учудване, но аз реших че нещата не стават така-да ама не. Колегата попитал и моя човек и той се навил. А аз въобще не го харесвах,но от разговорите с него и компания знаех че е добър човек.
Приех да излезнем на среща + колегата сватовник разбирасе, и още на първата ни среща пренощувах у тях, после той у нас и станахме неразделни, дори седеше по цяла нощ при мен когато бях на работа. Не след дълго заживяхме заедно и преди един месец аз му предложих да се оженим и той взе че прие   :danceg::danceg:

Аааа, може, може! На снимката от абсолвентската вечер, която е впечатлила мъжа ми съм с рокля, за която бившия ми каза, че никога нямало да ми позволи да си купя, понеже била грозна (а той се бара разбирач на тема мода)  *crazy*
Да живеят абсолвентските балове, до сватбата има 52 дни!

 :bravo: :bravo: :goodpost:
Тоз пък и той  *crazy*

Бях на нова работа, обучението ми беше една седмица и той беше човека, който го проведе:) Още първия ден се усети нещо във въздуха:)

Може да е малко банално,но се запознахме в интернет-сайт за запознанства. Той ме намери и така.. Още от първата среща се случи всичко.. романтика и любов от пръв поглед..  *INLOVE* :[

В бар, една приятелка беше поканила момчета, които не бяхме виждали дотогава, единият беше той. После ходихме на караоке, загрях, че припламват някакви искри, обясних му, че съм лоша и едва ли ще се получи, защото ще избяга. Той пък някакъв амбициозен, каза, че щял сам да прецени колко съм лоша. Взе ми телефона, видяхме се на другия ден и от тогава сме неразделни  *INLOVE*

elvenpath - трудната цел е още по-желана. Браво на твоето момче! *THUMBS*

Ние с моето мило се запознахме в офиса... Аз бях съкрушена от поредната връзка и срещи с кретени и само се оглеждах. Той пък ме забелязал веднага, като съм влязла за пръв път. Успя да ми опише даже какво съм носила ... А аз много добре си спомням този ден, нали ми беше първия работен на ново място  ПЪЛНО С МЪЖЕ!
Та милия ми се падаше ми нещо като шеф, отговорник на смяната.
Един ден без да искам го чух, че планира пътуване в посоката, в която аз се бях запътила, но нямах транспорт, и се уговорихме да пътуваме заедно.
Цяла нощ в колата сладки приказки и опознаване.
После съвсем малко игри на плажа. Мислех да го закова, да си имам лятна забивка.. Поне това ми беше първоначалното намерение, защото бях във фазата "Няма сериозни мъже на тая планета".
После цяло море заедно с него и моите приятели. Върнахме се в София и започнах да не излизам много много от тях. Прибирах се само за да си взема дрехи и разни козметики. Ходехме всеки ден заедно на работа, прибирахме се заедно. Една седмица по-късно просто каза, че му е писнало да ме разнася до нас всеки път като трябва да си взимам нещо и си ме прибра.
Година по-късно пак сме в една и съща работа, но на коренно различни позиции (и добре че. В началото беше забавно). Две години по-късно планираме сватба.  :girl_wink:

В университета,той беше с 1 година по-голям и в съвсем друга специалност от моята.Запознахме се съвсем случайно на езиков курс,който и двамата сме решили да запишем просто от любопитство.Видях го и веднага разбрах,че това е Моят мъж! *INLOVE* Било е любов от пръв поглед и от двете страни :[
Съдбата си знае работата според мен ;)

Ние пък се запознахме по най-баналния начин! хахаха

Майка ми ни запозна! :D

Преди две години майка ми започна нова работа.Не беше доволна. Всеки път като се видехме ми обясняваше, че ако не е Фильо да я разведрява, щяла отдавна да напусне. Както се сещате аз си мисля че Фильо е на годините на майка ми. И така около половин година си живея в неведение.
Минава време и реших да си почина от компании поне един път, затова навих майка ми да отидем заедно на море. Отидохме и като съдбата си няма работа , закъсахме с колата още първия ден. Майка ми предложи да звъннем на нейния мил и услужлив колега, който видиш ли много разбирал от коли и по случайност също бил на море.

Представете си шок и изненада като пред мен се появи един много привлекателен, едър , МЛАД мъж! хахаха *INLOVE*

Тогава аз страдах по някаква измислена любов, а той си беше с тогавашното си гадже, затова просто си казах - "Да бе симпатично момче" и дотам.

Свърши морето, прибрахме се в София, и се разбрахме да излезем всички заедно. Е да де, но се оказа, че той след морето се разделил с девойката. Беше му криво , на мен също... почнахме да си изливаме един на друг всичко... Той за неговата, аз за моя... и един прекрасен петък седнахме на по чаша вино и си говорихме до неделя. Не се шегувам - 48 часа разговори откарахме, и накрая стана свалката. Първите 3 месеца и двамата си обяснявахме как това е нещо временно и заместващо, докато в един момент... Ами да кажем, че на 4тия месец заживяхме заедно, оставихме призраците в миналото и в крайна сметка осъзнахме , че явно така е било писано :):):):)

