Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 :'( С моя мъж(баща на детето ми) планираме сватба май месец,годеж правихме миналата година.Но възникна проблем,Той е разведен и има дете от първия си брак,с което сме в обтегнати напоследък отношпения,неотдавна ни обиди много жестоко.И аз сега категори4но отказвам да присъства на сватбата ни,но моя мъж иска.Поставих му ултиматум да избира или да се женим,без детето му да присъства,или ако настоява да е поканено,няма да има сватба.И сега 1седмица ми поиска срок да мисли,а аз съм отчаяна,че заради това ще се провали сватбата ми.Вие на мое място как бихте постъпили,грешно ли постъпвам?Незнам дали темата ми е за тук,но просто имам нужда да го споделя с някого,а няма с кого. :'(

В много гадна ситуация си попаднала. Но честно казано доста пресилено ми се струва да поставяш такъв ултиматум?!  Бъдещият ти мъж, колкото и да е обиден от сина си, със сигурност държи на него и го обича. А реално погледнато на сватбата ще има толкова хора, че едва ли ще се сетиш за него. Пък и той, може и да не дойде, ако наистина сте в толкова лоши отношения.  Има разлика да го поканите и той да не дойде, и въобще да не сте го поканили.
Успех!

Здравей Мишленце, аз не съм била в такава ситуация и ти най-добре си знаеш положението, но да не искаш детето на мъжа си мисля, че не е правилно. Може да ви е обидило, но я си представи, че един ден твоето дете ви обиди пак ли така ще реагираш. Все пак това са деца и трябва да им се прощава. Аз мисля, че мъжа ти е прав да иска да си покани детето и не знам ти защо ще си провалиш сватбата, ще се карата и ще си имате разправии заради това. Аз винаги съм расъждавала, че ако съм в ситуация мъжа ми да има деца от друга жена бих ги приела като мои, но това си е моя гледна точка. Мисля, че трябва да се успокоиш, в никакъв случай не те критикувам, поговори с мъжа си и поканете детето, все пак му е дете *THUMBS*.

 кръвта вода не става,по добре оправяй положението по скоро,защото незнам някой да пренебрегне детото си за койта и да било друг :huh:,пак и  danieIa е права че на сватбата ще има и други хора,няма само на него да обръщате внимание
а и мъжете не понасят много добре ултиматоми,по добре малко женска хитрост,отколкото с рогата напред *THUMBS*

Съгласна съм с Маслинка. Или родно дете или жена  *crazy* *crazy* *crazy* струва ми се прекалено и недоумявам честно казано каква ситуация е способна да провокира подобна реакция и ултиматум.
Нека не съдим обаче прибързано, също и съвети няма как да дам, понеже ми се струва че има нещо или неща, които ние не знаем.Нито момичето е длъжно да ни каже, нито ние имаме право да любопитстваме, но ми се струва, че така изваден от контекста, този проблем поставя Мишленце в много гадна светлина, а вероятно има и предистория и следистория и колкото щете истории.
Странна работа е все пак както и да се погледне на това  *crazy* *crazy* *crazy*

Маслинка хубаво е казала - малко женска хитрост!!! Добави малко компромис и спри да мислиш за това, а се наслаждавай на приготовленията!!!
В крайна сметка, ако на сватбата не трябва да присъстват хора, които са ни неприятни, ами то като се започне от свекито - та до чичо й на стринка ти...

Ако я познавахте  @}->--

макар да не съм попадала в тази ситуация съм била свидетел на сатбите на родителите на мои приятели с други хора  *db* никога детето няма да те приеме за свое нормално е все пак  =] един вид то брани своята територия не се оставяйте едно дете да манипулира чуствата ви!когато си приела да се ожените си знаела за съществуването на дъщерята когато е предложил и той е бил наясно с евентуалните проблеми така че нека момичето дойде на сватбата така ще и покажеш че баща и си има нова жена в живота но пък това не означава че любовта му към нея е намаляла или изчезнала тя просто е различна!!всяко малко момиче ревнува баща си както и всяко момче майка си!!!не правете глупости деснете като разумни хора и си поговорете!дори да не се разбираш с малката не мисля че е толкова лошо и да дойде на сватбата няма какво да направи това не е приказка за ревнива зла и отмъстителна дъщеря това е реалния живот  *THUMBS*

