Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 

Записвам си се, за сега съм тук  *THUMBS*

 :offtopic: Герганче, теб кога най-после ще те посрещнем в другата тема?  :offtopic:

Ами Рени и аз броя часовете вече за преместване, ама моя мъж е решил че ще сменя работа след работа, та чакам го да си намери призванието в живота  :sarcastic: Че не ми се мисли как се гледа бебе с безработен татко и майка студентка   :girl_impossible:

и аз се записвам тук ...

Записвам се пак тук, живот и здраве след няколко месеца да се преместя в темичката на бебеправещите  @}->--

Охх, "за жалост" и аз се записвам все още тук :)

Стаси ти защо си още тук? Че нещо не съм хванала началото на историята, какво ви спира да бебеправите?

И аз съм от изчакващите с бебеправенето,решили сме да стискаме за след сватбата,която е на 25.07.09. Не,че е казано,че ще стане веднага,но не ми се иска да рискуваме и да съм бременна на сватбата,та затова.

ами здравейте и от мен в новата темичка. и аз се записвам в нея. Решихме да е след сватбата, макар всеки ден да си мислим за бебе. На моменти направо ми се напълват очите със сълзи, когато си говорим за това, защото и двамата много го искаме и колкото повече наближава деня на сватбата, толкова по-нетърпелива ставам за бебето, макар той да е по-въодушевения за момента. Онзи ден докато си лежахме ме попита как ли ще изглежда бебето и на кой ли ще прилича. Само да ми стане нещо лошо и веднага ме пита дали съм бременна. Но това е божа работа. Ако е писано и преди това да стане.  

И аз съм тук при вас  :P  Ние с милото работим здраво и отделно си имаме и фирма и всичко правим с цел да съберем парички за апартамент. Мъжлето ми е обещало като вземем ключа за нашето жилище, което се надяваме да е след 1 год. първото което ще направим в него е един дребосък  :[

Здравейте и от мен!Дори не знам какво да напиша *crazy*.Просто нищо не става.Всичко опира до една проста дума-ПАРИ!От тях зависи всичко.Изчакваме със всичко-сватба,бебе,апартамент.....Много ни е тежко и на двамата.Но живота продължава,пък ще видим може нещата да се преобърнат на 360`.Знае ли човек какво ще стане утре?

И аз съм още мъничко тук, милият ми си е сложил една граница след сватбата, ама може да го навия и малко преди това  :DANCE: важното е че остава още малко... и се местя в другата тема

Оххх, много труден въпрос ми задаваш :):):)
НЕЗНАМ. Може би както всички и ние слагаме на първо място финансите, после и историята с апартамента ( търсим си апартамент, но досега нищо хубаво не сме видели, много съм се отчаяла :( ). Имам да вземам изпити (последна година магистър) и т.н. няма да изброявам всичко. Но явно засега ще ви правя компания тук. Е, няма лошо ...

Е лошо няма, само  питам  :girl_in_love:

Аз сега нали се връщам от болницата, там в друга тема съм писала, както и да е, и искат хората да ме снимат на рентген , a свекърва ми работи в това отделение в което бях аз, старша е там и там колежката й ме пита "само кажи да не си бременна, че ако си няма да те снимаме" и аз понеже малко замълчах и свекърва ми "Герганче......" ама някаква трябваше да й видите физиономията, само се чудя как не заплака от щастие  :laugh: И аз "абе не бе", и тя "ама не кажи сериозно" и аз "е сериозно не съм" . Ама много ми стана приятно като я видях колко би се зарадвала един ден когато й съобщя новината  :P

Ами вие пък какво чакате - виж само как се радват хората :) :P

Ние чакаме мъжа ми да си намери работа на която да се задържи повече от два месеца  *THUMBS* Малко да ми се пооправи здравословното състояние и така....няма да е далече де, ама ще видим кога ще бъде  :girl_wink: Ще ни се да изчакаме и сватбата на която ще бъдем кумове (04.юли) че за пръв път ще съм кума и така съм се вдъхновила че не ми се иска да се пазя, в смисъл да не скачам, да не танцувам и така, ще ми се да съм във вихъра  *THUMBS*

И аз още в тази тема ... Сега сме решили, че ще кандидатстваме и двамата и ако стане поне още година ще съм в този клуб, ако ли не на есен ще се преместим в другата тема! =]

Ще кандидатствате в университет ли или за някоя работа?  *crazy*

Първото...ще ставаме студенти "Дай Боже!"!

Пожелавам ви го щом го искате  *THUMBS* И вие сте като нас по обратната процедура, първо сватба, после учене, после бебе.... На тия нашия приятели дето ще им ставаме кумове, евала им как им се подреди всичко, станаха гаджета и тя отиде да учи, той за тия три години през гаджелъка им си намери хубава работа, обзаведоха си жилище и сега тя свършва, жилището им е чисто ново и готово на 100%, юли месец правят сватба и после почват с бебеправенето....значи пак казвам евала на такава подредба на живота  *THUMBS*

Е, то така перфектно. Бебеправене в нов готов апартамент след сватбата - мечта :)

 Да ,а не като нас да правим ремонт в края на бременността ми :P

Здравейте и от мен. Аз също се записвам и в тази тема, тъй като скоро не се очаква да се присъединя към "бебеправещите". Разбира се, финансите са една от най- големите спънки и при нас, но се надявам до 1 година да скокна в другата темичка. Желая на всички ви успех с "препядствията" към заветната цел !  @}->--

не ми се иска финансите да ни спъват за едно от най-хубавите неща  в живота. Направо ми се плаче като чета всички постове, че това е една от основните причини. До някъде и аз за това се замислям когато си говорим вкъщи за бебе и все ми идва да кажа - " ама как ще строим и аз бременна с корем, къде?" а ние и това не сме решили със сигурност - дали ще строим сега, защото има много спънки.

И аз да се запиша в тази тема.

момичета и аз се записвам!Макар да не ни се иска! :(Ще изчакаме да мине сватбата-2 месеца и ще поканим бебчо!А да ви кажа,че от известно време ме е  обвзела майчинска вълна!Едно такова чувство ...Дай боже да имаме късмет и мечтата ни да се сбъдне!

Oфф и аз съм на една бебешка вълна, но съм сигурна че за момента е добре да изчакаме и от финансова и от здравословна гледна точка ...имам нужда от доста зъболекарски манипулации  *THUMBS* Та така, а вече ....направо нямам търпение  ;)

Ох, то май всички сме се настроили така, то от пролетта ще е  :) Да видим аз колко още ще устискам, искахме след сватбата но то вече е непоносимо чакането :\ Айде да се местииимммм.

От една страна смилото си казваме че отт тук нататък можем да почваме с бебчето,защото 2 месецаостават все пак!Но от друга си мислим-до сега сме издържали,хаиде то не остана!А и момичета да ви кажа мен малко ме претеснява факта че ако нося бебчо по време а организацията ще му навред със стрса и претесненията!А и с тези наши постоянни пътувания!Ако господ е решил да стане по рано така да е,щастливи ще се,но ако ависи от нас ще стискаме още малко!

Момичета имам един въпрос,но незнам дали тук му с мястото.Започнах да пия противозачатачни хапчета.Колко дни след започването мога да се чувствам спокойна и сигурна, че съм защитена?

Върти ми се в главата 7 дни - дано не те лъжа. Виж дали не пише в книжката/упътването им.

 bubka  и на мен ми е нещо такова в главата, но не съм сигурна.Благодаря ти за отговора  @}->--

И според мен за пос игорно  би трябвало да пише в опътването *THUMBS*

В опътването пише, че ако пропуснеш хапче 7 дни трябва да се пазите. но за първото мисля че няма проблем, но за по-сигурно е пак да се прочете.

Мен вълната за бебето не ме напускала, сънувам го, бълнувам го и в следващия момент си казвам че остават още 3 месеца и може да почакаме. Аз също се притеснявам от стреса покрай подготовката за сватбата. Понякога се чувствам като кълбо от нерви и никой като че ли не иска да се съобразява с мен имоите желания. И понеже си плануваме бебеправене на сватбеното пътешествие реших да започна да подготвям организма с фолиева киселина. А това със стоматологичните процедури -  :'( :'( :'( :'( :'( много ги мразя, леле как ме е страх. От дете не сядам на стола без упойка. Дори в момента докато пиша сърцето ми започва да тупка по-бързо

Напускам ви  @}->-- @}->-- @}->-- @}->--

 :bravo: Гери и успех!!!!! *THUMBS*

 :bravo: Гери, стискам палци скоро да напуснеш и темата за бебеправенето.

Момичета да ви питам, вие гледахте ли онзи репортаж по тв-ито за онова момиче което от противозачатъчните е получила лек инсулт. Нещо с тези хапчета вече съвсем взех да се психясвам и започнах да се чудя дали да не ги зарежа

Привет момичета, нека и аз се запиша във вашите редици. Пък ще видим до кога ...  :)

 :welcome-2: pure_love и ти пожелавам най-искрено да не се задържаш много тук при нас, ами да се отправиш към другата тема скоро...
Gergancheto успех и стискаме палци скоро да ни зарадваш всички с хубава новина :)

Gergancheto успех мила  :bravo: дано повлечеш краче към другата тема :)

 :bravo: Успех, Гери!!! *THUMBS* Хайде скоро да си в "Бъдещи майки" *THUMBS*

Благодаря на всички ви  :P
Днес или утре съм на преглед да видим всичко ли е наред, че с тоя нередовен цикъл хич не си представям как ще стане бебето  :girl_impossible:

Ще стане, ще стане, имай силна вяра. Все нещо ще измислят лекарите да ти регулират цикъла. Стискаме ти много палци!

Гери, спокойно мила, не се шашкай! *THUMBS* Аз също съм с много нередовен цикъл, винаги ми закъснява с 5-10 дни, имало е случаи да ми закъснее с 3 седмици! :girl_impossible:
Но бебеправенето ни отне 4-5 месеца!!!
Ходила съмна док, заради това и ми казаха, че няма проблеми, просто има жени, които са с такъв - нередовен - цикъл, но това не е проблем за забременяване!!!

Успех и ти стискам палци! *THUMBS* *THUMBS*

и аз бях така за два месеца забременях, а ми идва когато си поиска,така че горе главата и спокойно.Късмет  @}->--

Аз момичета май скоро ще ви напускам. Нещо взехме да ставаме много нетърпеливи покрай темата за бебетата и може би няма да дочакаме сватбата за да започнем с бебеправенето.

Аз не май, ами наистина не издаржам вече. Остава малко до сватбата и не ни се чака вече с милото. И ние си нямаме жилище, но ще му дойде реда  :) Хайде valia_diva след мен  :girl_wink: 

Момичета, поздравления за решението и ви пожелавам да не се застоявате в темата за бебеправещите, а скоро да се запишете в тази за бъдещите мами!!!  :good_luck:

 :girl_wink: Привет и от мен и ние за сега не се мъчем да правим бебче понеже по същия начин стоят нещата и при нас относно финансите,но мажлето иска от другата година да почваме :) :) с опитите така че за сега сам с вас

Фабио въобще не искаше да има деца - просто дума да не става - категоричен беше. Аз също не бях особено желаеща - вече седма година съм детегледачка и ми е писнало от всякакви бебета и деца. Но наскоро брат ми роди (хихихи) и ходих (те живеят в чужбина) да видя бебенцето. Като го гушнах и ми стана едно ... едно такова особено... Усетих, че повече не искам да я давам на никой, не искам да я връщам на родителите й, искам да е моя, аз да я отглеждам, чак страшно ми стана, все едно бях готова да я открадна  O_O

И... разбрах, че съм готова да бъде майка.

После дойдоха мислите, че искам да предам това, което мога и знам на някой, че децата носят смисъла и емоциите на живота, че след завършване, намиране на работа и къща, всичко влиза в една рутина и еднообразие, дори скука, ако няма деца да го осветлят...

И реших, че от края на декември започваме да бебеправим. Давам си време, да се подготвя психически и информационно, както и да си намеря работа на договор, за да мога да взимам майчинство.

Фабио все още беше категорично против, но аз започнах да му казвам, че след Коледа се бебеправи. Той първо само се смееше. По-малко смешно му стана, когато му съобщих, че отивам на лекар и ще обсъдя с него кога трябва да спирам противозачатъчните. Бяхме в един ресторант. Поговорихме си сериозно, Изложих му горепосочените аргументи в по-подробен вид и той каза "Добре, убеди ме". ohmy Въобще не очаквах толкова бърза "капитулация". На другия ден вече си правеше планове как аз съм щяла да ходя на работа (като си намеря работата с договора) пък той нали можел да работи и от вкъщи, щял той да гледа бебето  :girl_impossible:

Докторът ме прегледа. Каза, че всичко му изглежда Ок. Сега е решено-в края на август спирам хапчетата и почвам фолиевата. Давам си няколко месеца да ми се възстанови овулацията. И после - Божа работа  :girl_wink:

И така, докато чакам, реших да се метна тука в тая тема.

Ще ме прощавате за супердългия пост  :[ :[ :[

Ина, твоята хронология много прилича на моята. Аз реших почти преди година, точно края на август си спрях хапчета и за Коледа вече бях бременна. Сигурно е можело и по-рано да се случи,но ние бяхме разделени от много пътувания за месец два. Пожелавам ти един хубав Коледен подарък и на теб!

Благодаря  ти @}->-- @}->-- @}->--
Дано стане бързо  :girlhide:

може ли някой да ми обясни как стоят нещата с тази овулация малко съм скарана :[ :[ с следенето,но скоро ще ми се наложи :) :) :) запознайте ме моля ви подробно

В един цикъл от 28 дни, като началото на цикъла се брои от първия ден на кървене, овулацията настъпва на 14тия ден. Тогава и вероятността от забременяване е най-голяма.

В зависимост от особеностите на цикъла на самата жена, овулацията може да се мести в дните.

Продават се тестове за овулация (по 5 в кутийки), на същия принцип като тестовете за бременност, които позволяват да се засече кога точно протича тя.

Това е от мен.

 *THUMBS*благодаря ти много за информацията  :) :) ;)

Ина, е откога те чакаме да се запишеш официално тук -  :welcome-2: .
Желая ви много късмет и както е казала darling един невероятен коледен подарък. И дано много много скоро минеш към темата на Бебеправещите, че там е още по-хубаво от тук при нас :):):)

момичета на мен ли така ми се струва или темата се казва " Изчакване с бебеправенето" а тук всички вие говорите кога ще бебеправите и колко много го искате и т.н.
 Моят съвет към тези , които го искат е да не се съобразяват с финанси, апартаменти , работа, изпити и т.н, който го иска да го направи, защото винаги ще има проблеми и спънки в живота.
а има и такива, които наистина за момента по лични причини или просто защото не се чувстват готови изчакват и не бебеправят.  така че нека да оставим темата за тези които изчакват и наистина за момента не правят такива планове.
 нищо против нямам разбира се бебеправенето, моля никой да не тълкува думите ми превратно, просто изказвам мнение

  :offtopic:  Големи са сладури мъжете по тази тема  :girlhide:  И мойто милото все се шегува, че съм щяла да имам 2 бебета (него и още едно) и трябвало да ги издържам, а той щял да гледа малкото бебе вкъщи  :funny:  :offtopic:

Аз тази седмица си свършвам предпоследната опаковка противозачатъчни - искам чрез тях да си контролирам лелката за сватбата. После започвам фолиевата и се надявам всичко да е наред с работните ни места и осигуровки и след няколко месеца може би ще сменяме темата  :girlhide:

ние след 1 година ще почвамв да бебеправиме понеже чакам от едно място за по-добра работа и за сега бебето е на заден план :) :) :) :[

Аз доколкото бях разбрала, темата е за хора, които искат, но по някакви причини им се налага да изчакат  *crazy* Кой по медицински, кой по финансови - всеки с проблемите си. А тема за "Нежелаещи да бебеправят" май въобще няма. Защото досега и аз бях за нея, та затова се въздържах да пиша тук  =]
Може би съм недоразбрала нещо  :[

ами не знам на мен заглавието на темата ми звучи като за хора, които не бебеправят в момента, а наистина чакат по една или друга причина или просто не желаят да го правят сега. Струва ми се че целият форум е изпълнен с теми за бебета и дори донякъде се измества основната тема Сватбата.а някакси няма тема за хората, които не са на тази вълна в момента или колкото и кощунствено да звучи, не го желаят.
 разбира се, че за повечето хора бебетата са най-важното нещо, не го отричам, така е.Но така се случва в живота, че понякога се налага да изчакаш по една или друга причина и наистина имам предвид сериозни причини, а не изпити или временни финансови затруднения.

немога да се съглася с теб понеже имам племенник на 2 годинки и виждам колко им е трудно на сестра ми и батко ми за отглеждането финансите са най-важни,защото няма да ти е приятно да гледаш другите майки как бутат колички за 500лв а ти за 120лв понеже не си можела да си позволиш като техните.Така че не казвай моля те че да си обезпечен не е важно.Само козметиката за месеца на бебето струва доста пари а за памперси да не говорим всичко е свързано с пари

Всеки сам за себе си решава поради какви причини ще изчаква с бебеправенето, затова и аз не мога да се съглася, че изпитите или финансите са маловажна причина. А тук има и момичета, които изчакват по здравословни причини, така че няма значение кой закакво изчаква, по важното е че засега не се е захванал с бебеправене, колкото и да му се иска. А това е форум и има достатъчно теми и за булки и за бебета, а всякакви други всекидневни теми, които всеки който има желание може да разисква. Поздрави на всички  @}->--

така е да аз още не сам си правила изследвания които са си стандартни и малко се притеснявам кажете ми моля ви преди да се започне с бебеправенето какви изследвания трябва да се направят :) :)

На мен доктора ми направи натривката за рак (дето си ми я прави всяка година и сега й беше момента, и без друго), пипна ми гърдите дали имам бучки (което също ми го прави, когато го виждам) и ми бръкна (извинете) с натискане отгоре да види дали имам някакви кисти, втвърдявания и прочие по яйчниците. Това беше. Т.е стандартен гинекологичен преглед.

В книгата четох, че като отидеш да ти регистрират бременността - две-три седмици от липсата на мензис ти пускат кръв и урина. И след това вече (след третия месец) си почват класическите консултации.

а тия изследвания които си ги прави плащаш ли го на гинеколога или те са си направлението мен ме притеснява това че тази гинеколожка която е кадърна е часна и трябва да си плащам всичко

Аз не живея в Бг и системата е различна.
За гинеколог нямам нужда от направление. Когато си ми е момента за новите хапчета - отивам. Той ми ги дава на по 6 месеца, така че го виждам два пъти в годината. Единия от тези два пъти ми пуска кръвна картина, за да види дали не съм качила от хапчетата захар и холестерол, и ми прави натривката за рака. Другия път само ми мери теглото и кръвното. Плащам си консултацията и част от парите ми ги връща здравната осигуровка (80 процента от сумата мисля ми се връща).

За Бг не знам как стоят нещата  =]

polina88 , може да поискаш направление за гинеколог от личния лекар. там за прегледа си плащаш само потребителска такса(2.4лв ако не греша) не съм сигурна обаче в прегледа дали ти влиза ехографията.
на частно преглед с ехография в софия е от порядъка на 45-65 лв.
когато ние решихме да започнем с бебеправенето отидохх за ми вземат цитонамазка и влагалищен секрет. и това беше. ако обаче те притеснава нещо го сподели с лекаря и той ще те посъветва най добре какви изследвания са ти нужни.

по принцип нищо определено не ме тревожи просто искам да си направя всички изследвания които са необходими за да ми е спокойно.Хубавото е че преди една година отказах цигарите  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*голяма саможертва беше понеже качих 10кг но сега съм смъкнала 6 остават още 6 :danceg: :danceg: :danceg:

Здравейте момичета да се разпиша и аз тука .Нашета сватба ще е през септемви и мисле селд това да сапочнемс бебеправенето.Аз обаче искам бебчето да се роди края на юни или началото на юли.Та да ви питам понеже по термин би трябвало началото на октомври да се зачене,дали да изчакаме до октомври или още от началото на септемри да почнем ? :love_together:

Тринити,не винаги бебето става веднага,защо не започнете по-рано,малко ме съмняжа да стане от първият път :huh:

  Аз  това попитах защото не ми е много ясно още колко по-рано дда почнем ама така че да може да се роди в тези месеци-юни юли  :vivasvat:

Мила, никой не може да каже колко време ще е необходимо  :huh:
Дано имате късмет и да стане от първия път, но то си има една приказка - "Господ си знае работата"  *THUMBS*
Успех и направо в темата за Бъдещите майки да се запишеш  @}->--

ами то както каза си е божа работа
 :) :) :) когато дойде само да е живо и здраво

 Ами искам да е тях месеци защото моят рожден ден е юли и искам и бебчето да се роди тогава.А за лекар още си търся при кого да ходя.ама другият месец вече ще съм го исмислила и ще съм по-добре информирана  :curtsey:

то и моя мъж иска да е нашата зодия :)ама в крайна сметка когато дойде важото е да си направиш така нещата че да можеш да се осигуряваш на добри пари :\ :\че иначе няма да ви е лесно аз за това се притеснявам най-много дали ще мога да си позволя да се осигурявам на по-висока заплата :'(

 Аз това го уредих и остава съществената част от задачата. :danceg:

 :D :D :D супер сестра ми роди на 05.07 и е забременяла някаде края на септември началото на октомври понеже аз сам на 25май и майка ми ми каза че са ме правили по рожденния ден на сестра ми а той е в края на август

  Езначи ще почне покрай сватбата :)

а как се пие тая фолиева киселина преди да се почне с бебеправенето че не ми е ясно =]

то предполагам че с гинеколога трябва да се коментира това за спирането,но ей сега четох за това че фолиевата киселина трябва да се пие преди да забременее жената понеже пурвите 4 седмици са най-важни :huh: :huh: :huh:

Момичета отклонявате се от темата.Всичко свързано с Бебеправенето като почнето го има в съответната тема за бебеправещите.Не обръщайте темата на чат.

 аз не мога да разбера уж не трябва да замесваме пари и учене тук а може и за друго да изчакваме с бебеправенето а какъв е проблема да си пишем тук и да се саветваме когато почнем с бебеправенето какво да се прави преди това не виждам проблем в това  :\ :\ :\

Фолиевата киселина предпазва бебето от спина бифида (виж Укипедия за повече разяснени (http://bg.wikipedia.org/wiki/Спина_бифид�

Ами момичета аз най-официално се местя в другата темичка за бебеправенето. От няколко дена спрях противозачатъчните. Първоначално мислехме да изчакаме до сватбата, но решихме да не плануваме кога точно да го направим, а да оставим то самичко да си дойде.  @}->--  :stork-gurl: Пожелавам на всички скоро да напуснете тази тема и да се присъедините към другата. 

Момичета, ние след дълго пазене и умуване решихме вече "да оглупяваме", т.е. да се местя в темата на бебеправещите. Първите месеци няма да сме много активни, защото мъжлето работи на 30 километра от мен, но се надявам като му дойде времето да стане работата :):):)
Та така, имате стиснати палци  от мен  *THUMBS* за всички ви и се надявам много скоро да се засечем в другата темичка.

 Аз пък още ще постоя тука защото решихме да почне с опитите чак след сватбата,за да уцелим желаните месеци .Незнам за вас момичета ,но на мен хич не се седи тука , така де не ми се чака толкова дълго още.Като гледам всичките ми приятелки изпозабременяха,че някои вече и ще раждат и не ми е много приятно.Иначе пожелавам успех на всички които се местят в другата тема или вече се преместиха   *THUMBS* надявам се сле 4 месеца и аз да се присъединя към вас!

trinity_vn - и ние така мислехме да изчакаме сватбата, но колкото повече наближава толкова повече не исках да се пазим и от скоро решихме да оставим всичко да си се случва само. И аз така гледах моите приятелки, които започнаха вече да разкарват бебчета в колички и започвах да мечтая, понякога дори си поплаквах, а в същото време ме обземаше някакъв страх и паника и милото все ми казваше, че още не съм готова за това. Сигурна съм, че и вие ще усетите най-точния момент, в който да започнете с бебеправенето.  А до тогава ти желая спокойни изчакване и успешна подготовка със сватбата.   @}->--

 Благодаря ти за куража Валя *THUMBS*!Аз може би не се притеснявам дали ще стане по принцип,а дали ще стане тогава когато сме го планирали,защото ще ми се осъществи една от големите ми мечти в скромния ми животец.Нещо са ме обхванали едни планове и кроежи кое как да стане наи-добре .Успех и на тебе с вашата подготовка,че то почти не останало време  @}->--

Аз те разбирам.
И аз така "нелепо" си планувам в кои месеци бих искала да е родено детето ми. И макар, че баба все викаше "Не го сееш с ръка, да знаеш кога ше поникне..." си се надявам тайничко - може пък да вземе да стане, кой знае  =]

Момичета с радост Ви напускам и Ви чакам в следващата по хронология тема  @}->--

И аз се записвам тук момичета, за малко и аз щях да съм в другата тема - на бъдещи майки, забременяването беше случайно,но имаше усложнения...и сега няма да имаме бебе  :'(  поне засега....
Мога да ви кажа че бях много неподготвена за новината защото много се "пазих"  *db* - стана 2 месеца преди сватбата, все още не сме си купили апартамент, но  започвах да привиквам с идеята... :pqz: след гадната случка още повече искаме да си направим едно малко  :baby_sleep:

Много съжалявам мила.Добре дошла и дано да си добре сега и скоро да можеш да се преместиш в другата темичка. :butterfly:

Благодаря ти миличка @}->-- надявам се да стане след сватбата  :stork-gurl: , и всички които искате едно малко  :baby_sleep: пожелявам ви скоро  да се местите в другата тема  :girl_wink:

Мацкиии, и аз ви напускам  :danceg:
Целувки и успех на всички

Честито мила  *YAHOO* лека бременност  :pqz:

Здравейте на всички! И аз се записвам в тази темичка, но се надявам скоро да се преместя. Bibi и аз преживях същото и беше станало точно един месец преди сватбата. :'( И на нас с съпругани ми ни беше трудно, но трябва да се гледа на пред това е. Сега изчакваме един, два месеца, че на работа съм на пробен периот шест месечен.  Нямаме търпение.

Момичета, аз напускам клуба и се местя в другата тема! Успех на всички, които предстои да се местят в другата темичка!

Ама аз не съм бременна  @}->-- Просто се местя в Клуба на Бебеправещите  @}->-- @}->--

извиняваи миличка, аз днеска съм толкова объркана :[
пожелавам ти успех тогава  @}->--

Момичета и аз се местя при бебеправещите,където също се надавям да не се задържам дълго! :curtsey:
А на вас ви пожелавам скоро да поемете по пътя на правещите,а и най-вече чакащите! @}->--

Здравейте и от мен! :)
Пиша за да ви кажа че напускам клуба и отивам при БЕБЕправещите!
Надявам се скоро да се срещнем там....... :girl_wink: :clover: :clover: :clover:

О, тук всички се местят в "Бебеправещите"  :l_bye_girl:
Аз пък оставам (засега).
Трябваше да спирам хапчетата в края на август, то пък взех, че си намерих свестна работа, след 7 години лутане, чакане и неиздържане. Та ми се налага да продължа с пазенето и да оставя настрана бебенцето за известно време  :huh:
Ма кво да го правиш, явно още не му е дошъл момента  =]

Инче, недей да тъгуваш! Че то си е супер новина това за работата!
Честито, радвам се за теб! :bravo: :bravo: :bravo:
Това само измества за малко по-късно плановете. И ние изчакваме заради работата. Не съм проверявала в темичката, но може това да се окаже и основната причина. 

