Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

ние с моята свеки сме като приятелки много се разбираме , а и жената много се старае и не смее за нищо да се бърка винаги когато ссе сещам за нея ми излиза усмивка на лицето с една дума много си я обичам защото винаги гледа повече за мен от колкото за синчето си и това и прави ъважение голямо

Предишната тема бяхте говорили за обръщението, лесно ми беше понеже аз на моята майка си и викам мама или майко а на свекървата и казвам майче още от първия ден на подписа ни, но само от уважение към мъжа ми понеже той се държи прекрасно с моята майка и също и казва майче и я кара да сияе, в началото влагах поне уважение в обръщението си, постепенно с различните изцепки, намеси и лицемерие от найна страна започнах да изстивам и много скоро май ще влагам в това обръщение умраза  }:->

много съжалявам че така ви се меси аз с моята много се обичам но въпреки това не мога да и кайа майко..някак от вътре не ми идва а тя е толкова добра бена....надявам се на твоята свекърва да и загрее лампата в главата рано или късно

liva82, дай боже всеки му такава свекърва, като твоята!!! *THUMBS*

За мен вече е късно =] но поне за другите момичета!!! ;)

Днес беше питката на нашата бебка, и свеки пак като започна Ела при мама Лидка, направо се изнервих, ама нищо не казах. Хората се споглеждаха учудено, ама те си я знаят, че е тъпо парче, така, че нищо ново под слънцето.

Оффф, тия злостери значи...няма отърване от тях и като си представя, че на всички важни моменти от живота на детето ми и тоя вещер ще присъства, направо ме задушава нещо... :! }:->

това пък от нейна страна е много грозно всяко дете си има една майка и толкова.....момичета ние със свеки се разбрахме в началото че няма да си викаме майко защото не сме си такива и ще бъдем приятелки и когато има нещо ще си казваме преди да ни е подразнило...Така че ако поговорите с тях дали няма да ви разберат просто като съвет ви казвам

Аз затова съм намразила всички празници, защото все трябва да ходим у тях, но и на мъжа ми взе да му писва и се надявам да се променят поне малко нещата

Момичета, аз съм късметлийка - моята свекърва е на около 400 км от нас  *YAHOO* Не ми се налага да я виждам често и това ме радва много а иначе и тя е един звяр и се опитва да казва как да вървят нещата но за щастие няма кой да я слуша :danceg:

Абе, те и моите са на 400 км., но с труд и постоянство винаги могат да ти създадат проблеми стига да пожелаят. Добре, че не съм много конфликтна личност, защото досега сигурно щяхме да сме си изпоскубали косите.

liva82, незнам, мила ти какво си се разбрала с твоята свекърва, но повярвай ми, поне при мен с говорене не става! Всяко семейство е различен случай и всяка жена си иска своето-една сина си, друга мъжа си =] Аз също като теб в началото така говорех, колко е мила и прекрасна и ние бяхме приятелки и ние ходехме по магазините, докато не започна да ми обяснява как трябва да си обзаведем апартамента, докато не започна да ми режисира сватбата, докато не побърка семейството ми с нейната глупост, простотия, тъпотия и егоизъм! Така, че освен да ти пожелая да сте много щастливи @}->-- и да не разбереш какво е Свекървище :girl_impossible:, нямам какво друго да ти кажа, но когато не си сърбала попарата на чуждата майка, не можеш да ни съветваш да погововрим, дано не разбереш какво имам предвид ;), аз съм говорила и то много, накрая се развиках, ама така, че целия град ме чу- е, и оттогава- 3 месеца не смее да ми звънне по телефона и си говорим само през сина й, който слава Богу се оказа, че наистина държи на семейството си и наистина, трудно му е да е в тази ситуация, но вижда, че тя не е права и се държи на положение!
Защото, да не дава Господ, но има семейства, които се разделят, защото синчето е винаги съгласно с майка си, е сигурно има и ужасно снахи, но аз не смятам, че съм направила малко за свекърва ми, дондурках я почти две години, а тя се подиграва със моето семейство, е тогава ще си е сама-кой както си постеле!!! Аз съм била много добра и търпелива 4 години, след като не ужава това и ми се качи на главата-тя си е виновна!!!

аз се разбирам добре с моята свекърва, засега не се налага жената и нени прави номера;

имам късмет в това отношение;

разбрахме се, че няма да й викам майко, пък и тя не го е искала;

аз си имам една майка и един баща;

ами момичета явно навсякъде е различно аз с моята се познавам от 3 години и още не си е показала рогата дано отношенията ни да си останат такива

liva82, с моята се познавахме вече 5 години, когато си показа рогата....  }:->

Дано при вас нещата си останат каквито са сега  *THUMBS*

аз моята я познавам от...2.5години;

ама ето Петето какво споделя...никога не се знае, все пак са си чужди за нас хора!!!

Гостенка 82, аз между другото познавам твоята свекърва и изглежда много мила жена. Трябва да споделя, че я разпознах по снимките от вашата сватба и по фамилията разбира се, точно тогава бяхте албум на месеца и ви гледах снимките и после по работа се запознахме, аз съм юрисконсулт и тя беше вещо лице по едно мое дело. :)

ами то и аз така мисля, мила, внимателна, не ни се меша за нищо; все гледа да помогне....засега поне мога само хубави неща да кажа за нея; освен това сме се разбрали, че няма да я наричам свекърва...

надявам се да не и видя рогата..но явно нищо не се знае

оххх не знам какво да кажа вече по този въпрос, моята си показа рогата и всички магарии и лицемерни игрички, много скоро след като се запознахме и в кожата си не се побирам защото не знам до кога ще продължи това и заслужава ли си да вляза в затвора за да спася сина и от нея  O_O
Не мога да разбера само едно нещо защо въобще трябва да изперкват така и да си показват каквото и да било след като синовете им се оженят, те не ги изоставят, нито променят чувствата си.
Все пак не съм против да и помага винаги когато има нужда, да и помагам аз, да си потдържаме добри отношения, да се съветваме и обсъждаме някой важни и големи решения без да сме длъжни да взимаме тяхното мнение, ама има някой граници които не трябва да се пресичат и да се съобразят, че сина им вече е женен и има семейство и ако искат той да е щастлив, а не да се разкъсва непрекъснато трябва да го оставят малко да си живее живота с жената, която е избрал да го живее, просто не знам как не и идва на ум на моята свекърва, просто не знам как не я е срам да влиза в спалнята ни късно вечер само и само да се похвали какъв хубав или лош ден е имала, как не я е срам да иска да го целува секунди след като аз съм го сторила с думиите "дай и мама да си го цунка" хелоууу той вече не е на 5 годинки  }:->, как не я е срам да му повтаря по 5 пъти на ден колко е боледувал като малък и колко и било трудно и как го тъпкала с лекарства, колко трудно помнел и учел и всякакви такива простотии които въобще нямат връзка с изтината, но тя му ги натяква постоянно и накрая ще вземе да го убеди  :'( и как не я е срам да се състезава непрекъснато с мен за коса, дрехи, визия, за всичко, не може ли да разбере че не е нужно, че ние двете имаме съвсем различно значение за него и му носим различни чувства, ох направо запалвам на тази тема
Толкова ме е яд че вместо да си живеем щастливо и да си мислим как да устроим и подредим живота си, как да си доставяме повече удоволствия, защото живота е супер кратък и не се знае до кога ще сме на този свят, съм принудена да се занимавам с изперкалата и персона, да се чудя как да не се оставя да ме изпотъпка напълно и в същото време да не излезна лошата и безсърдечната в очите на съпруга ми  :angry:
И повярвайте ми изобщо не разбрах кога и как умната, интелигентна, мила и супер либерална жена с която се запознах в началото се превърна в тази нагла и безочлива натрапница и как респектът и уважението отстъпиха място на умразата

Колко добре казано! При мен в началото също караше по - полечка, въпреки че тя принципно си е авторитарна. Обаче като разбра, че с милото сме се сгодили, ухааааа! Вече е свекърва и си промени веднага поведението. Ама карай. Милото да се оправя с тях, те са си негови родители, аз си пасувам и гледам да избягвам рифовете, че да не потопим семейния кораб, нъл тъй. Лошото е, че понякога изпушвам и започвам да се разхождам намусена из къщи, а милото не ми е крив с нищо, той ми е такава душа златна. Аз изобщо не искам да го отделям от родителите му и най - вече от майка му. Всяко дете си обича майката и това е нормално. Аз не съм го отделила, нито съм му забранила да си ходи при тях и да си се виждат. Но реплики от сорта "И кога ще си дойдете при мен са ми малце и лекинко дразнещи. Аз не съм някакъв фотьойл, та да ме мести където на нея й е кеф.

Дето има една приказка "идеално никъде няма". Ето, милото е направо принцът от мечтите ми, обаче нещо по - висшестоящите не щат да абдикират от грижите за него. В крайна сметка по - добре идеален мъж, отколкото идеална свекърва и както се казваше в една песничка "Ближи си сладоледа!" и да не ти пука.

Трябва някяк да се намира балансът, защото аз на няколко пъти след изцепки на родителите му си казвах "Аджаба, аз какво правя тук, бре, ама какви са тези!?!? Дали да не се откажа?" Само че си обичам много Магаренцето и някак си любовта ми към него надделя и после си казах, виж значи как поведението на родителите може да прецака работата. Затова се зарекох, че няма да допусна каквото и да правят неговите, то да се промъкне между нас и да ни разваля кефа.

Момичета, не зная дали тук е мястото на моя въпрос, но нормално ли е според вас моят мъж да иска да ходим при родителите му през една събота и неделя, те са в провинцията. Не знам, аз ли нещо не го разбирам това или просто той е обсебен от тях. Едната събота и неделя сме си в София, но на следващата задължително трябва да сме при тях. А ако нещо пропуснем да отидем, което е доста рядко, те почват да звънят и да пититат кога ще си дойде. Не знам аз ли просто не ги понасям или наистина прекаляват.А като отидем започват да говорят какво имало да се върши по селото им, да се разчиствала къщата и т.н, да се затваряли буркани, сега пък трябвало да им слагаме някакъв балатум и все такива неща и все занимават моя мъж, въпреки че той има брат, когото никога не го занимават с нищо, а той живее в същия град на 5 мин. от тях, но ние трябва да се вдигнем от София заради техните прищявки.А да не говорим, че мъжа ми работи на две места и нямаме време за нищо, в повечето случаи заспива веднага като се прибере нямаме време за нищо и единствено ни остават съботите и неделите, нямаме време да си оправим нашето жилище, но неговите родители непрестано ни занимават с техните неща, все на тях трябва да им се помага. Но нито веднъж не ни попитаха ние как се справяме, да не говорим и за сватбата, не се позаинтересуваха грам,да не говорим, че не са ни помогнали с нищо, но дори и не попитаха до къде сме с подготовката, дали си е купил костюм синът им ит.н, само канеха хора, без да се замислят дали имаме пари да ги поемем, защото ние си поехме сватбата. Не знам аз си мисля,че това е прекалено.

linna_1986 и при нас го има това, с тая разлика че ние живеем заедно с тях, но мъжа ми е на работа всеки ден до 18:30 от понеделник до събота, прибира се докато се изкъпе, докато вечеряме, гледаме малко телевизия и си лягаме. Единствения ден в който може да отидем малко изграда на кафенце, на разходка е неделя и познай! ВИнаги неделя му намират работа, Яворе трябва да отидем до село да боядисаме или да прекопаем или да незнам си какво......  }:-> Обаче и тях не ми се иска да им се сърдя че все пак всички ядеме тия домати дето копаят, тъй че.... трудна ми е ситуацията. Все пак са остарели хора, имат нужда от помощ...  *crazy* Ние вече започнахме на моя мъж да му слагаме табелка "резерве"   :sarcastic:  Аз за миналата неделя ги бях предупредила "в неделя ще се моткаме из града"  *db* И после в понеделник тя ми вика "Герганче тая неделя Явор ще трябва да помогне на баща си да направят изолация"  :sarcastic: Та така, резервираме си го от понеделника, ама няма начин  *db*

От това, което чета си мисля, момичета сериозен разговор с половинките ви и ако трябва взземете някакви драстични решения. Все си мисля, колкото и да не ми се иска,че колкото и да обичаме мъжете си, всички тия проблеми и вмешатеслтво развалят отношенията и намаляват любовта. Дано не съм права!!!

За съжаление (според мен) си съвсем права. Не точно, но понякога (в началото на една връзка), когато една такава "лелка" ти се меси, започваш да се замисляш както каза Su_to - "Абе аз какво правя тука???". Все пак ако успееш да преодолееш това и да мислиш по- скоро за човека с който си, а не за майка му, това раздразнение намалява (в никакъв случай не мога да кажа, че остава).

Аз поне се радвам, че говорим открито за дразнещите неща у моята и у неговата майка. Като например последната реплика на МОЯТА майка "пренасях мебелите НА ЖОРО" (купихме секции за "нашата" стая в нейната къща). Е мам.. му - що да са на Жоро мебелите??? Ние ходим там за по 2 дни... Или пък "Като си дойдат, Жоро ще провери...донесе...пренесе...разглоби..." и т.н.

Та започвам аз да се замислям - дали не става и с възрастта??? Защото майка ми не беше такава... Пък и ние като "пораснем" започваме да не се даваме :girl_wink:

Ооо, това "обсебване" от страна на родителните е ужасно наистина  :\
И аз си мисля, че на всеки един от нас е задължение да поговори със своите си родители (след евентуален разговор между двамата, ако има нужда) и да им обясни, че "младото семейство" има нужда да бъде оставено на спокойствие, да не им се звъни всеки ден и да се иска отчет за всяка стъпка. Още повече, ако родителите са на такава възраст и в такова здраве, когато все още могат да се гледат сами и не е "задължително" да си постоянно до тях.

здравейте момичета,аз за 1-ви път пиша по темата ама имам и аз да си излея душицата ,която всеки ден крещи ,а устата мълчи и  :angry: но сега ме чакат да вечеряме,но ще съм редовна  ;)
лека нощ

 Чета и не мога да повярвам, че съществува един такъв проблем, който вече имам чувството, че се превръща в бедствие. Хора, защо сте толкова зле настроени към други хора ? Или по-точно "Жени, защо сте толкова неудовлетворени от отношенията си с наистина близък човек и то също жена". Ами някои от Вас ще бъдат поставени в същото положение - на свекърва. Ами тогава ? Трета световна война ли ще започне ? Не може да има толкова отрицателно изразено мнение тук. Значи има някакъв проблем и то с национално значение. Ами тъщи няма ли в роднинските отношениия ? Или всички те са много добри. Или бих задал въпроса по следния начин: "Мъже има ли в този форум?" 

ех, Пачоране, сигурно и тъщите не са от най-добрите, новсе пак темата е за свекървите...

не се възмущавай, пусни тема за тъщите...

а и на всички е ясно, че майките винаги драпат да си запазят момченцата, ревнуват ги и искат синовете им повече на тях да помагат, от колкото на жените си, с които живеят, които им чистят, които им готвят и с които...правят някои други неща;

бракът и семейството са отговорност, която трябва да е преди родителите, никой не казва да се прекъсне уважението, но всяка жаба да си знае гьола!!!

аз лично не мога да кажа и 1 дума против майката на милото, честно го признавам; но си имма друг много личен пример за зла жена;

ако 1 майка иска синът й да е щастлив и да има с кого да остарее, тя трябва да го остави да създаде семейство и да не се меша и налага!!!

Просто и ясно!!

Моите родители също не позволявам да се мешат и налагат!!!
Това е, компромис и от двете страни, не само от едната!!!

пусин тема за тъщата...питай там..може и да ти отговорят!

 gostenka_82 не е необходимо да се пуска тема за тъщите - просто казано няма кой да пише най-малкото в нея.
 Малко несериозно ми звучат твоите доводи, че майките се стремят еди какво си... И, че семейството трябва да бъде "оставено на мира" от страна на свекървата примерно. Все си мисля, че трябва да се наложи "европейския" метод - шут на потомството след навършване на пълнолетие , за да могат свекърва и тъща да си карат живота по начин, който те желаят, а не да се съобразяват с прищевките на снаха си и сина си. Да, ама там, в т.нар. Европа "водач на превозното средство в живота не е кобилата или жребеца, а каруцарят". И колкото по-послушни са животните, толкова повече ще им се отпуска хомота. Лошото е, че се намираме в една друга страна, която за радост е тръгнала натам. Абе хора погледнете нациите с вековна история. Да ли щяха да се намират в това положение, ако всеки задомяващ се член мислеше по този начин. Защо си мислиш, че като си създала семейство си направила нещо велико, което ти дава правото да се отнасяш по този начин с роднина, само защото можеш да переш, готвиш и да кажем други неща. не изглеждат ли нещата малко примитивно и Балкански.

виж сега, ти на мен няма нужда да ми казваш с какво съм направила нещо велико или не съм, най-малкото нито ме знаеш, нито ме познаваш; този тон го запази за тези, които са длъжни да ти го търпят...

първо, темата е за свекървите и тук момичетата споделят своите проблеми с тях; ти не си съгласен, добре, но я не обиждай на тема манталитет, като не ти харесва, отивай да живееш в страна с вековна история...да те води каруцарят на където си реши, пък ти, като едно добро добиче...просто си върви, може и да ти дадат да попасеш някое и друго стръкче прясна тревичка, без консерванти;

второ, ти, дето изобщо не знаеш аз как се отнасям с майката на своя съпруг, хич не ме коментирай, защото ти си с балканския манталитет,чел, недочел, разбрал - недоразбрал, ама черноглед и да не се изказвам, че няма да ми стигне вечерта да ти копирам негативните постове из форума!!!!

трето, ти като не си в семейството на тези жени, що изобщо ги коментираш и съдиш; ма ти, европеецо, с вековна история, от къде знаеш какво отношение получават тези момичета;

ооо, може би пък ти не знаеш какво е значението на думата съпруг, баща...ех, как не се сетих по-рано...

и на четвърто място - я ходи си вземи едни очила и ми прочети пак поста.....;

пък ти твоето семейство си гледай, ние - като не ти харесваме - прав ти път, не те молим да ни пишеш, ама даже хич!!!

намери си теми от твоята класа, където пишат хора от страни с вековна история...

освен това си много  :offtopic: ама то това при теб е като диагноза!!!

 За пореден път се убеждавам, че липсва твърде много възпитание и култура при някои. Да ли пък свекървите не са именно хората, които "надушват" отдалеч какво им идва насреща. Аз, ако бях свекърва със сигурност щях да бъда на челно място в класацията. Свекървите за момента са представители на едно поколение, което е възпитано малко или много в едно друго време, свършило преди 20 години най-малко, но имащо в поведението си някакви ценности. Онова време хората са били почти равни и с много труд и лишения са постигнали доста неща - образование, работа, дом.. Живели са в патриахално или матриархално семейство, но са запазили всичко духовно и материално от него. А днес едни много говорещи снахи, само защото перат гащи и чорапи, готвят .... /това Вие го казвате по-напред/ считат, че създаването на отделен дом далеч от свекървата е нещо много постигнато в живота. Няма ли приемственост  и разбирателство в поколенията - няма и благополучие, няма и държава. Както се държите с роднините си, така се държите и с колегите в работата си, в университета, в жилищния блок и т.н. Но нека да не забравяме, че има разни хора с разни идеали, хора богати и бедни, хора с различна степен на образование и възпитание, хора с престижна и не престижна работа .... тук на това място, в този форум. Важното обаче е да има разбирателство, а не злободневие към някого, дори към свекървата.

Добреее, с риск отново да съм не на място - хайде да не спорим, да не се заяждаме и "караме" отново. Всеки си има собствено мнение. И всеки знае какво му е на главата. Всеки си има кусури и трески за дялане. И колкото и да не е приятно - темата е създадена с цел всяко момиче да сподели преживяванията си с нейната свекърва. И както е видно от всички - има добри преживявания, има и лоши такива.

Наистина в този форум пишат повече булки, за това няма и тема за тъщите, но ако направите, аз със сигурност ще вляза да се оплача от собствената си майка =] Просто човек не обича, когато "чужди" хора му правят забележки и му се месят в живота. А в случая - свекървата обикновено е точно такъв един човек. (за съжаление - тъщата също, но все пак тъщите са си нашите майки и ние си ги обичаме :girl_wink:)

За това - хайде да спрем с поредният спор и да продължим да "плюем" бедните жени 8P 8P 8P

 :offtopic: Pachoran винаги ми е било много интересно да ти чета постовете, защото ВИНАГИ са пълни с толкова много агресия и неудовлетвореност. Ти винаги имаш мнение повсички въпроси като бабичките на село, които са компетентни и по астрономия даже  8P. Ти сякаш не умееш да водиш спорове, защото много държиш да се наложиш без да се опиташ да разбереш другата страна. Истината е, че винаги съм изпитвала съчувствие към обкръжението ти и най-вече към съпругата ти. Ти явно си от този тип авторитарни хора, които се чувстват ендостатъчно зачитани и уважавани исмятат, че с агресия и обиди ще се наложат. Дали ако наругаеш две три момичета във форума ще се почевстваш по-важен човек :angry:!
Колкокото до свекървите и тъщите - те може и да са роднини, но това не означава, че ще се държат добре. По-нагоре в постовете едно момиче беше писало кък свекърва й прокълнала сина си да няма деца. Предполагам по твоята логика редно е синът и снахата да кажат - "Благодаря ти мамо, тооооолкова си добра" :girl_impossible:
Моята свекърва е злато и откакто се запознах с нея преди 11 години до момента не мога да каже една лоша дума за нея. Но не всички са като мен.
Имам една приятелка, която свекърва и е ужасен звяр. Мъжът й замина на мисия в Ирак май беше (не помня точно къде) и докато тя беше на работа, свекърва й влязла в дома й и сменила ключалките (апартаментът е на приятелката ми и мъжа й). След това се обадила на сина си и казала, че жена му го изоставила заради друг мъж. А през цялото това време приятелката ми била на работа и се прибира в къщи, ама няма къде да се прибере.
Пачоране като си толкова специалист, я кажи какво точно би следвало да направи моята приятелка

край на спора!

gostenka: прекаляваш с излишен драматизъм и се отклоняваш от темата, според мен.

колкото до спорното мнение на Пачоран - не си напълно прав.
Съгласна съм, че много от мненията тук са преувеличени и едва ли въпросните свекърви са чак толкова зли, безчувствени и коварни, но от друга страна има и такива, които наистина са просто лоши хора. Познавам лично няколко такива жени - няма значение дали са свекърви, тъщи, майки, баби, снахи, дъщери... лошите хора, са си лоши и правят неосъзнато (или напълно осъзнато) лоши неща спрямо другите, без значение в каква родствена връзка са поставени.
Има и случаи, когато не е нужно човекът да е лош, за да се получи несъвместимост в характерите и двете жени да не могат да се разберат, докато едната не направи огромен компромис (защо това трябва да е по-възрастната и аз не мога да разбера)

Но познавам и снахи, които се оплакват от свекървите си за щяло и нещяло. Пример: жената е за първи път у тях на гости и не смее да пипне нищо - "тя не иска да помага". Жената проявява инициатива да подреди дрехите и др. неща по местата им - "тя се рови прекалено много". същото е и с: "тя не обръща внимание на детето / тя го глези прекалено много и го обсебва" и още много много.
По повод на спорното обръщение на някои свекърви към внуците си с "мамо" - бабата на моя съпруг все още го мамосва, прабаба му също... не се е съсипало семейството от това и той не ги е бъркал с истинската си майка НИКОГА.

Целта на тази тема, от самото й създаване е да бъде място, където момичета да могат спокойно да "оплюят" майките на съпрузите си, без да се чувстват виновни, и да намерят подкрепа и разбирателство. За мен това е нездравословно, но пък понякога всеки има нужда да си излее душичката някъде, дори и да се случи да преувеличи или да намали случката.

 :offtopic: :offtopic: :offtopic:
Аз не мога да разбера пък защо толкова много му се впрягате на въпросния Pachoran и го забавлявате като му се връзвате, нито пише от вчера във форума нито нищо  :( ми подминавайте му постовете като малка гара и си карайте по темата. Явно обаче навсякъде споровете са голям кеф за всички.
По темата - никога не съм писала в тази тема защото според мен е излишно  - не че харесвам абсолютно всичко в моята свекърва но не се оплаквам. Според мен нещо което се  каже на глас и още повече се дискутира е вече самонавиване и нещата излизат извън контрол. Предпочитам когато нещо не ми се нрави да споделя с мъжа ми и после да забравя отколкото да отправям безмислена война и да си усложнявам живота. Не ми се меси и аз не и се меся, надалеч сме и така. Още преди да си помисля да се женя съм била подготвена, че така или иначе семейството на бъдещият ми съпруг ще е различно от моето - всеки си живее в неговоят свят и никой не е длъжен да е точно като моето семейство за да ми се хареса. Всеки сравнява това нали, кой как е свикнал а при другите не е така и ето те са такива и онакива, да ама те са възпитали човека за който сте се омъжили -  е защо го харесвате тогава. Аз също не им казвам никак и направо ме е срам от това, защото аз ако съм свекърва утре ще ми е неприятно, но това се получава от това, че се виждаме рядко впредвид разстоянията. Но честно казано ми става смешно на следното "Аз имам един баща и майка и няма да има викам така" - това никой не го оспорва -  не е важно как ще се обръща човек според мен, а как ще го чувства, защото аз познавам много снахички, които 'мамосват" свекървите си и им се усмихват, а не могат да ги търпят и други снахи които им казват на име но се обичат.

 :goodpost: :judges: :goodpost:

надявам се да сте приключили спора,защото искам да се включа по темата и да си пооплюя моита скъпа свеки  *THUMBS*
искам първо да кажа че си признавам грешките кадето не съм права и тя го знае,но кадето съм права съм права и с катаджия съм спорила  }:-> и аз съм кривотия,ама тя е лед жена
много е една скована ли е точната дума незнам,но нито с детето,нито с мене знае как да се държи,а мйжа си как го удря по главата-на майтап *db* има и комплекси,била стара,безъба абееееееее
сега бързам милички но утре ще ви пиша
на pachoran ще кажа че не е за тука =],а на вас момичета не се ядосвайте излишно-мама свеки е достатъчна

 skylife благодаря за точно изказаното мнение и на точното място. Това е точната сентенция на целия разговор.
 milenastef къде видя агресия в мен и някаква неудовлетвореност. Аз ли съм този, който сипе най-малкото обиди към близките си зад гърба им пред всички тук, а след това се опитва да каже колко са лоши тези, които съветват най-малкото да не се стига до толкова крайни мнения и решения. А за компетентността - говоря само неща, които разбирам. Във всички случаи никога няма да ме видите дори да отворя, за да прочета теми като : Помощ, неразположение на сватбата !, Нашите сутиенчета и коремчета !, Тестовете за бременност и много, ама много други.
 gostenka_82 написания от теб разказ с разсъждения е напълно излишен труд. Но уроците за граматика са за теб, а не за мен. Написаното от теб е пълна пародия на граматика. Чудя се как може толкова нагла забележка от човек, който допуска граматическа грешка на всяка дума.
 Alucinado съгласен съм с теб, че трябва да има място за оплюване на някого, но все си мисля, че всички оплюващи все пак живеят с тези хора - най-малкото се хранят на тяхната маса от празник на празник, спят в леглата им и т.н.
  Вероника благодаря за разумното мнение, но и малката гара е гара.
  ma_ma ти собственик на форума ли си, за да казваш смело този или онзи за къде е. Плюй по роднините си, но по други защо ?

Аз пък предлагам последната страница от темата да отиде в recycle bin!!!

Никога не забравяйте, че на всяка доведена "майка" името и е МАЩЕХА

Чак толкова крайно мнение не бях срещала тук :focus: И честно казано, Кatya_79, се съмнявам някой да е довел свекърва ти в твоя дом. Баща ми има доведена майка, но когато говоря за тази си баба казвам "втората майка" на баща ми, а не "мащехата му".  :offtopic:

Иначе съм съгласна, че снахите от форума имат нужда да си споделят преживяванията и един вид това е като тема - отдушник, но пък когато се запълни с клишета (от сорта на това с единствената майка и татко) и ми се струва, че не е от полза за никого.

Дерзайте, мили дами! Искрено се надявам ситуациите около вас да са по-добри от това, което описвате.

Това за мащехата и аз не го одобрявам  :\ Аз не се смятам за мащеха (мразя тази дума а иначе такава се падам на дъщярата на мъжа ми, която гледам аз и живее с нас), нито пък за злобна кучка гледаща да навреди на невинното дете и за 2-ра майка не се смятам защото майка е много силно казано- всичко е до човека  *THUMBS*

Именно заради крайни мнения гледам да не пиша вече в тая тема  :no: Всичко си е до човека, не до националност, не до религиозни убеждения, не до роднински връзки...просто си е до човека. Някой по нагоре беше казал тая жена и да не ви е свекърва,каквато и да ви е, ако си е лош и злобен човек просто си е таква и това е! Смятам за прекалено това повтаряне за н-ти път "аз имам едни майка и баща и няма да наричам друг така", значи нека ако някой се съмнява че един човек има една майка да си вдигне ръката. Всички знаем че човек от една майка е излязъл, няма как да е излязъл от две...просто обръщенията "майко и татко" понякога са въпрос на уважение, друг път са за да им се угоди и да се избегнат излишни конфликти, трети път са традиций, четвърти път обръщението няма нищо общо с отношенията в семейството.
Съгласна съм дори с последните постове на Пачоран, макар крайни има много голяма доза истина в  тях. Съгласна съм и с последните постове на Вероника, много точни, много сърцати с много обширен поглед върху нещата.
И когато аз назад във времето съм си си представяла като булка то съм била съвсем наясно че няма как да попадна в ново семейство което да прилича изцяло на моето. Ми хората си харесват различни неща, хората имат различни навици, традици и обичай и въпреки това това не ни създава конфликтни ситуации. Може би свекърва ми е една от малкото добри, може би и аз съм много солидарна, може би и двете имаме "вина" за да сме в такива добри отношения, но  за сега не мога да се оплача.
Да, юркат мъжа ми, но не бих се противопоставила защото знам аз как бих се почувствала ак той ми забрани да помогна на мойте родители.
Стана доста дълго но искам да ви кажа не изказвайте толкова крайни мнения, тази тема е за да споделяме проблеми и радости, но нека не бъдем злобни жени, нали именно против този тип жени руптаете.

 :offtopic:   Да вметна само, нали се коментираше скоро за тема за Тъщата - ами има си такава тема, просто не е в този раздел и е останала назад по страничките. Моля, заповядайте  :girl_wink:
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,1676.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,1676.0.html)

Герганче, много точно си го казала  *THUMBS*

Боже, каква тема ама защо спорите нали тези хора не са ви в къщата  *db*

Pachoran За някои неща съм съглсна с теб . Но има и нещо друго,  същите тези хора с които сядаме на една маса и които плюем тук ...  и те го правят с тази разлика , че не пишат по форуми ,а на пейката пред блока люпят семки и плюят нас . Няма идеални хора всички го знаем .
В една ситуация когато двама души не се разбират има две страни . Не защитавам нито снахите , нито свекървите . Не съм им в къщата за да знам коя е права. Нито ти , така че за някои неща си личи , че си пристрастен . Сигурно няма да е приятно някой така да говори за майка ти , нали ?

А моята бивша свекърва има трима сина , двама се разведоха по нейна вина . Лично съм чувала разговори как навива сина си да я остави "оная " дето беше бременна в 5 месец . Момичето направи спонтанен аборт ... чудя се аз как издържах 9 месеца.
Един прекрасен ден се обърна и ми каза " Ако поискам мога да ви разделя , но не искам едно дете да страда " , но в крайна сметка точно това направи . След като не можех да забременея една година дори бях наречена " ялова " и  " негодна " .  Заради тези думи тя име не получи .

За бъдещата ми свекърва нямам преки наблюдения , защото още не живеем заедно , но за две години не съм чула нищо лошо нито от нея , нито за нея . 

 Свят широк, хора всякакви ! А да не забравяме, че и ние сме хора. Лично аз в никакъв случай не съм пристрастен към някоя от страните - тема на този подфорум. Аз лично си решавам проблемите сам, ако евентуално възникне проблем, даже в повечето случаи го предотвратявам още в зародиш. Да Ви кажа ли лекарството - работа млади хора. Който работи няма време да люпи семки и да пише в нета. Няма и време да размишлява върху тези "проблеми".
 Обръщам внимание и на следното много важно нещо - съпругът и съпругата не са роднини. Но когато образуват едно ново семейство в повечето случаи се държат "лошо" спрямо роднините на другата страна. Причини - много, няма да се спирам на тях. Ако някой от Вас си мисли, че с махване на ръка ще зачеркне 1/3 от живота на половинката си - просто не е познал. Това, че сте създали семейство не значи, че сте "голямата работа" в очите на роднините си. В повечето случаи младите двойки точно това правят в последните няколко години - дистанцират живота си от своите "бивши" роднини. Това обаче отново е отличителна черта в тази страна наречена България. Защо не попитате познати в Гърция, Турция, Испания, Англия.... ? Знаете ли кога член на младо семейство ще "кара влака"? Никога, освен ако не се обрече цял живот да работи като вол и накрая нищо. Защо ? Защото с работа богат не се става с изключение на наистина много малка част надарени хора, но и за това трябва подкрепа на роднините, за да можеш най-малкото да се изучиш. Няма ли приемственост - няма общество. Ние тук в държавата РБ до там я докарахме.
 Никога не давам примери от моя живот, защото Светът не се върти около мен, а има още 7 милиарда, които със сигурност имат моите проблеми, ама не ги интересуват. За това си ги решавам сам и се стремя във всеки да намеря нещо добро и да го накарам да се труди, за да не мисли за глупости. Ако някое младо семейство е решило да съществува без роднините си - просто не е познало. 1/3 от живота на всеки член от това семейство е минало с роднините му, още 1/3 ще го тормозят, а в последната му третина, други роднини ще започнат да го тормозят. Така, че е безмислено свекървата и тъщата да се онагледяват като черните овце. Защото най-малкото скоро и Вие ще сте на тяхното място.

Виждам напоследък се погледна много философски на въпроса, изписаха се много умни изводи, с някой съм съгласна. Това което искам да кажа е че всички ние потърпевшите не сме спрели живота си напълно и не сме седнали само със свекървите си да се разправяме и да търсим кусурите им. Темата е такава и тук можем да си изплачем проблемите и небивалиците които ни се случват, аз лично за себе си нито искам да се разправям със свекирите ми, нито да делим нещо, нито нищо не искам от тях, само да ме оставят намира. Благодарна съм на свекърва ми че е родила и отгледала сина и за да бъде той сега с мен, но съм и безкрайно бясна задето цял житот та и до сега все му повтаря колко е бавен, колко трудно учи, колко не знам си какво, абе лепка му всякакви етикети и сравнения с който и да било, всичко това няма нищо общо с действителността, но той така се самобичува стои по цели нощи да чета, работи и им помага до изтущение, заради нея и да и докаже какво ли не, че вече започва да ми писва, нали му е майка, нали му мисли само доброто, не я ли е срам да говори така, нима любящите майки комплексират децата си, много умно няма що и аз да я уважавам ли затова, че трябва да му вдигам самочувствието и да оправям пораженията от нея. И още куп глупости които ние сме длъжни да търпим и да се съобразяваме защото сме чуждите хора, защото сме по-млади, заради общото благо, а те не могат ли да се съобразят и да се засрамят от мен като външен човек и да не говорят такива простотии, да се вземат в ръце. Нямам думи просто вече, за капак на всичко и други "маловажни" неща ми се случват като примерно когато правим секс, въпреки че е заключена междинната врата между двата етажа, въпреки че след 15 пъти чукане не отваряме се продължава да се чука е това как бихте ми го обяснили, става мъжа ми облича се и отива и к'во да види, баща му иска да си зареди телефона а не може, та тази глупост толкоз важна ли е в 9 часа вечерта, нямат ли грам култура, толкова ли не се сещат, не може ли да почака 15 мин-ки или там колкото трябва, някой умира ли. Та такива ми ти подробности, които се старая да подминавам с усмивка и да не се задълбочавам, но всичко това се събира, капка по капка и става цял океан, не е лесно да се изгнорират всекидневни изцепки. Кой ще ми каже как след всекидневните бисери да гледам по-философски на нещата, ми не е лесно...

Значи аз съм ЗА това тази тема да съществува за да си споделяме разни нещица от ежедневието дето са ни ядосали, просто съм против крайните мнения, да не ги повтарям, но имам предвид изказването за "мащехите", "за това никога няма да я наричам майко защото си имам майка", кажете че никога няма да я наричате така просто защото тази вашата свекърва не го заслужава и аз имам една майка но това няма да ми попречи да наричам така и свекърва ми щом има нужните заслуги и поведение за това  ;)
Иначе Циндерела аз съм пак казвам нямам нищо против тук да си обсъждаме разни неща дето са ни подразнили, за да ни поолекне малко  ;)
Това със секса честно казвам е най-глупавото и най-несъобразителното нещо за което съм чувала. Поне за сега въпреки съвместното ни съжителство нямам такива проблеми, нито влизат в спалнята ни докато сме там, нито докато ни няма, за което я поздравявам. Аз мисля преди време разказвах една случка ама пак да си кажа, то наскоро беше и нали все като е почивен ден нещо викат по мъжа ми "айде да слезем до гаража" "ела ми помогни с това...с онова..." (това най-вече свекър ми го прави)  =] И онзи ден най-после останах с мъжа ми в хола и чувам баща му пита свекърва ми "къде отиде Явор?" и тя "Оф къде е, къде, айде остави го малко, гушка жена си  :P " Ама така го каза и ние като се разсмяхме и до сега като нещо го накарат и той идва и ме гушва и им вика "Гушкам жена си, оставете ме"  :DANCE:

Аз не че искам да противореча, но относно "имам една майка", за съжаление колкото и да беше допринесла свекърва ми (което не е така) и колкото и заслуги да имаше (което пак не е така), аз пак щях да кажа "имам си една майка", просто защото мен майка ми ме е отгледала сама (е, с помощта на баба и дядо де), направила е всичко за мен, никога е съм била лишавана от нищо... Та в тази връзка - имам си една майка и тази дума на друг не бих я казала =]

Така, че не мисля че винаги нежеланието да наречеш друга жена "майко" е свързано с нейните заслуги или липса на такива. :girl_wink:

Герганче, мила, не си права да слагаш изразът "имам си една майка...." в графата крайни изказвания.

Уважението към родителите и роднините на съпруга ти е едно, а да наричаш тези хора с думите "майка" и "татко" е лично решение на всеки човек. Аз лично, с тези думи мога да нарека единствено собствените си родители, защото смисълът, който влагам в тях е много личен, изпълнен с много лична благодарност, любов и уважение към тези хора, които са ме дарили с живот, които са ме отгледали и възпитали, които цял живот са се борили да ми осигурят възпитание, образование, сигурност, майчина и бащина любов.

Дали ще наричаш родителите на съпруга си с думите "майко" и "татко" според мен не е най-важното. Основното във взаимоотношенията с родителите на човека до теб е уважението. А то се показва и доказва с действия, не с обръщение. Дали ще ги наричам майка и татко, свекър и свекърва, не е важно, важното е как ще се отнасям към тях.

Напълно подкрепям Пачоран, че не можем да очакваме, както и съпрузите ни - от нас, да се зачеркне 1/3 от живота на хората, да се скъса с роднините. И още повече, всеки мъж, както и всяка жена, трябва да се стреми да потушава проблемите още в зародиш. При добро желание от страна наша страна, това е напълно възможно.

До израстването ни като самостоятелни хора нашите родители са ни помагали, който с каквото е могъл, когато обаче ние сме достатъчно зрели да се справяме с живота, трябва да отвърнем с уважение, разбиране и почитане. Когато имат нужда от помощ - да им я дадем.

