Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

uliaulia, аз съм мислила много за осиновяването. Разбира се,ч е искам да изпитам всичките емоции от положителния тест, промените в тялото, порасването на коремчето, ритничетата до раждането. Обаче, ако недай си Боже не ми се случи, то за мен осиновяването е един реален вариант. Дори се замислям, след години, живот и здраве, когато отгледам собствените си деца, и за приемна грижа.

Разбирам, какво имате предвид и за "правенето" като самоцел, както и за цялото това побъркване по темата. Това е сериозен, но почти неизбежен проблем  =]

Гледам обсъждате осиновяването и ние с мъжът ми сме го правили не веднъж и двамата сме на мнението че сме за осиновяването .Много силно се надявам да имам късмета да имаме свое дете , да изпитаме всички тръпки и емоции които го съпътстват, но ако сме лишени от това със сигурност ще си осиновим.

BeRa, bobi123, Слънце, plamak_ , радвам се, че сте обсъждали тази тема и сте за. Гледам никъде не се споменава по темите и си мислех в мен да няма нещо сбъркано  @}->--

Аз съм съгласна с поста на Маги. Това е много лично решение и не мисля, че с един-два разговора с  мъжа можем да вземем решение. Мислила съм си по въпроса и до сега не съм стигнала до конкретно решение  *crazy* Ще направя всичко възможно да си имаме дечица и аз искам като всички жени да изпитам радостите на бременността, на раждането, на тази велика връзка между майка и бебе.  *INLOVE* На някой може да му се стори като невероятно усилие, но всеки го разбира по различен начин. Колкото до осиновяването, ако не е на бебе, а на по-голямо дете, ще ви трябва адски много време. Дори на 2-3 годинки, тези деца са малко по-изостанали, имат нужда от много грижи, внимание и време за тях.
uliaulia, ти ако сега нямаш време, за да излезеш от работа за изследвания (на мен те ми отнеха не повече от 5-6 прегледа), как си представяш, че ще стане това осиновяване?
Нямам абсолютно нищо против осиновяването, но първо ще направя всичко възможно, за да си имаме наши дечица. Това е моето мнение  @}->--

Така и трябва да е maria_hs, всеки трябва да опита всичко възможно преди да се откаже.Аз мисля че всеки има предвид това , че когато медицината е безсилна вместо да си останем сами ,без да се грижим за едно детенце , можем да си го осиновим.

Само да допълня, че при осиновяването също се правят доста изследвания и на двамата родители, а самата процедура по осиновяване може да отнеме години, като през това време кандидатите за осиновители са под постоянни проверки дали са ок или не.
Та в този ред на мисли, не е сигурно кое ще отнеме на двойката повече време и напрежение.

Хайде да ви опиша малко за осиновяването.Нищо не става в извън работно време.Лицата занимаващи се с това са държавни служители работят от 8-18 часа.Ако ви извикат за детенце, освен че сте подложени на проверка вие ходите на свиждане с детето, за да свикнете едни с други.На тези свиждания присъства и социалия работник който е прикачен към вас.Това става в работно време в най-добрия случай може събота и неделя.След това следва и дело, там трябва да сте двамата.След което взимате детето в къщи.Ако е под 2 години ви се полага отпуска по майчинсто, ако е над 2 нямате право на такава.Детео живеещо в институция е свикнало на режима там и извеждането му е трудна процедура както за него така и за осиновителите.Минава се през много етапи и се изисква пълна себеотдаденост, за да може детето да продължи да живее нормало.

Времето не е извинение, дали за осиновяване или за ин-витро ще ви трябва и за осиновено дете ще отсъствате повече от 30 дни.

Не съм против осиновяването не ме разбирайте погрешно, но въпроса не трябва да е осиновяване или ин-витро.

Маги уважавам те кжто 4овек и с интерес се обогатявам 4рез всеки твой постинг.
Но не мисля,4е е толкова трудно да се осинови детенце.Не се 4ака години.Те се 4удят как да се отърват от тези тежащи на бюджета деца.
Но как може да мислите за осиновяване след 6м опити *crazy* И то да стои на дневен ред-осиновяване ли инвитро ли :girl_impossible: Време нямало........За мен такова изказване е на 4овек,който не е готов да бъде родител.Нека съм крайна,нека съм груба,не ми пука!
Откакто детето ми е за4енато на първо място е то!Време да се изкъпя не съм имала с дни,време да се среша или сготвя-също не съм имала.Време да ям и спя не съм имала!Но какво зна4ение е имало за мен това-нулево.Защото,време да се изцедя,да я нахраня,изкъпя,целувам,гушкам,гледам докато спи,утешавам и..и..и...за мен е било безценно!И до днес ми се пла4е при мисълта,4е ще я оставя за да работя.Не,не съм перфектна майка,но ВРЕМЕТО лети и един ден децата ни ще са на 18-20г и може би дале4 от нас.Кога ще го наваксаме?!?
Руми а приемните семейства?С одини ли 4акат?Понеже едно бебе в приемно семейство може да бъде и формално осиновено....
Колега на мъж ми за 2 месеца е взел бебе с жена си.....явно държавните са с привилегии,знам ли
Фийбс-и аз се сетих за отделна тема,ако няма такава.Тази не трябва да се спами според мен

Клео, не знам как стои въпросът с приемните семейства, но наистина с осиновяванията нещата са много зле. Нужни са сериозно законодателни промени, както и службите да си вършат по-бързо работата. наскоро четах една много хубава книга за осиновявания по действителен случай  и там се цитираше, че в Ирландия за текущата година е имало само 2 деца ирландчета за осиновяване.
Тук нещата определено не стоят така. Има и дела за лишаване от родителски права, хиляди, това са дела за майки, които са оставили децата си , не са дали съгласие и държавата им отнема правата и тези дела се влачат с години.  Но май ставаме  :offtopic:

Аз бих осиновила дете.Говорили сме го,обмисляли сме го и съм се интересувала.Не е чак толкова сложна процедурата,но си изисква все пак някакво време.Към осиновяване аз лично бих прибегнала ако начините да имам собствено дете се изчерпат,но преди това ще пробвам всичко което се налага.Но това е избор на всеки и е личен и нека всеки го направи както го чувства.

Ами това е темата за осиновяването:)
Другите постове са доста смесени и затова ги оставих там,където са сега в момента.
Ето тук можем да продължим да пишем за осиновяването!

Клео има един вариянт при който взимаш бебто за отрицателно време.Вие търсите да осиновите, социалните знаят и ви препоръчват да отидете в дадена болница при определен лекар, той знае коя родилка е решила да изостави детето си.Мъжът съответно припознава детето при раждане, майката се отказва от него, а в последствие съпругата го осиновява.Всичко това става като на родилката се заплаща съответна сума.За съжаление това е най-неправилния начин за осиновяване на дете.

Аз съм съгласна с Гери и аз бих стигнала до осиновяване след като използвам всички възможности, за зачеване.

За съжаление аз не знам защо така в нашето общество нещо хубаво като осиновяването се гледа с лошо око, крие се и дори децата се обиждат на осиновен и не осиновен  *crazy* това не го разбирам.

На скоро 4етох нещо подобно на
Ще си осиновя с надеждата да забременея?
Същетвуват ли такива хора и защо

Ами има много случаи(даже имам близки в това положение) в които след като се осинови детенце и жената се успокоява и забременява.Така че явно има и такива случаи , но осиновяването върши работа в такива случаи в които всичко е на психическа основа , а не здравословни(имам и близки и в този вариант и след това не забременя) .А според вас трябва ли едно да знае че е  осиновено, в смисъл ако е било твърде малко че не  го е осъзнавало и кога е най добрия момент то да научи, има ли изобщо такъв?Според мен трябва да знае, не за да им се натяква по някакъв начин че те са чужди деца ,защото щом са ги взели значи вече са техни , но по скоро защото по лоша ще е ситуацията да разбере от някой "приятелче".