Ето и нашата история. В университета бях съквартирантка със сестра му... за около месец. (после заживяхме заедно). Живеехме на квартира общо 4 момичета. Помня, че беше много късно вечерта. Знаех, че Теди (сестра му) е при брат си (годеника ми) за да си вземе остатъка от багажа от тях. (тя живееше при него за няколко седмици, докато си намерим квартира заедно). Та... беше късно и вече си бях легнала.Чух шум в коридора и реших, че Теди се е прибрала. Станах за да я видя. Отварям вратата на стаята по широка тениска и рошава коса (изобщо изглеждах ужасно) и гледам срещу мен един красив мъж... ЪЪЪЪ.... буквално се стъписах. Единственото, което успях да кажа е "Здравейте, аз съм Пламена... ъм.... ще си лягам..." и тръшнах вратата. (той още ме бъзика за това) Потънах в земята от срам. Но не беше само това... По принцип не вярвам в "любов от пръв поглед", но с дни не можех да спра да мисля за красиви мъж пред когото се изложих  :[ Съвсем скоро след това той имаше рожден ден и ме покани. Беше направо очевадно как се суети покрай мен  :P Малко след това беше първата ни "официална" среща. До тогава не бях казала нищо на сестра му, не исках да прибързвам. Но след първата среща реших, че е време. Помня, че с Теди бяхме в кухнята, тя се гримираше, а аз миех чинии. Тя се пошегува, че съм се прибрала късно предишната вечер и аз реших "сега е моментът". Казах "искаш ли да ти кажа къде бях" - тя - "Разбира се". Аз - "бях на среща с Димитър". Тя - "чудесно" - и продължи да се гримира без въпроси. Олекна ми колко добре го приема и продължих с работата си... след около 5-6 минути чух зад гърба си "С БРАТ МИ ДИМИТЪР ЛИ?!!!!"  8P След кратък разпит в крайна сметка го прие добре. Малко след това с Митко заживяхме заедно. Длъжница съм на Теди, докара ми мъжа на крака у нас.  *YAHOO* :P :danceg:

Класика  *YAHOO*

Ей дойде ред и аз да се разпиша в тази темичка...С мойто муци се познаваме от много отдавна...Само по физиономия и на "здравей" и "здрасти". Той беше в компанията на една приятелка моя от детинство и покрай събиранията с нея го знам кой е (Дори познавам и бившата му приятелка).
Преди около две години и половина почнах по-редовно да излизам с тази компания и той почна жена ми това, жена ми онова...Аз теб съм те харесал за жена и такива базици. Естествено аз никво внимание не му обръщах и даже си виках тоя нормален ли е  *crazy* кви ми ги говори. А и по това време се занимавах с една особа, която в момента дори не заслужава да я споменавам. Та базиците и зарибявките почнаха някъде февруари 2012.
Една приятелка му дала телефона ми и една вечер получавам смс "Лека нощ, жена ми"...Викам си е не сега и смс-и ми пише, но ще му отговоря...Та писахме си около месец два, но нищо...После той спря да ме търси, аз не съм и страдала мнг де . Видях го и с друга и викам ясна е работата няма да стане. Но към май месец отново подновихме писането (не знам как стана някакси от само себе си). Приятелките ми ме навиваха да пробвам с него ей така да видя кво ще стане. Аз се дърпах като магаре на мост, че не искам някой, с който съм в една компания (горчив опит от стара връзка). А и си мислих, че като скъсаме няма да може да излизам с приятелите си  *crazy*  :girlhide:.
Юни месец правих събиране в нас, разбира се и той беше поканен и така аз му викам остани ако искаш да си правим дъра-бъра и той остана. Така остана, че направо се нанесе в сърцето ми. Сега виждам за колко неща съм грешела и чак ме е яд. От купонджия се превърна в най-сладкото домушарче. Сега вече живеем заедно, имаме куче и стягаме сватба.

С моята половинка се запознахме на морето /Китен/ работехме в една и съща база и всичко между нас се разви много бързо, но с ясна уговорка, че е само за лятото. След това аз заминах за София да уча, а той се прибра в родния си град. Но явно съдбата беше на наша страна и няма и месец след като се разделихме и той дойде в София да работи. И така с кратки раздели в началото и щастливо съвителство вече 3 години и половина след 6 месеца ще сме семейство. :)

С мойто момче се познаваме вече от около 10 години ! Запознах се  с него лятото между седми и осми клас , излизахме в една компания.Аз още тогава си го харесах , но от негова страна нямаше изтерес! :) Аз се примирих с това , че може да бъдем само приятели и така и беше в продължение на около година - две бяхме много близки - излизахме по кафето , напред-назад и т.н. След това с течение на времето компанията ни се разцепи и всеки тръгна нанякъде!
 Аз имах 2 сериозни връзки , както става ясно нещата не бяха ОК и при двете !  :no: След , като приключих с последната си бях казала , че ще  живея за мига , няма да търся човека за мен , че съм млада  още и всички подобни неща ! :) 2011 г. малко преди 14 - ти февруари любимия ме добави във facebook и от там като се започнаха едни чатове по цели нощи , всеки разправяше какво му се  случило през годините  , спомняхме си за времето , в което излизахме в обща компания . Той ми предложи да излезем да пием по кафенце и като се видяхме той направо пристъпи към мен и направо ме целуна !  ohmy O_O Аз разбира се бях в такъв шок , че не знаех къде се намирам!  :[  Два-три дни след това , вече официално бяхме заедно и така до днес вече 3 години . Сега се подготвяме за сватба и нямаме търпение да имаме свое семейство !  :twohearts:
PS : Извинявам се за дългия пост !  :girlhide:

Много хубави и весели истории разказвате.  :bravo: Ето я и нашата...

