Отпечатване - Тежка сватба или пък любовта наистина е най-важна?

Здравейте момичета,

За пръв път пиша тук и наистина ми трябва съвет дали с мен нещо не е наред. Отдавна следя форума и съм на мнение, че всички сте прекрасни и затова ви моля за помощ.

Живея с чудесен човек – хубав, угажда ми във всичко възможно, слуша ме за всичко, въобще мъж мечта (то не са цветя, подаръчета и т.н.). Интелигентен човек е и получава прилични пари – не е богат разбира се, но достатъчно, че да живеем над нормалния стандард. Мисля, че го обичам, но не съм сигурна. Той напоследък говори непрекъснато за брак и приема, че е въпрос на време, за да му кажа да и е ще бъдем заедно завинаги, но аз не съм сигурна. Просто не съм влюбена. Не ми трепва под лъжичката, не ми пърхат пеперуди, не се усмихвам, като си помисля за него. Имаме различни хобита и интереси, понякога ми се струва, че той е малко скучен. Но два дни като го няма и вече ми липсва – изпитвам нежност и привързаност. Заедно сме от около половин година, а не от десет, за да каже човек, че връзката ни се е изродила в обич. Никога не съм изпитвала силна любов, въпреки че съм имала страхотни мъже до мен. Просто при мен действа разум и рационалност.

Другото нещо е материализмът. Аз съм абсолютна глезла и искам всичко да е на максимум и съвършено – например пръстенът. Не бих приела нещо с по-малко от 1 карат истински диамант и то от най-чиститие и блестящи! Роклята – поне Амалия Каррара от по 5000 $ и никакви български вариации! Това не е нормално, бе хора. Само да ви кажа, че не съм някоя мутреса с руса косица и мозък. Работя по цял ден на отговорен пост и също получавам прилична сума, но искам всичко – меден месец на Мавриций, диаманти. Какво да направя, наистина. Нали любовта е най-важна. На психолог ли да ходя, какво да правя?

Моля споделете и при вас как е. Искали ли сте тежка сватба и как сте се направили компромис за цирконии, меден месец в България и т.н. Любовта ли ви е накарала?

Благодаря ви много.

Аз също по принцип съм рационален човек (зодия дева съм) и трудно хлътвам по някой мъж. Може би е въпрос на време да попаднеш на точния човек. Тогава не се колебаеш изобщо дали е Той и не измерваш своето "да" с броя на диамантите. С това не искам да кажа, че има нещо лошо да се стремиш към висок стандарт на живот и материално благополучие. Моят годежен пръстен е с цирконий и роклята ми не е четирицифрено число, но това за мен НЕ е компромис. Аз исках хубава сватба, на която да споделим нашата любов и щастие с най- близките ни хора. Не мисля, че показността е водеща при сватбата и съвместния живот, а чувствата.

Аз мисля, че трябва да се съсредоточиш върху отношенията си с мъжа до теб. Казваш, че не ти трепва, ами и на мен не ми трепва, заедно сме от 6 години, но една вечер да го няма и започва да ми липсва страшно много. Може да ме ядосва и да ме разтреперва когато се караме, но не мога да си се представя без него. Бракът не го приемаме като още по-голямо обвързване, то просто няма накъде повече, това беше празник за нас. Радвам се, че го направихме, беше си невероятно изживяване и за двама ни.
Относно това, че искаш повече, то повечето хора са така. Хубаво е да можеш да си го позволиш, но питаш ли се, дали това е най-важното. Дали ще си по-щастлива с рокля за 5000$ или с пръстен с диамант. Не вярвам, защото щастието не се измерва материално. Дали ще поканиш най - близките или всички познати, които имаш, си е абсолютно твое решение. Вече е въпрос на избор дали си заслужава. Роклята ще я облечеш веднъж, пръстенът може да го носиш цял живот, но ако е от човекът който обичаш, дори и най-ефтиният да е, за теб ще е най-скъп. И всеки път щом го погледнеш, ще си спомняш любовта, с която ти го е дал. За мен това е важното и това е моето мнение. Ти си знаеш най-добре как се чувстваш с човека до себе си. Отношенията са на първо място, материализмът идва някъде след тях, но той не трябва да е водещ.

