Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Хайде Ита, заповядай на горещия стол  :P

Ето малко въпросчета от мен:

1. С какво се занимаваш и доставя ли ти удоволствие?
2. Как разбра, че това е Мъжа на живота ти?
3. Искаш ли с нещо да се промени живота ти и с какво?

За сега толкова, после може пак!  8P

Здр и от мен! Честито столче, сватба и разбира се бъдещо бебче!
1. Мислила ли си за име на наследничето? Какво е то? (ако не е тайна)
2. Ще ни разкажеш ли за най-вълнуващото ти лято като дете?
3. Каква учничка и тинейджърка беше?
4. Първата любов?
Толкова от мен успех!

Привет и от мен, Ита и честито ти горещо столче!!! *THUMBS*

1. Планирахте ли бебето или стана случайно?
2. Момиче или момче искате?
3. На кого искаш да прилича бебето - на теб или на таткото?
4. Ако можеш да върнеш времето и да изживееш още веднъж нещо, кое би било то?
5. Има ли нещо (и кое е то), заради което би изневерила на себе си и принципите си?
Това е за сега от мен! ;)

Ита голяма си сладурана. Бъди все така усмихната!  :)

Ето и моите въпросчета
1. Има ли нещо което е в състояние да свали усмивката от лицето ти?
2. В кои отношения смяташ, че половинката ти те допълва изцяло?
3. А кое е нещото в характера и разбиранията ти което смяташ, че той никога няма да разбере или да приеме (ако въобще има такова)?

Много да се обичате и бебчо да ви е здрав!  :*

ето и моите въпросчета
1.Мечтаеш ли и за какво
2.Смяташ ли че можеш да бъдеш и дабра майка и добър служител в работата си
3.Кое е по важно според теб в семейството съвместимост на характерите и разбирателство или бурните чувства и привличане.
4.Кога разбираш че един човек ти е станал приятел а не просто добър познат
5.Усмихваш ли се често
6.Кое свое качетво би променила и защо

честито столче мила !!!!!!!

1. как оцениха приятелите ви сватбата?
2. имаше ли някой недоволен?

Честито столче и от мен миличка!!! ето и моите въпросчета

1.Съжаляваш ли за някои отминали неща /че не си постъпила както трябва/и ако можеш какво би променила
2.Какъв момент от сватбата ще запомниш завинаги,кое ти направи най-силно впечатление
3.Какво още искаш да постигнеш в живота
4.Как прицени,че това е мъжът на животат ти и мислеше ли че ще се стигне дотук като започнахте връзката си / много го обичам този въпрос и ще го задавам на всички,които седнат на столчето  :offtopic:/

О, пропуснала съм да си задам въпросчетата :)

1.Ревнувате ли се?
2.И двамата сте много лъчезарни, случва ли ви се да се карате сериозно?
3.Кой направи първата крачка?
4.Мислиш ли, че в крайна сметка детенцето е смисъла на живота?
5.С какво се забавлявате когато сте сами?
6.Романтична натура ли си?
7.С какво обичаш да те изненадват?

Айде стига толкова, че пак прекалих

Добре, че беше Булечка да ми каже за този стол....  :[
Веднага започвам с отговорите обаче  @}->--

1. Работя в М-Тел и съм Старши администратор на web базирано приложение, което е за вътрешно ползване и съдържа почти цялата информационна база на компанията (за по-разбиращите - CMS изграден върху XML и включващ доста PHP приложения). Обожавам работата, която върша  *THUMBS*

2. Много пъти сама съм си задавала този въпрос, може би разбрах, че той е човекът, с който искам да бъда, когато липсата му започна да боли, когато осъзнах, че разговорите с него никога не ми омръзват... усетих стремеж да се усъвършенствам заради него, искам да се гордее с мен. Искам да се грижа за него и да усещам дъха му, когато заспивам... заедно сме вече 5 години и чувствата ми само се засилват  *INLOVE*

3. Харесвам живота си! Имам много мечти, много желания и винаги искам да променям нещо. Като цяло не искам да променям нищо от това, което ми се е случило досега. Все пак това, което не те убива, те прави по-силен. Трудностите понякога са хубаво нещо  =]