Инка, и аз съм още тук, макар много да ми/ни се маха вече. И при мен е заради работата, надявам се всички скоро да хванем пътя, както се казва, към другата тема .....

 *THUMBS* За работата съм супер доволна. Това ми беше мечтата. Дано да е добре, че още не съм почнала де.

А за  :baby_sleep: ме притеснява това, че времето напредва и по-млада не ставам. Не исках да бременувам след 35, че нали се влиза в рискова група, ама май натам вървя  :girl_impossible:

момичета, отдавна не съм ви писала, но реших да се отчета :)
бързо прескочихме клубовете и сега вече очакваме малкото ни съкровище през март следващата година.
още е много рано, но пък толкова въпроси ми минават през главата, че пак търся отговорите при вас :)

Здравейте момичета!
Аз отдавна не съм се включвала в темата,но за момента все още съм тук с вас.
Браво Ина,честито! Това е хубава новина.
Ива поздравления и на теб

Ина, браво за работата  :bravo: Щом ти носи удовлетворение какво по-хубаво..

На другите работещи момичета успех и да ви се наредят нещата по-скоро да се местите в другата тема :girl_wink:

Иначе аз съм тук, колкото и да не ми се иска, мъжа ми не иска и да чуе  :'( Вярно, че е много млад (22),но е доказал, че е отговорен и може да се справя с всичко. А съм сигурна, че ако си намеря хубава работа, ще се увлека и няма да искам да чуя за бебе, дори на него вече да му е дошъл "акъла" . И така ще се разминем  }:->

Но от време на време може да съм и в "бебеправещите"  :girl_wink: Божа работа както казват

А ти на колко години си? Защо бързаш? Най-хубавото нещо в живота е, но и доста трудно ...

maya_bunny на 23 съм, не мисля,че е много рано, възрастта не е от голяма важност, опасението ми идва по-скоро от това,че сега го искам, след време може да съм на друга вълна и ще се разминем в желанията си, все няма подходящо време  8P

uliaulia,

хич не се притеснявай, че ще се разминете, когато в началото, преди около 2 години с милото спряхме да се пазим, аз не исках толкова много бебе, може не бях готова, страхувах се, не съм се съпротивлявала, но просто ме беше малко страх; и понеже при нас доста дълго време не стана, аз някак, при всяка дата на М. се подготвях за евентуален + резултат, като постепенно, разбирай за около 2-3 месеца, макс. 4, така свикнах с желанието, че то ставаше все по-силно и по-силно, докато се стигна до сълзите от ---- резултати и накрая....до изследвания и пр.;

сега съм убедена, че наистина искам дете, като всичко друго за мен е без значение, ако ... вкъщи няма малко сладко човече, което да расте  да дава смисъл н всичко, за което съм се борила!

п.п. само да не взема сега да обидя инчето и бубка, уважавам решенията им, просто исках да кжа на юлето да не се притеснява, че няма да иска дете след време!!!

Защо да се обиждам ? Аз не виждам нищо обидно в твоя пост  =]
В смисъл той дори не е свързн по някакъв начин с мен...

Това за бебенцата всеки си го изживява много индивидуално, така както на всеки животът се стича различно. Рецепти няма  =]

Що се отнася за моята история - по променения график мисля в края на годината да спирам анти-бейбито и да си дам няколко месеца за възстановяване на овулацията. Дано така да остане и да няма пак непредвидени обстоятелства.
Разбира се ако е нещо по-глобално - то няма да ме спре. Но минах на изчакване, защото се касае само за няколко месеца и все още мога да си го позволя. Ако ми направят безсрочен договор в края на ноември (както би трябвало да бъде) това решава всички проблеми  :danceg: :danceg: :danceg:

Иначе uliauliа и аз не мисля, че след време няма да искаш дете. Може и да минеш през такъв момент, но в общ план като му дойде времето го проискваш  ;)

Хайде, и аз да се включа - Гостенка, в никакъв случай няма от какво да се обиждаме.
Аз и преди съм казвала - оправят ли ми осигуровките в работата, или сменя ли я (над който въпрос работя) - да минат 3-4 месеца и веднага започваме да бебеправим.
И на мен хич не ми се чака честно казано, но ако с тези осигуровки изляза в майчинство, просто няма да можем да се справим, а не ми се иска да карам бременност в притеснения  :angry: Искам да знам, че ще дам максималното възможно на детето ни.
Аз затова съм тук, иначе, бях решила веднага след сватбата да напускам темата, но ... нещата не винаги се получават както ги плануваш  :huh:

Дано скоро на всеки му се наредят нещата така, както ги иска  *THUMBS*

 :clover:  Дано!  :clover:

Ти поне имаш надежда за осигуровки. Аз да ви се оплача тук колко тъпо стоят нещата: майчинството е само 4 месеца - 1 преди раждане и 3 след. Така, че или раждаш, захвърляш си детенцето и хукваш да работиш или излизаш в неплатен родителски отпуск, чийто единствен авантаж е, че ти пазят работното място  :huh:

 Ама това е положението.

инче,
бубка,

аз напълно ви разбирам какво точно имате предвид, но понеже споменах, че мен лично, в момента подобно нещо не би ме спряло (при нас нещата са малко по-особени), затова поднесох извинения, да не се приеме като заяждане  :)


в БГ поне го направиха...ммм, май 410 дни, през което време, мисля, че плащат 90% от Нетното ТВ...
ама не съм много сигурна де...

това е малко несправедливо, да се остави 3 месечно бебе само  *crazy*

Да, наистина е безумно малко това 3-4 месеца  *crazy*
Мисля, че тук е 12 месеца х 90% от брутната заплата.
Като тази брутна заплата е осреднена от тази, на която си се осигурявал предните 12 месеца.

Да, иначе имаш 2 часа на ден за кърмене (??!!)  *crazy* *crazy* *crazy*

И ако работиш на другия край на града и си с метро искам да видя как ще тичаш да накърмиш 4 пъти по 30 мин и да се върнеш на работа. Малоумни !!!  :!

Ама тук и тези 16 седмции на взимаш цяла заплата, а 80% от нея.

Но поне този въпрос осигуровките не стои. Работиш ли някъде те осигуряват на точната заплата, която взимаш ни повече, ни по-малко.

уф, наистина, от една страна, в БГ е + периодът на майчинството, но от друга - с тези осигуровки....доста неприятно, особено като се има предвид колко хора ги осигуряват на минимална....

Момичета  :offtopic: сте.Има си тема за осигуровките.

Момичета - нали знаете, че винаги може да е по-зле? Споко, само  @}->--
аз съм писала в много стари постове, но в щата, в който живея имаш право на 8 седмици платена и 8 седмици неплатена отпуска. Ако не се върнеш на работа след това - уволнен си ;-) Ако нямаш желаещи роднини да ти помогнат с бебето - значи на 3-4 месеца милото бебенце ще трябва да стане ученик/чка в ясла...... :angry:
Тук не е задължително работодателя да те осигурява здравно. Можеш сам да се осигуряваш 2 години за раждане, но вчера ме предупредиха, че може и да ме отхвърлят  }:->
И така - аз съм още в този клуб. За сега не ми пречи - работим по въпроса за вариант за здравна осигуровка + раждане.
Аз съм оптимист, че средата на 2010 можем да бебеправим.  *THUMBS*

мили сладурки,
като си спомня, че бях от първите записали се в темичката и не виждах в бъдеще шанс да я напусна. Истината е че много неща ме спираха но изведнъж в началото на юли една вечер нещо мина през нас с джамата с милото и решихме да направим опит. Милото ни бебече само е чакало този миг и веднага се е появило. сега когато знам, че сърчицето му тупка в мен всичко се променя и светът ми изглежда различен.
пожелавам ви нещата около вас скоро да се подредят и ви чакам в другите темички.

Ани, като пишеш тези неща за щатите си давам сметка че БГ все пак е социална държава и имаме добър шанс да се погрижим за малките. стискам ти палци нещата скоро да се подредят.

Момичета аз напускам тази темичка и се местя в " бебеправещите",т.к с милото решихме,че вече е крайно време да се покрижим за бъдещото поколение :)
Пожелавам на всички вас,скоро и вие да я освободите и да ме последвате!

Браво, Мира  :bravo: :bravo: :bravo:
Много хубаво сте решили  *THUMBS*
Пожелавам ви скоро да си направите едно такова красиво като тебе  :baby_g:

И разбира се до скоро виждане в следващата по ред тема  ;)

Успех  :good_luck:

 :* :* :*

Да се запиша и аз отново, ако някой ме е забравил, отсъствах поради безинтернетие  :funny: жалко че се записвам по нежелание, от много плануване и уговаряне бяхме решили малко преди сватбата, малко след сватбата и накрая вече не го виждаме деня до който ще спрем да се пазим  :'( , проблема не е в осигуряването при нас, понеже от повече от година и половина не се осигурявам в никоя държава и нямам и скоро намерение да започна :( но пак е финансов и малко психологически от страна на мъжа ми :( та като цяло кофти работа
Та оставам си твърдо тук, относно другите момичета всеки сам си решава, всяко семейство си има различни приоритети и виждания, така че не може да се даде точно време, мен ме е страх най-много от годините които си летят, да не стане така, че когато дойде нашия ден да не може да стане от физиологичен проблем недай си боже.

Мира, успех в бебеправенето, ще те чакаме в другия клуб!!!

Пепеляшка, мила, не се притеснявай за времето, важното е вие двамата да сте готови и да го искате...

абсолютно вярно е, че всяко семейство си има собствени приоритети, вашите в момента са други, така че...времето е предвас; важното е да се обичате и разбирате...страхът от времето винаги ще го има, но ...това е строго индивидуално за всяка жена...

има момичета на по 23 с проблеми, има жени на по 40+, които без проблем забременяват...

Божа работа!!!

Мира, успех и от мен!
Много се радвам, че се местиш! :)

Благодаря ви момичета и ви чакам в следващото ниво ;)

  Ех момичета още малко ми остана и като мине сватбата ще сменям и темата.Има още 10-ина дни и после ще ви изоставя :l_bye_girl:.

Мили момичета и аз ще се запиша тук,като чета доста от вашите постове и ме е малко срам   :[да кажа защо се записвам тук,просто май и двамата още не се чувстваме готови за дете,незнам как точно да го обесня,но  просто усещам,че сега не е момента,сигурно доста от вас ще ме разкритикуват в момента за това,но аз съм искрена и си казвам всичко чесно. :[

lady_in_love не само,че няма да ти се караме, а ще те поздравим за честността и за осъзнатата позиция. Никъде не е казано,че веднага след сватбата трябва да се мисли за дете. Когато и двамата са готови и го желаят-тогава  :girl_wink:

След последния спор, който се възрази около моя постинг, се въздържам да пиша тук, въпреки, че това е тема, по която искам да пиша. Ноя вно не съм единствената, която наистина изчаква.
Моля ви кажете ми има ли такива, които изчакват не конкретна дата, а ( оф не знам как да го кажа, защото не е че не искам дете) някак си чакат нещо, и аз не знам какво чакам, може би да го пожелая истински, а не знам защо това желание, което го има при другите , при мен липсва. То не е нежелания по принцип да имам деца, и аз не знам какво е, нямам притеснения финансови, осигурителни и др. просто винаги съм си мислила, че ще дойде някакво майчино чувство, завлядяващо желание и т.н, а то не идва. и се чудя трябва ли да почнем да си правим дете, само защото остарявам и вече нямам време. на 30г.съм и скоро ще направя 31, а ми казаха че до 32 всеки трябва да роди, после ставало много трудно и с много рискове, смисъл, може да съм здрава и да не мога да забременея.
 не знам дали някой ме разбира, малко е объркам поста ми, но моля ви ако някой се чувства по подобен начин да сподели. какво трябва да направя, да чакам ли вдъхновението?ами ако то никога не дойде?Проблемът е че винаги се доверявам на интиуцията си и никога не ме лъже, а сега не ми казва нищо?

Румянче, в известна степен и аз съм изпитвала подобни притеснения и смесени чувства. Нормално е до някъде да се притесняваш, защото с появата на дете в едно семейство, се променя и начинътна живот. Първоначално, когато започнахме, аз по-скоро се притеснявах, до някъде не усещах истински желанието, онова, силното...но постепенно то се появи и осъзнах, че всъщност, наистина го искам.

Трудно ми е да ти дам съвет, тъй като всеки човек, по принцип, преценява сам за себе си, мога само да ти кажа, че при мен, силното желание се появи в процеса на бебеправене.

Искрено се надявам да успееш да вземеш своето решение!!!

Мила Руми,
бях една от първите, която се записа в клубчето и като че то много ми харесваше. понякога дори се дразнех колко много ми допада, че изчакваме   =]
наистина не е лесно да поискаш нещо, което така ще преобърне живота ти, особено на нашата сериозна възраст, когато сме изградили много неща.
не се напрягай и самообвинявай, но недей да чакаш и някакви висши сили да ти покажат кога сте готови. приеми го като нещо естествено и ще видиш някой ден просто ще се погледнете и двата ще решите да опитате.
желая ти успех с всичко, което правиш в момента и мисли винаги, че радостите и удовлетворението от детето са много повече отколкото жервите, които правим за него.
И не се тревожи, тези мисли, които ти минават са в реда на нещата...

Искам да се включа и аз по този повод, аз съм точно типичен пример като теб, просто никога не дойде този момент да се чувствам готова за такова нещо - голямо, преобръщащо. Сега вече съм бременна , надявам се нещата с бебчо да са ок и всичко да е както трбява. Но когато започнахме бебеправенето незнам дали бях наистина готова, просто си казах че наистина няма какво повече да чакам, мислих си боже времето лети, и май аз никога няма да съм готова. Претеглих някой неща и се реших. После като почне човек пък бебеправене и не се получава от начало почва да си мисли, сигурно защото все говорех че не съм готова че не искам и сега съдбата ми го връща, но не е така - всичко си е божа работа. Та искам да кажа да не се съдиш за мислите си, има много хора като теб, поне около мен , дори и аз самата до скоро. Целувки и горе главата! @}->--

благодаря ви много момичета, наистина усетих вашата подкрепа и разбрах че не съм сама, а и че други са имали същите мисли. просто има толкова много момичета във форума, които много искат бебета и са толкова убедени, а някои от тях са дори доста малки и в един момет си викам, че нещо не ми е в ред. ще трябва да помисля наистина , или може би да помислим с мъжа ми, защото може би донякъде е в него вината, той е от хората,които нищо не споделят и като цяло не е много активен, по скоро се оставя на течението и като го питам ти искаш ли деца, той казва, ако ти искаш добре. малко е тъпо, по скоро и той явно не е много сигурен и така не ми помага особено. а и като чета темата за бебеправенето, толкова страшно звучи всичко и направо се плаша

Руми, не е толкова страшно бебеправенето. Да при някой се получава по-трудно, но човек никога не трябва да подхожда към него със страха дали ще стане или няма да стане. Затова много добре сте решили да изчакате момента, в който се почевствате готови. И да ти кажа честно виждала съм момичета, които от тази тема директно прескачат в бъдещи майки, но в момента, в които се почувстват готови. Пожелавм ви късмет на всички момичета тук и повече положителни мисли. @}->--

За съжаление и аз се включвам тук..  Казвам за съжаление,защото аз искам да бебеправим, но мъжо казва "има време"...Не мога да разбера каква е причината за този отговор, който ми дава...и като заговорим за това сменя набързо темата.Аз имам зад гърба си един спонтанен аборт, но от тогава мина почти година...не мисля че в това е причината. Така,че опитвам да бъда търпелива...да видим кога ще минем към другия клуб на бебеправещите.. :)

Руми,

а няма ли около теб разни познати и приятелки с бебета, които да виждаш, да гушкаш, да слушаш за тях и т.н.? Мен това ме "зариби". Половин година около мен само за това се говореше, нямам някаква велика професия (като лекар/адвокат), за да ми трябва още време да специализирам или да правя кариера и т.н.), умишлено се кандидатствах в по-добра фирма, а просто реших, че и аз искам бебе, а после всичко останало. И така може да се каже, че средата около мен много ми повлия. В един момент чак ми беше писнало да слушам за бебета.

Естествено после като бременна се вълнувах, но ти става ясно за какво става въпрос чак когато вързопа ти е в ръцете и е едно такова малко, беззащитно и знаеш, че за него ти си целия свят!  *THUMBS*

Руми и аз съм от хората които те разбират  *THUMBS* И аз като Ива бях първо тук, после изведнъж си казах "искам бебе" то все че ни изненада като стана от първия път и дори прескочих темата за "бебеправещите". Плюс това мен годините съвсем не ми оказват натиска, просто реших че все някога трябва да ми дойде момента. Гледах мъжа ми как играе с племенничката, как я гушкаше, как големия и суров мъж се умиляваше пред това мъничко човече и ми ставаше едно мило на сърцето. И така дали от любов към него, дали от някакви мой си подбуди реших че можем да се справим и да обичаме едно човече. Не знам всъщност има ли някой от форума които да каже че от самото начало в него е имало майчинско чувство, може би само хората които чакат по дълго време желаните две чертички, мисля че Гостенка беше споменала как със всеки месец в нея се увеличава това чувство защото всеки месец се подготвя че може този месец да е "станало"  ;) Та тъй и аз забременях съвсем не с онова огромно майчинско чувство, с огромна сигурност дали наистина го искам и т.н. но със всеки следващ преглед се убеждавах колко много искам да видя и да прегърна малкото ми човече, когато гледаш как всяка следваща седмица точицата в теб расте благодарени на теб и като част от теб ще разбереш че всъщност някъде макар и дълбоко в теб се крият топли майчиски чувства  *INLOVE*

Gergancheto, maya, благодаря ви много, наистина вече не се чуватвам сама.
проблемът е че нито една от моите приятелки, ама нито една няма дете, нито е на тази вълна, това също е фактор, който указва влияние. а както казах съм на 30, скоро 31.Имам хубава работа, хубава професия,  дори една от причините да  почна в настоящата ми фирма беше точно деца, защото има много добра социална политика.за мен кариерата не е важна наистина, личния живот е много по-важен
като цяло съм доста отговорен човек и нямам съмнения дали ще се справя, знам че животът ми ще се промени, но не това ме спира. Може би ще ви се доверя и ще направя крачката  :( ;)

Руменце, хайде мило, много е приятно да си бъдеща мама, много сладки емоции са това.
гери, мило, твойте думи все едно мен описваш :)
много ама много еднакви усещания имаме :)

roumyana стискам ти палци скоро да се престрашиш.

Такааам, аз отдавна членувах в този клуб. Сега май съм по-скоро в другия.  *crazy*
Но искам да подчертая, че споделям чуденките и притесненията на повечето от вас. Не мисля, че трябва да се притеснявате на колко години сте (освен ако има чисто медицински или физиологични причини). Според мен времето за бебче идва в много различен момент от живота на различните хора. Едни изчакват кариери, други образование, трети жилище и т.н. В този смисъл не може да има формула за това.  Някои мои колежки почват да се вайкат как примерно до 25 години трябвало да бъдат женени и с деца, ане били и колко лошо било това. Аз не смятам, че е вярно. Разбира се, че ако не си срещнал истинската си половинка, няма да се жениш просто защото си на 25 (примерно). Същото, и дори с по-голяма сила, се отнася за децата. Вече сме 21-ви век и това са несеризони твърдения. Правилото е, че няма правила :)
Аз лично винаги съм имала много силно развито майчинско чувство и винаги, откакто се помня, съм искала да бъда майка! Но това не означава, че съм била готова и много добре съм осъзнавала, че още не е настъпил моментът това да стане. Това го казвам, за да покажа, че дори при наличието на желание, пак е възможно да се изчаква с бебебправенето.

Отделно при мен ги има притесненията какво ще се случи с живота ми, след като се появи третия член на семейството! Чудя се дали ще мога да пътувам, да се развивам, да си обръщам внимание, защотото, доколкото се познавам, предполагам, че ще бъда обсебена от детенцето.
Не случайно казвам "детето", а не "бебчето", защото постоянно се улавям, че аз си мечтая за бебе - малко, сладко, изцяло зависимо от мен, грижите за което се изразяват в хранене, приспиване, разходки, много гушкане и любов. Но това бебче ще порасне, ще се почнат и много по-сериозните грижи - и ме е страх! Дали ще се справя, как ще се справя с най-трудната задача: да направя от това детенце свестен човек  :girlhide:

От друга страна обаче, не мисля, че някой е напълно 100% готов, когато и да е. Мисля, че истинко желание, без много притеснения имат жените, при които дълго време не се получава и тогава след всеки следваш неуспешен опит, желанието се засилва (имам примери около мен).
Иначе готов ще бъдеш, когато "работата" стане и не само ще сме готови, а и ще умираме от щастие, убедена съм в това!

Извинявайте за дългия и може би объркан пост. Просто тази тема ме вълнува страшно много и мога да напиша сигурно още 10 поста. Накратко мисълта ми е, че е напълно нормално да изпитваме противоречиви чувства, да не сме убедени, да не сме толкова смели! Иначе със сигурност майчинството е най-страхотно нещо на света, но трябва да "узрееш" за него.

И понеже искам да напиша още няколко неща, а бях твърде многословна в предния пост, започвам нов  :[
Много съм съгласна с думите на ani4ka1710.Може би и ние затова се решихме, защото смтенахме, че сме дотолкова готови, колкото ще бъдем и занапред. И да чакаме, все тая. А и все пак и двамата много го искаме  :girlhide: Просто ако стане ще сме много радостни, а ако не - ще се радваме на "свободата" и времето ни само двамата с мъжо  *THUMBS* Друг е въпросът, че аз имам и здравословни причини, които може да поперчат, но когато стане -тогава  =]

Друго нещо, което исках да споделя е във връзка с приятелите около нас, които са с бебета. От една страна, наистина ти се приисква още повече като ги гледаш тях. Но от друга мен колко ме е психирало това. Когато излезем заедно и аз се чувствам едва ли не непълноценна, защото не съм майка, нито съм бременна. А разговорите, излизанията, всичко се върти около децата.

момичета, не знам накарахте ме да се почуваствам обичана, не знам как звучи това, но ми стана много мило, самият факт, че някой е отделил време за твоите терзания и притеснения и ти пише и ти дава съвети и ти показва, че не си сам е страхотно, благодаря ви

Момичета, отдавна чета темите извън подготовката за сватбата, но тази точно съм я пропуснала. Аз направо се панирам, като си помисля за момента в който ще започнем с правенето на бебче. Преди две години пометнах в 5 месец и беше много мъчително, не го пожелавам на никого и от тогава все отлагам, хайде да завърша магистратура (е вече съм на финала), да мине сватбата (мина и тя), преди 6 месеца се оказа, че имам нарушение в един от хормоните, но вчера свърши и терапията с хапчетата и вече няма за кога. Аз искам да мина в другата темичка на "бебе правещите", давам си сметка, че годините си минават, (утре ставам на 26), а милото ще стане на 30 и ми вика, че ще го мислят за дядо в градината, като води децата си с бастунчето, а не за татко им и се смее, и виждам че му е мъчно, че все отлагам, но като си помисля през какви мъки минах и колко сълзи пролях и косата ми се изправя- изпадам в ужас :'( Съжалявам, че ви досадих с дългия пост, но когато има с кого да споделиш и ти става по-леко на душата.

ей, Слънце, много точно си ги описала нещата, съгласна съм с теб, като цяло.
Притесненията относно репродуктивното здраве, обаче, не са нанълно безпочвени (говоря за възраст над 30 години, но и това е строго индивидуално).
Аз като се замисля имах същите страхове, не съм напълно готова, ами няма да съм толкова свободна, както сега; ами работата ми, ами ще трябва да го възпитам, дали ще успея и т.н.
А дори и сега аз продължавам да тая някои от тези страхове.
Има жени, които не искат да имат деца и никой не може да ги съди за това.

Относно дали си подготвена или не - не знам жена, която в един момент да е казала, да няма нещо, което да ме притеснява, готова съм на 100%.

Аз за себе си прецених, че искам да имам дете, за което да се грижа, което да отгледам и възпитам, искам да расте и да се радвам с всеки негов успех. Искам да знам, че каквото и да правя, освен лично за мен, има смисъл и за моето дете.

Просто не искам един ден, когато погледна след себе си да видя, че единственото, което съм постигнала ще си остане само за мен, реших, че искам да има някого, заради когото да правя всичко, което занапред ще правя. Искам след мен да остане един порастнал, добре възпитан и образован човек, който да може да се справя с живота, дори, когато мен вече няма да ме има.

Горе-долу такива са моите мисли. А страховете-тях винаг ще ги има, докато отговорите на тези въпроси, които ги пораждат, не дойдат от самосебе си, с израстването на детето.

Каква хубава и полезна дискусия се е заформила тук.
Нека обаче и аз да се включа с моето виждане за нещата. Напълно подкрепям мненията, че 100% увереност в началото на бременността едва ли съществува. Смятам (лично мнение!), че дори и в жените, дълго планували бременност (поне в известна част от тях), при появата на двете чертички в първите секунди избухват смесени тъжно-радостни чувства. От една страна - страхотно, това наистина се случва, най-сетне мечтата и огромното желание стават реалност :'(. Но от друга страна - ами сега?! :huh:.
При мен първите месеци беше точно така. На първия месец истински опити (със спазване на дните за секс) се случи така, че цикълът ми беше много кратък и малко като количество. При срещата ми с гинеколог, той каза че наистина има вероятност да съм бременна, защото имало някаква сянка (точка) вътре в матката. И след като излязох от кабинета му и се прибра вкъщи, осъзнах, че наистина може и да съм бременна. В този момент ме обляха студени вълни, гърлото ми пресъхна, очите ми се насълзиха, коремът ми стана на топка. И мислите, които ми минаваха, бяха толкова противоречиви, че ако някой друг можеше да ги прочете в онзи момент, нямаше да ме познае. Аз, тази, която си мечтае за бебе от малка; която като види бременна или майка с количка на улицата и и идва да тръгне към тях; която тайно се надява постоянно да види двете чертички; която преди това (въпреки ясното съзнание, че няма как да съм бременна) си поплакваше всеки път като и дойде. А сега - да плача при такава новина; да се притеснявам. Защо? Мислите ми бяха заети от факта (освен радостта в гърдите), че да, ето, може и да се Случва, но какво ще правим сега? Как ще се оправяме? Дали всичко ще бъде наред? Дали ще имаме финансовата възможност да го гледаме? Дали ще успеем да обзаведем жилището ни? Дали ще успея да си намеря работа, за да мога да получавам високо майчинство? Дали сме готови за това? - в този момент въпросите са безкрайни...
Разказах ви това, за да ви убедя, че дори и на прага няма 100% решителност. Важното е да се приеме, че каквото и да става вече, нищо няма да е както преди. Трябва да бъдем силни и да вярваме, че всичко ще се нареди както го искаме. Трябва да бъдем и смели и да си кажем: Хайде, защо не...Приемем ли мисловно факта, че започваме с опитите, мозъкът ни минава на вълна бременност и бебета и нещата стават по-лесни. По-лесни, но не и безпроблемни. Важното е, да приемем че живот без проблеми и терзания няма и да бъдем спокойни. Спокойни и уверени, че Това е Правилното решение; другото е късмет и силна воля.
Стискам палци на всички момичета от този клуб. Стискам ви палци и на вас скоро да ви дойде Огромното Необяснимо Желание за бебенце, което да руши пред себе си всички стени и прегради и да ви дава криле да летите над проблемите и страховете. Стискам ви палци, скоро да преминете в другия, по-хубав клуб (който от своя страна да е опустял :P ) - клубът на Бебеправещите :)

От всичко написано разбирам, че всичко зависи от вас (момичета), дали сте готови за бебе или не. Никой не говори за позицията на мъжа и разбирам, че те се водят по вашите желания. Е, късметлийки сте значи. Трудното идва, когато единия иска, а другия не (по различни причини), както е в нашия случай-аз искам бебе, а той не. Преди не бях се замисляла, но сега може би бих се спряла да съм с много млад мъж, тепърва навлизащ в живота. Сякаш щастието ми зависи само от две думи  :girl_impossible:

И естествено,че всички имаме тези притеснения, за които говорите, не ги умаловажавам, но на фона на моя проблем, не бих ги усетила.

