Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Kiksi, как върви подготовката? Какво още ти остана? Притесняваш ли се или си спокойна? Стискам ти палци всичко да ти е по план!  @}->--

Кикс, честита да ти е темата !!!

Никаква те няма, ей, съсипа се от работа.  :P

Вземи две глътки въздух и ни разкажи как върви подготовката  :girl_wink:

Господи, милички, благодаря ви за темичката!!! @}->--

Чак се просълзих от щастие, като видях, че си имам темичка.  *YAHOO*

Тъкмо влизам във форума след дълго отсъствие и виждам темичките на новите булки и си викам, ех, няма на мен кой да ми направи темичка, толкова дълго ме нямаше, че ме забравиха и случайно откривам, че имам такава, за което безкрайно ви благодаря :bravo: @}->--, направо летя от щастие.  *YAHOO* *YAHOO*

За подготовката, какво да ви кажа - лудницата е пълна, затова и не влизах във форума, направо по едно време не знаех къде се намирам - само работа и задачки за изпълнение, прибирах се буквално, за да спя и да си изпера и изгладя дрехите.

Милото, горкото, добре, че не е претенциозно, иначе досега да е умряло от глад :))

На работа ме побъркаха - сега сезон, работа много, почивки малко, на всичкото отгоре ме хванаха и за преводач на един семинар по линия на ЕС и малкото почивни дни заминаха на кино, не ме компенсираха с такива :( След като излязох от лудницата и влязох в нормален цикъл на работни и почивни дни (без да работя извънредно), установих, че съм много назад с повечето задачки (допреди това дори не ми беше останало време да си направя равносметка) и че трябва да наваксвам, защото не искам да оставям за последния момент всичко.

И как мислите го направих - с цената на безсъние, събираха ми се по 36 часа без да спя, защото работя на смени по принцип и преди нощна не спя, след нощна не спя, за да свърша нещичко и накрая стигнах дотам, че вървях по улиците и усещах, как очите ми се затварят вървеейки, хващала съм се заспала вкъщи след подобен маратон, с дрехите и със слънчевите очила, без да помня как съм се прибрала и съм се строполила на леглото.

Накрая просто за капак ме хвана изстинка - гърлото и носа, отделно се чувствах адски отпаднала, без грам силичка, парцал отвсякъде, почти ежедневно главоболие, придружено от повръщане, започнах много да приближавам границите на кръвното и да ми прилошава и познайте - сега съм в болнични, но вече се чувствам по-добре. Всички на работа се шегуваха, че това повръщане едва ли е случайно, но уви, оказа се, че причината не е евентуална бременност. :(

Лекарката ми каза, че благодарение на физическо и свръхпсихическо натоварване, придружено с твърде голямо безсъние, така съм изтощила организма си, че съм проявила състояния, подобни на мигрена и най-малката изстинка ме е съборила.
Затова реших, че медал няма да ми дадат и ако продължавам със същия темп, до сватбата кой знае какво може да си докарам и затова сега се възстановявам вкъщи, пия си илачите и бавно се съвземам. тъкмо да обмисля на спокойствие какво още ми остава и да попиша тук.

Уж, обещаха седмицата преди сватбата да ме пуснат да почивам, ама да видим...
Така че вече обещавам да съм по-активна тук, ако не друго - поне няма да ме карат да работя извънредно...

Божее, като те чета и направо  ohmy Ти точно си го казала, медал няма да ти дадат, я не се съсипвай толкова заради работата. Преводите хич не са лесна работа, знам го от личен опит, напрежението е голямо на такива семинари. Моят съвет е да си пазиш здравето най-вече и да се посветиш на приятните емоции, че то до сватбата не остава много  ;)

Привет Kicksi,
Това което разказваш е много обезпокойтелно. Трябва да почиваш повече в последните седмици преди сватбата, най-малкото да не си болна (не смея да ти изтъкна красотата като аргумент, като ти чета темпа на живот).

Разказвай сега как върви със сватбената подготовка, какво още остава, получаваш ли помощ от някъде след като си толкова натоварена. Бих те посъветвала да оставиш колкото си може по-малко задачи за последната седмица преди сватбата. Тогава макар и свободна, трябва да си починеш иначе рискуваш доброто си настроение на сватбата, защото ще си преуморена.

Забравих да попитам какво стана с гримьорката.

Patita , най-накрая някой да прояви разбиране какво е да превеждаш на семинар, направо ми стопли сърцето. Толкова трудно ми беше, защото ми беше за първи път и това не ми е ежедневната дейност, а и това не е като директната комуникация "очи в очи" с някой, а да превеждаш устно представените презентации, да си постоянно концентриран и най-лошото беше, че материята беше твърде специализирана, това още повече ме измори, да не говорим, че изискваше предварителна подготовка.
Най-лошото е, че колегите ми мислят (а и началниците), че едва ли не съм била на нещо като почивка в Слънчев бряг по време на семинара и само се ядосвам, защото това са хора, които и представа си нямат от чужди езици, още по-малко пък от преводи (и то от този род) и си мислят, че е "баница" - то е в "харддиска", тя знае еди-какъв си език, значи - няма проблем. А се чувствах след този семинар все едно съм копала цяла седмица на някоя нива в жегата. Та за това ти казвам, че ми стопли сърцето, като ми каза, че знаеш какво е. Поне някой да ме разбере.

KlaraFina , какво да ти кажа, за красотата вече въобще не мисля, но затова те питах, колко е добра тази гримьорка и дали може да скрива недостатъци по лицето като огромни сенки под очите. Все очаквах малко разбиране от страна на тези на работа, но само чувам - какво толкова имаш да правиш, ама то имаш много време и като им обяснявам, че дреболии колкото искаш и че обикаляне много, а време от 1 месец не е никак много - все повтарят, ама много време имаш, а не могат да разберат, че не искам да оставам всичко за последния момент, както в крайна сметка стана благодарение на тях и на работата.

Например за 1 сандали съм загубила 2-3 дни в обикаляне и то не защото съм претенциозна, ами няма изчистенки бели, които да са на токче и да не са кичозни или златни, които да не ми "шляпат" като джапанки. Навсякъде ми казват - ами те абитуриентките обраха всичко, повече няма да зареждаме. Накрая взех единствените, които ставаха що-годе и цяло чудо, защото бяха единствен чифт и то от моя номер.

За гримьорката - тя упорито се рекламира, писала и на сестра ми и сестра ми й казала, че няма да се жени в Бургас, ама за мен питала за 26.07 и гримьорката я засипва с и-мейли, последният от които - да запазвам ли час, защото имам много работа, а 26.07 наближава и може да нямам час.
И си викам, ами човек, ако има много работа - ще се рекламира ли толкова упорито, не че има лошо по принцип, ама тя прекали май и другото, което не ми хареса е, че само променя цените - 25, 30, 35 лв.
Не че е въпросът в 5-10 лв., но не ми се струва много принципно професионално поведение.

Та намерих една Лариса - в едно салонче в ж.к. "Зорница", ама не съм ходила на пробен (откъде време?) и ме убеди, че работила с много професиналани макиажи, дето ги нямало по магазините, ама не ходила по домовете, та и дотам да се разкарвам за един грим, малко множко ми се вижда, та ще видим, утре ще питам и в "Нефертити" за цените.

Вече не знам какво ми остава, сега ще спра за малко да пиша във форума, за да си погледна списъка със задачаите, че не мога да си направя развносметка, а като си помисля, че остават по-малко от 3 седмици и ми се изправя косата. :(

Кикси, много ни липсваше (поне на мен де) и все си мислех за тебе, къде изчезна. Мъчно ми е, че така си се съсипала от работа преди събитието. Аз с моя изпит надух на хората главите, а сега пред твоето ми изглежда като лигавене.

Най-важното е да не се притесняваш. Три седмици са много време. С добра организация всичко ще е топ. Колко време си в болнични ? Вземи два дни да си починеш наистина, пък после на чиста глава можеш да организираш на воля. Кураж ти пожелавам, ще е Ок !! :friend:

Kicksi, по-спокойно, всичко ще се нареди. Мисля, че правиш много добре като не се задълбаваш в излишни детайли и терзания. Помисли само как можеш да си улесниш живота с оставащите задачи и действай според плана.

За грима, аз клоня към това сама да се гримирам. Отивам на още един курс за сватбен грим и после се развихрям сама.

Успех и пиши когато можеш.

Мацки, болничният свърши, не можах много да си почина :(, през цялото време ме мъчи адско главоболие, тъкмо заспа и пак се събуждам от болки в главата и хапове, хапове, вече ми писна, ама все пак е нещо, че не бях на работа - сега определено се чувствам по-добре.

Имам да свърша още 100 хиляди неща, на всичкото отгоре мислех, че ще ми дадат 10 дни почивка преди сватбата, а то - най-много седмица и много се ядосах, трябва да препускам тази седмица и да издържа до събота, когато съм нощна смяна и вече излизам в почивка (уж!), ама неделята ще я проспа, твърдо съм решила да не си правя повече такива експерименти с нелягането след нощна, ако ще нищо да не е свършено и от другия понеделник живот и здраве започва финалната 5-дневна права, в която трябва да свършим, каквото можем и в събота да присъстваме на нашата сватба :)).

Маце, ама то не останало до сватбата. Тези дни по принцип са си най-напрегнати. Искаш да проконтролираш всичко, искаш почивка и най-вече искаш всичко да идва и да минава, че да си починеш.
А относно отказа да ти дадат десет дена преди сватбата, много са гадни това работодателите. :! На мен ми казаха, ама имаш време и нали има два дена по закон.  ohmy *crazy* Луда работа.
Стига се налива с хапове за главоболието. Иди на плажа, не мисли за нищо и си почини. Горе главата.  :P ;) *THUMBS*

Пламче, най-смешното е, че аз събота и неделя, когато е сватбата, съм на работа по график и 2-та дена, които ми се полагат по закон  - тогава ще ги ползвам, а че предните дни имам нужда от време за организация и почивка - никой не мисли, ама утре ще мрънкам колкото мога, да видим какво ще постигна. Просто планирах последния уикенд преди сватбата да отидем с милото до Приморско, да се отърсим малко от напрежението, то и без това после няма да имаме никакво свободно време след сватбата, медена седмичка - може би чак есента, ама те в събота ще ме карат да ходя нощна и направо ми писна от тях вече.

Сега вече ще послушам съвета ти и тръгвам към плажа.

Е как може такова безобразие - да те сложат на арбота, когато ще се омъжваш?  ohmy P-( Я ми ги дай насам тия безсрамници. Ако много вземат да те юркат пускай неплатена отпуска, то иначе ще се побъркаш.
А сега ходом марш към плажа, раз-два, леви-десни, може и на бегом към плажа.  :banana: :laugh:  :sunshine: :swiming: :boat: :swim:

Да, какви наглеци има, искат да използват човека на 120%, друг е въпроса, че и тези 2 дни по закон са си чиста подигравка  :angry: ама аз ако бях на твое място щях да измисля начин, я неплатена отпуска, я още болничен щом не си добре... и да си гледат работата  ;)

2-та дни са подигравка определено, лошото е, че при мен с неплатената не върви това, просто се водя държавен служител с по-особен статут към едно тъпо министерство, хайде да не обяснявам повече, че ме гони параноята да не ме разконспирират, че уронвам престижа му :). Та мисълта ми беше, че нямам право на неплатена, т.е. имам, ама е ограничено като право и е доста сложно, та само болничните ми остават като вариант. Платена не дават, защото сега има много работа. Единствено някакви компенсации за положения извънреден труд може, ама ако ти ги дадат.
Ама те ме принуждават просто да си взема пак болнични с това отношение.  }:-> }:-> }:->

Да ви се оплача, че не стигнах до плажа, защото досега простирах и гладих и като видях колко часа е станало, се отказах. А и милото ми сервира, че съдружникът му щели да ни идват на гости да уточним украсата за сватбата и сега трябва да ходя да пазарувам и да приготвя нещо, че щели към 18:00 ч да дойдат. Ако ми остане време, ще си доукрася дреболиите за сватбата поне.

А май накрая ще съм бургаска булка без тен :(

Наред проверявам всички булки коя докъде е стигнала и сега стигам до теб. За пореден път се възмущавам от безобраното поведение на службата ти (която и да е тя, ако ще да е Пентагона), това е абсолютно нечовечно, дано се върне тъпкано на този от който зависи  }:->

А ти не се натоварвай много. Не че служи за нещо да ти го казвам, но така ми е жал....  :friend: Как не ги е срам ?!!

Кикси, пожелавам ти да имаш максимално много време за поемане на въздух преди сватбата, да не се натоварваш с излишни неща и да се наслаждаваш на сватбата си!
Стискам ти палци!

Kiksi, мила, горе главата, всичко ще е наред  *THUMBS* още малко остана. пожелавам ти най-светлите и щастливи емоции на сватбения ден! неприятна е цялата тази работа с отпуските и т.н., но трябва да запазиш малко сили, защото работа винаги ще има, а сватбения ден е един! знам, че е лесно да се каже, а в действителност е по-трудничко, но съм сигурна че всичко ще мине прекрасно!  *INLOVE*  *INLOVE*  *INLOVE*

Честита темичка!
И ти пожелавам да го даваш по-полека и да не се преуморяваш!
Всичко останало ще бъде наред, само трябва да повярваш в това!

Kicksi, мадам, гледам, че се разхождаш из форума нагоре-надолу, разписваш се тук-там, а тука дето трябва да рапортуваш какви си ги свършила, никаква те няма.

Я се появи и обобщи какво е налично, какво остава да се свърши последната седмица и какъв е плана.

Пиши, пиши, че то не остана до другата събота  :girl_wink:

Kiksiiiiiii, теб наистина никаква те няма  =]

Време не остана ....похвали се до къде я докара, как е настроението  @}->--

Къде се губиш мила? Че и снимки щяхме да гледаме а се скътаваш. Да не събираш тен? Я казвай как върви и как е настроението в последната седмица!

Кикси, пожелавам ти най-вълшебния ден в живота ти! Да си изкарате чудесно и да имаш много материал за разказване *YAHOO* :danceg: @}->--

Благодаря ви, милички, за хубавите думи!
Много е хубаво усещането, че някой се вълнува от сватбата ти и посещава темичката ти, която е толкова "умряла" поради отсъствието на титулярката :)), че си мислиш, че е потънала в забвение, ама не :) - благодарение на вас!

Малко ми е гузно, че се "разходих" по другите теми, а тук пропуснах, но защото в единствената вечер, която реших, че ще посветя на форума и ще си я оставя по-свободна, започнах да пиша тук и там и си викам накрая ще се отчета по-подробно в моята темичка, прибра се милото и ме нареди, че си пиша по форумите, а не довършвам дреболиите, които са в списъка - като тейбълки, панделки за подаръчетата и т.н.  И аз какво да правя - за да не се скараме за пореден път, спрях да пиша и се захванах със задачките, добре, че и той помага, в 03:30 сме си легнали.

Завиждам леко на тези от вас, които имат време да си изпипат детайлите - аз моите не стига, че ги претупах, ами и голямо препускане се получи в последния момент, ама нищо каквото - такова вече.

Постоянно ходя с едни списъци и нови задачи изскачат и аз се чудя вече откъде. В събота изкарах една нощна, в неделя се опитах да стана рано (т.е. да не спа много след нощната), ама не успях и цял следобед ходих като замаяна, просто пак се получи неколкодневен маратон с недоспиване, най-вече след нощни смени.

Най-накрая почивам от понеделник и 2 дни препускам по цял ден по задачи, но съм по-добре като не давам нощни смени.

Сега да рапортувам какво съм свършила:

Вчера цял ден препускане - последни уточнения с флористката, с фотографката, среща с ди джея, да купим няколко резервни подаръчета, че счупихме 2, до Ритуалната зала за пореден път (за тази случка ще разправям после), за панделка, че не стигна, за фуркети, за незнам си какво, един час висене в общината да си подадем отново документите за зарята, че ни ги изгубили (представяте ли си!) и вече не помня още какво, но много работи бяха!

Днес пак така, до ресторанта за последни уточнения, за разпределение на госите по масите и т.н. отидоха 2-3 часа пак, после реших, че и аз съм човек и ще отида за половин-1 час на плаж между ресторанта и пробния грим и оставих милото с родителите да отиват да поръчват алкохола, безалкохолното и другите работи, които ще внасяме. И познайте - от склада казали, че не могат да ги доставят в петък в ресторанта, защото им било много натоварено, искали в четвъртък. И ми звъни милото - да съм му дадяла телефона на управителката на заведението, че се чудил какво да прави при това положение, ама аз визитката съм я забравила в другата чанта, а съм на плаж.

Като се развика - аз на плаж съм била (за 30 мин., забележете и то защото роклята ми е бяла и аз съм бяла и не искам да изглеждам като призрак), а него съм го зарязала да се оправя сам и аз се ядосах много. Оттам препускане към вкъщи, баня и бегом към гримьорката.
Добре, че в крайна сметка се съгласиха от ресторанта за четвъртък да се занесат нещата.

А иначе гримът не е никак лош, просто от тези макиажи усещам главата си като "прикачена", но поне се харесах. Само дето очите ми са червени от умора и гримьорката ме посъветва да си взема капки "Визин" и най-вече да се наспа )

А това, че само се караме ... :slap : направо толкова често се случва напоследък, че наистина на моменти се питам това ли е мъжът за мен, въпреки че сме от 8 години заедно. Ето, сега мрънка, че съм му надула главата с щракането по калвиатурата, абе, ужас направо, ама вече няма отказване...:)

Това е нормално с твоя ритъм на живот и целия стрес покрай сватбата. Ако успеете да го преживеете (а вие вече сте успели) няма какво да се колебаеш ТОЙ Е !  ;)

Така или иначе Денят наближава. Сватбата е като лавина-като тръгне не можеш да я спреш. По един или друг начин ще мине. Само се опитай да я изживееш добре, че е един път.

Еех, лесно се дават съвети от някой, който не е в твоето състояние. Но поне морално те подкрепям и съм с теб в мислите си. Всичко ще е Ок.
 :*

Инка, както винаги -думите ти са право в целта!  :bravo: *THUMBS*

Благодаря ти за подкрепата - за пореден път се убеждавам, че си истинско съкровище!

А за съветите - все пак не са излишни, а и ти до преди седмица беше в моето състояние и кой друг би могъл да ме разбере толкова добре освен една скорошна булка!

А иначе и много проблеми се струпаха на главата ми и на хората около мен - споделих ги в темата на Gery79, сега няма да ги разказвам пак, за да не ставам досадно мрънкало, но освен оптимизъм и надежда - друг избор нямам.

Честно казано доста се притеснявам да не вали - всички казват, че прогнозите били за дъжд, ама в разните сайтове, които видях от форума не дават дъжд в Бургас в събота. Да се надяваме, че дори и да вали в останалата част от страната - нас  щени подмине, че иначе - ужас!!! :girl_impossible:

Сега отивам да лепя панделки на подаръчетата, ако се присетя нещо, пак ще пиша през това време и на почивките :)

Ехо и да вали и да не вали денят си е ВАШ!!!! Обаче съм сигурна, че ще се извали в петък, в събота ще е мноого  :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine: :sunshine:. Така, че се усмихни. Съжалявам за неприятните изживявания, но те ни правят по-силни!!!!  @}->-- @}->-- @}->--

Кикси мила , така е , всички сте в една такава трескава обстановка , и когато човек му се събира , винаги си го изкарва на най-близкия човек , в случая мъж ти (почти такъв  :P) на теб , но това е нещо напълно в кръга на нещата , така че пускай си го покрай ушите за да не се натоварва допълнително и горе главата  *THUMBS* ;)

Вали , не вали  :rains:, със слънце , без слънце  :sunshine:, това ще е ВАШИЯТ ДЕН , и трябва да го изживеете пълноценно  :CHEERS:

СТискам палци всичко да е ОК , и с пожелание за  един незабравим сватбен ден от мен @}->--

Kiksi , ти си (бъдеща) булка-героиня!!! Дано последните дни са по-спокойни, да успееш да подготвиш всичко, а дори и да не успееш, пак да си изкарате най-страхотната сватба на света  @}->-- Никой друг няма да забележи някакъви "кусури" по тейбъл картичките или украсата на шампанското -  сигурна съм 100%, тези неща само ти си ги знаеш, гостите ти ще гледат теб - красивата булка и младоженеца. Важното е да си изкарате много весело и влюбено  *THUMBS*

Като прочетох какво ти се случва и си мисля, че сигурно и при мен ще е абсолютно същото. Като решихме миналата година да правим сватба имаше ужасно много време, а сега остава някакъв си месец и все още не сме започнали с организацията. Направо ми настръхва косата. И то все заради работа.  }:-> За преводите ти съчувствам. Само който не го е изживял не знае за какво става въпрос. На мен когато ми се наложи симултантен превод да правя и направо ми призлява. На края чувстваш физическа умора от умственото претоварване, а щом има и по-специфични термини вече си е истински ужас!
На мъжа не му обръщай внимание, те са си такива. Както казва Теди пропускай ги покрай ушите си тези работи.
Успех с останалата за вършене работа! Сигурна съм, че няма да вали! Не обръщай внимание на подробности и си изкарай една прекрасна сватба!