Много хубави въпросчета  :bravo:

1. Ако е мъж, искам да го кръстя на татко му - Стефан, а ако е момиче, ще бъде Лилия. И двете имена много ми харесват

2. Всички лета, когато бях малка бяха приказни  :DANCE: Имахме вила на Симеоново и от края на учебната година до началото на септември живеехме там. Имам по-малък брат и две братовчедки, с които сме почти на едни години, а в съседната къща живееха още три момчета на моята възраст. Всички родители ходеха на работа и ние 7-те вилнеехме по цял ден. Карахме колелета, крадяхме череши от дворовете, строяхме къщи по дърветата се гонехме с фунийки. Вечер играехме на криеница или си разказвахме страшни истории в къщата на дървото. Коленете и лактите ми бяха винаги в рани и никога не се прибирах с чисти дрехи от вън.
Сега вече вилата я няма и ми липсва много, но се радвам, че имах такова детство  @}->--

3. Ще обединя въпроса ти като ви кажа каква бях в гимназията  *happy* Учих в 9-та ФЕГ в София. Заради френския съм отнесла много майтапи  :P Трябваше да се учи много, защото изискванията бяха много големи, но пък ние бяхме щура компания и все имахме проблеми с отсъствията  =] В най-бурния си пубертет бях рейвърче и ходехме по Метрополис партита и Street паради. Беше случайност, че не бяхме в Индиго в деня на ужасния инцидент.
Много шарени прически, 4 дупки на ушите, още повече шарени дрехи и странни обувки... това бях аз докато не завърших. След това компанията ми се пръсна по Европа да учат и аз останах в УНСС, рейвърския ми период постепенно отмина...  :partytime:

4. Първата любов... естествено беше несподелена  =]

мерси, fanimira  @}->--

1. Бебето започнахме да го правим съвсем съзнателно и целенасочено  :DANCE:  :twohearts: Аз лично си мислех, че няма стане веднага, че ще ни трябват поне два три месеца, докато успея да забременея, но явно малкото човече само е чакало да му дадем шанс за изява  :bravo:

2. Таткото е сигурен, че ще е момиче, а аз определено нямам никакви очаквания или желания, ще се радвам еднакво и на двете  :baby_girl: :baby_boy:

3. Искам да прилича на себе си и да вземе всичко най-хубаво и от двамата. Казват, че бебетата правени с любов винаги са много красиви, значи нашето ще може да спечели конкурс за красота  :P

4. Не бих върнала времето назад. За всяко нещо си има причини и следствия, ако изживея втори път нещо, ще се изкуша да го променя и тогава незнам докъде може да се стигне....  8P Предпочитам да живея в настоящето  *THUMBS*

5. Наивно е да кажа, че никога не бих изневерила на принципите си... в критична ситуация, за близък човек определено бих направила всичко, което мога. Искам ми се да кажа, че не бих убила, но знае ли човек?  :hunter:

Благодаря ти за хубавите пожелания, а ето и още малко отговори  :P

1. Опитвам се винаги да поглеждам на нещата и от друг ъгъл, да намеря позитивното във всеки човек и ситуация, но за съжаление не винаги успявам. Наивна съм по отношение на хората и лесно се доверявам, съответно лесно ме нараняват  :resent: Важно обаче е не да не сваляш усмишката от лицето си, а да успяваш след това отново да я качиш там  *THUMBS*  @}->--

2. О, той ме допълва в много, много неща, както и аз него надявам се :) Във всяко едно нещо, което правим се подкрепяме и винаги извличаме най-добрия резултат. Не мога да посоча само едно нещо...  =]

3. Той казва за мен, че съм прекалено чувствителна, понякога се засягам от неща, които той дори не е разбрал, че е направил. Не ми се вярва да има нещо, което той да не може приеме, най-малкото мен вече официално ме е приел  :P  :DANCE: Най-важно от всичко е да си говорим. Когато има нещо неизяснено, то винаги има риск да се задълбочи. Затова винаги обсъждаме всичко  *INLOVE*

мила gucci, признавам, че сте безмилостни  :flower:  :thanks:

