Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

 Как забременхяте случайно, или всичко беше планирано? При нас е планирано- искаме бебе в края на годината!!! *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Vanessssa, ти май трябва да се местиш в темата на бебеправещите...ако ще е в края на годината.

При нас свичко беше от планирано, та по-планирано. Майтапа е, че стана, а тия неща не винаги става да ги планираш.

при нас също беше планирано  *THUMBS* Е не съм мислила за зодия или месец, в който искам да раждам, понеже знам, че това не става по поръчка. Все пак мъжът ми изчака да реша, че искам вече дете ( понеже той е 7 години по-голям и вече беше готов на тази крачка ), след което отидох на профилактичен преглед, за да "получим зелена светлина"  8P и то взе че стана от раз  =] а очаквах да "се трудим" поне 5-6 месеца  :P

ОООООООО абсолютно планирано, вие повечето знаете че 3 месеца преди да забременея с Анди имах неуспешна бременност, и желанието ни стана още по-голямо и неискахме да чакаме дълго.Аз също невярвах че ще стане още първият месец в който започнахме бебеправенето, но Господ си знае работата.

P.S. все още помня датите в които бях в овулация по един овулационен календар  :girl_wink:

При нас също беше напълно планирано, дори се надявахме че бебо ще се роди през декември и така и стана  *INLOVE* също помня датите на овулацията, както и дата когато видях положителния тест  *YAHOO* *YAHOO*

И при нас планирано =]Казахме си след сватбата почваме...е ние почнахме още в първата брачна нощ :[
И изненада въпреки това имаше,защото взе че от раз стана бебо =] а аз си мислех че ще отнеме няколко месеца...А Мишо беше 100 % сигурен че ще стане от раз *crazy* =]

И при нас беше планирано, естествено след задължителните профилактични прегледи... 8P
явно , когато се настроиш за дълга битка, всичко се решава в първия рунд ;), защото и при нас се получи още на първия месец... :P

PS: колкото до сантименталната част на цялото бебеправене - съм като слон - помня дати и часове даже :[

Аз бях казала, че не искам да съм бременна на сватбата и затова оставихме бебеправенето за след това. Стана от втория път  *YAHOO*, но и аз се бях настроила, че сигурно ще трябва да почакаме за двете чертички. Та общо взето в рамките на 2 месеца ми се случиха най-хубавите неща  *INLOVE*

При нас също беше планирано

И ние го планираме и то с такава точност, че чак се плаша....  :huh: ОБщо взето съм си "избрала" (колкото и неуместна да е тази дума когато става въпрос за бременност и раждане) да родя юли или август и много се притеснявам че може да не стане и плановете ми да отидат на кино  :[ Но като чета май всички са действали по план, при никоя не е станало без да е планирано  *db*

Съвсем планирана и очаквана от мен и съпругът ми, беше първата ми бременност!!!

И при нас беше планирана и много желана
Получи се от 4 път но си мислех че ще отнеме много време *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

При нас не беше много планирано, защото доста време не се пазехме, без да следя дати или нещо такова, но като разбрах, че почвам нова работа, решихме да изчакаме поне няколко месеца и тогава да подновим опитите. =] Е да, ама не - то взело, че станало точно, когато уж се пазехме и по-малко от 1 месец след като почнах работа, разбрах, че съм бременна.  ohmy Беше изненада и за двама ни, но пък нямаше по-щастливи от нас в този момент!  *YAHOO*

Това сякаш аз съм го писала, пазехме се 8 години, започнахме с опитите от 1вата брачна нощ и на първия месец още си имахме изненадаааааааааааааааааааааа :danceg: :danceg: :danceg:
Напълно планирано  *THUMBS*

Ние изчакахме да ни мине сватбата и да си направим ремонта на апартамента, нанесохме се май месец и от юни започнахме опитите, а на 2 август разбрахме, че беба е станала и много се зарадвахме !! не очаквахме че ще стане толкова бързо !!!!! но като видяхме двете чертички  :PREGQ: :PREGQ: нямаше по-щастливи от нас  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

 При нас беше също желано, но планирахме да стане след сватбата някъде. Направихме си прегледи, но всички казаха, че НЯМА да стане от първия път и ние,за да си ги подсигурим тези "неуспешни опити" започнахме преди сватбата и ремонта,а бебо взе че стана от първия път *YAHOO* И така цялата ми бременност мина в ремонти, на ремонт че му върви на нашия юнак :P

