Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте! Имам сериозна връзка от повече от 2 години, с приятеля ми сега завършваме 1ви курс в СУ. Решили сме да се оженим, но въпросът е:Кога? Преди месец някъде, размишлявайки върху близкото бъдеще, по-точно къде ще живеем занапред, внезапно ми хрумна идеята да се оженим сега. Предимството е, че евентуално ще ни дадат семейно общежитие, което ще спести много разходи по квартири и време, защото лятото ще уча доста за поправителните изпити през септември. Другият вариант е да търсим квартира, но в такъв случай ще работя, за да мога да си я позволя, следователно няма да ми остане достатъчно време за учене. Говорила съм само с него по въпроса,защото ако се допитам до родители и приятели ,биха казали, че е прибързано и на 20 години хората правят грешки. От една страна не съм съгласна, защото така или иначе ще се оженим, не виждам защо да чакаме, но от друга страна винаги съм си мечтала да стане по друг начин, нали се сещате-прекрасна бяла сватба с много гости, пред които да демонстрираме любовта си. Това може да стане и по-късно, разбира се, но се губи някак очарованието и тръпката, все пак това е най-важния ден за една жена. Той също мисли, че прибързваме, предпочита да го направим след година-две, защото обича нещета да си стават "когато му е времето", а и се притеснява от реакцията на родителите и приятелите ни.Би се съгласил с мен, в случай, че настоявам много, но самата аз не съм убедена вече дали е редно. Вие как мислите?

Мм може би не очакваш да чуеш точно това което ще кажа. Да почна от там че и аз сключих брак на 20. Работата е във въпроса "дали, ами... " т.н. Мисля че наистина когато му дойде времето би трябвало да не си задаваш тези въпроси! Плюс това малко като по сметка ми звучи този брак, много такова едно планувано... Остави нещата да се случват. Остави любимия да коленичи пред теб с пръстен, а не "Би се съгласил с мен, в случай, че настоявам много....." . Разбираш ли кое имам предвид? Не квартирата е проблем, не жилището, ще работите, все някак ще се справяте, въпроса е че нещата не се стичат по естествен начин, а биват леко насилствени и подбутвани от теб.

Лично моето мнение, че за да се ожените не трябва единия да настоява, а другия да се дърпа. Трябва да го искате и двамата (в смисъл за време говоря, не искам да кажа, че ти искаш, а той не). Ако се обичате, аз не мисля, че тръпката или очарованието  ще изчезнат след 1,2 или повече години. Колкото за родителите, по принцип хората правят грешки не само на 20 години, а цял живот, така че това според мен не бива да те притеснява в никакъв случай. Най-просто казано- и двамата трябва да го почувствате, че го искате и че го искате сега! Така мисля аз поне!

Съгласна съм с вас, разбира се.Именно това не ми харесва, че са малко пресилени нещата.Но по мои наблюдения в днешно време мъжете са твърде пасивни и рядко се решават на сериозна стъпка.По-често жените взимат инициативата в свои ръце.Приятелят ми е на същото мнение-че трябва да се почувства готов (след година-две), и нещата да станат както трябва-да коленичи с пръстен и т.н. Но къде е изненадата в цялата работа?Истината е, че не си падам много по традициите, струват ми се банални.Може би ако не бях отваряла темата, нямаше да се замисли за след година-две а повече :) Това имах предвид, мисля че аз трябва да действам.Между другото, забравих да уточня, че вече имаме една година съвместен живот и проблеми общо взето няма.

Миличка, изненада винаги има!!! Бъди сигурна в това!

Ами права си за традициите и според мен мъжете трудно се решават на първата крачка. Направо се чудя  в темата за предложението за брак, наистина ли съществуват толкова много мъже днес, които падат на колене с пръстен  *crazy*
Имам чувството, че на нас жените толкова ни е влязла в главата тази фикс-идея, че дори и някоя от нас да не получи класическо предложение, няма да си признае.

Например моят много се дърпаше, накрая му предложих аз и и той прие /след няколко години/. Но наистина трябва да се остави да узрее идеята в главата му. Те, мъжете имат малко по друг начин на мислене. Сега се чуди защо не сме го направили по-рано, като било толкова хубаво да си женен, ама на.
Та щом сега се дърпа, по-добре поизчакай, пък по-нататък ще усетиш момента и ако трябва ти му предложи.  =]

Общежитието не може да бъде причина според мен, особено ако държиш на сватбата като сватба със всичките му екстри /както бях аз - не се ожених заради подписа, ами заради сватбата /. Защото да правиш компромис със събитие, което се предполага, че ти се случва веднъж в живота заради едно общежитие.