 :offtopic:извинявам се, че нахлухме в клубчето ви, всички мами, но темите, които изникват тук са ми, на мен поне, много близки и ми се ще да ви споделя някои неща за да ви накарам повече да вярвате в себеси :offtopic:

искам да подкрепя другите постове и да кажа, че терзанията и несигурността не престават дори и по време на бременността. аз напоследък всеки ден изпадам в шок като не мога да закопчая някой по-тесничък панталон сутрин или като ни изглежда късичка някоя блузка.

Но съм сигурна, че с появата на малкото човече всичко друго губи смисъл и единственото, което е важно е детенцето да е добре. няма верен момент, но когато и да се случи тайнството зачеване винаги е за добро, въпреки, че на пръв поглед изглежда, че обърква всичко. Леко по леко нещата се подреждат и ние се научаваме да съчетаваме мисълта за бебо с досегашния си живот, и нищо не е по-трудно и по невъзможно, а само по-смислено, защото както казвате вие, остава нещо след нас.

Извинявам се малко философски се отплеснах @}->--, но вашите постове много ме развълнуваха *INLOVE*

Докато пишех поста, излезе съобщението на uliaulia и искам само да добавя.
Миличка бебчо е нещо, което ще промени живота и на двама ви, не знам каква е възраста на твоя любим, но те съветвам да не се отчайваш и да поговориш спокойно с него, за да разбереш какви са неговите съображения. Сигурна съм, че той мечтае за детски плач, но причината за изчакването му е обективна и въпреки това ако при теб "майчето" е проговорило, обясни му, че вашата любов ще създаде един прекрасен живот, който ще ви радва и ще ви стимулира да се развивате все повече и повече @}->--

uliaulia,  мъжете по принцип разсъждават по-рационално, докато ние сме по-емоционални. В този смисъл мъжът по-трудно може да се реши на тази стъпка, докато не уреди доколкото е възможно животът на семейството си. Те разсъждават най-вече каква отговорност и ангажимент е това. Докато ние сме склонни, когато ни се свие стомаха и разтупа сърчицето при мисълта да гушнем едно мъничко създание, да се решим  :girlhide:
А е възможно и съпругът ти да се чувства още млад да бъде баща. Ако е така, може би е добре да поизчакате още малко, докато и двамата го искате еднакво.

Аз уж напуснах клуба, а най-много тук се разписах  :[

Стаси, не искам да излезне, че ти опонирам, но искам лекичко да те поправя:
в повечето случаи, поне това, което знам от други момичета, които дълго време се борят с проблемно забременяване, когато видят двете чертички наистина избухват: "смесени тъжно-радостни чувства"; но в тези случаи страховете са дали ще се развие, дали ще чуят пулс, дали ще успеят да износят бебето.
Някои от тях в този процес, който им е отнел години, дълги години, вече са без работа, от много ходене по доктори и финансите се стопяват; и въпреки това, при тях мислите са в една посока, няма ами сега, а има страх, страх дали с бебето всичко ще е наред; само това исках да добавя, мила  @}->--
тези жени на 100% са сигурни, че искат бебе; зщото пред тях стои фактът, че вече години наред бебо не се появява; имали са време да преценят за себе си дали да продължават да се борят или да се откажат. Взели са своето решение. Може би, когато в началото са започвали с бебеправенето и те са имали подобни страхове, но с времето...те са отдааавна забравени.

Като цяло, смятам, че на 100% една жена никога не е готова, винаги ръдостта е съпроводена със страхове (както Стаси е описала);

 :[
но по-точно ще ви кажа след време, когато ще мога да говоря от личен опит, че аз по принцип съм в другия клуб...

Юле, по принцип бебеправенето при нас започна поради силното желание на моя съпруг, аз изобщо не бях готова, просто някак не се бях настроила (имах страхове, както повечето жени, хпо-горе др. момичета са споделяли, като цяло и аз съм в кюпа), но си се познавам и знаех, че готова или не, винаги ще се настроя в движение, така да се каже. И тук съм абсолятно съгласна със Слънчицето, мъжете разсъждават много по-рационално, а жените - силно емоционално!

Руми, давай, гмуркай се на дълбокото  *THUMBS* и ще видиш колко е хубаво. Най-хубавото и най-трудното нещо. А ти като повлечеш крак и приятелките ти ще се наканят и заедно ще си гледате бебетата!

здравейте и от мен момичета. аз съм в клуба на нерешилите, даже може би на страхливите. като се замисля за това и... много искам бебче, ама незнам как ще станат нещата - то работа, то жилище и т.н. а и като включиш, че моя е по-стресиран и от мен на тази тема... рано му било, нямало да се оправим със ситуацията... вече незнам и аз какво да правя  :'(

atsuki, не виждам защо са сълзите.  @}->-- От поста ти оставам с впечатлението, че и двамата със съпруга ти все още не можете да се решите и смятате, че не му е сега момента. Тогава няма защо да се терзаеш, вярвам че след време ще дойде денят, когато желанието ви ще е по-силно от притесненията  *THUMBS* Важното е за дадения момент и двамата да сте на едно и също мнение по върпоса. И ако засега то е в полза на изчакването, аз не виждам нищо лошо в това.

А иначе, както обсъждахме по-назад, всички се притесняваме и страхуваме, това е неизбежно =]

Желая ти, каквото и когато решите, да сте в хармония със себе си  @}->--

Аз да побутна малко тази темичка...
Нали по едно време се поразмечтах за бебе, но като размислям и премислям, смятам,че не съм готова за това. А имам много показателен пример пред себе си, моята приятелка има бебе и тя само се оплаква колко е трудно и ме съветва да не бързам, а и аз го виждам, че един разговор не можем да проведем по телефона, я от мрънкане, я от паузи за вода и т.н. Ето и сега тръгва на лекции и няма кой да й я гледа, мъжа й ще си зима отпуска, той изнервен. А аз каквато съм сводолюбива и сега не давам на никого да ми се меси, на майка ми дори, когато ми зададе някакъв личен въпрос или нещо ми се намеси, скачам като настъпана. Не мога да си представя, какви съвети и какви намеси ще има с бебе  :girl_impossible:
С тая моя своенравност как ще се справям не знам...

 uliaulia всяко нещо с времето си, спопкойно.
 аз лично почнах да пия фолиева киселина, трябва да я пия 3 месеца , заедно с противозачатъчните и тогава да почвам да бебеправя, все още не съм взела решението окончателно, имам 3 месеца да помисля, тогава се пада коледа, кой знае, може и да ми дойде коледно семейно настроение и да се навия, а може и да почна без да съм навита. чакам да получа прозрението, а то не идва ;)

Руми, хубаво е това, което правиш подготвяй тялото си, но карай всичко спокойно, то ще си стане от самосебе си. а прозрението понякога идва за един миг :)

uliaulia, не съм много съгласна с твоята приятелка, която казва колко е трудно, в крайна сметка радостите около едно детенце са много повече от трудностите и дори малко нелепо ми звучи да се говори колко е тежко и колко грижи изисква едно дете. Ако така разсъждаваме по-добре да не правим деца.
Извинявай не искам да засегна никого, ама ми звучи много пренебрежително към детенцето...

Здравейте момичета, да ви споделя и аз моите терзания, разбирам ви напълно - тези които се колебаете, толкова е труден и забързан живота че човек се обърква да прави планове, ако иска едно трябва да се откаже от друго, а това си е огромна стъпка и е трудно да се реши, може би разбирам и съпруга ми, той е от нерешилите и ми е много мъчно. Останах някак разочарована, понеже до скоро пак не беше много сигурен, ама си бяхме дали някакви срокове приблизителни, а сега като ми отсече, че не бил готов изобщо и не се чувствал сигурен, сякаш въобще не иска, а го знам че иска но кога ще стане, това да не е магия като спреш да се пазиш и като щракнеш с пръст и става. И сега се намирам в много гадно безтегловно състояние, аз за себе си толкова съм сигурна че искам бебе че няма на къде повече, нищо не ме интересува, нито работа, нито пари, нито къща, мога да го гледам и сама на квартира, не ме е страх, просто го искам с цялото си сърце и е направо ужасно когато човека до теб се колебае и е на друго мнение :(
Притеснявам се понеже не знам колко време ще мога да го чакам мъжа ми, не че не го обичам и нещо ще се промени, просто ако изчакаме прекалено дълго до такава степен ще се изтущя емоционално че не знам какво ще остане от мен, просто съм си такава, ако нещо ме смачква емоционално постепенно се изхабявам и изчезвам и губя смисъла на всичко.
Не съм предполагала че ще спорим за такова нещо, а и не искам да споря понеже излиза че го притискам а насила каквото и да стане не е истинско :( а това че мъжете са по-практични не го разбирам, да не би да решаваме какви мебели да си купим, да вземем по-евтини или по-скъпи, много ми е гадно даже да решавам по този въпрос, детето за мен е нормално прекрасно следствие на едно семейство, няма какво да му се решава и другото което е дете се гледа и с 2 и с 200, но щастието и удовлетворението което ти дава е едно и също, не знам аз поне така разсъждавам
А за тези момичета които не сте решили, поне да сте на едно мнение със съпруга си и решението ще дойде от самосебе си, всеки някога му идва това чувство

и ние с приятеля ми за сега сме в тази категория

стискам палци на всички да станат по решителни...на мен ми трябваше година за да се сглася мъжо искаше много преди мен...всеки трябва да приеме идеята и тогава нещата ще станат @}->--

Cinderella, и ние ги имаме тези разногласия, но знам, че донякъде е прав,защото нямаме финансови възможности за дете, нямаме кола и т.н. Но ако семейството има възможност да гледа дете, не мога да оправдая мъжа ако не иска дете  :no:
ivaiva, не съм съгласна за това, че хубавите неща заличават трудностите, защото, когато нямаш пари, несигурността опира до там да не знаеш дали ще имаш за храна. И аз я виждам,че се натъжава като гледа майки с колички от по 600 лв, а те нямат възможност. Та то за свободна жена е трудно, какво говорим за майка студентка, е да, най-лесното е да го оставиш на бабата и да хукнеш по лекции, но като те са станали родители, защо трябва да делегират отговрността за детето им на баби и дядовци. Или да разчиташ за финансова помощ или пък да живееш в дома им, то така е най-лесно, но докога?
До тук с лиричните отклонения...

И пак стигаме до темата с финансовите възможности, която сме разисквали многократно и в тази тема и в другите, и сме стигали до извода че никога няма да си достатъчно богат, достатъчно осигурен, с апартамент, къща, кола, образование и т.н.
И ние не сме в кой знае какво цветущо финансово състояние, мъжа ми е студент и само той работи, аз търся работа, но не намирам за момента  :'( но както гледам нещата няма да се оправят скоро и да започна аз работа, мъжа ми ще е студент още поне 2 години и половина, шанс за майчинство тук нямам никакъв, изобщо ако тръгна да го мисля по тази логика никога не трябва да имаме деца или поне не следващите 5 години, и дори след това кой ми дава гаранция, че ще сме по-добре финансово, недай Боже случват се такива неща, че може да сме 15 пъти по зле от сега и ако и след това сме зле, кога ще дойде ред за дете, никога е не съм съгласна да си живеем без деца щото видите ли сме били недобре финансово, че колко по зле има от нас...Нашите кумове примерно са толкова зле в БГ, мъжа работи за смешни пари, жената е на майчинство, и всички помагат, дядовци, баби, сестри, кой от къде може, разбира се не им е лесно, но детето им е вече на годинка и всеки ден ги кара да се чувстват безкрайно щастливи и то ще порасне, с количка от 600 лв или с подарена такава, много важно, нали е живо и здраво, ще помни то че повечет му дрешки са подарени от роднини а не купени от родителите му. Това са дребни неща, най-важно е да са живи и здрави и да са обичани, всичко друго са може би оправдания пред самите нас, съпрузите ни и т.н. да не направим крачката
Да добавя и аз никой не искам да обидя, лично мое виждане

Лазарина, напълно съм съгласна с думите ти, мила, но ако си решил сам да си гледаш детето, а не да разчиташ на роднини, наистина е трудно. То по тая логика всички ще раждаме от по на 18, защото с помощ от всички все ще скалъпим нещата. Лично аз живея сама от 18 годишна и съм свикнала сама да се справям и не се виждам в тая светлина да деля обща отговрност за детето си с родата. Но в същото време ми е гадно, че не мога да си го позволя в момента  :'(
Не искам да се заяждам с никого, всеки има различна позиция по въпроса.

Лазарина, извиняваи за вмешателството, но мъжът ти до някъде е прав.До колкото разбирам живеете в чужда държава и той учи и работи.Бащата е морално отговорен за финансовото положение на семейството.Не съм чел всичките ти постове и не разбрах защо не можеш да си намериш работа. Ако не работиш и всичко е на неговия гръб не ми е ясно изобщо как живеете в чужда държава(и може би под наем).Аз ходих до Германия и видях че работа има много.Тук в БГ, извън София няма работа даже и да искаш.Нищо освен земеделие и животновъдство и то тотално разорени.А може би има работа но не тази която ти искаш?Ама без пари не става, така че анализираи нещата и виж ти какво може да помогнеш в случая.Защото аз съм живял с жена която не работи и знам какво е.И с такава дето носи почти колкото мен в къщи.В първия случаи се бях обезверил и обезличил, 2 години се дърпах за бебе, но сега вече мисля различно.Щото съм уверен, имам гръб. Съпрузи идва от средновековен старобългарски, значи Съвпрегнати - всичко заедно.Дано не съм те обидил, не е било нарочно.Когато  има проблем не го търсете само в другия. Вижте истината в очите.Проблема може на 50% да е у вас.Само ако проумеете това може да се надявате на Щастлив край.Щом мъжът е несигурен и финансово нестабилен, не чакайте сам да се оправи, започнете да мислите, мислете даже докато спите и намерете как да му помогнете.Това е Еманципацията дълго жадувана от вас.Равни във всяко едно начинание.Освен това в името на семейството се налагат много лишения и жертви.Даже и да не ви изнася.Много си хубава на снимките, но ако се наложи в имено на детето трябва да забравиш за себе си.Готова ли си?Отговори си сама на всички въпроси.

dark_avenger никак не ме обиждаш, не знаеш цялата история и затова не можеш да прецениш ситуацията, напълно съм съгласна с вижданията ти, не ме е страх от работа, от каквото и да е естество, надявам се скоро да намеря някаква, без значение каква е, причината да нямам такава бяха че нямах документи до скоро, после бяхме до БГ, в момента е криза на всякъде и работа трудно се намира...и т.н. Сама съм си взела решението да загърбя всичко, да напусна родината си, семейството си, работата си и възможността да се развивам в професията си в моята страна и да отида на другия край на света, за да бъда с него и да бъдем семейство, правя всичко по силите ми да съчетая всички качества, за да бъда добра съпруга, дано скоро да започна и работа и да съм напълно в помощ на семейството ми, силно се надявам някога да стана и добра майка... :'(
Много се отклонихме от темата за което се извинявам на всички, опасявам се само че дори и когато станем по стабилни финансово да не се окаже, че проблема не е бил в това, а в това че той не е сигурен дали е готов да бъде баща  :'( дано да греша

Прочетете и тази темичк (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,853.195.html)

  Здравейте момичета.Отдавна не съм се включвала,но пък си имах извинение ;).
С радост ви съобщавам че се местя официално в другата тема.Доста отдавна работим по въпроса ,но нямах време да ви пиша .
   Пожелавам ви успех и най-скорошно сбъдване на мечтите ви! @}->-- @}->-- @}->--

Последното мъжко мнение ме накара да се замисля за нещо и да си дам сметка, че не само ние жените търсим сигурност и опора в мъжката сила, но и обратното. То е толкова логично, но чудно, защо не бях поглеждала на нещата от тази страна?

Обаче с децата ни е болна тема. Не четох началото на темата, но това, което изпитвам е СТРАХ! Имам периоди на умопомрачение, когато и капка страх нямам, само силното желание да се продължа в друго поколение. Имах и един спокоен период, когато си дадох сметка, че за първи път в живота си съм стигнала минимума зрелост, за да се оправя със себе си, че и с дете. И страхът обаче пак е тук. Напълно игнорирам радостта и любовта, и щастието, все едно ги няма. Не знам, може да е от егоизма ми, но не намирам начин да се справя с това. А мъжът ми даже се страхува още повече. Мисля си, че като е така, просто няма какво да правим нещата на сила. И не е въпросът финансов. Всъщност чудя се, дали някога изобщо този страх ще ни напусне?

Ех, Nebulka, страхът го има винаги, просто се променя повода и вида. Знаеш ли колго голям е СТРАХА, че може би няма да имаш възможност да създадеш дете, има толкова много жени, които се измъчват ежедневно от този страх. Така че, това е животът, когато се замислиш за бебче, първо мислиш за голямата и безвъзвратна промяна в живота ти, минават ти хиляди мисли, незнаеш дали вече искаш тази промяна или може да се поизчака малко, за къде толкова да се бърза, след това решаваш,че евентуално е настъпил момента и дори със скрити резерви все пак решаваш да действаш и тогава идват съмненията, очакването, притеснението, дали всикчо ще е наред, ще се получили бързо или ще трябва да изчакаш, ако мине повечко време, започват да се проградват тревожни мисли .... и така. Има една фраза, която четох наскоро и силно ме впечатли "Животът е, това което ни се случва, докато си правим други планове" @}->--

Страх винаги има, когато не го искаш и не си подготвен. До преди една година последното, което съм искала е бебе, толкова харесвах живота си, университета, колегите, беше ме страх да не стане някоя грешка, щото щях да направя аборт. Изведнъж дойде музата, че искам дете, като попаднах на тоя форум, пълнещ се  нон стоп с бебета ли, не знам.
dark_avenger, отрезви ме мнението ти още докато го четох, но аз съм в тая графа, от провинцията, не можеща да си намери работа. И да чакаме още години да се реализирам... не се знае физиологически ще е постижимо, понеже на мен ми тръгнаха пшроблеми още от съвсем рано. Та те толкова фактори в днешно време влияят върху репродуктивността, че годините ли няма да окажат? Ясно е, че идеално решеное няма, затова моето мнение е да се оставят нещата на самотек, без пренавиване и натягане. Ако е писано, ще стане!

Поговорката е: Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето!!!

Не бих искала да изразявам мнение по този въпрос, но бих ви насочила да помислите над това какво искате да постигнете в краткосрочен план (до 1г.), какво бихте искали да постигнете след това в период до 5г., същото за периода след 5-те години и в рамките още 4. Казано грубо, това е период от 10 години, рзделен на неравни интервали от време. След това искрено пред себи си дайте отговор какво би означавало за вас постигането на всяка една от тези цели, както и как бихте се чувствали, ако не постигнете съответната цел. Така бихте могли да ги степенувате по важност и да разберете без кое можете и без кое - не.

А, да, до към 24-та си годишнина не вярвах, че аз изобщо някога ще се омъжа, не исках и това е, камо ли дете да имам. Бях на 25, когато се омъжих, а по това време напълно съзнателно бях приела идеята да имам дете, бях готова с това решение, независимо дали ще имам време за разходки, за кафета, за телефонни разговори, за ровене в интернет и пр. Но, аз си реших сама за себе си, че нищо друго няма такова значение, защото няма да има за кого да го правя и на кого да го оставя!!!!

Момичета дълбаете в темата и някак си излиза сякаш се извинявате за това, че няма скоро да минете в другата графа.Вас никой не ви съди все пак всеки сам решава за себе си.Доскоро и аз бях така.Не исках да чувам за деца, за брак и т.н. както е писала Гостенка в нейния пост.Всичко беше работа, забавления, живот.И макар че имах правилния човек до себе си не се решавах и винаги казвах има време малка съм  :[ А той искаше и винаги е искал.А мен ме беше страх не заради смяната на режима ми, заради това че няма да имам време или пари, а защото не знаех дали ще се справя, дали ще мога да съм добра майка.Сега знам че докато не пробвам няма как да разбера, сега приоритетите ми са други.И аз живея в провинцията и тук е по-трудно отколкото в София за съжаление, а когато имаш и здравословни проблеми става приключение.

Така че всяка една от вас трябва да си прецени и да знае какво точно иска от живота и докога си дава срок.Защото дори да не съм казвала че искам бебе аз мислено си бях поставила срок до който трябва двамата да решим дали или, после започваме с опитите.Колкото до това дали ще имаш или не репродуктивен проблем мога само да кажа колкото по-рано се установи толкова по-добре, там просто нямаш право да отлагаш ама никакво право, защото в един момент може да стане късно вече.

Успех на всяка една от вас  @}->--

 :offtopic: за фразата моля за извинение, цитирах по памет, явно не е много добра :[
Колкото до това, че задълбаваме в темата, аз разбирам съществуването й точно по този начин: всеки да си каже мнението, страховете, всичко онова, което несмеем да изречем на глас или просто няма с кого да споделим. Смятам, че взаимно сме си полезни.
Пожелавам всички да напуснат темата, когато се почувстват готови за това, рецепта няма!

 *THUMBS* И аз така, лично мен няколко поста ме накараха да се замисля и да погледна нещата от друг ъгъл, ясно е, че е лична преценка това. На който не му е интерсна темата, нека не чете.

 :offtopic: Аз днес съм доста остра за което ще ме извините.Не исках да кажа, че е лошо да се дискутира даже напротив така човек вижда проблема и по друг начин.Мисълта ми беше, че каквото и да сте решили ние ще дадем съвет и подкрепа няма да ви съдим. ;)

Така е, Маги, да си помагаме и подкрепяме с мнения, а не само да се поправяме един друг и да сме експерти по всичко!  *THUMBS*

Напротив, много си е добра фразата, аз само лекичко те поправих, не само, че е добра, а и е напълно вярна!!!

Момичета много ми е интересно да ви чета, защото почти не мога да повчрвам, че вече 4ти месец не изчаквам :) За щастие не успях да надникна при "бебеправещите", а направо скокнах сред бъдещите мами :[
Но нещо вътре в мен все още не се е пречупило и разсъждава с вашите доводи... при нас финансови и жилищни проблеми не са стояли, но аз все не се чувствах достатъчно постигнала, за да жертвам определно време в името на това да стана МАМА. Мъжът ми обаче от доста време беше зажаднял за бебче.
Решението да не се пазим дойде просто в един миг и не знам дали осъзнавах последствията, но след като видях  :PREGQ: всичко се промени и за мен приоритет номер едно стана новия живот, който ще се развива в утробата ми.

знам, че ще звучи нелепо да ви кажа да не се измъчвате от разсъждения, кога точно и т.н., но вярвам, че в един миг у всяка от вас нещо ще прещрака и всички аргументи, които е имала до сега ще загубят смисъл.  @}->--

Надявам се да не се сърдите, че влизам в чужда тема и да не досаждам с разсъжденията на една бъдеща мама, праната от хормони :girl_wink:

Хайде и аз да се изкажа тук, на всяка манджа мерудия  :[
Аз никога не съм се чувствала готова да стана майка. Не е било точно страх, не мога точно и да го определя. Може би и една от главните причини е, че ежедневието ни е толкова натоварено, че не съм си представяла как бих могла да имам време да се грижа и за дете при положение, че не смогвам със сегашните си задължения. Но предполагам всичко е въпрос на приоритет и нищо не е задължително в крайна сметка. Бяхме обсъждали с мъжа ми кога евентуално искаме да имаме деца (дълго време преди дори да ми предложи брак) и имайки предвид, че в момента съм на 32 години, не беше желателно да чакаме още доста време. Ако биологичният ми часовник не цъкаше толкова бързо, може би още щяхме да чакаме. Да не ви разправям пък от семействата ни как непрекъснато ни намекваха, че трябва да побързаме, не било хубаво така и аз много се ядосвах на всички тези приказки. Не мога да се примиря, че трябва винаги да отговарям на някакви общоприети норми кога какво да се прави в живота на човек и че все някой ти се бърка какво да е следващото, което да правиш. Бързай да се жениш, бързай да имаш деца, аман! Аз все си търсех извинения да не се предприема тази стъпка, отлагах спирането на противозачатъчните, след това пък 6 месеца се "изчиствах", след това пък исках да изчакам разни пътувания, но в един момент просто решихме да не се пазим и да видим какво ще стане. Не съм следила овулация, просто се случи от 2-рия месец някакси. След като ми закъсняваше цикъла, си дадох сметка, че може да съм бременна и бях ок с идеята, не се ужасих, усмихнах се. Тогава разбрах, че съм била готова, може би съм била доста по-отдавна, но го отдавам на егоизма си, че не съм си го признавала.
А сега съм адски щастлива, че ще ставам майка и съм готова да направя всичко за малкото същество, което расте в мен.

Eli това е чудесно, много се радвам за теб.
като четях разказа то сякаш казваш мои мисли. най-хубавото е че просто се е случило, аз винаги съм искала просто да се случи. Съдбата да ми даде или не.
 при мен не стои нито финансов проблем( а и не мисля че има значение), нито се съмнявам, че ще се справя и че ще съм добра майка, нито пък се тревожа че ще ми се промени живота.
 А същевременно ме дразни довода,че съм на 31 и че трябва да го направя и че хората ми кават че му е времето ми така.
както вече споменах пия протовозачатъчни по здравословни причини и малко ме е страх, че ако ги спра и не забременея веднага пак може да се появи проблем. А ми се иска просто така да си правим секс и то да стане от само себе си, когато ми е писано да стане.Всъщност това е което ме тревожи наистина.

Ели, това твое изречение ми напомни какво каза мои приятел, който на скоро стана татко. Неговите думи бяха подобни "Когато погледнах сина си за първи път, разбрах какъв егоист съм бил до тогава".
Това така ми се е запечатало в съзнанието и винаги, когато имам и най-малки колебания дали сме готови за дете си спомням неговите думи.
При нас както съм казвала има друга причина, поради която изчакваме, и която се надявам в най-близко бъдеше да бъде премахната  =]

Здравей Небитка, добре е че си вникнала в мнението ми.Нужно е и част от половинките ви понякога да се разписват във форума.Защото жените и мъжете мислят различно и е важно да знаете какво мисли и чувства човекът срещу вас.Само така ще намерите отговори на много въпроси, и решение на много проблеми.Аз когато имам проблем свързан с хора се усамотявам за момент и заставам на мястото на всеки един, опитвам се да го разбера.
А за страха ще ти кажа следното.За вас раждането за нас - казармата, която вече я няма.И мен ме беше страх да ходя войник ама никои не ме пита.И отидох.И излязох от там друг човек(от момче станах мъж).Така и при вас, ако не пренебрегнете страха просто.......забременейте, и няма къде да ходите после.Ще го родите и ще си го гледате.Ще станете друг човек.Майка.Тоест ще узреете даже и да ви е страх.А страшно няма.Страх ви е от неизвестното. Ами направете го известно тогава....  :girlhide:принудително. :offtopic:

Здравейте,
съвсем скоро се регистрирах във форума като бъдеща булка, а вижте сега в коя тема съм.Това е защото просто много искам бебче. Все още не павим опити. Но мисилим скоро да се захващаме.Даже го очаквам с по-голямо нетърпение от сватбата.Незнам как ще се справим с организацията й.  :)

здравейте! Аз съм нова във форума.От няколко месеца се опитваме да имаме бебе. Този месец ми се наложи да си направя ренген на стомах и пасаж на черва и сега трябва да изчакаме с бебето,но незнам колко време.Някой ако е компетентен моля да ми помогне.