Ох, момичета не съм писала досега в тази тема, но изчетох всичко което сте написали до сега. Искренно се радвам за тези от вас, които са попаднали на свестни свекъри и ми е мъчно за тези, които не са.
Cinderella , мила тези хора наред ли са *crazy* P-( Нямам думи направо. Те май са забравили, че са били мнади P-(
Гери, браво на твоите свеките, "Гушкам жена си, оставете ме" :bravo:, както каза tsvet_3  , трябва и акъл за някой работи. Свекър ми обикновенно казва "хайде виж си жената, работата после" :DANCE:
Аз от моята свеки, нямам какво да се оплача, гледаме като писано яйце, винаги ми е казвала, че с нея свекърва и не се е отнасяла добре е това и е тежало и няма да направи тази грешка със снаха си. Е, и тя по някога ме изнервя с изказвания от рода "дай аз да обеля лук за салата, че люти, или да измия чиниите, че си била на работа и си уморена, що ти не си ли?, или аз съм по стара на мен да се случва нещо лошо, вие да сте добре и т.н.", но това са бели кахъри мисля. Е, да ми е жива и здрава си ожелавам и все така да се разбираме :) А вие, да се итделите колкото е възможно по-скоро и по надалече от тях :)

Аз по-горе вече бях писала че коментара "имам си една майка" никой не го оспорва  - никой няма по две, правете разлика, никой никъде не иска да ви каже че нямате майка или да ви отдели от нея. А и в днешно време някой да ви кара да ги наричате майко и татко? - стига с това.
А за някой коментари за свекърите - според мен са нормални отношения между две поколения в една къща и аз ако живеех с моите шях да се дразня на същите неща.
Съгласна съм на 100 % с поста на tsvet_3   *THUMBS* ми споделяйте си гадостите а не търсете под вола теле, наистина някой ден и вие ще станете свекърви или тъщи, незнам дали сте забелязали ама всичко на тази земя, в този живот се върти и се връща.
Има доста гадни свекървета ама и тъщички - еми да ви кажа според мен нещата зависят и от двете страни, даже и от трите - според мен 1-вото нещо е всеки да се постави на мястото на другия и да погледне през неговите очи.
Няма да пиша повече тук.
И аз съм имала някой случки със свеки, които са ме дразнели, ама хич не им обръщам внимание, защото според мен тя хал хабер си няма че са ме подразнили, понеже жената си е такава - е какво сега да я намразя щото видиш ли не като майка, баба и леля и въобще както сме свикнали в моето семейство....
ааа и .... аз съм сигурна че ако живеем заедно и щях да се дразня на повечето неща на които и вие  -затова не живеем с тях, имаше възможност мъжа ми да е в Шумен и щяхме да бъдем на квартира.
все пак щом има и други със същите проблеми със свекърва значи не е нещо невиждано и нечувано - има обаче наистина змии и змиярници

Мм тука опираме до начина на изказване, до целия смисъл на израза там където е използван. Да, не успорвам че всеки си има една майка, просто не трябва това да ства повод за конфликти иии.. малко ми звучи като "имам си една майка, тая тука не ми е никаква", разбираш ли в кои случай имам предвид че изказването е крайно и обидно. Когато просто тръгваш с тая нагласа, че ето виждаш ли ти майка си имаш и тая там не ти е никаква за да ти дава акъл. Иначе с останалата част от поста ти съм съгласна, когато и двете страни не държат на това обръщение, когато има разбиране и уважение няма значени как ще ги наричаш. Дано си ме разбрала какъв точно смисъл влагам аз в този израз  *THUMBS*

ами, ако искате ме оплюйте, но аз пък съм точно на това мнение -  че на мен ми е точно никаква! Да, уважавам я за това, че е родила, отгледала и възпитала съпруга ми, и доколкото е възможно (измежду всички изцепки) се старая да показвам уважението си, но реално тя на мен ми е никаква!!!! И не може да изисква да я наричам майко или мамо!( и е добре, че не го прави, че тогава наистина щяхме да се скараме сериозно!) Освен това дори да беше най-страхотният човек на света, пак не бих използвала това обръщение към нея, така че за това съм напълно съгласна със skylife  *THUMBS* Мисля си, че всеки си има различно виждане по въпросите и е излишно да се категоризират мненията като крайни,просто защото не сме съгласни с тях. Освен това хората са си казали, че за всяка крушка си има опашка, така че със сигурност зад всеки случай, описан тук си има предистория  :) Тази тема, поне според мен, е за да споделим някоя и друга случка с останалите момичета и да срещнем разбиране и мисля, че излишно влизаме в такива спорове  =]
Малко се отнесох, но не можах да се сдържа .. и да си кажа все пак - лично мнение, нищо лично към останалите  @}->-- @}->-- @}->--

здравейте и от мен. и аз съм към групата за оплюване, щото и на мен свекървата ми не ми е никаква.
Умишлено не съм писала в тази тема до сега, да не се срамя излишно… ама срам, не срам ще споделя 1//1000 от случките:

-като определихме датата на сватбата не ни говори 1 месец, защото не сме питали нея кога да бъде...
- отидох при нея да приказваме за сватбата, тя ми каза, че не иска да говори, била заета. 10 мин по-късно казала на милото, че съм я изхвърлила от организацията на сватбата, не ме ли било срам
-с милото държахме ние да си платим сватбата, лично мнение - аз изядох скандал, че съм превърнала сина й в мъж под чехъл, защото съм решила да се правя на "велика" и да си плащам сватбата сама.
-в прав текст беше обидила майка ми, че нищо не разбирала от възпитание, след като е отгледала "толкова нагла щерка",  която не иска да слуша свекърва си.
-на сватбата, на входа на ресторанта, казала на майка ми че е изключително потресена от моята наглост да наредя гостите по масите. Тя не знаела че гостите ще са наредени по маси?! /лично тя ми диктуваше имената кои къде да седи по телефона/.
-пак на сватбата била много обидена, защото не сме и обръщали достатъчно внимание по време на церемониите – че докато в гражданското ме питаха дали го искам за съпруг или в черквата докато ми слагаха короната трябваше да й обърна внимание? Щото ние другаде не сме ходили преди ресторанта…
- а да… „забрави” да ни захрани на входа на ресторанта, че била обидена…

Та аз много ама много искам да я уважавам и да й викам „мамо” и да сме задружно семейство и т.н….. ама някой може ли да ми каже как да намеря „заслуга” нейна, че да го направя…

Извинявам се за дългия пост, просто имам нужда от обективно мнение за случките…  =]

 *THUMBS*  @}->--


 *THUMBS*  @}->--

 Аз не съм съгласен с абсолютно всички коментари до тук /разбира се с малки изключения/. Това са Ваши роднини по стечение на определени обстоятелста. С тези роднини ще имате отношения под всякаква форма в следващите десетилетия. Защо не направите опит за някаква промяна във вижданията им и във действията им. Защо и Вие не се промените !

Pachoran ти нямаш свекърва  :\ пък много присърце ги взе нещата  :(.
Аз искам да попитам булките с лошите свекърви: Успокоява ли ви наистина това, че пишете и споделяте тук или някъде другаде за лошотията им? Не е ли това грешно ?...   не се ли затвърждава вашето отношение и лоши чувства спрямо тях -  в смисъл: когато нещо е още в главата ни е едно... но когато вече е изказано на глас то някак се материализира и дори се променя - незнам дали ще ме разберете но според мен вместо да ви олеква - се надъхвате и може да стане по зле - лично мнение.
Просто ми е интересно вашето  @}->--

 Вярно е, че нямам свекърва, но все пак моята майка е такава. Истината е , че моята майка е "лоша" свекърва. Но тя беше променена, не е най-доброто, но е задоволително като факт.

Аз пък не съм съгласна с твоето мнение, но не ти предлагам да се променяш, нали?  ;)


Вяра, на мен лично ми олеква, когато споделям, но напоследък форумът се промени коренно и тук не мога да срещна разбиране, затова и не пиша отдавна подробности  :) В интерес на истината много от нещата съм ги казвала директно на мъжа ми, а някои и на свекърва ми, и продължавам да го правя , за да няма недоизказани неща и недомлъвки  :) А не мисля, че става по-зле, когато споделя, даже напротив  :) но това е лично мнение и виждане и не обвързвам никой с него - просто при мен е така  :)

Pachoran извинявай, може и да греша, но това ревностно защитаване на свекървите започва да му прилича на подсъзнателна защита на собствената ти майка, която не е добра свекърва /уж променена/ и някакъв параноичен страх, че може и жена ти да мисли като нас за свекърва си. само не мога да разбера с това непрестанно повтаряне да се намерим друга работа, да се променим, да правим компромиси спрямо свекитата - нас ли се опитваш да убедиш в нещо или себе си, че майка не е виновна за ситуацията. познавам и други хора, който защитават майките си, но това твоето е малко над нормалното. извинявай още веднъж, ако те засягам, така мисля просто.

Вероника честно казано ми олеква и то много, в никакъв случай не се задълбочавам или самонавивам по този начин. споделям тук главно за да потърся някакво разбиране от странични хора. милото ми е много запознат с всичко това, споделя мнението ми, но все пак тя си остава негова мяйка и него го боли от тези постъпки. прекаленото обсъждане на тези ситуации с него го карат да се чувства до някъде виновен той самия, че не е съомял да разреши този проблем с майка си.

и все пак аз си мисля, че темата е точно за да споделим. нека не изпадаме в крайностите да не споделяме, че се самонавиваме, да се променим в името на доброто на свекървите и т.н. ние просто споделяме  =]

 atsuki не защитавам в никакъв случай майка са и свекървите изобщо. Защитавам тезата, че с всички роднини трябва да се отнасяме добре - искаме или не искаме. Тотото наречено съдба ни е дало някаква печалба - лоша или добра свекърва, лоша или добра тъща ... И ние сме принудени по някакъв начин да живеем, комуникираме, трудим и т.н. съвместно. Конфликтите ще донесат единствено загуба на време и нерви. Тези, които са попаднали на лоша печалба трябва да направят така, че променяйки до някъде хората да изживеят тези 20 години "съвместен живот" със свекърва, тъща ... по по-безболезнен начин. Свекървите като Вас са хора, които желаят най-доброто на своите синове. Може би има причини, които налагат това отношение , когато в минало време са се сблъскали с много "свестни" кандидат снахи за своите синове. Сигурно са видяли и знаят повече за подобни снахи

според нмен Пачоран няма предвид да бъдем лицемерни, аз съм донякъде съгласна с него, човек си избира сам приятелите, но не и роднините, още повече роднините на мъжа ни/жена ни. Естествено повечето хора са близки с роднините си и ги обичат, може дори понякога да се казват обидни думи, но всико минава и се забравя. Не е така обаче с роднините по сватовство, казана дума боли и не се забравя. затова е добре да се стремим да подържаме любезни отношения стях, да не се караме. аз също съм открит човек и ако има нещо, което ме притеснява го казвам, даже понякога ме упрекват, че съм прекалено откровена. В отношеният си с семейството на мъжа ми съм обаче по-премерена, защото не искам да си създавам изилишни проблеми, а и не искам да създавам проблеми между нас с мъжа ми. Като цяло няма от какво да се оплача от родителите на мъжа ми, те са мили и интелигентни хора, които хем са винаги готови да помогна, хем никога не се натрапват. естествено, че понякога има конфликтни ситуации, но е по-добре да се подходи дипломатично, защото все пак аз планирам да съм с този човек цял живот, да имаме деца и т.н

чудесно, но продължава да не съм съгласна с мнението ти, Pachoran. живеем в демократична страна един доста модерен живот, така, че съм далече от мисълта да се съобразя с "тотото наречено съдба". както когато не харесвам чесън, никой не може да ме накара да го ям - тук е същото. не харесвам отношението на тази жена и няма човек на този свят, който да ме накара да променя това. аз изповядвам тезата, че проблема е не че съм лоша снаха според нея, а че не я слушам - лично от нея го знам. а някак си робството отдавна не е на мода...
проблема е между мен и нея, той не е само мой, така, че аз да се променям, подчинявам и т.н. в крайна сметка тя също може да се промени в името доброто на сина си, но не го прави. опитвам се да кажа, че една ситуация винаги има 2 страни, отказвам да приема, че винаги страната на снахите е виновна и тя трябва да се променя.

roumyana относно дипломатичния подход - повярвай ми мила, не ги имаш тези проблеми на глава, незнаеш какво е. предложеното от теб в 95% от случайте не върши никаква работа.

нека спрем с тези безсмислени анализи на ситуациите. пак ще кажа - темата е за споделяне и евентуална подкрепа, не за анализи на снахите и свекървите.

Хоп-цоп и аз съм във вашата темичка! :[Може би се чудите защо се намесвам след като не съм омъжена все още ,но доста отдавна я следя и чета с интерес вашите гледни точки спрямо свекървите ви! :)
Аз съм в перфектни отношения с бъдещата ми свекърва и се моля и занапред когато дай боже се съберем с моя приятел да е така.Много искам да споделя с вас как се отнасяме една към друга,защото много ме радват нашите отошения. *YAHOO*
Значи когато има нужда да сподели с някого нейните проблеми или радости тя звъни първо на мен,а после на приятелките й,което много ме радва и означа,че тя ми има доверие.Второто,което е тя много обича да ме глези като ми прави разни сладки работи или ми купува дрешки или други дребни работи за които дори не съм я молила и съм й благодарна.Аз от моя страна също й се доверявам за доста неща когато майка ми я няма и няма с кого да споделя и страшно ме радва,че ми влиза в положението и ми дава съвети.Незнам дали това е добро или лошо,но аз много й благодаря за което.Немога дори да си представя как един ден ще имаме такива сериозни разправии с нея за каквото и да било и се моля да нямаме.Тя просто е душа човек и чака с огромно нетърпение деня,в който ще й съобщим,че ще се женим със синът й.
Обаче имам един много важен въпрос към вас.Мислите,че когато един ден се оженим с приятеля ми ще изчезне това нейно мило отношение към?От това най-много се страхувам и притеснявам макар и малко да се самнявам?Ще се радва,ако някой даде мнение по въпроса ми,та дори и да ме критикува! *THUMBS*

Ами Роси до човек си е и това е. Действително има свекърви, които точно новината за предстояща сватба ги променя, има такива които се радват и не се променят по никакъв начин. Според мен обаче ако продължите да бъдете приятелки и да се съобразявате една с друга няма да имаш проблеми. Но да не забравяме че и сега нищо не делите така да се каже, нямате никакви пресечни точки за които да се скарате, не живееш със сина й, тъй че още не може да си сигурна дали няма да започне да ревнува когато не го е виждала няколко дни, не живееш и заедно с нея, за да прецениш дали един ден няма да прави сърдити физиономий ако не си си оправила леглото. Това естествено са само примерни ситуации, които аз от сърце ти желая никога да не изпиташ и никога да не разбираш как би се чувствала в подобна развръзка на нещата.
Да не говорим че един ден може и да започне да те дразни това постоянно глезене, както е в нашия случай, ама се свиква. В смисъл наложила съм си да не се ядосвам за това, повтарям си колко по лоши неща има и по този свят и така подминавам с усмивка поредния въпрос "Герганче защо не ядеш, да не би да си се разболяла нещо миличка"  :P

аз наистина смятам, че добрата дума , желязна врата отваря и че дипломатичното отношение ще направи нещата по-търпими. приемрно, ако беше някой близък и ми говореше тъпотии, щях да му кажа:"стига си ми говорил глупости", но на свекърва си никога няма да го кажа естествено. Дори да ме вбесява понякога, няма да го покажа, нищо няма да спечеля, а само може да загубя.ако имам проблем или не съм съгласна с нещо просто го казавам на мъжа ми , когато сме двамата, той абсолютно винаги е на моя страна и после ,когато говори с тях , казава моето мнение като негово итака всичко е ОК.
аз наистина нямам проблеми  със свекарите и не мога наистина да се оплача, ако имах обачве сериозни проблеми, просто нямаше да общувам с тях и това е.

чудесно :)

Точно и ясно ;)
 :bravo: на теб  sufito , и занапред да се разбирате така.
п.п дай боже всеки такава свекърва :)  

за сега много добре

roumyana съгласна съм с теб.Аз не съм имала никога противоречия с моята свекърва.Но само и защото си замълчавам-то с нея да се говори е все едно да се надбягваш с малко прасе.За мен тя е проста СЕЛЯНКА и общо взето нямам приказка с нея.Вече 2 месец не сме се чували и виждали-тогава бе последната и изцепка "Денят,в който се роди вашето дете аз ще се нагълтам с хапчета и ще се самоубия" :ANGRY: Като знам колко години не можах да забременея това просто преля чашата.
Просто бях потресена,но си замълчах и така вече  два месеца.Най-хубавото,е че миличкия ми съпруг също не може да го понася този звяр и за всичко е на мая страна.

ohmy олеее deslona , тази жена нормална ли е P-( P-( P-(
Ужас направо нямам думи. Изобщо не и обръщай внимание мила, гледай себе си семейството и браво на милото ти.
п.п тя простотията ходи по хората и няма почивен ден.

О, deslona много съжалявам за това! Съчувствам ти, защото като чета това все едно става въпрос за моята свекърва. Какво да кажа, думите не ми стигат да я опиша колко е лоша :'(
Всеки ден се ядосвам заради нея и започнах дори да вдигам кръвно - сега живеем с нея и всъщност я чакаме да се изнесе вече от 1 година, постоянно се меси в нашите взаимоотношения със съпруга ми, държи навсякъде свои дрехи вкл. и в нашата спалня и постоянно влиза без да се съобразява. Естествено и на двамата ни е писнало да й правим забележки, тя просто не разбира от нищо :girl_impossible: Какво да правя вече не зная :girl_cray2:Сега най-голямото безумие е, че иска да теглим кредит за нея, който ние ще изплащаме 10 години, а искам да подчертая че тя има пари и сметки в незнам колко банки, но ние да й даваме пари, защото тя не може да си пипа нейните. И най-лошото е, че мъжът ми е съгласен с това и не мисли че след време ще имаме дете и заплаите не са ни големи, а тя ще живее в лукс. Какво е вашето мнение?

van4ii  какви са тези глупости *crazy*
 въобще защо живеет заедно, това е било първата грешка, аз не бих се съгласила, защото то е ясно че винаги ще има проблеми, особено като я знаеш каква е?
 а защо иска вие да теглите кредит вместо нея? защо не си тегли сама и защо и въобще кредит, да не би да трянва да и уравнявате дялове или какво.
 въобще в днешно време да теглиш кредит си е безумие , а ако няма основатлна причина не знам какво е.

 ohmyvan4ii какво да ти кажа.Най-добре е да седнеш с мъжо и да се опиташ да му отвориш очите за ВАШЕТО съвместно съжителство.Ако той не проумее какво точно и как го иска-не виждам какво можеш да направиш ТИ. :\
Ние също живяхме една година с нея като от 2 месец започнахме да си търсим апартамент/и по точно милото/.А за този кредит те съветвам-НЕ СЕ ПОДПИСВАЙ никъде.Все пак имате брак и твоето съгласие е наложащо.Това е моето мнение.

Много ви благодаря за съветите, аз също съм на това мнение, аз се съгласих да живем там заради мъжа ми, той искаше, не аз. Но явно няма кой да го оцени. Вчера до 1 часа сме говорили и най-новото е, че когато аз й казах, че не съм съгласна да теглим кредит за нея, тя се вбеси много, изпадна в истерия и каза: "ЩОм НЕ ИСКАТЕ ДА ТЕГлИТЕ КрЕДИТ, ИЗлИЗАЙТЕ НА КВАрТИрА". И тя ме отписвала, повече нямало да ми проговори, аз и казах, че не е честно когато човек си казва мнението тя да го напада по този начин и знаете ли тя какво каза: "Като ти мацна една чиния в главата, ще видиш ти". Просто бях шокирана, никога никой през живота ми не се е държал така с мен. Мисля, че тя иска да теглим кредит само, за да ни обремени с нещо и затова аз мисля да се махаме от там и да си търсим квартира. Поне ще съм далеч от нея и много по-спокойна :'( Моля за вашите съвети.

van4ii, това е повече от възмутително  P-(
Мила, моят съвет е веднага да се изнасяте от там, как е възможно да си позволява да ти говори така  *crazy* То и аз вас ще си е много по-добре на квартира, при такъв системен тормоз от нейна страна.
Мъжът ти не реагира ли по някакъв начин на тези нейни приказки - какво значи "като ти мацна"???
Направо съм възмутена как е възможно да има такива хора  :bqsnasym:

 ohmy това са думи на човек, който не уважава нито себе си нито другите (човек егоист и с ниска култура да не се изказвам по грубо), просто не си представям, ако някой ми каже "ще ти мацна чиния на главата, какво ще се случи P-(
Аз го бях написала по горе, тя простотията ходи по хората и няма почивен ден.Миличка мисля, че правилно си решила, по-добре сами отколкото в лоша компания :)
Само се надявам милото ти да е на твоя страна, успех и ти стискам палци да се оправите

 ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy Гледам и не вярвам на ушите си ohmy ohmy ohmy ohmy
При това положение мъжът ти не те ли защити???Честно да ти кажа аз не бих се жертвала толкова.А и ако мъжът ти те обича ще застане на твоя страна като се изнесете от там.Знам какво е да живееш в такъв стрес.Аз по едно време дори успокоителни пиех.Но сега всичко е просто чудесно.
Така, че не се отчайвай и май няма смисъл да си тактична.То това явно не е човек а ГАДЕН ЗВЯР.
ТОЛКОВА ДА ГИ МРАЗЯ ТЕЗИ СВЕКЪРВИ }:-> }:-> }:->

   :sarcastic: :sarcastic:

@}->-- Стига сте си чупили нервите @}->-- Не знам - и аз се дразня, чак се  :ANGRY: :GROAN: :tarzan: от яд на някои изказвания, обаче ние вече 15 години си ги имаме тия изказвания и май вече започнах да не обръщам внимание. И да - истината е такава - 400 км ни делят и ни е МНОООГО добре.

Вярно - ако си се приберем - наем няма да плащаме и т.н. ама всеки ще ни се меси, ще ни дава акъли и (колкото и егоистично да звучи) ще ни кара да вършим неща, които не са наша работа (както се случва ВИНАГИ когато се приберем). В крайна сметка сме семейство (а дори и преди това) и е време да си живеем като такова, да се справяме сами с трудностите и да иксаме помощ само в краен случай. Доволна съм поне, че това последното майка ми най- накрая го проумя (и то с чужда помощ).

И ние сме теглили кредит за родител, но никой не ни ПРИНУДИ да го направим и определено двамата бяхме съгласни с това и го направихме за подарък, за да помогнем ние, тъй като имахме тази възможност. Естествено сега това е забравено и най- редовно има въпроси от рода "защо нямате пари", ама не ми се и обяснява вече...

Та - моят съвет е - ако имате тази възможност - ходете на квартира =]

Чета вашите коментари със сълзи на очи, защото наистина никога не съм си и помисляла, че ще се стигне до тук. Да, понякога се жертваш за някого, а какво излиза...Ами да преди много ме защитаваше мъжът ми, но от известно време въобще не вижда нейните грешки и изобщо нещата се обърнаха. Дори вече си мисля, че е направила магия :( Не падам на нейното ниво, каквото и да каже, аз се държа хладнокръвно, въпреки че отвътре познайте какво ми е. Определено моят мъж е съгласен да се махнем оттам, но  тя го лишава от наследство и ще продаде всичко. Но това не е моя работа.Разбирам, че аз не съм й никаква, но ме е яд, че не мисли за сина си и той не го вижда това. Винаги съм била и аз на мнение, че по-далеч е по-добре, но обстоятелствата понякога не го позволяват.Трудно ще ни е, но всяко начало е така... Довечера пак ще говоря с него, той в момента мисли, че аз ще се съглася на този кредит, но да видим, може друго да измисли... :mda:

какво значи лишава го от наследство?

roumyana, обяснявам ти: тя притежава къща на два етажа, ние живеем на вторият етаж, заедно с нея, но тя ще се мести уж на първия и ние сме инвестирали в горния етаж. Съответно нейната идея беше да остави вторият етаж на сина си, а първият на дъщеря си чрез завещание. Но ако не се съгласим да и дадем тези пари, ние се изнасяме и тя продава горният етаж и завещава долният на дъщеря си. По този начин моят мъж остава без нищо! Това е нейната воля......

това наистина е много кофти, къщата само нейна ли е, няма ли и мъжа ти някакъв дял?
 моето мниение е че човек не трябва да си скапва живота за една къща, аз поне за мен си така съм решила, защото какво значи ще направи завещание, така цял живот ще ви изнудва и няма да се отървете от нея, а и като живее наблизо ще ви трови нервите.
 аз имам подобен казус с близък роднина, която щяла да ми остави къщата си ако се грижа за нея, то аз ще се грижа за нея, рпсото защото съм такъв човек, ама като знам тя какво иска просто няма да стане, да си прави каквото иска. не се знае как ще се развие живота, просто си гледай семейстовто, мъжа ти, защото така рискуваш и с него да се развалят отношенията ви

Няма как да завещае долния етаж на дъщеря си,може да го продаде. Ако къщата е на баща му и майка му и баща му е починал,мъжа ти има право на дял от нея. Ако обаче са живи единствения начин да не получи нищо е двамата да продадат къщата на дъщеря си. Но ако я завещае,мъжа ти има запазена част-мъничка,но достатъчна,че да не може да каже сестра му,че всичко е нейно  *db* Друг е въпроса ако къщата е само на свекито ти,но пак не може чрез завещание да остави нещо само на едното си дете,другото пак има дял от имущетсвото на майка си.
  :offtopic: Ама пък пари/къща всичко се прави/изкарва,учудвам се как заради нещо материално седите и позволявате да ви мачкат. На мен ако ми кажат нещо подобно ,се обръщам стягам си багажа и си заминавам с/без мъжа ми. Ако ме обича и има акъл в главата ще ме последва,ако ли не заедно да си живуркат. Хич няма да седя там,дори ремонт на цялата къща да съм направила. Моля ви се красиви и умни жени сте,не давайте 'някаква си' да ви тъпче и унижава.

Miss-че... браво за съчувствието, ама недей така да палиш хората... извинявай, че така върху твоето мнение се изказвам, но много лесно изглежда като си на 25г. - неженен, без деца, без особени материални проблеми да си хванеш багажа и да си вървиш. В крайна сметка тук няма как да бъде толкова категоричен човек - оженили са се преди месец и нещо, влагат пари в нещо тяхно си (малко или повече), приели са, че ще са заедно доживот един вид - това, че провеждат разговори и Ванчи е по-тактична далеч не означава, че се оставя да я тъпчат.
Разбира се, че не давам акъл за това да търпят всякакви скандали в името на един етаж от къща, но според мен просто трябва малко да се забави топката, да се поотложи и т.н. Все пак ние не знаем за какво са тия пари, виждаме само едната гледна точка. Пак казвам, едва посмях и мнението да си изкажа, защото нито имам свекърва, нито съм част от подобна ситуация, но моята майка имаше подобни проблеми и вече години носи последствията от тях.
Не смея да съветвам, но този проблем, за съжаление, може да се реши само след обмисляне от Ванчи и мъжа й, а той в подобна среда едва ли би действал по най-разумния начин. Според мен трябва тя самата да потърси и друго мнение - дали ще разговаря в родителите си, дали с брат, сестра, ако има такива... но трябва да е човек, който хем е наясно със ситуацията, хем не е абсолютно обвързан с тези хора, за да няма реална преценка.
Пак казвам - и за мен е прекалено и идиотско да се държи така човек, както тази свекърва, но има много примери във форума и за други такива, излезли от всякакви тежки моменти. Ние обаче едва ли помагаме като обясняваме колко е ненормално Ванчи да търпи тия неща заради единия етаж. Еми нормално е да има терзания и колебания, не може ей така да си хване куфарите и да бяга... Такива идеи не важат тук.. струва ми се.

Ванчи, пробвай да си представиш нещата след 5 години примерно и евентуалното развитие на нещата. Питай и близките хора за съвет. И не се отчайвай. Колелото се върти... Стискам палци! *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Дени,никого не паля  ;) само казах аз какво бих направила,всеки сам си решава как да си живее живота.
Никак не съм съгласна с мнението ти,но пък нито ти ,нито аз имаме проблеми със свекървите,така че няма да споделя с какво не съм съгласна и да те 'оборвам'. Може да имам прекрасна свеки,може и да нямам деца,но имам примери и изграден мироглед за нещата. Затова пак ви повтарям-умни сте и не заслужавате да ви тъпчат-това е единственият ми съвет,всичко останало в предишния пост и в този си е мое виждане,и какво бих направила 'аз',а не съвет какво вие да правите  @}->-- Надявам се никой да не съм засегнала,опитах се да съм мила ,може и да не съм успяла:)
 

Дени аз да ти кажа мисля точно като Мисчето и то съм женена, а живеем заедно от почти 5 години.Даже имахме подобен проблем и аз му казах, че при майка му няма да живея при  никакви условия.Тя не е като описаната напротив, но моя мъж има брат и той живее там.Е сега в дядовата ръкавичка, а и аз съм свикнала сама.И колкото и трудно да му беше и скандали викове, аз не отстъпих.Първите 12 години от моя живот живяхме с баба ми и дядо ми е повярвайте майка остана без нерви.Не искам да пречинявам това на себе си и децата си ако ще цял живот да съм на квартира.Ей пари се изкарват, но здравето никой няма да ти го даде.

Да се включа най-после и аз! Внимателно прочетох всички коментари и с всеки от вас съм съгласна. Пояснявам малко:
1. Къщата е само нейна, разведена е и мъжът й няма дял, няма да се съглася на завещание, защото може да го промени или развали на следващия ден или да го направи чрез гледане.
2. Не стоя заради гадната къща, а заради мъжа ми, което вече няма да правя де, ако ме обича ще дойде с мен, ако не да си живее с чудовището цял живот!
3. Тези пари за какво й са и аз незнам, казва ми , че няма да ми дава отчет!
4. В никакъв случай не оставям да ме тъпчат и затова не се съгласявам да й дам тези пари, но съм рзбрала, че от лошото, лошо излиза, затова не искам да падам на нейното ниво и да съм като нея!
5. Решихме с мъжа ми да се махнем оттам и да отидем на квартира, дано никога повече не я видя...
Най-важното е, че той е плътно до мен и ме обича, а като сме сами ще бъде още по-добре! @}->--

 :bravo: van4ii  , много се радвам за теб, "по-добре сами отколкото в лоша компания" :P
 :bravo: и на милото ти, че застава твърдо зад теб, в крайна сметка е женен за жена си, а не за майка си ;)

Ванче, страхотно! Това наистина е много добро решение, дано си удържи на думата и да се преместите, ще си отдъхнеш и ще се почувстваш най-накрая младоженка!  *THUMBS*

А това гадно изнудване ми е познато и е характерно за по-възрастните хора тип "дърти комунисти" ...  *crazy*  Баба и дядо са нещо подобно, но по-лек вариант. Искат те да командват, да им се молиш, правят за теб неща, но искат те да са важни и да си зависим от тях. Майка ми доста зор е видяла горката. Така че по-далече.

Благодаря на всички за подкрепата!
Благодаря Ви момичета :*
По - нататък ще се включвам, за да разкажа как е реагирала тя, защото тя все още не знае :danceg:
Предполагам, че направо ще й стане лошо, че няма да може да командва синчето си вече!

Лелеее,Ванче мила чак сега виждам какви ги е забъркала твоята свекърва ohmy.Ужас мила,но сте  взели правилно решение,дано всичко мине добре след като *THUMBS* разбере

van4ii махайте се от там час по-скоро.Съжалкявам че ще го кажа,дано не се обидиш  :huh:,но твоята свекърва е луда  8P

С моята свекърва се разбирахме добре около 2 месеца, след това с различни постъпки и изказвания ме отблъсна и сега гледам да контактувам възможно най-малко с нея. Започнахме с мъжа ми, да строим къща, влага ме всичките си усилия в строежа и финансови и физически, мъжа ми се прибира всяка вечер по тъмно, а тя на два пъти /от които единия на корбана който дадохме при започване на строежа/ заяви че къщата ни цяла да е малка /110 кв.м./ и студена. И досега не е казала нищо добро за къщата ни, незнам не я ли е жал за собствения й син който се измъчи докато я построи.
 Към сватбата ни не прояви никакъв интерес, вярно даваше пари но само това. Не дойде нито веднъж с мен до някой магазин, не се поинтересува за нищо, не се срещна с родителите ми, те и звъняха по-телефона за да уточнят все пак някои общи неща, каниха я няколко пъти да се срещнат но тя все отказваше. На сватбата дойде като гост, а моите родители особено последната седмица не се спряха. Дори каза на сина й да избере поканите за техните гости /защото тези които бях избрала за моите тя не хареса и поиска за тях други/. Ходих с мъжа ми да избирам техните покани и т.к. той неможа да реши кои да вземе, помолихме от магазина да ни дадат мостри да занесем на майка му в къщи. Тя така и не се помръдна, дори за това. На сватбата ни даде 100 лева, въпреки че мисля че имаше възможност за повече. След всичко това се дистанцирах от нея и нямам намерение да ставаме приятелки.

алена твойта явно е като мойта имат доста общи неща
но ние се махаме вече приготвяме си новия апартамент,да видим те с какво ще ни помогнат ???макар че не се надявам на много,защото знам че свекъра ще я натири да ни даде нещо,но колко и какво зависи от нея
аз ликувам от кеф  :danceg:  8P  *YAHOO*

Явно всички имат проблем със свекървите.......майката не дава сина си......жената не дава мъжа си.....
Отвратително е особено ако живеете на едно място.....

На Rosi-Bosi искам да кажа,че преди излизах на кафе със свекърва си и през ден ми правеше подаръци.В деня,в който съобщихме,че ще се женим стоеше с каменна физиономия сред хората,които се радваха и ни честитяха и може би си е помислила,че няма да забе;ежа,че е единствения който не се радва.Преди обръщението и към мен беше "миме",сега е "милена".
Не е особено лесно да кажеш "не мога" и да отидеш на квартира,особено сега.Имам хиляди причини,заради които не мога да се изнеса так а демонстративно, при положение,че хората са ми дали цял етаж от къща,аз да кажа "дразните ме,когато сте на по-малко от километър от мен".При мен случая е малко по-различен и предпочитам да си остана така,отколкото да се мъкна по квартири и едвам да връзвам двата края.още повече ,че съвсем ще загубя неговите родители като помощ.Абе,мои си разсъждения,но напускането на свекърската къща може да създаде много повече главоболия.

Понякога по-добре да запази човек нервите си и уважението си, вместо да се гледат хората с изкривени физиономии .....нищо че е по-трудно...

Ангелче, като ти прочетох поста, се сетих, че и с мен е така...Преди на всякъде като говореше за мен, бях слънчицето, дето е влязло в дома й, най-много Гери да каже...сега като говори нещо за мен, задължително е "Гергана", което тя знае много добре, че ми е страшно неприятно, просто си свързвам цялото име все с неприятни емоции и един ден Жоро й беше казал, така, че е наясно с този факт, но..уви. Разбирам те прекрасно за изнасянето - ние живеем при моите родители, не при свекърва ми, но въпреки това има натоварващи и изнервящи моменти, просто в момента никак не е период да се изнасяме, само защото се дразним от време на време взаимно. При нас е по-сложно с отношенията със свекървата, много пъти съм разказвала, така че искрено се моля да не се налага някой ден да сме при нея, не е каприз, а реално оценяване на ситуацията. Евала, че ти се справяш с това, може би е и въпрос на ситуация, на обстоятелства, а до голяма степен и на човек. Аз наистина не мога. Твърде дълго ни се бъркаше, така че решението да не сме при нея беше правилно във всички посоки - нищо, че продължава да създава напрежение по между ни при всяка такава възможност.
Няма да се оплаквам пак, де. Ако почна, знам, че ще се натоваря страшно, има толкова нови неща, закоито не съм ви разказвала, че сърцето ме боли понякога, но се старая да не се напрягам - заради бебето и заради нас с Жоро, който поне вече не се потдава толкова на манипулации. С Божията помощ ще се справяме, пък нека свеки да е жива и здрава, не й искам лошото, искам само повече спокойствие за семейството ни.

Гери нали последно бяхте в добри отношения? Пак ли има проблеми?  :(

Иначе относно съжителството, на дали на някого му е приятно, но наистина понякога от финансова гледна точка това е най-доброто. Вярно е че с пари здраве не се купува и т.н. и т.н. но обстоятелствата са такива  :girl_wink: Пак казвам въпреки че мойте свекър и свекърва са като цяло добри хора, възникват неща който ме дразнят, премълчавам ги и вярвам че трябва да запазим добрия тон, живея с надеждата за наш дом един ден и съм сигурна че тогава всичко ще си дойде на мястото  *THUMBS* Общо взето при нас най-големия проблем идва от там че не ми дават да си живея с кучето и в момента чужди хора се грижат за него, от което ми е ужасно тежко и ... много малко хора могат да ме разберат  :( Ама в крайна сметка те какво са виновни че не обичат домашни любимци  :\ Други неща който ме дразнят са предимно някакви остарели схващания на свекър ми, примерно лятото трябваше да ходим в Турция, неговите думи бяха "ааа никаква Турция, когато всички сме здрави тогава"  ohmy Е че аз не съм болна, ама каквод а го правиш. Сега му казваме че за 8ми декември ще бъдем някъде на Балкана, на врачанския си балкан, за десетина минути се качваме до горе с автомобил, той пак "ааа не, декември месец да не съм чул"  :angry: И най-лесно е да отидем въпреки неговото мнение, ама после трябва да се цупи дълго време, слава богу офертата за Балкана отпадна, тъй че ще сме си някъде тука в града  ;) Та ей такива неща ме дразнят до не знам каква степен, ама на тоя етап успявам да премълча  ;)

Ама,вие н а колко години сте?!Как ще ви се меси така!Вече сте отделно семейство.
Най-мразя да се съобразявам с тях.И даже понякога правя напук,за да не си помислят,че ще им играя по свирката.

Опитах се да изчета цялата тема. Като гледам преобладаващата част от момичетата тук си имат сериозно влошени отношения. Хич не ми се иска и аз да ги имам. За сега проблеми нямам, гледа с шега да отблъсквам сяка намеса, която не ми отърва и не е по моите разбирания и гледам да не се настройвам негативно, че тогава ще я загазя сериозно. Аз като се знам как мога да се настря против хората от няма нищо. Но в интерес на истината, моята свекърва се държи добре с мен. Купува ми разни неща от време на време, дрехи, ама при последните щях да се карас мъжо, защото искаше дори и да не ми харесат, да кажа ,че ми харесват. Но както той е прям и искрен с макй ми така и аз искам. И едната дреха не ми хареса и си й казах. Преди няколко дена дори тя сподели неин личен проблем, който не можеше да спидели със синовете си. Аз от своя страна показах, че може да ми има доверие и ще я подкрепям, когато има нужда. Но от друга страна аз съм човек, който държи страшно много на личното си пространство и не понасям някой да ми се бърка в моите неща без да съм го поискала или да ми се наватн напътствия като на малко дете и се надявам никога да не стигнем до там.
Никой до момента не ни се меси, но то е защото живеем сами на квартира.