Бях в първи курс студентка в София и нямах много познати в града по това време. Излизахме основно колеги от уни-то, понеже графикът ни беше суупер натоварен - от 7:30 първа лекция до 18:30 начало на последно упражнение. Изобщо, адски гърч.   *crazy* Обикновено разпускахме на домашни купони в общежитията...
Така празнувахме и съдбовния рожден ден на една от колежките, на който се запознахме с него. Тя беше събрала сума ти народ- колеги, приятели, братовчеди и т.н. Ние, естествено, бяхме организирали един много базикчийски подарък (подарихме й вибратор  :girlhide: ) и на мен се падна честта да й го връча. В този момент в стаята влетяха една тумба весели момчета, сред които и милото. И какво да видят..весели девойки с играчки за възрастни.
Оказа се, че тази групичка са приятели на братовчед й (милото), който е студент в София, но в друг университет. А ние с него цяла вечер не си казахме и една дума, всеки си говреше с някой друг. В един момент, останахме около 5-6 човека и се заприказвахме всички. Милото се изгори на някаква свещ, аз тръгнах да го превързвам (нали сме от МУ) и след това не спряхме да говорим и да се държим за ръце до сутринта. Накрая трябваше да тръгваме за упражнения и си разменихме телефоните.  *YAHOO*
Цял ден не спряхме да си пишем SMS-и, дори се разбрахме да се видим. И от тогава не сме се разделяли за повече от 2-3 дни. Вече живеем заедно от около 2,5 години, а се събрахме преди 4.. 
:twohearts:

Здравейте!
Ние с милото се запознахме на един мото събор.  Бях с приятели на веселба с метъл, хич не съм си и помисляла  за нещо повече от биричка с компанията, пък и мразех мъжете в този период. Негов приятел ми разказваше как сега ще дойде много свястно момче, страашен направо и аз "Да бе да, тук няма такива", появи се някакъв човек с каска,екип, като космонавт направо...
Сега ходим там да си празнуваме годишнините, че наистина излезе свястно момче.
Даже го "тествах" още там на място - оставих му един надуваем дюшек - ако го върне ок е. Върна го и оттогава не сме се разделяли

Привет и от мен!
Ние се запознахме на работа, започнахме заедно в едни и същи ден. =] След това в продължение на една година само работихме и бяхме приятели и колеги, след като бяхме най-новите колеги се подкрепяхме, станахме едни от най - добрите в работата си  :computer: После една вечер съвсем случайно той ми беше на гости и така след приказки и вечеря се случиха нещата. :girlhide: Той се беше и подготвил донесе вино, ягоди и шоколад.@}->-- В работата мен ме повишиха и аз му станах шефка :xixixi: И така той напусна, че нямаше как да работим заедно, просто не ставаше, много перфекционисти сме и двамата в работата си...
Сега вече живеем заедно стягаме сватба, той сега ми казва, че цяла година ме е преследвал и аз съм се дърпала   =]

Ние се запознахме на първия учебен ден в гимназията.  :girlhide: Или поне тогава се видяхме - не знам дали някога официално сме се запознавали, понеже и двамата сме/бяхме от по-стеснителните. Макар че започнахме връзката си чак във втори курс в университета, преди това бяхме добри познати с едно общо извънкласно хоби и толкова.  :[ Може би и то помогна малко да се сближим. Във всеки случай нашата история е типичното доказателство, че докато се взираш много надалеч, за да търсиш щастието, то може да е съвсем под носа ти и да го изпуснеш. Аз се радвам, че не успях да изпусна своето и всеки ден благодаря на Господ, съдбата или който или каквото и да има пръст в нашето запознанство.  @}->--

Запознахме се във Варна, където и двамата живеехме, учехме и работехме. Беше през лятото на 2010г., моя приятелка от детството и той бяха колеги в работата. Тя все ми разказваше как той е моя човек, колко много съм щяла да го харесам и т.н, но аз не исках и да чуя за връзка в този момент (бях прекъснала една двугодишна връзка и просто се бях наситила от емоции, исках да съм сама за малко). Една вечер те имаха "фирмено парти", на което присъстваха едва 10 човека, аз нямах планове за вечерта и тя ми предложи да отида с тях. Още в първия момент, когато го видях знаех, че ще имам нещо с този човек (едва ли съм мислила за толкова дълга и сериозна връзка), но просто нещо ме жегна. Цяла вечер закачки, танци и накрая вече танците преминаха в целувки, разменихме си номерата, изпрати ме до таксито (беше към 6ч. сутринта) и си тръгнахме всеки по пътя, като дори не си мислех, че два часа по-късно в 8ч. той ще ми звънне и ще каже, че иска да се видим отново. Бях на работа през деня, до късната вечер и към 23:00ч. той ме чакаше да се прибера и излязохме на дълга разходка, говорехме и стояхме на една пейка до 4ч. сутринта (той не беше спал повече от 24ч., тъй като също е  бил на работа преди партито и след него). Така и до днес на шега, от лятна свалка, не сме се делили за повече от седмица, обичаме се, заживяхме заедно година след първата среща, преместихме се заедно в София, жилище, предстои сватба иии дано след това всичко да продължи да е толкова магнетично, приказно, любовно :)