Попитй своя АГ, аз до колкото знам, поне при цветна снимка за проходимост на тръбите, която също е рентгенова, се препоръчва 1 месец да се изчака...

какво мислите за това?
 :[
http://www.vbox7.com/play:db071522 (http://www.vbox7.com/play:db071522)
Пожелавам ви да се преместите скоро в другата тема... *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

това клипче е доста смущаващо но никой не може да гарантира че ще стане точно така...

Здравейте!
Поогледах се и установих,че и аз съм за тази тема.
Искам да завърша висшето си образование преди да имаме бебе.
Сега съм в 4-ти курс,но с всичките невзети изпити се надявам след година по това време да се готвя за държавен.
Той казва,че е вече готов,аз смятам,че все още съм "малка".
Въпреки решението,което сме взели,тези дни ни е много трудно да устискаме,защото на наши близки приятели им се роди дъщеричка.Сега споделяме техните емоции от първата срещата с малкото човече,нейните първи снимки,днес е първият й ден у дома.
Успех на всички и дано бързо да преодолеем препятствията,които ни спират да станем родители!

Да побутна тая тема, със споделянето, е съм на последна седмица противозачатъчни, след което ги спирам и почвам фолиевата, но продължавам с изчакването.  =]
По лекарски съвет трябва да минат 3 до 6 месеца за възстановяване на овулацията, така че пролетеска с разцъфването на дръвчетата и хормоните, може да разцъфне и нашето цветче... ако мога така поетично да се изразя  :girl_haha: (междувременно се надявам със спирането им да ми се върне (поне част от) либидото, че откъм тая страна съвсем съм се кротнала пък без нея ни цветче, ни плодче ще видим)  :[

Иначе като всяка друга жена ме тръскат разни черни (и егоистични) мисли: как не ми се променя стила на живот, как не ми се влага време в нещо друго освен в себе си, ще съм способна ли да бъда добра майка, ами ако не мога да забременея, ами ако не мога да го износя и тем подобни призраци ме навестяват  O_O O_O O_O но ги оставям да си мотаят така без да им давам много ухо, за да не се вкисвам, защото ми е ясно, че със скорошни 34 лета, моментът е сега  =]

Това е от мен  ;)

инаксастра, честито ти вземане на решение  @}->-- стискам ти палци да ни зарадваш с една прекрасна новинка за пролетно заченато бебче  *INLOVE* Това с липсата на либидо е от времето- мързеливо, ще видиш като спреш хапчетгата и като се постопли как ще те заблъскат хормоните! Аз вчера точно това си мислех как си бяхме цял ден с моя мъж и си гледахме филми и си правихме вечеря,колко ни е спокойно, че нещата ще са коренно различни като имаме дете. Но 34 години, не че си престаряла, да не се обидиш, напротив, но и аз си мисля, че вече е добре да си мислите за дете  :kinder:
Аз да се оплача, че ще съм тука още много време, сега пия хапчета за регулиране на цикъла, правиха ми наскоро лапароскопия, търся си работа и искам да работя поне година, две  :'( Ще хвана паяжини, но това е положението  :P

Ми то моето либидо от години вече е така  :[ мързеливо...  :girlhide:

Иначе не се обиждам. Не съм престаряла (все още  ;) макар натам да вървя хихихии) но просто си е моментът вече  =]

Ина и аз те поздравявам за решението  :danceg: Дано пролетта е вашия сезон  ;) И другото дето си мисля е че на повечето момичета бебеправенето им праща либидото на кино, а ти се надяваш при теб да е обратното, дано да е така, че иначе мъжа ти съвсем го е загазил  :laugh: /шегувкам се естествено, че знам с каква интунация го казвам, ама не знам дали се усеща когато е написано/

бравооо Ина за решението...надявам се в началото на пролетта да се похвалиш а защо не и към края на зимата/феврари, :loving: март например/

Ина, тези 3-6 месеца не са ли много дълъг период? Така или иначе те пък ще ти дадат време да се подготвиш психически.
И Герганчето е права, че бебеправенето май повече пречи, отколкото помага на либидото, но то е само в случаите, когато не се получава дълго време. Дно при вас не е така  *THUMBS* Успех за когато му дойде времето  @}->--

uliaulia, добре е наистина да имаш сигурна работа преди да излезеш в майчинство, гледай, ако е възможно, да си уредиш добри социални осигуровки *THUMBS*

Ами не знам дали са дълъг период. На моя си лекар му имам пълно доверие и щом така ми е казал така ще бъде. Иначе съм готова психически. Дори от известно време вече, но и при мен е свързано с нагласяне около работата. Още нямам безсрочен договор (чакам го всеки момент) и не мога веднага след като го получа да им тръшна едно майчинство. Хубаво е да минат няколко месеца. По-прилично ми се вижда.

Иначе за либидото викам, не заради бебеправенето, ами заради спирането на хапчетата, че се надявам да ми скочи  ;)

Ина, мила, браво за решението!!!  А относно страховете ти - има време, тогава ще го мислиш.

Юле, правилно решение, добре е все пак и финансово да се стабилизирате, а като работиш 1 година, после ще взимаш и майчинство, дано и на добри парички да те осигуряват!!!

Хахахаха мерси  *THUMBS*

Ма нали ви бях казвала, че решението е взето отдавна (в смисъл преди лятото), беше само въпрос на време. Ха дано ми направят договора.

Здравейте момичета,ето ме и мен тук.На 26 години съм,омъжена от 7 месеца. С мъжа ми започваме да си говорим за това как е време да си имаме бебче /той много го иска/ пък и родителите,знаете,как и те казват,хайде вече е време и т.н.......
При мен проблемът е следния: по принцип искам да имам дете ,но много ме е страх, страх ме е от цялата промяна,която ще настъпи,от това че може би отношенията с мъжа ми ще се променят, от това че нямам да имам свободно време, непрекъснатото гледане на бебчето, недоспиването, ей такива неща.Не се чуваствам готова да гледам дете по цял ден,аз както се казва себе си не мога да гледам,просто не съм готова за такава промяна :( и ме е страх да направя тази стъпка и да започнем с бебеправене. Изпитвам някакъв ужасен страх от всичко,което ще настъпи след раждането. Разбирам,че има и други такива бъдещи мами,но как да се справя с този страх и да мина към следващата стъпка просто не знам:(

И аз изпитвам точно същите чувства и ако можех щях да отлагам още. Но понеже възрастта ме притиска пред перспективата да нямам деца изобщо, предпочитам да действам противно на страховете си.

Мисля, че когато мотивацията е достатъчно силна, тя взема връх над страха. Но също ми се вижда, че при теб все още не е случая. Ако не се чувстваш готова, дай си още време, толкова си млада...

Ами аз не мисля че с възрастта ще се променят страховете й  ;)
Объркана за мен просто трябва да преодолееш тези страхове, а не да чакаш с времето да отминат. Имаш ли около себе си приятелки с бебета? Мисля че това много би ти помогнало да разбереш наистина ли е толкова страшно колкото си го предсатвяш в момента. Плюс това ми прави впечатление че казаваш че искаш да имаш дете, тъй че просто прецени кое е по силно и само страха от недеоспиване, липса на свободно време и т.н. ли те спират да направиш тази стъпка.  @}->--

Съгласна съм 100% с Ина. И аз бях така, чаках и за мен с времето избледняха някакси тези страхове.  Дай си поне още една година. Пък това другите какво ти казват и че ти дават зор, мен ме вбесяваше. Опитвай се да не им обръщаш внимание, аз казвах, че едно по едно всичко ще си дойде на мястото. На 26 години няма какво да се пришпорваш, ако не ти стиска все още. Всяка жена е готова по различно време и никой няма право да те съди.
Аз на 26 бях във вихъра на лудостта си, затварях клубовете и не исках и да си помисля за деца. С ръка на сърцето си мога да кажа, че съм се наживяла, насладила съм се и на уединението си с мъжа ми и сега сме готови да се качим на въртележката, която ще ни завърти. Не съжалявам за нищо.
Слушай сърцето си! Но не чакай твърде дълго.  @}->--

О, въобще не ставая въпрос за избледняване с възрастта... И аз съм най-яркият пример за това  :sarcastic:

Но ако не е готова, няма за какво да се пришпорва  =]  Ели е обяснила моето мнение и с други думи  ;)

Момичета аз съм на отсрещния полюс и мнението ми е противиположно на вашето.
Не мога да си представя,че на 26-28 години у една жена не се е събудил майчинския инстинкт.
На 24 години съм и искам дете от няколко години.
Плашат ме всички промени,които това ще ми донесе,но не достатъчно.
Не си доспивам от години-или съм на работа или съм по заведения.
Отдавна се грижа сама за себе си и съпруга си.Още едно гърло няма да ми натежи.
На този етап от живота си имам други приоритети,но в рамките на следващата календарна година ще започнем с бебеправенето.
Объркана всяка майка ще ти каже,че радостта и любовта,които едно дете носи се отплащат стократно за положените грижи и безсънните нощи.Останалите са прави,че си млада и времето е пред теб.Премисли какво искаш и на какви жертви си готова.

Благодаря ви момичета за съветите. Около мен имам приятелки,който по същото време се омъжиха,а сега едната даже е бременна,може би просто ми трабва време да свикна с новите неща :\ Искам по принцип бебе,но и не искам да чакам особено дълго,тъй като мъжът ми е на 33 /както една съфорумка каза,че не искала да викат на бащата -дядо  =] / Просто страхът ми е от промяната в ежедневието и може би най-вече от промяната в отношенията със съпруга ми,по малкото време прекарвано с него,от това че вниманието ни няма да е само един към друг и няма да прекарваме толкова време заедно.... но си мисля че веднъж направя ли тази крачка към бебеправенето и забременяването,така нареченото майчинско чувство само ще се появи в мен,да се надяваме поне че ще е така  :)

Ами аз не мисля че ще прекарваш по-малко време съм съпружеското тяло  :P Даже напротив, бременността и по натам бебето предполагам даже сближават партньорите, поне за бременността със сигурност. Не че преди не съм го чувствала близък, но сега между нас има една особенна нежност породена от оголемящия ми се корем и растящото човече вътре в мен. Сега имаме нови тръпки, нови вълнения, нови очаквания.... Тъй че не би трябвало да те притесняват отношенията ти със съпруга  *THUMBS*

И аз като Объркана изпитвам от години тези чувства, но две неща допринесоха за промяна. Първото е времето. Между 20 и 30 години човек натрупва жизнен опит много интензивно. През 2-3 години се замислям колко много съм се променила и колко по-уверена се чувствам в сравнение с преди. Второто нещо е, че си дадох сметка, че страхът идва от това, че има прекалено много изисквания, с които мисля, че няма да се справя или просто не искам да се справям. Пример за това беше, че не можех да си представя да ставам много пъти нощем, аз съм с много тежък сън. Почнах да търся информация как се справят жените с това и покрай традиционното ставане нощем открих, че много жени не стават просто защото спят с бебетата си. Слагат го до тях или допират креватчето без прегради и си спеставят ставането от леглото. Това ме успокои. Успокои ме фактът, че има алтернативи. И почнах да търся всякакви алтернативи при отглеждането на едно бебе и намирам много интересни неща, които ако не друго, поне не трябва да се отхвърлят с лека ръка. И алтернативата на пелените, и естественият вариант с дългото кърмене (само кърмене), което спестява шишета, преваряване на разни такива неща и прочее. Потискаше ме и мисълта за "затворничеството" с бебето. Някои жени имат нужда от дългото усамотение вкъщи, но всъщност то не е нужно. Просто светът, в който живеем не е много дружелюбен към малките деца, освен ако не изкарва пари от тях. Дето се казва, не са много местата, където спокойно може да отидеш с бебето си, че и хората да са търпеливи с него. Но има и варианти да не се изолираш, ако имаш нужда от това. Та след многото писане, обобщено, установих, че ме е било страх от многото "трябва", свързани с отглеждането, а някои са просто налагани от цивилизования ни начин на живот, но не са необходими или поне не толкова, колкото ни казват. Аз поне не мога да се побера в някакви тесни рамки, а и не искам. Затова ще си ги разширя. И сега като си намирам алтернативи и си говоря с жени, които ги прилагат, се чувствам вече спокойна и уверена и страхът не гази повече желанието ми за дете. Така че, Объркана, не се насилвай, но и търси корените на страховете си и варианти да се справиш, може би ще ти помогне. За всеки случай, не си давай много зор. Имаш време.

 :goodpost:
Много хубав пост, браво!!

Накара ме и мен да се замисля за някои неща, които не ми бяха дошли на ум до този момент и ми даде няколко идеи.
Много ми допада твоя начин на мислене  @}->--

Nebulka ,много добре казано *THUMBS*
Може би съм останала с грешно впечатление от поведението и живота на някой мами, но сега си мисля,че всичко се опира до това как семейството си направи и организира ежедневието.Т.е. зависи си само от мен и от мъжа ми дали ще продължим живота си максимално до сегашния или ще изпаднем в тотална изолация  :)

аз пък никога не съм мислила за чисто житейската страна на нещата, така или иначе това е неизбежно и независи от нас, нещата са такива, каквоти са, да се страхуваш е донякъде нормално, но да страхът да е водешия критерий не е. Водещо трябва да е желанието, то страхове винаги ще има.

Това е АБСОЛЮТНО вярно! В първите месеци след раждането отношенията между мъжа и жената са съвсем различни. Хората сумати книга са изписали по въпроса. За различните двойки отнема различно дълго време да "намерят отново пътя един към друг". Това обаче, хич не трябва да те плаши, защото мила, в момента, в който си гушнеш бебенцето, започваш да гледаш на света с други очи. Приоритетите ти се променят и както сега те е страх да не се отдалечиш от съпруга ти, тогава няма да можеш да си представяш живота без това малко създание. Добрата новина е, че всичко си идва на мястото когато хормоните се поуспокоят и си изградите рутини като семейство.

Днес моето бебенце става на 5 месеца и мога да кажа, че ние с татко й все още "се търсим". Мен обаче това хич не ме притеснява, нито пък него, щото който търси - намира. И двамата сме толкова погълнати от малкото ни съкровище, че се наслаждаваме на всяка минута, която имаме с нея.

Определено едно бебе е голямо предизвикателсто за мъжа и жената от всяка гледна точка. Знам за не един провален брак след появата на бебето, защото някой от родителите (най-често таткото) не е схванал новата си отговорност и е неподготвен за промените, които едно бебе донася. Всеки си познава партньора и би трябвало да прецени дали е готов за това предизвикателство. Ако и съпругът ти е толкова осъзнат колкото си ти, няма да имате проблем с отношенията си и много скоро ще се завърнете към почти към стария си начин на живот.

Мен този въпрос също много ме вълнува.
KlaraFina , би ли споделила как виждаш "търсенето" и "намирането" отново на двамата партньори след това. Питам, не за да изместя темата, а защото това са част от страховете, причина за изчакването на някои от момичетата.

Слънце, ти ме хвърли в дълбоки размисли... Мислих, мислих и стигнах до извода, че това, от което много момичета се страхуват и това, за което аз говоря са две различни неща. Аз имах предвид, че след раждането, поради хормоните, а и поради изключителната концентрация върху малкото същество, някак си не забелязваш съвсем човека до себе си или го приемаш като даденост. Определено се чувства отдалечаване и в емоционален аспект, защото цялата любов, на която си способен се насочва към бебето. Това не означава, че спираш да обичаш мъжа си, по-скоро в този момент "не ти е до него". С времето започваш да се отваряш повече и повече към света, ставаш по-поддталив на сигнали от обкръжението (защото в началато целия свят е само бебето) и започваш да забелязваш отново съпруга си. И когато това стане, започва "обратно пътуване един към друг". Чисто физическите фактори като стреса около грижите за бебето също намаляват поради установените рутини и постепенно се завръщаш към стария си начин на живот, или поне старите си навици, защото присъствието на 3-ти човек във фамилята не може съвсем да се пренебрегне. Това "търсене" и "намиране" имах предвид. Поне аз така изживях този първи период. Използвам думата "пътуване", защото отношенията между двамата (поне емоционалната страна на отношенията) не се връщат за един ден, отнема малко време, което аз не мога да обясня, а и не искам да спекулирам.

Аз съм изкючително гушаво същество, до такава степен, че не можех да стоя до мъжа ми без да съм се гушнала в него. Когато родих, забелязах, че хич не ми е до гушкане. Тогава прочетох, че така става със всички новородили майки, тъй като заради кърменето и постоянния физически контакт с бебето, в тялото на жената се освобождава голямо количество окситоцин, хормонът с много функции сред които и тази да дава чувството на задоволство, което изпитваме при физически контакт. Т.е. майката няма нужда от допълнителна стимулация, за да се чувства вкючително и емоционално задоволена. На мен ми звучи правдоподобно като обяснение.

А че живота и за двамата се променя с появата на бебето, не е тайна за никого. И това, че майката и таткото имат по-малко време един за друг също е вярно, но това, че нещата са различни, не означава, че са по-лоши.

Ха-ха, докато си пишех размислите нашия татко се прибра с бутика вино и подаръци за мен и Филипа.
...Така че положението не е толкова лошо  :P

Хаха, никак не звучи лошо  :girl_wink:

Много ти благодаря, че сподели твоя опит като минала по този път.  @}->-- И аз си представях нещата точно така, ще видим ......  :)

Здравеите момичета,
Аз съм "ново-стара" редовна четателка на форума но все не съм се включвала.
И аз с мъжът ми сме в отбора на бебе-изчакващите и както повечето тук причината е от финансова гледа точка. Ако трябва да съм по-конкретна,мъжът ми е този който е изчакващия,аз нямам особено голям избор  :angry: Той все говори колко искал да сме си имали бебче но също така след това казва твърдо,че ще си почакаме 2 годинки докато сме почнели с бебеправенето.1та причина която той изтъква е,че аз съм била още студентка,е да ама след година и малко няма да съм и честно казано не се притеснявам от това да съм бременна например в последния ми семестър,2та е да сме имали повече финанси,ми не сме бедни ама  :huh: Не ми се говори за това,защото ако все чакаш парите да те забият за да имаш дете то никога няма да стане това  :\ 
Пожелавам на всички дерзаещи мераклии да нямат сериозни причини които ги задържат тука и да напускат побързо този клуб!!!  :girl_wink:

Аз пък реших да си дам един месец почивка...защото миналия се пренавих...незнам зашо психясах така...Може би защото не ни даваха (докторите) близо година и като за първи месец и ужас!!! Правих си по 3 пъти на ден тест за ОВУ, после сумати отрицателни тестове, и днес като ми дойде си казах, че прекалявам...Ще си почина един месец, и после ще започна, но съм решила да не си направя нито един тест....Колкото до готовността...човек винаги се бои от неизвестното....при мен сватбата отключи такава параноя, такъв страх, че понякога направо не мога да спя....но аз си мисля, че това е от стреса и от липсата на достатъчно положителни емоции. Живота не свършва нито с детето, нито с брака...колкото до отношенията...незнам има една братовчедка, която след 14 години връзка и брак (по равно) с мъжът си все още са като млади влюбени...Надявам се и ние с милото да сме така. Човек трябва да рискува...

Мисля,че такова положително мислене като на m_eleva19 трябва на всички в тази тема!
Напълно подкрепям казаното в този пост.
m_eleva19,желая ти успех занапред!

Позволи ми да не се съглася с теб, идеята не е в това парите "да те забият", а в момента в който решиш да създаваш 4овешки живот , да си сигурен (поне в този момент,в последствие разбира се нищо не се знае), 4е можеш да го гледаш, т.е.да постъпиш отговорно(от фин. гледна то4ка, разбира се).То е ясно 4е след като си решил да го правиш зна4и имаш желанието.Според  мен безотговорните хора  мислят по на4ина-"Винаги ще се намерят пари за едно бебе", и като забременеят или пък ве4е родят-тогава запо4ват да мислят как ще се грижат за това дете.
Нека не зву4а без4увствено, защото повярвайте ми аз съм една от жените които са вманиа4ени на тема деца и много скоро се надявам и ние да запо4нем да си правим беб4е, но ще 4акам колкото и да ми е трудно до момента до който се 4увстваме готови финансово, защото психи4ески сме готови от доста време.Успех на вси4ки! *THUMBS*

slaneva аз те разбирам, но не мога да се съглася с теб  :P Когато решихме да си имаме бебе, мъжа ми беше на хубава и сравнително доходна работа за града ни. Аз от това че съм редовна студентка би следвало да получа тия 3000лв и решихме че това е най добрия период (от финансова гледна точка) да си имаме бебе. Не заради парите, просто така или иначе желанието го имаме, по добре сега, вместо след една година когато няма да съм студентка и няма да имам право на тия парички и така... правихме ние сметките. Сега обаче бременна в 7-8 месец имаше вариант парите за студентките да отпаднат, а мъжа ми е в неплатен отпуск без да се знае до кога  :girl_impossible: Тъй че това с парите е малко като монета, де да знам....до късмет се е до някъде. Не мога да върна времето назад, тъй че се стремя да похарча възможно най малко пари около голямото събитие и въпреки това не позолявам на този факт да помрачи радостта ми.
Тъжно ми става понякога, гледам майките какви колички купуват, поръчват по 20 комплекта дрехи и т.н. а пък аз нямам възможност, но кой да знае че така ще стане  :[

Аз съм от безотговорните  =]

Преди (мисля че) бях на същото мнение като сланева, но вече съм на мнението, че ако имаш огромно желание за дете и си готов на всичко заради него, финансите, дори и да ги нямаш, не бива да бъдат пречка.
Жените в Африка ядат питки от кал и солена вода, и имат деца.
Ние с мъжа ми не сме бедни, но живеем в боксониера от 20 кв м. А макар, че не сме бедни, по-голямо жилище от това не кожем да си позволим и въпреки тези условия скоро ще започваме да бебеправим. Просто усещам, че ни е дошъл момента и нищо друго няма значение  =]

Gergancheto  разбира се мила, когато се слу4и така нямаш какво да направи6освен да се опитваш да направиш вси4ко възможно нещата да се пооправят , но ето ти сама казваш 4е сте обмисляли , в момента в който сте го решили сте били сигурни 4е  сега е правилният момент ,а не "Ще си направим беб4е , пък ще се оправим някакси.
inaxastra -аз не съдя никого и не желая да обидя никой.Вси4ки са разли4ни и всеки сам преценя.Да-Жените в Африка ядат питки от кал и солена вода, и имат деца , но ние не сме в Африка , нали?
Успех с бебеправенето, ние също ще запо4нем скоро да бебеправим , но само след като ни се подобри достатъ4но фин. положение(толкова малко 4е да сме спокойни 4е вършим нещо разумно)

Въпроса е че ето обмисляхме и пак си стана каквото е имало да си става  ;) Плюс това за мен съвсем не са толкова големи разходите около едно бебе,а вече около порастналото дете, Тогава пък съвсем няма как да знаеш на какво дередже ще си  :[

и аз не мисля, че финансовите въпроси са важни, толкова са малко истинсклите неща в живота и не зависят от парите. Да парите ти дават охолен живот, позволяваш си луксове, всичко е по-лесно, но наистина може да са нещо временно и в един момент да се окажеш на улицата, но ако семейството ти е до теб, всичко друго няма значение.
едно желано дете ти дава сили да се бориш, дори със зъби и нокти и да успяваш. защото положениетоо  в Бг е такова, че повечето хора живеят на ръба на бедността, това е така. О отип знам, че човек може и с 2 и с 200, всичко е относително

Ама вие изобщо не разбирате какво искам да кажа :P , разбира се 4е ще намериш на4ин да си гледаш детето, изобщо не става въпрос то да бъде гледано в лукс или нещо подобно, или 4е това да го оби4аш и то да е здраво е най-важното,но не мога да си представя 4е аз няма да съм добро фин. положение(не богата) в момента , а може след месец да съм , и да реша 4е ей сеги4ка запо4вам да си правя бебе.

Аз лично да си кажа за себе си, че нито се сърдя, нито се обиждам  *THUMBS*
Разбира се, че все си има мнение и всеки си решава за себе си.

Но понеже съм вече (почти съвсем) овехтяла, а надежди след един месец да стана по-добре няма, моментът за нас е сега  :girlhide:

inaxastra  може би си права, ние имаме нещо в предвид и се надяваме 4е в най-скоро време ще бъдем ОК и може  би затова разсъждаваме по този на4ин  =]

Дамммм и се сетих да добавя, че и аз отложих веднъж (затова съм още тук де) с надеждата да имам безсрочен договор и всички облаги, които идват с него, но понеже нещата се протакат, а ще ставам скоро на 34, се опасявам, че вече нямам избор.

Ако бях преди 30те със сигурност щях да изчакам  *THUMBS*

inaxastra  радвам се 4е ме разбираш  .Всеки разсъждава разли4но на определен етам от живота си.
Така или ина4е 4акането е било в  името на евентуалното по добро положение .В името на детето, нали?

slanevaаз мисля,че добре те разбирам.
В момента сме финансово осигурени-работим лятото и с изкараното преживяваме зимата.Не се лишаваме от здравословна трапеза,но не тънем в лукс.Имаме собствено жилище.
Само,че лятото си е сезон за сезон.Не можеш да предвидиш какво ще е следващото.
Изчакваме за да завърша образованието си,с надеждата това да донесе по-добра работа вбъдеще.
Ясно е,че когато детето дойде ще направим всичко по силите си да осигурим средства за нуждите си.
Но смятам,че едно висше е добро начало.