Ние решихме, че много искаме да си имаме бебче и започнахме опити и то взе че стана веднага, мъжа ми беше сигурен, че ще стане бързо, докато аз не си давах много празни надежди, но 2 дни преди датата на цикъла и преди теста вече бях почти сигурна, че нашето бебче е готово. @}->--

Ние малко емоционално го решихме. По принцип искахме първо да се оженим и след това, но моето предложение така и не идваше и ми беше омръзнало да чакам. Една вечер и на двамата просто ни се прииска да пробваме, по принцип искахме бебе. И това беше, точно веднъж опитахме и аз също като вас не вярвах, че ще стане. Още повече, че после си гледах календара и овулацията ми трябваше да е минала вече. Но и нашата Лили стана от веднъж и сега ще ни е шаферка :)

Бухтичка познато мила - и ние така първия опит беше от раз и неуспешен. За втория обаче да чукна на дърво - вече преполовихме 10тата седмица - скоро влизаме в 11тата. А и ми е кеф бебо е заченат на 24ти май и ще се роди по план на 14.02 - все по празници  *YAHOO*

При нас също беше планирано, аз все казвах нека да е след сватбата :) да не ми е лошо по време на купона и така и стана  *THUMBS*

Планирана! *THUMBS*

И при нас беше желана и планирана бремеността. Искахме да стане след сватбата и така се получи  *INLOVE*

Планирана. Само исках да е след сватбата,  :weddingday:.

О, представете си колко желан беше нашия бебок и колко планирано трябваше да бъде всичко, като  се има предвид, че бяхме в две различни държави на 1300км, и се виждахме през 2-3 месеца  :angry:
Но Бебо го направихме тук, имахме само 1 седмица време ohmy и после трябваше да се връщам в България, а след около 20 дни вече имаше  и двете  чертички  *YAHOO*
Е това е ВСИЧКО 100% ПЛАНИРАНО!!! :girlhide:

Ами желана и планирана, ама малко на шега стана  :girlhide: . Решихме, че няма да се пазим, защото всички познати ни обясняваха как като имаш дългогодишна връзка и сте се пазили от забременяване после забременяването от същия партньор било трудна работа. И така започнахме с "непазенето" 1 месец преди сватбата, наистина не се получаваше, ама тогава нито съм смятала овулация и т.н. След 3 месеца реших да си купя от тестовете за овулация и да ги пробвам. И така - този месец видяхме положителния тест  :PREGQ:

Моята бременност беше нещо по средата :) Искахме бебе и опитвахме да стане, но то не ставаше 4-5 месеца и вече се бяхме отказали, получих годежен пръстен и тъкмо реших че може би първо ще направим сватба и хоп след няколко дни ми закъсня и какво теста положителен :)

Оао голямо планиране наистина е било  ohmy . Важното е в крайна сметка, че си чакате здрав бебок и че правенето ви се е осладило след многото планове  :P А с таткото и сега ли ще сте разделени или вече се събрахте?  *crazy*

Бебчо е чакал пръстена значи  8P

Така си е - ами какви са тези работи? Той си иска церемониалностите и това е  :P

Първата ми бременност беше случайна, дори не очаквахме въобще и не знаех как да реагирам, но от немърливост на лекарите загубих бебето. Тази бременност беше планирана и засега всичкое наред и се надявам така и да бъде.

Планирахме нашата Катя.4 месеца някаде я правихме *YAHOO*

Е аз трябва да кажа и двете, хем планирана ама когато дойде май и хем случайна, че никой не я очакваше сега  8P
Абе планирана май е по правилното  *THUMBS*

При нас беше неочаквано,и като си направих теста с таткото не можех ме да повярваме.Няколко седмици ходехме като болни,ама сега таткото е на седмото небе и няма търпение вече да се ражда. :)Аз също искам вече да си я видя и да сия гушна.