Кикси, не се стресирай, младоженецът сигурно е по-ошашавен и от теб. И ние понякога се сдърпваме за дреболии, но това е от заради изнервеното положение. Веднъж като мине сватбата, всичко ще си тръгне в коловоза. Справяш се чудесно засега. Даже и да си бяла като сиренце, изобщо няма да се притесняваш. И аз съм сиренце от най-белите, но това ама хич не ме притеснява. Има си грим за кожа с тен и за кожа без тен. Важното е да ти е усмихнато отвътре, за да се усмихваш и от вън. Това си е вашия ден, твоя ден, наслади се на всеки един момент от него  @}->--

Благодаря ви, милички още веднъж за подкрепата!

Днес реших, че ще поспа повече, за да наваксам, ама звънна телефона на милото в 09:00 ч и добрите ми намерения се провалиха, ама нищо - това да е.

Още няколко човека се оказа в последния момент, че не знаели, дали ще дойдат - някои имат уважителни причини, ама другите ... но вече не се ядосвам. Не че не си е набутване откъм финанси, защото като сложиш и внесените неща в ресторанта, кувертът става 45 лв. на човек, но не е това най-важното, просто аз не бих постъпила така и може би затова се подразних първоначално, но вече не ми пука.

Днес почти нацяло разпределихме багажа, утре ще се занесат последните неща в ресторанта, сценарият е измислен, задачите са горе-долу разпределени.

Вече за дреболии не се ядосвам, каквото е такова, каквото съм успяла да направя - сполучливо или не, това е. Обаче все се занимавам с някакви глупости, които ме изнервят като например това, че докато гладехме роклята, видях едно петънце и не знам откъде е дошло, майка твърди, че й приличало на машинно масло, може би от шевната машина, майка ми и свекърва ми ме убеждаваха да не го пипам, ама аз като се изнервих, пратих свеки за "Вениш" на магазина до блока, ама нямало и аз го оправих набързо с малко вода и веро.

Реших да съм с булото на майка ми, което учудващо не е пожълтяло, изпрах го и го изгладих, но и без това ще съм с него само на венчавката.

Е, миналата седмица се поядосах с едни балони, щамповани имената ни и датата на сватбата, защото доставчикът на балони на фирмата на милото решил да ни направи изненада-подарък и ни изпратил щамповани балони, ама познайте - единият цвят е бордо, щях да припадна. Решил да ни изненадва, ама не ни питал за цвета, а бордото никъде го няма като цвят на сватбата, всичко е жълто или златно, бяло, зелено и тук-там оранжево. Но за да не го обидим, милото не пожела да си поръчаме нови балони и да си ги платим. Ама вече спрях да се ядосвам и не ми пука, има толкова по-важни неща от едни балони в крайна сметка. Какво като са бордо - голяма работа!

Чудя се какво да правя с ноктите си, доста изпочупих през последните 2 седмици, мислех за ноктопластика, ама тъй като едва ли ще свикна с такова нещо, реших да си направя къс френски маникюр и толкова. Да, ама днес си счупих още един нокът, ама до месото направо, сега ме боли, много гадно и хукнах в 18:00 часа да търся маникюристка да ми го изгради ли и аз не знам какво, ама не намерих отворен салон, само един, ама маникюристката я нямаше.

Така или иначе трябва да търся за петък къде да си направя маникюр и педикюр, че тази маникюристка в салона при моята козметичка, при която ще ходя в петъка, нямало да я има.

Ударих се и в ръба на спалнята и в момента имам огрона синина на крака, ще трябва да внимавам на кой крак слагам жартиера :)

Но това са бели кахъри на фона на останалото, утре отиваме да разписваме в 14:00 ч, нали сме с изнесен ритуал в деня на сватбата и затова, вечерта се надявам да успеем да излезем да пием по нещо с кумовете и петък да се отдам на разкрасителни процедури и последни доуточнения.

Имам проблем с уточняването на часовете за фризьор и гримьор - реших гримът да го правя първо, защото ще имам живи цветя в косата и искам прическата да е последна, а и тя няма да ми мие косата последния ден, за пръскането с лак, ще се предпазя с един вестник, ама се чудя като съм с грима от 09:00 ч сутринта на какво ли ще приличам до следобяда. Вчера пробния го направихме към 17:00 -18:00 ч и се държа що-годе прилично до полунощ, ама после сенките ми паднали под очите и бая бях лъснала, ама вече нямам време да търся друга гримьорка.

Много се моля да не вали наистина, защото цялата ми сватба е планирана навън и ако вали, ще стане  ужас! :girl_impossible:

Стискайте палци, моля ви!

Кикси, стискам ти палци да не вали наистина, пожелавам ти прекрасен сватбен ден и всичко най-добро!

Ами сега чух за циклона "Сузана", който бил причината за това лошо време и не искал да си тръгва. Гледам по сайтовете - някъде го дават променлива облачност, другаде - 20% вероятност за дъжд. Сега наистина ще се побъркам от притеснение, че ще ми провали цялата организация :(

Точно така бях и аз. Не валя.

Стискам много , много силно всички възможни
 :clover: :clover: :clover: :clover: :clover: :clover: :clover: :good_luck: :good_luck: :good_luck: :good_luck: :clover: :clover: :clover: :clover: :clover: :clover: :clover:

То не останало!
Спокойно, няма да вали!
Всичко ще е супер и много слънчево - знам го от сигурен източник  :)!

Нямам представа какво представлява циклона, но тук в Швеция постоянно говорят за ниско налягане и високо налягане, та там дето се срещтнат двете, кофти, много вали. Казват, че тази седмица ще се срещат над Румъния, но Бургас е малко по-далеч, нали.
Най-много Варна да го отнесе  :girl_wink: (шегувам се).
Найстина не знам, но ще стискам палци поне за ритуала да не вали.
Вие нали няма да сте на открито и след това?

Кикси, стискам палчета времето да е хубаво!  *THUMBS* И да не е, важното е, че това е твоя ден!  @}->--

Сладурка, то не остана. Твоят ден наближава с бясна скорост!
За времето не се притеснявай имаш стискане на палци от нас и мноого :clover: :clover: :clover:, за да има в събота  :sunshine: :sunshine: :sunshine:.
НЕ се ядосвай за дреболии, няма смисъл, ти сама си го знаеш.
За тези, които не дойдат без уважителни причини, сама си направи извода що за приятели са.
Пожелавам ти една весела сватба, много влюбена, без нерви и щурааааа.  8P

Ей Кикси споко! Няма да вали...чакай да ти кажа на моята сватба кво беше....като реши че ще вали и не се спря ти казвам ...ставам сутринта и гледам го ....облаците пак ми се правят на голямата работа и си мислят че са самолети, които всеки момент ще се приземят...така се бяха надвесели че имах чувството че и небето е отишло на разходка .... ужас просто.... все едно зима бе...и вали точно като зима...идиотско ситно такова дето като се кротне и не спира...НООО...като по поръчка в 12,30 някъде спря да вали и даже като идваха за мен да ме взимат вече слънце пекна...така се бях нацупила заради тъпото време...викам на тати "Ааааа тате аз незнам кво ще правим ама аз без хоро не излизам от вкъщи никви такива отваряй гаража там ще играя" вече мислихме разни варианти за сушинка...А междувременно по нито една телевизия не даваха възможно такова развитие на времето...даваха го все нацупено, гръмотевици ,дъждове...никво слънце даже никво бяло облаче само сиви облаци и едни трещевици...ааааа даааа ама супер че не познаха...та споко аз ще ти направя една прогноза  и ще видишче ще се сбъдне:
Времето днес, утре и в други ден....ми те облаците са на разходка до марс, та незнаем кога ще се връщат...не са оставили бележка , най вероятно са в отпуск... дъждовете са захапали една игра на белот , ама са се обзаложили на по едно ферари , та скоро не се очаква да приключат...гръмотевиците се охажват на луната, защото там било по-тайничко на лунна светлина..там щяли деца да правят...очакваме другия месец да се появят с новината, но този едва ли.... А Слънцето му мина отпуската та сега работи с пълна сила...И там долу някъде остава да има двама влюбени, които колкото повече се обичат, толкова повече щяло да грее то...така че kiksi помисли си .. от вас зависи...колкото повече се усмихвате и обичате толкова повече слънчо ще ви радва

а за ноктите...моите са мекички...и не съм свикнала с маникюри десетина дни преди сватбата ги пуснах леко и си направих нормален френски с декорация от камъни на безименните пръсти...а твоя счупен да освен да се изгради друго и аз незнам...
а за грима споко не се притеснявай...въпроса е ти да се чувстваш добре..всякакъв грим ще бледнее пред усмивката ти вярвай ми това е най добрия грим...аз даже не успях да ида до тоалетната да го поправя даже си забравих да си призная...единствено отидох систър малко да ме подсуши че направо бях станала вир вода но това беше един единствен път то като видях то си нямаше смисъл ... аз не се спирах просто.... та да ти кажа усмивката е най добрия начин да си оправиш външния вид...тя е слънцето което гони зимните облаци от човешките лица ;)
Стискам палци всичко да е ок! Пожелавам ти най-невероятния ден в живота ти! Горе главата!  *THUMBS*само гледай да не се спънеш де 8P :girl_wink:

Ей Кикси, какви са тия притеснения, какво е това чудо. Много ясно, че няма да вали. Имаш поне 100 чифта стиснати палци. А подписването как мина? Я разкажи вече госпожо.
За маникюристка ако не си намерила мога да ти дам координати на моята. Даже имам утре час в 10 и ако няма свободни ще ти отстъпя моя. Само ми пиши.

Оооо верно!!! Ти от един час вече си госпожа - ха честито (едно такова тихичко), а в събота ще викаме повече.   @}->-- @}->-- @}->--

Честито, госпожа!  :girl_wink: Важната част мина, бракувахте се, останалото е купон  *THUMBS*

Честито младоженци!  :CHEERS: Като гледам ще ви върви по вода... :rains:

 *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Кикси, много хубаво утре !!!
Да си само сльнце  :sunshine: и усмивка :D ! Не се коси от нищо и използвай деня на 100% !!

Стискам палци за хубаво време  :good_luck: :good_luck: и мисля за теб, и разбира се сьм нетьрпелива да видя снимките  ;)
Много целувки  :*

 :priest: :weddingday: :svatba:
 :nazdrave: :nazdrave: :nazdrave: :nazdrave: :nazdrave: :nazdrave:

Утре е денят, Kiksi! :girlsigh:
Желая ти много положителни емоции, танци манци  :partytime: до зори и невероятен купон!
Стискам палци за един  :sunshine: ден!

Кикси, минахте сложната част, сега остава сам да се зававлявате. Пожелавам ти един сънчев и красив сватбан ден! С танци-манци до зории :svatba: :partytime:

Днес сигурно предсватбените вълнения са най-големи!
Пожелавам ти утре да е най-прекрасния, най-слънчевия и най-щастливия ден за вас и хората, които ви обичат!

уф...уф...чак аз потръпвам като се сетя какво ми беше на душичката по това време деня преди сватбата....успокоявах се като си казвах "абе квото е такова...утре по това време ще сме в ресторанта вече и ще се веселим...." :girl_wink: Да ти пожелавам щастлив ден...няма смисъл...той ще бъде такъв...пожалавам ти един ден , на място ден, той така или иначе е незабравим...нека е такъв който да те кара често да се връщаш към спомена за него и от това да потръпваш всеки път...нека е такъв какъвто го искаш...той така или иначе е вашия ден...нека е такъв и за вашите гости...така или иначе на този ден ще се обичате повече от всякога...нека това да продължи не само до полунощ...Весело празнуване на тържеството на любовта ви! *YAHOO*

кикси мила, пожелавам ти щастливото сияние да не те напуска през целия прекрасен сватбен ден! всичките притеснения трябва вече да са се стопили, защото най-важната част от подготовката е приключена! така че - смело напред към най-вълнуващото приключение в живота ти  *INLOVE*

Еййййййййййййй още една мома, изгоря  8P Няма лошо. Утре се забавлявай, ама страшно много. Уредила съм ти слънце (може и само над "Под липите" да е, ама ще го има).  :P А ако нещо ме прецака слънцето, просто се усмихни и то ще изгрее. :sunshine:

Пожелавам ти утре всичко да мине така както си си го представяла! Забавлявай се от сърце! Ще чакаме снимки

Kiksi честито и от мен! Вече си госпожа  :sunshine: Ще чакам с нетърпение подробностите.... :[

Желая Ви от сърце много много щастие :sunshine:

Ето и твоя ден дойде!
Нека бъде много щастлив!

 :sunshine:

p.s.чакаме те после със снимки и разказ мила *YAHOO*

Госпожо, да не ни забравите, защото ще чакаме подробен "отчет" и снимков материал! :*

Честито мила КИКСИ! ето го и големият ден. Нека съвместният ви живот за напред бъде много слънчев и изпълнен само с положителни емоции. :wedding:   




п.п. стискам палци8 днес за един облачен , но не дъждовен ден

Честито младо семейство.Пожелавам ви незабравими мигове днес и невероятно бъдеще заедно.

Честито на младото семейство!  @}->--

Хайде мила, честито и чакаме разказче...
Надявам се в Бургас да не е валяло, защото разбрах че нещо времето не е било хубаво *THUMBS* Важното е :partytime: да има...

Честито на вашето младо семейство!
Пожелавам ви много щастие, още повече любов и разбирателство!

Kiksi Честито и от мен! Бъдете щастливи заедно!
(http://www.mormonweddings.com/blog_images/honeymoon_010.jpg)

Кикси, честито още веднъж! Пожелавам ти един изпълнен с радост, щастие и любов семеен живот!

Някой знае ли да каже какво е било вчера времето в Бургас ? Че цял ден само затова съм мислила...

 *INLOVE*Честито и от мен :)

пожелавам ти прекрасен семеен живот изпълнен с много много любов :twohearts: :twohearts:  :twohearts:

Честито! Много любов и разбирателство!

Само прошката е по - силна от  любовта ! Прощавайте си и бъдете щастливи!

(http://www.bulcards.com/resources/cards/wedding/wdgw527.jpg)

Аз като една клюкарка, да отговоря на inaxastra - времето вчера в Бургас беше променливо, имаше и слънце, и облаци, и дъжд (валя за малко, но с ужасни грамотевици) - дано не е попречило с нещо на сватбата.
[/b]

Кикси, много, много, много любов и попътен вятър в платната на семейния кораб  @}->--

Kiksi честито! Любов, щастие, уважение, деца, здраве, късмет, усмивки и още хиляди неща ти пожелавам

Честито Kiksi! *YAHOO*
Скъпа госпожо,
Желая ви дълъг и щастлив семеен живот, изпълнен с незабравими мигове и многооо деца!
Горчиво но младото семейство!!! 

Честито, Кикси  @}->--

Много семейно щастие  и хармония в отношенията ви  :nazdrave:

Честито, семейство!!!!  @}->--
Все така влюбени и щастливи!

Честито Кикси! Живейте в разбирателство, любов и уважение! Обичайте се!  @}->--

Честито и от мен на младото семейство!!! Бъдете все така влюбени и щастливи!!!

Честито и от мен на младото семейство! :bravo:

Щастие, любов и пълна къща с дечица!!! :danceg:

Здравейте, милички! Най-накрая съм на линия :)

Благодаря на всички ви за прекрасните пожелания! @}->--

Чудя се откъде да започна направо. Още съм под влияние на сватбените емоции, едва сега осъзнавам много неща и въпреки че съм страшно уморена, не мога да спя от емоции, чудно ми е как може вече 2-ри ден след сватбата да се чувствам толкова превъзбудена, че въпреки малкото сън от последните дни, не мога да заспивам - но няма как, сватбата иска жертви :)

И аз като inaxastra ще разказвам "на порции" и ще започна от по-отдалече, защото има много за разправяне. :)

Да започна от там, че 10 дни преди подписването, отиваме да си носим медицинските в Ритуалната зала и да попълним декларациите. И какво мислите ми се случи - милото заявява, че много бързал, изскочил някакъв ангажимент и ги пита можело ли да се подпише на празна бланка и да бяга, а аз да му я попълня. Служителките казаха, че няма проблем, но това много ме вкисна, защото очаквах заедно да ги попълним.
Но това, което наистина ме вбеси е, че докато бяхме в Ритуалната зала тогава попита мен и служителките, дали можело да сменим часа на подписването (предварителното на 24.07), който бях записала за 16 часа - искаше да го изместим за 14 часа, защото след подписването ... трябвало да ходи да украсява сватба в "България". И аз  ohmy

Щях да припадна, повярвайте ми  }:-> }:-> }:-> Кумовете ни в сряда пристигнаха от София и аз си мислех как разписваме в 16 ч в четвъртък и след това отиваме да пийнем някъде по нещо и изведнъж милото с тази сватба обърка целия план ...

Жените казаха, че има свободен час за 14 часа и аз се съгласих да го сменим, какво да правя, но вътрешно ми идеше да го  P-( P-( P-(
Но побеснях, че не го е обсъдил с мен предварително, а това трябваше да стане пред служителките в ритуалната зала, в последния момент. И аз каквато съм импулсивна и емоционална, леко скандалче му спретнах пред служителките за което, милото ми се извинява. Всъщност ангажиментът за тази сватба в четвъртък е изскочил предния ден, от някоя от сватбените агенции, които имат навик да се обаждат в последния момент, а ние с милото предния ден не се видяхме въобще, защото той беше цял ден на работа, а аз отидох нощна смяна и като говорихме по телефона вечерта, той от много ангажименти и преумора тотално е изключил да ми каже.

Както и да е, но кой ти разсъждава в момента, той тръгна по задачите си, аз останах да попълвам декларациите (включително и празната, подписана от него :) ) и си викам на акъла, така ли - сега ще видиш, дали ще ти взема фамилията, толкова ядосана му бях, че реших да си оставя моята и да добавя неговата с тиренце. Така или иначе до последния момент не бях взела решение и се чудих, реших, че като седна да попълвам, ще видя какво ще ми подскаже сърцето и тогава ще реша. Ама така ме ядоса тогава, че се писах с тиренце.

Голям цирк направихме (сега ми е много забавно, ама тогава не ми беше), но има и още :)
Сега продължавам с 2-ра част.

Вечерта след тази тъпа ситуация и това скарване за глупости последва едно много сладко сдобряване (това им е хубавото на скарванията :) ) и милото, супер разчувствано, ми каза, че никога не е искал да ме притиска да му взема фамилията и затова и нищо не ми е казал предварително, но сега е осъзнал, че му е леко мъчно, че не съм го направила, но каза, че не ме упреква, а уважава моето решение - щом съм решила с тиренце, с тиренце.

Аз пък осъзнах, че това решение, което той уважава, всъщност е едно емоционално решение, взето в момент на гняв след онази глупава ситуация в ритуалната зала и че щом нищо не ми е казал преди това за фамилията (въпреки че съм го питала многократно и отговорът все беше: "Както решиш"), аз пък уважавам решението му да ми остави право на избор и понеже моментът беше много прочувствен, реших, че ще му покажа с един жест колко държа на него, като опитам да променя положението с фамилията, нищо, че вече сме попълнили декларациите.

И след няколко дни, при първата възможност отидох до Ритуалната зала и срам, не срам   :[ им казах, че съм си променила решението за фамилията и ги питах, дали може да променим нещата, нищо, че подписваме след 3 дни, а декларациите са попълнени преди няколко дни.
Жените бяха много мили и въпреки че актът за граждански брак вече беше готов, ми дадоха възможност да поправя декларацията си с червено, да напиша, че поправката е моя и да се разпиша.
Честно да ви кажа, голям срам брах, ама любовта иска жертви. :)

Бях много щастлива, че успях и зарадвах милото с тази новина. Като се замислих обаче и от практична гледна точка е по-добре да съм без тиренце, защото както са ми дълги имената и новата фамилия и тя дълга, никъде нямаше да мога да си напиша 3-те (по-точно 4-те ) имена :)

Въпросът е обаче, че голям цирк беше, докато стигна до това решение :))

Лелеее...Кикс...разплаках се...то е било емоции...то е било чудо...вие сте големи сладури бе :'( Браво, на теб че си направила този жест...пък и да ти кажа аз лично винаги съм намирала това с тиренцето за голяма глупост...или си оставаш с твоето или взимаш новото...кво е тва  :offtopic: като на два стола все едно седиш и все не знаеш кой е твоя...и постоянно да те бъркат коя си ква ти била фамилията...за кво...щото сакън да не приемеш новата фамилия или пък да не обидиш я мъжа ти я свекърите ти...Браво! Поздравления от мен за фамилията!  :bravo: Ама си и много права за скарванията...много обичам понякога да се скарваме...защото после ми е много любимо сдобряването...де да знам може да съм кукуриго ама ми харесва ... внася живот във връзката... :[
Оф давай трета част че ме заинтригува съвсем... :girl_wink:

Мила Кикси, като чета направо все едно виждам себе си! И аз съм много емоционална и щах да се побъркам, ако на мен ми бяха спретнали такова нещо в ритуалната, и за името! Радвам се, че накря ще носиш името, което не е емоционално в чд избрано!! Бъдете щастливи, ще чакам още разкази....

Продължавам с третата част, мерси за хубавите думи, Val_ и Vanilly, тъкмо си мислех, че нямам читатели. Истината е, че милото ми се извини за ситуацията още на секундата и аз трябваше да проявя разбиране, че е пропуснал да ми каже по телефона, защото наистина е много ангажиран и преуморен напоследък, а и много ми помагаше за сватбата, така че трябва да се правят компромиси. ама нали съм си импулсивна и емоционална и бързам да тропам с крак.