1. Мечтая за един по-добър свят  @}->--
2. Съвременната жена няма право да избира за съжаление  :\ И работата и децата винаги ще са важни и не бих могла да се откажа от нито едно от двете. За себе си съм сигурна, че ще се справя, имам подкрепата на един прекрасен мъж до себе си и имам работа, която обичам. Ако човек положи достатъчно усилия, може да бъде добър и в двете.  *THUMBS*
3. В семейството всичко е важно. Аз не мога да си представя моето семейство без някое от тези неща  :girlsigh:  Важно е да има разбирателство, но не по-маловажна е страстта и обичта в една връзка. Семейството се изгражда постоянно, не е константа и за щастие не се налага да избираме между тези две неща  :DANCE:
4. Само времето може да покаже кой ти е станал истински приятел и кой не. Мен определено не ме бива особено да преценявам хората, затова и често си патя  =]
5. Усмихвам се колкото се може повече, казват че смеха удължава живота  *YAHOO*
6. Понякога съм много крайна и рязка в отношенията си с хората, може би искам да се науча да бъда по-умерена и търпелива. Вуйчо ми казва "Не очаквай от хората повече, отколкото могат да ти датат!" а аз винаги очаквам повече  :girlsigh:

Ели, ти май ми задаваш най-лесните въпроси  *KISSED*

1. На всички приятели им хареса страшно много.  :danceg:  :DANCE: Накрая едвам успяхме да си тръгнем от ресторанта, на никой не му се тръгваше, а вече беше 02.30 часа  *YAHOO*
2. Имаше няколко човека, които останаха недоволни от това, че нямаше поп-фолк, но какво да се прави, при толкова много хора виняги ще има някой сърдит  =]

1. Не, не съжалявам за нищо. Няма смисъл да се връщаш в миналото и да чоплиш. Каквото било, било, важното е да направиш така, че от тук нататък тези моменти да са по-малко  :victory:
2. Никога няма да забравя начина, по-който ме гледаше мъжа ми през цялото време. Любовта в очите му, когато ми слагаше пръстена в гражданското, мисля, че това никога няма да забравя  *INLOVE*  :girl_in_love:
3. В живота си искам да постигна много, като всички млади хора предполагам  :DANCE: Искам да имам поне две деца, да ги възпитам добре и да станат добри хора. Изкам със съпруга ми да запазим цялата си обич и след 50 години да все все толкова вклюбени. Искам да пътуваме много и видя големия свят - Африка, Америка, Япония  :witch:
4. Имаше още един такъв въпрос, на който отговорих по-горе  :[ Но със сигурност не предполагах, че ще стигнем до тук, поне не в самото начало. Много скоро след това обаче мисълта, че ще се оженим вече не ми беше толкова чужда  :girl_in_love:

Аз пак да благодаря за хубавите въпроси  *KISSED*

Итичка, ти си се появила
И тъй като те номинирах за столчето =] =], не ми се сърди :P, да задам и аз няколко въпросчета

Как се запознахте с любимия?
Кои са ти  любимите мигове и най- хубавите спомени от гимназията? (да знаеш само на мен как ми липсва :girlsigh:)
Какво е чувството да кажеш "Да"?
Как се чуствате откакто сте 2 в 1, както каза Булечка в една друга тема?

Още веднъж честито и за 2те хубави неща, които ти се случиха напоследък.

 ohmy аз съм забравила моите въпроси към теб Ита,ето ги:

1. Кое е нещото което никога няма да забравиш никога?
2. Как си представяш живота си след около 20 години?
3. Би ли искала да имаш друга съдба?