 и нашата Даринка е планирана  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Нашето слънчице и то планирано беше, не че сме изчислявали дните в овулация и т.н , ама не сме се и пазили и ето го сега декември ще стане на 2 .Кога минаха тези 2 години не усетих  :P

и нашето Дари е планирано и желано с много любов бебче
не сме го правили с точност,но си казахме че го искаме и не сме се пазили към 2-3м. и на 8февруари бях на преглед и той д-р нищо не ми каза и ние хептен се бяхме отказали,чаках до 15 да ми дойде но не и на майтап си направих тест който бе (+)
мъжа ми беше на гурбет и аз разплакана,шокирена, :insane: му казах и той спокоен ми казва:спокойно,утре си направи друг за да сме сигурни и да отидам на лекар  ohmy
и така почти 11м.сме родители на това злато

и аз трябва да кажа, че е по-скоро планирана, въпреки, че се закачи от 1вия път без да изчисляваме и нагаждаме много, много:)
ще видим какво своенравно сладурче ще излезе.

и нашия бебок е планиран  ;) ние отдавна искахме бебенце и 3 месеца работихме и чудото стана, и отчно 1 седмица след сватбата разбрахме, че съм бременна и това за нас беше най- големия подарък  :girl_wink:

нашето бебе беше планирано но го правихме 5 месеца и даже не очаквахме че е станало тук може да кажа че е и случайна но май е повече планирана :)

Планирано и много желано *INLOVE* Имахме някои проблеми и мислехме,че повечно щепочакаме.Преди да решим проблемите 5месеца и след това още 4 и най-накрая бебчето ни беше факт!
п.с Като чета все повече/да не кажа всички/бебоци са плод напланиране!Не е като едно време "що стана,та не вечерахме" :P

При нас си беше планирана и желана!Стана неочаквно бързо,на първия месец опити! *INLOVE*

знам 4е това което 6те ви попитам не е сварзано много с темата но не се qдосваите :))) искам да ви питам така като сте по опитни кога е хубаво да се казва за бременността преди третиq месец или след това и има ли нqкаква опасност ако преди 3 месец е казано :(((


Мнението е редактирано от модератор  :\
Мнения написани с латински букви не са позволени. Съобразявайте се с правилата!

И при нас е планирана и много много желана. Стана много неочаквано  :girl_in_love: :girl_in_love:

Наталия, аз знам, че до 3 месец бременноста се счита за рискова и едва след това можеш да кажеш.
При всеки е различно, така че не е нужно да спазваш това.

И нашия бебо определено си беше планиран и много ама много желан. *INLOVE*

Нашия Никола също си беше планиран и много желан  :P
Аз не исках да съм бременна на сватбата, затова изчаквахме да мине тя. Никога не съм следила овулация и тогава също не бях .Но  според моите изчисления след това и стандартните овулационни календари , съм забременяла на сватбеното ни пътешествие . А според един доцент при когото ходихме на ФМ , това се е случило в сватбената ни нощ  *YAHOO* Което и от двете дда е - все си е романтично

И първата и втората бременност бяха абсолютно планирани и много желани! *INLOVE* За Ели се потрудихме около година, но сега вторият път стана доста по-бързо! :girl_wink:

И при нас планирана  *THUMBS*

Сьщо стана от раз, което беше неочваканият момент. Както се майтапя, то детето е чакало, чакало и е било на стартова позиция горкото, само като дадохме зелен светофар и  :run:  :sarcastic:

И при нас си беше планирана и много желана :). След около година не много редовни опити ,сега си гушкаме малкото съкровище.

Напълно планирана и желана. Бях се подготвила за чакане и все си казвах, че не може да стане веднага, а всъщност бях много изненадана, защото стана веднага - на първия месец опити.  :girl_wink:

И при нас беше абсолютно планирана, бяхме го решили още преди нова година кога ще започваме да работим за бебе. Даже бях казала на мъжа ми, че искам да забременея между юли и октомври  :girl_wink:  за да си имаме пролетно бебе. Даже най-добре на морето.  :danceg:  :danceg:И то взе, че се случи... началото на август, докато бяхме на почивка. Бог си знае работата!

И при нас беше планирана ,даже бяхме на екскурзия като стана работата  *YAHOO*
Много исках да е Близнаци ,като нас 2 мата ,но той си беше решил да е раче и това е!