Следва третата част:
И ето дойде денят на предварителното разписване - 24.07.2008 г., реших, че е достатъчно да сме само с кумовете, взехме и сестра ми и приятеля й да ни направят няколко снимки и отидохме в 14:00 ч :) да се разпишем, отдавна разбира се, ми беше минал гневът за променения час.
Честно казано си мислех, че ще разпишем набързо, без много вълнения.
Да, ама не. Пуснаха ни музичка в Ритуалната зала, жената си каза словото, макар и в съкратен вариант и когато отговорих с "Да" и чух неговото "Да", цялата се разтреперах, доплака ми се от щастие *INLOVE*, чак кумът пусна една сълза, абе беше много хубаво, макар и само ние, макар и за 10 мин.

Толкова се развълнувахме всички, че нямам думи просто да го опиша.
И заради цялото това вълнение, като излязохме милото реши, че ще извърши "традиционното пренасяне" на булката (която беше в розова рокля) по стълбите на Ритуалната зала, както си му е редът.
Честно казано, не го очаквах от него, но ме вдигна на ръце и тръгна по стъбите надолу под погледите и аплодисментите на кумовете и сестра ми и приятеля й.

И ако бургазлийките са чули вече за паднали булка и младоженец на стълбите пред Ритуалната зала, да знаете, че за нас е ставало въпрос  :funny: Ама може и да не се е разнесла още информацията, защото за щастие зяпачите бяха малко, но определено им събрахме погледите. :))

Както ме носеше най-тържествено на ръце и на последното стъпало, се спъна и падна. По-интересното обаче е, че падайки, падна на колене, без да изпусне съпругата си, т.е. мен, до последно ме държеше на ръце, дори не се докоснах до земята.
Цялата работа беше, че реши да си обуе сватбените обувки да ги поразтъпчел, ама те са малко дългички и понеже не е свикнал и на последното стъпало се спънал. Но реших, че има голяма символика в цялата комична ситуация - както не ме изпусна тогава и не допусна да се ударя, така цял живот да успява да ме пази от ударите на живота.  :twohearts: :infatuated: Нищо, че колената му бяха леко наранени и понакуцваше до на другия ден, но важното е, че на сватбата беше ок.

И да ви кажа честно, въпреки че сватбата тепърва предстоеше, вечерта след подписването се чувствахме супер развълнувани и щастливи, осъзнавайки, че вече сме семейство. Въобще много благотворно ни повлия на отношенията, всички нерви покрай организацията на сватбата и проблемите, които имахме помежду си в следствие на тях, сякаш се бяха изпарили  *INLOVE*

Kiks честита  :svatba: :svatba: :svatba: :weddingday: :weddingday: бъдете много щастливи !!!! :)

чета с голямо удоволствие за сватбените ви трепети !!!! :)

Леле Kiksi,
направо толкова се развълнувах! :loving:
Това с падането наистина е бил много емоционален момент!
Чакам продължение...

Ха, ха, ха, лелееее каква комична ситуация.  *YAHOO*Да може би си права за символиката. От все сърце ви го пожелавам винаги така да те гледа и пази. Разказа е суууупер  *THUMBS*...искаме още....

киксе, бъдете много щастливи!
хайде продължавай с четвърта част :P :P :P

Кикси, страхтен разказ......4-та част.....чакаме :girlhide:  аз така се развълнивах.. :'( А това с падането 8P браво на мъжа ти! Това е то любов... *INLOVE* Хайде чакаме продължение...

Благодаря ви, сладуранки! Продължавам :)

Това последното беше в четвъртък, в петък бях планирала, да нямаме вече много ангажименти, само разпечатах списъка със задълженията на шаферките и другите ангажирани по сватбата близки и им раздадох копия, трябваше да се вземат живите цветя за украсата, да се занесе булото на кумата, да си оставим багажа в хотела, където щяхме да прекараме първата брачна нощ (това беше подарък-изненада от една от моите приятелки) и разни други дреболии.

Основно денят беше планиран за разкрасителни процедури. Но вместо да се отпусна и да се насладя, пак бях под голямо напрежение. Щях да ходя на коламаска и оформяне на веждите при моята козметичка, ама маникюристката в този салон, й се наложило да отсъства, а маникюрът беше много важен, заради строешният ми до месо нокът малко преди сватбата. Та реших да ходя на маникюр и педикюр в друг салон, в друг комплекс, а на козметик - при моята си. Бях си записала час за 13 ч, защото в другия салон ми казаха, че за 2 часа и половина ще съм готова с маникюра, включително изграждането на проблемния нокът и педикюра.
Да, ама те като разбраха, че съм булка, такова престараване му дръпнаха в този салон, че над 3 часа отидоха за маникюр и педикюр и не стигнаха дори.

Първо докато ми правиха педикюра, милото звънна и ми каза, че капарираната от нас кола за сватбата е блъсната и не можем да наемем друга, защото няма свободни. По другите фирми - същата работа, сега е сезон и човек трябва да капарира поне 10 дни по-рано, за да си намери кола под наем. И това в деня преди сватбата - да останем без кола!
Доплака ми се, надух главите на хората в салона, накрая казах, че ако трябва с нашата "трошка"  ще ходим или с такси, ама сватба ще има. След малко милото обаче звънна и каза, че един от неговите приятели е намерил чисто нова Опел Зафира, която е на трети човек, ама се уредиха нещата и аз пак се усмихнах :)

Свършихме педикюра, започнахме маникюра, всичко много се проточи, видях, че окъснявам за козметичката, която е в друг салон, в друг комплекс, обадих се, че ще закъснея с 15 мин., видях, че се очертава да закъснея с 40 мин., голямо напрежение изживях, накрая казах на маникюристката, че ставам и тръгвам за другия салон, нищо, че съм недовършена, а после ще се върна да ме довърши. Голям цирк, извиках милото на пожар да ме кара, после да ме взима след козметичката и да ме върне до другия салон, довършихме маникюра, посвършихем другите ангажименти, ама пак си легнахме в 01:30 и спах много неспокойно преди сватбата.

Сигурно се чудите защо си усложих живота с тези 2 салона за красота, проблемът беше, че си бях запазила час при моята козметичка още преди дни и откъде да знам, че маникюристката ще й се наложи да отсъства, то някой път като не върви, не върви, та после като си запазих часове за маникюр и педикюр в другия салон, не ми беше удобно там да ползвам услугите на козметичката и в последния момент да отменям часовете за козметик в салона, в който по принцип си ходя.
 

Кикси, Кикси, ей такава усмивка имах на лицето ми, доакто четях!  :bravo: Много ми харесва това с падането по стълбите и най-вече, че не те е изпуснал! Браво на него, герой е!  :bravo: И аз чакам продълженията  @}->--

и?
хайде :P

И така дойде големият ден - 26.07.2008 г.!

Денят на нашата сватба!  :weddingday:

Знаете, какви ги изживях с тази проноза за времето, с този циклон "Сузана", с този страх да не вали, защото цялата ни сватба беше планирана навън, не само гражданския ритуал, но и купонът след това.

Гледах, гледах разни сайтове, прогнозите по телевизията, даваха облачета с дъждец и слънце същевременно, в едни сайтове - слънце, в други - не-знам-си-колко процента вероятност за дъжд, в други - направо дъжд. Накрая си казах, няма да вярвам, защото допреди 1 седмица даваха слънце за 26.07, последните 3 дни преди сватбата все даваха прогноза, че ще завали и то се опитваше да вали, но не успя и аз си казах, че наистина не познават понякога и това е Божа работа.

Сутринта станах в 07:00 и видях слънце и така се зарадвах - беше една прекрасна, слънчева лятна сутрин. В 08:00 ч бях на фризьор, а в 10:00 ч - на гримьор. И пак салоните бяха в различни комплекси на града.

Гримьорката ме предупреди да не закъснявам много, че имала запазени часове за 11:00 ч и аз изкарах душата на фризьорката да съм готова до 09:50 ч, същевременно звъняха майка ми и сестра ми да ме питат кога съм щяла да свърша с прическата, за да отивали и те за прически, същевременно и една моя приятелка звънна да пита, дали фризьорката ми щяла да може да мести и нея след нас, голям цирк пак.

Докато ми правят косата, освен тези обаждания, кумата, която пратих до флористката в 09:00 ч да ми вземе букета и другите аксесоари от цветя, ми звъни и ми казва, че не са готови, защото уговорката според флористката била за 09:30 ч, а не за 09:00 ч, както съм казала и аз крещя по телефона, че не е вярно, кумата казва, няма проблем ще чакам, ама аз първо си чакам цветята за косата, за да ми донаправят прическата, второ знам, че кумата и тя има час за фризьор след ангажимента с букета, макар и в друг салон, освен това трябва да се приготвя и младоженеца и родата му да посреща.

Същевременно сестра ми звъни и казва, че колата й се развалила и не пали. А целия багаж за сватбата е натоварен там.

Кумата пристигна в 09:55 ч във фризьорския салон с цветята за косата и изхвърча като дим за нейния си салон, за да не си изтърве часа за фризьор. Аз казах на моята фризьорка, че ставам, довършена -недовършена, защото не трябва да закъснявам за грима, че гримьорката има други часове след мен. То всъщност беше останало само цветята да ми сложи и едни фуркети с цирконий, ама все пак недовършена. :(

Мятам се на едно такси, попадам в адско задръстване, но все пак успявам да стигна в 10:10 ч в салона за грим. Отивам и виждам ролетните щори пуснати, салонът затворен, гримьорка няма и аз  ohmy Звъня на гримьорката, а тя: "Спокойно, ей сега идвам!" Висях като идиот пред салона 30 мин., изпуших 3 цигари, излезе някакъв вятър, който така ме брулеше, че тъкмо ми стана по-небрежна прическата, ама тогава не мислех, че това е добре :), бършех насълзените си очи, кипях от яд, бяс, гняв и т.н.  }:-> }:-> }:-> а изрично съм предупредила, че младоженецът ще идва към 13:00 ч да ме вземе и искам да имам достатъчно време вкъщи да се приготвя.

В това време организирах по телефона кой от близките, кога да ходи при моята фризьорка, така че като приключа с грима, да отивам да ме довърши и да няма никой. И докато чакам пред затворения салон гримьорката и си казвам, че ако не дойде до 5 мин. си тръгвам и ще ме гримира сама, милото ми звъни и ме пита, дали имаме друга кофа за боклук, защото баща му ... отишъл да хвърля боклука, ама вместо да вземе найлоновия плик от кофата, взел цялата кофа и изхвърлил нея в контейнера. Чудих се вече да се смея ли, да плача ли, ама честно да ви кажа, докато седях пред затворения салон, с булченската си прическа, така почнах да се смея самичка -той човекът вярно, че единствения си син жени, ама чак такова вълнение, че да изхвърли кофата буквалоно ... :funny: :laugh: *ROFL*

Както и да е, дойде с 30-минутно закъснение гримьорката, каза, че часът й за 11:00 клиентаката го била отказала, попаднала била в задръстване, нямало страшно, тя ми познавала лицето след пробния грим, вече имала идея какво ще прави и наистина се поуспокоих и бързо се справи жената, ама леко се уплаших в огледалото, пробният не беше въобще толкова силен, но тя каза, че пробният е по-потогоре-отгоре по принцип. Нямах време да разсъждавам, платих и се метнах на едно такси и обратно при фризьорката, тя съвсем спокойно си ми сложи цветята и фуркетите с цирконий и малко преди 12:00 ч си бях вкъщи.

Отивам си вкъщи и какво да видя - стаята, в която трябва да се обличам, заета от бъдещите сватове на нашите (другите), родителите на приятеля на сестра ми и брат му, които малко преди това пристигнали от Каварна, банята също заета, а аз умирам да ползвам тоалетната, пак голям цирк, викам си какво пък, хората са пътували все пак, използвах времето да хапна нещо и добре, че го направих, защото после нямаше никакво време.
Хората освободиха най-накрая стаята след хиляди извинения и добре, че беше свекървата на сестра ми да ми помага при обличането. Сестра ми почна да ми помага, аз й викам, давай бюстието през главата, тя вика - не, аз викам няма нищо, почнахме да го слагаме, ама развалихме едно от цветята, добре, че имах резервни, докато го "натъманя" обаче като фризьорката, ама успях, през това време сестра ми махна цялата връзка на бюстието, за да не го обличам през главата, после докато ми я сложи, ама се справи, докато ме стегнат, сестра ми вика: "аз почвам да се обличам, че нашите гости идват" и ме заряза, накрая започнах да слагам аксесоарите и като стигнах до гривната от живи цветя, която изглеждаше страхотна преди това и я сложих и видях, че е много по-широка отколкото исках и стои отвратително грозно на ръката ми, която е доста слаба. Добре, че беше свекървата на сестра ми, жената взе една ножица и почна да реже листенцата от горе и отдолу, както беше върху ръката ми, докато най-накрая харесах вида на гривната. освен това, бях се разбрала с лористката да няма нищо от вътрешната страна, за да не ми пречи, но точно обратното - имаше цветя, които се изрониха страшно бързо самички от допира на ръката ми в тялото и се получи ефектът, който исках. :)

кикси много хубаво разказваш!!! Де да имах и аз такова търпение, на няколко пъти се опитах, но явно не съм по тази част :girl_wink:
Пиши по-бързоо

Облечена и готова, развълнувана в очакване на младоженеца, казах да ми донесат една водка за успокоение, седнах и запалих една цигара. В това време време надойдоха моите приятелки в стаята и започнаха да ме снимат и ми се скараха, че димът от цигарата им развалял снимките и една цигара не ме оставиха да изпуша тези мои скъпи приятелки :))
Оттам гледам, че времето напредва, а младоженецът още го няма, леко се притесних, почнах да му звъня, на него, на кумата и на не знам още кой, за да знам, дали да казвам на майка и татко да слизат да ги чакат, както си му е редът. Накрая някой (не помня кой) ми вдигна телефонът и каза, че са тръгнали от кумовете, строих майка и татко да слизат пред входа, а кумовете не са много далече от нас и се зачудих какво ли става, че още ги няма. А той кумът поискал по пътя да пие усики, да му купуват цигари :)) и затова.

По едно време в стаята връхлетя фотографката и каза: "Бързо, да те снимам, че идват." И ми вика, защо си боса, искала да те снимам в цял ръст и да се обуя, а те приятелките ми взеха единия сандал за пъленене с пари от младоженеца, а другия го скриха, за да го търсил, накрая успях в лудницата да им кажа да ми ги върнат за снимките, докато им ги дам пак, кумата се появи, нямаше време ни за събуване, ни за пълнене на пари в обувката на булката, ни за криене на другата обувка. И кумата трябва да започва с прибулването, ама на вратата на стаята - голямо бутане, викане, агитката на младоженеца напира да влезе.

Приятелките ми и аз крещим отвътре, че не сме готови да изчакат малко, защото, доколкото знам, обичаят е такъв, първо кумата прибулва булката и чак тогава влиза младоженецът, а то при нас стана обратно. Ама те не чуват, какво им крещим отвътре и нахълтаха, преди кумата да ми е сложила булото.
Та после го слага :))

А то какво станало в суматохата - сестра ми се усетила, че в лудницата е останала от другата страна на "барикадата", вместо да е при мен и казала на напиращата агитка на младоженеца; "Пуснете ме само да вляза, че останах отвънка" и те я пуснали, ама така я пуснали, че нахълтвали с нея :)) После всички се майтапеха, че собствената ми сестра ме е предала като Троянски кон и така са се разминали само с 5 лв. Голям майтап падна! :))  :funny: :laugh: :goody: :hurrah:


През цялото време преди това, аз със свито сърце гледах започващото да сивее небе отвън и струпващите се облаци и очаквах, всеки момент дъждът да провали всичко. :( Мислех, че като чуя музиката, ще се разплача, но вглъбена в мисли за времето и най-вече притеснена, въобще нищо такова не стана.

Баща ми ме изведе (не помня много от този момент заради емоцията, която най-накрая успях да изпитам като булка), поведох едно хоро долу и започна да ръми лекичко и си казах: "Каквото ще да става! Сватбата започна!"

Кикси, страхотно разказваш, смяла съм се на глас!  :laugh: Започвам да скандирам "О-ще! О-ще!" :judges:

Специално за kopche ,  Valentinka и останалите ми първи читателки, продължавам веднага!

в 15:00 ч отидохме в църквата, там също много неща ми се губят, само си спомням, че времето наистина предвещаваше сериозен дъжд с тези сиви и плътни облаци, които изведнъж се появиха над града лекото ръмене не го броя въобще.

В църквата единственото, което си спомням беше, че през цялото време не слушах свещеника, а се молих на Бог с цялото си сърце да не вали и да не провали така планираната ми в детайли лятна сватба навън. Не знам как съм изглеждала - явно много концентрирана в молитвите си, защото по едно време свещеникът спря да говори и тихичко ме попита, дали не ми е лошо.

И когато венчавката свърши и свещеникът ни поведе навън под съпровода на камбанен звън, чудото беше станало - облаците ги нямаше, ръменето беше спряло и слънцето беше напекло. Бях супер щастлива, снимки с близките пред църквата, от заведението звъннаха и ни казаха, че времето се е оправило и подреждат масите навън и аз бях супер щастлива. Отидох само до тоалетна в едно кафене до църквата (и добре че го направих, защото не ми остана време до 01:00 ч), оттам отидохме за професионална фотосесия в Морската градина с кумовете и малката шаферка, голямо режисиране беше от страна на фотографката, но толкова бързо мина времето, че едва упяхме да слезем до морето за няколко снимки, всички разхождащи се ми се радваха, но най много ми хареса някаква група чуждестранни туристи, която толкова ентусиазирано ни махаше и ни снимаше, и ни поздравяваше, и ни гледаше, докато се снимахме, че много ми се стопли сърцето :) През това време голямата шаферка (сестра ми), подреждаше нещата в ресторанта.

Печеше едно чудесно слънце и съм благодарна, че успяхме да се снимаме в Морската, иначе щеше да трябва да ходим в студиото, а аз с моите мании за навън, вътрешните снимки нямаше много да ме зарадват. :)

И така, в 17:10 бяхме пред ресторанта, който ни чакаше украсен приказно, ахнах като го видях, ако сте на линия, след малко снимки, за да добиете бегла представа, гражданското лице дойде да ни инструктира и зачакахме отпред да чуем Менделсон и да тръгнем.  :wedding:

В това време пристига при мен първият ми братовчед, който дойде специално от САЩ за сватбата ми и ми вика: "Аз къде да седна", чудих се да се смея ли, да плача ли, изумих се, понеже 2-те управителки на ресторанта обещаха да настаняват хората по схемата и в действителност така бяха направили, и тейбълките бяха сложени точно кой до къде и по памет от схемата му казах на коя маса е - и всичко това, докато чакам кумът да ме поведе под звуците на Менделсон. И той ми вика: "Да, ама сам ли да стоя на масата?" И аз викам: "Как сам - с брат ти и приятелката му сте на една маса". И той ми обяснява, че колежката на брат му получила бъбречна криза, дошла линейка и той трябвало да я смени на работа, защото нямало кой и едва тогава осъзнах, че наистина не видях другия ми братовчед в църквата, ама булченслка глава - замаена глава :)), много помня кой съм видяла и кой не. И му викам: "Добре де, нали и приятелката ти е на вашата маса, тя къде е?". И той ми обяснява, че се скарал предния ден с нея, е, вече наистина щях да припадна. Казах му да се набутва някъде при сестра ми и да не ме занимава с глупости, аз с такъв зор бях направила схемата, защото заведението е такъв тип, че нямаше възможност за дълги маси и накрая - тоя не дошъл, оня не дошъл, ама не се ядосах в никакъв случай, бях много развълнувана.  :weddingday:

Кикси, тук съм и много се радвам, че е греело Слънце!  @}->-- Ммммм, направо се чувствам като гостенка на сватбата ти, дай снимчици малко!  :loving: Много лошо, че някои от гостите не са дошли и все пак е чудесно, че украсата на ресторанта ти е харесала  :bravo: И после?  :girlsigh:

Кикси, и аз съм тук и чета с голямо вълнение!Смея се и плача,искам паааааааааааааааак да съм булка!
Честито!Бъдете винаги така влюбени,обичайте се и бъдете щастливи !

И така стоеейки на входа на ресторанта, чух ди джеят да открива цялата церемония точно с думите, които исках, а те бяха свързани с историята на мястото, където се намира ресторанта и много се развълнувах като чух, че всичко върви по сценария ми, а ето ги и думите, които ди джеят каза, преди да влезем ние под звуците на Менделсон:

"Уважаеми гости, добре дошли в ресторант „Под липите”!
Преди 105 години мястото, на което седите в момента, е било огласено от 40 топовни салюта, с които е било обявено откриването на модерното бургаско пристанище. Духът на онези времена е вграден в архитектурата на сградата тук, построена за тогавашния кмет на Бургас Никола Александров от италианския майстор Рикардо Тоскани – проектирал също емблематични за Бургас сгради като църквата „Св.Св. Кирил и Методий”, старата гара и Художествената галерия.
И именно това,  свързано с историята на Бургас място избраха днес Кристина и Чавдар, за да встъпят в брак, казвайки пред вас своето „Да” и да споделят с вас своето намерение да станат семейство."