ако не искате и двамата да присъства говорете с майка и тогав!!кажете и че тя вече си има друг живот с човек до нея и е време и вие да уредите вашия и ако са толкова зле нещата просто я помолете детето да не с вас на сватбата но ако мъжът ти държи тя да е там не мисля че има какво друго да направиш!!не можеш да го караш да избира това е непосилно за един родител  *THUMBS*ако той иска да присъства детето му ще трябва да се примириш а и от опит да ти кажа че най малко ще те интересува кой точно е там тогава  ще се завъртиш в едно приключение и няма да се интересуваш много много от нея  *THUMBS*

Честно казано ми е трудно да давам съвети,но погледнато отстрани момичетата наистина са прави-не можеш да караш един баща да избира между дъщеря си9която все пак е още на 11) и бъдещата си жена(която все пак се очаква да е голям и разумен човек).Знам обаче,че и когато става въпрос за чувства и "нашите сватби" всички ние ставаме много взискателни и докачливи.освен това те разбирам много добре,защото и аз не исках янкои деца(да точно така,не свекърва,не стринка, а деца!) да присъстват на сватбата ни точно защото са глезени и невъздържани и се превръщат на всяко събитие в център на внимание,а това си беше моята сватба.Е някои не дойдоха с децата си,но други нямаше как и знаеш ли какво!?Изобщо не съм ги и забелязала!На сватбата даже нямах време да се видя с всички любими хора,а камо ли с неприятните.А и на такова събитие обикновено друг се грижи всичко да е наред и надали някой ще остави момичето да ви съсипе сватбата.А обратния вариант е ти да изглеждаш лошата в очите на бъдещия си мъж и на околните.Ще казват "вижте я тази дето не иска горкото дете...".А ако си отмените сватбата пак тя ще спечели!Та заслужава ли си?Знам,че децата в днешно време са много невъзпитани и разглезени,а понякога дори и жестоки,но тя въпреки всичко си остава едно дете-макар и в трудна възраст.А ти си възрастната и ти трябва да покажеш зрялост и спокойствие.
Пожелавам ти успех и дано да не се стига нито до отмяна на сватбата ви,нито до изправяне пред труден избор на мъжа ти! @}->--

Тъкмо си мислех да не съм на всяко гърне мерудия, но tonitta, сякаш ми прочете мислите.
mishlence, вие сте възрастните и в момента и двамата с бъдещия ти съпруг сте се поддали на "манипулиране" от едно 11-годишно момиче. Колкото и да е разглезена, тя няма право да обижда нито теб, нито баща си, още повече ако сте се отнасяли добре и с любов към нея. На децата им е трудно да оценят това (да не говорим понякога и възрастни хора не могат да го осъзнаят).
Другите момичета вече казаха, че няма нужда от ултиматоми. Бъдещият ти съпруг трябва да е този, който трябва да вземе нещата в ръце. Дали дъщеря му присъства на сватбата или не, е само една малка част отнейното отношение към вас. Ако съпругът ти държи да запази отношенията си с дъщеря си, той ще трябва да е човекът, който сам или с заедно с бившата си съпруга ще седнат и поговорят с момичето. Колкото и да са лоши обидите, които ви е нанесла, бъдете вие "по-големите" хора и й простете. Тя самата сигурно не осъзнава какво върши. Нека бъдещият ти съпруг й обясни, че както майка й си има свое семейство, така и вие двамата имате право да създадете семейно гнездо и че тя ще е винаги част от семейството и добре дошла във вашия дом. Имате още време да подобрите отношенията си с нея преди сватбата и да я направите част от вашия сватбен ден, по същия начин, по който ще включите и детето си. Все пак бъдещият ти съпруг е баща еднакво и на двете деца.
Успех!

Поставих му ултиматум да избира или да се женим,без детето му да присъства,или ако настоява да е поканено,няма да има сватба.