А и това с ученето през лятото е малко измислена причина. Ако и двамата си живеете на общежитие /отделни/, няма проблем да си пазиш стаята през лятото - просто си плащаш наема и половинкаа ти преспива при теб или ти при него.
Поне преди няколко години, аз ато живях в Студентски град, беше така.

Успех в размисъла!

Говорила съм с него, както казах, аз също мисля, че сега се дърпа малко, но след ще разбере, че няма нищо лошо :) Според мен нищо не се променя след брака-нито домакинските ни задължения, нито отношението ни един към друг.Засега не мислим за сватба, знам че не става ей така, а иска време да се планира, а деца смятаме да имаме след като завършим.Така че говорим единствено за брак.Предимството наистина е голямо, споменах, че имам невзети изпити и ще съм заета с това лятото.Твърдо сме решили да живеем заедно вече (1вата година пак си бяхме заедно но принципно стаята беше моя и на приятелка), а и без това няма как да получа несемейно общежитие по успех.

Мислила съм много по въпроса, сега е време вече за решение.Искам брак,защото го обичам и това е човека, но искам брак СЕГА, заради общежитието.

Какво точно означава "да се остави мъжа идеята да узрее в главата му"??? И ако през годините жената чака това да се случи, няма ли вероятност в нейната глава идеята да презрее и изгние? И защо мъжа трябва да е този, от когото се очаква да вземе първи позиция и да дърпа конците по въпроса с брака?
И брак е различно от сватба, ще се съгласите , смятам, и какво е лошото на това, в различни моменти от живота ни да се случи първо едното, после другото.

Когато единият от двамата прави предложение нали има някакъв мотив... Има.
Вие питате ли си мъжа, когато ви даде пръстена, защо го прави? Питате ама друг път.... Значи мотива по презумция за вас е любовта, която изпитвате, и дано е така, ама си остава да виси въпроса.... защо е предложил, ама защо ТОЧНО СЕГА, а не преди две години примерно, щото видимо нищо не се е променило през това време....

Значи малко се измести главният проблем, който момичето постави, а именно той е  за двама студенти в чужд град, на които се налага да живеят по общежития, а не по квартири,за да не им се нагалага да работят и да си гледат съвестно следването. Какво толкова ако подпишат и си решат един от проблемите с мястото за живеене. И защо да не е на този етап достатъчна причина да го направят???

Сигурно защото идеята ще дойде от нейна страна, и сигурно защото той няма да падне с пръстен пред нея, и сигурно поради тези причини връзката им ще бъде по-малко истинска или по-малко романтична???

Дори и да бъде, в днешно време не всеки успява да се пребори изцяло с фактора БИТИЕ , за да търси романтиката във всяко едно нещо.
Те живеят на практика заедно, ама не съвсем, защо да не го направят СЪВСЕМ???

Аз ти казвам давай, момиче!!!

И аз подкрепям мнението: ДЕЙСТВАЙ :)

Моята братовчедка сега е 2-ри курс, есента преди да започне семестъра с нейния приятел сключиха само граждански брак за да могат да вземат семейно общетижитие. Но не се ожениха само заради това! Той и беше предложил още година преди това, но никой не говореше за сватба заради учението й. А като се разбра че така имат шанс много по-лесно и от административна и от финансова гледна точка да живеят заедно, не се колебаха много много. Това лято (август) ще правят истинската сватба с бяла рокля и т.н. точно както те го искат! така, че мила амфибия, не си само ти ! щом чустваш, че това е човека, няма какво да се колебаеш! смело напред @}->-- 

Ами, Ина, точно това означава - да узрее в буквалния смисъл, понякога човек изпитва колебания за такива неща, колкото и абсурдни и неоснователни да са те /после като се ожени и види, че бракът не хапе, се чуди на акъла си откъде са се появявали тези колебания преди това/, а ако на другия идеята му презрее в това време, значи не им е било писано да се заедно. За съжаление и вероятността с презряването я има.

Няма лошо в един момент да се случи бракът, в друг - сватбата, но тя сама казва, че това не и е много по сърце, защото се губела тържествеността и т.н. или нещо подобно, ако правилно съм прочела.

Та няма лошо да сключат брак заради общежитието, а някой ден и сватба да си спретнат, но ако за момента той не е убеден, наистина по-добре да чака "узряването на идеята".
В това отношение съм единодушна с Пламик.