Здравей и добре дошла!!!

Както донякъде е писала и Nataliya по-горе, на мен ми се струва, че проблемът е по-скоро един, а желанието за пищно и скъпо тържество произлиза от него. Ти пишеш, че не си сигурна в дълбочината на чувствата си и в желанието си да се омъжиш, но пък по една или друга причина не мислиш за раздяла. Така че ми се струва, че желанието да направиш много скъпа и съвършена сватба донякъде компенсира неудовлетворението ти от това, че емоциите ти не са задоволени, и искаш да ги наситиш и задоволиш с трепети и вълнения по рокли и диаманти. Вълненията около организацията, търсенето на съвършеното, ядът, когато не можеш да си позволиш нещо, и тържествуването, когато можеш - това са много силни емоции, които могат да те спасят от емоционалната празнина.

На мен ми се струва нормална реакция да си кажеш - "Абе може и да не съм влюбена като на филм, обаче пък каква сватба ще направя - ще видите всички!" Това е често срещан заместител... Има го навсякъде около нас - желанието да си купиш нещо, което по правило не се купува.

От друга страна, когато половинката не създава проблеми и драми, както е положението при теб (защото си е такъв, или когато сте от дълго време заедно, или защото много те обича и се съгласява за всичко), ние сме склонни да забравим за това, което е първопричината за една сватба, и това не е да си купим скъпа рокля, и да организираме прием, а желанието на двама души да бъдат семейство. Така че, ако ти всъщност не мислиш по основния въпрос - а именно, обичаш ли си човека достатъчно, е нормално да мислиш за всякакви подробности, а не за основното. Повярвай ми, има такива капризни и себични мъже, както и такива, на които жените/ годениците им се убиват да угаждат, че в желанието да го задържиш и да му угодиш, мислиш само как всичко между вас да е файн, и да си секси, и той да те харесва, и т.н., и не му досаждаш много-много с карати - защото искаш него, с карати или без. Може би твоят въпрос е - ти какво искаш - семейство с този мъж, или снимки от Мавриций...

Колкото да материализма по принцип, не виждам защо да не искаш най-доброто, което можеш/ можете да си позволите. Но май проблемът не е тук... Освен това - според мен това е опасна плоскост, защото лесно можеш да се отчаеш. Има хора с огромни възможности, милионерски щерки, на които 5 000 долара сигурно им струват само обувките, за карати няма да говорим, а роклята им ги шие лично Ели Сааб и идва на проби с частния им самолет... Така че какъв е смисълът да се опитваш да смаеш света със скъпата си рокля. Винаги има по-скъпа от твоята. Най-хубавите тържества са, и тези, които могат да накарат някого да ти завижда (има ли нещо такова при теб??? не се обиждай - май при всички има), са тези, на които има смях, радост и топлота.

Сори за дългия пост :[.

snowhite, безмислено е да ти се казва, че пръстенът и сватбеното пътешествие не са най-важните. Не мисля, че човек може току-тъй да избяга от себе си, даже и да го направи - ще дойде време и ще започне да съжалява. Даже и да преживееш циркониите и светбеното пътешествие в България, все някога ще те загризе, че е трябвало още!
В крайна сметка сама трябва да решиш дали търсиш човек до себе си или спонсор. Мислиш ли, че ако не "получава прилични пари" ще си с него? Май не!
Каквито и съвети да ти даваме няма да има смисъл, ако твоите преоритети са други. Реши точно какво търсиш и тогава вземи решението.
А пък и помисли за човека до теб - какво ти му даваш /не само материалното/, дали го заслужаваш и дали той ще е щастлив с теб.
Колкото за тежестта на сватбата - колкото и тежка да е, нали е само един ден?! Животът продължава и след това и мисля, че той е по-важен!
Успех в решенията!

И аз се присъединявам към горе казаното от момичетата. Не се опитвай да компенсираш това, че "не ти трепва под лъжичката" с материални неща. Както казва Алекса по- трудно ти трепва след 6 години, но вие нямате и една година стаж. Защо не поизчакате тогава със сватбата? Лично аз не бих приела ако не съм влюбена (мое мнение де).