През 2013 година реших да сменя фитнес залата, в която тренирах и така с един мой приятел почнах да ходя в една зала, където повечето трениращи бяха мъже - имаше още 1-2 девойки. Първия месец докато свикна с обстановката и другите бях доста притеснена и все с моят приятел си говоря само, помагаше ми и т.н. Всички си мислеха, че сме гаджета, а ние сме си дружки от гимназията още. По него време си имах друг приятел, с който нещата бяха малко под напрежение.
Един ден както си ходя по пътеката и гледам на огледалата влиза едни доста добре сложен мъж и аз  ohmy +:-) Един месец само погледи и нищо друго. Усетих привличането още веднага, но се притеснявах да го заговоря и само си го гледах "тайничко" в огледалата (после той каза, че хич не е било тайничко  :ashamed:) След време се заговори с моя приятел и аз се включих и така почна комуникацията помежду ни. Почна доста да ми помага с тренировките(доста им разбира) искаше да излезем, но аз все се дърпах, все пак бях обвързана, докато един ден се предадох и излязохме. След време привличането между нас стана очевидно, аз бях доста несигурна, раздвоена, но накрая приключих връзката с другия човек. НАЙ - ПРАВИЛНОТО решение което съм вземала.
И така след 1 година получих предложени за брак на рождения си ден (31.12.)
Чувството, че си намерил сродната си душа, човека, който те допълва е неописуемо. Силно се надявам да сме така винаги.
Извода е: спорта не е само за здраве  ;)

Моята е дълга и широка, бяхме колеги. За първи път го видях, когато плащах първите заплати. Получи се пауза между хората излязох да видя, защо няма хора. А той и още двама колеги се боричкат и се смеят, аз побеснях и им се скарах. В този момент, не съм предполагала, че двама от тази тройка ще влязат много силно в живота ми / единият баща на детето ми, а другия кръстник на сина ми и съпруг на голямата ми племеница/.  След 6 месеца след тази случка, трябваше да се предаде склада за резервни части от една колежка на друга. Аз бях представител от счетоводството, а скъпия консултант по частите. Предаването ставаше след работно време, за да не пречим на дейността на фирмата. Предавах ме до 22-23 часа и после той ме караше до вкъщи. На новогодишният банкет беше връхната точка. След 2 мес. се скарахме и разделих ме. Една година, си говорих ме само служебно и то много дипломатично. Докато не го прецаках, да подпише, един неизгоден анекс към трудовият си договор, за обучение в чужбина. Не трябваше да напуска фирмата в близките две години. Отивам да му дам анекса за подписване / той беше се върнат от чужбина/ му казвам истината, че аз съм виновно, а той / ти освен да прецакваш хората, нищо друго не правиш/, така си проговорих ме наново. След  6 мес изненада  :pqz:. Аз на седмото небе, таткото в голямо шубе. Направо ми предложи да го махна, не бил готов. Аз бях твърда, че детето ще се роди и ще си го гледам сама, но да си поеме отговорността, да си признае детето. Хивеех ме, разделено. Събрахме се заедно, да живеем три месеца след като се роди малкия. Трябваха ни 9 год, за да се решим на стъпката брак.  *crazy* *crazy* *crazy*

Много интересна история,направо като на филм.Браво за голямата крачка :bravo:

karanesheva направо ме разби с тази история....  O_O @}->-- Но пък важното е че сега сте заедно - сина ви вълнува ли се за сватбата?

Миленка, аз какво ти казавах, да си спокойна и най-важно е бебо. Аз си знам, колко нерви изхабих, като бременна.  Малки най-много се радва за сватбата, той може би от две години иска да сключи ме брак. Преди време, ме пита " Преди сватбата, аз къде ще спя при тебе или татко?".

karanesheva, много се радвам, че се е подредило всичко!  :funny: :funny: А сега де, къде ще спи детето?

Е как къде при баба си и дядо му. =]

Наистина много интересна история... никак не е тривиалното  O_O
 :offtopic: Каранешева, направьте заиграла с костюмите на маклер и тактово, много ме кефят такива неща, ако и на вас ви допадат разбира се... хихи две копия малко и голямо..  :laugh: :goody: :kinder:

Така ще бъде, малкия е умалено копие на баща си, ще бъдат еднакво облечени.

Запознани общ приятел на един панаир. Цяла вечер почти не си говорихме, но му взех номера и му писах по нощите  :girlhide:
Постоянно се майтапиме, че съм го спечелила на панаира от онези дето теглиш връзки с пюшени играчки  *YAHOO* :danceg:

Бяхме колеги-работихме около година и половина заедно, преди да се съберем. Това беше  рез далечната 2006 г. От януари 2008 сме заедно, та до днес  :) . Иначе той е по-голям 11 години от мен.

