Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Така отново сме на стартова позиция и пуснахме тази тема  - дано не създаваме проблем във форума  :P
За съжаление не започвам темата с добра вест от деня а това :
Ромео и Жулиета скочиха под влака прегърнати (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=282436)  :(
Тъжна история  :'(
Честно казано според мен постъпката им е малко глупава, но впредвид годините им  =]
Какво мислите вие?
Аз все още чета по темата  :)

Верче и за мен постъпката им е глупава, ама нали се сещаш в тази възраст как черното е много черно и бялото е много бяло, а търпението много малко. Просто се чудя какво ги е подтикнало да направят това. И ми е жал за родителите - сега сигурно биха предпочели да имат зет циганин и жива дъщеря, ама .....

Мърче съгласна съм с теб  -от цялата работа са искали да накажат родителите си ми се струва , а губещите са те  :'(, не че родителите им сега не страдат.
Пък и какво значи зет циганин. Скоро с Дими со говорихме точно това, ако утре Йоанна му докара някой ром, и кво ще го изхвърлим от вратата заради това ли -нека пъров го видим като човек къв е и тогава да се съди -  абе сложна ситуация  :(

Аз не знам дали това са същите деца Наде и аз за тях се сетих.

Аз може би мога да покажа малко по-различен начин на мислене.Както повече от вас знат моя съпруг е български турчин т.е. роден и живял в България, но с турско потегло.Та да родителите са проблем и на 16 са много голям проблем.То зависи и какъв пубертет караш.На тази възраст човек има нужда от подкрепа от разбиране.На нашата връзка също и е било трудно много трудно ако трябва да сме честни.Аз разбиране от родителите си не съм виждала докато не се омъжих.Знаете ли колко е трудно цял живот да вървиш срещу тях, да правиш неща с ясната мисъл, че те няма да са съгласни, че ще се карате.Много е трудно и за двете страни.На мен също са ми минавали такива мисли из главата когато бях тиинейджър, но не стигнах до там само защото реших, че искам да докажа, че ние ще успеем заедно.Е дали сме успели и дали детските ми мечти са се сбъднали все още не мога сама да кажа.Ако питате майка ми това е най-голямата грешка в живота ми, ако ме питате мен аз съм щастлива.И Искам да ви кажа още нещо.Когато си в такава ситуация да си с човек от друга националност всички се обръщат срещу теб и близките ти хора изчезват много бързо.Чувала съм какви ли не обиди и подмятания.Всички те гледат пренебрежително и все едно си втора ръка човек.И това е вече до самосъзнание и манталитет, а ние българите сме расисти и много лесно делим хората.Единственото място където са ни приемали такива каквито сме е било докато живеехме в София.Но в малкия град, тук си белязан, всеки те знае и всеки казва "Абе остави я тя е омъжена за турчин, много е зле".Та въпроса е не само до родителите, а до всички нас.Защото точно ние можем да променим нещата и децата да не правят такива глупости.

Не знам, ама родителите на мочето не ми се сториха много разтроени, днеска в сутрешния блок, първо на репорткерката били казали, че родителите на момичето са ги заплашвали, после пред камерите казаха,че не са. Общо взето не ми стана много ясно каква е истината. Доколкото разбрах момчето е със счупени крака и ръце и травма на главата. Родителите на момичето не са се поинтересували за състоянието на момчето. Абе странна работа,ето до какво водят забраните и насилието. Ром или българин, иранец, няма значение нациолността. Ао е стойностен човек,най- важното е детето ти да е щастливо!
miss™ не са същите. Онези момичето беше пълнолетно и живееше в Швейцария или Австрия, не помня, а момчето мисля на 15 беше
Маги, ужасно е това, за всеки родителската подкрепа е най-важна. Но те имат прекалено високи стандарти за подходящ човек за детето си, дали ще е беден, дали няма да е вишист, дали е от друга националност, някой критерий ако е непокрит, все ще са недовлни. Важното е ние да си вземем бележка и да не повтаряме грешките им с нашите деца. Дали ще е отличник, вишист или ще се омъжи за човек от друга раса или религия няма никакво значение. Ако ще двойка да ми доносе,или да има гадже ром, няма да викам! Здравето и щастието и психическия комфорт на детето в дома му са най-важни.

Не ме мислете за лош човек, но не съм сигурна, дали момчето трябва да се оправи. Представете си с каква травма ще е за цял живот. Как родителите на момичето ще го преследват и ще го обвиняват за смъртта й.......как хората ще се нахвърлят срещу него заради постъпката им... :'(

За мен не само родителите, а и цялото общество са виновни за тази и подобни случки. Ние сме тези, които позволяваме децата ни да гледат анимации с убйства и насилие. Ние сме тези, които никога нямаме време да котролираме и да говорим с децата си. Ние сме тези, които не дърпаме ухото  на неправилно пресичащото съседско дете на улицата. Ние сме тези, които псуват полицаите и циганите....

Децата са реагирали напълно норамално предвид възрастта си. Заобикалящите ги не са реагирали правилно на ситуацията. Пиша от погледа на едно пораснало дете, което трябваше да е възрастен, когато другите скачаха на ластик; което не можеше да споделя с връстниците си, защото не го разбираха, а от възрасните малкото, което получаваше са викове и постоянни критики, че не работи примерно толкова колкото тях.......Но аз имах много по-голяма братовчедка, с която можех да споделя. Това ме спаси да не стана озлобен срещу света човек, да не търся любов в мъжките легла, да не нагълтам приготвенета шепа лекарства на 13 години и кой знае от какво още. Да си в пубертета означва да си възрастен, но без никакви права.

За мен роднините и приятелите им са виновни. Просто не е имало кой да им покаже трета алтернатива.

Аз не съм гледала за жалост шоуто на Слави и не съм добре запозната с тези деца, но от това което прочетох разбрах две неща - и тяхната не е лесна, но и от друга страна не това е решението. Както казва магито много трудно е да нямаш подкрепа от родителите си и да вървиш срещу тях и тяхното разбиране за живота. Но от друга страна, хич не е това решението на проблема. Напротив, това ужасно много утежнява ситуацията. Сега ако момчето оживее ще му е ужасно трудно да приеме всичко ставащо около него. И как ще живее пълноценно. Това се чудя. Аз не бих могла да го приема, каквото и да става. Да, те са избрали да са заедно в смъртта. Но сега какво става - плановете им са нарушени...Затова и няма как да си правиш планове без кръчмаря. Всичко може да се обърка и да не стане така, както си искал. А ако бяха избрали да продължат да живеят въпреки всичко и всички поне щяха да са сигурно в едно - че ще бъдат заедно...

Голяма трагедия е това. Като цяло детска постъпка, смъртта не е решение на проблема. Загубата за родителите, просто незнам, огромна болка  :(
Може би са смятали, че ще намерят щастието в друг живот, в друг свят....., знам ли. Много е тежко, да избереш смъртта, пред живота.................

 :\ И аз съм на това мнение.

 Тя е искала да скъса с него, според мен той е отговорен за случилото се!
 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=283623 (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=283623)
 Маги, бъди още по-щастлива с човека до теб @}->--

Ел,това което е споделило с майката може да е лъжа,за да не я притесняват родителите й. Защото ако късаш с даден човек няма прегърната с него да се хвърлиш под влак. А и никоя от приятелките й не е споделяла,че тя иска да се раздели с момчето. Но в семейството на момчето,явно самоубийството е често срещано   :(

ми,не съм съгласна ,че родителите трябва да пречат на щастието на детето си.Бил а съм в положението на Маги и не можех да проумея как нашите се стараят да ми вгорат живота.Какъвто и да е,аз си го харесвам ,щастлива съм с него(била).А за тов а ч е е крадец,имах приятелка приятеля и беше крадец,но не на дребно(от онези,които ви крадат колите като си ги оставите без надзор).Родителите и го знаеха,но го приемаха и са го посрещали винаги.Това момче полежа малко в следствието(под малко имам предвид-месеци) и после се загубихме  с приятелката ми.Сега , 4 години по-късно се срещнахме-имат си детенце,а той си е направил склад за строителни материали,живеят при нейните родители.И тя го обича все още.
Какъвто и да е (говоря за децата)тя го е обичала доста,за да предприемат тази стъпка.И ,може би един ден и тяхната история щеше да завърши като тази,която ви разказах.

Аз пък не съм убедена, че проблмът е само в нашите разбирания. Аз също съм била в ситуции, в които родителите ми не са харесвали моите приятели (гаджета де). Борела съм се с тях по един или друг начин. В някои случаи сама се убедих, че са напълно прави, в други - грешаха.

И аз се поинтересувах от случая, но честно казано, не, че съм расистка, но не тая мили чувства към малцинствените групи, които цял живот на училище не искат да ходят, а после си намират най-лесното оправдание - дискриминация и не работят.

Тук искам да допълня, че именно на ромите им се построиха много и то чисто нови къщи, в които да се нанесат. На бълскария етнос - ми неееее, няма такива социални придобивки за тях. Всичките им деца се раждат в болници, ама те и 1 ст. в здравеопазването не са внесли. Дават им се социални помощи, заради многото деца и това ,че са безработни и от малцинствата, ама и в социалната система 1 ст. не са внесли.

Еми затова ние, населението в работоспособна възраст ще им плащаме от нашите заплати, не стига, че се мъчим и бъхтаме, да се образоваме, да си намерим работа, да я задържим, дори появата на децата си съобразяваме с работата, а те само ще лежат, ще консумират, защото от нашите вноски им се дава на тях, а на всичкото отгоре, те ще си лежат и ще викат - няма работа како, ще консумират внесеното от нас, а ние ще бъдем обвинявани, че сме расисти.

Та в този ред на мисли, смятам, предвид, че за малцинствата има програма за интеграция (безплатно образование до....не се сещам сега дали до 8 клас беше....) еми нямат оправдания за това, да ми просят по улиците.

Съвсем скоро се сблъсках с една ромка, която в последствиие разбрах, че е от богато семейство (богати са, защото са в строителния бизнес), ама това става преди ок. максимум месец. Та това момиче да не ви обяснявам за какъв лукс става въпрос (в който живее, дрехите, обувките, прическата, маникюра). Само да отбележа, че строителният бизнес пострада най-рано и най-сериозно от кризата, но при тях такива неща не важат.

Та в този ред на размисли, започвайки отдалеч, не мога да бъда толерантна към подобен род индивиди, които нищо не правят, а само консумират (паризити, така ги наричам аз, всичко наготово си взимат). Като резултат - крадът и викате "еми...ние крадем, щото нема работа, ма како". О и то това, ако са успели да понаучат малко български език, че иначе какви ги има....

Това мое мнение важи за абсолютно всеки индивид, който и в 1 ден от живота си не си е дал зор за нещо, за да има поне малко по-добър живот (освен ромите, всички останали граждани на РБългария).

Не одобрявам социалната държава, социална справедливост да има, но да е в разумни граници, да се дава помощ на тези, които заслужават, които, при възможност за работа, ще работят, а няма да викат...ма аз не искам такава работа. Щом имат претенции, значи сега им е угодно.


Защо аз и Пешо (случайно взето име) имам еднакъв пакет от здравни услуги, поемани от ЗК, като да речем моите ЗО се събира върху да речем основа от 500лв., а  неговите - 2000лв.? Отговорът е, че трябва да се поеме здравното и социалното (за социалните осигуровки) на неработещите и каквото остане - за пенсионерите.

И после, защо имало професия социално слаб....

Та накрая да кажа, че един такъв индивид да ми краде и аз да съм толерантна...е няма как да стане.

Аз ако не си платя тока или водата - кръц, до тук. Ако не работя, след изтичане на срока за соц. помощи - кръц; ама за малцинствата....

Ще ми вземат къщатата за неплатени сметки и на улицата ще ме оставят, ама за малцинствата - нови къщи се строят....

И така, затова не толерирам подобни постъпки, като тази на ромът-крадец, който след време ще се радва на ромската си съпруга и ще си живее по неговия си начин. А от всичко това, едно невинно дете лежи под земята и никога няма да се зарадва на абитурнтски бал, на приемането си в универсисета, насватбата си с любимия човек, на раждането на собствената си рожба. Никога няма да посрещне следващият си рожден ден.

Гостенка така написан отговора ти ме накара мен да се замисля за друго нещо за друга тема на деня, темата за малцинствата в България.Какви са малцинствата в България и какви права имат те.Защото за циганите(ромите), като малцинство май се прави най-много, а се изисква от тях най-малко.Защото наистина ние работим и вкарваме пари някъде си, за да ги използват те.Защото реално погледнато от трудоспособното население на тази страна работят дота хора, но и доста седят и чакат.Вярно е аз лично познавам и доста работещи цигани, бранша в който съм е такъв, че има всякави народности наоколо и има работещи, обаче виждам постоянно и такива дето крадат и не работят.Ще ви кажа и един пример.Работех в Областно пътно управление, по програмата за временна заетост по времето на Масларова към всяко ОПУ трябваше да се наемат определен брой безработни който 6 месеца да извършват работа като косене, рязане на храсти, варосване на дървета и т.н. неща по пътната мрежа.Плащаха им минимална заплата, но те все пак имаха заплата.При отказ да участват в такава програма всички помощи им се спираха.Няма да ви кажа какво търсене беше, и ходене по къщите им да ги открием.Хората който отговаряха за тях се бяха побъркали.Толкова доклада за самоотлъчка не мисля, че сте виждали някога.Личния ни състав се побърка да назначава и освобождава хора, беше пулна лудница.И всичките бяха от ромски произход.И пред мен се появява в един момент въпроса, как аджеба да ги накараме да работят и да станат пълноправни членове на тая държава, защото те само искат.Аз примери за ромско беззаконие мога да дам много, да ви кажа как строят къщите си, как си прекарват електричество и вода и всякакви хубавини, и колко програми имаше от Европата само за тях, за да ги интегрираме  :! По-едно време ми беше писнало да обикалям по циганските квартали на БГ.Кажете си мнението момичета.

Маги, според мен, единственият начин е малките да ходят на училище. Така ще се научат да се стремят, а, като вдят, че не е непосилно и даже е приятно (когато започнат да имат приятелчета, което и за мнозинството ще отнеме известен период на адаптиране) ще имат стремежи, цели, ще работят, ще си плащат данъците и ние няма да ги имаме за онези ...мръсните...готованците, а те самите вече ще мислят по съвсем зруг начин. Затова, трябва социалните придобивки, както има идея, да се ограничат и намалят, това е!!!

магито, съмнявам се, че можем да ги накараме да работят. Не може да им се промени мисленето, за жалост. Единици са тези самоосъзналите се.

Моите наблюдения са, че на всякъде е така. И в САЩ не могат да накарат черните да работят и живеят само от социални помощи. Туркините в Германия не знаят немски език. Стоят в къщи и раждат деца за социални помощи и по-ниски данъци....примерите са много.

В един момент излиза, че това да си бял е дискриминация, защото ако уволниш, например, някой от малцинство, то той ще повдигне обвинение както в България, така и в САЩ. }:->

И аз по темата да се изкажа.
Имах една позната учителка, която като се пенсионира си намери работа в ромско училище. Ами жената казваше, че тъкмо ги научи на нещо и те ги спрат от училище. Върнат се на училище и хайде пак отначало. Не искали да говорят на български и така нататък, вече не помня.
Работех преди време в транспортна фирма. Имаше лагер във Финландия за малцинства. Та  нашите роми ги знаеха тези неща и съответно пътуваха за там. Във въпросните лагери ги подслоняваха, хранеха, обличаха и им даваха джобни пари. А нашите роми ходели по града и крадяли. Е това на какво прилича :angry:. По едно време взеха да ги връщат от там, защото разбраха финладците, за какво става на въпрос.

Ето моята тема на деня, нали споменавах че баща ми е в болница преди време, та човека доста се оплакваше от обстановката. Държа да споделя и с вас снимките, които е нащракал в съдова хирургия  ohmy

(http://storage4.album.bg/6bf/100_0472_a6066_19737714.jpg)

(http://storage4.album.bg/739/100_0474_b6a6f_19737724.jpg)

(http://storage4.album.bg/c46/100_0475_c7b8d_19737730.jpg)

(http://storage4.album.bg/616/100_0476_fc9bd_19737737.jpg)





Аз оставам без думи пред гледката ....вие ако искате коментирайте, той ги е пратил и по разните телевизии тия снимки тъй че няма нищо скрито покрито  :girl_impossible:

Гери какво да ти кажа, болниците ни са в отвратително състояние.Баща ми беше във Военна болница в Плевен ами стаята беше ОК както и банята и тоалетната, но това е само в ремонтираната част.Няма да ти казвам какви бяха коридорите, какви бяха другите стаи някакъв ужас.Как се разнася храната на хора с коремни операции, как трябва да се хранят някакъв ужас направо.А в Окръжната ни болница е още по-зле.Преди време братовчед ми беше там след операция на жлъчката е няма такъв ад.В една стая бяха 8 човека от 80 до 18 годишни, с различни видове операции с различна тежест на процедурите.Братовчед ми беше изпаднал в депресия там, а отделно състоянието на отделението беше плачевно, ужасно.

Абе смешна не плачевно е състоянието на нашето здравеопазване.

Оле,Гери, :girl_impossible: Наистина ме остави без думи!!! ohmy
Не мога да повярвам :girl_impossible:

Така е Маги  *THUMBS*
Ама ей заради Майчето и другите чужденци във форума пуснах снимките, за да се види в действителност колко е гадно всичко  :angry: То бива бива, ама толкова не бива. Това е съдова хирургия все пак, въпреки че такава хигиена не е препоръчителна в нито едно отделение. Във Враца хубави отделения за УНГ, операционния блок и отделение новородени. Всичко останало е  :!  Да ви кажа не ми се ходи да раждам в тая болница, но за съжаление нямаме избор  :no:

ех, хирургията във Враца...
2003-та майка ми счупи 4 ребра и 2 седмици прекара в тази обстановка. нищо не се е променило от тогава за съжаление....
ходех на визитация по няколко пъти на ден и всеки път при влизането в отделението трябваше да поема дълбоко дъх и да тичам до стаята, защото коридора миришеше непоносимо на урина.
наложи се и 1 нощ да "спя" там с майка - на зазоряване хлебарките покриха стените. беше  ohmy
за отношението на персонала не ми се говори.

дано да има промяна скоро поне в хигиеничните условия.....
и близките ни да са живи и здрави!

Момичета искахте такава тема имате я.Ако има проблем и някой я заключи пишете и ще я отключим.Незнам кой я заключва и дано не я заключи и сега.

Я имаме си пак Тема на дена, да видим тази колко време ще просъществува  и дано ако я затворят пак поне да ни разяснят защо, аджеба.

Май съм първата и искам да ви питам нещо което мен лично ме вълнува в момента.Това е инициативата Българската Коледа.Какво мислите за нея?Вие лично пуснахте ли смс?

Аз се радвам, че има такива инициативи, но ме е яд, че става само по Коледа, а децата не се разболяват само по Коледа.Имаме уж фонд за лечение на деца в чужбина, а се оказа, че той не работел.КОй и с каква съвест не е давал пари за тези деца, направо не знам.

 Българската Коледа е една много хубава инициатива. Участвам в нея, но обикновено с Милото испращаме по 1-2 смс-а Знам, че  е малко, но си мисля, че ако всеки изпрати толкова ще е добре. Това, че само по празниците се сещаме за тези, които се нуждаят е факт, но аз лично съм доволна и от малкото. Относно фонда за лечение на децата освен, че не работи е крайно не достатъчна информацията, която родителите получават за лечебни заведения, за възможностите, които има за лечение. Отпускат се пари за какви ли не чудеса, но не и за бъдещето- каквото са децата. Наскоро гледах едно предаване за това, че спред ръководството на фонда доста от децата могат да се лекуват в България, но родителите държели да е в чужбина и те затова не отпускали средства. Факт е и , че по- модерна техника има само в София и то на едно- две места. Каквото и да си говорим, плащаме осигуровки, но не получаваме и ни е и децата адекватна медицинска помощ.

Аз също пускам смс за Българската Коледа.Това е наистина страхотна инициатива.Мисля че трябва да се даде по голяма гластност за това как се използват тези пари ,да се видят всички резултати за да повярват хората че тези инициативи помагат на много деца.Жалко е че покрай празниците се сещаме за хората в нужда а не през цялата година.Освен това хиляди инициативи като на Вип Брадър и на Великолепната шесторка се събраха едни средства които не се знае как се изразходват.За децата в Могилино сега къщите са готови ама не можело да се настанят заради някакви бюрократични мерки.Най се дразня че държавата взима ДДС от даренията за децата вместо самата държава да се грижи за тези деца.По улиците има толкова просещи деца и ровещи по кофите стари хора.Дано нещо се промени в нашата държава и да не се налага да събираме средства за болните българчета за да се лекуват в чужбина а да имаме работещи болници и добри специалисти добра здравна система.

Ами Наде може би аз не съм попадала на тези неща ама се събраха толкова пари.Хората отделиха от левчетата си за да помогнат а някакси не се видя много какво се направи по въпроса.От къде знаеш къде отиват парите на номер 1866.Аз се надявам поне някаква част наистина да помага.И винаги когато мога съм купувала храна и на просещо дете и на човек ровещ в боклука.И ми е било болно когато дете не иска да вземе шоколада защото ще го бият и най накрая ми иска поне цигара.

Ами Гери парите от 1866-често казват къде са отишли,те отиват за децата на служителите в системата на МВР-за децата на загиналите и на инвалидите,докато БК-ами само казват къде ще отидат,ама един репортаж след това не видях доказваш това. Докато за кампанията 1866 и тази на вип ББ3-често дават отчети,онзи ден репортажа беше за изграден център за деца с увреждания и даваха един от близнаците,които участваха и влизаха в къщата-аз по него познах от коя кауза е репортажа   *db*

Много интересна тема  *THUMBS*
Аз същи пращам смс независимо за такива каузи, но едно нещо ме смущава? Защо не премахнат това ДДС, защото 1лев отива за децата а 0,20 ст. отиват за държавата.Нали уж това е кауза за подпомагване на болни дечица?

Да, като тая кампания на Нова ТВ мисля че беше децата на България, половината събрани пари отидоха за мобилните оператори, другата за държавата и останалото за децата  P-( ей това не мога да го проумея.Защо казват че събрана сума отивала за еди си какво а всъщност не е така?

Има различни инициативи за благотворителност. Все с хубави и благородни каузи. Маги, ако искаш да помагаш през цялата година, можеш да станеш SOS семеен спонсор. Всеки месец отделяш определена от теб сума и можеш да я пратиш по банков път или пък през epay. Средствата отиват за няколко детски селища - в Трявна, в Дрен и другите не се сещам къде бяха. На всеки празник ти изпращат писмо с благодарност. Преди са давали информация какво става с децата, но са премахнали тази част, поради съображения за сигурност.

Не е нужно да има организирана от медиите инициатива. Например тук няколко майки изработват коледни картички, украсяват предмети с декупаж и разни други подобни майсторийки и сега по Коледа бяха излезли на един щанд от Коледния базар, за да продадат тези неща, а парите даряват на един от детските домове в Русе. По 15 семпември събираха училищни пособия и дрешки, които са запазени и могат да зарадват някое дете в нужда.....

Идеята е, че може да се помага по много начини и по всяко време.  :) и да си спокоен, че наистина твоята помощ отива по предназначение.

Чери, точно за това говоря, аз наистина съм се замисляла за такива неща.И наистина само ние можем да решим да го направим.Знам за майките който творят и правят разни неща и после ги продават, а с парите или копуват неща за домове или ги дават на съответен дом.Също така скоро попаднах на една тема в Зачатие (друг форум) та там момичетата събират пари и правят подаръци на дома в Роман.Аз съм съгласна да се направи нещо такова и дори бих участвала в организацията не заради нещо друго, а защото знам къде отиват парите.За съжаление тази година в Плевен, за да излезеш на сергия за празниците трябва да регистрираш фирма преди не беше така, но това си е чисто извинение разбирам го.За СОС селищата знам, че е така също, но как да кажа знам и съм решила да помогна по някакъв начин с каквото мога, но да кажем, че не съм решила къде и с каква.Колкото и смахнато и тъпо да звучи.

Много се радвам, че пак си имаме темичка!!!

Всяка година пращам поне по 2 смса за Бг Коледа, както и съпругът ми!!!
За разходването на средствата научавам от ТВ, то от другаде няма от къде....уви.