Относно материализма (вярно, че го има у всеки) ще ти кажа следното, понеже се интересуваш.

Цитат

Моля споделете и при вас как е. Искали ли сте тежка сватба и как сте се направили компромис за цирконии, меден месец в България и т.н. Любовта ли ви е накарала?

Да, много от момичетата тук нямат пръстени с огромни диаманти и рокли, струващи няколко хиляди долара, но са щастливи. Влюбени са в мъжете си и знаят, че са направили най-верния избор в живота си. И да, те не смятат това за компромис. Едва ли някоя от тях изобщо се е замислила за това. И медения месец в България не е чак толкова зле. Познавам хора, които в малко родопско хотелче са били безкрайно щастливи. Ти щр си щатлива на Мавриций, но медения месец не е вечен, нали?
Просто си подреди приоритетите в живота. Търси истинската любов (или просто изчакайда я почувстваш с този мъж) и не залагай, че скъпата сватба ще те накара дасе влюбиш. Да, ще си принцеса за един ден и няма да мислиш за нищо. А после?

Извини ме за тона, но търсеше мнение и ти давам моето.

Искам да се включа и аз----
Подкрепям момичетата и тяхното мнение....
Аз съм заедно с приятеля ми от 3 години, живеем от една -- луда съм по него и в момента когато е далеч от мен (отиде да учи в Холандия - магистратура) не спира да ми трепва когато му чуя гласа....Наистина мога да кажа, че чувството с треперенето под лъжичката няма да го замени нито пръстен с диамант, нито рокля за 5000$.......
Аз също съм човек, който обича тези неща - да ги нарека скъпите....искам прекрасна сватба....и всичко както си му е реда-- именно затова и не сме предприели стъпката към брак--защото аз съм мн претенциозна и-- аз като теб искам рокля, но за 1000 евро и обувки за 500 евро.........но ще си събирам и някой ден ще направим сватбата на мечтите ми.........
Но честно да ти кажа - дори и да не събера парите.....ще съм най- щастливата жена до моето мило момче.......Наистина след като не ти трепва...и се чудиш --- аз си мисля, че нещата не са много добри----- ти казваш - не е такъв, но не е и такъв.....той е добър....но но е и еди какъв си.....Обикновено когато човек започне да говори така-- особено на 6 месец, когато трябва да сте в период на любов- нещата не отиват на добре....Ами какво ще правиш след 2 години---
Ако питаш мен- теб те е страх да останеш сама и да намериш друг мъж.......Аз вярвам в любовта--- и тя не идва с времето-- ако не е дошла досега няма и да дойде--
ПРОСТО обясни на мъжа до теб , че не се чувстваш готова за брак- и продължете да живеете по този начин....един брак не прави връзката по-силна.,......А ако искаш сватбата мечта-- е направи я тогава с този мъж.......но това е много важно решение и връштане назад няма.........

П.П.С. Все пак аз съм на 21г.....и мисля много оптимистично---можеш да не взимаш насриозно написаното......ако сметнеш........но аз изказах мнението си...и надявам се поне мъничко да съм ти била от помощ---- Но аз вярвам в ЛЮБОВТА - и ако не си я усетила, ти пожелавам да я почустваш и усетиш преди да пристъпиш към крачката - брак
Успех!

Здравейте дами,

Благодаря ви за мненията. Въобще не съм се обидила, защото

1. Исках мнение, а не да ме разубеждавате, че всичко е наред
2. Осъзнавам, че имам проблем и както Rozovka и останалите много добре се изказаха – когато на човек му липсва нещо, се опитва да го компенсира с друго. Напълно сте прави.