Снощи като се зачетох в прекрасните любовни истории на всички булки и се чувствах като малко дете, което чете приказка... Това е една от темите в този форум, която най-много ми хареса.
Ето и нашата приказка (в началото хич не беше ;))
Първото ми работно място след завършването ме запозна с моят скъп годеник. Той е с 6 години по-голям от мен и тъкмо беше в процес на тежък развод. Класическа история, бившата му съпруга се захванала с богатия си шеф. И така, след едно ужасно разочарование той решил да го удари на живот. Сменяше жените като носни кърпи ;) Доста често го засичах по дискотеките. С времето станахме приятели, като се преместих да живея в същия квартал даже заедно почнахме да излизаме насам-натам, като приятели. Почна да ми се обажда да отидем да хапнем, да пием кафе сутрин и т.н. За съжаление, една вече не особено близка приятелка уж не го харесваше, но се забиха. Няколко пъти се видяха, и на последния, тя му казала, че го харесвам (не стига, че знаеше, че го харесвам, спа с него, ами че и му каза...). Ужас! Това разбира се по-късно го разбрах, той ми каза, след като вече се бяхме събрали. И така, тя му казала, ние продължавахме още 10тина дни да се виждаме, да пием кафе и една вечер се разбрахме да идем да хапнем. Аз съм доста принципна и консервативна и само го нареждах за начина му на живот. След вечерята, ме изпрати до вкъщи, говорихме още малко долу и той си тръгна. По пътя на прибиране едно куче вървя с нас и после тръгна с него. Като се качих вкъщи, получих смс:
"Ех, остави ме...". При което аз му писах: "А ти какво очакваш, трябва да спя", и следваше: "Говорих за кучето...". хахаха :) Мале, откачих направо  *crazy* Дръпнах му един гневен смс как ми лази по нервите  P-( След 5 мин беше долу, накара ме да сляза и ми каза, че ме харесва, но си мислел, че заради характера ми (консервативна, принципна личност, с живот по нищо приличащ на неговия) никога не си бил помислял, че може да му обърна внимание като на нещо повече от приятел... Това беше преди 3 години и половина, в навечерието на рождения му ден :) След една седмица се изнесох да живея при него и ето, на 15 май ще стана негова съпруга (въпреки че той не искаше да се жени повторно!). Много го обичам. И вечно ще го обичам. Той е моят принц от приказките  *INLOVE*

Ние бяхме колеги в университета, но в различни групи и до края на втори курс не се бяхме виждали  =] Тогава ни организираха пролетен бал на политичексите специалности, аз естествено закъснях и се набих на неговата маса, вместо при моите колеги и веднага като го видях какъв беше нахилен и прекрасен си казах това е ТОЙ! После го видях, че много се раздава на дансинга, поканих го на танц и след това цяла вечер за разхождахме и си говорихме, после се разбрахме да се видим в уни, но той абсолютно нищо :D Оказа се, че по това време е имал друга приятелка и е искал първо да се раздели с нея (принципи)... Около седмица след това го поканих на едно парти с мои приятели и тогава започна всичко...та така вече 4 прекрасни години, все по-хубаво и влюбено ни е  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Ех,като ви чета и ми става едно такова любовно... *INLOVE*
Прекрасни истории!Моята съм я споделила преди 2 години,по-назад в темата ;)

Страхотни истории  *INLOVE*. Ето и нашата история:
С моя приятел сме колеги от университета - бяхме в различни групи. В нашата специалност бяхме около 160 човека, а момчетата неповече от 10 :) Разбира се, че той се забелязваше - знаех кой е. На едно упражнение той дойде с моята група -навсякъде имаше празни места, но той седна до мен - и постоянно се приближаваше и ми говореше  :[ а аз през цялото време си мислех, че иска да преписва от мен   *crazy* Няколко пъти ми поиска номера, за да му кажа къде имаме упражнение или друга информация, а аз се отклонявах - и така след близо 3 месеца започнахме да си пишем в skype (и тогава не разбирах, че ме харесва). Първият път си писахме близо 8 часа без да осъзнаем колко време е минало - беше все едно се познаваме от години (той още си пази лог-а :). Срещатата ни беше на 2-ри юни 2008 година и беше прекрасна - бяхме на покрива на една много висока сграда и гледахме залеза - той твърди, че тогава се е влюбил в мен :)  *INLOVE*

Miteva,сега като казваш за телефона и се сещам как моят ми го поиска.Вече бяхме излизали няколко пъти на кафе с колегите от курса (всички заедно) и той съвсем небрежно ми поиска телефона,за да имал връзка с някого от руския,защото пътувал и ако пропусне нещо,да ми се обади и да се информира *db* Аз го дадох,разбира се,и още същата вечер ми се обади да излезем само двамата.Толкова бях щастлива,че когато затворих телефона,започнах да скачам и да пискам :girl_haha: :funny: :loving: Дойде до нас и ме взе с колата,беше около 10 вечерта,прибра ме към 6 сутринта...Толкова беше романтично! +:-) След срещата седяхме в колата до моя блок,цяла нощ,и си говорихме...Ех,какви спомени!Чак ми става топло на душата :love-g: А вече минаха почти 7 години от тогава.

SummerMoon, много подобна история на нашата :) страхтно, романтично и истинско. На 2-ри юни ще станат 7 години от както сме заедно :)

Любов да има!Много се радвам,когато и други около мен са щастливи! *THUMBS*

Да  *INLOVE* Прекрасни истории - пожелавам и прекрасен семеен живот  @}->--

Ние бяхме колеги. Започнах работа за лятото на 2010 в един магазин и той вече работеше там.В процеса на работа след 1 - 2 седмици  започна да се шегува и закача с мен, а аз се чувствах ужасно неловко. Не ми се беше случвало до сега. Постоянно се смеех като малко дете и той ми каза, че иска винаги да ме вижда усмихната. След това аз заминах на море за 3 дни и когато се върнах ми каза, че иска да ме попита нещо. Отвърнах му да пита, но той каза, че искал после. :D И когато дойде това "после" ужасно притеснен и нервен ми каза: "Искаш ли да пием кафе?" :D Все едно ме питаше нещо много сложно. Аз веднага казах да, защото все пак какво толкова има в пиенето на кафе  :) Той и до сега се шегува, че много лесно съмс е съгласила. И така след няколко срещи започнаха нещата и та до сега  *INLOVE*