Гостите бяха много впечатлени от това откриване. Оттам зазвуча Менделсон, кумът ме поведе, а зад нас вървяха младоженецът и кумата, пред нас малката шаферка хвърляша листенца от рози по пътя ни, минахме под нашата прекрасна слънчогледова арка, застанахме пред нея и започна гражданския ритуал. Честно казано, определено театърът си е театър и не се вълнувах чак толкова, колкото на предварителното разписване, когато си бяхаме само ние и нямаше никакви официалности (честно казано, мислех си, че ще е обратното), но въпреки всичко много се радвах и се чувствах като в приказка, гледайки приказно украсения ресторант и слушайки думите на гражданското лице, наистина беше вълшебна атмосферата.

Този път имахме и брачни клетви, абе цяла приказка  :wedding:

Още един прикован от разказа ти читател  :) ... аз само въздишам... и си те представям  :)

ехааа какъв разказ...сякаш съм била там...Браво Кикс...видя ли че моята прогноза почти се сбъдна...все пак малко процент грешка ама там където трябваше да се сбъдне стана....ураааааааа.....много се радвам че е имало слънце....
Да ти кажа точно където разказваше за предварителното разписване точно си помислих , че май това е било по-вълнуващ момент отколкот она самата сватба защото тогава си ошашавен и всичко ти е филм....а когато отиваш без никаква нагласа емоцията се концентрира около подписването и мога да си представя какво вълнение е било...
Ама направо такъв филм е била цялата сватба....само дребни перипетии....разни разнообразни чудесии...ама то пък затова е било интересно и вълнуващо...
Хайде чакам вече незнам коя поред част...много увлекателно разказваш...Плача, смея се..откривам себе си във вашите моменти...на мен и без това ми се иска да съм пак булка пък с твоите разкази съвсем...ИИИИИ??????????? чакам.....
уф чак не мога да се вредя да си публикувам и аз моя отговор ... само ми пише, че някой друг бил вече писал докато аз незнам си кво съм правела :girl_wink:

krasunkata , дано да ти харесат снимките от моята "слънчогледова" сватба.

Val_, точно така се получи по отношение на емоцията, както ти казваш - наистина не го очаквах.
Радвам се, че сте почувствали вълнението ми, и нервите покрай перипетиите, ама сега ми е забавно вече всичко. :)

Качвам снимки в галерията, защото са много големи и не мога да ги пусна тук :(

Хайде, Кикси, чакаме  :bravo: Аз още имам проблем с галериите, но намерих начин да вляза в твоята. Албум Сватба е още празен  8P

Оттам разписахме (фалшив документ, естествено, т.е. някакъв поздравителен адрес от Обредния дом, но си струваше като изпълнение), оттам следваше словото на свекървата, което беше толкова прочувствено и дълго, че се поразчувствахме всички. Подари ни 4 бутилки шампанско, украсени с различни панделки - зелена - за първата брачна нощ, червена - за раждането на първото ни дете, сребърна - за сребърната ни сватба, златна - за златната сни сватба.

После имаше наздравица с кумовете и естествено шампанското им горчеше много :)  :weddingday:

После майка ми ни поднесе семейния огън, бащата на младоженеца - чаша червено вино, а моят баща - китка здравец. Най-смешното беше, че аз им бях измислила на другите 3-ма родители по 2 изречения да кажат, ама те нямали време да ги научат и пълна импровизация удариха, ама добре се получи, така стана много по-готино.

Само баща ми се опита да си го каже по сценарий, ама леко запецна и аз се усетих как се опитвам да му подскажа :) Боже, ако това странно мърдане на устните ми в опит да подскажа думичките на татко е запечатано на камерата, ще падна от смях. :))

Ох, нищо не мога да кача, и в галерията дава, че са големи, направо се ядосах, сега ще пробвам да си създам сватбен албум, като не тренирах с тези неща предварително, така е :(

Kiksi, печелиш приза за майстор на краткия разказ! :bravo: Все едно сме били с теб на сватбата!

Кикси, пратих ти бележка  *THUMBS*

Чудесен разказ, миличка! Чакаме снимките сега!

Kiksi  така ме развълнува че съм като малко дете дето чака с трепет да му отворят бонбона  :eager: :eager: :eager: Ако има начин досега през екрана да бях минала да те видя :look:

красунката, нали?  :bravo: И аз направо се потопих в атмосферата  *YAHOO* Кикси, виж каква тълпа се събрахме за снимките като едни сеирджийки и ние  :laugh: Но съм сигурна, че всички много се радваме за теб и че сватбата е минала по план!  *INLOVE*

Ех, kopche, направо заформихме една клюкаринка  тука :ost: (тая дума значи седянка на която се клюкари  :D- обичам да си измислям такива работи)

Чакаме с нетърпение още от Kiksi 

и аз и аз чакам с нетърпение да видя подплатен разказ с картинки  :eager: направо си го представям вече като комикс...Тя Кикс така ни заинтригува... :reading:

Ами с такава умела разказвачка като Кикси ... няма начин. Аз обаче отивам да правя вечеря и ще проверя албума по-късно. Кикси, пусни едно съобщенийце тука като качиш снимките  ;)

аха да няма да е зле...защото съм дежурна през пет минути поне да знам кога да бърникам...и аз отивам да правя папу...

Извинявам се за краткото отсъствие, ама младоженци, какво да се прави :)  :twohearts:Не мога да повярвам как едно такова събитие може да превърне двама души с почти 8-годишна връзка в такива влюбени гълъбчета - сякаш връзката ни е на не повече от месец. Направо е страхотно усещането, колко по-близки и влюбени сме нямам думи :)

Сега пробвам с 1-та снимка, благодарение на Копченцето, да видим ще стане ли.

Хайде и следващата - с кумата и халките:

Виж каква елегантна булка си, пу пу  :bravo: Все така да задържите влюбеното усещане  @}->--

Благодаря, Копченце, ако не е много нахално, ще ти пратя още снимки сега на мейла.

А сега още една:

И как се радвам след венчавката, че Господ е чул молитвите ми и е изгряло слънце  :sunshine:

Е, не, вече не мога, сега пък тъпия Hotmail не ще да прикачва снимките, т.е. започн, ама много бавно  }:->

Ех......Кикси страхотен разказ и снимките са супер! Такива сладури сте.... *INLOVE* Направо да му се дожени съвсем на човек!!! Аз както обичам слънчогледи.....красота!!! Много красива булка беееееее :girlhide:

Пращай, Кикси, отнема ми 10 секунди на снимка, така че никакъв не е проблема  *THUMBS*

Bybet0 , благодаря ти, радвам се, че на някой му харесва моята жълта сватба :)

Е как да не ни харесва, много сте сладки, пусни и още снимки, за да придобием по-завършена представа  *THUMBS*

Хайде още благодарение на Копченцето :)

И още:

Сега разписването:

И последно да не ставам досадна - да видите какви сме ухилени, човек ще каже, че не сме се оженили преди 2 дни и сега се радваме все едно ни е за 1-ви път  :))

 :bravo: Ех, Кикси, направо се потопих в атмосферата на вашата сватба! Браво ...  @}->-- Не се притеснявай да пращаш снимки, ще ги осъразмерявам, не ми е проблем  *THUMBS*

За да добиете по-завършена представа, трябва да ви пусна и другите снимки, ама утре и утре ще довърша разказчето, че ако знаете какво е продължението...направо ще припаднете :) Сега за съжаление отивам да спинкам, защото от емоции тези дни хич не мога да спя, а ще ставам рано утре да свърша нещо, за утре доста задачки останаха, че само ходя като муха без глава 2 дни и говоря за сватбата и нищо не върша :)

Лека нощ, Копченце и мерси много за услугата! Утре ще гледам пак да те изтормозя :) А ще мина и през фотото да видя какво става с професионалните, че тези са от разни роднини и приятели.

Kiksi каква си ми хубава и засмяна :sunshine: Не мога да си те представя с други цветя - само слънчогледчета са за тебе  :girl_wink:

krasunkata  , благодаря, миличка и аз като обяснявам на всички, че не искам рози, всеки ме гледа странно, но нали ти си от моята партия, ме разбираш напълно :)

Кикси, пратих ти поредната "порция"! Прати ми колкото искаш, ще ги споделим с всички, защото снимките са разкошни и съм съгласна, че слънчогледите са само за теб! И ти си като едно слънчице на тези снимки, затова :)

kopche   евала за жеста  със снимките :bravo:

Kiksi ми то даже част от родата не могат да си обяснят това сватба ли е като има слънчогледи, а не рози и като роклята ми ще е цвят близо до шампанско а не бяла  :) Представям си ти как си ги шокирала  :D  хем слънчогледи хем роклята да не е до земята..

Нищо особено не съм направила, само ги смалявам до размери, допустими за постване тук  *THUMBS* Има си хас да пропуснем такава свежа булка  @}->--

кикс, прелестна булка си  @}->-- очаквам финала на разказа ти с нетърпение, както и още снимчици  :bravo:

Кикс...много свежа булка си! Съгласна съм с krasunkata i kopche за това, че то слънчогледите просто те допълват...и сватбата не мисля че е жълта...просто е слънчева :sunshine:

Кикси  :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Разказът ти е просто завладяващ, докато го четях сега в офиса и явно съм се усмихвала и колегите ме питаха какво толкова чета .... :[

Прекрасен ден сте имали, а и слънчогледите .... :bravo: :bravo: :bravo:

Ех, Кикси, на един дъх прочетх разказа ти  :bravo: И така съм се смяла и вълнувала с теб  8P
Нямам търпение да си направиш албум и да разгледам всииииички снимки  *THUMBS*
И дано тази еуфория, емоции, влюбените ви погледи и усмивки от последните дни да се задържат мнооого дълго  @}->--

Kiksi,
много слънчева булка си била :sunshine:
А така увлекателно разказваш, че имам чувството че и аз съм била на сватбата ти @}->--
Ако има номинация за най-добър сватбен разказ или най-увлекателно разказана сватба, да знаеш че ти щеше да си победител! @}->--
Най много се развълнувах на часта, че от 8 годините сте заедно, а все едно сте от месец... :twohearts:
Чакаме още... *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

И при мен беше така, за роклята пък да не говорим - да не е дълга до земята, а на всичкото отгоре и булката - боса, по сандали и с жълти, вместо с бели цветя в косата.

Ама накрая всички бяха зяпнали от възхищение, защото не бяха виждали такава сватба и постоянно ми казваха колко са впечатлени, обръщаха внимание на всеки един детайл и цъкаха с език - неща, които си мислех, че по принцип никой не забелязва, защото за дреболии. Така, че сигурно и при теб така ще се сполучи :)

eli_m , fidanka, Val_ , zvezdiche - благодаря ви от сърце!  @}->--

Като излязат и професионалните снимки, ще подредя един хубав албум, нямам търпение направо! :)

Gerka , сигурна съм, че и вие с krasunkata ще имате прекрасни слънчогледови сватби!  *THUMBS*

Ето, ресторантът от малко по-далечен поглед:

Да ви разкажа за тези балони в цвят бордо, въобще не бяха планирани, но това беше една от ситуациите в дните преди сватбата, които ме изкараха извън нерви направо.

Мислехме да си поръчаме балони, щамповани с имената ни и датата на сватбата от доставчика на балони, от който фирмата на милото зарежда. Докато си избирахме картинка и обсъждахме с милото цветовете, преди да направим поръчката - оп, изненада!

Пристига доставка по куриер - балони с напечатани имената ни и датата, без да сме ги поръчвали. Човекът решил да ни изненада, защото ние така и не му се бяхме обадили, че ще поръчваме и на своя глава ни избрал картинка и цветове за балоните. Балоните бяха с една младоженска количка, която я имаше и отзад на поканите ни в цветове бордо, бяло и слонова кост.

Много се вкиснах като видях това бордо, защото реших, че с нищо не се вързва и надух главата на милото да ги връщаме, да си поръчваме нови, викам как така една от най-големите фирми за балонни украси в страната печата балони, без дори да се консултира с младоженците за цвета им.

Милото каза, че не му е удобно, защото това е подарък-изненада, хората са решили да направят жест и затова така се е получило. Аз обаче не  - поръчвай нови, ще си ги палтим, толкова бях ядосана.  }:->

Ама като се замислих, те хората просто са искали да ни изненадат, а и като надухме няколко от бордото, видях, че надписът е в златисто и изглеждат много приятно и се съгласих да ги сложим за украса, а и реших, че поне ще се вържат с дървенията в ресторанта, ако не с другите неща като слънчогледите например.

А и ми писна от това изпипване на детайли и дреболии и реших, че сватбата ще си мине и без това втеляване за глупости.
И понеже бързо се паля, но и бързо ми минава, реших, че съм много благодарна за тази изненада и този жест и спрях да надувам главата на милото с глупости. :))

И ето масичката за гражданския ритуал е готова, само дето шампанското как съм го украсявала и като е снимано отзад се вижда, че панделката малко се е поразлепила, ама нищо, като за час по труд и творчество, става :))

Гражданското лице ни дава инструкции на входа на ресторанта, преди да влезем и да започне ритуала:

И сега следва тържественото превеждане на булката от кума под арката:

ей Кикси всичко е много хубаво !!!!!  важното е, че сте си изкарали страхотно, а това кое убягнало и кое не, нека това да е най-лошото !!!!! :)  

 :weddingday: :svatba: :wedding: :partytime:

Eх Кикси, продължавам искрено да се възхищавам на сватбата ти, чак малко ми става мъчно, че моята няма да със слънчогледи :(, но поне шаферките ще намъкна в жълто *db*
Всичко е толкова красиво........браво на организатора!!!

Кикси, снимите са суперски, но са много малко  :'( Аз така и не мога ясно да те видя каква си Убавица ...

Но чакам с нетърпение да кажеш какво стана после, защото това "ако знаете ще паднете..." ми разрови любопитството до нерв.

Много се радвам, че не е валяло (целия ден си мислех само за това и с майка заедно гледахме прогнозите за Бургас, та сега и тя ме пита за твоята сватба как е минало, какво е било).

И дай още снимки, да ти се порадвам  :eager: :eager: :eager:

Благодаря ти, Ели!

Сега се сещам, че сестра ми, която не разбрала откъде ще минаваме, без да иска ни препречи пътя (застанала с гръб към нас на възможно най-неподходящото място и си мисли, че ще минем от другаде и гледа в съвсем друга посока) и извиках да се дръпне, а Менделсон вече звучеше и ние вървяхме и в най-неподходящия момент се натъкнахме на нея в гръб по пътя си, пак бешемного комично :))

Другите неща, за които се сещам са, че от църквата почти нищо не си спомням - даже не помня, че попът ни е захранил с питка с мед и ни е давал да отпиваме вино, добре че са снимките после :)
Така съм била потънала в молитви за хубаво време, исках го с цялото си сърце, просто си нямате представа какво изживах в деня на сватбата си с тези притеснения за времето - ту не ми пукаше, ту почвах страшно да се притеснявам и от всичко това бях още по-замаена от нормалното за една булка и затова много неща ми се губят.

Един от тези моменти на притеснение беше, докато пътувахме в булченската кола към църквата и кумът сериозно се притесни за състоянието на нервите ми и нали носеше кумското уиски - дара от младоженеца и както си пътувахме в колата и аз само се тръшкам за времето, изведнъж гледам някой ми подава отзад една бутилка уиски. Гледам кумът, който ми казва, да си пийна от шишето за успокоение. И аз какво да правя - слушам. :)) Имах някакъв валериан в чантата по спомени, ама не можах да го намеря, затова трябваше други успокоителни да взема :) Да не помислите, че булката е склонна към алкохолизиране, но тази логистична подкрепа от страна на кума определено ми дойде добре в този тежък момент на притеснение.

Другото е, че на кумата страшно и трепериха ръцете, докато ми слагаше булото и то все висваше, 10 пъти го оправяхме по пътя, ама нали бях избрала възможно най-неподходящите фиби, особен ефект нямаше.

Ама аз така или иначе го исках под косата, така че много не си личи, че се е разхлабвало, просто аз се чувствах дискомфортно.

Ех, организаторът съм аз, без сватбени агенти, почти изцяло без помощта на родителите, благодарна съм на милото, че ми се върза на акъла и много ми помагаше за сватбата, не го очаквах, честно казано.
Оказа се,че доста неща могат да се доизпипат или да не се пропуснат, но в деня на сватбата, просто е невъзможно човек да мисли за всичко :( а и предварително, колкото и да планираш, все нещо се забравя или изниква. Но това не е най-важното - най-важни са емоцията и любовта!

А за шаферки в жълто - подкрепям идеята напълно!  :bravo:  *THUMBS*

айде айде...давай с тая част дето ще падаме... :eager:

Инка, благодаря, душице!
Вал, малко търпение, че искам пак подробно разказче да направя, най-вече за душевното състояние на лирическата героиня после :)

Ще продължа после, че сега много бързичко трябва да излизам, че пак никаква не я свърших, цял предиобед :) Още не мога да се върна към нормалния ежедневен ход на живота :)

Kiksi, поздравления за чудесната сватба и от мен! Слънчогледите са много свежи! А цветенцата в косата ти и на ръката - просто супер!  :bravo:

Кикси, страхотен разказ, направо все едно гледам филм, така съм се потопила, че забравих, че съм на работа...Така се смях на някой моменти!!! Много си красива, роклята ти е много нежна и нестандартна, като самодива си!!! Ще акам после още разказчета и снимки!!!! @}->--

с нетърпение те очаквам ... да се настроиш за разказване..то така сладко разказваш...като излезе сериала Prison Break такава мания ме беше обзела чаках с нетърпение всяка следваща серия да излезе да я дръпна и да я гледам .. и сега съм точно същата... ама ще чакам кво да правя...  :[

кикси, толкова си свежа, прелестна булка!
хайде продължавай :P

Кикси, и аз съм тук, и аз чакам  :girlsigh:

Kiksi, възхищавам ти се. На мен майка ми ми помага, но от родителите на младоженеца срещам основно спънки. С едно нещо не са се включили в цялата организация, все едно не става дума за сина им!

Иначе сватбата ти е прекрасна, поздравления отново!

Доста вълнения си имала в заветния ден, но като гледам снимките, си е струвало и си се справила супер  *THUMBS* А иначе чакам и дългия разказ за душевното състояние на лирическата героиня  :girl_wink:

Сватбата и младоженците са прекрасни!
Страхотни разкази, на моменти така съм се смяла! Но пък това са истинските емоции и независимо какви ще останата да топлят сърцата ви и след много години!
Много сте слънчеви, а и слънчогледите като акцент на сватбата допълват и носят невероятно красиво настроение!

Включвам се само да кажа, че и аз следя разказа, но чак сега успях да прочета всичко, защото имах много работа. Ще следя и продължението :)

Ех миличка, какво да ти кажа - първо ЧЕСТИТО. Пожелавам ви много хубави моменти като семейство (знам, че и забавните няма да липсват). Обичайте се, радвайте се на живота и бъдете все така щури.
(http://florans.911.bg/florans/pi/s805125_Dsc00027m.jpg)

За сватбата, какво да ти кажа - било е невероятно. Радвам се,че успя да сбъднеш мечтата си за този ден (видях от разказчетата, че и аз мъъъъничко съм допринесла  :P). Чакаме още снимки, за да се порадваме и ние на най-прекрасния ден в живота ви.

kiksi  :bravo: за страхотния разказ! ГЛАВОЗАМАЯ МЕ!!! толкова увлекателно разказваш, присъединявам се към чакащите продължението ;) Дано да е по-скоро

Благодаря на всички за прекрасните думи! Наистина ми стоплихте сърцето и сега съм с още по-замаяна от емоции глава и приповдигнат дух!  @}->-- :curtsey: Благодарение на вас, милички!  :danceg:

Дяволичке, определено имаш големи заслуги към моята сватба!  @}->-- Има време до твоята, така че се надявам да успея да се реванширам!

И така - извинявам се за отсъствието, ама почнах и работа от вчера, а там Интернет няма, не ме питайте как съм изкарала 1-вия работен ден - много трудно, направо бях като някакъв робот, неосъзнаващ какво в действителност върши, само си мислех за сватбата и всичко ми се виждаше едно розово, отделно някои от приятелките ми, дошли за сватбата ми от София и Пловдив още са тук и се виждам и с тях паралелно, преди да са си заминали и в общи линии се прибирам за по няколко часа да спя, кога ли ще се наспя в този живот и аз не знам :)
Вчера, докато работих, си мислех, че ако трябва да ме изобразят в някой комикс с цел пресъздаване на душевното ми състояние, определно трябва да съм със звездички, розови облачета и сърчица около главата и зареян в пространството поглед :))

Сега пописвам тука още малко и бягам да си пускам заявление за лична карта, че да не излязат в обедна почивка, после продължавам, обещавам. Малко ми е гузно, че не съм се разписала в темичките на другите булки, но ще го направя при първа възможност, просто като ви чета постовете и така ми стопляте сърцето и аз искам да направя нещо подобно за другите булки в момента, ама все не остава време да прочета темичките  :[ и се чувствам малко като егоист, все едно в момента светът се върти около мен, а ми се ще и аз да зарадвам с хубави думи тези от вас, които скоро бяха булки и които скоро ще бъдат. Но ще се реванширам! :)

И понеже не помня докъде стигнах, дано не се повтарям, мина бракосъчетанието, моите приятелки взеха да ми викат да го настъпя и аз естествено проявих много бърза реакция и го направих :) Само че, той ме настъпи (при това без някой да му напомня), когато дойдоха да ме вимат от вкъщи, но аз му казах, че не се брои :)

И възникна голям спор между моите приятелки и неговите приятели кое е "валидното" настъпване - преди бракосъчетанието или след него! :)) И само спорим и с милото сега и много се смеем, аз му казвам, че неговото е абсолютно невалидно - да не е бързал толкова, сега не го зачитам :))

При разчупването на питката се опита да ме изиграе, като захвана по-голямата част. Но хитрата и подмолна позиция на ръцете му бе разконспирирана благодарение на професионализма и набитото око на нашия ди джей, който му каза да не хитрува и намести ръцете му в правилна позиция, така че да държим равни части от питката и така справедливостта възтържествува! :) А именно - по-голямата част отчупих аз и то без да хитрувам :))

После ритнах менчето, ама от адреналина ли, от какво и аз не знам, такъв шут му забих с левия крак, човек ще каже, че съм видна възпитаничка на Христо Стоичков, че опръсках с вода някои от гостите, ди джеят им честити банята :)), добре че нямаше пострадали в следствие на удар с менче, така че се разминахме с по-малкото зло. :) Между другото, излезе бялата роза.