И ние чакаме  :( аз чакам сватбата да мине, той чака да спра да чакам  ;) Ако само от него зависеше вече щяхме да си имаме. Аз искам да сме в по-добро фин. положение, да си оправим бъдещият дом, да мине сватба и ремонт, той да завърши, на мен ще ми остава 1 сем. магистратура - което е нищо. На него ще му  остава тепърва магистратура (просто смени университета и изгуби 2 г :( ).  И чакам да не ме е страх и да си кажа сега е момента. Но много си мечтая, милото вече ми гали коремчето, нищо че никой няма вътре ... незнам, накрая ще му отпусна края хихиихихихи  *YAHOO*
Сега е и добър момент при мен в работата, защото се утвърдих и ме осигуряват на цялата заплата иии за сега няма да сменям ...чакаме, до ремонта има 2 м а до сватбата 4, до завършването 5-6 - почти не остана  :P

И аз да се разпиша в този клуб, и ние чакаме, какво чакаме и ние незнаем, все чакаме всичко да е наред, но никога не е , в смисъл че що се отнася до нас и нашите отношения всичко е перфектно, но винаги в нашата връзка някой отстрани ни пречи. Чакахме 9 години, за да си кажем ДА, чакахме 3 години за да разберем, че дома, който мислехме че ще живеем е измама и пирамида, сега чакаме отново дома, в който мислехме, че ще живеем сами, но ТЯ (свекървата не ни оставя, сякаш целта на живота й е да ни прави мръсотии и да ни кара да страдаме) и сега се оказва че отново сме без дом и трябва да започнем наново да си търсим нещо да си купим, да теглим кредит, да го изплащаме 30 години и кога питам аз ние ще сме спокойни най-после и ще можем да си направим бебе?! :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(

Ванчи, много съжалявам за случилото се незнам какво да ти кажа, но не сте само вие ако мога с това да те успокоя малко.Ние сме подобно в такава ситуация която описваш, живеем при свекървата в момента ( и тя една мисли само за тях си да са добре те ... но това е за друга тема ) принудихме се купихме апартамент не ме питай колко години ще го изплащам сигурно и внуци ще имам даже но такъв е живота, гледаме напред с оптимистични мисли и това е.Знам че това не е успокоение за теб но все пак, ето точно когато ни е най напрегнато и трудно  и бизнеса ни спадна драстично покрай тая криза Господ ни дари с бебче (тука за да бъда честна ще си призная че в началото бях радостна за новината но все ми беше в главата как ще го гледаме, с какви пари като то за нас няма в момента а камо ли за това малко създание), но аз бях на 7-то небе от щастие защото го исках много а 2 години се пазехме точно заради тоова че все няма пари все някой ти прави мръсотии и те връща в 1-ви клас. Но Господ си знае работата и се надявам че и при вас ще стане не го мисли много, поне при мен колкото го мисля по зле ми става, никога няма да се видиме в пари или пък да се оправиме :), трябва да мислиме за напред с хубави мисли и позитивни че някой ден и на наща илуца ще изгрее слънце.
Извинявам се за дългия пост но се отплеснах ако искаш с някой да си поговориш аз съм насреща  *THUMBS*

Дидка, благодаря ти мила за подкрепата, ти така като го описваш и при вас е същата работа. Какви са тези хора егоисти направо незнам. Да, знам че никога няма да е подходящо времето, но аз съм перфекционистка и искам да отгледам детето си в една спокойна и уютна среда, а не в стреса на който сме подложени сега с мъжа ми. Искам и да се порадвам на бременността си когато дойде, а не да се ядосвам всеки ден и да ми стане нещо примерно. Затова все чакаме, но докато се усетим и те годинките минали.... Не става така, пък за слънцето то отдавна изгря добре че имам мъжа ми и се подкрепяме взаимно и се обичаме много, боже, през какви неща сме минали като се върна назад, права си и това няма да ни изплаши @}->-- :girl_wink:

И аз ще се разпиша тук. И ние чакаме, официално, заради работата и да станат някои евентуални законови промени (работя с медицинска годност, която като загубя заради смъртоносната болест бременност и след това има половин година обучение и изпити). И, май, най-вече чакаме да свикна достатъчно с мисълта. Хич не съм малка, далеч съм от тази мисъл, обаче съвсем отскоро мисълта за мое бебе ми е възможна. Пък и първо трябва да убедя мъжа си да ми направи момиченце, че иначе  P-( P-(. Къде майтап, къде истина, ама в момента хич не ми се гледат момчета, само това, че ще си е наше ми дава някаква надежда за горкия евентуален наследник. Да обобщим, проблемите са предимно в главата ми, но вече като видя някое розовичко по улиците и много се въодушевявам. Планирам(е) към средата на лятото да се захващаме за работа, живот и здраве.
 Едно момиче беше писало, че на 26-28 години няма жена без майчински инстинкт - еми, на 26 бях напълно убедена, че с мъжа ми ще си имаме повечко деца, ама по-нататъка, не и в момента. А майка ми на 23 е плакала първия месец когато и е дошло като са почнали да си правят, така че си е до човека. И с времето определено ти "идва вдъхновението", аз, лично, узрявам за тази стъпка. Убедена съм, че ако още те е страх повече, отколкото искаш бебче, трябва да се чака.

Включвам се само с лично мнение по майчинския инстинкт. Аз съм на 33 и никакъв майчински инстинкт не изпитвам. Веднъж усетих нещо подобно, когато взех на ръце бебето на брат ми, но иначе така всеки ден да си викам "ууу, колко е хубаво да си майка" - не си викам  =]

Така или иначе за протокола да отбележа, че тая работа с инстинкта хич не ме притеснява  :girlhide: и не мисля че има значение има ли го или го няма

По отношение на майчиския инстинкт - и мен никога не ме е имало по тази част. В повечето случай съм се ужасявала какво да правя с дете, не съм от тези, които се приплесват по малки деца и могат да се занимават с тях. Смятам, че това се промени след като забременях и никога не са ми и минавали през главата мисли за това дали ще съм добра майка или не. Сигурна съм, че ще съм най-добрата майка за детето си. Аз съм на 32 за сведение, така че пак показание, че годините нямат значение. Едно към едно съм с Ина тук.  ;)

Мой беше коментара за годините и майчинския инстинкт!Не съм искала да обвързвам някого с това или да обиждам-извинявам се ако е така!Просто аз мисля така.
Аз се прехласвам по бебоци,но не знам точно как да ги забавлявам.
Бързо ми омръзва да се правя на палячо,времето никога не ми стига за мен самата и не знам как ще се справя като майка.Страхувам се да създам дете.Може би коментара ми за годините и инстинкта е само оправдание за да не си признавам страховете......

Ама не бе Додо, никой не се обижда, нито се обвързва, така си говориме  ;)  да става дискусия  *THUMBS*

Радвам се,че си ме разбрала правилно Ина! :)

Определено и аз просто си говоря и, може би, се сближавам с идеята.
     Иначе, имам сестра на 8, която се роди когато бях на 20 и бебе съм гледала. Ама си е друго когато ти само си гледачка, идва мама, можеш да се оплакваш колкото си искаш, да врънкаш, че не ти е задължение, да избягаш, защото ти се спи. Не че може да се спи, че то като ревеше нашето се чуваше в цялата къща, ама поне не трябва да го разнасяш. И като нещо му има не вземаш ти решенията. Само питаш мама какво да правиш. Като стане по-големичко спокойно можеш да му кажеш да не ти досажда - ти си голямата кака, която може да си позволи такова нещо без да нанесе травма за цял живот. А мамата не може. Ама, ако нашите са като този дребосък, нямам нищо напротив и да съм мама. Много яко хлапе стана, пу, пу, да не му е уроки.

И аз незнам каква мама ще излезне от мен  :( За инстинкта - май ми се появява. защото все по-кесто се кефя на разни бебчовци и се замисляме за наше, но страха как да се грижа е голям. Знам, че ще му готвя какви ли не вкусотий и има шанс да го превърна в прасенце, но аз толкова много се притеснявам за моя брат, въпреки че вече голям мъж стана, пък представям си за това дребосъче сигурно ще откача. И много ме притеснява съня. Някак си, ние с милото сме големи нани - простоооо, много обичаме да спим и ако бебо не обича, незнам как ще се разберем. Не се чувствам реално подготвена, но не вярвам и че ще се почувствам ....

Аз пък не знам защо всички свързвате инстинкта с това дали се радвате на чужди бебчовци или не  *crazy* Аз обожавам бебета, мога да ги гушкам с часове, но пак не бих казала че преди бременността съм имала майчински инстинкт, дори сега не мисля че го имам "в пълния му блясък"  *db*

 :offtopic:

Спокойно, това се предава по наследство. Ако и двамата обичате да спите по много, детето ви също ще го прави.

 :offtopic:

KlaraFina дано да си права, защото иначе не ми се мисли  @}->--

И аз се разписвам в темичката!  :) Не смятаме да бързаме с бебчо, но определено не смятаме и да протакаме твърде дълго. Вчера научих, че жените в Италия започват да раждат на възраст 40 (средно статистически) и направо ми призля.  :angry: Коментарът на годеника ми беше: А кога точно раждат - преди или след менопаузата?  :laugh: За какво чакат не ми е ясно - финансова сигурност и независимост, дрън-дрън... Направо ми призлява като си помисля, че ще съм баба, когато детето ми е на 20. Определено съм за раждане когато и двамата са готови, но нека не забравяме, че и годините имат значение. Природата си знае работата и щом менопаузата настъпва около 45 год. възраст значи си има причина. Аз не претендирам, че знам по-добре от майката природа.

Имам приятелка,която от скоро живее и работи в Холандия.Детегледачка е на дете със специални нужди.Вследствие на живота си там тя ми заяви,че няма да се замисля за раждане на деца преди да навърши 35год.Там това е нормалната възраст за създаване на поколение-първо образование,кариера и т.н.

Да, оказва се, че в западна Европа има много повече жени изчакващи с бебеправенето, отколкото у нас.  :)

Моето мило каза, че иска да сме млади родители за да сме по-близо емоционално до децата. Винаги ми е било много мило някой като ми каже - колко млада и хубава майка имаш, тя ме е родила на 24, тати е бил на 28, ние с милото сега сме на 24 и все още сме в клуба на изчакващите ...
Исках да ви се похваля, че от 2 дена пия фолиева кисилина :) за да съм подготвена дано скоро преминем в другия клуб - на правещите ;) Мисля да отложим с около 1 година, да мине сватбата, да попътуваме и след това - бебо :)

Оф и аз вече се замислям дали да не мина в другия клуб, то дали ще чакаме до лятото или сега, няма много разлика :P Пък аз да си призная, :[ че вчера като си легнахме и стана една беля, да видим, аз преди много се шашках, но сега си казах каквото стане. А и милото вече много иска.....

Уау, как реших да вляза и аз в тази тема изведнъж, досега не я бях чела... Че и да се разпиша... :[
Всъщност мен отдавна периодично ме удря някакво неистово желание за бебе, после отминава, после пак се появява и така. Преди година наша приятелка роди, макар да е още студентка, макар с бащата да живеят разделени в момента по битови причини... И около това бебче съвсем се бях побъркала.
Иначе аз съм тази, коята заяви твърдо, че първо ще има сватба и едва след това бебе. И така, сега първо ще се оженим, а после ще му мислим.
Тази година и двамата ставаме на 27, времето полека-лека напредва... Но засега ще чакаме, основно защото аз мисля да си търся друга работа след сватбата. В сегашната ми фирма не се чувствам особено сигурна, най-вече що се отнася до пазенето на мястото след майчинството и до възможностите за развитие след това. Ако пък започна друга работа, няма да е много коректно да забременея веднага след това, след някой и друг месец.  =] Та... ще почакаме още, дори не е ясно точно колко.

и при мен,както казах веднъж,много мислене,много чудо,много страх!
Но мисля живот и здраве скоро да се преместя в другата тема :yes:
Лека полека с времето всичко ще си дойде на мястото ;)

Май е най-добре много много да не се пресмята и изчисляма, то само ще си дойде.

Здравейте и от мен.И ние сме в момента на "изчакване".Имам доста бъркотия в главата ми в момента и доста в-си за решаване преди бебчо.НОооо лятото живот и здраве ми се иска вече да започнем с бебеправенето, че не се знае колко време ще продължи  :P

Успех на всички бъдещи мами  @}->--

хайде и аз да се запиша в клубчето...местя се тук и се надявам да е за около 6 месеца...най добре е така да поизчакаме едно заради аборта който настъпи друго че и шефката ми с която не знам какво толкова се съобразявам ама...няма начин...може пък да е за по добре...

Додо как си ти мила няма ли да се местиш в другоо клубче...

И аз така, смятам още малко да чакам и вече да се местя в другата тема. Чакаме да намерим квартира, че това се оказа направо непосилна задача :\
А сега и да искаме не можем да правим бебче, защото просто нямаме и грам спокойствие, като се махнем от къщата на ужасите тогава, което ще бъде много скоро, вижда се краят на нашия ад ;)

Бера, дано от това клубче се преместиш направо в темите Честито и отчетните, когато е точният за вас момент!!!

много ти благодаря гостенче
от цялата тази история поне научих няколко урока и съм по позитивно настроена за следващото бебеправене...наистина ще се попазим следващите 6 месеца...и ще използвам времето хубаво да си изуча тялото и овуто и когато възобновим опитите няма да имам никакви съмнения и просто бебчето ще си дойде.... :) а до тогава...търпение...

 @}->-- @}->-- @}->--

Много ми е странно, май всички записали се в тази тема го правят по причина като"да си почине тялото ми","да си събера мислите","да се успокоя"....АМА след няколко месеца почваме за работиме за бебе. *crazy* На вас всички, мъжете ви имат ли някакви коментари по въпроса"бебе"? Питам защото аз удрям на камък с моя мъж. Той обича бебетата, НО не искал бебе сега. Имало време...преди година каза че след 2 години сме щели да имаме бебе, сега година по късно казва"след 2 години"....и така все същото. Аз не съм заскачала да бебеправиме, но ми се иска да спре тоя моя мъж да ме пази, пък когато стане - стане, а не след 2-3 години да каже,айде сега ще имаме бебе. Не си го представям по този начин.  :huh: Та в момента си седия в този клуб на изчакващите,защото моя мъж "изчаква"  *db* Не си намирам място от цялата тази работа...

Еми и моя мъж години наред не искаше бебе (и сега не е тотално убеден), но след като веднъж говорихме сериозно по темата и всеки си изложи неговите доводи - аз защо съм За и той защо е Против, той ми каза, че всъщност имам право. Оттогава минава още време, в което сме на изчакване по различни причини, а той свиква все повече с решението и така.

Доста мъже има, които не са готови да поемат такава отговорност и изтъкват различни причини за НЕбебправене.

Аз казвах,че искам,а той-има време.
Около приготовленията за сватбата нещо в него се промени-започна да говори,
че вече е голям и му е време,а щом се роди племенницата му,направо пощуря.
Щом я види,добива един замечтан поглед и подхвърля едни намеци.
Сега той чака мен-ако кажа днес,утре-готов е.

Моят мъж пък откакто се помня иска бебе, но аз все не искам, изчаквах сватбата да мине, сега пък имаме други проблеми и така........

да се запиша и аз тук  :battle: аз много изкам бебче  :momy:, но мъжо е категоричен, че има време

Да взема да се разпиша - и ние сме като van4ii, мъжа ми още преди да се оженим препираше за бебе, много иска да бъде татко, но аз исках да изчакаме, за да свикнем със съвместния живот (не сме живяли заедно преди сватбата). Така че се пазим. Но лятото вече сме решили да започваме с опитите, пък когато стане...

   Здравейте!Не знам дали мястото е тук и се извинявам предварително.Приятелят ми не ме предупреди какво прави и разбрах късно(бях и в овулация) :(както и да е.Да попитам по опитните то мен,възможно ли е да усещам някакви ранни симптоми за бременност,като болки в яйчниците и гърдите,само 8 дни след половия акт.Не е ПМС,защото е рано.Правих си тест на 7-ия ден от акта и е "-",но ме принесняват болките,каквито не съм имала досега и толкова рано едва ли отчита точно.Може да имам някакво възпаление,какво ли не си мисля вече :(И тези болки, чувствам яйчниците си като изтръпнали и то еденият повече и кръста.

titina,след като на 7-я ден теста е отрицателен-довери му се.Възможно е голяма част от симптомите да са на психична основа.Изчакай датата за цикъла си и ако не дойде повтори теста.
Ако не си мерила базална температура или не си правила тест за овулация,как знаеш че тя е настъпила?


Аз вече не знам за коя тема съм.Спрях противозачатъчните след последния цикъл и следващата седмица имам час за преглед.Мисля да се пазим още известно време докато натрупам фолиева киселина.

Додо23, така като ти чета поста си направо за другата тема. Да вземеш да се прехвърлиш ли? Или ти мислиш от тук направо в Бъдещи мами :girl_wink:

dodo23 и аз съм в същото положение. Имам още една опаковка противозачатъчни, след това ги спирам. И започваме да бебеправим. Искаше ми се преди това да отида на лекар, но тук (Австрия) се чака доста за рутинен преглед, например 2-3 седмици. Знам например, че хемоглобина ми е доста нисък 110-120. И другото, което ме притеснява, е че пиех/използвах противозачатъчните за регулиране на цикъла и се страхувам, че като ги спра пак ще има да си чакам по месец, месец и половина за цикъл. А това чакане ще е съпроводено от стреса: "Бременна ли съм или не съм"

Ами,мисля си,че като не сме от активно работещите по въпроса и не е много коректно да съм при бебеправещите.
Нямам търпение да се метна,но и аз като titina не си знам овулацията и няма да е изненада да прелетя при мамите *YAHOO*

И аз да се запиша тук.Нашата сватба мина скоро и все още не сме започнали да мислим по-конкретно за дете,макар че и двамата искаме.Аз съм много ЗА семейното планиране и мисля,че не е задължително венага след сватбата да се започне с опити за дете.Даже ми се струва,че е добре да се поживее известно време така,за да се формират навици и да се създаде семейна среда преди да се появи дете.Хубаво е нещата да са осъзнати и обмислени.
Освен това мен като,че ли малко ме е страх от раждането и евентуалните промени,които могат да настъпят.Не знам,дали съм достатъчно готова,дали ще се справя?Иначе имам силен майчински инстинкт.При вас как е?

stefanel, и ние не искахме веднага след сватбата да започваме *THUMBS*
И мен ме е страх от всичко, което ще се промени, но само си помисли, че си струва за едно такова невинно същество, за един живот, нали в крайна сметка за това живеем, за децата си.
Спомням си преди години мои колежки как ме убеждаваха и обясняваха, че една жена никога не е готова да се омъжи и да стане майка. Е, не е така, бях в пълното съзнание и с пълното желание да се омъжа, исках го и съм щастлива със съпруга си. И сега съм в пълното съзнание, че ми е дошло времето за бебче, много го чувствам, искам и сякаш по някакъв начин и тялото ми го казва, не мога да го опиша с думи, едно такова странно е чувството. :girl_wink:
Тази седмица съм на преглед профилактичен и ще започвам с фолиевата киселина, това ми е първата стъпка :girlhide: Хайде и след някой друг месец да се местим в другата темичка
 
 8P

И аз май съм на път да се отписвам от тази тема. Имахме няколко причини да седим тук, но скоро са на път да бъдат премахнати всички. Фолиевата си я пия от март месец, а противозачатъчните отдавна ги спрях.
Още се чудя дали е редно да правя някакви профилактични прегледи или изследвания преди да се преместим нататък  *crazy* Или да не си вкарвам такива мухи  =]
(Изключвам разбира се редовните прегледи при гинеколог и стоматолог - те са ясни  *THUMBS* )

stefanel, много са ми познати твоите вълнения, разпознавам ги у себе си също. И аз имам подобни мисли, но в крайна сметка никой не е казал, че веднага като сте семейство и хоп трябва да започвате с правенето, не и ако не го искате. Затова ние сме решили да изчакаме, да си поживеем, да се насладим на свободата си колкото ни се иска и когато се почувстваме готови да действаме. В крайна сметка няма правила, а и ние не сме стари, че да ни изтича времето и да няма закъде. Само исках да споделя, че и аз имам същите съмнения като теб! :)

Днес ходих на преглед и ми казаха, че съм много здравичка :bravo:
От утре започвам да пия фолиевата киселина ;)

Ау, ау, ау как се зарадвах  :danceg:
Няма нужда от допълнително прегледи и изследвания  ;)

Хихи, и аз така... само че започнах фолиевата киселина преди десетина дни.  *THUMBS*

Да се запища и аз тук. Ние изчакваме да мине сватбата и се мятаме  :P , обаче много ме притеснява това че не мога да спра цигарите, а пък има още само четири месеца - трябва да ги спирам вече. Казват че е хубаво предварително да се спрат, защото иначе е стрес за плода и за майката. Направо така ми е гадно заради тези цигари обаче е по-силно от мен.  :'( едно ми е безизходно такова

Vilence, много ли пушиш? Опитай малко по малко да ги намалиш ако искаш. И аз до скоро припалвах по цигарка-две на ден, ама пусто като обичам и като ми е напрегнато напоследък все ми се пуши  :girlsigh: :vivasvat:

А не, без цигари, Виленце, трябва да ги откажеш и то отраз, аз ги спрях вече. Давай, имаш стимул, стискам палци, с теб съм, да ги махаме тези отрови, аз ги мразя, вече за трети път ги отказвам, предните пъти за по 4 месца и пак ги почвах, но сега не мисля, а и периода ще е по-дълъг, надявам се :girlhide:
По принцип казват лекарите, че на организма му трябва 1-2 години да се изчисти от цигарите, а ние  трябва да ги спрем поне няколко месеца преди това :)

Оф, абе не пуша малко, половин кутия на ден.
van4ii, опитах на няколко пъти обаче повече от ден два не издържам, като се сетя за цигарка и за друго не мисля. ама сега измислих да си взема билкови цигари, казват че били безвредни, в смисъл нямат катрани, които да тровят организма. ще ви държа в течение как се развиват нещата.
Този месец смятам да отида да си направя няколко изследвания - хормони, хламидия и т.н. и се надявам че ще ми светне лампата че е крайно време да се преборя с тези гадости. стискайте ми палци!

Хайде, стискам палци всичко да е наред и да имаш воля да ги откажеш *THUMBS*

 :offtopic: Малко съм извън темата, но да кажа, че е добре по време на бебеправене и двамата родители да не пушат. Когато с моя мъж подновихме опитите след аборта ми през миналата година и той отказа цигарите стана много по-бързо. Ако все пак половинката ви неможе да ги откаже да пие витамини, в които имае Цинк и Селен. :offtopic:

vilenceto  само да ти кажа, че се каяват килограми като спреш да пушиш. От гледна точка на това дали си поръчала вече роклята го казвам. А иначе най-хубавото нещо е да спреш цигарите. При мен така се получи, че ги спрях като забременях, но.....  :[ Не искам и да чувам да ги почвам  :)

Рени, моята половинка не пуши-препалва ама много рядко, но пък информацията е много полезна 
grahovaprincesa, знам че се напълнява, но въобще не се бях сетила че всъщност това ще се отрази и на роклята. Благодаря ви момичета!

И моят мъж пуши, но не мога да го накарам да ги спре :girl_impossible:
А що се отнася до напълняването след отказване - не е вярно, както споменах два пъти преди този съм ги отказвала, нито грам не качих, затова според мен всичко е до нагласата на човек. :girl_wink:

Момичета, да ви кажа на мен вече много ми се "бебеправи" :[
Но ще изчакам малко, че големи жеги сега.....

van4ii направо  ме разсмя с този твой пост, какво пречат жегите на бебеправенето
 ти като мъжът ми миналата година, преди да отичдем на море се чудех дали да спра хапчетата и го питам и той, " еее точно сега ли , на морето", като че ли ще го карам да копае *crazy* *crazy* *crazy*, реално нищо не се променя в живота

Ванчи, мен също ме разсмя, привечер де, пък и още не сме усетили истински жеги таз година, над 30 градуса.

Руми, ама и твоят мъж си го бива, хихи, че ако на морето не се засили десерта, къде???!!! То там просто предразполага  :[

еми да, то реално за него нямаше да има някаква разлика, така или иначе на морето сме доста активни, а и се предпазвахме само с противозачатъчни и ми беше много странно, ама карай

Oх, знам че съм  :offtopic: обаче много ме разсмяхте и развеселихте  :laugh:

Руми, дали пък наистина мъжете не го възприемат като "работа", когато се отнася за бебеправене, а не като удоволствие или просто се скатават   *db*  по този начин  =]

... Не успявам да публикувам вече втори път - стана забавно  :girl_wink:

 :laugh:Радвам се, че съм ви развеселила, всъщност точно това целях, по-скоро жегата ми е за оправдание :[, защото мислим в края на лятото да започваме и затова....
А да ви кажа вчера се прибрахме много късно вкъщи и тъй като не си нося фолиевата киселина в чантата и забравих да пия *crazy*
Това проблем ли е, че изпускам един ден?

Ванчи, не е проблем, дори вече да си бременна, не е страшно, спокойно.

Момичета, само да ви кажа, че официално напускам темичката  :[ от този месец започваме с опитите за бебче, пък когато стане.  :girl_wink:

Успех и попътен вятър!  :)

Успех, стискам палци да стане от първия път! @}->--

Благодаря за пожеланията  :[ аз не държа да стане от първия път  :girl_wink: малко да си поживеем без да се пазим - пък след 1-2 месеца да стане и бебчето. Ама то си е Божа работа де.  :)

Май и аз съм все още за този клуб. Мислехме веднага след сватбата да правим опити , но изникнаха сега едни събития и малко след тях , което ще рече септември. Мъжа ми малко не е съгласен постоянно да се пазим и т.н. Не го разбира след като сме женени :). Ще дойде и нашият ред. Като за всяка не раждала  жена имам толкова въпроси в главата си , снощи преди да заспя си мислех за това как предстои живот и здраве да ставам мама , друг човешки живот да разчита на мен и да зависи от мен. Дали ще се справя. Ами дали всичко ще е нормално, като се има предвид и колко съм страхлива от лекари , инжекции , прегледи , абе от всичко.

Ти си жена. Природата те е програмила да се справиш.
А страхьт от лекари и инжекции, така добре познат ми и на мен, ведньж като ти дойде до главата и няма как, ще го преживееш. Пьк даже по някое време ще свикнеш и ще ти мине.

Ако не се чувстваш готова и не те притиска вьзрастта, да си още време.

Иначе тези сьщите страхове ги има всеки. Те са сякаш част от играта. Но както винаги казваше баба ми: "Страшно няма, цял свят от там е излязьл."

inaxastra , аз също много често , като си мисля за бременност си казвам , че жената е програмирана да изживее това - да роди , да отгледа деца. Но понеже е нещо неизвестно за мен и имам хиляди въпроси в главата си. Иначе относно страховете от лекари и тем подобни , преди не бях така, никога не ми е пукало от нищо , но преди 10 години ми бяха открили една бучка на врата и имаха съмнение за нещо по - сериозно. Тогава още бях в гимназията , цяла една година ходехме по лекари с нашите, за да се правят изследвания , биопсии и т.н. Никой не можеше конкретно да каже какво е това .В крайна сметка зарязах накрая всички лекари. Преди 2 години ми каза 1 лекар , че е просто мастно образувание.  От тогава натам не мога да отида на лекар спокойна. Имам някаква травма явно , но както ти казваш в един момент се свиква . Даже моя приятелка кипеше от щастие, когато ходеше на прегледи , защото виждала малкото човече  :).
И друго нещо свързано пак с лекари и прегледи - имам страх да ми мерят кръвното и веднага го вдигам. Като си го меря сама с ръчен апарат ми е нормално , а като го мерят в кабинета и скача до небето :). Разрових се малко тук и там и разбрах , че има много хора със същия проблем, но ми е малко хикс , като забременея как аджеба ще давам да ми го мерят :). Малко на шега го казвам , защото не е нещо сериозно , но наистина си го имам като проблем де.

Ще предупредиш лекаря, който ще ти следи  бременноста за този проблем  :)
А за това как ще се справиш, този въоприос си го задавт всички бъдещи мами и аз така си мислих, но неволята учи ... :)
Мен ме беше страх, че съм малка на 21 родих , и си викам лапи с лапи , дали ще се справям,но по край мен има доста момичета , който на 17 станаха майки и си казвам те са по-малки от мен, че с есправиха, та аз ли няма да мога и така... 40 дни са най-трудни докато свикнете един с друг след това е разкош, коприна направо!