Еее чакайте сега! Не съм казала никъде, че мъжът е този, които тр  да коленичи и т. н. Щом Amphibia не си пада по традиционните неща, няма лошо и може тя да е тази, която да зададе въпроса. С въпросите исках да си изясня някои неща за мен. Ако момчето няма против да сключат брак сега за общежитие - ок. Давай! На мен лично ми е странно, но хора много....
Сега се сещам за един пример, действието се развива обаче в Москва. Един мои познат учи там и с девойката, с която е сега искат да живеят заедно. Да обаче, ако не са семейство няма как. И намират човек, прави им фалшив документ и сега си живеят заедно.
И ако гледаме заглавието на темата  - никой не може да ти каже на 100 % редно или не е това, което искаш! Това решение си е твое и ничие друго!  

Ахам и аз нямам предвид точно да коленичи и т.н.... въпроса е че тя самата се чуди трябва или не трябва, иска или не иска, за момчето пък няма да говоря, той би приел ако тя много настоява. Еми Ина аз пък не бих била доволна някой да е с мен защото много съм настоявала. Да, права си че предложението може и от нея да дойде, но пак казвам нито тя, нито той са сигурни дали това е което искат! Та затова съгласявам се с другите посочили като съвет - узряването на идеята  *THUMBS*

Те така или иначе са заедно, почти живеят заедно, за какво настояване някой да бъде с другия става въпрос?

За подпис, подписа малко или много променя нещата. Но тук ще навлезем в друга тема, а в момента съм с някаква ноктопластика и цъкам по две копчета от клавиатурата вместо едно  :sarcastic:

Amphibia, мен ако питаш този проблем не е за интернет форум. Обичате се, казваш че така или иначе ще се ожените все някога, сега си живеете заедно и всичко ви е ОК.
В такъв случай, седнете двамата и си отбележете ползите и евентуалните проблеми от това да сключите брак сега. И така решението ще си дойде само. Не е нужно да го притискаш или да настояваш - просто седнете, поговорете и погледнете практично на нещата (поне аз доколкото разбрах, желанието да сключите брак сега е от чисто практична гледна точка).

Благодаря на Ина и Цвети, че ме разбраха :) Не почти, а се случи така че живяхме заедно една година, съквартирантката ми се премести при нейния, а той при мен и така...На колкото и години да е човек, след такова решение винаги чувства един смут "Как да кажа на родителите?Дали ще се съгласят с мен?Ами приятелите как ще реагират" и такива въпроси. Един колега се ожени преди месец и от тогава започнах да се замислям по-сериозно в интерес на истината :) много бих искала и аз да съм омъжена! Обсъждали сме го с него,да,но се разбрахме да го обсъдим пак след сесията :)

Амфибия, защо не си направите един фалшив документ, както много други, да си поживеете още малко така и след някакво време пак да се замислите над въпроса.... Звучи ми най-разумно, макар и единствено от моя гледна точка.  *db*

Смятам, че всички разбрахме правилно идеята ти, макар мненията да са различни. Не поставям, разбира се, под съмнение нито чувствата ви с приятеля ти, нито възможността ви да вземате правилни решения. Убедена съм обаче, че в случая повече води идеята за това, че живеете добре заедно, разбирате се и моментът изглежда удачен. Обаче ти казваш, че ти се иска да си омъжена... мисля, че в случая повече те провокират обстоятелствата и идеята за булката и сватбата, отколкото желанието да направите тази стъпка, защото така усещате нещата.  И, разбира се, че може и да греша. Може би вие сте от двойките, на които всички ще се възхищават за това, че взимат рано смели решения.  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

С две думи... що не си пазите стаите, да си живеете още малко заедно и ако видите, че сватбата е най-желаното следващо нещо, то нищо не ви пречи да го направите. Може би е въпрос на характер. При всички положения аз бих изпробвала колко сериозно е едно такова решение, като го отложа леко във времето, но хора различни... За мен идеята за сватба на 20г. е само етап в размишленията, с риск да получа едно пляскане зад врата от изявените 20-годишни булки тук.  =]

Позволявам си да коментирам понеже и аз съм минала през момента "1 курс, чудесна връзка и "защо да не се оженим". Мисля си обаче, че това си е рано откъдето и да го погледнеш. И пак казвам, че изключения много. Така или иначе, Ина казва "Давай!", аз пък си мисля "Защо ти трябва сега?"... Дори да ми се ядосаш, важното е, че ще чуем всички възможни мнения и или ще решиш твърдо, или ще се чудиш след година на поста си във форума. Спестявам си още много други разсъждения, но пак си мисля едно: колко още има да се променяте... Даже за връзка ако говорим, на мен 1 година и нещо ми се вижда малко. Не бързайте.

Хубава дискусия се получи обаче. Браво за идеята да поставиш въпроса.

Късмет ти желая!  :girl_wink: :girl_wink: :girl_wink:

Дени, няма за какво да ти се ядосвам! Писах именно за това-да видя различни мнения, подкрепени с доказателствени примери.Естествено, че хората са различни и нещата им се случват по различно време...Не си разбрала много добре какво точно имам предвид обаче.Не говоря за сватба в близките година-две, а за брак, просто подпис!Не ми е до булчинската рокля, както вече обясних.На въпроса "Защо пък сега" бих казала "Защо пък не", след като сме решили да го направим. =]

Извинявам се, че пак се намесвам, но не съм съгласна .. на някои хора не са им нужни години за да осъзнаят, че "това е човекът"! сега няма да давам пример с братовчедка ми, а с мен самата, с моя мъж бяхме от 5 месеца заедно, когато той ми предложи и не съм се колебала и за секунда да кажа "да"! а преди това имах една "сериозна връзка" 5годишна, в която разговорите за брак бяха нещо като"може би някой ден, да много е рано да се мисли, има време дрън дрън" исках само да кажа, че времето, прекарано с даден човек, не е пказател.
дано не съм прозвучала като тези които имаш предвид, Дени :) просто изказвам мнение, нали за това е форума @}->--

Здравейте от една 20 годишна булка. Две седмици преди да навърша 21 год. приключих една 5 годишна връзка, в която темата за брак беше тема- табу (поне за мен). Започнах да излизам с настоящия ми съпруг и месец след това на шега, на майтап решихме да сключим брак. Всъщност просто идеята тръгна на шега, в последствие разбира се, я приехме сериозно и след 4 месеца спретнахме сватба. Сега съм на 22, минаха само няколко месеца от както съм омъжена и около година откакто живеем заедно, но аз не съжалявам. Може би е още рано да правя такива заключения, но  смятам, че намерих моя мъж. Разбира се при нас решението беше по- скоро емоционално, в резултат на "сляпата неделя" и не е съществувал фактора "трябва". Аз смятам обаче, че няма възраст, нито срок на връзка, които да предполагат брак. Има единствено любов и вътрешно усещане. В никакъв случай, не бива брака да бъде резултат от "тя настоява и той се съгласява". Защо да не живееш с усещането, че мъжа до теб те желае, че те е избрал, че очаква бъдещето ви със същото желание и същия ентузиазъм като теб ? Защо нещата да не се случат естествено и красиво ? Смятам, че в момента се намирам в сходна на твоята ситуация и за това си позволявам да искажа мнението си. От едно известно време имам голямо желание за бебе. Смятам, че сега е момента и от практична гледна точка, но... съпруга ми не е на това мнение. Той също иска бебе, но не сега. Е, аз се отказах на този етап, не защото нямам начин да го принудя, а защото искам и той да го желае така силно и да минем заедно по пътя на емоциите и трепетите. Мисля, че когато става въпрос за една толкова сериозна крачка, по- важното е да има желание и от двете страни- така всичко става по- красиво. Не искам да позволя на ежедневието да ми наложи момента, защото винаги има начин да се справиш с него, но никога няма да имаш възможността да върнеш времето и да изживееш този момент отново по по- друг начин. Съвета ми е: Не търси решението си при нас, а го потърси в къщи, при любимия. Поговорете и вземете общо решение, защото когато решиш, че си готова този човек да бъде част от теб и от живота ти, не би следвало да търсиш решения на такива въпроси сама, нали ? Надявам се, че не се обиждаш от мненията ни, защото ние просто ги излагаме, без да ги налагаме. Надявам се да вземете най- правилното решение и ти желая успех !  @}->--

Няма от какво да се обиждам, Габи! :) Благодаря ти за мнението! Желанието ми да се омъжа дойде някъде преди месец, от както започна сесията. Говорили сме за това с приятеля ми, но не сме стигали до решение все още, защото има фактори, които трябва да се вземат в предвид. Затова изчакваме да свършим с изпитите и да седнем да помислим трезво. Но наблюдавам една положителна тенденция-първия път не искаше и да чува за това, след това явно се е замислил, че това е едно добро решение на голяма част от "проблемите" и започна сам да отваря темата. Не познавам добре мъжката психика, но мисля, че и той също така го иска, само че при мъжете по-голямо влияние оказва мнението на хората. Родителите ни,които са се оженили горе-долу на същата възраст,дори без да са живели заедно, естествено, ще кажат "Рано ви е още!". Защо ли?! От какво искат да ни предпазят!? Нали в крайна сметка човек се учи от грешките си, а не от съветите на мама-човешка природа!