аз пък мн и се нревя на мойта свекърва от няколко дни насам тя по-принцип рабпти в чужбина ама се върна и сега всеки божи ден ми се мъкне вкъщи и на всичкото отгоре ходила на гледачка и тя и казала че някакво тъмно момиче хвърлило око на мъжа ми ама той нямало да и обръща внимание ама аз щяла съм мн да плача и да страдам и ми вкарва едни такива психози ужас а на мен само туй ми трябва сега .

sl1ncata тая жена наред ли е да те притеснява с такива приказки. Защо са толкова откачени хората. Много ме е яд на тъпи реакции и приказки. Няма нито такт, нито адекватно поведение.  P-( Яд ме е така.

sl1ncata хич н е й обръщай внимание на глупостите, които ти говори свекърва ти. Имах една приятелка, която като се раздели с тогавашното си гадже и отиде на врачка. Врачката й каза, че кандидат свекървата й е направила черна магия да се разделят, но врачката щяла да напарви някакви заклинания и да оправи нещата, така че до края на годината да се съберат. Това беше 2007 година. Още не са се събрали и определено няма никакви изгледи за това (и двамата си имат нови половинки). А за кандидат свекървата мога да ти кажа, че толкова не й пукаше за сина й, че го беше зарязала заедно с брат му  на по 12 и 16 години да се гледат сами тя докато си живее в голяма къща с новия си мъж. Сещаше се веднъж на десет дни да отиде да им изчисти и да им сготви. Та тази жена не ми се вярва да тръгне да прави черни магии :)

Като чета какви проблеми имате, ми става зле. Незнам как могат да се даржат така тези жени, не им ли идва на акъла, че и те имат дете, ако някой се държи така с него.
Ние с моето кандидат-свеки почти не си говорим, тя вечно е с главоболие, получава го като ме види. Мен чак ми става смешно вече. Дабре, че живеем на 450 км. от нея и се виждаме веднъж на месеца, че и по рядко. Никакво внимание, никакъв опит да  ме заговори, а е интелигентна жена с добра професия.
Имам чувството, че има някаква ревност, че съм отделила милото и синче от нея  :) Последният път като ходихме даже се беше нацупила и му направила забележка, че не и обърнал достатъчно внимание и не си говорил насаме с нея.  А тя за 3 дни седна 2 пъти с нас на масата  :(
Даже не ща и да ходя в тях другия месец, ама заради милото май ще трябва да се жертвам }:->

.
 8P Аз съм абсолютно същата и даже понякога си мисля 4е прекалявам  :[, оба4еееее всеки да си знае мястото  =]

Ох, какво да ви кажа момичета, при нас пък положението става все по-зле! :'(
Не можем да си намерим квартира, отделно тя ни изгони от къщата, каза че не искала да живее с нас, а да поясня, че тя няма да живее с нас, а на долния етаж, но това нямало значение за нея, това била нейната къща и не ни искала. Мъжът ми й каза, че повече няма да я погледне след тази постъпка, но на нея не й пука, искаме да се махнем, но не можем засега. И идват празници и посред зима и направо ще откача! :'(

Ужас van4ii   толкова ми е гадно всеки пък  :'(, когато чета разказите ти за тази -без извинения  -АБСОЛЮТНО ЛУДА ЖЕНА *crazy*-бягай мила, колкото се може по- бързо и колкото се може по- дале4.
 :bravo: на съпругът ти че те подкрепя .Всичко ще свърши някой ден, а дотогава просто си мисли колко ще ти е хубаво като си надалеч от свекито, и може би ще бъде по- поносимо за теб -ако е възможно де
 *THUMBS* и стискам ти палци

van4ii мила, много хубаво че съпругът ти е до теб и те подкрепя.
Сигурна съм, че заедно ще намерите своя уютен и слънчев дом.
А тази лоша жена - свекърва ти, незнам какво иска да постигне  :(
Желая Ви много късмет   :)

ванчи всяко зло за добре, все ще си намерите квартира, не се тревожи, толкова много хора дават под наем жилища, а какво тпо-хубаво от това да сте заедно и сами

Аз не мога да разбера тази жена :angry:, явно иска да остане сама на стари години като кукувица и никой да не я погледне после, луда работа *crazy*
А и понякога се им се чуда, добре нали и те са били снахи, и ако и с тях са се отнасяли така (бабите ни от старото поколение), защо трябва те да повтарят тяхната грешка и да тормозят така на хората деца от една страна, а и собствените си деца от друга, защото и на мъжете ни не им е лесно. Браво на мъжът ти van4ii , и не се тревожи скоро ще намерите своя дом, важното е че се уважавате и подкрепяте.

Благодаря ви момичета, и аз се надявам скоро да се махнем от там, че положението е нетърпимо!
Какво иска да постигне тя ли? Ами и тя не знае, просто е изтъкана от злоба и всяко нещо я дразни, тя не може да бъде щастлива и завижда на другите, че са, дори и на нас. Завижда на отношенията ни с моите родители, завижда за това, че мен всички ме уважават и харесват, а нея не, а също и за младостта ни. Когато се махнем, тя остава сама и тогава ще започне кошмара й, защото няма да има кой да командва и на кого да прави забележки и да мърмори и най-важното, че губи контрола над сина си, което за нея е на първо място. Но тя не мисли, че ще остарее и ще бъде сама, защото злобата и омразата към хората й пречат да мисли какво прави или говори, но впрочем тя не може и да мисли, прекалено ограничена и тесногръда е за това. Изобщо тя е много сложен казус, който обаче нямам намерение да разрешавам, оставям го някой специалист - психиатър може би........

Ванчи, дано скоро се появи нещо, нашата квартира я намерихме на късмет с разни познати, непознати, така че действайте, важното е да сте по-далече от това зло! Тя сега го играе сърдита, което е още по-добре за теб. 

Тя междудругото е вечно сърдита, а сега излиза с номера, че щяла да се самоубие, сякаш ни заплашва с това. Яко ни вгорчи живота това чудовище.

Дано скоро се изнесете от тази къща мила Ванчи. Пък да видим тогава на кой ще си предава важностите и номерата...Мале тези циркове колко ме вбесяват....но всичко се връща на този свят, ще дойде момент когато тя ще ви моли за внимание, но уви .... връзките до тогава /може би/ ще бъдат окончателно скъсани....

Да, така е Катя! Мисля, че намерихме нещо подходящо, така че тези седмица ще оправяме нещата и дано по-скоро да се изнесем! Искам да посрещна тези толкова прекрасни празници спокойна и далеч от нея. И аз смятам, че всичко се връща и има един, който да съди всички хора, но наистина за мен всичко е приключило. Аз съм страшно търпелив човек, но като злоупотреби някой с това съм доста крайна, зачерквам го от живота си!
А в момента дори тази жена, която се чудеше как да ни обремени и да ни накара да й дадем пари, защото тя горката си пази нейните в банките непокътнати и затова"остана без пари", та точно тя си купила куче за 1000 лева!!! И в момента съм длъжна да живея и с него ! :angry:
Кажете ми това човек, който няма пари ли е? А и да подчертая, че нищо не ни подари на сватбата, още чакаме.........

van4ii много добре, че има светлина в тунела, дано се уредят нещата с новия Ви дом  :)
Да си е Вашето място , никой да не ви се бърка да се чувствате спокойни, така и ще имате много време за себе си и любовта Ви ще става все по силна  :)
Стискам палци да се уредят по-бързо нещата  *THUMBS*

и аз *THUMBS* *THUMBS*

Van4ii, мога само да ти кажа да се радваш, че поне мъжът ти те разбира, защото може да е по-страшно, тя да мрази теб, да ти трови живота, а да е мила със сина си и той да не иска да се изнасяте...такъв е случая с моите родители и баба ми, и повярвай, колкото по-бъзо се изнесеш, толкова по-добре, защото на моята майка няма кой да и върне годините...токлова е наскърбена и наранена и всеки път като си говорим ми казва, че е трябвало и сама да си тръгне, а баща ми я обичал прекалено много и щял да замине с нея....Свекърва ти просто е луда и злобна,  и няма как да се разбереш с нея...те не разбират, че тяхното проклятие е да останат сами като кукувици. Тогава ще разбере какво е сторила. Млади сте, обичате се, каквито и трудности да срещнете, все ще се оп0равите, щом сте двамата...Аз с моя мъж като живеем на квартира, какво...И моите и неговите родители са на по 200 км., да не би да не сме оцеляли?

Сега ще напиша и за моята свекърва...При нас ситуацията е различна. Мъжът ми е на 35, аз и той излизахме от 2006, но тий ме заведе в тях миналото лято и ме запозна с тях. Както писах те са на 200км. и ми се струваше, че и циганка да беше завел, пак щяха да се радват, още повече, че той е с тежък характер и двамата му родители ме "предупредиха" преди сватбата...Освен това имам две снахи и 4 племенника, но тя досега каквото им е дала на тях, такова има и за мен, даже мен повече ме глези от едната си дъщеря, с която са в обтегнати отношения и на мен ми става малко гадно, въпреки че всички жиявеят отделно. Но веднъж останахме за 4 дена там и разбрах, че ако живеем заедно няма да ми е лесно. Тя винаги е в ръцете ми като правя нещо и редовната и реплика освен напътствията и са "..човек не се ражда научен, и аз като се ожених нищо неможех да правя", да ама аз живея сама от 17 г., имах сериозна връзка и живеех на семейни начала, така че МОГА да правя всичко необходимо. И то един скандал между нея и собствената и дъщеря разбрах, че е доста опък характер. Като не стана на нейната , хвърли там един парцал и се врътна и каза "Като много знаете, правете си го сами" и се врътна. При което аз споделих по-късно мислите си с милото, а той ми вика"..ти да не мислиш, че от много хубаво съм се махнал..." А свекъра ми е доста властен и малко строг, но са успели да отгледат три деца, да ги възпитат и да ги образоват, та само затова си заслужават уважението. В допълнение ще кажа, че мъжът ми не харесва моите родители, но винаги им се усмихва, поздравява ги като отидем и също се отнася с уважение към тях. И в допълнение ще кажа, че като се сгодихме ми беше трудно да им викам майко и татко, но като дойдоха да ме вземат от нас и като ги закичвах, няка си в тържеството им казах майко и татко и видях как им се напълниха очите...Аз ги приемам като част от семейството...не мисля, че са ми никакви, но ако бяха гадни, просто нямаше да ходя при тях...Надявам се да си запазим добрите отношения...

здравейте,бих искала и аз да споделя моята история,защото напоследък чувствам,че ми се насъбра прекалено много,а нямам никакъв отдушник за чувствата ми!Тази година се наложи с приятеля ми да се върнем от Испания,заради кризата,но тъй като си взехме апартамент и го изплащаме,трябваше да решим къде да останем да живеем-при  моята майка или при неговите родители,поради финансовата невъзможност да излезем на квартира.В крайна сметка ре6ението бе6е да останем при неговите родители.искам да запо4на с това,4е и майка му и ба6та му са добри хора,помагат ни с каквото могат.Вси4ко запо4на когато лятото с приятеля ми си патувахме кам моя град,за да видим майка ми...по това време сестра му са6то си бе6е до6ла от 4ужбина на по4ивка с мъжа си и сина си и живееха с нас нагу4кани в един тристаен апартамент(а имат два празни апартамента)та те двете с майка му са неразделни...тогава вав влака той ми сподели как един ден,докато аз съм била на работа те са ме коментирали мен,за6то не сам ходила при тях да си приказваме,за6то не сам се отнасяла мило с тях,за6то това,за6то онова...Парво искам да изясня,4е аз не сам от моми4етата,които оби4ат да вартят клюките за хората,а те двете то4но това пртавеха по цял ден,как да ходя при тях като аз нямам об6ти теми с тях,уважавам ги като негови роднини,но аз не сам от снахите,които се мазнят на свекурвите си,нито пък обичам да се подмазвам на някого...Дотогава не вярвах 4е са способни да наговарят такива не6та зад гурба ми,дори приятеля ми ми каза,4е са го подпитвали дали е сигурен в мен,и 4е сега бил момента да преосмисли 4увствата си и ако иска да ме остави...когато 4ух това не можех да повярвам 4е те са го казали,за6тото пред ме и двете много ми се усмихват,правят мили о4и,а тогава за пурви пат се сблусках с 4ове6кото лицемерие,да кажа само 4е сам на крехките 19 години,а приятеля ми е на 30...като и да ерадвам  се 4е мужа до мен не цепи басма на никой и си даржи на мен,наскоро се слу4и не6то  което ме убеди зса пореден пат в неговите 4увства...една сутрин станахме както всеки ден да закусим,влязохмев кухнята поздравихме с"Добро утро" при което майка му запо4на да се дразни с нас,аз излязох от стаята и отидох в банята откадето 4увах как тя излива цялата помия варху мен,бях обвинена 4е не сам готвела,4истила,не са ги уважавала,4е майка ми не ме е нау4ила на ни6то...разплаках се и си влязох в стаята,а в са6тото време ми бе6е и хубаво за6тото слу6ах как приятеля ми ме за6титава6е и се кара6е  с тях....Кажете ми аз виновна ли съм,4е сам о6те савсем млада и тепарва 6тег се у4а в живота,според мен не бяха пражи да се отнесат така с мен,парво 4е 6то се отнася до мен инего изпалнявам вси4ките си задулжения,4истя на6ата стая,готвя  за нас....аз не сам слугиня 4е да 4истя цялата ка6та и  да готвя за вси4ки...да,помагат ни,не мога да си изкривя

 ilaraxya възможно и нормално е да има не само приятни мисли между свекърва и снаха, не е нормално обаче да се казват на глас, поне не е възпитано, най-малкото защото така ще настроят приятеля ти срещу тях. разбира се когато става дума за такива взаимоотношения казаната дума боли, защото примерно ако майка ти ти беше казала, че не чистиш и не готвиш, нямаше да се засегнеш и щахте да си простите всичко.Малко или много обаче, когато отиваш да живееш в чужда къща трябва да се съобразяваш с реда и порядките в нея, не знам как точно стоят нещата при вас- какво се очаква от теб, но помисли и от тяхната гледна точка. при всчики случаи възраста не е оправдание да не помагаш в къщи

Парво искам да ти благодаря за савета и на свой ред да ти отговоря.Зна4и 6то се отнася до домакиснката работа аз изцяло покривам моите задулжения,поне така смятам,4истя стаята,която те са ни предоставили за живеене,пера моите и дрехите на приятеля ми,готвя за нас,,но просто бях обвинена от майка му,4е не сам се спускала по дейно да й помагам в домакинската работа при което аз и отварнах,4е аз не смятам да се прежру6там в дома6на прислужница,и 4е ако има не6то за което иска да и помогна да доиде и да ме помоли,аз никога не бих и отказала помо6т,но просто не сам от тези снахи,които пипат навсякуде,правят вси4ко, и едвали не изземат функцията на основната домакиня в ка6тата,а има и не6то друго,аз все пак сам в 4ужда ка6та,не мога да си позволя да сам толкова раз6етана,за6тто пак не я знам дали няма да си помисли пак не6то друго-я я вий тая ква е отракана и да вземе пук да се скара 4е и пипам вси4ко,за това аз сам по-обрана в действията си,вар6а си моите задулжения,готвя за мен и приятеля ми,пера на6ите дрехи,4истя на6ата стая,а пук тя да си се грижи за нея и нейния маж,а пък ако има не6то с което мога да им помогна,аз съм й казала-ела,обади се и 6те ти помогна,това е ако някой смята 4е не сам права нека ме поправи,аз приемам савети стига да извлека някаква поука и дивиденти от тях...но не да се тругва с ло6о и да ме обиждат,при положение,4е аз заои4вам да живея в една савар6енно нова среда,нова ка6та сас своите правила и ред,и кадето не знам как седят не6тата,ако о6те в самото на4ало,бе6е до6ла и да ми каже:"Мери,така и така,всяка неделя се 4исти това,6те те помоля да ми помага6 за онова," няма6е да се стигне до ситуации,ж които да се изпокарваме,а и наи ми  е обидно за6тото както казах,аз сум само на 19 години и вместо да се отнесат с мен като с едно моми4е,което тепарва навлиза в живота и да ме поу4ават като тяхно дете,те чпостапиха супер нетакти4но...За бога,та аз сум само с 3 години по голяма от внука им...добре 4е приятеля ми изцяло ме за6титава и дори се изпокарва с тях когато вижда 4е ме обиждат :girl_impossible:

Не се връзвай на такива приказки.Щом всичко стига до учите на приятеля ти,значи целта е да бъдеш злепоставена в неговите очи.Защо човек на толкова години,вместо да го премълчи или сподели с теб,отива да разправя на сина си,че не е доволна от теб.Най-важното е че той те подкрепя.Аз също откакто ходя на работа почиствам само нашия етаж(преди чистих цялата къща) и също понякога се страхувам (особено ако и дъщерята е на гости) да ходя да се мотам в ръцете им и да готвя ,да не си помислят че се натягам нещо,че те не могат да сготвят сами.
А ако знаеш колко примери имам за свекърви  с дъщери.Всичките се събират и започват да търсят кусурите на "новата" жена в къщи.После и сина става лош,защото защитава жена си и...забрави ги.Не на тях трябва да правиш добро впечатление.

Сега - това за годините като оправдание не го приемам (поне лично аз). След като си достатъчно голяма да живееш с "чужд" човек (разбирай - приятелят ти), а не да си седиш в къщи при роднините и да сте "гаджета", значи си достатъчно голяма и си преценила, какво идва с това решение.

Според мен проблемът е, че не си наясно със ситуацията, за което напълно те разбирам. Аз с моята баба не мога да се разбера, в собствената ни къща, та камо ли с чужди хора в чужда къща.

Истината е, че в тази ситуация лично аз не мога да ти дам никакъв конкретен съвет, защото ти сама си го казала - "като правя нещо - защо го правя, като не го правя - защо не го правя".

Но става въпрос за дребни неща - примерно ако се храните заедно (разбрах, че готвиш за вас двамата, но не знам къде се храните), да разтребиш всичко ти или да измиеш всички чинии. Или пък примерно някой ден ако тя не е направила нещо, да го свършиш ти. Абе - дребни неща, които по- малко биха я подразнили. И така следващият път ако стане пак скандал, ще отидеш и ти, и ще се защитиш.

Ако пък не са ви чак толкова лоши взаимоотношенията вече, седни да си поговориш с нея и я питай какво иска, какво се очаква от теб...Де да знам и аз.

В продължение на 18 години докато си бях в къщи, не съм хващала да правя нищо, освен ако не ме накарат, защото баба ми е "шефа" на къщата и ХИЧ не обича да и се месят в работата, в чистенето, в готвенето и т.н. Ще дам един пример - "Златинке, сготви еди какво си (което аз си готвя)". И Златина застава на печката да готви (нещо, което е готвила ДОСТАТЪЧНО пъти) и бабетка пристига и започва - това трябва така да го направиш, онова трябва иначе да го направиш - и най- накрая си го сготви сама, то не стана както трябва и аз просто и казах "Аз ти казах, как трябва да се нарпви"

Така, това беше малко :offtopic: С две думи - или си поговорете (дипломатично - казваш, разбрах, че има проблем, кажи ми какво те притеснява, нека не се караме, все пак живеем под един покрив), или правиш "незабележимо" разни нещица, или за момента оставяш нещата така и да видиш какво ще стане =]

Истината е,4е се опитвам да не се врузвам на глупостите на когото и да било,пак казвам 4е родителите му не са ло6и хора,но в крайна сметка как да талкувам факта 4е ме натирят в негово присаствие,аз лично за себе смятам,чè ако обича6 един 4овек,в слу4ая сина си,не би си позволил да говори6 ло6и не6та за 4овек когото той оби4а и цени,о6те по малко за 4овека с когото тои е избрал да сподели живота си,да му роди деца(това съм аз  :danceg:)както и аз никога не сам си позволила да изрека обидни думи по адрес на семейството му,вапреки 4е след това което те изприказваха за мен сам в основанието си да го направя,как бе6е..."каквото повикало,това се обадило..."това както казах никога няма да им го простя,4е се опитаха да ме насолят пред мужа на живота ми,и кой знае...може би майка му ве4е не прави такива опити,за6тото видя 4е приятеля ми не е 4овек без мнение,а даржи на мен пове4е отколкото о4акваха...но не искам да си мисля какво би станало,ако бе6е мамино син4е,може би думите и нападките сре6ту мен 6тяха да му ваздействат и сегя няма6е да сме заедно...основното за което сам нападана от майка му е 4е не сам била приказвала,е да му се не види,за6то и аз трябжа да сум са6тата с извинение за израза "лаладжийка" като нея,ами аз съм просто по-скромно и тихо момичè,така съм възпитана,че да говоря само когато имам какво да казвам,а на нея просто устата и не спира,това много ми теже6е в на4алото,4е не се опитат да ме приемат такава каквато сам,а ми само ми тарсят кусурите,ама веднаж в поредния скандал приятеля ми добре и го  каза:"Радвайте се 4е в дне6но време когато моралните ценности са западнали савсем ви се падна такова добро и мило моми4е,а ми я да бе6е някоя устата и да ви завира6е на ку4е в гъз и да е някоя зла"...и наистина е така...пак 6те пи6а,4е сега мужа си идва от работа...Поздрави на вси4ки  :)

За съжаление, повечето момичета, пищещи тук (включително и аз) се чудят на абсолютно същото нещо и за съжаление, май никоя от нас не е намерила отговора.

Остава ни само да се надяваме някога, когато дойде и нашето време (дай Боже всекиму), да не се държим по този начин или поне да постъпваме малко по- адекватно :[

 Здравей, ilaraxya! Като едно доста поизпатило си от лоша свекърва момиче, ще си позволя да ти дам няколко съвета... Преди това искам да коментирам, че нейното поведение въобще не е било адекватно, да крещи и да те обсъжда без ти да си в стаята, ако е искала нещо от теб, да ти го каже лично и с нормален тон или ако се е притеснявала, да го каже на сина си, например че би искала да й помагаш в домакинската работа и прочие. Според мен, за да не се задълбочат нещата, поговори с нея и си направете някакво разпределение на задълженията, естествено, че не си й прислужница, но доколкото е възможно да й помагаш и така ще видиш как ще потръгнат после нещата. Ако тя е достатъчно разумна ще спре с претенциите си, ако ли не ще трябва да й секнеш ентусиазма, с който се наема да говори и да й дадеш да разбере, че така няма да стане. Но първо опитай с добро, трябва време да свикнете едни с други....

Парво да отговоря на skylife,4е ние с приятеля ми винаги след като се нахраним си измиваме 4иниите,по4истваме си терена казано накратко,никога не сме се измаквали по терлици и да 4акаме някой да ни слугува,да малките жестове от рода да избур6а ламината в коридора с парцал или да почистя от прах техните парфюми или да сабера прането ги правя,не6та които 4естно казано не ме засягат...но ре6авам да ги направя,за6тото ми е до6ло отватре...та исках да кажа само,4е добре 4е сам по тихи4ка и спокоина,за6тото ако бях някоя бурборана,на която устата и е не млаква,досега 6тяхме да сме се изпокарали...то4но заради майката на приятеля ми станаха вси4ките тези скандали,за6тото много знае да приказва,вместо такти4но да замал4и,на вси4ки ни правят впе4атление разли4ни не6та,но ако вземе всеки да си казва каквото му е на ду6ата нали 6те настапи някакав ужас...и все пак се дразня,за6тото смятам 4е не е 4естно когато не6то не и е на кеф да идва и да си го изкарва на нас двамата с приятеля ми,както стана в4ера,такмо готвех в кухнята и тя влезе,спре4ка се с него за не6то и от едната тема влезе в друга,и в друга...и в друга...и така стават скандалите...!засега уж сме в добри отно6ения,гледаме с приятеля ми да не даваме поводи за караници.....не 4е ми пука,но за в момента живеем с тях и се налага да спазваме добрия тон...което наи много не ми допада 4е ба6та му са6то е много мал4алив и свенлив 4овек,сестра му като си бе6е тук и тя мал4алива и не приказва,но само на мен ми се прави забележката 4е сам била мал4алива....е как трябва да реагирам аз в слу4ая?в са6тото време ме обвиняват 4е това не сам правила,онова,а и майка му и ба6та му имат проблем с комуникацията с мен,ни6то не ми казват,което не им харесва,и после тар4ат да се оплакват на приятеля ми,аз смятам 4е ако има някакав проблем сварзан с мен трябжа да се обурнат кам мен самата за да го разре6им,не да си мал4ат,зад гарба ми да ме обсуждат и после да ме представят по ло6 на4ин на приятеля ми...пак казвам не са ло6и хора,помагат ни...но съм мноог раздвоена и объркана,след вси4ко което ми сториха как трябва да се отнеса кам тях...6те ви кажа аз как сам ре6ила за себе си...тай като в краина сметка те са родителите на мъжа,когото оби4ам аз на парво място ги уважавам...но никога няма да забравя какви ло6и думи ми наговориха...за сега спазваме добрия тон,за6тото сме зависими от тях,но отделим ли се от тях 6те видите как набурзо 6те ни се оправят ваимоотно6енията,за6тото като живеем поотделно и никой не се меси на другия е най-добре!но дайте ми савет как да се справя с тяхното непрекаснато недоволство,4е сам била прекалено мал4алива по тяхните думи,аз не сам такава,просто не сам от моми4етата,които само им знае устата,не сам нау4ена непрекаснато да бра6толевя не6то,а те си мислят 4е като не говоря много сам им била обидена и по4ват да ме злепоставят пред приятеля ми....приятеля ми много пати им го е казвал,4е аз сам си такава,но те явноне искат да го приемат...

Според мен , свекърва ти си е такава и каквото и да направиш ще ти намира недостатъци.Ако искаш прави така както са те посъветвали другите момичета,но аз мисля,че нищо няма да се промени занапред.

Като не искат, да не го приемат, проблема си е техен! Ти се дръж добре, мълчи си и това е, не си длъжна като не ти се говори, да отиваш и да се правиш на  *crazy*такава, каквато не си!
Не може всеки да играе по свирката на другия, на моята свекърва и бях виновна дори затова, че дишам, всеки път имаше забележки, че не съм я погледнала по правилния начин, че не съм казала здравей с подходящия тон и други подобни глупости.Затова хич да не ти пука, колкото повече си го слагаш, толкова по-лошо за теб! Ти си гледай приятеля......

Мен пък изказването "готвя само за нас двамата" ми стана доста неприятно  :\ И в тоя ред на мисли да те попитам тя когато готви само за нея и за мъжа си ли готви  *crazy* Не знам ние също живеем със свекърите ама като готвя готвя за всички, свекърва ми ако готви и тя готви за всички, вечеряме заедно и после аз или тя (в 99% от случайте - тя) измива всички съдове  :P Та не знам, може би в къщи като знам как се храним не го одобрявам това твое изказване, съжалявам ако съм те засегнала ilaraxya

Ами както вече казах аз се опитвам да не се връзвам на когото и да било,но на този етап е невъзможно да държа само на своите принципи(колкото и да  ми се иска ),за6тото все пак сме зависими от тях и нужно да спазваме добрия тон...но вапреки вси4ко нямам намерение да се опитвам на всяка цена да угаждам на другите за сметка на моите приоритети,в крайна сметка аз никога не съм изисквала от тях да  се променят за каквото и да било и бих искала в замяна и те да не искат това от мен,а да ме приемат такава каквато съм,в крайна сметка всички сме хора и гре6им,но смятам,че в случая тях би трябвало да ги интересува само факта,че истински обичам сина им,а не колко добре съм сготвила или изч4истила,млада съм 6те се науча,ако не6то не знам,макар 4е на този етап вар6а задълженията си и не виждам  не6то,за което да давам повод да бъда упреквана!6то се отнася до  готвенето-да,аз готвя за мен и приятеля ми,майка му готви за нея и мъжа и,ние си купуваме за ядене и си готвим,те правят са6тото,само понякога,може не6то да ни сипе от някоя манджа да я опитаме,но в пове4ето слу4аи сипва само на приятеля ми,за6тото знае 4е аз не ям вси4ко,поради непрекаснатите ми диети,но пък това донякъе не я оправдава,за6тото може само дори от куртоазия да ме попита"Мери,сготвих еди какво си,сипах на Ники,иска6 ли и на теб да сипя да опита6",но както и да е...като цяло ме пита,но понякога пропуска и на мен тогава ми става обидно...ина4е какво да ви кажа,за съжаление на6ата мила страна не предоставя вазможност на младите хора да имат собствено жили6те,камо ли да теглят кредит,моя приятел изтегли такъв,но само за6тото е живял 10 години в Испанияи е имал някои друг лев за да си позволи да си вземе апартамент на изпла6тане,но колко млади хора си блъскат главите,4удейки се каде да живеят,камо ли  да създадат семейства...и все  пак свекарва ми не е ло6 40век,нито пък мъжа й,поотделно сме прекрасни хора,но си остава табу за мен,за6то и какво я накара нея и свекъра ми така да избухнат и да ги видя в светлина,за която не съм подозирала,знам само 4е живот и здраве тази година или най-касно догодина 6те заминем пак за чужбина и тогава всеки 6те е хубав на другия,за6тото няма да се налага да делим един покрив,просто явно младите имат едни виждания за живота,а старите други...

Ето това последното е най- вярно.

А за промяната - тя няма да се промени. Просто след една определена възраст не можеш да промениш човек, колкото и да се опитваш (освен ако не се случи нещо толкова значимо, че да го накара да преосмисли всичко). А теб винаги ще се опитват да променят (както те, така и твоите близки), защото за тях ти си малка (няма значение дали си на 19, на 29, на 39 или на 79), те знаят всичко и всичко, което ТЕ знаят и правят е правилно, а това което ти знаеш, през което ти си минала или каквото ти правиш е грешно. Шансът да си признаят грешките пред теб е направо нищожен.
Така, че що се отнася до това - (аз лично успях да си извоювам това) съм казала на майка ми, че с удоволствие ще изслушам съвета и, но в много случаи, дори и да е права, ще направя това, което аз преценя, защото това е моят живот и оценявам МНОГО това, че иска да ме предпази от всичко, но все пак ако не се "опаря" сама, няма как да се науча - та в общи линии, ако иска да каже нещо, изслушай я, но си прецени какво можеш да извлечеш от нейните "съвети" и какво не, а иначе - опитай се да не обръщаш толкова внимание. Давам ти го като съвет, защото аз като обръщах внимание си докарах куп проблеми на нервна почва, които нямат оправяне.

Целувки и прегръдки, по една супена лъжица "Майната му" сутрин и така :girl_wink:

За мое огромно 6тастие имам най-прекрасната майка,не го казвам,за6тото си е моя,а за6тото тя наистина е един страхотен,борбен и много добър 4овек!Но нека не обсъждаме точно тук майките,за6тото все пак това едруга тема,все пак темата ни е "Свекървата" и за моята буде6та ви казах не-достатъчно,но най-основното...В крайна сметка смятам,че изли6ните караници 6те доведат до ло6и последствия само и единствено за мен,затова както го каза моят приятел"Важното е,4е има6 моята подкрепа,за другото не трябва да ти пука" и смятам,че е напално прав,в крайна сметка имам намерение да се омъжа не за майка му,сестра му,ба6та му или който и да бил друг член от семейството му,а за самия него! *YAHOO* Но каквото и да си говорим истината е,4е млади и стари не трябва да съжителстват на едно място,просто,за6тото всяко семейство има нужда от своята неприкосновеност и интимност,сега колкото и да не е става ми супер изнервя6то като се прибера с 4антите от магазина и майката на приятеля ми ни посре6та с думите"Какво си купихте..."...ние кога сме ги дебнели да се приберат и да запо4нем да им надни4аме в пазарските 4анти...супер нетакти4на постапка...Та за това говорех,всяко семейство има нужда от своята усамотеност,така никой няма да ти се меси изли6но в работите! *THUMBS*

Момичета, честно казано като ви чета и ми става супер тъжно,че все още има такива *свекърви* *crazy*
Аз винаги съм си мислила,че това е вече отживелица.
Незнам,може би защото не съм имала подобни проблеми сигурно.Желая на всяка една от вас бързо да намери изход от неприатната ситуация.
Аз да ви кажа, с моята свекърва се разбираме добре.Не е като с майка ми-разбира се,но то това няма как да е.Понякога сме на различни мнения,понякога аз си замълчавам,сигурна съм че и на нея понякога нещо не и харесва,но и тя си премълчава,само и само всичко да е наред.Но все пак се познаваме от 13 години, а сега сам на 24(от малки сме гадженца с моя мъж).Така ,че може би сме се напаснали някак си.Това което мисля е ,чевинаги е по трудно когато мъжът има сестра,защото винаги се получава дъщеря ми еди си какво...,а снаха ми...еди си какво.Лично мнение  *db*
Това което все още ми е трудно са обръщенията- майко и татко към свекърите.Аз мисля и това за отживелица и че в днешно време и на име може да се обръща човек,но като искат хората-няма как =]
Това е от мен.

Здравейте момичета.  ilaraxya , прочетох всичко изписано до този момент свързано с твоите неволи със свекито ти и искам да ти кажа (надявам се да не те засегна с нещо), че относно готвенето, щом всяка от вас готви за мъжа си - ОК, но според мен няма да е лошо някой път да сготвиш и ти нещо за всички ви, все пак живеете под един покрив. Според мен не трябва да обръщаш чак такова внимание, че примерно майка му не те е попитала дали искаш от даденото ядене, още повече, че ти сама казваш, че почти винаги си на диета и се ограничаваш доста в избора си за храна. Все пак на всеки се случва да забрави, след като на няклко пъти му е било отказвано  ;) . Когато се случи така, просто кажи напр., че изглежда доста добре и искаш да го пробваш - така ще уцелиш с един куршум 2 заека: тя ще се почуства поласкана като готвачка; и следващият път може и да не пропусне да попита.
Относно чистенето мила, по-горе някой беше написал като видиш нещо, да го свършиш "скришом". Не че те упреквам за нещо, но може би не й е удобно всеки път да ти казва "направи това, направи онова". Искам да ти кажа, че не я оневинявам, все пак и аз си имам свеки, с което не сме в най-добри отношения, но все пак гледаме да си премълчаваме напоседък, ако не заради друго, поне заради единственото общо помежду ни - мъжът ми/синът й. Естествено, никой не ти казва да готвиш винаги за всички, или само ти да чистиш всичко - много съм далече от тази мислъл.
Виждам, че ти е неприятно да те "следят" с какви покупки се прибираш - погледни го от друга страна - може би просто и тя си намира нещо да каже или да се заговори.Не го приемай така лично. Опитай се да не й обръщаш толкова внимание. Все пак може някой ден и ние да станем свекърви  :girl_wink: .
Надявам се да не съм те засегнала с нещо, но това е мнението ми. Дано съм успяла да ти дам някой съвет, който да приемеш и да ти бъде от полза.

matsinka , и аз мисля, че тези обръщения са отживелица и винаги съм казвала, че мен една майка ме е раждала. Дори още преди да се оженим с мъжът ми съм го казвала това на свекито, така че тя знае (надявам се), че това от мен не може да го чуе. Ако се надява да я нарека "майко" ще има доста да почака. Аз се обръщам към нея по име, а тя досега не е казала нищо, с което да покаже, че не е съгласна с това (а и как би могла, като ми знае мнението по този въпрос). Някой ден, ако ти дойде отвътре да ги наречеш п;о тои начин - ОК, няма нищо лошо, но според мен ако не го чувстваш не трябва и да го изрича. Все пак нещата трябва да идват от сърцето ти.

Хайде и аз цоп :girlhide:
Отношенията с моята свкърва хич не са розови,също.През изминалите 10 години са преминали през всички цветове на дъгата,за което вина имаме и двете.Та в момента са ''ледено бяло''.Аз й казваХ ''майко'',не защото някой го е изисквал,а защото така си бях решила.Не мисля,че някога беше оценено,ама както и да е.През първите години на семейният ни живот,а и малко след това,общо 3 живеехме при тях.За този период не съм си позволила да повиша тон,да се спречкам,да обидя или нещо подобно,макар да сме имали 1 сериозен разговор,преди сватбата и всяка си каза какво и що и се разбра ,че няма да има любов между нас :P.Иначе,преди обявата за годежа ни,както при много от вас,тя си беше супер.После нещо се обърка.МОже би в тоя момент ни вземат за ''врага в моето легло'' P-(.Та моето мислене винаги е било,че щом живеем у тях,трябва волю-неволю да си мълча и да карам по порядките в нейното домакинство.Нямам право,та и коя съм аз, да й казвам в нейната къща какво и как.Тя си е шефа там.
Когато обаче,се отделихме,нещата се промениха. Тя си мислеше,че ще командва и у нас.Единственото,което се случи е ,че не я каним.Ако искаме да ги видим ние ходим у тях.
Разбира се с идването на детето нещата стават още  по-сложни.Все пак то е внуче,нямам право да ч лишавам от тая радост.А пък и свекър ми е добър човек и не искам заради нейната просотия да наказвам и негоОпитвам се да я разбера,да не я обвинявам,да не я мразя ,най-вече,защото омразата само разяжда самите нас отвътре,а на лошият не му вреди.Не винаги ми се получава,но факта че сме на 3500км. помага много.Някой ми беше казал на времето''остави я ,не е чак толкова важна,че да ти влияе на настроението и живота''.Те имат власт над нас само ако ние им дадем такава.
Все пак си казвам: и тя е майка и тя дала живот,и то на моето мъжле и поне затова трябва някак си да се разберем,но процеса е двупосочен.Ако уважаваш,изисквай уважение.Дали ще се получи,никой не може да каже. При мен не се получи,поне с нея.Иначе със свекъра сме си ок.
И аз ще ставам свкърва един ден,не знам точно каква ще бъда,но определено знам,каква няма да съм,нооооооооо може би моите снахи няма да харесат това ,което съм.Пък и да не ме харесат не ми пука,искам да съм добра майка за децата си,а ако съм такава няма начин да съм лоша свекърва,нали така?

Толкова хубав и мъдър пост!  :bravo:  @}->--

И аз да се включа по повод продължението на моята история, и аз така 10 години търпях и не мога повече, установихме, че тя няма да се изнесе и няма да ни остави на мира и не й пука то е ясно за мен, но дори и за сина й. И така не ни остава нищо друго освен  от утре да си търсим апартамент и да теглим кредит и да го изплащаме 30 години, но поне ще знаем, че си е наше и тя няма да стъпи там, тя така пожела да се шири сама на двуетажна къща и още един апартамент, който не иска да го дава и така. Ще се справим някакси, нали сме двамата и се обичаме и подкрепяме, а тя остава в миналото за мен един лош спомен.........

 :bravo: :bravo: :bravo:, galu4ka, за първи път някой тук да каже, че в къщата на свекървата си важат нейните порядки, нищо че вече и снахата живее там. Мислех си, че това удобно убягва на всички. Мога само да кажа, че свекърва ти е прогонила много ценен приятел в твое лице

На мен ми прави впечатление от моя си опит, от това, което чета, от това, което виждам, че майките на момичетата, и за бащите важи, че са много по-склонни да заобичат избранника на детето си, много по-склонни да правят компромиси, да замълчат. Докато т. нар. мъжки майки са като лишени донякъде от тези неща... Тези недостатъци предизвикват жал у мен! Някак ограничени са!

аз мисля, че много си зависи от хората и от възпитанието, но все пак е добре да имаме предвид, че тук пишат 95 % жени и е логично те да се оплакват от свекървите си, също като цяло в живота жените повече се оплакват и споделят- това са моите наблюдения разбира се.
 според мен всяка монета има 2 страни, както и истината е много субективна.ние не можем да променим другите, а само нашеето собствено поведение и да се надяваме, че с нашето поведение можем да въздействаме върху другите- направи добро и то ще ти се върне.

roumyana, съгласна съм с твоето мнение, и аз така мисля като искам да си затворя очите и да мине от мен  :girl_wink: Обаче на този етап мисля, че този философски начин на мислене куца малко, съпоставяйки се с реалността, тъй като засъжаление, дори да се държиш на ниво, мило, възпитано и т.н. с някой изградил се човек - над 40-те, не можеш го промени - в повечето случаи се получава "едно си баба знае, едно си баба бае".
Сигурна съм, че има и изключения!  :P
Все пак аз съм не достатъчно голяма, бих била много щастлива да греша в този случай! :)

аз не казвам да си затваря човек очите, аз поне не съм от тези хора, да мила и любезна съм , уважавам и се съобразявам, но не и с цената на моето достойнство.
 по принцип аз нямам никакви оплаквания от моята свекърва, много интелигентна и мила жена е, по-скоро говоря по принцип. Не съм от хората, които си мълчат, за чест и достойнство съм готова да се скарам с някой до живот.

Мила, аз съм ЗА това човек да защитава достойнството си, все пак, ако сам не се уважаваш - никой няма да те уважава. Обаче, ако се скараш недай си Боже със свекървата (не ти го пожелавам - пу-пу), но мислиш ли, че тя би тръгнала да ти се извини, ако е виновна?! Повечето мислят, че по-малкият отстъпва - але пък, ако е снаха. А за скарванката доживот - да, за приятели става, но дали би го направила със свекито, имайки впредвид, че тя е майка на мъжа , когото обичаш... Аз поне не бих причинила на своето мило това - този дискомфорт би го накарал да страда много и да се чувства между чукът и наковалнята, незавсимо кой е виновен. :(
Така че - да пази Господ от злите страни на свекитата!  :girl_wink:

Аз пък все си мисля,че по-големият би трябвало да отстъпва.Предполага се,че с годините той е натрупал повече мъдрост.А,относно отношенията свекърва-снаха,си мисля че добрите отношения зависят повече от свекървата-от това как се отнася,дали се меси и т.н.Все пак тя е по-голямата и вече е минала по-този път,знае какво е да си снаха и би трябвало да прояви нужната деликатност.

има две фрази, които са от особена значимост в предния пост - предполага се и би трябвало   =]

Да се намеса и аз. Именно защото се предполага и би трябвало, честно казано и ние снахите се явяваме малко гаднярки в това отношение, защото все чакаме заради горните две твърдения свекитата да направят първата крачка. Далеч съм и от мисълта, че ние като по-малки трябва да склоним глави. Според мен трябва да се правят компромиси и от двете страни. След няколко доста разгорещени "разговора" с подобаващо придружение от викане, изпадане в истерии едва ли не вече (не от моя страна) и сълзи, свекърва ми като "усести" (мъжо в повечето случаи ни казва насаме, когато не сме прави за нещо) се извинява и когато аз съм сгафила - съответно аз. Не ми е много приятно да призная, че мъжът ми е в повечето случаи буферът помежду ни, но...  =]  като знам и двете какви характери сме.. просто понякога това е за добро.