Клео,за съжаление осиновяването е доста тежка и трудна процедура.Най-вероятно твоя познат е осиновил детенце за 2 месеца по схемата,която е посочила Маги.Много от децата не е възможно да бъдат осиновени,защото родителите им не са се отказали от тях и не са дали право за осиновяване.Сега закона е променен и не съм сигурна как стоят нещата,но до скоро заплатите на директорите в домовете зависеха от броя на децата им,колкото повече деца,толкова по-висока заплата и директорите не ги даваха.Имам позната,която има осиновено дете,по най-старата процедура,отива в дома и го взима след кратко проучване от страна на социалните.След като го взима променят закона.Няколко години по-късно иска да осинови още едно дете,за което знач че чака 3 години,дали е успяла да осинови не зная защото не съм я виждала от 3 години.Освен това до колкото знам вече не е възможно да отидеш и да кажеш "искам това дете".Попълваш документи в които пишеш какво дете искаш и чакаш да ти се обадят,че са намерили дете по твоите изисквания.Моята позната беше писала като изискване само да е момче  между 1 и 3 години и чака години-няма момчета на тази възрас.Молбата обикаля от дом в дом и всеки директор пише-няма подходящо/щот нали ще му падне заплатат/.
Сега може да е по-различно,но със сигурност не е лесно и бързо.

А що се отнася до отношението ми към осиновяването-абсолютно за-дори си мисля,че бих искала да осиновя дете независимо,че имам свои.Толкова деца има,които няма кой да прегърне и целуне.Тази идея седи в главата ми отдавна,като порастнам моите да си взема едно детенце,дори не държа да е осиновено,може като приемен родител.
И смятам,че осиновените деца трябва да знаят,че са осиновено.Тръгнат ли на градина трябва да знаят.Няма нищо срамно нито да осиновиш,нито да си осиновен.Отново стигаме до обществото ни,което е далеч от 21ви век.

Станах досадна,но видях поста след публикация
В тази връзка,предсавяте ли си да разбере от улицата когато е на 15-16 години в разцвета на пубертета-става страшно.А доброжелатели много

Да детето трябва да знае, да му се обяснява още като е малко, защото после става трудно и за двете страни.

Колкото за осиновяване заради забременяване, това според мен е адски егоистично.И като забременееш какво го правиш това дете?Това да не е вид лекарство?Да осиновиш означава, че искаш да отгледаш, да дадеш любов на едно дете.Не взимаш нещо докато забременееш и после да го върнеш.

И аз съм твърдо за осиновяването и приемната грижа. Много често съм си мислила, че ако имам две момчета бих настоявала да осиновим за трето момиченце, това ми е мечтата в живота! :) Бих настоявала пред мъжа ми тъй като той не е съгласен. Има мноооого рискове, но това е най-хуманното дело и мисля, че си струват.

Маги, едва ли някой мисли да го връща детето после, верно не е лекарство идо това се прибягва само ако всички останали начини са изчерпани. Но и аз знам за случай, в който много напи познати много време не са имали дете и веднага след осиновяване жената се успокоява и забременява. После си отгледа и двете деца като свои.

Определено мисля, че детето трябва да е наясно от самото началои да му се припомня и разказва от къде е дошло по нежен и разбираем начин.
В този ред на мисли нали гледате "Такъв е животът" неделя от 11ч. Сетих се за жената с двете момиченца - едно нейно и едно приемно на същата възраст, което вижда и двете си "майки".

Една моя позната работи в дом за деца и мин. Коледа бях на тяхно тържество, което беше върховно. Ще пробвам да намеря разказа си от тогава, много е вълнуващ.

Ето го разказчето за тържеството:

от maya_bunny на 22 Дек 2009 23:57

Здравейте мами!