Такааааа... имам да довърша с въпросите както виждам  :[
spirit, не мисля, че си прекалила  @}->-- ще пробвам да ти отговоря на всички въпроси :)
1. Ревнувам го,да, но той никога не ми дава подов за това.  :girl_in_love: Вярвам му много силно и съм сигурна в любовта му. Знам, че няма да направи нещо необмислено, с което да ме нарани  *THUMBS* Искрено се надявам, че и при него е така.
2. Не сме се карали сериозно никога, дори и да спорим ожесточено за нещо винаги стигаме до решение и ако единия е виновен, той се извинява.  :dance: Не мога да си легна и да не си говорим...
3. Незнам дали имаше "първа крачка"... учехме заедно и нещата просто се случиха  =] Но все пак, той първи ми е хрърлил око, аз май се влюбих малко по-късно  :girlhide:
4. Няма еднозначен отговор за смисъла на живота според мен. Детето осмисля съществуването ни определено, но ще имам възможност да разбера дали наистина е така чак през Декември  :baby_sleep:
5. Най-прекрасното време е това, което прекарваме сами. Обожавам да сме заедно  :girl_in_love: Правим всичко и нищо, гледаме филми, разхождаме се, спорим и каквото друго се сетиш  :dance:
6. Романтична съм, да, но предпочитам "естествената" романтика. Далеч по приятно ми е да посрещнем сами изгрева, когато отидем на риба, или да закусваме в леглото в неделя, отколкото специални романтични вечери на свещи, на които си държим ръцете.  :girlhide:
7. Обожавам изненадите  *YAHOO* Обичам да ме изненадват с всичко и по всяко време :)

ivaiva, тези номинации са супер и аз истински се радвам, че съм номинирана, няма причина да се сърдя :)
1. С любимия се запознахме в университета. Бяхме в една група , в един курс  :bravo:
2. Петте години в гимназията са един от най-хубавите периоди в живота ми. И на мен понякога ми липсва, но се опитвам да си спомням само хубавите неща  :P Повечето от тях обаче са свързани с хората и с нещата, които правехме извън училище, не самата гимназия като такава  =]
3. Чувството да кажеш "Да" е като чувството, когато казваш за първи път "Обичам те". Изпълнена с трепет и пърхаща от щастие, сякаш устните ти не могат да го кажат по начина по който искаш. Цялото ти същество крещи от щастие.  *YAHOO*
4. Съвсем честно казано все още ми е странно, вероятно като ми проличи повече ще започна да се възприемам и по друг начин  =] Много съм щастлива и малко ме е страх от това, че целия ми живот се променя. Вярвам обаче, че всичко ще е наред и ще става все по-хубаво

@}->--
1. Това е мнооооого труден въпрос  :huh: Има много неща и много хора, които не искам да забравя никога. Не мога да кажа само едно  *crazy*
2. След 20 години ще честваме годишнина от сватбата си на Хаваите, а на връщане ще минем през няколко европейски страни, за да видим децата, които учат там и да погостуваме на някои добри приятели  :danceg:
3. Определено не! Харесвам живота си много и не искам да променям нищо!  :CHEERS:

Хайде и аз да полюбопитствам :
1.Какво е твоето тайно оръжие срещу хорската злоба и неправдата в нашия свят ?
2.Успяваш ли да запазиш усмивката си , позитивизма , доброто си настроение и как го правиш ?

Ита,поздравления и за сватбата,много сте хубави,и за бебето!А,и за столчето :) Малко въпросчета и от мен:

1.Четеш ли бебешка литература-книги,списания,сайтове?!Смяташ ли,че жената трябва да е наясно с всичко,или нещата е по-добре да се случват от самосебе си?
2.Кое ти е най-интересното и любопитно нещо на този етап,свързано с бременността?
3.Страх ли те е от раждането или нещо около бременността ти?
4.Как си представяш майчинството си?
5.Говорихте ли си нещо със съпруга ти по време на първият сватбен танц?Какво :[

 :flower:

Уф, направо не мога да намеря грам свободно време тази седмица за да ви видя  :[
Веднага обаче ще наваксам колкото мога  ;)


Ianka, ще се опитам да отговоря едновременно и на двата ти въпроса, защото ми е много трудно да ги разгранича. Ако имам тайно оръжие, то определено не знам какво е и къде си го държа  :P , но според мен човек винаги трябва да се опитва да гледа положително на живота. Всеки път, когато някой ме нарани или разочарова се опитвам поне за момент да се поставя на негово място и да си обясня защо постъпва по този начин. Човешките отношения са винаги много сложни и понятия като правда, честност и морал са относителни и подлежат на хиляди интерпретации.
Винаги се опитвам да съм отворена към хората и към новото. Това, което е нетипично за мен, не винаги е лошо, а и силно вярвам в успеха на позитивното мислене. Понякога е достатъчно да има един човек, който да ти се усмихне искрено или да ти каже нещо мило, за да озари целия ти ден. Всяка сутрин си казвам, че съм щастливка, защото имам до себе си човек, който ме обича и когото обичам и това винаги ме поддържа в добро настроение  @}->--