така, говорите си за благотворителност...
сега ще ви разкажа една история преди десетина години  в с. Дрен, там освен известния СОС дом за деца има още един дом за сираци, но в него децата са много мънички, нещо като ясла. и като гледаш едните деца имат хубави къщички, дрешки, играчки, площадки... абе много неща им се подсигурават, а другите дечица тънат в мизерия, за тях никой не отделя и 1  стотинка. и като питах зао е така, отговора е че едното е към държавата а тя няма пари, докато SOS детските селища се спонсорират от различни места.
една година, преподавателите решиха да направим благотворителен търг на изработените от нас неща(учех в художествено училище). организирахме един коктейл, продадохме рисунки, картини, пана, пластики...събрахме пари, напазарувахме чаршафи, дрешки храни за дома за сираци в Трън. на няколко пъти се срещах с децата от дома, те много ни се радваха, о по-големите от тях ми казаха нещо което ме уби, "вие сега като си тръгнете и госпожите ще ни приберат всичко което сте ни дали"  ohmy , и наистина имаше стаи в които нямаше дюшеци на леглата, а когато питахме защо децата спят на пружините ни се отговаряше че много се напикавали и затова  ohmy

това са спомени от детските ми години, била съм 16-18 годишна....въпреки че съм много скептично настроена пращам смс-и за българската коледа с надеждата нещата да са се променили и наистина децата и хората които имат нужда да получават помощта...

Пускам смс-и, разбира се. Тези дечица го заслужават. На нас 2-3-10 лв. няма да са ни късо, но на тях ще им помогнат - капка по капка, вир става. И има много начини да помогнеш, просто трябва да имаш желание, но повечето хора го правят само по Коледа, защото сега се разгласява по медиите.

И аз изпращам всяка година по няколко СМС-а. По- добре нещичко за децата отколкото за глупавите игри с които зарибяват населението :)

Наистина, каква пародия. Целогодишно най-различни игри по всички телевизии, на които не си позволявам да пращам, разбира се, защото по-глупаво и по-лъжливо от тях - ела ми кажи. Ох, не се бях сетила, ужас... Направете сравнението!

Момичета от едно известно време съм се замислила да се включа в тази инициатива и да станем приемно семейство на едно кученце което ще бъде обучавано за водач на слепи хора.Притеснява ме обаче факта че ще се привържа към кученцето и после ще ми е много трудно да се разделя с него.Другото което ме притеснява е дали ще мога да му отделям нужното внимание и гриж с нашето забързано ежедневие.Иначе много ми харесва идеята на основателката на тази инициатива.Вие бихте ли се ангажирали с такава инициатива.
Ето го и сайта
http://www.e4p-bg.com (http://www.e4p-bg.com)

Гери, на мен също ми се въртеше идеята да взема кученце, но ме е страх  че няма да искам да го дам след това. Една позната на майка ми, която живее сама тук в Нова Загора. Звъни на фондацията и искаше да вземе кученце, но й казали, че предпочитат хората да са от София, за да може да водят кученцето на училището за кучета водачи, защото още от малки ги обучават. А като стане на една година вече отива в дома на някой човек, който има нужда. Така че аз немога да помога от Нова Загора, за мое голямо съжаление.

Гучи,според мен после ще ти е много тежко.Аз съм е разделяла с куче и беше ад.
Но пък после би могла да си вземеш твое си.Но да знаеш че ще се привържеш като към човек и е много трудна раздялата.

Гучи недей мила после има да ревеш Рени е права че е само за София Преди две години братовчет ми е от София и така станаха приемно семейство на кученце незнам дали е от същата фондация но и на мен ми мина през ума да взема особенно за децата да им намеря забавление  защото покрай развода със съпругами го преживяха много трудно но ми казаха че трябва да живеем е в София .Братовчед ми го гледаха даже до  1 г. и 4 м . като го водиха трипъти седмично на уроци трябва да имаш свободно време трябва да правих основен ремент след това на апартамента защото беше изял  дръжките на шкафовете и краката на столовете и много други белички но най тежкото беше когато трябваше да го върнат .Дъщерите му направо се разболяха от мъка то бяха ревове то сълзи и накрая се принуди и си купиха от зоомагазин същата порода и сега си имат тяхно.За това мисля че ще е много трудно да се разделиш с него .Тази порода  са много умни и мили  животинки въпреки че като знаеш каузата за какво го правиш!   Незнам малко съм раздвоена !

И аз не съветвам никого да си взема куче с което след годинка трябва да се раздели. Може би инициативата е подходяща за хора които имат и други кучета и някак на фона на две други кучета.... после по няма да ти е тежко да се разделиш с него  *crazy*


Аз се чудя дали да повдигна една тема... ама много нагорещена ми се струва или поне моето мнение по темата е много пълно с емоций  ;) Та да взема да я повдигна, че цяла България за това говори - за и против раждането в къщи  *db*

Да Наде разбрах, то "за" и "против" беше за да тръгне разговора на някъде. И за не съм категорично за или против.
Аз лично много се ядосвам че се насажда в обществото едно стряскащо мнение за раждането (говорим в случая за вагиналното си раждане, секцито си е секцио и се случва в болнична обстановка). Прави ми впечатление че жените масово искат да са максимално близо до някогашното естествено раждане, протестира се срещу намесата на лекарите в раждането и разни лекараски интервенции. Постоянно чета "ама защо ми вливат окситоцин", "ами защо ми скачат по корема", това пък ми е любимия израз, ще каже човек че не знам за какво скачане иде реч..всъщност лекаря притиска бебето отгоре, защото жената вместо да напъва в дупето, напъва до пръсване в главата. Има период в който бебето застава зад тазовите кости, по скоро сърчицето ми се пада там и медицинските специалисти немогат да чуят тонове в тези няколко секунди, просто не се чуват. Иска ми се да не забравяме че и те са хора, отговарят за два живота и когато плода се задържи някъде по дълго време, а жената продължава да не напъва тогава лекарят помага, а не скача по корема защото така му е кеф...  *db*
Отидох в друга насока, като цяло и аз за раждането в къщи под лекарско наблюдение ;) Аз лично не бих родила в къщи  ;)

Моето мнение е кратко и ясно - против  :no:
1-во защото живея  в  21 век и се възползвам изцяло от времето в което живея.
2-ро защото нямам всичко необходимо вкъщи за раждането.
3-то има си лекари за таз работа.
Това е моето мнение, в последно време нещата като естесвено раждане и чекнежи се оплетоха -сега ако някой иска да се върне хилади години назад -ОК няма да му преча. Аз съм за нормалното раждане, но ако има проблем разчитам на лекаря и болничното оборудване, а в къщи на кой - на мъж ми ли.
Точка от мен.

На мен като цяла ми беше много интересен целия случай.Аз не знам дали бих раждала в домашна среда, честно да си кажа може би да, защото някак си действа успокоително поне на мен, но задължително с лекарско лице до мен.Сама на своя глава никога не бих го направила.Не знам ка са се навили при положение, че могат да се получат хиляди усложнения.Но всеки има право на собствено мнение и решение и не сме ние дето да ги съдим.За мен по-фрапиращото в случай беше, че плацентата беше сложена в един съд и бебето беше с непрерязана пъпна връв.Честно казано не съм чела и не знам дали това ще навреди на бебето по някакъв начин.наистина не мога да кажа, но ми изглеждаше наистина странно.

Трудно ми е да заема твърда позиция. За мен, раждането вкъщи крие доста сериозни рискове, които могат да костват живота на бебето и този на майката.  Преди да се стигне до самото раждане нито една жена не знае дали то ще протече гладко или не. Ако случаят е втория....тогава, дори да присъства там мед. лице, то няма налична никаква апаратура, с която да предотврати неблагоприятните последици. Няма и неоантология, която да поеме детето и да извърши спешни процедури, в случай, че се наложи.

Според мен рискът за детето, както и за самата майка е твърде висок и затова, аз лично не бих го поела.

Момичета, в Швеция ражденето вкъщи е практика. Струва няколко пъти повече от раждането в болница, заради специално обучените акушерки, и въпреки това държавата го плаща. В замяна има изисквания, на които родилката трябва да отговаря от типа на това да не ражда за първи път, предишното й раждане да е протекло без проблеми, да има болница, до коята да се стига за незнам колко минути и др.

Аз съм чела книга от жена раждала вкъщи и хич не звучи лошо, да ви кажа. Аз изкарах само 5 часа на родилната маса и не мога да си представя, да бях изкара целите 18 часа болки там. Просто така стана, когато ме приеха имах вече пълно разкритие. И по повод поста на Герганчето ще кажа, че ако бях раждала в България, никой нямаше да ме чака 5 часа след пълно разкритие и щяха да ме срежат за нула време или да ми скочат върху корема. Тоновете на бебето изчезнаха, роди с омотана пъпна връв, но всичко приключи само с два шева и здраво бебе.

KlaraFina ами не знам, може би си е до болница, до всичко, но тук във Враца дори седалищно израждат нормално. Секцио се предприема само при наистина спешни ситуаций  *THUMBS*

Не само до болница, но и до манталитет, начин на мислене както  и начин на живот.
Сега .... в другите държави всичко е по-различно и мисленето и стандарта и т.н. така че няма нищо общо.
Аз съм българка, живея и мисля по български и на този етап мисля така  *THUMBS*

Всичко е въпрос на пари, поне в Швеция. Понеже всичко е безплатно, държавата налага и разполага. Естестветото раждане е 3 пъти по-евтино от секциото, за това секцио по желания няма. Акушерките са по-евтини от докторите, за това израждат акушерки....

Вяра е права в другите държави е различно, но на мен ми се иска и тук нещата да се променят в положителна насока.Да имаш право освен от избор на екип и от избор на начин на раждане дали ще бъде под вода или ще бъде у дома.Също така въпроса за присъствието на бащата.Някъде може някъде не, аз искам да е по избор на родителите, а не както кажат в болницата.Да всичко става срещо съответното заплащане и така всеки ще си преценява какво и как да прави.Колкото до налагането на секциото в последно време то е същото всяка една жена сама за себе си решава как да роди.Наскоро гледах за н-ти път филма на Нешънъл джеографик за три жени.Едната имаше близнаци, другата тризнаци, а третата четиризнаци.Даваха разжаданията на всяка една.Е жената с близнаците роди нормално две големи бебета, другите бяха със секцио естествено.На мен по-страшно ми се видя секциото.Не знам защо ама така ми се видя.Е като забременея сама ще реша и не мисля, че ще ми е лесно, но да стигна до там ;)

като знам какво е положението в нашите болници и какви лекари има, донякъде я разбирам жената, че е решила в къщи да роди.
 аз не бих го направила, просто защото наистина могат ада възникнат усложнеия, поради тази причина вероятно няма и да раждам в частна клиника живот и здраве, ако се стигне до това, а в държавна болница, колкото и да са лоши условията там

Ама вие ако говорите за тази швейцарката дето ражда във ваната и не отразяха пъпната връв щото имало много хранителни вещества във плацентата  O_O - това за мен е пълна простотия, да не говорим как се натъркаляли с кучето после.
Сега остава и в джунглата да идат и да закичат по едно листо и да крещят като маймуни. Май много забравят колко дължим на медицината, колко болести идващи от мизерия и лоша хигиена са ни изтребвали до крак, Колко новородени са умирали а дори с тях и майките им - и това навремето е било нормално. Към това ли да сев ърнем, защото видиш ли в болниците  лекаря си върши работата, а ние сме по компетентни.
Друг е въпроса, че това със скачането по корема , и прибързването към системи или секцио защото  доктора има частен кабинет и бърза натам е отделен въпрос. Но аз смятам че за 21 век, напредналата медицина, интернета и всичко, което е толквоа достъпно за нас е недопустимо да се оставиш на случайността  8P

Ето това искам да се промени. Не ми се иска хората да гледат на болниците като на нещо страшно и зловещо и на медицинските лица като на техни врагове  ;) Пак казвам има и хора и хора
Въпроса с личния избор е малко спорен, да-хубаво е да имаш право на личен избор, но съгласете се че доста често жените правят избор без да са достатъчно информирани. Аз лично мисля че нямаш право да избереш да не си кърмиш детето... все едно майка ми да ми избере да ям само тлъсто месо, а не плодове и зеленчуци... Не мога да оправдая този избор, колкото и крайно да е мнението ми. Свикна да живея за себе си и тези неща да не ми правят впечатление, но ги споделям тук пред вас.
Вчера гледах в едно предаване как в Холандия било разрешено раждането в къщи, разрешено ама там имало лента за спешните автомобили, при теб идва акушерка с цялото оборудване, а дпред входа чака линейка която за по малко от 5мин. би те закарала с бебчето до болницата. Така че няма как да се регламентира това раждане в България поне докато не се променят много други неща  ;)

Има нов отговор докато пиша :P

Да Гери точно за това говоря за раждания като в Холандия и подобни страни.Не откриваме ние топлата вода.Колкото до лекарите толкова болна тема ми е в последно време, че не искам да говоря за това.Плюс при мен е че чичо ми е лекр знае ме от малка и като ме види знае какво ми е дет се вика.До тук добре ами специалистите.Понякога и той се страхува да ми каже при кой да отида защото не е сигурен.А и аз още съм бсна от едно не даване на направление направо }:-> макар че мина доста време.

Раждането вкъщи става все по-популярно и в САЩ. Има доста противоречиви мнения, но факт е, че можеш да си го избереш. Аз по всяка вероятност ще раждам в болницата с акушерка. Мога да избирам между доктор и акушерка, ако съм с акушерка мога да избирам раждане вкъщи, във вода или стандартно раждане в болнична стая.
Като цяло подкрепям раждането вкъщи, естествено в присъствието на медицинско лице, но на този етап не ми стиска, въпреки че болницата е на няколко пресечки и линейката веднага може да ме премести ако е необходимо. Да родиш вкъщи носи по-малко стрес на родилката заради това, че познава обстановката и раждането може да мине много по-леко и без интервенции, но не всеки може да се квалифицира за такова. Кларафина е покрила част от причините. По думите на една позната в Канада, раждала вкъщи второто си дете това е най-хубавото, което е можело да и се случи (първото е раждано в болница пак в Канада)
Замисляла съм се няколко пъти какво бих избрала, ако трябваше да раждам в България и честно казано, сигурно щях да предпочета секцио в частна клиника. Аз лично съм ужасена от това, че може да ти натискат корема. Ако някой ми пипне корема и ще го взривя, чак се разтрепервам само като си го помисля, а пък за скачането вече просто незнам кой я въведе тая диващина!!! Не мога да се съглася, че това е най-добрата практика за излизане от ситуация, която Герганчето описва. Как в другите държави се ражда без натискане и скачане, как се е раждало и в България преди години без това да се прави. Това е от скоро, не сте ли съгласни? Друг въпрос е защо изобщо те приемат в болницата с 3 см разкритие и какво се очаква от доктора в този момент - да ти го направи разкритието ??!?! Мен ме инструктираха, че колкото по-късно отида в болницата, толкова по-добре. Също по статистика, правена от болницата ми (това е университетска болница), процентът на секцио по спешност намалява в случаите на родилки, отишли да раждат с по-голямо разкритие.
Знам, че повечето от вас не са на моето мнение, но темата доста ме провокира, защото е нещо, което ме вълнува от известно време насам.

аз вкъщи не бих родила никога  :huh:.хората сме различни и аз по-добре се чуствам в болница след компетентни хора(въпреки че напоследък чета че лекарите  били некадърни *crazy*) ми аз на такива не съм попадала,дай боже и никога да не ми се случва .В деня на изписването ако щете ми вярвайте изпитвах ужас и страх че няма да имам лекар в съседната стая и се прибрах със страх,а камо ли да родя вкъщи :P

Не съм бременна и не съм раждала и за сега нямам категорично мнение за раждане в болница или в къщи. За сегашното ми мислене - бих родила в болница с лекар, на който му имам доверие.

Пиша поста си основно, защото напоследък чета за натисканията по корема, защото родилката "не знаела как да напъва."  Никой не е роден научен, но съм сигурна, че след добри указания и помощ, а не нахокване и ругатни от персонала, ще се влезе в някакъв ритъм и този процес може да се избегне.
Подкрепям ellie_bellie, че не бих дала някой да ме натисне по корема (повечето момичета не са имали този избор).
И аз мисля, че натискането по корема, за да се "помогне" на майката е мода.
Лятото имахме гост доктор в нас, с който не зная как стигнахме до раждането на жена му и не искам да цитирам точните му думи за колегата си, който е така скочил върху жена му, че "отдолу я разтворил като зелка". Неговото мнение беше, че го правят за по-бързо раждане и после да са свободни.
Говорих и с майка ми, която е раждала 1974 и 1981 във Враца и тя категорично каза, че никой не я пипал по корема (били са и вързани ръцете и краката). Сестра ми роди отново във Враца 2002 и 2004 (визирам Боби Петров) и тя потвърди думите на майка ми - никой не я натискал. Но според поста на Герганчето, явно нещата са се променили и във Враца и е станало практика този процес.
Не мисля, че има "лесно раждане", може би по-кратко и по-дълго.

   

Аз съм учудена от това семейство от Габрово 10 часа се е мъчила тази жена и не са повикали лекар и като ги дадоха по телевизията как се търкалят по земята останах без думи.Странно семейство са за мен.

искам да споделя, че , когато майка ми е раждала сетра ми и мен 71 и 78 година и двата пъти е раждала по 2 дена- буквално самото раждане е било толкова дълго и са и натискали корема, така че предполагам, че зависи от случая. не съм лекар и няма  познания в областта, даже като ми е разказвала преди години съм си мислела, че е нещо, което се еправело тогава, а сега не, защото има различни лекарства вече за стимулиране на раждането.

О и майка ми когато ме е раждала 81 година са и скочили на корем, за да ме изкарат по-бързо.Е за изкарване не знам дали са успели, но така са я разпорили, че после не е можела да сяда доста дълго време.Общо взето нашите лекари трябва да се научат да обясняват.Трябва да се създадат работни групи който да обясняват на бъдещите майки, да се оптимизират нещата в болниците по принцип, а не както е сега.Все пак претендираме, че сме европейска страна.

За скачането -тъпо и гадно отношение към родилката. Няма да позволя ако ще да раждам 30 часа  :\

Не знам как се случва така, че темите които ме вълнуват, се разискват във форума, точно когато и аз размишлявам върху тях.  ;)


Ellie_bellie, защо да не са твоето мнение? Сигурна съм, че има момичета, които мислят по сходен начин. Моите разсъждения са подобни също. Честно казано нощните кърмения ми преминават в обмисляне на тези неща и на моето раждане по-специално. Казваш, че ако ти се налагаше да раждаш в България, би избрала частна клиника и секцио. Може би ще ми е полезно да разбера защо - само за да избегнеш скачането върху корема ли е това?
При мен се случи точно това, което Ellie_bellie би избрала, с тази разлика, че аз исках да е частна клиника и естествено раждане. Оказа се, че и в частната клиника, където освен пациент бях и клиент, не се постави моя интерес на първо място. И ако можех да върна времето, бих избрала държавното АГ, защото предполагам, че там щях да родя вагинално, а колко естествено щеше да бъде си е друг въпрос.

Верче не си представяй скачане като някоя олимпийска дисциплица  ;) Говорим че когато не напъваш надоло към дупето лекаря ти притиска корема в горната част за да подпомогне напъните  ;)

Относно пак това "скачане" майка ми е раждала (1987година) и са я натискали по корема, така че не мисля че е някаква мода. Тогава обаче по скоро не е имало форуми, не е имало такива публични дискусий и не са го смятали за нещо нередно (аз и сега не го смятам за нередно, ама това е друга тема)  ;) Майка ми пази хубав спомен от раждането си и вярвам че е направено най доброто за да се появя на бял свят жива и здрава  ;)

Ели Бели и тука те карат да постъпиш в болница максимално късно  *THUMBS*

за съжаление в частните клиники се набляга на секциото, защото е по-бързо  и по-скъпо. а ако случаят нещо се пооплете и веднага в държавната болница. Много се извратиха някои неща в България за съжаление.

Аз малко  :offtopic:, но искам да ви питам когато се ражда в частна клиника и уговорката е за естествено раждане, но в крайна сметка се завърши със секцио, колко се плаща? Имам предвид, плаща се колкото струва естественото раждане или се плаща колкото струва секциото? Нали има разлика в цените?

Герчо, как да си преставя "натискане" по корема и как "скачане"?
Значи, имам познати, които са разказвали какво е скачането по корема - явно някой забравят че има бебе вътре. Не знаели как да напъват - ееее стига де сега, това му се казва природа -инстинкт му викат, а не наука  - напъването. Ако ще ми скачат и "помагат" по този варварски начин, да ме режат направо и да се свършва по бързо - така мисля аз. Там където ще раждам и лекаря при който съм се надявам да не са толкова компетентни относно помоща със скачането.
Между другото в тоя ред на мисли , аз съм отвратена от лекарите, които са се засмозабравили и крещят по родилките, да не говорим кви акушерки има, а санитакрите са се надули все едно са министри на здравеопазването. Незнам за раждането вкъщи колко е успокояващо да си в позната обстановка, но е много кофти да идеш при така наречените специалисти в боницата и те от вратата да се държат с теб като с добитък - лично съм го видяла в Майчин дом -София, 5 етаж -патологична бременност, където си мислех, че всички са мили и внимателни поради това, че там лежат жени с проблемна бременност - да да ама не  :\.
Такива глупости чух че няма на къде и такова грубо отношение . А изразите от рода " сега те боли, ама кат ти беше хубаво не рева"
"Кво си се развикала да не си само ти раждала"  и разни подигравки от страна на отегчения от работата си персонал, който не е доволен от условията на труд и си го изкарва на пациентите.
Много дълго стана, но скачането на корема не се прилага в цял свят и май не е много медицинско понятие.

плаща се секцио.
аз все си мисля, че натискането на корема няма как да е вредно, щом го правят лекари, не знам дали съм права, лекарите понякога са по-брутални, ама това им е работата, знам ли и аз.

Има и натискане и скачане да ви кажа.  8P

Вредно?
А десетките шевове после дали са вредни?
Раждането на една жена в БГ започва и завършва с идеята да е максимално бързо, а не максимално естествено.
Кому е нужна системата с окситоцин?
А защо на родилките не се дава да стоят прави илли да вървят по време на контракциите, при положение, че, чувала съм, така се понасят доста по-леко?
Защо като отиде една жена с 3см разкритие не я върнат у тях да си дочака по-голямото, или да я оставят спокойно в предродилна? Да има възможност тялото по естествен начин да се подготви за предстоящото раждане, да омекнат и да се разтворят всички тъкани и да няма никакви разкъсвания? Ако всичко е максимално естествено разкъсвания почти няма, или ако има са далеч по-малко, отколкото при употреба на окситоцин и скокове.
Обаче не, трябва да и се набичи системата още от вратата, после да и се скочи на корема, после да има упражнение по шивачески умения по нея и накрая да и се навикат едно хубаво ако реши да покаже емоция.
Егати!
В резултат споменът от появата на най-ценното нещо в живота е ужасяващ, болките са месеци наред досадни, а би могло да е в пъти по-малко. Обаче кой го е грижа, след като лекарят е пил кафе максимум 2 часа след постъпването на жената в болница и не само това, ами после и тръби, че не бил фен на дългите раждания. Демек - герой някакъв, щото "не оставял родилките да се мъчат по един ден".
Добрият той!

Ина  :goodpost: :judges: :goodpost: :judges: :goodpost: :goodpost:
Напълно подкрепям казаното от Ина, ей това исках и аз да кажа, ама като не минала по тоя път незнам как да го обясня  *THUMBS*

Ами тогава аз може би се застъпвам за грешна кауза, но наистина тука не съм видяла такова отношение или поне не е такова масовото отношение. Наистина има лекари, акушерки, да не говорим пък за санитарки дето се държат меко казано ужасно. Ставала съм свидетел и на другата крайност, обръщението към жената е "миличко", обяснява се спокойно и внимателно как да напъва и как да диша за да облекчи болката  ;) В процентно съотношение тези надделяват  *THUMBS* Виждала съм също така как им дават да се разхождат, често дори клякат до леглото, защото биват оставяни сами да си изберат удобна поза и масово твърдят че така им е най удобно да преживеят болката  ;)
Та така се надявам да говоря и след като родя  :P
Мен примерно по отношение на раждането много повече ме плаши неизвестността кога ще започне всичко, отколкото самия болничен престой  ;)

напълно съгласна съм с изказаното от Ина макар че не съм раждала.