А забравих, да кажа, че докато траело бракосъчетанието, майка ми решила да се подготви отрано със семейния огън и запалила свещичката, ама докато й дойде редът тя поизгоряла, парафинът се разлял, огън няма :) и жената като се притеснила. Аз бях приготвила предварително резервни свещички, но те останали в кашона, който бил отнесен вече в колата.

Майка супер притеснена, че редът й ще дойде всеки момент и ще трябва да говори за някакъв огън, който колкото и да е символичен, все пак трябва да бъде показан и нагледно, не може да присъства на сватбата само виртуално :))
И изпраща отряда за бързо реагиране, който в случая е в състав от 1 човек - голямата ми шаферка (сестра ми), да отиде до колата и да търси в кашона друга свещичка. Сестра ми тръгва на бегом, намира свещичката, докато бяга си счупва тока, коагто най-накрая приключва мисията запъхтяна, успява да събори  част от украсата на булченската маса (това и аз го забелязах :)) ), оправя я набързо и семейният огън е готов буквално в последната секунда преди реда на майка ми.
Мисията е изпълнена успешно, макар и да има леки жертви - шаферка със счупен ток! :))

Преди първия сватбен танц, арката беше преместена зад булченската маса, в градината запалиха факли (идеята беше моя), които макар и да пушеха малко, създадоха невероятна атмосфера, дойде ред на кумата да си каже словото, защото кумът, макар да е предподавател в Техническия университет в София и ежедневно изнася лекции пред много хора, определно се вълнуваше доста и нещо се притесни с това слово и отстъпи привилегията на кумата. Словото беше нестандартно, написано на една разкошна, ръчно изработена картичка, която после ми беше подарена от тях.

След това дойде ред и на първия сватбен танц - Wet Wet Wet - Love is all around. Много исках да имаме дъжд от балони, ама нали сме на открито и нямаше как да стане :(, но милото и съдружникът му измислили друг вариант. Докато танцувахме изведнъж се чу едно леко: "Бум!"  и едни малки балончета полетяха от земята към небето.
И понеже не всички успяха да се вдигнат много нависоко (някои излетяха в неизвестна посока), тези, които останаха по-ниско бяха докопани от дечицата на сватбата, които безжалостно започнаха да ги пукат с карфици и умираха от щастие и мен това много ме зарадва.

После последва танцът с кумовете - Shania Twain - From this moment on. Мен тази песен много ме трогва, знам й текстът наизуст, невероятен е и през целия танц я пях на милото, дано не се чува много на камерата, ама от емоции, сигурно съм викала направо и ще се чува вероятно, а колкото фалшиво пея...  :[

Оттам започнахме с 1-то хоро, което водих аз и вече се бях отпуснала, бях щастлива и знаех, че купонът започва. Е, по време на това хоро и кумата успя да си счупи тока (сестра ми няма да е сама :)) ), ама за разлика от сестра ми тя нямаше резервни обувки и се обади на майка си по спешност да й донесе и женаа реагира бързо  :bravo: и така кумата беше спасена от положението да ходи боса!

Сега изчезвам за лична карта, за да не хвана обедната почивка и после продължавам! :)

Много "инциденти" е имало май  :girl_wink: Но пък иначе голям купон е  ставал  *THUMBS*

Kiksi, това с балоните е било много романтично! @}->--
Браво на съдружника на милото ти!
А и това с пеенето... не е важно дали е фалшиво или не! Важното е че си била щастлива! :girlhide:
Ще чакам още разказзз...продължението... :P

ехааа голям купон... :danceg: то тия дребните инциденти внясят допълнителни емоции...и то приятни...защото в този ден почва да не ти пука изобщо за нищо...кеф ти е на душата...щастливо и както кикс каза...накрая остана само щастието! чакам чакам и аз с нетърпение...

 Честито  Кикси!
 много ми беше интересно да прочета как е минал  големият ви ден! @}->--

 Всички дребни ядове се забравят и остават само хубавите спомени.


Бъдете щастливи

(http://brooksideflorist.org/brookside/autumn-bouquets/sunrise-sunflowers.jpg)

ЧЕСТИТО КИКСИ , изглеждате невероятно и свабата е била разкошна  :bravo:
Желая ви цялото щастие на земята и винаги да се обичате все така силно , както досега  :twohearts:

Ха сега да изкажа и аз - твойто мъж, ще пълнят наш'то балон, който ще се пука на първият танц.
Сега ако нещо се обърка с балона, ще знам на кого да дърпам ушите :sarcastic:
Мдааааа - той балона нали ще го пълнят с едни наши си конфети...та 8P

и аз съм тук, и аз следя разказчетата...само да си кажа :girl_wink:

Благодаря на всички за милите пожелания и прекрасните букети!  @}->--

skylife , ти вместо едно: "Честито!" да кажеш, гледай какви ги приказваш - няма да говориш, че нещо ще се обърка, че току-виж наистина така станало - техника е това все пак, всичко става, може да запецне нещо, затова категорично забранявам мрачните мисли и песимизма!!!  :no:
Не знам какви са конфетите, да не са някои с мечки :)) А ние по време на твоята сватба, ще сме на сватбата на сестра ми в Каварна, така че ще дърпаш ушите на съдружника на мъжа ми  :girl_wink:
Но вярвам, че всичко ще е наред! Жалко, че няма да мога да те видя, мислех си наскоро, че ще остана в ресторанта, докато не приключи това с дъжда от балони, който ще ви изсипем над главите, за да ви видя хем, ама сега се усетих, че няма да сме се прибрали в Бургас. Нищо, ще показваш после снимки!

Дойде и моя ред на поздравления, ами маце - ЧЕСТИТО!!!  @}->-- @}->-- @}->-- От малкото снимки, които показа (надявам се да има ощеееееее, нали?) сте се справили страхотно. Бъдете все така щастливи и влюбени един  в друг. Разказчетата ти са супер - давай сега и една книга да напишеш.  :P Хайде чакаме снимки от целия купон.

plamik , благодаря, душко, за страхотните думи, тъкмо се чудех къде ми изчезна от полезрението  ;)

Да ви кажа, че дребните инциденти, дори и за момента да внасят напрежение, всъщност наистина са си емоции и особено после като си ги спомни човек, се забавлява доса  :DANCE:

И сега специално за Vanilly и другите ми верни читателки  ;), да разкажа това, от което ви казах, че ще паднете.
Не знам всъщност, дали ще паднете, то не е чак толкова хубаво, за мен това е най-тъжният момент от моята сватба.
 :'(
След като минаха тези неща, които ви разказах, най-накрая се отпуснах, купонът започна и вече ми беше страшно весело и леко на душата! Младоженецът и той отпуснат и щастлив, гостите - весели и възхитени, атмосферата - невероятна!
Отидох с някой до тоалетната да ми оправи връзките на бюстието, че нещо се бяха развързали в лудите танци, дори не помня с кой бях и изведнъж ... чух как отвън загърмя...

Сърцето ми се сви и казах, почти разплакана: "Завалява!" И само чух как някой пак ме успокояваше, че нямало да вали, но аз тези успокоения ги бях слушала цял ден, когато видех сиви облаци в небето и почвах да се притеснявам, че ще вали и вече не ми се слушаше нищо, чувах само тътена отвън ... и после всичко ми е като в мъгла...

По беглите спомени, които имам от следващия половин час, ми причерня, зарязах връзките на бюстието и изтичах навън от тоалетната, за да видя как най-големите ми страхове се сбъдват.

Видях как вали, гледах с ужас небето и виждах как дъждът проваля старателно планираната ми и организирана с месеци лятна сватба навън. :( Виждах само някакви хора - сервитьори и гости, които прибягват насам-натам с чаши и чинии и част от украсата и чувах гласа на управителката, че трябва да сме максимално бързи, за да спасим, каквото можем от сервираното по масите и украсата. В паниката грабнах моите си чинии и ходех като гламава напред-назад с тях и само се вайках пред който срещнех по пътя си и умирах от срам, че с моите мечти за лятна сватба навън причиних такова неудобство на гостите си. Почувствах, все едно съм се изложила страшно, въпреки че времето не зависи от мен, естествено, но затова нормалните хора си правят сватбите вътре.

Някой извика да вкараме арката вътре, за да не се прецака от дъжда, абсурдно беше да мине през входа на къщата, в която се намира вътрешната част на заведението, а и вътре нямаше никакво място за нея, спомням си смътно, че успяха да я вкарат под навеса навън, където между другото бяха успяли да се настанят и част от гостите, но беше абсурдно да се съберат всички.

Бях изпаднала в шок, не можех да повярвам, че се случва на мен, ходех напред-назад с празен поглед, виждах хаоса около мен и само си мислех как съм се изложила и какъв карък съм, щом цяло лято досега не заваля, а предните 3 дни се опитваше да вали и пак не заваля, но точно на моята сватба успя да завали. И какъв лош късмет имам, след като това са най-прекрасните дни на лятото - края на юли и началото на август и аз през по-голямата част от съзнателния си живот не помня някога да е валяло по това време на годината при нас. Когато не бяхме толкова ангажирани с милото винаги си вземахме отпуски по това време на годината и ходехме за по 2-3 седмици на вилата и беше най-прекрасното време от лятото и никога не валеше.

А се случи в деня на моята сватба ... :girl_impossible:

Докато обикалях наоколо с 2 чинии в ръцете и в шоково състояние, мислейки за провалената си сватба и виждайки хаоса - половината влезли вътре, другата половина - седнали на сушинка под навеса, малко се окопитих и започнах да казвам на хората отвън да влизат вътре и да сядат, който където намери, защото нямаме никаква организация за вътре и само повтарях колко съжалявам.

Всичко ми е като на филм от този момент, все едно се гледах отстрани и не можех да повярвам, че ми се случва.

Накрая влязох вътре, стоварих чинийките си (с които неизвестно защо обикалях напред-назад) на някаква импровизирана булченска маса, седнах и се разплаках.  :'( :'( :'(

Кикси, мила, кой знае какво ти е било...сигурна съм, че това не е помрачило ни най-малко настроението на гостите @}->--

И още си поплаквам, като се сетя за този момент от моята сватба.  :'(

Навън се чувствах като в приказка от тази атмосфера и изведнъж осъзнах, че приказката свърши.

За щастие хаосът не е продължил повече от 10 мин., както се оказа после, но на мен ми се стори цяла вечност. Управителките са се подготвили предварително и са си направили схема спрямо разположението на масите отвън, аналогична и за вътре.
Питали са всеки един на кой номер маса е стоял отвън и са му казвали, къде да седне вътре съобразно това според схемата, която сами са си направили за вътре (аз дори не знаех, че има такава, затова се притесних, защото този момент не го бях планирала, а те се подготвили за всякакви ситуации  :bravo:). Просто нямам думи за това нещо! После минаваха и питаха кой от какво има нужда, защото в хаоса някои бяха останали без чаши и прибори. Аз самата, например, въпреки че си прибрах чинийките (защо ли, след като не ядох така или иначе, ама нали не знаех акво правя), се оказа, че съм останала без вилица, но хората от заведението се погрижиха за всичко. Но това после го осмислих като положителна страна на ситуацията. В момента си мислех само, че сватбата ми се е провалила.

Когато седнах на импровизираната булченска маса и заплаках, същевременно виждах, че гостите са настанени вътре, но от това не ми стана в момента по-добре, напротив.
Мислех си, че освен, че им причиних  неудобство с този хаос при преместването и че заведението е крайно неподходящо за сватба.

Първо, много е тясно.
Второ, направо няма място за танцуване.
Трето, хората седяха в 2 зали, защото нямаше място за всички в едната, като в малката зала музиката
се чуваше много слабо.
Трето, в голямата зала разположението на масите е като под прав ъгъл - една редичка с маси, оттам ъгъл, където бяха разположили булченската маса, оттам още една част като коридор, където бяха разположени още малко маси, след него една по-малка зала, където седяха останалите гости. Абе, ужас, отвсякъде.
Четвърто, булченската маса нямаше как да я вкарат вътре, че беше голяма и хората набързо и съвсем имрозвизирано направили една, на която нямаше място за високите свещници и ги бяха сложили на земята, само този по средата беше на масата и не знам кой е преместил и гирлянда от зеленина и слънчогледи и това остана от украсата на булченската маса.
Нямаше арка зад нас, нямаше бяла покривка, драперия и златна пандела вече, нямаше столчета за младоженците и кумовете с калъфи и златни панделки. Седяхме на една маса с импровизирана украса (от това, което бяха успели да преместят, но и затова съм благодрна сега като се замисля), сива покривка (заведението е битово по принцип, а отвътре - съвсем битово) и седяхме на пейка, а не на столове.
Балоните с хелий бяха струпани в 2 ъгъла на 2 по-големи купчинки, защото и за тях нямаше място, единственото, което беше както отвън, бяха икебанките с цветя и свещи по масите - сервитьорите ги бяха подредили вътре на всяка маса.  :bravo:
Беше тихо, защото на ди джеят му отне време, докато си премести техниката и аз гледах обстановката вътре и поовлдяният вече хаос, "слушах" тишината и плачех. :'( :'( :'(
Спомням си смътно, че много хора през това време се изредиха да ме успокояват и да ми казват колко весело се е получило с този дъжд, но на мен хич не ми беше весело. Братовчед ми дори ми пусна от телефона си песента на All for one - "I swear", която много харесвам, за да не страдам допълнително от тишината, дори ми остави телефона си на масата и само тази песен вървеше, докато най-накрая ди джеят не се премести. Но и от музиката от телефона не ми стана по-добре, въобще бях в абсолютен шок. Освен това беше и задушно, въпреки че климатиците работеха.
Не ме успокояваха и приказките, че ще ни върви по вода.

По много тъжен начин приказката ми отпреди половин час, беше свършила и само си мислех, как сватбата ми се е провалила.  :'(

Valentinka , и те така твърдяха, твърдят го и още, казаха, че се е получило голямо шоу с този дъжд и винаги ще помнят моята сватба - така или иначе за тях е било нещо много различно, много хора казаха, че това е най-хубавата и нестандартна сватба, на която са присъствали.

Виждах, че на тях им е весело, но на мен ми беше много, много тъжно  :girl_cray3: и мислех, че го казват, само за да ме успокоят, а че в действителност не е така.

Сега трябва да изчезвам за работа, съжалявам, че така на порции ви разказвам цялата история, но наистина нямам много време. Сега се понатъжих като си спомних, но въпреки всичко се радвам на сватбата си - като гледам снимките и си спомням колко хубаво всъшност е било, особено отвън...  :girl_cray2: Ще ви споделя останалите неща от сватбата, те вече не са толкова много и ще ви разкажа как гледам на цялата ситуация сега, но утре, че сега наистина трябва да изчезвам.

Хиляди благодарности и целувки на всички, които имаха времето и търпението да изчетат цялата одисея на моята сватба, съжалявам, ако съм ви надула главите, ще продължа още в същия дух, дано не ви стана досадна накрая!

Виждаш ли как в крайна сметка всяко зло е за добро и нещата винаги се нареждат точно както си е трябвало!!!

Важното е приказката ви да не свършва никога!!!! Да се обичате истински /което не означава да няма понякога летни бури и гръмотевици/, да бъдете винаги един до друг!!  :weddingday:

Кикси, мила, чак сега сядам на компютъра, че имах много работа вчера. Аз ако бях на твоята сватба, последното, което щеше да помисля е, че сватбата ти се е провалила от дъжда!  @}->-- Щях да съм много развълнувана от суматохата и внезапния обрат и съвсем наистина нямаше да те обвинявам или да се сърдя, камо ли настроението ми да се развали  @}->-- *INLOVE*

Кикси, мила, като беше казала, че ще паднем нито за миг не се сетих, че може да е валяло!!! като ж клипа на Аксел Роуз, Ноемврийски дъжд!!! Продължавам да следя...Ти си имала непоеторима сватба!! Само позитивно мисли, имала си и слънце, и облаци и дъжд...както в живота, от всичко по малко....толкова истинско!!!! @}->--

Току що гледах по телевизията серията на Секса и града, когато Шарлот се омъжва за втори път, и всичко в сватбата вървеше наопаки - червено вино по роклята, спъване и залитане, подпалване на шаферката, невъобразима пиянска реч и всевъзможни други неприятности. Когато тя плачеше в тоалетната, Кари й каза, че веднъж вече е имала перфектна сватба, но бракът се е провалил.
Не е важно каква е сватбата ти, важно е как ще направите семейния си живот после. Денят Х със сигурност ще го запомниш и колкото повече време минава, толкова повече отрицателните емоции от него ще избледняват и ще ти се струва все по-смешно всичко. Дай Боже, да го разказваш на деца и внуци !! И ако е истина, че колкото по-каръшка ти е сватбата, толкова по-щастлив ти е брака - златната сватба ви е гарантирана ( а на нас тежко ни ! :( добре, че имах и аз малък проблем с нещо нищожно си, та да се надявам на някакъв шанс  ;) )

И искам снимкииииии......

Кикс и аз сигурно щях да рева с глас ако бях на теб...квато съм ревла на ревлите...ужас...мога да си представя какво ти е когато си положил толкова много труд да организираш всичко и гостиет да се чувстват добре...вярвай ми хората със сигурност те обичат и съм сигурна, че на дали това е помрачило настроението им..аз ако ти бях гост на сватбата щеше да ми съживи още повече тая суматоха...аз обичам да се случват такива непредвидени работи и всички да са на посоки като свободни електрони...после с  голямо въодушевление разказваш всичко колко неприятно ти е било ама лека полека с времето това избеднява и наистина остават само приятните емоции.. помисли само колко много имаш за разказване един ден.. :girl_wink:  и аз се присъединявам към пожеланият на inaxastra по отношение на обратите...че колкото повече лоши работи ти се случват после ти се случват също толкова но хубави , за да има равновесие... :twohearts:

Patita ,  kopche, благодаря ви за милите думи! Да, оказа се, че гостите са го възприели като част от цялото шоу и им е било много забавно, но у мен случката определено остави някаква горчивина, която още усещам на моменти.

Мила Vanilly, твоето сравнение с "November rain" на Guns 'n roses е много точно  :bravo:, точно нещо като в клипа се получи, някои от гостите веднага след като влязохме, направиха същото сравнение и ми казваха, че малко младоженци могат да се похвалят, че сватбата им прилича на клип на една от най-известните рок-банди в света, без това да е планирано по сценарий. Това някакси ме радва и ме кара да погледна на нещата откъм хубавата им страна.

А думите ти - за слънцето, облаците и дъжда и колко истинско е това - точно както е в живота, направо ме трогнаха. Определено това ще е водещото в спомените за сватбата ми - че се е случила точно както се случват истинските неща в истинския живот. Знам си те аз, че си поетична натура и нежна душица (като мен  ;) ), но с тази метафора наистина уцели в десятката и истински ми стоипли сърцето!

Въобще, много символика се оказва, че има в моята сватба - падането по стълбите на Ритуалната зала и това, че младоженецът не ме изпусна нито за миг, въпреки че си обели колената, слънцето, облаците и дъжда, препятствията, които трябваше да преодолеем заедно и които сякаш изникваха на всеки половин час в дните преди сватбата и в деня на самата сватба, но важното е, че успяхме да го направим ЗАЕДНО и след това да се насладим на щастието си, че сме един до друг.

Инка, миличка, не знам случайно ли е, че си гледала в този момент точно тази серия на "Сексът и градът" (честно казано, отдавна вече много не вярвам в случайните неща), но казаното от теб ми дойде като манна небесна в този момент.  *THUMBS* :bravo: Забравила я бях тази серия, а тя е много показателна наистина и кара човек много да се замисли. Много точни са думите ти, че не е важно каква е сватбата, а какъв ще е животът после. А сватбата, независимо от всичко, си е хубаво събитие и определено пазя повече положителни емоции от него, отколкото отрицателни. Още веднъж -  :bravo: за думите ти и този невероятен пример с любимия ми сериал - даден съвсем на място!

Val_, благодаря и на теб, чувствителна душичке (като мен  ;) )! Много силни думи наистина... а теорията ти за хубавите, лошите неща и равновесието ...Бях забравила, че всъщност отдавна вярвам и в нея. Благодаря, че ми го напомни!

И сега продължавам да ви надувам главите - както си ревях и нищо не чувах от успокоенията, изведнъж се освестих, видях, че ди джеят вече е преместил вътре, всички гости са настанени, смеят се, приказват се и им е весело. Чух, че обяви наздравицата с гостите и си казах, че трябва да се стегна, но бях като в транс.