Ще ви разкажа за днешното си преживяване докато съм още под еуфория и тъга едновременно. Бях на коледното тържество на Дом за деца и още от самото начало ми стана мъчно от празната зала, сигурно имаше най-много 30-40 човека, при условие, че са поканени доста хора от общината и от къде ли не. След два месеца бесни репитиции почти нямаше кой да се зарадва на децата, а те бяха страхотни. Час и половина заедно с учителките си пяха и играха толкова много неща, личеше си, че там има добри жени, които въпреки скромното заплащане са положили огромен труд да ги научат на толкова много неща. Много бяха сладки, харесах си поне няколко циганенца, а едно момиченце бих си го взела веднага вкъщи, ако можех. Дано след време да мога да осиновя дете, винаги съм го искала.
Другия проблем (освен скромната публика) беше студа ... в тази мизерна зала с почти никакво отопление всички умряха от студ, а за децата да не говорим, които бяха по сценично облекло. Т.е. ръководството на Дома прави от нищо нещо, за да имат те тържество, за да ги видят хората, особено тези, от които зависи благополучието на Дома и т.н. Дано занаперед да е по-топло, иначе се превръща в мъчение за всички, особено са тези, които толкова са се старали да ги научат, а ги гледат как треперят от студ на сцената ...

Та мами догодина живот и здраве ще се опитам да дам повече гласност на това тържество, знам че форумите с майки са голяма сила, може да се направят и плакати, които да се разпространят по детските градини, защото на децата ще им е интересно да гледат свои връстници как пеят и играят, изобщо много неща могат да се измислят. Може пак да се направят торбички с лакомства и т.н.

maya_bunny много вълнуващ разказ, наистина това което си описала е нещо страхотно , но за жалост неоценено от който трябва , надявам се тази година тези дечица да имат повече късмет за по добри условия в дома , а защо не повечето от тях вече да не са там за тържеството .
Маги  не се има предвид че се използват осиновените деца като лекарство и след като се "излекуваш" го изхвърляш.Всеки си гледа детенцето не зависимо дали е имал след това или не , просто то е било единствената му утеха в този труден момент, не мисля че може човек с лека ръка да се откаже от него, след като се е сдобил със свое.
Веднъж когато гледахме "Такъв е животът" и си говорихме с мъжът ми по въпроса за приемните родители , той беше категоричен ,че иска да е осиновено едно дете ,а не да му ставаш приемен родител ,защото когато се привържеш силно и ти го вземат по една или друга причина страдат както детето ,така и приемните мама и тати.А мисля че човек който се хване да отглежда едно дете от дом го прави с голяма любов и е неизбежно това привързване.

Аз бих казала на детето че е осиновено още от малко.Имам приятели осиновени деца и едните им казаха от самото начало а другите като по големи и вярвайте ми шока за вторите беше много по голям.Естествено има различни случай и хората реагират различно.Но не мисля че това нещо трябва да се крие от детето.Моята приятелка осиновиха дете за около година.Естествено зависи колко бързо ще се появи подходящо дете.Те осиновиха дете от Силистра а иначе са от Варна ,но те бяха написали голям диапазон и като градове и като пол и като националност.Единственото изискване беше да е малко детето.Малкия е невероятен и все повече почва да прилича на нея и толкова сладко и вика мамо.Той е на 5 и тя от самото начало му каза че е осиновен и говори с него непрекъснато за това.Даже единия път малкия ми обясняваше как майка му го е взела от дома и как го е завела вкъщи и как винаги щял да бъде с нея.Имам приятели които осиновиха момиче-осиновяването трая две години близо ,но през това време те се водеха приемни родители и детето живееше с тях.В началото детето беше  поизостанало и почти не говореше,ама елате сега да я видете-не млъква.На нея също и казаха отначало че е осиновена.
На мен винаги ми се е искало да вземем за празник дете вкъщи-но мисля че така ще навредя повече на детето отколкото да помогна.А ми е толкова мъчно за тези дечица.

Аз съм "за" осиновяването,ако семейството не може да има деца.Аз лично не бих си осиновила.
Процедурите по осиновяване не случайно са дълги-все пак не може всеки,който поиска да си осинови дете.Както знаем има и не дотам доброжелателни хора...да не говорим за трафик и тем подобни. :\ Съгласна съм,че е трудно,но в днешно време-хора всякакви,които трябва да бъдат щателно проверени. *THUMBS*