Нека обаче ви кажа нещо, което може би всички живели в чужбина са видели. Доста време съм живяла на запад и всички предишни мои приятели са били чужденци, а и заможни (знаете, че там като работиш много, много и получаваш, не е нужно връзки или разни сенчести сделки) и са могли да ми осигурят добър стандарт на живот, който тук е невъзможно. Там например, мъж, който предложи на жената с пръстен, който не е с истински диамант е клошар. Наистина, всички от най-дребния чиновник до президента имат възможността да зарадват любимата поне с малко камъче. Дори няма годежни пръстени с цирконии или поне са толкова редки, както тук са диамантите. Това явно ми е останало в съзнанието и затова сега не мога да си представя, че човек, който получава достатъчно ще ми поиска ръката с пръстен за триста лева. Такава ми е мисълта, че в такъв случай явно не държи на мен достатъчно, след като не може да спести два месеца и да ми купи хубав пръстен. А аз самата диамант мога да си купя, защото работя много, не ми е само до самият пръстен да ми седи на ръката.

А за човека, той наистина е страхотен – с него съм, защото се разбираме чудесно, а и сексът е прекрасен. Само, че не е бурна любов! Никога с никого не я е имало и това наистина ми липсва. Мислите ли, че ние жените обичаме различно или просто не съм намерила любовта? Някои може би обичаме с нежност, но не и с бурността на Скарлет и т.н?

А и за сватбата, много ясно, че искам да почакам, но какво да правя, ако ми клекне с пръстена и аз му кажа не? Наистина ще го съсипе, а с никой не съм се разбирала така както с него!

Благодаря отново.

Мила snowhite не знам дали си виждала възрастни двойки, хванати за ръчичка и разхождайки се с бастунчета в парка. Останала им е само нежността и уважението един към друг! Мислиш ли, че дори връзката ти и любовта да е бурна ще е такава до дълбоки старини? Мислиш ли, че отношенията и чувствата след 10 години съвместен живот ще са същите като на първата среща и ще ти трептят пеперуди в стомаха? Мисля, че след дългите години прекарани заедно на хората им остават само дълбоката обич, уважение и нежност, разбира се ако са такъв тип хора и за мен това е по-добрият вариант, защото при темпераментните хора, които изживяват всичко по-бурно:
1. Никога не можеш да си сигурен какво да очакваш.
2. Рано или късно такъв тип взаимоотношения се израждат в агресия един към друг /силно емоционалните хора са склонни към агресия/.
Мисля, че не обичаш достатъчно човека до теб, именно, защото се стремиш към такава емоционална и нестабилна връзка. Хубаво е, че оценяваш качествата му, но в твоите представи той не е твоят идеал за мъж.
Ако наистина обичаше партньора си би го приела дори и да не ти направи сватбата на твоите мечти - пищна и скъпа, дори и да не ти предложи пръстен с диамант. Не забравяй, че в залеза на нашия живот всички тези неща не значат абсолютно нищо, никой няма да помни и да знае, че роклята ти е била на Амалия Каррара, и че пръстенът ти е бил с диаманти. Важни са човешките взаимоотношения и какви чувства ще оставиш в околните за себе си.

Много хубава тема. Размисли добре над двата варианта, който ти предстоят, ако избереш "тежката сватба" или "бурната любов". Ще се поясня какво искам да кажа. Със сегашния си приятел се разбираш добре, но я няма тръпката, но пък той е добре материално осигурен, а също така и ти липса, когата го няма, което показва, че дори и да не изпитваш бурна любов, ти поне изпитваш привързаност към него. Както казваш за теб материалното състояние е важен фактор, свикнала си да живееш на висок стандарт, за теб са важни скъпите неща, затова аз лично предполагам, че ще избереш този мъж пред следващия варинат.
Вариант две: срещаш мъж, който като го видиш ти се подкосяват краката, като те погледне ти се примрежва погледа, сърцето ти започва лудо да бие, нооооо от тук започва голямото НО. Ако е добре материално осигурен всичко е ок. Но ако е беден с "Х" обикновена професия и не може да ти осигури добър стандарт на живот, какво правим тогава? Ти се скъскваш от работа, издържаш и двамата, все още си с розовите очила на бурната любов, но в един момент ще ти се наложи да свалиш розовите очила и да видиш истинската реалност. Специално в твоя случай аз мисля, че израза "С гола любов не се живее" важи с пълна сила, защото от това, че ти си свикнала да живееш по един начин, а мъжа до теб не може да го осигури ще ви създаде проблеми и любовта ще изчезне, така бързо, както е дошла.
Ти най-добре си знаеш положението, но живота е пълен с компромиси. Затова си помисли с кое можеш да направиш компромис и с кое не. Пожелавам ти успеш и дано всичко се подреди по начина който ти желаеш :)