Има някаква такава тенденция, вярно е. Но не мога да разбера защо... :huh: Аз имам най-прекрасната свекърва на света, мога да споделям с нея и да се обръщам за съвет винаги! Тя много държи аз, както и другите "кандидат снахи" да се чувстваме част от семейството.

Важно е обаче да не забравяме, че често ние четем за най-ужасните случаи, защото ако всичко е наред, никой няма да седне и да описва във форуми или да се оплаква. Така че не забравяйте момичета, че това, което четете е най-ужасното от най-ужасното, но не задължително правилото.  :)

Аз пък си мисля, че много зависи от хората. Ако са интелигентни и не са прости, не може да не се разберете.

А това, че снахите се сдърпват повече със свекървите, отколкото зет и тъща, може би лежи на това, че снахата и свекървата са и двете жени и в семейството имат сходна роля (сега не искам да отварям темата за ролите на мъжа и жената в семейството, имам предвид за майчинството например, а не такива неща като "мъжа помага ли в домакинтсвото").
Така че съвсем нормално е да има почва за конфликти, защото двете жени може би имат съвсем различни мнения за някои неща - все пак това са две различни поколения! И щом има повече потенциал, няма как и на практика да няма повече конфликти, отколкото при зет и тъща.

Естествено, много често до директен конфликт не се стига, ако хората са разумни и остават в рамките на добрия тон. Въпреки това, при големи различия, времето, което е нужно, за да се приемат двете жени, с предимствата и недостатъците си, е може би малко по-дълго, от времето, което на зетя и тъщата им трябва.

Пак казвам, от хората си зависи!  :girl_wink:

Ето тука не мога да се съглася. Не за друго, но просто мисля, че моята свекърва хич не е проста.
Но в общи линии - да, зависи си от хората и от разсъжденията им =]

И аз като Скайчето не съм съгласна с това за интелигентността.Не е до интелигентност до разбирания, до характер, до много неща е.

A може би просто зависи от това как всеки си дефинира думичките "интелигентен" и "прост"  =] Всъщност това не беше онова, на което исках да наблегна с поста си по-горе, ама нищо, де. Може спокойно да изредим 100000 качества, които са нужни, за да не се стига до конфликти, просто реших да назова 2 от най-важните. Но не сметнах това за централното послание на тоя дълъг пост горе  :girl_wink:

Mного са сложни човешките взаимоотношения.
Аз бях много наплашена и предубедена преди да се запозная с моята свекърва.Просто защото съм виждала и чувала все отрицателни неща по темата.
По повод моите опасения,моето момче ми каза още в началото:'Не се притеснявай от майка ми,тя е все едно съм аз,само че в женски род  :)
И наистина-жената е изключително деликатна и внимателна.Отношенията ни от неутрални в началото стават все по-положителни.Е,първи приятелки няма да станем,но не е и необходимо.Важното е да има уважение.А,аз наистина и се възхищавам за семейството,което е създала.

За момента нямам оплаквания от кандидат свекървата.  *THUMBS* Разбираме се уважаваме се. Тя не ни се меси с ненужни съвети ( за което съм много благодарна ). Няма как да се оплача от жената надявам се и за напред да продължат така нещата.

SunnyAngel, браво, много се радвам на такива отношения, защото аз ги нямам *THUMBS*
Само един съвет от мен: Никога не й позволявай да се меси във вашия личен живот и вашите отношения, веднъж позволиш ли, край няма спиране после :)
Успех!

:goodpost: :goodpost: :goodpost: Напълно съм съгласна!!

Винаги съм си имала едно наум за отношенията с бъдещата ми свекърва, по простата причина, че както беше писал някой по-назад, не сме се събрали доброволно, а съдбата ни е събрала и от това не следва автоматично, че ще се харесваме.
Като цяло, мога да кажа, че нямаме особени проблеми, нито с неговите родители, нито с майка ми, и може би основната причина за това е, че живеем на 1600 км от тях. Уважавам свекърите и ги ценя, все пак са родители на мъжа, с който съм избрала да живея, те са го създали и възпитали, и не съм мислела, че ще пиша в тази тема, за да се оплача.
Имало е дребни изцепки на свекърва ми от самото начало, но сигурно и аз съм правила такива спрямо нея, без да се усетя понякога. Но сега откакто се разбра, че ще се женим, нещо им стана. Хайде, разбирам, че искат да помогнат, че свекървата е дейна жена и не е свикнала да оставя нещата в чужди ръце, обаче нещо почнаха да прекаляват... Първо бяха големи драми, че ние сме си решили доста конкретно как и къде ще се проведе сватбата, че не сме се съветвали достатъчно с тях. После, че не искаме те да плащат масрафа, това при положение, че сме на по 27 години, завършили, работим си, живеем отделно и е резил да чакаме на тях да плащат. Не е като да нямаме възможност да си поемем разхода.
За капак, сега се опитва да прокара нейни виждания за това, кой ще се кани на подписването и подобни. След като още декември месец достатъчно ясно обяснихме как искаме да станат нещата, сега се прави на неразбрала и се опитва да изкара, че с майка ми се били разбрали еди си какво (което в случая не е вярно :P ). И остави другото, ами когато синът ѝ поиска да изясним недоразумението, продължи да се прави на ударена и един ден по-късно вече беше сърдита и не искаше да говори с него по скайп...  :girlhide: Последното ни биде съобщено от свекъра, който реши, че трябва да изчете едно конско на мъжа ми, без да е наясно за какво става въпрос.
Та да видим къде ще му излезе края, но както каза мъжът ми снощи, май си организираме две паралелни сватби, щото нас няма нужда да ни пита човек и да се съобразява как искаме да протече собствената ни сватба...

Ау, asseto, много кофти! Ти имаш напълно обратния проблем на моя. Ние откакто съобщихме на свекъра и свекървата, че ще се женим, най-много да са ни питали докъде сме стигнали с подготовката и толкоз! Не са проявили никакво желание да ни помагат.  :\ Не ме разбирай погрешно, ние нямаме нужда и желание никой да ни помага нито физически, нито парично. И една стотинка няма да им позволим да платят. Но не е в това въпросът. Очаквах поне някакво, дори и малко изразяване на желание да участват, ако ще да е да ни помогнат с идеи или каквото и да е, ако ще да е само от любезност... Аз ли съм лудата??? Може би трябва да се радвам, че не ми се месят, но истината е, че чак се замислих дали им пука наистина, че първородният им син ще се жени?  :huh:

Ох, Ариел, то угодия нямаме и ние – или много се месят, или хич не се интересуват.  =]
Аз си знаех, че ще се месят и лошо няма, все пак и те се вълнуват. Обаче да се опитват да прокарат разни неща така подмолно и за капак да се цупят после – тц, не съм съгласна. Последната реплика беше "отсега нататък всичко да се уговаряме писмено"... можеш да си представиш.
А родителите на твоя човек са друга култура, друг манталитет, може би затова не ви се бъркат. Де да знаеш, може на тях едно време много да са им се месили и затова да се страхуват да не направят същата грешка.  ;)
Ако искаш, пробвайте да им разказвате повече за подготовката, ей така между другото, или за нещо дребно проформа да се допитате до тях. Може да чакат вие да ги включите малко повече, че да не се натрапват. С твоето момче говорили ли сте по въпроса, той ОК ли е с тяхното отношение? Може да си е национална особеност, де да знам.

При нас пък се получи така, че ние подадохме пръст (в смисъл, решихме все пак да обсъждаме повече детайли с тях, да им възложим някои задачки, че да не се чувстват изолирани), а те ни захапаха цялата ръка, както се казва.  *db* И сега с последното излязохме от категорията "не се усещат", аз затова се ядосах.

Ариел, по-добре се радвай, че не се месят, аз бях много доволна! Те са питали все пак хората с какво да помогнат ... ние жените наистина нямаме угода, все си интерпретираме нещата в отрицателен смисъл :( женска природа е това  *crazy*
Та моята свеки пита и тя с какво да помогне и аз и дадох някакви дребни задачки, за да е включена, но за нищо друго не са имали притенции, за което съм страшно доволна, аз си организирах сама почти цялата сватба.
А дребни дразнещи нещица винаги ще има, затова е хубаво по-краткотрайни да са контактите, за вечеря примерно и толкова. На мен сега ми предстоят 5 дена съжителство (ще ходим на гости в Сф) и от сега се зареждам с търпение, защото не съм от най-търпеливите, а се налага понякога. Виждам, че всичко правят с добро намерение затова ще се изтърпим.

asseto, maya_bunny, май сте прави. Няма какво да го мисля, а и като знам колко по-лошо е обратното... На asseto само мога да кажа - стискай зъби и се радвай, че сте на толкова голямо разстояние. Моето очакване е, че свекървата сега очаква вие да тичате да се извинявате, а то реално няма за какво. Но според мен, ако не го направите, тя сама няма да издържи на "затишието" и на липсата на участие в сватбата и ще омекне много скоро. Дано съм права!  :)

Ariel, дано да си права, наистина.
Ние мислехме на следващата вечер да ѝ звъннем да се разберем, но решихме, че в крайна сметка с нищо не сме предизвикали отношението ѝ в случая. И сега си траем, не знам дали това е по-добрият вариант, но и двамата нямаме нерви точно в момента да се обясняваме.
Конкретно ставаше въпрос за това, че ние смятаме да правим подписването същия следобед преди изнесения ритуал в ресторанта, имаме си различни причини за това. Идеята беше на самото подписване да присъстват само родителите, брат ми, сестра му и кумовете. Евентуално бабите и дядовците можеше да включим, но това не беше уточнено още. Всички останали гости (мои и негови роднини, приятели и т.н.) да присъстват едва на изнесения ритуал след това.
И макар това да ѝ го бяхме казали още зимата, тя се опитва да покани техни роднини (които дори приятелят ми още не знае кои биха били...  *crazy*) още на самото подписване, под претекст какво щели да правят те докато стане време за ресторанта. Врътката тук е, че тези хора трябвало да присъстват на взимането на булката! И това се опитва да го прокара още от зимата, сега последно беше под предлог, че майка ми искала нейните роднини (към 20 човека) също да присъстват. Последното категорично не е вярно.
После идеята ѝ беше, щом нямало да идват на подписването, брат ми и сестрата на приятеля ми да ги заведели някъде на сладкарница (!) през това време. Все едно те двамата не искат да присъстват на подписването или какво... Но задължително тези хора трябвало да са на взимането на булката (не ме питайте защо) и затова после какво щели да правят. Абе не знам как го обясних, обърквацията е пълна и дано да не ни се сервира в последния момент нещо от сорта, че половината сватба ще взима булката и ще идва на подписването...

Абе тя иска сеир да става, аз така го разбирам. Под сеир имам предвид, че иска да се покаже пред роднини със сина си и с теб, да си минат всичките ритуали с многото зяпащи и т.н. Значи аз разбирам това откъде идва - по-старото поколение разбират нещо много различно под думата сватба от младите хора. Някои дори не могат да приемат, че сватба може да се нарече и нещо, което няма вити хора, крадене на булка и всички онези ритуали, които навремето са били просто задължителни. И тя сигурно мисли, че ако изпълните ритуала с по-малко хора или без все едно не се е случило. Хм... Мисля, че в този случай най-добре е да запазите мълчание и да видите накъде ще повее вятърът, а както и ти каза, в момента си имате други грижи. Мисля, че тя има просто много остарели виждания за нещата, фактът, че е предложила сладкарница го потвърждава. То има ли вече такива места в истинския смисъл на думата въобще, бозичка, баничка?!? Ако сега тръгнете да се обяснявате все едно признавате вината си и тя като захапе думите ви пускане няма, може и караница да стане. Ако си мълчите обаче няма за какво да се захване. Ще оменке, ще видиш, няма къде да ходи.  :)

Ariel, толкова ми се иска да беше права в това, че в подобни ситуации свекитата омекват, но засъжаление - напротив, освирепяват повече.  :yes:  *crazy*
Дано не е така при всички!  *THUMBS*

Ох, абе уж не е с такива остарели разбирания, ние затова така се втрещихме. До момента поне не е имало индикации да очакваме точно такъв тип изненади. Но за сеира явно си права, първороден син се жени все пак.  =]
Аз на моя човек си му казах, че ако трябва, ще стана злата снаха и ще скръцна със зъби, но нямам съвсем никакво желание да си разваляме отношенията за глупости. И все пак, сватбата си е наша и ако се наложи, мога да действам и не толкова дипломатично.
Ще разказвам как са се развили нещата де.  :)

Ох, момичета, не можах да се стърпя, ама вижте на каква смешка попаднах и мисля, че не е съвсем офтопик!  ;)

Въпрос: По какво си приличат тъщата и слънцето?
Отговор: И двете не можеш да ги гледаш.

 :laugh:

 :funny: :funny: :funny: :funny: :funny:
То това трябва да е за свекървата , не за тъщата!

А, аз бих казала, че зависи от гледната точка...  8P

Ох, момичета,
като стана навъпрос за вицове се сетих за нещо подобно, малко с черен хумор, което гласи:
Свекървата е безценно съкровище, което скоро трябва да бъде заровено! :funny:

А при изнесения ритуал нали има подписване, защо предварително, нещо не разбрах ...
Да, тя определено иска всички да са на сеира, мерак и е на жената! :) Никой нищо да не изпусне, че и виж как ги нагласила с майка ти!  :bravo:

А когато стане въпрос за гостите и кажете, че на всяка сватба между ритуалите гостите сами намират начин да си уплътнят времето, а вече в р-та ще има много часове вие да ги забавлявате!  *YAHOO* Дори тези, които не са от града пак се оправят, защото се "носят" с останалите, даже може и в някоя кола да се намърдат!  :)

maya_bunny, в София изнесеният ритуал е театър, истинското подписване се случва преди това в ритуална зала, не може другояче.
Абе то няма къде да се намърдват, ние църковна венчавка няма да имаме, та идеята беше всички гости (извън родители, братя, сестри и кумове) да отидат направо в ресторанта. Изнесеният ритуал е планиран да бъде в градината или при лошо време в конферентната зала на хотела.
Това с майка ми си беше измислица, тя жената в крайна сметка беше доста изненадана, като ѝ стана ясно какво уж са се разбрали.  *db*
Ох, хайде стига съм мрънкала, не че кой знае какво, ама се издразних сериозно. Че накрая ние излязохме виновни даже.

Просто съм бясна }:-> }:-> }:->
Не стига, че от един месец ни няма там и се махнахме от нея, а тя продължава с простотиите си, сега ходила да се кара с майка ми кой какви неща бил говорил за нейната къща, че били я обсъждали, ами ние няма смисъл да говорим те хората я виждат какво прави и я знаят затова говорят и тя ходила да разправя някакви неща за мене, че съм искала да и взема къщата и да я изгоня P-( P-( P-(
Направо побеснях, то с простотията е трудно да се бори човек, ама защо ходи да вдига кръвното на майка ми и да я занимава, идеше ми да й се обадя и да и разкажа играта, ама се спрях, защо ще й правя евала.....Ей няма да спре, голяма злоба :girl_impossible:
Не искам да падам на нейното ниво, но тя вече прекалява...... :\

Ванчи, опитва се да привлече внимание точно защото ви няма и и е скучно  *db* Не се обаждай по-добре, тя това иска, още скандали и простотии, гледайте си вашия живот. Сигурно се чувствате страхотно сами  *THUMBS*

Ванчи кураж мила не и обръщаи внимание само така ще и омръзне да ви трови живота !!!! Реших и аз да се включа хем да ми олекне хем да ви разведря !!! Та така да ви представя и моя екземпляр - Тодорка от китно добричко село , която по стечение на обсоятелствата се е озовала във културното общество и се смята за голяма работа  ohmy
Но да почнем от начало -сватбата На практика дандания нямаше - подписахме се и обядвахме семейно , а вечерта с приятели на дискотека.На ритуала доидоха толкова много приатели - мои , на родителите ми , поканени не поканени ей така от уважение - тя сама. В последствие се оказа , че и било срамно че се сродява с такива обикновенни хора, на нея селянката от добричко !!!!
Сега да минем на второ действие  появата на внучето .Доде да "помага"  15 дни след като съм родила - секцио .Разпределихме задачите за около 10 дни и резултата: за мен цялата къщна работа, бебето, пазаруването, за нея  спането, гледането на телевизия и разходките на чис въздух.Разказа ми се играта за 10 месеца в които ми "помага".Не искам да изпадам в детаили за забавните сцени но все пак да ви представя няколко от тях : Баба става към 17 от сън следобед прозява се сладко пита кога ще се сервира вечерята и ми казва с мил глас : "Весе повече трябва да почиваш ела ми пусни нещо на телевизора" " КОга питам се аз трепереща от умора и режеща салата за вечеря?" Аиде и още един весел момент от мен да мине. С едната ръка люлея бебе с другата чистя боб, с третата бъркам  супата , а с четвъртата обръщам тиган с палачинки  Бабока се изправя на среща ми и започва да ми обяснява колко се надценявам , защото съм имала смелоста да и кажа че не бива да учи малкта  да бърка в саксиите с цвтя. И такаа веселба цели 10 месеца.
За да  не ставам досадна да завърша с 2 думи - КОито има финансова възможност и няма морални пречки да бяга далече сам си е наи добре.КОито не може да си пази нервната система и да гледа на всичко все едно е на театър. Толкова съм щастлива , че я чувам само по телефона и живея на 12 часа полет със самолет от нея  че го пожелавам на всички от сърце !!!! Ох олекна ми !!!! А на мъжа ми специален приз за търпението трябва да се даде !!!!

Ох, какво да ви кажа, не че имаме много пари, но предпочитам да се свивам в харчовете, отколкото да живея с нея. Ами близо 10 години я търпях, стига толкова. Пък като дойде бебче, ще го мислим, всмисъл измислили сме го, но в момента няма как да стане.Това, което зная със сигурност е, че в една къща с нея няма да живея!

О,това свекървите са голяма работа,неможе ако не си наврът носа в нещата на младите.....мн съм щастлива че не живея с нея.....но тя пак си намира начин да ни се бърка в живота....може за вас да не ви се струва проблем това но на мен ми е голям проблем...откакто се оженихме постоянно ме тормози за бебе....тя какво си мисли че неискаме ли.Аз мн искам бебе но нестава ей така...когато забременях постоянно ми досаждаше с това какво трябва или нетрябва да правя,а когато ми се случи големата трагедия не изчака да ми поразмине малко не мина 1 седмица откакто бях излезнала от болницата и пак започна "хайде сега едно бебенце".пак и с претенции да е момиче....не ме пита тази жена как се чувствам аз след загубата... :'( опитвам се да не и забелязвам но не се получава..... :'( А аз нямам нищо против нея,никога нищо лошо не съм и казала,винаги и помагам с каквото мога.беше болна грижех се за нея,за къщата защото беше на легло с операция...и накрая какво....разправяла нагоре надолу че сън направила апартамента ни на кочина и др неща...бясна съм...когата и ходим на гости и сготвя нещо не го харесва и го хвърля....:'(

Ванчи горе главата ! Тя няма да спре да приказва - но колкото по малко и обръщаш внимание толкова по добре за тебе !!!
 sladur4eto_90  и ти скъпа раполагаш с великолепен екземпляр наречен свекърва .... само не мога да разбера тези хора защо забравят че са били млади ....че и те са били нечии снахи .... че и те са имали проблеми къде с свекърви къде с деца .... Една позната беше доста разочарована от свекърва си и понеже е мъжка майка вика " Да знаете почвам да си водя дневник да не се превърна и аз в такова чудовище" може би е била права ....

Благодаря за думите..това е само малка част от това което е моята свекърва.....изложих най-прясната случка от преди 3 месеца когато пометнах първата си бременност в 3м.но това ме заболя най-много.....преди да се оженя за сина й ми казваше че съм и като дъщеря,бях добрата бъдеща снаха...сега се държи с мен все едно съм й трън в очите.Това немога да си обясня :(

sladur4eto_90 , съжалява най-искренно за загубата ви. Не й обръщай чак такова внимание и дори недей да ходиш у тях, ако това смяташ че ще ти помогне за известно време. Само да попитам, ти някога "отрязвала" ли си я в някой разговор, колкото да й покажеш, че прекалява с постоянното си натякване и подтикване и съвети. Все пак сме съвременни жени и всичко, което ни интересува може да го намерим и без тяхна помощ, а в нет-а  :girl_wink:

Благодаря.В интерес на истината мн пъти съм я "отрязвала" в такива разговори и мн пъти съм й казвала че за всяко нещо си има време и някои неща не стават когато и както пожелаем,всеки път като ми заговори за това казвам на мъжлето какво е станало и той й прави забележки че това не е нейна работа,но излезе ли той тя пак си продължава с нейното...мн пъти даже се е опитвала да ми държи тон по тази тема и да ме обвинява едва ли не че аз не искам да си имам бебе...мен ме дразни това че тя нито един път не е попитала за това дали имаме проблем или дали има нещо с което да ни помогне,а си знае нейната песничка и си я пее дакато не се разплача или докато не си отида... :'(опитвам се да не и забелязвам,но тя ни къса нервите и на двама ни...

Мале като чета какви съсели имате за свекърви... Направо ме отказахте да се женя един ден... И аз имах подобни проблеми, но тя не беше точно свекърва, защото ние с бившето ми момче просто бяхме по-дългичко време заедно, ама женицата се сърдеше защо вместо добър ден, казвам здрасти :huh: *crazy* И като почнат да се правят на много загрижени всичките, да не забравяме, че са много по-добри от нас във всяко отношение ( това май само те го мислят) . Sladur4eto_90, тя твоята си е свекървещица, ако пак се опита да ти направи проблеми и кажи, да не се меси повече, инак ще трябва да я разпознаят по зъбите  8P

Момичета, направо се изумявам какви проклети свекърви имате.Дано им дойде сигнал и престанат да ви тормозят.
Аз от моите свекъри не мога да се оплача.Много добре се държат с мен хората, но се виждаме много рядко-за 2-3 дни веднъж на 3 месеца.Не зная дали, ако живеем в един град, нещата биха били по-различни, но на този етап са така, дано и за в бъдеще си останат такива.По отношение на сватбата, изобщо не се месят и не се натрапват с мнения.Каквото си решим с половинката, това става.Проявяват интерес какво сме направили, какви идеи имаме и тн, но само това.Много съм доволна от факта.
А как се разбирате с братята или сестрите на половинката ви?

Темата е за свекървите! :)

Мисля,че имаше някъде подобна тема,ако искаш създай нова  :[

http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,11940.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,11940.0.html)

Леле, мацки, някои от вас наистина имат уникални свекърви, да пази Господ от такова...
van4ii и sladur4eto_90, вашите май ми водят класацията до момента.  :angry:

Аз направо не съм за тая тема, защото при нас за такива неща не може и да става дума (да чукам на дърво...), но умът ми не побира как може да се държат така.
sladur4eto_90, според мен няма какво да казваш на мъжа ти, настъпи я ти директно. Мисля, че ако я поставиш на място достатъчно решително, ще се постресне и може би ще се позамисли, преди да се заяде следващия път.

От цялата работа нищо няма да излезе наи много да я нарече неблагодарница или нещо по страшно да я обиди.Извинявам се нямам нищо лично към никого просто много съм разтроена....моята госпожа се канела пак да идва да помага ..... O_O O_O O_O Бременна съм с второ ...такова безочие в живота си не съм срещала  ohmy Като доиде да помага за Тиа един път не е пуснала прахосмукачка, или да си почисти стаята или тоалетната /имаше си отделни/ или да изглади или да сложи маса ....... Какво ще правя акъл не ми стига  *crazy*......пред полудяване съм само при мисълта , че тя ще си чете книжка легнала , пък аз с детето в едно кенгуро с прахосмукачката ......

Ами не знам, според мен тя атакува при нея, а не при сина си, точно защото не получава сериозен отпор.
А като я нарече неблагодарница, та голямо чудо, най-много да поразредят контактите поне за известно време – sladur4eto_90 не вярвам да си разплете чорапите заради това.  =]
А при тебе няма ли как да се предотврати идването? Само ти трябва да я дондуркаш и нея, то мерси за такава помощ...  :angry: Мъжът ти няма ли как да ѝ намекне, че ще се справите отлично и сами...  :[

Нали, и аз така мисля, че моята във всички класации по простотия е първа 8P
Народа е казал - каквото не искаш, то ти идва на главата(аз винаги съм искала да се разбираме със свекървата, която и да е тя, но точно такава ми се падна дето няма как да стане).
А сега да ви кажа направо се родих, нито я чувам, нито я виждам, толкова съм спокойна и толкова сме добре с мъжа ми, няма вече напрежение *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

таака като чета се надявам да нямам проблеми със свекърва си
по редица проблеми които не искам да коментирам от около 2 седмици или мойе би малко повече сме при нея с бъдещия ми съпруг откакто съм с него долу горе по4ти веднага се запознах и с нея долу горе и знам характера и т.н. но едно си за една две вечери да преспим и после да ни няма и друго постоянно да си край нея нямам оплаквания за сега надявам се и за напред да нямам както и тя от мене по принцип с нея не си говорим като снаха и свекърва така че се надявам това да е добре  за напред....

момичета дайте някакво предлойение как да викам на свекърва си и на свекъра си  по име не стана защото не съм им на годините някак си  все едно не проявявам увайение един вид поне аз така си мисля и просто не се 4увствам комфортно а пък ще ми е малко странно да им викам мамо и татко като си имам едни и нз вие какво ще кайете

LoveAndLove , имената са за това,хората да се объщат един към друг.Как викаш на приятелите на родителите си-лельо,чичо?Аз отдавна викам на хората по имена,приятелите на мъжа ми викат на родителите му по име,следователно ще се чувствам неловко ако аз им викам "леля и чичо".За "майка и татко' дума да не става-имам си майка;за да заслужи някой за "майка" трябва да го уважавам повече от майка си,такъв човек засега няма.

LoveAndLove    аз бях за три дни на гости на кандитат-свекърите си. Вече една година живеем с Митко, но никога не сме имали обръщение нито той към моите, нито аз към неговите *db* Обаче така не върви и за пръв път се престраших да кажа на майка му леля Нуши. Ами тя се казва Теменужка и предизвиках доста усмивки. :girlhide: Обаче идеята на Ангелче, като че ли е по-добра :girl_wink:
Само да се оплача и аз, докато си съблека якето първата дума на кандидат свекърва ми и на майка и бяха - "Ох , че си напълняла" ohmy Просто няма да коментирам, от утре започвам диета, не заради тях-бях си го решила, но ми стана доста тъпо :(

Моята свекърва сама ми каза да се обръщам към нея по име. Самата тя каза: ти си имаш родители, на които да викаш майко и татко. Към мен - на име, малко име. От първите дни си я наричам по име. Е, в началото ти е странно, предвид разликата във възрастта, но, ако те нямат нищо против, защо не. Та нали затова са имената, за да реагираме, като ни наричат по име.

LoveAndLove, или направо по име - както Ангелче и Гостенка са писали, или другия вариант е да ги питаш и да се уточните.
И при мен те подеха инициативата и се разбрахме да е по име, без обръщения и т.н.

Мименце, това, което са ти "изцепли" няма да го коментирам, че .....  O_O  *crazy*

 :danceg: Моята свеки е направо слънце. Живее доста далече от нас и се чуваме повече по телефона, понякога ме нервира с това, че милото се ядосва. Тя е един дразнител за него и много лесно го ядосва. Иначе мене си ме обича и засега (да чукам на дърво) се държи много добре. Ще видим  =]

и аз съм привърженик на обръщенинето по имена към свекито и свекъра,дори към родинните ни ,но за жалост ,повечето от тях имат съвсем друго възпитание и манталитет ,не го приемат, но  ето ,че нещата вече започват да се променят!Аз уча дори малките ми племеннички да ми викат по име,какво ще ме лельосват  ;)
На свекито си ,поради  тяхно настояване и това на майка ми ,трябваше да се науча да й викам >майко"- еми,какво да ви кажа,езикът ми се обърна един път,на коледа,след сватбата ,след порядъчно много чашки винце :danceg:а сега ,ми е трудно ,чакам ги обикновено да ме погледнат или аз отивам пред тях и им говоря ,без майко и татко....

Добре де немога да си обясня едно за тези свекърви,нима са забравили че и те са били някога снахи....мойта мн ме ядосва,но се опитвам да не и забелязвам вече.тя е  *crazy*..Ето не съм първата която не вика майко и татко.от началото си свикнах да им казвам лельо и чичо...Болно й било защото хората говорели...Ох..настъпвала съм я директно мн пъти..всичко си и казвам директно в очите и пак си е същото,да вече бях и неблагодарница...че не съм ходела да й помагам,а те строят къща за нас и така..а съм при нея по цял ден откакто не работя...а като си остана вкъщи за 1-2 дена да си пооправя,тъй като се прибираме у нас само за спане и пак ходя при нея..пак се оплаква...като съм си вкъщи ми звани по 100 пъти да чуе какво толкова правя у нас..ама се опитвам да не забелязвам..още малко остана и строежа е готов,а забременея ли по което работим отново...ще си стоя във вкъщи,за да не ме натоварва отново и да не ми пълни главата с щуротии..както първия път ме стресираше......първия път когато забременях и пометнах когато излязох от болницата казах на мъжлето да й каже да не ме безпокой за да се успокоя че не съм на себеси....а ето сега си продължава,всеки път ме пита имали "нещо"...(бебе).....Не пожелавам на никого такава свекърва дори и на най-големия си враг....

Да не заспахте момичета или ви налегна пролетната умора или ....свекървите си укротиха ....Моя дзвер умора нема щото....Още удържам фронта с неиното пристигане да помага да видим до кога ....

ООО..изобщо не се е укротила мойта само че се опитвам да не й забелязвам....тази седмица бях при нея на село,естествено мен и етървата не ни остави без работа...ама ние с нея сме млади и пъргави бързо си вършим задълженията и пак сме свободни......аз незнам как ще я понеса ако родя тя да доиде да ми помага  ohmy :girl_impossible: P-( предпочитам мойта баба да ми помага....баба ми къде.къде е по опитна и разбирасе никога няма да ме остави,сама да си върша всичка...А свеки като я знам,хем досажда,хем те натоварва с глупости и сега с тези турски сериали не мърда от тв...всичките ги следи...не благодаря...моята баба е млада(54г) @}->-- и може да ми помага.......

Ами,не сме заспали ама се оптваме да приспим свекървите :laugh:
Мойта откакто родих така ме дразни,хем не я вижда.Ама я сложих на мястото и и сега не смее да се обади.То май и аз не съм много лесна,ама какво да се прави.То нейният егоизъм предели няма.Да видела бебето,това я интересува само,ама че бебето е нервно и не става за гости какво и пука.А да не говориме,че откакто родих вече забрави че има и внучка и само за бебето пита.Дойде на погачата донесе някаква плюшена патка на Тео,а за Поли нища не донесе.И това собствената и баба.
Тя моята смекърва е детска учителка в детска градина ама ич няма подход към децата-според мен всичките дето ги е гледала в градината са увредени.

Ей те наште маи една майка ги е раждала :P Тя и моита има средно за начална учитека - практика 2-3 месеца преди 40 години! Мисля че света е спечелил като е станала касиерка *THUMBS* Последни глупости - прати колет на Тиа за рождениа и ден /16,05/ по някаква случаиност нямаше нищо от магазин за 1 лев - не мога да си изкривя душата.....обаче имаше книжка със заглавие "Мама има ново мече и не те обича вече" а на това какво му викате *crazy*

Моля??? Тя луда ли е? Кажи, че не говориш сериозно...   ohmy *crazy*

Да, верно че твойта вещица е луда, но ще ми обясниш ли как така е със средно образование, а е била начална учителка, защото такова понятие няма....... *crazy*

"Мама има ново мече и не те обича вече" а на това какво му викате *crazy*
 Тази жена има ли акъл?Как може да прати на дете такова нещо?Тя да не е  *crazy*
Боже,Божееее..... :girl_impossible:

 :offtopic: Ако това е някаква книжка, по-скоро са не добре авторите и издателите й. Или най-малкото, преводът е направен слабо.
В този връзка може да не е имала съвсем лоши намерения свекърва ти, Веси. А просто да се опитва да помогне на Тиа да навлезе в новата ситуация. Друг е въпроса, че може помощта й да не е искана или че не е избрала подходящия инструмент....

Явно не спите и оползотворявате топлото време :))) На въпроса за средното и даскалъка - имало е един период от време някъде м/у 57 ' и 62 ' година когато е имало огромен недостатък от кадри и тогава е взето решение от средните училища да излизат специалисти като например от Икономически техникум - счетоводители , тогава са основани и медицинският техникум чиито кадър е Лили Иванова , учителския техникум и т.н. това е наи общото инфо.
А иначе подхождам към книжката с най добри намерения все пак може и да е преди 50 години ама жената е учила някаква педагокика  се предполага,  иска да окаже педагогическа помощ ....нейсе...вече не се и ядосвам почвам даже да я оправдвам "Толкоз знае баба , толкоз бае"  Ама екземпляр си имам а ....  8P да не вземе някои да завиди  ;) мога да ви дам координати на лични ако проявявате интерес  :P
Радваите се на топлото време и на уютно семейно глездо и най-вече стоите далеч от свекарушките така със сигурност дните ви ще са изпълнени с много добро настроение !!!!!!

Веси, той педагогическия подход и това да си учител не се учи, трябва да ти идва отвътре, което при нея явно не е така. Според мен тя избива някакви комплекси, също като моята - сравнява се с мен, а то просто няма такова място за сравнение, при все че разликата ни е 30 години......
В крайна сметка ти си майката и ти си решаваш как да възпитаваш децата си, изхвърляй тази тъпа книжка }:->

Това с книжката ме уби!!!  O_O А педагогиката се учи, вярно, но не ти ли идва отвътре и да я учиш полза няма. Това е призвание, не е за всеки.

Аз сега чакам моята като ме види с шапка на подписването да си покаже магариите.

Ох..незнам ама мойта наистина иска да ме съсипе....вчера мен и етървата не ни остави да седнем...с тази градина..всичко било за копаене..пък на нея и било лошо...ние с етървата си копаем а тя си маха гащите по къщата...И ми стана мн интересно когато етървата ми направи забележка да не се натоварвам толкова да си почивам (защото може да съм бременна)чак тогава и свекито се включи "Ама мила почивай си не се натоварвай толкова....а до преди това не се сети...Моя мъж като ми се обади и разбра че копаеме градината  :ANGRY: ама той веднага се сети че майкаму ни е накарала и почна по нея :ANGRY:.....

Ама каква градина,какви 5 лв бе.Който си има градина да си я копа.Как може да ви кара да правите такова нещо.А пък и вие що не се правите на луди.дОКАТО И ХОДИТЕ ПО ГЙДАТА ТЯ НЯМА ДА СЕ СПРЕ.я У ЛЕВО,пратете я в 6та глуха.Аз като отида на гости у моята сядам като на гости.

Моля, помагайте, дайте ми съвет как да постъпя :'(
Не става въпрос точно за свекървата, а за сестрата на мъжа ми. Ситуацията е следната - преди много я харесвах и бяхме в страхотни отношения, но когато стана скандала с майка им (свекървата), тя се обърна срещу нас и в нито един момент не ни защити и въпреки че ние останахме почти на пътя на нея не й пукаше, оттогава имам много негативно мнение за нея, постоянно злобеят и се надъхват двете срещу мен и не са ни потърсили изобщо. Но сега моят мъж от вчера започна да ме тормози и  да ме разстройва, че искал да се виждаме с тях, да им ходим на гости и така нататък. Питам аз защо при положение, че и те не желаят, откакто стана това не са ни се обадили и даже на рожденнния ден на детето им не ни поканиха, ние трябвало да им се молим?! :girl_impossible:Как да отида като не са ни поканили, а аз нищо не съм му казала, да ходи да се вижда, тя му е сестра, никога няма да го спра, но не искам да насилва мен :'(И сега казва, че след като аз не искам нямал да идва повече при моите родители. Наистина незная как да постъпя, само знам, че на никого няма да се моля и да падам на колене, до момента, в който се махнахме и останахме сами на квартира съм била унижавана и винаги съм потъпквала себе си, заради неговите роднини, но сега вече не, няма да се предам, колкото да се карам с мъжа си. :'(Всеки човек си има достойнство, нали така?

van4ii  много сложна ситуация при теб.
За съпруга ти, майка му си му е майка, а сестра му - сестра. Той никога няма да откаже от тях и винаги ще иска да се виждате. След като сте се изнесли на квартира двамата и сте семейство, смятам че трябва да се подкрепяте и  да правите компромиси един към друг. Знам, че ти е трудно, но в тази ситуация, ако не подкрепиш съпруга си, това може да доведе до обтягане на отношенията Ви.

Ама аз не искам той да се отказва от тях, нека да се вижда, но без мен. А що се отнася до компромисите 10 години ги правя само аз спрямо неговите роднини, а обтягане на отношенията ни винаги е имало на тази тема, така че нищо ново....Просто той не иска да види, че те са го отритнали изцяло и не само мен, а и него не търсят, заблуждава се или може би му се иска да не е така *crazy*
И то винаги е било така, преди години пак беше го изгонила майка му и не го потърси 2 години, сега пак, а той се натиска да им се молим, не не може да стане това що се отнася до мен поне. Много е сложно да обясня що за хора са те и какви са им разбиранията за живота и за отношенията :\ им с хората

van4ii, аз имам твоя начин на мислене. Но има хора, които колкото и да ги отритва семейството, те пак търсят път към него  *crazy* Явно съпругът ти е от тях. Не разчитай да те разбере и да ти влезе в полежението. 10 години са много време и ако до сега не си успяла да ги пречупиш тези хора, и за в бъдеще няма да успееш. Прецени, дали би издържала на срещи с тях или не. Ако нямаш сили повече, то нека е неговото - всеки сам да посещава родители си. Но никога не му спестявай след това неща от рода на: "Виж нашите какъв жест направиха към теб, а вашите никога не биха, въпреки че са ти родители".....може пък с времето да оцени и преосмисли ситуацията =]

Точно така,  lionelsa, аз многократно му повтарям колко много ни помагат моите родители, а от негова страна само ни вредят, но той пак ги защитава, просто е сляп за доста неща...И лошото е, че не е благодарен за това, което правят нашите, колкото и малко да е то :'(
Да, никакви сили нямам, нито нерви, нито желание, бих направила компромис за хора, които имат поне капчица желание и човещина в себе си, но те са жестоки, готови са да ме прегазят, не мога да го опиша дори. Ако някога осъзнае нещата и си отвори очите, то не мисля че ще е скоро :huh:
Аз всъщност не мога да разбера защо сам насилва нещата, какво иска насила ли да ни накара да се виждаме, защо иска и аз да ходя при положение, че никой не иска това????? :girl_impossible:

van4ii , според мен наивно по детски вярва, че нещата ще се наредят и като се виждате ще свикнете едини с други и ще бъдете едно голямо щастливи семейство. Все пак и те, както и ти сте неговото семейство. Мъжете трудно късат "пъпната връв".

Щом той гледа себе си, то тогава и ти направи същото. Другият вариант е да продъжаваш да стискаш зъби и да се измъчваш.  :\ Ситуацията е такава, че все е в твой ущърб. Трябва да си избереш по-малкото зло просто. :gu6:

а може и да си вкараш толкова дебел клин в отношенията със съпруга си, че да се чудиш един ден откъде ти е дошло.
Разбирам те, в нежеланието ти винаги вие да правите първата крачка за оправяне на отношенията помежду ви, още повече, когато не сте предизвикали събитията, които са ги развалили. Ако бях аз, сигурно щях да се чувствам по същия начин. Но това е неговото семейство и, когато го поставиш пред избор или да е с теб или да е с тях, мъжът се обърква. Ако е поне малко податлив (а повечето хора са податливи към родителите си) за теб е по-добре да ходите заедно - никога не знаеш какви неща могат да се кажат и по какъв начин може да се изтълкува твоето неприсъствие. Сама казваш, че конфликтът с майка му е рефлектирал на допреди това идеалните ви отношения със сестра му...
Моето мнение е, че в този тип отношения всеки опит за "насилствено" отваряне на очите има обратен ефект. Например, ако повтаряш колко добри са твоите родители и колко лоши неговите, то дори и да го вижда с очите, той ще започне да милее повече за собствените си родители и да недолюбва твоите. Това е защитна реакция. Хората (не само мъжете) имат нужда да откриват тези неща сами за себе си. И ти можеш да му помогнеш да го открие, като се опитваш да не ги критикуваш пред него, държиш се любезно, докато сте заедно (не казвам приятелски) и така тяхното негативно отношение ще изпъкне и той ще го види сам. И ако един ден наистина отношенията им безвъзвратно се влошат, то ти няма да имаш никаква вина за това в неговите очи.
Все пак, ако става въпрос за кратки посещения, винаги можеш да го придружиш от "любезност", без да се налага да се молиш на някого за нещо. Ти придружаваш съпруга си, а не се самопоканваш някъде.. Същото е като кофти фирмена сбирка, където не искаш да отидеш, но се налага.
Важното е той да усети, че ти го подкрепяш.