Най-накрая успях да прочета и тази тема! Пракрасни истории  :butterfly:

Ние се запознахме онлайн с моя през 2012 =] И то в една онлайн игра  :[ Тогава доста хора я играеха и се пишеха статии, конкурси организираха и какво ли не, ей така. Та имаше един конкурс Мистър и кликам аз  да гледам мъже  :funny: Там естествено изтипосан и въпросния господин, сложил си една снимка с китара и една с брадва... Та още тогава си викам "а, за тебе ще гласувам!"  :girl_wink:
Накрая мъжо взе, че наистина спечели, отдолу имаше само един негативен коментар от една кифла  P-( "как можело него да изберат" . И аз отдолу веднага почнах да я плюя честно казано и пишех някакви коментари от вида на "как може, не виждаш ли каква брадва, колко е остра"   :funny: После гледам мъжо ми писал на лично съобщение в играта "благодаря" и ми пратил някакви танкове ( бойна игра беше  :) ).

И така почнахме лежерно да си пишем за музика и подобни, аз бях обвързана тогава. След някоя седмица организираха среща на живо и отидох с тогавашния ми ( реално той ме накара да играя  :funny: ) И видях и на живо бъдещия мъжо :) Така бяхме над година приятели, излизахме често големи компании, доста приятели имам от играта. Една вечер бившия нещо беше запалил моторетката и какво ме нареждаше не знам, но завъши с " и тоя ако пак те оглежда цяла вечер, ще му счупя главата". Аз седя и се пуля, не бях забелязала до тогава... Но като ти отворят очите иииии  :[ Тогава се усетих. Да си кажа, докато не се разделих с бившия, мъжо нищо не предприе, освен да сме приятели. И да гледа, само това, никога и намек дори не ми направи. Това обаче нямаше значение, тъй като аз като наистина се загледах и замислих, вече бях повлечена в една върволица от чувства  =]

Но останах ли свободна (нямаше смисъл просто да се заблуждавам)и БАМ, още първата вечер малко се поувлякохме  =] От тогава, примесено с още малко драми от други трети лица, сме си заедно. Той се премести заради мен и амбициите ми в София. И на отминалия ми рожден ден ми предложи брак.

ТМнгоо хубава историяяя.. Ти, заради него ли се раздели с бившия или по стечение на осбтоятелствата ? :)

Честно казано така или иначе с бившия бяхме стигнали края, беше ни тегаво, до така степен, че стигнахме момента да се виждаме ей така за 2 часа 2-3 пъти в седмицата.Мисля същата вечер с изказването беше и още една негова реплика как си мислел, че още няколко месеца преди това ще го зарежа, беше станал един гневен... сдухан за мнооого дълго време по незнайни за никого причини, но аз тогава гледах да го подкрепям. Просто той като ми отвори очите, решението ми стана и много по-лесно  =]

Това не му попречи да ме уведоми няколко месеца след като с мъжо нещата станаха официални, че ако го види, наистина ще му "счупи главата"  :huh: На което моя се хили.

 Ох много хубаво *INLOVE* ...ами съдбата си знае работата  :) =]

Нашата история се развиваше толкова дълго и странно,че просто може да се каже,че съдбата има пръст в нея.И така... ноември 2009 се разделих с първата си "голяма"любов, което приех едва ли не като края на света-спрях да се храня, да спя в опити да си обясня какво не съм дала и направила, за да се получи (все пак бях на 19,а от 17-годишна бях все в тази връзка). За да не изкукам напълно в дългите безсънни нощи реших да се регистрирам в сайт за запознанства, но само за да говоря с някого и да не се измъчвам с мои си мисли. Нямах никакво намерение да виждам когото и да е от подобни сайтове, нито дори флиртове .. И така ми писа някакъв мъж с много шаблонна свалка, на която аз отговорих, че не ме интересува, защото вече никога няма да имам общо с мъже и така той започна да ми пише полушеговито,полунастойчиво, но много увлекателно, да ме разпитва за това мое решение и ме накара да му дам скайпа си (което аз се бях зарекла да не правя) и си писахме до сутринта. Той беше от София, аз съм от Пловдив и си казах, че е много забавен и става за душеприказчик и така започнахме да си пишем, но без никакво намерение за срещи. И така... минаха 2 години като си пишехме като приятели, често вечер -това, което ме изумяваше е как успява да ме разсмее или да ми се скара да не се самосъжалявам ... и така до една вечер, в която фейсбук ми предложи "хора, които може би познавам" видях снимката, но името не беше цялото, което знаех (тъй като вече бях търсила) и веднага го добавих, а след малко той ми писа в скайп, че не ме познава лично, а там допуска само такива, но ще направи изключение... След като видях какво харесва, какви статуси пуска и снимките бях убедена,че много го харесвам. Продължихме да си пишем, но беше нещо повече от приятелство и се усещаше. Заминах на бригада и там той ми писа, което за мен беше странно,защото много по-близки хора не се сетиха за мен, но пак не успяхме да се организираме да се видим след като се прибрах. 2012 беше съдбовна просто усещах как нещо ще се случи,непрекъснато с който и мъж да се запознаех мислех само за него и в един момент той започна да ме пита дали няма да се виждаме и предложи да дойде в Пловдив... Обеща да направи каквото може и по-скоро, но сменяше работа, имаха голям проект и така до 23.11. Писа ми предната вечер,че утре идва и така...не знаех какво да очаквам ...слезе от автобуса и просто все едно винаги сме били заедно, прекарахме един чудесен ден, след което той ми писа,че е било страхотно и чака да му върна гостуването...и така 1 година бяхме от разстояние, после аз записах магистратура в СУ -живеех най-вече при него, но си имах и стая в студентски, а от година вече си живеем изцяло заедно и всичко продължава да е страхотно  *INLOVE*