Тогава няма друго какво да се каже, освен: Добре дошла в клуба !  ;)

А за страховете, аз пьк обратното-никога не сьм била болна, никога не сьм била оперирана, нито лежала в болница, нито са ми правили изследвания някакви и мисьлта за всичко това ме тероризира  O_O Като давах крьв за ведньж годишно заради противозачтьчните-припадах.  :huh: Но сега като ми се налага, тьрпя и дори се оказа, че не е чак толкова страшно, но при теб проблемьт е сьвсем друг де, няма сравнение  :friend:

Аз затова ти и казах горе, ако не си готова и имаш време не бьрзай  *THUMBS*

Не, готова съм , чувството , че го искам го има и е на лице така , че какво по - голямо доказателство за това. И да чакам и да не чакам - той страха ми няма да изчезне , просто трябва да го преодолея , защото е просто глупав. И вече знам дори как се нарича - синдром на бялата престилка :).

И аз да се разпиша в темичката. Чесно казано се чувствам напълно готова да бебеправим  :puppets:
За съжаление според обстоятелствата около нас се налага малко да отложим  :( А и мъжо е на мнение, че трябва да си поживеем поне още една година. Когато говори така чесно казано малко му се ядосвам, защото явно си мисли, че като се захванем с бебеправенето и хоп! бебчо ще стане от раз, още първия месец. :baby_girl: Мъжки му размисли  :scratch:, като минат няколко месеца в напразни опити ще го питам тогава.

Не се знае, може и така да стане  :P

При нас точно така се получи и шокираната бях аз   ;)

Явно при всеки готовността за бебе идва по различно време.Аз споделям мнението на мъжа на mademoiselle.Някаси предпочитам да си поживеем известно време като семейство без дете и след няколко годинки да се опитаме да си направим.Много е важна и финансовата страна.Ние например живеем на квартира,която за мен е компромис в много отношения.Колкото и да я чистим си остава старото жилище на някой друг.Не искам да отглеждам бебе в такава среда.Все пак съм благодарна,че си живеем самостоятелно,а не се налага да сме като в дядовата ръкавичка при някои от родителите.
Иначе все повече се замислям за дете с времето.Даже бих искала да имаме повече от едно,дори три.Прекрасно е да имаш голямо семейство  :kinder:  :baby_g:  :baby_b:

mademoiselle, освен, че са убедени, че става от първия път, са убедени, че животът свършва с бебето. Ама свършва терминално, тотално, завинаги и много страшно. Аз полагам много усилия да убедя моя мъж, че и с бебе може да си живеем. Ама преди няколко дни ми излезе с "това ни е последното лято, пък ние нищо не правим, купонът трябваше да тече на МАХ, пък то.... :'(" - каква невероятна сила имам върху мъжа си 8P.

 Така че, ако не ви притискат годините и обстоятелствата (сега е момента, защото след 2 години ще правиш кариера), дайте си време. Аз съм на мнение, че ни трябва един убеден татко, който да понася всички капризи и истерии на хормонално дисбалансираната мама. И действам по програмата "Животът продължава" въпреки зашеметителните резултати.

Да ти кажа младички сме (след 2 дни навършвам 22), ама биологичен часовник ли е, какво ли е не знам  *crazy* Явно моите пориви се дължат на факта, че живеем заедно от 4 години или просто ние жените съзряваме по-бързо  =] При всички положения бих искала когато настъпи моментът и двамата да го искаме силно. Не, че ако сега се получи мъжо ще го върне де  :sarcastic: но съм сигурна, че ще се чувства доста уплашен и несигурен и както казваш може би в неговите предстви "животът ще свърши". Иначе, като цяло доста се радва на чуждите бебчета и това ме радва  :momy:

Моя мъж пък постоянно ме пита кога започваме с опитите, че му омръзнало да се пазим :). Относно това дали животът "свършва" ,когато имаш дете съм на мнение , че просто живота се пренарежда. Ние също си казвахме какво ще правим , как ще излизаме ,ами на почивки как ще ходим и т.н. И какво стана - като отидохме на медения си месец какво да гледаме - хотела пълен с деца на всякакви години . Имаше бебенца , на 1 , на 2 , на 3 годинки...Ние се чувствахме направо не на мястото си там и да ви кажа наоколо само детски смях и весели семейства с деца. Идеше ми веднага да си направим едно бебе :). Знам със сигурност , че няма да сме от типа хора , които биха тръгнали с новородено на море примерно , просто сме от по - предпазливите , но като отрасне малко навсякъде може да си с него. Това не ни спира , излизания и пътувания винаги ще има , аз не съм се находила и няма да се находя (постоянно някъде искам да пътувам ). Ако чакам да стане това никога няма да съм готова. Аз съм на 28 години и не искам да чакаме повече , но ако бях на 25 щях да изчакам още малко :).

Момичетаааааааа напускам този Клуб и се премествам в другия :momy:
Вече започнахме пък да видим кога ще стане Дали от първия или от втория път ще чакаме
Успех и дано повече да ме последват

бравооо  :bravo: , скоро и аз ще се изместя, само да мине сватбата  :[
а ако междувременно се случи вашето щастие, не пропускай да ни съобщиш. Успех!!!

Здравейте, дами!
С мъжа ми сме твърдо убедени, че ни е време да симаме дете и то не едно, а поне две или три дори   :baby_sleep:  :baby_bath: :momy:
но  трябва да изчакаме още поне 4 месеца - та реших да се включа в   Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето" та дано мине по-бързо времето. Преди почти два месеца загубих бебето си  :'( беше  много тежко... сега се утешавам с мисълта за бебе, иска ми се по скоро да забременея и добре, че е мъжа ми, който ме подкрепя и следи лекарските забрани за бебе, преди да изтекат шест месеца...
Какво бих правила без него  :gu6:
Желая на всички вас от *INLOVE* които искате бебе, а се налага да изчакате по разни причини, да Ви мине по бързо времето и скоро да се преместите в темата за бебеправщи, после при бременните и да се похвалите с вашите новородени слънчица...

момичета, аз също напускам тази темичка и се измествам в следващата  :danceg:
време ни е вече, ех... дано се случи и нашето щастие по-скоричко , вече работим усилено  :girlhide: , пък да видим

vilenceto , стискам палци скоро да се похвалиш!  *THUMBS* Ние все още не бебеправим, защото според мъжа ми моментът не е подходящ по ред причини. Но, момичета чесно да ви кажа вече много искам да имаме дете, биологичният ми часовник здраво се е разтик-такал  :sarcastic: спрях хапчетата преди месец, продължаваме да се пазим, но поне не се тъпча с хормони  :girl_wink:

Здравейте мацки!Преди време и аз писах в тази темичка,и ние чакахме да мине сватбата!при нас се случи бързичко след почването с опитите-1 месец след сватбата!Пожелавам го на всички ви!
Искам само да ви споделя,че живота не свършва с бебчето,а точно тогава започва!Само тогава разбираш истинския смисъл!
Успех на всички!

Цоп и аз тук, макар да писах и в другата темичка чисто за съвет  :) И ние изчакваме да мине сватбата, искаме и двамата. Моята най-добра приятелка е бременна, трябва да роди до по-малко от месец и нямам търпение!  *YAHOO* Тъкмо покрай нея ще "навляза" малко в нещата, защото на моменти се усещам, че елементарни неща не знам!  *db* Дано при всички ни стане максимално бързо! След НГ и аз почвам фолиевата киселина.  :) Само кажете - пълнее ли се от нея? Не че това ще ме спре да я приемам, но просто да не се изненадвам да знам, и да огранича приема на храна в такъв случай, че нали за сватбата се вталяваме.  :[

Не, не се пьлнее. Това е просто витамин Б  =] Успех !!

Благодаря!  @}->-- Както винаги има 100 различни мнения, така че реших да се допитам и до вашето!

П.С.: Успех и на теб, виждам, че радостното събитие наближавааа!  *YAHOO*

Здравейте.
Минавам да споделя, че оставам тук и няма да е за кратко... Резултатите ми не са много хубави  :\ и януари ще ми правят електроконизация така, явно ще почаме с бебеправенето  :huh:

 :chr_tree:  Весекла Коледа и щастлива нова година желая на всички Вас. Бъде здрави и много щастливи! Нека  :Santa: сбъдне най-съкровените ви желания!

***
Да Ви се стовари на главата най-голямото щастие на Земята - децата  :momy:

***

 @}->--

Здравейте, момичета!

Отдавна никой не е писал в темичката - дано всички да са се преместили в темата за бебеправещите  :)
И аз реших да се запиша тук - с приятеля ми решихме, че вече и двамата силно искаме бебче, но ще изчакаме до август/септември с опитите, защотото искаме да се оженим през декември, а не искаме да сме с бебче на сватбата  :P
От около 2 години ме е обзело желание за бебе, но все не му беше времето. Но от 2 месеца само за това мисля и изобщо не ми се чака вече...
 
 :girl_wink:

От днес - промяна в плановете - нетърпеливи сме, решихме да започнем с опитите, а пък сватбата - ще я измислим...
Местя се в темичката за бебеправещи  :)

хехеххе Pandichka, много сте сладки.  :bravo: стискам палци !!!

Благодаря ти, Виленце!  :girl_wink:

май никой не иска да се задържа в тази групичка :P. Е, аз пък съм си тук :girl_wink:

malinkata не си сама мила и аз още съм тук...ама смятам да не се задържам много де  :girl_wink:

а аз да ви кажа днеска какво ме порази...една приятелка ходи на гинеколог да понеже не иска да има повече деца а не може да пие хапчета понеже не и понасят...не иска да се блъска с разни спирали и чудесии та отиде на лекар да се консултира какво да прави...и това което и изписа лекаря ме срази тотално... лепенки които си залепва на ръката  ohmy ohmy ohmy викам и ¨ Ти шегуваш ли се с мене или какво¨  :laugh: какви лепенки какви чудесии...та лепенки които се залепват на ръката...на 7 дни се сменят а по време на менструация се махка...след като ти свърши си я лепваш пак...а ми кажете какво е туй нещо...аз ли съм на зад с технологията , технологията ли е много по на пред от мене ходи се чуди...

ей я на (http://3.bp.blogspot.com/_ohqFkjJ3quo/THlbYwisJeI/AAAAAAAAAFE/6pp5uix86p0/s1600/31.jpg)

Здравейте,
Да тези лепенки са съвсем истински, една позната ползваше такива преди около 5 години и аз бях много изненадана. Те са нещо като никотиновите лепенки май...

Аз също съм още в тази тема... още малко... скоро бях на лекар и за първи път от доста време всичко ми е наред :danceg: имам още по-малко от два месеца да изчакам по медицински причини, дай Боже, и се местя в темата на бебеправещите  *YAHOO*

А на всички бъдещи булки желая да изживеят най-страхотната сватба, много любов, щастлив семеен живот и скоро семейството им да се умножи.

Поздрави @}->--

Ехо и аз се местя в темата на бебеправещите.... при следващата овулация, "гаранционния" период след конизацията ще е почти изтекъл  *YAHOO* и мислим вече да пробваме  :[ , пък дай Боже бързо да отида и темата на бременеещите.

Желая на всички Вас да не се налага да чакате и скоро да гушнете вашето Слънчице!  :momy:

Лепенките също са с хормони така че ако хапчетата не й понасят е възможно и лепенките да не й понесат...
Ние се пазим от 7 месеца със симптотермалния месец и съм адски доволна! Не само се пазя от забременяване, ами знам с точност кога ще ми дойде, знам кога ми почва ПМС-а.. Даже благодарение на записките си установих, че страдам от тежка форма на ПМС и започнах да взимам хранителни добавки и витамини да оправя положението. Ако не използвах този метод никога нямаше да забележа че симптомите ми съвпадат със симптомите на PMDD и нямаше да мога да взема мерки. Пък и като решим да правим бебче, вече ще знам с точност кога ми в овулацията и кога да тествам, а няма ей така на слуки да бебеправим и после да чакам да ми закъснее  :girl_wink: .
Иначе изчакваме с бебчето, защото аз още уча, годеника ми през октомври ще кандидатства за магистратура и просто няма как да стане. Родителите му не живеят в града, а моите ще заминават за Кипър след няколко месеца, та даже и помощ от семейството няма да имаме... А толкова много ни се иска да си имаме бебе! Просто не знам как ще издържим до края на 2012.. Даже по-скоро до началото на 2013... Много далече ми се вижда макар че времето лети.. Непрекъснато си говорим за деца и сме избрали всичко от име, до пелени, цвят на детската стая, възпитание...  :funny: Той казва, че няма търпение да ме направи мама, което е толкова мило  *INLOVE* . Ама ще си чакаме, какво да се прави... Мен този месец ми закъсня с 3 дена и макар, че си усещах, че ще ми дойде и знаех, че 100% няма как да е станало нещо, пак до последно се надявах... Все по-тежко ми става като видя, че ми е дошло, ама и не смея много да му говоря за тези неща, защото като види, че съм нещастна ще каже "Абе айде да си имаме бебе сега пък другото ще се нареди!"  :[ . Пък то няма да се нареди просто така... Имаме апартманет и някакви спестявания и въпреки това искам първо да завърша на спокойствие, че не се знае дали ще съм късметлийка и бремеността ми ще мине като по книга. Може да се наложи да лежа и в такъв случай кой ще ходи на лекции и за бебе ли по-напред ще се притеснявам или за изпити?!  *crazy*

terzieva, пожелавам ти успех, аз в темата на бебеправищите не влизам, но чакам да се похвалиш в темата на бременните  @}->-- *THUMBS*
BeRa, твоята история не знам, но стискам палци всичко да се нареди така както ви се иска  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Sandri, напълно те разбирам, ама чак до болка. И ние с моята половинка през какво ли не минахме, но да ти кажа има и друга страна на монетата - това го казвам не за да те разубеждавам напротив и аз бих искала да имам силите и да бях взела същото решение като теб, но също така знам, че за детето си винаги ще трябва да правим компромиси и не смятам, че то спира живота ни. Надявам се да разбирате какво имам в предвид. В живота все има нещо, което ще искаме да подредим - така сме устроени. Целувки на всички.

Напълно подкрепям мнението на malinkata  *THUMBS* Аз съм живото доказателство,че да се учи и бременее са две напълно съвместими дейности.Ако желанието ви е толкова голямо и на двамата да си имате бебче,както описваш в поста си,просто не виждам причина да не го изпълните  =]
И аз си мислех,че ще е трудно да ходя на лекции и изпити,но не беше! Имаш право на 50% отсъствие от лекции и упражнения,а през сесията всеки ти влиза в положение,ако не си добре подготвен  ;)
И не говоря за частни университети или колежи.  :\ Аз уча в ПУ-то и съм на 140 лв семестър. *THUMBS*
Сега  влизам в 9ти месец и живот и здраве малко след като родя ще защитя дипломна работа  *THUMBS* Има и друго предимство-студентките майки,редовно обучение,получават 2880лв. първоначална помощ  ;)
Просто искам да кажа,че в живота не всичко става по план и ако желанието е силно,може би това е моментът  :girl_wink:  @}->--

Ех, момичета знам, че ученето и бременеенето могат да се съчетаят, но аз съм в Германия и тук гледат зле на бременни или на студентки с бебета. Никакво разбиране нямат. Имах една колежка, която имаше бебче на 7 месеца и й бяха разрешили на една лекция да го води с нея и въпреки, че професора знаеше, че няма помощ от никъде (роднините й не са тук, а мъжа й работи) и знаеше, че прави всичко по силите си пак я скъса. На втория семестър момичето се отказа да учи. Иначе и майка ми си е взимала държавния изпит в девети месец бременна  :D В България имат повече разбиране за младите момичета които искат семейство. Тук всички ти казват да си живееш живота и всъщност тези които се женят или раждат млади за в по-голямата си част или безработни или поне без висше... Пък и аз както писах в една друга тема искам да съм сигурна, че като родя ще мога да си остана поне една година вкъщи с детето, защото и двамата с годеника ми смятаме, че това е много важно. Аз имам планове да практикувам ЕБХ, да ползвам пелени за многократна употреба, да го уча на 3 езика от малко (български, немски и гръцки) и за всичко това трябва да съм си вкъщи и да прекарвам време с него. Годеника ми сега си пише дипломната работа и после записва магистратура която живот и здраве ще завърши средата на 2013. Смятаме началото на 2013 да почнем да правим опити и така като се роди бебчо той тъкмо ще е завършил и ще си е намерил работа. Него още от сега му правят предложения за работа по специалноста му така изобщо не се притеснявам, че няма да може да ни изхранва  :[ . Много се възхищавам на студентки които успява да съчетаят ученето с гледане на бебе, но аз си знам за себе си, че не бих издържала на стреса. Една приятелка ми беше казала, че в България трудно се влиза в университета и лесно се излиза, а в Германия лесно се влиза, но трудно се излиза. :D Та и за това не смея да рискувам. Не мисля, че ще съм от тези които ще се справят. По-добре да си завърша и после на спокойствие да мога да си се насладя на бремеността пък дори  да трябва да почакам... Иначе сме решили още от началото на 2012 да почнем да правим покупки за бебче малко по малко за да не ни дойде после всичко изведнъж и да трябва да изчакваме защото нямаме пари.

В България също не гледат добре на бременни студентки, аз за цялото си следване не съм видяла бременно момиче и ако е имало такова, сигурно са я гледали странно. Много си мислех, толкова по-свободно време имах през тези години от сега, да съм изгледала едно дете, но не е съвсем така. Подготовката за изпити си изисква много време, труд и концентрация. По-добре да си изкараш тези години на спокойствие, не че ако забременееш случайно, няма да се справиш, начин винаги се намира. То сега при мен се случи, че тъкмо почнах работа и забременях и сега едни притеснения, не мога да се отпусна. Както и да е, няма точна формула кога, тези неща не могат да се предвидят с точност.

Sandri , не знаех,че става дума за Германия!Така нещата седят коренно по-различно.И аз съм била в Германия,та за това знам  *THUMBS* ;)
uliaulia изобщо не съм съгласна с това,че на бременните студентки не гледат добре  :\ Ние половината курс сме така и навсякъде ни се радват и срещаме само разбиране.Това е нещо съвсем нормално и си го има от години   ;)

Сандри, тогава ти желая кураж да се удържите до 2013 и ще си правим компанийка в темичката  *THUMBS* *INLOVE*

Я и аз да се запиша тук :P. С мъжът ми решихме предвид обстоятелствата да си застъпя бременностите. но за съжаление от кърменето още нямам цикъл и така, когато ми дойде и ще скачам при бебеправещите :)

Мерси момичета! Ще си чакаме пък то бързо ще мине времето  :girl_wink: .
carlyangel то на теб съвсем мъничко ти остана! Аз ти гледах снимките вчера в темата за коремчетата и сутиенчетата хахах  :D Много хубава бременлийка си!
m_eleva19 на майка ми изобщо не й е дошло между двете бременности хахах  :D След като ме е родила не са се пазили, защото нали се е вярвало, че жената като кърми не може да забременее и след няколко месеца оп пак бременна!  :funny: Със сестра ми сме се родили на една дата, еднакви килограми и еднакви сантиметри само, че през една година. Може да си почнете с бебеправенето пък то не е нужно да ти дойде за да забременееш, ако хванете първата овулация... Според мен е много хубаво, ще сте решили да си имате дечица с малка разлика. Майка ми казва че да ни роди през една година е било едно от най-добрите решения в живота й защото със сестра ми сме израснали заедно и винаги сме се имали една друга. Пък и в пубертета мама винаги знаеше какво правим, защото все една ще изпорти нещо или ще се изпусне.  :funny:
malinkata и ти ли изчакваш? До кога мислите да чакате вие?  :) Извинявай ако си споменавала и съм пропуснала...
uliaulia то ако стане случайно ще си го гледаме, няма къде да ходим, ама все пак и аз мисля, че изпитите си изискват доста нервички, а аз искам да съм спокойна бременлийка и след това мама особено като знам как се отразява стреса на плода... Пожелавам ти всичко най-хубаво и да имаш прекрасна бременност!  :)

А я кажете вие правите ли някакви подготовления за бебеправенето? Имам предвид да подготвяте телата си от сега за евентуална бременност след известно време. Примерно да взимате някакви добавки, витамини, да сте променили начина на храненето си... Аз доста съм изчела на тема зачеване, сперма и т.н.т. и с годеника ми сме решили началото на 2012 да започнем да се храним наистина здравословно и той да взима витамин С и цинк и май имаше още нещо но не се сещам... Иначе аз пия фолиева киселина, витамин Б комплекс и едни капсули дето не знам как се казват на български, заради тежък ПМС. На английски това което взимам се казва primrose oil, а на немски Nachtkerzenöl и регулира хормоните. Взимат го доста жени които не могат да забременеят заради хормонални проблеми.

На бьлгарски се казва масло от вечерна иглика, но не е особено известно в България.

inaxastra благодаря за информацията!  *THUMBS*

Сандри, само внимавай, че с такава подготовка се забременява по-лесно  :girl_wink:
Да не ни изненадаш преждевременно с хубавата новина!
Аз изчаквам до края на живота си  =]. Вече си имам Влади - смисълът на живота ми.

malinkata хаха и аз това си мислех преди няколко дена ама аз си следя овулацията и тогава внимаваме  :D . А и си имаме малък проблем който ме кара да мисля че няма да стане лесно но все още не съм намерила подходяща тема да го напиша, така че да не е  офтопик.  :scratch: А твоя Влади е страшно сладурче!  *INLOVE*

malinkata, знаеш ли на Влади как ще му отива една сестричка, да я води за ръчичка :P :P :P

Ние с моя любим винаги сме били единодушно на мнение,че искаме :baby_g: след  :weddingday:  Само че сега като остават някакви си 3 месеца и нещо, направо едвам се сдържам да не му кажа още сега да си направим или поне да работим по въпроса :ashamed: :badgirl: :che: Знам,че той ще се съгласи, но пък от друга страна за три месеца - все ще издържа да съм "записана" в тази темичка :P :P Не ми се иска да съм бременна на сватбата. Това още от преди така съм го искала и ще се опитам да издържа 8P 8P 8P

Веси, това е чудесен план  *THUMBS*. Три месеца са нищо особено след като ви предстои такова събитие  *THUMBS*
Сандри, мерси, мила - и аз мисля, че Влади е сладурчо (поне за мен това е така :girl_wink:).
m_eleva19,  :[ :[ :[ :[ не мисля, че ще мога да се справя така, че съм дала инструкции на близките ми да не карат Влади да си пожелава братче или сестриче.

inaxastra това масло от вечерна иглика има ли го в аптеките и как се приема
Благодаря предварително  :)

terzieva, в аптеките има масло от вечерна иглика *THUMBS*, но не съм пила така че дано inaxastra сподели как го е приемала

Аз го пия на капсулки, но мисля като ми свършат да си го взема в течен варянт. Струва ми се скъпичко, но съм доволна, така че си заслужава според мен. Това което ползвам аз беше 14 евро за 90 капсулки и се пият по 2 на ден.

Здравейте.

Тук (вьв Франция) се продава навсякьде и под всякакви форми (за Бьлгария не знам  :( ). Ако е на хапчета, на кутийката (бурканчето) си пише как се приема. Моето беше натурално (олио в шишенце) и пиех половин чаена льжичка на ден през пьрвите две седмици на деветия месец и по една чаена льжичка през вторите две, защото го пиех за узряване на шийката на матката, което подпомага раждането (не и моето).

Приятелката ми го пиеше за намаляване на предменструалния синдром (подувания, болки, задьржане на вода, скокове в настроенията), защото всьщност то се явява регулатор на женските хормони.

Тук се предлага най-често на капсули, също го има почти навсякъде. Приема се по различни начини в зависимост това за какво се пие(на опаковката пише за какво по колко).  *THUMBS*

Здравейте, момичета, хайде и аз цоп в темата, (чак днес я открих!). Ние изчакваме сватбата да мине и започваме с бебеправенето, защото не искам да съм бременна булка (не, че то веднага ще стане, но знае ли човек..). Утре имам час при гинеколожка, при която за пръв път ще ходя, преди бях при друга, но не бях особено доволна от нея. Профилактичен преглед, ще я разпитам и трябва ли предварително някакви изследвания да си правя или да чакам евентуално бременност? Толкова искам вече да си имам бебче, но и малко ме е страх, разбира се, но пък времето си лети (на 29 съм) и май е време... :[

Хайде и аз да се разпиша! Здравейте първо и от мен,аз съм новичка във форума :) Аз съм на 20 ,а приятеля ми е на 23години. Решихме да поизчакаме още годинка с бебеправенето, за да може поне той да завърши студентството  :P че на мен ми остават още 4 годинки. Та..ще се наложи поне още годинка да изчакаме,мислим си,че така ще е най-добре.
А на вас желая в скоро време вече да сте бебеправещи.  :)

Алексче радвам се да те видя и в този форум!  *YAHOO* Все си мислех, че ще срещна познато лице хахах. Ако не се сещаш аз съм slun4ice от teenproblem  :girl_wink: .
Дано устискате още годинка, че не е никак лесно. Аз този месец имам съмнение, че може да е станало нещо и си правих днес тест но е твърде рано (10 дни сле овулацията).  :[ Беше неативен естествено, но няколко минути след като изтече срока се появи съвсем лека розова линийка. Знам, че това нищо не значи, защото след изтичане на срока, трябва теста да се изхвърли точно за да няма обърквания, ама...  =] Би трябвало да ми дойде другата сряда, но пък имам напрежение в яйчниците и гърдите ми са се налели вече от няколко дни, така че може би просто ще ми дойде по-рано... На любимия още нищо не съм казвала, за да не го протеснявам излишно, а и съм почти убедена, че не съм бременна, но правенето на теста си беше тръпка. Беше ми за първи път и всъщност една приятелка ме нави да тествам, защото нейна приятелка е имала същите болки като мен още след овулацията и се е оказала бременна. Абе ако не ми дойде до петък ще пробвам пак. Тогава вече трябва теста да излезе 100% (или по-скоро 99%) верен  =] . Да си кажа честно се надявам да е положителен  :[ .

Разбира се,че се сещам Сандри :* Искрено ти желая да е положителен,ако ли не - надявам се много скорео ще ни зарадваш с новината, че си видяла 2 чертички :)  :girl_wink:

Ох объркала съм се в предния пост. В понеделник трябва да ми дойде, а не в сряда. Ще си направя тест в петък, защото същата вечер сме на сватба в друг град и ще сме там 2 дена, та все пак трябва да знам, а по хотели не ми се правят тестове  =] . Ако и този тест е отрицателен няма да казвам нищо на годеника му. Не му трябва да знае колко съм луда и че вече си въобразявам разни неща  :funny: . Иначе напрежението ниско долу в корема малко се пооправи днес, но имам остри "подръпвания" (не знам как по друг начин да го обясня) най-вече от ляво където ми беше овулацията този месец. Четох за ранни симптоми на бременност, ама те са същите като ПМС... Все още си мисля, че може би просто ще ми дойде по-рано...
Алекс скоро няма да видя 2 чертички, че нали сме от изчакващите  =] . Просто този месец бяхме доста невнимателни и имаме 2 прекъснати акта един баш на овулацията и един на следващия ден  :[ . Може би и за това така се вманиячавам, защото знам, че има вероятност нещо да е станало, нищо че шанса е адски минимален... В петък ще видим дали ще остана в клуба на изчакващите или ще се местя в темата на бременните  :girlhide: .

alexandrina_alexandrova, добре дошла  @}->--
Sandri, а така... аз ти казах, че с тази подготовка да не ни изненадаш по-раничко от предвиденото :)
чакам да споделиш какво е станало, че сега те мисля.

