Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Каквато сватбата такъв и жвотът.... Вярвате ли в това поверие. При мене така се получи попринцип!

Аз не вярвам в това. Сватбата дори не е нужна, след сватбата не идва любовта. Какъвто си преди сватбата, преди този ритуал, такъв ще си и след него. А и бракът е такъв, какъвто сам си го направиш. Ако се раздаваш напълно и обичаш искрено, бракът ще е чудесен, ако ли не се превръща в едно разочарование.

Не вярвам в това,защото емоциите около сватбата почти винаги са напрегнати и в даден момент се превръщат в нерви и проблеми. След като мине сватбата всички се успокояват и нещата си влизат в релси. Не смятам,че сватбата има нещо общо с семейните отношения.  @}->--

Аз също съм на мнение че и преди и след сватбата отношенията не се променят а и зависи от хората.Ние с моя съпруг живеехме заедно от 9 години преди да направим сватбата -това си е "половин брачен живот"  и сега след сватбата пак а ни същите отношения даже бих казала че май се и позасилиха още повече сега по често си казваме ОБИЧАМ ТЕ.

Ако е така, най-добрата ми приятелка ще има прекрасен семеен живот, което от сърце й пожелавам! :)
Бъдете щастливи и влюбени - преди и след брака! :)

Дрън-дрън,че пляс.Това ми е мнението по темата.  =]

То ако беше така нямаше да има разводи ....
Мисля че всеки е бил щастливо и положително настроен в сватбеният си ден ....
Аз лично съм на мнението на carlyangel  =]

В един филм казаха: Колкото по-лош е сватбения ден, толкова по-хубав е живота след това. Така че подкрепям мнението на curlyangel:

Щом има любов защо ви е да правите пишни свадби .........нищо не доказвате с един подпис.
Ако имате излични пари ок саберете всички познати празнуваите (все пак и ресторантиорите са хора ) ама за мен свадбата на днешно време е лукс които не всеки може да си позволи... :bravo:

Аз не вярвам, според мен това е просто суеверие  :)

Е, аз ще погледна по- дълбоко и ще коментирам нашата сватба и почти 35 години брачен живот. Твърдението е съвсем вярно, що се отнася до това, как работят хората заедно и какво според тях е важно. По принцип сватбеното събитие касае 4 семейства - двете родителски, новото семейство и кумовете. Поне при нас, както беше на сватбата, така беше и по другите ни семейни празници - та до ден днешен с годишнините. Нашето /моето и на съпруга/ отношение към събирането на непознати хора на едно място е напълно отрицателно - на сватба или каквото и да е, само общи приятели, а от роднините само тези, които са на наша възраст и на "наш акъл". Останалите, когато дойдат вкъщи.....Съпругът ми държи на традициите да не "сече дума на родители" и не се опитва да ги променя, аз съм бунтарка и взимам само това, което ми харесва, но правя компромиси, защото той е "главата на семейството"  @}->--Нещата така си и останаха - самата сватба я подготвиха свекърите, по тамошните обичаи и по тяхно настояване, като поканиха цялото село, всички роднини и хората от ТКЗС - то. Съответно теглиха заем, който по- късно изплащаха години наред. Същото правеха с имените дни на децата и кръщенетата - цяло село, ненужни разходи и независимо дали децата са там, защото така се прави и какво ще кажат хората. Ние празнувахме рождените дни, докато децата бяха малки, като се стараехме да каним предимно техни приятелчета. Никога не сме "надхвърляли харча", парите се събираха за жилище и образование. Семейните ни приятели имат същите приоритети, събирали сме се дето се вика "на гола маса", ходили сме и ходим по екскурзии, никога обаче тържествата ни не са били бляскави.  Винаги и във всяко нещо се опитвам да вложа "лично участие", да направя или предложа най- новите тенденции в събитието. Даровете на най- близките роднини /там дарове дава и булката, отделно от тези на свекървата/ не бяха обичайните ризи, комбинезони и престилки. Бях избрала хубави неща /според мен  :P/, като предварително бях проучила кой от какво има нужда. Бях събрала списъците с подаръци на мои приятелки и колежки, защо да не ползвам чужд опит /така действам и сега/. Всичко опаковах в бяла хартия, завързах с панделка и лепнах от цветчетата, които имах на роклята си /това видях от сватбата на приятелка, която се омъжи в Австрия/. Ужасссссс :girlhide:- така не се виждало какво има в пакетите, а и как може да се подаряват примерно кожени пантофи, вместо чорапи! Еми така сме и днес - подаръците по разни поводи избирам само аз /съпругът ми не се включва/ и те в повечето случаи не са обичайните  :\. Моите родители винаги питат, с какво и как да ми помогнат. Имаха си приятели, с които се събираха и не държаха да са заедно с нас, точно в деня на празника. На сватбата "присъстваха", като баща ми правеше снимки, а майка ми зорко бдеше да не направя някоя глупост. Така си и остана - почти невидимо присъствие в живота ни, но твърда ръка, когато се опитвах да се еманципирам повече от допустимото. И последно - кумовете, наследствени от страна на съпруга ми, както е по традиция. На сватбата те се опитваха да са буфер на "така се прави и какво ще кажат хората", а и бяха най- голямата ни финансова подкрепа. Тихо и без показност ни подариха значителна сума, това беше много революционно за тогава. При затруднения от този характер, първо сме се обръщали към тях за помощ. Те, като брашнян чувал, винаги "пускаха брашно", без да задават въпроси и от цялото си сърце. Сега, когато са пенсионери на по 80 години, никога не са ни оставили да си тръгнем с празни ръце - то са сладка, консерви.....как да ни дадат залъка си, дето се вика. Когато разбраха, че ще се жени синът ми, заедно с подаръка за него, казаха: и да не го карате задължително да вземе за кумове семейството на сина ми, вече не се прави така.... @}->--/то синът ми даже и не си беше помислил такова нещо/.
Сещам се за филмите /те са няколко, където стават комедийни гафове/.....Но и животът на семействата после е пълен с комедийни гафове. Даже два имат допълнително направени продължения, когато се раждат внуците  ;). Явно киноиндустрията използва верността на твърдението.

След като прочетох какво е написала svekarva разбирам, че на това твърдение може да се гледа от две страни. Може да се гледа съвсем повърхностно и със закачка и да се тълкува така: ако сватбата ви е била весела, не е валяло, всичко е минало по вода и другите му там тинтири-минтири, в живота ви всичко ще е също така. Ако се гледа така на това поверие аз не го вярвам.  :\ Семейният живот е прекалено цветущ и комплициран, за да може да се предвижда и тълкува от развитието на нещата по време на един единствен ден, пък било то и сватбеният.

Ноооооо... може да се погледне и от друга страна, както svekarva е направила! И втората страна е: взаимоотношенията и връзките между основните лица по време на сватбения ден и как те отразяват реалните взаимоотношения в живота им преди и след това. Ето в това вече има логика!  :ashamed: Защото сватбата и това как вие и вашите семейства сте подходили към нея наистина съвпада до голяма степен с това как подхождате и в самия живот, дори и след сватбата. Мешали ли са се родителите ви до болка в подготовката на сватбата ви? Много е вероятно и в живота ви по-натам да се мешат. Традиционалисти ли сте били при подготовката или бунтари? Много е вероятно такова да ви е мисленето и след сватбата в нещата, които правите. Имали ли сте супер караница с вашия любим за важно решение? Нищо чудно за вбъдеще пак да се карате за важните неща. И т.н. Така че, да, има логика в това!

Връщайки се назад към сватбата ни и анализирайки поведението на близките ни хора и нас самите
( :look: ) мога да кажа, че наистина как се развиха нещата тогава отразява до голяма степен поведението на хората и сега. Съвсем накратко - ние бяхме отговорни за всичко и всичко поехме финансово сами. И днес никой не ни се меша и сме напълно самостоятелни.  :)

Но това няма нищо общо с предсказване на бъдещето и суеверия - това си е чиста логика.  *bye*

мда така е наистина :)