Здравейте момичета. Всичко свързано с мен и настоящия ми годеник се случва като на филм, като в приказка. Аз каквато съм романтичка не бих си и мечтала за нещо подобно, но да не се увличам. И така нашето запознанство беше много красиво странно. Аз принципно съм от Кнежа и дойдох да уча във Варна. За 1вия ми 8-ми декември се организирахме с групата ми да отидем в един хотел в Балчик. По стечение на обстоятелствата разбрах, че всъщност годеникът ми е избрал офертата, за свой приятел, който се оказа гадже на моята колежка организаторка  :danceg: Още от началото на вечерта , със сядането ми на масата аз вдигнах глава и го видях да седи точно срещу мен на съседната маса. Цяла вечер не се престраших да го заговоря , но съдбата си знае работа. Той ме покани на танц и до там. Вечерта свърши той си замина, аз също и нищо... дори името му не разбрах, нито си разменихме телефоните. Точно след един месец по снимки той ме намери във фейсбоок, покани ме н а среща и вече 4 години сме заедно  @}->-- @}->-- @}->-- П.С. това е най-краткия ми разказ  *YAHOO*

Започнахме да работим в една и съща фирма, но докато станат нещата преминахме през какви ли не забавни истории, но е дълго за разказване. Oсновното беше,че не можеше да имаш близки отношения с колегите си,затова трябваше да се крием :D

Работехме в една и съща фирма. Мъжът ми ме харесал още от самото начало като съм отишла там, но по това време и двамата имахме други връзки. Година преди да се съберем, започна да ме закача, но аз все още имах друг приятел. Търпелива ме изчака да приключи връзката ми и в началото на януари 2008 година, в един снежен ден, се събрахме и така и до днес.

С моето момче се запознахме на рожденния ден на най-добрия ми приятел  и негов съсед преди почти 8 години !! :) Интересното беше че те двамата отдавна са си били говорили за мен и ММ е молил нашия приятел да ни запознае ,да пием кафе и тн .. !
Когато го видях веднага го харесах  @}->-- ,обаче той тогава си имаше приятелка ( от няколко седмици) и аз въобще не му обърнах внимание , щом има гадже не е за мен  P-( !Цяла вечер се смяхме и говорихме ,но нищо специално просто момче и момиче си говорят и след това нищо
Няколко дни по -късно щяхме да празнуваме Нова Година и най-добрият ми приятел ме беше поканил да отида да празнувам  с него и някакви негови приятели от квартала тази година (и моето момче щеше да е там). През деня на 31 декември решихме да излезем да пием кафе и хем да се запозная с тогавашната приятелка на ММ ,защото щяло да и е тъпо никой да не познава - нормално де :) И тогава стана нещо странно - седнахме да пием кафе и той не спираше да си говори с мен ,постоянно нещо ми разказваше , нещо ме питаше - личеше си че има интерес . :[ Стана ми малко неудобно ,защото момичето седеше,беше го прегърнала и само го дърпаше нещо и му обясняваше и го питаше  ,а той на бързо и отговаряше и пак продължаваше да си говори с мен !Нашия приятел просто падна от смях - много се шегуваше след въпросното кафе !
Вечерта на Нова Година всичко се повтори :girlhide: ММ идваше при мен и си търсеше повод да ме заговори , но в никой случай нямаше някакви свалки или нещо от този род просто явно имахме много общи теми на разговор !
След Нова година ,не бях чувала нищо за него ,пък и доста ме беше срам да питам най-добрия ми приятел от страх да не почне пак да се шегува нещо  *crazy* ! И един ден той сам ми каза че ММ се е разделил с приятелката си ,защото въобще не се разбирали пък и той продължавал да пита за мен  и много искал да излезем заедно да пием по кафе някъде . Последваха две много сладки срещи ,естествено за подкрепа бяхме извикали двама приятели ,за да не сме сами явно хаха ( все пак сме били по на 16-17) . И в междусрочната ваканция на 31 януари си направихме филмова вечер в най-добрия ни приятел - той с приятелката си и аз с ММ , цяла вечер си говорехме обаче моето момче така и не се пристрашаваше да ме целуне  :[ Спомянм си че имах вечерен час ,който скоро наближаваше и знаех че трябва да тръгвам ,но как да го оставя вече бях влюбена до ушите..Уж гледах филма с интерес ,а всъщност си мислех за това как искам да ме целуне,а той супер притеснен ,сега ,когато вече го познавам толкова добре осъзнавам колко е бил притеснен и до днес си спомням физиономията на лицето му ! И така 5 минути преди да си тръгне си казах сега или никога и го целунах  , той отвърна и силно ме прегърна и така още тогава разбрах ,че това е ТОЙ ,обичам го още  от първата целувка ,даже от преди това ! @}->-- @}->-- @}->-- Много мило ми стана сега като си припомних онези първи любовни трепети ...
 