Sandri , миличка не се тормози излишно  :PREGQ: :PREGQ: :PREGQ: - ако не си бременна, ще бъде както всеки обикновен път в който ти идва и все ще го преживееш някакси това да си на сватба неразположена :girl_wink: Ако пък си......тогава ще имаш още един повод за празнуване, освен сватбата :danceg: :danceg: :danceg:


petia_vj , и ти си като мен, само дето ние последния път може и да сме "провалили" плана *db* *db* Не мисля, че е така, защото беше 2-ри ден след като ми свърши и вероятността е изключително малка, но.......... знам ли =] =] Ние 4 години уж се пазим за след сватбата и сега да се "издъним" на финала....

Хаха Малинке май верно така се оказа  8P =]
Между другото мойто чакане приключи. Измерих си днес базалната температура (как не се сетих по-рано!) и беше супер ниска - 36,2°С! Та така... Сложих си менструалната чашка и чакам новия цикъл да почне. За сега нищо, но най-късно утре очаквам да ми дойде. И все пак последните дни бяха странни... Толкова болежки никога не съм имала. Най-много 2 дена преди да ми дойде ме понаболява малко ниско долу, но никога толкова дни поред и толкова интензивно и... странно някак си. То даже не е само болка ами и напрежение и тия "подръпвания" от лявата страна.  :angry: Както и да е. Поне сега се "наплаших", та няма да рискуваме повече  :D . Колкото и да знае човек за зачеванети и колкото и да е наясно, че не е толкова лесно да се забременее, все си мисли, че от веднъж ще стане  8P .
Веси, мила, ние с теб какво направихме тоя цикъл! Хахаха  :funny: ! Пълен провал. Уж примерно ще си чакаме, пък...  :girlhide: Ама не се притеснявай. Ако овулацията ти е след 10-тия ден от цикъла то няма начин да си бременна, защото сперматозоидите живеят максимум 7 дни.  :girl_wink:
Мерси момичетата за коментарите.  @}->--

Съжалявам че ще съм малко груба.Ама ако мислиш ,че може да е станало бебето сподели го където трябва ,а не където е удобно.Все пак нали не мислиш ,че за овулация и тестове мястото за писане е тук.Тук  има доста голям брой потребители и ако всеки вземе да си израява емоциите ,където му хареса ще стане хаос.

Такааа, аз бях на гинеколог, профилактичен и всичко ми е наред  :bravo: гледа ме и на ехограф, и умря от смях докато й обяснявах, че си чакам сватбата и тогава ще започваме с бебеправенето. Изписа ми витамини и фолиева киселина, които било добре да се пият преди бременност....Да минава тая сватба, че почнаха и нервите да ме тресат вече за всякакви дреболии..

Момичета, и аз да се разпиша в тази темичка ;) Въпреки че вече поотминаха сватбените емоции, с мъжа ми сме решили да изчакаме с бебе-темата. Причините са много, но най-важните са две:
1. Въпреки че съм на 28, все още не се чувствам готова за това (не че някой може да се нарече готов за такова нещо, де:))) . Не искам да пришпорваме нещата само и само година след сватбата да има ''резултати'', както се изразяват вече роднини и познати. Мъжът ми още учи и бих искала да завърши първо.
2. Имаме желание да емигрираме и това ме кара да отлагам майчинството. Искрено се надявам до година вече да сме се насочили към дестинацията, за да мога вече да се успокоя и да започна да мисля в тази насока...Не ми се иска да замина нанякъде бременна или с малко бебе. Достатъчен стрес ще е за нас двамата в началото, за да подлагам и едно малко същество на това.

Здравей petia_vj  :)

В какво точно се състои този профилактичен преглед? И ние изчакваме за сега с бебеправенето, но ще е само няколко месеца. Та някакви по-специални изследвания пуска ли,ако да - какви точно? Аз също  ще ходя скоро, ако някой може да ми препоръча добър гинеколог - жена в центъра на София,ще съм много благодарна  @}->--

Здравей, fashion, прегледа си е съвсем нормален, т.е. - с просто око и на ехограф също ме погледна, шийката на матката, самата матка, яйчници, пусна ми и цитонамазка. Питах я и за други изследвания дали трябва да се правят, но тя каза, само ако види нещо обезпокоително, тогава. Тъй като нямаше, сега само си чакам резултата от цитонамазката. Моята гинеколожка сега бях за първи път при нея, но има доста добри отзиви за нея - д-р Констанца Тошева, но не е в центъра, а в 30та градска в Обеля.

Момичета тези 2-3 седмици ми беше напрегнато, да не сме провалили пална с изчакването на бебеправенето, но сега вече съм спокойна и все още продължавам да съм си записана в тази темичка. Не, че не ми иска вече са имам едно  :baby_sleep: или дай Боже близначета  :puppets: като Тео, но определено ще изчакам още 2-3 месеца :[

И аз се записвам в темата.  :[
Не е писано скоро тук,но все пак интересно ми е дали има и други изчакващи с БЕБЕправенето?  :)

Нели, ако не беше писала тук, нямаше и да разбера за тази тема.
Ама, ми стана интересно и реших да се запиша при теб и аз. Ние със сигурност още доста ще изчакаме с тази стъпка.

Аз разгледах днес темите в този раздел и случайно попаднах на тази.
При вас какво ви спира все още да предприемете тази важна стъпка?  :hmmm:

Ами, аз завърших, но до края на годината трябва да карам стаж, след него имам изпит и чак след това мога да си търся работа, която искам. А ако почна работа ще е кофти след 2 месеца да им кажа "Аз съм малко бременна, търсете ми заместник". Така, че още поне година-две като гледам не ни се очертава да мислим в тази посока. Въпреки, че бабите и родителите започват да упражняват сериозен натиск, който адски ме изнервя!
А вие защо отлагате? Ако не е тайна де.

Първо имам някакви здравословни проблеми и по-точно с цикъла.
Второ в момента живеем все още с родителите на Славчо и скоро ще започне ремонта на нашето жилище и ще изчакаме поне докато се нанесем там.
Не че не можем да почнем още сега с опитите,но тук идва първата причина. Трябва да си оправя проблемите с цикъла. Другото което е тук в на милото техните имат две котета и доколкото знам,не е безопасно за плода,защото котките могат да му предадат някакъв вирус. Макар,че тук се чисти и се спазва хигиена,на мен ще ми е по-спокойно да правим опити за бебе,когато вече не живеем тук.
Трета причина за мен е да спра окончателно с цигарите,което в момента правя.  :'( Не че е трудно,но ми се искаше и Славчо да го направи заедно с мен.
Другото,което ме притеснява е дали ще ми е по-трудна бременноста след като съм пълничка.
И накрая аз не съм работила никога до сега и едва ли ще получавам майчински. Може би за някои неща не трябва толкова да се притеснявам,но пък  за мен тази стъпка е много важна и обмислям всичко внимателно.

Да ти кажа и аз имам проблеми с килограмите, но ри мен са защото имам проблем с щитовидната жлеза и от там качих много килограми, които сега нямат сваляне. До преди няколко месеца, цикъла ми беше много нередовен, идваше ми през 60-70 дни,моята лекарка обаче ми каза да не се притеснявам и че нея я интересува дали имам овулация, а не на колко време ми идва. Но да чукна на дърво от около 7-8 месеца взе да идва по-редовно, всеки месец.
Цигарите щом от сега си тръгнала да ги спираш ще успееш, в началото ще ти е трудно, но после ще си доволна от успеха!
Наистина си е най-добре да си имате свой дом, където да сте си само вие. Вие започнали ли сте да правите ремонт или изчаквате?

Ехеее хубава темичка :) Нелка и Роси заради вас разбрах че я има, иначе нямаше да я видя.

Мислях че в този раздел от форума ми е раничко да пиша, но в тази темичка имам какво да кажа :)

Ние изчакваме с бебеправенето, защото искам всичко да си стане по реда си. Първоначално бяхме решили , че искаме бебе, даже направихме 1 2 месеца опити, обаче малко по малко се решихме да се оженим, и затова спряхме с опитите. Попринцип на мен ще ми бъде малко по-трудно да забременея, тъй като съм анемична, епилептична и имам нещо наследствено в гените, при което по- трудно захваща плода, но това избощо не ме притеснява :)Гледам положително на нещата :girl_wink:

Мечи е здрав като биче и съм сигурна че неговите гени ще помогнат, а и вече има всякакви фолиеви киселини и тн..

Така че плана е веднага щом се оженим, почваме пак опити *INLOVE* Искаме поне 2 деца, като той много иска момиченце , а аз момче... ахахах странно :) Ще видим кой ще спечели

crazynelly
1.Пусни си полови хормони и хормони на шитовидната жлеза.Резулатите ги занеси на репродуктивен специалист .
2.Изследване з атоксоплазмоза може да си пуснеш още сега ,за да видиш дали я носиш в себе си.Ако я носиш няма опасност за плода.Има опасност ,ако се разболееш тепърва по време на бременност.Токсоплазмозата може да се предаде от животни чрез изпражненията им ,но по често се зарязават хората от сурови меса,колбаси и т.н.
3.Майчинство ще вземаш ,но минимално

Аз забременях и родих докато си гледаме два броя котки.Болестта която котките ЕВЕНТУАЛНО може да ти предадат е токсоплазма и то има вероятност да я хванеш ако ти им чистиш тоалетната.Много по-голяма е вероятността да се заразиш от не добре измити плодове и зеленчуци, от не добре сготвено месо и т.н. Ако веднъж се разболееш от нея имаш антитела цял живот.Аз не съм я карала.

По-голяма вероятност е да имаш хормонални проблеми в следствие на което да е нередовния цикъл и наднорменото тегло.Но това може да го каже само лекар специалист.


Горните проблеми нямат общо към бъдещо забременяване.Интересно ми е каква е тая генетична предразположеност за не захващане на плода и правено ли е генетично изследване или това е като нещо което си разправяте в семейството.

Извинявайте, но 5г чаках моето слънчице, знам прекалено много за проблемното забременяване!

Фийбс е писала преди мен.Полови хормони на 2-5 ден от МЦ, и после на специалист не на обикновенно АГ, Хормони на щитовидната жлеза също.Тях ги коментира ендокринолог.На мен наднормено тегло и нередовен цикъл ми говори за Синдром на поликистозните яйчници.

магито не е нещо което си разправяме в семейството. :) Макар понякога да ми се иска да е така

Имам желязолипсваща анемия, която се предава на плода (моята я имам от майка ми), имам епилепсия, която  да не влияе на захващането, но влияе на бременността и прави износването малко по-опасно (аз го възприемам, че просто трябва повече да се пазя) и последното генетично се нарича Тaласемия- Наследствена анемия, предавана от майка на дете (само по майчин път), обикновено с гени и корени от беломорието (аз имам такива) и отделно от това имам 1 урологична операция, при която без да искат са ми засегнали единия яйчник.Отделно от това, съм боледувала страшно много, имам изключително слаба имунна система , вследствие на много погълнати силни лекарства и множество и всякакви алергии ...

Тaласемията, както казах се предава от майка на дете, като вероятностите за забременяване при такъв тип ситуация са следните
1.Аз имам тaласемия, Филип няма = здраво дете, с минимален шанс за наследяване на теласемия в най-лек тип. Тук опира до това чий ген е по - силен - моя или неговия, както и какъв е пола на бебето - ако е момиче е много по- вероятно да вземе моя ген, отколкото ако е момче (поне това казват статистиките)
2.Аз имам тaласемия  и  Филип има, но друг тип (при тези анемии е важно кой кои гени е взел от майка си) = 25% шанс да не мога да забременея, плода не може да се захване. Яйцеклетка се опложда но не се захваща за стената на матката и реално бременност не може да протече(или се получава извънматочна), 25% шанс за трудно зачеване, но все пак се ражда дете, задължително носещо същия ген и то е само преносител (както съм аз т.е. не ми вреди на мен вреди на поколението ми) и 50 % шанс за здраво дете.

3.Аз имам тaласемия, Филип има същия тип, и ние сме практически генетично несъвместими = изключително трудно забременяване, износване и тн..75% шанс за разждане на дете с рядко кръвно генетично заболяване, при което е необходима смяна на кръвта всяка седмица, аномалий, генетична недоразвитост, не правилно развитие на бебето по време на бременността , недоносване... и 25% шанс да се роди здраво дете, с наследена от мен желязолипсваща анемия и теласемия, която да предаде на неговото поколение.

Аз изследвания съм си правила отдавна (когато ми правиха операцията) знам какъв тип е моята тaласемия и съм свикнала, цял живот ми повтарят "ще ти трябва наистина много здрав мъж" (буквално хахах).
Филип попринцип е достатъчно здрав, но наскоро майка му разбра че тя носи гена на тaласемията. Баща му не.

След няколко месеца трябва да отидем на изследване , за да видим дали я е наследил от майка си, ако да в какъв тип или е взел гените на баща си (тъй като той носи по- силния ген и няма анемии силно се надявам да е така)

Но някак си мисля че всичко ще е наред :)

Дано бях изчерпателна  @}->-- Можеш да провериш и в интернет за по- подробна информация.
Ето две статийки: http://www.dnes.bg/health/2012/05/10/talasemiia-po-specifichnata-anemiia.158474
http://www.zdravnitza.com/a/nav/rubrics/raz/5/cat/2/sub/2/rub/1

Аз лично се отказах да го правя, защото колкото повече четях, толкова повече се плашех и реших че ще оставя съдбата да си каже думата и тогава ще мисля допълнително. Иначе само се настройвам негативно :)

магито,  fiibi_bg -
Аз вече бях на гинеколог на преглед. Той си написа там кои хормони да се изследват. Бях и на ендокринолог и тя добави още няколко неща освен тези от гинеколога. В Понеделник ми взимаха кръв и днес са ми готови вече резултатите и си запазих час при гинеколога за Понеделник. Ще ги види и ще ми каже какво се случва с мен надявам се. Той видя,че имам кисти на яйчниците и то доста. Но ме притеснява и друго,че имам някаква раничка на маточната шийка и той констатира,че може би имам човешки папиломен вирус. Сега изследванията ще покажат дали е така. Не знам какво ще стане от тук нататък и нямам търпение да минат тези два дни и да отида и да разбера. Много съм разтревожена. :'( :'(
 Колкото то този вирус от котките, не знам дали го имам,тъй като аз не им чистя. Майката на милото си ги гледа тях. Но пък то нали и от друго може да се прихване и трябва да се внимава.
Но аз лично за себе си бих изчакала да се преместим в нашето си жилище преди да правим опити за деца. А и то това вече не е номер едно причина. Дали  ще съм здрава,за да имам деца вече и аз не знам.  :[ :'(
 ratatui - не изчакваме с ремонта,просто нашите майстори ще са свободни чак октомври месец.
Надявам се всичко да е наред при теб и най-важното е да се ходи на профилактични прегледи.

Нели, сподели после в понеделник какво е станало при лекаря /ако искаш разбира се/, надявам се всичко са е наред и ще стискам палци за теб!

milenkata, знам отлично какво е талесемия, благодаря.Правила съм изследвания и за нея и за желязодефицитна анемия, поради вероятност да ги имам.Та информирана съм и за това те питах.Горните болести не пречат на забременяването като такова, а насочват вниманието към бременността и износването и раждането на детето.Беше написано от теб така че едва ли не има проблем с инплантацията, а това се доказва с друг тип изследвания.

Крейзи, ако искаш напиши какви са резултатите от хормоналните ти изследвания, но аз предполагам СПКЯ.Направи изследване и за инсулинова резистентност, то много често върви със СПКЯ.

Момичета и последно не се заяждам.ПЕТ години се мъчих да имам дете.МИнах през множество изследвания, лапароскопия и няколко опита асистирана репродукция.Опитвам се да помогна и да дам съвет, за да не се блъскате и да губите време, нерви и пари.

Нели, тя и Маги ти е казала, задължително трябва и Инсулинова резистентност да изследваш, тя върви ръка за ръка с поликистозата. Аз ако мога да нарека имах същия проблем като при теб, поликистоза, неправилно съотношение на LH:FSH, бях обаче със супер редовен цикъл. 28 дни закован. След това бях 4 години на противозачатъчни. След спирането им кистички не са се появявали, LH:FSH в перфектно съотношение, Овулация на 14ти ден. Обаче имам ИР. И въпреки че не съм с повечко килограми ( лекаря се хвана за главата като ми видя резултатите, и каза че такива резултати имат 100кг жени а не 50кг) Сега си пия чинно Метформина и си спазвам диетата.

За раничката не се притеснявай. Тя не винаги означава папилома вирус. Аз също имам, и съм 1 Група на цитонамзката. Най-вероятно се е появила на хормонална основа.

Мой съвет ако искаш да влезнеш в норма, тест за ИР, диета и спорт и цикъла ще ти се нормализира  *THUMBS*

Няма проблем Маги, може би аз не съм се изразила правилно, но все пак пък аз казвам каквото на мен ми е било обяснено когато аз съм си правила изследванията : Важното е че в крайна сметка си успяла да имаш твоето малко съкровище и е хубаво , че тук във форума има човек , който е наясно с това какво ни чака :) @}->--

Точно, за да не хабя излишни нерви обаче гледам да не мисля за лоши неща и се старая да съм позитивна, в крайна сметка има време докато почнем да правим бебе исмятам ако ще се притеснявам да е тогава :)

Не ме разбирайте грешно, но наскоро преживях някои неща (като всички хора на този свят) и осъзнах , че не искам да хабя нерви и енергия напразно и предварително.  Знам си здравословното състояние, знам че не е от най- розовите, но пък ако почна само за това да мисля ще се побъркам.

Целуни малкото слънчице и бъди щастлива че го имаш, доколкото разбирам наистина си се измъчила, за което ти съчувствам и ти се възхищавам че не си се отказала @}->--

Момичета аз СПКЯ аз бих казала,че определено си го имам.
Иначе резулататите ми ги пратиха по имейла като pdf файлове,но не знам дали на вас ще ви се отворят.

file:///C:/Users/Neli/Downloads/%C3%8D%C3%A5%C3%AB%C3%A8%20(5).pdf

Все пак може да пробвате да го отворите.  :)
А за ИР мисля,че също са ме изследвали. Те ми взеха доста кръв и предполагам,че и това да изследвали.
В Понеделник ще ви пиша какво е станало след вторичния преглед.
Само се моля да не е най-лошото!  :'(
Мимс - диета и спорт задължително. Но пък и след като вече отказах цигарите,стреса също ми се иска да се намали. При мен беше в повече няколко години подред.  :'(

Нели спокойно СПКЯ не е най-лошото  @}->--

За ИР ако не си пила глюкоза и ако не си седяла 3 часа в лабораторията и не са ти взимали кръв на всеки час няма как да са те изследвали. Всичко ще се нареди, без паника, виж колко много от нас са минали през това, даже аз през същото минах СПКЯ+ раничка, не е страшно само бъди спокойна  *THUMBS*

Значи ИР сега не са ми изследвали. Всъщност преди като ходих на изследвания имах и това с глюкозата,но сега нямам идея защо не са ми го изискали.
За мен най-лошото е рак на маточната шийка.  :'(
Колкото и да се опитвам да бъда спокойна,все повече се шашкам.  :'(

 Нели, не знам дали думите ми ще те успокоят.
 Не бързай със страшните диагнози и заключения. Щамовете на този вирус невинаги причиняват рак. Много хора имат нискорискови щамове и през целия им живот не се проявява никакъв здравословен проблем. Да ти открият HPV не е смъртна присъда. Подобен резултат в цитонамазка се среща при повече жени, отколкото предполагаш.

http://www.hpv-bg.com/

Благодаря ти много за линка и за обясненията. Аз четох тук-там разни статии из интернет за повече информация. Може би и аз нещо не съм разбрала. На едно място пишеше,че някъде от 1000 жени с рак на маточната шийка,умират към 500 жени от тях.
 :angry: :angry: :angry: :angry: :angry: :'(
Лошото при мен е,че се плаша лесно от разни здравословни проблеми. От малка съм си такава.  8P Става ми лошо дори само като видя кръв. Понякога даже съм припадала.
Като се замисля,това е ужасно.  :(  :!

milenkata щом си оптимистично настроена аз само мога да се радвам.Наистина колко и да е трудно, трябва да се мислят само хубави неща.

Крейзи, не мога да отворя линка с изследванията. Мишел е много права, не се шашкай предварително и не се навивай. Това е линк за статия за СПКЯ http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&view=article&id=411:--&catid=183&Itemid=150 а тук може да прочетеш и да попиташ за хормонални изследвания http://www.zachatie.org/forum/index.php?board=6.0

  магито
Това са всички резултати. Не знам дали се разбира нещо и дали тук ще намериш това,което търсиш.
Взимаха ми кръв,за да разбера коя ми е кръвната група. АБ+ съм.

Testosterone ( Тестостерон ) 2.72 nmol/l Ж:0.22 - 2.9; М: >17г. 9.9-27.8;13-17г.
0.98-38.5;7-12г. 0.1-2.37;1-6г. 0.1-1.12

DHEA-S ( ДХЕА-С ) 9.520 µmol/l 10-14г.Ж:<7.6;M:<6.7;15-44г.Ж<9.85;M<12.65;
над 45г. Ж:<6.4, M:<7.92

4 Androstenedione ( 4
Aндростендион ) 18.087 nmol/l Ж:<10г:<2.79; 11-17г:1.36-9.67;
18-53г:4.29-13.68;

17-OH Progesterone ( 17-OH
Прогестерон) 7.857 nmol/l 3-14г.0.21–5.15;Ж:фол.0.3-2.4;лут.1.8-6.97;мен.0.4

Хематология

СУЕ ( ESR ) 27 mm/h М: до 50 г. < 18,над 50 г.< 22; Ж: до 50 г.
< 25, над 50 г.< 30

ПКК-22 показателя *

WBC ( Левкоцити - бр.) 6.50 x10^9/L 3.5 - 10.5

Ly% (лимфоцити - %) 30.100 % 20-48 (50 - 70 за деца до 4г.)

Mo% (моноцити - %) 6.000 % 1.00 - 11.0

Eos%(еозинофили - %) 7.000 % 0 - 6

Baso%(базофили - %) 0.500 % 0 - 2

Neu% (неутрофили - %) 54.700 % 40 -70 (20- 50 за деца до 4г.)

Ly# (лимфоцити - бр.) 1.950 x10^9/L 1.100 - 3.800 (1.300 - 7.400 за деца до
4г.)

Mo# (моноцити - бр.) 0.390 x10^9/L 0.070 - 0.800

Eos#(еозинофили - бр) 0.450 x10^9/L 0.000 - 0.500

Baso#(базофили - бр) 0.030 x10^9/L 0.000- 0.140

Neu# (неутрофили - бр.) 3.560 x10^9/L 2.100 - 6.400 (0.900 - 5.300 за деца до
4г.)

RBC ( Еритроцити - бр.) 5.170 x10^12/L M: 4.4 - 5.9; Ж: 3.7 - 5.3

Hgb ( Хемоглобин ) 143 g/L М: 135 - 180; Ж: 120 - 160

Hct ( Хематокрит ) 0.442 L/L М: 0.40-0.53 Ж: 0.36-0.48

MCV (ср. обем на еритроцита) 85.50 fL 82.0 - 96.0

MCH (ср. Hgb съдърж. в еритр. ) 27.70 pg 27.0 - 33.0

MCHC (ср. Hgb конц. в еритр.) 324 g/ L 300 - 360

RDW (девиация на ерит. р-ие) 13.60 % 11.5 - 14.5

Plt ( Трoмбоцити ) 252 x10^9/L 130 - 420

MPV (ср обем на тромбоцита) 8.10 fL 7.5 - 11.0

Pct (тр обем/ общ обем) 2.10 ml/L 1.0 - 4.5

PDW (ширина на тр р-ие) 49.40 % 15.0 - 80.0

Биохимия

Глюкоза ( Glucose ) 3.80 mmol/l венозна кръв: 3.8 - 6.1; периферна кръв:
3.5 - 5.5

Креатинин (Creatinine) 62.00 µmol/l Ж: < 84; M: < 106;

Пикочна киселина (Uric acid) 382.00 µmol/l М: 202.3 - 416.5; Ж: 142.8 - 339.2

Холестерол профил

Холестерол - общ
Cholesterol ) 3.35 mmol/l препоръчителна стойност до 5.0

Холестерол - HDL-Cholesterol 0.94 mmol/l препоръчителна ст. за М. над 1.0; Ж. над
1.2

Холестерол - LDL-Cholesterol 1.82 mmol/l препоръчителна стойност до 3.0

Холестерол VLDL-Cholesterol 0.59 mmol/l ---

Триглицериди (Triglycerides ) 1.29 mmol/l препоръчителна стойност до 1.7

Чернодробни ензими
АсАТ (GOT; ASAT ) 26.70 U/l М: < 40; Ж: < 32

АлАТ (GPT; ALAT ) 46.90 U/l М: < 41; Ж: < 33

Гама - ГТ ( GGT ) 26.00 U/l М: < 60; Ж: < 40

Хормонален анализ

FT3+FT4+TSH *
FT 3 ( свободен Т3 ) 5.39 pmol/l 3.10 - 6.80

FT 4 ( свободен Т4 ) 16.81 pmol/l 12.00 - 22.00

TSH ( Тиреотропен Хормон ) 2.600 mIU/l 0.27 - 4.20

Prolactin ( Пролактин ) 295.60 mIU/l М: 86 - 324; Ж: 127 - 637

LH ( Лутеинизиращ Хормон ) 10.58 IU/l М: 1.7-8.6; Ж: фол. 2.4-12.6, овул. 14-96,
лут. 1.0-11.4, мен. 7.7-59

FSH ( Фуликул Стим. Хормон ) 3.73 IU/l М: 1.5-12.4; Ж: фол. 3.5-12.5, овул.
4.7-21.5, лут. 1.7-7.7, мен. 25.8-134.8

Estradiol (Естрадиол) 172.20 pmol/l М:28-156;Ж: 1-10г.22-99.1,фол. 46-607
овул. 315-1828, лут. 161-774, мен. до201

Insulin ( Серумен Инсулин ) 41.85 mU/l 2.6 - 25.0 на гладно

Cortizol (Кортизол ) 503 10:00ч. nmol/l 6:00-10:00ч.-124.2-662.4;16:00-20:00ч.-
49.68-179,

ACTH ( АКТХ в плазма ) 47.380 pg/ml 7.2 - 63.3

Нели на кой ден от цикъла са ти правени излседванията?

 *THUMBS*Аз нямам цикъл в момента от известно време. Смисъл при мен винаги е бил такъв - идва и спира за някакво време и това се повтаря постоянно.

Ами ще трябва да повториш женските хормони на 3ти от цикъла понеже те не са много показателни в момента. за ПКК не мога много да говоря но виждам че имаш завишена пикочна киселина, и инсулина на 0 минута ти е завишен и задължително трябва да направиш изследване за ИР. ТСХ-то ти е леко завишено.Тя Маги ги разбира повече ще ти каже по подробно

Мой съвет още от сега е да си запишеш час в клиника за репродуктивно здраве, въпреки че в момента не опитвате за бебе, там ще ти обърнат повече внимание. Можеш да запишеш час в Надежда, Щерев или Малинов.

Не е ли прекалено рано да си запиша час в такава клиника?  :hmmm:
И преди когато пак си правих изследвания имах същите завишения и ми казаха,че нищо ми няма и че трябва само да спортувам нещо и ще се оправя.  :angry: O_O То спорта може и да помогне,но само това ли ми е проблема? Да,аз не съм спортна натура,но не вярвам,че само с това ще се излекувам.
Не съм попадала на свестен лекар до сега.
За женските хормони не те разбрах какво искаш да кажеш.
Да ми направят пак изследвания на 3-я ден от цикъла ми..?
Ако това имаш в предвид няма как да стане,защото нямам никакъв цикъл в момента и не знам кога ще се появи. Но едва ли ще се появи преди да започне някакво лечение.
Мен все ми казваха,че ще се нормализира с времето,а пък то е станало по-зле и от преди.
Поне аз така си мисля вече.. :(
Аз си съм виновна за здравословните си проблеми или просто нямах късмет да попадна на някой,който да ми помогне..?

Трябва да ти предизвикат цикъл с медикаменти и тогава да пуснеш полови хормони. В момента си си дала парите на вятъра. Дори да има време до бебето ти трябва свестен гинеколог който да разбира от хормони и репродуктивни проблеми, за да може да ти направи коректно изследванията, а и да ги разчете коректно. ТСХ е малко завишено за забременвване ендокринолозите го искат под 2. Но направи инсулинова задължително и кажи от кой град си, за да те насочим към ендокринолог и АГ който да ти обърнат внимание.

От София съм. Ходих на ендокринолог в Майчин дом. Сега трябва да й занеса изследванията и на нея.
Може би не стана ясно, но в Понеделник ще ходя да ми разчетат изследванията.
В момента не ми е толкова целта да забременея веднага. По-скоро искам да знам,че съм здрава,преди да започна да правя опити да имам дете.
На първо място в момента ми е да се чувствам добре и да имам редовен цикъл. Не ми се иска веднага щом ми се нормализират нещата наистина да забременея. Макар,че при кумата ми е било почти същото както при мен с цикъла и тя е забременяла няколко месеца след като й е бил вече редовен.

crazynelly ние правилно те разбираме ,че искаш да си здрава и не сте започнали още бебеправене.То в тази ситуация си е нвеъзможно според мен.

Мариолка и Маги ти дават много правилни съвети.Вслушай се в тях ,защото са умни момичета ,а и са минали през тези неща.Наистина е най-добре да запишеш час в репродуктивна клиника не за да започнете бебеправене ,а за да се установят проблемите ти ,да се излекуваш,всичко да се нормализира и чак тогава да помислите за дете.Така или иначе какъвто и да е здравословният ти проблем той все пак не касае само забременяването ,а оказва влияние върху целият ти организъм.Всичко ще бъде наред стига да се отнесеш сериозно към това.

Нели в твоя случай ще е най-добре да се предизвика цикъл ( най-вероятно с дуфастон или друг прогестеронов препарат) и след това да минеш на противозачатъчни и на метформин ако имаш ИР, въпреки че с този инсулин на 0 мин е ясно по НОМА индекса че имаш. Метформин + спорт ще ти помогнат да отслабнеш а противозачатъчните ще успокоят яйчниците и ще ти нормализират цикъла и ще те предпазват от забременяване. При кой ходи в Майчин Дом? Съвет отивай при др. Начев там. Но не съм лекар а и ти сама решаваш какъв път ще поемеш. Ако имаш нужда от препоръка за гинеколог съм насреща. Успех и всичко ще се нареди! @}->--

Абсолютно подкрепям момичетата!Действай веднага!Човек не бива да отлага нещата свързани със здравето!Не е нужно да решите,че е дошъл моментът за бебеправене за да потърсиш адекватна помощ.
Аз имам СПЯ.Направих си всички възможни изследвания.Хванахме го в много начален сдадий в който единственото отклонение беше съотношето между LH:FSH.Имах и по 2 кисти на яйчник.Не се стигало до типичните външни симптоми на СПЯ като напълняване,окосмяване и т.н.Бях изплашена няма да крив.Попаднахме на правилните спецялисти.Имах и огромна подкрепа на съфорумка която страшно ми много ми помогна.
Оспокоих се,овладяхме хормоните и след 3м бях бременна :) Бременноста се отразява много добре на СПЯ защото няма овулация.Яйчниците ми се изчистиха напълно.Сега след като спрях да кърмя отново приемах прахчета заради LH:FSH.Трябва си следене и адекватна намеса тъй като СПЯ не се лекува,но можеш да живееш нормално с него.
Магито е част от Зачатие.Възползвай се,че имаш възможността да контактуваш с толкова запознат човек готов да ти помогне с всичко!Ще видиш,че с адекватна помощ и правилните спецялисти всичко ще се нареди.
За рака на маточната шийка в предаването "На кафе" по провкта им "моето мечтано бебе" изследваха една от учасничките която беше 2б група.Направиха и колпоскопия.Доста подробно обясниха всичко за самия вирус,различните групи и т.н.Можеш да потърсиш в интернет или да гледаш предаването в нова плей.
Успех и смело напред  @}->--

fiibi_bg - аз много добре знам,че сега няма как да забременея. За това и не се старая в момента.
Тръгнала съм по доктори и изследвания първо,за да открият проблема и второ да ми кажат как да го разреша.
Не съм казала никъде,че не се вслушвам в техните съвети. Може би Мариолка и Маги ще ми кажат повече за тези  репродуктивни клиники. (пример - къде да отида,имена на лекари,контакти) Ако желаете може и на лично да ми пишете. :)

miauka - при теб всичко изглежда е минало много леко и благополучно.  :)
Дано всяка има такъв късмет!
Аз не познавам лично Магито, за да съм имала възможност да я разпитвам по тези въпроси.
 :scratch:

crazynelly  надявам се да не съм те засегнала ,но просто исках да ти кажа ,че Магито е правилният човек ,който да слушаш.Всичко останало е личен избор.Всичко ще е наред ,сигурна съм.Ние ти пишем с цел да си отрегулираш навреме проблема,а не да те притесняваме.

crazynelly,определено имах късмет.Но не оставям нещата да се развиват от само себе си в това отношение,следя си състоянието,правя си изследвания тък като знам,че СПЯ няма да изчезне.Нямах проблем със първото ми забременяване,но това не означава,че не мига да имам в бъдеще.
Ние ти пишем с цел да те укоражим!Аз също не познавам лично(все още)нито една съфорумка,но страшно много са ми помагали с мнения и съвети преди и повреме на бременноста,след раждането и за отглеждането ма сина ми.Във всяко едно отношение.И тук и във ФБ.Сигурна съм,че Магито не би има нищо против тя сама те попита от къде си и т.н.Пиши и питай я.
За мен това е смисъла на този форум ВЗАИМОПОМОЩ!Не само за хубавите моменти като емоцията около сватбата,но и за трудностите които са част от живота ни!
 @}->--

Не съм се засегнала с нищо. :) Радвам се,че има такива от вас,които ми пишат и обсъждат моя проблем.
Надявам се да науча каквото мога от всички вас.  Ще ми бъде много от полза.
Всеки ден се случват гадни неща на мен и милото. Ето,че днес излизаме да си вършиме някаква работа и гледаме,че колата я няма. Откраднали са ни колата.  :'(
Все нещо лошо ни се случва. Вече направо не ми се говори. Седим вкъщи сега и си мълчим и не знаем какво да кажем..  :'( :'(

Крейзи, както и момичетата са ти писали аз съм част от Зачатие. зачтие е сдружение което помага на хора с репродуктиени проблеми, ние имаме интернет платформа и форум в който може да намериш всякакви съвети за всякакви проблеми. Имаме богата библиотека, статията която ти бях пуснала е именно от там. Повечето статии са превеждани от доброволци.
 Споредмен в твоя случай, а и в повечето не трябва да се стигне до искането на дете, за да си оправиш здравните проблеми.Защото това отнема ввреме и то много време. Ще ти трябват поне 3 месеца, за да си видиш точно хормоните, след това от половин до една година, за да видиш резултата. По-добре е това да се напрсви преди реално да искате да имате дете, за да може като стигнете до там то просто дс се случи, а не да започвате всичко от начало. Аз бих казала специализирана клиника по стерилитет, лекар разбиращ от хормони и СПКЯ, в Майчин дом или в Панацея д-р Начев. Прглежда само на частно първичния преглед е 50 лв, но си разбира от работата. Мога да дам телефона му на лични. Полови хормони пуснати на 2-5 ден от месечния цикълслед неговото предизвикване и проследяване на евентуална овулация, ако има такава.

 За теб е много важно да видиш какава е диагнозатат ти. За да започнеш лечение. Аз например имам Хашимото, тове е болест на щитоидната жлеза, и ми тябваш над година, за да вкарам хормона в норми, и чак още една година след като той беше стабилен аз забременях.
Ако се притесняваш да пишеш тук, пиши ми на лични, аз никога, ама никога не отказвам да помогна.

Благодаря ти за линковете и за обясненията!  @}->--
Писах ти на лични. :)
Но наистина не очаквам да забременя в близките месеци или години. Просто искам да се случи някой ден.

crazynelly идеята е да се погрижиш за здравето си независимо дали искаш да имаш деца сега или в бъдеще.Просто да намериш причината за да  отстраниш,защото хормоналните проблеми вредят не само на това да имаш деца,а и на общото състояние. СПКЯ често върви с хашимото или с инсулиновата резистентност или др.хормонални смущения,които водят до редица проблеми.
Успех.Аз също съм насреща за помощ.

Мили дами, прегледите ми при гинеколога и ендокринолога бяха в Понеделник.
Нямам проблеми с щитовидната жлеза.
Проблема ми е явно просто теглото.
Не знам как най-добре да ви го обясня,но явно просто панкреаса не може да се справи с високия инсулин и просто всичко ми се натрува като мазнини по тялото. Всъщност не съм сигурна дали точно така го каза.
Явно имам инсулиновата резистентност. То как да нямам - аз съм класически случай. Млада жена с нарушени хормони  и синдром на поликистозните яйчници.

Иначе човешки папиломен вирус имам два от рисковите фактори и направо съм се шашнала.  :'( :'( :'( :'( :'(
Взимаха ми биопсия от раничката на маточната шийка,за да се разбере дали да я горят или да я режат операционно и съм много изплашена в момента. В стрес съм!
Гинеколога ми предписа 4 противозачатъчни,защото иска да ми предизвика цикъла,а пък ендокриноложката ми каза,да не ги пия,защото ще надебелея още повече,което си е истина.
В момента пия само siofor. Ендокриноложката иска с диета и активен спорт и с siofor да предизвика идване на цикъла ми. Не знам дали ще се получи. Също така се притеснявам,гинеколога,да не ми се скара,че не пия противозачатъчните. Но разберете ме,не искам да ги пия,защото тези хапчета не са лечение за кистите,щом ги спреш и пак се връщаш там където си бил преди.
Направо не знам какво да правя вече. Много ме е страх, ям диетично и колкото се може по-здравословно в момента. Под много стрес съм подложена,особено и след като ни откраднаха колата преди 3-4 дни.
Не съм на себе си! И психически и физически се чувствам много зле.  :'( :'( :'( :'( :'(

Нели какви са ти резултатите от цитонамазката, в коя група си? Аз не съм много запозната там с изследванията но знам че могат да се пуснат изследвания в Геника. Може Веси да се включи тя имаше наскоро подобни проблеми.

Относно противозачатъчните, както казах аз съм ги пила 4 години. Първо бях на Диане и от тях малко напълнях и после ми ги смениха с Джаз и даже отслабнах от тях. Това е остаряло мислене за противозачатъчните и надебеляването. Джаз са примено много изчистени и нямат странични ефекти.

Каква доза ти изписаха на Сиофора?Имай на предвид че има много гадни странични ефекти от началото, и е по-добре бавно да се увеличава дозата ( нещо което на мен не ми казаха и страдах 2 месеца), ще имаш гадене, разтройство, болки в корема и др. Те отшумяват с времето.  По принцип той също ще ти помогне за вкарване в ред на цикъла но ще отнеме доста време. Инсулиновата резистентност което и аз имам е повишен инсулин в кръвта, тъй като клетките не го приемат и се дава сигнал на панкреаса да произвежда повече.Клетките са запушени от мазнини. След години се претоварва панкреаса и се стига до Диабет тип 2. За това е много важно да се пази диета да не се ядат мазни храни, захарни изделия ( аз в момента се държа като диабетик и не близвам нищо със захар) и най ама най-важно от всичко да се спортува! Ето Гери ( Gucci) примерно е ходила на народни танци, може да се запишеш на Зумба или нещо друго което хем ще ти повдига настроението хем ще гориш мазнинки. Аз имам крос тренажор и си го ползвам редовно *THUMBS*


Да събраха ти се много неща, но вярвай че всичко ще се оправи и ще е за добро. Никой не е казал че живота е лесен, ето виж почти всички си имаме някаква история, важно е да имаш план и да решаваш проблемите един по един. :girlhide:

Извинявай,но за цитонамазката трябва да ми обясниш с по-прости думи за това и за групите. Нищо не ми е ясно. Ходя като луда при лекарите и почти нищо от това,което ми казват не го разбирам. Чувствам се зле и като развалина. Нищо не ми е ясно.
Но мога да кажа,че за точно тези противозачатъчни,които са ми предписали и личния ми лекар и ендокриноложката порвърдиха,че много се пълнее от тях. Аз вярвам на тях,все пак те следят тези неща с лекарствата.
На мен всичко ми е като в мъгла.  :'( :'(
Дозата на сиофора е първо по половин таблетка сутрин,обед и вечер по време на хранене.
А иначе за страничните ефекти знам- не се притеснявай! И лекарите ми ги казаха и на листовката ги прочетох. Да имам леко разстройство,но не е нещо фатално поне за мен.
Лични ми лекар ми позволи на пия ентерол,ако искам.
 :) На този етап нямам други оплаквания от странични ефекти от лекарството.
След една седмица,ми казаха по една цяла таблетка да пия.
Ние нали имаме кученце и се разхождам много с него. Искам да ходя и на фитнес,но трябва да си оправя режима. Нещо тея дни ми се случва да си легна късно и съответно ставам в 10:30 примерно и не ми харесва. Но под такъв стрес сме подложени тея дни с милото,че направо ми иде да се гръмна вече!  :'( :'(
Ние с него сме много емоционални и си обичаме колата! Адски много страдаме,макар да ви се стори глупаво.Това ни беше първата кола,първото,нещо което си имахме като семейство. Много спомени с нея имаме. Много верен другар ни беше.  :'( :'( Милото е съкрушен,повече и от мен. Той като мъж много си обичаше колата..  :'( Ужасно е! Но на никой не му пука каква сантиментална стойност имаше нашата количка.  :'(

Ами те са в няколко групи като май 1 и 2 не са рискови, ( понякога за 2 Б група има съмнения) вече от 3 група са рискови и се правят допълнителни изследвания.

Хубаво е че се разхождаш кучето. Ако мога да си позволя да ти дам един съвет, :[ а това е да си намериш работа. Даже и на 4 часа. Не толкова за парите а за социялизирането с хора и малко да се откъснеш от проблемите. Аз като седя вкъщи полудявам и си мисля за глупости и проблеми. В офиса с колегите, особено с млади колеги е много забавно и се откъсваш от проблемите, срещаш се с хора.  *THUMBS*

Нели, Мариола ти е дала страхотни съвети, заставам зад всичките.
Не се предавай така, все пак имаш човек, който винаги ще е до теб  *THUMBS*

Съжалявам, че изскачам от нищото, но търсих нещо в гугъл и ми излезе темата :D

Аз имах кисти от много малка. 6,7 клас започнаха драмите. Противозачатъчните ме оправиха (пих ги на по-късен етап, не тогава) и сега, да чукна на дърво, съм здрава. Имах период, в който бях доооооооста пълна. Това ми обърка хормоните и диета, съчетана с народни танци ме оправиха. Тогава хапчета не съм пила. Не давам съвет никому да го прави това (да не пие хапчета, ако са му изписани), но просто тогава се възстановявах от чернодробен проблем и беше немислимо да пия лекарства. Така свалих 15 кг. и цикълът идваше като по часовник.

Иначе се присъединявам към съвета за намиране на работа. Ако не работа, то още едно висше образование (бакалавър или магистър) също запълва чудесно времето. Болестите обичат стреса. А и си е полезно ;)

Що се отнася за колата: каското няма ли да оправи нещата?

Момичета хубави съвети ми давате за работата,но не знаете моята история.
Не ми се иска много,много да се отклоняваме от темата,но може би е по-добре да ви обясня няколко неща за мен.
Аз си търся работа от 5 години и нищо. Просто за някои хора няма работа.
Може да е и защото аз нямам никакъв стаж и никъде не съм работила. Никой никога не пожела да ме вземе да работя. Вие не знаете на колко хиляди интервюта съм ходила. В момента не си търся работа,а пък висше нямам също,защото така и не успях да влезна някъде. Честно казано не ми се е учеше много след гимназията. Имам адски лоши спомени от нея.
Всъщност учех малко в един колеж,но се отказах да бъда около глупаците,които се бяха събрали там.
Като цяло вкъщи или някъде другаде с любимия човек ми е най-добре. Не си мислете,че ми липсва комуникация. Честно казано,нямам много приятели и това не е защото съм заторен човек,ами защото почти не останаха истински хора до мен. Бих учила,но не в България,но на този етап няма как това да се случи.
Избрала съм за сега пътя да бъда домакиня и да си отглеждам дете или дечица някой ден.Не се чувствам виновна и не страдам от това мое решение. Милото е много работен и се справя супер.
Може да не ви се струвам много модерна и да не съм кариеристка и да си мислите,че разчитам само на мъжа си,но не е така.
Не казвам,че не бих работила,просто никой не ми дал таква възможност. Нито пък мога аз да накарам някой насила да ме вземе на работа. Не се чувствам и единствения такъв случай в България или в света.
В момента най-важното е да си гледам здравето и живота с любимия ми. Най-важното за нас е да създадем семейство,да имаме дом и да сме сред близките си. А пък начини за изкарване на пари винаги могат да се намерят.   :)
Дай Боже някой ден да работя,но може и да не се случи. Не при всички хора живота протича по един и същи начин.

Нели, естествено, че всеки здрав, трудоспособен човек може да работи. Възможности се намират. Наслагват се фактори. Може да е добре да се потърси работа в друга сфера. Трябва много постоянство, и разбира се доза късмет. Вероятно това не ти достига. Не знам на колко години си, но неработенето в един момент, след години, създава тягостно чувство за непълноценност и някаква липса. Може би сега ти е добре, но ние сме социални животни :) и в един момент няма да ти достига компанията на мъжа ти - той е на работа, ти вкъщи. Не знам, аз през почти трите години бременност и майчинство, накрая малко започнах да издивявам. Или по-скоро се подтиснах.
Та, огледай се, може би търсиш в сфера, която не е за теб, кой знае...А и финансовата независимост е нещо хубаво, макар че не е задължително. И моят съпруг взима хубава заплата, но някак си - да си спечеля аз парите е сладко и дава известна свобода за фриволия и капризи, понякога.
Пожелавам ти и дечица, щом искате, и реализация в професионален план. Нещата не могат да се сравняват, но сами по себе си дават пълнота в живота. Успех! *THUMBS*

 :offtopic: Нели разбирам че си направила твоя избор, но имам много примери в моя живот в които седенето без работа им е навредило. Има много начини как да си подсигуриш работа, мога да те посъветвам ( ако все още върви тази програма) "Аз Мога" да си подадеш документите. Можеш да изкараш всякъкви курсове, от маникюристка до езикови до компютерни курсове. На пазара има много работа но наистина трябва да я искаш. През ръцете ми минават много кандидати ( само над 500 миналата година  O_O) и съм виждала много провалени интервюта заради липса на мотивация. Моя екип е съставен 70% от хора на които това им е първа работа ( даже ония ден наех две момченца '95 набор, пресни от училище). Но както и да е, аз съм болен кариерист и мнението ми е различно от твоето  :[. Важно е сега всичко с здравето да се нареди, но ще ти кажа пак помисли си хубаво  ;)

 :offtopic:
Не че искам да съм черна станция, но положението ми звучи като всички около теб са ти виновни, а ти горката само оплаквания и мрънкане. Като прочетох "никой не ми дава работа" и "няма истински хора около мен", се замислих, че работа не се дава, тя се взима, а приятелството се гради с години и изисква усилие и желание да се запази и от двете страни, ако така се оплакваш и на приятелите си, мисля е нормално да странят от теб, все пак един положителен човек, който вярва в себе си и е борбен постига каквото си е намислил. За мен ти си прекалено негативен човек, промяната в хората тръгва от самите тях и докато не го осъзнаеш, трудно ще дръпнеш напред. Останалите момичета във форума така като гледам са ужасно мили с теб, обърни внимание какво ти пишат и 10% да се потрудиш да последваш някой техен съвет, повярвай ми живота ти ще е по-лек.

Междудругото темата стана малко стил "лична драма" и май ще трябва да поприключим с офтопика. ;)

Нели, предполагам , че сега ти изглежда, че се опитваме да ти кажем как да си живееш живота. Гарантирам ти, че всички сме добронамерени и отделя време да ти отговорим, защото или сме били в подобна ситуация или сме я наблюдавали отблизо. Сестра ми има HPV. Разбра го точно като беше завършила и си търсеше работа. Това много я разстрои, доста се депресира и разбира се каза, че няма да си търси работа, защото как ще работи ще ходи по лекари. С цената на много караници с нея, аз не я оставих на мира. Постоянно я следях да праща CVта (живеем заедно) и макар да и отне доста време, когато най-малко очакваше намери работа. Сега е много по-оптимистично настроена за всичко, и макар вечер да заспива почти на масата е по-добре, отколкото да седи унила  и кой знае какво да и минава през главата. Даже ме черпи вечеря с първата си заплата.

На мен задължението да стана, да се оправя и да се фокусирам върху нещо различно от мен в много случаи също страшно ми е помагало.

Иначе и аз съм в клуба с изчакването с децата. Захванах се с доктурантура и ми се иска да я изкарам все пак, а и нали си имаме две служебни деца, та според мъжа ми, те ни стигат за сега.

Да,време е да поприключите с  :offtopic:.Благодаря на всички за отзивчивостта!

Виж разбирам,че така ги приемаш нещата,но все пак тук е място за споделяне.
Не ме е срам от нищо. Тези неща за мен, които си написала не са вярни.
Останах с по-малко приятели,защото те самите са промениха и се отдръпнаха от мен. Аз не съм ги гонила. Това са ми били приятели още от детството и идея си нямаш колко съм страдала,когато повечето ме изоставиха просто ей така. Как може да ми намекваш,че аз съм виновна,след като дори не ме познаваш и не си част от моя живот?
Ти никога ли в даден момент от твоя живот не си била тъжна за нещо?
Не искам и аз да продължавам да пиша по тази тема за моя живот,защото точно от такива психологични лекции нямам нужда.
И повярвай ми чета какво ми пишат останалите и за повечето неща са прави и аз мисля като тях,но с твоето мнение не съм съгласна на 100% и честно казано ме обижда!
В момента последното нещо,което искам да е да споря за моя живот с някого в интернет,така че искам да си го спестя.


pandapanda - не казвам,че ми заповядвате как да си живея живота. Харесва ми,че може да си споделяме и да си говорим за най-различни теми,но не допускам да ме нападат дори и тук и да ми казват,че само се оплаквам и че съм жалка картинка едва ли не.
Много ми се е насъбрало и просто извинете,че изобщо споделих и че  правя лични драми.
Извинявам се и на модераторите!

 Нели, рядко си позволявам да споделям публично нещо лично, но се надявам това да те настрои по-позитивно.
 Аз съм пример за жена, имаща HPV, която е забременяла, имала сравнително спокойна бременност и родила нормално здраво дете. Знам какъв шок си изживяла при новината, защото редовно се следях за точно този показател години наред, а разбрах вече бременна. Жива съм и като цяло в добро здравословно състояние, гледам си детето и тепърва ще проверим кой щам имам.
 Не съм изключение.
 Така че никога, ама никога не се предавай. Не унивай. В живота ти тепърва ще има много важни и значими неща. Много повече от кола, лош късмет и хора, с които се е оказало, че не сте приятели.

 :offtopic:Нели, има една книга...'Подсъзнанието може всичко"  на Джон Кехоу...велика книга. Аз винаги съм била по-скоро песимист (имах много трудно детство) и нещата ми се случват много трудно. Имах хубава, добре платена работа, но излезнах по майчинство. Когато се върнах ме съкратиха. После трудно си намерих работа, заради наличието на проблема "малко дете". После точно започнах, установих се на новото работно място, започна да ми харесва и дойде една ужасна жена за мениджърка...няколко месеца след това напуснах и само си повтарях "нищо не става, нямам никакъв късмет" и и слушах кой какво работи, как се е устроил и се депресирах още повече. С мъжът ми спряхме да правим секс, защото аз бях в постоянна депресия. Тогава мъжът ми я купи. Всичко започва с подсъзнанието. Сутрин 5 мин. си казваш колко прекрасен ден е, как ще свършиш тов и това и ще успееш. Никога не казваш "...дано не ми се ", защото подсъзнанието изпуска думата "не" и винаги се случва точно това. Казвай си ще успея, ще си намеря хубава работа, всеки ден отделя по 5 мин, и се отдай на чувството, което ще изпиташ, когато получиш мечтаната работа и ще видиш, че ще успееш.  Бях стигнала дъното, след поредната опропастена сделка (работя като брокер), и започнах да я чета една неделя. Не мога да опиша чувството...все едно ми падна голям камък от гърба. Сутринта  в понеделник се събудих с усмивка, трябваше даходим с малката на градина с градски (селски) транспорт, тя се мотаеше и аз постоянно си повтарях сега ще ни подмине автобуса и ще го изтървем. След това се сетих за книгата, и си казах...ще отида на спирката и автобуса тогава ще дойде...така и стана. Целият ми ден беше пълен с усмивки. 4 дена след това направих първата си сделка за тази година и сега не се оплаквам. даже и секс започнахме да правим...и да си дойда на думата...записвам се и аз в темичката....Ще чакаме, ама не знам точно какво...сега като ми свърши, ще си пусна изследвания и сме решили след няколко месеца да започнем с бебеправенето, че сега имам много работа, а и трябва да понаваксам с осигуровките. Колкото до проблемите който имаш...и аз имах поликистоза на яйчниците, цитонамазка с 2Б група, па ракови образувания, искаха да ми правят биопсия и да решат след това какво...намерих си хомеопат, за 6 месеца ни раничка, ни ракови образувания, ни поликистоза. 10 години от тогава, всяка година цитонамазката ми е 1-ва група. за мен реално проблем е теглото. За там се иска 'дупе" и никакви тъпи диети на Дюкан, Мюкан и подобни "специалисти" Хранителен режим е разковничето, л-карнитин, ленено масло, закуска каквото ти душа иска с пълнозърнест хляб (от типа 100 зърна) (масло сирене, колбас, краставици/домати, маслини, понякога и баничка. След това при първи пориви на глад плодове (ябълка, диня, пъпеш, банан), на обяд пържола с гарнитура и салата, после пак плодове и вечеря салата с пържола, без гарнитура Вечерята да е най-късно в 7.30 вечерта. за 4 години съм -26 килограма. Спортът го въведох само за летата и то когато ми оставаха за сваляне около 6 колиграма. преди това товарът за ставите и костите беше непосилен за мен.