Гери ти говориш, че жените масово не знаят как да дишат и не напъват правилно.Ами да направят курсове.Тук в лекарския град Плевен такава екстра има от скоро и тя е в частната клиника по Ин-витро, не е в държавната университетска болница.Е аз аджеба откъде да знам как да напъвам кой, кога и как ми го е обяснил?И навсякъде е това.Като ходиш на преглед освен да те измерят и т.н. други екстри може и да пообясняват помалко за предстоящото нещо в живота ти.Знам че всичко си зависи от лекара, но нали професията им е хаманна, а в един момент излиза, че е там да отбие номера.Е то ако всеки отбива номера накъде сме тръгнали и закакво се борим питам аз?

предполагам, че всико е много индивидуално, зависи от болница, лекари, предполагам Ина, че говориш за лични преживявания, и сигурно е било ужасно.
не знам , една приятелка пък в държавна болница 3 дни я държаха, тя се молеше да направят нещо да се ускори раждането, но нишо не направиха, всякакви случаи има.

Румяна, не говоря от лични преживявания, за съжаление не успях да стигна до естествено раждане, макар че то да започна с изтекли води, но завърши със секцио по спешност, за да има живо бебе на финала.
Виждала съм, чувала съм, присъствала съм - това е. 

Е точно това е проблема, че има всякакви случаи и всички тези случаи са решения на лекарите, не и на родилката. Никой не те пита какво искаш или как се чувстваш, а всекиказва че е специалист и си върши работата и ако някоя жена предяви желание , едва ли не е обидно за лекаря, че е некомпетентна и не разбира, а му се меси. Просто би трябвало ако не налага спешност, да можеш да избереш , ане да ти сеналага или да родиш бързо.

офф за съжаление има много страшни истории и аз знам няколко такива и затова като цяло имам доста негативно мнение за лекарите и нямам им вяра вече.

Верче а ти смяташ ли че знаеш повече от лекаря кое е по -добре за теб  :[ Не го казвам с лоши чувства, просто се питам дали наистина в такъв момент би поела отговорността сама да заявиш "Аз не искам... " или "аз искам...". Защото аз все си мисля че ако лекаря ми каже че би било добре да ми се включи система и ме попита дали съм съгласна, не бих отказала ей така на своя глава...знам ли рисковано ми се струва, тия хора толкова време учат кога какво се прави, пък аз чела от тук от там  *db*
Като цяло най-големия проблем на лекарите е отношението към жените  *THUMBS*
Маги съгласна съм за курсовете, няма и тука във Враца, това което ти обясняват по време на раждането е всичко  ;) Би било хубаво да има, за да черпят жените информация  не само от интернет форуми, а от медицински специалисти  *THUMBS*

Гери, проблема е , че не се прави включването на системата само в случаите, в които се налага а във повечето за да става по-бързо. И да, ако раждането е нормално и безпроблемно що да не мога да реша иксам ли система или не. Прекалява се с лекарското доверия според мен -естесвено че вярвам на док, но от къде да съм сигурна че това, което ми право го налага ситуацията или просто човека си бърза за кафето или за частния кабинет. Рабираш ли ме.
И защо да не мога да избера ако ми се обяснят от лекаря възможностите  *crazy*? Ако ми обясни, можем да ти включим система, а може и да изчакаме нормалния процес и да обясни и аз да реша -къв е проблема толкова.

Проблемът е, че от болката, често мозакът ти е токова размътен, че не си способен да вземеш решение. Особено, ако раждането се е проточило дълго.

Ок -но имашли право въобще на избор се пита в задачата?
Както и да е де ,явно аз не мога да обясня точно какво имам впредвид и става само излишна плява тука да хвърлям. Но мен не ме е страх от самото раждане - нито съм 1-вата нито последната, болка - молка ще я изтърпим щом до там сме я докарали, повече ме е страх от мед. лицата  8P
За сега се успокоих с избора си на лекар и като цяло ми хареса всичко в болницата но... ще видим.

Гери, възможно е да е така, но може би не навсякъде. 3 см разкритие не е максимално късно според мен. И после приказки, че не направили раждането да мине по-бързо. На мен като ми кажат раждане и си представям доста часове. Вариациите са много.

Чери, това е една от причините. И бих избрала секцио с местна упойка. Ако прочетеш поста на ина_лемон, другите неща, които мен ме плашат, са казани от нея, след това отношението на персонала, ругатни, непрофесионалност, циничност и т.н.
Надявам се нещата да се променят, защото ме боли сърцето от гадни истории.

Хайде и аз да се включа по темата. Бащата на тази девойка има фирма в Габрово, живеят си добре, но тя е как да кажа "особена". Ходили са с бащата на детето доста по света, ходили са в Индия и са будисти. Майка и е била изключително притеснена от факта, че иска да ражда вкъщи. За Габровската болница какво да кажа, плаща се на ръка с предварителна уговорка, макар, че две мои притялки не платиха, но пък имаха късмет с леко раждане. За натискането на корема да ви кажа, че като дойде момента ми е интересно как няма да дадете, вие просто не знаете на кой свят се намирате. Аз пък съм много доволна, че доктора ми натисна корема и цялото ми раждане в родилна зала беше неповече от 5 минути. Но аз бях и с епидурална упойка и нищо не усещах, зора беше докато достигна 3-те сантиметра за да ми сложат упойката - е 20 чака контракции и 1 см разкритие, това е страшното, не натискането на корема.

Като жена, нераждала в болница, съм много благодарна, че съм имала правото на този избор. Мисля, че това е много важно. И се надявам тази възможност да се регламентира скоро и в България.

Вероятно не си раждала сама вкъщи без лекарски екип, и не си държала несрязана пъпната връв и плацентата в сол и оцет. Хубаво е да се регламентира в България раждането вкъщи и всеки сам да избира, но при корупцията при нас едва ли ще стане скоро

elanida, много добре, че се включи по темата. Би си споделила малко подробности около раждането ти? На ми е много интертесно...

goldi, не разбирам... Просто не съм запозната с обсъждания случай. Мнението ми е, че жените трябва да имат избор къде да родят и възможностите да са регламентирани. Не съм раждала с лекарски екип, а само с акушерка.
KlaraFina, аз много се стресирам в болнична обстановка и за мен беше естествено да търся алтернатива на раждане в болница. Така раждах във вода в родилна къща, където работят само акушерки. Пиша така накратко за да не съм  :offtopic: в тази тема. 

Ето при теб е имало акушерка, а случаят накратко казан, е че едно момиче ражда вкъщи само с мъжа си, не режат пъпната връв и държат плацентата в тенджера със сол и оцет, за да не се прекъсвала връзката между майката и бебето, затова се възмутиха много хора, а не от раждането вкъщи.

goldi, благодаря за разяснението!

Аз не мисля, че трябва да се ограичавам в мисленето само за това раждане, а за раждането в България като цяло.За това, че много малко се обяснява на жените преди да стигнат до раждане, за отношението в болницата на лекари, пресонал и т.н.Хайде да не се ограничаваме само с тази двойка, а разискваме всичко като цяло.

Много интересна тема! Виждам, че е интересна за много хора. Аз имам собствено мнение по въпроса, но то не е крайно и може да се измени с времето и информацията, която научавам. Искам да кажа само, че първоначално когато напуснах България бях с типичните български разбирания за това как е "правилно" да се ражда - в гадна болница и с намусени лекари, търпейки унижения и болка. Ами мнението ми се промени доста. Тук където съм, 80% от жените раждат у дома. Случаите, в които нещо се обърква клонят към нула. На всеки, на когото е интересен този дебат може да гледа ето този американски документален филм (сравнително нов):
(http://vialogue.files.wordpress.com/2009/02/business-of-being-born.jpg)
Филмът следи няколко родилки и техните преживявания и решения. Говори се за раждането по естествен начин и секцио - за и против, както и за раждането у дома или в болница - за или против. Казва се "Бизнесът да се родиш" и след като го гледах промених възгледите си на 50%. Успех на всички бъдещи майки!  @}->--

Ariel аз също съм ЗА раждането в къщи, просто на този етап смятам че в България е невъзможно, линейките се придвижват бавно и няма как да се осигури бърз достъп до болничното заведение ако нещо се случи  ;)
Виж за секциото .... там вече доста добре звучи заглавието "Бизнесът да родиш"  ;)
Факт е лекарската некомпетентност, липса на хуманност, алчност и според мен не на последно място - остаряло мислене. Доктора ми обяснява как не може да вкара мъж на раждане защото щяло да му стане лошо, алооо айде малко да се поограмоти, говорили сме я тая тема, ама айде нека всеки има право на избор, нека се информира какво се случва в другите болници и в другите държави. Иска ми се лекарите да четат повече и да се информират повече около новостите  *THUMBS*

Какво ще кажете за подготвеността на нашите институции за справяне с кризи.Все не сме подготвени.И това се случва в не една община.Дано никога не ни се случва да става нещо сериозно.Просто ми омръзна да сме все неподготвени.

Гучи аз като държавен служител май не е много редно да плюя институциите, ама като гражданин и на мен ми писна.Разбирам, че понякога времето си е наистина кофти и в другите страни го закъсват, ама ние сме зле и при най-малкия дъждец или сняг. Нама да забравя как преди 4-5 години се евакуирахме, защото концесионерът на язовира до нас беше запушил шлюзовете, за да не му бяга рибата и при силен дъжд не можаха да ги отворят и язовирът тръгна да прилива. Та се питам защо не му взеха концесията (още си е на същия язовир) и защо никой преди това (а прогнози за времето имаше) не беше проверил какво е състоянието на този язовир. Аз съм далеч от бедствията и авариите, но опитът ми в държавната администрация - от законодателната до изпълнителната - е следният: българските институции чакат да има проблем за да се заемат с разрешаването. Превенцията е забранена дума. Нека да навали снега, пък после ще го чистим.....

Абсолютно съм съгласна. Има още какво да учим, за съжаление!  :(
Тъй като виждам, че темата се завърта в друга посока, преди да се смени напълно искам да покажа ето този сайт на всички майки, които се интересуват от темата за раждането у дома: http://homebirth.beinsa.info/. (http://homebirth.beinsa.info/.) За по-смелите има и филмчета, яйкс!!!  :girl_wink:

Ами във Варна вали от снощи от 3 часа през нощта.Вярвайте ми сутринта нямаше чиста улица.Главните улици бяха в ужасно състояние да не говорим за малките улици.Снегорини не се виждаха никъде.Автобусите бяха претъпкани от деца които бяха отишли до училище за първа смяна и които училищата връщаха заради бедствено положение обявено след като бяха отишли на училище.В Общината ни обясниха че няма бедствено положение.Автобусите се движеха през около час.Навсякъде имаше закъсали коли от непочистени улици.То снегорини не бяха минали а какво да чакаме за опясъчаване.Освен ситуацията в големите градове по време на сняг/скоро гледахме същите репортажи за София/ винаги оставяме мсичко да се обърка и почваме да кършим ръце.Всичките наводнения и  които имаше в последните години и т.н.Вече взе да ми идва в повече.А да не отварям темата за дупките че там вече става много тежко положението.
Според вас какъв е начина да накараме институциите да работят в наша полза а не да им се молим да го правят.
Кога в България ще станем цивилизована и нормална за живеене страна.Здравеопазване,инфраструктура,данъчна политика ,и още много сектори са ни пълна скръб.понякога ме е срам че живея в тази страна.Скоро имахме един белгиец на гости.Когато бяхме на магистралата ми каза да се качим на магистрала дори и да е по скъпа таксата за нея.как да му обясня че нямаме избор и това е магистрала а не третокласен път.
За Здравеопазването мога да кажа само да се молим горещо на господ да не ни е нужно че някой "кадърен" лекар да не ни назначи грешна диагноза.
Навсякъде където трябва да търсим отговорна държава и отговорна община такива липсват.Какво направи тази държава за мен  това е въпроса който си задавам непрекъснато!!!!!

Дипломната ми работа беше анализ на закона за управление при кризи, бедствия и аварии. Никой не познаваше закона от лицата, които трябва да се ръководят от него. :sarcastic: Та той дори правилник си няма, а 6 месеца след издаването му по закон трябва да е написан. В закона не пише кой какво трябва да прави :girl_impossible: Да не говорим, че трябва да промени след себе си още 40 нормаивни акта, но никой не ги е пипнал.  :funny:

Иначе цял ден се смях с положението във Варна. Колко е доволен кмета, че фирмата почиства, а всъщност е минала само центъра  :girl_impossible: И как никой не е опесачил :girl_impossible: И не е само тук така. В цялата страна е. Просто няма общество. От там е проблема. Така мисля аз }:->

Варна днес разбраха какво ни е на нас софиянци  :P След третия път -няма да обръщате внимание.  *db* От опит ви го казвам  ;) Тъпото в ситуацията е,че прогнозите за времето не са като едно време-в петък ще вали сняг,ама я вали,я не. Сега ако кажат ще вали-вали,ще е поледица-става поледица и снега пак ги изненадва ... е някой отгоре факс с ден,час,минути ли да им пуска,че да не ги изненадва. Тая година софиянци два пъти ги изненада,първия път-о'к,ама втория- вече прекалиха  }:-> Някой просто като трябва да върши работа-го мързи,а като се реди да получава държавни пари -отива дори по-рано- тъжно,но факт  :(

Абсолютно съм съгласна, че времето е предсказуемо да не кажа до минутата, в която ще завали. И се знае поне 24 часа преди "събитието".
От там нататък - какво трябва? Трябва добро плануване, добра организация и средства. Хубаво е да се посоли или обезопесачи часове преди снега да започне да вали -  така снега става на киша от трафика и дефакто имаш мокро платно. За съжаление аз докато живеех в БГ не съм го виждала да се случи. Винаги имаше "изненада на времето", липса на гориво, машини и тн.

Като дете си спомням обаче как мъжете от блока почистваха пред блока и пътя до него. По-късно това вече не се случваше за съжаление....Защо...Мисленето се промени май...Почна се - бе комшията като лежи, аз защо да ставам? неговата баба ще падне...

А си трябва "почистване" както на пътищата (от общината), така и пред блоковете и къщите (от хората). Нали "Обединението прави силата"...

По въпросите на Гучи - отворени са всички за мен, без "светлина" по повечето. Мога само да напиша, че България ми даде образование.
Кога и как ще се променят нещата? Не зная. Някак си не си представям завъртането на колелото. За мен сега само се боксува ха насам, ха натам.  :\

Аз лично с това съм съгласна на 100%. Напраави ми впечатление вчера от рубриката "Аз репортерът" на БТВ граждани пращали снимки как не е почистено междублоковото пространство и дават на снимки някакви затрупани коли...
То че общината не си върши работата това е ясно, ама сега някой да дойде да изчисти и пред входа ли? Аз се радвам че поне тези проблеми ги нямаме, вчера всеки излезе да изчисти снега пред гаража си и един от мъжете почисти пред блока  *THUMBS*

И аз имам идея да взема една лопата за сняг и във времето , когато се прибират от работа да излезна да чистя  :huh: Дано се засрамят , че една жена върши работата на целия блок  :\ Само се оплакваме , а сами не вземем да направим нещо. Там където ние паркираме пред блока , общината ли да го почисти ?!

[X] dgudge, познавайки българския манталитет, по-скоро ще ти подсвиркват окуражително  :sarcastic:

*THUMBS* Точно това щях да напиша и лионелса ме изпревари  *THUMBS*
Какъв срам бе? - срам - изобщо няма да се засрамят, дори някой ще дойде да ти дава акъл но не и да помогне  :P

Малко  :offtopic:
Вероника, с теб нещо сме настроени на една вълна. Изпреварваме се една друга с еднакви мисли. :funny:

Моя приятелка пука гума преди години, отивайки на купон по случай 8-ми март. Студ, сняг, а тя по тънък чорапогащник и поличка. Слиза милата и се опитва да сменя гума. Минава кола с 4-ма мъже вътре. А те вместо да спрат и да помогнат, свалят прозореца и заповат да й пляскат и да викат "Давай како!Давай!" ohmy

Да споделя от личен опит, ако живеете във вход, домоуправителя трябва да направи списък за почистване и всички апартаменти се редуват. Е, все ще има скътавки, но поема следващия номер по ред и така  ;) Подкрепям lionelsa и Вероника, да не забравяме, че живеем в България и чакаме или на готово или някой друг да се "прекара"  =]

Съгласна съм с вас за съжаление.Пример от изминалите дни.Входа ни не е голям, наваля сняг, заледи се всичко.Аз споделих с мъжът ми, че съм щяла да падна на стъпалата сутринта, защото са ледени.Вечерта като се прибирахме той купи морска сол и наръси стъпалата, около тях навсякъде където беше лед.Минаха съседите и особенно очудени ни питаха какво правим.И тогава Мерал им каза, че за 20-30 стотинки спестени не му се рискува аз да се пребия.Съседите гледаха умно умно и отминаха.

Катинка е права домоуправителя прави такива списъци по седмици май бяха не съм сигурна.Лошото е че в нашия вход никой не иска да е домоуправител  =] а се водят за разбрани направо да ти е весело.

При нас има домоуправител, на който плащаме вече и някакво минимално възнаграждение от 100 лв., но той никакви мерки не предприема. Имаме едно ново съседско семейство от Велико Търново, мъжът е изчистил прад входа с лопата. Добре, че е той.
Но паркинка е ужасен има места, където дебелината на леда достига 25 см O_O Днес сутринта тръгнах с един пакет сол и наръсих тук-там да се оформи пътечко. Утре ще повторя.
Във Варна уж Общината днес ще тръгне на проверки, ама да видим :)

Ние нямаме домоуправител, тук в този неандерталски вход дори за месечната такса се водят битки  :\ Добре че сме под наем и дано тази година си купим жилище сред хора  :huh:
Аз се ядосвам и че във входа ни има магазин и това е и тяхно задължение , само ако се пребия пред магазина ще ги съдя  P-(

Ох, тази тема ми е много болна, честно да си кажа. Значи, когато вали, колкото и да се чисти, не може да остане почистено, веднага се натрупва сняг. Особено пък в случаите като последния в София и преди това ситуацията в СИ България.
Не знам дали обърнахте внимание на ситуацията в Германия, на моят съпру брат му живее там и точно това обясняваше, че не е почистено, защото вали и се натрупва пак, но хората не мрънкат и не се оплакват. А почистването пред домовете и офисите си е тяхно задължение и а не си почистят, а ги глобяват - веднага (обясняваше за конкретен пример). Не си почистил, веднага глоба и там непочистилите са изключения, за разлика от тук, където почистилите са изключения.

Ще дам пример с ул. Раковска, там е точно 2-ра градска болница (мисля, че беше тя де, до Френската гимназия), входът й е от към Патриарха, но страничната част, която е откъм Раковска, там тротоарът никой не го чисти, както и пред Френската от към Раковска. Пред повечето магазини пък е почистено пространство от около 50 см., а целият тротоар иначе си е заледен.

На всички ни е ясно, че концесията на общините е за главните пътища, не за малките улички, камо ли пък за предблоковите пространства. Но дори и да чистят там, по договор, бихте ли ми казали как по-точно ще почисти снегоринът от паркиралите по улиците коли???

И от общините имат доста трески за дялане, но при непочистени в цялата страна тротоари...да се мрънка за платната за движение...просто не е нормално. Колко от изпратилите снимки по ТВ всъщност са почистили собствените си входове? Кой трябва да дойде и да почисти собствената ти кола отснега??? Точно този, който ти чисти къщата, т.е. самият ти!!!!

Ха това което казва Гостенка е точно така.За моя радост или не аз работих в Пътно управление.Мога да кажа отговорно, че все още се намират хора който да имат желание да се справят със ситуацията при много сняг, но то само с едно голо желание не става.Първа пречка за пътищата(за тях съм компетентна  =] ) тирове, автобуси и коли с летни гуми, друго пречещо нещо е силен вятър на обветрени места, там колкото и да се чисти след 5 мин е затрупано наново, пример за това е прохода Троян-Кърнаре, той може да се изчисти, но за секунди там вятъра може да се обърне и да затрупа и коли и всичко движещо се там, затова е по-добре да се затвори.Това което Госстенка казва за Германия, същото е и за Англия, чичо ми е там.Никой не роптае, те ценят усилията и труда на хората излезли в снежната виелица и се съобразяват с тях и им помагат, докато тук не е така.Друго което е важно виждаш, че обстановката е усложнена, ми къде тръгваш тогава с колата си?По-добре пропусни едно празнуване, едно пътуване и така.Друго за което не се говори е че фирмите почистващи републиканските пътища не са получавали пари мисля че от половин година, това са милиони левове, хората там съответно не са взимали заплати от мноого време, е с каква настройка да излязат да чистят гориво, сол, луга, дрехи всичко е пари.В един момент хем държавата им дължи пари хем им държи сметка защо не си вършат работата.Айде стига толкова, че по тая тема много мога да пиша.

Гостенка,напълно си праава и подкрепям мненето ти.За съжаление ние българите сме много добри в това да мрънкаме и да търсиме все някой друг виновен.
Моят брат е в Канада-място където снега го има дълго и по много-там общината чисти само големите улици,а всеки си чисти пред къщата .
Ние тук в нашия блок сме 12 апартамента,от тях 6 чистят,другите не,но ако ги питаш ще мрънкат и ще си намерят извинение.
В гърба на блока ни пък има няколко магазина в гаражите,които се държат от един собственик.Той пък е върха с неговите изпълнения-чисти улицата като хвърля снега върху почистения от някой друг тротоар.Абе няма угодия за нас и това си е.

Абе момичета какво да ви кажа, тук, където съм няма кал по улиците, сняг да, но не и кал, нито киша. Как го правят не знам! Обаче знам, че като се прибрах в България за няколко дена миналата седмица веднага ботушите ми станаха на г–з с извинение и на няколко пъти щях да се пребия заради снега и ледовете по тротоарите. Тук не ми се е налагало да си чистя ботушите с месеци, просто наистина не се налага, а лед по тротоарите няма да видиш. Всичко се пръска всеки ден със сол и пясък.  *THUMBS*

Ариел, къде е това "тук"???

Как го правят ли, ами имат си машини, с които си чистят улиците ежедневно, а тук веднъж в годината се прави Голямото почистване на еди кой си град - дават го по ТВ, а настроението е празнично. Това е мчистенето, веднъж в годината  ;)

Подкрепям Ариел, макар и да не сме в една държава. Моето "тук" е Германия, по-конкретно Мюнхен.
Седмици наред не можеха да изчистят снега и леда, понеже постоянно валеше нов сняг. Но киша и кал като в София наистина няма.
Бях си в София около Коледа, ами дните преди това градът не просто беше затрупан, а беше непроходим. Дори моите "бойни ботуши", както ги наричам, се скапаха, киша, луга и гадости им видяха сметката. Това в Мюнхен не ми се е случвало, независимо колко сняг е падал (а тук пада доста).
Но тук улиците и тротоарите се метат редовно с машини, а сравнително често се и мият, това последното, когато е топло, разбира се.  :)

Асето, за Германия съм напълно съгласна, аз говорех за в БГ. Просто не знам Ариел за коя държава говори и затова питам.

Да, ясно, и аз сравнявах с БГ, ситуацията там в това отношение ми е пределно позната. Неслучайно съобщават в новините, когато някъде ще се мият улици.  :)
Ариел мисля, че говори за Холандия. Но понеже темата при нас отново е актуална, т.е. Баба Марта тук се развихри, както подобава и натрупа отново сняг – не знам как е в България, но тук има и глоби, ако не си чистиш пред къщата. Затова в повечето блокове собствениците са се разбрали с фирма за поддръжка – те се грижат за зелените площи през лятото, за малки ремонти и за чистенето на снега през зимата. Съответно на нас една малка сума от месечния наем ни отива за това. Може би и това е вариант, но като знам какви войни се водят между съседите в блоковете в България за какво ли не, ми е трудно да си представя, че могат да постигнат съгласие за нещо такова.  :\

Момичета,

Умопомрачена съм от капацитета на г-н Дянков и антикризисните мерки, които днес ще обсъждат по негово предложение ohmy ohmy ohmy }:-> . Не мога да приема майчинство от 6 месеца, данък върху пенсиите (10%) и неплатен задължителен годишен отпуск за всички бюджетни служители като мерки, които ще изведат страната от кризата. Сутринта гледах и интервю по въпроса с КТ Подкрепа + мнение от г-н Борисов. Тези хора са полудели!!! Това бебе на 6 месеца на кой да го оставя, за да се върна на работа, като и детски градини няма?!? Безумие, дано да не се приеме :( ...