На мен ми е много интересна темата с осиновяването. Много съм си мислела за това. Имам доста познати с осиновени деца - наши съседи, кумувете ми, една моя учитела. Съседите ни когато те заосиновяваха, бяха поискали даже дете с музикални наклонности. Ами имат го. Взеха го на около 2-годишна възраст. Наиситна е много музикална. Не са й казали, че е осиновена. Кумувете ни са искали 10 години детенце и са нямали. Осиновили и сега имат още 3. Голямо, щастливо семейство американски тип с достатъчно голямо жилище и ван. Майката е нон-стоп в майчинство откакто са взели първото дете обаче. Иначе и двамата са на супер-специални работи, свързани с държавата, сигурността и т.н., та на дали са ги проучвали много-много, защото са постоянно проучени :D. Обаче и двете двойки не искат да говорят за процедурата по осиновяването, казват - абе то е много трудно ама ние имахме късмет. Не искам нищо да казвам как точно са успели, защото първо нищо не знам, второ им се възхищавам като родители и самата аз гледам да се уча от тях и не бих си и помислил да ги критикувам. Моята учителка е италианка. Осиновила е две деца  в рамките на 3-4 години. Не знам дали като чужденка е по-дисциплинирана и си е придвижвала стриктно всички документи, или по нашите институции са подлизурковци и като чуят чужденец и вече челни стойки правят, но фактът си е факт. Всичките деца, за които говоря са от български етнос и без увреждания.

Много ми е любопитно какви са изисванията към осиновителите, знаете ли? И от какво естество са?

Най-вероятно твоите познати са осиновили по ДРУГАТА схема за осиновяване,в което няма нищо лошо,освен че го купуваш, а то не е кило чушки.Но това става заради тъпата ни система.А за проучването,до колкото знам от моя приятелка,осиновителите трябва задължително да имат брак,да не са осъждани,да имат определен доход и битови условия да гледат дете.Вероятно те проучват що за човек си,като питат комшии и приятели.Но в това няма нищо лошо,все пак взимаш да гледаш човешко същество.То ако ме питате и за да вземеш куче или коте би трябвало да те проучват,та какво остана за дете.

Мисля, че и самотни жени могат да осиновяват, имам позната която не е омъжена, няма и приятел с който да живее, а осинови детенце.

магито права си.И самотни жени могат да осиновяват.Майка ми има такава позната. *THUMBS* Тъй,че едва ли едно от изискванията е сключен брак.

Ами мои познати се жениха специално заради осиновяването.

Кали,тя жената е вече към 50год. и това е станало отдавна,та си мисля да не би да има някаква промяна   =]

Относно осиновяването, за което си говорите тук, определено съм на мнение, че дори и да си осиновя детенце, няма да съм напълно завършена без чувството да бъда бременна, да чувствам живота в себе си. Това което каза Маги, е абсолютно точно това, което искам да кажа и аз. Твърдо не съм против осиновяването, даже в определени дни от месеца си го мисля много силно. Но знам, че дори и с осиновено дете до мен (което ще обичам като мое, сигурна съм) няма да съм напълно щастливата майка, а винаги нещо в мен вътре ще плаче при вида на бременна жена по улиците.
Затова в момента се концентрирам повече и отделям време, енергия, пари, главоболия, радости и неволи в една единствена цел - бебенце от моя плът и кръв. Пък времето ще покаже, ако всички начини за забременяване са изчерпани, ако са минали доста години и надеждата е започнала да умира - тогава най-вероятно ще дойде на дневен ред това... Но аз знам, че засега няма да се откажа, каквото и да ми струва това  @}->--

Обикновенно в обедната ми "почивка" търча по темите на форума , попадайки та тази обичайното ми чувство за хумор се изпари някакси. Всички сме на едно мнение "да" на осиновяването. Ние с мъжа ми дори смятаме да подадем документи за да направим още някои щастлив ...Да имаме двама здрави калпазанина които се появиха с първия "изстрел" и след сравнително леки бременности. Но за мен бременноста не е всико .....сложното дойде после , а и предстой така като гледам - безсънието , коликите , нарисуваните с "аки"  стени Пиша това не за да ми каже някои БРАВО , а защото смятам , че отговорността да отгледаш "чужд" човек е огромна , и в този ред на мисли се сещам за въпроса на  еничаря Караибрахим от невероятният роман на Антон Дончев "Време разделно"  към неговият роден баща "Защо даде мен за еничар, защо не даде Манол?" и отговора на стареца " Как синко да дадеш нещо чуждо...само свое можеш да дадеш" ........
Та така малко да отхвръкне Марти и да излезе от дрисливо - коликовият момен и сме преи социалните .......нито разполагаме с кои знае какви средства нито сме някакви гении ..съвсем обикновени мучовци сме както казва мъжът ми.
Не ангажирам никого с мнението си , не искам да обидя никого и най вече в ничия рана не искам да човъркам ....просто споделих ....