 :idea:Но това си е от моя гледна точка, всеки си преценя сам за себе си и според ситуацията

Alucinado    :goodpost: напълно подкрепям казаното от теб!
И аз не долюбвам кандидат-свеки, чувала съм доста лоши неща зад гърба си, но никога не съм си позволявала да кажа на милото, моите родители помагат, а твоите не или нещо от този тип.

Абсолютно съм съгласна с Alucinado.Ти трябва да седиш настрани, но да го подкрепяш.А  и е много важно когато вие се скарахте ти скара ли се със свекърва си или остави това на мъжът си.Защото ако ти си се карала с нея е напълно естествено сестра му да се обърне срещу теб, независимо колко си права, та това е майка и все пак.Аз също не харесвам определени неща в свекърва си, но и Мерал ги забелязва или му ги казвам по определен начин без да натяквам и да нагнетявам взаимоотношенията, после той сам и казва каквото има да се каже.Не съм аз човека дето да изправя краставиците в тяхното семейство.

За съжаление много малко мъже са като твоя.  :\

Alucinado, ти също си много права в разсъжденията си, но хората и ситуациите са различни.
Аз бях свидетел 20-на години как майката на моята най-близка приятелка подкрепяше мъжа си в стремежа си да се сближи с родителите си, пък те дават мило и драго единствено само за сестра му и нейното семейство. Изживяваше вътрешно сама всички обиди и болки, а баща им нехаеше и не можеше да я разбере...ми жената повехна пред очите ми и се поболя. Преди две години я оперираха и от тумор. Уж сега е добре - само тя си знае как се чувства.

Ако мъжът не е озрял за такива отношения, каквито са тези м-у магито и Мерал....само жената ще страда.

В същото положение е и моя приятелка, чиято свекърва дори не иска да гледа внука си, понеже не бил пораснал и нямал изградени навици, ама бебето на дъщеря си гледа P-( Такива работа мога да ви разкажа, че ще ви настръхнат косите. А мъжа ѝ точи лиги по майка си и търчи за щяло и нещяло при нея. Тя преди 3 години му заяви, че или ще се държи като мъж на място и ще се грижи за новото си семейство, или да ходи майка му да му бърше лигите. Отказа да чува и дума за нея, както и да стъпва там. Остави го сам да прецени кое е по-важно. И да ви кажа - отношенията им много се подобриха. Той ходи да вижда майка си сам, но вече първо гледа да угоди на новото си семейство и на техните нужди.

Така, че van4ii според това какъв е мъжа ѝ и отношенията в онова семейство, трябва да прецени как да постъпи.

Спокойно момичета, въпросът се разреши по следният начин:
След много спорове и накрая един смислен и разумен разговор, съпругът ми разбра, че е сгрешил като ме е молил да направя този компромис и осъзна, че е крайно време да поиска някакъв компромис и от своите близки, а не само и винаги от мен. И така, повече няма да ми говори за тях, ако те имат и покажат желание да се виждаме, нямам нищо против :girl_wink:

van4ii , много се радвам, мила.  :bravo:

Ванчи, много добро решение.
С разговори в спокоен тон се разрешават всички проблеми *THUMBS*

и аз не се разбирам с моята.Тя е страшно лицемерен човек.Месец преди сватбата взе да си показва рогата.Сасипва ми живота,от 7 месеца сме женени,а ве4е сме пред развод,не спират скандалите между мен и мьжа ми,за6тото той се оказа едно голямо мамино синче.Тая вещица се меси вав вси4ко промила му е мозъка .Гледа майка си в очите като парвата си любовница,не зачита моето мнение.До скоро си малчах и тарпях,но не ми издаржат вече нервите.Бременна съм и бременноста ми не е от най леките,а те я правят о6те по трудна.На мъжа ми не му пука нито за мен нито за детето,гледа само маминката му да е добре.Как да вразумя мъжа си и да се спася от това 4удовище,не искам да съм самотна майка

Миличка,за съжаление пълно щастие няма.Щом положението а такова,аз на твое място бих си взела корема и багажа и ще си отида при моята майка.По-добре самотна майка отколкото да търпя това.Щом пък мъжа ти толкова си я обича майка си,да си сто ипри нея.Ти ще се оправиш и с бебето и ще си подредиш живота.Не се обримай на тези мъки само и само да не си самотна майка.Разбира се,всеки си знае него си,де.Аз така бих постъпила

Баща ми ми е казвал задължително омъжиш ли се само двамата си живеете. Ще се постарая да изпълня заръката му, защото като чета какви неща имате на главата и ми става жал. За радост за сега се разбирам със свекърва ми (ако изобщо мога да я нарека така, защото не съм се омъжила), и то чудесно, надявам се и за напред да е така. По-добрв далеч и в добри отношения, отколкото заедно и в лоши, защото спорове и караници задължително има и с моите родители, но те са си моето семейство, но ако една "чужда" жена не е способна да приеме в семейството си друго дете и да го обича и разбира, поне заради сина си, то тогава какъв смисъл има?!

Nansinani, а вие заедно ли живеете с нея? Защото, ако е така е много неприятно и не знам, дали можеш да направиш нещо. Обаче, ако не живеете заедно нищо не ти пречи да приласкаеш мъжа си обратно. Защото, най-вероятно, неговото поведение не е израз на "не ми пука за жена ми и бебето в нея", а просто - уф, пак ще ми се кара нещо и ще обижда семейството ми. И аз си имам най-доброто мамино синче, но за мой късмет свекърва ми е много добър и разумен човек (изкарва ме от кожата ми, ама това е само защото ми е свекърва, иначе много щях да я харесвам) и сина й също е безкрайно добър и много лесно се чете по него. Когато си позволя да изразя раздразнението си от майка му по-рязко той се чувства лично обиден. Не може да проумее, че това, че те цялата тумба заминават на една посока, пък аз съм оставена да се прибирам на друга сама ме кара да се чувствам ужасно и да рева в продължение на половин час. В неговата глава просто той трябва да е там за да помогне в носенето, пък аз съм голям човек и сама ще си се кача в колата и ще се прибера. Те не ги разбират тези работи.
 Та, цялата ми мисъл е, че мъжът ти със сигурност те обича. Няма начин, женен е за теб от съвсем скоро, те чувствата не изчезват изведнъж. Моят опит показва, че просто при теб трябва да му е по-приятно отколкото при майка му. И това не значи да е по-подредено и вечерята да му бъде сервирана по-бързо. Значи, че не се правят скандали от това, да покани някого вкъщи, не му се натяква да свърши това или онова ВЕДНАГА. Като го мързи жена му го разбира и го поглезва, като му се ходи на разходка не му се охлажда ентусиазма с "Трябва да закачиш тази етажерка на стената, колко пъти да ти повтарям". Съгласна съм, че така казано е леко унизително - защо пък да се състезавам с нея, аз нали вече победих. Да, ама като сме се обзавели с мамини синчета си има някой странични Дефекти.

Така като чета постовете ви, май на sladur4eto_90 свекървата бие всички класкации....
sladur4eto_90 направо ти съчуваствам мила, не й се оставяй, каквото ти е на сърцето й го казвай, та да ти олекне. Иначе всички негативни вълнения ги събираш в себе си, а не е хубаво. Ти сама знаеш, че за да забременееш ти трябва спокойствие, та да не ти пука от нищо. Аз съм с теб и како чета не само аз - всички сме с теб!  *THUMBS*
А сега аз да се оплача малко от моята бъдеща свекърва. Сватбата ни е през септември, но от сега се почна с наставленията. Още от момента, в който й казахме с мъжлето ми, че сме избрали 25.09.2010 за дата за сватбата. На другия ден след като мъжът ми тръгна на работа веднага дойде и започна да ме разубеждава да сменим датата, че тогава не можело, било пълнолуние ли...новолуние ли... не помня какво каза - нямало да имаме успешен брак ако е тогава. Даже не я и изслушах, просто й казах че няма да стане и всичко вече сме запазили, а то така си и беше. Много криво ми стана, че ми го каза само на мен и звъннах веднага на мъжлето да му разкажа, а той като й вдигнал един скандал по талефона, но не ми каза, а аз разбрах след няколко седмици и така май аз излезнах виновната в случая, че съм му казала =] От тогава нищо не е казала по въпроса за сватбата до преди месец...
На 7.06., на мъжленцето ми на рожденния ден, тръгнала да говори с бъдещите ни кумове да ни разубеждават да не ме взимат от тях ( аз не съм от тук и сме решили да ме взимат като булка от къщата в която живеем с мъжлето ми, но от горния етаж ) защото не било на хубаво, тва било най-лошото, което можем да направим и т.н. Мъж ми пак побесня като разбра и пак се скараха и този път й каза, че ако пак се намеси няма да е канена на сватбата....
Вчера беше върха на сладоледа, този път аз побеснях  P-( Взехме си халките и тя много ясно веднага дойде да ги види.........и пак: защо имали ръбове?!?!?! щели сме да имаме много трудности в брака  :hysteric:  Мъжът ми каза да не й обръщам внимание, ама не мога....
Момичета, почва да ми се реве от нея вече, а още даже не сме се и оженили. Не искам да си представя какво ще е после. Тая жена само в лошото гледа и само за лошо мисли  >:O
Етърва ми е там от 10 години и не знам как е издържала. Живеем с тях в една къща, ние на 1ет., те на 2ет., а сбекървата е в друга къща, ама в същия двор.......Горките ние, поне етървата вече не е сама, има си съюзник  >:O
Съжалявам за дългия пост, може да съм ви отегчила, ама няма на кого да си излея мъката......... @}->--

 Nastiq, не и се връзвай  ;) Има такива хора, които само охкат и ахкат, все нещо ги тревожи и куп суеверия са им в главата. Предвид колко ти е напрегнато около организацията на сватбата, това със сигурност е последното нещо, което ти се слуша  :( И аз взимах много присърце подобни изказвания от най-различни хора, но видях че така само си вредя. Да ти кажа каква тактика има моя позната към своята свекърва, която се държи както твоята бъдеща. Слуша я, усмихва се, кима, а всъщност нищичко не чува, а на ум си я праща по дяволите. После си прави каквото си иска и това е. Сигурно бъдещата ти свекърва не е никак лош човек, но просто е от онзи "наставнически" тип хора.
 Браво на мъжа ти за това, че те подкрепя  *THUMBS*
 Накрая малко "суеверен"  :offtopic: -сватбата ви ще се пада на третия ден от пълнолунието. Реално пълнолунието си е само един ден-на 23-ти септември, ала  понеже деня преди и след него луната, гледана с просто око изглежда "пълна", се приема така  :) Според каквито си щеш поверия и астрологии, пълнолунието е най-подходящото време за сватба. Тоест-улучили сте  ;)

michelle благодаря ти  @}->--
И аз за сега спазвам същата тактика за свекървата, слушам, усмихвам се, но само това...правя си каквото знам. Дано както казваш, наистина не е лош човек и се разбираме някакси. А за мъжлето ми, не съм вярвала, че така ще ме подкрепя, явно и на него му е писнало вече да я слуша  ;)
За датата на сватбата всъщност не съм се интересувала кога е и какви са поверията, просто тогава беше най-ранната свободна дата за гражданското и така я избрахме, ама щом и звездите са с мен значи сме улучили *YAHOO*.
Благодаря ти за инфото  @}->-- 

Nastq, както е казала michelle, сигурно бъдещата ти свекърва не е лош човек, просто е от тези дето обичат да казват какво да се прави и дълбоко вярваща в суеверия. Относно халките, нашите не са гладкиимат няколко ръба  ;), но ние сме си все така влюбени един в друг, както в началото. Имали сме и ние спорове и сръдни за малко, но в кое семейство го няма, не се дължи със сигурност на халките  :funny: . Усмихвай се и ако пак почне с някои суеверия , кажи и да мисли позитивно, защото само позитивното мислене носи хубави неща, а суеверието работи , когато започнеш да вярваш в него.

Nastiq, хич не се връзвай. Те свекървите често пъти просто се опитват да покажат загрижеността си и ако ние не им придиряме, много търкания могат да бъдат спестени.
Моята например, като обявихме зимата, че ще се женим, явно се шашна жената. Опитваше се да помогне с много неща и остана доста разочарована, че ние вече си бяхме проучили ресторанти, ди-джеи и в общи линии си бяхме решили горе-долу какво ще правим. И викаме ние, хайде да заведем двете майки да видят ресторанта, който избрахме, бяхме сигурни, че ще им хареса. Нещо се бяха изострили отношенията и с двете покрай неочакваната новина и напрежението, та решихме да ги приобщим малко към организацията.

И пристигаме ние, майка ми във възторг от ресторанта, свекървата от самото начало нещо присвила устни... мисли, мисли и накрая разправя: Ами само не ми харесва, че се слиза надолу по стълбите, за да се стигне до ресторанта, то е лоша символика това...  :girl_impossible:
Вярвай ми, че дори не можах да се удържа и прихнах, беше толкова изсмукано от пръстите, само защото беше недоволна, че не сме се консултирали с тях при избора на ресторант.

Имало е и други дребни неща в течение на подготовката, но на такива работи човек не трябва да обръща много внимание. Особено първо чедо като се жени, вярвай ми, меракът е голям (разбираемо) и им се иска всичко да е перфектно, но според техните представи, разбира се. :) Мири го е написала много хубаво, така ѝ отговори следващия път и хич не задълбавай.

И аз така правя, момичета, старая се да не й обръщам внимание и си прая каквото ми е по душа. Ама наистина понякога става досадна  :girl_impossible:
Майка ми не се бърка, защото е надалеч и само по телефона се чуваме или може би защото знае, че мразя някой да ми казва какво и как да правя  :[
Поне се радвам, че не съм сама в яда ми, мъжът ми ме подкрепя напълно и изобщо не й мълчи, за което съм му много благодарна  *INLOVE*,
Мерси и за вашата подкрепа  @}->-- , като споделя с вас ми става по-добре  =]

ооо Nastiq не е само твоята свекърва,моята беше същата докато един ден не ми писна,много мило и внимателно и казах,че това си е нашето семейство и,че аз казвам какво и как се случва (или по точно Ние) А ти поне ме познаваш и знаеш,че аз не съм от тези дето си траят,моите уважение ама всеки да си знае мястото,по лесно ми е да и го кажа отколкото да и се усмихвам цял живот и все да ми дава наставления -то така стават дразгите.Добре,че е далече ,че иначе .............
А и да похваля и мъжлето ,че без неговата подкрепа това нямаше да има как да се случи,ако той не  ме подкрепя напълно.

И аз имах проблем със свекито, когато да се женим. Бяхме избрали една дата, но заради ресторанта трябваше да я изместим и така датата се падна във вторник - беше си почивен ден, но според свекърва ми само разведените се женили през седмицата. И се почна един тормоз - бях готова сватба да няма, но не и да стане на нейната. А тя започна да обработва сина си. Хубаво, че не я послуша - е, иначе заканата ми беше реална. После ни беше оставила малко на мира. Обажда се да пита как сме и толкова. Обаче като се роди детето, реши, че тя трябва да го гледа и без да ме пита си пуснала отпуска, приготвила се да идва в нас. Казах на съпруга ми - или мамето или аз и детето. Свекито се сърди, докато й свърши отпуската, защото идваше веднъж седмично за два часа и то когато аз кажа. После по едно време й беше щукнало, че сина й няма какво да яде, защото съм си гледала сама детето и реши, че трябва да ни готви. Изпращаше разни буламачи в пластмасови кутийки, които си се разваляха в хладилника и накрая не издържах и й казах, че никой не й ги яде. Е, спря и с това  *YAHOO*. Сега съм в очакване на ново 20.

Тази последната свекърва е особено забавна. (поне отстрани, де) Звучи като малко дете, на което му е скучно  :insane:

Моето свеки пък, момичета, е много мила и възпитана, и общо - взето много добре се разбираме. Особено като се има предвид, че живеем надалече една от друга и се виждаме по Коледа и Великден, цари пълно разбирателство  ;).

Проблемът е, че е малко хм, нетактична, в смисъл, че каквото мисли, го казва на висок глас, което по принцип е добро качество - никой не обича лицемери, но човек според мен не бива да приказва всичко, каквото си помисли, по простата причина, че кара хората да се чувстват неудобно. През уикенда ни бяха на гости и говорихме за предстоящото раждане - нали мисля ли за секцио, за нормално и т.н., и тя ми обясни, че тъй като съм била с "женствени форми", нямало пречка за нормално раждане. После нещо замаза, че при някои момичета, които имали "мъжки тип фигура", можело да има проблем при естествено раждане и въобще от този род. И доста други примери от тоя сорт. За да съм справедлива, трябва да кажа, че наред с това ми прави неочаквани комплименти, обаче отвреме - навреме ги изцепва едни...

Ех момичета чета ви и чесно понякога се смея от сърце...не че някои ситуации са за смях  :'( Май всички екземпляри са еднакви , все си мислят че всичко знаят и най вече ние не знаем как да се грижим за децата им.:)) А те пораснали мъже вече та и бащи даже ! Мен ми е широко около връта нали моят екземпляр е далече та контакта е само по телефона ...не че не ми вдига кръвното и от там . Сега ми бута разни фитили , че щяло да ми бъде трудно с две малки деца , демек да додела д помогне :)) Ааааа ...... кака вече си има едно наум и не дава дума да се издума .Та такива ми ти работи гледаите отгоре отгоре все едно сте на театър много помага :)

Ооо, тази тема ми става една любимите , вече!
Моето свеки по време на приготовленията по сватбата се опитваше по телефона да диктува правилата, но видя, че няма да стане и спря дфа звъни на мен и започна да звъни на Николай!
След сватбата имах големи разправии с нея!След като се роди детето , дойде да го види на 9 дни с болното си дете , което на 7години.Започна да киха и кашля в стаята на новороденото ми дете, побеснях!казах на Николай да и каже да си сбъра чукалата и да изчезва , преспасха в хола, а на сутринта като станах си беше отишла в нейния апартамент!

А така, слагайте ги на мястото им момичета  :bravo:  С вас съм, аз за радост още нямам такива проблеми и скоро не се очертава да се женя, така че, всичко е тип топ. Ако ви ядосат много им кажете, че ако продължават да се държат грубо с вас, ще ги разпознаят по зъбите  :danceg:

Не искам да се заяждам, но коментар като последния "ще ги разпознават по зъбите ми се стори не само адски груб но и не място". И не си представям нито едно момиче във форума тук да го използва като съвет.
 

Аз напълно поддържам мнението на Гери. Това със зъбите е много грубо.  :no:

Момичета, със сигурност хора има всякакви, свекърви - също, но всеки сам избира подход. Прави ми впечатление, че много от вас се ядосват за това, че свекървите им са нетактични, груби, невъзпитани, налагат им се, спорят и т.н. Вероятно всяка от вас има основание за това, но пък от друга страна, форумът се чете и от много момичета, които все още не са женени и нямат такива взаимоотношения. Струва ми се, че част от тях възприемат предварително някаква бойна поза покрай всички споделени истории за лоши свекърви и някак без дори да имат собствени впечатления, се настройват нападателно - "Ще й дам на нея да види." и т.н. На никой не искам да се меся, дано все по-малко са тези проблеми, но наистина, смятам, че постовете, в които само се показват недостатъците, без да се злобее, показват по-правилно някакъв подход към свекървите, отколкото откровената неприязън. Понякога когато чета тази тема се хващам за главата... разбира се, сигурна съм, че има и много непоправими свекърви (както и снахи) и тогава положението е критично, но съм чела и постове с "профилактично злобни" мнения. Това само за пореден път ми показва, че хората са едновременно безкрайно променливи същества, а от друга - че да на лошото отношение едва ли не задължително трябва да се отговори със също толкова лошо. Къде е истината?  *crazy*

Знаете ли много пъти се ядосвам и на майка си дори, да не говорим за свекървата.. но истината е че понякога си мисля че колелото толкова бързо се върти, че ето че съвсем скоро ще сме на техно място.. какви ще сме ние тогава, на никой не му харесват да му се месят, и на тях някога на времето по същия начин, но ...  дали ние ще сме добри свекърви или тъщи -кой знае и ние какви епитети ще изядем.
Не оправдавам никоя за дейсвитята, но от както имам дете се замислям че наистина това колело на живото толоква бързо се завъртя, до вчера ние ги правихме тези номера а днес децата ни започват...

Искам да допълня само, че ако моята собствена майка ми беше свекърва  P-(. Ама на мен ми е майка все пак. Затова понякога си мисля, ако свекито ми беше майка, нямаше сигурно така да я обсъждам и плюя.
А, пък не искам да си се преставям аз каква ще бъда. Може да е страшно  }:->

аз със моята свекърва се разбирам долу горе като махнем някои изцепки които прави понякога..... но според мен без такива неща не може и трябва да има компромиси от всяка една страна за да няма скандали и тем подобни

Съвсем истинска история, която винаги щом се сетя за нея ме кара да се смея през сълзи: колежка на майка ми, която познавам от дете, когато е била още сравнително прясна снаха и все се оплакваше от свекърва си, с годините роди и отгледа двама сина. Малко след като единият от тях се ожени, жената жално заяви: "Едно време свекървите бяха лоши, а сега - снахите." Още се чудя дали не се е шегувала...
Аз не мога да се оплача от моята все още б ъдеща свекърва. Отношенията ни се развиха от явно безразличие през дива ревност (от нейна страна) до съвсем нормални, бих казала дори сърдечни отношения. Двете сме много различни, но имаме нещо, което ни свързва - обичаме един и същ мъж, макар и по различен начин, и искаме той да е щастлив.
На моменти сериозно ми опъва нервите моята бъдеща свекърва, и е имало моменти, в които ми се е искало да я пратя по дяволите, но никога не ме е вбесявала толкова, че да си изпусна нервите. Това, което най-много ме дразни е, че за разлика от майка ми, не мога да и кажа нещата така, както ги усещам - не сме толкова близки и се страхувам, че бих могла да я обидя, макар и да не съм го целяла. Дразни ме това, че 5 години почти не се сещаше за мен (случаите, когато ми се е обадила се броят на пръстите на едната ръка), а  последните месеци - откакто обявихме сватбата -  ми звъни през ден. Чудя се дали не е насилена тази привързаност, дали не е преструвка. Но дори и в този случай съм и благодарна за готовността да ме приеме за част от семейството и доколкото зависи от мен, ще се постарая да се разбираме добре. Не крия мнението си, ако се различава от нейното, но и не се карам с нея за спорта. Не я приемам за враг по презумпция, напротив - тя ми е естествен съюзник  :). Аз обичам сина и, искам да сме щастливи двамата, а когато той е щастлив, майка му би трябвало да е доволна, нали така?
Благодарна съм и, че нито веднъж не се намеси по организацията на сватбата, нито веднъж не ни натрапи гост или традиция, не оспори виждането ми за това или онова.
Като се замисля, май си имам свекърва като слънце. Може да е див скорпион, но с нея си имаме уважението. Май това е най-важното :).

roxanne, поздравления, наистина имаш свекърва като слънце. И това за обажданията, според мен, си е напълно нормално. Все пак, преди вие официално да се декларирате като семейство (не ви е в къщата да знае колко сериозно сте заедно) тя не ти се пада никаква и като каква да те проверява всяка седмица. Пък след като сте обявили, че ще се жените - еми ставаш едно от децата. И, въпреки че няма никога да си като родно, все си в редиците им. И като част от семейството вече трябва да бъдеш обгрижван, направляван и пазен. Това, всеки човек го прави различно, някои са безумно досадни, други нахални, пък трети успяват да намерят баланса. (Този баланс също е абсолютно индивидуален - което на мен ми се струва чудесно отношение друга може да го сметне за незаинтересованост или прекалено вмешателство). 
 Все си мисля, че свекървата е в същия порядък лоша, колкото и снахата. Примерът с колежката на майка ти е страхотно доказателство. Винаги има изключения, които да потвърдят правилото, някой да не ми се обиди сега. И всяка снаха съвсем искрено си беснее по отношение на свекърва си (аз, най-вече), ама си давам сметка, че в друг човек тези неща просто бих ги приела. Преглъщам собствения си бяс и целенасочено търся качествата й, защото е най-лесно дас е оставиш на тъмната си страна. А не трябва :scratch:

pebbles, съгласна съм с всяка твоя дума! Ако имаш някакви разумни съвети как преглъщаш бесовете, моля те сподели ги  ;) :).

 :offtopic: Да, млади Скайуокър, ако имаш рецепта как да не преминем към тъмната страна, както ти казваш, моля те я сподели!  :D

И аз мисля че в обществото е насаден един образ на свекървата и много момичета мразят свекървите без дори да ги опознаят  ;)
Аз мойта пак да си е похваля- златна жена ми се е паднала  *THUMBS*

:funny:

Абе трикът май е производен на позитивното мислене, в смисъл, да си пускаш някои неща покрай ушите и да не се взираш толкова в дреболии. Теорията ми се струва ясна, но практическите ми умения изискват още упражнение...  :sarcastic:

Аз одеве същото исках да пиша, но нещо не можах да публикувам и се отказах – ние снахите понякога просто се пренавиваме и виждаме негативи в някои неща, само защото идват от свекървата. То и обратното сигурно важи де. Собствената нагласа е много важно нещо.

 :laugh: Именно, теоретично всичко ми е ясно, ама практиката куца  :P...

 :xixixi: :xixixi: :xixixi: :eager: %) Така ми се пада като си пускам логореята.

Ами, тя практиката винаги куца. Въпросът е все пак да я има ;)

Де да знам как. Аз, в предвид, че имам много добра жена за свекърва, просто се опитвам да се държа прилично като ме изкарва от кожата ми, пък после на спокойствие гледам да изляза от ролята си на снаха и като човек да видя ситуацията.

 А иначе, Герганчето е казала това, което беше основната ми мисъл. Жената, отгледала мъжа, който съзнателно си избрала като носител на достатъчно прекрасни качества, няма как да е толкова лоша. И нагласата и злободневието ни играят лоши шеги.

Така като чета постовете ви, май на sladur4eto_90 свекървата бие всички класкации....
sladur4eto_90 направо ти съчуваствам мила, не й се оставяй, каквото ти е на сърцето й го казвай, та да ти олекне. Иначе всички негативни вълнения ги събираш в себе си, а не е хубаво. Ти сама знаеш, че за да забременееш ти трябва спокойствие, та да не ти пука от нищо. Аз съм с теб и како чета не само аз - всички сме с теб!  *THUMBS*





Благодаря за подкрепата Nastiq...сега от известно време спря да ми трови нервите и мисля че е заради бебчето което чакам и дано да си останем в добри отношения и за напред....иначе и аз си я пращам подяволите когато налага мнение.... :laugh:

Малко :offtopic: за което се извинявам предварително, ама sladur4eto_90, ти `90 набор ли си? Не се заяждам, но на 20 години да си женен с дете е нездравословно от която и да е гледна точка  ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy

Кое му е нездравословното?Всеки има право на собствено мнение и гледна точка, начин да изцивее живота си и т.н.Изказването ти е меко казано обидно.

Предполага се, че хората на 20 години все още учат и тепърва се изграждат като личности, после започват работа и така, а не да си още дете и да се вържеш с пръстен и бебе. Никой не искам да засегна, така че отчаяните съпруги моля да си гледат мъжлетата ;)

Това са стереотипите на модерното общество, преди няколко десетилетия е било съвсем различно. Нищо не пречи като си на 20 да родиш и после да следваш. Вярно, че следването ще е по-трудно, особено, ако работиш, но пък после може да си уредиш много по-лесно професионалния живот.
От друга страна - да завършиш на 25, да се омъжиш, да родиш и да си търсиш работа директно след майчинство пак не винаги е лесно.... дори да си работил преди това, има много неизвестни и не се знае дали ще можеш да продължиш старата работа или да почнеш нова. Така че според мен няма никакво значение кой кога ражда, винаги пътят след това не е толкова лесен, така че всеки както си реши, не мисля, че някакви стереотипи/предразсъдъци трябва да са определящи.  :girl_wink:

Soldier`of`Fortune наистина се разхождаш във форума и пускаш някакви безумни реплики, смятам че не бъркам но ти каза че по добре било да си любовница, а не съпруга, сега пък било лудост да си с пръстен и бебе на 20...Ми на 20 бях с пръстен, на 22 съм с бебе и какво ми има? Какво ми е нездравословното? Уча, слава богу имам чудесна майка и свекърва на които да оставям малката за по час-два няколко пъти седмично .... И повярвам ми не съм нито лоша майка, нито лоша съпруга, нито лоша студентка. Изказването ти е глупаво и обидно за много момичета от форума  }:->

И сигурно съ много  :offtopic:  За това да кажа по темата - от известно време живеем без свекърва ми (около 3 дни вече), а на мен ще ми се пръсне сърцето от тъга...Има ли други кукувци като мен  :sarcastic: Сериозно, мъчно ми е, мъчно ми е че на нея й е мъчно...Обмислям пак да си се върнем при нея, но мъжа ми нещо се дърпа, но как няма да се дърпа като епо цял ден на работа му е все тая къде ще се прибере, а мен ме е пратил на 4-ти етаж без асансьор и интернет  }:-> Свекърва ми си седи по цял ден сама на първия етаж, аз на 4-тия, е ако това не е щуротия  :huh: Не че сега не съм пак при нея  *db*

Soldier`of`Fortune, aз на 20 бях с пръстен , а на 21 с дете, и не мисля че съм нездравословна!Всеки сам си решава как да подреди живота си, макар понякога , някой, д аправим грешки!

Момичетата, всичко допреди малко си е чиста провокация, според мен. Оставете такива глупости без коментар, те са за кофата. Ясно е, че който и да се крие зад тоя профил, ръси приказки на кило само колкото да се намира на работа и да чете после някакви мнения по идиотските си коментари. Аман от дивотии.  :no: :no: :no:

Сигурно е само провокация, даже ако е - още по-добре. Но най-лошото е, че не се знае и май наистина има хора с такива крайни мнения  *crazy*

Момичета, спокойно, какво ви пука дали някой непознат смята за здравословно или не бракът на 20/30/50 години? Да не би да ви е в къщата? Всеки преценява за себе си, взема решения за собствения си живот, и доколкото не вреди на другите, може да прави каквото си иска.
Много здраве пращам на Soldier of fortune и пожелание да си намери съдбата и да си я брани - на каквато възраст реши. И предлагам да се върнем на темата. В крайна сметка, тази тема ни е одушникът за отношенията с любимите (тук всеки да реши дали да сложи кавички или няма нужда  :P) свекърви, да не си я разваляме, че току виж сме се изпокарали с тях като няма къде да си изливаме емоциите  ;)

Gergancheto, сигурна съм, че не само ти си така. Катерина с нейната свекърва са по същия начин.
Аз да си призная, след 3 години близки отношения с бившата кандидат свекърва...ми страшно много ми липсва жената до ден днешен, макар да не поддържаме връзка отдавна.. Обичах я дори повече от Катерина. Живеехме през два блока разстояние и най-редовно си пиехме кафето да се оплакваме тя от мъжа си, а аз - от сина ѝ :sarcastic:

На Станислав майка му е душа човек. Опознаваме се с нея в момента и много ми допада. Дори ми е кофти, че постоянно ходи до брат му (заради малката), пък още не е дошла до вкъщи. Ама и това ще стане някой ден =]

Здравейте...мога да кажа на човека който стои зад този профил Soldier of fortune,че всеки сам за себеси решава кога иска да си създаде семейство..и най-важното е не хорското мнение,а подкрепата на родителите..Аз първо си завърших училище и тогава реших да си създам семейство,а после ако искам да следвам това не е никакъв преоблем...... @}->--

една от приятелките ми в момента е на 19 детенцето й е на 1 год (роди като беше на 18) няма лошо в това всеки знае сам себе си и решава за себе си и моми4ето си у4и и т.н. а при нея може да се каже че няма кой да и помага освен мъжа й и какво е лошото в това като на 18 е родила трябваше да махне  детето или да го остави в някой дом ли....аз не мисля така вярно 4е в нашата държава живота е труден но не мисля 4е е нещо лошо да се роди на 18.....все едно да беше махнала детето и да роди на 30-30 и няколко години така ли...аз не мисля...когато дойде и каквото дойде...както се казва каквото Бог даде....и когато даде......

Абе някои хвърля кьор фишеци ... да го оставим и да продължим.Ние дето сме на по 35 да умираме ли че сега ни дошла сляпата неделя.Кажете сега какви ги вършат свекитата и как се справяте вие ? Ето ви няколко реплики от моито екземплярче " Много малко си наддала 15 кг пак ще родиш малко бебе" Да се смееш ли да плачеш ли ....или да го пуснеш покраи ушите си? Ето ви и още едно " С тези малки цици как кърми цяла година не те знам" Иначе е добра женица ........

И да ви кажа мисълта , че и аз ще съм свекърва ми дава невероятни сили, направо имам крила:)) Това последното в кръга на шегата:))

Малеее Весиии,ама твоята наистина големи бисери ръси,що не съм и аз снаха.Аз моята нещо последно време така съм и свила сърмите,че даже май малко съм прекалила.Ама то ми писна от простотии.Я да си стои всеки в гьолчето.
А това за годините-аз не знам да има долна или горна граница за женитба или пък за раждане на деца.Кой когато смята че го иска.

И аз това имам предвид всеки сам за себеси решава кога да създаде семейство...от 09.08. се върнах на работа след 27 дни болничен..и сега по рядко ми се налага да ходя на село при моята свеки...ама това не я спира да ми звани и да дава съвети...да съм се хранила повече че сега чакам бебе...и най-много ме дразни като ми каже че искала да родя момиче защото тя родила само момчета а много е искала момиче...На нея й обясняваш че каквото Бог ни дари...тя пак "е да де ама по хубаво да е момиче...."и като и отида на гости само ме тъпче като кофа без дъно яж та яж...това е дразнещо...е за моята гръдна обиколка още не е казала нищо (пък и аз съм надарена-доста)..ама да има тоя късмет.. P-(  @}->--

Мили момичета, аз също съм на 20 и когато миналото лято една приятелка ми сервира, че ще се омъжва я обявих за луда, но съдбата си знае работата. Сега година и два месеца от както съм със сегашния си приятел и идеята за сватба хич не ми се вижда абсурдна. (Даже си поплаквам понеже поради ред причини знам, че няма как да ни се случи в близките 2 години поне.) Който когато срещне любовта си   :girl_wink:
А пък приятелката ми е вече щастливо омъжена и е по-близка със свекърва си, отколкото със собствената си майка :)

 :offtopic: И аз съм съгласна, че всеки сам решава кога да има дете, но определено на никой не препоръчвам да е на 20 год. Най-хубавото и най-трудното нещо е и е хубаво човек да си е поживял, да е по-зрял и готов за това, което го чака, защото живота на майката основно наистина се променя завинаги, дори когато е на почивка пак има една непрекъсната мисъл за детето, няма го това безгрижие и спокойствие, когато не носиш отговорност за друг човек и не го обичаш така истински и безумно.

 :offtopic: Искам и аз да се включа по темата за възраста на майката.Както всички казвате всеки сам си избира и подрежда живота дали на 18... или 20 години ще родиш това е най- голяямото богадство за една жена  :danceg: И аз на19 има халка и на 20 вече с бебе, също така съм студентка и съм жив пример като вас... сама си гледам детето, свекито живее точно под нас.. но какво от това. а над нас е зълва ми... която е голяма змия, има две деца които тя не ги гледа и постоянно майка и ги гледа, все ме критикуват как съм си гледала детето но какво пък, нали не го гледат те... Един ден не е дошла нито да го види, нито да му купи нещо ( не че съм премряла..) Та така.. не се оплаквам че сама си го гледам, но аз така си предпочитам, вместо да ми се месят в работата, по добре да правя всичко както намеря за добре  *THUMBS*

Gergancheto ,не само ти си така,и аз да си похваля свекървата и свекъра.Като съм при тях така хубаво си почивам.Сестра ми даже се шегува ,че ме гледат като принцеса.Дори понякога ме е страх да поискам нещо ,че настава такава суматоха.Свекърва ми е била главен готвач и готви невероятно,а сега откакто съм бременна и ваканцията като си бяхме в Бг ми звънеше по тел да ме пита какво да ми приготви ,какво ми се яде и прочие.Та с такова отношение към мен няма как аз да се държа зле с хора които си дават душата за да ми угодят.Но в нашият род май си е като заложено.Моята майка никога не е имало проблеми с баба ми /свекърва и/ баба ми ми е разказвала същото и за нейната свекърва  и така  :)

juji искрено ти завиждам.
Аз както вече писах по-горе, че очаквам ново 20 така и стана:
За кръщенето на малкия свекито предложи /това е за отбелязване  *YAHOO*/ тя да направи пита. До тук всичко хубаво и похвално, ама поне да можеше да я направи. Досега на всичките й "опити" да прави пита, все мрънкаше "... то човек, когато е за повод, все не става". Ама нейните и без повод пак не стават. Нека бъда по ясна - питите й стават толкова тънки, че мога единствено да ги използвам като блат за пица.

Остави я да си се радва, аз ако съм на твое място ще си поръчам за всеки случай :P

Здравейте на всички от този хубав форум, от известно време чета тук, но чак сега се регистрирах.
Темата за свекарвата ме заинтригува защото винаги съм била на мнение, че ще се разбирам с моята, но май, май няма да ми се получат нещата. От скоро съм омъжена (само граждански брак, предстои ни сватбата), още от самото начало не ми допаднаха родителите на мъжа ми, но стечението на времето става все по-зле. Не мога да кажа, че и аз съм цвете за мирисане, но винаги съм се старала да показвам нужния респект и уважение, само дето това ми коства, че те почват малко по малко да ни се качват на главата. Специално свекарва ми е с голямо самочувствие, мисли се за неотразима и че тя винаги знае. Когато на годежа моят баща каза, че не го интересува какво ще правим стига ние двамата да си се разбираме, тя каза че не е така трябвало да слушаме тях и да се саобразяваме с тях }:->. Когато определихме дата за сватбата тя започна да планира нещата и да избира разни неща вместо мен ( да отбележа, че ние искахме да си платим сватбата, но те и моите родители казаха, че те с удоволствие ще я направят), когато се опитах тактично да и кажа за чашите, които тя беше избрала, че искам да разгледам и други тя ми каза, че е харесала тези и ще бъдат те O_O. Тогава си замълчах, но след около 1 седмица стана отново въпрос и аз казах, че тяхната работа на сватбата е да стоят до нас да ни помагат и подкрепят, а не да избират вместо нас, след това ми изказване ми се каза, че съм имала голямо самочувствие. Когато казах на мъжът ми че искам да погледнем няколко сватбени агенции ( те също бяха там) свекър ми каза, че  той с глупости и измамници нямало да се разправя ( сякаш някой го кара той да прави нещо ).
Те си мислят, че който плаща той порачва музиката ( не че някой им е искал те да плащат ), незнам как да ги накарам да проумеят, че това е нашата сватба и че те нямат думата без да се скарам с тях и да си развалим отношенията, които засега са горе-долу.
Съжалявам за дългият пост, но ми се е насъбрало а те първа започва подготовката :(

Катя ти мъж имаш ли?Той къде е?Ти нищо не трябва да им казваш той е този който трябва да говори с родителите си.Ако днес те ви кажат как да си направите сватбата, утре ще ти казват как да си гледаш детето и т.н.Мъжът ти им е син, той е човека който трябва да говори с тях.Аз с моята свекърва за важно неща говоря, чрез мъжът си т.е. в къщи сме го обсъдили, взели решение и той отива и и казва какво сме решили и точка.Иначе ти ще си лошата и ще говорят само против теб.