Тръгнахме по масите за наздравицата, честно казано вървях като в някакъв сън, хората се радваха, сто пъти ни качваха по масите за традиционното "Горчиво", те се радват, аз - тъжна и ходя като призрак и в един момент, докато течеше наздравицата чух една от любимите ми песни от саундтрака на филма "Гладиатор" - Hans Zimmer i Lisa Gerrard - "We are free", дано се сещате коя е.
Тя ми е много любима и знам, че не става за танцуване, но бях помолила ди джеят на една от предварителните ни срещи, ако може да я вмъкне някак си и той го направи - във възможно най-подходящия момент!!!  *THUMBS* :bravo:
Когато я чух, докато поздравявахме гостите, усетих как на лицето ми се появява усмивка, погледнах ди джеят и му извиках, че сега вече наистина е успял да ми оправи настроението и наистина като че ли се успокоих, продължих наздравицата с усмивка и с повече радост отколкото с тъга.
За пореден път се убеждавам каква е силата на музиката....

Оттам нататък всичко е като в сън - смес от положителни и отрицателни емоции.
Отпуснах се, казах си, че каквото е такова, такъв ми бил късметът, много не осъзнавах какво се случва около мен, танците започнаха с пълна сила, на моменти бях много щастлива, на моменти като се сетих за случилото се, се натъжавах, но всичко мина толкова бързо, че не мога да осъзная кои емоции са преобладавали, но май повече положителните.
Хората определено се забавляваха въпреки теснотията, импровизираната вече украса, крайно неподходящото разположение на масите и факта, че са отделени в 2 зали, в една от които музиката почти не се чува, задушната атмосфера и фактът, че навън е една прохладна лятна нощ (дъждът беше вече спрял), а ние сме набутани вътре.

Но си спомням, че много танцувах (на моменти се чувствах щастлива, на моменти тъжна), постоянно разни хора от гостите ми говореха колко хубаво е всичко и как никога не са присъствали на такава сватба, от време на време чувах и възхитени коментари за разни дребни детайли от сватбата, които си мислех по принцип, че хората не забелязват - като се почне от подноса за халките, късметчетата и се мине през етикетите за бутилките та чак до сватбените ни чаши.

Спомням си, че на няколко пъти се опитвах да седна и да изпуша по една цигара, но не успявах, защото все чувах някоя любима песен и много, много танцувах.

По едно време много ме заболяха краката, върпеки че уж сандалите ми бяха доста удобни, не много високи, а и 10 пъти обиколих града докато си намеря преди сватбата силиконови стелки на "Dr. Sholl" (навсякъде бяха свършили, голямо търсене имало и не можели да смогват със зареждането, накрая успях 2 дни преди сватбата). Спомням си, че поне 5 човека помолих за лепенки и никой не ми даде, а уж си бях приготвила чанта за извънредни ситуации, ама тя останала в някоя кола и къде е, не се знаеше. А и в лудницата, всеки явно е гледал да се забавлява и молбата на булката за лепенки е влязла на много хора през едното ухо и е излязла през другото :))

Най-накрая една от приятелките ми реагира и ми бяха доставени експресно лепенки, ама аз вече не си чувствах краката и се събух боса за латинотанците. Приятелките ми от солидарност към мен и тя направиха същото. По този каменен под, това не беше най-подходящото решение - краката ни станаха черни, някакви камъчета се ронеха от пода и от време на време ги настъпвахме и не беше много комфортно, но пък беше весело. Въобще за отрицателно време успях да затрия резултатите от 90-минутните усилия на момичето, което ми направи педикюр тип "цялостна терапия" в деня преди сватбата - ранички, пришки, черни стъпала и т.н. бяха резултатите от моята терапия срещу тъга тип "латинотанци"  :goody: :banana:

Наистина не помня много неща, спомням си само, че с младоженецът се "засичахме" от време на време, търсих го, той бил в другата зала при гостите да им обърне внимание, по едно време всеки ме занимаваше с нещо и аз се изнервих и помолих кумата да излезем навън, за да си почина 5 минути от емоции, танци и хора и същевременно да ми оправи връзките на бюситето, че нещо само се развързваха. Навън, дъждът беше спрял, имаше странични клиенти под навеса тук-там, на мен ми стана пак тъжно, че не сме навън в тази прохладна лятна нощ, макар всичко да лъщеше мокро от дъжда.
Кумата почна да ми оправя връзките и аз използвах момента да остана насаме със себе си (имах нужда от това за минутка след толкова емоции - тъжни и весели), но въпреки че бяхме отишли в отдалечен край на градината, дечицата от сватбата (момиченцата всъщност, нали им е в кръвта да "преследват" булката) успяха да ни намерят и ме "издали" на младоженецът къде сме, който през това време усилено търсил своята "булка-беглец"  :funny:, така че време за оправяне на връзки и усамотение всъщност не остана.

Та нали ви казвам, че по едно време много ме занимаваха с разни неща, едно от които по спомени беше постоянният въпрос: "Какво става с танцьорите, които ще играят с пилето и тортата на кумовете?"
Поне 5 човека ме питаха, оказа се, че първо ди джеят ме е питал, а аз въобще не съм го чула и той "строил" някои от гостите да ме преследват и да ме питат, докато осъзная какво ме питат и им отговоря най-накрая:))

Истината беше, че направих една много генерална грешка в организацията - тъй като аз си организирах всичко, основно аз имах координати на ангажираните хора и не се сетих преди сватбата да възложа на някой от гостите да си запише телефоните и ако има някакъв проблем да се занимава той.

Така стана по-рано в деня на сватбата и с оркестъра, когато милото, докато се приготвях ми звънна да ме пита какво ставало с оркестъра, защото ги нямало още. Звънна в 12:15, а уговорката с оркестъра беше за 12:00, за да не окъснеят много с взимането на кумовете и на булката.
Звънна ми той, аз тъкмо почвам да се приготвям и щях да падна, че за капак и оркестърът го няма, след всички издънки, които станаха преди обяд. И ми иска телефона да им се обадил, ама аз го нямам в мен - сетих се, че е останал в някаква тетрадка в дома на милото, която кой знае къде са я прибрали при почистването преди сватбата и е невъзможно да се свържем с тях.
Накрая, макар и със закъснение хората дошли и сватбарите тръгнали за кумовете, но за мен беше поредната инфарктна ситуация в поредицата издънки от сватбения предиобед :)

Та и с танцьорите така - оказа се, че само аз им имам телефона (ама този път бях го записала в джи ес ем-а си  ;) ), аз въобще не знаех, че закъсняват, защото бях загубила представа за времето. След като разбрах, че трябва да им се обадя, го направих и те казаха, че след малко идват.

Дойдоха, играха, чак кумът стана да играе ръченица, а уж не можеше и щеше само да си седи, докато му играят с пилето. Стана купон, после поведоха Елениното хоро, което въобще не беше по сценарий, но се получи много свежо, поздравявам ги за самоинициативата  :bravo:, хората играха и беше наистина весело.

И да ви обясня защо закъснели танцьорите. Разбрах го чак след сватбата - то бива, бива каръшака сватба, ама това моето е извън пътя вече :)

Тези 18-годишни сладури (танцьорите) играят в един състав и аз знаех, че по-рано вечерта имат участие в Созопол и според тяхната програма и уговорката ни между 22:00 и 22:30 трябваше да са пристигнали на моята сватба.

Да, ама заради дъжда, от заведението в Созопол им казали да не тръгват от Бургас, защото програмата се проваля. После дъждът спрял и от заведението в Созопол им звъннали да тръгват, защото решили въпреки че е мокро да има фолклорна програма навън и децата тръгнали с голямо закъснение за Созопол, как са бързали да стигнат, да си изнесат програмата и да се връщат за Бургас за моята сватба, те си знаят, ама успели.

Но на връщане, тъкмо доволни, че ще дойдат без прекалено голямо закъснение, се оказало, че входа на пътя Бургас-Созопол е затворен заради катастрофа и макар и на 2 крачки от Бургас, не могли да влязат в града и трябвало да чакат да го отворят сумати време :( Но важното е, че успяха  да дойдат :bravo:

Ама кажете, чували ли сте за толкова каръшка сватба - като слушам на хората колко гладко им минава всичко, все се чудя има ли друго такова чудо като моето, ако има някакъв конкурс от сорта: "Най-каръшка сватба" или "Най-много сватбени издънки" със сигурност съм го спечелила от раз :))

kiksi, мила, знам, че ти гледаш на сватбата най-вече от гледна точка на организатор и на човек, който е мечтал, изстрадал и изпипал всеки супер малък детайл. Но все пак ти си била и главния участник, и център на вниманието, и съм сигурна, че всички са били много впечатлени от теб и от сватбата като цяло. Като си гледаш снимките и филма ще видиш колко хубаво е било всъщност. А и най-важното е, че си се омъжила, че си госпожа, и че отсега занапред имате опит в справянето с всякакви трудности и бури  :girl_wink: - заедно! Определено ще има да разкаваш толкова забавни моменти от сватбата, а това я прави по-специална и интересна  *THUMBS*

Слънце , много си права, всъщност! Колкото повече дни минават (днес ще празнуваме една седмица от сватбата  :CHEERS:), толкова повече отрицателните емоции избледняват, по-скоро ги възприемаме от забавната им страна и остават само положителните и усещането, че сме семейство!

Сега накратко и за някои по-интересни моменти от сватбата, които наистина ме накараха да се чувствам щастлива и определено ми повдигнаха настрението:  :danceg:

Първият ми братовчед, който пя "Бургаски вечери". Не си мислете, че става въпрос за някакво професионално изпълнение. Той е голям образ и всеки, който прекара с него поне 5 мин. пада от глупости и от смях. Та изпълнението беше доста фалшиво, с много вживяване обаче, а като видях, че певецът в едната си ръка държи микрофона, а в другата - цигара, наистина щях да падна от смях. Всички много се забавлявахме  :laugh: :banana: *ROFL*

Вуйчото на свекърва ми, който е по професия начален учител, но с талант на комедиен актьор и невероятен имитатор, изнесе 10-минутна програма, която беше изненада дори и за нас с милото.
Първо имитира перфектно странджанската народна певица Магда Пушкарова. Понеже на мен половината ми рода е от Странджа, гостите ни от Малко Търново бяха най-впечатлени и казаха, че е докарал гласът й едно към едно и ако амо са слушали, без да гледат са щели да помислят, че наистина тя пее.
После се изяви като Георги Парцалев в ролята на баба Гицка и всички изпопадаха от смях, беше адски забавно и весело.  :banana: :cap: :laugh: :bouncinggirl: :bounce:

И другият от силните моменти - не забавен, но адски трогателен и голяма изненада за мен и милото.
Ди джеят каза, че има някакъв специален поздрав за нас и почна да чете някакво много затрогващо послание и ние помислихме, че някой от гостите прави специален поздрав. И щяхме да паднем, когато накрая ди джеят обяви, че поздравът е от приятелите ни, които живетя в САЩ и много съжаляваха, че не успяха да се върнат в БГ за нашата сватба.
По едно стечение на обстоятелствата, тези наши приятели се познават с ди джея (той беше и на тяхната сватба ди джей), свързали се с него преди сватбата и му изпратили този поздрав да го прочете на сватбата ни. Наистина беше много мило и страхотна изненада за нас двамаа и аз пак се разплаках, но този път от щастие!   :girl_cray3:

Другият силен момент, който ме направи много щастлива, беше зарята - страхотна, невероятна направо! Жалко само, че трябваше специално да излизаме навън, за да я гледаме, най-добре щеше да е да си бяхме навън и директно да вперим поглед в небето, ама нищо  ;)

Гостите пак бяха много впечатлени, но помислиха, че сватбата свършва, че трябваше да им обяснявам, че нищо не свършва и продължаваме пак вътре, просто разрешителното за зарята ни е било за този час и затова тогава е била и зарята.
А пропуснах да ви кажа, че 3 дни преди сватбата, се оказа, че в общината са ни загубили документите за зарята и на цялата лудница с ангажиментите по сватбата последните дни и с това трябваше да се занимаваме - да оправяме кашата им и чакахме 1 час някой да ни обърне внимание  }:-> }:-> }:->

Но мина и това и наистина беше страхотно, само дето установих, че по време на зарята младоженецът го е хванала отново липсата :)) и се зачудих къде ли е, реших че е отишъл сам да си пуска фойерверките на собствената сватба, нали е професионалист-пиротехник и сигурно сърце не му е дало да стои мирно по време на зарята ;), почти се оказа, че съм познала - само че не ходил да пуска фойерверки, а да отцепва района, докато трае зарята.
Този моят мъж, дори и на сватбата си не спря да работи  :focus: *ROFL* :laugh: :banana:

Същото се получи и с тези фойерверки, които по принцип се пускат на  1-вия сватбен танц - като бенгалски огън изглеждат и излизат от земята, наричат се вулкани.

Ние решихме при нас да не са на 1-вия сватбен танц - само летящи балончета да имаме, а вулканите да ги оставим за последния сватбен танц, защото на 1-вия ще е светло и няма да имат нужния ефект, а на последния танц вече ще се е стъмнило и ефектът като край на сватбата ще е невероятен. Да, ама това беше план за навън. Ако знаехме, че ще завали, щяхме да си ги пуснем още на 1-вия танц, докато бяхме навън

Аз тайничко се надявах, че въпреки че сме вътре, ще ги имаме на последния танц, защото принципно се използват за вътрешни сватби, но милото каза, че нашето заведение е много тясно за подобни фойерверки и ще се задими адски всичко, ако го направим, затова отпада напълно тази част от програмата. И даже ми сочи една торбичка, стоварена до булченската маса  и ми вика: "Аз даже вече съм ги обезвредил, за да не стане някоя беля".
Е, честно ви казвам, щях да припадна, кога е успял да ги обезвреди вулканите този моят младоженец, страшно професионално изкривяване има явно, щом дори и на собствената си сватба се занимаваше с това, при положение, че съдружникът му си правеше по принцип всичко.  :focus: *ROFL* :DANCE: :laugh:

Хем ми стана смешно, че си имам младоженец-маниак-пиротехник, който дори и на собствената си сватба -  :focus:, хем ми стана много тъжно, че ще трябва да се лишим от този прекрасен момент и всичко заради този отвратителен дъжд.

Затанцувахме последния танц, с който сватбата щеше да свърши и изведнъж - изненада - съдружникът му запали един вулкан точно пред нас, докато танцувахме и аз бях толкова щастлива от тази изненада.  :danceg: :danceg: :danceg: Милото си мислело, че е обезвредило всички вулкани, ама съдружникът му си имал резервен вариант и аз засиях от щастие.

Е, беше само едничко, но предвид обстановката и това беше много ефектно, а и то едно бая опуши това тясно помещение, а представям си, ако бяха повече  :goody: :hurrah: :focus:

После сватбата приключи и булката осъзна, че е гладна, пие й се бира, пуши й се и е решена на живот и смърт най-накрая да се добере до тоалаетната, след като по време на цялата сватба не е имала възможност да го направи нито веднъж :))

Всички изчакаха чинно да се задоволят тези мои претенции, преди да тръгнем за дискотеката, където бях резервирала места отпреди няколко дни.

Музиката беше вече спряла, естествено, но през това време гостите започнаха да дишат хелий от балоните и да ръсят глупости, след малко и аз се присъединих към тях и стана страшна веселба.   :sarcastic: :DANCE: :goody: :hurrah:

Но има и още - най-накрая тръгнахме към дикотеката, зацепихме пеша направо през Морската градина, уж близо, ама както ни боляха краката, бая далечко ни се стори.

Отиваме - дискотеката фрашкана с народ, ама аз спокойна - бях си резервила цял бар във външната част на дискотеката, под едно навесче и си викам добре че го предвидих и този момент, че трудно ще се намират места в събота вечер.

И вече наистина ще паднете, защото поне на мен ми се видя невероятно - дори и в края на сватбения ми ден (по-точно нощ) издънките да продължават.

Отиваме до резервирания преди няколко дни бар в дискотеката и гледаме - зает и то много хора, никакъв шанс да се сместим с моите близо 20 човека гости, с които тръгнахме на дискотека.
Аз им казах да го освободят, защото е резервиран и някакво момче ми казва, че и те са го резервирали от 2 дни и започваме да спорим - той твърди, че те са го резервирали, аз твърдя същото, той казва, хайде да се сместим всички, но просто беше невъзможно.

И докато си говорим с това момче и спорим тяхна или наша е резервацията, чувам зад себе си глас: "Какво става тука?", обръщам се и гледам  ohmy- друга булка. И двете стоим с невярващ поглед и се гледаме странно, а наоколо - аплодисменти, смях и възгласи: "Голям майтап, две булки на едно място" :))

Не можах да разбера в крайна сметка тези от дискотеката ли са се объркали, когато хората от другата сватба са дошли преди нас и са помислили, че сме ние, като са видели булка и са им дали резервирания от нас бар. Или хората от другата сватба наистина не са ме излъгали и са имали резервация и те като нас, а онези от дискотеката просто са дублирали резервациите.

Във всеки случай ситуацията беше колкото комична, толкова и трагична. Моите гости седят тъпо отстрани и чакат и нямат къде да застанат, защото някой направил гаф с резервациите  P-( P-( P-( }:-> }:-> }:->

Побеснях и тръгнах като фурия из дискотеката както си бях с булченската рокля да търся управителя. Сервитьори и бармани само вдигаха рамене, че не знаят къде е.

Накрая се върнах до бара, на който трябваше да сме ние. Застанах зад бара и казах на барманката, че не мърдам оттам, докато не доведе управителя и ще си седя при нея зад бара, че дори ще се самообслужа с някое питие за компенсация. Сега ми се струва леко селска проява от моя страна, ама тогава бях направо  }:-> *crazy* P-(

Но поне подейства, защото след малко управителят цъфна, взе да говори някакви глупави оправдания, но имаше словесно нападение срещу него от страна на моите приятелки, които също окупираха бара от вътрешната страна. Такова крещене беше от тяхна страна, че той наиситна си глътна граматиката. Някой в друга тема, по друг повод беше използвал израза "стадо озверели шаферки". Е, определено управителят беше нападнат от такова стадо :)) и накрая се предаде и неизвестно как в пълната с хора дискотека веднага ни освободи цяло сепаре с една бутилка "Джони Уоукър" на масата за извинение за гафа с резервацията.

Не че после сервитьорката не ударила здраво в сметката милото, без той да се усети и не си го избили това "извинение", ама нищо. Поядосах се като разбрах как тънко-тънко го е минала в сметките, ама вече не ми се разправяше, не че не сме се "охълцали" вече финансово отвсякъде, но наистина нямах нерви да се занимавам и с това.

Потанцувахме доста, на моменти се забавлявах много, но след толкова много гафове, вече копнеех този наш, изпълнен с какво ли не, сватбен ден да свърши и да останем само двамата.

Най-накрая към 03:30 ч решихме да си тръгваме и оставихме гостите ни, които определено се забавляваха и им беше минало лошото настроение, въпреки случилото се.

Отидохме в хотела, където резервацията беше направена и платена предварително от една от моите приятелки - това беше подарък-изненада за нас от нейна страна и е един от хубавите ми сватбени спомени сега  ;)

Останали само двамата, вече се отпуснахме, успокоихме, спомнихме си приятните сватбени емоции и въпреки че си мислех, че ще заспим от умора (тъй като не бяхме спали много цялата седмица преди сватбата, не само вечерта преди самата сватба) и имахме най-хубавата първа брачна нощ на света  ;) :gu6:

Честно казано, нали всеки казва, каква първа брачна нощ, след като отдавна сте я минали,   ;), но наистина си беше първа брачна нощ - страшно хубава и ще я помним винаги.

Много по-прекрасно изживяване. Особено сравнено с това да се приберем вкъщи и през първата брачна нощ да разглеждаме подаръци и да броим пари. :)) Както правят някои.

Това определено беше един невероятен, прекрасен завършек на моята изпълнена с какви ли не емоции сватба!  :love_together:

И най-вече - въпреки  че :rains:, докато  :weddingday:, важното е, че  :dance: :love_together: и  :twohearts:   

Кикси, останах без думи просто! Издай си мемоарите в книга със заглавие "Моята каръшка сватба" - аз ще купя няколко бройки от раз!  :bravo:

Както вече ти казах, УНИКАЛНА СВАТБА!
Нали завършекът е бил щастлив, това е най-важното. И като се замислиш, целия репертоар макар и доста променен, е бил изпълнен. Като се има предвид колко колоритна личност си, нямало е как да не се получи забавата.
 :bravo:  :bravo:  :bravo:

Ex Кикс, накрая вече се разплаках от щастие...те просто ми потекоха сълзите...целия този разказ ми звучеше като един страшно напрегнат филм , който накрая има толкова страхотен финал, че забравяш всички нерви които си дал в жертва....неповторим ден, неповторима нощ...неповторими емоции....за неповторимата Кикс!  :danceg:  :gu6: сори ама думите ми секнаха...не мога да опиша разказа какви емоции предизвика в мен...немам думи кака...имам приятното усещане само, че съм била там...пък на моменти че съм била аз ... кикс наистина може да вземеш да напишеш нещо....действай по въпроса....виж то още сега се продава като топъл хляб..