Аз лично не виждам нищо лошо в това да изискваш,човешко е още повече ако осъзнаваш колко струваш и изискваш реални неща,но според мен ти не си готова на компромис защото не обичаш този човек ,а не защото си материалистка или нещо такова. Когато намериш правилният човек няма да те интересува дали роклята е 5000 или 2000,дали сватбата е в Шератон или някъде другаде,важно ще е да сте заедно с този човек. Помисли си дали искаш да прекараш остатъка от живота си с този човек,защото преди да помислиш за него и неговите чувства трябва да помислиш за себе си и твоите чувства :* :offtopic:м*удругото аз пък съм казала,ако не ми предложат в Париж-хич да не ми предлагат,но това не означава,че ако ми предложат в София няма да приема,просто съм намерила човек заради когото бих преосмислила желанията си и бих направила малък компромис със себе си *THUMBS*

Момичета, блягодаря ви за отговрите. Наистина ще последвам съвета ви и ще се опитвам да се изясня със себе си какво точно изпитвам - знам, че е обич, но не знам дали е достатъчно за цял живот. За сега ще изчакам.

А относно цените, просто съм така от малка - ако ми дадат три рокли без въобще да виждам етикетчетата им, винаги ще избера най-скъпата. Може да е добър вкус, може би вроден снобизъм ( :girl_impossible:) но такава съм си.

Пожелавам на всички да получат каквото искат :)

Може да се видим след време в другите теми, ако наистина разбера, че е той!

До скоро и весели сватби на всички, на които им предстоят.

*INLOVE*

Момичета, не знам дали се замисляте какво са форумите, но за мен това, което открих тук сред вас - въпреки че не се познаваме - е повече отколкото всяка приятелка или психолог не можеха да го направят. Приятелката, защото е емоционално свързана в приятелство и с гаджето ми, и с мен, а психотерапевта - защото не винаги знаят какъв точно е проблема.

Говорехте ми за празнота и как съм я замествала с материални неща. Да, рутината ме беше стреснала и аз направих най-смелата крачка в живота си! Зарязах въпросния човек и до вчера живяхме разделени. Той искаше да се върна, но аз му обясних честно и просто "Не знам дали те обичам". Може да е клише, или честност, но тови си беше истината.

Искам да ви кажа, че от момента на раздялата до сега (цял месец) усетих най-големия ад, болка и наистина разбрах какво е празнота. Това беше живота без НЕГО! Не без някой, а без Него! Сгушвах се във възглавници, а не до прекрасния му парфюм, нямаше кой да ми разтрива гърба (имам схващане), нямаше на кой да приготвям кулинарните си специалитети. Едно старо гадже се появи в живота ми, но докато бях на среща с него, само си мислех за моето мило и как го превъзхожда милиони пъти като мъж и личност, въпреки че няма парите на екса. Защото то си е моето бебче и аз съм неговото и не бива да си усложнявам живота с такива тийнейджърски лутания и терзания (тежка форма на латино сериалите).

Та, мили дами, благодаря ви за всичко. Наистина не искам да избързвам, но искам да кажа, че така си доказах, че той е за мен! Той е моят Той *INLOVE*. Все още харесвам красиви рокли и Шератон, но по дяволите да върви, искам си моето бебче. Вече сме пак заедно и не мога да ви опиша колко съм щастлива! Не ме интересува сватбата не е важна, просто си го искам него.