Веси, евала за това, което мислиш и планираш по въпроса, но наистина ли си готова толкова скоро? 
Аз сякаш първо искам малко да се оттърся, да поработя, да се върна към нормален живот и когато ми писне от работното ежедневие тогава пак се радвам на малко детенце (мое или осиновено).
Та въпроса ми е нещо от рода на: Как намираш сили за деца с малка разлика едно след друго? ;)
А си трябват доста сили, това е сигурно!

Мая това са моите страхове ...дане би когато малкият се "отърси" да ме завърти циклона и да отложа всичко във времето .....

Vessi, възхищавам се на това , което сте решили с вашия мъж. Хубаво е да знаеш,че има все още хора, които са готови да направят такава сериозна крачка, въпреки, че имате вече две свои дечица. Аз съм също много "ЗА" осиновяването. Винаги съм си мечтала за 3 дечица, 2 мои живот и здраве и още една мъничка душица, на която да се даде шанс за по-добър живот. Надявам се един ден това да стане реалност!

И наистина има го момента, че с връшането на работа човек се отплесва и залисва в ежедневните проблеми и започва да отлага във врмето. Щом се чувствате готови може би наистина сега е момент, въреки че няма да е никак лесно.

Веси, изцяло те разбирам и подкрепям! @}->--
Аз съм с абсолютно същото усещане за нещата и не просто не ме притеснява малката разлика, ами тъкмо такава съм искала за децата си. А защо - защото и на мен ми се вижда по-лесно, отколкото в обратния случай. Освен това за децата си предпочитам да растат "на един акъл", защото е много по-забавно. Винаги съм мечтала да имам поне 3-4 деца, независимо рожденни или осиновени. И понеже имам шанса за свои, някак си меракът да съм бременна и да раждам не ми се е изчерпал с двата броя, затова си мечтая да си направим отново с малка разлика и едно трето, а след това да прегърнем в семейството и изоставено детенце, или пък няколко. Да, несравнимо е усещането за бременност, но пък и всяка жена преминава през нея различно. За някои е физически изтощително и копнеят да се мине на следващия етап. Аз си я представях така бременността, но се оказа коренно различно при мен. И двечките станаха от по един опит, слава на Бога, а бременностите ми протичаха с единствения признак "растящ и мърдащ" корем, което ги направи най-прекрасният период в живота ми и обичам всеки ден, в който съм била бременна. Толкова ми харесваше, че изобщо не бързах да раждам до последно. Трудничкото е след това, но пък личната мотивация идва от един "генератор" на невероятно положителна енергия, а това компенсира нещата. Страшно ми е да си представя какво е да не изпиташ чувството да си бременна никога, но и не съм мислила дали искам съм бременна на всяка цена. Може би, защото преди да я изпитам двукратно, си мислех, че бременността непременно е период на ежедневен дискомфорт. Мечтала съм и за бременност и за собствени деца, но не съм си представяла да се подлагам за целта на инвитро и още по-малко да прибегна до сурогатна майка. Да, било ми е мило да си представя дете, плод на взаимната ни любов с мъжа ми, но не дотолкова, че да ми е трудно да открия същата и в изоставено дете. Някак си не гените са нещото, което някога съм търсила в децата си. А дори сега, с тях пред себе си, не забелязвам приликите им с нас, ами индивидуланите им черти, които са толкова различни от нашите с баща им, че това създава страхотно положителни емоции. Докато примерно с осиновените деца се случва обратното - там хората започват да откриват прилики. Странно е, но е прекрасно усещането и двата случая и се надявам да изпитам и другото. *INLOVE*
N.B. Нека никой, който е на различно мнение от моето, не се чувства засегнат, защото уважавам различията си с другите. Тук просто споделих как лично аз усещам нещата за себе си. @}->--