Ние с моя бъдещ съпруг се запознахме онлайн.
Преди 5 години се преместих да живея в Англия, сама, без познати, без приятели. Беше ми доста самотно. След година и нещо така ми стана ужасно депресирано да съм сама и реших да пробвам сайт за запознанства.
Бях много скептично настроена и много подбирах с кого си пиша и с кого не.

Излязох на една среща с едно момче, беше приятен и си изкарахме весело, но си личеше, че нищо няма да се получи.
След това излязох на среща с друг - моят годеник. След половин час лутане из една огромна гара да се намерим, най-накрая се срещнахме и седнахме на по питие. 4-5 часа нон-стоп лаф и шеги и не се изчерпаха темите, на които да си говорим, и нещата, които имахме общи :) И той беше впечатлен, че мога да му поддържам темпото на пиене, че и повече  :[
В края на вечерта се целунахме, а аз на следващия ден пътувах за България. Той 3 дни нито писа, нито звъня, а аз не спирах да мисля за него. Накрая му писах съобщение, а неговото извинение беше, че не знаел дали ще имам телефон в България, хаха. Казах му, че не живея в пещера :D
Когато се върнах в Англия се видяхме още на същия ден, и всеки ден след това... и от тогава сме неразделни  *INLOVE*

Момичета прекрасни истории всички като вълшебни приказки  :gu6:
 Толкова се развълнувах и реших да споделя и моята.  :sunshine:
Преди 11 години се преместихме да живеем в чужбина със семейството ми и аз бях в огромна депресия 12 клас беше шок и ужас с нов език нова среда  :'( Година по късно реших че немога повече да се влача като парцал и реших да потърся един познат в скайп кйто винаги ме изслушваше и ми даваше кураж да се съвзема.  :[ Тъкмо бях разучила как се борави и взех да търся, когато ми излезна неговото име даже и не се замислих добавих го като приятел и взех да му пиша да се оплаквам, той доста странно се държеше направи ми впечатление но бях толкова отчаяна че ми отне няколко дни да разбера че това изобщо не е този за когото си мислех.  *crazy* :funny: Продължихме да говорим с това момче с месеци, разменихме си телефоните и водихме продължителни разговори в които аз се самосъжелявах за късмета който ме е довел до тук а той ме успокояваше. В последствие разбрах че това даже не е истинското му име и че през цялото време ми е писал от скайпа на приятелят си който е бил леко казано в шок след моите романи  :)) :))

След половин година писане решихме да се запознаем, така на момента го реших тъй като той ми беше казал че живее в близкият град до нас, и с една колежка след работа се взехме и отидохме. Той и неговият приятел ни чакаха на уговореното място и цяла вечер си говорихме и пихме, слушахме музика от моите сидита. :girlhide: при което моята приятелка и неговият приятел решиха че изчезват и останахме само аз и той. След буйни приказки заспахме, той искаше да спим заедно на леглото но аз категорично отказах и след спора кой къде ще спи аз осъмнах на леглото а той на дивана.  *ROFL*

На следващия ден той реши да ме заключи в спалнята за да ми каже нещо важно, и ми изцепи че много ме харесва  ohmy аз му отвърнах че това няма как да стане за един ден така че да си запази желанията за някоя която ще му върже  P-( , неговият приятел след това се опита да ме убеди че е възможно но аз си знаех моето  *crazy* на следващата сутрин до ранни зори бяхме изчезнали. Той ни изпрати, нищо не си казахме и така останаха нещата в пространството.  :ashamed:

При което 2 години по късно мои приятели ми съобщават че брата на единият се прибира за уикенда и ще купонясваме здраво и ще доведе мое бивше гадже. Мислих че ме базикат защото и понятие си нямах кой е този момък но бях едно от последните момичета в компанията която нямаше гадже и си мислих че просто искат да ме сватосват  :funny: и суйни буйни отиваме на купон, малко по късно се появява брата на  нашият приятел който очакваме всички с нетърпение и хоп видиш ли кой пристига с него.  ohmy Аз си бях глътнала граматиката и незнаех какво да кажа.  :[ Казахме си здрасти и до там. Той взе често да идва в нашият град, да купонясва с нас и на нова година се престраши да ме заговори, аз солидно се бях почерпила а той смелчага  :laugh: целунахме се, след което той реши да ми помогне да си легна и сме спали в едно легло. На другата сутрин аз бях като натровена а той горкият не знаеше да ме заговори или да си мълчи  :girl_impossible: явно не беше сигурен дали аз си спомням че сме се целунали няколко пъти и така изкарахме денят. Последният ден си тръгваме и аз го заговорих питах дали пак така ще се разделим като последният път а той горкият ми отговори че предният път съм взела решението без да го питам  :ashamed:
От тогава започнахме да се виждаме да си ходим на гости. Офиццялно го запознах с нашите на 50тият рожден ден на баща ми те много го харесаха а той горкият беше спечен дълго време. :funny: Сега живеем заедно и след по малко от 2 месеца ще бъде нашата сватба, макарче тук подписахме имахме само годежно парти но големият купон ще е в БГ със семейството му. :svatba: :weddingday:
 Извинявам се за дългото обяснение явно доста съм се развълнувала  :ashamed:

Много мила история, Nijolovateddy! Бъдете щастливи заедно и го отпразнувайте както подобава :) Кога е датата на сватбата? (включвай се смело и по другите теми, за да можем да те опознаем  ;) )

Благодаря ти Bube  :) Сватбата ни ще е на 22 юли във Пловдив  *YAHOO*