Хехе, много хубави въпроси  @}->--
1. Да, чета доста  :reading: Основно се ровя в интернет, най-вече по чуждестранни сайтове, защото останах с впечатлението, че в нашите пише едни и същи неща. Информацията е богатство. Колкото повече знае един човек, толкова по-добре може да контролира живота си. Искам да съм информирана за всичко, най-малкото това намалява страховете ми от непознатото. Обаче не залитам, не правя излишни изследвания без направление, не ходя на 6 доктора едновременно и т.н. Всичко трябва да е с мярка, а и Господ си знае работата най-добре
2. Страх не е точната дума. Притеснявам се от това, че незнам какво ще се случи, как ще протече всичко, задавам си много въпроси, на които не мога да си отговоря, страх ме е от упойката например, но си повтарям, че лекарите са специалисти и няма да съм първата жена, която ще ражда, така че всичко ще мине както трябва. Успокоявам се и с това, че човек има способността бързо да забравя лошите моменти и помни само хубавите, всичко ще мине и после ще остане само здравото бебенце  :baby_sleep:
3. Хъм, за майчинството нещата не са много розови, но няма начин  =] За мое най-голямо съжаление ще бъде кратко, защото ще трябва да се върна на работа веднага след деветия месец. Иначе няма как да си плащаме заемите. Като цяло си мисля че ще са едни прекрасни месеци, в които ще мога да се радвам на чудото "живот" и да гледам как малкото ни бебе се превръща човече със собствена индивидуалност. Определено нямам търпение да се запозная и да харесам детето ни  :girl_in_love:
4. На първия танц нямам спомен какво си говорихме точно, знам, че му казах, че го обичам, и че това е един от най-щастливите дни в живота ми. беше прекрасно да го усещам до себе си, толкова много емоции и обич има в този момент. Виж на следващите танци успяхме да обсъдим гостите, музиката, ритуалите и всичко друго, за което се сетиш. През останалото време нямаше кога да си говорим  :dance:

Ето малко въпроси и от мен *bye* :dodger: ;).
1.За какво си мечтаеш напоследък?
2.Как се запозна с мъжа си?
3.Би ли променила нещо в себе си?
4.Кое е,според теб,най-хубавото ти качество?
5.Кога за последно се разплака от щастие?А всъщност можеш ли да плачеш от щастие?
6.По какво би искала да приличаш повече на майка си?
7.Какво е най-ценното нещо,което си научила от близките си?

Ехаа, още въпросчета :DANCE:
1. Мечтая най-вече да имаме здраво и хубаво бебе за Коледа, а и мечтая да попътувам малко, но се очертава съвсем скоро  :danceg:
2. Запознахме се в университета, бяхме в една група и имахме много общи интереси, общи изпити и малко по малко се сближихме  :girl_in_love:
3. Искам да съм много слабичка и всички дрехи да ми стоят страхотно например, но това ако го прочете мъжът ми, определено ще се намръщи  *blush*
4. Незнам дали е най-хубавото ми качество, но си го харесвам най-много и това е, че съм много самокритична  =] Винаги изследвам реакциите и действията си и се опитвам да се променям постоянно в положителна посока
5. Плаках от щастие когато мъжът ми ми предложи брак и ми подари годежния пръстен  :'( беше много романтично и не можах да сдържа емоциите си  :girl_in_love:
6. Ами всъщност не искам да приличам по нищо повече на майка си. Аз така или иначе много приличам на нея, но вече си давам сметка колко сме различни двете като характери и че съм наследила едни от най-хубавите й качества, но пък съм развила свои негативни черти, различни от нейните  =] Харесвам майка си много и много я обичам, но не искам да приличам съвсем на нея, както не искам някой ден децата ни да са наши копия  ;)
7. От близките си съм научила това, че по-близки от тях нямам  :P За щастие семейството ни е голямо и всички сме в чудесни отношения, надявам се след много години в моето семейство да има същата обич, подкрепа и сигурност, които съм получила у дома  :friends: