Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте!
Правя тази тема, защото се надявам някой да може да ми помогне и да ми даде съвет как да постъпя.
С бъдещия ми съпруг сме заедно от около 4 години. Неговата сестра никога не осетих да ме приеме добре, но все пак до скоро се държа що годе добре. След като разбра, че сме решили да се оженим септември уж много се зарадва, а плете интриги зад гърби постоянно.
Наскоро ме обвини, че с моите приятелки, които бяха дошли на гости, ни чула да говорим за нея, после, че съм ги насъсквала против нея, а ние дори не сме я обсъждали. Доказах пред цялото и семейство, че лъже и тя обеща, че ако има някакъв проблем ще ми каже на мен, за да го изясним преди да рави драми.
Но вчера отново направи изказване по мой адрес и аз и казах, че това не ми харесва, както се бяхме разбрали, но тя не спира. Сега оспява за два дни да настрои родителите си протев мен и което е по-лошо и против собствения си брат, за който твърди, че е едно от най - важните неща.
Досега все говорих с приятеля ми и той и прощаваше, сега виждам, че се измъчва,  но не иска да звъни пак той да се оправят.
Моля ви дайте ми съвет как да постъпя?

 desy моят съвет е един единствен, по принцип мразя такова поведение, но в случая ако искаш да имаш добри отношения със семейството на твоя мъж изходът е един- ЛИЦЕМЕРИЕ и любезно поведение, опитай се да бъдеш мила и добра, дори,когато ти коства много услия, защото така ще се избегнат много бъдещи проблеми. Родителите винаги ще заемат нейната страна. Дори и сега твоя мъж да е ОК в един момент ще апочне да се дразни и може и срещу теб да се настрои също.
аз съм по принцип открит човек, казвам всичко в очите и дори нелицеприятните неща. Но тук случаят е друг, приеми го като необходим компромис и добро поведение в крайна сметка.

в повечето случаи сестрите са свикнали братята им да ги обичат и да правят всичко за тях.когато обаче в живота на братчетата им се намеси друга жена,за която те вече обичат и правят всичко за нея започват проблемите.ревността е нещо много лошо.аз се ядосвам за момента(когато нещо се случи)споделям с мъжа ми и ми минава,той много ме подкрепя също се ядосва на някои щуротии на сестра му,но той и прави забележка,когато не е права...и така горе главата,ако всичко е "ок"няма да е интересно:)

Здравейте!
Благодаря за съветите. И аз се опитвам да вървят нещата, но тя не прави никакви опита, а точно обратното - използва всеки момент, в който нас ни няма тя започва да говори всякакви измишльотини на родителите им и ставам големи скандали.
Пример: говорим по телефона и аз и казвам, че приятелят ми се ядосва, че става така и да поговори с нега, за да се разбират двамата, а тя казва, че съм го карала да й се сърди и да не й се обажда.
Хубавото в случея е, че приятелят ми чува разговорите, защото аз вече говоря с нея само на високоговорител и то само когато той е при мен, за да няма скрито покрито. Лошото е, че когато той каже какво е казала тя, родителите им си мислят, че аз съм го накарала и така.

desy много умно относно разговорите по високоговорител и пред приятелят ти.Сега просто ги запиши и ги пусни на родителите и всичко ще се развърже...........

според мен недей да задълбаваш с високоговорителя и с това да показваш на родителите й че  ти си права , те ще заемат нейната страна винаги, снижи контактите си с нея до минимум и това е.

Според мен, трябва преди всичко да не си я слагаш на сърцето! Спри да разговаряш с нея, да видиш далище се усети, че не е права, ако ли не давай с нейните камъни по нейната глава- плети и ти интриги пък да видим кой има по-богата фантазия! Някой хора са непоправи, но най-важното е, твоя мъж да е на твоя страна. Но на мъжете име досадно някой да ги занимава с такива неща. Изчакай тя да стане досадната , а не ти!
Колкото до родителите, няма как да не са на нейната страна, дори да виждат, че тя не е права - пак ще са зад нея. Кръвта на вода не става.
Единствено, което можеш да си избереш е мъжа, но не и какви родители и роднини има!
Успех!

 Съгласна съм, че няма друг начин, освен да приемеш всичко с усмивка. Рано или късно, тя ще те приеме. Подобно нещо се случи с моя /бъдещ/девер. Години наред се държеше враждебно, бившата му ми е казвала, че е говорил против мен, но сега, когато живеем заедно и ще се женим се държи перфектно и дано така да си остане. А е възможно да е било ревност при мен, а подозирам, че при теб е същото. Не задълбавай в проблема, не се карай с нея, пожелавам ти добра развръзка *THUMBS*

аз също имам брат и много се радвам че си е намерил супер жена и никога не съм го ревнувала,но имам проблеми със сестрата на мъжа ми.а пък ми е направило впечатление,че когато м/у брат и сестра има много голяма разлика или пък са с много малка-те са си свикнали заедно и после се появява някаква тъпа ревност от новата приятелка на "батко"

именно  и аз това имах в предвид, а и не съм казала всички, а често се случва!но все пак според мен зависи от човека!

добре дошла в клуба! *db*един съвет на много патил човек от зълва като твоята-знаеш ли такива хора се лекуват с безразличие.Но да знаеш-тя никога няма да се промени....и това винаги ще те измъчва.Явно е време да се научиш да ставаш отчаян оптимист като мен.В крайна сметка помага.Гледай партньора си и вашите отношения и във времето трябва да го накараш да не се измъчва  постоянно да се пита-кой прав и кой крив.Надявам се ме разбра.Отношенията между вас двамата са най-важното нещо!!!!!!!!!!!!!!!А за подкрепа и съвет ние във форума сме насреща *THUMBS*

Добре че годеника ми е единствено дете, че като ви слушам... *crazy*
Макар че като се замисля, то и аз май съм много критична към гаджетата на брат ми, все си мисля че може да намери нещо по-добро  *crazy*

Здравейте! Аз съм нова тук. От доста време чета форума, но чак сега реших да пиша. Аз също имам разни търкания сас сестрата на приятеля ми. Когато, още преди да станим гаджета с моето момче се събирахме в тях, тя постоянно казваше "Ех вие няма ли да се вземете" или "Аз тебе много те харесвам за снаха". По-късно, когато станаха нещата между нас ( което не беше дълго време след това) изведнъж сякаш започна да пази брат си от мен. И дори сега, почти 3 години по-късно, тя все още неможе да свикне с мисълта, че сме заедно - постоянно мрънка и иска брат и да и върши някакви работи (които може и сама да свърши), иска да си налага мнението и постоянно се бърка в отношенията ни. Той я реже, но тя си продължава и мен ми е много неприятно и дразнещо. Направо незнам какво да правя...  Дори когато сме само двете ми казва как да се държа и т.н. Аз я игнорирам, но тя се сърди и започва да прави сцени, което направо ме влудява  :GROAN:

Момичета, и аз да се разпиша тук..И аз не мога да не се обадя. Зълвата ми е глезеното момиченце на мама и тати и е свикнала да й угаждат за всичко и да е на първо място. Има се за най-великата, най-способната итн..А не е! Ама хич даже! Брат й тъне в забвение, вечно пренебрегнат за сметка на ''горкото момиченце'', дето вечно е прецакано от живота и трябва да й се помага с всички усилия, а нас - кучета ни яли. Като се появих аз искрено се надяваше да съм тъпа и манипулативна кукувица, ама нещо не й се получи и много бързо я разбрах. Това я вбесява, защото ''схемите й'' са разгадаеми от мен и успях да отворя очите и на брат й за това. Никога не сме се карали открито, но си прави мръсни номерца и в момента, в който не й се угоди става страшно. Аз обаче я игнорирам вече мноого успешно и тя беснее. Умря от завист за сватбата ни ( защото тя не е женена още за приятеля си, а и той си кротува по темата), но да е жива и здрава! Ще й го причиня пак май месец, когато ни е 2рия ритуал:)))

Аз нямам никакви проблеми със сестрата на мъжът ми,но това се дължи на факта,че винаги съм спазвала известна дистанция и никога не съм я допускала до себе си кой знае колко.Просто говорим общи приказки и това е.Нямаме и телефонни разговори или тем подобни  и нещата са 6 *THUMBS*

здравейне,дами, ето че и аз най-после намерих  място където да се оплача и където със сигурност ще получа разбиране. Моя случай е подобен като на Hekseskud. Като искат нека си глезят щерката. Тяхна си работа. поне да не натякват на брат и` за щяло и нещяло. Вечно той им е виновен и е некъдърен. А това не е вярно, но  човек като реши да търси кусури- винаги ще намери. Много ме я яд на родителите му, защото за тях дъщеря им във всичко е най- добра. А и са и насадили голямо самочувствие. Но аз отдавна съм я игнорирала и въпреки това понякога ужасно много се ядосвам на техните. Успокойваме ме мисълта, че кой каквото прави,така или иначе ще му се връща.

Аз лично си мисля, че в такъв момент бих използвала всяка възможност да си хваля мъжа пред тях за най-малкото нещо, което е направил... =]

Аз така и правя- винаги го хваля. А ако са наскачали срещу него още повече.

Бившата ми шефка преди години ме посъветва така (тогавашната ми половинка имаше сестра), че съгласиш ли се да се омъжваш за мъж, който има сестра, то моменталически трябва да свикнеш с мисълта, че тя ще е принцесата, а вие - слугите. Уви, още не съм видяла двойка, която да оспори думите й.  :\ Или сестрата ще прави проблеми, или родителите им. ПО темата мога да ви зарина с негативни примери.
За това, мили мой, свикнете с тази мисъл, дистанцирайте се възможно най-много и се усмихвайте на всеки техен "бисер", защото освен да влошите ситуацията, нищо друго няма да постигнете.
И не забравяйте, вече вие и съпругът ви сте семейство, а останалите са просто някакви роднини.

Аз също никога не съм се карала с нея или нещо такова. Винаги гледам да се държа добре, но тя явно неможе да рабере, че това на което е свикнала (да и се играе по свирката) не минава при мен. Явно неможе да приеме фанта, че батко и няма да е вечно при нея и няма да може да си го командори. При мен е нещо подобно като при Hekseskud, с разликата че тя няма приятел и за 3 години смени 5-6 момчета. Сигорно я е яд, че брат и си е намерил някого, с когото да бъде и тя сега неможе да го преживее или незнам просто...

Момичета, никоя от вас ли няма брат, родители...? Като ви слуша човек, ще рече, че сестрата и свекървата са един дол дренки и с тях задължително човек трябва да се бори и на всяка степен да ги "поставя" на мястото им. Не ви разбирам, честно.  *crazy* Вие готови ли сте родителите ви да обичат първото срещнато момиче повече от собствените си деца? В крайна сметка, има семейства, в които братята и сестрите са приятели, чувстват се близки, едва ли заради това трябва винаги да се мразите по презумпция и "за всеки случай". Опитайте да подходите с добро, не винаги всички ще ви мразят и ще искат братът/синът да остане завинаги сам. Това са си отношения с хора, изисква се да се работи върху тях. В крайна сметка, щом сте решили да се жените за половинката си, проявете разбиране. И, да, защото вероятно ще ме замерите веднага, имам двама братя и си мисля, че ако по подразбиране ме мразят гаджетата им, защото във форумите ги съветват така, определено няма да реша, че тия момичета са върхът. Вярно, те сами си решават, но ако предварително се мразим всички... нека не се чудим, защо няма излизане от тия отношения. Нина, абсолютно не съм съгласна с теб, че ако съфорумка се жени за мъж със сестра, то трябва да се настрои, че ще е слуга. Това са крайни и фрапиращи случаи за сестри-идиотки и не бива те да са ориентир. *crazy*

Мисля, че заглавието на темата само по себе си поражда асоциации от сорта на "как да мразим качествено". Поправете ме, ако греша, но по-нормално е да търсим начини да се разбираме с хората, а не възможности как да се "справяме" с тях. Ние не воюваме, мисля...

Деничка Звездичка :goodpost: :goodpost: :goodpost:!
Разбирам и наистина съчувствам на тези, които са имали "късмета" да попаднат на някоя вещица, но това въобще не става при всички случаи. А и хората не са винаги или просто лоши или просто добри. Аз съм имала "почти" (не сме подписвали с момчето, но бяхме като женени 5 години) зълва и по-скоро аз бях глезената, от колкото тя. Но аз влязох в това семейство с нагласата да ги уважавам като семейството на момчето. С предишната им снаха все още са във война, а с мен бяха като мое си родно семейство. Просто всеки случай е различен. =]
В тази връзка искам да похваля моят бъдещ девер! Уникален човек! Толкова много ни помага, че нямам думи! Изобщо съм супер впечатлена от него! Благодаря му от сърце! :god:

И аз съм съгласна. Имам прекрасна и добра леля,но не е толкова борбена като баща ми, винаги се е слушала неговата дума. Много зависи от характера на човек- дали е борбен, успешен, всеотдаен. Разбира се и всяко семейство е различно, както и отношението към децата им. Но то мисля, трябва да се извоюва.
И още- отношението към майка ми също е било на ниво. Никога не съм чула майка ми да се кара с баба, могат да си говорят с часове. Всичко е до нагласа, характер, възпитание и старание.

Предполагам, че всяка една се е  държала добре, възпитано и приятелски настроена, но когато човека отсреща не оценява това и гледа всеки удобен момент да каже нещо против теб е нормално да има такива отношения. В моя случай преди дори да станем гаджета с моят приятел сестра му много ме харесваше, но след като тръгнахме се обърна на 180 градуса без нищо да съм и направила. Тя ми е разказвала (още преди да тръгнем с милото) как не е харесвала никоя от досегашнети му приятелки и как според ния той едва ли не неможе да прецени момичето до него и как никоя никога няма да бъде достойна за него... и ето ме сега- от толкова близки преди да започне нашата връзка, тя се държи... много по-различно. Според мен това не е нормално.

В такъв случай можеш или да разредиш контактите до минимум или да поговориш с нея спокойно. Имам едно мое си правило- да се държа с хората с уважение, пък каквото ще отсреща да идва. На всеки се случва да сгреши, да се държи зле, да обиди, всеки рано или късно осъзнава грешката си.

 andji_t, може би просто ти си случила на кофти зълва. В такъв случай мога само да те посъветвам да си държиш на мъжа и да не позволяваш никой да застава между вас. :)

Monikamaria това и правя и ще се старая да правя и занапред. Благодаря ти за съвета  *THUMBS*

Пиша го и утре го трия- във връзка със спора "сестрата-принцеса"
Сестрата повече от година живее в дома на родителите си (и ние), преди това живееше във Варна и работеше, родителите са плащали сметките на квартирата, мъжа ми е живял във Варна и сам си е плащал,като не е смогвал вече да се оправя, се прибира в къщи. Мъжа ми по цял ден търчи след майка си и баща си и прави ВСИЧКО- ремонт на къща, кола, помага в семейната фирма, сутрин става за да закара майка си на работа....Сестрата не работи, не помага в семейната фирма, не готви (не може), не кара майка си на работа, защото не може да стане толкова рано, отворихме магазин и и предложихме да се включи в бизнеса-не пожела, щяхме да взимаме заведение под наем-не   пожела да участва. Стои си вкъщи и умира от скука, но не иска да работи. Отношенията ни са прекрасни, не сме приятелки, но не се караме, говорим за общи неща. Не съм си наумила да я мразя,не я мразя, но което си е истина не мога да излъжа. онзи ден баща и купил ботуши за 200лв, а на 29 баща ти да те издържа и да ти купува дрехи... мен малко ще ме е срам.

Оооооо, и мен би ме било срам! Аз не тежа на майка ми от 17 годишна. Но това си е просто до човека! Тази сестра просто си е такава! Но не всяка сестра е. ;)

Аз пък нямам зълви, но си имам цели 3 девера.
С единия се мразим открито и видим ли се, все едно не се забелязваме, е, аз го унищожавам с поглед де.
С другия си говорим, но общи приказки, предпочитам да не общувам с него.
С последния - избягвам да комуникирам с него по всякакъв повод. Не дойде на годежа ни, защото бащата на годеника ми, който му е никакъв на него, щял да му се разсърди. Такова пу**ино поведение не понасям и с него общо не желая да имам.
Иначе, последният се гласи, че ще идва на сватбата, за другите 2-ма не знам, а годеника ми го е страх да пита баща си... =]

Аз имам девер имам и сестра.Двамата с мъжът ми се разбираме прекрасно с тях по простата причина, че се постарахме да е така.Мога да изтъкна хиляди кусури на девер ми както и Мерал на сестра ми, но най-важното и за двама ни е че това са ни много близки хора и ако има нужда ще говорим, ще спорим, но няма да стигаме до положение на ненавист.Не искам аз да съм човека заради който Мерал и брат му да не се разбират.