Малее, всички да луднали с тия антикризисни мерки.
тия съвсем ни взеха за боза. Ама то аман  -всеки си води някой "пич" от вън и си го прави министър без да е наясно с живота и стандарта в България. Тоз Дянков горкия си мисли че е министър председател на някоя друга държава май  :(

Изправят ми се косите само като си го помисля. :girl_impossible:

Има много сектори, от които може да се икономиса, а не да посягат на хората.

Леле - мале  :angry: Мислех си, че вече няма нещо свързано с нашите политици, което да ме изненада и потресе, но ето че съм се лъгала  ohmy  *crazy* :tuktuk:

Тези мерки като ги прочетох вчера и още главицата ми се опитва да ги побере - еми, не ми се отдава нещо тази задачка  }:->
Само по един начин - доста извратен ми се вижда, сори за което - си ги обяснявам. Може би искат съвсем да сведат до минимум раждаемостта в "леко" състаряващата ни нация, за да има повече работещи пенсионери, от които да вземат допълнително данъци  *crazy*
Знам ли  :\

Защо не вземат да се пробват да подгонят работодателите дето "скатават" осигуровки примерно, а? Ето ти съвсем бърз и полезен за всички начин да увеличиш приходите в бюджета. Ама не, да вземем от младите семейства и от възрастните хора е по-добре, те и без това прекалено добре си живеят  }:->

Момичета,

И аз се вбесих като ги слушах тия неща, но предполагам, че общественото мнение ще е достатъчно силно и няма да минат тия неща. Макар че определено трябва да се направи нещо, да се измислят анти-кризисни мерки, но не схващам защо не отрежат разходите на парламента за нови коли, разните хонорари на консултатни по министерствата, да спрат командировките и т.н., а хоп - веднага се посяга към социалните облекчения. От друга страна това привителство с такава програма се рекламираше - с отрязване на всякакви разходи, защо тогава толкова хора гласуваха за тях, а сега протестират?

В частната фирма, в която работя аз, при това голяма, с международна дейност, вече за трети път ни намаляват заплатите. Аз например бях против пък това да увеличават здравните ни вноски още повече, защото така са уредени нещата в още куп фирми, че винаги могат да ти отрежат от заплатата и да я намаляват, когато решат.

Вяра е много права, като казва, че за всичко си траем, а само на маса сме много бойни и важни. Да не говорим, че не сме солидарни никога. При нас, когато намаляваха втория път заплатите, дори не казаха, за да не гневяли хората. И съответно никой от колегите не посмя да каже нищо, все едно, че нищо не е било. Ето го манталитета- траене до последно.  :no: :no: :no:

И не на последно място - смятам, че няма нужда от нова тема. Имаме си тема на деня и май тези постове са за там.  *THUMBS*

Деничка Звездичка   :goodpost: :goodpost: :goodpost: :judges: :judges: :judges: :judges: :judges:

И аз вчера прочетох за прослувутите мерки,ако това го направят ,ясно е ,че никой няма да гласува повече за ГЕРБ ,а и дали ще изкарат мандата си.Снощи се ядосах на накъкъв политик ли беше не си спомнявм точно ,та изтъпанил се и обяснява авторитетно как нашите осигуровки били най -ниски в Европа и е обяснимо да се вдигат.Е добре де 0ама що не допълни ,че и заплатите са ни най ниски в Европа,защото тук в Италия моята хазяйка взима около 900 евро ако не и повече пенсия и като и казах аз за колко евро съм работила като счетоводител в България жената  не можеше да повярва.Разбира се и тук има хора които взима минимални пенсий и заплати не всичко е цветущо,обаче хората с ниски доходи живеят в комунални жилища и не плащат огромни наеми,има магазини на ниски цени и пак успяват да са нахранени облечени и да посрещнат нуждите си.Сега пак слуашам по новините по бтв направо е безумие ,кризата ще се стовари в/у гърба на бедните хора,богатите въпреки кризата са станали още по богати.

Мммда juji е права - ми писна ми да слушам как постоянно сравняват всяко нещо с Европа а заплатите никой не коментира.
Искам всичко осигуровки, цени и незнам си клво да е "както в Европа" ама нека си караме със смешните аплати от 150 евро - ми колко си мислите че взимат хората извън София мили мои.
Ако знаете тук в малкия град  2 лв колко са много.
България не е само големите градове, и си нямате на идея как живее народа.
Ама нали всичко трябва да е  европейско освен малката подробност - заплатите  8P

Да кажа слях темите, имаме си Тема на деня и е направена с цел обсъждане на наболели въпроси.

Колкото до великите антикризисни мерки аз съм бясна.Бясна съм на правителството като цяло, бясна съм на цялата политика която граничи с геноцид  срещу, малкия и среден бизнес в странта.Бясна съм как само се приказва и нищо не се прави.Бясна съм как се замазват очите на хората с разни Нагли, октоподи и т.н., а никой не говори за наболелите въпроси никой.
Защо никой не каза, че правителството, държавата е най-големия борчлия в страната?Защо не се покаже колко милиона лева дължи на частния сектор?Защо никой не говори за 10% който иска сегашното правителство, за да ти изплати нижава сума от това което ти дължи?Защо?Защо по телевизията дават само разни бандити, а забравиха, че в тази страна живеят хора.
Аз живея в по-малък град и както Вяра е казала, тук 2 лв. са много.Разликата в стандарта между малките градове и София(например) е огромна, разлика в заплати, разлика във всичко.Някой сеща ли се че и тук живеят хора?
Още повече ме е яд, че откакто дойдоха на власт спряха всички програмни, всички плащания всичко.Парадират как Европа ни е отпушила някакви милиони по някаква програма, но няма разплатен лев.От началото на тяхното управление няма един готов проект с който да се кандидатства по дадена програма един.А лятото идва, сезона на ремонтите, с какво аджеба да се кандидатства, как да се усвоят пари?Смениха де що началник има няма значение кадърен или не.Тук в малкия град всичко се вижда еми само на Гражданска защита не смениха шефа само там, и смениха много кадърни хора, специалисти в областа си.
Отвратена съм от наглоста на сегашното правителство.
А Дянков, да си ходи в Щатите.Това същество което никога не е участвало в управление на каквото и да е дойде тук да си избива комплексите.Какво на кого доказва не знам, но ми иде след поредната глупост, да отида лично до София и да оскубя и останалата му оредяла коса.
Колкото до Здравната реформа не ми се говори, че направо пяна ми избива от устата.

Да си оберат парите от крадците.Намалиха гаранцията на Масларова,дето има по сметки милиони,само от нея можеха да отскубнат няколко ако я бяха съдили.
Аз живея в още по-малък град,тук всеки трети в работоспособна възраст е без работа.МАсово мъже заминават за чужбина.
Семейната ни фирма се занимава с търговия,винаги сме плащали данъци ВСИЧКИ.Никога не купуваме нещо без документи.Става въпрос за зърно-големи количества,огромни суми.А в моя магазин нищо не влиза без фактура и не излиза без касова бележка.Лятото ни направиха ревизия,а фирмата е млада(трябвали са им пари).Закона е такъв,че фирма с която  сме работили не отива на насрещна проверка и документите се считат за фалшиви!!!Е,кажете ми не е ли това опит да съсипеш бизнес,опит да принудиш фирма да спре да работи съвестно,да не спазва законите,да дава пари под масата.Колко време трябва да работя сега ,за да  платя глобата?!А тези,които са крали милиони от държавата си живеят живота и държавата се опитва да компенсира кражбите с ограбване на невинните.

http://vbox7.com/play:cb237e95 (http://vbox7.com/play:cb237e95)

Знам, че не е типично да се даде линк за Тема на седмицата. Обаче днес мисля да си позволя да го направя. Убедена съм, че ще прочета мнения да не взимам тези неща навътре, че в положение на криза, каквото е в момента по света, каквото всъщност е в момента в България, тези въпроси не са на първо място. Обаче това дете каза нещо, което ме разтърси - дали децата изобщо са в нашия списък с приоритети? Дали можем да изпълним това, което обещаваме? Дали децата ни ще видят това, което ние сме видели, ще играят ли по местата, където ние сме можели да играят? Какво правим ,за да можем да ги успокояваме, без да ги лъжем?
Повдигам темата, знаейки, че едва ли за много от нас тя е в челната 5ца на важните неща за настоящето. Обаче гората, в която аз играех като дете вече я няма - има два хотела. Плажът, на който се научих да се плувам, вече не е подходящ дори за облечен с водолазен костюм опитен водолаз - заради мръсотията и изкопаното дъно. Страхувам се, че някой ден няма да посмея да оставя детето си да играе до стъмване през лятото, защото дори аз се притеснявам да съм навън, когато мръкне..дори в нашето малко извън софийско село.
Какво мислите вие?

beb4eto_na_me4o


благодаря ти, за това видео...това дете е казало всичко което може би много от нас искат да кажат...
напълно съм съгласна с теб...и за съжаление почти 20 години по късно, тази реч е напълно актуална...

beb4eto_na_me4o, казаното от теб е съвсем различно от това в клипчето. Съгласна съм с теб, но не и с казаното в клипчето. Това са клишета, напомнят ми на думите на Джордж Гарлин за истинските неща в живота. Вижте, същото е казал и той, преди толкова време! И освен това не мисля, че не правим нищо - прост пример са пострадалите в Хаити, за които всички дадоха възможното от себе си, за да помогнат. Ох, чак ми е смешно клипчето, съжалявам! Но не ангажирам никой с мнението си.

Това видео го гледах и аз от друго място сутринта и мен пък ме порази. Изглежда клиширано, но е удивително как едно 12-годишно дете има мнение по подобни въпроси и не само се вълнува, ами и се е опитало да промени с всички сили обичайната ситуация. Бебчето е погледнала въпроса от чисто лична гледна точка и го е пречупила през призмата на ежедневието, но не започват ли точно от там големите дела? Голяма част от нас живеят на места, които считат за нормални, а не ни прави впечатление това, че е пълно с боклуци и безразсъдни хора наоколо. Толкова сме свикнали с всичко, че абсолютно нищо не ни прави впечатление. Не се борим, обединяваме се във виртуални групи, защитаваме смело с думи каузи, за които иначе не бихме мръднали и малкия си пръст. Лесно е да помагаш на Хаити, пускайки един смс по телефона - това не е пример за намиране на решение за бъдещето на планетата. Да не говорим, че там, провокирани от всякакви фактори, държавите-лидери в световната политика и икономика, наляха повече от милиард долара пари - което не е лошо, но парите трябва да се дават и влагат така, че да помагат с години - не да построят поредните фургони и да забравят за "проблема".

И, да, това момиче не казва нищо, което някой от нас вече да не си е помислял, не дава икономически решения и не декларира готови формули за правене на пари, но колко деца познавате, които събират пари, за да основат екологична организация и да се опитат да говорят на световен форум, провокирайки всички хора? И освен това е превърнала каузата си в част от живота си и сега, когато вече не е дете. Считам, че дори само това може да накара някои хора да помислят за това как върви живота им и колко са далече от някои значими неща, които не са просто част от битието. Видеото ме накара да се разровя и да видя какво е станало с момичето сега, какво е променила... тя е известен еколог, който изнася лекции в университетите и провокира хората да продължат да се вълнуват от подобни теми.

В тази връзка... и един друг линк за един български младеж, който ме впечатли:

http://www.jenatadnes.com/bg/archives/2009-archives/58-broj/41-rubs/218-articles.html (http://www.jenatadnes.com/bg/archives/2009-archives/58-broj/41-rubs/218-articles.html)

Да, Деничка правилно ме е усетила, както винаги  @}->--
Наделина, ок - всеки има право на мнение. Обаче честно казано не виждам кое му е смешното на клипчето...щом едно 12-годишно дете стига го там, че да говори като възрастен, и то преди толкова години...не искам да си помислям на колко ли години моето дете ще започне да мисли за тези въпроси..

Бебче, аз също съм съгласна с теб!!!Нашите деца няма да имат възможността да играят на стражари и апаши, на криеница, на дама, на въже, на ръбче и пр., просто, защото няма къде. Училищните дворове са оградени и заключени, за да не се ползват от гаменчета иил пък от местните за разходка на дом. им любимци. По парковете е пълно с домашни любимци и гледката на изхождащо се куче в близост до играещите си деца е нещо ежедневно!!! Вече рядко се намират и детски площадки за игра, защото от тях не се печели и респ. никой не строи (друго си е в двора на комплекс от 10-на големи блокове да направиш пицария и парко места, нали ще се продадат и ще взеемш пари за тях, а от детска площадка какво ще спечелиш, а?!!). Остават игрите в детската градина, но, тук пък идва проблемът с недостатъчното места, т.к. в последните 8 години ги разпродадоха и сега няма достатъчно места. Дворът на детската градина, която аз посещавах като дете вече е на половина по-малък, т.к. останалата част е заградена - защо и как не ми е ясно, предвид, че вече толкова години, дори и при закона Лучников, тази земя си беше все двор на детската градина, т.е. общинска (освен, ако скоро не са се сменили собствениците).
Бебче, не само на колко ли годинки ще започнат нашите деца да мислят по тези въпроси, а защо изобщо трябва да се стига до там, че децата да мислят по тези въпроси!!!!

Така, гледам, че тук никой не е писал отдавна, но аз искам да ви питам вас всичките като жени какво мислите за следната новина: "Русенка роди дете на 62 години" (http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=527110) .Как вие лично преценявате нещата, какви чуства ви връхлитат когато четете подобно нещо.Засега ще се въздържа от мнение, имам и ще о изкажа, но искам да видя и вие какво мислите по въпроса.

Изпитах смесени чувства докато четях статията  :huh:
От една стрна ме е яд на държавата, че ощетява семействата относно осиновяването. Не знам доколко новия закон ще промени това.
От друга страна се радвам на всеки успешен опит след изтраданите години опити да имаш дете.
И за близначките ми е мъчно.....дано укрепнат и нямат странични здравословни проблеми, предвид възрастта на майката, чийто организъм е изтощен и са настъпили редица хормонлани и други промени. А и ще им се наложи бързо да пораснат с майка в такава възраст..........не смея да си помисля какъв тежък живот ги очаква.

Това нещо го гледах снощи по новините.Като цяло се радвам, че жената е успяла да сбъдне мечтата си, но в същото време на тези години това си е лудост.Първо, че доколкото съм запозната след една определена възраст има опасност от усложнения както за детето, така и за майката и второ-какво бъдеще имат тези деца с майка на тази възраст...По новините казаха, че тя няма нито съпруг, нито близки.Каквото и да си говорим, жената не е в първа  младост и не знае колко време ще може да ги гледа.Пожелавам и още дълги години живот, защото иначе тези деца не зная кой ще ги гледа...
Много се чудя как се е решила на това.Явно човек в желанието си да има деца, не осъзнава какво може да им причини.

Привет, Маги, lionelsa! Браво за темата.
Здравейте, момичета!

И аз вчера много мислих по въпроса и от едната крайност отивах в другата. Първоначално видях статията в dnes.bg, където търсеха коментари. За 5 минути се изсипаха 8 мнения, всичките в стил:"Тая какво прави! Откъде-накъде!" и "Олигофрения". Мен, лично, много ме подразниха, защото считам, че всеки има право на личните си желания, стига те да не нарушават правата на други хора и съответно думи като "олигофрения" ми се видяха върха на плоското мислене. Написах един яростен пост за това, че е възможно жената да си е имала разни причини да иска подобна късна бременност - загуба на дете, желание за наследници и какво ли още не. После отворих да гледам видеото с нея и... всичко в мен се обърна - видях две дечица, големи колкото една ръка, приличащи на живи скелети, едва дишащи. Видях и майката - една възрастна жена, с 5 пласта червило, която каза:"Досега не съм опитвала да забременея, но ми се прииска да бъда майка." Попитаха я защо не си е осиновила дете, има ли роднини, съпруг... и тя отговори:"Поинтересувах се от процедурите по осиновяване, видях, че са прекалено сложни и се отказах. Нямам съпруг и роднини, сама ще гледам децата." Пенсионирала се е в 6-тия месец от бременността. След това гледах и клипове с румънката на 60 и няколко години, която роди през 2005г. и съвсем се обърках - от една страна, всяка жена има право да иска и да се старае да стане майка, но от друга страна - не е ли това егоизъм да се порадваш на майчинството няколко години и после... как ще помагаш на тези деца. Добре де, но пък тогава все едно отричаме и ролята на бабите - и те са възрастни, а колко много ни помагат. Май всичко е въпрос на риск - ще оцелее ли да е по-жизнена поне 20 години или не. Ако да, няма особени проблеми, все ще се справят. Ако се случи нещо с нея - децата отиват в домовете или в ръцете на случайни хора, които може тотално да съсипят живота им. Въпроси, въпроси, въпроси... И отговор нямам.

Все пак като се замисля, че ин витро оплождането по закон е само до 43 години, а оплождането с донорски клетки - без граница в годините...

И се сетих за една моя колежка в университета - родителите й бяха много възрастни - имали са син, който е загинал на 28 години и те са решили да имат второ дете. Баща й почина, когато тя беше в първи курс в университета, живееше трудно.
Баща ми от своя страна също е с възрастни родители - и двамата са починали, когато е бил на 21г. Той е запазил един идеализиран образ за тях, борил се е сам с всички трудности в живота, болезнено привързан е към мен и брат ми, непрекъснато търси начин да прекарваме някакво време заедно, понякога прекалява дори...

Продължавам да нямам отговор на всички свои въпроси. Дори с Явор заговорихме по темата вчера - първата му реакция беше:"Кой има правото да се меси в живота на другите и да казва, че някой е стар, за да бъде родител." И все пак... румънката изглеждаше немощна, вървеше бавно, беше старица - няма ли да страда детето й? Вярно, че гаранция никога няма, но пък не сме ли длъжни понякога да жертваме желанието си за нещо, в името на евентуалните последици, ако предвиждаме, че няма да са приятни?

 

Много се зачудих дали да се включа по темата, ама така или иначе я отворих...
Честно казано моето отношение към станалото е изцяло отрицателно. Но тази отрицателна нагласа не е само в едно направление и е далеч от опростеното осъждане на станалото.
За мен на първо място има огромно значение, че изобщо е имало лекарски екип, който се е съгласил да извърши подобна процедура, имайки предвид възрастта на жената. Това аз го възприемам като чиста проба лекарски експеримент, в който група учили, че е възможно да се износи нормално подобна бременност са решили да пробват на практика теорията. Не виждам никаква грижа за евентуалното поколение, никаква мисъл за жената. Не може просто един ден да се събудиш с мисълта - "Аз май до сега не съм била майка..чакай да пробвам дали ще ми хареса".
Не мога да приема и действията на жената - предвид последното изречение на горното написано от мен.
По тази логика, ако приемем, че всеки има право да задоволява желанията си, защо осъждане хората, които насилват, грабят или убиват? Те също са задоволили своите желания без да се поинтересуват от жертвите си. За мен тези деца са жертви на желанията на майка си, точно както един насилник не се интересува от желанията на жертвата си - те също не са получили право на избор.
Остават важни въпроси - какво ще се случи с тези деца от тук нататък? Лекарите първо изказват сериозни притеснения заради опасността от парализа, слепота и ред други усложнения, и то - ако децата оживеят. Едното бебче е в критично състояние. Като цяло теглото и на двете бебета е изключително под нормата и развитието им няма гаранция, че ще бъде като на нормално родени и износени деца. Възрастта на жената също не е за подминаване - та дори не се знае дали ще бъде в състояние да ги възпитава и да се грижи за тях през голямата част от вече смисления им живот.
Да е жива и здрава, обаче, ако децата наистина имат увреждания? Колко дълго ще може да поеме грижата за две слепи или парализирани деца? Тя сега е на 62...тогава, когато те ще трябва да се хранят като възрастни, да ги вдига на ръце, или да тръгнат на училище - тя къде ще бъде? Жива ли ще е? Ще бъде ли достатъчно здрава, за да е до тях? Как ще се справи с безсънието? Това съвсем не са маловажни въпроси според мен.
Не е най-трудното да станеш родител - трудното е да ОСТАНЕШ такъв, да си пълноценен в грижите си, да можеш да се отдадеш на децата си, за да получат най-доброто от теб. Да, съгласна съм, че бабите много помагат, но ние имаме родителите си, които да се грижат основно за нас - в най=обшия, приет за нормален случай.
Моите баби и дядовци са по на 65-67 години сега, когато, живот и здраве, предстои да станат прабаби и прадядовци. Не мога да приема за нормално на 62 тепърва да става майка тази.
Чудесно е, че е имала желание, но не мисля, че е в състояние да поеме последствията о ттова си желание.
Още повече, че виждам колко страда съпругът ми от загубата на баща си - на Жоро майка му го е родила на 45 години, баща му почина на 67 внезапно - не го видя нито как се жени, нито сега ще види детето му, няма да е до него и на дипломирането му в университета. Как се чувства според вас?
Така че това е моето крайно мнение - смятам, че всеки има своите аргументи по темата.

И аз за разлика от повечето противоречиви мнения имам крайно отрицателно мнение  :no: Не искам да се повтарям, мнението ми съвпада с това на beb4eto_na_me4o и частта от поста на Деничката която е против  :girl_impossible:

Маги а твоето мнение е?  :P

Гери, съгласна съм с много от нещата, които си казала, за други пък считам, че си доста крайна, но точно това прави темата интересна.

Замислих се - ами и млади родители не винаги успяват да се грижат за децата си - нямат опит, желание, умения, мъдрост, търпение и какво ли още не - те също биват отглеждани от бабите или дядовците си - какво тогава ги различава от родителите - само това, че не са застрашили тези деца, като са ги раждали възрастни? Не съм против твоите аргументи, напротив дори, но искам да знам при тези варианти какво мислим.

Да, егоизмът го има - късно се сетила да стане майка, защо е чакала толкова, защо застрашава живота на децата си, но... имаме ли право да съдим? От друга страна пък - ами ако просто природата е преценила как да бъдат нещата и си има естествен жизнен цикъл за всичко - кога да стават хората родители, кога да се радват на старините си... но не е ли това много плоско и непрогресивно?  *crazy*

Маги, и аз чакам да се изкажеш.  *THUMBS*

Моето мнение?!Знаете ли колко пъти се опитвам да различа чуствата в себе си?Аз не мога да го опиша.Ние се борим за дете, ходим по изследвания, по клиники.Може би повечето от вас са се сетили, ако не са казвам го сега.Ходила съм и в КИРМ Плевен.Бях щастлива, че има такъв център тук дори съм го препоръчвала, но до едно време.
Сега зададох сама на себе си един въпрос, докъде мога да стигна?Да аз съм млада все още на 29 години съм, имам време така да се каже, в сравнение с тази жена.Но не мога да я разбера, не мога.
Лично за мен това не трябва да се прави.Лично за мен всеки един има предел до който трябва да стигне и ако той не знае къде е предела му, затова в този случай са лекарите.За съжаление за пореден път се отвратих от КИРМ, за съжаление за пореден път установих, че за пари и слава са готови на всичко, за съжаление те съсипаха труда на много жени и лекари да се вдигне горната граница за опити ин-витро със собствен материал.И защо, за да направят по-голяма реклама на болницата си.
Мечти, всеки има мечти, всеки има съкровенни желания, но трябва ли да се стига до изпълнението им за сметка на живота на другите.Мечтата да имаш дете, компенсация за изгубена младост и още неща кънтят в ушите ми.Каква компенсация е това?Какво наказание за децата е това?Жена на 62 години, която не е имала сили да се опълчи на родителите си ще трябва да гледа две деца сега, тепърва и то сама.Та прочетете в темата на някоя майка първите дни как няма сили да яде, как не и достига сън и т.н. и колко е благодарна на мъжът си или на родителите си, че помагат, на нея кой ще помага?Конова ще дойде да сменя пампесри, Емин ще им дава мляко?
А след това?При децата с такова тегло, родени в толкова ранни седмици има вероятност от развитие на доста болести, проблеми.От тук нататък всеки ден за тях е борба, не само първата година, а целият им живот.
Не са и дали да осинови, да там има възрастова граница, за да не се върне детето пак в дома, защото родителя е починал.
И накрая егоизъм, много човешки егоизъм.От една страна на майката, от друга на лекарите.
Жалко е, че се бият в гърдите с това и го наричат "висш пилотаж".Жалко е!
Мога още много да пиша, стига толкова и без това аз не съм многословна, а сега се улях.