Не мога да кажа,че при нас беше планирана,но пък бе желана :)  :P

Здравейте на всички.От скоро съм в този сайт и искам да ви попитам нещо.Вчера с приятеля ми разбрахме че съм бременна и въпроса ми е дали наистина мога да се доверя на тестовете 99,9%.Питам защото всички мой познати който имат деца или очакват казват че усещат нещо а при мен няма нищо има само голяма доза страх и паника дали теста е верен? :GROAN:

Ако тестьт е положителен няма сьмнение. При отрицателен резултат може да има грешка, но при положителен  - не.

Не е задьлжително да се чувства нещо. Това е индивидуално. Аз нямах абсолютно никакви симптоми.

И - честито !

Моята бременност беше планирана, да. Аз още преди да направя теста предчувствах че има нещо, бях 90% сигурна че има бебе...направих теста а 2та черта беше много светла почти едвам забележима, и мъжа ми чак се осъмни че съм бременна и след една седмица отидох на лекар защото аз мислех че е много рано, а се оказа тогава че сме края на 1ви месец... *YAHOO*

При нас бебчо се планира , решихме че тогава е дошъл подходящият момент за да направим реалност мечтата ни, но за жалост то се опъва и май ще се появи когато то само си реши , а не когато ние. :)

при нас ... не знам дали беше планирана... искахме дете , но не сме слагали месеци в които да се роди бебето или месеци в който трябва да забременея, когато стане не се пазехме , но стана тава , когато точно тогава когато най-малко очаквахме :)

планирана

Напълно случайно след 5дена закъснение и бам тест 2 чертички и лудница незнаяехме какво да правим но за жалост го загубихме  :'( :'( :'(

Предварително се извинявам за дългия пост, но ще споделя моя опит, макар, че не е много "за разправяне", може да помогне ако някой преминава през подобен период.
Първото ни дете беше планирано и много желано, дори се "приготвях от рано". Три месеца преди да забременея пиех фолиева киселина и витамини, определихме точното време, когато искахме да ни се роди златото, всичко си беше изпланирано до последния детайл и чакахме рожбата ни с голямо желание и надежди. Аз самата съм от многодетно семейство и съм много щастлива, че имам сестри на които мога винаги да разчитат и затова бях сигурна, че ще имам поне три деца, за да могат и те да имат това което аз имам.
Но бързо плановете ни излязоха от контрол.  Преминах доста трудна бременност и раждане, а и самото отглеждане - първите две години ми се сториха кошмар. Нямах никого до себе си, всичките ни роднини бяха далеч, нямах и много приятели, все пак в чужда страна, дори и езика още не знаех... Да ни е жива и здрава дъщеричката, но си е дете с характер и си беше истинско предизвикателство за възпитание. (Докторите казват, че е с изключителна интелигенция, (може би заради количествата фолиева киселина която пиех  8P), и заради това е толкова трудна за отглеждане....) Здравето ми се наруши драстично, бях изпаднала в страшна депресия, появиха ми се проблеми с щитовидната железа, постоянно бях нещастна, косата ми започна да пада, надебелях, чувствах се ужасно, а може би и бях много млада за майка, едва 21 годишна... Затова решихме да нямаме повече деца, поне докато не се почуствам готова за следващо дете. Раздадох всички неща свързани с бебето и бременността, дори книгите които си бях купила за бременност "изхвърлих" от вкъщи.
И така минаха 2-3 години в непрекъсната борба с депресията и здравето ми. Около четвъртата година започнах да се "нормализирам" и да реализирам една по една целите си. Пуснах малката на градина. Здравето ми се нормализира и в професионален план успях да се реализирам, намерих и баланса между детето и кариерата, дори съпругът ми се беше примирил да си останем с едно дете. Апогеят на радостта ми беше миналата есен, когато изследванията ми показаха, че хормоните ми се нормализираха, косата ми отново получи своя блясък, възвърнах си фигурата, получих повишение на работата, с две думи бях на върха. Като за инат или съдба, следващия месец ми закъсня. Трябва да кажа, че винаги сме със защита и просто няма как да се случи, но очевидно не ми е било писано да се наслаждавам повече на този вид живот и попаднахме в онези 3% когато презервативите не са ефикасни (заради хормоналните ми разстройства не смеех да използвам противозачатъчни хапчета, а спиралата ми е някак си страшна, макар, че след тази бременност сериозно обмислям всички алтернативи).
След като ми закъсня с няколко дни, изпаднах в паника, дори истерия, не смеех да си направя теста.... За мен "най-лошото" се беше случило. Точно през този период в работата дойдоха нови директори, които не ме познаваха (все пак съм чужденка, нямам още завършен бакалавър, не говоря езика перфектно, а старият директор се вече беше запознал с работата ми и беше доволен от постигнатите резултати), колегите като, че само чакаха да се възползват от ситуацията и да ме върнат на старото място, а какво ли остава ако разберяха, че съм бременна...