Дам имам мъж :), той ме подкрепя и е твърдо зад мен, знаеш ли колко пъти им е казвал, че аз сам с доста по-различно възпитание и манталитет от тях и, че трябва да се саобразяват с това и т.н....... и не само това, но те са такива. Сега живеем при моите родители, защото на мъжът ми му е ясно, че аз няма да се рабера с техните и за него също е по-добре така, той самият е казвал, че са досадни и е по-добре да сме по далече. В интерес на истината аз съм тази, която настоява поне веднъж в седмицата да сме у тях, защото си мисля, че така ще ги опозная по-добре и ще ги разбирам по-добре. Понякога положението става нетърпимо и тогава мъжът ми го отнася без да иска а аз не искам той да е м/у мен и тях, нито пък искам да го откъсна от семейството му. Мисля си, че грешката е в мен понякога защото често си премълчавам само за да не стане проблем и си казвам сега сме тук слем малко ни няма, но май няма да стане с тази тактика.

Забравих да кажа, че от известно време изпробвам друга тактика, която май дава резултат. Ако тя е решила да купува каквото и да е за моята сватба я оставям да го купи след кото и заявявам, че не ми харесва и купувам ново :P. Тя май се кротва малко по малко, даже скоро ми показа мостра на покана която тя харесва, просто да я погледна ако ми хареса :P. чудя се защо трябва да почнеш да се държиш гадно и лошо с някого за да почне да те уважава. Надявам се тези малки спечелени битки да ми спечелят и войната, защото накрая ще психясам.

 Ей, не съм вярвала, че ще пиша в тази тема. Още повече, че и моето човече чете във форума(макар и много, много рядко). Свекърва ми по принцип е страшно мила жена. Откакто се познаваме не ми е правила проблеми, даже по някаква причина се притеснява много от мен и не смее и да ми се обажда. Пък на живо не съм лош човек, може би само изглеждам понякога строга и сериозна(професионална деформация)  =] Та не знам, спомням си, че допреди да започнем да си организираме сватбата, страшно много си я харесвах. Не можех да си повярвам на късмета колко готина жена е. Случвало се е сина и да се оплаче от нещо от нея и съм я защитавала. Все хубави неща си спомням като се сетя за онзи период.
 И макар темата да е само за свекървите, ще пиша и за половинката на моята. За който човек отношението ми беше същото като описаното по-горе.
 Но нали всичко хубаво си има край  :( По време на цялата ни подготовка, особено много в самия сватбен ден си пролича неспособността на моите свекъри да взимат смислени решения, да поемат отговорност. Колко пъти сме променяли планове заради тях, колко пъти сме се ядосвали и се е налагало да поправяме неудобни и излагащи ситуации. Ядосвах се, ама много, докато в един момент реших да не си натоварвам човечето. Няма да изпадам в подробности, че чашата преля на самата сватба. Направо се разтрепервам като си спомня как двамата "разкрасиха" всичко, как "благодарение" на усилията им не можах да усетя и за момент хубавото в този ден.
 След този неприятен момент в живота ни, стана така, че доста хора, присъствали на сватбата споделиха възмущението си от тях. Разказаха неща, които аз само "мярнах в полезрението си".  Моето човече смята, че всичко това е лъжа. Е, как ще е? Дори хора, които не са приятели и близки, казваха същото. Усещам, че вътрешно си е поставил малка стена спрямо мен. Говори си с родителите си, имат си някакви техни неща. Изгражда си някакъв свят, от който малко по малко ме отделя.
 Спрях да му казвам истината за онзи ден. Какъв смисъл има? И без това не вярва и на дума.
 Опитвам се да мисля положително за свекърва си и свекъра си. Говоря положително за тях. Ала вътрешно още "ме гризе" болката за отнетия ми сватбен ден. Не мога да го преглътна.
 Най-лошото е, че ще трябва да се виждам с тях. А не мога. Като си помисля и всичко ми се връща пак. Не знам как е редно да се постъпи. За мен това са недостатъчно зрели хора, които макар и вътрешно много добри, не са способни на изцяло разумни и отговорни действия. Не мога да си представя някой ден(да сме живи и здрави) да им поверя детето си и за минута. Всичко това предстои в не много далечно бъдеще и се страхувам от проблемите, които ще възникнат.
   

Мишел, честно да си кажа съжалявам, че точно ти се разписа в тази тема.Искаше ми се всичко да е прекрасно при вас.За свекърите ти какво да ти кажа.Моята свекърва е нещо подобно, в желанието си да помогне пречи, прави много необмислени неща, неща засягащи мен и съпругът ми без да ни пита.В началот много се ядосвах, яд, нерви, рев, намилане, абе гадост.Но с времето започнах да и предвиждам реакциите.Колкото до мъжът ми ами трябваше време.Тя му е майка и след смърта на баща му той гледа да я предпазва от много неща и не дава дума да се издума срещу нея.Това добре, но когато на няколко пъти ни поставиха в доста кофти ситуация и ние сърбахме попарата, той проумя, че нещата който приказвам не са измислени.За съжаление трябваше време.Аз също си мислех, че имам най-прекрасната свекърва на света, след време осъзнах, че е така, защото не живеем заедно и просто защото не давам на разни измилени от нея неща да ми пречат и не се ядосвам.Трудно е, но е постижимо :) Колкото за децата те да дойдат, а вие решение ще измислите. ;)

Мишел недей така :( ,
Все пак когато си казала Да на твоят си мъж,волно или неволно си се обвързала и с тях и не бива да го оставяш да те отдалечава от неговия свят. За съжаление живота е такъв, че няма как да се мине без компромиси особено когато се отнася за това да приемеш чуждото семейство като свое. Всяко семейство си има и странности, но ние някак сме свикнали с нашите си. Моята мила майка е мъченица в това отношение. Да не ви отегчавам с подробности, но на нея и се е наложило повече от 17 години да живее в един дом, в които са се постарали да се чувства чужда още от сватбения и ден, когато баба ми по бащина линия, казала на баба ми по майчина, че малко "развалена" булка им дават, защото мама имала проблеми с бъбреците. И тази красота е продължила и когато аз съм се родила, когато родителите на баща ми били едва ли не сърдити, че аз съм момиче и още безброини случаи през годините. Но въпреки това майка ми никога не е говорила на баща ми лошо за родителите му, защото така тя би наранила само него. Сега вече след много години брачен живот, нашите продължават да са безкраино щастливи заедно и смея да кажа, че тати оценява какво съкровище има до себе си.
С две думи, просто остави нещата да отминат, защото в противен случаи вредиш само на себе си и хората които те обичат.  :)

 Маги, като чета написаното от теб, все едно за нашия случай става дума. Ще излъжа, ако кажа, че за такива реакции от нейна(а понякога направо тяхна) страна, каквито описваш, не съм знаела от много време. Чувствах се спокойна, защото човечето ми като цяло не им обръщаше внимание и не даваше възможност това да рефлектира върху връзката ни. От една страна ми е много болно и тъпо, че му казвала какво се прави от тях. Защото това са все пак хората, които са му дали живот и до известен момент и отгледали(той от доста малък, много ранна тийнейджърска възраст постепенно е станал напълно самостоятелен). Все още съм на мнение, че заслужават да ги обича и уважава. От друга страна, обаче, вършат неща, които са неприемливи за мен. Натоварват го психически, бих казала даже го използват. На моменти имам чувството, че са с разменени роли и те са децата. Вместо да са до него(не казвам нас, понеже не са длъжни с нищо спрямо мен)и да помагат, обикновено му пречат.
 Като добавим и страха, че крушата не пада по-далеч от дървото, се замислям дали след 10-тина години няма да видя съпруга си като тях. Няма признаци, но знае ли човек.
 За децата си права-важното е да ги има някога. Но аз мисля отсега, защото знам, че ако не открия приемливо решение, ще попаднем в много сложна ситуация.
 госпожица , и аз гледам вече да не казвам лоша дума. Мълча си каквото и да става, но и винаги, когато е прав съм на негова страна. Няма да им позволя да се държат не както трябва с него. Спрямо мен както си решат, пък и след случилото се ми е почти все едно. Но за него няма да позволя.
 Много ми е мъчно, че с майка ти е било така, госпожица. Ала никаква любов не оправдава подобно мъченичество  :( Чест и прави, че винаги е пазила любимия човек. Надявам се в лицето на баща ти да е намерила щастие, което да я кара да не вижда нищо от лошото около нея.
 Не мисля, че трябва да си затваряме очите и да оставяме подобни моменти да преминат ей така. Защото понякога те убиват малко по малко красивото вътре в нас. Моята собствена майка е била макар и за много по-кратко като твоята. За съжаление впоследствие животът с нищо не и е компенсирал саможертвата. Едва от десетина години баща ми горчиво съжалява за случилото се преди толкова време. Сега осъзнава. Иска ми се да вярвам, че има компенсация.

Мишел, разбирам те, но за съжаление така вместо да си щадим мъжете ги натоварваме повече. И аз бях така, защото отношението на родителите на моят пирятел ми се виждаше доста "не родителско" в определени моменти, но за съжаление се оказа че опитвайки се да го подкрепя аз само го напрягам и го карам да се чувства между чука и наковалнята :( И на мен ми е много трудно да преглъщам някои тяхни изказвания изпълнения и така нататък, но той ги познава по-добре и по-добре знае как да се оправя с тях. А пък ти си толкова позитивен човек, че заслужаваш цялото щастие на света и съм сигурна, че всичко ще се нареди :) Пък и ние жените сме доста лукави, така да се каже. Винаги можем по нашите си начини, да накараме мъжете ни "сами" да стигнат до правилните решения ;)
И последно, все пак никой не си избира родителите(които трябва да бъдат уважавани, безспорно), но всеки сам избира човека с когото да прекара живота си  :)

Мишел и на мен това ми е било най-болно, когато не се усеща, че рефлектират нещата върху него, че той се ядосва и т.н.Та това е детето и все пак, не някой чужд.Но който както е научен.Моя мъж я беше свикнал той да поема всякакви отговорности, той да прави сметките и т.н.Баща му почина когато беше на 18 г. той има и по-малък брат.Започна работа и те свикнаха да разчитат на него.Всичко ОК, но капката при мен преля в един момент.И проблема беше тя да се научи да мисли преди да прави нещо.Не знам какъв е напредъка, но сега брат му си живее с нея, и ние сме пас.Какво правят двамата в апартамента хич не ме вълнува, искат ли ми мнението давам го, иначе ми е все тая.
И да ви кажа честно бях и хилядократно благодарна, че не се бърка и за секунда в подоготвката за сватбата.Просто за това съм и безкрайно благодарна.В личния ни живот също не се бърка, но прави разни неща дето рефлектират и то няма как все пак му е майка и мъжът ми побеснява и аз го отнасям, ама какво да се прави избрала съм си го.

Колкото за крушата и дървото, ох и аз съм се замисляла, но всичко зависи от характер, среда, начин на мислене.Примери имам много и останових, че да има значение какви са ти роднините, но има значение и средата и твоя начин на мислене и възприемане на нещата.
За децата аз още не съм го решила проблема, като го измислиш сподели може да ми е от полза, но от сега знам, че когато имаме деца, тя ще ги глези неимоверно, а това ме плаши, и не знам как ще я караме.

Често и аз си задавам този въпрос :huh: и направо ми се изправят косите, ако намеря прилика м-у милото и баща му. Според мен това зависи до голяма степен и от нас. Не бива да ги оставяме да поемат по този път, а своевременно с реакции да ги вкарваме в релси.

От опит ще ти кажа, че при лошо отношение спрямо теб, само отбележи случката и не влизай в подробности, защото ще се обърне срещу теб после, но не бива и да си премълчаваш. Рано или късно ще си отвори очите.

Да, много трудно и постепенно, с много търпение, но ще си отвори очите, няма начин. И аз така си мислех, че няма да ги види нещата моят мъж, но постепенно виждам как се получава, аз нищо не говоря за неговите роднини, те сами се изцепват и правят гаф след гаф и той го вижда :)

 В крайна сметка търпение, търпение и пак търпение  ;) И много внимателно наблюдаване и обмисляне на ситуациите. Аз чак след сватбата установих колко бързо трябва да се помъдрее.
 Маги, ако измисля нещо за ситуацията с децата, задължително ще споделя. Само си повтарям да няма по възможност "опит-грешка"...
 Благодаря на всички  @}->--

Аз от доста време не бях отваряла тази тема и чак сега виждам какво сте писали...
Мишел, ако ми позволиш съвет – не допускай мъжът ти да изгражда стена помежду ви. По-добре наистина повече да не говориш за случилото се. Мъжете по-бавно възприемат някои неща, а ако им ги навира човек в очите, най-много да постигне обратния ефект.
Намирам съвета на lionelsa за много правилен:

Аз например с времето престанах да критикувам свекърва ми пред мъжа ми. То критикувам по принцип е силно казано, но в някои ситуации много съм ѝ се ядосвала. Оставям го сам да види какво прави, той достатъчно ѝ се дразни за много неща, няма нужда и аз да му намилам. Тя просто не се съобразява с другите, прави си каквото си е наумила, независимо, че това засяга и други хора, да не говорим, че я гонят някакви мании за "показване на класа"... С тези неща доста ни вгорчи подготовката за сватбата.

Относно бъдещите деца – универсално решение там няма, всеки трябва да намери оптималния вариант за своето семейство. За мен е перфектно, че живеем толкова далеч от тях, макар че няма да ни е никак лесно и няма да има на кого да оставим децата за една вечер, за да излезем, да речем. Но пък във всяко семейство условията са различни и съответно правилното решение е различно.

 Така е, Асе. Благодаря ти за съвета. Много намясто е и ми се струва най-правилното възможно решение. Както и Нина е казала, просто трябва да се изчака и да се разчита сам да види всичко. И аз съм забелязала, че има обратен ефект и даже споменаването на негативни неща води до отдалечаване на двама ни. А точно с топлина и нежност се постига най-хубавото.
 Асе, стискам палци да преминат за постоянно подобни ситуации при вас  @}->--

Щом веднъж се е стигнало до дадана ситуация, пак ще се стигне. Не може да разчитаме, че нещата ще се променят. По-скоро ние трябва да се променим - да спрем да обръщаме внимание на изцепките им и най-вече да не си ги слагаме на сърце. А ако успеем спокойно с любимия да коментираме дадена ситуация и дори да ѝ се смеем отстрани, за мен би било най-голямата победа.  :yes: Но моята прекалена чувствителност много ми пречи в това отношение. Изживявам всичко като за последно. :huh:

Пожелавам ви (както и на себе си) бързо да се научите на непокизъм!

lionelsa, с риск да решиш, че те четкам, отново ще се съглася на 100% с теб. Като цяло съм умерен оптимист за повечето неща, но не смятам, че нещо в тези отношения за в бъдеще може да се промени към по-добро. По простата причина, че огорчение неизбежно се натрупва и от двете страни и всяка следваща ситуация е потвърждение на предишните... а и нека бъдем честни, с напредването на възрастта хората ще започват да реагират все по-малко адекватно. С голямо съжаление ставам свидетел на това при други мои близки хора и ми е ясно, че свекърви, свекъри, та и собствените родители полека-лека вече няма да са хората, които познаваме, нито пък можем да очакваме по-голямо разбиране от тяхна страна с времето. С това ни най-малко не искам да обидя никого, просто това е нормалният ход на нещата и неизбежно някой ден ще ни сполети и нас.
Непукизмът се учи, но за съжаление учебният процес там е много мъчителен. По-добре е да ти е вроден.  =]

ето я и темата, в която ще се оплача  :bravo:
аз проблеми със свекървата ми нямам - не ми помага, но не ми и пречи, нооо за сметка на това си имам свекър като за 5 свекърви - той ме възприема като прислужница - трябва да му сложа,да му дигна, да му сипя ракийката и въпреки че живее на 200 км все успява да се намеси и да ме издразни  :angry:
като дойде да види бебето за 2  нощувки ме изкара извън релсите - постоянно някакви забележки -не съм я държала правилно, пък този шезлонг как съм го избрала - изкривявал й гръбначния стълб  :girl_impossible:
тича на всяка смяна на памперса да види какво ще й правя  :angry: и да даде мнение  }:->
е друго си е човек като си изплаче мъките  :)

Wanting, ти ме разби - за пръв път чувам мъж да иска да се доближи до памперс  :funny:. Ми като се вълнува толкова, давай му да го сменя, дето ще гледа отстрани и ще дава акъл  8P.

Шегата настрана - хич да не ти пука, а колкото до свекървата - според мен имаш късмет. Според мен е по-добре да не ти се меси, и ако не може да помогне, поне да не пречи. Аз съм в подобно положение - моите свекита не помагат супер много, но пък са много либерални, не ми се месят и така май е най-добре.

Направо трябва да се пусне нова тема за свекърите, че някои от  тях са  *crazy* не като за 5 ами казто за 50 свекърви.
Wanting какво да ти кажа той и моя е нещо подобно, всичко знае и на всякъде се меси, в редките случаи, когато съм готвила у тях ми виси на главата като квестор на държавен изпит  P-(.

Моята свекърва пък е много мила жена. Много е раязбрана и до сега само ми е помагала. Даже ще споделя, че готви много вкусно. Има и добри свекърви, не се настройвайте негативно, няма да ви е от полза. Всички си имат слаби места .

Принципно,свекърва ми е добра,мила жена,НО никога няма да й простя,това което направи...Дъщеря ми беше на 4 месеца,аз имах работа и оставих Ева при свекървата,връщам се следобяд да си я взема и какво да видя-Ева е с обици,свекърва ми най-нагло и нахално я беше завела да й продупчат ушетата...От тогава като я видя,направо всичко отвътре ми се преобръща,не мога да водя нормални разговори с нея,просто ме дразни....

 *crazy* Eй, винаги съм се чудила на този ентусиазъм на някои свекърви да пробиват уши без майката да знае  ohmy
Моята също е добра жена, лоша дума или отношение от нея не съм видяла. Но май аз правя понякога грешката да сравнявам с майка ми, например, и много се възмущавам на някой нейни действия/изказвания. Но пак казвам, че досега не е правила нищо с цел да ни навреди. Има си трески за дялкане, но и аз не съм идеална  8P

Момичета знаете ли че думата ,,СВЕКЪРВА,,  идва от ,,ВСЕ Е КЪРВ�

Само се моля след години и ние да не сме такива свекърви барабар с климактериума...хихиих нещо страшно ще е  :girl_haha:
Чесно вече ми се ще да имам момиченце,не момченце...Отношението на майките към момичетата явно е по-различно,но си има и бащинската ревност де ... ;)

Поразмъдала се е темата :) Аз влизам само да отбележа, че с две малки деца имам повече време и почивам повече от колкото с бебе и свекърва в къщи. Те свекървите не са лоши в никакъв случай просто имаме различни разбирания и повечето от тях гледад да си ги натрапват . Аз не съм голям "Листопад" фен но тамошния бабок в много случай прилича на моя даже си мисля , че прототипа е мойто цвете:)

Здравейте момичета, :I-love-winter:
Коледа наближава и вече е време за покупката на подаръците... :girl_impossible: :santz:

Споделете какви подараци сте наумили да купите на свекъра и свекървата,както и на вашите родители... :) :Santa: :chr_tree:

Вече седмица обикалям по магазините и единственото което измислих е колие за свекървата (но незнам дали ще и хареса), а за другите нищо не ми хрумва...

Дайте идейййкии :santz:

Ехооооооооо никой ли не е купил още подаръци??????????

Мойта свекърва не баш свекърва защото не сме женени със сина й ,почти постоянно ни се бърка и дава някакви съвети, но поне живеем на 150 км от нея и не ме бърка   *YAHOO* не че мойте родители не се бъркат. А за коледа мисля на свекървата да й подаря дъска за гладене и нова ютия на мойте родители : на баща ми картина , а на майка ми някакъв совенир още за нея не съм го измислила :P

На нашите ще подарим DVD+електронна везна, тъй като нямат компютър вкъщи, а майка ми обожава да гледа филми, та смятам и да й запиша десетина диска и с готини филми. На свекито ще вземем някакви неща за домакинството - обмисляме хубав тефлонов тиган, хубав оливерник и още нещо, но се разбрахме да решим на място. Гледаме да са практични неща, от които имат нужда, но знам, че няма да отделят средства да си купят!  :)

И мойта "свекърва" не е точно свекърва, защото нямаме брак още. Но живеем заедно, пълна къща, много маймуни на едно място, със свекитата и естествено сблъсъка е неизбежен :) но аз си мисля, че имам известен късмет с мойта свекърва, понеже тя досега е шетала сама за трима мъже - моя мъж има и по-малък брат, и сега аз като се появих, съм й помощ, пък и има с кой да си говори по женски, понеже мъжете в къщата няма какво да си говорят с нея, освен когато искат нещо да им се закърпи или сготви :( И жената е смазана от работа и в общи линии, аз й идвам като ангел хранител, но пък от друга страна, имаме от време на време сблъсъци относно готвенето, чистенето и т.н., неизбежните неща, всеки е свикнал по един начин и така.. Аз се опитвам да готвя и да се храня диетично, тя готви мазно и се понацупва, като не и ям манджите или като отделям мазното месо, но няма начин. Не мога да си променя навиците и да стана 100 кила, за да и угодя :) Две поколения трудно мелят, но пък се опитваме да правим компромиси, редуваме се и така...

И аз като й ида на гости само ми разваля диетата  :angry: хапни това хапни онова и после " ама ти малко си напълняла " :'(

lubov4e

,,ама ти малко си напълняла ,,

отговори и ,,и ти също,,  ;)

Абе не си мерят приказките , то и ние по някога не сме китки ама и те не падат по долу. Ей на моито цвете /свекърва ми/ изкупила магазина за 1 лев и пише актив - пратила подарък на децата.Ако ви кажа какви боклуци ...що си харчи парите  :[ Капака беше , че за Марти няма нищо ....ми бил малък какво да му вземе !?!? Но ...идеята е друга , Тиа - дъщеря ми е кръстена на нея , а Мртин - сина ми е на майка ми , та така всеки за неговото да си праща . Много ме доядя ама гледам да не се връзвам , че ще ми кипне чайника !

Хаха, май навсякъде е едно и също, старата генерация vs новата, старата си държи на своето, готви манджички с два пръста олио, "маа пръжки с лук" и бел хлебец, вие баници през ден и бута залци в устата на снахата, а после вика ма ти май си напълняла, такива са повечето ;) ама какво да ги правиш, не върви да се караш с тях, ние засега водим "тихи войни", много деликатно ... На мен ми е много неудобно, когато се налага да ям нейна манджа, а тя прелива от мазно и се чудя как по-тактично да и обясня, че не ям тлъсто месо, хапвам, преглъщам някакси, а мъж ми ме гледа, хили се и гледа сеир :tongue:

аз съм купила на най-важния човек в семейството - командира на къщата - свекървището. Купила съм й симпатична престилка. И мислех едни апрески от метро, че все реве, че и е студено на краката. На свекъра естествено бутилка ракия, какво друго ...

Ооо и аз като съм на диета (което сигурно е почти постоянно) и подчертавам, че тя пита какво да сготви и приятелят ми й казва - пиле или риба, то досега ме е подрещала със свинско със сметана, пица, палачинки и баници и питки  =] Макар че за мен пиле и риба в магазина са по-евтини от свинско, например...ама все тая...Гледам да не обръщам внимание и да се настройвам, че не е било нарочно.  Тя не е длъжна да се съобразява с мен на 100%, но ме е яд, че когато отидем при нашите на гости, майка ми ме разпитва по 100 часа какво да наготви и се старае да угоди на приятеля ми отвсякъде. Та така...Но тива са бели кахъри, според мен.

За почитателите на нетрадиционните подаръци  - в музея на Земата и Хората ема изложение на кристали и минерали - т.е. продават много евтинко ,пък и хубави неща  *THUMBS*
Аз съм си взела за вкъщи 3 големи аметиста друзи  :girl_in_love:

Здравейте момичета !

Понеже има много теми за свекървата, реших да пусна тема и за свекъря  :)
Какви са ви отношенията със свекъря,как се разбирате ?

Аз съм много щастлива,че имам такъв прекрасен свекър, който ни помага във всичко, с който е удоволствие да седнеш да си поговориш,чувствам го по-скоро като приятел отколкото като свекър. И милото е по-близък с него отколкото с майка си  :) Интелигентен, деликатен,спокоен човек  :)

Моя е мълчалив и рядко говори. Като се прибере вкъщи изморен от работа, пие една ракия и си ляга. В общи линии контактувам повече със свекървата. Тя е по-бъбрива.

Моят бъдещ свекър съм виждала само веднъж. Не знам дори дали ще дойде на сватбата. Живее в Германия, не се интересува осбено от сина си, който да подчертая му е един единствен. Грижи се за 3те деца от предишен брак на германката, с която живее, не му е плащал издръжка. кКкво да кажа?  *crazy*.....А да, като се запознавахме ми подари парфюм, който купил по собствена инициатива от ЦУМ, когато били със сина си на разходка по време на единствената му визита за последните 10-тина години. Имаха уговорка да му остави някакви пари и познайте накрая как от тази сума си е удържал парите за парфюма.... :angry: Въпреки всичко мисля, че искам да дойде на сватбата, за да не нарани още повече половинката ми с неидването си. Справка: въпросната визита беше заради това, че племенникът му се жени...Ако за сватбата на сина си не дойде, не знам направо... }:->

Ми да ви кажа аз мислех  моите свекъри за най- прекрасните на света и с кеф им казвах майко и татко, но явно съм била доста заблудена....с течение на времето взех да разбирам що за хора са....Аз лично се разочаровах от тях....

Ето една интересна тема за свекървата  

http://www.health.bg/13620/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE.html (http://www.health.bg/13620/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE.html)

Малко като измислица ми звучи.Че са досадни -досадни са,ама чак да ти умира детето заради тях...!

Да, и на мен ми звучи като измислица ;)

 O_O O_O O_O :girl_impossible:!!! Такива глупости, даже не ми е смешно, толкова злобно е написано. Не съм била обичала баба си по бащина линия. Не ни била гледала - та тя ни е гледала и тримата по цяло лято откакто сме на по 2 - 3 годинки. Тя и дядо - Бог да го прости. Пък като знам моят свекър какъв човек е - щял да е лош дядо - абсурд. Ако човекът е лош е лош, ама простият факт, че му се е родило момче не го прави такъв!!!! Ама как ме ядоса!

и моита е една леле мале старае се да ми угоди за рядкото пъти когато ходя там ама прекалява с приказките и някои път настроива мажо против мен като го слушам все едно тя , и не й харесвам много манджите ама айде карай а какви компоти е направила като сиропи за кашлица толкова сладки че може да се отровиш по 7 лъжици захар а пък са пълни цялото семейство без нея и мажо е 100 кила и вместо да ограничи калориите тя дай ма им пълни чиниите с връх :girl_impossible:

Моята бъдеща свекърва е златен човек, да е жива и здрава! Много ни помага, подкрепя ни и е съгласна с всяко наше решение. За разлика от майка ми, която е пълна противоположност :(

Тя и мойта бъдеща свекърва е по добра от майка ми , ама надали щеше да е такава ако живеехме при нея , иначе че се меша в някои неща намесва си се  *ROFL*

От съществено значение за мен е отделното съжителство!  :P

Точно така, даже и по-надалеч ако може да е, иначе не става, колкото и да се разбирате отначало, всичко ще приключи рано или късно.

Абе хора, всеки си има 'недостатъците'. Някои не ползват припинателни знаци, други не могат да готвят, трети ни ходят по нервите... Каква е тази тема- да се съберем да се оплачем... :sarcastic: Често тези собственически караници (моят мъж- моят син) се водят от хора опитващи се да се справят с териториална намеса... т.е. непораснали хора с тесни представи, поставящи собственото си, пред щастието и спокойствието на човека когото 'обичат'. Това е моето си мнение по въпроса за т.н. свекърва.
Постарайте се да сте доволни на това което имате, лошото идва от настройката ви (в повечето случеи).  8P

Моята е на 250 км :bravo: :bravo: :bravo: и мъжът ми е "скъсал пъпната връв" и  ме предупреди, че не е лоша, ама по-далече да не прихващам от нея...иначе като дойде да ми помага за малката за 10 дена яко ме ядоса...не че лоша, ама си прави каквото си е наумила...въобще не те слага в ушите, още повече за детето...ако и когато я възпитавам е така ще "си раменим шапките" }:->

Ох, момичета, болна тема. Не искам да говоря лошо за женицата, ама хич не ме харесва, виждала ме е само 4 - 5 пъти. Изживява се като тийнейджърка и не и пука за сина и, та дори сега сео питва да го изгони от апартамента му, и ние все още няма къде да живеем...
Винаги съм мечтаела да се разбирам с нея, но явно тя не желае и просто не е такъв човек...

manuela_dobromir замисли се, че сигурно самата тя е страшно недоволна и нещастна, щом постъпва така... Никой не иска да бъде лош човек съзнателно. Често хората си слагат пред очите други неща само и само да не си признаят грешката. Всеки се стреми към щастие и рано или късно виждат светлина в тъмното, все пак до кога може да бяга от действителността  =]. Така че не се притеснявай, нещата ще се наредят, дядо Господ си знае работата  :P

Да ти кажа, милостива съм, и то много, но точно в този слуай, след всичко съм безкомпромисна, но акто и да е... вярвам в доброто, оптимист го раздавам, дано е така, дано всичко се нареди някой ден....:(

manuela_dobromir само така! Остави я сама да се справя с проблемите си! Важното е да сте щастливи  със сина и...  :) *INLOVE*:twohearts: :gu6: :loving:

С моята свеки досега проблеми не съм имала. Не сме и много близки, но се разбираме. Тя си е компания със сестрата на мъжа ми, а аз така и не можах да ''вляза'' в техния кръг и да ме приемат за ''пълноправен член''. Просто явно не съм техния тип - те имат съвсем различни разбирания за живота от мен...Дълго време живяхме заедно със семейството на мъжа ми и все имах чувството, че нещо не ни стига и не е както трябва да е. В момента, в който се изнесохме самостоятелно разбрах какво е  :) За мен тайната е в компромисите и до колкото е възможно - без общо съжителство...

Едно от момичетата  го беше писало отдавна,че свекървите,които си имат дъщери с друго око гледат на снахите и непрекъснато сравняват дъщеря и снаха.Затова не си влязла в кръга им-или си по-добра от дъщерята или по-неспособна,средно положение няма.

angel4e, напълно подкрепям и напълно съзнавам това! Истина си е и още как! Тя свеки си има свои си разбирания и ми е ясно, че дъщерята ще е винаги на първо място. И въпреки че никога не сме имали преки сблъсъци - винаги съм й усещала унищожителната критика с поглед примерно за дрехи, как съм подредила, какво съм купила итн..особено докато живеехме заедно и това ме подтискаше доста. И двете си приличат много по разбирания, а аз съм точно обратното на моменти от това. Така че съм далеч от мисълта, че това ще се промени.

Аз на моята свекърва няма да й викам майко и съм се разбрала с нея.За мен тя не го заслужава.На приказки много помага,но иначе не  :\.Когато и казахме,че ще се женим дори не трепна,остава 1 седмица до сватбата,а до тук 1 лев не ни е дала.Ако не беше майка ми,която плати почти всичко,сватба нямаше да има.Единственото,което каза,че ще направи е да купела вратовръзка на мъжа ми  :huh: :eager: от тяхната фирма(което ще рече с отстъпка),което е напълно излишно,понеже вратовръзката си влиза в костюма.На сватбата на дъщеря си Юни месец,нямаше и подарък,в последния миг(когато започнаха да обикалят за подаръци) вика "оле,ами аз какво да им подаря"  :girl_impossible: направо се шокирах  ohmy,та няма какво да се учудвам,че и на нашата е така.За детето не очаквам нищо от нея.Майка ми вече каза,че ще купи креватчето и каквото още е необходимо за обзавеждане.За всички тези години ми е подарила 1 шал,от тяхната фирма,който не нося и 20 лв за един рожден ден.Това е.Свекър нямам.Това е от мен  @}->--

Hekseskud, уви - така е. И аз съм изпадала в такава ситуация и си мислех, че при мен нещо е проблема, докато моя колежка не ми отвори очите, че в 99 от 100 случая се толерира дъщерята =] Честно казано не го разбирам, но явно е защитна рекация. =] Лично аз нямам нито един пример от моето обкръжение, с който да докажа обратното. Тъжно, но факт.

carlyangel, аз трудно бих преглътнала такова отношение.

lionelsa не съм казала,че съм го преглътнала  :girl_wink: ;)   :\ Хубавото в случая е,че мъжът ми изцяло ме подкрепя и си живеем отделно.Тъй,че нямаме много взимане-даване с нея.Поддържаме "делови" отношения в телеграфен стил-как сте,какво правите и т.н.  ;) Аз по принцип не съм много емоционален човек и не допускам всеки до себе си,най-малкото ако и отсрещната страна не ме предразполага по никакъв начин.Въпреки,че живяхме 3 години заедно,се убедих,че тя просто не ме познава. :\Никога не сме си повишавали тон,но обстановката беше меко казано напрегната.Откакто сме само двамата е съвсем различно  :danceg: :danceg: :danceg:

Чета постовете ви относно свекървите с дъщери , не знам дали наистина има някаква подялба от това че тя степенува дъщеря си със снаха си , но за мен всичко си зависи от човека има свекърви които имат само синове и пак не приемат снахите си.
Аз мога да се похваля с една много добричка свекърва, много добре се разбираме, нямала съм проблеми нито за подготовката на сватбата ,защото те нямаха възможност да участват в нея ,нито пък за какъвто и да е друг въпрос в ежедневието ни.От първата ни среща ме прие много добре и се надявам винаги да е така. :)Пожелавам и на другите такива свекърви  :).

plamak_  :goodpost:
Моята свекърва има и дъщеря, но въпреки това се разбираме много добре и си говорим почти ежедневно по Skype  *THUMBS* И зинаги каквото на дъщеря си вземе, има същото и за мен :)

caryangel, разбирам те в това отношение - и ние живяхме заедно около 4 години почти и се убедих, че не се получава и тези хора не желаят да ме опознаят. С мъжа ми даже имахме тежък период заради това...Накрая за 2 седмици се изнесохме и се започнаха големите сръдни, които и до ден днешен се усещат. Отношенията ни са доста по-зле от преди да се изнесем - ''телеграфни'' както ти казваш. Да не говорим, че от нашето изнасяне са ми звъннали на личния телефон точно 3 пъти за 1 година, за да ме чуят - почти не ме отчитат като същество и нямат представа какво се случва с мен. Иначе пред мен се държат сравнително добре и разпри не сме имали... Отначало се депресирах много, ама вече не ми пука..И без това никога не съм разчитала на особено много хора в живота си, няма да падна духом, че не ме приемат в техния кръг и ме смятат за ''чалната''.

Аз пък винаги съм си мислила, че ако една жена има син и дъщеря, тя би се държала значително по-добре към снаха си, тъй като би следвало да си мисли и над въпроса как свекървата на нейната дъщеря ще се отнася с нея  *crazy*
Но пък то, като се замисли човек, те свекървите също са (били) снахи, така че явно и това не е критерий и не помага при някои.

Така или иначе, отделното местожителство от всички родителски и въобще роднински тела за мен е едно 70% гаранция за успех и "взаимна любов" ако мога така да я нарека  :girl_wink:

Hekseskud , caryangel много неприятно. Но помислете от тази страна- вие сте направили всичко възможно да се спогодите с тях... Другото си зависи от тях и те ако не успеят да се преборят с проблемите които имат ( спрямо вас), вие нищо не можете да направите, освен да вярвате че някой ден ще им дойде акъла в главата  =] . Не ги взимайте при сърце тия неща... само се изнервяте без да има смисъл. И помнете Те имат проблем с вас или с някоя продавачка или с пощаджията... С кого е все тая...  *THUMBS* Вярвам яе нещата рано или късно ще потръгнат, ако не - здраве да е! 8P

Именно-и пред мен се държат повече от добре,но иначе ни звук,ни стон,ни картина. ;),което всъщност и мен ме устройва,понеже аз съм много горд човек и изобщо не желая да ми се помага,най-малкото да се моля на някой за каквото и да било.
Колкото до дъщерите-и моята свекърва има такава,и дори живеят заедно с нея и съпругът й.Дереджето е следното-свекито прислугва на дъщеря си по цял ден,а тя изобщо не се трогва да подмести каквото и да било,с две думи стъпила й е яко на шията и това е.За мен не е нормално майка ми да пере гащите на мъжа ми и да му готви,но това е само мое мнение  =] До там стигнахме,че измисляме дори новогодишни късмети в баницата по тоя повод  :xixixi:,но те дори не се усещат,че им се присмиваш.  *crazy* Убедих се,че майка му на мъжа ми е напълно бездушен човек,на който все трябва да казваш какво да прави.Тя няма свое мнение.Поне не ми се меси,нито се караме  ;)

Ей това е много важно!  *THUMBS*

гледам, че обсъждате свекървите с дъщери :) е и моя мъж си има сестра :))
аз преди бях писала, че със свекървата проблеми нямам, но за сметка на това си имам свекър като за 3 свекърви  }:->
та неговата дъщеря е 10 пъти по-висше създание от мен  =]
тя също живее отделно от свекър ми, но като се съберем госпожицата не пипа нищо - тя винаги е изморена, изтощена, недоспала и т.н., пък аз винаги съм в кондиция да прислужвам и да готвя :(
има си детенце на годинка и нещо и постоянно ми се дава като пример за майка :) а пък аз не съм съгласна с повечето й методи, но това е отделен въпрос  *db*
тя горката не взима майчинство - пък аз взимам - ами да е работила :)
сега на дневен ред е, че тя не е завършила магистратура, пък на мен за какво ми е и т.н и т.н   P-(
но честно казано не ми се занимава с тях, само се радвам че са на 200 км и ще участват минимално във възпитанието и отглеждането на детето ми :)
колкото по-далеч - толкова по-добре  ;)

wanting, много кофти така, но поне сте си далече наистина. А за магистратурата - какво ги грее пък тях, много ме нервят като ни в клин ни в ръкав се правят на вещи, че знаят кое е правилно или не  P-(
Моят свекър не ме отбелязва също особено - но на квадрат!!! За него са само дъщерята и синчето й. Аз съм извън всякакви класации! Нямаме много общи теми за разговор, а и като цяло моето ежедневие му е чуждо до степен, че не знае къде в момента работя  *crazy* Синът му е да му решава битови въпроси или да му свърши малко къщна работа. А над дъщерята се бди като побеснял орел. Даже върхът беше след като бяхме на една екскурзия и отидохме да им разкажем итн, той накрая каза: ''Ами хайде да ми дадете малко снимки сега?'' И аз се зарадвах и си викам "Ей, най-после малко пробив да се поинтересува малко.'' И му показваме снимки, а той отсича:''Ама не тези, бе, аз от онази сватба дето беше внука - искам му снимките, заедно с тези на сестра ти, да ги покажа на работа и да си ги сложа на десктопа'' Ами - нямам думи!!!

Пфуу за малко викаш да се трогне,а? *db* ;) На това му викам аз егоисти-не ги вълнува нищо,освен собствения им интерес.Свикнали всичко да се върти около тях и тяхната "кръв".Както викаш и ти,да им се свърши работа.Тоя селски манталитет ала да прекопаме градината,та да имате кво да лапате зимата,много го мразя  }:->

 :) Момичета, май най-добрия вариант за едно семейство е да си живеят отделно! В нашата действителност (българската) обаче това не винаги е лесно! То и не гарантира, че няма пак да има проблеми, де.
Аз от моята свекърва не мога въобще да се оплача, слава богу! Ужасно е мила винаги! И много разбираща. С първата и снаха, която е женена за брат му, не са се карали нито веднъж за 14 години!  O_O Обаче аз си знам, че ако деляхме, дето се казва, една кухня щеше да ми е неприятно много. Ние живеем при майка ми, защото аз много държа.

аз пак да се оплача имам си страхотен подарък от свеки :) :danceg: :( тенджера която на първото ползване за варене на картофи не друго и представте си и се отлепи покритието и си остана на ламарина  ohmy то ясно че беше купувана от някое левче ма чак толкова :\ за какво изобщо я е купила само да отбие номер P-(

о и забравих две одиала силно казано през тях вестник може да четеш от феникс или тем подобен магазин за 6 лв парчето :girl_impossible: да съм си ги подложела под чаршафа върху матрака че да не се бил захабявал ohmy алоооооо за това си има спецялни чаршафикалъфи и за мои ужас мъжа ми веднага ги заслал  :bqsnasym: а те нали са от долнопробна материя захабиха повече матрака и му казах да ги махне P-( като е искала да помогне да е взела нещо свястно не само боклуци да подарява да не говорим за прохусмукачката куча марка дето не мяза на нищо и се чуда от кои китаиски склад са я изровили

Нямам проблеми с нея. Не иска да и казвам майко. И за рожденния ми ден ми пожела да продълважам да командвам сина и.