Мила моя Кикси!!!! Подкрепям Вал, че го изживях и аз като филм, който ме държа в напрежение!!! Определено получаваш награда за най-добър разказ! Защо няма такава във форума??? А за каръшката сватба...нямам думи, честно вече не знам какво още би могло да се случи и да не е ohmy НО пък наистина си имала незабравима сватба, малко могат да се похвалят точно с такава!!! Страхотни са били и изненадите!! Много ти благодаря, че сподели с нас преживяванията си!!! Всичко най-оттук натам! И ще чакам снимки... @}->--

Кикси, изчетох всичко на един дъх. Имала си сватбен ден изпълнен с много емоции. Според мен най-хубавото от всичко е, че сте двамата заедно и много се обичате, въпреки дъжда, въпреки малките гафове сте имали чудесна сватба. Пожелавам Ви много щастлив семеен живот, изпълнен с много любов!!!

Ех, сладуранки, как ме зарадвахте само, ако знаете!  @}->--

Тъкмо си мислех, че съм останала без верни читателки вече, а то не било така  :bravo:

Мислех си честно казано, че вече съм станала досадна с тези мои подробни разкази и понеже нали пиша с прекъсвания поради липсата на време, мислех, че съфорумките са загубили интерес да четат чак такива подробности.
Но всичко ми се струва толкова странно, като някакъв филм, в който съм участвала, още не мога да осъзная, че се е случило на мен, че нямаше как да не споделя с вас, защото ви чувствам страшно близки, макар и да не се познаваме.
Така или иначе, нямате представа колко щастлива ме направихте с тези ваши прекрасни коментари  :danceg: :danceg: :danceg: и с това, че изчетохте цялата история. Разбира се, има и разни други дребни нещица и около подготовката, и около самата сватба, май накрая наистина ще трябва да издам книга, докато все още имам аудитория :)) Да взема да послушам Копченцето, а? С тези комплименти за писателските ми умения от нея, май ще взема да си повярвам.  :DANCE:

Благодаря ти KlaraFina за думите "УНИКАЛНА СВАТБА", както и за колоритната личност   ;) Много е хубаво някой да ти го каже, особено когато ти е леко тъжно, че сватбата ти не е била това, което си си представял.  А и понеже откакто те "познавам" (макар и само виртуално), винаги съм те възприемала като жена със стил и затова много ценя мнението ти за моята сватба!  *THUMBS*

Val_ и Vanilly, вас ви възприемам пък като едни чувствителни, мили душички - много ми напомняте за самата мен с реакциите си! Честно казано, и мен думите ви направо ме просълзяват вече на няколко пъти! Благодаря ви за усещането, което ми подарихте с това, че изчетохте всичко и направихте невероятно мили коментари!

nina_nikole - и ти си героиня :bravo:, щом успя да прочетеш всичко! Благодаря ти за прекрасните думи, миличка!

Някои като Valentinka, Krasunkata, Gerka, Plamik и особено inaxstra ми изчезнаха от полезрението, сигурно им е дошъл в повечко този "роман" *ROFL*. Е, някои са заети с потапяне в предсватбена треска :) и са извинени, ама другите много бързо "се предадоха" с четенето и това ме кара да се отказвам от идеята за книжка, с толкова малко читатели - ще фалирам направо :))  :funny:

Как ще фалираш..айдееее стискам палци за Космополитан...кви са тия фалити..кви пет лева...кво ми приказваш ти другарко...направо копи и пейст на написаното и действай по въпроса...никво мотане... :danceg:

kiksi, сигурно имаш много повече читателки отколкото предполагаш! Аз също съм една от тях - просто не успях да пиша по-рано! Големи благодарности за споделените сватбени преживявания! И сватбата ти ще остане незабравима не само за теб и твоя съпруг(много е отговорен щом и на сватбата си така се е представил по време на зарята), но със сигурност и за всичките ви гости! Желая ви много щастие и любов заедно! 

И аз съм ЗА *THUMBS* издаването на книга! 
Определено няма да фалираш :P
Даже заглавието може да е нещо от рода "Какво може да очаквате от вашата сватба"!

Еха, как така няма да издаваш!!! Мале направо много ти благодаря за милите думи!!! Надявам се вече да си се успокоила и да се радваш само на положителките емоции около сватбата ти!!

Имаш читателки и как , направо ти завидях по едно време за неочакваните емоции  *db*
Важното е че всичко е свършило добре  *THUMBS*
1 екземпляр и за мен ако може от неиздадената още книжка  :girl_wink:

Ех Kiksi,

Както каза Еланида, просто не предполагаш колко много читателки имаш.... *THUMBS* И аз съм една от тях, изчетах всичко търпеливо, търпериво чаках всяка час от разказа. И както всички момичета преди мен изказаха мнение: Мноооого те бива в това, наистина не прочетах по интересен разказ от твоят. За което те поздравявам. И честно, наистина по едно време докат си четях .....имах чуството че и аз съм видяла дъжда и на мен ми е било тъжно и весело.  :bravo: :bravo: :bravo:
:bravo: за страхотния разказ и сега чакаме още снимчици, които да го потвърдят......

Хахахахаха видя ли Кикс какво става тук...струпали сме се като кокошки пред купанка с житце и чакаме гладни да ни сипеш още малко че сме ненаситни...хахахахахахах.... Щяла да фалира....хахахахаха...това е вица на деня.....

АААа, и аз съм тук и всичко си изчетох 8P
Само повечко снимчици да има...

Ех, ама аз цял фен-клуб съм имала направо  :danceg: :danceg: :danceg:

Благодарение на всички ви, за милите ви думи, за това, че преживяхте сватбата ми, отрицателните емоции все повече избледняват и сега все повече гледам на нещата от положителната и забавната им страна. Повече се смея, отколкото плача (защото честно да ви кажа, доста си поплаквах в дните след сватбата, като се сетех за този дъжд и неподходящата вътрешна част на заведението). Поне наистина никой от гостите не беше виждал такава сватба като моята и всички твърдят, че е било незабравимо с това местене в дъжда и всички останали неща.

А аз като си знам и за останалите издънки, за мен е още по-незабравимо, повярвайте ми и вече се радвам дори, че има какво да разказвам и да се смеем после, макар че беше много далеч в крайна сметка от сватбата на мечтите ми, която с толква усилия се опитах да осъществя, ама нищо, макар че не изглеждаше така, както си го представях толкова време, поне беше пълно с емоции.

Нямате представа колко положително ми действате с тези ваши страхотни коментари, големи сте сладурани, радвам се, че сте съпреживявали всичко и че сте издържали геройски да прочетете всичко. От това ми става адски мило и се просълзявам чак от радост. Стигне ли се до книжка - имате по един екземпляр от мен  ;), нали сте най-верните ми читателки!

Наденце, тази идея да изпринтирам темата и да я сложа в албума, и аз я видях от Regina и определено мисля да последвам примера й. Но направо цялата тема, не само моя разказ, защото и вашите коментари си заслужава да бъдат запазени през годините, ще ми е толкова мило като си ги чета един ден и ги показвам на децата си (дай, Боже и този ден да дойде)

Може би само ще трябва да събера целия разказ на едно, че е много разпокъсан, но определено темата ще си я изпринтирам за албума. А сега като се върнах назад в темата да си прочета разказчетата и видях от бързане колко грешки имам направени при писането, лошо ми стана.  :girl_impossible:

Сега ще се пробвам за снимки още малко да кача, нямам търпение да си взема всички професионални, както и останалите от приятели и роднини да събера и да си подредя един хубав сватбен албум тук, със съответните коментари, разбира се.  ;) *YAHOO*

Кикс и аз подкрепям идеята за принтването...това ще бъде супер..ама точно в тази хронология го остави...така носи точно тези емоции които ти си ни оставила на нас в разказа си..нищо не пипай само печат и тва е...

Вал, ще те послушам определено.
Пробвах да смаля една снимка, да видим, дали ще стане или пак трябва да търся помощ от някой:

А, стана, сега още една.
На кумовете много им горчеше това шампанско :)

оф на мен от това "Горчиво" та "Горчиво" по едно време ми писна .... предполагам че един ден живот и здраве на сестра ми като й дойде часа сигурно и на нея ще й писне та викам да й го спестя като предлагам на гостите захарчета на входа на ресторанта....... :funny: :DANCE:

То и на мен така, като се замисля, в последния месец преди сватбата едва ли сме се целували толкова много, колкото на самата сватба  :laugh:, ама няма как.
Това със захарчетата е добра идея, трябва да питам и моята сестра, дали не иска, нали сватбата й е съвсем скоро, може да прегърне идеята :))

Ето ме в очакване на младоженеца, малко съм притеснена и май ми личи, ама то не е заради очкаването на младоженеца :), а заради сивите облаци, които виждах през прозореца, че се струпват в небето :(

Тука вече грея от щастие, защото грее слънце и знаем, че сватбата ще си е навън:

По-точно и двамата греем от щастие:

Кикс...много си слънчева :girl_wink:...а на сестра ти сватбата кога е ?

Благодаря, мила Вал!
На 16.08 е нейната сватба, в Каварна само че, не в Бургас, сега трябва да се настройвам и за нейната поне организационно, а още не мога да се отърся от моите си емоции и да се организирам.  *YAHOO*

Масичката за гражданския ритуал в ресторанта:

Шампанското, чашите (украсени от мен) и подноса за тях (правен от мен, познайте - от лъскава хартия, тюл и стериопор - Боже, как се пише тази дума!)
Много се радвам, че си намерихме стилни и изчистени чаши, защото всичко, което гледах ми се струваше доста кичозно.

И булченската маса, разбира се, която ни очаква, украсена така по моя идея.

Най-вече с гирлянда от зеленина и слънчогледи се гордея  :[, защото не исках стандартната китка, пльосната по средата на булченската маса, която преди това е служила за украса на булченската кола и измислих това:

Халките и те ни очакват - бяло и жълто злато са, но понеже няма родий в тях и затова няма контраст между бялото и жълтото и се получава един много готин ефект на преливане на 2-та цвята.
И за тях държахме - да са по-класически и изчистени и да се доближават до първообраза на брачната халка, въпреки че вече на пазара има халки, от които човек може да  ohmy
Но ние решихме в това отношение, че искаме халките да си приличат на халки, а не на някакви авангардни пръстени - тип "супер постижения на ювелирното изкуство":

Хайде сега, стига дреболийки.
Вече пускам младоженци на 1-вия им сватбен танц и политащите нагоре балончета :)

Тук нещо му пея, докато танцуваме (фалшиво, естествено :)), ама с цялото си сърце  *INLOVE*):

Кикси, мнооооого хубави снимки!!! Ти си наистина много усмихната, слънчева и красива! Халките са жестоки, както и цялата украса и свещниците много ми харесаха!!

Vanilly , благодаря, душичке, колко е хубаво някой да ти каже такива думи за нещата, в които си вложил толкова старание  *YAHOO*

И още една снимка как се вживявам в танца и музиката, на която ясно се вижда как и младоженецът от вживяване в същото е успял да ми развали едното цвете в косата, без въобще да го усетя :))

Сега отивам да се погрижа за милото ми бабче (което вече е половин човек с този отрязан до коляното крак :'(, но поне е супер щастлива за моята сватба от малкото снимки, които успя да види, нямам търпение да стане албума и да й го покажа, както и ди ви ди-то), че нали цялото ми семейство замина за Каварна за последни организации около сватбата на сестра ми и сега аз се грижа за нея от днес, после изчезвам за работа и утре ще ви пусна още малко снимчици и отвътре също, дано добиете представа за какво неподходящо помещение за сватба става въпрос и каква теснотия.  :(

Кикс... :bravo: важното е че първия танц е на вън и балончетата летят ли летят...

Еха, браво Кикси, колко си щастлива на снимките. Много красива и усмихната булка си и въобще снимките ти потвърждават думите-......... :bravo:
Много хубави снимки!!!! А, щях да забравя и страхотан прическа и страхотна украса на масата, браво за идеите ти. Въобще за какво да кажа още браво, браво за незабравимата ти сватба!!!

kiksi, ти си била толкова сияйна булка! Поздравления за креативността - чудесна е декорацията на масите, подноса, халките! Важното е, че ритуалът е била навън в тази красива градина!
 А за гафовете след това... То май не може всичко да е перфектно.(Аз  :'( припаднах в църквата. Ужасно се чувствах! Но всички около мен бяха толкова мили! Извинявай за отклонението!). Но неоспоримо си имала много емоционална сватба!

Леллелел Крис, каква красавица си  ohmy
Аз съвсем не така си те представях  :[ Мислех, че си с тъмна коса и една такава сериозна те виждах в представите си... Пък ти цяло слънце и красива..... Направо... паднах като те видях !!

И не съм се изгубила от темата ти, защото не искам да знам какво става с теб, напротив цялото ми семейство следи новините ти (дори ме питат за тебе :girl_haha:)  ама с тази подготовка нямам една секунда да влезна в нета. Съвсем съм луднала.

Айде прави пълен албум да си те гледам, ква си ми хубавица. Дадоха ли ви вече професионалните нсимки ?

Честито и от мен, на една прекрасна слънчева булка!
Страхотни сте били Криси! И всичко което си направила и измислила - украсата, с тези слънчогледи...Приказно е! Приказно !!! Браво на теб
 :) Бъдете много, много щастливи! @}->--

Хей Кикси , ама разкошни сте  :girl_in_love:
Всичко е толкова слънчогледово красиво (и вие и украсата и халките и чашите...) , че думи нямам  :sunshine: :sunshine: :sunshine:
А вие направо греете  :twohearts:
С нетърпение чакам още снимки  @}->--

Kiksi, много хубави снимки.Чудесни сте и наистина греете ,както слънчогледите от украсата :) Много дълъг и щастлив семеен живот ви желая от все сърце @}->--

Kiksi, била си прекрасна на сватбата, найстина грееш.

Твоята сестричка не се ли жени другата седмица? Тя съвсем инкогнито ли пребивава във форума?

Кикс, честито ви, да сте много много щастливи и все така усмихнати и красиви, както сте по снимките! Много си красива!

честита месечинка :) :) :) Желая ви дълги тодини на лиубов и щастие...(http://gallery.svatbata.bg/users/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=52172&g2_serialNumber=1&g2_GALLERYSID=9e7307dead389eddff49cd41e134e71d) (http://forum.svatbata.bg/index.php/v/maj4eto/buketi/large_image.jpg.html?action=gallery)

честито и от мен, нали сме на една дата, много любовввв да има в живота Ви, а на мен ми е странно че ви е валяло, защото при нас времето определено беше хубаво, не че има значение е де, вече месец мина, въпроса е че това си е бил най хубавия ви ден, и си е вашия ден...

Хехе, благодаря ви, милички ani4ka1710 и maj4eto , много ме трогнахте с това, че сте се сетили за 1-та ни месечинка!!!

ani4ka1710, да ти призная, аз едва вчера като ти разглеждах албума, се усетих, че сме на една дата  :[, как не съм забелязала по-рано, направо не знам. Честитя ти и на теб 1-та месечинка и ти пожелавам целият ви живот да бъде един безкраен меден месец!!!

Радвам се, че в Пловдив не е валяло на 26.07, ама в Бургас си заваля точно тогава, въпреки че 3 дни преди това само се мъчеше да вали, святкаше, гърмеше, ама така и не заваля.
И за късмет - точно на моята външна сватба ... :(
Добре поне, че изчака този дъжд да мине фотосесията в Морската градина и изнесения ритуал и както казва Val_, важното е и, че 1-вия сватбен танц е навън и балончетата летят ли, летят... :danceg:
Въпреки че мина време от тогава, все още се "тръшкам" понякога, че ми се случи точно на мен, точно в разгара на лятото, с моята прекрасна лятна сватба навън...И че цялата магия като че изчезна, когато се набутахме в 2 тясни зали вътре, където дори нямаше място за нормален дансинг...:(

Но сега всички ми казват колко прекрасно е било, как не са виждали такава сватба и т.н. и взе да ми минава кофти усещането, което този дъжд остави след сватбата у мен...

А и знаете ли, 2 дни след сватбата внезапно се изсипа такъв порой, ама порой като ви казвам, все едно небето се продъни, не можеш дори и крачка навън да направиш, толкова силен дъжд беше и доста време продължи...И тогава го приех като знак от съдбата ли, от Господ ли и аз не знам, че трябва да съм благодарна, че моята прекрасна лятна сватба навън, не бе прекъсната от такъв силен, внезапен порой, а от нормален дъжд, който се усили постепенно, т.е. гостите имаха спокойно време да се приберат в вътре ресторанта и никой не се измокри прекалено много, нито чинните и чашите се напълниха с дъжд :), защото дъждът си се засили съвсем постепенно...

Та след тази случка реших, че трябва даже да съм благодарна и да го приема просто като знак, че ще ни върви по вода... :) Ама все пак мъничко си ми е мъчно от време на време.., но важното е, че хубавите спомени са повече от лошите.  :danceg:

права си трябва да гледаш от хубавата страна на нещата, можеше да е много по лошо, и мен много ме притесняваш да няма някакъв порой, защото и нашата сватба беше с изнесени ритуали навън и си викам цялата магия ще изчезне ако е вътре, а и все пак е лято бе, стига с тези дъждове, ама то си е до късмет, нищо не може да направи човек, ако вали няма как да го спреш, важното е че снимките са станали пракрасни, а то това ще остане във времето след години.

Да, ani4ka1710   и аз така започнах да разсъждавам, просто при мен драмата беше голяма, защото цялата сватба беше планирана навън, не само ритуалите, но нищо - да сме благодарни и за малките неща в живота, възприемам го като хубав първи житейски урок за бъдещия ми семеен живот - да оценяме дребното, което ни прави щастливи, а не да се ядосваме за неща, които не зависят от нас и не можем да променим и покрай тях да изпускаме истински важните малки неща, които всъщност ни правят щастливи!!!

Искам да благодаря и на всички, които се включиха с пожелания през последния месец и на които от няколко седмици все се каня да напиша по някоя думичка в знак на благодарност тук и все не ми стига времето:

Val_, a_iordanova , elanida , Малката госпожица , inaxastra , Slyn4o, Tеди, Miravarna , KlaraFina , ellie_bellie и всички останали, дано не съм пропуснала някои, които съпреживяха моите сватбени емоции и стоплиха сърцето ми с такива прекрасни думи!!!

Сигурна съм, че още дълги години ще си чета написаното от вас в моята темичка и ще си  :'( от щастие.
Благодаря ви за комплиментите за прическата (стана точно толкова небрежна и "лятна" каквато я сиках), за украсата и другите дреболийки, наистина вложих много старание и все пак времето не ми стигна да изпипам всичко, но от комплиментите ви наистина ми става много мило :[

Все още албумът ми е пълен хаос, нямам време да подредя снимките и да ги опиша, но когато това стане, ще ви информирам... :[

Сега замислям една изненада за милото за довечера, не е кой знае какво, но дано да стане...

Честито, госпожо!
Страхотен разказ, страхотни снимки, страхотни младоженци !
Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот! Бъдете винаги влюбени! *INLOVE*
(http://dl3.glitter-graphics.net/pub/10/10854kmnrisufa0.gif)

Честита пъвра месечеинка, госпожо!!!
Разказат ти е невероятен. Прочетох го на един дъх - смях се, плаках, пак се смях. Направо ме пренесе в атмосферата на сватбата ти. Въпреки перипетите, през които сте минали съм сигурна, че това е бил най-вълшебният ден за вас! *INLOVE*А и как може да не е с такава красива и слънчева булка и с толкова слънчогледи наоколо!
Искам да ви пожелая да сте много щастливи, влюбени, винаги един до друг и скоро да се похвалиш с прекрасна новина (сещаш се каква, нали?).

П.С. И аз подкрепям идеята за книгата! :girl_wink:

Благодаря ви, beb4e и lilsan за хубавите думи!

Колкото повече гледам снимките и си спомням преживяното, толкова повече се радвам, че имам на какво да се смея, какво да разказвам и какво да си спомням!!!
За мен денят наистина си остава вълшебен, въпреки че далеч не изпипах всичко така както исках и въпреки многото перипетии.

Тъкмо се прибрах, ходих до ресторанта, в който ни беше сватбата, да резервирам една закътана сред зеленина масичка в градината, преди това си "спретнах" една икебана от слънчогледи и я занесох в ресторанта, за да я сложат на масата за украса.

Те казаха, че ще ни сложат свещи, ама аз така и така бях помъкнала едни мои свещници, оставих тях и казаха, че ще ни украсят масата както си му е редът за романтична вечеря по такъв повод.

И така милото още не знае каква изненада съм му спретнала с цел да отпразнуваме 1-та ни месечинка
семеен живот, ако имах време още нещо щях да измисля, ама и това ми се струва, че е нещо.

Сега си мисля да му кажа като се прибере, че излизаме, но няма да му казвам къде отиваме, мисля да му казвам: "Карай насам, карай натам". Е, като наближим ресторанта, сигурно ще се досети каква е изненадата, но със сигурност няма да очаква слънчогледи и свещи на масата.  ;)

А и той снощи много ме изненада, когато минути след като си бяхме легнали, малко след полунощ, ми честити 1-ви месец семеен живот.
Супер се зарадвах, че се е сетил и че го направи точно в първите минути след полунощ, ще кажеш, че го е чакал да дойде момента...