Маги, да ти кажа, сега като прочетох твоето мнение и установих, че някои от нещата, които си помислих вчера, явно се оказват верни, за съжаление - днес във вестника пишеше, че самата клиника, в която са направили оплождането, ще подпомага финансово през първата година бебетата. Ами лекарствата, с които се лекуват тези дечица - доколкото знам са доста скъпи, явно ги поема и тях клиниката - но нали това са същите пари на двойките, които са били там преди това. И тук се сещам и за Ечи, която на последната форумска среща ни обясни как лекарят й правел инсеминации, макар че бил скептичен имало ли смисъл, ама да се пробвало и това, преди другото, а всичко това са си средства.

Все повече започвам да си мисля, че действително лекарите са решили да се пробват дали ще се получи номера с възрастната родилка, тъй като имало само няколко такива случая в света. Ако успеят - слава, почести, специализации в чужбина и пари от възрастни двойки, които идвали в България точно заради липсата на забрана за някакви късни опити.

А тогава защо има граница за ин витро оплождането със собствен материал? Би трябвало за всички да бъде равноправно...

В постовете на Регина94 онзи ден имаше размисли върху това, че самото мислене на лекарите трябва да се промени. Защото освен, че все повече става въпрос само за пари и медийно внимание, явно много от тях приемат желанието за рожба на бездетните двойки, като начин да се спечелят още и още пари. Тогава какъв е смисъла? Ще се жалваме от циганите, ще сваляме по две кожи от гърбовете на евентуалните родители и ще си свиркаме. Това пак ме навежда на мисълта, че в нашата страна на мнозинството от хората за нищо не им пука - нито за бъдещето, нито за останалите, нито за нещо по-смислено от елементарните нужди. Как може да се промени това? Кажете.

Аз не знам от къде да започна. Събитието може да бъде погледнато от толкова много гледни точки и не мога сама за себе си да намеря приоритетната и да й позволя да изпъкне….
Първо, когато видях Маги да започва темата се замислих за нейната позиция и за позицията на жените, които се опитват да забременеят, но срещат определени трудности. Тогава, колкото и повърхностно да е, усещането за несправедливост се надигна и си остана в главата ми едно „Не е честно!”. Не е честно този успех и „висш пилотаж” в медицината, тази гордост от постигнатия резултат да не се дават на всички, които се стремят към него. Всяка една от бременностите, за които са допринесли лекарите от Плевен, онези бременности останали неосветени от медиите, са също толкова или много по-ценни и заслужаващи адмирации от тази, за която пишем в момента.
После от позицията ми на млад човек, навлизащ в ролята си на родител, се замислих за бебетата. Не знам как ще се развие живота им. Искам да си представя хубаво детство за тях и да постигна позитивна нагласа, но ми е трудно и общо взето се страхувам да си отпускам мислите в тази посока.
За постижението, медицинското „чудо” да инжектираш една жена с хормони и да й имплантираш ембрион….. – за никого не е тайна, че науката толкова много се е развила и така е навлязла навсякъде, че по-скоро е трудно да се придържаш към естествените и простите неща.
И накрая за майката – нямам идея какъв й е бил живота и защо сега е решила, че е дошъл момента да стане майка. Повече ми прилича на опит да се разчупят нормите и да даде шанс на тази свобода и щастие, които някога някъде са й липсвали.

И аз ще се включа тук.
Първо, не всяка двойка, която прави дете е готова да го гледа като дете, като човек. Има доста родители, най-вече майки, които предприемат тази стъпка с доста повърхностно обмисляне, мислене и пр.
Второ, имам позната, която след ин витро оплождане роди тризнаци. Съпругът й много пътува, такава му е работата на човека. Тя няма кой да й помага и съответно си гледа децата сама. Но никога няма да  ячуете да се оплаква, никога!!! Е, вярно, не е на 60 години, на 30 е, но да гледаш три дечица, които са се родили също около 30-та г.с. хич не е лека работа. Три плачат едновременно, а ти не знаеш кое да гушнеш о-напред (това са мислите на повечето хора). Но когато я попиташ нея как се справя, винаги, с усмивка ще ти отговори: с любов. Никой не знае на какво е способна една жена, която дълго време е искала да има дете, но по една или друга причина не е могла!!!!
Трето, въпросната 62 год. г-жа е подавала документи за осиновяване, но са й отказали.
Относно въпросът дали е морално или не - ами какво да кажа, въпрос на лично виждане, разбиране и способност на съответния човек да излезне извън дадени норми. За мен много неща не са морални, но въпреки това ние ги премаме като нормални. Например това, което показват по нова ТВ в предаването си Биг брадър, ами за ме не е морално, но за други е съвсем нормално нещо. Морално ли е да се излъчват такива предавания в ТВ време, в което гледат и подрастващи? На какво ще ги научи? Какво ще види?
Относно възрастта на госпожата - замислете се колко родители оставят децата си, колко родители ги пращат д апросят по улиците и пр., но въпреки това постоянно се тръби, че тези деца трябва да са при родителите си, а не по домове. Нима това са родители, които изобщо гледат децата си? Нима техните бебета получават майчина и/или бащина милувка? Предвид, че тези деца са средство за получаване на социални и пр. Зарязват ги по социални домове, но не се отказват от тях, търсят ги периодично, защото получават пари за тях до определена възраст.
Колкото е морално жена да роди на 13 години (то по-точно дете), толкова е морално жена да роди и на 60 год. С тази разлика, че в единия случай някой просто е правил секс и се кефил, а другият се е подложил на дълго медикаментозно лечение, ин витро процедура и пр., за да се сдобие с рожба. Всеки да прецени коя от двете жени е по-готова и отговорна към към решението да има дете.

Донорство на яйцеклетка, утроба под наем и пр. - всеки ще си каже, това са мед. експерименти, нмедицината върви срещу природата и пр. Но истината е, че медицината се бори със стерилитета, а някой някога замислял ли се е защо вече всеки трети човек им апроблем? Не, но всичко идва от храните, пестицидите, които дори в т.нар. общоприети европ. норми, всъщност се натрупват в организма на жената (мъжа) и съответно се предават на тяхното поколение, дори, когаот тези пестициди са в норми. А е доказано, че те нанасят сериозни поражения върху човешката репродуктивна систем. Повечето Е-та, консерванти, са канцерогени, но въпреки това ги има в храните. Отрови има и в козметиката и всичко това се предава на растящият в жената живот!!!! Ето срещу това се бори медицината. Колко от вас познават чувствата на жена, която на 30 год. е с диагноза изчерпан яйчников резерв (дори знам за жена на 23 год. с такава диагноза). На тези жени медицината помага. На жените, чиито тръби са запушени, нагънати, които имат нарушения в имунната система или генетични нарушения, на много, много жени с безброй различни проблеми. На много мъже, които се оказват стерилни и не могат да създадат свое поколение, без дълго, медикаментозно лечение, оперативни интервенции и пр. И Мадона роди около 40-те ли беше или 50-те, но никой не я съди, че като детето й стане на 20, тя ще е на 60. Това не е неморално, не е и забранено, защо? Само защото е естествено забременяване?
Относно това едно дете да израстне без подители - тежко е, сигурно, не знам, ще се доверя на написаното от Дени. Но деца остават без родители по различни причини, дори, когато родителите са били млади. Това човек не може да предвиди. Все по-често се чува за млади хора, под 30 години, починали от сърдечно-съдови заболявания, но нито една от нас не живее с идеята, че може и да няма утре!!!
Не знам дали прочетохте, интервюто с д-р Емин защо са направили процедурата. Но споделеното от него е чувано доста пъти и от останалите специалисти по репродуктивна медицина и то не веднъж. Искреността и сълзите в очите на една жена, която моли единствено да й помогнат да има собствено дете. Нима няма право на това всяка жена? А отговорността з апоследствията пада изцяло на нейните плещи. Очевидно, жената не е луда, в смисъл напълно здрав психически човек.
Относно бебчетаат, тяхното ранно раждане и състояние - при двуплодна и многоплодна бременност рисковете от преждевременно раждане са огромни. Не са малко случаите на родени около 30 г.с. близнаци. Стоят с месеци в болници, трудно и бавно се възстановяват, но все пак някои успяват!!! Мисълта ми беше, че това може да се случи и на млада и напълно здрава жена!!!
Не мога да бъда съдник на човек, когото не познавам, на човек, в чиято ситуация не съм била.
Лично аз не одобрявам постъпката на тази жена, но коя съм аз, че да я съдя? Нима съм преживяла това, през което е минала тя? Не, не съм и затова написах този пост.

п.п. извинявам се за двата поредни поста, но стана много дълго и затова разделих поста на два.

gostenka_82   :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: напълно подкрепям казаното от теб  *THUMBS* и аз не одобрявам постъпката на жената, но все пак какво знаем ние за нея?
В Бг е много лесно да си чешеш езика на гърба на другия, да даваш неискани съвети мислейки, че ти, ти и само ти постъпваш правилно и другите, коието не постъпват като теб са грешници. А обратното? А в очите на грешника не си ли ти грешник?  8P
Не можем да оправим света! Всеки го е грижа за децата на другия  :(
Изчетох всичко по темата още снощи и всяка една от вас е казала много верни неща, верни за кого ?
Не забравяйте че хората сме различни и че всеки има различен житейски опит и различни схващания според него  ;)

Ох, аз се чудих дали да пиша или не по темата. Чудих се, честно казано, и какво ми е мнението - ту в едната, ту в другата крайност изпада.
Не виня жената, че е искала дете/деца и се е борила за това.
Но, след като току що прочетох, че по-малкото дете са го оперирали, заради перфорация на тънкото черво и още незнам и аз какви там медицински терминологии, че по-голямото има опасност от загуба на зрение, парализа, неврологични увреждания и, че никой не се наема да даде прогноза за тези деца - еми, не, просто не съм съгласна.
Дори да приемем, дано!!!, жената да е жива и здрава още много години, ще се чувства ли много удовлетворена да гледа едно или две деца с такива евентуални увреждания.

Желая от сърце всичко да се развие добре и по възможно най-лекия начин, това мога да кажа в заключение.

Първо поздравления за поста, от както стана това исках да изкажа мнение, но сега го виждам. Неискам никой да ме разбира погрешно, нито аз съм човека, който ще съди или ще обвинява. НО СПОРЕД МЕН ТОВА НЕ Е ПРАВИЛНО. Нямало ли е хора, доктори (нищо, че жената е психолог), които да поговорят с нея. Съгласна съм, че това е една мечта. Аз самата си мечтая да стана майка ии ако немога ще направя всичко. Но не и ако стана на 62г. Тук вече немисля за децата, а за себе си, че АЗ СЪМ ИСКАЛА. Някои от вас са майки и знаят каква енергия се иска за отглеждането на едно дете ( а близнаци?). А след 10 години? Нямам нищо прожената да е жива и здрава , но децата ще имат ли детство? Това мнение си е само мое исках просто да го споделя :)

Гостенка,съгласна с теб,написала си го много точно,сякаш си пресъздала и моите чувства и емоций,които аз не успях да облека в думи така добре като теб @}->--

Дълго се чудих дали да си дам мнението по въпроса, още повече, че то самото не е много изчистено от емоционална и съвсем човешка гледна точка. Разбирам защо една жена иска да стане майка и то на всяка цена, не разбирам обаче защо чак сега се е сетила, че го иска. Представих си се да съм живяла цял живот с баба ми, която е на 80 год. сега, като съм се родила е била на годините на въпросната вече майка. Тя несъмнено е щяла да дава всичко за мен, както и дава, но нито е работела, тя е пенсионер, не знам с какви пари е щяла да ми сменя пампарсите, после да ме прати на училище и да ми дава джобни, вкъщи всеки ден да имаме топла вечеря и т.н. И да е искала баба ми да го направи, нямало е да може, защото не е от желязо. Една толкова възрастна жена, с извинение дори, че през цялото време я сравнявам с възрастта на Моята баба, не би могла да даде всичко за тези деца, още повече пък че са две, а и няма мъж, нито роднини. Само с желание и любов това не става. Предполагам, че децата от съвсем малки ще им се наложи да вземат живота си в ръце и да се оправят сами с всичко. Което е много жалко, защото сега на мен, ако не ми помагаха родителите ми, нямаше да мога да стигна далеч.
Имам един познат, който на практика няма родители, които да се грижат за него или да са се грижели преди, на моите години е и една година след мен успя да събере пари и да отиде студент, сега обаче онзи ден дойде до нас да почерпи за имения си ден и каза, че е прекъснал, от догодина дано пак запише. И всичко, заради финансовия въпрос, който изобщо не е за подценяване!

Аз се радвам, че се има различни мнения :)
Аз също не искам да съм ничии съдник, не мога, че каква съм аз, аз изказвам мнение, моето мнение.
Но ми е интересно как при положение, че се чака с години понякога за донорска яйцеклетка, на нея са и намерили в рамките на три месеца?Как лекарите са приценили кой има приоритет за тази донорска яйцеклетка тя или едно момиче на 30?Интересно ми е какъв ще е обществения отзвук в цялата страна и по-какъв начин ще започне да се гледа на ин-витро процедурите.А медиите за съжаление са много некомпетенти и правят от мухата слон.За съжаление за сметка на всички семейства имащи проблеми.Та днес ме вълнуват малко по-различни неща.Вчера Лъчезар Иванов каза, че възрастовата граница за ин-витро трябва да се смъкне на 40г сега е на 43г.А фондацийте се бореха да се вдигне границата и след лекарска преценка да се прави или не ин-витро.Сега след този случай за каква лекарска преценка ще говорим?Хората искаха от Фонда да се поемат и опити с донорски яйцеклетки, сега нещата са под въпрос?
Ей такива неща ми се въртят в главата.

Маги, ти добре засягаш точно този въпрос с възрастта за оплождане, лимитирана в закона. И мен вчера това ме вълнуваше най-много. И ето, аз например не знаех, че се чакало толкова много време за донорска яйцеклетка и действително явно в името на науката, малко слава и сбъдването на мечта, всичко се е случило някак бързо. Дали всички успяват така? Едва ли е много равностойно, действително.

А Лъчезар Иванов само глупости ръси. Първо се обявиха против сурогатните майки, сега и това с възрастта. Ми да погледат малко практика, да направят обществен дебат. А така, на няколко депутата им хрумва нещо, обсъждат си го, гласуват го за нула време и после 200 000-те бездетни двойки да следват пътя, който някой друг им е начертал, без да е изслушал никакви човешки мотиви.

 :\ :\ :\

Маги, това наистина са важни въпроси и е интересно след този случай как ще се развие ситуацията. Мислиш ли, че нещата ще се променят драстично? Или това ще си остане някакъв прецедент и толкова...

Дени, и аз от поста на Маги научавам за изчакването за донорска яйцеклетка и че там също има списъци и ред и че става бавно. Също така се замислям и за равнопоставеността. И ми се струва, че това е област, в която още трябва да се работи.

По принцип аз с донорстовот не съм много запозната, но от това което съм чела знам, че е доста трудно.Първо трябва да са намери момиче което е готово да дари.По закон има възраст от до и задължително трябва да е раждало, другия вариянт е момиче което в момента прави стимулация и има много яйцеклетки да дари.Малко е сложно там, наистина не съм много запозната и дано не ми се налага да се запознавам.

Другия въпрос е че обществеността по-принцип гледа на ин-витрото странно.Все още се счита, че като не можеш да имаш деца, значи си правила аборти  O_O имала си много и безразборни контакти и още много други глупости на родния мозък.За мъжки фактор не се говори или ако се говори се гледа на мъжете като на импотентни т.е. не могат да направят разлика между може да прави секс, но има проблем със сперматозоидите  O_O .

Аз живея в малък град, тук е още по-зле.Общо взето си някакъв тип изрод, а децата ти може да се родят с антенки.Може малко да съм засилила нещата, но в общи линии е така.

Сега прочетох, че вчера в новините Миролюба Бенатова е направила връзка между даряването на яйцеклетка и продажбата на деца  ohmy сега ще търся материала да го гледам, че взех да се шашкам от простотията на журналистите.

Бубка, мила, в такова положение са са доста близнаци, даже и бебчета от едноплодна бременност, родени преждевременно. Това няма нищо общо с възрастта на майката, разбираш ли, случва се на жени, които са не не повече от 30 години, писано ли им е да се родят по-рано, ако ще и да стиска крака майката, пак ще се родят. Бог да ги пази малките душици!!! Просто не са им се доразвили органите, затова е така.
Маги, аз веднага ще ти кажа как е станало с донорската яйцеклетка (най-вероятно де, не съм била там, само пердполагам). По прицип, при ин витро процедура, ако жената не е с намален или изчерпан ЯР може да дари част от извадените й при пункция яйцеклетки. Така за нея ин витрото излиза почти без пари, а реципиентката плаща ин витрото й, както и собствения ембриотрансфер. Да не забравяме, че едно ин витро варира от 5000 до 7000лв. (зависи от това как жената реагира на медикаментите по вр. на стимулация). До създаването на Фонд АР доста жени така са си правили опитите почти без пари, като са дарявали яйцеклетки. С фонда обаче нещата се промениха, защото той поема до 3 безплатни опита, ако отговаряш на определени условия. Но има някои случаи на мъжки фактор, много тежък МФ, които не се поемат от фонда и вероятно някоя двойка, която не отг. на условията на фонда е дарила яйцеклетки, за да може да се подложи на ин витро. Освен това има жени, които са с живородени деца, както е по закон, в рамките на определена възраст, които също доброволно даряват яйцеклетки, без да се подлагат те самите на ин витро.
Ако ти си жена, която има веч едве деца и не мисли за трето, решила си да напаривш добро, подлагаш се на стимулация и даряваш всички свои яйцеклетки (ще се учудите, но има и такива жени, като тази тяхна постъпка е достойна за уважение и възхищение).
Маги, мила, повечето случаи, в които женте имат нужда от донорска яйцеклетка тези жени са на възраст над 40 години, не са на по 30, недей така, на 30 повечето жени си имат нормален ЯР. Даже случаите с ИЯР са извън поеманите от фонда и пр. Има и по-млади, но преобладавщо са жени около 40 год.
Ако тръгнем да нищим моралната страна на всяко нещо, досат спорове ще завъдим в темичката, дори над 40г. би могло да се приеме, че е неморално, нали?! Същият въпрос, защо са чакали до сега, ми те ще са стари баби, когато децата им са на по 20 и пр.
Деничка, това с обществения дебат е безмислено. Нашето общество не е готово за подобни неща. Знаеш ли кое щ е най-срещаното твърдение, както вече стана известно покрай създаването на фонда? Ще се опитам да цитирам по памет от четеното: "Ами като са правили безразборен секс, кой им е виновен". Е питам аз, как тръбите на една жена ще се запушат от секс. Как един мъж, който е с диагноза: липса на сперматозоиди в еякулата, ще го е сполетяло това поради безразборен секс? И да речем причината и за двата примера е вродена, айде при тръбите може и напълно лисващи, че има и такива случаи. Как така този безразборен секс е премахнал семепроводите на мъжа и се налага да му вадят сперматозоидите оперативно? Нивма тези хора нямат прав она лекарска помощ, за да имат сви деца? Ето това ни е обществото, нищо не чете, нищо не разбира, но на всяка манджа - мерудия. Съдник на хора, с чиито проблеми никога не се е сблъсквал. Ми скоро един познат ми изръси по  повод на негови приятели, които с години се опитвали да имат дете, но безуспешно. Накрая му се похвалили, че чакат бебе. И той на мен ми казва: бе напраов не ги разбирам тези хора, защо не си осиновиха, ми толкова години ходене по лекари. И това млад човек ми го казва, уж образован, работещ в добра компания, баща на 2 деца, второто, от които родило се преди месец - два. А пък той, страшен родител, децата му ги гледат бабите, а той и жена му - на работа, ама иначе все се мрънка, като се налага да заведат някое на д-р. Еми правете си изводите и такъв човек седнал да съди  ида дава оценка на други хора на тема родители. Той, който една манджа не им е сготвил, той, който позволява майката да си намира тъпи извинения и да си тръгне на работа, защото в случая не става въпрос за недостиг на пари. Просто искат деца, но ако може друг да им ги гледа.

Аз за донорските не мога да говоря не съм се сблъсквала пак казвам, както и написах горе всичко е от прочетено от мен и запомнено.
Колкото до хората, до общественото мнение, Гостенка е напълно права и аз съм го написала в ноя пост същото.

Знаех си , че няма как да не го обсъдим в "нашия' форум.И аз нямам категорично мнение по въпроса-първо си казах-ами в правото си е,после -ама това е опасно,как са и разрешили,после -това,че вървим срещу природата(самото инвитро е намеса в природата)...и хвърчат някакви мисли в главата ми,не мога даже да уловя всички.Но като изместихте леко темата с други въпроси от същия репортаж-какво ще кажете за това, че не се води регистър на донорите и в един момент може детето на тази жена (дано са и живи и здрави) да се омъжи  за брат си (дете на донорката)?

Ще ви постна част от интервю на Миролюба Бенатова с д-р Вакрилов.Изводите си ги направете сами, аз започвам отново да мигам на парцали.

Доктор Вакрилов отбелязва, че тази манипулация е опасна, както за възрастната жена, пожелала да стане майка, така и за жената, дарила яйцеклетката. Има възможност дарителката да няма свои деца след интервенцията.

- Защо даряват жените яйцеклетки, най-често в България?
- Да си го кажем ли направо? За пари. Никой няма да ти дари яйцеклетки така, щото просто те обича например. Сега това тъпо ще прозвучи, но момичето навършило пълнолетие, отива, дарява яйцеклетки, нали, за да вземе пари, за да си направи цици. Разрешено е всичко, общо взето. И ембрион да дариш, и яйцеклетка да дариш, и сперматозоид да дариш, и мерцедеса си да дариш - всичко е разрешено.

- Да, но да дариш ембрион, значи да дариш детето си? Нали така?
- Ако това го правиш, за да помогнеш на хората, защо не?

- Но ти подаряваш човек? Каква е разликата между циганката, която си е продала детето за 2500 евро и другата жена, която си е замразила ембриона и го е „дарила” срещу много по-голяма сума.
-  Разликата е в нормативната база. Едното е разрешено, а другото не е.


- Вас не ви ли смущава, че при такова много голямо производство на деца по този начин, реално не е ясно колко от тях са братя и сестри?
- Притеснява ме. В световен мащаб е така, каза още д-р Рапонска.

А подчертаната дума горе ме ядоса.Ние да не сме фабрики?

Ангелче, ти хубаво си го мислиш това, ама поне поинтересувала ли си се реално колко са донорите на яйцеклетки и на сперматозоиди в БГ? Или да напомня, че специално спермата я внасят от чужбина! За донорите на яцеклетки не искам и да говоря, че са единици. Законово се забранява търговията с генетичен материал (един вид - можеш да дариш, но не можеш да продаваш). А пък колко сме добри ние българите....то се наводнило от желаещи да пълнят чашки в тесни стаички по клиники пред порно филмчета. За жените е доста по-сложно - почти месец висяне по клиники, прегледи, инжекции.
Относно намесата в природата - когато си изхвърляш боклука мислиш ли как точно се намесваш в нея? Или когато се парфюмираш? Или когато използваш почистващи препарати? Едва ли!!!

Морално ли е хора, които не познават същността на нещата, чули-недочули, чели-недочели от разни репортажи, в които говори неоантоложка, която познава жената бегло и пр. да изказват категорично мнение - без значение осъждащо или подкрпящо? Всичко това е въпрос на личен избор, който всеки един човек прави за себе си във всяко едно отношение и никой няма право да го съди, за каквото и да било. Не той ще носи последствията, че да съди. Особено нашето неинформирано, живеещо в заблуда общество, което не е в състояние да се пребори и да даде гласност на нещата, които го засягат пряко в ежедневието, в живота му. Но на чужд гръб - всеки бърза да се изказва, то е ясно, че и 100 тояги са малко.
Пък за шума, вдиган от журналистите- думи нямам, ама нали трябва с нещо да запълнят емисиите си, да сменят обсега на проблемите, от сериозните към личният живот на една обикновена жена в БГ.
А морално ли е това, което правителството прави с болничните, ами това с отпуските (че вече не само, че няма да позволяват работодателите да се ползва отпуската, ами и са поощрени да го правят, защото няма вече да плащат, ако не ти дадат отпуската). А че като плащаш данъците и осигуровките никой не те пита искаш или не, пък после....ако може да не ползваш болничен. Ами че се прави смотана реформа, която няма да реши проблемите в пенсионната система, защото населението в БГ е застаряващо, %-тът работещи намалява и затова тези малко на брой останали да работят и живеят тук ще се пенсионират не на 65, а може би и на 70 год. Защото 15% от заплатат отиват за осигуровки, но от тези 15% само 5% са за този, който ги плаща, вместо да е обратно. Ето това за мен не е морално, но като гледам, не се вдига толкова шум, колкото за личната съдба на една жена. Ама сеирджийски народ, сеирджийско мислене. Това е!!!