[color=maroon]Мила,
според мен една жена никога не трябва да поставя мъжа си пред подобни дилеми.....каквото и да реши все ще му бъде тежко.Ако избере да е с теб ще страда за детето, ако избере да е с детето ще страда за теб,но тук е уловката ,че детето е едно, а жени Бог дал и все ще се намери хитруша която никога няма да го поставя пред такава дилема, а ще гледа да не обръща внимание на детето и ще си гледа мъжа и в случая губиш ти.....просто не обръщаи внимание на детето и най- важното никога не говори против детето пред него...апропо *crazy*сега като се замисля това правило важи и за свекървите..ще се съгласите ли с мен :\имаме един семеен приятел и той е пред дилемата да се събира ли с едно момиче тя има две деца.Иначе има проспериращ бизнес и той е добре матерялно.....но както  

абе... не ми се искаше да пиша, защото със сигурност много хора ще се засегнат, ама... не мога да си премълча. (затова, ако някой ще се засяга - да не чете)

а някой опита ли се да погледне нещата от гледната точка на "злата и разглезена дъщеря"?
- това е най-емоционално трудната възраст за едно момиче
- родителите й са разделени и тя трябва да приеме "нов тати" и "нова мама" без значение дали и харесват или не
- заедно с новите мама и тати й се полагат и две "нови бебета", които най-вероятно консумират по-голямата част от вниманието на нейните собствени родители (това може да ви се струва нормално, но ако сте 11 годишно момиче, по-скоро ще се чувствате ненужна, изоставена и забравена)
- и на всичкото отгоре баща й не я кани на сватбата си, което естествено означава че той няма вече място за нея в новия си живот...

мишленце, така или иначе ще направите така, както вие сметнете за редно. Моят съвет е, да огледате ситуацията отвсякъде.

:)

Мишленце радвам се че сте се разбрали!Разбери че е нормално всички да мислят първо за детето!
Бъдете много щастливи и ти желая прекрасна сватба само с положителни емоции!

И аз съм съгласна с Alucinado, но щом вие сте си преценили, че няма да каните детето си е ваша работа. Само че Мишленце не знам един ден дали ако твоето дете започна да проявява характер и да ви обиди с нещо дали така, че го отсвирите както това дете. Явно всеки разбира родителството по различен начин, а и моето си е мое, чуждото си е чуждо. Успех и дано някой ден нещата между вас да се оправят

mishlence, от начина, по който си написала последния си пост, усещам че има много афект у теб, свързан с дъщерята на бъдещия ти съпруг. Не казвам, че няма защо, най-вероятно има. Но ако погледнеш написаното от теб обективно, все си мисля, че няма как да не се съгласиш, че не си съвсем съвсем права. Това, че не е била "поканена" на сватбата на майка си и новия й съпруг, теб не би трябвало нито да притеснява, нито да те успокоява по някакъв начин (какво значи това: "майка й не я е поканила на сватбата си, защо трябва ние да я каним"?) това не е състезание, нито може да се използва за оправдание, още по-малко когато говорим за дете.
Права си, че не съм се сблъсквала с това от твоята гледна точка (надявам се, че никога няма да ми се наложи), но както посочиха някои от момичета в предните постове - ти си знаела, че човекът за кого искаш да се омъжиш има дете от предишен брак. И, докато предишните жени лесно могат да се задраскат, то с децата това не се получава.
Не ме разбирай погрешно - не се опитвам да те убедя, че поведението й е нормално и трябва да се съобразявате с него - в никакъв случай. Казвам само, че е разбираемо и, че "отхвърлянето" й от важни за родителите й моменти няма как да е полезно за психическата и емоционалната й стабилност.
В края на краищата ТИ си възрастният човек в тази ситуация, а тя е детето. Ако тя се тръшка и прави сцени, не е редно ти да правиш същото. Твое задължение е (повече на бъдещия ти съпруг, но все пак и твое) да се съобразиш и с това дали и колко вашите действия вредят на детето (защото това дете, може да бъде и твоето дете - никой не е застрахован). И това е така, не защото съм "лоша" и "мисля само за чуждото дете, вместо за булката" - това е така, заради определената разлика в годините и натрупания опит между теб и нея. Не можеш да очакваш от едно 11 годишно дете зряла реакция, още повече в един емоционално неприятен момент от живота му.
Имай предвид, че сватбата е само един ден. И след този ден, дъщеря МУ ще продължи да бъде част от неговия живот, респективно и от твоя живот и от живота на общото ви дете. И ти не можеш да се състезаваш с нея цял живот и да караш мъжа ти да избира между нея и теб и общото ви дете - не е честно! Ако наистина положението е толкова сериозно (споменава истерии, сериозни обиди и т.н.) мисля, че бъдещият ти съпруг и неговата бивша жена трябва да вземат мерки, а ти или да се опиташ да помогнеш за стабилизиране на емоционалното състояние на момичето и отношенията помежду ви, или да стоиш настрани. Достатъчно трудно е, както за нея, така и за бъдещият ти съпруг и без да поставяш допълнителни условия и ултиматуми. Не казвам, че за теб е лесно, но понякога колкото повече се противопоставяш на някой, толкова повече проблема се задълбочава и, в общи линии, "си го правим по-трудно, отколкото трябва да бъде".

Дано нещата при вас в крайна сметка се подредят за добро (за всеки един) и да имате едно здраво и щастливо семейство.

Прегледах цялата тема и наистина въпросът е много деликатен.
Съгласна съм с  Alucinado , все пак дъщеря му е само на 11г. Не можете да очаквате друго. Замислете се как сте се чувствали на 11г., а още повече и в тази ситуация.
На тази възраст и аз съм казвала силни думи, нормално пубертет е все пак  но си мисля, че трябва да седнете и да се опитате да ГОВОРИТЕ. Това е най важното. Не може да избягвате проблема и да си мислите, че ще се реши.
Докато четях си помислих за нея, имала е родители сега те са разделени и си имат свои семеиства. Някакси и аз бих се почувствала като излишна.
Поставям се разбира се и на твое място mishlence . И мисля, че те разбирам. Не желаеш сватбата да бъде помрачена ит скандал. И кой ли би желал това? Опитай се да поговориш с това дете. Обясни и, това което мислиш.
Трябва да се говори, в моя живот съм стигнала до извода , че с премълчаване нещата не се решават. Проблемите се задълбочават и живота става по-сложен.
Мнението ми е искрено и не желая да обидя никого.

какъв парадокс ...децата са дар божи, а понякога са и пречка....но това трябва да го знае всеки чиято половинка е бил един път женен или пък има дете.каквото и да ми кажете едно дете си е голамо бреме и ангажимент имам предвид някой от двойката да е с дете........просто или приемаш ситуациата или се разделиаш жинаги той ще мисли за детето и с течение на времето това дете ще има нужда от родителя си.Бившият ми приятел имаше две дащери койте уж не виждаше често но с течение на времето бях длъжна да ги търпя непрекъснато слава богу аз се разделих с него защото сметнах че той е с прекалено много   "багаж" / извинете ме за грубия израз/момичета все по често имаха нужда от баща си а аз не исках да съм замесена с такова голямо семеиство и слава на Бога ,че сега не съм с тях а с настоящият ми съпруг който няма "багаж" .  

"И майка й като се е женила за другия си мъж,детето не е приосъствало.Защо тогава ние да я каним пък."

А не мислите ли,че проблемът може и да е в това!?Детето може да е приело тежко тази постъпка и сега да се връща към това и да се тревожи,че отново ще е отблъснато и в тази поредна сватба!?И явно се оказва права.....Всъщност не знам точно каква е ситуацията и само разсъждавам на глас.Никой не може да съди другия щом той самия не е бил в подобна ситуация и не му се е налагало да решава такъв проблем.
mishlence не се сърди!Аз поне не те съдя!Никой няма право на това!Но пък имай предвид,че всички ние просто сме едни странични наблюдатели и гледаме на ситуацията с други,безпристрастни очи...И въпроса не е в това дали ще ни послушаш или ще ни пратиш по дяволите,но ще се радвам,ако сме успели поне малко да смекчим позицията ти и да те накараме да погледнеш и ти отстрани на нелеката ситуация!
А колкото до Мая-по-хубаво не можеше и да го кажа! @}->--Ето ти още една позиция-не настроена срещу теб,а срещу жестоката действителност!Тази изповед може много да ти помогне да промениш вашата действителност.....,ако искаш и имаш сили за това!
Желая ти успех и искрено се надявам нещата някак си да се наредят добре за всички,защото както казаха и другите не става въпрос само за сватбата,а и за целия ви съвместен живот занапред! @}->--

И още нещо,аз също съм дете на разведени родители,но никога не съм била настройвана против единия или другия си родител,както ства с щерка му.И не съм правила със сигурност такива сцени и циркове.

крушата не пада по-далече от дървото!!понякога децата попадат в ситуации които им причиняват силен емоционален шок и това причинява комплекси *THUMBS*цялостното и поведение е избиване на точно това!!мой приятел е дете на разведени родители и всек от тях си сима нов мъж/жена и по една дъщеря на еди и същи години!!той обожава майка си но изпитва злоба към баща си  =]харесва сестрите си но никога не прие новите половинки на родителите си а е вече на 20г но понякога казва такива силни думи че чак се плаша!!той никога не е живял в истинско семейство никога не е имал "нормални родители"те го обичат но поотделно това е било много тежко за него бил е на 6 като са се развели и травмата в съзнанието му няма да се заличи или излекува никога!!когато е с новите семейства на родителите му се чуства ненужен прокуден даже понякога неудобен и мразен за новите и от новите им половинки  O_O не се държи вече грубо с тях но преди се е държал с времето всичко се притъпява с възрастта човек уляга!разказах ти това не за да взимам нечия страна не го приемай така!а за да видиш че поведението ма налката е напълно нормално не е само тя убедена съм!!детето приема един мама и една татко и когато те се разделят то се чуства самотно тъжно смята че не го обичат вече а когато са с други се чуства предадено и иска отчаяно да защити "своето семейство"държанието и е избиване на комплекс за самота и изоставеност!хубаво е че с мъжа ти сте се разбрали щом не искате да е на сватбата така да е!но пък не можете да забравите съществуването и нали?с времето всичко ще се пооправи става бавно но ще видиш че нещата малко по малко се нареждат!а това което прави майка и е подло в тази възраст децата са лесно подчиними н а волята на възрастните и приемат думите на любимите хора за  чиста монета влияят се и с лекота се контролират!!но аз чакам Ина да се включи тя се занимава с деца и може да помогне  ;)това е моето скормно мнение ако не ти хареса не го взимай под внимание *THUMBS*

първо да си копна предния пост /беше между този на Михаела и Тони/...че от вълнение по темата го изтрих без да искам
 :funny:
Цитат на: mishlence в Днес в 10:35:46
Айде добре,горкото дете,а някой постави ли се на мое място,нито една от вас,нали?И тя не приема нов тати,и нова мама,тя живее с майка си от 5г.и с новия си татко,а какво ще кажете,ако ви кажа [Bai Admin: Без цифри в думите] в една от истериите си каза ,че обича новия си татко,отколкото истинския си.И майка й като се е женила за другия си мъж,детето не е приосъствало.Защо тогава ние да я каним пък.И вие [Bai Admin: Без цифри в думите]тете между редовете,писах [Bai Admin: Без цифри в думите] моя мъж НЕ Я ИСКА толкова заради нея,а заради хорския срам.Както и да е,моя мъж избра МЕН, и изобщо не му тежи вече.Аз съм огледала нещата отвсякъде вече.ЛЕК ДЕН НА ВСИЧКИ И ВИ ПОЖЕЛАВАМ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ НИКОГА С ТОВА,ПРЕЗ КОЕТО АЗ МИНАХ.
четях, препрочитах../не само цитата, а цялата тема/, преглъщах, но не мога да си замълча...не за друго, не защото искам да съдя някой или просто да съм на всяка манджа мирудия, а просто защото познах себе си в това 11 годишно момиче...с разликата че аз бях 6-7 когато това се случи в моя живот...Една жена просто ме "заличи" от света....и с основание го казвам...за всички нейния съпруг/и в крайна сметка мой баща/ беше "чисто и просто егрен". Няма да изпадам в подробности , но баща ми не ме потърси близо 16 години....аз просто не съществувах..именно защото му беше поставен ултиматум. Едиствените ми контакти с него бяха когато той получеше призовка за увеличение на издръжката/която дори не получавах от него, а от баща му/, и трябваше просто да си излее яда че се опитваме с майка да разваляме скъпото му семейство. Аз също в очите на мащехата си бях най-наглото и ужасно дете /макар че с нея сме се виждали не повече от 4-5 пъти за всички тези години/....С годините просто забравих за него...аз имах и има една страхотна майка, която беше по-скъпа и от 100 бащи....Един слънчев ден, когато живота ме беше грабнал ....той се появи....изоставен от съпругата си и двете си деца....болен, с инфаркт....Едва когато нямало кой да го погледне в болницата се сетил че имал дъщеря..вече на 23-24 години...
Та както е ...сега вече се чувам с него..но не от необхоидмост, а може би от уважение /какво ли е и то и аз не знам /....точната дума май е възпитание ...
Мъжа ми знае цялата история и въпреки това искаше той да бъде гост на нашата сватба..е нямаше как да си причиня това...толкова години го нямаше в най-важните моменти....можеше и този да пропусне.. А защо го нямаше ли...ами защото имаше ултиматом...
Така че мила моя mishlence..от всичко написано...исках само да ти кажа..Господ забавя, но не забравя...Внимавай какво правиш, защото и ти имаш дете...А както се случи с моите брат и сестра...сега и те нямат татко....
ПРОСТО ВСИЧКО В ТОЗИ ЖИВОТ СЕ ВРЪЩА!!! -жалко че няма ти да си потърпевшата, а някой невинен, но много мил до теб човек....
Прогони тези черни мисли, усмихни се и не заставай там където не ти е мястото....нека мъжа ти сам направи своя избор...за да ти е чиста съвеста един ден!

п.с съжалявам ако съм била груба и директна...но въпреки всичко и всички минали години...мен още ме боли....а тя едва ли помни какво ми причини

*********************
Та да се доизкажа...Няма нищо по-хубаво, че не си настроена срещу детето....а за майката няма значение каква е......за всеки мъж бившата е [глупости пиша] и т.н... Моя  съпруг е имал 10 годишна връзка, аз 6, и сег аи двамата не можем д акажем нищо ласкаво за бившите....но преди да се срещнем за нас те са били единствени...надявам се да разбира6 какво искам да ти кажа :girl_wink:
От предния си пост /с който най - искрено се надявам да не съм те засегнала, защото изобщо не съм го целяла/ исках само да ти кажа че наистина не трябва да караш някой да избира между детето и една жена....Мисля че си умен човек и ще постъпиш правилно в деликатната ситуация  ;)

Е явно не само аз и Мая сме били в такива ситуации... разликата е че аз бях на 12 а брат ми на 8...
не искам да коментирам, досещате се за моето мнение... искам само да попитам mishlence, ти какво би направила ако имаш един ден такъв ултиматум??? ... би ли позволила твоята дъщеря да не бъде до теб, без значение от характера и....

Aз бах решила да не се меся защото явно всеки си разбира нещата различно, но тук става въпрос не просто за една сватба, а за личността и живота на едно дете. Изтрих всичките си мнения след като прочетох как таткото предпочел теб пред детето си, ако това го беше направил мъжа ми нямаше да се оженя за него, утре недай си Боже се случи нещо и се разделим и той е с др жена и той предпочете нея пред детето ми незнам. Искам да ти кажа че майката на детето на мъжа ми, КОЕТО ЖИВЕЕ ПРИ НАС, също не е стока но това е нейната майка и въпреки че много пъти я е настройвала само за 1 ден в годината в който се сеща да я вземе, и после си имаме проблеми, никога не съм виняла детето за това... но както и да е - може и децата да са разлчини, което ме съмнява
Ето последните ми писаници, които изтрих:
Напълно съм съгласна с Alucinado. Не лесно на това дете, неговата "крепост" така да се каже е разбита още при развода, то е много уязвимо, и аз мисля, че щом прави това, то "крещи" за внимание и любов.
Иска да ви покаже че съществува и иска да му се обърне внимание, макар и начина по който го прави ви наранява. Незнам какви са отношенията на мъжа ти с бившата му жена, но е възможно това дете да слуша "баща ти е .... " или обратното, това направо го побърква. Знам това от опит. Детето на мъжа ми плачеше много често без причина, правеше на пук (на мен) и др. такива, ние винаги разговаряхме и обяснявахме, винаги когато и е домъчнявало я водехме при майка и. Не е лесна ситуация да знаеш.
Такива деца понякога живеят в измислен свят, заюото им се ще да е така и зарязват неща от реалния живот като училище, възпитание и др. Такива деца лъжат лесно защото си мислят че така е по-добре.
Трябва да му се помогне. А и свекърва ти не е ли наясно с положението, все пак е баба на детето, а бабите знаят как да се справят. Разбирам притеснението ви за сватбата, аз исках детето да участва като главен герой за да не се чувства нежелана и отблъсната и въпреки това смени няколко настроения . Помисли как можеш да му влезеш под кожата като го помолиш за помощ в приготовленията за сватбата или нещо подобно (ти я познаваш аз не) така хем то донякъде ще се чувства желано и полезно, хем ти ще си спокойна и щастлива.
Това с ултиматома не е решение, трябва заедно с мъжа ти да помогнете на детето, а не да му обръщате гръб, защото ще ства все по-зле за теб.

Момичета...само ще разкажа моята история на кратко...
Аз съм дете от първия брак на мама...преди 14 години тя се ожени повторно....за настоящия ми татко(който аз мн обичам), и той има дете от друг брак....Двамата си направиха моето братче преди 13 години....и от тогава аз, моя брат мама и татко живеем щастливо. В началото аз въобще не го харесвах, даже го и мразех....държах се мн гадно с него, но той успя да истърпи лошото ми детско поведение....едва преди 7 години почнах да схващам за какво става въпрос и че този човек прави за мен повече от баща ми......И така до днес......Моя втори баща, но истински за мен.....ме обича повече от своя първи син....за мен дава всичко и ме е издигнал на пиадестал, въпреки че аз съм се държала ама мн мн зле с него.
Само искам да кажа на Мишленцето, че едно дете трудно приема факта че родителят му е намерил друга половинка.....Едно дете има нужда от много време за да преодолее това.....и със сигурност не осъзнава какво прави...
А това детето да не присъства , според мен е напълно абсърдно. Не можеш да избираш бъдещия си съпруг да избира между нея и теб. Когато си мислила за сватба......е трябвало да помислиш и за това какво ще правиш с неговото дете. Най-лошото според мен е да поставяш на таткото на детенцето ти да избира. Детето си е дете.
Успех ти  желая, но помисли хубаво дали сватбата ти ще бъде по-хубава, ако детето го няма....и дали съпруга ти ще е истински щастлив.
Надявам се да ме разбереш правилно и да не се обиждаш.....,но аз се държах като малка по същия начин по който малкото момиченце....и сега безкрайно съжалявам.............Но да ти кажа,че ако той се е дъжал лошо с мен...щях да го намразя до дън земя.......и може би щях да бъда много отмъстителна......
И да ти кажа още нещо.......... в очите на момичето ти си жената ,която е откраднала татко и....Не и се сърди , дай и шанс...Няма да ти бъде по-добре ако воюваш с нея.....

темата малко се обърка според мен!!за това аз лично ще направя тема за децата на разведените родители за да се преместите там ако искате и да обсъждаме всичко!!а това са болезнени теми наистина!!

Цитат на: mishlence в Днес в 10:35:46
Айде добре,горкото дете,а някой постави ли се на мое място,нито една от вас,нали?И тя не приема нов тати,и нова мама,тя живее с майка си от 5г.и с новия си татко,а какво ще кажете,ако ви кажа [Bai Admin: Без цифри в думите] в една от истериите си каза ,че обича новия си татко,отколкото истинския си.И майка й като се е женила за другия си мъж,детето не е приосъствало.Защо тогава ние да я каним пък.И вие [Bai Admin: Без цифри в думите]тете между редовете,писах [Bai Admin: Без цифри в думите] моя мъж НЕ Я ИСКА толкова заради нея,а заради хорския срам.Както и да е,моя мъж избра МЕН, и изобщо не му тежи вече.Аз съм огледала нещата отвсякъде вече.ЛЕК ДЕН НА ВСИЧКИ И ВИ ПОЖЕЛАВАМ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ НИКОГА С ТОВА,ПРЕЗ КОЕТО АЗ МИНАХ.
Наистина не мога да повярвам, че някой може да напише такова нещо?!  O_O O_O O_O Заприлича ми на игра на две пубертетки, които се надпреварват за вниманието на баща си...Сори за изказването ми, но Мишленце, това дете май наистина е по-добре да не присъства на сватбата. Жалко, че ще има такава мащеха. И бъди сигурна, че един ден ще съжаляваш....

Тази тема ...май някой трябва да я изтрие цялата...... :spam:

Защо СПАМ? Мисля, че това е свободно изразяване на Лично мнение относно въпроса който беше повдигнат.
Иска се мнение - дава се. Това е.

Ами защото Мишленцето  май се е нервирала и е редактирала всичките си постове....по-скоро се е обидила от мнението на повечето ....а така темата си губи смисъла...след като не можеш да прочетеш написаното,което е редактирано с по една емотинка...затова...

Не мисля, че темата трябва да бъде изтрита. Напротив тя е много интересна, показателна и поучителна, аз току що я прочетох и макар че не виждам какво точно е отговаряла mishlence, то си личи доста ясно от следващите мнения на момичетата. Аз не съм дете на разведени родители, нито съм съм се сблъсквала с точно такъв вид ситуация, но аз лично успях да си извадя някой полезни изводи и поуки за себе си и за моите трудни отношения със семейството на мъжа си. В темата има много мъдри и поучителни мнения, които според мен могат да бъдат интерпретирани и извън конкретния контекст и да бъдат приложени към други семейни проблеми от всякакво естество. Може би само заглавието на темата вече не отговаря на съдържанието й, но определено ми беше полезна и на мен, въпреки че проблема ми наглед е съвсем различен. Семейните отношения са сложно нещо, което според мен трябва да бъде обсъждано точно по-този задълбочен и мъдър начин, по който е обсъдено в тази тема. Дори бих казала, че проблема ми е пряко свързан със свекърите, а тук на тези скромни 3 страници намерих много по-истински и мъдри съвети, отколкото в съответната тема за свекървата.

И аз не мисля,че трябва да се трие  :huh: Но няма нужда и от толкова нерви  :\
Мишленце ,аз се поставям и на твое място.Знам какво е да си между чука и наковалнята,гадно е меко казано за тая ситуация  :! Но все пак мисля,че си реагирала много остро,защото знам какво му е и на детето на мъжа ти.Да не те обичат е още по-гадно,отколкото да се чудиш какво да правиш.И може би не само ти си обидената,но това един наранен човек като теб никога не го вижда навреме.
Помисли си много добре какво искаш-сватба или скандали?!Ако ще да поканите детето само от срам към хората,по-добре го поканете.А пък никой не е казал,че трябва да му обръщаш внимание и да не си му обидена вече.Ти си била наранена,ако искаш и цял живот не прощавай постъпката,която те е наранила,но го дръж за себе си.Това са си семейни неща,които нямат място извън къщи,най-малко в хорските усти.А ако не е на сватбата,всички ще се разграчат като гарги над мърша (извини ме за гадното сравнение) и мършата ще си ти,като се почне едно обсъждане "бива ли такова нещо,такава зла мащеха си"...повярвай ми,много ще е зле.И ти ще си останеш лошата,независимо колко добър човек си иначе и колко си била обидена,това никой няма да го осъзнае,не се надявай.

Съгласна съм с теб!Даже най-вероятно така се чувства момичето!!!Децата не говорят гадни неща,ако се чувстват обичани и обгрижвани!!!Но когато доведените родители им се обидят,никога не мислят за това  }:-> И накрая никой не е доволен и не се чувства добре,просто защото и деца,и родители са слепи за мъката на другата страна в конфликта!!!

Как така ще се провали сватбата? Не го допускай, щом си сигурна, че това е мъжът за теб. Сватбата е един вълнуващ и прекрасен момент, който трябва да се изживее непременно! Това е моето мнение. Друг е въпросът колко хора ще поканите, какъв тип сватба ще е и други подробности... Що се отнася за дъщерята на бъдещия ти съпруг...мисля, че тя може да говори каквото си иска и да обижда колкото си иска, но мисля, че вие сте разумни хора и не трябва да й се връзвате на глупостите. Ясно е, че това е от възрастта, ясно е, че тя "пищи и съска" като ранено животно. Разбери я - изоставена е, ненужна самотна. Сигурно се дразниш, че мислите ми се припокриват с мнението на другите момичета, но от война смисъл няма. Усмихни се, нещата ще се оправят, дай й шанс. Сигурно това няма да е последната обида, която чуваш от нейната уста, но с времето всичко ще се оправи, въпроса е ТИ да се отнасяш с разбиране и с добро към нея - по този начин истериите й ще секнат по-бързо. Помисли, дори да не я поканите на сватбата (както сте решили), не можеш да избягаш - това е дъщерята на твоята любов и сестрата на твоето дете. Моят личен съвет е да постъпиш великодушно и въпреки обидата да поканите момичето най-официално, като й кажете, че наистина ще се радвате тя да е част от вашата сватба и че ще бъде скъп за вас гост. Когато се отнасяш авторитетно и зряло, на нея ще й е неудобно да прави сцени и да се излага. Бъди сдържана и на ниво. Желая ти успех и цялата любов на земята! :)