Хайде стискайте палци изненадата да успее и дано поне тази вечер не вали (не че има изгледи, де), че като не можахме цялата сватба да изкараме в градината поне романтичната вечеря по случай 1-та месечинка да мине навън, на същото място  ;)

Ох, и една картичка купих, ама тъй като не я бях надписала, не я оставих в ресторанта да я сложат на масата и сега се чудя как да му я дам да е по-тържествено *crazy*

Супер Кикс !! Много яко си го намислила, намирам, че е безкрайно подходящо за случая - ще ви върне в моментите от сватбата и ще си спомните с лека носталгия тържеството и кой какво каза, и какво направи тогава...  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Нашият първи месец мина абсолютно незабелязано покрай лудницата около 17.

Но пък в първата година след като се събрахме, всеки месец на датата му правех изненади и той беше страшно очарован (такъв тип е, че много оценява такива неща). Видях в друга тема, че си имала подобна идея и ако имаш възможност - направи го.

Честита месечинка! (при мен все още е 26-ти). Надявам се сте изкарали страхотна вечер! Бъдете винаги влюбени!

Ей, няма ли да се включиш с разказче как изкарахте снощи. Трогна ли се милото? Пилучи ли се изненадата?

 :look: гледам, че се моташ онлайн. Де разкажи как мина месенчинката  :eager:

Честита месечинка и 5 дни  :D Не можах да се включа навреме, но надявам се това не е от значение за да ви пожелая от всичко хубаво по МНОГО  @}->--

Едва днес успях да прочета всичко и да ти кажа че не си ме изгубила като читател, ама пусто ежедневие като ни завърти и понякога не остава време .

Радвам се много че сватбата е свършила добре, все пак нещата са хубаво тогава когато свършват хубаво  :girl_wink:

Благодаря, Краси за хубавите думи!  @}->--

С малко закъснение да разкажа как мина месечинката!

Изненадата се получи само отчасти, прибра се милото, аз бях в банята, но го чух, че отключва и надникнах в коридора, а той вместо да ме целуне, го видях да в другия край на коридора да се придвижва бързо...Поядосах се и продължих да се къпя, а като излязох, освен целувка получих и много красиво опаковано цвете в саксия (и цветето е красиво), решил да не ми подарява букет, който ще увехне, а нещо, което да остане и да ми напомня за месечинката :danceg:Та затова бързал да го скрие и не ме целунал, когато съм си подала главата от банята :))

После, аз за да има изненада уж, му подхвърлих, че ми се излиза, а той си мислел, че ще си прекараме романтична вечер вкъщи, приготвяме се да излизаме, слагам аз една рокля малко по-така и виждам милото по къси гащи  ohmy и му викам да се преоблече, а той мрънка, горещо му било и т.н.
Не че е проблем, ама накрая ме изнуди да му кажа защо толкова държа на облеклото, след като половин час се разправяхме по темата и аз накрая дори се разплаках:)) и му издадох къде ще ходим...

А нашият си мислел, че просто спонтанно съм решила да излезем и че ще се мотаме някъде по плажа да пием бира - нещо, което аз много обичам през лятото и не допуснал дори, че няма да е това...Та накрая му казах къде ще ходим, ядосах се, че заради неговите къси гащи ми е развалил изненадата :))
Посдърнкахме се още малко, той се преоблече и най-накрая излязохме и закъсняхме за резервацията с 40 мин.!!!

И все пак остана изненадан - когато видя слънчогледите и свещите на масата, тъкмо се беше стъмнило, масата ни чакаше адски карсива, сгушена сред зеленина...После ми каза, че в 1-вия момент си е помислил, че заведението си е променило политиката и е започнало да украсява всяка маса, но като се поогледал, видял, че само нашата е така и наистина остана изненадан!!!
Поне тази част не успя да провали!!! :))

Не валя :), беше приказно, много романтично и както каза, Инка, постоянно си спомняхме моменти от сватбата  :twohearts:
Управителката много ни се зарадва и дойде да ни поздрави, всичко беше вълшебно!

Така че това се оказа много добра идея за празнуване на месечинка!!!

 :bravo: Все пак най-важното е, че сте си изкарали добре. А на мъжете им е в природата да се хващат за глупости, така че не му обръщай внимание. Предполагам, че е осъзнал грешката си и следващия път сам ще пита какво да облече  :P

Кикси, браво за изненадата! Мъжете в повечето случаи са недосетливи  =] Дори и да не е била на 100% изненадата, съм сигурна, че самият жест на старание го е оценил подобаващо! Най-важното е, че сте изкарали една прекрасна и запомняща се първа месечинка!  *INLOVE*

ПП: :[ която съм забравила да ви честитя  :[ Честито на големи и счупени патерици. Пожелавам ви още хилади още по красиви и щастливи месечинки!

още една неусетно изтъркулила се месечинка! бъдете много влюбени и сплотени!  *INLOVE*

И тук да ви честитя месечинката!
И да ви пожелая и още много сбъднати мечти! @}->--

Честито,3-месечие,Кикси! *YAHOO*
Пожелавам ви винаги да се обичате и уважавате както досега!
Дано всеки следващ месец да ви носи все повече взаимно щастие!

Честита месечинка малко на патерица! Много любов ви желая!

Благодаря ви, милички Звезди, Дори, Амелиа, Светли и Пламик, че сте се сетили за нашата трета месечинка!  @}->-- Толкова е хубаво, когато някой се сеща за тези дребни поводи и ти казва такива хубави думи!  *YAHOO*
Ние сме решили да си отбелязваме всяка месечинка до първата годишнина  :danceg:, макар и по скромен начин. :)
Ама аз вчера цял ден на работа бях и се прибрах супер уморена :(
Даже се радвах, че отпадна ходенето ни на имен ден, защото чувствах, че нямам сили да се завлека никъде. И тайничко си мечтаех, като се прибера, да видя сложена маса със свещи на нея.  ;)
Той, половинчо не може едни яйца да опържи :)), ама ме беше изненадал за 2-та месечинка, като наредил покривка, чинии, салфетки, свещи запалил, сватбените чаши сложил  *YAHOO* А пък от мен само вечеря и присъствие се искаха :)

Ама този път нямаше такова нещо :( Милото се прибрало 2 часа преди мен (и той на работа беше) и толкова бил уморен, че заспал пред телевизора. И аз като се прибрах, го намерих заспал :(, ама поне беше напазарувал предвидливо шампанско и други глезотийки за вечерята по случай месечинката.  :bravo:
И аз взех да приготвям нещо за хапване, той се събудил през това време и наредил масата  :bravo:, извадил сватбените чаши и сложил свещички  :bravo:
И накрая за малко да се сдърпаме, защото ми каза да не съм висяла само в кухнята да приготвям вечеря, а да отивам при него да пием шампанско и да празнуваме месечинка  ;) Аз пък се ядосах и му казах, че като съм се прибрала късно и няма кой друг да приготви вечерята, така ще е.
Той пък каза, че не му трябвала отрупана маса, а да съм си с него и да си се видим...
И за малко да избухне скандал и то точно на 3-тата месечинка  :[, ама мъдро решихме и двамата да забравим случката и да си празнуваме месечинката.
Брей, какво нещо се оказа бракът - как те учи на компромиси. Преди ако беше - от раз да сме се скарали за тази глупост, а сега... :bravo: Не че преди не сме правили компромиси, но сега ни идва отвътре просто и става много по-лесно.  *THUMBS*
И днес като се замисля, прав е бил да не се престаравам в кухнята, защото стана късно, докато седнем на романтична вечеря. Всичко беше много хубаво, ама кратко, защото докато се усетя и...съм заспала на стола :[ Ужас направо!
Ама снощи си виках, чакай това да приготвя, онова да приготвя, все пак месечинка е, а и човек не може само с  :twohearts: да се храни  :funny:
Нищо де, то не може всеки път да е като по филмите, важното е, че все пак нито той, нито аз, забравяме месечинките! Дано и с годишнините да е така!  ;)

kiksi, страхотни сте сладури  @}->-- действително бракът учи на много неща, и АЗ отстъпва на НИЕ :) обичайте се все така и не забравяйте че винаги може да си направите празник дори когато месечинките отстъпят на годишнините  :bravo:

Кикси, големи сте сладури! Така да ви се радвам! Но дори и от снимките личи колко много се обичате *INLOVE* Честита месечинка с малко закъснение :[ Искрено ви желая този пламък, който сега гори между вас ,никога да не угасва!!! Обичайте се. *INLOVE*

Честито Кикси с малко закъснение  :[ Ей вие сте сладури, аз много си ви харесвам, все пак сте изкарали добре след малкото скарване ;) Много хубави моменти заедно ви пожелавам.

Бубе и Маги, благодаря и на вас, душички за прекрасните думи и пожелания! Ако знаете само колко щастлива ме накарахте да се почувствам!  :danceg:
Звезди, мила, много точно си го казала това..."АЗ отстъпва на НИЕ". Отсега нататък ще си я помня тази мисъл като нещо много ценно. Браво, че намери точните думи да изразиш това, което чувствам! @}->--

Мила, Кикси, аз с малко закъснение , но от сърце да ти честитя третата месечинка и да ви пожелая все по - силна обич и безброй щастливи мигове  @}->-- @}->-- @}->--

Честито трето семейно месече и от мен  @}->-- Все така да се разбирате и обичате силно!!!!

Благодаря ви, Bulechka™ , Gerka,  Слънце !  @}->--
Много сте мили и много ми стоплихте сърчицето! Дай, Боже, хубавите неща, които ми пожелавате да ви се връщат стократно! @}->--

Честита месечинка с малко закъснение!
Пожелавам ти всеки нов ден със съпруга ти да е по-щастлив от предишния! @}->--
Много здраве и любов!
И весели празници! @}->--

Кикси, мила, ето ме и мене в темичката по случай още една сладка семейна месечинка на слънчевото ви семейство!
Обичайте се и се подкрепяйте, и нека винаги си спомняте за първата ви Коледа като двучленно семейство (защото ви пожелавам да е последната в такъв малък състав  :P
 @}->--

Честита месечинка мило семейство! Всъщност половин годишнина е по мои сметки  @}->-- Пожелавам ви много да се обичате, много да се уважавате и още дълги години да празнувате този прекрасен ден заедно!!!!

Честита половин година семеен живот и за много години!
Да сте много щастливи и усмихнати! :)

Мила Стаси, много ти благодаря! Толкова е мило, когато някой ти стопли душичката с мило пожелание и сърдечен поздрав! Ние продължаваме да си отбелязваме месечинките с по чаша шампанско, макар и в домашни условия и е много приятно да знаеш, че имаш всеки месец малък празник.  :danceg: Е, така ще е до 1-та годишнина предполагам  ;)
Единствено половин годишнината не успяхме да отбележим, защото същия ден ни се струпаха много проблеми на главата, но все пак благодаря на Bybet0 и dorina79, че са се сетили за нея.  @}->--
 

Хей, измина цяла година от вашата емоционална сватба. Останете винаги толкова влюбени един в друг, а следващата годишнина, живот и здраве, ще посрещнете вече трима  *INLOVE*

Честита годишнина, Кикси! Бъдете винаги влюбени, един до друг във всеки миг и ви пожелавам най-голямото щастие с появата на първата ви рожба!
(http://philgift.com/moreflowers/mixedflowers/big/1664-sunflowers_roses_bouquet.jpg)

Честита първа годинка съвместен живот.Много да се обичате и да се разбирате още по-добре от преди.Много любов ви пожелавам и само хубави преживявания. @}->-- @}->-- @}->--

Честита годишнина мила, много любов и само красиви мигове.... Обичайте се! @}->--

Kiksi, честита годишнина и на вашето мило семейство!
Нека любовта не напуска никога дома ви и се предаде и на скорошния нов член на семейството!
Пожелавам ви щастие, любов и разбирателство и в следващите 200 години  @}->--

ЧЕСТИТА ГОДИШНИНА, МИЛА КИКСИ!!! КАК ЛЕТИ ВРЕМЕТО САМО :) ОБИЧАЙТЕ СЕ ВСЕ ПО-СИЛНО, ПАЗЕТЕ СЕ, ГРИЖЕТЕ СЕ ЕДИН ЗА ДРУГ И ЗА ОЧАКВАНОТО МАЛКО СЛАДУРЧЕ!! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ, А ТИ - ВСЕ ТАКА СПОНТАННА  :twohearts:

Честита една година семеен живот!
Пожелавам ви да ставате все по-щастливи с всеки изминал ден!
И всичко при вас да е ок!  @}->-- @}->-- @}->--

Ей, колко сте милички че сте се сетили!  :loving:
И какви прекрасни пожелания - направо ме просълзихте  :'( , нямам търпение да се прибере милото и да му ги покажа!

Милички StAsSi, Слънце, Рени,  ellie_bellie, gucci, Nataliya, Di_Di, магито, maj4eto, ani4ka1710, bubka,  блясъчко и dorina79, благодаря ви най-искрено за невероятните думи, с които ми доставихте много радост  @}->--
А най-мило ми стана, че сте се сетили и за малкото ни съкровище, което живот и здраве ще се появи скоро и което аз "вмъкнах"  в символичния подарък за нашия тати по случай първата ни годишнина. Но подаръкът ще ви покажа, като го снимам. Не е нещо особено, но той  много му се зарадва :[

Иначе милото успя да си вземе два дни отпуск, които добавихме към уикенда, в който се падаше годишнината и забегнахме на кратка почивчица на вилата на родителите му, която се намира в едно село до Приморско - в гората, но на 5 км от морето.

Вечерта на самата годишнина решихме да потърсим някое по-романтично, тихо и приятно местенце, защото предната вечер бяхме отскочили за по една бира в едно любимо рибно ресторантче в Приморско, ама такава цигания и шум беше както винаги в това Приморско, че решихме, че ще пропуснем да отбележим годишнината си в някое от местните заведения.  :\

Затова съвсем спонтанно тръгнахме с колата още по на юг - Китен, Лозенец и Царево ги пропуснахме поради същата причина. По пътя, понеже нали шосето върви по крайбрежието и спирахме тук-там, като видим някоя яка гледка в някое заливче и слизахме от колата да й се насладим.
Чудихме се къде да отидем - Варвара, Ахтопол, Синеморец или дори Резово, но накрая съвсем спонтанно се отбихме в Ахтопол да видим как е, че отдавна не бяхме ходили и тъй като атмосферата ни се стори приказна - точно както от спомените ни от преди няколко години, когато сме идвали като гаджета :) и решихме да прекараме вечерта там.

Може би защото беше на здрачаване, но беше като някаква магия атмосферата. Разходихме се по кея, наоколо - лодки, светлините се отразяват в морските води на заливчето. Там има и едни скали във въпросното заливче, до фара, които са много интересно образувание, вечер са осветени и става много красиво и това допълва усещането за романтика, което създава всичко в заливчето.
Преди даже сме се катерили по тях, много е яко, но сега нямаше как да стане с моя корем  :funny:

После седнахме на едно от заведенията на брега на заливчето, вечеряхме и се наслаждавахме на гледката и компанията си. Накрая се поразходихме към въпросните скали по крайбрежната алея, даже седнахме на една пейка и се гушкахме като че ли сме млади гаджета  :[, наслаждавайки се на прекрасната гледка към морето и осветените скали.
После си топнахме крачетата в морето, ама беше хладно за нощно къпане /такова направихме предната вечер  :P /, после си взехме сладолед и се поразходихме малко по ахтополските улици, които бяха вече поопустели предвид късния час и накрая се прибрахме на вилата, доволни и усмихнати. :)

Това беше нашата първа годишнина, дано не съм ви досадила с разказчето, ще пусна снимка утре на подаръка.




 

 :bravo: много хубаво сте отпразнували първата си годинка семеен живот, с удоволствие прочетох разказчето ти. Пожелавам ви още дълги години щастливи заедно и много много любов ;)

Много романтично сте изкарали първата годишнина!  :bravo:
... И чакаме снимка на подаръка  :girl_wink:

Както винаги много романтика лъха от всичко около теб и твоята половинка, пожелавам ви винаги да си останете такива..... Обичайте се и никога не спирайте да бъдете себе си.. И скоро ако искаш снимки, макар че май не ти се иска защото напоследък нищо не пускаш.. но няма значение важното е че за вас сте си запечатали хубавия момент. @}->-- *INLOVE*

petrova83, Слънце, ani4ka1710, благодаря за прекрасните думи!  @}->--
Ето една снимка от вечерта, някъде на юг, на някакво пусто плажче край пътя, докато се чудим накъде отиваме:

И ето една снимка от кея в Ахтопол, точно след която падна батерията на фотоапарата, а и имаше толкова красиви гледки за снимане :( Ама някой трябваше да се сети да зареди батерията. :[ Ама не че се оправдавам, но откакто съм бременна, много забравям.  :P

Ето сега и подаръка, който измислих за годишнината.
Ами той не е нещо особено, но ми се стори свежо като идея.
Поръчах в едно фото чаша със снимки.

От едната страна има снимка от сватбата ни с датата на сватбата ни - 26.07.2008 г. :

А от другата страна - снимка на корема ми с подходящото художествено оформление  :P и датата на първата сватбена годишнина - 26.07.2009:

А по средата между двете снимки със съответните дати стои ето този надпис :) :

Благодаря за пожеланията, а подаръка за годишнината е толкова сладък и особено надписа "Тати, скоро идвам", много мило ми стана, а таткото сигурно много се е развълнувал :loving:

Ау, сладуранка, ти си бременна! Колко хубаво  @}->-- Да ви е здраво и много красиво бебчето, да сте все така щастливи и влюбени, честита годишнина и от мен малко със закъснение  :girlhide:

Леле Kiksi  направо ми се насълзиха очите от умиление  :bravo: толкова хубав и мил подарък *YAHOO*
Поздравления и за чудесните емоции около годишнината.

Идеята е прекрасна и много мила! :)

Миличка аз така съм пропуснала годишнината ви :[ :girlhide:Ама чудно сте си изкарали!Браво за хубавата,романтична разходка!Все така да се обичате и да сте си самодостатъчни(е имам предвид и с дечицата :P)! @}->-- @}->-- @}->--А твоят подарък е страхотен!!! :bravo:И аз вече започвам да се чудя какво да измислям за нашата годишнина :girlhide:Човечето е симпатично,какво му има?А скоро то самото ще си гледа чашата в натюр 8P

Киксче, миличка, страхотни снимки :) *YAHOO*  8P
Какво хубаво коремче само - пу пу пу
А изненадата - много красива чаша се е получило  :bravo: :bravo: :bravo:. Надписа  е  *THUMBS*
Ама как ти измисля главицата такива работи. Сигурно тати е бил много щастлив, нали? Кажи, как реагира той? (не че се съмнявам, че не се е зарадвал, ама все пак....)

(http://img25.echo.cx/img25/5546/sc0877dq.gif)   (http://img25.echo.cx/img25/5546/sc0877dq.gif)   (http://img25.echo.cx/img25/5546/sc0877dq.gif)

petrova83 ,  ralichka___ ,  bergeria , dorina79 , tonitta  ,  StAsSi , благодаря ви за прекрасните думи момичета, много мило ми стана!  @}->--

Тони, исках да стане като твоето човече от плажа :), ама нищо, щом и ти ми го харесваш, да не се притеснявам.  :danceg:
Стаси, една част от идеята ми хрумна благодарение на Тонитка - тя има една снимка от плажа, на която коремчето й е направено с плажно масло като човече /тази, която е на аватара й в момента/. И аз реших да си направя моето така, после ми хрумна, че мога да го съчетая със снимка от сватбата, доразвих идеята и така, благодаря ви за комплиментите.  :[
Нашият тати много се изненада на подаръка и се зарадва и сега само от тази чаша пие и много мило ми става, като го видя да се усмихва, като хване чашата и погледне човечето и надписа.  *INLOVE*

Хихи,ти ако знаеш аз моето колко набързо го нарисувах за снимките,някак спонтанно ми дойде,та се очудвам,че го намираш за по-красиво от твоето 8PА сега ти предлагам да направиш и една снимка на тати как пие от тая чаша-ще е супер сладка картинка!

С малко закъснение, следваканционно ви казвам

Честита годишнина мила! Ние славно следваме вашите стъпки, вървим си заедно, първо коремче, сега и бебче.. Целувки на цялото ви сладко семейство, обичайте се , радвайте се един на друг, мечтайте заедно, говорете си, уважавайте се ..... изобщо всичко най хубаво в следащите години семеен живот. @}->--

Какъв по-хубав начин да посрещнете годишнината *INLOVE* Желая ви многобройни щастливи слънчогледови моменти и много слънчеви усмивки, и винаги заедно!!!!!! @}->--

Крис,бях си записала датата на годишнината ви за да не я забравя,но листчето изчезна някъде!
И все пак се сетих и първата ми мисъл беше,че сватбения ти ден беше дъждовен като днешния.

Честита 2-ра годинка семеен живот!Обичайте се все по-силно,споделяйте грижите и радостите около прекрасната Малена!Наслаждавайте се на безкрайна слънчева приказка,на която ние,които ви познаваме да станем щасливи свидетели!
Наздраве,весел празник и да е горчивооооооо!

И благодарности за почерпката @}->--

Кикси, мила, аз се отплеснах вчера и не успях да ви навестя темичката, затова се реванширам бързо-бързо сега.

Честита годишнина и от мен,Семейство Слънчогледчита :)
Още мнооогоо дълги години на разбирателство обич!
Да сте живи и здрави и много щастливи!
 @}->-- @}->-- @}->--

Честита годишнина Кикс
Пожелавам ти да си усмихната лъчезарна много щастлива и много обичана.Бъди винаги себе си и не спирай да мечтаеш.Няма нищо по хубаво от една пълна къща с едно прекрасно семейство.Целувки на теб и Маленка.