@}->-- за всички вас!

snowhite, радвам се за теб, най-вече защото си изяснила за себе си какво наистина искаш @}->-- Дано отношенията ви занапред се развиват все така добре!
Докато четях предишните ти постове исках да ти дам пример с моя приятелка, която има гадже, за когото твърдеше, че не изпитва "ученическа" любов, пепруди в стомаха и т.н., но сега тя е по-привързана към него както към никой друг. А и той е прекрасен човек и й помогна страшно много в живота и я подкрепи в тежък за нея момент. Това е просто пример как могат да се развият отношенията и как любовта "от сериалите" не е критерий.
Но след последния ти пост виждам как ти много добре си ги осъзнала тези неща, и че твоята любов е не по-малко красива и вълнуваща. А и на вас нищо не ви пречи да направите блестяща и забележителна сватба. Всички жени си мечтаем за това :girl_wink: @}->--

Мила Snowhite,

Едва сега виждам коментарите. Знаеш ли колко си приличаме? Ето ние ходехме с моето гадже 6 години, преди да ми предложи. Направи го и сега си имам и прекрасна рокля на Проновиас - е, не е за 5000 $, а е за 2500$, но можех да си позволя и по-скъпа, дори и от по-евтините модели на Ели Сааб от същия бутик на ул. "Оборище" в София. Годежният ми пръстен е със зелен диамант (0,75 Кт), също не е 1Кт, но камъкът е рядък. Бъдещият ми съпруг печели много добре, аз също. Не виждам защо трябва да се примиряваме с по-малко, след като можем да си го позволим. Това е стандарт на живот. Естествено, не съм някоя богаташка, но никога не ми се е налагало да бъда лишавана от нещо, което желая. Все пак не ссъм била и капризна, а винаги много съм учила и работила. Аз също не съм лудо влюбена в моето мило, обичам го, липсва ми много, ако не е до мен, но не съм чак лудо влюбена. Не е и необходимо. Това се нарича, скъпа моя - "контрол на чувствата". Ние не го упражняваме този контрол, просто сме си такива. Всичко в този живот трябва да бъде по-умерено. Много се радвам, че нещата при теб са се развили добре, ето това е доказателство, че момчето е за теб. Обичайте се и се радвайте на живота. И щом искаш красива и скъпа рокля и скъп пръстен, не виждам каква е причината да ги нямаш. Разбира се, че такива трябва да бъдат.

мила снежанке,
радвам се, че си успяла сама да достигнеш до своя отговор;

споделям мнението на съформките, че бурната любов е до време;
след това идва времето на обичта, уважението и разбирателството;

хубаво е, когато човекът до теб ще ти купи лекарствата, когато имаш нужда и не можеш сама, ще ти държи главата, когато си болна и повръщаш (това са примерни неща);

защото в тези моменти лустрото, каратите и пр. нямат никакво значение;
много важно във взаимоотношенията мъж-жена е взаимното уважение;

компромиси винаги ще трябва да се правят,
и по-добре да са в едната нула от цената на роклята (образно казано), отколкото с неуважението на даден мъж към теб!!!!

Мила snowhite, никой форум не може да ти каже какво се крие в сърцето ти, и се радвам, че си взела решение, което е в хармония с теб. Това, че имате добри финансови възможности не бива да те обърква, защото всеки има право да е щастлив, нали така?
Трябва да кажа, че моята сватба беше по-скоро скромна, отколкото пищна, че годежният ми пръстен не е диамантен, дори и златен не е, че докрая все бързахме да свършим нещо, защото не ползвахме сватбена агенция и какво ли още не... Но това няма никакво значение за мен и не смятам, че което и да е от тези неща е компромис. Първо, защото съответства точно на нашите възможности, останалото ще е изхвърляне - лишенията после няма да ни направят по-щастливи. И второ... Ами просто нито едно нещо, което зависи от пари, не помрачи настроението ни в този ден.
Човек сам си определя компромисите. Бъди щастлива от хубавите събития, които ви предстоят, и направи най-прекрасната и единствена твоя сватба @}->--

Цитат на: gostenka_82 в ноември 26, 2008, 12:04:21

Това и всички останали мнения на момичетата са истината от живота ! И когато прочетеш цялата тази тема ,която е прекрасна си даваш сметка какво искаш и какви са чувствата ти към половинката до теб ! Рядко се замисляме във забързания живот ,но е хубаво че от време на време се спираме и осъзнаваме какво имаме или какво сме изгубили !

Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Приготовления за сватбения ден => Всичко около сватбата => Темата е започната от: snowhite в септември 29, 2008, 10:07:26