П.С eviaz страшни постове. Благодаря, усмихна вечерта ми.  @}->--

:sarcastic: :sarcastic: :sarcastic: Направо ме уби с тва пожелание на свекърва ти хахаха,жената поне е реалист и знае кой командва в къщи  ;) Сигурна съм,че всяка свекърва си го знае   :girl_haha:,но не всяка би си го признала :)

Ами, до едно време те ги командват, след това ние, жените им, поемаме щафетата, така си е :P

А пък моята за всички празници ми пожелава" Да си жива и здрава, че да ми гледаш момчето!" :sarcastic: Питах милото, дали не се е оплаквал нещо, че жената си мисли, че не го гледам, а той взе, че й се скара, а тя милата" Ми като не знам какво друго да й пожелая?! :[" :funny: Та да видим за следващия празник какво ще измисли.

:sarcastic: голям смях!!! Направо си стреснала жената... :funny:

Хахахаха  :sarcastic: При мен пък аман от пожелания - за добро утро, за лека нощ, за лека работа и тн винаги следва "айде със здраве, с късмет, успех, всички жбелания да ви се сбъднат"  *crazy* Оценявам вниманието, но......тва по 4 пъти на ден (като сме й на гости) и откачам  8P

Mariaid при такова отношение няма какво да се оплакваш, има и по -лошо...  :)

Ах, Нинка ти направо си стреснала горката жена ,сега ще има да се чуди какво да ти пожелае следващия път. *ROFL*

Това звучи направо като сурвакане  :funny: :funny: :funny:

А, моля, моля  :P Не аз, а милото я е стреснал =] Аз само се поитересувах, да не се е оплаквал нещо от мен :funny:

Точно!  :funny: Ама лошото е, че на мен ми става супер смешно и понякога не мога да се сдържа...Но тя жената не го прави с лошо, знам, но просто ми става смешно като се сетя. *db* Иначе половинката веднага я срязва, че не е Нова година все още, а на мен ми е неудобно и изслушвам до край пожеланията!  :girlhide:

Моята свекърва е малко резервирана към мен ,защото бъдещият ми мъж е имал предишен брак и много много не си говорим.Седим си във вкъщи все едно сме някакви познати и не си говорим много много.
Когато скоро дойде и показах булченската ми рокля , а тя нищо...
Знае ,че ни предстои сватба ,но сякаш нея не я вълнува. :(

Хайде малко да раздвижим темичката със следната статия:
Извинявам се ако има правописни грешки,но все пак знаете,че е копи-пейст  ;)

10-те златни правила на проклетата свекърва:

1. Преди сватбата вие сте най-милата и добра кандидат-свеки. Правите дребни и готини подаръчета, разбран човек сте, защитавате пред сина си бъдещата снаха /естествено, само ако ви помолят да вземете отношение/, каните я на кафе, вечеря и т.н.

2. Подготовка за сватбата - задължително е да имате претенции за датата, деня и мястото на събитието. Вашите гости трябва да бъдат на почетните места. Кумовете -вашите стари или кръстниците на сина ви. Напълно нормално е, ако нещо във подготовката или относно роклята, аксесоарите и т.н. на булката не ви хареса - да се разсърдите, да направите скандал, да триете сол на главата на сина си  и да заявите, че няма да дойдете на сватбата.

3. Ако все пак сте отишли на сватбата - то трябва да сте осигурили цигански оркестър, който да свири пред блока и да издрусате няколко хора /или пък кючека/. Задължително условие е през целия сватбен ден да сте с възможно най-киселата, трагична и жална физиономия. Усмивката и радостта от събитието при вас не трябва да съществуват.
Вечерта при посрещането на булката се подарява кърпа, бельо /май/ - това всъщност е най-старата ви нощница, излязла от производство преди поне 40год. и най-съдрания пешкир, който имате.
Булката се посреща с хляб и сол - топнете възможно най-много сол.

4. По време на брака
- Когато усетите, че младите се усамотят вероятно, за да правят секс - нахълтайте в стаята им и разкажете за досадната ви колешка/съседка/роднина, която ви прави мръстно от години. Или просто проверете дали имат дрехи за пране, желаят ли нещо за хапване ...
- Ако НЕ живеят заедно с вас - звънете по всяко време на денононщието да си побъбрите.
Идвайте без предупреждение. Докато сте на гости подредете шкафовете, реорганизирайте мебелите, пренаредете чиниите, може и демонстративно да позачистите прозорците или пък да избършете прахта.
- Ежеседмично привиквайте синчето, за да му напомните колко много ви липсва и колко ви е тъжно, че снаха ви не се обажда по телефона, как го е отчуждила от вас и колко вие страдате от това. Споменете за снахата на колежката, която е чудесна - готви, чисти, пере...и най-важното ...обожава свекърва си. Всичко това трябва да бъде съпроводено от комбинацията "ред сълзи, ред сополи".
- Не забравяйте непрекъснато да мрънкате на снаха си, че това не се готви така или онова не се чисти така, или ...не се прави така.

5. На всяка цена искайте снаха ви да се обръща към вас с "мамо". Ако не го прави вие се правете, че не я чувате и виждате... нека изпада в неловко положение.

6. Снаха ви е бременна /най-накрая/ - вас какво всъщност ви интересува това... правилно - не ви интересува.

7. Раждането наближава - започвате 3 мес. преди това /най-късно/ да подхвърляте подходящото име за внучето. Името естествено е вашето или на свекъра.
Оооо, тя не се е съгласила да го кръсти на вас - скандалът със синът ви е задължителен. Интересът ви към снахата и внучето е = на 0.
Все пак го е кръстила - в знак на радост вадите бебешките дрешки на синът ви и ги подарявате на внучето си. Не, не - не се притеснявайте, че са пожълтели от времето и че ластиците има са станали на прах или пък има някое друго петно от моркови - такива сега не се продават, на тези нищо им няма.

8. На внучето подарявайте винаги шоколади, близалки, зрънчовци и то още от 3 месечна възраст. Също така задължителни са възможно най-шумните играчки, с най-остри ръбове и най-дребни части.

9. Естествено, вие сте зает човек  и никога нямате време да гледате внучето. Нито пък ви минават идеи като тази да предложите помощ на снаха си.
НО ... по никакъв повод не спирайте да давате съвети, относно отглеждането на детето - хранене, гърне, къпане, мазане с мас, сол във водата, червени конци, относно погачата и цикъла, дърпане за врата... Научете внучето да ви вика "маминка". Разглезете го  непоправимо. Използвайте момента когато снаха ви не ви гледа да натъпчете детето с храна, неподходяща за възрастта му.

10. Подаръци - на снаха се подаряват ненужни, употребявани или абсурдни подаръци. Добра идея са също и тигани, тенджери, тави ...особено ако тя не готви. Плетени чорапи, елеци, дълги басмени нощници, плетените на  кука покривчици за маса са свежа идея.
Но никога не се обаждайте да поздравите снаха си за някой празник. Горните идеи за подаръци са само за силно привързани към снахите си свекърви.
 :D :D :D

carlyangel да знаеш ужасно ме разсмя  :laugh:

Честно да ти кажа хич да не ти дреме...аз се ядосвам ядосвам и файда никва ....
В началото не обръщах внимание кой знае колко но сега вече дори  дребните детайли ме дразнят... Добре че не делим един покрив заедно че тогава незнам щеще да има всеки ден торнадо  }:->

Важното е да се разбираме с половинките си все пак

здравейте, момичета. реших и аз да се включа. с моята свекърва се разбирахме перфектно първите 3 години, но напоследък започна многооо да ме дразни. не живеем заедно. ние живеем в апартамент (който е на нейно име), а те са си на село. но всеки път с нейните изказвания "нашият апартамент" ме вбесява. и с много още подобни изказвания направо някой път ми идва да я хвана за косата.по принцип те не ни помагат с нищо, но ако я слушаш нея всичко тя го прави, а ние винаги когато имаме време и възможност им помагаме, но тя винаги казва, че всичко сама прави и още безброй неща, с които направо ме влудява. а и няма да ви обяснявам какво перфектно и деликатно отношение има към дъщеря ѝ, но към мен нищо подобно, напротив - винаги една надута, с едни физиономии направо на човек му идва да ѝ вкара два, просто ужас. но се опитвам да не ѝ обръщам внимание и да се виждаме и чуваме все по рядко иначе не знам какво ще стане... а моя мъж изобщо не може да им се противопоставя и да ме защити пред тях, а това ме вбесява най-много от цялата ситуация

foxy_4 Връзката между двама човека, си остава между двама човека (свекърва- ти; ти-свекърва; мъжа ти- ти; ти -мъжа ти; мъжа ти- твоята майка и т.н.) Не поставяй мъжа ти в неудобна ситуация да избира между теб и майка си. Това ще е грешка и не го обвинявай за това. Помисли ти как би се чувствала в такава ситуация. Това е проблем между вас двете, даже мога да кажа и само твой, защото тя не вижда проблем в държанието си...  =] то винаги е така. Ти, като голям разумен човек само и единствено можеш да изпълниш твоята част от връзката (за теб и свекърва ти говоря ) като се държиш добре. Повярвай ми, си гурно и ти си имаш твоите грешки там, помъчи се да изчистиш себе си и собственото си дърйание и отношение... Това само ще те накара да се чувстваш по-добре и по-сигурна в себе си и няма да те притесняват такива изказвания, защото ще знеш че не са верни! От там на татък можеш само да се надяваш, че тя ще направи същото. Ако не постъпи така- остава ти достатъчно успокоение- ще си много по-уравновесена и  няма да те икарва от нерви вече, защото си променила мирогледа си и си я приела такава, каквато си е  :P
Аз често изхождам от мисълта, че човек се дразни това в другите, което в самия себе си не харесва, и че проблемът се създава от самата мен, а не от другите... И мога да кажа с този начин на мислене се живее много по-приятно, защото знам че мога да се справя с всеки проблем. Приемам 100% отговорност за всичко което се случва в мен и в моя живот... Надявам се да можете да ме разберете.. малко объркано звучи  8P

foxy_4
Това наистина е много дразнещо... Един вид едва ли не ти си приютената там..гадно е. Според мен го прави целенасочено за да се изкара над теб. Ако имате възможност теглете кредит и си вземете ваше жилище, най-малкото като е нейно ще остане за 2-те и деца не само за вас.

  :bravo: Вчера точно това си говорихме и решихме, че ще си купим жилище иначе няма оправия, а и ще бъда много по-спокойна и щастлива

Правилно те е посъветвала fashion.В този апартамент ти никога няма да се чувстваш като у дома си.Най-добре да си прецените възможностите и ако имате такива,да си вземете нещо ваше.След години,когато апартамента остане на мъжа ти и на сестра му,ще си помогнете финансово.  *THUMBS*
Аз не съм много съгласна с мнението на anelcka80.Има доста резон в съветите да не се поставя мъжа пред избор и това да преосмислиш държанието си,но не смятам,че мъжът трябва да стои и само да наблюдава.Според мен би било редно да си поговорят 3-мата открито,а ако има неоснователни нападки по адрес на съпругата му,би трябвало той да я защити.Аз съм на мнение,че съпругът и съпругата трябва винаги да се поддържат пред родителите на единия и на другия.Има хора,които като видят,че е позволено,тъпчат другия,а той се чувства беззащитен.
Винаги бъди любезна,не давай поводи за злословене,а нека после да казва колко си лоша. 
Желая ти успех  @}->--

Ха ха ха, едва сега намирам десетте съвета, които е пуснала carlyangel, много са свежи  :funny:.

Аз съм съгласна с anelcka80 само донякъде. Съветите й са чудесни, само че... малко като от брошура за позитивното мислене  :), дано не ми се обиди. В ежедневните отношения е необходимо понякога човек да е по-практичен и приземен. Затова е трудно да се дава съвет за лични неща, защото никога никой не е на 100 процента в твоята ситуация и не знае нюансите. В края на краищата, синът може да каже с две думи на майка си нещо, което снахата и след сто години не може да й каже и обясни - че нещо я дразни или изнервя примерно.

rozovka не се обиждам естествено  :P. Това си е моето мнение и в моите ситуации си действа много добре. Просто се опитвам да помогна и дам съвет, но съм също така и на ясно, че не всеки (даже много малко хора) са на моето мнение и се готови да погледнат нещата по този начин.
Пък и често търсенето на причини и виновни, не намира разрешение на въпроса, даже заплита и усложнява повече нещата... то човек като е така настроен, винаги ще намира причини да е подразнен. За това най-логичното е човек да промени себе си, то другите така или иначе няма да се променят зареди теб самият, колкото и да е егоистично - си е така.
Мисля че всеки ще намери начина... рано или късно. Успех!!!  :)

Съгласна съм с rozovka , че ако снахата каже каквото и да било на свекърва си, то винаги ще се приеме лошо, докато в думите на сина си ще се вслуша. Мъжът не бива да позволява нито на родителите си, нито на жена си да кажат нещо против другия, камо ли да постъпят злонамерено. Това важи и за булката, разбира се. Всичко останало е твърде неразумно. А още повече да променяш себе си, заради този или онзи. Всеки трябва да бъде себе си и да приема индивидуалността у другите.

Не съм съгласна и с това:

По твойте думи излиза, че всички мили и смирени хора са злобни и подли и сами предизвикват останалите да им съсипват живота всячески.  :huh: Мога да те уверя, че колкото и да се бориш и да не позволяваш на лошите да ти пречат, колкото и да стоиш на страни от тях, те няма да спрат да го правят и винаги ще намират начин. А от добрината, която им даваш насреща, само ще се възпозлват.

anelcka80, но си много права, че на лошото трябва да се отвръща с добро.

 foxy_4, искрено се надявам съпругът ти да те подкрепя. Пожелавам ви скоро тези неприятности да останат в миналото.



 

,,anelcka80, но си много права, че на лошото трябва да се отвръща с добро,,

Аз не съм съгласна ама въобще...Да седиш да те тъпчат,да се държат грубо с теб, едва ли не си бездомно сираче и те по милост са те приютили ... и ти да отвръщаш с добро..да не си някаква подлога там..или безгласна буква...
Всеки трябва да си има достойнството и самочувствието и да не позволява да го тъпчат заради ,,всеобщия мир, или какво ще каже родата,, да си гледат работата... Мъжът трябва да застава зад жена си и да не позволява такова държание спрямо нея, иначе да си ходи при мама да го гледа.
Лично аз, ако бях в това положение се изнасям веднага и спирам всякаква комуникация със въпросното ,,свекървище,,....

Уважавам вашите разбирания момичета. Самата аз подкрепях същото становище, сега нещата при мен се промениха- след жестоко боледуване , стигнах до извода че човек сам си причинява проблемите. Но до този извод сама съм си стигнала и не е нужно всеки да го разбере- това си е моят свят. Само мога да гарантирам- функционира  :) и за мен това е най-важното.

Не съм имала в предвид, че foxy_4 трябва да се променя зарaди свекърва си, а заради себе си... Даже и думата "трябва" е излишна- това е по желание, а не по задължение... :P което ме води до следващото-
То с тези неща не може човек да се бори, може само да промени реакцията си и начина по който преима нещата. Колкото повече се изживява като жертва - толкова повече ще вижда причината да се изживява като такава. Естествено има голяма разлика между добрият и глупакът- да стоиш да те тъпчат няма нищо общо с това, за което пиша... Аз не предлагам тя да остава в това положение, предлагам само да изчисти отношението си към свекърва си от нейна страна. Често причините са двустранни и когато от едната страна дойде положителна реакция, от другата страна също се реагира положително... Ако ли не, поне ти остава чистата съвест че си опитал, то повече в ситуацията не може да се направи. Физическото разстояние ще оталожи нещата, но едва ли ще е решение за дълго,обикновено все се намира нещо друго...
Аз не познавам човек, който да каже за себе си че е лош и недобронамерен- ерго: хората възприемат себе си по различен начин, от този по който ги приемат хората отстрани. Често дори не знаете че сте причинили болка на друг.
Надявам се можах да внеса яснота в становището си, сигурно ме смятате за малко куку  *crazy* , ама такава съм си аз- куку  :P

И аз се включвам в темата! Прочетох доста неща и много се забавлявах. Истината е, че аз имам много добър пример за отношения снаха-свекърва, т.е. моята майка и баба ми. През целият ми живот никога не съм ги чувала да се карат. Майка ми се обръща към баба ми с "майко". След моята сватба аз също казвам "майко" на свекърва ми, просто реших да дам шанс на жената.
Родителите на милото са разведени. Свекървата живее в Италия, свекъра и моите родители- в БГ, а ние в Германия. Просто е невъзможно да се съберем на празниците, а на празници като Бъдни вечер и Коледа наистина ми става тъжно.
Все още нямам деца, но се замислям, че живот и здраве ако имам момченце и в един прекрасен момент стана свекърва, то моята снаха сигурно ще пише за мен по форумите :funny: :funny: :funny:. Все повече се убеждавам, че това не е война между снахи и свекърви, а по-скоро война на поколенията.

cvetina84, в повечето случаи е война за власт над мъжа :girl_wink:

anelcka80, сега вече те разбрах и подкрепям думите ти.  *THUMBS*

Аз съм много съгласна с Цветина, че това си е по-скоро борба между поколенията, защото какъв мъж делим, когато свекървата обяснява как се реже салатата или се готви манджата, което доста често се случва и съпругът хич няма участие в това съветване, нито ще му спечелим любовта с родителските съвети?  =] Според мен тук си опираме точно до това, че един човек с изграден характер и навици общува с по-млад и естествено усеща нужда да съветва и т.н. Иначе понякога си е наистина война за сина, ама там се чудя кой понякога е по-виновен - егоистичната "мамммма!" или предварително настроилата се за битка снаха.  *crazy*

Анелка, много ми хареса мнението ти. Аз го разбрах така: ако човек знае, че е вложил най-доброто от себе си в едни отношения, дори да не му отговорят със същото, поне не изпитва съмнения за това дали е могло да бъде различно. Може да му е тъжно, но поне е удовлетворен от себе си. Подкрепям много такова отношение. Надявам се да се чувстваш добре и щастлива, струваш ми се много самокритичен човек, на което винаги се възхищавам, но знам, че това носи и тъга понякога.  *THUMBS*

Ех, радвам се че ме разбрахте! Ама наистина много се радвам!!!
Аз не приемам самата себе си за самокритична, даже в стравнение с германците ( в Германия живея) съм много хаотична и не страдам от типичното за тук старание да правя всичко перфектно... може би съм добила една малка здравословна част от това... не знам, не мога да преценя сега  :P
Но определено съм много по-спокойна и щастлива в сегашното си положение, та дори и според тукашните разбирания да съм останала назад с "плана" за живота си  =] Даже мога да кажа- няма от какво да се оплача, доволна съм и на малките неща- то там се крие тайната на щастието  :)
Желая щастие на всички ви и нека решението на проблемите ви е по-близко отколкото мислите  @}->--

Аз напълно те разбрах и не мисля, че си куку  :). Аз по-скоро погледнах нещата не по линията на отношения - снаха - свекърва, а от позицията на мъжа в цялата схема (тъй като foxy_4 каза, че неговата липса на позиция е всъщност това, което я дразни). Според мен отказът от активна позиция е понякога също толкова грешен, колкото и активната и агресивна намеса. Искам да кажа, че както понякога е добре да оставиш хората да се разберат помежду си (в края на краищата не може вечно мъжът да е арбитър между жена си и майка си, все някога ще трябва да установят отношения помежду си без негова намеса, били те добри или по-хладни  ;)), така понякога трябва да заемеш позиция, дори и някой да е недоволен или наранен. Все пак живеем в общество и не можем да гледаме само собственото си равновесие, защото все пак сме във връзка с много други хора. Липсата на позиция понякога си е чисто бягство от отговорност. Въпреки че мъжете просто не са толкова емоционални същества и наистина недоумяват защо жените водим такива епични битки за супер дребни и елементарни неща, и затова и не вземат отношение в подобни спорове.

И аз така мисля.  *THUMBS*

И аз барабар Петко с мъжете,да кажа,че и аз така мисля.  :D
Такива мъже,които виждат нагнетената обстановка и въпреки всичко се правят на ощипани госпожици ,ни лук яли,ни мирисали,са ми отвратителни.Изобщо не мога да разбера подобни индивиди,а камо ли да съжителствам с тях.Че то утре,ако изникне някакъв друг проблем,как да знам дали мога да разчитам на него?!  :ohah:

Не бях попадала на тази тема до сега, но тя страшно много ми помогна да преосмисля отношенията си със свекърва ми. Особено много ме впечатлиха и ми повлияха постовете на Анелка и Цвети.
Мерси момичета, страхотни разсъждения  @}->--.
И при мен ги има много от описаните ситуации - пълна незаинтересованост относно сватбата (която вече мина), налагане на мнения, а когато твърдо не се съглася с нещо започва едно постоянно обработване на мъжа ми, за да може той да ми повлияе и в крайна сметка става така, както тя си е намислила първоначално. ВИНАГИ (с може би едно или 2 изключения на година!) ни ангажира с нещо или със себе си през уикенда.
Сега, четейки доста от коментарите, изпълнени с омраза и грозни думи, които и аз съм си мислила, установих, че няма нужда от цялата тази злоба. Някой в предните постове беше писал, че животът е кратък и се дразнеше на свекито, че не ги оставила да си го изживеят. Но аз пък си мисля, че точно защото не знаем какво ще ни се случи утре е добре да прекраваме колкото се може повече време със семействата си и хората, които обичаме. Като иска да е около сина си през неделите - ами защо да не й подарим това удоволствие. Иначе какво остава - да я изоставим сама и да забравим за съществуването й. Аз самата обичам да прекарвам време с майка си, защо и мъжът ми да не е превързан към неговата.
Общо взето, като четох за цялата омраза и жлъч бълвана към свекървите, установих, че поне моята никога не би изрекла или помислила и половината от изписаното. Установих, че тя не е лош човек, просто има различни виждания и разбирания. А това е нормално - от съвсем друго поколение е, с различни ценности, различни изживявания, различен мироглед. Естествено за всеки родител е да желае децата му да са около него - нали на тях е посветил живота си. Някой го показват по доста явен и натрапчив, че и агресивен начин, други са по-кротки и таят изживяванията в себе си. Но това не трябва да се приема като атака към нас като снахи.
В последното изречение само си позволих да говоря в множествено число, защото вярвам, че това се отнася за голяма част от свекървите, ерго- снахите. През останалата част от поста си писах предимно за себе си и моята свекърва, понеже ми е ясно, че отношенията между хората са много различни и това, което важи при мен не може да се приеме на 100% в останалите семейства.

Трябва да ви призная, че има майки, които търсят децата си, когато им е   нужна помощ и услуга, но когато им бъде поискана такава забравят, бавят, оплакват се, отказват в прав текст.

Evalina много се радвам, че думите ми са стигнали до теб, и че евентуално ще ти помогнат. Само не забравяй- този гледна точка подкрепя само и единствено работа в теб самата, много работа. Може би не винаги ще ти е лесно, аз все още имам много неща над които да работя- още се ядосвам на другите в определени ситуации. Но също така зная- в карая на карищата ще живея в хармония със себе си и ще съм още по-щастлива...  @}->--

Най-добрия начин да се разбирате със свекито е минимум 300км разстояние, и виждане 2 пъти годишно ;););)

Това ми хареса :)
Ние с моята сме на около 30 км разтояние и виждането ни е веднъж на 2-3 месеца !!!!Стига ми толкова!!

И аз съм съгласна! Това е най-добрия и сигурен начин за разбиране  :)

Е, аз не съм се включвала скоро и няма да ви отегчавам, но в последните 2-3 месеца се убедих, че в подобреното отношение към мен, моята е...ами поради липса на по- подходяща дума - лицемерка. И съвсем не съм съгласна с горните 2 твърдения, макар че при нас разстоянието е около 500 км :P

И като се замисля, след 17 години (понеже от толкова се познавам със съпруга си и почти от толкова съм отритната от свеки), мога да обобщя че просто не трябва да се ядосва човек. Или поне да се опита да не обръща внимание.

В крайна сметка - не можеш да зачертнеш този човек - тя е майка на мъжа ти и трябва да се приеме, че рядко или не, ще има срещи, телефонни обаждания и всичко останало, и просто трябва малко повече търпение и стиснати зъби...а ако искате - даже да го приемате от забавната страна и продължавате напред 8P

За мен лично, наистина неприятната ситуация е, когато мъжа защитава единствено и само майка си, и не приема и зачита вашето мение. Благодарна съм, че не съм в тази позиция, но знам че има и такива :\

Силни прегръдки от мен :girl_wink:

Здравейте момичета и от мен! Реших аз да ви пиша за отношенията със свеки *db* Тя като цяло не е лош човек, но понякога от старанието и желанието си да угоди е толкова досадна, че чак те ядосва.  :angry: Опитвам се да не се тормозя за тези неща, не си заслужава. Както обичам да казвам - аз живея със сина й, а не с нея, въпреки че сме в един двор и доста често се виждаме. Най-важното е, че мъжа ми винаги ме разбира и е на моя страна при възникнали спорове. То даже не може да се нарече спорове, защото аз не съм се карала нито веднъж с нея, но като ме ядоса с някое изказване или действие, аз казвам после на мъжа ми и той се разправя с нея. Само че аз гледам да не обръщам внимание на повечето неща и да не му казвам нищо, защото той понякога е доста рязък и не може да направи лека забележка, а започва да се кара, а пък на мен не ми е приятно да стават скандали заради мен.

Ще ви дам един пример - свекърва ми ме вижда да простирам, ама вече почти накрая, решава, че простирам не както трябва и започва да ми дава акъл. Само, че аз й казах "добре, добре.." и си продължих да си простирам по моя си начин =] После само казах на мъжа ми, да не се учудва, ако чуе случайно, че не простирам дрехите както трябва, защото майка му се е опитала да ми обясни как да простирам, но аз простирам както на МЕН ми е удобно :[ Той ми каза, да не я слушам изобщо какво ми говори, аз да си правя нещата както на мен са ми удобни и това е!
 Благодарна съм, че той е с мен и ме подкрепя, защото покрай сватбата имахме доста разправии, но той се разбираше с тях и ми каза каквото има да му казвам на него и той ще се оправя с тях. Даже от сега предварително си ги предупреждава един ден като имаме бебе да си знаят, да не се бъркат и както ние двамата преценим, така ще си гледаме детето :bravo: :bravo: Мога само "ЕВАЛА" да му кажа и да се надявам да нямам някакви сериозни проблеми с неговите родители! =]

Само искам да ви споделя една смешна случка от преди една седмица :girl_wink: Изпрах си дрехите, пуснах ги на сушилнята, но като се изсушиха не ги прибрах веднага, а ги оставих в легена.Обаче на другия ден бяхме на гости и пак не ги прибрах и вече на последващия ден докато съм на работа, свекърва ми ми  звъни и ми съобщава, че се била качила на етажа ни да остави някаква чаша, видяла дрехите в легена, сторили и  се "влажни"  ohmy ohmy ohmy (след 2 дни престой в легена след сушилня) и ги простнала.  *ROFL* *ROFL* :laugh: Как да реагирам, освен да ми стане смешно :girl_impossible: Няма какво да се ядосвам, искала е да е полезна жената... :ncnvnk: :ncnvnk: :ncnvnk:

Мила честно да ти кажа имаш олимпийско спокойствие.Ако бях на твое място незнам .... щеше меко казно да полудея . P-(
При мен ситуацията е горе долу като  твоята ,с разликата ,че  не сме в един двор ,а живеем на около 30 км от тях ... та в стремежа си да бъде грижовна и да помогне става досадна .А ТОВА мен просто ме влудява на максимална степен .Няма да споделям редица случки ,в които ми е идвало незнам какво да направя ... но да съм благодарна ,че мъжо стои зад мен и при най малкия проблем той се оправя с тях.Често пъти се опитвам да замълча в стремежа си да не правя излишни ситуации ,но в някои просто немога.

И аз завиждам на Веси за спокойствието!  O_O Ако на мен ми беше пипнала прането....лелелеее!  P-( Това за мен е недопустимо! Много мразя да ми се бъркат по какъвто и да било начин в нещо толкова лично и на мен самата не ми идва никога на ум да се бъркам на хората! Но от друга страна Веси е постъпила правилно! Моята реакция нямаше да е съвсем правилна - признавам си!  :[
Моята свекърва по принцип също страшно много се старае да угажда и гледа уж да не се бърка и като цяло е много свестен човек. Но няколко нейни постъпки вече ме втрещиха. Дадох аванс и не съм направила проблем, но при следващите такива ще става страшно! Досега винаги съм била супер-мила, но повече компромиси с някои неща - не.
Давам пример - на сватбата изрично казах, че не искам да идват да ме взимат с повече от 15 човека. Като се има предвид, че не включвам в бройката музиканти (3ма) и видеото и фотото (общо 5 човека с музикантите). Дори имаше нещо като разправия и мислех, че съм била пределно ясна. Вкъщи бяхме поканили 10-15 човека и общо трябваше да станат 30 и няколко. Което за мен пак е страшно много, като се има предвид, че сме в панелка, макар и тристайна. В самия ден - познайте! Идват около 30 човека и отгоре!  O_O От които 5 съседки на майка му, включително продавачката в магазина до входа й!!!!!! И въобще повечето са хора, които тя си е поканила да дойдат да ме взимат!  O_O Вкъщи се оказа, че са 50тина човека! И какво се получи - моите близки и роднини се свиха в кухнята от неудобство, нямаха нито един стол, нищо за хапване и пиене, няма ги на снимките и на видеото, освен при бутането на вратата. Аз нямах място да дишам, видеото не може да снима като хората, понеже игла да пуснеш - в/у човек ще падне и няма как да отдалечи камерата достатъчно. Няма бутониери за всички и някои си взимат без да ме питат и за някои хора, които исках да закича не останаха! На гарнитурата в хола се настанили съседките и хора, които въобще не познавам и гледат доволно! В моя дом! Въобще какво да ви кажа! :hysteric: Та ето едно такова нещо не мога да простя! И втори път няма да го допусна (то втора сватба няма да има,  :sarcastic: но било то кръщене, изписване, рождени дни - край!)!
Малко дълъг пост, но просто си го излях, понеже това ми беше голяма болка!

Monikamaria, ще имаш още мноооого такива случки. Те все са нечули, недоразбрали, ами ти не си казал, слушат, ама не чуват, помнят 5 мин, а понякога правят точно обратното, защото останали с впечатлението, че ти така искаш.
 Това, с прането, чувала съм много случки. Е, най-много ми е смешно, някой да учи как се простира. Трябва в училище да го преподават, то си е цял занаят. Сякаш не сушим дрехи, ами ....нямам думи.

Момичета поздравявам ви за голямото търпение , аз лично не съм имала проблеми със свекърва си все още, дано и няма нищо сериозно, тя си ме остава да си правя нещата както аз си реша , акъл не ми е давала освен ако не и поискам мнението.Обаче съм се убедила в едно  ,че колкото повече се мълчи ,когато има проблем , толкова по зле става.Този който е все много умен и все разбиращ се "качва на главата" на другия.След което става много по голям проблем.

Момичета ако ви разкажа моите перипети със свекито,направо ще паднете. Като се оженихме в стаята на мъжа, която е и единствената оправена стая за живеене в къщата му, нямаша къде да си спожа чантата с дрехите, гардероба беше пълен с нейни дрехи......раклата на спалнята пълна с чаши и чиниии  ohmy в нощното ми шкафче-миксер, пасатор,тенджери и т.н.  *crazy*. Да не говорим че тя спи в кухнята и като стане 23.00 и ни гони щото ще си ляга(как да си поканим гости) и само сапунки се гледат, направо се изнервям..... и се бърка във всичко каквото правя....как готвя, как простирам.....а разликата в отношението  м/у мен и синчето и е  голяма, като се приберем за няколко дни(понейе повечето вр. живеем в др. ргад) за него винаги подаръче, чорапки, потниче или нещо др. а на мен ми казва-нали на теб ти дадох на годежа *crazy*. и най ме дразни, като сложа масата да се храним и започва да прибутва всичко пред синчето си, едва ли не само където в устат не му го слага... и той много се изнервя.....даже ми прибира прането и то само на синчето си и го сгъва и го слага в нашия гардероб и си рови там... ама последния пат се скарахме за това....
Е хайде да не ви отекчавам с моите историии. Женени сме от 2 месеца, но се познаваме от 10 години....така че тепърва ще се борим със съкровището....
Поздрави и дано нямате моя късмет със свекито :P

tabakera, миличка ...  ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy
Не знам какво да кажа направо съм потресена!!! Милата, как издържаш не знам... аз ако бях на твоето място, както хич не съм от търпеливите ... :girl_impossible:
Добре че моята свекърва не ми погажда такива номерца, а и слава богу, че си живеем отделно, защото не бих издържала сигурно  :\
Аз от моята не мога да се оплача, даже напротив - много ме харесва и ми се радва все едно съм й дъщеря  :girlhide: Дано си запазим добрите отношения @}->--

табакера, лелеее P-(
Ами миличка, не може ли както си живеете повечето време в друг град, така и да не се прибирате , освен за празници? Да си кажа честно, от личен опит в предишната ми връзка знам,че поне за мен, оправията с роднините на другия (когато се бъркат) си е ЛЮБЕЗНО БЯГАНЕ.
Веси, и на мен са ми препростирали пране и то преди очите ми, съвсем любезно при това :angry:, но аз се смях до сълзи и просто намерих начин да се изнесем от там... и така. Но не всеки има възможност, така че смях и бягане му е майката  :[

емммммму, опитвам се колкото се може по- рядко да си ходя, но се налага. Мъжът ми в повечето време  е без работа и си ходи сам, аз се измаквам с оправданието че не ме пускат от работа,което си е и вярно, но сега съм цял месец болничен, а после мислим и да правим опити за бебе, което ще рече, че аз като не сам на работа и тои не е, трябва да си стоим при нея,за да не плащаме наем.
Аз не се отказвам да си отстоявам моето....само дано не се изпокараме с моя, защото постоянно му натяквам каква кукувица е майка му, е той си го знае ама нали му е майка и се засяга :\

ех това с наема е много кофти и липсата на работа....
и аз бях забелязала че въпреки че и той самият да знаеше че майка му е меко казано странна, пак се обиждаше като аз го спомена. Затова и спрях да споменавам, просто както  ти самата каза, си отстоявах правата, без да се карам с него, защото така, тя щеше да постигне целта си, а именно- да ни раздели. Абе болна работа... :no:
Пожелавам ви бебе и той да си намери хубава доходна работа, така че да си имате свой си дом , макар и под наем, но да сте си само вие ! @}->-- това е най-хубавото нещо  :)

tabakera
Преместите ли се изцяло при нея,ще започне кошмара ти..  не прави тази грешка...

Аз вече имам разбита една дългогодишна връзка, именно когато започнах да живея с него и майка му... Отиде всичко по дяволите.
Просто понякога и факторът липса на дом и пари натежава-разбирам всички които са в това положение, но си права fashion, трябва да се борят до последно да са сами !

tabakera
Не,че е моя работа, но при условие,че мъжа ти е без работа, а искате бебче...Живот и здраве като забременееш, няма да имате избор и наистина ще трябва да се  преместите,защо не изчакате докато се посъвземете финансово.

П.С Пак подчертавм,че не е моя работа,да не се обидиш, а просто като идея...  @}->--

Еммммммму, Благодаря много за пожеланията и се надявам нещата да се подобрят, абе тя жената иначе няма нищо против мен ама е свикнала да си живее сама и да е както тя каже. Ще послушам съвета ти, няма да му натяквам само, а ще се разправям направо с нея, така съм решила, има още много работа по взаимоотношенията ни.

feshion, Искаме бебче, защото ме оперираха от ендометриозни кисти на яичниците, имам 1 запушена тръба и може пак да се появят кистите(тогава не може да се забременее), сега съм на някакви хормони и нямам цикъл,за да се подтиснат огнищата, лекатката препоръчва след това бързо забременяване(ако го искаме де) за  да може още 9 месеца да нямам цикъл и да е по малка вероятноста отново да се развият, пак и да се застраховаме поне едно детенце да имаме, при втора операция може и целите ячници да ми махнат. Така че по- добре да си имам бебче, а пак свекървата все ще я преборя някак си P-(  Та идеята ми беше, че не е по прищявка :)
Просто лоша последователност на нещата....е имаме още 6 месеца, докато съм на хормоните :)

В този случай нямате накъде , миличките  @}->-- . Щом е намесен и здравословен проблем- няма как. Най-важното е да се отучи ( тоест ти да я отучиш ), да ви влиза в стаята, защото това си е брутално нарушаване на интимността на едно семейство. В крайна сметка, във вашия случай стаята е вашия дом.
С най -добро чувство го казвам, дано не се обидиш  @}->--

tabakera
Е може и ключ да сложите на вашата стая, ама незнам дали няма да го вземе по-наватре.. За бебока щом така седят нещата, наистина не отлагайте... успех ти желая  *THUMBS*

Да ти кажа от личен опит,че съжителството е кошмар.Ние живяхме 4 години със свекърва ми,сестра му на мъжа ми и нейния мъж.Беше просто един малък ад и никога не искам да се връщам към онези дни.И като имаш предвид,че моята е кротка като агънце.Не се кара,не се бърка и не се налага.
Повярвай ми и с майка Тереза да живееш,ще те докара до лудост.А имате ли и дете,просто ситуацията става нажежена до червено.Ние също не бяхме добре финансово,но се изнесохме на квартира и я карахме криво ляво.После ни се усмихна късметът и наследихме апартамент.Най-добре е помощ от нейна страна,но отделно. :) Сега сме с дете и не мога да си представя да се бутаме всички заедно.И тя спеше в кухнята,което ще рече,че и вода да ти се припие през нощта или да ти се похапва,не можеш да го направиш.Голямо съобразяване падна..  :girl_impossible:

Момичета , покрай това за което си бъбрим се сетих да ви разкажа една кратка случка, пак там като живеех преди години с бившия и майка му. Тааа идва св Валентин, аз му подарявам кутия в формата на сърце с бонбони, представяте си че не е по широка и висока от 6-7 см (целенасочено обяснявам колко е  *crazy* ). Изяждаме си я заедно вечерта в нашата си стая, тържествено поставяме кутията за украса върху библиотеката (беше декорирана в кадифе, много готина ) и на сутринта излизаме по работа. Прибираме се вечерта и що да видя- кутията я няма. Викам брейй, да не е паднала някъде, търсихме, търсихме- не. :'(
Аз се сещам и му казвам да пита майка си, той я пита и тя казва: ААааа, ми аз носих сърми на една колежка и нямах кутия и взех нея !!!!!  O_O (кутията както казах е широка и висока колкото за няколко бонбона, а в кухнята има 1000 кутии за храна ! )  :angry: :\
Сега ми е смешно, ама като се сетя как се ядосвах и как успяваше винаги да внесе раздор- не знам ....

Момичета, знаете ли кое ми е най-странното, че свекървите наистина много трудно приемат снахите си в 80% от случаите, а 98% съжителството между двете е проблемно...То не е ревност,не е чудо.. Докато при тъщите и зетьовете въобще не е така, свиделка съм на много връзки,кадето зетьовете живеят със тъщата и нямат никакви проблеми.. А от мои лични наблюдения, моята майка  като свое дете го приема, даже на моменти изпитвам ревност чак ,, сега какво да му зготвим, ама няма ли да му е студено, ама еди кво си му приготви,специална торта за него...ххихихи А баща ми, все едно има мечтания син.. Та немога да си обесня на какво се дължи това...

fashion, има вярно в думите ти. И аз съм го забелязала. Но искам нещо малко по-различно да кажа и пак в тази връзка. Хората са казали "Момиченцата са на татко, момчетата на мама". И един вид трябва да погледнем на отношенията свекърва-снаха и тъст-зет. А истината е, че един мъж никога няма да направи или каже нещата, които една жена. И още повече, че една майка се привързва безумно към сина си и несъзнателно или дори понякога напълно съзнателно не иска да го даде на друга, иска тя да се грижи за него, иска тя да си го гледа. При бащите няма такава философия и такава мисъл в главите им, те с радост дават ръката на дъщеря си на мъжа, който я обича, просто защото знаят, че така трябва да стане, това е нормалната развръзка на нещата. Обяснявам си го именно по този начин. Много пъти съм се питала "Защо? Защо тази жена да не иска да приеме в семейството си момичето, което сина й обича?". И друг от отговорите ми е, че иска тя да си върти къщата и домакинството и не иска друга жена да й бърка в "манджата". Различните ценности и навици довеждат до раздори.

tabakera, миличка, като чета и направо се чудя аз от какво съм се оплаквала??? Моето е нищо......... не ти завиждам просто *crazy* *crazy* *crazy*
При мен има разни номерца и изпълнения, но като цяло мъжа ми е с мен и не сме се карали до сега заради свекито. За сега не мога да се оплача от някакви кой знае какви проблеми, но това е, защото живеем отделно. Макар и в един двор - отделни къщи сме и е много по-добре така.  *THUMBS*  Разбира се, не всеки може да си го позволи и колкото и да не го желаеш, се налага да съжителстваш под един покрив със "съкровището" .Тогава,обаче, много важна роля има мъжа - той трябва да те подкрепя и да е на твоя страна (естествено, стига ти да не се чудиш само какво да я оплюеш горката женица  :sarcastic:). Например аз най-спокойно му разказвам какво е станало и даже той понякога повече се ядосва и тръгва да се разправя с нея :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY: В повечето случаи обаче, аз го спирам и му казвам да не се карат и той много пъти е казвал - не ме интересуват нейните навици, сега ти си домакиня тук, тя си е в другата къща, тук ти решаваш кое как и защо ще се прави  :curtsey: :curtsey: :curtsey: Даже й бил казал, че когато аз й кажа нещо, все едно той й го е казал и да не ходи после и него да го пита дали е така - за какво то и да е, без значение. Аз имам късмет явно моето момче да не е маминото синче  :momy:в това отношение и съм много благодарна.