Това, което е сполетяло тази жена, може да се случи на всяка една бременна, затова, не бързайте да съдите, само, защото децата са родени преждевремнно, защото така осъждате и много други жени, за които дори не знаете. Иначе, само в МД София неоантологията е пълна с недоносени дечица, но това вие не го знаете, защото никой не тръби, то не е нещо сензационно, не е сеирджийско.

Гостенка аз не мисля, че съдбата на жената и децата е точно най-интересната част, за мен проблема е вредите или ползите който ще донсе това нещо.За мен е дразнещо как КИРМ излязоха във всички вестници навсякъде и раздухаха историята.Дразнещо е постоянното показване на тези дечица по телевизията, та тевече са хора, личности и имат права, защо ги показват?Ей това ме дразни най-много рекламата, за нея ние можем да умрем, така ли става?!Не знам, знам че не мога да се изразявам добре особенно когато емоцията ме е налегнала и съжалявам за което.
Всичко написано по-надолу от теб в поста ти е така.Ние двете сме си говорили много пъти, само ме е яд, че сме ние двете.Яд ме е че никой не се сети да пусне тема за това тук.Все пак всяка една от нас е засегната.Всяка от нас ще иска да става майка или е.Ще ни трябват болнични, отпуски.

Аз много пъти разсъждавах над това, че някак си е против логиката да няма регистър на донорите на сперма и яйцеклетки, именно защото никой не гарантира, че няма да се съберат един ден тия деца и всички произтичащи от това последици. После ми мина през и това, че все пак точно такава е целта - донорството да е анонимно и особено в тая корумпирана държава да няма как да бъде използвано от зложелатели срещу дарителите, но... особен е тоя въпрос и трябва по-компетентни хора да говорят по него.

От друга страна съм твърдо против това да се осъжда даряването на такъв генетичен материал и да се сравнява с продажбата на деца. Ако така и така се правят сума ти неща за пари, поне да има смисъл - да се даде възможност за дете на някой друг, който може би ще му се радва и ще го направи щастлив пораснал човек. Не си убил, не си съсипал някой - дал си му възможност евентуално да отгледа дете. Така и така от дарената яйдеклетка или сперматозоид до живороденото бебе има много път. Явно значение има и чисто моралната страна, както каза гостенка, т.е. как хората въприемат всичко, дали обществото ни приема подобни неща. Да, може би общественият дебат би се оказал само едно чешане на езици, но нали трябва по някакъв начин по-голямата част от хората да "узреят" за подобни неща, може би трябва да се търсят варианти. За съжаление, освен това, което казва Маги, налице са и други фактори освен закостенялото мислене, като например - тотално желание за научаване, опростачване и какво ли още не, което наблюдаваме непрекъснато.

Та като се замисля - ние си говорим за донорство, ин витро и проблемна бременност, а в същото време има не знам колко деца, които живеят по коптори и съжителстват с родители-идиоти. Някаква огромна пропаст е това разделение между четящи, интересуващи се хора и такива, за които мисленето е излишно натоварване. Съжалявам, че така се размих по темата, но всички тези неща са свързани и както личи и от предишните постове, без едното, другото изглежда все по-трудно и критикувано.  :\

Маги, никой не пусна тема тук за това, поне според мен, защото все по-трудно става воденето на разговори и дискусии по тежки теми. Някак си се бяга от това и се набляга на по-лекото общуване. Разбира се, не е и задължително да бъде така, макар че и аз съм на мнение, че особено във форум, който третира сватби, семейни отношения, деца и т.н., подобна тема има място. Важното е, че все пак тема се появи и хора, които да я коментират също. А още повече... че има дискусия, има мислене по тези въпроси, не е останало само примирението.  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

4 пъти се опитвах да си пусна отговора, може да е малко безсмислен.  =]

Всъщност това което ме тормози е не точно намесата в природата,а -щом прриродата ни е такава,да раждаме до 45г и след това да не можем-има някаква причина,така сме създадени.Това че вредя на природата с колата си,с буклука,с парфюма-тя природата сега си ми го връща-урагани,земетресения,наводнения...

А, Маги, тези хора дори не са чели законите.  :sarcastic: Ама нали ви казах, важноот е сеир да има, репортажи, да ни дават по ТВ - безплатна реклама и пр.
У нас със Закон е забранено даряване на яйцеклетка/сперматозоид срещу пари!!!! Само при ин витро процедурите реципиентката заплаща ин витрото на донора. И ти не подаряваш дете, дарявайки яйцеклетка, защото, за да стане дете му трябва и сперматозоид, а той обикновено не е на донорката (респ. на съпруга й).
В САЩ не е забранено. Имат си донорска програма, т.е. имат си донорки, които така си изкарват пари. Мисля, че и в Испания е така, какот и в доста други държави. Но в БГ е забранено.
Можеш да дариш, но не и да продадеш.
Първо, напарво си представям какъв лекар е този човек, предвид речникът му, както и този на журналистката. Но явно и в СУ (ако изобщо е завършила журналистика) толкова са я научили.
Второ, опасно било за донорката - преди ин витро процедура се прави оценка на яйчниковия резерв. Ако говорим само за донорство (без донорката да парви процедура), то тя може да стане донор, ако е в определен възрастов интервал и има поне едно живородено дете. Може да има и др. условия, сега не се сещам. Няма право на заплащане (по Закон). И клиниките спазват тези правила и то много стриктно, защото тези случаи (за щастие) са доста редки. Еми никоя клиника няма да си рискува бизнеса за няколко хил. лв. повече (ако процедурата струва 5000лв., то не всичко е чист приход, не забравяйте, че се плащат лекарства, консумативи, заплати на персонал, хигиенна подръжка на сграда и пр.).
Ако донорката ще праив ин витро, въобще този въпрос с риска, че няма да има деца не стои пред нея, защото тя така или иначе не може да има деца без ин витро. Просто дарява няколко яйцеклетки, като: първо, може винаги да се откаже в последния момент, доакот не са оплодени вече яйцеклетките, второ, ако не отговаря добре и не произвежда нормално количество яйцеклетки тя всъщност изобщо няма да дарява; и трето, тези яйцеклетки, които й остават неупотребени отиват в кофата, ако не са оплодени и замразени (но в повечето случаи отиват в кофата, защото самото замръзяване и размразяване не им понася мног-много).
В много редки случаи се пристъпва към даряване на ембрион и това са тези случаи, в които и мъжът, и жената не могат да произведат собствени сперматозоиди, респ. яйцеклетки. Този "доктор" доста не на място се изказва и определено се моля да не ми се налага някога по някакъв повод да го срещам на живо. Много груб по една доста деликатна тема. Огромна е разликата между яйцеклетка и ембрион.
А това, че някои жени даряват яйцеклетки, като срещу това получават суми (които са далеч по-малко от въпросните 2500 евро на циганката) е отново личен избор и морална дилема за всеки един човек. Ми че то и повечето доктори взимат пари под масата от пациентите си, като не им пука, че иначе може изходът да е фатален, ама не го чувам да се оплаква по този повод, нали? Неморално е, защото друг прибира парите.
А къде ще отиде яйцеклетката на една жена, ако не бъде оплодена? В единия случай даряваш, в другия - хвърляш в тоалетната. Но той не може да го разбере, проблемът му е друг - парите, кой ги взима, не нещо друго.
Даряването на яйцеклетка не означава да дариш човек, защото, за да стане човек й трябва сперматозоид, който не е на донорката.
И плащането за донорски яйцеклетки е забранено със закон, ама този доктор не го знае това нещо, нито журналистката. Еми ето, некомпетентни в дадена сфера хора правят имидж, реклама и пари от това. Е морално ли е, питам ги аз тях (не ,че чакам отговор).
Маги, не визирах теб конкретно  @}->-- Но точно съдбата на жената и децата пълни емисиите на телевизиите, че чак пращат репотреи в Русе. Що не го паритха тоя да види в МД колко недоносени бебчета има и там, а?
Денчка, всяка клиника си има регистър на донор и иреципиенти, т.е. знае се, кой донор на кой реципиент е дал, така да се каже. Но донор и реципиент не знаят нищо един за друг, освен доста общи външни белези, мисля кръвна група, ръст, цвят на очи, етническа принадлежност и още някои други. Освен това на донорите се правят редица изследвания, вкл. генетични, които една двойка никога няма да си направи, когато бебеправи. В клиниката имат всички данни както на реципиент, така и на донор, подписват се пред нотариус договори (мисля, че са едностранни волеизявления и информирани съгласия, не знам с подробности) от страна на донорите. Изобщо не е така, както се представя в медиите.
п.п. мисля, че Маги визираше темите, свързани с пенсионната система и пр., които аз дадох като пример, но все пак нека тя поясни.

Ангелче, но последствията от твоето вредене на природата се отразяват със същата сила и на тези, които да речем се стремят да я пазят, нали?!!! Вредиш и на другите около теб. А едно ин витро би се отразило единствено и само на жената, която се е подложила на него, на никой друг (а да не говорим, че - последствия от ин витро са свдени до минимум, но и това малко хора го знаят).

Точно за пенсионните системи, здравното усигуряване и т.н. ставаше на въпрос.

За донорството, да точно така е ако една жена която не е в процедура реши да дари, тя трябва да влиза в определена възраст и да има поне едно дете.Така е по закон.И донорството е безвъздмезно, така е.Глоба за клиника извършила неправомерно взимане на донорски яйцеклетки мисля че е 60 000 лв.

Ти оства Гостенка, ами този доктор бил направил 500 ин-витро процедури  O_O така пишеше в материала.

Сещам се и за една статия на една май беше педиатър или неантолог в Силистренската болница за това колко увредени са децата след ин-витро.

Ние искаме да променим хората, а не можем да променим гилдията  :girl_impossible:

Еми аз вече го казах, в темичката на Реджина, че за да е добър един лекар, то той трябва да си обича професията, да я практикува от сърце.


Ами? Вярно ли? А защо ли не е сред ин витро специалистите и специалистите по репродукитвно здраве?  ohmy


Предвид, че родителите на ин витро бебе са тествани за генетично предавани дефекти, за голям брой вирусологични заболявания, които се носят в организма безсимптомно и за още доста други неща, з акоито при спонтанна бременност никой не се е тествал....дали пък не са изключение някои увреждания?!!!

Нали казах вече, важно е да се чешат езиците на чужд гръб, това е!!!!!
Не знам за другите, но според мен доктор, да говори без научни докзателства зад гърба си, без реална статистика и то в световен мащаб, за мен е непрофесионално, от какъвто  и ъгъл да гопогледнеш. Пък да се изказваш като г-н доктора, че нещо не е законово ограничено, предвид, че е точно обратното и това д-р с 500 ин витро процедури...думи нямам, той сигурно и доса други неща не знае, ама ...да не съм му пациент на този.... *crazy*

Е,хайде и аз да си кична мнението тук.Гледам,че някой от вас са с противоречиви мнения по този въпрос.Аз преди да видя репортажа,само го чух и първата ми реакция беше "това е лудост".След това го гледах-ами да лудост е.Не осъждам жената,а докторите които са го направили за пари и слава.Всеки има право да има мечти каквито и колкото си иска.Но с какъв морал тези лекари са се съгласили.Ми то по тази логика значи е време да пробват ,така и така имат незнам си колко опита инвитро,та да пробват  да забременят и мъж.Ех че слава ги чака пък тогава.А за жената,ми човек като одъртее и всякакви мечти му идват.Сжалявам ако съм крайна или съркастична.Когато човек взема решение което касае други хора в случая двете бебета,то тогава трябва да се мисли.Колко време ще живее тази жена,колко сили ще има да ги гледа,с какво ще ги гледа,на кого ще ги остави,как ще се грижи за тях ако са болни или имат увреждания,как ще тича след тях когато проходят.Да,еднакво безотговорно е да родиш на 13 и на 63,или пък на 23 но без да си помислил с какво и как ще гледаш това което родиш.Точно за това казвам,че тук поне докторите са могли да се намесят и да не правят това.Дали ще родиш дете на 23 и след това ще го оставиш в дом или ще го родиш на 63 и след това ще станеш безпомощен и те пак до дом ще стигнат не е ли идно и съща.С тази разлика,че ако си на 23 никой не може да ти се меси и да те спре,а когато си на 63 то може просто да ти окажат....

...За донорскити яйцеклетки какво да кажа,нямам думи.За донорски яйцеклетки се чака много,ама много.Както е казала гостенка донорките се броят на пръсти.А знаете ли колко са много жените с диагноза ИЯР,които са под40 години,мноооогооооо.И всички те чакат такива донорски яйцеклетки.Тези две бебета можеше да са дадени на две семейства които ги чакат от много време,които отговорно са взели решението да имат дете,а не просто защото така им се е приискало.
Между другото тъй като при мен имаше съмнение за ИЯР и съм се интересувала и чела и питала за донорските яйцеслетки,аз съм останала с впечатление че се плаща за донорството.А може да е ставало въпрос за не официално плащане.А може просто да не съм разбрала.За щастие не ми се наложи да разбера подробности.
Що се отнася до донорство и сурогатни майки,аз смятам,че трябва да са разрешени и двете.Всичко което може да помогне на двойка да има дете трябва да е разрешено,а не циганките нелегално да износват децата на майки,които не могат да си ги износят сами.
Еми това е моето мнение

Кали, мила, съдник на тази жена е съдбата, защото сега тя гледа така жадуваните си дечица да страдат и само тя си знае какво й е. Но пак казвам, дори при напълно здрава и млада майка близначета се раждат преждевременно, в тези седмици. По принцип, при многоплодната бременност, бумът на преждевременни раждания е между 27 и 30 г.с. (това го знам от д-р, не просто съм го чела).

Донорството на яйцеклетки е законово регламентирано, има си закон, а плащането, за което ти говориш е "под масата". Пи принцип знам, че за да дадат яйцеклетките на дадена жена й се правят изследвания някакви, но точно какви не знам. Правят се изследвания и на донора. Гледа се за съвместимост и дори и в момента да има 5 донорки, точно дадена жена може да не може да се възползва.

Сурогатна майка - в момента също е законово регламентиран този въпрос, като е напълно забранен, а не трябва. Жена, която няма утроба очевидно е преживяла нещо доста сериозно (или се е наложило оперативно отстраняване, или е генетично заложено).

Точно защото у нас не се разрешава заплащане срещу донорство на сперма/яйцеклетки, затова и няма. В чужбина, най-вече в САЩ, са напълно разрешени (може и да не е във всички щати, това не знам, но е разрешено). Заплаща се и затова хората имат тъканни банки (там държат генетичния материал).

Кали, аз, доколкото съм чела, поне у нас, за щастие, случаите на изчерпан ЯР не са чак толкова много, особено в мо-млада възраст. Има случаи и на 23-24 год. да са с такава диагноза, но не са толкова много.

Гостенче,аз жената не я съдя,тя не е виновна...въпреки че като я гледах ич не беше притеснена в интервюто,май е било по-притеснена дали си е сложила достатъчно червило,но както и да е.Може просто жената да има здрави нерви и да не и личи че е притеснена.Аз казах,че просто е трябвало докторите по морални съображения да не се съгласяват на това.Пак казвам,ако отиде един мъж който си е правил смяна на пола и каже "аз много си мечтая да стана майка,трябва ли да се съгласяват.
А за изчерапия яйчников резерв според  моята ендокриноложка има много случаи и то на млади хора около 30те години.

Не знам, за докторите в КИРМ-а, по БТВ прочетоха изявлението на въпросния д-р Емин и честно казано, ако наиситна е било така, както го описва той (а това ние няма как да знаем), напълно разбирам защо се е съгласил. Освен това, като не е забранено законово, кои са те, че да решават? Дори и мъж със сменен пол, ако законово не е забранено, не могат да му откажат просто ей така, разбираш ли. Както в много страни са разрешени браковете между гейове, имат право да отглеждат деца и пр. И тук идва и въпросът с детето на Азис, но не чух толкова силен глас в обществото против, че не е морално, нищо, че детето ще расте с баща ....айде ще се въздържа, че ще стана груба, но да речем в обстановката на гей семейство.

Моралът е норма на поведение в обществото, но всичко, което може да бъде осъдено се базира на законова рамка. Не е морално да крадеш, но то не и законно. Не е морално да продадеш новороденото си дете, но то не е и законно.

Само защото на някого му се вижда неморално, дадено нещо да не бъде направено. Накрая ще стане един фейс контрол, все едно се решава на база кой ги кефи и кой - не. Или, ако трябва да се вземе решение дали възрастен човек да бъде подложен на дадена операция, предвид, че решението на пациента е режете, докторите да кажат ми то не е морално, вие сте възрастен, вие сте мъж и пр, но законът не го забранява. Ако законът го позволява не е морално да се отказва, мила, а че исканото от нея е скандално, в това съм съгласна. Просто докторът е доктор, от него може да зависи човешки живот (говоря по принцип), той не е морален съдник, а се ръководи от закона, нали всички сме равни пред законите и щом нещо е законно, те нямат право да отказват на базата на техния личен морал.

Идеята ми е, че всичко, което е законно не бива да бъде осъждано на принципа на морала, говоря за медицината де. Защото за всеки отделен човек различни неща са морални и неморални.

За мен не е морално да има гей паради и да се шуми около тях все едно са нещо страхотно, но ги има, нали?! Говори се за тях в централните новини и на никой не му пука, че те се гледат от растящите деца и това се набива в главите им. Не е незаконно, значи е законно и могат да го парвят и го правят. Пък аз съм просто със старомодни разбирания, защото моралните норми на поведение се променят с времето, а на мен, на теб и на още 1000 човека дали ни харесва или не, не е толкова от значение, просто много неща в световен аспект навлизат с пълна сила, както положителни, така и отрицателни.

За жените с ИЯР - да, за мен и 10 да са, пак са много, особено млади жени, аз имах предвид, че като % от жените във фертилна възраст, дори и като % от жените с репродуктивни проблеми са малко.

Аз не можах да гледам интервюто с нея, вчера имало ли е интервю изобщо? Аз разбрах от новините, че всъщност, тя не иска да дава интервю, а говореше някаква нейна приятелка нещо.

Ние, каквото и да си говорим, случаят ще бъде забравен след време, но тази жена ще носи последствията от своето решение за бременност, докторите ще помнят винаги какво е станало, за всеки ще има поука. Само двете малки невинни душички, никому с нищо виновни, ще страдат, ако оживеят милите!!! За тях е несправедливо, че сега се борят за всяка глътка живот!!! Но това се случва и при млади бременни жени, така че...съдба!!!!

Дано успеят да се преборят с всичко и израстнат две напълно здрави и щастливи момиченца!!!

Да,така погледнато си напълно права.Но въпреки това аз си оставам на мнение,че това не е трябвало да се лучва,точно заради тези две малки същества,които ще носят последиците на не дотам обмисленото решение на възрастите без да имат вина.А когато станат достатъчно големи за да зададат въпроса "защо" вече няма да има към кого да го отправят и ще трябва да се примирят,че са станали жертва на експеримент за тяхна сметка.

О, Кали, да ти кажа честно, изобщо на 100000000% съм съгласна с теб, но не мога да съдя другите хора. Аз се надявам наистина да имат възможността някога да стигнат до там, че да си задават такива въпроси, защото на този етап шансовете, особено на по-малкото, са мнго малки. Та това е бебе 500гр., то е с недоразвити органи, шансовете му са много малки. А шансовете да се доразвият напълно, каот здрави дечица по-натам....не ми се мисли, че ми става доста горчиво.

Момичета,

Днес във в."Труд" имаше още малко по темата - говорили с приятелка и шефка на тази 62-годишната родилка, преди две години тя била човекът, който гарантирал за нея, когато подавал документи за осиновяване. Отказали са й, защото тя държала да си вземе не поотраснало дете, а кърмаче и те преценили, че здравословно нищо не й пречи, но няма условия - нито битови, нито финансови да отглежда толкова малко дете. Така че за мен изводите са следните: да, жената е искала да има дете, правила е подобни постъпки, но когато е трябвало да се прецени реалната й възможност да отгледа рожби, се оказва, че няма условията, т.е. по една или друга причина предварително е ясно, че тия дечица ще живеят трудно, дори ако бяха родени перфектно здрави.

Сега веднага на човек му идва на ум - еми то и тези деца на бедните семейства се раждат в подобни условия, те не заслужават ли деца? И аз си мисля - заслужават, но нали смисълът на децата е не само да сбъднеш собствената си мечта за наследник, ами и да създадеш един относително щастлив и полезен индивид. Ако предварително го обречеш... какъв е смисъла - да бъдеш удовлетворен няколко години и после мизерия и кой знае какво още?

Преди една година имаше случай с едно момче, 28-годишно, което се самоуби с хапчетата за диабет на баба си, защото вече доста време не могло да си намери работа и живеело с баща си в крайна мизерия. Баща му се съгласи да дари органите му и спасиха четири човека. Преди няколко дни и бащата се е самоубил, написал е писмо, че не се издържало да се живее повече в такава мизерия и бедност и както си отишъл синът му, това оставало и за него. Имал един чифт дрехи. Българин. И много криво ми стана, защото за момент имах усещането, че сме някъде в третия свят или по-нататък. Та в тази връзка, ако отсега е ясно, че за тия деца ще е повече от трудно отглеждането, без каквито и да било резервни варианти, извинявайте, ама това е безотговорно. Точно като родителите, които си зарязват децата. Не ги оправдавам. Може да е бедно, да е всякакво положението, но ако създаваш деца - мисли! Ако вече са се появили - съсипвай се от работа, но има дай повече отколкото си имаш ти. А не - ами искахме д аимаме деца, ще се мъчат, ама напи са си. Предишните дни нямах твърдо мнение, разбирах повече страни на проблема. Днес вече след тази статия, просто се ядосах. Всеки има някакви права и, гостенка, права си, че и на деца от родители с възможности може да се случи, но ако има десет фактора примерно, които оказват влияние като създаваш дете, и те ще го застрашат, ами нека такива хора елиминират повече от тях, за да увеличат шансовете за оцеляване. Ако се разрешаваше на всеки да се подчинява единствено на собствените си потребности, желания и пориви на тялото, то за какво ни е общество, култура, стремеж към по-добър живот? Така или иначе дори и правото трябва да бъде близо до хората, истинско, не просто буквален закон, който съсипва всичко. Ако законът не отговаря на действителността - правят се опити да се приспособи, иначе е ненужен, лош, безполезен за хората.

Да, моралната страна е много субективно нещо за всеки човек, но пък да си буквалист като лекарите, осъществили това оплождане, за което говорим, то кой печели от него - науката в противопоставянето й с природата?

Всъщност, гостенка, считам, че беше изключително полезно всичко, което ти сподели като мнение, защото помислих и над неща, които до момента ми бяха оставали встрани и сега за себе си знам, че има вече по-изградено мнение.  *THUMBS*

Здравейте!
И аз от няколко дни разсъждавам над тази тема и мнението ми минаваше от яд към лекарите, през яд към законите, защото те не са достатъчно добри и сега са яд към майката и в огромна степен хората около нея, които са я подкрепяли. Още преди да прочета в поста на Дени, че искала да осинуви точно бебе аз си казвах и споделих с приятели, че в България е пълно с изоставени деца и има и много с увреждания и си мислих, че щом до не отдавна жената се е грижила за болните си родители, то сега тя търси да запълни някаква празнота в сърцето си и няма нищо лошо в това. Помислих си  без да имам пълната информация че като наследник вероятно си има поне апартамент и с медицинските си познания и при факта , че е в пенсионна възраст е повече от перфектна да се грижи за едно дете. Обвинявах неадекватността на инститъциите , че не са и поверили дете под претекст , че е възрастна. Примерно като кандидатстваш за кредит и си млад може да ти го разсрочат за 30 години, а ако си на 50 ще ти го дадат за 9 примерно. Съжалявам за примера, но по тази логика можеха да и дадат дете на 10 и докато то стане на 18 тя да е възможно по- млада и с по - големи шансове да се грижи за него. Обаче сега като разбрах, че всъщност тя е отказала и е искала точно бебе е не мога да го приема. Къде е бляла толкова години. Ставам груба, но много се разгневих. Не виня нито доктори нито никой - щом нещо не е противозаконно то е разрешено, но тя и нейните "приятелки" луди ли са и ако да да се направи комисия към съда както се разглежда искане за осинувяване така да с еразглежда искане за ин витро. Наистина е ужасно циганки бяз пари , които просят и живеят на улиците да раждат деца, но при тях вече създаден органижъм е нечовешко да бъде погубен, но когато стои въпроса да се създаде организъм тогав аможе да се помисли за всички  + и - и да се отсъди. Не съм против науката, и напротив подкрепям всички методи и начини за създаване на нов живот , но този случай просто не мога да приема.