Много мислехме със съпругът ми, понеже за нас аборта е недопустим, освен в изключителни ситуации... Дори тръгнахме на семеен терапевт, понеже не можех да приема мисълта, че трябва да се откажа от щастието и спокойствието си и да започна отначало кошмара, който преживях с първата бременност.... Лека полека на работата нещата се нормализираха, директорите отново ни тестираха и преразделиха задълженията спрямо резултатите, така, че си останах на новата позиция, но "най-страшното" тепърва предстоеше - Как да им кажа, че съм бременна, като току що ми потвърдиха позицията?!
Най-лошото бе, че и тази бременност беше проблематична, отново постоянни повръщания, няколко пъти бях на системи, хормоните на щитовидната железа отново започнаха да се покачват, просто не можех да го крия за дълго. Събрах смелост и им казах третия месец (бях хванала коледните и новогодишните празници и затова издържах толкова, иначе и по-рано щеше да се разбере). Не бяха много "очаровани", че трябва да търсят нов човек за замяна, но пък излязоха хора и съвсем човешки ми влязоха в положение. Наеха човек извън фирмата на моето работно място. Добре, че в Сърбия има закон, който покрива всички разходи100% - от заплата до данъци на бременните , и фирмата можа да наеме нов човек на моето място без това да се отразява финансово на разходите им, а аз продължих от вкъщи да им помагам в специфични задачи.
С напредването на бременността ми, постепенно започнах да приемам факта, че съм бременна, и че това е уникално преживяване, на което трябва да погледна положително. Въпреки, че тази бременност е още по тежка от първата, и преживях доста негативни емоции покрай нея, все пак малката принцеса, която нося не е виновна за всичко това и тя си има своята цел и смисъл в живота. Дъщеря ми е на седмото небе, че ще си има сестричка (от момента в който й казахме, че съм бременна, тя заяви, че иска само и единствено сестра, и че ще се казва Анабела). Дори един път, когато бях много разстроена около бременността и повръщанията и мъката през която преминавам, тя дойде, прегърна ме и ми каза> "Мамо, обещавам ти веднага щом родиш, аз да се грижа за сестра ми, ще я приспивам, преобличам, ще я пазя" после замълча, замисли се и каза "Но все пак ти ще трябва само да я кърмиш, защото аз няма да мога."
И така, последните няколко месеца, въпреки повръщанията и болките, започнах да се наслаждавам на мисълта, че скоро ще гушкам едно малко съкровище и ще имам привилегията да бъда част от живота му...

Желана, но случайна. Така искахме да стане - Божа работа, а не насилена и отне около година.

И двете. Решихме да правим бебе, но очаквах да стане след 3-4 месеца, шокирах се, че стана веднага:)

След като двама души се решат на тази сериозна крачка да имат бебе плод на взаимната им любов не ми е ясно какво значи насилена работа ? Ние пък с моя любим планирахме бебеправенето след сватбата до която остават 2 месеца но не издържахме :) и невиждам особенно значение дали ще съм в 2 ри месец или ще изчакаме да мине сватбата немога да чакам а и не желая :) радвам се  че не ни отне много време и вече резултата е ясен на подписа и бебо ще присъства макар и в коремчето  !!!!  :weddingday:   :PREGQ:   

Моята бременност беше много желана, планирана и дълго чакана. След дълги години опити за дете и ходене по мъките, изследвания и разни мрачни прогнози от разни лекари, успях да забременея по естествен път, което изуми лекарите, но се оказа, че не съм единствения подобен случай. А след раждането се оказа, че няма причини да не мога да имам и второ дете, ако пожелая, защото след първото раждане повечето ми здравословни проблеми са намерили свое решение и то без лекарска намеса, а това си е истинско чудо. Дай Боже всекиму такова щастие!