Бих посъветвала момичетата с подобни проблеми да се опитат да поговорят с мъжете си и чрез тях да подобрят отношението на свекито. Все пак, ако майката на мъжа ви не изпитва слабост към вас, то поне към сина си изпитва. Не можем да я виним за това. Един ден и ние може да имаме син, и ние ще го обичаме и ние ще искаме най-доброто за него, и ние ще го пазим ревностно от "разни кокони, които не го заслужават" Друг е въпроса какви ще бъдат възгледите ни относно това как  да го предпазим и как да му дадем най-доброто :laugh: :funny: :sarcastic: Тогава, ако той говори с нея,  по-скоро ще послуша него, отколкото вие да се карате. Само че това трябва да стане по възможно най-дипломатичния начин  :NECKTIE::hi: :saludo:, защото в противен случай, тя може да реши, че искате само да го настроите срещу нея и нещата да се влошат. :hunter: :cow-boy: :boxing: Пожелавам и на вас да успееете да намерите така да се каже "златна среда" при съжителството под един покрив и хем да нямате проблеми със свекървата, хем да не се карате с мъжа ви.  :good_luck: :good_luck: :good_luck:

Да си кажа честно, все се чудя ако имам син и все още съм с акъла си, дали ще му го причиня това... И като казвам "с акъла си" искам да кажа - да помня това, което моята свекърва ни причинява.

Онзи ден бях подложена на щателен "разпит", като това е точното описание на ситуацията. Аз избягвам да се срещам с нея, просто защото нямаме нищо общо и няма за какво да си говорим, а нейните теми са все едни и същи. Все пак знам, че понякога трябва да се виждаме, така че не е съвсем без хич...

Както и да е - тази събота нямах планове да присъствам на срещата майка-син. Мъжът ми също не искаше да идвам, но след като ми се обади 2 пъти да ме пита "искам ли да отида", ми стана ясно че нещо се случва.

И след като отидох - какво се оказа...За пореден път се задават едни и същи въпроси, и за пореден път не ни устройват отговорите, които ни се дават...За това трябваше да отговарям аз...

Защо той не се прибира при мама ("Както ти казах в началото - при мама си е най- добре" - цитат на думите на свеки). Какво е това - "свободен съм от толкова до толкова". Как можело да не се обаждаме, че се прибираме и какво ли още не.

И след като и обасних И АЗ, че тези решения кога и как да се среща с майка си, си ги взима нейния син, а не аз (както се смяташе), вече уж мирясахме.

Най- накрая и казах, че взаимоотношенията са си техни и изобщо не искам да им се бъркам, и че моите с майка ми са коренно различни. На което ми беше казано "Аз не смятам, че ми е лошо отношението..." при което аз директно я контрирах "Не казах лошо, казах РАЗЛИЧНО..."

Сега - аз какво да направя, че моят мъж се чувства по- добре в къщата на моята майка, където си има стая, в която да спи, а не в къщата на майка съ, където ако отидем, трябва да спим в хола...И какво да направя, че с моята майка си имат повече теми за разговор и че моята майка го приема като възрастен човек, а не като "недорасляк" и бебе. И не стига, че аз съм тази, която го кара да и се обажда, защото иначе хич нямаше да го направи...

Ох, много се оплаквах, ама ще ви се оплача още малко...

Това лято мъжа ми си счупи крака - нелеп домашен инцидент, но доста сериозен. Ходихме ние в Пирогов, сложиха му шина и хайде - да идем след 5 дни да видят дали не е за операция. След 5 дни се оказа, че трябва да се оперира.

До тогава мама се обажда само по телефона...

От там - имаме една позната - рехабилитаторка... Изпращат ни при много добри лекари, аз запазвам часове...Изведнъж маминка пристига със самолет за 1 час...МНОГО притеснена. Решава, че ще спи у нас, но без да ни сподели. В същото време у нас е моят братовчед, който е кандидат-студент и седя около 10 дни (т.е. тя НЯМА къде да остане).

След като усетих, че май иска да седи у нас, помолих мъжО да я попита...и се оказах права. При което той и обясни, че няма къде да спи тя и като ревна....рев ама рев...Нямало място за нея, все по хотели спяла...е - имам 2 котки, тя се страхува, като че ли имам лъвове, как да спи някога у нас изобщо?!

Както и да е, реши жената че и тя ще ни води по лекари. Отиваме във ВМА (при лекар, за който всички казват, че е специалист по колена, а на нас ни е счупен глезена). На пропусквателната долу, жената пита кой ще се качва и се казват само имената на мама и на синчето...а аз седя там като сопол. Чаках 15-20 мин да се обадят и за мен да ме пуснат...

Както и да е, реши се къде ще е операцията, аз бягам за направления и какво ли още не. Отложиха я от петък за понеделник. Отиваме в понеделник, тая жена - не зная кой да гледам, мъжа ми или нея. Тя на успокоителни, само припира, направо се побъркахме.

Трябваше той да остане вечерта в болницата, тя вика - оставаме и двете, ти ще спиш в стаята, аз на столовете отвън :huh:  *crazy* Викам на мъжа ми - айде, аз си отивам, оправяйте се.

И - мама седя в София една едмица, през която всяка сутрин идваше у нас, носеше по 1 вода и млека за пиене, които никой не пиеше, и бисквити, които изяде братовед ми. Но през цялото време твърдеше, че "знае какво обича" мъжа ми. Не ми помогна нито с пазаруване, нито с готвене, нито с чистене...с нищо...

Единственото което направи беше да плати за операцията (при положение, че ние щяхме да си я платим сами) и да натяква после колко велико нещо е направила. И съответно сега мъжа ми си реши да и върне парите (около 2 000лв), за да спре да приказва глупости.

Най- накрая на "изпроводяк", след като беше дала пари на сестрата, лекаря и кой ли още не, остави на мъжа ми (в мое присъствие) 300лв, за да не се бил лишавал от нищо ohmy Тези 300 лева не ни стигнаха само за рехабилитацията, да не говорим за храна, транспорт, последваща операция за махане на част от железата в крака, нито пък за следващата операция, с която ще му доизвадят всичките железа.

И така - аз си го гледах 3 месеца, защото той беше на легло и с патерици, мъкнах покупки като ненормална (в следствие на което имам проблеми с кръста),притеснявах се и какво ли още не и сега овациите си ги обира тя, щото е платила операцията.

И като за капак - трябваше да ходим в чужбина (на гости на леля), но поради така стеклите се обстоятелства отидох само аз с мама, без мъжа ми. Иначе свеки винаги ни дава пари за екскурзии (които не сме искали, а после излиза, че ние я търсим само за пари), но сега, когато синът и не беше на екскурзия...за мен не се сетиха...Съответно аз там направих криза с кръста, бях в бърза помощ, тя била "много притеснена" за мен, но мен никога не попита как съм и имам ли нужда от нещо...

И последно...извинявам се...ми беше най- смешно...Единия от дните след операция, аз правя в къщи палачинки (на 40 градуса жега). Тя идва и като разбра какво правя "ОООО КАК МОЖЕ!!! В ТАЯ ЖЕГА!!! АЗ СЕГА ЩЕ ОТИДА ДА КУПЯ ОТ МАГАЗИНА!!!" Абе жена - ти от магазина яла ли си палачинки??? Но какво да очаквам от човек, който храни сина си само по ресторантите и не му е сготвила и най- елеметарното нещо за ядене поне от 5 години насам...

Е, пооплаках се. Извинявам се и лек ден  @}->--

skylife :soldier-girl:, връщаш спомени в мен, подобни случки на твоите, но преди доста години...
Само едно мога да ти кажа- благодари се на съдбата че не живееш с нея, друга утеха едва ли има човек в такава ситуация  :) @}->-- , знам го от горчив опит...

skylife , не знам.....аз съм без думи просто :ncnvnk: Извини ме, ако греша, но от думите ти разбирам, че твоята свекърва явно има добри финансови възможности и си мисли, че този факт й дава всякакви права :angry: :angry: :angry: Не знам дали наистина е така, но определено отношението й не е никак хубаво и в  такива случаи наистина много добре е направил мъжа ти, като й е върнал парите за операцията.  *THUMBS* Според мен, не може да помагаш на СОБСТВЕНИЯ СИ СИН и накрая да го натякваш това. Все пак или помагаш безрезервно и си мълчиш или по-добре не помагай изобщо!

Да - точно за това става въпрос. Той още не и ги е върнал, но взе решението да го направи, точно защото му стана много мъчно и грозно от всички тези неща...

Така като чета от какво се оплакваме всички, май свекървите винаги имат нещо общо, и то е начина по- който манипулират синовете си и снахите. Поне от моя гледна точка, мога да кажа че аз избирам да живея с него и напасваме характерите и навиците си един с друг, но свекито се появява със различните се привички и навици и иска ние двамата да се съобразяваме с нея, а не тя с нас.....направо си е борба на поколенията.....

Момичета, сега като Ви изчетох проблемите мога само да Ви пожелая да имате едно голямо търпение и железни нерви, за да се преборите с тях. Както каваше баба ми " влезнало от едното ухо и излезнало от другото". Поне аз така си правя  =] Но според мен голяма вина имат и синовете им, защото има случаи когато знаят, че съпругата им е права, но те немогат да я защитят защото нямало как да възразят на майка си. Наде и аз съм на твоето мнение, че може би свекървите не искат някоя нова да им се бърка в къщата и нещата. Не съм официално омъжена, но живея от 2,6г. с приятелят ми и въпреки големите км пак е имало проблеми. Лошото е, че това го забелязват вече и моите приятели и се чудят как издържам на напрежението. При мен виновния е " маминия син', който обичам страшно много и заради него търпя глупостите и изцепките й. Но той е възпитан, че на родител не се възразява и си мълчи, дори да знае, че съм права в по - голямата част от споровете.
skylife надявам се нещата с операцията да са се оправили и скоро време свекървата да престане да се бърка и да натяква за средствата, защото наистина е много кофти спрямо двама Ви.

За мен един от големите проблеми при общуването със свекърите е, че ако нещо не ти харесва и ти кажеш това и изразиш позицията си, често се възприема като лошо възпитание, заяждане или най-малко като неуважение към по-възрастните. В нашата патриархална култура е възприето снахата да "си мълчи" и от моите наблюдения съм твърдо убедена, че дори и жени, които са съвсем модерни, самостоятелни, с кариера и т.н., и в много модерни семейства това си го има, дори на пръв поглед да не е така. Аз имам проблем с това. Опитвам се ако нещо не ми хареса и не искам "да си мълча", да го кажа, само че винаги излиза като някакво заяждане и че едва ли не свекървата иска да помогне, пък тая лошата снаха се заяжда и нищо не приема. Моята свекърва обича да се налага и - което е проблемът за мен - абсолютно веднага изказва мнението си по всеки въпрос, без съобразяване със ситуацията или обстановката, което понякога е доста нетактично ии без преувеличение може да те изкара от кожата. Само че ако аз реша да реагирам, се получава малко "ее, ти пък си много чувствителна/обидчива", "айде сега, аз нямах нищо лошо предвид", "ама недей да се засягаш, какво толкова" и т.н., абе въпросът става Голям Въпрос и нещата стават Принципни Неща. Което е проблем.

Да ви кажа, не знам какво да ви кажа  :). Объркана съм, но пък се оплаках  :)  :girl_wink:. 

Здравейте...Хайде и аз да възобновя темичката, като споделя какво ме тормози в отношенията с бъдещите свекъри. :girl_impossible:По принцип милото вече е бил женен и развода му е бил доста...изненадващ, а родителите му леееко консервативни. С милото се запознахме около 8 месеца след раздялата с бившата, през този период майка му е разправяла как снаха повече няма да приеме, да не водел жена в тях, докато не сметнел, че тя ще му ражда деца и всякакви такива. И наистина с него бяхме заедно 1 година и за тази година видях веднъж родителите му, а втория път се видяхме ден преди с него да излезем на квартира. Винаги съм ги усещала студени, но отношението им не е лошо като цяло. В същото време се отнасят по коренно различен начин с жената на брат му... обгрижват ги.. пари, храна, какво ли не...обаче без да им се месят или съветват. А за нас никаква помощ / не че изгарям от желание/, но оспорват всяко наше решение - за избора на квартира, за начина на празнуване на различни празници - за какво ли не  P-( О Да не говорим, че занимават милото с хиляда неща, а брат му не - защото имал детенце. Да уточня, че и двете с бъдещата етърва сме в семейството им от еднакъв перид от време - вече 4 години. Всичко приемам, но от както с милото им съобщихме, че ще се женим и се започна... За какво ви е да се жените, ама питали ли сте дали имаме пари, и годеж ли искате, а какво искате от нас за годежа, а за сватба - нямаме пари. Ние най-отговорно им казахме, че пари не искаме за сватбата, който както иска може да помогне, но не и с пари, обяснихме и на двете семейства, че ако толкова искат да дадат някой лев, да го направят като сватбен подарък. Обаче те пак настояват, че нямало смисъл от сватба! Куриозът беше, когато преди няколко дни официално им казахме, че сме избрали дата за сватбата, бъдещият свекър каза - Аааа НЕ Е ПОДХОДЯЩО!! ДЕ СЕ Е ЧУЛО И ВИДЯЛО СВАТБА ЗИМАТА!! Аз побеснях, но замълчах, милото излезе до магазина, за да не стане скандала, а те ме заклещиха двамата и започнаха:"Хич не се съобразявате с нас, може ли сватба преди Коледа, когато толкова пари за подаръци ще трябва да се харчат, ние тогава от наша страна никой няма да каним, И БЕЗ ТОВА ВЕЧЕ ЕДНА СВАТБА СМЕ МУ ПРАВИЛИ,ама НЕ ЧЕ НИ ВИ СЕ РАДВАМЕ НА ЕНТУСИАЗМА...  ohmy Казах на милото, но и той не знае на какъв език да им каже, че искаме само кротко да присъстват на големия ден  *crazy* Съжалявам за дългия пост, но исках да си споделя. И да уточня бъдещите ми свекъри не са лоши хора, просто не ми е ясно какво се случва :huh: Аз наистина ги харесвам и много уважавам...особено свекървата, но от време на време не се чувствам особено желана. Не е кой знае какво, но ми тежи.  :'(

Миличка, само едно ще ти кажа- радвай се че няма да живееш с тях и по-настрани ! За другото нямам думи, макар че донякъде я разбирам свекървата - може би си има страхове, но това не я оправдава. Аз въобще нз след като не плащат , защо ги занимавате толкова подробно?
 Кажете им че като сте готови с всичко, ще им дадете с уважение поканите и това е. }:->

Охх emmmmmy ако не ми се обаждаха хич нямаше нищо да знаят. Но ето тъп пример от днес вечерта: Отидохме на гости с идеята да кажат, кой от роднините искат да присъства. Милото написа там най-близките си роднини - лели и първи братовчеди, но аз /тъпата/ го накарах да пита и техните дали не искат и те някой /считам за нормално поне да ги попитаме/. Свекър ми като почна...а ми за какво ги каниш братовчедите, то така и леля ти трябва да поканиш.. ама що не поканите за кумове другите братовчеди, така ще спестите хорааа  ohmy Аз направо онемях. Баща му на милото почна...ти на твоите родители казала ли си кой ще каниш, амаа те съгласни ли са за толкова хора.. Обаче свекървата мълчи и се муси, и аз съответно мълча. Накрая милото и баща му отидоха да се разбират "по мъжки" и си тръгнахме, а милото бесен. Преди малко като се прибрахме той направо се срина...Ако продължат така никаква сватба няма да правя, ще си се подпишем и да си гледат работата и си заврат съветите някъде.  :'(

 след днешния ден би трябвало да не се занимавате с тяхното мнение толкова- мисля че са преминали границата  :angry:
Ако знаеш това за неправенето на сватба колко пъти съм го казвала ... Подпис, снимки и почерпка с кумовете ми се е въртяло из главата доста пъти.  при вас май също така се получава.... P-(

Съгласна съм с emmmmmy. Не се ядосвай, все пак и ти имаш право да се видиш в бяло. Ако бях на твое място ще огранича вижданията и чуванията си с тях. Когато са готови поканите просто ще им я изпратя и толкова. Може да изглежда грубо, но нали твърдят , че вече са правили една сватба. Нито ще питам за мнение, нито ще се съобразя. Сложи си розовите очила и се наслади на подготовката. Надявам се всичко да се нареди и да няма повече такива ситуации :)

Абсолютно се съгласявам и с двете ви Миши и emmmmmy и повече прекратявам комуникацията с тях. Всичко ще си организираме, ще поканим когото решим и направо покана ще им дадем. Милото толкова се ядоса вчера, цяла нощ не е спал и днес ми съобщи, че даже не иска от техните да тръгват в деня на сватбата, а щял да си вика приятелите в квартирата.  :angry: Много е обиден, а аз потресена от ситуацията. Много ми е криво, защото милото очакваше друга реакция от тях и по неговите думи "пак го разочароват", защото и за предната сватба явно е имало перипетии, но той си мислеше, че родителите му са се държали странно защото е бил доста млад и не са харесвали и момичето де. Сега си мислехме, че ще е различно - мен уж ме харесват, милото е вече на 32 и така. Ама майната им...Дано да няма следващи изцепки, защото накрая ще взема присърце идеята на милото да идем и да се оженим в Ягодинската пещера.

Inlove_girl
Хеййй това с Ягодинската пещера звучи супер, ние това лято бяхме в Девин за няколко дни и улучихме точно такава сватба там,много интересно и различно беше :)

InLove_Girl, миличка този проблем  - "няма да има сватба накрая" и аз го преживях! Мъжът ми беше толкова изнервен, че накрая беше на косъм да им каже да не идват на неговите родители :angry:  :angry: :angry: Слава Богу, до там не се стигна и сватба си имаше и беше много хубава, пожелавам ти и на теб един прекрасен сватбен ден!  @}->--Не се тормози излишно, опитай се максимално да ги игнорираш - аз успях, където те плащаха половината пари, пък вие ли няма да успеете, дето всичко сами ще си правите :girl_wink: *THUMBS* Ограничи максимално контактите с тях и даже не искай и помощ. Е, за да не се чувстват обидени или игнорирани споделяй от време на време как върви подготовката, някоя и друга подробност и това е! Дори и да ти дават съвети и да се опитват да ти се бъркат, кажи им, че с годеникът ти сте го решили вече и двамата искате да е така и запомни - НАЙ-ВАЖНОТО е, че той те подкрепя, на твоето мнение е и е готов да те защити, ако има нужда! Не се притеснявай - СВАТБА ЩЕ ИМА!!! :partytime: :nazdrave:

Моята бъдеща свекърва е страхотна и готви божествено. За сега се разбираме чудесно и се надявам винаги да е така.
Като чета какви проблеми съществуват между снахи и свекърви и настръхвам. По принцип е нормално понякога да има разминаване в гледните точки, но все пак според мен трябва да се стремим да не допускаме скандали и да има отстъпчивост и от двете страни и взаимно уважение. Надявам се никога да не стигаме до лоши взаимоотношения.

Не знам дали свекървите или снахите са виновни, като чета тази тема. Има всякакви хора, но не мога да допусна, че свекървите ви говорят за вас с тези грозни думи,с които вие за тях.Ами и аз да съм ви свекърва и да ми говорите по този начин, ще се държа строго с вас.
 Да не говорим за елементарна култура поне да пишем "омраза" с "о", на няколко места го срещнах с "у".
И аз познавам двойки с лоши отношения със свекървата, но не си позволяват да говорят такива грозни думи. Тази жена е родила и възпитала мъжа ви, на нея дължите това, че изобщо го има и  сте заедно! Затова минимумът, който заслужава, е да замълчите, когато стане въпрос за нея.

На мен ми прави впечатление, че жените, имали добри свекърви, стават добри свекърви и обратното. Всичко се върти...

Инак е ясно, че ако живеете с родителите на когото и да било от двамата, конфликти ще има. Чужди семейства сте, с различни навици, няма как да разбирате нещата по един и същи начин. Дано има начин по-рядко да се живее под един покрив.

Аз свекърва още нямам, но ще ме учуди да се промени след сватбата- ние живеем заедно от 2 годинис  мъж ми и тя отдавна ми го е "дала" и се виждаме с нея доста често, познаваме се добре. Въпреки, че понякога я чувствам по-близка от  майка си, не бих я наричала "мамо", и аз мисля,че майката е една. Ще видим, няма да се заричам за отношенията ни, ясно е, че ще се дразним и караме рано ли късно, важното е да не е сериозно и след това да ни мине бързо :)

Като нямаш свекърва,защо даваш подобни квалификации за момичетата пишещи тук? :huh:
Сама казваш,че сигурно ще те дразни един ден.Като те ядоса,да не мислиш,че ще я наричаш  съкровище по форумите?Аз пък не видях някой да нарича свекърва си с грозни думи тук. =]

Това ми звучи като изказвания от типа "така са казали древните, значи така ще е". Т.е. да не се впрягаме да си включваме мозъчетата в действие- няма нужда!  =] За мен щом като някой е постъпил неправилно, и папата да е, трябва да си е отговорен за постъпката.  ;) Това, че някоя е майка на мъжа ти, трябва ли да я извинява за всичко и да й се мълчи?  O_O Освен това не съм съгласна, че е неин приносът една двойка да са заедно - понякога те са двойка именно въпреки нея.
"Жените, имали добри свекърви, стават добри свекърви и обратното" е някаква зависимост, която според мен лично, не съществува, освен при хора, които са абсолютно неспособни да си съставят адекватно мнение за околните (в случая за снаха си). Не всички са такива, слава Богу!  *THUMBS*

Аз лично не съм прочела в темата някой да нарече бъдещата или настояща свекърва с лоши думи. Всеки си споделя мъките. А лошите неща, които се пишат са факт. И това, че свекървата не пише във форума, не означава че не говори и по-лоши неща за снаха си, но пред общи познати и общо взето това е много по-лош вариант. Повярвайте ми чувала съм такива грозни думи от устата на свекърви, че нашите тук са си чисти ласки.
Една майка ражда сина си, възпитава го до определена възраст, но после той сам си избира какъв път да хване, как да развива характера и маниерите си. Милото например твърди, че е станал такъв какъвто е, защото се е стремял цял живот да не прилича на родителите си  =]
И последно ... когато човек е добър, той ще бъде и прекрасна тъща и прекрасна свекърва. Когато обаче не е в мир със себе си....ако ще на главата си да застане...все тая! Познавам доста жени, които сега са свекърви и са имали кофти такива. Възхищавам се на тези жени за отношенията към снахите си :bravo:

Аз да се похваля, че от както започнах да се държа резервирано и да не споделям нищо относно сватбата, свекърите чак са се стреснали  :danceg: Питали милото дали не съм се отказала от сватба, защото съм била абсолютно незаинтересована, като ме питат нещо  :P Сега и двамата са по-тихи от водата...и така смятам да продължавам. Като ме питат нещо ги отрязвам и ефекта е видим  }:->

Аз да ви кажа честно също съм доста озадачена от някои от мненията тук. Все ми се струва, че майката на бъдещив ви/настоящ съпруг не може да има лошо отношение към вас просто ей така. Донякъде съм съгласна с anna_karenina , че трябва да има търпимост. Все пак това наистина е жената, отхгледала вашия мъж, а вие сте жената, която ще е до него за в бъдеще. Не си представям тя защо да се държи лошо с вас без причина.
Аз с моята бъдеща свекърва не съм много близка (виждаме се рядко), но не съм видяла нищо лошо от нея, дори една лоша дума. Даже напротив, защитава ме пред милото, когато той не е прав. Разбира се, има неща в нея, които на моменти много ме дразнят, но премълчавам. Не се налага и не пречи по никакъв начин на плановете ни. Аз със собствената си майка се карам много повече! "Мамо" няма да и кажа, човек има една майка, но нота не пречи да имаме нормални човешки взаимоотношения!

Не искам да споря с никой...но аз съм точно такъв случай - ние с милото се познаваме от вече почти 15 години, женени сме от 3. До преди да се оженим, майка му не искаше и да чуе за мен, макар че единствения и досег с мен беше, когато се запознахме преди 15 години (това значи - "Майко, това е...." и от моя страна "Приятно ми е....")

Значи - ако от това можеш да си направиш извода за един човек какъв е, ОК - нямам нищо против. Ние живяхме 10 години заедно, но мен ме приеха едва тогава, когато се оженихме. От моя страна не е липсвало желание за "сближаване" и "опознаване"...Така, че - за мен лично причина да не ме харесват нямаше, но в крайна сметка - не мога да съм в чуждата глава и да знам какви мисли минават там...

Само знам, че след всичките тия години, едва след като мъжа ми си счупи крака миналото лято и се грижих за него 3 месеца (като че ли до тогава не съм се грижила...), разбрах че майка му вече била УБЕДЕНА в нашата любов... Е - какво да кажа, аз се доказах, за вас не знам  :P 8P =] *crazy*

Веси повярвай ми... Нещата не са така розови, когато си близо до свекърите, както не са и при тъстовете. Не вярвам нито едно момиче да е проявило нетърпимост..в началото. Към мен винаги свекърите са се държали прекрасно, докато не стана въпрос за сватба. Тогава направооо...пощуряха. Никога една лоша дума не са ми казали . Въпроса е...напрежението, което създават и на мен, и на милото. Да всеки трябва да има уважението на другия, но това уважение трябва и да се заслужи. Умните свекърви доста неща премълчават, както и умните снахи. Но когато се преминат някакви граници, трудно се търпи. Моят случай не е фрапантен, но погледни назад в темата....таква намеса може да разруши семейство.. *crazy* За да е измислена темата значи проблеми има...
В предните ми постове съм написала какво мисля за... "това наистина е жената, отхгледала вашия мъж," теорията.... Въпрос на вкус  =] Извинявай Веси  @}->--

Смятам, че ако майката на мъжа ви има лошо отношение към вас, то е негова работа да се намеси в ситуацията! Мисля, че с един нормален разговор от негова страна, ако щете и с по-остър тон, той трябва да я убеди, че вие сте неговата жена. Нали не мислите, че тя ще се откаже от сина си, ако той заяви ясно позицията си?
InLove_Girl, изпревари ме докато пишех. Точно това казвам, че в ситуация, когато се стига до "разваляне на семейството" вече идва ролята на мъжа!

Веси, мила... пожелавам ти наистина да не се сблъскваш с чудото "свекървище" по никакъв повод  @}->--

така е, мъжете трябва да защитават жените си. Но съм забелязала в поне 5-6 случая , че има  мъже, които избягват конфликта или по-лошо- защитават майките си, когато биват помолени с по -остър тон да заемат позиция. :angry: зависи кой какъв мъж си е избрал за партньор като нрав.
От личен опит мога да кажа че има хора и хора. Едната както каза Skylife, не ѝ се понравих още от запознанството, а после направи всичко по силите си да ни раздели. А с другата съм живяла години и не сме си казали една лоша дума- а винаги е имало поводи, като във всеки дом. Премълчавали сме в името на доброто, но не се е налагало да рева от нея, нито да слушам лъжи.  Дори да сме се дразнили, сме били достатъчно интелигенти да решим нещата позитивно, но и мъжът ми ме защитаваше..
 Докато с първата просто не можеше да се говори, да не говорим че синът ѝ я защитаваше от мен като луд, затова за щастие се разделих с него доста бързо....

Аз моята свекърва много я харесвам и според мен е страхотна жена... и искренно се надявам взаимоотношенията ни да си останат такива и в бъдеще :)

Да, както казва Еми хора всякакви.. При нас милото е ВИНАГИ на моя страна...дори някога да не съм права  :[ , пак ме защитава, но това не означава , че напрежение няма  =] Напротив, когато има дразнител някакъв , човек на подсъзнателно ниво става раздразнителен и се отразява дори в най- стабилните връзки  :angry:

cveta_d86  от сърце ти желая все такива прекрасни взаимоотношения със свекърите  @}->--

Моята бъдеща свекърва е изключително добър и деликатен човек. Нищо лошо не съм видяла от нея, даже напротив. Много си я обичам. @}->--
Аз не търпя никаква намеса в личния си живот от когото и да било. Виждала съм как свекърви направо тормозят снахите си и обратното. Истината е, че колкото и да са добри хората и да се разбират, една двойка трябва да живее отделно от родителите и да е напълно самостоятелна. Така се избягват голяма част от конфликтите.

Sunset  и аз те подкрепям и мисля, че никой не трябва да се бърка в отношенията на младите и е най-добре ако живеят отделно както от едните, така и от другите родители :)

Момичета, за всички е ясно, че е най-добре да се живее отделно! Замислете се обаче, колко млади семейства имат тази възможност...

Веси така е всичко зависи и от това, кой какви възможности има

Според мен пък мъжът не трябва сляпо да защитава жена си. И изобщо една обичаща го жена няма да иска от него да застане срещу майка си или да го постави в ситуация на избор. Да, при крайни случаи и грозно постъпки от която и да е от страните, мъжът трябва да се намеси,но ако просто се "джафкат" типично по женски, не му е работа да застава по средата и да взима страна.

А инак аз не отричам, че има всякакви хора, и лоши, и груби и т.н., апелирах само да не ги наричаме с такива ужасни думи,каквито срещах. Не знам как вие не сте видели обидните думи, няма да ги цитирам, тъй като ще излезе, че така говоря на определени потребители, а не е така.

Аз не мога да се съглася с това. В никакъв случай не казвам, че винаги е така, но принципно проблемът свекърва - снаха идва главно от разликата в поколенията и специално от факта, че свекървата, най-малкото подсъзнателно, смята, че някаква жена (снахата) "е дошла да вземе моят Гошко, а тя не е достойна за него, не може да му готви, не знае какво обича" и т.н., и т.н. Вярвам, че до болка са ви познати такива неща. При такива случаи не става дума за качествата на снахата. Съгласна съм на 100 %, че трябва да има уважение, баланс и дипломация, но те трябва да са и от двете страни, задължително. И въпросния баланс трябва да се поддържа постоянно. А вмешателствата от сорта на "така не се простира, така не се реже салата" и т.н. са напълно излишни. Толкова ли не могат да се премълчат?  =] Не трябва ли за една зряла жена, с пораснал син, да бъде по-важно да осигури семейното спокойствие, отколкото да се правят демонстрации?
Аз от моята свекърва не се оплаквам. Даже я харесвам много. И съм винаги страшно мила с нея, както и тя с мен. От друга страна мъжът ми на 100% ме подкрепя за всичко! Но по дипломатичен начин. Просто се полагат усилия и от трите страни и всичко върви меко. Като цяло.... Но има неща, които ме дразнят, и то откровено. Просто я усещам как я сърби езикът и не издържа и изплюва по някоя и друга глупост. Какво обичал той (а той въобще не го обича), какво трябвало да направя за това и онова (а аз не съм искала мнение, още повече неадекватно, като например, че не трябвало сега да избирам нещата за бебето, а да чакам да се роди  *crazy*, т.е. сигурно да го оставя без дрехи и оперирана да обикалям магазините), кофти ми е да спомена и че за моето, все още неродено дете, не може и дума да се каже, без да е споменато първото й внуче ( само пример:пита ме как съм, аз казвам, че избирам столче за кола и веднага - " а, тя и .... имаше столче" и почва да обяснява за нея - е, добре де, те всички бебета са имали столче, а това е само супер-банален пример и един от хилядите), прави ми забележки за това и онова как не трябвало да се прави. Веднъж дори си направих експеримент и сервирайки хляба, както си беше цял, го сложих на обратно. Еми веднага ми направи забележка! Не се правело така! Аз просто го обърнах и нищо не казах. Е, не можеше ли да си замълчи? :\
Тези неща са дребни, но точно те насаждат напрежение. А аз искрено искам да съм в добри отношения с нея, честно. И всъщност не се оплаквам. Приемам нещата. И я уважавам тази жена много. И й го показвам. Но идеята ми, е че такива неща се случват и ще се случват винаги по света, а можеше и без тях!  *THUMBS*

anna_karenina звучиш като свекърва честно казано. темата е за да може всеки да сподели. не е честно да съдиш някого ако не знаеш какво е да си на негово място.

Аз смятам,че точно,когато се "джафкат" ,е редно мъжът да се намеси и изобщо да не се стига до там.
Кои са тези толкова ужасни  и грозни думи,за които говориш?  :huh:

Оф, направо ми настъхват косите,като ви чета публикациите.Аз мога да кажа,че за момента сме в доста добри отношения с бъдещото свеки.Много се надявам и така да си останат,защото аз съм много благ човек  @}->--,не обичам конфликтите.От друга страна не мога да понасям да ми се правят забележки  }:->,още по-малко за някакви дребни неща.Та ако ми се случи подобно нещо един-два пъти ще си замълча,нооооооо започне ли да става системно  :prepare-fish:

Извинявай, но никой не говори за сляпо защитаване! Става въпрос за това, че мъжът си е изградил ново семейство..Той е длъжен да се грижи за спокойствието в него! Намесата на свекърите...както описва и Monikamaria водят до ненужни дразнения.. Както и да е..
Моята свекърва винаги се стреми да ни угоди и да не се меси уж...но има моменти, в които не може да се стърпи..и то за тъпотии! Аз не отричам, че бързо паля, но спрямо тях това е от годежа насам. Преди това се стремях да премълчавам всички съвети. От скоро слушам  и тъпоти от сорта, как нейният син не можел да не си овкусява салатите и как не можело без мазничко по пържолките примерно. А факта, че сина и е със 180 на 220 кръвно...въобще не е важен. Аз само съм го тормозела с тия диети. Какво да ви говоря..Има моменти, в които мъжките майки просто трябва да се отдръпнат и да приемат спокойно новият център във Вселената на техния син.
И която снаха не е изпитала тежестта на тези отношения...повярвайте НЯМА право да се изказва по темата, намирайки косури в момичетата!
Радвам се за всички момичета, които имат прекрасни отношения със свекърите. :bravo: @}->--

Една българска поговорка гласи " не питай старило, а питай патило". Няма как някой да знае, защо се оплаква някой от свекърва си преди да изпита неговата болка.  Понякога майките в стремежа си да докажат, че те знаят най - добре какво обича или необича сина им стават досадни и от там излизат конфликтите. Един пример - приятелят ми не харесва да слагам чушки в яденето. Един ден майка му ни приготвя багажа и вика " слагам ви тук пресни чушки, че да му сготвиш с тях боб."Казах й, че той не обича да го готвя с чушки, а тя се обръща с един ужасяващ поглед и остър тон и вика " кой па ти каза, че не обича с чушки, даже много ги харесва". Тогава аз се почуствах много неудобно извиках го и казах, че той не ми позволява да слагам и когато сам слагала ми се е карал. Е, защити ме и каза, че никога не го е харесвал по нейния начин ама за да не я обиди не й казвал.
Колкото и да са добри свекървите или снахите рано или късно все се получават дразги и то за дребни нещица, които с времето стават голям проблем.

Проблема със свкървите е толкова стар ,колкото е старо семейсвтото като единица.Но четейки ви виждам ,че има много фактори ,определящи тези взаимоотношения:
1.Да,съпрузите ни трябва да ни подкрепят в спор,но не на всяка цена.Доставя ли ви удоволствие да се кара с майка си ,само защото вие сте си разменили 2-3 реплики ?И що за възпитание ще има този мъж ,ако влиза в конфликт с жената ,която го е родила и отгледала и най-важното възпитала за щяло и нещяло .Така ,че не приемам изказите от рода "Моя съпруг ме защитава винаги",защото съм сигурна ,че ние невинаги сме прави.Нека заема страна в наистина важни и решителни конфликти .В дребните ежедневни истории всяко умно и интелигентно момиче би могло и само да се справи със свекърва си .
2.Финансовата зависимост е от съществено значение.При първа възможност живейте сами.Може да е трудно от финаснова гледна точка ,но удоволствието е огромно.Разходите за сватбата също не оставяйте на свекърите.По-добре по-малка сватба ,но със собствени средства.Тогава възможността да ви се намесят ще е по-малка.Пък ако нямате проблем със взаимоотношенията и искат да ви направят скъпа и охолна сватба.Супер!
3.Любовта - вашата и нейната /на свекървата/ любов нямат нищо общо.Това са различни форми на любов и привързаност.И трябва да ги различаваме.Има място и за двете - сигурна съм .
4.Толерантност - да сме толерантни е наистина трудно ,но ще се възползвам от последният пост на InLove_Girl,където споменава за чушките.Какво значение има как ще ги наготвиш ?И какво обича той в случая.Ами може преди време да е харесвал боба така,а сега вече не.В края на краищата човек се промена и това е нормално.Чак пък да викаш любимия да ви решава спора за едни чушки........Вземи й чушките ,тя нали ще е доволна ,пък си ги наготви както ти си искаш.
Надявам се да не съм обидила някой :)

Съгласна съм отчасти  с fiibi_bg.
Когато е за нещо дребно - мълча си и отстъпвам вече години наред, а после си правя нещата както аз искам и си знам.
Но когато се опитват да се намесват в лични, интимни решения и то с лекота/наглост ( според интелекта), тогава би трябвало и мъжът да се намеси и да има позиция.
за живеенето сами- ясно, аз съм виждала обратния случай в семейството на родителите си и знам как завърши всичко... :\ :(

Да , emmmmmy  аз имах впредид за дребни неща.Разбира се ,че ако е сериозен личностен конфликт е добре и съпругът да се намеси.Но тук е важно той колко правилно ще се намеси .И задължително ли е да вземе нечия страна нейната или нашата?Сложно е с отношенията и мисля,че човек дълбоко трябва да премисля стъпките си и действията особено спрямо хора ,с които директно или индиректно сме обвързани за цял живот.Защото понякога даже не ни интересува спора ,който водим със свекървата ,а дали тя ще е победил или ние.

наскоро бях обвинена че лъжа за цената на булченската си рокля- майка ми ѝ била казала 700, аз съм ѝ била казала 120... При положение че ясно и беше обяснено че съм имала намерение за тази от 700, но ми се е наложило да взема по-евтината. в смисъл беше подклаждане на конфликт от нейна страна, но не директно, ами бе казано на мъжа ми че ние с майка ми лъжем. Той в случая е казал че аз си я плащам и това си  моя работа и че имам касова бележка ако държи да се бърка...
аз от своя страна не ѝ се обадих, просто е жалко че хората се опитват да внасят напрежение. Реших че е под достойството ми да се обяснявам за нещо, което не съм крива грам. да се бе обърнала към мен, щях да ѝ обясня...
е такива неща преглъщам, но те ми напомнят по възможност да пазя учтива дистанция, както се е научила Inlovegirl напоследък....

Не ме разбрахте :) с този пример исках да кажа, че понякога си мислят че знаят всичко по - добре от снаха си за сина си. Както по - доло имаше пример за кръвното. Разбира се, че не трябва да се намесват за дребни неща, но те се трупат и трупат и прерастват в нещо по - голямо. В този случай се почуствах кофти понеже казах какво харесва и едва не стана скандала и то от дреболия. Затова и го посочих. Според мен всичко зависи от характерите на хората. Някои са търпеливи, други палят и от малко. Различни случаи има където снаха и свекърва се обичат повече от майка и дъщеря и точно обратната - да не могат да се погледнат. Зависи ситуацията и характера на хората и кой как би се спогодил с другия :)

А как се разбирате със свекървата ?- част 4  (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31188.0.html)