Много се радвам, че има хора, които се решават на такава стъпка! Аз също мечтаех след като (дай боже) родя аз да си осиновим детенце. Сега обаче има пречка. Няма да ни дадат детенце, заради нещо, което не ми се обсъжда. По специално заради годеника ми. Той съжалява много, че заради него не мога да осъществя мечтата си. Той обаче е човекът, с когото искам да споделя живота си и приех факта. Дано с времето да се променят нещата и да имаме възможност да го направим! :)
Vessi, успех, мила!!! @}->-- Вие българче или канадче искате?

Веси, много разумно решение сте взели, но и много отговорно. Все пак имате две родни деца, как ще възприемат чуждо дете като свое братче или сестриче. Ще бъде трудно, децата са много жестоки. Дори вие да не ги обичате еднакво, между тях винаги ще има деление, особено каката, която вече осъзнава всичко на такава възраст. А и самото дете как ще се чуства, в семейство с превес от две деца. Все пак се радвам, не всеки има сърце да гледа чуждо дете като свое  *INLOVE* Дано всичко стане по най-лекия начин.

 Много интересна тема има вече и тук:) Надявам се скоро да се споделят не само възгледи, ами реални истории, свъразни с осиновяване. Аз лично съм мислила по въпроса и също смятам, че бих си осниновила дете.
 За съжаление, от малка чувам от тук от там, че съм осиновена - много е неприятно, особено, когато бях много малка и не разбирах, но близките и познатите ми отричат. Родителите ми са покойници, а когато бяха живи, ми е било неудобно да ги попитам..а имам не едно основание да смятам, че е така, но и някои основания, че не е вярно и съм страшно объркана. Много ме обичаха, а майка ми беше невероятен човек. Има начин да науча истината, като се обърна към институциите..В блока ми се говорело от някои съседи, че са ме взели от Варна, една баба и лично ми го каза, ама...други съседи, с които съм по-близка и съм ги попитала, отричат да съм осиновена..И не знам какво да правя..дали да предприема това проучване..ако се окаже невярно, дали няма да е прегрешение към паметта на родителите ми..ако се окаже истина, нищо не би се променило..а пък да живея ли с това объркване или да се помъча да не му отдавам значение..

Аз също съм за,за осиновяването на дете и смятаме да си осиновим едно,макар че имаме вече 2 деца ,едно наше и едно негово (на мъжът ми от първият брак) @}->--
Това е много трудна стъпка в живота ,но мисля че ще се справим :)
След сватбата ,започваме да действаме по-въпроса...

Ел ако ще се почустваш добре и ще си в мир с теб потърси.Не мисля че ще предадеш духа на родителите си, но ще намериш твоя вътрешен мир.

Ел, ти самата казваш, че нищо не би се променило, и все пак.....
Не че мога да давам съвети, но ми се струва, че ако потърсиш истината, всъщност няма да станеш по-спокойна, а напротив.

Това, така или иначе, са много трудни и лични решения, каквото е и решението дали да се съобщи или не на осиновеното дете истината за неговия произход.

Вчера си говорихме с наши близки приятели, които си имат осиновено детенце, по въпроса дали да му кажат истината или не. Не можете да си представите с какъв страх в очите мъжът каза, че го е страх в пубертета, под влияние на емоционална криза, детето им да не се откаже от тях и да ги напусне, за да търси истинските си родители. За него най-важното е да не ги остави и да не се отрече от тях. Другото е без значение. Ел, аз затова си мисля, че щом ти уважаваш паметта на твоите родители истински няма да е проблем, че си поискала отговор на въпрос, които е поставен пред теб от други хора и са ти вкарали такива съмнения. Сама реши, ако отговора е наистина важен за теб, което според мен е нормално, го потърси. :)