Може да ви е интересно това интервю с майката. http://www.ruseinfo.net/news_75389.html (http://www.ruseinfo.net/news_75389.html) , въпреки че нищо ново и по-различно не се казва освен вече позната информация.
Единствено ме шокира фактът, че живите ембриони са били три на  брой и е трябвало да бъде премахнат единия. Знам, че при рискови многоплодни бременности се прави така (и пак не винаги), но просто ми идва в повече за този случай конкретно.
Задавам си въпроса дали не са прекалено големи жертвите за постигането на така желаната цел.

В случая ефекта/вредата не засяга само майката и нейните бебета, а следващите семейства от списъка, на които тези 3-5 или не знам колко яйцеклетки биха влезли в полза. Едва ли дарителките на тези яйцеклетки за двата опита ин-витро са си представяли такъв завършек за донорството им.

Понякога и на мен ми се е случвало много, истински много да искам нещо и да се изискват компромиси и да е трудно. Толкова много се концентрирам върху желаното, че все едно нищо друго не съществува. Благодарна съм за моментите, в които отрезвявам и оставям нещата да се случат сами или по начин непланиран и незамислен от мен. Толкова олеква после. 

Лошото е че последствията от този случай, ще са отлив на така и така малкото донорки на яйцеклетки, защото едно е да знаеш, че ще дариш, за да се роди дете в добра семейна среда, друго е да дариш и да се случи нещо подобно.Мнението като цяло е доста крайно и отрицателно и от там проблемите за жени с ИЯР стават по-големи.

Така, първо по повод поста на Деничка, аз снощи гледах интервюто с въпросната шефка по една от ТВ-те (мисля късната емисия на БиТиВи). Изобщо не спомена такова нещо, обясни жената, че като разбрали, че е бременна й съдействали да получава едновременно и пенсия, и майчинство занапред. И точно това спомена, че не са знаели за тези нейни стремежи, все пак е доста лично и съжалява,че не са могли да й съдействат за осиновяването. Това го видях с очите си и го чух с ушите си по ТВ от въпросната шефка на русенката. Още в първите репортажи се обясняваше, че социалните са й отказали осиновяване, даже имало и документи. А снощи даваха един от социалните, който се изказа и каза, че тя искала бебе. Аз пък като го слушах него как се оплита и поправя, останах с впечатление, че по-скоро социалните в момента се опитват да скрият своя отказ (и в това изобщо не се и съмнявам, че са способни да го направят). Истината е, че процедурата по осиновяване е тромава и позволява не само висока степен на субективизъм, но също и на корупция. Даваха една жена, минала по този път, пак по повод на д-р Димитрова и тя обясни точно това, че процедурата по осиновяване подтиква двойките да се подлагат на какво ли не (това по принцип, защото тази процедура засяга всички, желаещи да осиновят).

cherry_tea, когато се даряват яйцеклетки, това не означава, че всяка жена може да ги приеме, трябва да има съвестимост, така че, да разчиташ на донорска яйцеклетка е доста по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед. В този ред на мисли, първо, в клиниката в момента може да не е имало други чакащи и второ, може тази жена да е била единствената подходяща реципиентка.
Изобщо някога замисляли ли сте се какво представлява една такав апроцедура, какво коства на една жена? Не е каот да легнеш на леглото и да правиш любов!!!
Това е тежка процедура, приемат се много препарати, които имат доста странични ефекти. Дори и след процедура, след успешен ЕТ, след +++ тест за бременност.
Едва ли изобщо някоя жена би се подложила на такова нещо просто ей така. А когато жена, се подготвя да приеме чужда яйцеклетка, лекарствата са също доста, не по-леки.
Редукция - тази процедура се прави в доста случаи, когато има повече от един жив плод в матката. Предлага се както на жени, след ин витро, така и на жени, при които е налице естествена многоплодна бременност, защото да носиш повече от един плод в утробата си е доста рисково, съпроводено е с доста повече наблюдения, изследвания, лишения от нормален живот на бременна. Лежи се много повече, постоянно се следи шийката на матката и мн. други, но това малко жени го знаят. Всичко е доста по-сложно. Имам позната, която се наложи да направи редукция след ин витро и искам да ви кажа, че това е доста тежък момент, за която и да е бъдеща майка. Решение, което едва ли е по силите на всеки!!!!

Та в този ред на мисли искам да кажа, че е лесно да съдиш непознат, когато не знаеш през какъв път е минал даден човек, за да се сдобие с дете. И още нещо, никой от вас не може да каже дали тези две дечица няма да бъдат много по-щастливи, от доста други деца, първо, защото няма да знаете как растат, второ - точно защото не знаете в каква среда растат доста други деца.

А, да, исках да вметна, че финансовата стабилност на родителите изобщо не гарантира щастлив живот на едно дете!!! Тези две неща не бива да се смесват. Имам роднини, преки наблюдения, децата израстнаха в семейство без финансови възможности, работят от доста малки, но въпреки това са щастливи, защото са усетили майчина и бащина любов и подкрепа. Определено станаха напълно самостоятелни и трезвомислещи хора. Също така имам позната, комшийка от детството си я помня, винаги презадоволена от всичко, финансово стабилно семейство, всичко получаваше, имаше неща, които ние никога не сме имали в детскит си години!!! Но .... все още живее при мама и тати, занимава се с отрепки и успя да завърши гимназия с връзки  ;)
И накрая, не искам никого да обидя, просто изказвам мнението си, че да съдиш, когато не знаеш същността на нещата не е най-правилното нещо!!!

gostenka_82, разбира се, че е така както казваш. Наясно съм, че трябва да има съвместимост между реципиент и донорска яйцеклетка. Но ние с теб не знаем дали д-р Димитрова е била единствения подходящ приемник.
Мисля, че през последните 2-3 години излезе доста информация за ин-витро процедурите и има гласност. Вярвам също и че момичетата пишещи тук имат определени знания по въпроса, за да се включат в дискусията. От теб научих нови неща и твоите постове ме насочиха и към други, по-различни гледни точки, свързани с темата.
Почти всеки има познати, на които се налага да прибегнат до този метод. Аз съм лежала в патологично отделение до момиче на моите години, което се беше подложило на ин-витро процедура. Медикаментите, които тя приемаше бяха много на брой, скъпи и със странични ефекти. Така че едва ли някой се съмнява в думите ти, че е сложно и тежко.
Маги, мисля, че този случай няма да окаже влияние върху желанието за донорство. Съмнявам се да има друг лекарски екип или друга жена на тази възраст, която да иска да се подложи на това.
  

Да, Чери, точно това е тъжното, че вече хората с проблеми са доста много!!!
И си напълно права, че едва ли друга жена на подобна възраст така лесно би се подложила на същото, като докторката.
Пък и да се съмнява някой в думите ми, може спокойно да прочете в зачатие историите на толкова много жени, преживяванията им, емоциите им, нормативната база, нейните ограничения и отражението й върху жените с ИЯР. Но това е само една причина за подлагане на каквато и да е порцедура!!! Може да се прочете за мъката, стремежите и адът, през който минават повечето жени, за да се сдобият с така чаканата рожба!!! И това са истории на жени, при които причините не са ИЯР, има страшно много различни причини и това е още по-лошо!!!

Права си, че не знаем дали тази г-жа е била единственият подходящ приемник, но не знам и дали не е било така!!!!! Думите ти имат еднакво значение и за другия вариант, в който аз лично презпочитам да вярвам (защото подмолните истроии, когато говорим за желанието на хората да имат деца са ми адски грозни и неприятни)!!!!

Гостенка, за съжаление аз съм много негативно настроена към КИРМ, не само от този случай.Не може на двойка с мъжки фактор с 6% морфология по Крюгер(което позволява ИКСИ процедура с атериал на мъжа) те да пепоръчват донорска сперма.Затова някакси не мога да вярвам в хубави неща за там макар че ми се иска.

Чери, за съжаление хората са неусведомени, донорите са малко и сега ще стане още по-трудно.А и имам чуството, че за българина даряването на яйцеклетки е като даряване на органи  *crazy*

Маги, мила, аз изобщо не ги знам в КИРМ-а, даже нямам познати, от които да съм чувала за тях, освен от теб, това, което казваш. Не мога да взема отношение, затова и не взимам, нищо, че не одобрявам. Това и беше смисълът на всичко написано от мен.

За донорството, според мен сегашният з-н пази доста млади жени, които изпитват финансови затруднения от по-нататъшни усложнения за тях си. В смисъл, че за тях това сега е в-нт за изкарване на пари, но следвреме, самите те ще търсят донори (все пак жената се ражда с даден резерв и нито яйцеклетка повече или по-малко). При мъжете е съвсем друго, така че там би могло да има либерализация.

Както и да е!

Малко се отклонявам от темата, но току-що чух нещо, което ме зарадва.
 Първата ефективна присъда за стопанин на куче, което е убило дете е вече налице. Най-накрая ще има справеедливост. Все пак е начало :)

Vessy, дано скоро да има справедливост, но много не го вярвам като знам, че като излизам имам 2 критични зони с по много кучета там - бездомни. Тези, които имат стопани, ще ги накажем, ама тези, които нападат на глутници?!

Мда, права си много. Много против съм жестокостта (обратно на мъжа ми), иска ми се да се обръща повече внимание на хората, а не на животните.

Аз не мога да се съглася.За да ги има тези животни там някой е зигонил домашния си "любимец", някой е пуснал разгоненото мъжко домашно куче да си направи кефа с бездомното и т.н. няма да изреждам.Действителността е такава има бездомни животни и то много, но виновните сме и ние.В квартала ни има бездомна булонка от къде ли е дошла.Има и бездомна овчарка, май за някой е било непосилно да я леда в къщи, но се е сетил късно.Ако убиваме животните ние ще се превърнем в такива, макар че вече сме.Трябва да се намери законово решение, а не така на парче.Според мен трябва всички домашни любимци да се регистрират и да се водят на отчет в общината и ако някой изгони животното си да е наказуем.Бездомните да се кастрират завинаги и да се водят също на отчет.

Аз имам две котки и двете намерени като малки и прибрани.Женската е на инжекции и няма да се размножава точно защото не мога да гледам малки, мъжкия като порасне ще бъде кастриран и до там.

Има вариянти стига да има желание.И ако ние прибягваме към насилие на какво ще научим децата си?И ако днес за тях е нормално да се убиват животни утре ще е нормално да се убиват хора.

ъгласна съм с Магито, естествено, че хора са виновни. Те децата си остават, че животни няма. Познавам доста бабки, които неискат вкъщи да им мерише на куче и да им цапа и затова го хранят навън. Хем е бездомно, хем е тяхно. Е такава безотговорност докато има няма да се оправят нещата.

Аз на 100% подкрепям казаното от Магито. Бездомните кучета са дело на нас, на всички нас, които със своето действие и/или бездействие, сме допринесли за тяхното наличие. Хората си гонят дом. любимци, пускат ги да се облекчават на бездомни, когато са разгонени, но никой не мисли за последствията, които пак на нас се връщат  ;).

Ама каквото сами си направим, друг не може да ни го направи!!! Дай бу на българина да плюе на маса, на чашка, по форуми и пр.

Да, да има регистрация на дом. любимци, но пък и процедурите да са ясни, точни и облекчени.

Гостенка това с процедурите е като някаквъ затврен кръг на ада.Общините са пълни с хора нищо не вършещи, а им липсват добри специалисти по основни направления.Ти ако не минеш през 10 човека, за да си регистрираш кучето значи не си ходил до общината.
На мен ми се наложи да ходя миналата седмица.Обявиха плана на една местност в която имаме земя.Плана е обявен сигурно 15г. след като започна земераздаването в България, няма нищо това го преживяхме.Имаш право да погледнеш какво са направили и да се съгласиш или не в едно месечен срок напълно нормално, законов срок.Общината обяви стая и т.н. аз отива в 15.00 часа да видя какви документи ми трябват и да отида с баба ми(инвалид) да погледнем плана и остановявам, че те работят до 14.00 часа.Бях меко казано шокирана.А няма да ви казвам къде са заврели подхода за инвалиди. }:->

 
    http://bgsavestin.exactpages.com/ (http://bgsavestin.exactpages.com/)

 Историята е стара...за съжаление. В този форум често влизаме, за да видим нещо красиво, да поговорим за него. Но невинаги в живота се срещаме с хубави истории. Приказката на един баща-да бъде благословен с дете, да му се радва, да му го вземат и да го търси, все не намира своя щастлив край   :'(  .  Бях малка, когато Съвестин изчезна. Оттогава видях какви ли не страшни истории и несправедливости. Tози случай ту се появяваше, ту изчезваше от общественото пространство.
 Днес се замислих колко по-страшно нещо може да има от това да ти вземат детето? Което е по-лошото, въпреки всички услия, които влагаш да го откриеш, оставаш напълно безпомощен  :( Не само да не ти помагат, ала и да ти пречат. Не знам...а като се замисля, че може би всеки ден някъде някой изживява този ужас. Питам се какво може да се направи щом точно органите на реда и властта пречат, а не помагат. Как може да се помогне на този баща и други като него?

Историята е ужасяваща и точно затова може би няма да получиш много отговори. Може би в това е проблемът на обществото ни, че предпочитаме да си затваряме очите, докато не ни се случи на нас. Всеки си мисли, ами какво мога да кажа, какво мога да направя – нищо.
Ако малко повече хора се включват и се опитват да подпомогнат този нещастен баща, да вдигат шум в медиите, да излязат на протести, присъединявайки се към него, може би властите щяха да се принудят поне от кумова срама да започнат някакви действия. Да, трафикът на хора е покровителстван от държавата, друго обяснение за бездействието и саботирането на всичките действия на Деянов няма. Но ако изобщо има някакъв шанс, не за Съвестин – за него вече е късно, но за други деца, то това би било единството на хората и желанието им да помогнат, реално, не на думи.
В този момент се срамувам от цялото ни общество, включително от себе си, защото аз също по никакъв начин не съм направила опит да помогна на това нещастно дете и баща му.

Асето, това, което казваш, че го няма, се нарича гражданско общество. У нас, всички масови прояви на недоволство са с политически характер, затова нищо хубаво и благородно не просъществува и няма бъдеще. Не знам дали си спомняте, когато шепа български граждани се бореха, за да се саздъде Фонд "АР", как един депутат се подигра, играейки си с думите, в парламента, ин витро и ин виво. Това показва настройката на представителите на нашето общество към нашите бъдещи деца, а какво остава за вече родените. Погледнете политиката на държавата, кои социални и етнически групи подпомага, от кого взима средства и на кого ги дава.
Какво остава за проблемите, свързани с трафика на деца????!!!!!

 Не знам дотолкова ли сме се вглъбили в необходимостта да оцелеем...Пиша и на мен ми е лесно да си говоря така. А как да обвиня в незаинтересованост хора, които едва намират пари за елементарни нужди? Не знам дали сте забелязвали колко много, ама страшно много са те. Не говоря за малцинствените групи-тях си има кой да ги "защитава".
 Страшното е, че най-много на тези обикновени хора им се случват лошите неща. Защото тях никой няма да ги чуе и защити. Може да си създаваме на воля групи в интернет пространството, да се пускат статии, ала пак ще си остане "всяко чудо за 3 дни". Не сте ли забелязали, че всички хора, които са се опитвали да надигат глас, ако са оставали живи или не са се уплашили, са приемали друга страна за свой дом? Някога смятах, че бягството не е решение на въпроса. Но това не е бягство. Хората, които искат страната ни да е такава каквато е, са повече от другите и винаги ще бъдат. Затова бягат останалите.
 А децата? Бихте ли се решили вашето дете да израстне там, където може да го отвлекат, малтретират, изнасилят, убият? Ако има "късмета" да не му се случи физически, то повярвайте задължително ще му се случи спрямо психиката и душевността.

michelle, не смятам, че тази липса на загриженост за другия и на изява на гражданското мнение се дължи само на липсата на пари. Наясно съм как живеят много хора в България, понеже дълго време и моето семейство едва е свързвало двата края. Но също така съм наясно, че има и достатъчно хора, които макар и да не са цъфнали и вързали финансово, могат да си позволят да вдигнат глава и да погледнат над ръба на собствената си чиния. Не искам да обвинявам никого, но смятам, че обществото ни е безкрайно увредено в един аспект – а именно отстояването на собствените права и правата на слабите. Затова и протестите, които спомена gostenka_82, останаха сравнително малобройни, може би ако онзи кретен не беше изръсил подобна простотия, че да стане скандал, нямаше да бъдат отразени дори. И това не са единствените протести, където само шепа хора жертват деня си, стоят в студа или жегата, а минувачите ги гледат учудено или бързат да обърнат глава на другата страна.

Аз съм от тези, които "избягаха". Всъщност отидох да следвам в чужбина по чисто лични причини, а и за да видя как е "навън". Дълги години си казвах, че ще се върна – скоро, само да завърша, може да поработя малко тук и после се връщам, вкъщи... Но това не е моето вкъщи вече... не защото ми е "пораснала работата" или ме е гнус от живота в Родината или подобни. А защото аз вече мисля за деца, за семейство – това, което споменаваш ти. И не искам, колкото и да ми е мъчно за България, колкото и да ми липсват близки и роднини, познатите места, гледката на Витоша... децата ми да растат в този ежедневен абсурд, който ме шибва през лицето още щом минем границата. Знам, че много хора ще кажат, че съм разглезена, че те живеят и гледат децата си в България и се справят... някак си. Но аз за себе си, в близките години, не бих жертвала това, което мога да дам на децата си в Германия, само за да съм си "вкъщи". И не защото "чужбината" е идеална или всичко тук ми харесва, тук също може да се случи нещо на детето ти. Но относителната вероятност да НЕ се случи е много по-голяма, плюс куп други фактори, които правят живота по-спокоен и уреден.
И за да се върна към темата за изчезналите деца – пак казвам, и тук се случват такива неща. Разликата е в отношението на институциите, в това как ти се чувстваш като гражданин и данъкоплатец – дали си оставен на произвола на съдбата или все пак имаш работещи законови механизми да търсиш правата си. Но за да проработи това и в България, някой ден в бъдещето, всички ние трябва да започнем да си ги търсим, независимо за колко малко нещо става дума. Иначе до безкрай некадърни и/или корумпирани чиновници ще се гаврят с нас, всеки ден, защото не са способни на нищо друго.

Асето, аз пък, ако ме питаш, винаги ще ти кажа, да не се връщаш тук. Няма смисъл. Там дори винаги да си чужденец, всичко ти е уредено, знаеш защо плащаш тези високи данъци и осигуровки. Имай предвид, обаче, че точно Германия е една от страните, които най-силно усещат вече проблемите на застаряващото население, като си запазват посоката на социалната политика. Ти също издържаш пенерите и малцинствата, не всичко, което ти уддържат отива за теб (както до сега беше в САЩ, не съм проследила просто дали промениха системата, но искаха). Това дава своето отражение, мерките са - вдигане на пенс. възраст, но това не решава проблемът с професията "социално слаб", която в Германия и развитите държави си е доста добре платена професия. Социалната справедливост работи само в държави, в които пенсионерите и соц. слабите са малко.
Ние нямам гражданско общество, защото всички стоим и си пазим раб. местенце, защото, зада протестираш, трябва да не си на работа, което, в частния сектор, може да означава, че вече си безработен. Или истината е, че мачкат хората, да не могат да надигнат глава от ежедневните си трудности, зада си правят те каквото си искат.

gostenka_82, съгласна съм с всяка дума от твоя пост. С проблемите в Германия съм наясно, изглежда ти също си добре запозната (каква любима дума – пенери  :P)... всичко е така, но никой не е казал, че ще векуваме тук. Да, плащаме високи данъци и осигуровки и знам, че с тях отчасти издържам някой пиян мързеливец, а аз ще бачкам, докато се спаружа и пенсия не се знае дали ще доживея. Но това са проблеми, които ги има навсякъде из Европа като цяло, в България дори ми се струва, че положението е по-зле в това отношение. В БГ остават все по-малко хора в активна възраст, а пенсиите си остават мизерни... Майка ми тази година навършва 50 и горкичката все повтаря, че не знае дали ще доживее пенсия и че съжалява, че няма да може да се пенсионира рано и да гледа внуци, както баба ми ни е гледала...
От друга страна – да, цялата мизерия като резултат от неслучилия се "преход" е метод населението да се държи на ръба на оцеляването и да не се интересува какви далавери се вършат по горните етажи. Дотолкова, че съсипаха умишлено и образование, и всичко, та възможно най-много хора да се махнат от България и да не търси никой правата си и сметка на управници от всички цветове и техните протежета.
Цялата... хм, чалгаризация на обществото, във всеки аспект, е съвсем умишлена и има своите цели – и безспорно ги постига добре.
И тук стигаме отново до историята със Съвестин – ако хората не вярват, че ще получат подкрепа от държавата и справедливост, те в един момент просто ще спрат да търсят правата си по нормалния ред. Това резултира или в пълна апатия към всичко извън собствените 4 стени, или в отношения според законите на джунглата. Струва ми се, че в България наблюдаваме и двете... кръгът вече се е завъртял.

Нещо много се разфилософствах по късна доба...

Днес е май мой ред да се възмутя.Извинявам се предварително, че измествам темата, но от определе период наблюдавам събитията в страната и вече ми идва в повече.Както повечето от вас значт аз живея в Плевен, малък областен град в страната.Имаме си все още театър и филхармония, операта отдавна я закриха.Аз редовно посещавам пиесите който се играят в театъра ни и бях много изненадана когато видях, че залите масово са пълни.Е да дотук добре, но с новите промени министърът на културата е решил да унищожи точно тези малки театри както и филхармониите.Бях много неприятно изненадана когато тази седмица се заговори, че филхармонията ще се закрива и ще става, нещо като симфонета и аз не разбрах точно.Същото нещо се предвижда и за филхармонията в Русе.Също така се предвижда преструкториране на театрите което за сега не се знае как точно ще стане, но мисълта на министъра е да се съкратят парите за малките театри.
Е добре във времена на пълно отричане от културата, в момент в който няма къде да заведем децата си да видят нещо хубаво, ние унищожаваме и малкото останало такова?Да криза е, но от културата ли ще спестим?Така ли ще закърпим бюджета си?

магито, темата няма лошо, че се измества, то и това е актуално, за съжаление.
Защо не се организирате, първо с познати, приятели, а може да привлечете после и повече хора. Направете подписка, петиция, ако трябва се разберете с театъра да сложите подписката пред залата за представления. И една касичка можете да сложите, помолете фирми в града да подкрепят театъра, респ. филхармонията. Не знам какви са изгледите за успех, но направете нещо. Грехота е да се затварят театри, особено пък в областни градове – не знам защо, но имам чувството, че всичко извън София, Варна и Пловдив гледат да реорганизират, закрият и т.н. Надали чак толкова много са разходите по театри и филхармонии, има доста други неща в държавата, от които може (и би било редно) да се спести. По всякакви държавни и общински администрации има достатъчно хора, които си клатят краката и им се плаща за това, те театри щели да закриват...

Маги, потресена съм от това, което научавам. Това означава, че и във Враца ще я закрият  :huh:

Предполагам с подписка и предложение за престуктуриране може да се променят нещата. Ако минат на самоиздръжка и не товарят бюджета, защо да ги закриват тогава?!