ЕЛ, поговори с някой твой близък или роднина и му обясни как се чувстваш и попитай за истината, обясни, че това няма да промени начинът, по който се чувстваш и чувствата ти към починалите ти вече родители.
Има обаче вероятност да не си осиновена и ще ти дам конкретен пример.
Едан моя позната не можеше да има дълго време дете, може би бяха женени 5-6 години поне.накрая си забременя, роди края на зимата. Не знам дали защото не и личеше, че е бременна( висока и едра е) или защото вече зимата си личеше, че има корем, а тогава човек се облича, но в махалата си тръгна слуха, че са осиновили дете, и по никакъв начин не можеш да убедиш хората, че са си го родили и не е осиновено. Просто ужасно и представи си че и твоя случай е подобен.
При вискчи случаи положението ти не е леко и ти желая успех, каквото и решение да вземеш

Ел, предполагам щом пишеш тук, искаш да съберерш различни мнения. Помисли, дори и да ги намериш кои са, за теб това ще са двама непознати. Те евентуално имат деца, може и внуци и това би разстроило всички тях, които по някакъв начин са нагодили живота помежду си. Според мен трябва да уважиш решението на покойните си родители, които са посветили живота си на теб, да не ти кажат и да запазиш спомена за тях като единствени такива.

 Здравейте! Някои не са ме разбрали точно, аз НЕ желая да търся хора, които може би са се отказали от мен. Просто искам да зная истината..улавям се, че когато говоря както всички за това по какво съм се паднала аз или детето на този или онзи, ми звучи нелепо и има някаква вероятност аз и детето ми да носим гените на чужди хора, защото ако е така, то те са такива..
 Опитала съм разговора с близки хора, не с един и двама, но ми казаха, че не съм осиновена, но има 2,3 неща, които ме карат да се съмнявам - актът ми за раждане е издаден година след самото ми раждане, другото - майка ми е избягвала темата за раждането, третото - сестрите ми от първия брак на баща ми не проявяват никакъв интерес към мен.
 Желанието ми е да зная истината, не да търся или намирам някого, още по-малко да разстройвам себе си и прекрасното си семейство, като рискувам да се свързвам с хора, които след като са се отказали от детето си явно са били или още със серизони проблеми и само бих навлякла неприятности на най-важните за мен - мъжът ми и нашият син:)
 

След като роднините ти ти казват,че не си осиновена и продължават да го твърдят,защо са тези съмнения?Факта,че майка ти не е разговаряла с теб за раждането или поне е избягвала темата,не е много показателен.А това,че сестрите ти не проявяват интерес към теб е нормално,при положение,че сте живяли отделно и баща ти е имал друг брак.Единствения начин е да се обърнеш към институциите и да поискаш отгорова от тях.Едва ли ще ти откажат информация,при положение,че ти нямаш намерение да издирваш евентуалните си истински родители. *THUMBS*
И аз имам познати с издадени по-късно актове за раждане.Стават обърквания и за това е така.Имате ли прилика с майка ти и баща ти?
roumyana историята за бременноста,преминаваща "инкогнито" ми напомня малко на моята  :P Сега с тези якета и шуби,хората много се учудват като им кажа,че съм бременна.Напоследък се забелязва повече,защотот е топло.Аз много не излизам из квартала,а сега съм качила и доста килца,та напълно го разбирам това с клюките.Добре,че свекито и зълвата живеят в съседния блок.Те разгласяват на куцо и сляпо,без да има нужда да се вяскам много много  *db* 8P :P
Това е от мен,желая на всички много късмет и щастие  @}->--

и емоции които го съпътстват, но ако сме лишени от това със сигурност ще си осиновим.


----------
Линкът не е нужен в този пост. Затова е премахнат.

Eхооооо, малко ще побутна темата с една покана:

Този понеделник - 30-05 в 17ч. в читалище Климент Охридски в Стара Загора отново ще има пролетно тържество на децата от дом Незабравка, който може да заповяда.

На стр. 2 в тази тема съм разказала за едно коледно тържество, мноооого е хубаво и най-вече децата се радват, когато има на кой да покажат какво са научили.

Аз определено искам да си осиновя детенце или дори 2. Честно казано и първото предпочитах да стане по този начин, но не успях да убедя мъж ми. Сега вече мисля, че имам по-големи шансове за това.