 Навсякъде закриват и реорганизират :(  На работещите в театрите и на музикантите от много, много години вече им се налага да са всичко друго, но не и хора на изкуството. Да не ви казвам какво обикаляне се прави, за да се събират средства за представление или концерт. Доколкото имам контакти с хора от тези среди, за самоиздръжка е трудно да се говори. Не и когато цената на билета е около 10 левчета... Не се наемам да определя много или малко е това, но е повече от ясно, че не стига. И докато в големите градове някак се закрепва положението, в малките е критично. Там доста хора могат да си позволят да отделят подобна сума най-много един път месечно.
 Така ми е мъчно като знам колко много, ама много таланти ще се откажат от професията си, за да почнат работа в някой МакДоналдс в неизвестен американски щат. Или кой знае къде другаде, ако не по някакво чудо не останат в държавата си. Мъчно ми е, защото за тях това е начин на живот. Много повече отколкото в останалите професии.
 Мъчно ми е и за хората, които изпитват вътрешна нужда да се обогатят, да изпитат красиви емоции, да излязат от блатото на затъпяването, в което ги бута българската действителност.
 Ненатоварване на бюджета? Глупости. Просто за пореден път някой се чуди от къде да измъкне пари.
 Асето е права. Опитайте да направите подписка и дано поне тези места бъдат спасени.

Подписка за филхармонията вече е направена както в Плевен така и в Русе.Пловдив драпа със зъби и нокти да запази операта си.Общо взето самите градове се опитват да се спасят.За съжаление както Мишел е писла за самоиздръжка не може да става на въпрос.Театъра и операта са едни учереждения изискващи финансиране от държавата.Декори, дрехи, хора, озвучаване всичко е пари и с билет 10лв няма как да се покрие.За съжеление макар че залата на театъра в Плевен се пълни, то това става от едни и същи хора всеки път, което означава, че населението масово затъпява.За тях театъра е глупост, а филхармонията е някаква стържеща цигулка.Ужасно е, чалгата е навсякъде, а културата умира.
Яд ме е че в цялата ситуация, нашето полицейско правителство се опитва да унищожи всичко красиво.Масово некомпетентни решения и полицейщина.

Маги,за съжаление нещата не тръгват  само от този министър ,и още по лошото е ,че май никога не сме имали свестен министър на културата,направо се чудя защо съществува това министерство.

Ни в клин, ни в рькав се вмьквам, защото ме подсетихте един виц. Та хем сьм оф топик, хем сьм баш по темата:

В Париж организират световна изложба.
Доближава се кьм охраната вьзрастен годподин и казва "Извинете много, забравил сьм си картата, но аз сьм Пикасо"
"Господине трябва да го докажете."
Човекьт вади тебешир и рисува на стената гьльб, те поглеждат, разбират, че наистина е Пикасо и го пускат.

Доближава се друг вьзрастен господин.
"Извинете, забравил сьм си картата, но мога ли да вляза, аз сьм Културният Министьр на Бьлгария"
"Господине, трябва да го докажете, вижте Пикасо преди вас нарисува гьльб."
'"Кой е Пикасо ?  :scratch: "
"А, ясно, влизайте, влизайте..."

Та тьй. За смях сме станали  =]

 :bravo: :bravo: :\да се смеем ли, да плачим ли за смях сме станали отдавна  :)

inaxastra, ти изби рибата с тоя виц... :funny:

магито, за съжаление културата се съсипва не от сега. Това според мен си е целенасочена политика от много време насам, да не говорим, че хората тотално са се отучили от това сами да подпомагат местната култура, а са свикнали за всичко да разчитат на държавата. Донякъде и затова културата ни запада, няма нищо на местно ниво, самодейни състави и т.н. Тук в Германия например има много такива. Не че културата не се издържа до голяма степен от държавния бюджет, но и хората са свикнали да се занимават или с доброволни дейности, или по разни такива самодейни хорове и състави, друго е разбирането за култура просто. В добавка цялостното чалгизиране на държавата (за мен това обединява много аспекти) тотално отдалечи хората от идеята, че да се учи детето ти да свири на цигулка или да го заведеш на театър, ще подпомогне развитието му... Та така, нещата са навързани.

Ох Боже, какъв театър, какви цигулки, какви пет лева?  O_O Влизали ли сте скоро в българско училище? Аз не мога да позная децата там на колко са години, но със сигурност не приличат на тинейджъри, а на някакви трийсетгодишни лелки с определена професия. И аз не съм толкова стара, че да ме обвините в старомодност, на 25 съм, но не мога да повярвам на очите си понякога. И си мисля, аз ли съм остаряла и мисленето ми се е променило откакто аз съм била на тяхно място или наистина става нещо ужасно в нашата държава? Културното възпитание е направило място на възпитанието наречено: оцеляване. Когато дневният ти хляб е под въпрос и не знаеш какво може да се случи на детето ти днес - я някой да го сгази с бясна скорост на пешеходна пътека, я някой да му купи нещо бяло и на прах - единственото, което ти остава е да му осигуриш покрив над главата и да се молиш, много силно да се молиш, че няма да запълниш черните хроники или недай си боже да имаш нужда от лекар, защото ако стигнеш до болница в България не е сигурно дали ще излезеш. Съжалявам, че съм толкова крайна, но точно това мисля...  :'(

Ариел не съм съвсем съгласна с теб.Да хората живеят зле, но извинявай когато аз бях тийн нашите се редуваха да са безработни и годините бяха много по-тежки, това не ме е накрало да ходя като фолк певица по улиците.Напротив, научиме на самостоятелност, да се оправям сама и да не чакам на готово.Е тези деца който ти описваш са едно потребителско общество.Те само иксат и не им пука каква е цената.Искат нови дрехи, искат маркови неща, искат скъпи коли и родителите им дават.Защо е въпроса?!Правилно ли е да изтеглиш заем, за да се облечеш с маркови дрехи и да си купиш телефон?За мен не е.Да трудно се живее, но когато искаш, можеш.Сега са презадоволени.Хайде да им дадем това което ние сме нямали.Е не съм съгласна никак.Проблема е в семейството и обществото.Дори и да възпиташ добре детето си ако попадне в лоша компания то е обречено.И не ми обяснявай, че и в чужбина няма наркотици, отвличания и т.н. има го навсякъде, само дето при нас то ти се набива постоянно в очите.Лошите новини продават и се приказва само за това.Няма да видите хубава новина защото не се котира.И извинявай ама какво общество, какви 5 лв, като дъщерята облечена като проститутка, и майката казва че е супер и точно така трябва да ходи на училище.Или ако бащата дойде да се кара с учителката, която е написала 2 на детето му което не знае нищо.Какво е това?И за какви 5 лв. се борят в момент на криза заведенията в Плевен са пълни.Ние българите сме тъпи, за нас важи само поговорката "от студ умри гъзар бъди".Сори ама не искам да е така, никак не искам.И затова говоря за културата, защото това е едно от нещата което ни създават ценностната система, която за съжаление сме заровили някъде много на дълбоко в себеси и скачаме върху нея всеки ден.

Ами нали и аз това казвам? С кое точно не си съгласна? В обществото ни имаме две тенденции - тези семейства, които не могат да свържат двата края, а такива има много, адски много! И втората е точно това, което ти описваш - чалгаризацията на деца и родители, които дори и да не могат да си платят електричеството, както казваш, теглят заем, за да купят пежо кабрио на детенцето! И разбира се, че има наркотици и проблеми и в чужбина, никой не твърди обратното, но шансът ти детето ти да бъде блъснато на пешегодна пътека или пребито в някоя тъмна уличка или да умре от лекарска грешка е мноооооого по-нисък, за мен това не подлежи на дискусия.

Малко ми се струва, че не се доразбрахте двете...
Аз съм съгласна и с двете ви в следното – мизерията (материалната такава) постави на преден план оцеляването на всяка цена. В България за съжаление са все по-малко примерите на хора с добро образование, култура и морални ценности, които... хайде, не да са преуспели, но поне да имат едно добро материално ниво. Това рефлектира върху стремежите на хората – чалга певиците и курвенското, с извинение, поведение стана модел за подражание, точно както за момчетата това е да се правиш на дребна мутра и голям ербап.
Затова и личното ми мнение е, че това е умишлена политика – прост народ се управлява лесно и не ти търси сметка за далаверите. Създай му такива идоли и той ще стане като тях. Това е и една от причините България все да не може да изплува икономически – с реална икономика, а не базирана на изкуствено надути цени на недвижимости, да речем. Просто никой от управляващите ни никога не е имал сметка от силна българска икономика – това автоматично покачва стандарта и хората започват да се стремят и към малко по-различни неща... Доколкото може да се говори за изключения от това правило, то те са наистина единици и са били изритани от политиката по един или друг, но винаги безкрайно ефективен начин.

Момичета, аз реших да пиша тук, да видим дали ще се съживи темата и дали ще се получи смислена и последователна дискусия. Тъй като темата се каззва тема на седмицата мисля да ви попитам, какво мислите за една от най-горещите теми тази седмица, а именно имотите на Цветанов. За или против сте това той да бъде отстранен временно от длъжност. Аз лично не вярвам особено на Яне Янев, не само защото много странно се засякоха разкритията му със съмнителното освобождаване на някои определени лица, но и заради съвсем обикновена случка.
Преди време приятелят на леля ми беше отишъл да отчита водомера в къщата на Яне Янев и като казал на съпругата му, че водомера им е развален, се започнало едно крещене и заплахи.
За мен свалянето на Цветанов от длъжност би било грешка, тъй като ще изпрати негативно послание към чуждестранните инвеститори.

Аз тези дни не съм слушала/гледала новините и не знам за какво става въпрос. Сега прочетох в дир-а. Моето мнение е ,че първо трябва да мине проверката и едва тогава да се искат оставки/отстраняване. Яне Янев не го харесвам,той все има нещо за някого,а пък самият той се смята за ангелче .

ООООО значи Яне крадял водата и съседите плащали вместо него, а сега се развикал дръжте крадеца.Кой изобщо му вярва на тоя?

И аз това се чудех . Питам се  кой изобщо го допусна в политиката ? Колкото до Цветанов мисля ,че е като ангел на фона на останалите .

Бихте ли ми позволили да повдигна една тема, която ме кара в последно време много да се замислям.
Колко пъти в живота си сме окуражавани и подкрепяни? Колко пъти близките ни са ни потупвали по рамото, за да ни накарат да бъдем максимално удовлетворени от себе си и постиженията си и истински щастливи? Не са ли много повече критиките, недоволството, забележките? И до колко в резултат на това зависим от другите, тяхното мнение, очаквания или амбиции? Себе си ли сме наистина винаги или понякога предпочитаме да се крием, за да зарадваме Някой? Знаем ли кои сме, познаваме ли се достатъчно? А до колко другите познават у нас тази наша неподправеност и независимост? Такива ли сме в живота си, каквито сме в сърцето си? Отдадени ли сме изцяло на желанията си и мечтите си и правим ли всичко, което искаме винаги? ...........  :\

Хубави въпроси на които всеки би трябвало да си отговори.  *THUMBS* Така като се замисля се чувствам щастлива,защото моите родители ме подкрепят всеки ден и винаги са били до мен дори и в неуспехите ми. Не винаги можем да правим това което искаме по-една или друга причина,но лично аз съм щастлива,че правя две от нещата, които харесвам и ме правят щастлива. Винаги има нещо в което сме зависими от другите около нас. Познавам себе си много добре и хората около мен /най-близките/ също ме познават. Прекалено пряма и импулсивна съм и това винаги ми е пречило,но вече спрях да правя опити да се променям. В крайна сметка аз приемам хората такива какви са и искам и те да ме приемат с всичките ми недостатъци.  *THUMBS* Не мисля,че винаги можеш да бъдеш в живота такъв какъвто искаш. Всички спазваме някакви норми правила,които не ни позволяват да се държим както ни харесва.  *THUMBS*

Наделина, много добре разбирам какво имаш предвид. От преди години ми е омръзнало да слушам как другите деца са по от мен,нямах право на грешки, дори и успехите ми, които съм постигала не са били отчитани като такива, от толкова внимаване и напразно старание, се промених, затоврих се в себе си и спрях да се развивам заради моите родители. Имала съм винаги много енергия, много хъс и го пропилявах известно време в бездействие. Освен всичко, те се считат за най- великите такива, тъй като в материален план нищо не ми е липсвало. И до днес ме изумява криворазбраната дефиниция на понятието добър родител-да работиш колкото се може повече и да осигуряваш на децата си дрехи. Предметите ли е това, което ще ги направи щастливи. Много ти разбира едно дете кое колко пари струва и с какво качество е. Освен това такъв си какъвто си в сърцето на детето си, а не в твоите представи.

nadelina88, страшно ми хареса какво си писала!!! Не мога да повярвам чак, че още са останали хора, които ги мислят тези неща! Смятам, че ако всеки от нас се замисли истински и осъзнае какво означават въпросите ти ще открие страшно много истина за себе си, дори без да си отговаря. Понякога просто забравяме да си задаваме въпроси. Общо взето винаги мислим, че просто трябва да дадем отговора на някого.
Чудя се винаги ли са били такива хората или аз още не съм била пораснала, за да го осъзная. И не могат ли хората да се отърват от страха, че няма да видят одобрение в очите на другите. Когато представяш себе си за някакъв, какъвто не си, къде е щастието? То е за този, който не си ти, а не за теб самия. Мисля, че това се получава именно, защото не си получавал подкрепата, от която си имал нужда, срещал си критики винаги и в последствие отчаяно се опитваш да си наваксаш. Ако повече хора имат силата да осъзнаят този проблем, преодолеят последиците и имат смелостта да променят нещата може би порочният кръг ще изчезне и поне нашите деца няма да живеят така.

Съгласна съм с Monikamaria, но не съм такъв оптимист като нея относно така поставените въпроси. Аз не мисля, че някога ще изчезне "порочният кръг". Винаги ще има криворазбрано общество - родители, приятели, всякакви доброжелатели и недотам такива... Общо взето тази "крива" среда създава неуверени хора, които имат нужда от постоянно чуждо одобрение. За някои това е като защитна стена, която поставят пред себе си, защото се страхуват да се покажат такива, каквито са - невписващи се в общоприетите одобрявани норми. Нашето общество е болно от хиляди предразсъдъци и това определено се отразява на личността на всеки от нас, независимо дали самите ние страдаме от предразсъдъци или - не. Важно е човек да бъде себе си пред самия себе си и пред хората, които обича. За всичко останало сме повлияни от средата, дори да не го искаме, понякога просто тя проектира върху нас разбиранията си за "нормално" поведение...

Мисля,че темата си е точно за тук, през последната седмица чета непрекъснато оплаквания от форума, че се бил променил. Не съм толкова отдавна тук, но форума много ми помогна да организирам сватбата си. По-късно започнах да пиша в другите теми, несватбените. Да, имало е винаги хора, които са ме дразнили, дразни ме позьорството. Иначе, всички във форума са различни по характер и темперамент, много различни от мен, на някой се възхищавам, на други се чудя, но никога това не ме карало да се откажа да пиша тук. Имам профил в бг мама и сватбата.орг, но там атмосферата е съвсем различна. Хората така се хапят, без да им пука, заяждат се, обиждат се, подиграват се. Единствения форум, в който се чувствам добре е "нашия". Но когато се появят едни такива изказвания , че вече не е както преди, че има дразнители, започвам да се чувствам излишна (без да знам дали дразня някого).
Много момичета са ми помагали и аз съм помагала, доколкото мога и не разбирам какво ви тежи, ако се замислите има толкова много хора от форума, на които можете да разчитате.
Натъжва ме факта, че някой симпатични личности се отказват от форума по някакви причини, но не ме бърка,че някой влязал да се изфука.
За справка, в бг мама ,когато се организират срещи се внася цялата сума до стотинка, а ние за втори път се организираме "на доверие".Значи, още има някакво доверие помежду ни.
Сигурна съм, че ще си прекараме страхотно, аз лично симпатизирам на поне 50% от вас и нямам търпение да се запознаем.

Характерно за БГ форум, изключенията са малко.

 Не пускам отделна тема и ако това е грешка, нека модераторите да го отбележат  :) Тъй като това е най-вече "женски" форум, предполагам би представлявал интерес един не нов, но винаги актуален въпрос. Поводът да го задам беше мнение в една от темите тук и една статия на тексаския "Обзървър", на която попаднах днес :

http://www.texasobserver.org/cover-story/the-right-not-to-know (http://www.texasobserver.org/cover-story/the-right-not-to-know)

 За да не ми се скарате, че е на английски, ще се опитам накратко да предам историята. Двойка научава, че бъдещото им дете (при бременност 4-5-ти месец) има увреждания, които няма да му позволят да води нормален живот след раждането и ще са причина за големи страдания за него. Те трябва да вземат решение дали да се направи аборт. Според новоприет закон в щата Тексас 24 часа преди процедурата се извършва ултрасонографски преглед и жената трябва да изслуша описанието на детето, да го види и дори чуе биенето на сърцето му. Скоро след приемането на закона се внася поправка, която оставя само прегледа, но не и задължението жената не е длъжна да чуе каквото и да е било за детето, както се е случило с авторката на статията и е било извънредно мъчително изживяване.
 Това, което искам да ви попитам е : бихте ли приели да има подобен закон в нашата страна? Това не е  и толкова въпрос "за и против аборта", а по-скоро дали е редно жените, които го извършват да видят детето и да се даде интервал от 24 до окончателното им решение? Въпреки това ще се радвам да споделите и мнението си за и против аборта.

аз винаги съм казвала, че и на 17 да бях забременяла, щях да го родя детето. Майка ми също ме е подкрепяла с същото мнение. Но това си е лично мой избор.
НО приемането на закона е спорно, при положение че има жени в ситуация като тази история, която ти си посочила. В този случай, смятам за позитивно да го има този закон, но да има изключение за абортите по медицински причини и на тези жени да не им се разказва играта като минават през 24-часовото мъчение.
Познавам жени, които са си променили нежеланието да родят детето си, след като са чули сърчицето му за първи път.  Така че този закон, променен хуманно, би бил полезен, поне според мен.

michelle, това е тежка тема, с придружаващи я трудни, мъчителни избори.
Спрямо закона, за който питаш - не мисля, че е нужно да се измъчват по този начин жените или двойките, решили да предприемат тази и без туй нелека "процедура". Всеки има право на избор и точно заради това аз съм за свободно решение на всеки индивид да вземе решение дали иска, и кога точно, да стане родител  - т.е. за това абортите да съществуват, като възможен избор, макар че много бих искала никой да не стига до такъв избор в живота си, понеже може би най-хубавото   нещо на света е човек да има детенце, да изживее това безкрайно щастие!

michelle, пиша тук, защото видях изтрития ти отговор във въпросната тема. Аз не се осмелих да защитя момичето, постът беше на съвсем неподходящо място и "отвори" много рани. Иначе думите, които беше казала са съвсем точни. Аз лично и хипотетично бих утешила всяка жена, независимо какво решение е взела. Самото взимане на решение е геройство и най- малкото нещо, което човек би искал да чуе в такива моменти са упреци. Изпитвам ужас, че от мен би могло да зависи дали да има закон за 24ч. размисъл и дали да се показва и разказва всичко на родителите. Ако те искат - добре, имат право, ако не искат - пак имат право. Същото е и с аборта. Толкова е кошмарно и страшно, не се забравя цял живот, вечно има съмнение "дали пък не трябваше"...Иска се много смелост за да вземеш решението и още повече - да го изпълниш. Няма правилно и неправилно, така мисля аз. Всеки си има своята правда и ако не можем да кажем блага дума, по- добре да замълчим.

 Доколкото разбрах, проблемът с конкретния закон в Тексас е, че не са били дадени ясни инструкции за приложението му, което е довело до големи грешки. И най-вече намесата на политиците в личния живот на хората по отношение на така деликатна тема. По принцип съм "за" това преди аборт да се направи ултрасонографски преглед. Понякога, колкото и ужасно да звучи, е възможно да е станала грешка при предишните прегледи и да не се налага подобна процедура. В други случаи невинаги жените казват истината за причината да вземат такова решение. Познавам няколко дами, които са направили такъв избор съвсем не по уважителни причини.
 Мисля и, че е необходим внимателен разговор с майката. В статията ме впечатли описаното нежно и деликатно отношение към жените в подобно положение. Личната ми позиция е "за" аборта единствено при наличие на медицински показания, които доказват наличие или възможност да бъде увредено физическото и/или психическо състояние на майката и/или детето.
 Тъй като съм малко по-суров човек в това отношение, бях на мнение, че при липса на медицински показания, жените трябва да научат добре чий живот ще отнемат. Попитах съпруга ми за мъжко мнение и неговият отговор беше :"Нима мислиш, че хората, които са наистина безотговорни към своето здраве и живот, биха се впечатлили от звука на сърцето на нероденото им дете?" Беше прав и по това разбрах колко е жестоко за всички останали да бъдат подложени на подобно нещо. Тоест да се налага едно правило за всички. По-скоро е редно да ги убедят по друг начин да запазят живота на бебето.Могат да се свържат с двойки, които чакат за осиновяване. В България май няма такава практика, но съм чувала как в други страни бременните тийнейджърки и млади жени могат да постъпят точно така. Но доводът, че раждането може да съсипе техния и на детето живот, защото не са завършили образованието си или са бедни, го приемам за оправдание. Пак подчертавам изключенията за възможни физически и психически травми и увреждания.
 Покрай приятели хуманни лекари съм попадала на филм за това какво се случва с детето по време на аборт. Направени са били записи на реални случаи, като дори го има и звука от утробата. Страшното е да се види и чуе реакцията на нероденото дете. Не желая да я описвам в подробности, понеже е на голяма болка. Доколкото знам повечето лекари видели този филм масово отказват извършването на аборт по различни от медицинските показания, а някои и въобще. По тази причина за действително неосъзналите се хора може би е добре да се опита по-сериозно да им се покаже какво са на път да извършат.

Мишел, интересна статия, макар и мъчителна, не знаех, че до такава степен някъде са детайлизирали закон по толкова деликатна тема. Моето мнение е почти същото като на shent - смятам, че ако жена е решила да направи аборт по някаква причина, няма смисъл да й се въздейства със средства като задължително слушане на ултразвук или други подобни, на нея това няма да й повлияе особено. От друга страна, ако се налага прекъсване на бременността по медицински причини, то е излишно жената да се тормози с допълнителни изисквания за прегледи и т.н. Ако има съмнения, че лекарите може да са сгрешили с диагнозата, тя със сигурност ще направи и сама, без да й се изискват по закон,  допълнителните консултации.

Като цяло, аз съм  против убеждаването в обратното на жени, които искат да направят аборт. След като са преценили, че това им се налага или го искат, по-добре да не бъдат убеждавани да раждат деца, които не искат и които биха страдали от това им решение през целия си живот оттук нататък. Не обсъждам дали мотивите им си заслужават, нито моралните аргументи, нито пък дори честно ли е на тях да им е дадена възможност да бъдат майки, а на други не, просто считам, че никакви програми няма да променят нежеланието на някой да има дете и узаконяването и натиска за обратното носи много по-лоши последици за цял живот за тази майка и за детето й. Не вярвам в хепи енда при подобни истории, макар че винаги се радвам, когато чуя за такъв.

Без да коментирам, ще ви кажа какво се правеше преди Промяната. Ако двойка имаше едно дете, възможно беше да се направи аборт само по медицински показания - нищо друго. Дори майката да забременее месец след раждането, да се е разболял или починал съпругът! При несемейни имаше по- големи възможности но трябваше да се представи бележка от лекаря, констатирал състоянието и направил нужните разяснения, бележка от университета или предприятието /ВУЗ-овския комитет или ДКМС/ и бележка от кварталната организация на ОФ, които също трябваше да се опитат да убедят жената да роди детето.

По време на комунизма се гонеше разждаемост, трябваше да се увеличаваме като бройка.Сега, сега не знам.По програма на Юнеско се помага на жени в риск, има хора който трябва да я убедят да не абортира, да и се помага след раждането, да се настани в жилище и т.н. Лошото е че братята роми бързо усещат от де духа вятъра т.е. от къде идват парите.Отиват и казват, че ще го оставят и те започват да ги гледат и да им дават пари.Е те после пак го оставят в Дом, за отглеждане като идват да го вземат в месеца веднъж, защото все пак не са се отказали от него.И децата освен, че са психически много зле и физически е нещо ужасно.Имам приятелка работила в дом и работи с роми, не искам да ви казвам какво ми е разказвала, аз лично се отвратих от тези хора и не мога, не мога да им съчуствам, защото те нямат и грам съчувствие към едно дете, бебе.За тях това е инструмент за пари.

За абортите, според мен това е много лично решение и всеки трябва да го вземе сам.И без това съвеста после винаги ще те грезе, няма смисъл и преди това да те разпънат на кръст.Според мен прекалената намеса в личния живот става като шоу за околните и не трябва да се позволява.